Впечатленията ни дотук

[vira]

Отварям тази тема, за да споделим впечатленията си за това, какво направихме дотук. Защото ме терзаят разни въпроси.
Както се разбра, никой от нас не е универсален автор – такъв, който да се хареса на всички.
Един харесва едно, има един стил на писане, друг – друго и друг стил на писане. Може ли една творба (разказ, в случая) да се преработи така, че да се приближи максимално до всички вкусове, да покрие такава голяма част от диапазона на универсалността, че да стигне почти до двата му полюса? Или, в най-лошия случай, да застане точно в средата, където ще бъде еднакво посредствена за всички.
Какъв е смисълът да се опитваме да усредняваме (или универсализираме) нещо, което би могло да бъде уникално за определена група хора, които споделят същите вкусове, възгледи и т.н.
Ще го кажа и така: Разказът Х, написан от човека У, може да се стори уникален и прекрасен на човека Z – да го стисне направо за гърлото, да го накара да вие от удоволствие. Но разказът Х не ми харесва на мен.
Трябва ли авторът У да преработи разказа си така, че да ми хареса и на мен? Това не означава ли да отнеме голяма част от удоволствието на Z и да получи нещо наистина посредствено, което ще се хареса донякъде на Z и донякъде на мен, но на никого чак толкова, че да го накара да крещи от възторг?
Ето на тези въпроси моля да ми помогнете да си отговоря.

Кажете какво изобщо мислите за работата ни тук. Нека просто си поговорим. Имам нужда от по-спонтанни (не толкова официални) разговори с вас. А после можем и да изтрием темата, ако тя няма стойност и отношение към задачите ни тук.

[Aziras]

Да, Вира, права си, че може да се получи и отрицателен ефект от обсъждането. Но аз мисля, че като цяло обсъждането има положителен резултат. Това, че някой е изказал мнение за даден разказ, не значи, че авторът му трябва да го промени непременно. Но пък взаимно си показахме неизяснени места в творбите, което помага за усъвършенстването им. За мен поне тези разговори бяха полезни.

[kelefarn]

Аз мисля, че обсъждането на един разказ е важно, защото автора научава какво мислят за него. Това обсъждане, което срещнах тук ми хареса със своята искреност и професионална насоченост. Това дали един автор ще реши да откликне на критиките е личен избор на всеки и смятам, че преценката, която авторът трябва да си даде за това което е написал е същността на това което прави. За един автор е важно да може сам да направи преценка на написаното, но това не е толкова просто, защото често се нещата се пишат и писателят се осланя на вдъхновението. Аз не мога да критикувам, защото никога не съм го правил, но в момента правя точно това, като разработвам романа "Кулата на Глиндгара". Пиша синопсиси, профили на героите, търся логиката на произведението по един метод наречен снежинка, на американски автор, но съм сам и трябва да се осланям на собствената преценка.
Аз извлякох полза за двата разказа, които публикувах в работилницата и съм удовлетворен от това, което се получи. Това беше съзнателен избор от моя страна да вникна в написаното, подтикнат от мненията, защото си признавам, пиша по вдъхновение и не професионално. Впрочем да пишеш професионално е трудно, но дори и аз не разбирам този процес, защото той е индивидуален за всеки автор и не всеки съвет е подходящ за теб. На запад има школи за това, където те учат да пишеш, доста е модерно и всеки може да усвои шаблона, но истинският заряд на произведението си е дело на автора и това което иска да каже или опише. Аз го наричам душата на разказа, който го прави жив.

[Aziras]

Да, Келефарн, съгласна съм с теб, че всеки може да бъде научен на някакви правила и форми, но творчеството е вдъхновение, което извира спонтанно. Хубаво е човек да научи тънкостите на формата, но ако го няма вдъхновението... "Животът създава реда, но редът не създава живот." - много ми харесва тази мисъл. А ти вдъхновението го имаш.
За мен този форум се оказа много полезен. И благодаря за тази възможност.
Изпратих нова версия на "Дали е истина", постигната със съвместни усилия.

[vira]

хе-хе, Азира,
"Животът създава реда, но редът не създава живот." - много хубава мисъл! Позволих си да я разтълкувам и аз - малко по-свободно:
Приложена към писането, тя може да е вярна, но от биологична гледна точка е обратното. Именно редът създава живот - подредбата на определени молекули, без която не би ни имало. А пък ние - животът - не създаваме ред, повече хаос, макар и творчески. По-разпилени сме от това, което се е подредило, за да ни създаде. Но, разбира се, никога не е късно и ние да уцелим, волно или неволно, някоя подредба и да създадем нещо хубаво. И го правим. По различен начин. Наш си начин.

[Aziras]

Вира, точно Животът /Големият, Изначалният, Единният/ е създал подредбата на частиците /малки и големи, както и да ги наречем/ - Той ги подрежда и пренарежда, създавайки нови форми. Без Живота /и разум-творящ, и материал, и движеща сила - в едно/ не би имало никакъв ред.