Завладей българите

корица на _Завладей българите_

Калин Ненов

– Ония не искат никой да знае за тях и затуй правят всеки, дето се интересува от тая тема, да мяза на идиот. Помниш ли го оня филм с Мел Гибсън – „Теория на конспирацията“ – на какъв хахо го бяха направили?
– Помня го, разбира се – излъга Щангата. – Направо на маймуна го бяха направили.
– Всичко туй е нарочно – продължи Ламарината. – Щото колкото по-малко хора се интересуват от световната конспирация, толкова по-лесно ония ще ни управляват…
Това бе ключовата дума. Ако имаше нещо, което Щърбан да мрази повече от това да чете, то беше да го управляват.
– Добре де, и как точно ни управляват? – попита той. – Виж как си караме сега по Цариградското. Само аз решавам с ква скорост да се движим, и ако ще и триста да вдигнем, никой няма да посмее да ни спре. Как някой ще ме управлява?
– Ония не са в България, шефе – обясни търпеливо Лалю. – Ония управляват най-горе, в Америка. Направили са си Федералния резерв, дето печата доларите на американците, и с тия долари управляват президента. Президентът управлява Европейския съюз, а пък Съюзът управлява България…
– Как ще управляват президента, бе!?! – прихна Щангата. – Ти чуваш ли се какво говориш?
– Управляват го, шефе – въздъхна Ламарината. – Като кукла на конци го управляват. Няма там републиканци, демократи – всичките са един дол дренки и ближат гъза на ония…
– Не ти вярвам нещо…
– Добре, шефе. Само ще ти кажа, че двама президенти са се опитали да намалят властта на Федералния резерв. Кенеди и Линкълн. Знаеш какво се е случило с тях, нали?
– Кенеди го убиха, а Линкълн… – Щърбан се замисли. – Кой Линкълн бе? Оня, дето коли прави?
– Не тоя Линкълн, шефе. Тоя Линкълн е друг. Президента Линкълн също го убиват.
– Ай сиктир бе! – смая се Щангата. – Значи и двамата ги сиктирдосват заради Федералния консерв…
– Федералния резерв – поправи го любезно Лалю.
– Ай сиктир бе! – повтори Щърбан. – Значи ако Шварценегер стане президент, и него могат да освиткат?
– Да, шефе.
– И ще трябва да ближе гъза на ония?
– Да, шефе.
– Шварценегер да ближе нечий гъз??? – Щангата беше искрено възмутен.
– Да, шефе.
– Ебах му мамата – плесна босът. – Какъв е тоя скапан свят, бе! Шварценегер да ближе нечий гъз!!! Шварценегер!!!!! Самият Арнолд, батка!!!!!!
– Шефе, той никога няма да стане президент…
– Ти да мълчиш! – сряза го Щърбан. После обаче поомекна: – Откъде си толкова сигурен?
– Не е роден в САЩ, шефе. Според Конституцията…
– Конституцията да си го начука отзад – махна с ръка Щангата. – Да я видим таз Конституция, много ли ще е курназ срещу Арнолд. Като я хване за гъза…
– Конституцията не е жена, шефе. Това е основният закон на Америка.
– А, тъй ли било… – смути се Щангата. – Аз мислех, че говориш за оная, дето беше тука… Конституция Райс…
– Кондолиза Райс.
– Ега ти името! – изцвили Щърбан. – Кондьо Лиза Райс! И таз овца не дава на Арнолд да стане президент, така ли?
– Не тя, шефе – уточни Ламарината и мина през едно бездомно кученце. Четиритонният кораб дори не се раздруса. – Конституцията.
– Да бе, верно – изсумтя Щангата и побърза да смени темата. – Значи, викаш, ония и България управляват?
– Абсолютно, шефе – кимна Лалю.
– Цяла България?
– Цялата, шефе.
– Барабар със София?
– Барабар с нея, шефе.
– Значи и мене ме управляват?
Ламарината се запъна.
– Ами…
– Кажи си го направо, не се притеснявай. Няма да се засегна.
– И тебе, шефе.
– Ах, копеленца мръсни! – сви юмруци Щърбан. – Ах, мамка ви управленческа! Сигурно се мислят за големите пичове, а?
– Сигурно, шефе – вдигна рамене Лалю.
– Ще я видим ние тази работа – потри ръце Щангата. – Искам да ми разкажеш всичко, дето го знаеш за тия скапаняци. Преди да ме изключат от гимназията, научих две сентенции – първата не си я спомням, обаче втората гласи: „Опознай врага си, за да го обикнеш“. Е, при мен е точно обратното. Аз опознавам враговете си, за да ги мразя още повече – процеди босът и внезапно повиши тон:
– Аре настъпи го тоя педал, докога ще пъплим като охлюви по магистралата!

Какъв е смисълът да трупаш богатство и власт, ако някой те управлява? – питаше се Щърбан. – Какъв е смисълът да се катериш нагоре по стръмната стълбица на социалния успех, ако знаеш, че никога няма да достигнеш върха й?
„Смисълът е за ония горе – изсумтя мислено Щангата. – Колкото повече се боричкаме, колим и бесим, толкова по-силни стават ония горе. А колкото по-богати ставаме ние, толкова по-богати и те стават. Защото ни доят, смучат и цоцат без дори да го усетим.“
Ето например тази финансова криза. Всички хора, които притежава нещо, бяха изгубили от нея. И бедняците, и богаташите. И най-големият цървул, дето има да изплаща кредит още трийсет години, и най-големият милиардер… Особено пък най-големият милиардер – той е изгубил милиони.
А къде са отишли всичките тези милиони? Изпарили са се? Дрън-дрън. Може да го бяха изключили от гимназията, обаче Щърбан бе запомнил нещо от скучните часове, които по принцип не посещаваше (освен прословутите две сентенции). И то беше, че в природата енергия не се губи, само сменя формата и вида си. (Или нещо такова.)
С парите беше същото. Че какво бяха мангизите, ако не енергия и ресурси? Енергия, която влагаш я в покупка на нова кола, я в покупка на нова къща, я в покупка на нова фирма, я в покупка на нова мацка…
„Да, парите не се губят – облиза изсъхналите си устни Щърбан, – само сменят валутата и притежателя си.“
Тоест някой бе прибрал всичките тези мангизи, които сега хората (от последния цървул до първия милиардер) бяха изгубили.
Някой.
Някои.
Ония.
Щърбан сви юмруци. Как можеха да доят и цоцат него, митичния бос на ЩИТ-1, некоронован владетел на България? Него, дето Партията се скъсваше да го ухажва, понеже обаче бе изскочил изпод крилото й, достигайки висини, за които Пацо Парцуцата, Ристю Респивакса и оня рапон Рапана можеха само да мечтаят?
Не, както беше заявил на Лалю в изблик на арогантна самонадеяност, начин да бъдат прецакани ония имаше. Какво като са започнали двеста години преди него? Той Жорко Филиев-Гладния бе започнал преди него, ама къде беше сега?
В гроба, понеже Рачо Рапана го беше поръчал. Е, всъщност Жорко Филиев не умря от куршума на снайпериста, а от инфаркт, предизвикан от тоновете свинска мас, които бе изплюскал през живота си, но това не променяше факта, че ако сърцето му не се беше пръснало секунди преди килърът да натисне спусъка, килърът щеше да го натисне и… Гладния пак щеше да иде при червеите. Жалко за килъра, обаче, понеже стистнатият Рапан не му даде и един лев – измъкна се с оправданието, че жертвата си е умряла от естествена смърт. Молбите и доводите на снайперистчето, че е изгубило сума ти време в следене на мишената и опознаване на навиците й, изобщо не трогнаха коравосърдечния Рачо. Накрая отчаяният и разорен килър се хвърли от втора буна във Варна с двайсеткилограмова скаличка, завързана за врата. Когато откриха тялото му (някакъв водолаз иманяр го намерил, докато търсел скъпоценности по дъното), видяха, че по гърба му имаше седем дълбоки рани с нож. Явно клетникът наистина е умирал от желание да умре.
Щърбан разтри челото си. Пак се беше отплеснал. Уж за ония щеше да мисли, пък накъде заби… Голям праз какво се е случило с някакво си там снайперистче… Накачулили го малко повече трудности и хоп! – дай да избягаме от тоя живот. То ако всички правеха тъй, как щеше да натрупа богатствата си? Нали именно страхът от смъртта беше най-големият му помощник? Че ако хората не се бояха от смъртта, щяха ли да прехвърлят парцелите, апартаментите и магазините си, когато взривяваше колите му, осакатяваше децата им и заливаше жените с киселина? Не – щяха да му кажат да си ебе майката и да се опълчат смело насреща му, без да им пука за последствията. Естествено, Щърбан щеше да ги смачка. Те едва ли разполагаха с армия от обучени главорези като него. Но пък как така дори един не посмя да извади патлак насреща му? Толкова ли се бояха за живота си?
Да, страхът от смъртта наистина беше голяма работа.
Изведнъж му просветна. Ами да, как можеше да е толкова прост! И най-сложният въпрос си има отговор, и колкото по-сложен е въпросът, толкова по-явен е отговорът му. Бил е пред очите му през цялото време – нещо повече, през целия си живот бе използвал именно този страх от смъртта, за да постигне онова, към което се беше стремил! Точно този страх от смъртта го бе върнал в страховития колос, пред когото трепереха Пацо, Ристю и Рачо.
Ония също се бояха от смъртта.
Те не бяха вечни.
Значи трябваше да стане онова, което ония не бяха.
Вечен.
Или поне безсмъртен.
Или поне да живееше маааалко по-дълго от обикновените хора.
Но колко точно? Сто и петдесет години? Двеста? Триста? Четиристотин?
Триста години му се струваше добре.
Ако разполагаше с триста години, не само щеше да догони ония, но и щеше да ги задмине като „БМВ X6“ жигула.
Как обаче можеше да удължи живота си? Да сформира екип от учени?
А, мерси. Нали варненските му шпиони му докладваха какво се случва с екипа от химици, сформиран от Рачо Рапана за някакъв амбициозен проект (кой го знае каква нова дрога ги караше да му измислят)? След като се самоубиваха с такова бясно темпо, Рачо едва ли беше доволен от резултатите.
Значи учените отпадат. Да иде при магьосниците?
А, мерси. Те едни магьосници – до един мошеници и шарлатани. Астролози-лумпени и кабалисти-гамени. Така ще го омагьосат, че най-много някоя съмнителна отвара да му пробутат, която да съкрати и бездруго краткия му живот.
Имаше ли изобщо нещо вечно на тоя свят?
Щърбан се загледа в ширналото се покрай магистралата поле. Сякаш беше безкрайно. Небето над него бе лазурносиньо, без нито едно облаче. И то изглеждаше безкрайно… И то обаче май не беше вечно…
И тогава го връхлетя, Прозрението. Божественото прозрение.
Боговете! Боговете бяха вечни. Или поне всички религии твърдяха така (всяка за своя бог).
Имаше ли обаче богове?
Щърбан се замисли за всички онези хора, които беше убил, ограбил и изхвърлил на улицата. За всички онези деца, които щяха да прекарат живота си в мизерия, понеже бе опропастил родителите им. За всички онези пари, които бе заграбил – пари, които трябваше да послужат за изхранване на семейства, за отглеждане на деца, за образование…
Не. Не можеше да има богове, освен ако не бяха егоистични воайори или садистични психопати.
Което автоматично ги лишаваше от божествения им ореол.
– Туй, което първобитният човек е взел за богове, са били най-обикновени пришълци от Космоса – измърмори полугласно Щърбан. – Най-обикновени извънземни натрапници, цъфнали тука незнайно защо, и понеже са били…
Щангата се плесна по челото с такава сила, че масивният му златен пръстен остави отпечатъка си над лявото му око.
„Богове няма, ама извънземни има – заключи той. – Тук две мнения няма. Дори най-задръстените учени са убедени в това. Значи трябва само да ги намеря. Да намеря някой извънземен и целият свят ще стане мой! Ония вече няма да ме смучат, а директно ще ми лапнат… патката!“
– Я настъпи малко газта бе, какво си се разпъплил като плужек! – изрева Щангата на Блазето и шофьорът побърза да изпълни заповедта.

– Знаете ли кои са най-гледаните телевизионни предавания в България, другари? – обърна се Ктхулю Рлйехов към прозяващата се аудитория.
Мълчание.
– Това са риалити-предаванията, другари – обясни гордо младият извънземен. – Бидейки прагматична и здраво стъпила на земята натура, българинът иска да гледа хора като самия него, със сходни проблеми, а не разни отвлчени напудрени историйки… Риалити-предаванията допадат както на интелигентната , така и на по-простоватата публика, понеже интелигентът ги възприема като социално-психологически експерименти в реално време – сиреч наблюдава разни простаци, които не вижда в ежедневието си, – а по-простоватите граждани със задоволство установяват, че има и по-големи простаци от тях.

– А знаете ли точно кои от тези риалити-предавания са най-гледани? – попита Ктхулю.
Още по-отегчено мълчание, съпроводено с прозевки и оригвания.
– Според статистиката в „Топ 4“ на най-гледаните български предавания влизат „Миг Мразър“, „Мърсуващи звезди“, „Пий с мен“ и „Това го знае всеки идиот“. За съжаление не мога да класирам въпросните предавания по рейтинга им, защото информацията е спорна. От „Рапан ТВ“ твърдят, че „Мърсуващи звезди“ и „Това го знае всеки идиот“ са най-гледани, а от „ПИС ТВ“ – че първото място се дели между „Миг Мразър“ и „Пий с мен“. Може би защото първите две предавания са на „Рапан ТВ“, а другите две – на „ПИС ТВ“.

„Миг Мразър“ показва как двайсетина непознати един на друг хуманоиди биват събрани да живеят заедно в къща с намален процент битови услуги, в резултат на което те мигновено се намразват. Оттам идва и името на предаването.
– Егати тъпотията – прошушна Азатхот в ухото на Хастур.
– „Мърсуващи звезди“ показва как звездите на българския шоу-бизнес – най-вече певици и футболисти – мърсуват един с друг или групово пред камерите. Това шоу е твърде… – Рлйехов се запъна – сексуално и затова е забранено за деца под четиринайсет години, но пък точно тези са най-голямата му аудитория. След пилотния епизод в една софийска детска градина хлапетата си спретнаха оргия, вследствие на което шоуто влезе моментално в „Топ 5“. „Пий с мен“ показва как звезди от българския шоу-бизнес (предимно чалга певици и футболисти) седят с разни невзрачни хорица пред отрупана с мезета и алкохол маса и яко се наливат. Междувременно споделят пикантни случки от личния си живот, с което разказаха играта на предаването „Вонещо“ с водеща Минета Лайкова. Горката Минета трябваше да забременее, за да си намери достойно оправдание да слезе от ефир. А „Това го знае всеки идиот“ е шоу, където звезди от българския шоу-бизнес…
– …предимно певици и футболисти… – подхвърли услужливо Азатхот.
– Не – възрази Ктхулю. – Там участват само политици.
– Че какви звезди от шоу-бизнеса са политиците? – учуди се Величко Древнев.
– Българските политици правят най-големия шоу-бизнес, другари – въздъхна Ктхулю. – Пред тях и най-големите звезди на Холивуд са бездарни аматьори, скъсани още на приемните изпити в НАТФИЗ!
– И какво правят политиците? – полюбопитства Шабла Ниггуратова.
– Задават им най-различни елементарни въпроси, а те се мъчат да им отговорят.
– Защо се мъчат? – недоумяваше чистачката Азазелка. – Нали са много умни?
– Не съм казал, че са умно, другарко Велзевулвова! – размаха пръст другарят Рлйехов. – Българските политици са безкрайно талантливи актьори, но за съжаление интелектът им не е на висотата на таланта им. Поради тази причина са чудесни марионетки, от което съм сигурен, че ще се възползваме някой ден…

Единственото, което липсва на тези четири предавания, е възпитаването на патриотичен дух – продължи Ктхулю. – Нито едно от тях не учи българите колко са велики, каква велика история имат, как са били първите рекетьори в света и така нататък…Затова мисля да стартираме предаване, в което да наблегнем именно на това – да се обърнем към националната струна в сърцето на българина. Докоснем ли я, другари, тя мигом ще затрепти и чудната й мелодия ще възвести възкачването ни на власт над бленуваната от всички ни България…

Още любими откъси – тук.

Книгата е подходяща за читатели на: 13 години и повече, или по-малко, ако са свикнали с по-пиперлив език

Препоръчват ви я и: Бранимир Събев; Габриела Петрова

Коричната цена на “Завладей българите” е 9 лв. Ако я поръчате от нас, цената й е 8 лв.