Сега само набелязвам едни размисли, на които ме наведе отзивът на Делиян Маринов:
Кал wrote:Според мен има една важна разлика между книгата-игра (в която героят си ти или поне можеш да бъдеш ти) и интерактивния роман. В интерактивния роман е важно да влезеш в кожата на някой друг. Да го опознаеш, да разбереш какво го движи и какво го спъва – и вече върху тази основа да взимаш решения, които са адекватни за героя (а не за теб).
Мая не е нито аз, нито ти. Множество последствия от нейните избори не звучат логично, ако ги пренесем върху собствения си живот – но в рамките на нейния биха могли да се случат.
(Тази мисъл ме спасяваше от изумление или озлобление, когато някой добронамерен избормея изпращаше на кофти място. ;)
Повече за това разсъждавах покрай „Спящият убиец“, ето тук. (Иска регистрация.)