Завладей българите

[Кал]

Любими откъси, отзиви, споделени смехове и смахвания от "Завладей българите" на Адриан Лазаровски.

[Кал]

Още любими откъси:

Амбициозната задача, в името на която великият Грухтулу бе командирован от гъза на галактиката (идеализиран от прокълнати автори от сорта на Х.Ф.Л. като „чудовищни пространства, които парализират съзнанието и сковават ума“) в малката (но изключително комфортна за живеене според собствениците на лимузини „Майбах“) планетка Земя, носеше гръмкото и загадъчно заглавие „проект S-троген“.
Според някои „S-троген“ означаваше „Супер Тесни, Разтягащи се Отворени Гащи за Елегантни Новобогаташи“.
Според други - „Страшен и Тотално Размазващ Опит за Гръмко Екстериорно Набухване“.
Според трети - „Сбор на Трътлестите, Рогати, Опашати и Грозни Европейски Нерези“.
Според четвърти - „Справка за Трудовото Разпределение на Отчаяните Голи Експлоатирани Наивници“.
Според пети - „Сашо, Тошо, Росенчо, Оги, Гунчо, Евгений и Никодим“.
Според шести - „Сексът е Трудно, Рисковано, Опасно, Гнусно и Елементарно Нещо“.
Според седми - „Съжаляваме, Трансферът на Румбата е Отменен – Гонзо Е Наблизо“.
Според осми - „СТРОГ Е Найден“.
Според девети - „Стига с Тези Разголени Окосмени Гениталии и Еротични Набъбналости“.
Според десети - „Сопот, Търново, Разград, Охайо, Грудово, Елхово, Никопол“.
Според единадесети - „Слоновете, Тапирите, Рапаните и Охлювите (Голите) Еректират Насън“.
Според дванадесети - „Сливовата Троянска Ракия е Опасна за Глистите по Езика и Небцето“.
Според тринадесети - „Серго Топи Р. Овч. за Голямото Енергийно Набутване“.
Нито едно от тези предположения обаче не отговаряше на истината. Е, втората се доближаваше малко до същността на проекта, но пак беше твърде далеч от дълбокия му замисъл. А какъв бе той и какво точно се криеше под енигматичната абревиатура „S-троген“, ще научите в 21 глава.
Дотогава можете сами да поблъскате вашите глави, ала избягвайте твърди повърхности като стени, метал и дърво, защото читателите Христо Уруспиев Йохохахов и Кирил Уногондуров Разфасовски (от конфиденциални съображения трябваше да изпишем само инициалите им, но се въздържахме да го сторим по разбираеми причини) се опитаха да ни осъдят за подтикване към членовредителство.

Пацо: ...И така, уважаеми джентълмени, събрали сме се тук, за да уредим дребното недоразумение, възникнало между нашите фирми, и да поднесем най-искрените си извинения на скъпите ни чуждестранни гости...
Лоренцо (маха великодушно с ръка): Аз приема ваши извинения...
Пацо (покланя се мазно): Моля, моля...
Лоренцо: ...но те недостатъчни...
Пацо (намръщен): Как така недостатъчни?
Лоренцо: Ами така. Вие опожарили наши складове...
Пацо (размахва пръст): Но и вие опожарихте нашите складове!
Лоренцо: А, това било ответен удар! Вие първи започнало!
Големия Маргарин: Не е вярно! Вие първи започнахте!
Лоренцо (учудено): Как така? (навежда се към Полино и шепне в ухото му) Да не би онзи дилър на зехтин, когото удушихме, защото не искаше да продава стоката ни, да е бил техен човек?
Полино (мисли трескаво): Не, шефе. Специално го проверих – беше независим търговец, работещ напълно самостоятелно...
Големия Маргарин (тропа с крак): Така!
Лоренцо: Какво има предвид?
Малкия Маргарин: Батко е прав! Вие дойдохте в родината ни и заграбихте хляба ни!
(Пацо, Гучо, Кардан и Големия Маргарин кимат мрачно с глави.)
Лоренцо (ахва): Как така сме го заграбили?!?
Кардан (разпалено): Ей така! Дойдохте тук, без никой да ви е канил, и направихте къмпинг на пазара!!!
(Всички зяпват учудено.)
Лоренцо: Никакъв къмпинг не правило. Аз дошло зехтин да продава, а не бараки да строи.
Пацо: Колегата искаше да каже дъмпинг.
Лоренцо: А, така ли било?
Полино: Значи в България могат да идват само предварително поканени чуждестранни инвеститори, така ли?
Пацо (гордо): Точно така!
Полино: Значи всичко трябва да се урежда предварително, така ли?
Пацо (самоуверено): Да!
Лоренцо: Къде тогава ваша свободна пазарна икономика?
Малкия Маргарин (гръмко): На майка си у пут...
(Кардан, Гучо, Пацо и батко му го изглеждат изпод вежди и той не довършва.)
Лоренцо (озадачен): Какво значи „на май гаси обут“>
Големия Маргарин (махва отегчено с ръка): Няма значение.
Лоренцо: Пак пита – къде тогава ваша свободна пазарна икономика?
Пацо: Ами... няма такава!
Лоренцо (потресен): Няма? Как така няма?
Пацо: Ами ей така... Няма, и туй то!
Лоренцо: Ама вие нали демокрация станало, в НАТО влязло, че и в Европейския съюз се набутало...
Големия Маргарин (ръмжи): Абе ти от кой свят идваш, браточка? У вас има ли пазарна икономика?
Лоренцо: Има, да.
Големия Маргарин: Я пак си помисли.
Лоренцо (мисли няколо секунди и заявява): Да, има.
Гучо (шепне в ухото на Кардан): Тоз Лоренцо верно голям галфон.
Кардан (притиска длан към устата си): Хи-хи-хи!
Лоренцо: Вие защо смее?
Пацо (пламенно): Защото според нас нито в България, нито в Италия има свободна пазарна икономика.
Полино: Добре, колеги, донякъде съм съгласен с вас. Обаче не можете да отречете, че Италия отдавна ври и кипи в капиталистическия казан, ето защо й е простено да се е просмукала от отровите на капитализма, докато България е съвсем отскоро в тоя кюп, следователно би трябвало да има свободна пазарна икономика, непомрачена от облаците на корупцията, монополизма и престпъността,
Кардан (шепнешком към Пацо, Гучо и братята): Кво каза тоя?
Братята (хорово): А, де. Нищо не разбрахме.
Пацо: Предположението ви е погрешно, господин Антени.
Полино: Не Антени, а Пантени.
Пацо: Извинявайте, господин Пантени. Та исках да кажа, че според мен отровата на капитализма е бързодействаща, ето защо не бива да търсим разлики в ситуацията в Италия и България... Тя просто е една и съща...
Литю (вдига плахо ръка): Извинете за намесата ми, братоци, ама свободния пазар ли сме се събрали да обсъждаме, или нещо друго?
(Пацо му хвърля кръвнишки поглед, но Лоренцо го гледа с благодарност.)
Лоренцо: Колега Лайнер прав. Стигнало дотам, че според вас наше престъпление състои в това, че дошло тука неканено...
Малкия Маргарин: А, загря най-сетне...
Полино: Ако обичате, не дръжте такъв език на господин Галфони!
Малкия Маргарин (прикрива уста с длани): Добре... хи-хи-хи...
Лоренцо: Откъде ние трябвало знае, че вие трябва покани нас?
Пацо (разперва ръце): Нямате ли там вестници, телевизия...
Лоренцо: Такива неща по телевизия и вестници не говори...
Пацо: Да бяхте поразпитали тоя-оня...
Лоренцо (въздъхва): Поразпитали, но човек умряло, преди да стигне дотам...
(Пацо се споглежда уплашено с директорите си, но запазва самообладание.)
Лоренцо: Добре, да кажем вие прави, а ние сбъркало. Защо вие директно опожарили склад, вместо поговори с нас и обсъди проблем?
Пацо (рита под масата кокалчетата на Големия и Малкия Маргарин): Колегите ще ви отговорят.
Големия Маргарин: Амииииииии...
Малкия Маргарин: Защотооооооо...
Лоренцо (тържествуващо): Вижда, нали? Не знае. Значи грешка не наша, а ваша. Ние може сбъркало, като дошло тук неканено, но вие вместо дойде и поговори като разумни хора, направо грабнало факли като средновековен селянин...
Малкия Маргарин (почервенял от гняв): Абе ти на кого ще викаш селянин бе, галфон прост?
Лоренцо (мига на парцали): Как нарекло?
Малкия Маргарин (крещи, въпреки че Пацо, Гучо, Кардан и батко му отчаяно му правят знаци да мълчи): Галфон прост!