Взискателна съм по принцип към всяко четиво, Снежи.
Да отбележа, че този единствен фик по ХП, който ми допадна, също бе на чужд език:), но това не е от значение.
Всеки знае, че човек пише фикове, защото нещо в историята на автора не му допада. Или пък не иска тя да свършва и си я продължава сам. Или просто има желание да пише. Твоят случай, очевидно, е първият, ОК.
Естествено, повечето хора са чувстителни към критиките, дори и когато са ги потърсили сами. Но не бива да очакваш тук да си поддакваме и да се възхищаваме на всеки изписан ред; тук си пишем честно мнението. Това е работилница, хората тук овладяват тайните на занаята

. Щом искаш пускай, щом не те кефи - недей.
Вярно е, че човек се развива. Десет години не са малко време. В тази връзка, човек си преработва ...ъъъ...щях да кажа "писанията", но да се спра на "написаното". В това няма нищо лошо. Толстой е преработвал 7-8 пъти Ана Каренина, например. Макар че подобно сравнение не е съвсем уместно в случая - просто всеки, който се опитва да пише, има огромен път за извървяване пред себе си ( и повечето, да не кажа почти никой, не стигат до онова място на пътя, до което е стигнал Толстой), и този път обикновено не е равен, нито е ограден с цъфтящи дървета. Аз затова не се опитвам да пиша. Предпочитам да чета. Но ти си се впуснала по него, така че - успех! Аз няма да прочета втора глава и не защото съм натъжена от твоята неовладяна реакция (за момент се почувствах като в старите времена на дир.бг), а защото съм доста изкушена в четенето, колкото и нескромно да ти звучи, и това, което видях, ми е достатъчно.
Но, разбира се, останалите ни приятели тук може да са на друго мнение, което е нормално, защото хората са различни.
Ето, тук можеш да прочетеш как се пише и защо се пише резюме, ако наистина те интересува. Извини ме, че слагам линк, а не ти обяснявам със свои думи; не е защото не зная как се пише резюме, просто реакцията ти не ме подтиква да ти отделя повече от времето си.
http://moetouchilishte.blogspot.com/200 ... st_25.html