Ermand, написах ти един вдъхновен анализ. Ако ти стане смешно, прескочи първите редове...
Част първа:
Влизам в твоя свят и ти влизаш в моя. Започваме да разбираме какво се случва там. Толкова, колкото камъкът разбира какво се случва в света на човека. И колкото човекът разбира какво мисли камъкът за неговия свят.
Част втора:
Началото:
Започни пак. Кажи ми, че има локва и мъж (или жена – никъде не казваш „той”, „тя”). Аз съм от онези читатели, които искат да знаят подробности. А ти с това опростяване, дето го препоръчваш навсякъде, ми приличаш на професионален редактор. Темпераментът на този герой – първия – който целуна камъка, ми допада.
„метален звук”:
Ако металният звук идва от подковите, кажи „чаткане на подкови”. Искам да знам от къде е металният звук, не мога докато чета да обмислям надълго и нашироко от какво са направени колелата на каруцата. Първосигнално решавам, че са подковите на коня. Искам да ми е по-образно. Може да е опростено и пак да е образно.
„удряйки стърчащите си събратя”:
Аз си ги представям да се търкалят легнали. Защо стърчащите? Виждала съм как се търкалят отсечени и окастрени дървета по нанадолнище.
„С последен ек замлъкна ведно с огромния скален къс, заприщил барата.”:
Това ми се иска да го разбера по-добре и по-леко. Бурята свършва, заглъхва последният и ек. Тя е откъртила този скален къс. Онзи гръм, дето тресна нейде на високото.
После – малкият объл камък спира откъртения къс скала. Забавя го. Така го разбирам, но го прочетох няколко пъти.
Част трета:
В част първа ти казах как съм разбрала смисъла на разказа.
Какво не ми достига: толкова синтезирано/концентрирано разказваш, че ми е нужна голяма концентрация да хвана всичко. Пестелив си на думи (заради опростяването). Иначе безупречно владееш боравенето с думите.
Има и едно нещо, което ми се набива на очи, не за друго, а защото и аз го правя, пък не ми харесва. Ще се опитам да го обясня. Редуват се едно след друго еднотипни сложни изречения – всяко, съставено от две прости, свързани със съюза „и”:
„Сграбчи първия камък и също тъй полека се изправи. Замахна светкавично и разтвори длан.”
„Излезе от барата и грабна спасението си. Целуна го и с все сила го запрати нагоре към шосето...”
И накрая:
За читатели като мен, обогати малко този разказ – съвсем малко.
Миг
Re: Миг
Разказът е хубав, идеята поразява и гали въображението. Мисълта се плъзга нежно и леко, но съм съгласен с vira, че е хубаво да се внесе малко яснота в разказа. Може би с по едно изречение, на ключовите места. Разказа е като притча, всъщност чувството което остана в мен, неговото въздействие е точно като от притча, затова искам да попитам, дали го виждаш така.