Първа вълна редакции: смислови
Следим за:
1. Инфодъмпове: пасажи, които струпват прекалено много информация на едно място, звучат като извадка от есе или енциклопедия. Маркираме с „ОПС“ („опрости, пръсни, съкрати“).
Spoiler
-> Всеки инфодъмп да бъде разбит на реплики/мисли на героите, показан в ситуации или просто пропуснат, оставяйки читателите сами да си досглобят картината.
Spoiler
Строго погледнато, тази редакция е структурна и може да се прави по време на втората вълна. Тъй като при нея често има големи размествания в текста, я оставям тук. Засега.
3. Противоречия: в логиката на историята или поведението и речта на образите. Маркираме с „?!“ (+ описание на противоречието).
Spoiler
-> При образите включва съответствие м/у предисторията им (вкл. нещата, които не влизат в текста, а ла Хемингуей/Зелазни) и настоящите им действия/характер; възможни/невъзможни техни реакции.
Spoiler
-> Тук влизат:
- емоционална зрялост: Боли ли ги наистина тия герои? Като умре някой, адекватни ли са реакциите им? Не забравят ли травмите си прекалено бързо? Не убиваме ли твърде много „лоши“, просто за спорта?
- оригиналност: Всяка реакция; всяко литературно средство; всеки сюжетен обрат - виждали ли сме ги другаде вече? Клишета ли са? Ако сме, ако са - да ги измислим другояче! (Стига да не навредим на логиката – има си сюжети „архетипи“.)
- деицид срещу Деус екс махина: Сбогом на готовите (и необосновани) решения „свише“. Решението на една ситуация – дори най-гнусно оплетената – да идва от онова, което вече сме заложили в текста.
- емоционална зрялост: Боли ли ги наистина тия герои? Като умре някой, адекватни ли са реакциите им? Не забравят ли травмите си прекалено бързо? Не убиваме ли твърде много „лоши“, просто за спорта?
- оригиналност: Всяка реакция; всяко литературно средство; всеки сюжетен обрат - виждали ли сме ги другаде вече? Клишета ли са? Ако сме, ако са - да ги измислим другояче! (Стига да не навредим на логиката – има си сюжети „архетипи“.)
- деицид срещу Деус екс махина: Сбогом на готовите (и необосновани) решения „свише“. Решението на една ситуация – дори най-гнусно оплетената – да идва от онова, което вече сме заложили в текста.
Следим за:
1. Показвай, не казвай: Разкриваме чертите и състоянията на героите чрез техните действия и мисли (а не чрез обобщения: „Х бе един от най-умните хора на света“); даваме на читателите щрихите, които ще ги убедят, че нещо е красиво (а не твърдението „У е красиво“). Маркираме с ПНК.
2. Гледните точки: Във всяка сцена/секция наблюдаваме света през очите на един-единствен герой („камерата“), чуваме само неговите мисли, изпитваме само нейните усещания. Ако сме се отплеснали да се разхождаме из чуждите глави – маркираме със СКИВ („Слей камерите и виж“).
3. Преходите: Прескочили ли сме някъде логически стъпки? Свързващи случки? Твърде внезапно ли се озоваваме на новото място/в новото състояние? Маркираме с --> (което някои програми автоматично превръщат в →).
Трета вълна редакции: стилови
Следим за:
1. (Излишно) многословие: Да изхвърлим баластрата, напред! Маркираме с К („Краткост“).
2. Речева характеристика на героите: Отличават ли се един от друг? Спазва ли всеки от тях собствения си стил на изразяване? Маркираме с Р.
3. Динамика: Вън, описания по време на екшън! Елате, кратки, накъсани изречения! Или: героят сега ще си мисли Тежки, Депресиращи Мисли, дайте да направим едни Дълги, Подтискащо Дълги Изречения... Маркираме с Д.
4. (Неумишлени) повторения: В българския език повторенията дразнят. А в литературата повторенията са особено дразнещи.
Маркираме с П.5. Яснота на ниво фраза: Избягваме (неумишлените) двусмислия, причинени от подредбата на думите, липсата на подлог и т.н. Маркираме с Я.
6. Обща шлифовка: Оглаждаме фразите, които звучат тромаво или неуместно (напр. смесват неумишлено стилове/регистри). Маркираме с Ш.
... Подлежат на допълване и редакция. Винаги.