Първа приказка
Първи кадър
Мастилницата Гошо беше отчаян. Вече втори ден Гумичката Павлинка не му обръщаше внимание. А бяха толкова щастливи заедно! Обичаха се и искаха да се оженят на канцеларските острови. И да живеят в самостоятелен несесер с преградки за малките гумички. Гошо зарови отчаяно шепи в главата си. Всичко стана заради оня палячо - флумастера Пенчо. Можел да рисува, голяма работа, ние като не можем да не сме нещо по-лошо? Ами розовият (пфу, то пък един цвят, като на пантера) флумастер като може да рисува ние пък МОЖЕМ ДА СВИРИМ и Гошо си заподсвирква адски фалшиво "Вчера в детската градина агънцето Белчо мина"!
Втори кадър
Гошко се промъкваше като хиена сред дебрите на Амазонка. Тъй де, на стария несесер. С периферното си зрение той улови движение вляво. Шмугна се между острилката Гуна и ножичката Цеца и затаи дъх. На хоризонта се показа смъртният враг - Пенчо. В ръцете си носеше портрет на Павлинка, седнала на чудно красив плаж. Вълните се разбиваха на бяла пяна в нозете й, а луната озаряваше нежното лице. Гошо потрепера от ревност и от гърдите му се изтръгна воят на пътник ограбен в автобус 94. Пенчо се огледа плахо, но видя само полетялото тяло на своя съперника. Сблъскаха се като два елена и пострада... Разбира се, портрета. Гошко не беше завил добре главата си и мастилото потече по произведението на изкуството. Пенчо не понесе гледката на поруганата творба и изпразни своя пълнител в главата си. Павлинка чула шума дотърча запотена с китка здравец зад ухото и като видя мъртвия си обожател се самоизтри. Гошко от своя стрна не понесе напрежението и се побърка. Той и до днес може да се види забутан в някой ъгъл на несесера да седи и да си повтаря: "В какво се забърках"
Трети кадър
Останалите обитатели на несесера танцуват под дъжда и си пеят "No woman, no cry". Хипи Енд така да се каже!
Завеса
Втора приказка
Маринованата краставичка Стефка се пробуди след дълъг сън. Погледна слънцето през стените на буркана и се протегна доволно. Днес имаше рожден ден. Ставаше на една годинка. Дали другите краставички знаеха? Този въпрос нахлу в главата и като водата в тоалетна чиния. Е, дори и да не знаеха, доматът Красен от съседната консерва знаеше. Красен беше тайно влюбен в Стефка, но тя догаждаше неговите чувства. Начинът по който я гледаше караше зрънцата бахар да се разбягват из целия буркан и да маневрират между нейните 23 посестрими... ПЛЬОК! Звукът я изтръгна от транса, в който беше попаднала. Капачката на буркана се завърташе бавно и зловещо. Стефка се сепна и погледна тревожно нагоре. Тя видя една огромна ръка, която се протягаше хищно към нея. Ръката я улови здраво и я понесе към неизбежната и участ. Постави я почти нежно на една дъска и се отдалечи небрежно. Стефка хвърляше отчаяни погледи, но светът беше застинал в бяла пустота. Само слънцето се отразяваше в прясно боядисаните стени на кухнята. Стефка беше загубила всяка надежда (сбогом прекрасен свят, а как исках да стана балерина), когато нещо тежко тупна до нея. "Мамка му и домат, как го изпуснах." Трудно можеше да се допусне, че тези думи излизат от красивата устичка на малкото момиченце с две руси плитчици, но така си беше. Стефка усети тупването до нея, отвори очи и видя НЕГО. Красен! До този момент тя не беше разбрала какви чувства има към руйния домат, но прд лицето на смъртта осъзна огромната си любов към него. Отвори уста, за да признае греховната си обич, а Красен я погледна с томителен поглед. Устните им се сляха в безумна целувка, а миг по-късно телата ги последваха.
Момиченцето с русите плитки взе сатъра от масата, пусна "Join me in death" на Him и накълца младите влюбени на салата.
Трета приказка
Болтът Янко обхвана главата си с ръце. Болеше го, че да се пръсне. Зарея тъжен поглед високо високо в синевата, която беше покрита от сиви мрачни облаци. Янко се замисли за нерадостния си живот. Откакто се помнеше (още от малко болтче) все не му вървеше. Винаги другите го изпреварваха и влизаха преди него в маслените бани (даже веднъж беше хванал лека ръжда на кутрето на левия крак). Гайките му се присмиваха и го отбягваха, все едно беше някакъв изрод... Ето сега и Цецка - грозна, не се трае. А той я хареса (ами тъй де, тя поне не го отбягваше). Вчера я срещна сама на тезгяха и предложи да се завъртят, а тя го шибна с леденостудено презрение. Той измънка нещо за извининие и се изгуби между кутиите с бракувани чаркове. И защо му трябваше да я пие тази киселина? Сега отровата беше в тялото му, а главата му вибрираше. Янко затвори очи и си затананика People are strange. Странно и болката сякаш отшумя. И не само това - самотен слънчев лъч проряза сивотата и даде надежда в утрешния ден. Янко чу някой да крещи името му. Огледа се и съзря Паола. Тя беше италианка, попаднала в завода на разменни начала. Всички и се увъртаха, но засега никой не можеше да се похвали с успех. Ясният глас на Паола отекваше във всяка клетчица на стоманеното тяло на Янко - O Amore! Mi piace! O, Bacci, Bacci, Bacci! Той се засили към мамещият глас, но любовта го беше заслепила и не видя, че Паола е на съседния тезгях. Падаше, а последното нещо, което чу беше радиото, настроено на 96.7 УКВ - "Нека с риск да пропаднем, поне за миг полетим"
Четвърта приказка
Четката за зъби Цецка беше изпаднала в тиха депресия. Откак бе видяла гребена Жорж, донесен чак от Франция, го сънуваше всяка нощ. Как прекарва нежните си зъбци през косата й и без думи и говори за Любовта . Уви, това вече не можеше да се случи... Самобръсначката Киро, с когото беше излизала няколко пъти (но де факто нямаха нищо сериозно) научи за нейните чувства и ревността се разбушува из стоманените му вени. Как смее тази никаквица да ме изоставя заради някакво си франсе; ще им дам да се разберат на тези двамата мърмореше си ядно Киро предната вечер, докато отпиваше от поредната капачка афтършейв. От кръчмата излезе люлеейки се и потегли към къщата си, но в тъмния парк съзря Цецка, която беше излязла на романтична разходка да погледа луната и да помечтае за неж ния Жорж (ах Жорж, je t'aime tellement (ако само го беше заговорила, щеше да разбере, че Жорж е гей и да спре да мечтае за него)). Потънала в тез томителни копнежи Цецка не забеляза опасността, която е грозеше. Затъналия в алкохолни пари мозък на Киро обаче роди една брутална идея. Той издебна Цецка, повали я на земята и бавно и методично я обръсна до пластмаса, а никой не чуваше нейните отчаяни викове. Остави я на земята стенеща от болка и унижение и тръгна да търси Жорж. Намери го в неговата стая, разби вратата, нахлу вътре и му се нахвърли като Майк Тайсън, но вместо да му отгризне ушите му изби зъбите. А гребен без зъби е почти толкова безполезен като четка без косми. И така докато Цецка тъгуваше за несбъдната си любов, Жорж се криеше от целия свят, защото го беше срам да се покаже без чене и кроеше планове за отмъщение. Уви никой не разбра за тези планове, защото когато малкото Миме (девойчето, което притежаваше четката и гребена) ги видя в този им вид ги захвърли с погнуса в коша припявайки си 100 годишния хит - "На кого му трябва китара без струни."
За съжаление нулева приказка, от която тръгна поредицата се е загубила за милионите си фенове
