choveshkata.net

Fri Feb 15, 2013 8:43 pm Re: Наши текстове Fri Feb 15, 2013 8:43 pm Re: Наши текстове
Преди да ни направят

Безкрайно ще усещам нежността
на устните, целунали душата ми.
Дори след десет хиляди лета.
Дори да се превърне в прах земята.

Безкрайно. В онзи много кратък миг
преди край нас да затрещят вселени
и вредом да се нароят звезди.
Когато бе навсякъде по мене.

Когато ни прескачаха лъчи.
И беше нетърпимо светъл мрака...
А ние бяхме две мъглявини,
преди от плът и кръв да ни направят.

Sun Mar 10, 2013 3:04 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sun Mar 10, 2013 3:04 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Демотивационно писмо:

Уважаемо жури,

Кандидатствам в конкурса за Семинара по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“ от няколко години... но за първи път не съм сигурен в смисъла.
Наскоро излезе първият ми сборник, „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“. По-голямата част от историите в него вече се бяха появявали другаде. Отзивите, които получих за тях, бяха: а) много малко; б) в по-голямата си част, вариации на „Пишеш твърде сложно, неясно, объркващо“. Не всички – имаше и изключително радващи, като наградата от международния конкурс „Златен Кан“ през 2009-а – но мнозинството.
Никога не съм се стремял да пиша „елитарно“. Напротив, нищо не ме радва толкова, колкото успешният диалог, сработилото общуване – в един свят, който (мъчат се да ни убедят легион постмодерни автори) общуването сработва все по-рядко и трудно. Обожавам читатели, които не се оставят на автора да ги води за носа, а подлагат на въпроси написаното (някои от приказките за Юнаци се родиха тъкмо така – от въпрос на буден читател). Обожавам писане, което вълнува – не просто гъделичка оня бърборив досадник, ума ни, а стисва сърцето, стисва гърлото... Обожавам теми, които вълнуват – проблеми, истории, случки, от които още капе кръвта ни, още сияят в усмивка.
И когато всичко това – всичко, което мога да дам – се блъсне в мълчание... губя си смисъла. Свличам се от въпроса „Коя мечта ще е следващата?“ до въпроса „Какво правя аз? Глупости?“.
(Подозирам, че и на вас се е случвало.)
„Приказката“, която пращам тази година, е същата като миналата. Казва се „Слушаща“ и – понякога – ми напомня защо не съм прав, като почна да мисля ^така^.
Но понякога мълчанието се оказва по-силно... какво толкова можеш да чуеш в мълчание?

Оставям ви, с приказката. Прощавайте, ако съм досадил.

Sun Sep 30, 2018 5:19 am Ортодокс Sun Sep 30, 2018 5:19 am Ортодокс
Тема за романа „Ортодокс“ на Григор Гачев.

Първи откъси

Така започна процесът:

Мили Чобити и Терафантазийци (:

Както повечето от вас знаят, преди години бяхме подготвили романа
„Ортодокс“ на Григор за издаване в поредица „Човешката библиотека“.
После започнахме да търсим външно издателство, но до момента все
удряме на камък...

Затова аз ви предлагам да пуснем „Ортодокс“ като съвместно издание на
ЧоБи и ДБФ „Тера Фантазия“ – в поредицата „Съзвездие BG“, от която в
момента излиза „Фантастивал в Европолис“.

Основният плюс на този вариант е, че и двете ни общности ще участват
наравно в разгласата и разпространението на книгата. Минуси поне аз не
се сещам никакви.

Tue Apr 16, 2013 11:03 am Re: Как пишем есе (с теза) Tue Apr 16, 2013 11:03 am Re: Как пишем есе (с теза)
Не знам дали е позволено допълнение, но ...

- Внимавайте да не смесвате 2 аргумента в едно изложение (параграф)!
Разбира се, възможно и хубаво е да се даде противопоставянето им (ако все пак и двата са достойни за анализ и съществуват), но внимавайте да не размиете силата на дадените разсъждения/аргументи чрез противопоставяне на двете възможни страни на една монета без да е ясно кое надделява и подкрепяте реално. От това есето няма да спечели особено, а читателят може да остане озадачен защо сте му причинили съответния параграф и размисли

Fri May 24, 2013 11:59 am Re: Упражнения по мислене Fri May 24, 2013 11:59 am Re: Упражнения по мислене
Относно публикуването на неща от Фантазия, мисля, че там трябва да се подхожда изключително внимателно и крайно задължително да се пита човекът дали иска да изнася извън Фантазия нещата си. Иначе... Може да направим примерно Ден на Екипа или нещо такова, веднъж-дваж месечно, и да постваме десетина различни неща. По мое лично мнение не трябва да са само някакви душевни излияния, може и от по-лежерните и детински нещица да слагаме, стига обаче-обаче да не са извън контекст и авторите им да са съгласни. И по възможност да не се уточнява "това тука е от тайния ни форум" :D.

Mon Feb 18, 2019 5:20 pm Re: Труд и творчество Mon Feb 18, 2019 5:20 pm Re: Труд и творчество
КОНКУРС ЗА ЕСЕ "МОЯТА СТРАНА, НАШИЯТ СВЯТ ПРЕЗ 2030 Г."

Тема: "Моята страна, нашият свят през 2030 г."
Краен срок: 15 март 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: участници до 27 г.
Вид творба: есе
Изисквания: Ако сте от една от страните на Съвета на Европа и страните от ОНД, изпратете есето от 5000 думи на английски език на essay2019 - в - doc-research.org
Награди: пълна стипендия (до 3000 евро) за лятно училище по избор.
За повече информация: http://nism.bg/bg//articles/view/1616.spodelete-vasheto-vijdane-v-konkursa-za-ese-moyata-strana-nashiyat-svyat-prez-2030-g.html


Трето издание на Националния литературен конкурс „Писма до себе си”

Тема: -
Краен срок: 31 март 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: за деца и младежи в 2 възрастови групи: от 7 до 13 години и от 13 до 20 години.
Вид творба: стихотворение или есе/разказ
Изисквания: Всеки участник може да предложи до 3 стихотворения или едно есе / кратък разказ (до 3 стандартни страници). Текстовете трябва да бъдат подписани с имената на участника и данни за контакт – адрес, години, училище, литературен клуб, ръководител/ учител, телeфон. Произведенията в 3 екземпляра се изпращат на адрес: Стара Загора – 6000, ул. „Захарий Княжески” № 71 , ет. 3, ЦПЛР (за литературния конкурс), копие трябва да се изпрати и на e-mail pismadosebesi - в - abv.bg в прикачен файл (шрифт Times New Roman 12). В текста на писмото също трябва да бъдат посочени данните на участника.
Награди: ? Наградените творби ще бъдат публикувани в специално издание „Литературен лист”.
За повече информация: http://urban-mag.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5-%D1%81%D0%B8-2019.html

Tue Mar 26, 2019 8:50 am Re: Share the Joy Tue Mar 26, 2019 8:50 am Re: Share the Joy
The People's Preservatory, acceptance:

Dear Kalin Nenov,

We would like to use "Words" in The People's Preservatory. Is the story still available? Please let us know and we will be sending a contract out with payment details soon.

Thank you.

Sat Oct 12, 2013 3:20 pm Re: Пратчет Sat Oct 12, 2013 3:20 pm Re: Пратчет
My review of Wintersmith :

13 March 2015:

To one of my dads in spirit:

We remember you.

And then one day a traveling teacher (...) talked about how some wizards had once, using very skillful magic, worked out exactly what a human being was made of. It was mostly water, but there were iron and brimstone and soot and a pinch of just about everything else, even a tiny amount of gold, but all cooked up together somehow.

It made as much sense to Tiffany as anything else did. But she was certain of this: If you took all that stuff and put it in a big bowl, it wouldn’t turn into a human no matter how much you shouted at it.

You couldn’t make a picture by pouring a lot of paint into a bucket. If you were human, you knew that.

The Wintersmith wasn’t. The Wintersmith didn’t….

(...) The words went around and around her mind as the borrowed broom plunged onward. At one point Dr. Bustle turned up, with his reedy, self-satisfied voice, and gave her a lecture on the Lesser Elements and how, indeed, humans were made up of nearly all of them but also contained a lot of narrativium, the basic element of stories, which you could detect only by watching the way all the others behaved….

Wintersmith finally brought it home: what sets Terry Pratchett apart from most other contemporary novelists I know. It's compassion; and connectedness. It's his characters reaching to one another, setting their judgments aside and staring at the others, into the others, hard and long--until they see . (This may be one definition of a "witch," in fact.)

Take for example Tiffany, swallowing her pride and pretending she's learning from Annagramma (not the other way round)--because that's the only way Annagramma can accept anyone's help. (To imagine the extent of Tiffany's achievement, bear in mind she is thirteen. At the very threshold when learning usually gets whacked by pride and goes into hiding, until much, much later.)

Or take Tiffany's observations about common folks, which can be unflattering at times (wizened, she muses at one point, isn't the same as wise; it might just mean you've been stupid for a very long time)--yet do not prevent her from getting to know people better and caring for them, in ways that make sense to them.

Or take this glimpse into Annagramma's heart , which is the pithiest description of the human condition (one especially irritating aspect thereof ;)) I've read in a long time. (I stumbled upon this particular passage at a time when I really wanted to slap a friend of mine who seemed to behave just like Annagramma. It gave me pause; it gave me shame--for allowing myself to forget what we are beneath the surfaces; ultimately, it gave me the strength to carry on, smiling instead of slapping.)

What also sets Pratchett apart is that he's not contented with describing the human condition. His characters strive not only to see--but also to change. To improve: but only what they've first made sure they've watched hard and long enough. Starting with themselves.

(If the folks you're caring for act foolish or unreasonable or plain nasty, do you leave them as they are? Sympathy with someone's plight may well turn into mockery if you just watch from the side.)

In an age of aloofness and vertigo and sarcasm and outright cynicism ( oh noes ... I'm sliding into my postmodernism rant--better wrap it up :/ ) , characters who strive to connect and change--and, what do you know, succeed!--bring home another insight: why I keep reading.

Thank you, Terry.

Wed Jul 03, 2019 10:46 pm Re: The Celestial Way (...) Wed Jul 03, 2019 10:46 pm Re: The Celestial Way (...)
Cut out 600 words from Chapter 25, and placed them -- after slight alteration -- at the end of Chapter 24, because they were too bleak for a chapter that's titled "The Way of Love".

Yep, you've read that right. While Chapter 24 and 25 are both supposed to be the "darkest hour" in the story, Chapter 25 is also the moment when the book's two main characters take the last, final step in their relationship - when they become true companions, and the former dragonslayer at last fully opens his heart to the young dragon, as they and the remaining survivors launch a desperate, suicidal attack to try and stop the BBEG.
And, of course, they succeed, or this would've been a rather heart-wrenching story (and no potential start of a series whatsoever) that I totally would abhor to write.
Oh, and in case the acronym is confusing - it stands for B ig B ad E vil G uy. Which, again, it's not quite true - at least I hope I've managed to portray the main antagonist in a more nuanced matter -but ya know, conventions and such.
As such, I'm aiming for a rather profound tone in the second part of the chapter, but we'll see how much this will avoid to stray into Narm territory. Hopefully, completely.

Thu Dec 05, 2013 11:03 pm Re: Не-културни събития :) Thu Dec 05, 2013 11:03 pm Re: Не-културни събития :)
Старите GSM-и за Animal Recue Sofia!

Благотворителна изложба на снимки.

Ще се поболея вече... Да идва 8. декември, че давам фира...
Ор.кът и приютът много ми се събират...

Mon Jan 03, 2022 1:42 am Re: Комикси, манга Mon Jan 03, 2022 1:42 am Re: Комикси, манга
Рандал Мънро е един, надявам се, интересен пример за това с какво се занимават хората след НАСА. Като студент е работил за НАСА, и след като не са му подновили договора през 2006-а, когато е бил на 22, е почнал да развива това което сега е един от най-добрите webcomics - XKCD. Заглавието на този комикс е "A webcomic of romance,
sarcasm, math, and language", и горе-долу добре описва за какво става дума.

Ето по-долу някои примери за това защо е станал популярен комикс:

https://xkcd.com/162/ - може би първото издание на комикса, което ми направи силно впечатление, преди 15тина години
https://xkcd.com/979/
https://xkcd.com/875/
https://xkcd.com/1236/
https://xkcd.com/1238/
https://xkcd.com/1345/
https://xkcd.com/2193/
https://xkcd.com/2414/
https://xkcd.com/256/ - издание посветено на онлайн обществата от преди 15тина години

Спирам до тук, че мога до утре да изреждам интересни ми издания на комикса. Във всеки такъв комикс има и "алтернативен текст", който допълва комикса, и се появява като оставите курсора на мишката върху картинката за секунда (или цъкнете и задържите на мобилно устройство)

Това е един от по-сложните като техническо изпълнение комикси, оглеждах се за още такива, но явно са по-редки отколкото си спомням:
https://xkcd.com/2198/

Специално споменавам тук Time, една монументална XKCD анимация, поне според количеството онлайн обсъждания, които предизвика през месеците (!) в които се издаваше :

https://www.explainxkcd.com/wiki/index.php/1190:_Time
http://geekwagon.net/projects/xkcd1190/


Също, има сайт explainxkcd, който е много полезен за по-трудно разбираемите издания на комикса

ExplainXKCD1242
ExplainXKCD917


Също, имаше и 'блог' what-if.xkcd, който се занимава главно с научни отговори на въпроси. Казвам 'имаше', защото от години не е обновяван, и вероятно Рандал е приключил с този формат на креативност, но все пак има около 150 издания
https://what-if.xkcd.com/151/

Рандал е написал и книги - една, в която е събрал what-if блога, една с красноречивото заглавие How to: Absurd Scientific Advice for Common Real-world problem, и една в която обяснява сложни неща с прости думи. https://en.wikipedia.org/wiki/Randall_Munroe за повече инфо

Sat Aug 10, 2019 12:03 am Re: Образованието Sat Aug 10, 2019 12:03 am Re: Образованието
Ммм, нечувана радост за новото школо на племенника, гдето имат много добра политика за мобилните телефони.
Размечтах се, че и у българско школо би било хубаво да се прилага.
Само на английски, защото в този час и умореност не бих могла да грижа преводи - простете за което.

Cell phone policy-

Students are permitted to bring a cell phone with them to school, but the phone is to be turned off and stored unseen during the school day. This means it is not to be in students’ pockets.
Middle school students are not permitted to have access to their cell phones at any time during the school day.
High school students will be permitted access to their phones during lunch time each day, but only in three designated locations (the cafeteria, the mezzanine and outside). Cell phones are not permitted to be seen in any other location on campus or anytime other than lunch time.
Phones that are visible at any time inside the buildings or during the school day, other than those locations and times that are permissible, will be confiscated by the teacher and turned in to Mr. ... (Dean of Students) or Ms. .... A parent will be required to pick the phone up, even on the first offense.
Earbuds, air-pods, headphones or other such devices, being used for non-educational purposes, are not permitted at any time in the buildings or during the school day. Students may use these devices before or after school outside of the building.

Mon Jan 06, 2014 12:07 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Mon Jan 06, 2014 12:07 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Още любими откъси:

В тронната си зала, сред верните си поданици, потънал в мрачни размисли, седеше крал Улрих. На главата си вместо корона носеше шлем с рога. Гърдите му бяха космати, погледът му беше свиреп, ръцете му бяха изцапани с кръвта на десетки храбри воини. Личната хигиена на Улрих не беше на ниво.
– Пиво! – изкрещя крал Улрих и няколко роби се втурнаха към него, понесли бъчонки ейл. Кралят помръдна мудно на своя трон, направен от черепите на убитите му врагове.
– Месо! – пак изкрещя крал Улрих, понеже пивото не успя да го извади от меланхоличното му настроение. Робите този път му поднесоха гигантски свински бутове, от които капеше мазнина. Крал Улрих се смръщи страшно, рошавите му вежди се събраха в една. Робите познаваха това изражение, затова побързаха да се оттеглят.
– Жени! – изкрещя крал Улрих за трети път и робите тъкмо помъкнаха към него оковани във вериги момичета в бели рокли, когато погледът на краля срещна този на кралица Гертруда, който изобщо не отстъпваше на неговия по свирепост. – Не, не – отказа се кралят, – без жени.

– Кралят та вика – уведоми го един от робите. – Казал си му бил, че има други светове, дет да ги завладей.
– Не съм конкретизирал – засегна се придворният жрец, – казах просто, че има и други. А не че трябва да ги завладява.
– Ам – въздържа се да коментира робът, – вика та, де.

Лиз подписваше купчина документи, когато крал Улрих нахлу в тронната зала, следван от своите верни воини. Мъжете, до един огромни като мечки и космати като мечки, наведоха Шефа на мисълта, че това не са мъже, а мечки.
– ‘сички на колене! – проговори с човешки глас едната мечка и Шефа все пак допусна, че може би е мъж. Но дали носеше елек, или беше гол до кръста, си остана загадка.
– ‘сички на колене, казах! – повтори мъжът. – Туй е крал Улрих, ваш гусп’дар!
Лиз остана на трона си и зачака обяснение.
– Дошли сме да обявим война ­ – съобщи друг от мъжете, който явно беше говорителят на крал Улрих. – Кой е главата на домакинството?
– Аз – каза Шефа.
Крал Улрих я изгледа от горе до долу, после смръщи вежди. Това беше реакцията на краля, изразяваща общо взето всяка негова емоция, така че никой не рискува с предположения дали е смръщил вежди изненадано, презрително или гневно.
– С жени не разговарям! – отсече крал Улрих и внезапно се почувства ужасно щастлив, че кралица Гертруда беше на няколко пространства разстояние. – Къде ти е кралят?
– Навън – отвърна Лиз хладно, но отново не помръдна от трона. – Имаме си и престолонаследник. Ако предпочиташ да преговаряш с него, в люлката е.
Крал Улрих усети, че му се подиграват. Тази нагла жена не само си позволяваше да разговаря с него като с равен, ами и опитваше да се бъзика. Кралят определено гневно смръщи вежди и с големи крачки тръгна към люлката на принц Балтазар. Наметалото му от мечешка кожа се влачеше по земята, гърдите му се надигаха и отпускаха тежко, огромната му ръка беше поставена на меча. Кралят се наведе над люлката, кичури сплъстена коса се изплъзнаха изпод шлема с рога и паднаха пред лицето му.
– Ай гу-гу – каза крал Улрих, – кой ми е малък, храбър, кръвожадничък, а?

Преди да е успял да я спре, Интуиция сграбчи първата коректура с дългите си лакирани в черно нокти и хищно запрелиства страниците. Макар да не го осъзнаваше досега, подобна картина изникваше в съзнанието на Еди, когато чуеше словосъчетанието „литературен критик“. Интуиция зачете, като от време на време сумтеше и мърмореше.
– Всичко ми е ясно – обърна се към Еди накрая, – но какво е посланието?
– Моля? – обърка се той.
– Не, виж – заобяснява вещицата, – очевидно е, че памперсът е символ на низките човешки страсти.
– Очевидно?
– Точно така. А сменянето му е израз на вродения стремеж на човека към съвършенство. Недвусмислено го внушаваш с белия цвят. Обаче цялостната концепция ми се губи. С какво този разказ ще ме направи по-добър човек, това питам?
– Ми – смънка писателят, – точно теб не виждам какво би могло да те направи добър човек...
– А има ли символика в имената?
Еди премига.
– Не – отрече. – Нали се сещаш, Балтазар наистина така си се казва.
– Това не е особено дълбоко – сви устни Интуиция. – Освен това попрекаляваш с наречията. Като си тръгнал да ми литературничиш, поне гледай да е качествено.
– Слушам – козирува Еди. – Ще ми върнеш ли листите? Трябва да редактирам.
– Разкарай наречията. И давай по-бързичко.
Интуиция му връчи текста и се дематериализира.
– Сега разбирам какво им е на големите автори – въздъхна Еди – с разните крайни срокове и така нататък.

(Трета глава ми е абсолютният фаворит. :))

Fri Jul 29, 2022 3:59 am Re: Преводачески питания Fri Jul 29, 2022 3:59 am Re: Преводачески питания
Вик, на теб разчитам! :)

Ако можеш да изчакаш до неделя/понеделник, дотогава вероятно ще са ми се заредили творческите сокове. (Изтискани в последният ми - и последен в обозримо бъдеще - писателски проект.)

Ако не, предложението на Мару може да се използва като отправна семантична точка.

Microburst transmission: Жарна Кат
(Или нещо, което да векторизира около/подобно на - като звучене - Жана д'Арк.)

Sun Jul 17, 2022 12:18 am Re: Любимите компютърни игри Sun Jul 17, 2022 12:18 am Re: Любимите компютърни игри
Въпреки радостите, все още има доста мъки:

Dead Game News: Ubisoft / Game Journalism Zeitgeist or Something

В коментарите има доста храна за размисъл:


Server shutdowns and game shutdowns will never cease infuriating me. Tribes: Ascend and Hawken were both games I absolutely loved that are now effectively lost to time solely because the publishers just didn't think there was money in it. Hell, at least Hawken has the Revive community desperately hacking apart an alpha release of the game with the hopes of making some sort of ramshackle, mostly playable community version, but if the publishers hadn't shut down the PC servers, they wouldn't need to break their backs desperately trying to make a slightly playable alpha version available to other fans.

The only reason there is for not providing fans with an offline playable version of a game after a server shutdown - or at least just throwing the source code at fans and fucking off - is greed. "If we can't make money, you can't have it".

Tl;dr: I will never not be mad.



As a rule, companies tend to become malicious (aka hostile to their customers) as soon as they go public. Their "customers" turn into a resource, which they proceed to strip mine and clear cut. You're a bit late in realizing this, as it's been increasingly obvious for the better part of two decades now, but better late than never. And yes, this means that all social contracts involving these companies are void, and actions like piracy are simply a matter of how much risk you want to expose yourself to. The moral question was answered a long time ago.



The sad thing about this whole ubisoft coverage is that I can literally envision exactly how it's gonna go. There will be some Ubisoft pr statement, they'll graciously announce that Assassin's Creed Liberation will not be shut down and that they won't destroy the game you bought with your hard earned money (how nice of them), people will see this as a victory for gamers, and then everyone will completely move on. Then in like a couple years ubisoft will silently continue with the shutdown and not a single peep will be heard about it or any other shutdown.

...

You're jaded but with good reason. We collectively don't have the attention span any more. Too much shit happening we have to worry about. Rent, reproductive rights, prices, war in Ukraine, global warming and that's before we get to less mainstream stuff like games being shut down which I think is really shitty. Most people don't even care. And you're right, they'll get some statement on an easy feel good response, we'll somehow call that a win, and they won't change



We could easily be seeing the beginning of a digital dark age. We have a shift in consumer culture towards on-demand media and disposable hardware. We have software and data becoming more and more encased in layers of security, complexity, abstraction and platform dependence. Finally, we have an increased acceptance of digital media as half-baked "experiences" rather than finished works you can interact with from start to end in perpetuity.

It's all starting to coalesce, and the rate at which we're losing art to the march of time is going to increase. Eventually we'll have created a system that births and kills mass amounts of games, music, movies and even literature completely on its own, like a well-oiled machine.

^^^
(Григор, ако правилно си спомням, дори има блог-пост конкретно на тая тема, датиращ още отпреди... станаха ли вече 10 години?)


There's entire websites gone because they were hosted in Flash. And for those that have survived or been archived, unless you have an old machine with an install of Internet Explorer 8/9 and a Flash version below 16 you won't be able to view them because emulators like Ruffle don't work for cross-coded languages such as mixtures of ActionScript3 and CSS.

Hell, we lost a good chunk of the Wii's WiiShop content along with the 3DS's online shop content simply because Nintendo didn't care. They weren't first party titles so they saw no reason to archive them the same way they did with everything we saw in the April of 2020 leak. Some of those Wii and 3DS games never got locally dumped and are gone forever.



Legal control, information control, game control, market control... everything is monitored and kept under control. When the Internet is under total control, infringements become routine.

...

The anonymity of the internet is also dying, with every other website now arbitrarily demanding your phone number, and major pushes to require personal data.

...

Tell as many people as you can about temporary e-mail generators and temporary VoiP services. The websites asking for that information can't check to see if they're valid because there's too many possibilities, so all you're doing is wasting their time.

The other solution is to use their own public facing APIs against them so you never need accounts, such as Nitter or Kavin. Most FOSS followers hate these closed environments so much that they make trawlers for them so you never even have to interact with the original site, at least on desktop.



My guess is this mirrors the coverage of Right to Repair that is being pushed currently. Game Journalists are seeing that these stories do very well (drive a lot of engagement) and may see this topic as being mirrored. Right to Repair has been taken off really in the last year.

...

Thanks Louis Rossman.

...

Yeah I've watched some videos on his channel, but I'm confused on if it's been successful or not, since some sound like victories and some sound like politicians sandbagging everything at the last minute. I like his videos on how it seems like NYC must be paved with gold considering the pricing there.



Regarding why journalists didn't used to report much on this: I think your assumption on them not wanting to rock the boat and get blacklisted by big publishers is the most likely explanation. Publishers have gotten individual journalists fired for not praising their game before (I'm thinking that guy who got fired from Gamespot for bashing Kane and Lynch).

Regarding why this is suddenly big news now, I think it's a combination of factors.
1. Single player games getting delisted is nothing new, but the implication that AC liberation won't be playable at all even for those who already bought it struck a nerve. Even though Ubisoft backtracked, the damage was already done
2. The remastered version cannot be bought separately, it has to be bought as part of AC3 remastered, so that probably pissed people off
3. AC liberation was massively discounted only recently during the steam sale. A lot of people bought it without any knowledge that it might be rendered unplayable so soon, therefore it felt like a massive scam
4. On that previous point, I have a feeling a lot of people saw this situation as too similar to an NFT style rug-pull
5. Something very similar is happening right now with Sony regarding movies bought on their service. Not sure if you're aware of this but in Germany and Austria, movies from a particular publishing studio will be rendered unwatchable EVEN IF you already bought and downloaded it. This timing was coincidental but I think it raised a bunch of red flags

Keep in mind the gaming community have been complaining about loot boxes for YEARS before Battlefront 2 finally got regulators involved.



Never forget that the entertainment industry tried to create a DVD standard that would literally destroy itself a few hours after play. "Killing" games isn't an accident, it's a wet dream. In the industry's eyes, every old game people can still play is "stealing" money from a new game they could be forced to buy instead. Keeping people on a perpetual treadmill of buying games that self-destruct in a few years and force them to buy new ones is a business model other industries can only dream of (though Apple is trying its hardest.)


^^^
(This is particularly chilling, if true.)


Something that worries me about the matter is, the newer generation is slowly taught to not care about the matter, because since day 0, they were grown on an ambient were nothing had a sense of ownership.

It started with microtransactions and games as a service on mobile, and now as you pointed out, even game developers aren't aware that there was a time that majority of the games weren't made as a time bomb, and if they were the outrage was massive. As time passes and people comes in, they are taught that this is the norm, thus makes it harder for them to grasp why preserving a game is important, when we have models that each month introduces a new hoster of dead data for you to lust on, and more and more this dead data is being treated the same way as a physical good that isn't available to everyone and arbitrarily shouldn't.

...

As a gen z i can attest. Alot of us have never known anything different.

...

never forget horse armor. that was quite literally the day that art died forever.
(Бел. ред. - Това е the infamous first-ever Downloadable Content - сега съкратен само до DLC - направен за играта The Elder Scrolls: Oblivion, където за една пиклива броня за коня искаха 6 долара (през 2006-а година); отделно - това вече личен pet peeve, ама все пак - дразни ме факта, че DLC като кураво трибуквие измести някогашния термин Expansion Pack - малко както в днешно време никой не казва program, всичко е "app". )



By the way, absolute entry level journalist education is that if you're making a "some people say" argument, you must immediately define who. There's a reason wikipedia has a specific framework for disputing and removing "some people say...". The same principle underpins journalism. If you cannot define who exactly believes something, then you are the one who is saying it. While you may be able to pull the rug out from casual readers, anyone critically reading what you release will always take "some people say" as "I, the writer of this piece, am including this for my own personal reasons". Which, to be clear, is somewhat normal. Even outside opinion pieces journalists are picking and choosing what goes into their piece. Difference is, you have to justify every single element you add into a piece and defend it. "Some people say" is not a justification or foundation for defense.



The author of Love Hina just got elected to parliament in Japan on an anti-censorship and media and games preservation campaign . He said that keeping old games functional is something important to him and wants to look at legal changes to make it easier. Perhaps a new ally in your fight to STOP KILLING GAMES?



Oh my god Ross. I need to quickly rant.

Ever since this news got big; I have seen so many fucking people saying "wow, if this is true this is really bad!" And "Wow could you imagine if companies started doing this?"

Whilst I feel like I'm one of the people who knows that Soylent green is people and I'm trying to stop them from eating it; but no one will listen.

"This has been happening for years!!"

"What do you mean?"

"Darkspore! EA killed Darkspore!"

"Whats that?"

"It's a game that you literally can no longer play! IN ANY FORM! Imagine what Ubisoft is doing but instead of removing it from Steam it's removed from EVERYTHING!"

"Uh, can't you see we are talking about Ubisoft right now? No one knows or cares about Darkspore"

"It's not just Darkspore! There are tons of games that are being killed and you will NEVER get to play!"

"Dude! Did you hear? The new Skate is a [Game as a service]! Isn't that great?"

"AAAAAAAAGGGHHH!!!!"

...

I have to wonder sometimes.

If the choice is between malicious or stupid, doesn't it really matter which if the outcome is the same?

...

To make a bit of a rhyme that outlines the difference -- Maliciousness can be negated. Stupidity must be ablated.

Maliciousness is active and can be reacted to and stopped because it's a conscious decision with a definitive end goal. Stupidity and apathy born from ignorance cannot be reacted to. It must be prevented from occurring in the first place, and if it's not, has to be actively fought against because it's passive and permeates without effort or an end goal.



I'm really hoping Ken Akamatsu's election over in Japan starts the ball rolling on some form of official game preservation or even criminal persecution against companies who engage in games as fraud. If you don't know who he is, the short answer is he's a famous manga artist who ran for a seat in the Japanese government on a platform of, basically, "creative freedom, no exceptions." One of the first things he did in office was establish a task force to preserve games in a playable state. We'll see what comes of it, but I think it's at least hopeful sign for the future.



What's the worst part is that I amd a whole bunch of others predicted EXACTLY THIS when Ubitrash first started forcing signing into their trash servers for single player games, and we were called 'paranoid'.


Потвърждавам. Още 2012-а бях в шок, че Diablo 3 (един от многото примери) е always online, дори в сингълплейър и се дивях как хората се връзват на такава щуротия. Ех...


Me: expecting a teardown of corporate destruction of gaming history
What I got: a teardown of modern journalistic practices and how mass media can influence the public whether intentional by the CIA or otherwise.

Oh, Ross, don't ever change ^_^

...

Classic Ross.
"Is the CIA controlling games journalists and manipulating the gaming industry?
I don't know... Maybe.
And here's reasons why."


И едно последно техническо включване и приключвам - постът стана километричен:


One small correction because it might shed some light on why old multiplayer titles (sort of) still work.

I recently finished developing a small, free, multiplayer game. We mostly did it to say we did and familiarize ourselves with releasing on major platforms. One thing I tried my damn hardest to do was to make networking work without any external services. Because of how modern networking infrastructure is set up, we couldn't reliably connect two people, even with the technical know-how to do all of the port forwarding correctly. Now, that's not to say that it's actually impossible - I could make it work when I purchased a second router, put my modem into bridge mode, and configured the new router precisely. Sure, it always worked fine over LAN, but that's not what we needed. The best, least intrusive, solution we could find was to use a third-party NAT punchthrough service, which wouldn't have been necessary 15 to 30 years ago. We've still decoupled ourselves from third-party matchmaking services or anything like that, but that's more to keep the recurring costs minimal on our free game.

So taking into account the technical barriers introduced by modern, standard, security that ISPs don't particularly want their users to bypass easily - it becomes tricky to make those direct connections work smoothly enough for the average player. There are strategy games around 20 years old that I was still playing with friends online up to about ten years ago, this is true, but lately we've had to go through fan-made third party solutions to make those same games connect if we aren't on LAN - the same problem I had developing a game from scratch.

I've got an end-of-life plan to strip the third-party stuff out, but it will render the game unplayable for most people. Sigh. At that point, I'd definitely de-list it from major storefronts, maybe keeping a single drm-free archive copy available.

And beyond all of the technical stuff, AAA games, and even AA games, are expected to have seamless connectivity these days. They all have to work with each service's built-in tools for inviting your friends to play games, they need to have no-input matchmaking, and all sorts of convenience features that fundamentally tether a lot of networking solutions to many parties (or services that you have to maintain yourself) that could all kill a game when it becomes impossible to maintain for financial or practical reasons.

Now, I don't want people to think that large companies are off the hook; they should absolutely have an end-of-life switch built into a game to produce a build that's drm-free and configurable so that you can connect to user-hosted servers, or direct-connect, or whatever makes sense to preserve the game. I think that this may be an impossible dream to chase unless we can make it legally required though. We're talking about teams that are crunching to death and don't have the resources to fix all of their networking bugs - I don't see them having code that's in a position to be decoupled from other services.

...

These days us indie developers rely on open source APIs that handle the nuts and bolts, or paid APIs that do the same thing. Most commercial engines, for example, have their own built-in networking solutions. Still though, you have to design the logic appropriately to ensure that you don't expose the client to any vulnerabilities over the connection, and minimize the possibility that someone can cheat with client-side scripts. You often write custom predictive code to predict where the player is going so that there's less apparent latency and stuff like that.

If you wanted to be a network engineer, that involves a lot more math and knowledge of the underlying protocols though. You'd be developing the API that the rest of us use to make the game run.

Mon Jun 27, 2022 12:00 am Re: За руските книги Mon Jun 27, 2022 12:00 am Re: За руските книги

Being the merge-itchy moderator here, I'll honor your request.

Thank you!

I know where I would like you to start: by telling us about Russian books that 1) are new--written in the past 10 or at most 20 years; 2) have won your heart and mind.

I`d dearly like to start with a Russian writer that could, in a certain sense, be considered Russian Pratchett, but I`m afraid that would take up too much time and space. So I`d better start with something crazy but beautiful. I have already bothered you about that particular author, but "Сказки Старого Вильнюся" by Макс Фрай being really unique, I think it would be not much of a sin to repeat myself...

The review to be found here: https://readaholicme.weebly.com/tales-of-old-vilnius.html , and here`s something about the author. Макс Фрай is the pen-name of Светлана Мартынчик, a Ukrainian writing in Russian living in Vilnius, Lithuania. I mean, I think she`s still living in Vilnius, but I`m not sure, what with "Russians Go Home" in vogue... and Oh My here I am back at things unpleasant, instead of talking things beautiful... So I`d better stop.

Still, here`s a quote I particularly like:

Захотеть что-то забыть – самый простой способ затвердить это наизусть. Даже удивительно, что до сих пор никто не додумался применять этот метод для изучения иностранных языков.
Макс Фрай

It comes from the Tales. I`m sorry I cannot offer you a translation - simply too hot to do any half-decent one. This heat wave will be the end of me...

Mon Mar 03, 2014 1:40 pm Re: Културни събития Mon Mar 03, 2014 1:40 pm Re: Културни събития
Премиера на брой „ ГРАДЪТ: ЗАЛОГ НА ЛОКАЛНИ И ГЛОБАЛНИ ПОЛИТИКИ “/ сп. „ Критика и хуманизъм "

Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ)

ви кани на премиерата на

новия брой на списание „Критика и хуманизъм":



„ГРАДЪТ: ЗАЛОГ НА ЛОКАЛНИ И ГЛОБАЛНИ ПОЛИТИКИ“

(кн. 42, бр. 1-2/2013)

водещи броя: Майя Грекова и Елица Станоева


6 март 2014 г. (четвъртък) 18:00 ч.

Нова конферентна зала Ректорат на СУ

Броят ще бъде представен от проф. Александър Кьосев

Тематичният брой има амбицията да представи на българската хуманитарна и социална публика съвременните градски изследвания, като ги запознае с проблематиката и понятийните конструкти, чрез които се анализират актуални социално-политически процеси на трансформация на градовете в епохата на глобализация, както и разбира се конкретни изследвания, проведени в различни градове.

С отслабването на националната държава като регулатор в разпределянето и преразпределянето на ресурси и блага, устойчивото развитие на съвременните градове зависи от способността им да провеждат успешни стратегии за привличане на корпоративни и/или човешки капитали в условия на транснационална конкуренция. С нарастването на икономическото значение на сферата на услугите за сметка на индустриалното производство, символният капитал на града (имидж, културен живот, интензивен туризъм, домакинство на световни събития) се явява решаващ фактор за неговия икономически успех. Изследването на употребите на градското публично/частно пространство чрез ефективни механизми на изключване, хомогенизация и стратификация на определени социални групи, на обусловеността на локалните политики от макропроцесите на икономически и политически трансформации от една страна, и структурираността на всекидневните социални действия на обживяване на града от градоустройствените практики и градските регулации, са ключови за разбирането на публичните политики и на (все още невидимите) трансформации в полето на града.

Сайт на списанието: http://hssfoundation.org/index.php?option=com_k2&view=itemlist&layout=category&task=category&id=6&Itemid=64&lang=bg

Страница на събитието: http://culturecenter-su.org/?p=2333

Sun Jan 19, 2020 11:58 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 19, 2020 11:58 pm Re: Любимите компютърни игри
Този пасаж от Golden Treasure: The Great Green спокойно може да се сложи и в темата ни за образованието . Започнете в деветата минута и откарайте до... където издържите.

(И дръжте единия си пръст върху паузата. Тоя Ютюбър се втурва като изоглавен, види ли повече текст. Е, с математиката не е баш тъй...)

NB: Това е изключително нетипичен момент за повествованието и стила на играта. Поне спрямо каквото съм видял досега. Не си правете изводи само от него, значи. ;)

... О, бозе, о, бозе! Смехотерапията продължава !

(Ако имахме тема за икономика, тоя линк щеше да е за нея.)

... А в минута 13:45 стигаме до The School of Emptiness, което ни преподава урок по релативизъм . :shock:

Спирам с добавките „на парче“ и ви оставям да откриете останалите брилянти сами...

Освен този апотеоз , който се крие надълбоко, за да открие най-дълбокото...

Sat Mar 15, 2014 12:14 am Re: Не-културни събития :) Sat Mar 15, 2014 12:14 am Re: Не-културни събития :)
По горната обява предлагам изчерпателен запис на лекцията. При поискване и само на ел. поща
Има нещица, които си струват. Особено, ако на човек му помага някой да му ги изкаже, а те вземат, че му съвпаднат с личното разположение на звезди и планети, та му паснат :)

Новината от днес: Дейвид Фроли, виден гуру в аюрведата, пристига в България в края на май. За записване за лекциите му - има намаление в цената до

Повече информация на страницата на Дейвид Фроли - 30 май-1 юни - с различна програма всеки ден (2 дни семинар)

Дата на провеждане: 30.05.2014
Час: 18:00
Място: Залата на Националното музикално училище
Цена за семинар: до 30 април 2014 год. – 110 лв; след 1 май 2014 год. - 130 лв.
Цена за обяд: включен в цената на семинара
Д-р ДЕЙВИД ФРОЛИ и неговата съпруга ЙОГИНИ ШАМБХАЛИ ЧОПРА,
ще бъдат наши специални гости в София от 30 май 2014 год. до 1 юни 2014 год. включително.
В програмата им са предвидени лекция и двудневен семинар, които ще се проведат на ул.„Оборище” 17 в залата на Националното музикално училище. Осигурен е превод от английски на български език.
(...)

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ

Расаяна - подмладяването в Йога и Аюрведа
Принципи и практики.
Аюрведичното разбиране за стареенето, имунитета, дълголетието и подмладяването.

ОЧАКВАМЕ ВИ на 30-ти май 2014 г.,петък, в Залата на Националното музикално училище ул. “Оборище” № 17 гр.София

ПРОГРАМА

18:00-18:30 Регистрация
18:30–20:00 „Расаяна - подмладяването в Йога и Аюрведа”-
Лектори : д-р Дейвид Фроли и Йогини Шамбхали

20:00-20:15 Представяне на книгата ”Сома в йога и аюрведа”


Цена на Лекцията: 15 лв.

Записване за участие можете да направите на страницата на Българско сдружение Аюрведа:http://www.ayurvedabg.info/activities –Актуални семинари или като пишете на ел.пощаl: ayurvedabg (at) gmail.com и на тел: 0896728881 Местата са ограничени!

СЕМИНАР
31 май – 01 юни 2014


ОЧАКВАМЕ ВИ на 31-ви май/събота/ и 1-ви юни/неделя 2014г., в Залата на Националното музикално училище ул. “Оборище” № 17 гр.София

ПРОГРАМА

31 май /събота/

8:30 – 09:00 Регистрация

09:00 . – 10:30
Аюрведичната теория за подмладяването на ума и нервната система.
Подмладяващи терапии за състояния с понижена жизненост, забавено израстване при децата, възстановяване след заболявания, подобряване на всички дейности в живота.

10:30 – 11:00 пауза с аюрведичен чай

11:00 – 12:30
Подмладяващи терапии за преодоляване на стреса, депресията, възбудата, разсеяността и лишеността от внимание.

12:30 – 14:00 обедна почивка с аюрведичен обяд

14:00 – 15:30
Подмладяващият аспект на начина на живот.
Подмладяващият аспект на начина на хранене.
Аюрведични билки за за подмладяване на тялото.

15:30 – 16:00 – пауза с аюрведичен чай

16:00 – 17:30
Аюрведични билки за подмладяване на ума.
Аюрведичната панчакарма и подмладяващите терапии.

1 юни /неделя/
08:30- 9:00 Регистрация

09:00 – 10:30
Йогическото разбиране за подмладяване на тялото и ума, безсмъртието на съзнанието.

10:30 – 11:00 пауза с аюрведичен чай

11:00 – 12:30
Пранаяма и подмладяване на тялото и ума.
Мантрите и подмладяването на тялото и ума.
Медитацията и подмладяването на тялото и ума/


12:30 – 14:00 обедна почивка с аюрведичен обяд

14:00 – 15:30
Ролята на Шакти в изцелението.
Шакти и подмладяването на тялото.
Шакти и подмладяването на ума.

15:30 – 16:00 пауза с аюрведичен чай

16:00 – 17:30
Подмладяването и проблемите на жената.
Подмладяващата Шакти и работата със силите на природата.


Цени на семинара: до 30 април 2014 год. – 110 лв.
след 1 май 2014 год. - 130 лв.

Записване за участие можете да направите на на e-mail: ayurvedabg (at) gmail.com като ни изпратите вашите имена, адрес и телефони за обратна връзка.
За допълнителна информация тел: 0896728881. Местата са ограничени!

Важно и вкусно допълнение: в таксата от 110 лв. влизат 2 бр. обяд и 4 бр. аюрведичен чай.

Wed Apr 09, 2014 10:46 pm Re: Образованието Wed Apr 09, 2014 10:46 pm Re: Образованието
Ако се сберат повече такива неща може би да отворим тема като "Ученето".

А сега, копирам се от едно писмо направо, защото нямам сили за писане наново:

http://www.memrise.com

Името на сайта не е грешно изписано, а самата идея, внесена чрез сайта, е прекрасна. :-)

Ето, например, категорията "езици": http://www.memrise.com/courses/english/languages/

Страничката "About us": http://www.memrise.com/about/

Идеята им е да предоставят платформа за учене. Не съм разучил категориите, различни от езиковата, но там акцента основно или изцяло пада върху учене на думички.

Личен опит: много е приятно. :-) Това е близо до преживяването да запомняш думички почти неусетно, говорейки с някого, защото хем ги повтаряш, хем не ги пишеш по десет/двеста пъти, докато затъпееш и ти писне. :) Е, не е като разговор определено, но точно навреме разчупва обстановката, като ти поднася разнообразие. :)

Аз подхванах един курс за 3000-те най-ползвани думи в шведския. Готинко. И полезно. :-)

Регистрацията е безплатна, а облика е лек. И няма пълни членове, защото е на английски менюто! :mrgreen:

И ако имате желание, може да създавате курсове. ;)

+++ Приложението за Андроид: https://play.google.com/store/apps/details?id=com.memrise.android.memrisecompanion

Tue Jun 24, 2014 8:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jun 24, 2014 8:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И сега! Да честитим дебютната публикация на Мару (Purple)!

Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2014)

В сборника е включен и Миро Моравски. Колко други познати имена виждате? :)

E с това вече се изумих! :D :D :D :D

(Не съм аз)

Убедих се, че имам нужда от псевдоним.

Tue Apr 12, 2022 7:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Apr 12, 2022 7:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My reviewlet of A Court of Thorns and Roses :

I liked some of the sex scenes but didn't like the overreliance on violence to solve problems and the flimsy characterization of the villains.

The scene that touched me the most was this one:
Tamlin remained at the top of the stairs.

“Feyre,” he said—softly enough that I faced him again. “Why?” He tilted his head to the side. “You dislike our kind on a good day. And after Andras …” Even in the darkened hallway, his usually bright eyes were shadowed. “So why?”

I took a step closer to him, my blood-covered feet sticking to the rug. I glanced down the stairs to where I could still see the prone form of the faerie and the stumps of his wings.

“Because I wouldn’t want to die alone,” I said, and my voice wobbled as I looked at Tamlin again, forcing myself to meet his stare. “Because I’d want someone to hold my hand until the end, and awhile after that. That’s something everyone deserves, human or faerie.”

Several years ago, my uncertain-if-she-still-wants-me partner was in a bad place, in another country far away from home. She needed help moving back, and I went to help her.

"Why are you doing this?" she asked me. "We aren't partners anymore ... are we?"

"Because I'm your friend," I said. "Fifteen years ago, I was in the same situation: alone and confused and scared. And the only thing I wished for back then was to have a friend by my side as I struggled to pack my stuff."

So I know the feeling.

Tue May 05, 2020 11:44 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue May 05, 2020 11:44 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Шапки долу! За който разпознае, че ги заслужава.
И ще напиша нещо - който мине школа тук, вече не е човек, щото е друг човек :)
Но от онзи ден трупам едни наблюдения и размисли за енергията, концентрацията й, недоброто й насочване и съответно - напрежения по разните канали.
И колко леко и пак успешно е когато тя тече без градус, с един дзен елемент - който чувството за съпротива нивга не е помисляло да доближи, позволяващ други прозрения и уроци. И всъщност - може би по-добри и по-хванали полза и дългосрочие уроци. За отношения - да не говорим.
Дес, шапки дълбоки и долу! Голяма си! :)

Tue Mar 15, 2022 10:54 am Re: Дейвид Зиндел Tue Mar 15, 2022 10:54 am Re: Дейвид Зиндел
WRITING FOR LIFE: New Novels!

What to do when the Covid pandemic upends your life?

Write books! It’s been a long time since my last newsletter, and I’ve been super busy trying to follow my own advice. I just received galley proofs for The Remembrancer’s Tale , which should be published by HarperCollins in the United Kingdom around Christmas. It will be my first Neverness universe novel in many a year. Within the past few months, ideas for a whole new series of Neverness books have been exploding in my mind like supernovae. If only I can find the time to write them!

Next will be The Scryer’s Tale , probably followed by The Eschatologist’s Tale , The Timekeeper’s Tale , and The Hakuist’s Tale . Something tells me that there will probably be The Warrior-Poet’s Tale , too. All the books will revolve around the children of Danlo wi Sol Ringess and their generation, called the Asta Siluuna . I’ve realized that the events that have played out so far through Neverness and A Requiem For Homo Sapiens are only part of a much greater galactic drama and the movement toward godhood (and the godhead) begun by Mallory Ringess.

In the meantime, I am scribbling furiously to finish the third of my Xanayan novels, The Woman And The Whale , a strange love story that follows The Orca’s Song and If I Am God . If I Am God is nearly ready to be published. I am giving away free, signed copies to the first three people who are willing and able to assist with the proofreading.

Please wish me luck!

Best wishes,

David

David, that's some excellent news! :)

I'm willing to proofread _If I Am God_ (if you mean an electronic
file; sending a paper copy back and forth across the Atlantic will be
somewhat prohibitive ;). As for my qualifications, I'm a professional
proofreader in both Bulgarian and English. Here's one of the books I
proofread recently: https://choveshkata.net/blog/?page_id=8359

Warm regards,
Kalin @ HL

P.S. Above, you meant The Ha i kuist's Tale , yes? :)
(And I didn't mention the capitalization and italicization errors. ;)

EDIT: David sent me the manuscript. It's 800+ pages. Here we go .... :D

Fri May 08, 2020 12:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri May 08, 2020 12:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Кал – и всички Чобити – съжалявам. Обещах да се старая да не провокирам, а в последните дни правя САМО това. Без да искам, и без да целя да се карам с никого. Но не мога да се примиря с принципа „защото аз така съм решил, и вие трябва да го приемете; нямам време/желание/сили да споря.“ В моя свят нещата се предлагат и подлагат на обсъждане, не се спускат отгоре. Това е основополагащ принцип за всеки екип. Ако в ЧоБи не говорим за такъв екип, значи ЧоБи за съжаление не е моето място.

Sun Nov 09, 2014 1:08 pm Re: Песента на ханджията Sun Nov 09, 2014 1:08 pm Re: Песента на ханджията
Ана Хелс: Песента на ханджията – на български!

Mon Jun 29, 2020 8:32 am Re: Любимите компютърни игри Mon Jun 29, 2020 8:32 am Re: Любимите компютърни игри
От 2011-а насам, понякога играя Fallen London, най-добрата браузер игра, която ми е попадала, а по това време бях пробвал доста.

Thirty years ago, London was stolen by bats.

Discover a dark and hilarious Gothic underworld where Hell is close, immortality is cheap, and the screaming has largely stopped…

Welcome. Delicious friend.

(взето от началната страница, като най-лесно описание за сега)

Сега съм в може би най-сложната верига от действия, които се опитвам да изпълня, новия endgame content (нов, т.е. в последните 6 месеца, през които се празнуваше 10тия рожден ден на играта), освен интересен, е и по-сложен от досегашния, и всичко е навързано в тази верига. Първата част от това празнуване бе палеонтологичното обновление. Та, веригата е следната:

1. Трябваха ми Unidentified thigh bone (предмет) - поне 5, като съм почнал да ги събирам по-добре 20, че имат доста употреба.
2. В лабораторията ми мога много бързо да ги идентифицирам, което дава интересни резултати и на успех, и на провал (мисля, че в момента шанса е доста по-голям да успея), но не това ми трябва. Трябва ми другата опция, а именно да ги замаскирам като Holy relic of St. Fiacre's (предмет)
3. След като направя поне 5 такива, трябва скелета, който съм почнал да сглобявам, да го довърша с тях, така че завършения скелет да има 5х theological implication (качество)
4. След като завърша скелета, трябва да го продам на определено NPC, за да получа освен други неща, и 5х Rumours of the Upper river (предмет), по една за всеки theological implication, който скелета е имал
5. Накрая, с тези rumours of the upper river, мога да привлека инвеститори, и да намаля corporate debt-a, който постепенно се увеличава при строежа на железницата между Лондон и Адът, в който аз и всеки друг играч стигнал до там сме на практика ръководители на проекта :D

(реално съм играл не повече от три години активно, през това време)

Fri Oct 09, 2020 12:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Oct 09, 2020 12:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
По случай, че с този отзив за пръв път предизвиках фурор в „Какво четеш“, пускам го и тук. А и все пак съдържа солидна доза фукня :P

TJ Klune, The House in the Cerulean Sea

Това беше една от най-милите, стоплящи, докосващи книги, които съм чела от доста време насам. И хем те трогва до сълзи, хем... те спуква от смях!

Главният герой, Лин Бейкър, е социален работник от СКММ (Службата за контрол над магическата младеж) и обикаля сиропиталища, чиито директори не смогват да озаптят поверените им вещици, баншита, телекинетици, превъплъщенци, опашати, крилати и въобще всякакви чудати дечурлига. Най-точното определение за Лин е самотник, глътнал бастун... докато ръководството не го праща в засекретено сиропиталище, сред чиито обитатели е не друг, а шестгодишният Луси (галено от Луцифер, с други думи, Антихристът). А също и женски градински гном, сърдит на целия свят, двукрако драконче със слабост към копчета, желеподобно създание, което мечтае да стане пиколо... и още няколко не по-малко колоритни образи, които се намърдват в сърцето на Лин въпреки твърдото му намерение да спазва професионална дистанция. А директорът на сиропиталището Артър е загадка, към която нашият човек е неудържимо привлечен... във всички смисли. ;)

Признавам, че веднага се влюбих в героите – и възрастни, и деца, до един шантави, истински и плахо търсещи своето място в свят, който тепърва се учи да приема магическите дарби – и далеч не е благосклонен. Децата, като всички деца, са щури, пакостливи, пълни с енергия... и с любов, която само търсят върху кого да стоварят. А Лин, колкото и упорито да се придържа към любимите си "Правила и разпоредби" (947 стр!), постепенно започва да се отпуска, да излиза от черупката си... и да признава пред себе си какво всъщност се крие под сухарската му маска.

А стилът, о, стилът! Измамно простички и ненатруфени изречения, докато изведнъж не те цапардосат с най-неочаквания край. И толкова много (само)ирония! Един читател беше сравнил книгата с "Пътеводител на галактическия стопаджия", и според мен е точно на място. Всъщност у Лин Бейкър има не малко от Артър Дент – усещането му, че е дребен и незначителен, примирението, че животът е нещо, което му се стоварва отгоре и трябва да се изтърпи. И това е прекрасно илюстрирано чрез стила на книгата – всички онези еретични бунтарски мисли, които в началото се промъкват уж между другото и той упорито пази за себе си... докато в един момент не му прикипява, и тогава идва най-хубавото!

Грешка, най-хубавото ще дойде догодина, когато тази великолепна книга излезе на български – от изд. „Артлайн“ и в превода на моя скромна милост. :) Очаквайте със затаен дъх!

А корицата е просто разкошна.

Wed Feb 25, 2015 5:29 pm Re: Национални фантастични награди Wed Feb 25, 2015 5:29 pm Re: Национални фантастични награди
Аз не плюя и не се сърдя, просто по стар мой си личен обичай явно и открито си изказвам мнението: както казах и при гласуването, ще се види защо съм против явното гласуване като приключи... Идеята е добра, гласувалите за нея са чистосърдечни, резултатът ще са караници и сръдни. Надявам се да не съм права, ама.
Иначе ще призова както във фейса и на едно друго място: Гласувайте по съвест и за кандидатите, които са ви на сърце!
Уф, няма да се сдържа: Тук-там ме има и мен в категориите. Има го Пепи Станимиров. И най-важното, има го и "Рейнското злато". Не че рекламирам книжката, но се получи наистина хармонична спойка на текст и визуално изкуство и си заслужава всичките суперлативи.
(не споменах думичка за "гласувайте за златото!" или авторите му, за нито една категория)

Sun Oct 17, 2021 12:27 am Re: Аниме-й! Sun Oct 17, 2021 12:27 am Re: Аниме-й!
ТЕЧЕ!!!

Kobayashi-san Chi no Maidragon S

Сега търпеливо, търпеливо чакаме да се "източат" епизодите и после търчим при руснаците да се снабдяваме. It's gonna be EPIIIIC!!! :D

И браво на KyoAni за абсолютното геройство , че успяват да ни предоставят такъв дар след умопомрачителната трагедия, която претърпяха преди две години. Ще се въздържа да цитирам Ницше. Нека цитирам по-горна инстанция: "Let there be Light!"
Писах някакви неща по темата за Кобаяши и КиоАни. Накратко казано, абсолютно страхотен втори сезон.

П.П. Задължително гледайте Миеруко-чан .