Как избирате книга за четене?

[Кал]

Пак от форума на Голямото четене.

Първо по препоръка. Поне от трима познати, в които съм разпознал сродните души.

После - понеже списъкът винаги е по-дълъг от времето - ето така:

Преди години един от учителите ни по литература ни каза един метод за избиране на книга - отваряш я на произволна страница, четеш и ако ти стане интересно - взимаш я.

Само че пробвам на поне пет произволни страници. (Специално "Илиум" на Симънс го пробвах на 50, преди да го захвърля - такова колебание беше...)

[Тарикат ХХ ранг]

1. Или по препоръка на мой човек, или по прочетена информация, или по случайно мернато заглавие;
2. преглеждам анотацията и съдържанието, може и апарата;
3. отварям си най-интересно звучащата глава и прочитам няколко реда или страници;
4. броя си парите.

[Кал]

Какво е „апаратът“?

[Радо]

В момента изключетелно и само по препоръка , и то от хора на които имам доверие че ни съвпадат поне донякъде вкусовете.
В момента имам и опцията да науча още повече за автора (ако ми е непознат) и книгата чрез интернет. Тази опция не беше достъпна преди десетина- петнайсет години и рутех наред на килограм - по азбучен ред от библиотеката.
Ако става дума за поредица задължително първата книга я изчитам назаем взета, от библиотека и от интернет преди да рискувам ако трябва да купувам.

Откакто си спазвам тази стратегия гордо мога да заявя че не съм се излъгал нито веднъж какво си купувам и не съм оставал разочарован.

Оценки и ревюта не обичам да гледам - аз съм на принципа - дай на човека информация, и го остави сам да си направи изводи вместо да му ги натрапваш.

[Тарикат ХХ ранг]

Кал, апаратът на книгата - това са частите, допълващи основния текст. Тоест библиография, бележки, въведение, илюстрации, карти, схеми, послеслов, приложения... Научната литература, с която ми се налага да се справям, е практически немислима без апарат, при това грижливо съставен. Една от любимите ми книги, "Двете тела на Краля. Изследване на късносредновековното политическо богословие" от Ернст Канторовиц, е например от типа "айсберг". Една осма е "над водата", тоест е самият текст. Седем осми са "под водата": апарат, в който можеш и да се загубиш, но можеш и да се намериш Всъщност нещо подобно важи и за "Властелина...", да речем. Нищо, че не е научна, а художествена литература. Не само че самият роман има огромен и нужен апарат, но и към книгата съществуват сума ти допълнителни томове, които по същество са си биобиблиографски допълнения. Разбира се, не всеки обича такива неща. Аз пък ги обожавам. Дяволът е в детайлите На това му се вика паралитература и само по себе си е цяла вселена за изкусения читател.

[Кал]

Още малко ориентири:

Не ми е идеята да се запознавам с нов автор - идеята ми е да се запозная с нов автор, който има на какво ново да ме научи. Сега, даже 40 години по-късно. Веднага давам пример: Стърджън. И преди, и подир него никой не е успял да направи любовта - всяко едно състояние, в която някой обича, независимо от обекта и характера на обичането - главен герой на текстовете си, както той. Никой не е толкова експресивен, брутален и топъл едновременно.