"Света е двойно хубав, виждаш ли го тройно"
До този искрено казано гениален извод, бе стигнал Томи точно преди да започне отчаяно да опитва да налучка коя от многото е реалната врата на тоалетната. За да стои на място междувременно използваше опората на четирите си крака(или май бяха три крака и една ръка).
-Дясната! Дясната, винаги е дясната!- Казваше вътрешния му глас на, който в трезвено състояние Томи просто отговаряше с "Идиот". Уви този път състоянието му не бе точно такова, което доведе до засилването му към дясната врата, което от своя страна доведе до кръв от носа и бурен смях от страна на вътрешния глас. Вътрешния глас на Томи определено бе гаден и садистичен по характер.
Най-накрая използвайки мъдрия подход на опипването Томи успя да нацели къде точно е заветната врата.
Героят прилази навътре в може би най-важната част от всяко жилище и с леки затруднения (доста скромно казано от страна на затрудненията) се изправи на предните си два крака (Или бяха задните две ръце) прицели се и направи това за което беше дошъл. Обърна се. Там имаше мъж.
-АААААААААААААААААААААААА!- Така Томи искаше да каже "Това е плашещо" .
-Няма нужда от притеснения. Всичко има елементарно и логично обяснение.
-ААААААААААААААААААААА!
-Ще почакам да се успокоите.
-ИЗВРАТЕНЯК!
-Съвсем не!
-ПРИЧАКАЛ СИ МЕ В ТОАЛЕТНАТА!
-Отчасти е така, но...
Томи се изправи, за да удари мъжа срещу него, но вместо това се строполи на мръсния тоалетен под, но това определено не охлади гневния пламък в очите му и а напротив, героят ни започна да се катери устремено като се държеше за дрехите на непознатия срещу него. Погледна го на кръв и каза с войнствен пиянски глас
-Само се опитай да ме приближиш и ще...- Но уви не успя да довърши защото загуби равновесие преди да го направи, което доведе до още един сблъсък с пода. Държа да отбележа, че и този завърши с победа на пода. По точно нокаут в третия рунд.
-Господине въобще не ме привличате. Аз даже не съм от вашия биологичен вид.-Заклати глава и замига объркано мъжът пред Томи.- Просто трябваше да говоря с вас и само тук мога да ви хвана на саме.
Томи с очевидни затруднения се изправи ползвайки главата си, левия си крак и дясната ръка, след което седна на тоалетната чиния.
-Не си моя биологичен вид, а? Намекваш, че не съм човек ли?! ОБИЖДАШ ЛИ МЕ!?
-Съвсем не исках да кажа то...- Започна да се извинява странникът, но бе невъзпитано прекъснат от героя ни.
-НЕ СЕ ОПРАВДАВАЙ! Просто давай направо. За какво искаш да си говорим.
-Всъщност господине исках да кажа, че аз не съм човек. Дошъл съм тук от планета намираща се на много светлинни години разстояние от вашата, за да търся клиенти за моя магазин. Според изследванията, които направих върху вас стигнах до извода, че ще сте доволен да ползвате услугите ми.
-Вашия магазин?!
-Магазин съвсем не е точна дума, но е най-близката за която се досетих. Аз продавам животи и срещу тях искам същото.
-Искаш животи?-Почуди се Томи.
-Именно.
-Странна работа.- Констатира той.
След тази размяна на думи настъпи мълчание. Томи опита да се изпърди в мелодиика, но не се получи и накрая просто го направи по стандартния начин.
-Искате ли да ви обясня?- Полюбопитства странника.
-Не.-Отвърна героят ни.
Отново настъпи мълчание.
-Харесвате ли живота си ?- Реши да смени тактиката мъжът срещу Томи.
-Честно казано не помня какъв е живота ми. Май прекалих с водката преди предпоследната водка... или беше с тази преди нея.
-Вие сте разведен, безработен, нямате пукнат грош и взехте пари назаем от мафията за да организирате този купон където да се напиете като свиня. Ако до два дни не съберете двайсет хиляди за да ги върнете ще бъдете убит с електрожен от огромен австриец.
-Кофти казваш.
-Не съм сигурен. Досега не са ме убивали огромни австриици нито пък са ме убивали с електрожен, но казват, че наистина било кофти. Предлагам ви да ми продадете живота си преди те да са ви го взели.
-Какво точно ще ми дадеш ако ти дам живота си ?
-Ако се съгласите на предложението ми ще ви отведа до кораба ми, който е паркиран на покрива на тази сграда.
-Паркирал си кораб на сградата!? Не те ли беше страх, че ще го видят и ще се оплашат? А и... има цигани в квартала.
-Това не бива да ви тревожи преценил съм всичко. Когато стигнем до кораба ще ви заведа до далечната ми планета, където ще бъдете поставен в измерение което създадахме. Там ще бъдете господар на нещо голямо разбрахме, че това е най-силния копнеж на расата ви.
-Може би след идеята да се напиеш като свиня, но... Абе май сте прави.
-Там ще можем да експериментираме с вас и да сте щастлив едновременно.
-А на кой ще бъда господар?
-В измерението е пълно с много други наши клиенти в някой случай основните пориви на тяхната раса са да бъдат роби. Пример са лукреанците. При тях винаги най-отритнатите от обществото стават императори защото това е дейност с която никой не иска да се занимава. И да бъда искрен всъщност техните амбиции съвсем не са от най-откачените, във вселената се среща какво ли не. Например Инозинатяните са толкова ужасни на вкус, че еволюцията тотално им е отнела желанието да не бъдат изядени затова почти половината от днешния им народ копнее силно да бъда изяден от нещо голямо.
-Имам нужда от време да помисля.- Отвърна Томи след което настъпи кратко мълчание.-Ами... ако най-голямата ми мечта не е да съм господар?- Попита той.
-Според изследванията ми...- Опита се да каже извънземният, но отново бе прекъснат.
-Зарежи изследванията.-Скастри го героят ни.- Искам да направиш нови върху мен. Направи го, изпълни мечтите ми и животът ми е твой.
Мъжът кимна.
*************************************************************************************************************************************************************
Главата ме цепеше ужасно. Събудих се в тоалетната като под мен намерих някаква странна субстанция, която навярно бих помислил, че е излязла от мен ако не ме беше страх да го вярвам. Не съм пил нищо бледожълто по дяволите! Или съм...
Станах и излезах от тоалетната в която явно бях прекарал дълга част от живота си.
-Здрасти Том!- Извика ми Джони, който стоеше с пиянско изражение и гледаше някаква непозната, паднала на земята жена.
-Май е прекалила с предпоследната водка. Или тази преди нея.
Мигнах. Май получих дежа ву.
Отидох до кухнята и там видях кашоните със стоката. Продавах евтин чашки за кафе с грозен хипопотам на тях по интернет. Преуспяващ бизнес и все пак тази вечер бяхме изхарчили оборота за година назад.
*************************************************************************************************************************************************************
Всеки ден научавам нещо ново. Сред всички извратени мечти и копнежи тези на земляните като чели са най-зле. Усмихвам се като си помисля... чашки за кафе. Колко налудничаво. Какво да кажа... разни индивиди разни мечти.
край
Тъй! Очаквам всякаква критика и мнения.
Интересна стока
Re: Интересна стока
Отговарям - на първо четене - свеж, забавен, много правописни грешки, но все пак завършен и с точните изводи.
Очаквай по-задълбочен анализ!
Очаквай по-задълбочен анализ!
Re: Интересна стока
Хареса ми. Стилът е грубоват, но предполагам, че идеята е такава. Идеята ме грабна, но остана въпроса, какво става след като сключиш сделката? Другото е, че може би е малко кратък. Може би края трябва малко да се изглади, защото ми е като отсечен.
Re: Интересна стока
За правописните грешки – ако работиш в Word, можеш да си инсталираш проверка на правописа на български. Има такива програми, например Кирила Корект. Тя ще ти отсява поне най-грубите грешки – подчертава ги в червено и дава възможности за замяна. Към нея има даже и добавка – корекция на граматиката. Ще ти подчертава (в зелено) пропуснати запетайки и пълен и непълен член, но ако искаш да си перфектен, не можеш да и се довериш напълно. Ти, както виждам, не държиш да си перфектен по отношение на правописа, но един писател просто е длъжен да се старае да не допуска правописни грешки.
За пълния член мога да те посъветвам следното – където можеш да замениш думата с „той”, слагай и пълен член. Ако вместо с „той” я заменяш с „него” – не слагай пълен член. Например ето тук: „...което от своя страна доведе до кръв от носа и бурен смях от страна на вътрешния глас. Вътрешният глас на Томи определено бе гаден и садистичен по характер.” В първия случай е от страна на „него” – на вътрешния глас. А във втория – „Той” – вътрешният глас на Томи. Има и някои по-специални случаи, в които това правило няма да ти свърши работа, но като начало може да ти помогне.
Добавила съм / преместила съм ти запетайки, но нямах търпението да си играя да ги подчертая в червено.
"Светът е двойно хубав, виждаш ли го тройно"
До този искрено казано гениален извод, бе стигнал Томи точно преди да започне отчаяно да опитва да налучка коя от многото е реалната врата на тоалетната. За да стои на място междувременно, използваше опората на четирите си крака (или май бяха три крака и една ръка).
-Дясната! Дясната, винаги е дясната!- казваше вътрешният му глас, на който в трезвено (мисля, че се казва трезво състояние) състояние Томи просто отговаряше с "Идиот". Уви, този път състоянието му не бе точно такова, което доведе до засилването му към дясната врата, което от своя страна доведе до кръв от носа и бурен смях от страна на вътрешния глас. Вътрешният глас на Томи определено бе гаден и садистичен по характер.
Най-накрая, използвайки мъдрия подход на опипването Томи успя да нацели къде точно е заветната врата.
Героят прилази навътре в може би най-важната част от всяко жилище и с леки затруднения (доста скромно казано от страна на затрудненията) се изправи на предните си два крака (Или бяха задните две ръце) прицели се и направи това за което беше дошъл. Обърна се. Там имаше мъж.
-АААААААААААААААААААААААА!- Така Томи искаше да каже "Това е плашещо" .
-Няма нужда от притеснения. Всичко има елементарно и логично обяснение.
-ААААААААААААААААААААА!
-Ще почакам да се успокоите.
-ИЗВРАТЕНЯК!
-Съвсем не!
-ПРИЧАКАЛ СИ МЕ В ТОАЛЕТНАТА!
-Отчасти е така, но...
Томи се изправи, за да удари мъжа срещу него, но вместо това се строполи на мръсния тоалетен под, (тук го дай в ново изречение, за да не повтаряш „но” – Това определено...) но това определено не охлади гневния пламък в очите му, а напротив, героят ни започна да се катери устремено, като се държеше за дрехите на непознатия срещу него (няма нужда от „срещу него”). Погледна го на кръв и каза с войнствен пиянски глас:
-Само се опитай да ме приближиш и ще...- Но уви, не успя да довърши, защото загуби равновесие преди да го направи (преди да направи кое?), което доведе до още един сблъсък с пода. Държа да отбележа, че и този завърши с победа на пода. По-точно нокаут в третия рунд.
-Господине въобще не ме привличате. Аз даже не съм от вашия биологичен вид.-Заклати глава и замига объркано мъжът пред Томи.- Просто трябваше да говоря с вас и само тук мога да ви хвана на саме.
Томи с очевидни затруднения се изправи, ползвайки главата си, левия си крак и дясната ръка, след което седна на тоалетната чиния.
-Не си моя биологичен вид, а? Намекваш, че не съм човек ли?! ОБИЖДАШ ЛИ МЕ!?
-Съвсем не исках да кажа то...- Започна да се извинява странникът, но бе невъзпитано прекъснат от героя ни.
-НЕ СЕ ОПРАВДАВАЙ! Просто давай направо. За какво искаш да си говорим?.
-Всъщност, господине, исках да кажа, че аз не съм човек. Дошъл съм тук от планета, намираща се на много светлинни години разстояние от вашата, за да търся клиенти за моя магазин. Според изследванията, които направих върху вас, стигнах до извода, че ще сте доволен да ползвате услугите ми.
-Вашият магазин?!
-Магазин съвсем не е точна дума, но е най-близката, за която се досетих. Аз продавам животи и срещу тях искам същото.
-Искаш животи?-Почуди се Томи.
-Именно.
-Странна работа.- Констатира той.
След тази размяна на думи настъпи мълчание. Томи опита да се изпърди в мелодиика (интересно ми е някой успял ли е!
), но не се получи и накрая просто го направи по стандартния начин.
-Искате ли да ви обясня?- Полюбопитства странникът.
-Не.-Отвърна героят ни.
Отново настъпи мълчание.
-Харесвате ли живота си ?- Реши да смени тактиката мъжът срещу Томи.
-Честно казано не помня какъв е животът ми. Май прекалих с водката преди предпоследната водка... или беше с тази преди нея.
-Вие сте разведен, безработен, нямате пукнат грош и взехте пари назаем от мафията, за да организирате този купон, където да се напиете като свиня. Ако до два дни не съберете двайсет хиляди, за да ги върнете, ще бъдете убит с електрожен от огромен австриец.
-Кофти казваш.
-Не съм сигурен. Досега не са ме убивали огромни австриици, нито пък са ме убивали с електрожен, но казват, че наистина било кофти. Предлагам ви да ми продадете живота си преди те да са ви го взели.
-Какво точно ще ми дадеш, ако ти дам живота си ?
-Ако се съгласите на предложението ми, ще ви отведа до кораба ми, който е паркиран на покрива на тази сграда.
-Паркирал си кораб на сградата!? Не те ли беше страх, че ще го видят и ще се уплашат? А и... има цигани в квартала.
-Това не бива да ви тревожи, преценил съм всичко. Когато стигнем до кораба, ще ви заведа до далечната ми планета, където ще бъдете поставен в измерение, което създадохме. Там ще бъдете господар на нещо голямо - разбрахме, че това е най-силният копнеж на расата ви.
-Може би след идеята да се напиеш като свиня, но... Абе май сте прави.
-Там ще можем да експериментираме с вас и да сте щастлив едновременно.
-А на кой („кого” е правилно, но понеже двамата си говорят на един таъв малко неправилен език, може и да не го заменяш) ще бъда господар?
-В измерението е пълно с много други наши клиенти в някои случаи основните пориви на тяхната раса (техните раси) са да бъдат роби. Пример са Лукреанците. При тях винаги най-отритнатите от обществото стават императори, защото това е дейност с която никой не иска да се занимава. И да бъда искрен всъщност, техните амбиции съвсем не са от най-откачените, във вселената се среща какво ли не. Например Инозинатяните са толкова ужасни на вкус, че еволюцията тотално им е отнела желанието да не бъдат изядени, затова почти половината от днешния им народ копнее силно да бъда изядена (тя – половината) от нещо голямо.
-Имам нужда от време да помисля.- Отвърна Томи, след което настъпи кратко мълчание.-Ами... ако най-голямата ми мечта не е да съм господар?- Попита той.
-Според изследванията ми...- Опита се да каже извънземният, но отново бе прекъснат.
-Зарежи изследванията.-Скастри го героят ни.- Искам да направиш нови върху мен. Направи го, изпълни мечтите ми и животът ми е твой.
Мъжът кимна.
*************************************************************************************************************************************************************
Главата ме цепеше ужасно. Събудих се в тоалетната, като под мен намерих някаква странна субстанция, която навярно бих помислил, че е излязла от мен, ако не ме беше страх да го вярвам (тук е малко объркващо, обясни го по-просто: Щях да помисля, че е излязла от мен, ако не ме беше страх да го вярвам.). Не съм пил нищо бледожълто по дяволите! Или съм...
Станах и излезах („излезах” – няма такава дума – излязох) от тоалетната, в която явно бях прекарал дълга част от живота си.
-Здрасти Том!- Извика ми Джони, който стоеше с пиянско изражение и гледаше някаква непозната, паднала на земята жена.
-Май е прекалила с предпоследната водка. Или тази преди нея.
Мигнах. Май получих дежа ву.
Отидох до кухнята и там видях кашоните със стоката. Продавах евтини чашки за кафе с грозен хипопотам на тях по интернет. Преуспяващ бизнес и все пак тази вечер бяхме изхарчили оборота за година назад (защо „назад”, само „за година”).
*************************************************************************************************************************************************************
Всеки ден научавам нещо ново. Сред всички извратени мечти и копнежи тези на земляните като чели са най-зле. Усмихвам се, като си помисля... чашки за кафе. Колко налудничаво. Какво да кажа... разни индивиди - разни мечти.
След думите на героя, след второто тире, изречението продължава с малка буква. Например:
-Здрасти, Том!- Извика ми Джони
-Здрасти, Том!- извика ми Джони – е правилно.
Преди и след името, когато е обръщение, има запетайки!
Разказът е забавен, с това ме привлече. Имаш си някакъв свой стил - не точно строго литературен, но и това се учи (както правописа). Харесва ми ъгълът, от който поглеждаш вкоренените ни страстни желания:
„Там ще бъдете господар на нещо голямо - разбрахме, че това е най-силният копнеж на расата ви.”
Та нима всеки не мечтае за това, включително и онези, които имат скромното желание да бъдат господари единствено на самите себе си (и това е нещо голямо). Да, изкушаващо предложение!
Kelefarn, на мен ми харесва как завършва – оставя на нашата фантазия да си представим какво би станало след сключването на сделката. А и в случая е по-съществено какво осъзнава героят след преживелиците си в тоалетната...
За пълния член мога да те посъветвам следното – където можеш да замениш думата с „той”, слагай и пълен член. Ако вместо с „той” я заменяш с „него” – не слагай пълен член. Например ето тук: „...което от своя страна доведе до кръв от носа и бурен смях от страна на вътрешния глас. Вътрешният глас на Томи определено бе гаден и садистичен по характер.” В първия случай е от страна на „него” – на вътрешния глас. А във втория – „Той” – вътрешният глас на Томи. Има и някои по-специални случаи, в които това правило няма да ти свърши работа, но като начало може да ти помогне.
Добавила съм / преместила съм ти запетайки, но нямах търпението да си играя да ги подчертая в червено.
"Светът е двойно хубав, виждаш ли го тройно"
До този искрено казано гениален извод, бе стигнал Томи точно преди да започне отчаяно да опитва да налучка коя от многото е реалната врата на тоалетната. За да стои на място междувременно, използваше опората на четирите си крака (или май бяха три крака и една ръка).
-Дясната! Дясната, винаги е дясната!- казваше вътрешният му глас, на който в трезвено (мисля, че се казва трезво състояние) състояние Томи просто отговаряше с "Идиот". Уви, този път състоянието му не бе точно такова, което доведе до засилването му към дясната врата, което от своя страна доведе до кръв от носа и бурен смях от страна на вътрешния глас. Вътрешният глас на Томи определено бе гаден и садистичен по характер.
Най-накрая, използвайки мъдрия подход на опипването Томи успя да нацели къде точно е заветната врата.
Героят прилази навътре в може би най-важната част от всяко жилище и с леки затруднения (доста скромно казано от страна на затрудненията) се изправи на предните си два крака (Или бяха задните две ръце) прицели се и направи това за което беше дошъл. Обърна се. Там имаше мъж.
-АААААААААААААААААААААААА!- Така Томи искаше да каже "Това е плашещо" .
-Няма нужда от притеснения. Всичко има елементарно и логично обяснение.
-ААААААААААААААААААААА!
-Ще почакам да се успокоите.
-ИЗВРАТЕНЯК!
-Съвсем не!
-ПРИЧАКАЛ СИ МЕ В ТОАЛЕТНАТА!
-Отчасти е така, но...
Томи се изправи, за да удари мъжа срещу него, но вместо това се строполи на мръсния тоалетен под, (тук го дай в ново изречение, за да не повтаряш „но” – Това определено...) но това определено не охлади гневния пламък в очите му, а напротив, героят ни започна да се катери устремено, като се държеше за дрехите на непознатия срещу него (няма нужда от „срещу него”). Погледна го на кръв и каза с войнствен пиянски глас:
-Само се опитай да ме приближиш и ще...- Но уви, не успя да довърши, защото загуби равновесие преди да го направи (преди да направи кое?), което доведе до още един сблъсък с пода. Държа да отбележа, че и този завърши с победа на пода. По-точно нокаут в третия рунд.
-Господине въобще не ме привличате. Аз даже не съм от вашия биологичен вид.-Заклати глава и замига объркано мъжът пред Томи.- Просто трябваше да говоря с вас и само тук мога да ви хвана на саме.
Томи с очевидни затруднения се изправи, ползвайки главата си, левия си крак и дясната ръка, след което седна на тоалетната чиния.
-Не си моя биологичен вид, а? Намекваш, че не съм човек ли?! ОБИЖДАШ ЛИ МЕ!?
-Съвсем не исках да кажа то...- Започна да се извинява странникът, но бе невъзпитано прекъснат от героя ни.
-НЕ СЕ ОПРАВДАВАЙ! Просто давай направо. За какво искаш да си говорим?.
-Всъщност, господине, исках да кажа, че аз не съм човек. Дошъл съм тук от планета, намираща се на много светлинни години разстояние от вашата, за да търся клиенти за моя магазин. Според изследванията, които направих върху вас, стигнах до извода, че ще сте доволен да ползвате услугите ми.
-Вашият магазин?!
-Магазин съвсем не е точна дума, но е най-близката, за която се досетих. Аз продавам животи и срещу тях искам същото.
-Искаш животи?-Почуди се Томи.
-Именно.
-Странна работа.- Констатира той.
След тази размяна на думи настъпи мълчание. Томи опита да се изпърди в мелодиика (интересно ми е някой успял ли е!
), но не се получи и накрая просто го направи по стандартния начин.-Искате ли да ви обясня?- Полюбопитства странникът.
-Не.-Отвърна героят ни.
Отново настъпи мълчание.
-Харесвате ли живота си ?- Реши да смени тактиката мъжът срещу Томи.
-Честно казано не помня какъв е животът ми. Май прекалих с водката преди предпоследната водка... или беше с тази преди нея.
-Вие сте разведен, безработен, нямате пукнат грош и взехте пари назаем от мафията, за да организирате този купон, където да се напиете като свиня. Ако до два дни не съберете двайсет хиляди, за да ги върнете, ще бъдете убит с електрожен от огромен австриец.
-Кофти казваш.
-Не съм сигурен. Досега не са ме убивали огромни австриици, нито пък са ме убивали с електрожен, но казват, че наистина било кофти. Предлагам ви да ми продадете живота си преди те да са ви го взели.
-Какво точно ще ми дадеш, ако ти дам живота си ?
-Ако се съгласите на предложението ми, ще ви отведа до кораба ми, който е паркиран на покрива на тази сграда.
-Паркирал си кораб на сградата!? Не те ли беше страх, че ще го видят и ще се уплашат? А и... има цигани в квартала.
-Това не бива да ви тревожи, преценил съм всичко. Когато стигнем до кораба, ще ви заведа до далечната ми планета, където ще бъдете поставен в измерение, което създадохме. Там ще бъдете господар на нещо голямо - разбрахме, че това е най-силният копнеж на расата ви.
-Може би след идеята да се напиеш като свиня, но... Абе май сте прави.
-Там ще можем да експериментираме с вас и да сте щастлив едновременно.
-А на кой („кого” е правилно, но понеже двамата си говорят на един таъв малко неправилен език, може и да не го заменяш) ще бъда господар?
-В измерението е пълно с много други наши клиенти в някои случаи основните пориви на тяхната раса (техните раси) са да бъдат роби. Пример са Лукреанците. При тях винаги най-отритнатите от обществото стават императори, защото това е дейност с която никой не иска да се занимава. И да бъда искрен всъщност, техните амбиции съвсем не са от най-откачените, във вселената се среща какво ли не. Например Инозинатяните са толкова ужасни на вкус, че еволюцията тотално им е отнела желанието да не бъдат изядени, затова почти половината от днешния им народ копнее силно да бъда изядена (тя – половината) от нещо голямо.
-Имам нужда от време да помисля.- Отвърна Томи, след което настъпи кратко мълчание.-Ами... ако най-голямата ми мечта не е да съм господар?- Попита той.
-Според изследванията ми...- Опита се да каже извънземният, но отново бе прекъснат.
-Зарежи изследванията.-Скастри го героят ни.- Искам да направиш нови върху мен. Направи го, изпълни мечтите ми и животът ми е твой.
Мъжът кимна.
*************************************************************************************************************************************************************
Главата ме цепеше ужасно. Събудих се в тоалетната, като под мен намерих някаква странна субстанция, която навярно бих помислил, че е излязла от мен, ако не ме беше страх да го вярвам (тук е малко объркващо, обясни го по-просто: Щях да помисля, че е излязла от мен, ако не ме беше страх да го вярвам.). Не съм пил нищо бледожълто по дяволите! Или съм...
Станах и излезах („излезах” – няма такава дума – излязох) от тоалетната, в която явно бях прекарал дълга част от живота си.
-Здрасти Том!- Извика ми Джони, който стоеше с пиянско изражение и гледаше някаква непозната, паднала на земята жена.
-Май е прекалила с предпоследната водка. Или тази преди нея.
Мигнах. Май получих дежа ву.
Отидох до кухнята и там видях кашоните със стоката. Продавах евтини чашки за кафе с грозен хипопотам на тях по интернет. Преуспяващ бизнес и все пак тази вечер бяхме изхарчили оборота за година назад (защо „назад”, само „за година”).
*************************************************************************************************************************************************************
Всеки ден научавам нещо ново. Сред всички извратени мечти и копнежи тези на земляните като чели са най-зле. Усмихвам се, като си помисля... чашки за кафе. Колко налудничаво. Какво да кажа... разни индивиди - разни мечти.
След думите на героя, след второто тире, изречението продължава с малка буква. Например:
-Здрасти, Том!- Извика ми Джони
-Здрасти, Том!- извика ми Джони – е правилно.
Преди и след името, когато е обръщение, има запетайки!
Разказът е забавен, с това ме привлече. Имаш си някакъв свой стил - не точно строго литературен, но и това се учи (както правописа). Харесва ми ъгълът, от който поглеждаш вкоренените ни страстни желания:„Там ще бъдете господар на нещо голямо - разбрахме, че това е най-силният копнеж на расата ви.”
Та нима всеки не мечтае за това, включително и онези, които имат скромното желание да бъдат господари единствено на самите себе си (и това е нещо голямо). Да, изкушаващо предложение!
Kelefarn, на мен ми харесва как завършва – оставя на нашата фантазия да си представим какво би станало след сключването на сделката. А и в случая е по-съществено какво осъзнава героят след преживелиците си в тоалетната...
Re: Интересна стока
Добре, интересен поглед, живо написано. Правописът е важен, щом човек започне да се занимава с писателска работа.