Бараяр

... и другите книги, за които някой вече ни е изпреварил - иначе щяха да са в библиотеката :)
Post Reply
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Бараяр

Post by Кал »

От форума към Иван Ефремов:

Кал wrote:Иска ми да поговорим тук за нещата, които (не) харесваме в поредицата на Бюджолд за Майлс Воркосиган.

Искането ми тръгва от ей тука:

Примерът за Бюджолд като автор на "военна фантастика" е все едно аз да кажа: "Матрицата" е киберпънк.

Вярно е, но не обяснява същинската им значимост - поне не тази, която конкретният читател/зрител Калин открива в съответната творба.

Специално за Бюджолд, поне от разговорите ми с читатели, които я харесват, знам, че военните елементи са последното нещо, заради което Майлс и компания са ги спечелили.


Давам тон:

Защо харесвам историите за Майлс?

1. Защото това е първият образ на войник и командир, милеещ за животите на подчинените му (и дори - на "врага"), на който попаднах в живота си. После се появи Данло уи Соли Рингес и отвя всичкото... но Майлс беше първият. И още ми е мил.

2. Защото Майлс показва неограничените възможности на човешкия дух - как един инвалид се справя с невъзможни, често изключително мъчителни за самия него задачи.

3. Заради умната постройка на сюжета - има си от всичко: и любов, и драма, и екшън (учудващо малко предвид етикета "военна фантастика"... мене тоя етикет ми звучи крайно неудачно за тия книги, ма нейсе), и детективстване, и интриги, и сериозни етични въпроси. ("Огледален танц" просто ме размаза...)

4. Защото Майлс - а и другите герои - растат. И е много трудно да си кажеш "Я, тоя пак ли е същият бе?!?", ако вземеш книги, които се развиват с разлика от 3-4 години.

5. Защото мога да съпреживявам на героите - вътрешните им борби Бюджолд така ги е представила, че кървя и псувам, и се смея редом с тях. Бюджолд, Владо, е моят психолог. ;) Тя познава тези като мен.

Какво не харесвам в историите за Майлс?

1. Промискуитета на Майлс. Направо си умирам от смях, като почне да приказва как ниският му ръст се съчетава с "катерачески" умения, подлудяващи жените... :D

Не е болка за умирачка. Повече от две жени не е сменял в една книга, мисля.

2. Че свършиха.

Не, това е ебаси гадното. :((( Аз съм расъл с тия книги, точно както с Пратчет.

А новия й фентъзи цикъл нямам смелост да го подхващам въобще... Дали ще е на нивото на Майлс?


Кал wrote:@ alvin - и в реда на написване, и в хронологичния ред на живота на Майлс, все няма да сбъркаш. Ако не ти се занимава с терзанията на недъгав младеж, а искаш направо да го видиш в размаха на силите му (и как най-сетне се сблъсква с достоен противник, нещо, което Дилян очевидно е пропуснал, пишейки, че "Всичко се подрежда както той иска" и т.н.) - давай с "Огледален танц". На мен тя ми е оставила най-ярък спомен - още повече че фокусът там всъщност НЕ Е Майлс. ;)

("Огледален танц" ме подсеща и за друго - Бюджолд е майстор в очовечаването на уродливото. Само това да беше, пак щях да си я кътам редом със Стърджън.)

В изказванията на Дилян се съдържат смайващи (за мене) елементи на онова, което Владо нарича "естетически фашизъм". Примерно: "личи си, че е писана от някой, който никога, ама никога не е стъпвал в казарма и няма никаква, ама никаква представа за психологията на казармения и военния живот". (Пука ми за казармения живот. Аз си търся образци на изключителното; ако си търсех баналното, щях да чета реалистика, не фантастика.) Или: "Той обича само и единствено себе си, всичко друго е инструмент за задоволяване на собственото му его." :??? А може би сме чели напълно различни книги със случайно съвпадащи заглавия?


Кал wrote:
Goa wrote:... разтворих на стр. 13 и веднага попаднах на израза "Майлс презрително отказа гравитолеглото и настоя да върви сам. Чувстваше се унизен. "Губя контрол..."


Наистина е въпрос на възприятия, приятелю. Няма тук "проникнаха в истинската му същност", няма тук Истина - има "едни виждат Х, други - У" (а аз седя и се дивя колко разнообразни са сетивата ни).

В същия пасаж (много изваден от контекст, признавам - а аз поне не помня контекста) аз видях: човек, който отказва чуждата помощ, за да съхрани чувството си за достойнство. Може би леко глупав избор, може би твърде горд - не е чак толкова фатално да ти помогнат, нали и ти си помагал и ще помагаш на свой ред? Но (и тук идва контекстът) всъщност разбираем избор - знаеш ли какво е да си бил толкова безпомощен, че нищичко да не можеш самичък да свършиш? Можеш ли да си представиш, че един определен тип хора ще се изпълни с унижение, попадайки в толкова безпомощно състояние, и няма да иска - никога, никога! - да му помагат други, ако може и сам... ако има каквато и да е възможност да се оправи сам?

Не знам... принципно аз не разбирам нито една силно отрицателска позиция. Може би защото обичам да се потапям в света на другия и да го съ-преживявам. Бях казал нещо за това в "Достатъчно":

...всяка умствена система, всеки религиозен мироглед, всяко усещане и обяснение, всяко човешко чувство, всяка мисъл, всеки акт; да ги приеме в себе си и да им каже: Да. Вие сте част от този свят и ваше право е да съществувате, и няма да ви отрека и да отвърна поглед, дори очите ми да изтекат от грозотата ви. Защото само щом обгърна цялото, сам бих могъл да бъда цял – човек. (Още тогава ме е боляло от всяко Не – което реже късче от Вселената и го потулва някъде, та да не пречи на теориите и желанията ни, да не грози света ни. Боляло ме е повече; сега разбирам, че това желание да отречеш и да отхвърлиш е също част от цялото, и постепенно се приучвам да му казвам Да.)


(И още не съм се приучил напълно да казвам това последното "Да"... така е. :( )
User avatar
stanev
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 6 times
Been thanked: 34 times

Re: Бараяр

Post by stanev »

Не знам за тебе какво е, за мене беше първия ми досег с чиклит. Надявам се да няма втори.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Бараяр

Post by Кал »

Васко:

Ще съм безкрайно благодарен в тези теми да си спестим едноредовите постове със съдържание, клонящо към нула. Пазете ги за по' чат форуми. Или за тема „Помежду ни“ във Фантазия.

Казвам го като мечтата на човекa, създал тия форуми, не като модератор.
User avatar
Тарикат ХХ ранг
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 10 times
Been thanked: 44 times
Contact:

Re: Бараяр

Post by Тарикат ХХ ранг »

Не е лоша поредицата, а едно от най-хубавите й неща е, че свършва. Защо е хубаво? Ами просто някои автори не знаят кога да спрат, а Бюджолд има мяра. Това е достойнство.

Не съм я чел цялата, а отделни томчета безсистемно. Героят е симпатяга, малко нещо а ла Тирион Ланистър (при все че, разбира се, Тирион е ненадминат гений на човечеството). Скоро един приятел каза, че Воровците (звучи ми като крадци на руски) са един вид прусаци в Космоса. И то си е така. Gott mit uns, за Вилхелм и Райха, но да не забравяме шампанското и дамите. Това прави книжките доста привлекателни.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Бараяр

Post by Кал »

В Goodreads, по повод на „Сделката на капитан Ворпатрил“, Кал wrote:Десет години по-късно се завръщам към един от героите на моята младост – нека са двама всъщност. С авторката. Ъъъ, нека са един – моят герой (както и вашият) беше Майлс. А Иван беше смотльо.

Обаче! Като го гледам сега, капитан Ворпатрил, попораснал и той с десетина години... ами харесва ми. Добър е, както откри и самата Тедж. Пък това, дето не бил суперумен и не задържал гадже повече от... половин година ли беше последно? – еех. Човещинки.

Харесва си ми Бюджолд. Прави героите си хем разпознаваемо човешки (в смисъла на „човещинийски“), хем добри. Такива, за които понятия като чест, справедливост, взаимно разбиране значат нещо. Харесвам си ги, такива.

Умирам си и за хумора ѝ. „Сватбата“ на Иван и Тедж ме разби. :D

„Сделката...“ обаче ми напомни и защо навремето ентусиазмът ми беше почнал да попритихва: някои от частите с интригите (така де, сделките) ми бяха откровено досадни. И бих поорязал разни описания/обяснения. Пусти редакторски изкривявания. :/

Нищо, де. Сега ще ми е два пъти по' кеф да чета „Непоискано добро 2“. Кеф е да видиш, че родните, твоите хора и те умеят да пишат. Даже по-стегнато на моменти. :)

Но Бюджолд си я добавям, със закъснение, към любимите автори. И искам пак.

П.П. И поздравления на Милена Илиева за превода. Има много свежи лафове в него.
Post Reply

Return to “Посестримите”