Да пробудиш драконче

[Кал]

Отзив от Nona Mentsel в Goodreads:

Дракон със съдба нелека.
Драконче във дискотека.
Влюбен в драконче младеж,
чакащ с драконче годеж.

[frog]

[quote="На 1.II.2017 по повод изчерпващия се (и вече реално изчерпан) тираж на "Да пробудиш драконче" K. A."]Слънце ми ми е толкоз любимо, че си имам всичко.
Когато прочетох Дракончето, полудях... и така Ви открих (happy) И останалите негови също [/quote]

Което ми напомня за идеята ми да разпитвам хората как са разбрали за Теллалов, защото нещо не мога да се примиря това да е маргинален български автор, чието Слънце не могат да продадат в 1-2-3 книжарници.

Та ти как научи за Теллалов? Не ме интересува ден и час, а контекст.​

Покрай Читанка. Нали имаше някакъв скандал и някъде четох, че той си даваше книгите, за да четат децата, младежите, възрастните...
Поразрових се за него и ми стана интересно, че и той е учил в ХТИ... а тогавашният ректор ни успокояваше с думите "Не се притеснявайте! Наши възпитаници работят в плод и зеленчуци, и депутати също имаме!"
Но нали знаеш, няма случайни неща.
И аз така си търся моята Драконица/Слънце ми - Недосегаемо...
Стрелец съм, израсъл с приказки, и непораснал, та... Телаллов веднага ми стана любим. И с планината, ножчето, щот съм маке наполовина и ножчета ме влекат, и с Дракончето - мило ми...
Било е писано да го открия

[брръм]

Прочетох и аз дракончето. Понеже проклетия форум time-out-на и ми изяде не много дългия пост, слагам само TLDR този път

- много сочни и хубави сравнения и метафори
- много опростена история, макар и закотвена в 90те на миналия век. Грабващи герои - та кой не си е мечтал, за екзотично гадже, само негово/нейно, и паднало без много усилия
- научих за това покрай случайно попадналата ми "Слънце недосегаемо" в магазинчето за книги на Славейков. Заглавието й е достатъчно добро, че да ме накара да прочета всичко друго също, водещо до тази книга.

Да видим как се развиват в писателско, и повествователско отношение следващите книги

[Кал]

Отзив от Anelia Dobreva в Goodreads:

Тази книга има един подчертан недостатък - твърде кратка е. За щастие той е лесно поправим, когато веднага след нея подхванеш "Царска заръка". За мен двете са едно неразривно цяло. Всъщност цялата поредица се чете като едно неразривно цяло, но докато между следващите три книги човек може да си поеме дъх, след "Да пробудиш драконче" е по-добре да не го прави. Поне според мен. Иначе има опасност да реши, че "Драконче" не си струва четенето. И да изпусне продължението на историята и вселената. Защото Николай Теллалов прави именно това - създава вселена. "Да пробудиш драконче" е едва преддверието към нея. Позволете на автора да ви отведе по-навътре.

Историята е проста. Момче среща момиче, необикновено момиче, влюбват се и дълго време фокусът сякаш е върху техните отношения, докато на самия край с гръм и трясък не се появи екшън елементът, за да разтърси и събуди читателя. Това би било скучно, ако не бяха добре разработените герои и освежаващият факт, че фентъзи елементът не е купешки, а идва от българския фолклор. Както и интересният фантастичен експеримент да интегрираш в България от 90-те личност, изградена през съвсем друга епоха.

Ако търсите наситено действие, тази книга, а и поредицата със сигурност не са за вас. Бъдете готови за дълги лирични отклонения, които със сигурност ще ви хвърлят в размисъл или пък ще подпалят въображението ви. А ако и вие като мен сте преживели 90-те лично, да знаете, че Теллалов може да накара не само героите си, но и вас да попътувате във времето.

[Кал]

Споделено четене №1 (и три в едно ): Миро Моравски чете във FOX book café откъси от „Последният еднорог“, „Да пробудиш драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“

[frog]

В момента ми е все по-смешно колко ми беше смешно, Миро като четеше моите откъси, не защото бяха мои. Все едно човек да си се смее на собствените смешки . Само като се сетя, и ми иде да се захиля

На откъсите от Дракончето ми се наложи да се хиля в шепа + във възглавницата, щото нали правя запис до мене.

Вяра се хилила в ръкав.

[Кал]

Бонус за всички, изпуснали Споделеното ни четене на 12.04. – вече е
налично и в YouTube:

https://youtu.be/bJ47KyVUSP8

Насладете се на откъсите от „Последният еднорог“, „Да пробудиш
драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ с
гласа и китарата на Миро Моравски; и очаквайте следващото издание в
поредицата!

А междувременно, защо не се абонирате за YouTube канала ни? Съвсем
скоро готвим още една изненада там...

[Dess]

Супер як отзив от 20 август 2015 г., от Нина/Топчо от Wanderbook:

Предпрочитно (по-точно предрецензионно)*

Преди няколко дни просто така ми щукна мисълта, че искам да пиша за Дракончето на Теллалов. Може би това бе виновно напомняне, че трябва да добавя поредицата в бг раздела на форум Муза, може би подсъзнателно търсех стимул да довърша поредицата или просто бях изпаднала в тийн-спомени - не знам, но ето го резултатът.

*Не обичам думата "рецензия", но не можах да измисля производно на "ревю", което да е поне малко благозвучно.

Историята:
Една разходка в планината, един инцидент и един странен порив ще отключат вратата към стари легенди.
Радослав е най-обикновен наш съвременник, потънал в сивото ежедневие... докато един ден от сивия камък не изскача една девица-змеица.

Верена е драконче, с кралска кръв в жилите, прекарала векове наред в сън, докато Радослав не я събужда.Сега, с негова помощ, тя ще трябва да свикне с новия облик на света, изграден от бетон и обвит в електрически светлини... но дали това ще я откаже да търси път към дома?

Следпрочитно:
Тази книга, и тази поредица винаги ще си останат специални за мен, защото "Да пробудиш драконче" бе първата книга от нов български автор, която прочетох. Тя положи началото на вярата ми, че мога да открия родна литература в жанровете, които най-много обичам, и че тези книги ще си струват.

Прочетох я някъде в десети клас, намерих я в библиотеката, и да я взема бе поредното спонтанно решение, подбудено от това, че нищо друго не ми привлече вниманието. Последва шеметно прехвърляне на страници (които не бяха и много). Модерната приказка на Теллалов за момчето и змейската принцеса ме погълна изцяло. И докато Дичо не успя да ме спечели изцяло (но разгада мистерията за прякора Дичо), то образът на Верена, дивата войнствена Верена, с бляскава люспеста премяна, която танцува под всеки ритъм заради самия танц, все още си е така ярък.

"Дракончето" е микс от драма, романтика и екшън в точните пропорции, само че развиващ се из нашите улици. За драмата и романтиката - да ви успокоя - любовни триъгълници на практика няма, а Верена е от мацките, които не цепят много басма Колкото до екшъна - когато четох за първи път, признавам, че финалните глави донякъде ме шокираха с количеството насилие на фона на останалата книга, но... да речем, че сега приемам по-спокойно нещата XD Краят на книгата беше едновременно много силен... и много клиф-хангърски. Отворен, демек

Може би, ако сега взема и препрочета книгата още веднъж, няма да ми допаднат негативизма и отношението на Дичо в някои моменти, още по-малко пък донякъде натрапчивите и предложени наготово морални съждения. Но не бих променила оценката си, не само заради личното отношение към "Дракончето". Наистина намирам тази книга за чудесен пример за ърбън фентъзи, и предвид колко е тъничка, горещо я препоръчвам на който не я е чел - особено ако копнее да прочете нещо българско и не знае откъде да започне. В хартиен вариант по книжарниците "Дракончето" е малко трудно за намиране, но е лесно достъпно в електронен от Човешката библиотека . Аз лично, с помощта на баща си, доста време събирах останалите книги от поредицата. Идете да ръчнете и да събудите едно драконче, а аз скоро ще докладвам и за тях

Ако не е станало ясно, дадох, и продължавам да давам, 5 звездички на Дракончето.

[Dess]

И моят личен отзив, който предстои да публикувам сещайте-се-къде.

Вълшебна приказка, която неусетно те придърпва в омайващия си свят, пленява те със смесицата от автентична деветдесетарска атмосфера и българска митология, оплита мислите и въображението ти... и те изплюва на най-интересното място.

В интерес на истината, доста ме е срам, че чак сега откривам това бисерче... така де, драконче. Толкова истинска, неподправена история, без финтифлюшки и излишни лупинги, и толкова уроци, побрани в изненадващо малко думи. През очите на една девойка от миналото Ники Телаллов успява да изобличи не един и два недостатъка на съвремието си, без да натяква и да става назидателен. През очите на една змеица съумява да каже много нелицеприятни истини за хората – и същевременно да се възхити на хубавите им черти: въображението, чувството за хумор, способността да мечтаят. През очите на едно момиче и едно момче пък ни показва как се ражда и разцъфва любовта, независимо от пречките, несъвместимостите, различните светове – а може би именно заради тях.

И всичко това с толкова, ама толкова красиви думи, неподражаема смесица от архаизми и жаргон, неочаквани сравнения, които те затапват с образността си... и език, който се лее леко, като песен, едновременно те унася и ти отнася главата – и сърцето, и те си остават завинаги там, на плажа, до огъня, редом с Дичо и Верена...

В последната част на книгата внезапно сюжетът се заплита, появява се напрежение, екшън, неприятностите се сипят една след друга... и краят те оставя с пръст в уста, защото развръзката не е никаква развръзка, а покана веднага да наченеш следващата книга от поредицата, „Царска заръка“. И не покана, ами поДкана, абе направо призив, две дърпащи ръце, които мира не ти дават... Отивам да чета.

П.П. Хартиеното издание е изчерпано и събира нови поръчки. Аз задължително ще се включа... а вие?

[Кал]

Един от най-големите успехи на Дес през последните месеци и кампанията ѝ за връзка с книжни блогъри е вниманието, което Нина (Топчо-чан) оказва на наши издания.

Ето нейните размисли за „Да пробудиш драконче“ и „Царска заръка“.

Интересно... аз пък имах проблеми с поведението на Верена, когато препрочитах „Дракончето“ като по-голям – в момента, в който тя прогони настоящата „любов“ на Дичо. Държанието ѝ в оная сцена беше типично... змийско. (Да не се бърка със змЕйско. :D)

Но имайки предвид, че всички герои на Теллалов си имат реални прототипи, няма да се учудя, ако и тази случка е съвсем реална. ;)

[Dess]

Spoiler

Ъм, аз само да кажа, че точно Нина си е фен на Дракончето и Приказката на Гев още много отдавна – както си личи по отзивите в блога ѝ. Та моята заслуга май се изчерпва с това, че участвах в Четатона ѝ и ѝ припомних тия стари любови... което навярно е (част от) причината сега да излязат видеоревютата.

Пък тя тепърва ни готви още изненади

[Dess]

И да се похваля – днес пуснах отзива си и в „Какво четеш?“ с ей тая страхотна снимка от Лъч, и привлече небивал интерес Определено най-харесвания и коментиран мой отзив там... Пък да видим някой ще се престраши ли да поръча от нас, или ще я четат от Читанка

[frog]

Майкооо, т'ва изцяло рециклирано Драконче много зор е видяло... Аз скоро помолих приятелка да ми даде бройка, която съм ѝ подарявала. Оказа се отпечатана в DS и ми се пообърнаха вътрешностите от ламината на корицата

Иначе не ми харесва критичността на К към Верена в оная сцена. "Леко" ме смущават изискванията ти към някои "хора" за някои неща, докато четеш. Надявам се да не стигнеш дотам да не правиш разлика между фикция и реалност - че четеш книга, а не гледаш реални хора. Няма значение дали си имат прототипи. Верена е в юношеска възраст, ако ти е убягнало. И чете мисли. Буквално.

Искаш героите да дават положителен пример или поне ситуациите да са реални и да се извлече нещо от тях? Не знам какво по-реално от това. Оная фръцла е наистина опасна за добродушен смотльо като Дичо. Изгонването ѝ дори с крайни мерки е съвсем наложително.

[Кал]

Хрис, съгласен съм с твоите доводи – но и ти следва да се съгласиш, че реакцията на Верена е типично женска. А пичагата* не може да не му настръхне гривата, като види такава ситуация. Аз се отдръпвам с бясна скорост от приятели или партньори, които усетя, че ме ревнуват. Малко неща разрушават по-лошо доверието, на което аз толкова държа в отношенията си.

Но тук влизаме в поредната тема за мъжените и пичагите... а днес ни е ден за работа. Като всеки ден до тази неделя всъщност. Тъгъдък!

(По същата причина не навлизам и в другата огромна тема: за разликата – или не – между литературата и живота. Щото е ОГРОМНА. )

__________
* За терминологично незапознатите: viewtopic.php?f=2&t=884

[frog]

Благодаря, че уточняваш, но Теллалов и авторите не смятам, че ги боли ти дали си пичага, или не, и на какво държиш или от какво се отдръпваш ти* или друг конкретен човек дори този човек да е представител на нещо (голямо). Мен това почва да ме freak-ва - this rise, това тръгване със себе си и имам предвид теб, а не писателите от какво изхождат. Ходи да търсиш пичаги веднага след демокрацията в мутренските времена...
Да "съдим" герой, писан преди толкова години, когато сме били по-малки и не сме били сегашни, никак не ми допада. Твое право си е, ама айде да не си особено меродавен.

Нямам нищо против типично женската реакция на Верена. Верена е жена, още в скалата. Ако искаш да не е жена, проблемът не е нито в нея, нито в Теллалов. Имам особено против оная мърла обаче, защото да се лъже с бременност е престъпление. Другите гнусотии дори няма да си правя труда да си ги припомням.

Тия дни отворих заблудената бройка и се падна точно на "скандалната" сцена, недолюбвана в първото издание.

* Самите изрази с "настръхва ми гривата" и "бясна скорост" са ми особено притеснителни. Ако така четеш литература и реагираш на изкуство... отдръпвам се аз. Не мога да се ползвам от литературното ти мнение.

[Кал]

Spoiler

Хрис...

(Трите точки могат да се заместят с три или три – според настроението на четящия. )

[Dess]

Още един успех за ЧоБи – и преди всичко за Дракончето: отзив на The Bookish fangirl:

Наистина не очаквах "Да пробудиш драконче" да ми допадне чак толкова, тъй като от дълго време вече не съм голям фен на фентъзито. Но книгата на Николай Теллалов наистина успя да дръпне онази струна в читателското ми сърце!

Стилът му на писане е приказен! Историята минава бързо, но същевременно изчерпателно, а и доста увлекателно. Думите направо се леят от страниците! В разстояние от две нощи започнах и завърших "Драконче", като през това време успях да се привържа силно към героите и случващото им се. Персонажите са добре развити и най-важното интересни. Беше ми приятно да чета за тях, дори когато не се случваше нищо напрегнато или разтърсващо. А книгата постоянно "трепти" от силата на техния като че наистина реален глас! Ситуациите, в които се забъркват са весели и непринудени, повечето пъти изцяло младежки, но не винаги. Връзката и отношението, които се изграждат между двамата главни герои, са интригуващи и динамични.

Много жалко, че страниците са толкова мъничко - едва 96, но пък затова ненаситния читател може да се подслади със следващите (засега три) части от поредицата - "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо"

На книгата давам 5/5 звезди и я препоръчвам!

Има и линк към ЧоБи, и специални благодарности към моя милост... Айде дано проима и още поръчки!

Update: Ето и аудиоревю от същата читателка. Не съм го слушала още, та не знам има ли разлики.

[Кал]

Под един разочарован отзив в блога Wondrous Books:

If you're (still ) curious about contemporary Bulgarian literature, dare I recommend Да пробудиш драконче? I can vouchsafe for its proper editing at least.