Списъци, списъци, с писъци...

[Кал]

...но пък трайни :

navigo: Библиотеката на хлапето

[Кал]

(взето от КИ.нет)

Иска ми се да почета (най-чета?) един друг Русев - Никола, с неговата "Приказка за Стоедин". От всички наши книги, за тази най ме е яд, че не мога да я преведа.

Също - "Аз, грешният Иван" на Николай Светлев. Алтернативно житие на светеца, ама... какво.

За Николай Теллалов съм пристрастен, няма да го хваля.

Величка Настрадинова - най-източният бг автор. Да имаше повече живи хора като нейната Марта Матева - щяхме да сме задминали японците...

И, също като Пешката, съм фен-ултрас на "Време разделно". Т'е тва е епик фентъзи *хихик*. Чак ми е готино колко немодерно е да харесваш тая книга (и колко бързо проверяваш критиката чела ли я е, или е "чела" филма, или нещо още по-вторично...)

Има и автори на детско-юношески книги, наши съвременници, които ме изпълват с топлина. Весела Фламбурари и Валентина Димова например. Мая Дългъчева също, макар че с нея имам да наваксвам доста.

Що никой тук не спомена Йоан Владимир?

Янчо Чолаков пък е онова явление на границата между фантастичното и ерудитско-извънжанровото, което, щото е на границата, не го познават ни едните, ни другите читатели.

"Мигновечност" на Атанас П. Славов показва що е да пишеш онова, което си живял няколко десетилетия.

Списъкът продължава, но - най-сетне - ще се спи...

@xenox - Всичките автори, които споменавам, се занимават и вълнуват най-вече от достойните хора. Иначе съм съгласен с теб.

[Кал]

Фундаментални (е, не фундаменталистки) благодарности, че ме накара да си поблъскам главата в бюрото, докато прехвърлях скоростно папката с около 15 000 творби - романи и разкази. Убедих се отново, че ако ще да векувам, няма да наваксам с всичко, което ми се ще да прочета. И пак проумях колко много от прочетеното ми е профучало ей така между ушите. Или защото аз не съм вдянал, или защото с автора се разминаваме на километри, или - понякога - защото съм попадал на тъпа халтура. Списъкът с онези, които са ми бръкнали надълбоко в главата, се оказа кратичък и своеобразен, както е при всеки, разбира се. И благодарение на твоето подкокоросване вече знам какво ще се хвърля да чета стръвно - написаното от ей тези хора, което съм забравил или пропуснал.


Alfred Bester - заради The Demolished Man и Tiger, Tiger, разбира се. Ще продължа с книгите му.

Barry Longyear - заради Enemy Mine, по който - о, чудо! - преди време направиха много човешки филм с Денис Куейд. Щом е могъл да напише това, ще чета още.

C. L. Moore - позабравената достолепна дама, която още в ранните години на американската фантастика й даде душа. Ще изчета всичко отново, за да се очовеча.

Carol Emshwiller - човешко, много човешко и затова тъжно. Пак ще чета.

Clifford D. Simak - не че всичко негово е за четене, но пък доброто е просто несравнимо.

Damon Knight - един от човеците сред отминалото поколение. Ще наваксам и каквото още не познавам.

Eric Frank Russell - същото като за Деймън Найт.

Henry Kuttner - великолепен е, какво друго да кажа.

James Tiptree Jr. - имам много за наваксване...

Joe Haldeman - чак сега се опомних, че съм чел само "Вечната война" и "Вечният мир". А стига бе...

John Wyndham - отново. С удоволствие.

Kim Stanley Robinson - той мисли и го боли. Личи му. Съвсем субективното ми мнение гласи, че марсианските книги са шедьоври, но стига и да прочетеш "Антарктика", за да видиш що за човек е.

Lewis Padgett - C. L. Moore + Henry Kuttner. Какво друго да искам...

Lloyd Biggle Jr. - време е да наваксам с пълното опознаване.

Robert F. Young - мога да го чета отново и отново... и отново...

Ursula K. LeGuin - хъм... Последните й книги малко ме втресоха, но както винаги не съм разбрал нещо. Я пак - отначало...

И сега за руснаците. Според мен Стругацки се подразбират априорно и предпредикатно, но това не може да се внуши. А от останалите... нещо ме спъва здраво да се захвана със сегашните автори. Започвам, дотяга ми, захвърлям. Но ще взема да си намеря пак каквото мога от отдавна покойния Дмитрий Биленкин. Ей, че свестен човек беше...

[Кал]

Малка реитерация на предишния ми списък:

Знаете ли за добри, български, непопулярни книги в България?

Здравейте, аз съм отскоро във групата.

Според мен, едни от най-добрите книги остават непопулярни навсякъде по света. Е има и изключения.

В търсене на интересна и неоткрита за мен литература поставям тази тема.
Знаете ли за добри български непопулярни книги в България?
Няма значение кога са писани и от кого.

Търсим ги през цялото време. :)

С Георги се познаваме задочно, него надали ще го изненадам с нещо – но заради всички други ще спомена:

– „Аз, грешният Иван“ на Николай Светлев

– серията за Мина и магиите на Весела Фламбурари

– романите на клуб „[url=http://svetlinisredsenkite.com"]Светлини сред сенките[/url]“ – особено последните няколко, като „Дивна“ и „Непоискано добро“

– „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството “ на Величка Настрадинова (и останалите ѝ книги)

– сборникът „Мигновечност“ на Атанас П. Славов

... Николай Теллалов май вече се води към „популярните“. :D И „Приказка за Стоедин“ я знаят доста читатели.

Някои от онези книги, които са минали през цедката на нашата читателска мрежа (Човешката библиотека), ги събираме като Посестрими. И обикновено включваме достатъчно цитати, за да може да си прецените дали са и вашите книги.

Списъкът се попълва постоянно. :)