Аз никога не съм спирала да пиша - на различни места, различни неща...
(размишления по тази тема - прехвърлени там от Кал)Та на темата:
Ами естествено ми идва като жена да търся женски персонажи и в литературата и в киното. Особено важи това за игрите (компютърни, книжни, бордови). Все пак няма лошо да се "пренасяш в образа" на другия пол, но има нужда от разнообразие. Силно подозирам, че и мъжете не се радват кой знае колко на мъжки персонажи, които са далеч от истината.
В гейм индустрията много отдавна са осъзнали, че женската аудитория представлява голяма част от пазара и е също толкова взискателна, но и предана като потребители и клиенти. Има доста игри както изцяло насочени като съдържание и визия към жени, така и просто с женски персонажи. Е, разбира се, част от героините са създадени почти изцяло с мисълта, че играта винаги се продава по-добре, ако туриш някъде чифт добре развити млечни жлези (тук мога ли да кажа "цици"?). Има и много мъже, на които просто им доставя удоволствие да наблюдават красиви женски персонажи, докато играят, или просто се разнообразяват. Да не говорим РПГ жанра, където отдавна има равноправие между половете
В случая все пак е добре да говорим за главни(или поне достатъчно значими) героини, които не са в играта/книгата колкото "за цвят", а половата им принадлежност е напълно умишлена и неделима част от историята.
Ако продължа с любимите ми героини от игри, задължително трябва да спомена Керигън от СтарКрафт. Чудесен образ, много добре развит и според мен достоверен. Женските персонажи във Вещерът също са пълнокръвни и чудесно създадени, но пък играта е по книгите, така че заслугите са повече на Сапковски. През годините съм се радвала и на героините от StillLife и Siberia. Лейди Арибет от Neverwinter Nights също заслужава адмирации, но пък тя е NPC
За съжаление не се сещам в момента за други гейм-героини, които да съм запомнила достатъчно и да са играели по-важна роля в играта. Може и да пропускам, пък и не твърдя, че съм изиграла всичко дето съществува - никой не е...
От литературата образите са прекалено много. Особено като се вземе в предвид любовта ми към ърбън фентъзито, където доминират жените главни герои. Ако трябва да давам примери - много харесвам Мис Марпъл на Агата Кристи. Чудесно описана главна героиня, много женствена, истинска и интересна. Харесвам Бриджит Джоунс, Анита Блейк, Матилда... Прекалено много са.
Ако трябва да се спра на пълнокръвни женски персонажи, създадени от мъже - също има безбройни примери. Джан Дорвин от "Небесните господари" на Джон Броснан, макар и любимата ми героиня да е друга (да, Ашли идва от там). Героините в книгите на Лукяненко - не само в Патрулите, а и в Дълбината и в Линия на бляновете - чудесни са, истински в едно с всички плюсове и минуси на липсата на Y хромозома. Вече споменах Сапковски. Новият ми любимец Скот Уестърфелд, който дори е и издаван на български. Няма нужда да споменавам Стивън Кинг, но като говорим за по-страховитото и задълбочената психология бих посочила Уилиям Питър Блати. Йовков, Роалд Дал, Хари Харисън...
Има безброй писатели мъже, които съумяват много добре да пресъздадат образа на жената. Да уловят в страниците чудноватия начин на мислене, хормоналната вихрушка, разликите във възпитанието, различното отношение от и към обществото. Има много хора, които бих нарекла "момченца", за които споменаването на търсене на женския главен герой е равносилно на "дамски превръзки и фон-дьо-тен". Е, за съжаление, колкото и да не ни се иска, физиологията при хората играе съществена роля в поведението ни. И да, хормоните ни карат да вършим странни и глуповати неща. И жените, и мъжете. Защото жените не реагират на мъжете главни герои с "о, пак ли тестостерон, миризливи крака, косми в ушите и нечленоразделна реч". Дали е от толерантност, дали е от интерес именно към тези, в крайна сметка, естествени неща, съпътстващи реалните мъже. Защо тогава "момченцата", умират от кеф при поредната кървава битка, а се гнусят само при споменаването на думата "цикъл"? А те майки не са ли имали? А някой ден ще имат съпруги и може би дъщери? Само дето, тези върли "мъжкари" не се изхвърлят обикновено толкова пред женските си половинки.
Ох, пак се оплеснах и стана прекалено дълго. А подозирам, че има не малко какво да се говори по темата. Но в крайна сметка моето мнение е, че "Който го може, го може!". Както не се изисква един писател да навършил възраст, за да описва достоверно пенсионери, нито пък трябва да е наркоман, хомосексуалист, расист, масов убиец, вампир, извънземен или древен грък за да опише изброените персонажи, така е напълно възможно и постижимо да създаде и жена в главната роля. Дали ще успее зависи единствено от таланта и усилията му. И да, от желание да го направи. Дали авторите на КИ или каквата и да е литература ще пожелаят да направят този реверанс към дамите, които купуват книгите им със същите български левове - зависи от самите тях. Но аз все още чакам своята "книга, в която ГЕРОИНЯТА съм аз"