В момента съм в абсолютна буря, потресена от гаврите, които човек може да причини на поезията, опитвайки се да я преведе! Направо ми се гади, честно, повдига ми се. Човек, като си е рекъл да преведе нещо, ами да вземе да го преведе, примерно, не да си пише свободни съчинения! Просто седя и се чудя какво по дяволите чета! Работата е там, че реших като курсова работа по литература (за която имам няколко месеца време) да правя прекрасния "Гарван" на По. И какво си правя аз, казвам си, трябва да му намеря някой превод, че в оригинал не може, трябва да си е на български. И си търся аз из нета и ми иде да си посегна на живота. Видях толкова извращения, толкова далечни от истината, че просто не разбирам как някой може да си позволи нещо такова. Писна ми да слушам, че преводът е като жена - ако е хубав, не е верен, ако е верен, не е хубав. Това се нарича неспособност, е това е то. А и ако някой толкова не е могъл и искал да промени "Гарвана", да си е написал свой си "Гарван"! А, не, чакайте... Точно това е станало!
Нека демонстрирам нагледно за какво говоря:
Deep into that darkness peering, long I stood there, wondering, fearing
Doubting, dreaming dreams no mortal ever dared to dream before
But the silence was unbroken, and the darkness gave no token,
And the only word there spoken was the whispered word, `Lenore!'
This I whispered, and an echo murmured back the word, `Lenore!'
Merely this and nothing more.
Така, това е най-любимата ми част. Прочетете я така хубаво, ето какво става с нея в според мен най-приличния превод, който се доближава най до истината:
И в бездънний мрак загледан, тръпнех вцепенен и бледен
в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.
Но отекна в миг простора като звук на Бог от хора
глух и тъжен зов „Ленора“ - от скръбта ми свят отзвук.
То бе моят зов „Ленора“ - и на него чух в отзвук
само ек - и никой друг!
Какви хорове, какви богове, кой е казал, че героят трепери вцепенен и бледен, какви свети отзвуци, не е ясно, но на фона на всичко това е най-близкото. Лошото тепърва предстои, но не затваряйте очи.
И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,
и с потаени мечтания взрях се в тъмната пустиня...
Мрак и хаос безконечен!... Но кат вик от хор далечен
прозвуча за миг „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка
Мой бе шепот тоз „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка -
И загина в мрака звука.
Страшен израз, "пропаст от мъртвило", толкова мелодичен, че преводачът по-хубаво да си беше направил някакво стихотворение с това заглавие, вместо да се подиграва с "Гарвана". Тука вече се появяват и разни тъмни пустини, безконечен хаос и пак някакъв хор, тоя хор само обикаля насам-натам (то че го има мотивът за хора, има го, ама е доста по-напред и е свързан със самия гарван)
Ужасèн се взирах дълго, със съмнения изпълнен,
че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.
Знак ми даде тишината и в покоя непонятен
промълвих "Линор!", но мракът ме отпрати в самота.
Ехото "Линор!" отвърна и предрече самота.
Бе пустиня вечерта.
Айде пак пустини, този път обаче и нашият човек е даже ужасéн, изобщо положението е много сериозно, че даже и мъртвешки сънища е взел да сънува, пък и по-добре, че с тоя непонятен покой...
И сега короната на моето самоубийство заради тези преводи е следното извращение:
В мрака - тъмен трап - загледан, тръпнех вцепенен и бледен,
сякаш мракът бе вихрушка, а пък аз - трошлив папур.
Мигом хванах аз топора, дето купих от събора,
и го запокитих в двора. Той издаде звън: "Ленур!"
Дръжката, обаче, вместо да прозвънне в тон - "Ленур", -
тихо изтумтя: "Абсур!"
Какво по дяволите е това... Какъв тъмен трап, какви вихрушки, какъв ПАПУР ЗА БОГА, какъв топор от събор, какъв двор, направо ще се разрева... То е ясно, че тоя превод е пълна подигравка и гавра наистина, не издържах и да го прочета, но недай си Боже някой да вземе да иска да прочете "Гарвана" и да попадне на това, просто ако има такъв нещастен чиляк, ще пусна сълза за състоянието на душата му, след като е прочел "великото стихотворение на По"... Не, аз просто не мога, като ги гледам тия работи и не знам откъде да си подхвана китките, нали не съм добра по биология...То хубаво тая гавра, ама горните са реални опити за превод, аз просто не разбирам как някои хора си позволяват такива неща, просто ми е неясно... Преводачът няма никакво право да си играе със смисъла! НИКАКВО!
Така... Крайният ми извод е, че ще седна и сама ще си направя "Гарвана". Знам, че е много високо ниво на поезия и прочие, но поне ще го преведа без да си правя свободни съчинения. Направих опит за любимото си двустишие, не е твърде зле, смятам, може да не е толкова мелодично, колкото великите горни преводи, но е истинно и няма да докарва до самоубийства хора.
Deep into that darkness peering, long I stood there, wondering, fearing
В тоз мрак дълбинно взиращ, дълго аз стоях, маещ се, боящ
Doubting, dreaming dreams no mortal ever dared to dream before
Съмняващ се, сънища сънуващ, що нивга смъртен смял преди не бе
[/spoiler]
Радвам се, че ти е подействало добре, то и аз като чета поста си, след като съм се набеснявал, се смея, като виждам какво изрази съм използвала, за да изразя възмущение. 
Той целият текст е преведен така, не знам чий превод е обаче, излиза в Гугъл някъде в началото при търсене (което може да е фатално за нечия невинност, както уточних по-рано).
двустишието, което съм превела, зазвучава така:
С тая лексика от началото на миналия век ме заблудиха, че го е превеждал някой като Смирненски...
