Писането като занаят vs писането като изкуство

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Писането като занаят vs писането като изкуство

Post by Кал »

Това може и да си заслужава отделна тема; засега нека е тук. (Съдържа доста интересен отговор към първия пост на Mokidi – глави 17 и 19.)

Тия дни, по препоръка на Georgi, прегледах The Psychology of Creative Writing. Ето отзива ми:

Although few of the results in this compendium surprised me, I found the following papers particularly useful:

- Chapter 1: the connection between creative states and affective disorders.

NB!!!
psychiatrists should be cautious in their diagnoses and prescriptions of drugs as states of creativity are similar to those reported by people with mood disorders


Being bipolar myself, I'm keenly interested in such connections and the possible solutions they can offer. (E.g.: writing prose may alleviate anxiety; writing poetry would probably worsen it.)

- Chapter 13: I've experienced "flow" during my writing (or translating), but I wasn't aware of the concept.

- Chapter 17 and 19: If there was one real surprise in the book, it was the observation that external rewards and evaluations undermine creativity; in creative acts, we're more successful if the motivation comes from inside us. [spoiler](It's not a complete surprise though: it does apply to most of my personal experience. Even in those cases when I've started a piece under external motivation--say, the promise of a financial award in a competition--the piece always got off the ground only after I found other, internal reasons to explore it.)[/spoiler]

In any future writing workshops, I'll make sure I withhold my judgment until the later stages (or if a participant specifically asks for it).

Also, Chapter 4 was particularly entertaining. Screenwriter wannabes, beware. :D

My main grumble with the book is the style of most papers. Academic writers should definitely take more courses in creative (or at least more lively) writing. ;)

(The style of this review itself is woefully affected by reading 200+ pages of said academic writing. :/ Gah ... give me my Sturgeon and my Pratchett and my Beagle!)

Нахвърлям си и бележките за неща, които заслужават проверка:

NB! Julia Butterfly Hill, Green Press Initiative (p. 11)

- connection between suicidal thoughts/self-healing and poetry/prose, 1st person/3rd person (pp. 29-31)

- writing as a collaborative act: collective novels in Italy, Great Britain (pp. 160-1)

- Ch. 13: writing in flow

- Ch. 17: rewards and evaluations undermine creativity; withhold judgment
+ Ch. 19: the Amherst Writers & Artists (AWA) method
Last edited by Кал on Wed Jun 10, 2020 6:49 pm, edited 1 time in total.
Reason: осъвременявам
User avatar
Mokidi
Global Moderator
Posts: 351
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 129 times
Been thanked: 173 times

Re: Писането като занаят vs писането като изкуство

Post by Mokidi »

Interesting. Явно някога в неизвестно бъдеще ще го чета и това...
N.Perfilova
Global Moderator
Posts: 79
Joined: Sun Nov 01, 2015 11:53 am
Has thanked: 23 times
Been thanked: 42 times

Re: Писането като занаят vs писането като изкуство

Post by N.Perfilova »

Привет,
Макар че тази тема е изоставена от две хиляди и тринадесета година реших все пак да изкажа моето скромно мнение по въпроса. Първо да подчертая, че това няма нищо общо с „комуникацията“ с вътрешното ми аз, които и да сте „за“ или „против“ тази дилема. Аз постоянно си водя диалози, монолози или други подобни, но мога да окачествя тези си състояния, само от бутилките вино или моментното си душевно състояние. Просто давам воля на мисъл, относно автори, които ме разочароваха от живота… добре де, от писанията им.
Това са писатели, които не само се ме вдъхновявали, но и чийто светове са изпълвали съзнанието ми, доста дълго време… и изведнъж… убиват всичко детско у мен.
Винаги съм била фен на Сергей Лукяненко… дори филма изгледах, който освен интересен руски рап за Светлана, нищо друго не остави в съзнанието ми. Ефектите бяха добри, актьорите – тоже (не мога да се отърся от руските думи в изказа си. Използвам ги доста често, за което се извинявам), но самият филм, като филм, при това в две части, не стъпи и на малкия пръст на произведението на споменатия автор.
Така, чакайки, с нетърпения негово ново произведение, аз си живурках с мисълта за предстоящата душевна… (тази дума не е добре да се използва), която ще изпитам.
Дозорите от тетралогията… станаха какво? На латински шест е хекса, но правилно ли е да кажа „хексалогигия“? Всъщност „хепталогия“, ако вземем на предвид и първия кратък разказ…
Зачетох из руски форуми и установих, че не съм единствения читател, който буквално е обърнал гръб на любим писател, поради простата причина, че се е комерсиализирал:

По большому счету, писать отзыв на эту книгу мне было лень. Но пришлось...
Самому Лукьяненко, видимо, тоже было лень писать «Заставу». Но пришлось...
Мне за то, что я пишу отзывы, денег не платят. И трудодни не выписывают. Выдают плюсы, иногда минусы...
Лукьяненко за его письмена деньги платят. Видимо, мало. То ли потребности у него слишком большие, то ли реально платят мало, то ли во всем пираты виноваты...
Вот он и решил, надо думать, пиратов победить. Поскольку легальными способами это сделать не удается, а всяким пыткам и казням египетским их можно подвергать только в воображении и в Живом Журнале, то остался только один способ. Писать такие книги, чтобы пираты недоуменно пожали плечами, выругались пару раз и решили больше ничего и никогда у Лукьяненко не воровать...
Как добиться того, чтобы читатели при этом не пожали плечами, не выругались пару раз и не решили больше ничего и никогда у Лукьяненко не читать, это уже другая проблема. Технически вполне решаемая, о чем свидетельствует весьма оптимистичный тираж...
Кстати, доктор Пилюлькин тоже был весьма большим оптимистом. Некто Носов свидетельствует, что сей эскулап исцелял от всех болезней с помощью касторки. Поскольку писатель Лукьяненко теперь тоже в некотором роде доктор Пилюлькин, начинает закрадываться в голову крамольная мысль, что нынешний этап его творчества проходит под знаком именно что касторки. Прочитает человек «Заставу», и...
Не будем углубляться в медицинско-физиологические подробности последствий чтения «Заставы», но...
Но рецептом снадобья поделимся:
Возьми некоторое количество сушеных попаданцев разной степени зрелости, помести их в обстановку стерилизованного параллельного мира, в качестве вкусовых добавок используй ностальгию по великому и могучему с легким оттенком уважения к великому и усатому вкупе с несколько разбавленным раствором кухонной ксенофобии,а также несколько кусочков красителя«стимпанк стандартный». Сделай вид, что умеешь писать про секс (или хотя бы про разговоры про секс). Чего-нибудь там еще про рок-музыку, но только про такие хиты, о которых даже гопники слышали. Эксплуатируй стереотип, закрепленный еще в сказке про Емелю: портал открыть в параллельный мир легко, инопланетный язык можно за два дня выучить, супергероем и отцом-командиром за пару недель реально стать...
Глядишь, никто и не заметит, что почтенный автор глубокомысленно несет чушь вроде «Раньше дети хотели стать киллерами и путанами. Теперь мечтают стать банкирами, чиновниками или судьями.» Ау, доктор, где вы? Заблудились на страницах «Московского Комсомольца»?
Некоторые взрослые мечтают остаться писателями. Получается не всегда...


Демек, да преведа:

В интерес на истината, за тази книга да пиша рецензия, ме мързя. Но все пак ми се наложи…
Самия Лукяненко сигурно също го е мързяло да пише по книгата „Последен страж“
(не знам дали така е преведена на български). Но все пак му се наложи…
На мен за това, че пиша рецензии не ми плащат пари. И работни дни не ми се водят. Парите са плюсове, но понякога и минуси.
На Луканенко за неговите писания му се плащат пари.Явно малко.То ли харчовете му са повече, то ли наистина малко плащат, то ли за всичко пиратите са виновни…
Така и той решил – да помисли и да победи пиратите. Така като с легални методи – едва ли ще му се отдаде, а и така като на всякакви изтезания и мъчения може да ги подложи единствено във въображението си и в „Живия журнал“[1], му остава само един начин. Да пише такива книги, че пиратите, в недоумение да изпсуват два-три пъти, да повдигнат рамене и да преценят, че повече никога и нищо няма да му уткраднат.
Как да постигне и това, че читателя не ще повдигне и той рамене, да изпсува два-три пъти и да реши, че повече никога и за нищо няма да чете на Лукяненко творбите, е друг въпрос. Технически напълно решен проблем, за което свидетелства и огромния му тираж.
Да оставим това, но и доктор Пилюлькин[2] бил и голям оптимист. Някой си Насов свидетелства, че може да лекува всичко с рициново масло. И така като писателя Лукяненко сега също един вид е доктор Пилюлькин, започва да се завърта в главата му бунтарската мисъл, че на този етап, неговото творчество идва точно като рициновото масло. Ще прочете човек „Последен страж“ и…
Няма да се вглъбяваме в медицинско-физиологичните подробности в четенето на „Последен страж“, но…
Но с рецептата за лекарството ще споделим:
Вземете брой от изсушени подрастващи с различна степен на зрелост, наместeте ги в обстановка на стерилизиран паралелен мир, за вкус добавете използването на носталгията по великия и могъщ мир, с някой разреден разтвор на кухненска ксенофобия, както и с малко парчета от боята „стиймпък стандарт“. Престорете се, че знаете, как да пишете за секс (или поне за разговори относно секса). Още нещо, там от рок музиката, но само за такива хитове, за които и „гопники“[3] са чували. Експлоатирате стереотипа, закрепте го още и в приказките за Емеля[4]: и ето портала за другия свят ви е отворен, извънземния език можете и за два дни да научите, за две седмици напълно реално можете да станете супер-герой и баща на командир…
Виждате, ала никой не разбира, че почтения автор дълбокомислено пише глупости като:
„Преди децата искаха да станат убийци и побъркани. Сега мечтаят да станат банкери, чиновници или съдии.“ Ау, докторе, къде сте? Заблудили сте се из страниците на „Московския комсомолец“?
Някои възрастни мечтаят да станат писатели, но не винаги им се получава!“


Аз съм (тоест бях) върл фен на тоз автор. Не бе публикувал известно време и – хоп, три книги за всемира. С тези три книги, едва не ме накара напълно да го пренебрегна в света на художествената литература… е, естествено ще чакам да напише и нещо добро, той сигурно още го може.
Ала през това време взел Авторът една своя идея, развивал я добре, вижда че от въпросната идея текът пари и разпъва идеята до безкрайност… очаквайте „Дозор и красота“ епизод 20146 Антон започва да слиза по стълбите… „Дозор и красота“, епизод 30199 – Антон слезе по стълбите. Звучи ли познато?
Дори още по-върли негови фенове се изказват:

Что это, чёрт побери, было? Лукьяненко один из моих любимых писателей, я его большой фанат, но даже моего верноподданического восторга не хватает, чтобы закрыть глаза на этот ужас.
Тоест:
„Какво, по дяволите, беше това? Лукяненко беше един от любимите ми писатели, аз бях най-големия му фен, но даже моя лоялен възторг не стига, за да си затворя очите за този ужас.“

За себе си мога да призная, че обожавах автора. Сега гореспоменатия е с пълни джобове, колко са пълни не ме вълнува, но всичко, което излиза от печатницата е трагедия. Дали това идва от изчерпване на темата, която му носи дивиденти? Може и от липса на ентусиазъм, но пък сметки за ток в пощенската кутия… или каквато и да е там причината, авторът като автор ме губи като читател.
П.П.: Примери много, за жалост. Писането като удоволствие си е писане за удоволствие… ясно! Вярно, че всеки трябва да яде и нещо повече от душевна храна, но когато комерсиализираме собственото си творчество някак и това не ни се получава… или поне аз така виждам нещата! Не че отричам факта, че искаме да сме признати… напълно – не! Точно обратното, нормално е твореца да иска признание. Някои автори може и да се подобряват от известността, крайните срокове, чековете с хонорара и прочее… Серьожа, явно – не!
Апропо: Просто не се стърпях, наскоро поддех новите творби на Луканянеко, изчетох сумати мнения и всякакви там подобни мисли на читателя, който в повечето пъти недоволен си се е и родил, но този път съм напълно съгласна с негативите, които се изсипаха върху главата на Сергей!

Бележки
[1] „Живия журнал“ – на руски „Живо́й Журна́л“ блог платформа за он-лине дневници. Б.пр.
[2] доктор Пилюлькин – едно от прозвищата на Лукяненко из „Живия журнал“. Б.пр.
[2] гопник – жаргонна руска дума, означаваща човек от най-ниска социална прослойка. Ако имате предложение за думата в превод на български, ще съм благодарна! Б.пр.
[4] Емел – персонаж от руски детски приказки. Такива приказки са публикувани и от А. Н. Афанасиева в нейните сборници, под номера 165 и 167. Също така е известен герой в обработката на Алексей Толстой. Неговите главни персонажи са Елем и щуката. Б.пр.
Lasciate ogni speranza, voi ch'intrate!
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Писането като занаят vs писането като изкуство

Post by Кал »

Spoiler
За „гопники“ – двамата с Илка (Arayna Wolf) се сетихме за „отрепки“, въпреки че там няма социален елемент. „Утайките на обществото“? Но това пък не е жаргонно...
N.Perfilova
Global Moderator
Posts: 79
Joined: Sun Nov 01, 2015 11:53 am
Has thanked: 23 times
Been thanked: 42 times

Re: Писането като занаят vs писането като изкуство

Post by N.Perfilova »

Отначало мислех да напиша нещо, като:
„…там от рок музиката, но само за такива хитове, за които и тия от гетата са чували…“
Но не ми звучи правилно. Гопник, е по-скоро обидно, демек с културата на господин Циганина. Хората от гетата, освен беднотия и мизерия, наложена им заради ниския стандарт на живот… друго нищо общо не виждам.
Lasciate ogni speranza, voi ch'intrate!
Post Reply

Return to “Писателска работилница”