Първо да спомена, че и аз се мъча да превеждам. Любителски де. Макар и от един език. Но пък с разни понятия съм срещала различни преводи на български, та що-годе разбирам проблемът да имаш повече от един източник.
Но съм съгласна с Мокиди, че оригиналът е най-важен. Независимо дали авторът е писал худежествено, поетично или суховато. Пресъздаването на авторския стил е нелека задача, но е част от задълженията на преводача.
Отделно, няма начин да не вложиш и частичка от себе си. Не случайно се казва, че преводачът се превръща в съавтор на произведението. Но все пак е добре да се придържаш доколкото можеш към фактите, т.е. към оригиналните думи на писателя. Има доста случаи, когато точните думи са изключително важни за цялото произведение, и промяната им с лека ръка, може цялостно да изкриви историята.
Тук се споменаха и повторенията. Аз отдавна се чудя по този въпрос. Т.е. какво правим, ако авторът няма блестящ стил и редактор: т.е. има безсмислени повторения и други несъвършенства в текста. Дали преводачът трябва да си позволи да ги оправи? Етично ли е да подобрява текста на вече завършено и издадено произведение? От една страна преводаческата редакция би направила произведението по-добро и по-харесвано от читателите. Но пък от друга тези грешки са си показателни за автора, стила и нивото на прозата му - поправяйки ги тихомълком изкривяваш представата на читателя за този писател. Отделно в по-дългосрочен план в оригиналите може да се проследи едно евентуално израстване на автора като писател. Ако му оправим грешките, то ще остане незабелязано... Но това е малко оф-топик
И прекалено философска тема...П.П. Отново офф - значи ли, че тук можем да пускаме свои любителски преводи?
... оригинал съзнателно не съм си позволявала да чета, за да не се разочаровам още повече. Предпочитам си красивия български превод и това си е.
, но и не се придържа плътно към оригиналния текст дума по дума.
- въпреки недостатъците си е завладяваща авторка. Ако можеше само да се оправи по-бързо с моралните проблеми на героите си (Анита и Ричард визирам)... и ако беше константна за вампирите и ликантропите, отношението си към тях и свойствата им... цена нямаше да има. Специално липсата на последователност в това отношение ми е най-мъка. Четеш първите Анитки и виждаш съвсем едни вампири и ликантропи. Четеш по-късните и виждаш... ми хора със зъби и терминално космати хора. Кофти работа. Тръпката от първите книги я няма 
А колко по-прекрасни щяха да са следващите, ако бе запазила именно това... тъц-тъц.
