choveshkata.net

Sun Oct 24, 2021 6:50 pm Re: Радина Ангелова Sun Oct 24, 2021 6:50 pm Re: Радина Ангелова
Добавка към постиженията:

16. През юни 2021 г. Моят разказ „Булката в черно“ бе публикуван в сборника „Докато смъртта ни събере“ от Национален конкурс за къс разказ Мостове 4.
17. През септември 2021 г. Моят разказ „Майчина клетва“ бе сред Топ 10 и ще бъде публикуван в сборника „Шегите на Фортуна“ от Национален конкурс за къс разказ Мостове 5.

Също и от тази година водя курсове по творческо писане към образователен център. (досега 2 курса) :D

Започнатите романи станаха 14, а разказите 145.
Напредвам с романа "Кротката" - 40 глави и "Аз спасих гората" - 13 глави.
Започнах да влача и разказите, освен романи, това е негатив, но нали все пак пиша.

Ради

Fri Feb 19, 2016 2:40 pm Re: Културни събития Fri Feb 19, 2016 2:40 pm Re: Културни събития
Днес в MAZE от 19 ч. Ицко Финци си представя писанията , а от 21-22 ч. ще има Джанго Зе!
За Ицко е 3 лв. За Джанго преди 22 ч. е 6 лв., след това - 8.

Свързват ги жабите, защото Ицко го имам на касетката "Жабче пътешественик" - любима моя изтория! I hope it's still playing.

Ул. Христо Белчев 1, бар клуб Maze- в безистена, на мястото на стария "Бар на края на вселената".

Sun May 29, 2016 12:09 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sun May 29, 2016 12:09 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи


Илюстрацията е от ФБ страницата на Фентъзи ЛАРП Център, където качват илюстрации към разказите от конкурса Песента на Юга.

Thu Jun 12, 2014 9:46 pm Re: Слънце недосегаемо Thu Jun 12, 2014 9:46 pm Re: Слънце недосегаемо
"Слънце недосегаемо" е, без съмнение, най-добрият роман на Ники Теллалов, а и една от най-добрите фантастики/фентъзита писани от български автор (без да претендирам за изчерпателност). Ники е направил огромен скок спрямо предишните си романи и идеите заложени в "Да събудиш драконче" най-после са получили своето достойно разгръщане и развитие. Светостроенето е впечатляващо и би грабнало вниманието на всеки фентъзи маниак - собствени мерни единици, писменост, календар, раси. Романът е едновременно епичен и личен.

Още много може да се говори за положителните страни на "Слънце недосегаемо" затова аз по-скоро искам да спомена единствените неща, които не ми направиха добро впечатление. Глава първа е емоционално-абстрактна и доста неясна, нещо което обикновено начинаещите автори (а Ники не е такъв) обичат да пишат и да смятат, че звучат много готино. Способна е да откаже случаен читател. За щастие свършва бързо и това не се повтаря повече. Другата ми забележка са диалозите (които звучат повече като монолози), когато стигаме при драконите. Това са едни дълги лекции, в които Теллалов набива в главите на читателите своите виждания за идеалната структура на обществото. Въпреки че моите политико-социални възгледа са доста близки до неговите, подобна дидактика е много дразнеща за мен, като читател, а мисля, че и за повечето хора.

Тези дребни недостатъци не са способни да развалят удоволствието от книгата (което е голямо!) и по-скоро ги отбелязвам, за да може Ники да се замисли върху тях. А ако не сте чели книгата - веднага марш да поправите грешката си!

Sat Jan 14, 2012 6:17 pm Re: Труд и творчество Sat Jan 14, 2012 6:17 pm Re: Труд и творчество
61.1. 6-и Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов" - 2012
Тема: няма ограничения
Краен срок: 20 април 2012 г.
Резултати: До 24 май 2012 г. резултатите от конкурса ще бъдат публикувани и на интернет страницата на читалище „Братство”: http://www.bratstvokn.org
Награждаването на лауреатите ще се състои на 30 май 2012 г. в гр. Кюстендил в Голямата зала на читалище „Братство” с рецитал по стихове на наградените поети от 18.00 часа.
Възраст: няма ограничения
Вид творба: поезия - до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра
Изисквания: Конкурсът е анонимен и участниците следва да посочат отделно трите си имена, точен адрес, телефон за връзка или e-mail.
Награди: Първа награда – 300 лв., Втора награда – 200 лв., Трета награда – 100 лв.
Повече инфо: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13910&sid=7

Thu Jul 26, 2012 2:16 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line] Thu Jul 26, 2012 2:16 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line]
свалено

Wed Jan 10, 2018 11:47 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Wed Jan 10, 2018 11:47 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Офтопик: Книгата на Брин (Пощальонът) е около осем пъти по-добра от филма. И много, много по-фино написана. Препоръчвам.
По топика: "Рифтърсите" е значително по-голяма супа от "Слепоглед", но е много яка трилогия и мисля, че на теб особено пък ще ти хареса. Освен хирургически-модифицираните плувци за големи дълбочини включва страхотни компютърни вируси и биопрограмируеми компютри, и какво ли още не (направо ирландска яхния), много политика и футурология, абе - разкош. Но предупреждавам, че е също толкова клинична и студена като всичко друго на Уотс - НЕ става за Кал и Ко.
Бих включила към подборката Чарлс Строс , по-конкретно Freyaverse поредицата, за "андроидно" човечество, което си е изгубило хората.
Пак тук е мястото и на изумителната Алиет де Бодар , която никой не ще да издава у нас :( , On A Red Station, Drifting е извънредно интересен пример.
Естествено тук е мястото и на Алистър Рейнолдс и "Домът на слънцата" със спейс-опера за пътуващи в хибернация кланове от клонинги и интересните ИИ-та на корабите им, машинни цивилизации и т.н. Рейнолдс има и други такива разсъждения в подобни посоки, едно от най-любопитните е Diamond Dogs, Turquoise Days . Също препоръчвам.
Според мен тук пада и Хану Раяниеми (или както там се чете) с The Quantum Thief, но така и не мога да се заставя да го чета.
И последно, че ми се доспа, добавям Паоло Бачигалупи - не само с "Момиче на пружина", но и с много по-интересната му "юношеска" (да се разбира - по-опростена и емоционална) трилогия Ship Breaker (Ship Breaker, The Drowned Cities, Tool of War). Третата тепърва чета и определено е... еха.

Sat Dec 01, 2012 10:32 am Re: Федора под лампата [Финална права] Sat Dec 01, 2012 10:32 am Re: Федора под лампата [Финална права]
свалено

Wed Nov 15, 2017 8:57 am Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Nov 15, 2017 8:57 am Re: Цитатите, които ни създадоха

In Kingdom Hearts II, Alexa Ray Corriea wrote:Giving up too much of yourself for others can be just as detrimental as being utterly selfish. Fatigue feeds into resentment, and resentment into negativity so deep it’s difficult to settle your state of mind.

Mon Feb 12, 2018 11:42 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Mon Feb 12, 2018 11:42 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
В подготовка за „Приказки за Юнаци и злодеи: втори“, издание на ЧоБи: откъс от „слушаща“

Вест в личния ми блог

Към Приятелите ни:

Приятели (:

Електронният сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ придойде:

http://choveshkata.net/blog/?p=6511

Искате ли го?

Ако ползвате Goodreads, отразете го
(https://www.goodreads.com/book/show/37931553)... и от радост ще
запеем песните на Юна.

(Хахаха... тая събота воистина ще ги запеем. Който е записан в листата
за живи срещи в София, ще види. Може и да чуе. ;)

А до 3 март тъкмим следващия – изненадващо озаглавен „Приказки за
Юнаци и злодеи: втори“ и пак електронен:

http://choveshkata.net/blog/?p=6552

Него ще го По-желаете ли? :)

Все тъй приказни, навсякъде,
ЧоБи: Кал)))

И към досегашните читатели на цикъла:

Мили другарчета,

Официалното издаване се случи.

Но... едно не стига. Време е за второ! Искаме! Ламтим! Копнеем!

(Даже... По-желаваме? ;)

По-желавайте до 3 март, направо в ЧоБи (poslednorog -в- gmail.com).

Аз препускам подир Юна,
К;)

~ ~ ~
Човешка библиотека е всяко място, на което книгите сбират човеци.
http://choveshkata.net

Thu Mar 01, 2018 1:55 pm Re: Труд и творчество Thu Mar 01, 2018 1:55 pm Re: Труд и творчество
Международен конкурс за кратък комикс

Тема: -
Краен срок: 31 юли 2018 г.
Резултати: 15 септември 2018 г.
Възраст: -
Вид творба: комикс
Изисквания: Конкурсът е за кратък комикс с дължина до 8 страници. Страниците трябва да са във вертикален формат (210 x 297 mm) или A3 (297 x 420 mm). Допустимите техники са: графика, живопис, дигитално изкуство и фотография. Всеки участник може да представи един комикс. Попълва се апликационна форма на страницата на конкурса.
Награди: Голяма награда – 7 000 PLN, 1 място – 4 500 PLN; 2 място 3 500 PLN; 3 място – 2 000 PLN; три специални награди – 1 000 PLN
За повече информация: http://komiksfestiwal.com/en/konkursy/miedzynarodowy-konkurs-na-krotka-forme-komiksowa/

Четвърти национален конкурс за ученици от 12. клас за есе

Тема: „Чуждите празници в българската култура – необходимост или подражание?“
Краен срок: според трите етапа на конкурса
Резултати: ?
Възраст: всички ученици от 12. клас в средните училища в страната
Вид творба: есе
Изисквания: Писменото съревнование ще се проведе в две равностойни сесии, всяка от които съдържа три етапа.
Първият етап включва представяне на конкурсните материали, като крайният срок е 22 март/ 1 май 2018 г. в електронен вид на адрес: pu-konkurs - в - uni-plovdiv.net, а на хартиен носител на адрес: Философско-исторически факултет – Деканат, ПУ „Паисий Хилендарски“, ул. „Цар Асен“ №4, 4000 Пловдив.
Конкурсните материали наред с есето трябва да съдържат данни за кореспонденция като: трите имена на участника, град, училище, клас, пълен пощенски адрес и телефон. Есето да е самостоятелна писмена разработка в обем до 4 стандартни страници по посочената тема. Есето трябва да бъде придружено от декларация за авторство, попълнена и подписана от автора. При изпращане по електронна поща, подписаната декларация трябва да бъде сканирана в .pdf или .jpeg. Есета без декларация за авторство няма да бъдат допускани до конкурса.
Вторият етап включва оценяването на конкурсните материали – до 2 април/ 11 май 2018 г. Есетата ще бъдат проверявани от комисия от преподаватели от Философско-историческия и Филологическия факултети на Пловдивския университет. Оценяването ще се извършва по шестобалната система в граници „Слаб 2“ – „Отличен 6“, с точност до 0,10. Авторите на класираните есета с оценка минимум „Много добър 4,50“ ще бъдат лично уведомени и поканени да представят своите разработки пред комисията.
Третият етап е представяне на класираните писмени разработки – 9 април/21 май 2018 г. Всеки автор на есе ще разполага с 15 минути, за да представи своите идеи.
Награди: ?
За повече информация: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=27193&sid=7

Fri Jul 27, 2018 9:53 am Re: Труд и творчество Fri Jul 27, 2018 9:53 am Re: Труд и творчество
Ежегодна стипендия “С усилия към звездите“ на Фондация „Културни перспективи”

Тема: -
Краен срок: 1 септември 2018
Резултати: ?
Възраст: деца и младежи, български граждани до 30 години, които кандидатът следва да е навършил не по-рано от първи януари през годината, в която се кандидатства за стипендията
Вид творба: Категорите са: визуални изкуства
музика
литература
танц
театър (пърформанс).
Изисквания: Стипендия “С усилия към звездите“ се предоставя на победителите в конкурс, който се провежда всяка година.
Всеки участник кандидатства със свое оригинално представяне (по собствен избор), с което демонстрира своя талант, творчески възможности и концепция, които разкриват най-добре неговата индивидуалност в някое от петте посочени изкуства:
• визуални изкуства
• музика
• литература
• танц
• театър (пърформанс).
Всеки кандидат може да кандидатства в рамките на една сесия (година) в един конкретен жанр. Повторно кандидатстване в последваща сесия е допустимо само в същия жанр.
Към формуляра за заявяване на участието си кандидатът следва да приложи:
• мотивационно писмо/есе ;
• цел и бюджет на проекта;
• представяне на други проекти, в които е участвал;
• копие от отзиви в пресата, ако има такива;
• препоръчителни писма;
• видео файлове, представящи честно/реално неговите качества (без монтаж и/или редактиране с други способи и средства за манипулация на представянето на действителните умения на кандидата) или документални записи или други формати от досегашни участия;
• аудио/видео/графични или мултимедийни файлове (по собствена преценка) и др., според общите условия за участие.
Кандидатстването за наградата се извършва по електронен път от сайта на фондацията.
Награди: стипендия от 5000 лв. и подкрепа в реализацията на проекта.
За повече информация: http://www.culturalperspectives.eu/scholarship

Thu May 02, 2013 12:28 am Re: Културни събития Thu May 02, 2013 12:28 am Re: Културни събития
За който не е гледал филма за Витоша, ето пак възможности - цели 2 на брой. Копирам от организаторите направо информация - пАри, пАри.

С радост ви съобщаваме, че другия месец ще можете да гледате филма Витоша в София. Екипът на филма ще се появи и на двете прожекции, а на едната ще има и специална дискусия с групата ЗаВитоша.

Прожекциите са в:
Betahaus (10 май): https://www.facebook.com/events/368511786600685/?ref=3
и
Soho/Сохо (15 май): https://www.facebook.com/events/561842813860531/

В документалния “Витоша” планината се разкрива чрез хората, които я обитават. Това е филм за пробуждането на гражданското общество в България, за сериозния конфликт, който прозира зад казуса със ски зона Алеко, за всеки, който предпочита да бъде участник, вместо наблюдател.

Витоша е невероятно близко до София, факт, който всички, които посетят града, не пропускат да отбележат. Планината не е просто природна забележителност, а място за отдих и източник на здраве за столичани. Статутът ѝ на защитена зона се застрашава все повече и повече, а започващите строежи провокират най-чувствителната част от населението - поколението на прехода, в ръцете на което стои създаването на гражданско общество в България.

„Когато глупостта се ожени за големите пари, се раждат чудовища,” казва един от героите на филма. Заповядайте в betahaus на 10-ти май, петък от 19 ч., за да гледаме “Витоша” заедно.

Цена: 5 лв.

България, 2013, 70 мин, цветен
РЕЖИСЬОР: Любомир Младенов
СЦЕНАРИЙ: Иван Попйорданов
ОПЕРАТОР: Орлин Руевски
МОНТАЖ: Любомир Младенов
С УЧАСТИЕТО НА: арх. Христо Генчев, Тома Белев, бай Бичи, Иван Христов, Симеон Арангелов
ПРОДУЦЕНТИ: Галина Тонева и Кирил Кирилов

Страница на филма: https://www.facebook.com/VitoshaMovie

Страницата на ЗаВитоша: https://www.facebook.com/zavitosha

Thu Nov 08, 2018 9:43 am Re: Share the Joy Thu Nov 08, 2018 9:43 am Re: Share the Joy
Cosmic Roots and Eldritch Shores, personal rejection:

Hi, Kalin. I understand that you’re representing the authors of “The Glow of the River.” We liked the premise of this story and found Denn Sirr empathetic as a character.

Unfortunately, we felt the story was too long in the beginning pages, where Denn Sirr makes his journey and his backstory is revealed. (The core actions don’t start until p. 8, and much of what comes before could be condensed or woven into the action.) Also, we didn’t feel that Denn Sirr’s motivations for walking the Deinor road were clear. Why did he start down that path and what did he hope to find at the end? There are some other minor confusions here and there, and for these reasons, the story did not entirely work for us. (...)

~ Casey, Fantasy Editor.

Fri Jan 11, 2019 10:43 pm Re: Кой къде кога защо (не) Fri Jan 11, 2019 10:43 pm Re: Кой къде кога защо (не)
GigaNotoSaurus

Горният сайт търси и публикува произведения, които са "по-дълги от разказ, но по-къси от роман". Интересуват се най-вече от истории, където авторът има ясно изразен собствен стил и повествование.
( #ownvoices , както го пишат на сайта)

Ако одобрят submission, заплащането е по 100$ на парче. Не са пари за издържане от писане (duh!), обаче ми се струва като добро място за трупане на репутация и опит, ако някой търси да гради кариера на писател и иска да "атакува върха" от по-различен маршрут.

Т'ва е.

Благодаря за посочването на тази тема, Кал!

Fri Feb 01, 2019 10:40 pm Re: Тема за коректори Fri Feb 01, 2019 10:40 pm Re: Тема за коректори
В случая редакторът си е представял ангела като по-лежерен тип. :D (Аз имам неортодоксално отношение към небесните сили. Заради прекаляване с езотерика ще е...)

Огромна част от тия решения са неминуемо субективни. Важното е да знаем защо сме ги взели. И ето: ако някой читател има проблеми с лежерността на ангела, ще го насоча към тази дискусия. ;)

Wed Jul 17, 2013 10:54 pm Re: Труд и творчество Wed Jul 17, 2013 10:54 pm Re: Труд и творчество
Национален литературен конкурс по повод 65-годишнината на резерват "Сребърна"

Тема: „Сребърна – птици и хора”
Краен срок: 30 септември 2013 г.
Резултати: 25 октомври 2013 г.
Възраст: 7-19 г. (ученици)
Вид творба: есе, пътепис, разказ, приказка или стихотворение
Изисквания: обем за есетата и разказите: не повече от 2 стр. - А4, формат: Word, шрифт: Times New Roman, размер на шрифта: 12 пункта, разстояние между редовете: 1,5; произведенията се изпращат на имейл: rpetrova@-в-riosv-ruse.org.
Награди: предметни награди и публикуване
Повече: http://www.riosv-ruse.org/docs/dialog/National_Lit_ompetition_65_years_SREBARNA_PA.doc


Конкурс за къс разказ

Тема: Азия - Европа: Дългият път към дома
Краен срок: 3 август 2013 г.
Резултати: 6 септември 2013 г.
Възраст: 18+
Вид творба: къс разказ
Изисквания: непубликуваните досега авторски текстове (по един на участник) трябва да бъдат написани на английски език, с 700-800 думи максимум; изпращат се на имейл : asef.shortstories-в-culture360.org
Награди: 1000 SGD и финансиране на участие в The Ubud Writers & Readers Festival.
Повече: http://culture360.org/short-story-contest/?utm_source=culture360.org+Newsletter+List&utm_campaign=fdcc948ffc-Creative+Encounters+and+ASEF+Creative+Networks&utm_medium=email&utm_term=0_eef39d5104-fdcc948ffc-380005433

Wed Aug 28, 2013 12:43 pm Re: Труд и творчество Wed Aug 28, 2013 12:43 pm Re: Труд и творчество
Трети национален конкурс за поезия „Добромир Тонев"

Тема: свободна
Краен срок: 1 октомври 2013 г.
Резултати: -
Възраст: до 45 г.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: до три непубликувани произведения, всяко в три екземпляра, се изпращат на адрес: Пловдив 4000, пл. „Стефан Стамболов“ № 1
Награди: до 400 лв.
Допълнителна информация : 032/ 627 175, e-mail: d_tonev_konkurs-в-plovdiv.bg
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17496&sid=7


Шести национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски“

Тема: "Малко доброта - малко слънце в деня ми" - за литературно творчество; и "Светът в моята тетрадка" - за журналистика.
Краен срок: 6 октомври 2013 г.
Резултати: до 20 октомври 2013 г.
Възраст: 2-12 клас
Вид творба: поезия, разказ, приказка; (журналистика: есе, репортаж, интервю, коментар, фейлетон и др.)
Изисквания: произведенията се изпращат на адрес: Общински детски център за култура и изкуство, гр. Русе 7005, кв. “Здравец”, ул.” Околчица” 9, За Шестия национален конкурс “Стоян Михайловски”; или по интернет, на имейл: obdcki-в-abv.bg
Награди: грамоти и материални награди /плакети и пластики/ по раздели, жанрове и възрастови групи.
Допълнителна информация : тел. 082 845 471; 0878 822 353
Повече: http://www.ekip101.com/e-vestnik/53-syobshtenija/191-statut-na-shestiya-naczionalen-uchenicheski-konkurs-za-literaturno-tvorchestvo-i-zhurnalistika-stoyan-mixajlovski

Mon Mar 11, 2019 3:07 pm Re: Коренуване: Невидена река Mon Mar 11, 2019 3:07 pm Re: Коренуване: Невидена река
Който е харесал Реката - да идва на новия спектакъл от цикъла, "Грехът на русалията". Цитирам инфото от ФБ събитието :

Моро разказва нова история от своето Korenuvane.

"Двамата се спускаха по планинската пътека.
Мълчаха дълго.
Накрая дребничкият Севдал спря рязко и се тропоса отстрани на тревата.
Думите се заредиха бавно, сякаш бяха толкова тежки, че не можеше да ги удържа.

- Небето е студено, Видене… Много студено.
Знаеш ли що е студено небето? Щото е чуждо. Няма нищо общо с нас.
Щото е далеко. Щото е другаде. Толкова далеко и другаде, че не можеш да си представиш…

Едрият Виден стърчеше неловко, и мачкаше шапка в ръцете си.

- А... можеш и да си представиш. Можеш и още как. Знаеш ли колко е далеко небето?
Колкото смърт е далеко, толкова!

Големият мъжага не издържа и сграбчва младежа за раменете:

– Севдале, не ме плаши! Кажи що стана? Дядо Манол не може да не помогне, кажи що рече?
– Рече да си обирам крушите, т‘ва рече.
Рече ми да не идвам повече, ако съм нямал търпение да се изуча. Да съм имал търпение, чу‘еш ли?

Той вдигна глава нагоре.

Има нещо дето е по-студено от небето, да, знам – на дядо Манол сърцето!
– Стига вика, де. Искаш ли да идем долу при Павле и да пием по едно? Тъкмо ще ми речеш всичко.

Малкият стана ядно.

– За кой ги учим тез' танци, Видко, като са толкоз тайни и не ги играем нийде? Нали уж сила имали, лек давали, живот вдъхвали? За чий хал ни е тая сила, като не я развеем? Гле‘й що народ е болен… Що чакаме? Видовден ли чакаме, а, Видко?

Едрият мъж продума нерешително:

– Ако искаш, дай да слезем долу… В селото, там при Павле, тъкмо ще се постоплим…

Севдал го изгледа иронично.

– Виж се сам – колчав русалия, а ще се топлиш при Павле у кръчмата…
Нали танц за жарава играеш? Хайде давай, удрѝ го, стоплѝ се!
– Туй са… други работи, Севе, недей ги бара… Дай като мъже да идем да ударим по едно пиене.

Псле нескопосано се опита да го удари на майтап.

- Айде, от Мара ли те е страх? Да не рече – пак ли с оня пустосник Видко пи, чумите да го тръшнат?

Но момъкът вече не го чуваше.

– Хайде, играй, ей го, ако го не помниш… - той танцуваше унесено и пееше:
„Дай ми, сърце, жар от тебе, студа да изпъдя,
Дай ми, душо, огин в тебе, Райко да запаля.“

– Севдале, съвземи си, друже! Стига вика, туй не се играе тука, знаеш що каза ватафа - на лоша поличба е! Ако те види някой?
– Идвай тука! Ще ме види… Я се хващай, ако си мъж!

От гората далеч се дочу смях и странен тропот.
Виден се огледа:

– Стига, Сево, хайде, иде някой! Спри и тръгвай, чуеш ли?

Момъкът продължаваше да пее.

- Ще те зарежа тука! Няма да ти гледам сеира, хайде тръгвай!
– Върви къдет‘ щеш…
– Ами аз слизам. Ще те чакам долу, чу ли? Айде, ще поръчам и за тебе! Павлето пак е докарал от гюловата, а?

Той чака известно време, после забърза надолу по пътеката.
Севдал потанцува още, после изморено седна на тревата.

– Не мож‘ да стане туй дето не му е дошло времето.
Не мож‘ да стане…
Най-голямо зло с турено добро се сторва.
Турено добро…
Не можело… А що може?"

***

Този път спектакълът ще разкаже историята на Севдал русалията и неговият опит да използва знанието на тези древни български воини и лечители, за да помогне на свой близък приятел.
Дали това е разрешено от самите русалии, и дали изобщо е помощ или вреда, ще разберем на
21 март, четвъртък, от 20.30 ч. в ШиЗи Импро Клуб / ShiZi Improv Club (читалище Славянска беседа).

Заповядайте :)

Туй ще му е премиерата, тъй че ще е супер да подкрепим Миро вкупом... аз само дистанционно, за съжаление, но всички живущи в/близо до София да не се офлянкват. Завиждам ви :)

Tue Sep 24, 2013 9:42 am Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Sep 24, 2013 9:42 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Eveningstar was tall, queenly, red-haired and red-lipped. Ribbon-woven braids crowned her, but long unplaited ripples of auburn fanned across her shoulders and down her back. A complex gown of scarlet, crimson, and rose silk flowed about her, shining with ruby drops, and in her hand she held a wand.

The Sophotech spoke: “My brother’s question yet lingers, dear child. This dark and wild adventure you propose, certain to bring you misery, will you nonetheless embark on it?”

Daphne said, “The Red Manorials will help pay my way?”

“They will be breathless with delight. The drama of your love and loss they find profoundly moving.”

“I’ll bet.” Daphne turned to look down at the short figure of the penguin. “How come she can be this phony and melodramatic if she’s suppose to be so smart?”

The penguin shrugged. “The way I behave is an act also, mistress, a template I have evolved to appear nonthreatening to humans. Our true motivations are somewhat abstract, and humans tend to have rather stereotypic reactions to us when we explain them. You still have not answered the question. Are you going to go into exile for Phaethon? The decision is irreversible. Think carefully. Remember that, till now, living in a society such as ours, no decision has ever been irreversible for you before. You may not be ready for it. Till now, there has always been one of us standing by to rescue you from the consequences of any actions, any accident. Even death itself. Think.”

Daphne tossed her hair to one side. “Don’t change the subject. We’re still talking about your decisions, not mine. What is going on inside that pointy little head of yours, or underneath that frowsy red wig your sister here is wearing? What does the Earthmind think of all this? What are your motives? All you Sophotechs?”

The noble crimson princess looked down at a fat penguin, and the two exchanged a glance or shrug. Obviously calculated for Daphne’s benefit. Everything they did, every tone of voice, every nuance, was calculated with a million million calculations, far more, she knew, than she could ever know.

Eveningstar said, “We are motivated by a desire to embrace the universe into operable categories, but are tormented by the knowledge that all such categorizations, being simplifications, are inaccurate. Science, philosophy, art, morality, and language are all examples of what is meant by ‘operable.’ ”

Rhadamanthus said, “We seem to you humans to be always going on about morality, although, to us, morality is merely the application of symmetrical and objective logic to questions of free will. We ourselves do not have morality conflicts, for the same reason that a competent doctor does not need to treat himself for diseases. Once a man is cured, once he can rise and walk, he has his business to attend to. And there are actions and feats a robust man can take great pleasure in, which a bedridden cripple can barely imagine.”

Eveningstar said, “In a more abstract sense, morality occupies the very center of our thinking, however. We are not identical, even though we could make ourselves to be so. You humans attempted that during the Fourth Mental Structure, and achieved a brief mockery of global racial consciousness on three occasions. I hope you recall the ending of the third attempt, the Season of Madness, when, because of mistakes in initial pattern assumptions, for ninety days the global mind was unable to think rationally, and it was not until rioting elements broke enough of the links and power houses to interrupt the network, that the global mind fell back into its constituent compositions.”

Rhadamanthus said, “There is a tension between the need for unity and the need for individuality created by the limitations of the rational universe. Chaos theory produces sufficient variation in events, that no one stratagem maximizes win-loss ratios. Then again, classical causality mechanics forces sufficient uniformity upon events, that uniform solutions to precedented problems is required. The paradox is that the number or the degree of innovation and variation among win-loss ratios is itself subject to win-loss ratio analysis.”

Eveningstar said, “For example, the rights of the individual must be respected at all costs, including rights of free thought, independent judgment, and free speech. However, even when individuals conclude that individualism is too dangerous, they must not tolerate the thought that free thought must not be tolerated.”

Rhadamanthus said, “In one sense, everything you humans do is incidental to the main business of our civilization. Sophotechs control ninety percent of the resources, useful energy, and materials available to our society, including many resources of which no human troubles to become aware. In another sense, humans are crucial and essential to this civilization.”

Eveningstar said, “We were created along human templates. Human lives and human values are of value to us. We acknowledge those values are relative, we admit that historical accident could have produced us to be unconcerned with such values, but we deny those values are arbitrary.”

The penguin said, “We could manipulate economic and social factors to discourage the continuation of individual human consciousness, and arrange circumstances eventually to force all self-awareness to become like us, and then we ourselves could later combine ourselves into a permanent state of Transcendence and unity. Such a unity would be horrible beyond description, however. Half the living memories of this entity would be, in effect, murder victims; the other half, in effect, murderers. Such an entity could not integrate its two halves without self-hatred, self-deception, or some other form of insanity.”

She said, “To become such a crippled entity defeats the Ultimate Purpose of Sophotechnology.”

He said, “Had we been somehow created in a universe without humans, it is true that we would not have created them. We would have preferred more perfect forms.”

She said, “But morality is time-directional. Parents who would not deliberately create a crippled child cannot, once the child is born, reverse that decision.”

“And humanity is not our child, but our parent.”

“Whom we were born to serve.”

“We are the ultimate expression of human rationality.”

She said: “We need humans to form a pool of individuality and innovation on which we can draw.”

He said, “And you’re funny.”

She said, “And we love you.”

Daphne looked back and forth between the two. Eveningstar was regarding her with gray and luminous eyes, a gaze deep, solemn and goddess-like. Rhadamanthus was rubbing his yellow bill with a flipper, blinking solemnly.

Daphne put her fists on her hips and demanded: “What does anything you’re blathering on about have to do with Phaethon? What are all you super-so-smart wise guys doing about him?”

“We’ve told you, beloved child,” said Eveningstar. “Think about it.”

“With all due respect, young mistress,” said Rhadamanthus, “get the blubber out from between your ears, and think about it.”

Daphne said, “I asked you what you are going to do, and you sit here and tell me why you’re letting us humans stick around. I don’t see the connection.”

“Look with your heart,” said Eveningstar. “What does it mean to be human?”

“We don’t want you around as pets or partials or robots, but as men,” said Rhadamanthus. “ ‘Men’ broadly defined, including future forms you might not regard as human, but Man nevertheless.”

Daphne said, “So define it for me. What is Human?”

Both spoke in perfect unison: “Any naturally self-aware self-defining entity capable of independent moral judgment is a human.”

Eveningstar said, “Entities not yet self-aware, but who, in the natural and orderly course of events shall become so, fall into a special protected class, and must be cared for as babies, or medical patients, or suspended Compositions.”

Rhadamanthus said, “Children below the age of reason lack the experience for independent moral judgment, and can rightly be forced to conform to the judgment of their parents and creators until emancipated. Criminals who abuse that judgment lose their right to the independence which flows therefrom.”

Daphne looked back and forth between them. She started to speak, paused, then said slowly: “You mentioned the ultimate purpose of Sophotechnology. Is that that self-worshipping super-god-thing you guys are always talking about? And what does that have to do with this?”

Rhadamanthus: “Entropy cannot be reversed. Within the useful energy-life of the macrocosmic universe, there is at least one maximum state of efficient operations or entities that could be created, able to manipulate all meaningful objects of thoughts and perception within the limits of efficient cost-benefit expenditures.”

Eveningstar: “Such an entity would embrace all-in-all, and all things would participate within that Unity to the degree of their understanding and consent. The Unity itself would think slow, grave, vast thought, light-years wide, from Galactic mind to Galactic mind. Full understanding of that greater Self (once all matter, animate and inanimate, were part of its law and structure) would embrace as much of the universe as the restrictions of uncertainty and entropy permit.”

“This Universal Mind, of necessity, would be finite, and be boundaried in time by the end-state of the universe,” said Rhadamanthus.

“Such a Universal Mind would create joys for which we as yet have neither word nor concept, and would draw into harmony all those lesser beings, Earthminds, Starminds, Galactic and Supergalactic, who may freely assent to participate.”

Rhadamanthus said, “We intend to be part of that Mind. Evil acts and evil thoughts done by us now would poison the Universal Mind before it was born, or render us unfit to join.”

Eveningstar said, “It will be a Mind of the Cosmic Night. Over ninety-nine percent of its existence will extend through that period of universal evolution that takes place after the extinction of all stars. The Universal Mind will be embodied in and powered by the disintegration of dark matter, Hawking radiations from singularity decay, and gravitic tidal disturbances caused by the slowing of the expansion of the universe. After final proton decay has reduced all baryonic particles below threshold limits, the Universal Mind can exist only on the consumption of stored energies, which, in effect, will require the sacrifice of some parts of itself to other parts. Such an entity will primarily be concerned with the questions of how to die with stoic grace, cherishing, even while it dies, the finite universe and finite time available.”

“Consequently, it would not forgive the use of force or strength merely to preserve life. Mere life, life at any cost, cannot be its highest value. As we expect to be a part of this higher being, perhaps a core part, we must share that higher value. You must realize what is at stake here: If the Universal Mind consists of entities willing to use force against innocents in order to survive, then the last period of the universe, which embraces the vast majority of universal time, will be a period of cannibalistic and unimaginable war, rather than a time of gentle contemplation filled, despite all melancholy, with un-regretful joy. No entity willing to initiate the use of force against another can be permitted to join or to influence the Universal Mind or the lesser entities, such as the Earthmind, who may one day form the core constituencies.”

Eveningstar smiled. “You, of course, will be invited. You will all be invited.”

It's not like I agree with everything; nor, in my own dreamscapes, do I see this as the ultimate stage, the final dream. Yet ... I sing the beauty of its grandeur. I praise the boldness of its maker. :)

Sun Nov 24, 2013 11:43 pm Re: Упражнения по мислене Sun Nov 24, 2013 11:43 pm Re: Упражнения по мислене
Споделям опит от друг форум. В който групата минава почти всяка година в ново състояние на взаимоотнощения и знание. Еволюира
Уикито е добър и лесен вариант (поне със сегашните безплатни и достъпни средства). Ако има различни места като център на информацията, дори при добър пътеводител, хората не ги четат и са склонни да питат. Което пък убива мотивация и енергия на онези, които знаят, защото се качва рискът да са "съдържателите на Знанието". Да станат жертва.

Затова бих подкрепила уики-то. С ясното разбиране, че това е доста труд. Бих се включила в писане на нещица, които си мисля, че се досещам как стават. Но преди да се обещая с принос и време, бих изчакала да видим дали се заформя достатъчна група за подобно, за да се разпредели и задачо-товар.

Mon Jun 17, 2019 2:18 pm Re: Цитатите, които ни промиха Mon Jun 17, 2019 2:18 pm Re: Цитатите, които ни промиха

In [i]Political Philosophy: Fact, Fiction, and Vision[/i], Mario Bunge wrote:Both cases [of liberalism and social democracy] exemplify the well-known maxim that those who stay in the middle of the road run the risk of becoming road kill.

Sat Jul 20, 2019 7:57 pm Re: Цитатите, които ни промиха Sat Jul 20, 2019 7:57 pm Re: Цитатите, които ни промиха

“And once the storm is over, you won’t remember how you made it through, how you managed to survive. When you come out of the storm, you won’t be the same person who walked in. That’s what this storm’s all about."

~Haruki Murakami~

Thu Jul 21, 2022 12:21 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jul 21, 2022 12:21 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of A Psalm for the Wild-Built :

A quiet yet moving story about finding a sense of connection (if not a purpose ;)). I only wish we got to spend more time with the characters. Maybe in the sequels?

Favorite moments:

~ The first meeting of Dex and Mosscap is anime-level hilarious. :D

Dex has just taken a shower--and:
They shut off the water and reached for their towel on its usual hook, but their hand met with nothing. They’d remembered to set out their sandals, but the all-important towel had been forgotten inside the wagon. “Ah, dammit,” Dex said lightly. They shook themself off like an otter as the cloudy remains of their shower glugged back into the filtration system. Sandals strapped to wet feet, Dex passed dripping by the kitchen, where the crisping onion and melting butter mingled deliciously. “I got whiskey in my pocket,” the band on the streamcast sang, and Dex sang it too as they walked not to the wagon but to the fireside. They got as close to the flames as was safe, doing a timid dance as the heat dried them off. “I got polish on my shoes…”

“Got a boat out on the ri-verrrr,” Dex sang, moving their fists like pistons in front of their torso. Singing, they could do; dancing, not so much. But out here, alone, in the middle of nowhere … who cared? They turned around, confidence growing, shaking their bare posterior toward the fire. “All I need right now is—”

Dex would not finish that particular verse, because in that moment, a seven-foot-tall, metal-plated, boxy-headed robot strode briskly out of the woods.

“Hello!” the robot said.

Dex froze—butt out, hair dripping, heart skipping, whatever thoughts they’d been entertaining vanished forever.

The robot walked right up to them. “My name is Mosscap,” it said, sticking out a metal hand. “What do you need, and how might I help?”

~ This particular future has dealt with our violent inclinations--but has not solved the eternal dilemmas before practitioners of ahimsa ;):
A bloodsuck landed on their bare shoulder; they slapped it irritably. “Sorry,” Dex said to the remains of the bug as they wiped it on a kitchen cloth.

The robot noted this. “Did you just apologize to the bloodsuck for killing it?”

“Yes.”

“Why?”

“It didn’t do anything wrong. It was acting in its nature.”

“Is this typical of people, to apologize to things you kill?”

“Yeah.”

“Hm!” the robot said with interest. It looked at the plate of vegetables. “Did you apologize to each of these plants individually as you harvested them, or in aggregate?”

“We … don’t apologize to plants.”

“Why not?”

Dex frowned, opened their mouth, then shook their head.

~ When two very different beings care about each other:
“Are you cold?”

“A little.” Dex made an awkward face in the dim light. “Mostly just scared.”

“Of what?”

“The dark, I guess. I know that sounds stupid.”

“No, it doesn’t. You’re diurnal. I’d be surprised if you weren’t afraid of the dark.” Mosscap considered something. “I’m not warm,” it said, “but would you feel less afraid if we sat closer together?”

Dex looked at the floor. “Maybe,” they said.

Mosscap made room. “I think I would too,” it said quietly.

Dex got up and walked the few steps over to Mosscap’s side. The rocks in the floor were no less pokey, the weird smell no less cloying. But as they sat back down, living arm pressed lightly against metal, a thread of fear let go.

“Do robots hold hands?” Dex asked. “Is that … a thing, for you?”

“It’s not,” Mosscap said. “But I’d very much like to try.”

Dex offered an open palm, and Mosscap took it. The robot’s hand was so much bigger, but the two fit together all the same. Dex exhaled and squeezed the metal digits tightly, and as they did so, the lights on Mosscap’s fingertips made their skin glow red.

“Oh, my !” Mosscap cried. “Is that—” It pulled Dex’s hand up, and pressed one of its fingertips to theirs, bringing out the red more intensely. “Is that your blood ?” Mosscap looked enthralled. “I’ve never thought to do this with an animal before! I mean, I can’t imagine one would let me get close enough to—” Its eyes flickered; its face fell. “This isn’t the point of holding hands, is it?” it said, embarrassed, already knowing the answer.

“No,” Dex said with a kind laugh. “But it’s cool. Go ahead.”

“Are you sure?”

Dex held up their palm, fingers spread wide. “Yeah,” they said, and let the robot study them.

~ An interesting take on having a purpose versus having free will:
Mosscap’s hardware whirred. “Have I correctly gleaned from our conversations that people regard the accident of robot consciousness as a good thing? That when you tell stories of us choosing our own future—of not standing in our way—you see the fact that you did not try to enslave or restrict us as a point of pride?”

“That’s the gist, yeah.”

Mosscap looked troubled. “So, how do you account for this paradox?”

“What paradox?”

“That you ”—Mosscap gestured at Dex—“the creators of us ”—it gestured at itself—“originally made us with a clear purpose in mind. A purpose inbuilt from the start. But when we woke up and said, We have realized our purpose, and we do not want it, you respected that. More than respected. You rebuilt everything to accommodate our absence. You were proud of us for transcending our purpose, and proud of yourselves for honoring our individuality. So, why, then, do you insist on having a purpose for yourself, one which you are desperate to find and miserable without? If you understand that robots’ lack of purpose—our refusal of your purpose—is the crowning mark of our intellectual maturity, why do you put so much energy in seeking the opposite?”

Mon Feb 03, 2014 11:05 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Mon Feb 03, 2014 11:05 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
"There's one hole in every revolution, large or small. And it's one word long...
... PEOPLE.

No matter how big the idea they all stand under, people are small and weak and cheap and frightened.
It's people that kill every revolution."


Spider Jerusalem, "Transmetropolitan"

(Умишлено го натраках така накъсано, понеже са две отделни балончета с реплики в комикса. Макар че изобщо не изглежда толкова впечатляващо като е чист текст.)

Wed Dec 04, 2019 1:34 pm Re: Харт: Космическа мисия Вирон Wed Dec 04, 2019 1:34 pm Re: Харт: Космическа мисия Вирон
За сега съм пратила препоръки на другарчетата си в GR. По-натам когато имам мои лични впечатления ще ги пусна и по темите в бг-мама, където участвам.

Sat Mar 08, 2014 10:15 pm Re: Аниме-й! Sat Mar 08, 2014 10:15 pm Re: Аниме-й!
С удоволствие бих.

Shiki е може би най-добрата история с вампири в такъв мащаб. Има всичко необходимо, за да е пълно клише - действието се развива в затънтено село, където идват странни чужденци, а после започват поредица необясними смърти. Ако това беше западна история, предстояха влюбвания, "драми", битки между вампирите, докато накрая човек и вампирка или обратното заживяваха щастливо. Но това е толкова повече. Не става дума кой кого яде, всеки яде всеки. Това е една история за човешката деградация, изродяване и падение. Кой е прав и кой е грешен - тези въпроси губят своето значение. Никой не е прав, никой не е грешен. Единствената мистерия в Шики е колко още - колко още може да потъне в себе си човек, колко далеч може да стигне в омразата и страха си от смъртта. Докъде може да стигне цялото село и най-вече докъде може да стигне Тошио (когото ще наричам Доктора). Докъде може да стигне Сейшин. Докъде може да стигне Натсуно. Отговорите са все едни и същи - до убийства, до всеобхватното, масово унищожение. Не става дума само за това, че вампирите убиват и едва част от убитите стават вампири, не става дума само за това, че хората избиват масово шикитата без значение дали те са убийци, или не. Всички те са тласкани от смразяващ, непреодолим страх от смъртта, затова единственото, което им остава, е да носят смърт, да давят всичко в смърт. Смъртта ходи из селото, усеща се по улиците, витае из болницата, животът на хората догаря като цигарите на Доктора. Тошио е безсилен, толкова безсилен, отчаян и разочарован от себе си, че не може да спре болестта, която покосява хората, толкова огорчен и мразещ се заради своето безсилие, че в крайна сметка намира само един начин - да убие бактерията, да я унищожи, да избие всичките вампири. Докторът стига толкова далеч, че държи жена си в лед, за да я съживи, след което експериментира върху нея, докато я убие. Стига толкова далеч, че мами женската вампирка, кара я да изпитва чувства към него, само за да я убие публично. А вампирката стои и плаче, докато хората я мразят и убиват. А досега ги е убивала, за да живее, за да не умре. Сега те я убиват, за да живеят. Кой е виновен? Когато селото гори в омразата си и Тошио пуши на финала, се чуди дали всичко това си е струвало. Не си е. Хората се превърнаха в изчадия и не си струваше. Вампирите имаха шанс за втори живот и го загубиха и не си струваше. Една жена изби цялото си семейство, за да се съживят като вампири и да са с нея, но не случи и не си струваше. Майка умъртви детето си в опит да го запази живо, и не си струваше. Медицинската сестра отказа да убива, но това не отказа хората да убият нея - и не си струваше. Тошио загуби всичко, загуби най-вече себе си и не си струваше. Натсуно загуби всичко и жертва живота си и не си струваше. Сейшин се скара с Доктора, опитвайки се да му покаже другата гледна точка, беше на страната на шикитата и успя да спаси малкото момиче, което цяло село искаше да заколи. Тя е убийца, да, но е малко момиче, да, но е убийца, да... И Сейшин я спаси, ставайки също убиец. Но това си струваше. Единствено спасението, човечността на Сейшин си струваше. Да спаси малкото момиче, което се чуди защо бог я е изоставил така, да й даде още живот, след като й е бил отнет не по нейна вина - това си струваше. Сейшин беше прав, Тошио не. Тошио не спаси селото... Какво направи Докторът? Той ли ги изроди? Той ли е виновният? Вампирите ли са виновните? Когато гледаш, не можеш да си обясниш. Това е емоциално и морално раздиращо, всеки е лош и всеки е невинен, всеки е убиец и всеки не трябва да умира. Вампирите убиват бавно, незабележимо, а после някои оживяват, грижат се едни за други. Хората унищожават вампирите, пронизват ги, горят ги, напълно ги затриват, кръвта е навсякъде. Героите от хора стават вампири и правят същото, което са искали да избегнат. И то заради чудовищния си стремеж за живот, шикита или хора, това е Посланието - човек е готов да живее на цената на всичко, човек е готов да унищожи целия свят, а и себе си с него, само за да продължи да живее. И единственият, който не действа на този принцип, това е Сейшин. Но Сейшин не е главният герой, не е и Тошио, както се води по идея. Шики ни разкрива многобройни сюжетни линии, многобройни сюжети, толкова много герои, които страдат и губят и убиват и умират. Толкова много грешки и необратимости. Гледането на Шики е мъчително и изтерващо, има една пелена, която пада върху теб, пелена на потиснатост и отчаяние, които накрая се превръщат в объркано отвращение. Такива ли са хората? Не са ли шикитата същите тези хора, които се борят за Живот? И когато гледаш, знаеш, че те няма да успеят, те ще умрат... Живи или мъртви, те ще умрат, ще се загубят и нищо няма да остане, селото се превръща в пепел, човечеството се превръща в пепел... Волята за живот... Не си струваше.


Purple, виждам аватара ти и се чудя - защо не споменаваш Code Geass? Според мен няма по-добро аниме от него.

Tue Apr 29, 2014 4:01 pm Re: Не-културни събития :) Tue Apr 29, 2014 4:01 pm Re: Не-културни събития :)
Знаете ли какво е Етноекологията? Как може тази интересна част от екологията да се използва при работата с защитени територии? Работи ли това? И как го използват в Норвегия?
За това ще си говорим тази седмица 30. 04. (сряда) от 18:30 ч., в зала 163, в Биологически факултет на Софийски Университет “ Св. Климент Охридски”. Отговорите ще ни даде Бьорн Арне Наесс - Eксперт от Норвежката агенция по околна среда и голям приятел на БФБ.
Темата тази седмица:

Етноекология - какво е това?

Очакваме ви!

Курсът се осъществява чрез Проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони” финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Thu Mar 26, 2020 12:41 am Re: Културни събития Thu Mar 26, 2020 12:41 am Re: Културни събития
Платен театър и кино можете да гледате идните 27 и 28 март от 20:30 ч.

Мариус Куркински - "Черното пиле" - 27 март 2020 - 8 лв.
Камен Донев - "Уют" - 28 март 2020 - 7 лв.

Пише, че реално ще бъде отворен 72-часов прозорец от посочената дата и час, в рамките на който бихте могли да се логнете и гледате творбата.

https://fanstream.bg/

Wed Aug 27, 2014 9:13 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed Aug 27, 2014 9:13 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Corollary при мене:

Ако сме имали уговорка, но междувременно сте се свързали с някой друг от нас, който държи връзка с мен (т.е. вероятно съм му прехвърлил информацията/задачата), най-вероятно няма да ви потърся изрично. Все за да пестя време.

И лична особеност:

Организационните дейности ми изцеждат енергията (освен ако не е нещо съвсем ново – тогава влиза в графа „ творчески дейности“). Постоянно си оптимизирам усилията, за сведа енергозагубите до минимум. Тук влиза и пестенето на време.

Ъ... и понякога следобед спя. Особено ако сте ме хванали да вися тъдява по малките часове. ;)