ФантАstika 2007

[Кал]

Георги Малинов:

Здравей, Наско !
Сега, да ти кажа направо, че тоя сборник дето си го сътворил и изстрадал е най-готиното нещо,което съм държал в ръцете си в последно време. Да, минаха през мен и Мигновечност и 10-9 и Раиа и Ангели пазители и Когато един мъже е на колене (ревах на тази книга)и Квазар и Величка и разни Тери, Ваяния и други хубави неща. Но този сборник страшно ме възторгна и ме обезсъни (каква дума, а?). Да ти го кажа на простоват, народен език: Зверско евала.
Най-странното е, че повечето разкази съм ги чел, чел съм и някои от статиите, знам какво става на Таласъмиите... И въпреки това удоволствието, глупости, какво ти удоволствие, кефът беше голям. Вече три вечери - нощи, си седя ровя си насам натам из сборника, чета си нещо, споря с някой, потупвам някого по рамото, блещя се в картините и се потапям в тях,повтарям си наум някой стих, и си мисля за следващия сборник. Щото нали съм в творческия екип Това пък направо ме накара да се надуя от гордост. Сериозно, за миг се почуствах като хлапак дето му е излязъл разказ в училищния вестник. Нощи на удоволствие, плюс гарнитура от Величка Настрадинова и сборника на Квазар. Но основното, основното е важно.
Сега ще ти кажа конкретно. Повечето неща съм ги чел. Добри, умни и прекрасни разкази. Някои, както ти обичаш да казваш концептуални,като Ксанаду например. Други просто красиви, като Две сърца и Скерцо... Младите гласове, и тях ги бях чел, но пак ме зарадваха, даже повече от старите. Доколкото разбрах Мария Спирова не пише редовно, но Андон и Иван Петров... Браво.
Има обаче неща,които поне за мен бяха открития и дълбоко преживяване.
Румен Дешков. Познавам го от години, когато изпрати в магазина една пространна статия за американските награди, така майсторски изпипана и печатно оформена, че тогава казах на Генерала: Е, това е истински фен. Сега, обаче със статията за Тим Уайт ме впечатли окончателно. И не просто с факта,че ми разкри един магьосник, а и с начина по-който го е направил. Това си е направо своего рода литература. Направо се кефих на отделни изрази и изречения. Много добро. Браво.
От къде идват писателите фантасти. Валъо общо взето не може да ме изненада. Той е перфектен. И страхотно ме зарадва с разни информация, която сякаш изглежда клюкарска, а е всъщност толкова жива, весела и брилянтно поднесена. Пак браво и пак бис.
Както казваше Кот Бегемот: Ние сме възхитени.

Накрая стиховете. И преди съм чел Росица и Васко и Иван. Мъдрел съм се над думите им, попивал съм светоусещането им. Сега не успях. Един стих не успях да прочета от тях, един ред, една дума... Захвърлих ги в килера. За друг път. Защото първо прочетох Агоп. Мелконян. И разбрах, че този човек в четири стиха е казал всичко. За живота, вселената и всичко останало. И ме блъсна и ме омая, и ме натъжи и ме зарадва. И го е направил по трудния начин - в с стих. В класическия, римуван стих. Аз не съм почитател на белия стих. Поезията за мен е рима. Музиката на речта, тоналността на думите, леещата се симетрия на разума. (Леле как го казах). Затова пред великия Уитман предпочитам Шекспир и Пушкин и Яворов пред най-мъдрите мисли просто разказани.

Е Агоп и с това ме плени. С леката си нежна рима. С изяшната си симетрия, с подредената си философия. Извини ме пред Иван Пунчев, но след това:

Разтваряй се, разтваряй се в далечното
Дочуваш ли-една изнервена Вселена
е тръгнала от нищото към вечното
Така ще стане някога и с мене

не ми се четат сложни мейнстрийми описани в тежък бял стих (бял ли?). Поне не сега.

казах ли вече браво? А има още неща, които не съм прочел. Както се казва приключението продължава.

Понеже си ме изтипосал в творческия съвет, се почуствах длъжен да дам някаква лепта, а тя е някои предложения за рубриките.
Специално за Изгревът на следващото си мисля за няколко разказа. Ти със сигурност ги знаеш. В някои отношения те доближават, в други превъзхождат Ксанаду (между другото в преводът на Ксанаду има нещо ръбеливо, незнам откъде идва, но го има). Това са Кимон на Клифърд Саймък и Краят на дългата нощ на Ерик Франк Ръсел. Мислех си и за Чудовището на А. Е. ван Вогт. Ксанаду не го бях чел отдавна. Велик разказ. Сега ми направи впечатление, може би покрай романа на Ники Теллалов, че всичко, което става с хората и е станало на самата Ксанаду е вследствие не на някакво социално развитие, а вследствие на революционна технология. И после слагаш колана и готово, вече си друг. Точно като при Ники. В началото това ме подразни, преди години изобщо не го бях възприел така. После си викам, а може би така и ще стане. Технологиите ще станат моралният императив на човечеството. Наноиндустрията ще замени образованието, коланите учебниците. Знам ли.

Така де.
Дали ти казах, че сборникът ме обезсъни? А, че ми хареса ))))

Край. Лягам си. Утре ще си чета разни нещица от него.

Орфеус от Пазарджик

[glishev]

Сборникът наистина се оказва добър. Само че така казано, това нищо не значи. Разнообразен е. В него ги има и неща, които вече са излизали, и неща, които не съм виждал, а и не съм очаквал да видя. Има и разкази (някои от които са върхът, наистина), и материали за художници, и малко от любимия ми критицизъм, таковата (добри материали при това). Има си всичко, което му трябва. Ако нивото на първия алманах стане ниво на следващите, това ще е глътка свеж въздух. Представителен е, защото има от всичко по толкова, че на човек да му се прииска повече.
Ето я заслугата на сборника за мен. На Нова година Наско ме пита чета ли нова фантастика. Признах си, че от сто години не съм хващал. Но сега изчетох сборника, едновременно с него и книгата на самия Наско (за нея друг път, но и тя много си струва - благодаря, Наско), а накрая не издържах и отидох да си купя "Хроники на Западния бряг" на Ле Гуин, защото апетитът идва с яденето. На фона на изсушаващите мозъка османски архиви и византийски писма, които ми се налага да чета напоследък, това си беше кръвопреливане и то се дължи на двете книги - алманаха и "Мигновечност". Така де, не може само с архаизми да се живее