Целта на темата е повдигна дискусия за това какви предимства и недостатъци имат двата метода. (И всякаквите вариации по между им. Да, има и вариации. И смятам да ги използвам.

Нека дам тласък, като започна със собственото си мнение по въпроса.
Писането от първо лице/името на героя: "АЗ"
ПРЕДИМСТВА:
- По-ясен контрол над СКИВ, ПНК, "инфо дъмпове" и други подобни средства за саморедакция;
- По-добро емоционално съпреживяване с героя от страна на автора - той (авторът) може да се самоидентифицира с героя и да избере "по-логичното" действие или реакция; Реакциите на останалите персонажи се изчерпват с проницателността на "АЗ"-а към външните им белези, което дава свобода на автори с по-малко умение;
- Има повече свобода за преминаване от вътре-азови мисли към чиста проза и обратно; Границите могат да са по-размити и по така може да се въздейства на читателя по различни начини;
НЕДОСТАТЪЦИ:
- Ограничено "зрително поле"; Каквото не е видимо за героя, не е видимо и за автора/читателя (въпреки, че в някои случаи това може да се използва като предимство);
- Невъзможно е да се смени гледната точка (освен в много, много специфични случаи, които обаче биха били цял сюжетен елемент сами по себе си);
- Техники като "foreshadowing" или ретроспекция са трудно изпълними (виж първото тире);
- Повишен риск от "унифициране" на стила; (Туй ще го разясня малко по-нататък)
Писането от трето лице/като страничен наблюдател: "ТОЙ" (или "ТЯ"... ама съм мъж, така че простете ми.

ПРЕДИМСТВА:
- Възможност за повече от една гледна точка; (Тук има едно важно уточнение - дали говорим за "ТОЙ" форма от "първи тип" или от "втори тип". "ТОЙ" формата от първи тип е като "АЗ" формата, с тази разлика, че авторът не се отъждествява с героя - той го описва отстрани, но "полето на действие" (зрителното поле) е центрирано само около конкретния герой. "ТОЙ" форма от втори тип, от друга страна, вече представлява класическата максима "Авторът като вездесъщ наблюдател, намиращ се навсякъде" - тук може да се "влиза" в главите и гледните точки на множество персонажи, включително и антагонисти и тн.)
- Отваря възможности за подсилващи сюжета техники като гореспоменатите foreshadowing, ретроспекция, ретардация, "през това време" и тн.
- По-лесно "разчупване" на действието и експериментиране с прозата;
НЕДОСТАТЪЦИ:
- По-трудно представяне на емоциите на героя/героите; Вникването в съкровените им мисли и чувства и представянето им на читателя изисква по-голямо умение;
- Елементи като СКИВ, ПНК и други могат да излязът от контрол (особено при прескачане между герои);
- Преминаването от мисли на героя в чиста проза и обратно трябва да е внимателно разграничено (в повечето случаи);
- Опасност за героите от получаване на "метапознание" - във всеки един момент трябва да се следи кой какво знае и преживява, в противен случай може да се получат дупки и несъответсвия в сюжета;
Това са ми мислите засега. Сигурен съм, че мога да изтискам мозъка си още, но се надявам най-сетне да успея да стартирам една умерено активна (била дори за ден-два) дискусия. Така е и по-вероятно да ми хрумнат още неща.
