Повличам крак, пък да видим.
"Вампирската" тематика е популярна и на Запад, и у нас, поне за момента и поне от няколко години насам.
Показателно или не, вампо-трилърът се пише основно от жени и, като цяло, основно ЗА жени.
Повечето литература в това направление си е помия де , от качествените неща в хартиен вариант аз лично си падам по Хамилтън - "Анита Блейк, ловецът на вампири".
Естествено, след като се появи, да чукнем на дърво, "Червено" (ох само как се съблазнявам вторият том да се казва Кърваво червено...) - е тогава ще има някаква конкуренция на Хамилтън, хехе Шегувам се де.
Вампири, върколаци... и подобни твари
Re: Вампири, върколаци... и подобни твари
Интересна е разликата между нашенските вампири и захаросаните им холивудски събратя. Цани Гинчев има събрани предания за вампири и други свръхестествени създания, горещо го препоръчвам.
Българските вампири се наричат още плътеници, упири, лепири, дракуси. Човек може да се превърне във вампир по много причини. Ако е бил нечист по душа; умрял без да се пречисти/изповяда; умрял от насилствена смърт; прескочила го котка, преди да го заровят; подаден е предмет над трупа; погребан неопят; самоубийците; разбойниците. Вампирите излизат от гроба, душат и пият кръвта на добитъка, децата и понякога възрастните, душат хората, които спят на лявата страна. Понякога се завръщат в семействата си и живеят, все едно нищо не е било, даже могат да имат деца. Според някои предания вампирите са без кости, като мяхове пълни с кръв. Според други ако не бъдат премахнати до определено време се "уплътяват" и съвсем не могат да се различат от хората.
В българския фолклор образът на вампира се преплита с образа на змея. Могта да станат стопани на селото, също като змейовете са уязвими към съботници или глогове (хора родени в събота, които според българския фолклор имат свръхестествени способности).
Ама, че съм ряпа. Сега намерих връзката - http://www.bulgarian-folklore.com/artic ... cle_id=226
При все, че в цял свят има кръвопийни свръхестествени създания, ми се струва, че вампирът е с източно-европейски произход, само дето са го гримирали, да не гнуси висшето западно общество .
Българските вампири се наричат още плътеници, упири, лепири, дракуси. Човек може да се превърне във вампир по много причини. Ако е бил нечист по душа; умрял без да се пречисти/изповяда; умрял от насилствена смърт; прескочила го котка, преди да го заровят; подаден е предмет над трупа; погребан неопят; самоубийците; разбойниците. Вампирите излизат от гроба, душат и пият кръвта на добитъка, децата и понякога възрастните, душат хората, които спят на лявата страна. Понякога се завръщат в семействата си и живеят, все едно нищо не е било, даже могат да имат деца. Според някои предания вампирите са без кости, като мяхове пълни с кръв. Според други ако не бъдат премахнати до определено време се "уплътяват" и съвсем не могат да се различат от хората.
В българския фолклор образът на вампира се преплита с образа на змея. Могта да станат стопани на селото, също като змейовете са уязвими към съботници или глогове (хора родени в събота, които според българския фолклор имат свръхестествени способности).
Ама, че съм ряпа. Сега намерих връзката - http://www.bulgarian-folklore.com/artic ... cle_id=226
При все, че в цял свят има кръвопийни свръхестествени създания, ми се струва, че вампирът е с източно-европейски произход, само дето са го гримирали, да не гнуси висшето западно общество .
-
- Posts: 64
- Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
- Has thanked: 7 times
- Been thanked: 33 times
- Contact:
Re: Вампири, върколаци... и подобни твари
Ех!
Аз мислех, че за ърбън фентъзи ще говорим. Че сега ще дойдат хората да обясняват вампирите в различните култури какви били или не били...
Както и да е. Всъщност ърбън фентъзито далеч не е от вчера. Като се замисля Хамилтън първите й книги за Анита са от ранните 90-те. Таня Хъф май е отпреди нея дори. Не помня "Южняшките вампири" на Харис от кога датират. И да не забравяме бабата(хм, да не се обиди жената?!) на модерните вампири - Ан Райс.
Аз лично харесвам на Лукяненко "Патрулите" като ърбън фентъзи, с все вампирите.
На тема върколаците, хм, любимите ми върколаци са май при Кери Вон. Хм, и отскоро при гениалното дуо Илона Андрюз, което не мога да се спра да рекламирам. Имам чувството, че много изпускам в момента.
Харесвам и феи, и демони... Нефилими и други подобни - не чак толкова. Но Мери Джентри на Хамилтън е чудесна по отношение на феите. Много разнообразие вкарва.
Ох, май вече много ми се спинка и не мога да се включа много стабилно по толкова обширна тема. Но обещавам да се завърна с гръм и трясък, за ужас на Кал.
А да, на тема вампири - много ме впечатли поредицата Евърнайт. Поне в първите си две книги.
Аз мислех, че за ърбън фентъзи ще говорим. Че сега ще дойдат хората да обясняват вампирите в различните култури какви били или не били...
Както и да е. Всъщност ърбън фентъзито далеч не е от вчера. Като се замисля Хамилтън първите й книги за Анита са от ранните 90-те. Таня Хъф май е отпреди нея дори. Не помня "Южняшките вампири" на Харис от кога датират. И да не забравяме бабата(хм, да не се обиди жената?!) на модерните вампири - Ан Райс.
Аз лично харесвам на Лукяненко "Патрулите" като ърбън фентъзи, с все вампирите.
На тема върколаците, хм, любимите ми върколаци са май при Кери Вон. Хм, и отскоро при гениалното дуо Илона Андрюз, което не мога да се спра да рекламирам. Имам чувството, че много изпускам в момента.
Харесвам и феи, и демони... Нефилими и други подобни - не чак толкова. Но Мери Джентри на Хамилтън е чудесна по отношение на феите. Много разнообразие вкарва.
Ох, май вече много ми се спинка и не мога да се включа много стабилно по толкова обширна тема. Но обещавам да се завърна с гръм и трясък, за ужас на Кал.
А да, на тема вампири - много ме впечатли поредицата Евърнайт. Поне в първите си две книги.
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: Вампири, върколаци... и подобни твари
Бе и аз си мислех, че може да си говорим за ърбан фентъзи, стийм пънк и други подобни, но... Така ми дойде музата
За мен още преди доста години беше крайно любопитно осъзнаването на факта, че митологиите като цяло се припокриват. То... няма нищо изненадващо в това, всъщност - макар разстоянията за човек на кон или пеша да са огромни, времето, в което са се формирали основите също е достатъчно продължително, а миграциите на различни народи (и култури) са зашеметяващо далечни. И, неизменно, всеки народ или представител на народ, ако щете, е оставил диря при преминаването си... донесъл е на нови места своите страхове и надежди и е отнесъл със себе си тези на хората, с които е общувал.
Още по-очебийно става това, когато се включат митологии на култури, които много по-късно са имали допир с коя да е от "европейските родоначалнички" - абсолютно на същия принцип индианците в Америките имат сходни и припокриващи се митологии от единия до другия край на континентите, но те са драстично различни от европейските. До голяма степен същото се отнася и за далечните азиатски - припокриващите се митологии на Япония, Китай, донякъде и Индия...
Така че - да, нормално е "нашенските" и западноевропейските вампири (и върколаци или поне подобни твари) да имат нещо общо. Разликите идват от пречупването при "разбирането" (щях да кажа грокване...) и от различните... страхове, към които са свързани чудовищата. Донякъде трактовката се променя и от начина, по който хората вярват в религията - много от онова, което българинът запазва като езичник дори до днес е било отдавна убито у западняка там, където църквата е изкривила страховете му през своята призма. Българинът си е, все пак, езичник по душа и христианската му вяра е много по-различна то тази на западноевропейците. Църковните му навици, ако щете, си остават по-различни. И до днес.
Туй всичкото само като обобщение де
За мен още преди доста години беше крайно любопитно осъзнаването на факта, че митологиите като цяло се припокриват. То... няма нищо изненадващо в това, всъщност - макар разстоянията за човек на кон или пеша да са огромни, времето, в което са се формирали основите също е достатъчно продължително, а миграциите на различни народи (и култури) са зашеметяващо далечни. И, неизменно, всеки народ или представител на народ, ако щете, е оставил диря при преминаването си... донесъл е на нови места своите страхове и надежди и е отнесъл със себе си тези на хората, с които е общувал.
Още по-очебийно става това, когато се включат митологии на култури, които много по-късно са имали допир с коя да е от "европейските родоначалнички" - абсолютно на същия принцип индианците в Америките имат сходни и припокриващи се митологии от единия до другия край на континентите, но те са драстично различни от европейските. До голяма степен същото се отнася и за далечните азиатски - припокриващите се митологии на Япония, Китай, донякъде и Индия...
Така че - да, нормално е "нашенските" и западноевропейските вампири (и върколаци или поне подобни твари) да имат нещо общо. Разликите идват от пречупването при "разбирането" (щях да кажа грокване...) и от различните... страхове, към които са свързани чудовищата. Донякъде трактовката се променя и от начина, по който хората вярват в религията - много от онова, което българинът запазва като езичник дори до днес е било отдавна убито у западняка там, където църквата е изкривила страховете му през своята призма. Българинът си е, все пак, езичник по душа и христианската му вяра е много по-различна то тази на западноевропейците. Църковните му навици, ако щете, си остават по-различни. И до днес.
Туй всичкото само като обобщение де
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Вампири, върколаци... и подобни твари
За ужас на Зори , аз ще завърна темата към руслото на Lachdanan:
Попадали ли са ви най-добрите (ТМ + Обективен Факт ) български сборници през последните 5-6 години: „Таласъмиите“?
Ако не са – грабете! Четете! Кефете! Имаме по една-две бройки в Общественото крило на ЧоБи.
Трактовките на нашенските вампири там са почерпани директно от изворите, за които говори Симо.
Още повече препоръчвам „Слънце недосегаемо“. Е, Теллалов малко е дописвал митологията – ама то кой митотворец не го прави?
[spoiler]Градско фентъзи пише още маестро Бийгъл, в първата му асъл смразяваща книга, The Folk of the Air. И понеже той се е учил от Robert Nathan, който пък сигурно се е влиял от някой от сладкодумниците на тема „призраци и духове“ - може да се върнем бая назад във времето.
Въобще това младото поколение понявга ме изумявате с късата си памет...[/spoiler]
Попадали ли са ви най-добрите (ТМ + Обективен Факт ) български сборници през последните 5-6 години: „Таласъмиите“?
Ако не са – грабете! Четете! Кефете! Имаме по една-две бройки в Общественото крило на ЧоБи.
Трактовките на нашенските вампири там са почерпани директно от изворите, за които говори Симо.
Още повече препоръчвам „Слънце недосегаемо“. Е, Теллалов малко е дописвал митологията – ама то кой митотворец не го прави?
[spoiler]Градско фентъзи пише още маестро Бийгъл, в първата му асъл смразяваща книга, The Folk of the Air. И понеже той се е учил от Robert Nathan, който пък сигурно се е влиял от някой от сладкодумниците на тема „призраци и духове“ - може да се върнем бая назад във времето.
Въобще това младото поколение понявга ме изумявате с късата си памет...[/spoiler]
-
- Posts: 64
- Joined: Sun Jul 04, 2010 3:08 am
- Has thanked: 7 times
- Been thanked: 33 times
- Contact:
Re: Вампири, върколаци... и подобни твари
Добро утро!
Така, да видим дали мога прясно събудена да се изкажа малко по-смислено по любимата ми тема.
Идеята ми да се спомене нейде ърбън фентъзи беше, че поне на мен ми е писнало, когато се обсъждат митологичните същества в дадена книга, някой да почне да обяснява, как не били такива каквито ги е описал автора... Имам много пресен спомен от един куиз, където имаше въпрос как се убива вампир. И задаващите куиза се беха запънали, че "не, само с ясенов кол и туй то!". Аз съм привърженик, че в крайна сметка, авторите са именно такива - автори на художествена литература, измислящи свои светове и правила в тях. Не са етнолози и не пишат докторати на тема "Вампирите у Бимбинистанските вярвания". Та за мен няма значение дали вампирите блещукат, или всъщност са пухкави, розови, набедени от капиталистите същества, стига света да е интересен и устойчиво създаден. Та от тази гледна точка заявявам, че ще обсъждам и давам мнението си за горните "твари", само откъм художествената им стойност и личния ми вкус, а не спрямо "истинските" такива твари според етнолози и пр. Да не говорим, че съм склонна да следвам логиката на Хамилтън, че не е важно с какво ще унищожиш сърцето на вампира - с кол или с пушка помпа - с дупка колкото юмрук в гърдите би трябвало да си си свършил работата... И като цяло си падам по всякакви светове и художествени митологии, стига да са логически издържани, дори откъм свръхестествена физиология.
Снощи малко преди да си легна се замислих, дали "Дракула" на Стоукър се води ърбън фентъзи. От гледна точка кога е издадена книгата, мисля че си е съвременна (поправете ме ако греша).
Снощи съм забравила да спомена вампирите в "Академия за вампири" на Ришел Мийд. Макар да е юношеска литература, според мен поредицата има много причини да бъде прочетена от феновете на ърбън фентъзито и вампирите като цяло. Авторката много приятно "обновява" вампирите с балкански и славянски привкус, а героите и отношенията им са достойни и за книга за възрастни. Жалко само за последната книга от поредицата, която ме разочарова.
От друга страна, в поредицата "Домът на нощта" вампирите имат много потенциал, но идеите са зле реализирани до степен Юбер Мери Сю.
Вампирите и върколаците в друга поредица - "Странни ангели" на Лилит Сейнткроу също много ми допадат. Това е една от най-мрачните младежки ърбън фентъзи поредици, които съм чела. Има си трески за дялане, но като цяло харесвам свърестествения елемент вътре.
Падам си и по "Чикагските вампири" на Клоуи Нийл. Поредицата е доста по-лековата, написана с език и стил характерен за чиклит, но не влиза в жанра "вампирски чиклит" - да има и такъв. Аз лично харесах поредицата, света и героите на книгите. Препоръчвам, ако понасяте и малко по-леки четива.
Харесвам идеята за вампирите в поредицата "Синя кръв" на Мелиса де ла Круз. Но не и изпълнението. За бога, не четете тези книги!!! И все пак преплитането на вампирите и библейските митове винаги ми е било забавно.
Откъм върколаци, снощи отбелязах любимия си върколак Кити. Но забравих напълно за върколаците на Кели Армстронг. Много, много зрели книги, с интересна митология, същества, свят и герои. Към тези две авторки бих добавила и Патриша Бригс, с поредицата си за Мърси Томпсън. И изобщо - приятно е, освен безбройните вече юношески книги, да има и малко истории за по-възрастни читатели(герои). И може би тук е моментът да сложим някаква граница м/у ърбън фентъзи, свръхестествен романс и откровеното свръхестествено порно. Нямам нищо против никой от тези жанрове и те имат свое място в библиотеката ми. Просто са различни - и като стилистика, и като читателска аудитория... Аз все си мисля, че самото ърбън фентъзи в "чистия" му вид има достатъчно почитатели и сред двата пола. Виж останалите два жанра клонят повече към дамската аудитория, макар да мога да посоча и изключения.
Малко се отплеснах. Темата е доста обширна. А аз май съм запецнала да си изброявам любимото. Извинявам се, ако съм досадила. Хайде ще изчакам, за да видя в каква посока ще се завърти разговорът...
Така, да видим дали мога прясно събудена да се изкажа малко по-смислено по любимата ми тема.
Идеята ми да се спомене нейде ърбън фентъзи беше, че поне на мен ми е писнало, когато се обсъждат митологичните същества в дадена книга, някой да почне да обяснява, как не били такива каквито ги е описал автора... Имам много пресен спомен от един куиз, където имаше въпрос как се убива вампир. И задаващите куиза се беха запънали, че "не, само с ясенов кол и туй то!". Аз съм привърженик, че в крайна сметка, авторите са именно такива - автори на художествена литература, измислящи свои светове и правила в тях. Не са етнолози и не пишат докторати на тема "Вампирите у Бимбинистанските вярвания". Та за мен няма значение дали вампирите блещукат, или всъщност са пухкави, розови, набедени от капиталистите същества, стига света да е интересен и устойчиво създаден. Та от тази гледна точка заявявам, че ще обсъждам и давам мнението си за горните "твари", само откъм художествената им стойност и личния ми вкус, а не спрямо "истинските" такива твари според етнолози и пр. Да не говорим, че съм склонна да следвам логиката на Хамилтън, че не е важно с какво ще унищожиш сърцето на вампира - с кол или с пушка помпа - с дупка колкото юмрук в гърдите би трябвало да си си свършил работата... И като цяло си падам по всякакви светове и художествени митологии, стига да са логически издържани, дори откъм свръхестествена физиология.
Снощи малко преди да си легна се замислих, дали "Дракула" на Стоукър се води ърбън фентъзи. От гледна точка кога е издадена книгата, мисля че си е съвременна (поправете ме ако греша).
Снощи съм забравила да спомена вампирите в "Академия за вампири" на Ришел Мийд. Макар да е юношеска литература, според мен поредицата има много причини да бъде прочетена от феновете на ърбън фентъзито и вампирите като цяло. Авторката много приятно "обновява" вампирите с балкански и славянски привкус, а героите и отношенията им са достойни и за книга за възрастни. Жалко само за последната книга от поредицата, която ме разочарова.
От друга страна, в поредицата "Домът на нощта" вампирите имат много потенциал, но идеите са зле реализирани до степен Юбер Мери Сю.
Вампирите и върколаците в друга поредица - "Странни ангели" на Лилит Сейнткроу също много ми допадат. Това е една от най-мрачните младежки ърбън фентъзи поредици, които съм чела. Има си трески за дялане, но като цяло харесвам свърестествения елемент вътре.
Падам си и по "Чикагските вампири" на Клоуи Нийл. Поредицата е доста по-лековата, написана с език и стил характерен за чиклит, но не влиза в жанра "вампирски чиклит" - да има и такъв. Аз лично харесах поредицата, света и героите на книгите. Препоръчвам, ако понасяте и малко по-леки четива.
Харесвам идеята за вампирите в поредицата "Синя кръв" на Мелиса де ла Круз. Но не и изпълнението. За бога, не четете тези книги!!! И все пак преплитането на вампирите и библейските митове винаги ми е било забавно.
Откъм върколаци, снощи отбелязах любимия си върколак Кити. Но забравих напълно за върколаците на Кели Армстронг. Много, много зрели книги, с интересна митология, същества, свят и герои. Към тези две авторки бих добавила и Патриша Бригс, с поредицата си за Мърси Томпсън. И изобщо - приятно е, освен безбройните вече юношески книги, да има и малко истории за по-възрастни читатели(герои). И може би тук е моментът да сложим някаква граница м/у ърбън фентъзи, свръхестествен романс и откровеното свръхестествено порно. Нямам нищо против никой от тези жанрове и те имат свое място в библиотеката ми. Просто са различни - и като стилистика, и като читателска аудитория... Аз все си мисля, че самото ърбън фентъзи в "чистия" му вид има достатъчно почитатели и сред двата пола. Виж останалите два жанра клонят повече към дамската аудитория, макар да мога да посоча и изключения.
Малко се отплеснах. Темата е доста обширна. А аз май съм запецнала да си изброявам любимото. Извинявам се, ако съм досадила. Хайде ще изчакам, за да видя в каква посока ще се завърти разговорът...
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Вампири, върколаци... и подобни твари
Зимна Таласъмия, 26.01.2013: Вълците (и върколаците) в българския фолклор – лекция на Ангелина Илиева (Йоан Владимир)