Но на тия две серии съм се смял най-много. (Та и някоя сълза пуснах.)
Причината – да споделя за шок и ужас на запознатите – е, че съм гледал парчета от японския филм, който пародират въпросните две серии. Не, няма да му изпиша заглавието. Като знам какви любопитзнателни сестричета щъкат тука... тръпки ме побиват.
Някой взе да се свръхизживява като брат, а... Мързи ме, мързи ме... Впрочем, има вероятност да нямам нет три дена, which will suck... Хъхавост... Мързел... Хъхавост... Мързел...
Вервай ми, Ев... има неща, дето хентаят на малкия им пръст не може стъпа. Точно онези, заради които е измислен глаголът unsee – като в I wish I could unsee this...
И ако не бяха пародии като School Rumble, сигурно още щяха да ми се сгърчват карантиите, като си ги спомня. Но на пародията това ѝ е ценното – че чрез смеховете отмива страховете.
Каква работа да ти измислим сега, та да не мързелуваш?
П.П. Изкушаваме се пак да те поканя за: а) колело; или б) Battle for Wesnoth... но подозирам, че тоя път аз няма да смогна. Нема празници за волнонаемника... а, Дени?
Няма, няма да сменям... Някъде към десет ще си гледам поне двечки епизодчета... Много, много радва... Макар че има и толкова гадни моменти! Както когато Тенма каза за Харима "you're the worst", а той беше до прозореца... Много ми е гадно за Харима, какво е виновен той, че е безобразно глупав...
С риск тотално да те лиша от сън - мисля да ти дам две ДВД-та с всички епизоди на School Rumble. Да ги гледаш: а) по-качествено; б) със свободна възможност за връщане/прескачане към любимите места.
(А специално за любимите места - ще се радвам да ми пуснеш точно тях, като се съберем някой път.О!-познаване. И забавление, разбира се. )
А т'ва, дето някои хора мразели анимето... ами сигурно са попаднали на някои недотам обични образци. Има всякакво аниме, Ев. Силно травматично също.
(С Наско вчера пак изригнахме спора си "Какво ни дава/не ни дава анимето". Явно ще да пишем един материал-дуел-диалог с него...)
Кале... Май пак забравяш, че нямам възможност да гледам от дискове вкъщи... Ама въобще.
Ами просто на 19 в един любим момент трябваше да си запуша един вид устата с две ръце, защото имах чувството, че ще избухна... А вечер, когато другите спят, да се хилиш на висок глас не е идея... Става дума за тогава, когато всички се юрнаха на изложбата така настървени и изобщо какви планове бяха, мисли, подготовки... И изведнъж - бам! Просто ако беше през деня щях да се насмея едно хубаво с глас. И накрая ми стана много трогнато с падащите звезди. Абе наистина ми е тотален фаворит. (поне засега де, има още доста)
Материал за анимето от човек който не е краен фен/отрицател ще е интересно.
Повечето които съм забелязъл да го мразят всъщост не са го гледали и съдят по арт стила и стереотипите.
Аз не съм фен на анимето. Но има някакви филми в този стил, които харесвам, дори обожавам.
Всъщност аз съвсем до скоро се чудех какво е това аниме, защо започнаха да наричат така едновремешните японски филмчета, на които викахме "манга". Та все още не съм убедена, че имам ясна представа за понятията...
Като цяло най-много се дразня на кичозните наивни сюжети, които са толкова характерни за повечето анимета. Но те са си част от японската народопсихология май - не мога да ги разбера и туй то. За съжаление наблюдавам в последните години и рязък спад в качеството на самата анимация. Но пак подозирам си има и high-end и по-нискобюджетни анимации. Последното филмче, което гледах и ми хареса е доста старичко - "Streetfighter". Хайде сега някой да ми каже, че бъркам стиловете и не съм за тази тема, че съвсем да вдигна ръце
Не знам какво се очаква още да напиша по въпроса, подозирам мога да излагам доводи и да защитавам тези, но за чисто визуални неща няма как да сме на едно мнение
Каквото и да си смятам и говоря сега, не мога да отрека, че преди бях ужасно запалена по "Наруто". Тогава си бях същински фен и се интересувах много, но това бе някак... отдавна. Със сигурност е минало повече от година и половина, откакто за последно четох манга, ако не и да е две, че и още. Гледайки School Rumble, се присетих колко готино беше. Просто самото аниме като такова. Преди няколко месеца гледах един филм, водещ се аниме, мисля, който може би съм търсила... десет години? Бях го гледала като дете, помнех много малко, но винаги съм искала да го гледам пак. Извадих късмет, чиста случайност. Филмът е "Принцеса Мононоке". Наистина странен и очарователен. Него обаче не го чувствам като аниме. Някак свързвам анимето с разни специфични неща, особено със стила анимация, на мен много ми харесва. Най-вече физиономиите на героите и пресъздаването на емоциите им.
И все пак има си разлики и течения/стилове. Има анимета, нарисувани в типичен манга стил, но със западен сюжет. Има и по класически японски мотиви. Има и разни порно. А има и чисти извращения за моите разбирания, но не от сексуална, а от чисто психологическа точка.
Да дам пример: Едно време имаше екранизации на приказките на Андерсен. Рисувани си бяха в манга стил, но се придържаха стриктно към историите. Е, особено като дете, нямаше как да не се влюбя в тях.
Наскоро забелязах по телевизията аниме и седнахме с дъщерята да го гледаме. Изрично настоях да гледа него, защото ми беше писнала да гледа грозотиите по Кашон Нетуърк. Не че нещо, вкарват оригинални стилове и техники в анимацията, но аз съм олд скуул. Все си мисля, че човек първо трябва да се запознае с ренесанса, преди да мине към импресионизма и чак после да се нахака на кубизма и попарта. Та ми се ще детето да гледа и красиво нарисувани филмчета. Обаче откъм сюжет просто се втрещих. Някакви еноти магически си модифицираха ташаците на разни неща като парашути например. И имаше и поучителна еко история, обаче... Спомних си един стар филм с Чарлз Бронсън - "Забранени теми". Та там се бяха опитали да обяснят огромната разлика между японците и американците. Как на запад не е прието да се споменават областите на тялото, намиращи се под кръста, и като някой те попита "Как си?", е прието да отговаряш с "Добре, а вие?", а не с "Снощи ядох гъби, сега имам разстройство". Малко буквално, но подозирам, че ме разбирате.
Не харесвам и филмчета, създадени с цел някой да си продава карти, играчки и други. Все търся някаква елементарна логика и ако може и поука. В случая с Бакуган и Ю-Ги-О си мисля, че филм по белот би изглеждал като психо-трилър на Скорсезе пред тях.
Като цяло, харесвам старателно нарисуваната манга. Напоследък срещам "само маркирани" филмчета, които не ми харесват. Чиби стила също не ми е най-присърце, но и за него си има възраст и поводи. Доста се кефя на стиловото преплитане на манга и западен комикс - получават се не лоши визуално резултати, пример според мен е новата анимация "Фантастичната четворка".
Ако говорим за любими: "Приключения в космоса - Starship Saggitarius", "Техническа полиция", "Ghost in the Shell"
като стана дума за реклами Pokemona не знам колко човека знаят че всъщност особено мащабна реклама на поредица видеоигри.
Аз по скоро се примирявам с визуалния стил на аниметата отколкото да ги харесвам заради това им качество.
Има едно аниме което ми е особено любимо - Берсерк, но уговорката че говорим за последните 2 епизода които осмислят цялото аниме. Няма такава атмосфера и финал.