Не че съм успяла да изчета всичко из форума, но не видях подобна тема освен тази, а и... да речем че това не е точно от нещата, които се считат за "важни" за писането. Пък те са...
Та, иде реч за процентна информативност
, концентрация на нивото на вкарваната информация, постъпково разпределение на нужната информация, влагането й в текста и формата под която се влага. Също и - целите на влагането на дадена информация.
Струва си може би да се обсъди този дребен принципно елемент от занаятчийството.
--
Подкрепям, винаги съм подкрепяла и ще продължа да подкрепям една теория, която твърди, че авторът на дадено произведение трябва да знае АБСОЛЮТНО ВСИЧКО за света, за който пише (или поне да е в състояние от ход логично да отговори на всякакви щури въпроси за дадения свят, които може и да не са му хрумвали). Тоест - за да започне да пише, авторът трябва да разполага с достатъчно пълен, логично издържан и последователен конструкт на света. В някои случаи това, разбира се, е нашият собствен свят; в много други обаче не е. Конструктът подлежи на промени и допълвания по време на писането
- затова хората си водят тлъсти записки, че да не се оплетат, особено за големите романи; и затова изказвания то рода на "Бе не помня в трета част гъбите ли растяха от северната страна на дървото или мъха..." не се толерират особено от феновете (да се разбира читатели). Естествено, за един къс разказ конструктът е малък; за роман или серия романи - доста по-голям.
Обаче важното във всички случаи е, че авторът разполага с пълната информация. До читателя
трябва да стига само такъв процент от нея, какъвто е необходим действието да изглежда пълноценно и разбираемо, а читателят да разполага с нужната информационна база, на основата на която да реагира правилно на предлаганите му ситуации. Тоест: да съпреживява правилно с героите и да му е ясно защо те постъпват и се държат по един, друг или трети начин; като начинът не винаги съвпада с очакванията. (последното вече е част от една друга теория относно баналността, клишираността и читателските реакции)
Факт е, че не само
сюжетът, действието и събитията задържат интереса на читателя дотам, че той да продължи да чете нататък. Важен помощник в това отношение е информационната наситеност на текста - новото, което читателят научава за света, героите и всичко останало. Ако текстът е прекалено "ненаситен", дори при активно действие и добър стил, четенето доскучава. Ако е прекалено "пренаситен", четенето се затруднява, а действието се разводнява. Разбира се
, информационната наситеност намалява с напредването на текста - остават все по-малко и по-малко неща за казване, които читателят да не знае. Съвсем принципно, наситеност от около 60% в първата трета на даден текст, 40% във втората и около 30% в третата е примерната рецепта за добро разпределение*.
*В случая се имат предвид ВСИЧКИ нови факти, които се посочват, не генералната информация като такава.
Примерно, хващаме един произволен текст и го разнищваме за информационни проценти... Понеже ми е под ръка: чудесен "народен" превод на "Пощоряване" на Пратчет
Казват, че перспективата да те обесят сутринта забележително съсредоточавала ума. За съжаление, това, върху което умът се съсредоточава в тези случаи неминуемо е тялото, което на сутринта, така де, предстои да бъде обесено.
Човекът, който предстоеше да бъде обесен, бе кръстен Олян фон Ментелик от любящи, макар и не особено благоразумни родители, той обаче не възнамеряваше да опозори това име, доколкото то изобщо можеше още да се опозори, като бъде обесен с него. За света като цяло и вчастност за тази му част известна като Заповед за екзекуция, той беше Албърт Искрометов.
Изречение 1: Чисто нова информация. Аз (читателят) досега не съм чувала такава поговорка.
Изречение 2: Не е нова информация. Аз (читателят) логично предполагам, че ако ще ме бесят, определено ще си мисля за, така де, края на битието. Или за това как да избегна края.
Изречение 3: Нова информация - имаме герой, който предстои да бъде обесен; имаме и името му и научаваме нещо за родителите му; узнаваме и факта, че човекът държи на семейната чест.
Изречение 4: Нова информация - същестува Заповед за екзекуция, научаваме псевдонима на бъдещия обесник.
Като цяло: 75%
(естествено, може да се дълбае повече и да се кара дума по дума и парче по парче)
Предвид, че това са първите 4 изречения от книгата (не броим пролога), нормално е информативността да е с по-висок от средния процент.
Другият важен момент е разпределянето на подаваната информация между информация за конструкта и за героите. "Пощоряването" е стъпило на много добре изграден вече конструкт, така че информацията, подавана за него, е почти несъществено малко (около 1/5-1/6 от общата информация). При встъпване в чисто нов свят по неволя авторът е длъжен да подава значително повече инфо за света и тогава намирането на точния баланс така, че (особено началото) на текста да не изглежда пренаситено и лишено от действие, е много проблематично.
Тук вече ще прибягна до пример от цитираните по-горе от Кал "За елфите и хората":
Снегът твърде рано бе прогонил клиентите от градския сук. Не ми оставаше друго, освен да се помъкна надолу към пристанището. Току-виж се натъкнех на пиян моряк, вкочаняващ се покрай кръчмите... Боже, само ако можеше да ме види баща ми! Норфелин фар Вурелтан, първороден син и наследник на Вурските хълмове, планира мизерно мародерство... Нямаше накъде повече да изпадам – дезертьор без подслон над главата, без останали чест и достойнство. Само дето Хълмовете вече бяха в ръцете на тангрентите, а татко най-вероятно бе мъртъв и се преобръщаше в гроба като ме гледа да обикалям Инсастункур като последен дрипав скитник.
Това не е директното начало (започва се със събитие), но е първата по-компактна серия информация, натикана в текста.
Обща информативност: (в град сме, там има "сук", каквото и да е това; има и пристанище - значи е на река или море; запознаваме се с героя, научаваме че е дезертьор, че произхожда от род, който би го гледал накриво заради това; научаваме и едно-друго-трето за света) - 80% информативност горе-долу, от които към 1/3 са сведения за света, заплетени към сведенията за героя. Имаме даже и към 20% за политическата обстановка - води се война, "нашите" я губят.
Номерът, разбира се, е не само да се ровчи за процента в отделни пасажи, а в цялата маса на текста и той да не пада много за произволен откъс.