НЕ на хартиените книги! (... Оти така, бре? :()

[Кал]

Ето зат'ва:

... от началото на юли преставам да си купувам хартиени книги.

Вчера преля и последното ми шкафче. Купчината с книги на ЧоБи, които си чакат стопаните, в момента надхвърля 1000 книги. Имам само една стая, и не искам повече.

Парите, които ще се освободят, отиват за електронни книги. По-голямата част от тях - директно при авторите.

Ама не мога да разбера като читател ли говориш или като издател. Ако е като издател - разбирам те и нищо против. Ако е като читател, аз съм се запасил с достатъчно складова площ, не ме мислете. Така че скоро може да имам и 5000 книги на склад от различните заглавия. И точно покупката на хартиена книга от нашия магазин или на някое от представянията отива на 100% в издателството - затова го препоръчвам на всички.

Иначе много ясно, че и аз ще се стремя да избягвам максимално убийствените 55%-ови удръжки на дистрибуторите, при които за издателя/авторите остава едно голямо нищо.

Като читател. (Който освен всичко е трябвало на няколко пъти да пренася библиотеката си, за кашоните на "Ангиста" да не говорим...)

Освен това в ЧБ тези дни усилено сравняваме чистите приходи за един автор от е-книга и от хартиена. Везните се накланят все по-очевадно в полза на е-книгата. При хартиената, освен за посредниците (които, милите, просто не умеят да продават книги, затова искат такива високи проценти... и пак вървят към фалит :/), има и едни 20-25 процента за отпечатването. Аз отскоро почнах да се питам защо трябва да давам пари за хартия, в повечето случаи - nature-unfriendly, като от 10 години спокойно чета от екран? Пак казвам: като читател, предпочитам парите ми да отиват при автора и творческия екип, изобщо - хората, които правят нещо, за да я има една книга. (Това включва и онези книжари, които наистина си обичат професията и знаят какво на кого да препоръчат. В София познавам максимум десетима такива. )

[eli]

За малко да забравя да го споделя това )


П.П. Не съм си драскала аз книжката с химикал. Не правя такива неща. Дошло от ФБ.

[Кал]

Минутка за реклама :

Милан Асадуров предлага и петте части от Историите за нищото в електронен вариант (EPUB и PDF) на личния си сайт.

„Рекламата“ си я позволявам заради професионалния начин, по който са оформени е-изданията и по който става покупката им. И заради напълно човешката им цена (5 лева за цялата поредица).

Такива български автори заслужават насърчение – да?

[Кал]

Наско ми прати следния материал:

Вестник „Животът днес“: Мишката не можа да изяде книжката

Специалисти от изследователската компания Nielsen Norman Group проведоха простичък експеримент. Предложиха на група доброволци да прочетат един от кратките разкази на Ърнест Хемингуей, като текстът е предоставен на различни носители. Най-бързо с произведението на класика са се справили участниците, които са го чели на традиционна книга. Разказът на Хемингуей им отнел средно 17 минути и 20 секунди. За ползвателите на IРad е било необходимо с 6,2% повече време. А за прочитането на текста в електронна книга са били необходими още 10,7% повече минути.

(...) Друго изследване провел преподавателят Кейт Гарлънд от университета в Лестър, Великобритания. Тя предложила на своите студенти, бъдещи психолози, да се ориентират в труден текст. За да усложни задачата, той избрал нетрадиционна за учащите се дисциплина – икономика. Резултатът показал, че студентите, които са чели трудно разбираемата статия на хартия, са я препрочитали по-малко пъти, за да схванат същността й. Освен това, след няколко седмици те по-добре възпроизвеждали основните тези и аргументи в публикацията.

А професор Анна Манген от университета в Ставангер, Норвегия, работейки с две групи студенти, дошла до извода, че тази закономерност се наблюдава не само при справяне с научни трудове, но и при четене на художествена литература и публицистика.

До любопитни цифри е стигнала и професор Людмила Соколова от катедрата по биология и екология на човека в руския Северен (Арктически) университет. Тя провела изследване върху психо-физическите основи на четенето. Специалистката установила, че при четенето на хартиени книги ефективността, с която учениците изпълняват поставените им задачи, е със 7 процента по-висока, отколкото при връстниците им, използвали електронни устройства. Екипът на Людмила Соколова регистрирал и физиологичните реакции на организма. Учените доказали, че активността на симпатиковата нервна система (която повишава нивото на адреналина, повишава сърдечната честота, кръвното налягане, дихателната честота и мускулния тонус) е по-силно изразена при четене на традиционни книги – нивото се повишава с 31,68%. При електронните книги стимулацията е два пъти по-ниска – 17,23%. Според специалистите това означава, че текстът на хартия се възприема по-ярко и до голяма степен заставя читателите да съпреживяват с героите разказваните събития. Затова експертите са на мнение, че не бива да се разчита използването на електронни устройства от детето да породи в него любов към четенето. Историите, прочетени на съвременен носител, доста по-трудно ще завладеят вниманието му.

+ Защо мозъкът обича повече да работи с хартиени книги, отколкото с електронни

Професор Анна Манген от университета в Ставангер, Норвегия, предлага интересно обяснение, което лесно ще разберат хората от по-старото поколение. И то тези, които помнят руската комедия „Ирония на съдбата или Честита баня!“. Сюжетът е изграден върху ситуацията, в която героят на Андрей Мягков вместо в своята типична за едновремешното строителство московска квартира, намираща се на ул. „Строителна“ 3, бл.25, апартамент 12, попада в абсолютно същата, но в Ленинград. До голяма степен това се е случило, защото съветските новопостроени квартали бяха еднакви и безлични. Точно каквито са и страниците на електронната книга.

Според Анна Манген механизмът на запаметяване на текст е свързан със създаването на така наречената ментална карта на произведението. За да намерим на кой „рафт“ в главата ни се намира нужната информация, паметта ползва серия от „пищови“. Например необходимо е да си спомним мястото и обстоятелствата, при които е получена тази информация. И това ще ни помогне. В ролята на такива опознавателни знаци „пищови“ служат тактилните (основани на допира) усещания от контакта с книгата, текстурата на страниците, обложката и оформлението. Освен това възможността да прелистваш хартиените страници осигурява на мозъка важно усещане за обема на произведението – ние можем мислено да пътешестваме из произведението. Всичко това създава уникална „архитектура“ на прочетеното, по която мозъкът безпогрешно различава ул. „Строителна“ 3 (или един блок с информация) от другата в същия квартал.

Електронната книга е лишена от каквито и да било допълнителни опознавателни знаци. Тази безличност води до това, че в паметта прочетеното се съхранява в хаотичен разхвърлян образ.

И се заговорихме:

Тия изследвания обикновено имат един основен недостатък – не
съобразяват да проверят с какъв читателски опит са участниците в тях.
Ще се съгласиш, че има разлика дали човек е отраснал с хартиена или с
е-книга; аз, макар и да имам двойно по-дълъг опит с хартиените, в
момента съм практически „билингвален“ и скоростта ми на четене е една
и съща – вероятно дори малко по-висока при електронните, понеже там
мога да си направя колонката по-тясна, което намалява времето за
хоризонтално местене на очите. За възприемането не мога да кажа – общо
взето паметта ми за цели пасажи до седми клас (1995-а) беше в пъти
по-висока, отколкото след като ме пое месомелачката на гимназията.
Това няма отношение към медиума – почнах да чета книги на екран през
2001-ва.

Интересно е това за сетивните и визуални маркери на уникалност, и безличието на е-текста.
Аз, като човек на образното мислене, дори имам закрепени в паметта околните пейзажи на местата където съм чел дадена книга.
А такива като мен са около половината хора доколкото съм чувал.

[Mokidi]

Не мога да не кажа че до голяма степен е въпрос на привикване. Аз също помня много образно условията на прочитане на дадена книга, което не ми пречи да помня условията и за книги, прочетени на четеца, със същата принципна яснота. И "тактилния" ми спомен от прелистването на електронната страничка е относително достоверен - не като номер но мога да цитирам къде ми е бил на екрана даден текст (което не е от значение принципно).
От друга страна обаче аз работя на компютър от 1990-та и съзнателно съм се дресирала да пиша на компютър, още оттогава. В началото имах нужда от хартиена патерица, т.е. разпечатвах си разказите; отдавна това не ми е необходимо и мога да се саморедактирам на екран. Мисълта ми тече гладко, пиша по-бързо, редактирам по-лесно и като цяло ми е толкова привична медия, че на ръка ще ми е дяволски по-трудно вече. Помня си архитектурата по дисковете, кое къде се намира (и всякакви файлове, не само разказите) и това ми е "реално".
От тази гледна точка преминаването на четец не ми беше проблем, напротив - чета еднакво бързо, с еднакво възприемане и с еднакво удоволствие; и не правя разлика между хартиената книга и четеца, освен - естествено - че на него имам много повече книги накуп. За мен изживяването е еднакво добро, а подозирам, че след още 1-2 години интензивно ползване на четеца, той ще стане "по-добрият" от моята гледна точка.
Та... въпрос на привикване.
Подозирам, че не е частен случай.