Re: Горната игра - ако тръгва на Win 10, сигурно ще тръгне и на 7/8. Аз съм все още с осмица на домашното комп.
==============================================================================================================
Мили Чобити и Чобитки, свидетели сте на Първия ми опит да Сладкодумствам. Не стреляйте по пианиста, той толкова може (засега?

), но ако имате въпроси, коментари, мнения, и тн, са добре дошли. Ще ви пиша, без сълзи да бриша, за днешното широко пропагандирано от Кал събитие, а именно Кръглата маса на тема "Дигитални медии и видеоигри", по името на новата, от септември 2018-а, магистратура в Журналистическия Факултет на Софийския. Която кръгла маса, беше по-малко сбирка на умни хора около, ами, кръгла маса в тихо заведение, както си я представях, а повече пълна, макар и малка зала, с активно участващи слушатели.
Този скромен Сладкодумец, поради простраствено-времеви проблеми закъсня с около половин час, но пак видя и чу доста от това, което се случи в Червената къща - събитието е почнало в 18:30, аз бях там в 18:57, и приключи към 20:50. Действащите лица на катедрата бяха:
- Двама разработчици от страна на българската гейминг компания Haemimont Games, чиито имена и позиции не чух, трябва да са били представени преди да съм дошъл. Трябва да са били поканени най-вече благодарение на това, че най-новата игра на студиото, Surviving Mars, симулация на строенето и поддържането на човешка база на Марс, явно е финансов успех.
- Миглена Николчина - Ръководител на Катедра по теория и история на литературата, ако мога да се доверя на wikipedia, и един от малкото ветерани геймъри в БГ, ако мога да се доверя на думите й, още от около 1989-а (какъв съм noob с моите само около 16 години опит на този фон

)
- Еньо Стоянов - асистент по теория на литературата, човекът с най-висок стил на изразяване, най-трудно разбираем на моменти, но и придаващ на събитието една необходима академично-научна тежест.
Като цяло ми направиха впечатление на хора, с които с удоволствие бих изпил една бира, и бих слушал 99% от времето, вкарвайки моя реплика толкова рядко, колкото да се каже че съм участвал малко в разговора.
Опитвайки се да подредя хронологично случващото се, и минавайки в по-"нормалното" (ех, че скучно

) първо лице, ед.ч., реда е горе-долу такъв:
- Съществена част от първия от двата часа в който бях там, бе посветена на поомешани, не дотам ясни спорове на тема какво е изкуство, игрите са ли, трябва ли да са, и това доколко има отношение към специалността (това последното може и да е мое чудене). За по-подробно описание, не бих могъл да споделя, бр(р)ъм ми е в главата
- Съществена част от следващия половин час бе посветена за просвещение на непросветените. Казано с думи по-точни, имаше въпроси за това дали/дали трябва да се регулират игрите, бидейки продукти съдържащи насилие, и кофти език (да, има агенции, които присъждат рейтинги), и следва ли да се регулират, щом имало някаква игра, която била сборище на нео-нацисти (изсмукан от пръстите пример, но не беше май проблем на самата игра това, а на хората - и World of Warcraft би могъл така да се ползва). Имаше човек, интересуващ се накратко как се произвеждат игри (сложно - музика, сценарий, програмиране, и други дейности влизат), и какво се прави за хора играещи по 15 часа на ден (ами нищо, това е техен "проблем", като реакция на това, че действителността около тях не е достатъчно приятна/добра/интересна, не е проблем на самата игра, или на разработчиците - даже някои от тези игри могат да помагат на хора, обездвижени, или по друг начин възпрепятствани).
Тук забавно-красивия за мен момент бе, че почти веднага след това се появиха цели три-четири истории от залата на хора, които са играли, или още играят по повече часове игри на ден, без да са убили никой, и споделиха какви неща са научили от игрите, и как са им помогнали в реалния живот. В известен смисъл това бе и за мен някакво напомняне защо НЕ ТРЯБВА да се срамувам от хобито си, и защо то има стойност.
- Последния половин час бе, за мен лично най-добрата, направо магична част от вечерта. Личеше си една нужда от повече диалог и споделяне в сферата, по това че всяко изказване от слушател съдържаше по няколко точки или въпроса, и някои изказвания бяха едва ли не зародиш на още едно академично есе на игрова тема. Споменаха се няколко съвременни, и не само, игри: Kingdom Come: Deliverance, ye olde medieval times simulator; SOMA - като пример за интересен и увлекателен наратив, уви, журито не успя да отдели внимание да си каже мнението; ELEX - като добър пример за детективски сюжет, т.е. да установи играча коя фракция най-заслужава подкрепата му не е лесно. Предстоящия Cyberpunk 2077, който навярно поне половин милион души по света ще купят преди да е излязъл, само защото CD Project Red го прави също бе споменат, като предстояща cyberpunk надежда (ех, да видим дали доста високата летва на Witcher 3 може да се поддържа)
За финал ще споделя, че ще има още събития в посока на тази тема. Макар аз лично да съм имал дълга и кърваво-неуспешна история с образованието, и да нямам желания да се занимавам с това като студент, съм силно заинтересован да видя как ще се развие тази програма в бъдеще. Ще ги стигнем ли американците, ако не по количество, то поне в качество, в това светло научно дело. А и най-малкото, да разбирам малко по-добре хобито и сферата, на която съм отделил и продължавам да отделям доста време.
До скоро от мен. Бррръмммм!