choveshkata.net

Wed Mar 11, 2015 10:13 pm Re: Share the Joy Wed Mar 11, 2015 10:13 pm Re: Share the Joy
Фондация „Елизабет Костова“: Резултати от конкурса за включване на разкази в "Words Without Borders"

Имаме удоволствието да съобщим резултатите от конкурса на фондация "Елизабет Костова" и американското литературно списание "Words Without Borders" за превод на разкази от български автори, които ще бъдат включени в тематична българска рубрика на "Words Without Borders" през май 2015 г.
"Words Without Borders" селектираха за публикация 4 превода от общо 24 разказа, изпратени от 15 преводачи:

"Just the Two" от Агоп Мелконян, преведен от Калин Ненов;
"Old Proud Mountain" от Георги Тенев, преведен от Анджела Родел;
"The Barrister from the Bar Doli" от Владо Трифонов, преведен от Питър Скип;
"What Wolves Dream" от Оля Стоянова, преведен от Анджела Родел;

Поздравления за наградените преводачи и за авторите на селектираните разкази.

Уиииии! :) :) :)

И уииии 2 – за звездната преводаческа компания, в която се озовах! :) :) :)

Tue Apr 23, 2013 12:28 pm Редакции: смислови, структурни, стилови Tue Apr 23, 2013 12:28 pm Редакции: смислови, структурни, стилови
Или: Какво ще причини Кал на текстовете, които подложите под редакторската му секира. Ако въобще им посегне. :P

Първа вълна редакции: смислови

Следим за:

1. Инфодъмпове: пасажи, които струпват прекалено много информация на едно място, звучат като извадка от есе или енциклопедия. Маркираме с „ОПС“ („опрости, пръсни, съкрати“).

-> Всеки инфодъмп да бъде разбит на реплики/мисли на героите, показан в ситуации или просто пропуснат, оставяйки читателите сами да си досглобят картината.
Строго погледнато, тази редакция е структурна и може да се прави по време на втората вълна. Тъй като при нея често има големи размествания в текста, я оставям тук. Засега.

2. Неясноти: дупки в логиката и сюжета, които НАИСТИНА пречат на удоволствието ни като читатели. Маркираме с „?“.

3. Противоречия: в логиката на историята или поведението и речта на образите. Маркираме с „?!“ (+ описание на противоречието).

-> При образите включва съответствие м/у предисторията им (вкл. нещата, които не влизат в текста, а ла Хемингуей/Зелазни) и настоящите им действия/характер; възможни/невъзможни техни реакции.

4. Неразработени сцени: такива, които трябва да се разширят/засилят, за да стане текстът по-въздействащ. Маркираме с ЕКО („Елиминирай клишетата, оживи!“).

-> Тук влизат:

- емоционална зрялост: Боли ли ги наистина тия герои? Като умре някой, адекватни ли са реакциите им? Не забравят ли травмите си прекалено бързо? Не убиваме ли твърде много „лоши“, просто за спорта?

- оригиналност: Всяка реакция; всяко литературно средство; всеки сюжетен обрат - виждали ли сме ги другаде вече? Клишета ли са? Ако сме, ако са - да ги измислим другояче! (Стига да не навредим на логиката – има си сюжети „архетипи“.)

- деицид срещу Деус екс махина: Сбогом на готовите (и необосновани) решения „свише“. Решението на една ситуация – дори най-гнусно оплетената – да идва от онова, което вече сме заложили в текста.

Втора вълна редакции: структурни

Следим за:

1. Показвай, не казвай: Разкриваме чертите и състоянията на героите чрез техните действия и мисли (а не чрез обобщения: „Х бе един от най-умните хора на света“); даваме на читателите щрихите, които ще ги убедят, че нещо е красиво (а не твърдението „У е красиво“). Маркираме с ПНК.

2. Гледните точки: Във всяка сцена/секция наблюдаваме света през очите на един-единствен герой („камерата“), чуваме само неговите мисли, изпитваме само нейните усещания. Ако сме се отплеснали да се разхождаме из чуждите глави – маркираме със СКИВ („Слей камерите и виж“).

3. Преходите: Прескочили ли сме някъде логически стъпки? Свързващи случки? Твърде внезапно ли се озоваваме на новото място/в новото състояние? Маркираме с --> ( което някои програми автоматично превръщат в →).

Трета вълна редакции: стилови

Следим за:

1. (Излишно) многословие: Да изхвърлим баластрата, напред! Маркираме с К („Краткост“).

2. Речева характеристика на героите: Отличават ли се един от друг? Спазва ли всеки от тях собствения си стил на изразяване? Маркираме с Р.

3. Динамика: Вън, описания по време на екшън! Елате, кратки, накъсани изречения! Или: героят сега ще си мисли Тежки, Депресиращи Мисли, дайте да направим едни Дълги, Подтискащо Дълги Изречения... Маркираме с Д.

4. (Неумишлени) повторения: В българския език повторенията дразнят. А в литературата повторенията са особено дразнещи. ;) Маркираме с П.

5. Яснота на ниво фраза: Избягваме (неумишлените) двусмислия, причинени от подредбата на думите, липсата на подлог и т.н. Маркираме с Я.

6. Обща шлифовка: Оглаждаме фразите, които звучат тромаво или неуместно (напр. смесват неумишлено стилове/регистри). Маркираме с Ш.

... Подлежат на допълване и редакция . Винаги. ;)

Wed Sep 21, 2011 11:59 am Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Sep 21, 2011 11:59 am Re: Цитатите, които ни създадоха
И така те тръгнаха нататък и след като повървяха малко, Кристофър Робин попита:

— Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?

— Ами — каза Пух — какво обичам най-много… — И той се спря да помисли, Защото, при все че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза: „Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: «Какво ще кажете за нещо малко?», и аз да кажа: «Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?», и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят.“

— И на мен това ми харесва — каза Кристофър Робин. — Но най обичам да правя Нищо.

— Как го правиш Нищото? — попита Пух, след като дълго се чуди.

— Ами когато някой ти викне — точно когато си тръгнал да го правиш — „Какво ще правиш, Кристофър Робин?“, и ти отговориш: „О, нищо“, и тогава отиваш и го правиш.

— О, разбрах! — каза Пух.

— Ето това, което сега правим, е нищо.

— О, разбрах — каза пак Пух.

— То значи да се скиташ, да се вслушваш във всичко, което не можеш да чуеш, и за нищо да не те е грижа.

— О! — каза Пух.

Sat May 25, 2019 9:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat May 25, 2019 9:07 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мислих си доста по темата.
Едни от най-важните произведения за мен са "Сините пеперуди" на Вежинов и "Голото слънце" на Азимов. Пеперудите ме вдъхнови да напиша първата си история. Не помня какво беше, надали я пазя даже, не съм била повече от 6 клас. Тогава учителката ми по БЕЛ я прочете, много я хареса и ми даде да чета Азимов. Книгата много ме впечатли. Миналата година я препрочетох отново и все така си ме вълнуваше.
Честит празник!

Mon Mar 30, 2015 3:51 pm Re: Национални фантастични награди Mon Mar 30, 2015 3:51 pm Re: Национални фантастични награди
Като един от организаторите, аз лично не съм доволен от това, което се случи с наградите.

По няколко причини:

(а) Критиките са много - критики винаги има както и да се организира такова мероприятие, но когато критичните гласове надминават с много подкрепящите, очевидно има място за подобрение. Важно е да се отбележи, че повечето критики са силно и агресивно неоснователни, грозно инсинуиращи, обидни и т.н. Но това няма реално значение - трябва да организираме такова събитие така, че да няма място за критика.

(б) Популяризирането беше слабо - това доведе до изкривяване на гласовете. Не отчитам като плюс на организацията , че Калин защити популяризаторската си титла, като успя добре да разясни на своята общност как се гласува и че може да се гласува. Отчитам го като провал на всички останали, и то тежък.

(в) Участието беше слабо. Отхвърлените гласове бяха много, а общата бройка гласували беше ужасно малко. Възможни причини: ниска видимост (горната точка); номинациите бяха много; изискванията за регистрация бяха сложни (отбелязвам, че те отказаха дори мен - бях на телефон и в чужбина, и постване на линкове ми беше достатъчна пречка);

(д) Организаторите бяха много малко и останаха ужасно онеправдани и лично на мен ми стана много неприятно за тях - те вложих сумати усилия, особено Кристиана, Валентин и Калин, постараха се всичко да е максимално коректно и прозрачно, а в резултат получиха стабилна доза хейт, близко до нула конструктивни предложения и доста грозни съмнения. Тъжни коментари тук за фендъма ни като цяло, но както и да е. Не успяхме да привлечем повече хора като организатори.

Изводи в груб вид (когато ги приведа в по-фин вид и ги консултирам с познати, ще ги предложа и на организаторите)

1. Много важен извод: гласуващи на килограм "фенове" са по-малкото зло, отколкото отхвърлени гласувания. Защо? Защото във всички изкривени класации в предишни години е било ясно за всички какво се случва, когато някой си е довеждал приятелите да гласуват. Казвам - нека тези случки тежат на съвестта на отговорните. По-добре критики да валят към хора, които наистина са постъпили нечестно, отколкото към хора, които не само че изрично правеха всичко изключително прозрачно и честно, но и вложиха сумати енергия.

Калин може би ще контрира с: не е справедливо спрямо тези, за които се гласува по честния начин. Прав си - не е справедливо, обаче тъкмо това би трябвало да мотивира автори и творци да размислят върху следващите предложения. Наблюдението ми е, че масовата практика в онлайн гласувания е да се слага нисък праг на верификация (потвърждение по поща примерно) и да се влагат усилия в популяризирането, което да минимизира ефекта на "доведените" гласове по най-добрия начин.

Отчитам като минус безпощадния факт, че и със сегашната система нищо не ми пречи да копирам адреса на профила примерно на Дарт Сидиъс в цитаделата и да кажа че това съм аз. Което масивно обезсмисля цялата сложнотия. Всичко, което не може да бъде проверено автоматично, е прекалено сложно и трябва да се откажем от него.

2. За да претендират наградите за представителност трябва да са изпълнени две условия: (а) огромното мнозинство под-общности и творци да ги приемат за такива; (б) да се започне начисто. Последното е предвид наблюдението ми, че две години по ред хора се отказват от участие заради конфликти с текущите организатори - конфликти дори само на ниво мнение, но конфликти.

3. Не виждам изгледи организаторите да станат повече. Цялата тази дейност остава хоби за повечето от нас, изключвам няколко професионални автори и издатели, и наблюдавах, че почти никой не е готов да вложи особено много енергия, като 3-5 най-активни от сегашните награди според мен стигнаха до тежък burnout.

Какво виждам като работещо решение:

1. Създаване на уебсайт/организация, която се занимава официално само с тия награди и праща номинации за кон-ове. Може и като официално сдружение да се конституира.
2. Отделяне на бюджет за маркетинг на тази инициатива - или чрез дарения, или чрез целенасочено търсене по фондации, или чрез грант ако ще
3. Активно популяризиране с този бюджет още на ниво присъединяване на организации към инициативата. Ясно посочване кой участва и се съгласява.
4. Демократични решения в отворена дискусия - не гугъл групи, а форум към горния сайт. Автоматизирани срокове за дискусии. Допълнително дискутиране може да се иницира с някакво мнозинство от желание това да стане. Ревизия на всички досегашни правила за организация по този начин.
5. Регистрацията за тази платформа смятам за достатъчен праг за участие в гласуването. Може да се помисли за минимален членски внос (примерно 5 лв годишно). Това би позволило да се отдели бюджет за човек, който активно да прави маркетинг. Членски внос и плащането му автоматично решава проблема с гласуване на тумбата приятели.
6. Ако и само ако мнозинството все пак вярва в нуждата от "доказаване на фантастичен фен", както аз му викам, имам предложения и в тази насока - например автоматизиран скрипт, който да търси твоя юзърнейм в някаква база от "окейни сайтове". За мен лично това е много излишно усилие.

Tue Feb 06, 2018 1:05 pm Re: Образованието Tue Feb 06, 2018 1:05 pm Re: Образованието
На фона на последните постове тук идва и моята история ...която вече достатъчно отлежа като чернова (не зная дали някой сред вас има лични и непосредствени впечатления върху образованието днес в основното училище, подобни на моите)... Имам поглед над конкретно градско училище. И искрено се надявам по други места да не е така.

Значи... Не подозирах, че ще стигнем дотам, но се наложи да си преместя дъщеричката в друго училище, на скорост, месец преди края на първия срок; толкова не се издържаше вече. Предистория?

С всяка изминала година ми беше все по-трудно да помагам на дъщеря си с ученето. Разчитайки, че училището не се е променило, някак с голямо доверие я оставих в ръчичките на образователната система. До 4-ти клас беше поносимо, но те и началните учители са много по-добри от прогимназиалните. Засега. Поносимо, защото не е имало критични моменти, когато да се страхувам, че ще повтаря класа. Но явно проблемите още тогава са се зараждали. Първият сигнал беше влошеният успех по математика, макар че ходеше на занималня. При разговор с нея разбирам, че на занималня почти нищо не може да направи, защото децата са още по-изморени, шумят, а възпитателката не може да ги укроти; понякога им дават наготово задачите да си ги запишат в тетрадките. Понякога - откривах надвечер, вече изморена, тетрадка пълна с грешки, които тепърва трябва да оправяме и да обяснявам. С часове. А тя - вече съвсем изморена. Спрях я от занималня, поне да си почива преди да се върна и да импровизираме някаква занималня вкъщи. Но това е също изтощително.
Как да е, мина в пети клас, където стана просто ужасно. Новите учители очакват от децата неща, които ги няма в главите им, просто не са осъзнати, а учителите трупат - без да се интересуват от липсите - нови и нови неща, защото "спазват плана"; пишат двойки на поразия. И най-странното е, че живеят с удобната илюзия, че след като те си разбират обясненията, то задължително и децата ги разбират (всички деца, не само тези, на които им е лесно по предмета). Ако не разбират такива "елементарни" неща, значи не слушат и въобще - те са си виновни. А би трябвало по педагогика да се учи и това, че децата още нямат същата понятийна система като възрастния човек и е нормално да не разберат. Още повече, ако им липсват основни познания от по-долните класове. Изгубих се в едно море от математика, на фона на много други предмети, където се опитвах да закрепя някак разпилените познания на детето. Една дума: мъка. Ако миналия май (+юни) не се бях намесила (беше наредила 4-5 двойки, без изглед за поправка), щеше да отиде на поправителен изпит (както се случи с около 7 деца от техния клас) или още по-лошо - щяха да я оставят в пети клас (както се случи с две от 7-те деца). Само ние двете си знаем какво ни костваха двете четворки, които изкара (едната на изходното ниво по математика), колко решаване на задачи посред нощите, колко нерви. Една друга майка пък се беше принудила да плаща на частен учител...
Оказва се, че учителката им по математика не само обяснява колкото да не е без хич + не умее да овладее дисциплината в час (при което е доста шумно), но и не говори ясно, в смисъл - има говорен дефект... Това обяснява и странни находки в тетрадката на щерка ми, като "Национални числа" (заглавие на урок). Задачи се решават по следния начин - дават им се задачи по съответния урок, те ги "решават" (т.е. - пишат каквто им дойде), а госпожата си върши там някаква своя работа. Вкъщи получавам тетрадка с две-три задачи - или недовършени, или тотално объркани. Контролните не достигат до мен напоследък - е хубаво, двойка е сигурно, но на какво? Не правят поправки, само си виждат за малко работите, после те отиват в някакъв велик архив. Ама защо поправка да правят, ами те трябва веднагически, като прокарат поглед по страницата, да се светнат какво са сбъркали и никога повече да не го сбъркат...
Разказвателните предмети - същата работа: основното, на което се набляга в началните класове, е ученето наизуст (на стихчета и песнички... което става пример за ученето въобще), а не разбирането на основното, на схемата на нещата. Чете - и нищо. Но и то така е написано, че сякаш е предназначено за студенти... Това е всеизвестно, за учебниците. История и география - сухи от всякъде (хм, даже учителите си го признават с половин уста). Ако някой не може да разбере, но иска да получи хубава оценка, най-достъпният начин е да назубри нищо незначещи за него неща от учебника. Но това не е учене.
Да не говорим, че и да искам да осъществявам контрол над писането на домашни, ми трябва кристално кълбо, за да гадая какво има за домашно на практика по всичко, защото учителите не са усвоили запиването на домашното на дъската, а го изстрелват набързо в края на часа или още по-добре - при започнало междучасие, когато всичко живо се изнася по най-бързия начин от стаята.
Насред всичко останало е и неразбираемата за мен агресия в училище... Яна стана все по-мрачна, затворена и ходеше на училище с усещането, че "няма да оцелее днес". Винаги съм възпитавала детето си да уважава другите, да не се блъска-прережда-обижда-сочи с пръст; да прави път на по-малките и да ги пази (по площадките например), да внимава и да не говори в час... заедно с учителя имам предвид... И защо? Знаете ли какъв е неочакваният ефект - такива като нея учителите наричат "много тиха... ама не може ли малко по-нахално да се държи", а децата я смятат за "лесна плячка", защото могат да си я тормозят без да им се противопоставя. Тя ми казва - аз вече им се противопоставям, обаче те не понасят това, че не могат да ме контролират, и ме псуват още повече, блъскат и обиждат. А учителите се правят, че нищо не виждат. Така - ако сметна правилно за и против: на прибиране от училище (от години насам) детето ми не си спомня за какво са говорили учителите в училище (а, освен ако не са говорили за ... забележете - политика), но може да ми разкаже кой каква беля е направил, да ми цитира обидни думи на български и на английски, както и песни с нецензурно съдържание, да ми носи тъпкани по земята свои тетрадки и счупени моливи; но не и заглавието на урока за деня. Като си спомня и как се придвижвахме миналата зима до това училище, съвсем не разбирам защо сме си го причинили: в 6.15 сме навън в преспите, за да хванем десетина минути по-късно автобус - единственият, с който не закъсняваме, който обаче е още преди седем на спирката в града, откъдето сред неразчистени преспи се върви 10 минути (при минусови температури). Следва криене на топло в някой едва отворил магазин, докато отключат училището. После тя поне 40 мин. се мотае по коридорите, ако не е отключена стаята, докато започне часът в 8. И е вече изморена. Изморена. Раницата и нейната тежест - няма да коментирам.
На родителски срещи (и въобще - разговори), никой не ти обръща внимание. Те "правят каквото могат", но "децата не са стока", "особено от техния клас". Думата рядко се дава на родителите - те по дефиниция са единствено "изпълнители" на родителски задължения; реч (ако въобще се вяснат) държат само учителите. Колко са "недоволни" и какво искат от нас да правим.
Но аз не съм длъжна сама да я обучавам, и то на елементарни неща, освен ако не избера варианта "домашно обучение". В противен случай - някой трябва да се постарае повече, преди да напише двойка.
Казах ли, че съм бясна? Преместихме я в началото на годината в друго училище (селско при това; което може да се окаже и по-свястно), поне да е близо до нас и да пътува с ученически автобус, без да мръзне по спирките. За повече не се надявам за момента, защото съм се отчаяла, а го смятам за своя отговорност.

Fri Apr 01, 2022 10:40 am Re: Трудът краси човека Fri Apr 01, 2022 10:40 am Re: Трудът краси човека
Малко ми е нереално още, но от онзи ден вече имам още едно стихотворение, минало финал и спечелило наградата на литературното жури (в линка моето е първото най-вляво от общо три, излъчени от екипа на издателството):
https://short-edition.com/fr/palmares/grand-prix-hiver-2022-poemes?edition=grand-prix-hiver-2022

На български може да бъде открито - с известни разлики - тук: Приказки от безкрая 5

Fri Mar 13, 2015 4:14 pm Re: Пратчет Fri Mar 13, 2015 4:14 pm Re: Пратчет
Хрс пусна линка в темата за героите; понеже ФБ е летлива среда, копирам целия текст тук:

Тери отвори очи и се огледа. Пред погледа му се простираше безкрайна пустиня от черен пясък. Отдясно стоеше изправена висока фигура, облечена изцяло в черно, на мястото на главата – единствено ухилен череп; с голяма, остра коса в дясната ръка. На няколко стъпки от фигурата спокойно стоеше бял, добре охранен кон.
– Искаш да ми кажеш, че всъщност съм бил прав?! – с изумление възкликна Тери.
– Ни най-малко – отвърна фигурата, – просто съм ти голям фен и исках да се облека като любимия си герой за срещата ни.

Thu May 09, 2013 10:00 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Thu May 09, 2013 10:00 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Такааам. Дойде и моят ред.

Първо. Като типична чучулига, лягам си рано (в интервала 22-23 часа), така че вечер за работа НЕ ме търсете; най-сигурно от 21.30 прекратявате. Освен това, бидейки такава, възможно е по упоменатото време на денонощието, макар и да е нещо много важно в пощите например, да не го видя по простата причина, че вече съм смъртно уморена и или очите ми са пренаситени от четене, или, дори да го прочета, мозъкът ми просто ще отказва да го възприеме.

Второ. Ако ви кажа: „Не съм се наспала“ тоест, прекарала съм в сън по-малко от 6 часа , НЕ ме търсете за работа. Това означава, че съм неадекватна, раздразнителна и въобще – със занижени вибрации. И преди да речете: „Ми то кой ли се наспива, тогава никой да не работи!“, имайте предвид, че и аз като вас съм зает човек – я с университет, я с работата ми със списанието. Приоритети. Особено що се отнася до такива деликатни, лишени от сън ситуации. И още нещо в тази точка: някои хора се справят по-добре, макар и да не си доспиват. Това са преди всичко представителите на доша Капха (за незапознатите – задавайте въпроси, с радост ще отговарям) или облагодетелствани от зодиака индивиди, които се зареждат от големи планети. Уви, аз не съм от тях. Демек, даже един ден да съм изкарала с 3 часа сън примерно, може да а) припадна някъде по пътя, б) повърна, в) вдигна температура или както се случи последният път, когато ми се събраха 3-4 дни с по около 4 часа сън на ден – просто да седна и да ревна – нервната ми система не издържа. Достатъчно по тази точка.

Трето. През последните 6-7 години зимата ме обзема, да приемем, че е сезонна депресия. Не бих казала, че е тежка, още повече, че аз, откакто съм наясно с това, съзнателно работя върху себе си и търся начини да си помагам. И все пак – имайте го предвид. Нямам достатъчно енергия, спя доста (9-10 часа на денонощие) и ако ми е много зле, все ми се струва, че нямам време и че не мога да се справя с това и онова, а те видиш ли, всичките са толкова важни! Също така, ако съм зверски гладна (и изпосталяла от студ; да и такива животни има), НЕ мога да мисля за друго, освен за храна. Демек, като кажа: „Гладна съм и просто трябва да се нахраня“, за работа – пак – нужно е да изчакате, преди да ми възложите.

В заключение към тези три точки ще кажа следното: Колкото и първично да е, тук важи законът за онази пирамида – първо basic needs, за да може да градиш по-нагоре. А и човек ще-не ще е заставен да се съобразява със собствените си дадености (или взетости :D) – я физически, а психически. Не съм от мощните и в общи линии, като на тялото ми не му е добре, духът ми веднага залинява. С претоварване (още на 16 години) се стигна дотам, че 1) косата ми опада, 2) при ръст 173 см бях 51 кг, с някаква форма на булимия и цял куп други болести, искаха да ме вкарват в болница и така нататък. Защо си позволих да споделя нещо толкова лично? Ами за да знаете, че имам основателна причина да се пазя. И слава Богу, разбрах го, когато бях още доста млада (или малка – както предпочитате).
А може би ще си помислите: „Ми тя щом все за сън говори, да не би да страда от анемия?“ И такова имах. Вече не.

Преминавам към четвърто. Когато е замесена техника, съм откровено... бавна. Трябва да ми се обясни два, три пъти, да го направя самичка, да запаметя. С цифрите също не се имаме много.

Иии стигам до пето и последно (поне засега, но ще се постарая да не ви досаждам повече). Ако искате да ме сложите на някакво шумно място, много добре си помислете преди това. Едно от нещата, които наистина мразя на тоя свят, това са силните шумове. И вие ги мразите? Може. Но едва ли колкото мен. Това са купони (не един и два съм развалила, като съм се обаждала на полицията), стържене, бучене, трамваи, ауспуси и прочее. Това пък защо ви го сипвам? Ами ако вземе, че се зададе някаква творческа командировка примерно, make sure that I am sheltered in the most quiet room. Или за разни фестивали примерно – имайте едно на ум, когато си разпределяме дежурството по масичка с книги, че повече от няколко часа до тонколона, бълваща черен рап, не мога да издържа. (Извинявам се на почитателите на дивите партита и черния рап, но... просто така стоят нещата.) Изнервям се неистово, ставам язвителна, злобна и некомуникативна.

Ами май е това. И ако не ме познава човек, ще си рече: „Брех, че мрънкалница!“ А вие познавате ли ме? Надявам се да е полезно поне до някаква степен.

П.П. Забравих да спомена, че понякога съм разсеяна. И ако нещо не отговоря веднага на писмо, това не значи, че съм несериозна/незаинтересована. Напомнете ми. ;)

Thu Jan 12, 2012 1:32 am Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Jan 12, 2012 1:32 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Същността на работата се състои в следното. Хората трябва да се разбират един друг. А кое у човека е за разбиране? Езикът на думите? Езикът на жестовете? Езикът на мимиките? Тоест разбирането на човек с човека се крепи както преди на догадки. Преценяваме жестове, симптоми, статични признаци, търсим подтекста на думите, досещаме се какво означават. Хаос, дисхармония.

Да разбереш – значи да опростиш.

Да разбереш себе си – значи да опростиш себе си. Оттук започва цялата кибернетика – от идеята да се сведат функциите на мозъка до обикновените „да“ и „не“. За частни задачи на изчисление и управление става, за открития – не.

Да се задълбочим. Машината винаги облекчава усилията. Значи, едно е ясно: на човека му е трудно достатъчно бързо да отговаря „да“ или „не“. А защо? Защото най-трудното за човека е да направи избор. Дори и най-малкият избор за него е една микротрагедия. А защо? Защото всичко, което съществува, е нужно за нещо.

Mon Mar 23, 2020 9:09 am Re: Share the Joy Mon Mar 23, 2020 9:09 am Re: Share the Joy
Compelling Science Fiction, acceptance:

Dear Elena,

Thank you for submitting your short fiction "Two Moons" for consideration. We very much enjoyed your story, and would like to purchase publication rights from you! Within the next few weeks we'll be sending you a purchase agreement through "SignNow." After you review and sign the agreement, we'll send your payment and we will discuss any edits that may come up.

Right now the publication date is up in the air. We've had some disruptions due to COVID-19 and so we don't have a firm publication date, but we're aiming for end of April. I apologize for the fluid schedule. Please let me know if you have any questions at this point.

Take care,

Joe Stech
Editor
compellingsciencefiction.com

:) :) :)

Sat Sep 14, 2013 5:50 am Re: Развитие на Човешката библиотека Sat Sep 14, 2013 5:50 am Re: Развитие на Човешката библиотека
Благодаря, Кал. Не очаквах, че ще се включиш.
В ЧоБи знам, че има идеи, за които не се говори много. Като тази, за която дадох линк. Може би ти си го обясняваш по друг начин и на нас също. Но едно е ясно големи нетипични за организации идеи са заложени тук и няма как да ги разпознаем по инстинкт както става със идеите на статуквото.
За да мога да се включа ефективно в ЧоБи, на мен ми е нужно да разбера как работи. То за всеки е така, но на мен ми е нужен отговора на въпроса защо. За да знам по какъв път върви ЧоБи и как да помогна, за което се включих. Понеже помоща, която искам да дам, е на по високо концептуално ниво, за това ми е нужно по високо концептуално разбиране на ЧоБи. В противен случай всяко мое усилие ще е стреляне в тъмното.

По текста, който си цитирал.
Мисля той отразява "просвещаването", за което съм те виждал да пишеш. Текста има чисто механистична страна - затварянето и създаването на (леко пресилено) "секта" от последователи е убийствено за общността. Аз съм съгласен с това, такива общности престават да са искрени и не виждат друго освен себе си.

Интересно ми е и дали всъщност нашите фенове съставляват общност. Защото степента на сплотеност и връзка е по-слаба от тази на общност. Могат да се определят няколко нива на връзка между членовете. От това ми хрумва, че ЧоБи с тези степени на свързаност не мрежа, не знам какво е. Определено не е мрежа. Интересувал съм се какво е мрежа между хора. (Пиша както ми идват разсъжденията за това сам се опровергавам) Всъщност е мрежа, но не е само мрежа заради слоевете на свързаност между групи хора (Приятели, Сподвижници, Ядра) свързани с ЧоБи. Едно проясняване за мен дойде от книгата Networked: The New Social Operating System (не можах да я прочета цялата). Прояснението е, че едно нещо да е мрежа трябва да има ясни канали за взаимодействие (interaction) и това взаимодействие да се осъществява между членовете на мрежата.

Той коня иде у ряката (не знам дали ви е познат тоя израз, значи много се отклоних). Фокуса и замисъл на на поста ми се съдържа в първия абзац. Това са само последващи размисли, които на момента ми хрумнаха.

Tue Mar 31, 2020 3:39 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue Mar 31, 2020 3:39 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Пускам и тук мейла-отговор на Кал(ения) :D :

Хора,
За всеобща изненада може би, като виден фейсмок, аз искам да подкрепя Кал, с лека корекция в мУтивите. :)))
Както призовах на Първия ВЧС, ако искаме да стигнем до всички хора, трябва да използваме всичките места, където са хората. Да, това включва и нечистоплътни книгоразпространители, сциалки съмнителни и т.н.

Но не означава да се свързваме завинаги или опираме/разчитаме на тях, като на някой от нас.

Конкретно за Фейсбук, мотивът ми далеч не е толкова идеалистичен (че то ако разширим тоя мотив, май няма да остане читава голяма мрежа или форум, (бъз, Кале :mrgreen: ).
Мотивът е практичен.

Каквото и да се прави във Фейсбук остава в несигурност и мъгла. Пример:
Преди време мой колега имаше случай със затворена страница на търговец, от самия Фб, заради няколко сигнала за различни нарушения - спам, нарушения на права, и други. Страницата е била с над 100 000 последователи, основна патерица за бизнеса на тези хора.
Впоследствие в реалността търговецът успя да докаже, че обвиненията са клевета. Във Фиртуалността обаче познайте дали ФБ му пуснаха страницата. Нищо не е помогнало, поне до този момент.
Бъчвата се оказва без дъно.

Съветът ми е - да гледаме на подобни платформи - ФБ, Инстаграм, Туитър, Туич, някои услуги на Гугъл, като на Огледалния свят на Алиса . Те са уж там, уж имаме реален контакт с хората, даже може физически да ви свържат... и в един определен момент да се окажат мъгла, илюзорен мост над бездна.

Важното е да знаем и пазим онова, което сме
показали на огледалото .

(оМм):)))

Thu Aug 08, 2019 10:14 pm Re: Share the Joy Thu Aug 08, 2019 10:14 pm Re: Share the Joy
The Bronzeville Bee, personal rejection of "Fantasy in Bulgaria":

I wanted to let you know that I have decided to pass on this article. There's a lot of potential here, but it reads more like a history of the genre, and while that has a certain level of interest, I'd like to see who the top fantasy writers are from your region that we should all be seeking out right now. Who is reshaping the genre, making a mark within it, that should be translated and shared with the world? Something more along the lines of our article about #OwnVoices Asian-Inspired YA Fantasy, for example.

Thank you for thinking of us and I wish you all the best as you search for a home for this piece.

Best,
Sandra

It's always a joy when an editor finds the time to give such specific feedback. :)

Sat Nov 07, 2020 12:02 pm Re: Образованието Sat Nov 07, 2020 12:02 pm Re: Образованието
Мой отзив за „Неучебен предмет“ :

Да оценя общото въздействие на „Неучебен предмет“, в момента ми е особено трудно – чета я (и я оформям за предстоящото електронно издание) от над година „на прибежки“, а и материалът вътре е изключително обхватен. Сега само ще кажа, че след като ми отлежи, 4-те звезди като нищо ще родят и пета... и ви оставям със записките си:

~ Чакам тази книга от близо две години, а със Светла си говорим за идеите в нея от... пет? Десет?

Как да не се вълнувам? :)

Иска ми се да кажа тук, още в началото, че посланието на тази книга в никакъв случай не е да поучава, или да налага методи и решения. Желанието ми е да разкажа за нашия опит, за да бъде полезен. Книгата не е носталгия по нашето минало, а израз на нашата кауза – да помогнем на настоящето и бъдещето на българското училище. Ние не сме толкова много – хората, които реално сме създали различно училище , започвайки от нулата. Още по-малко сме тези, които сме поддържали различията вътре в училището , давайки възможност за творчество и изява на всяка конструктивна инициатива на педагози и ученици. Защото педагогическата ни философия, и тогава, и сега, е: не налагане на единен образователен модел, а създаване на условия за разнообразие от образователни модели, така че всички участници в образователния процес да имат възможност за информиран, смислен и свободен избор . Тази концепция се формулира лесно на хартия, но практическото ѝ следване е невероятно трудно – изкушението да ограничаваш , воден от най-благи намерения (да помогнеш, да посочиш правилното решение, да намалиш риска...), сигурно е най-неустоимото педагогическо изкушение. В нашата практика съзнателно се опитвахме да му противостоим, и в много случаи успявахме – и тогава видяхме какви чудеса могат да правят свободните хора.

Как да не се вълнувам? :)

~ Конкретните педагогически истории, включени в текста, му придават живец и колорит. Вижте например тая мила родна картинка:

Поставянето на столовете в кръг и премахването на масите може да изглежда просто и педагогически несъществено действие, но това не е така. Разполагането на хората в кръг (именно кръг – не полукръг, не амфитеатър, не шахматно разположение на чинове или друга конструкция!), без маси и други препятствия, всъщност променя коренно парадигмата на групата: то визуализира равнопоставеност, включеност, общност. В този смисъл, съпротивата срещу подреждането в кръг не е случайна и е напълно обяснима.

(...) Най-ярката история на тема „Няма да ни разрешат“ ми разказа през 2010 г. един прекрасен начален учител от елитно столично училище. След посещение в негов час в 1-ви клас инспекторката от РИО била толкова очарована, че, като в приказките, му предложила да поиска от нея каквото му душа пожелае. И той поискал разрешение да нареди чиновете в кръг...

– Знаеш ли, моето момче – казала инспекторката. – Ние ги знаем тези методи с подреждането в кръг. Опитвали сме. Да знаеш – не работи!

И не му разрешила. :-)

(А моята физиономия е по-скоро :-О.)

~ Из примерите за училищни събития:
Футболен турнир
Какво толкова интересно може да се разкаже за един футболен турнир, ще кажете вие. Вероятно и аз бих попитала същото, ако не беше се случила тази история в 151. СОУПИ. Не помня годината, но като етап от развитие на училището – това бяха най-силните ни години, около средата на 90-те. В един прекрасен ден при мен дойде делегация от момчета от профилите ППС и ИДМК (от 9-и или 10-и клас, не помня точно) – Николай, Мартин, още двама-трима човека. Младежите заявиха:

– Искаме да организираме футболен турнир в училище!

Ужасно се зарадвах на тази ученическа инициатива. Седнахме да я обсъдим по-подробно. Оказа се, че момчетата имат вече план – турнирна таблица, разговаряли са с всички профили за сформиране на отбори, изобщо бяха мислили сериозно. Също така, с изненада научих, че колегите по физическо възпитание не подкрепят инициативата. Младежите честно ми казаха, че са питали физкултурниците дали биха разрешили отделни мачове да се играят в салона при лошо време, но колегите категорично са възразили, с аргументите, че това ще бъде пагубно за настилката и стените на салона.

– Ние им предложихме да съберем пари и да платим за ползването на салона, ако ни се наложи, но те и така не са съгласни – каза Мартин. – Също ги помолихме да ни свирят мачовете, обаче никой не иска.
Беше ми трудно да повярвам, че колегите не искат да подкрепят инициатива, произтичаща от учениците, и реших да разговарям с колегите по физическа култура – всъщност с техния формален и неформален лидер, Иван. Иван беше забележителна фигура в нашето училище: майстор по бойни изкуства, кара супер мотор, външност на Конан Варварина. :-) Знаех, че с него трудно се преговаря, но все пак си мислех, че като педагог и той би трябвало да се зарадва на ученическата активност. Отидох да го търся заедно с трима ученици. Разговорът се състоя пред вратата на физкултурния салон и беше кратък: не, не и не. Учениците мълчаливо стояха на няколко метра от нас и ни наблюдаваха. Когато Иван ме отряза и гордо се прибра във владенията си, аз отидох при тях. Очаквах да ме упрекнат, че не съм се справила със задачата, и се чудех какво да измисля, за да им помогна все пак. Обаче младежите ме посрещнаха съвсем иначе: отказът на Иван ги нахъса и те вече искаха да се справят сами, въпреки пречките.

– Споко, Светле, ще играем на двора! Ако завали, ще отложим мача. А за съдии ще питаме другите учители мъже, все някой ще се навие.

Така се проведе в 151. СОУПИ грандиозен аматьорски футболен турнир, под моя личен патронаж. :-) Да съдийстват, се съгласиха няколко колеги математици, литератори и историци. Бяха сформирани по напълно доброволен и неформален начин над десет футболни отбора – помня само някои имена: „Чардафон Велики“, „Първа атомна“ (това май беше отборът на профилите Театър и Аудиовизия)… За съжаление, не помня кой отбор спечели, но помня, че купих на победителите шампанско и торта и направихме на двора официална церемония с пръскане, като на Формула 1, и бяхме истински щастливи заедно – ученици и педагози.

Педагогически коментар: Всеки, който има опит от работа със свободни хора, знае, че закономерен резултат от свободата е проявяването на инициатива. Най-интересното при истински спонтанните ученически инициативи, за разлика от инспирираните от възрастни, е, че те са доста неочаквани. Нашата „възрастна“ логика често е логика на канализирането: ако едни ученици учат в профил „Програмиране“, ние ще очакваме от тях да инициират състезание по програмиране. Но учениците не следват нашата логика, неформалните им интереси са силни и разнообразни, и те ни изненадват с инициатива в някаква съвсем друга област – футболен турнир или техно парти например (и такова имахме в 151-во). И се оказва, че ние, педагозите, невинаги сме готови да ги подкрепим! Моето мнение и тогава, и сега е, че да не се подкрепи ученическа инициатива е груба педагогическа грешка. Винаги съм смятала, че това е очевидно и не се нуждае от обяснение и аргументация, но в годините видях, че много педагози не разбират защо това е педагогически непрофесионално и какви са последиците от него. Вината за това неразбиране е на традиционната образователна система, която може на думи да декларира подкрепа за инициативите на учениците, но на практика има за цел по-скоро да осуетява и потиска тези инициативи, защото те застрашават нейния ред, контрол и управляемост. Затова в рамките на традиционните образователни институции често процъфтяват имитации на ученически инициативи – удобни, „подстригани“, неносещи никакви рискове, дирижирани от възрастни, и неинтересни на децата, поради което те не влагат душа и усилия в тях, а възрастните констатират, че учениците „нищо не искат“ и „нищо не могат сами“.

Убедена съм като педагог, че оказването на педагогическо съдействие на всяка ученическа инициатива е единственото професионално педагогическо отношение и подход. Педагогическото съдействие е още една технология, на която педагозите не се обучават: как да подкрепяме, без да налагаме, без да изземваме инициативата, без да забраняваме, и същевременно да насочваме нещата в конструктивна посока, да предлагаме ефективни решения, да надграждаме? Тези умения бих ги нарекла умения за акселерация , и според мен те спадат към сферата на коучинга, но имат специфика при прилагането им в педагогическата практика. Също така, убедена съм, и това е многократно потвърдено от моята практика, че отхвърлянето и потискането на ученическа инициатива е пряк път към разочарование, разрушаване на доверие, понякога фрустрация; път към изтласкване на активността на учениците извън училище или изобщо унищожаване на всякаква тяхна активност. Всъщност това важи не само за децата, но и за възрастните – всички ние се нуждаем от подкрепа и положителна оценка на нашите идеи и предложения. За съжаление, традиционната образователна система успешно ни убеждава, че правилното отношение към другите е да ги критикуваме, а не да ги подкрепяме – това е една от сериозните педагогически колизии на традиционната парадигма, която е много важно да бъде променена.

~ От идеята на Педагогическите консилиуми ми избиха сълзи – като от всяка ситуация, която събира „враждуващите“ страни и им помага да се огледат взаимно. Но още по-силно ми подейства цялостният подход:
Но какво да направим, ако положителни промени в поведението на детето след нашите педагогически въздействия изобщо не настъпят? Абсолютно честно ще кажа, че в моята лична практика не си спомням такъв случай, просто наистина времето на реакция е било много различно при различните ученици, както и протичането на самата промяна. Въпреки това допускам, че е възможно да не настъпи никакъв ефект. Това може да означава, че детето има психични проблеми, които изискват друг вид интервенция, не педагогическа. Но ако липсата на положително развитие на нещата не се дължи на това, значи ние сме допуснали педагогически грешки – не сме отчели някакъв важен фактор, пропуснали сме важно събитие, не сме предложили на детето подходяща именно за него алтернатива и подкрепа. Подчертавам: именно за него , за това конкретно дете, защото в педагогиката имаме работа със сходни ситуации, но с различни хора, и на едни и същи подходи тези различни хора реагират по различен начин. В този смисъл, според мен „обективният подход“ в педагогиката е грешен и вреден. Напротив, всички педагогически интеракции и интервенции трябва да са субективни, т.е. да отчитат субектността на ученика, защото тя е важната и определящата в педагогическия процес. „Обективността“ ни казва да изключим специфичните фактори, да се абстрахираме от контекста и да прилагаме „обективни“ правила, процедури и критерии. Всъщност това означава да се абстрахираме от конкретната човешка личност, което според мен е в противоречие с основната цел на педагогиката – да подпомага развитието на конкретните човешки личности, като ги насочва в ценностно отношение. (Моят педагог по Музикална терапия, професор Нева Кръстева, веднъж каза: целта на образованието е да посочи на човека къде е небето и къде е земята, и да му помогне да ги свърже с нишка, която минава през самия него.) Но подпомагането на развитието не може да става чрез насилие, това е нонсенс, както е отбелязал още Ян Амос Коменски във „Великата дидактика“. Моето педагогическо убеждение е, че насилието никога не може да доведе до положителна промяна, то може да породи само агресия, и винаги я поражда , просто тя се изразява по различен начин и затова невинаги я виждаме: понякога е насочена навътре, понякога е скрита, понякога е отложена във времето, но винаги я има. Педагогическото въздействие, което не поражда агресия и лекува агресията, е само любовта, изразяваща се във внимание и подкрепа. За съжаление, често дори педагозите бъркат любовта с „мекушавост“, безнаказаност, всепозволеност, и казват: как така учениците ще се държат лошо, а ние ще ги подкрепяме? Може да прозвучи странно, но всъщност именно учениците с лошото поведение имат най-голяма нужда от подкрепа – подкрепа на доброто у тях . Ако ги лишим от тази подкрепа, най-вероятно ще ги затвърдим в убеждението, че те са непоправимо лоши, и по този начин ще закрепим нежеланото от нас поведение. Любовта не означава да подкрепяме всяко поведение. Тя означава да разделяме постъпката от човека и да подкрепяме доброто у човека, като му даваме обратна връзка за онова, което не обичаме у него, както и за онова, което обичаме.

~ Дълбокият стремеж на програма СТИЛ в няколко думи:
(...) програма СТИЛ има смисъл и резултат даже със самия начин на общуване, върху който е изградена: общуване в кръг, с лице, а не с гръб един към друг, общуване за това, което е важно за децата, а не за учителя, общуване, в което всеки може да изкаже мнението си и това е по-важно, отколкото да се узнае „правилният отговор“. В такова общуване, в което всеки получава и отдава внимание, се раждат чувството за достойнство, високата самооценка и емпатията – най-ценните човешки качества.

~ Из занятието „Училищната институция“:
Водещият: Представете си, че са затворени всички училища и никой не ходи на училище. Родителите ви не смятат, че сте длъжни да се учите, никой не мисли нищо лошо за вас заради това, че не сте ученици. Какво ще правите по цял ден? (Изслушва няколко отговора, които по всяка вероятност са хаотични и необмислени.) Добре, нека да помислим по-сериозно. Един ден има 24 часа, една седмица има 7 дни. Ако отделим по 10 часа всеки ден за сън, това са 70 часа. Остават ни още 14 х 7 = 98 часа свободно време.

Представете си сега, че навън вали дъжд и духа силен вятър, защото е късна есен. Представете си, че това продължава час след час и ден след ден. (Учениците си го представят със затворени очи, а водещият през това време изписва имената им в колона на дъската.) Представихте ли си го? Кажете сега, на кой час ще ви стане скучно? (Записва срещу името на всеки с цифра отговора.) Какво ще направите тогава? (Записва съкратено отговорите.) След колко дни бихте се зарадвали, ако ви кажат, че ще ходите на училище? (Записва отговорите.)

Сега си представете, че училището е по желание. Отново никой – нито родителите, нито другите хора – не ви карат да ходите на училище. Вие имате право на избор, но той се прави веднъж и е за цял живот, втора възможност няма да имате. Направете сега този избор.
(Познавайки нашата звездица, първият ѝ отговор няма да е хаотичен и необмислен, а категоричен и подробен. Тя винаги има ясни идеи и желания... но съм срещал малко други такива деца, така че горното определено ще е интересно упражнение.)

~ Из занятието „Нашите сетива“:
Игра с участието на ученика-помощник – по даден знак той изпълнява задачата си. След като той изкрещи думите си [„Оставете ме на мира! Омръзна ми! Отивам си и няма да се върна!“] и излезе, учениците отговарят на следните въпроси:

• с какво беше облечен ученикът, който излезе?
• какво точно каза, какви бяха думите му?

След няколко отговора ученикът се извиква и се установява с негова помощ колко души са успели да дадат верни отговори. Коментар: защо понякога не успяваме да чуем правилно това, което ни се казва?
Още материал за нашата поредица с капаните в общуването . ;)

~ Какво да правим с четенето в училище?
Според мен учебната програма и традиционният начин на изучаване на литературата в училище, при който доминира литературната „дисекция“, не спомага за създаване у учениците на интерес към четенето, не го стимулира и не го развива. Подборът на изучаваните произведения следва всякакви литературно-теоретични логики и принципи – исторически, социокултурен, жанрово-стилистически, само не и логиката на естествения възрастов интерес към определени видове и жанрове произведения. Програмата не предвижда нито четене в учебния час, нито споделяне и разказване за прочетени книги, нито творческо писане, нито литературни игри, нито драматизация, нито гледане и обсъждане на филми по литературни произведения – точно тези най-увлекателни за деца дейности. Надявам се, че в скоро време това положение ще се промени.

~ Занятието „Задължения вкъщи“ ще се понрави на всички родители. ;) Има си хас:
Пресмята се времето, което отнема извършването на всички дейности за седмица. Приблизителни резултати: Задълженията вкъщи отнемат около 45-50 часа за седмица. След като от 168 часа се извадят по 8 часа за сън всеки ден (56) и по 9-10 часа за работа и придвижване през работните дни (45-50), остават около 60 часа. Ако цялата домашна работа се извършва от един човек (например майката), на този човек му остават 17 часа свободно време за цялата седмица, или около 2 часа на ден. Този резултат се обсъжда.

~ Занятието „Десет добри думи за моите родители“ хвърля мост между темите ни „Родителите“ и „Децата“ :
Винаги когато говорим от педагогическа гледна точка за родителите, застъпвам една и съща позиция: родителите са най-близките хора на децата си и никой няма право да оспорва това място, включително педагозите. Напротив, педагогическата ни задача по отношение на родителите и семейството е: колкото е възможно, да подпомагаме позитивните взаимоотношения в него.
В тийнейджърската възраст, както всички знаем, настъпва период, в който децата се отдалечават силно от родителите, започват да влизат в конфликти с тях, да крият живота си и приятелите си. Тази ситуация по принцип е неизбежна, но все пак с подходящи педагогически средства тя може да бъде омекотена, така че да не се стига до остри конфликти и драми и да се запази възможно най-високото ниво на доверие и близост между родители и деца. Защо е необходимо това? Защото пубертетът преминава, а семейството остава, но много от взаимно нанесените в този период рани не заздравяват твърде дълго, и твърде дълго пречат на хората да бъдат заедно, да се радват един на друг. В тази посока може и трябва да се работи и с родителите, и с децата.

~ Занятието „Да се научим да слушаме“ няма нужда да го рекламирам специално... да? :D
Слушане в двойки. Образуват се нови двойки със слабо познати партньори. Единият участник слуша другия 5 мин. Говорещият използва времето, за да опише какъв тип човек е той/тя, какво харесва и не харесва, интереси и т.н. Слушателят обобщава това, което е чул, в края на 5-те минути. Говорещият коригира погрешно разбраните неща и дава обратна връзка за добрите, предразполагащи действия на слушателя. След това ролите се сменят.
Това е едно от първите упражнения, които правихме в работилницата по медиация на конфликти в Колежа на обединения свят. Само дето бяхме на по 18+ години тогава – а представяте ли си, ако се почне от 8+?

~ Във встъплението към „Програмата СТИЛ в гимназията“ Светла ковва съвременното образование (и собствените ни идиотски нагласи) между веждите:
Гимназиалната степен на училището е различна вселена от прогимназията. Учениците навлизат във възрастта на съзряването на личността – процеса на превръщане на детето във възрастен. В продължение на няколко години те преживяват преход на личността от зависимост към самостоятелност, от подчинено положение по отношение на възрастните към равенство с тях, от безгрижие към отговорност. Съзряването е свързано и с овладяване на репертоар от социални роли, поведения, реакции, развитие на разнообразни интереси, някои от които могат да се превърнат в професия или кауза. В процеса на съзряването се променя и времевата перспектива на личността, от краткосрочен мащаб тя преминава към хоризонт от десетилетие и повече, при което се задейства целият опит на личността за формирането на жизнените ѝ цели и стратегии. Друг важен аспект на съзряването е оформянето на ценностната система. Именно в този период от живота ценностните проблеми са на дневен ред и се преживяват най-силно: приятелство, предателство, любов, страх, свобода, ценността на живота, ценността на общността и близките.

Традиционната образователна система се отнася избирателно към особеностите на съзряването. Тя игнорира физическото развитие и изменения, заклеймява и забранява сексуалността; старае се да канализира пробуждащите се разнопосочни интереси на личността, като поощрява някои от тях (които ѝ се виждат безопасни) и не дава ход на други (които смята за безсмислени или застрашаващи я). Системата не позволява на ученика да развива ролевото си поле чрез проба на различни социални роли – за нея това е неприемливо и неудобно, тя иска личностите да останат в определените от нея контролирани стереотипи. За да компенсира тези ограничения, образователната система се опитва да предложи на учениците перспектива на професионална реализация, като я отпраща в сравнително безопасно за нея бъдеще – след завършване на училището, което вече е зона на чужда отговорност. За съжаление, тази перспектива в интерпретацията на образователната система често не е привлекателна, защото не се опира на развитие и подкрепа на личните стремежи и амбиции, а на представи за „нуждите на пазара на труда“, които не са съгласувани дори с въпросния пазар. Например уменията за работа в малки и големи групи, уменията за творческа мотивация и самомотивация, уменията за организация и самоорганизация на дейността и много други „меки“ умения, които пазарът на труда определено изисква, образователната система в най-добрия случай игнорира, а някои де-развива, ако може така да се каже. Същевременно, традиционната педагогическа система и практика интерпретира периода на съзряване като нещо „ужасно“, нещо, което трябва да се „овладява“, подтиска и т.н. – дори самият термин „пубертет“ в масовото педагогическо съзнание има негативна конотация. (Впрочем всичко това са следи от хербартианството, от идеята за „детето-дивак“, което трябва да се „обуздава“.) Да, пубертетът е период на криза, на хормонален взрив, на психологически и социален бунт. Защо, след като сме наясно с това, като професионалисти-педагози, ние не помагаме на тийнейджърите да преживеят този период по най-добрия начин? Защо заедно с родителите да не им осигурим подкрепа и опора, ценностни ориентири, топлина и сигурност, възможност винаги да бъдат изслушани и обичани? Вместо това ние, възрастните – педагози и родители, се борим с порасналите ни деца, опитвайки се да ги подчиним отново, както когато са били малки, и не си даваме сметка, че това е невъзможно, че така се отдалечаваме от тях и увеличаваме рисковете.

(...) Има ли „педагогически ключ“ към тийнейджърската възраст, който води до педагогически успех? За прогимназиалната възраст моят „ключ“ е откривателството. За гимназиалната възраст според мен този „ключ“ е реалният успех на личността – не отлични оценки от учебни задачи, а преживяване на истински успех от реални постижения в реалния свят , преживяване индивидуално и екипно, в малка и голяма общност. За младите хора е много важно да навлязат в света на възрастните с успех, с позитивни преживявания, а не с фалстарт, провал, усещане за грешка и вина. Същевременно, този успех трябва да е истински, а не фалшив, „подарен“ или измислен, защото започването на жизнения път с лъжа е пагубно за личността, дори тя да не го осъзнава в момента. За съжаление, традиционната педагогика, която доминира и в училището, и в семейството, е настроена не за подкрепа и успех, а за критика и търсене на грешки и вини, и няма нищо странно в това, че тази педагогика не работи при тийнейджърите. Голяма част от тийнейджърският бунт всъщност е именно срещу постоянното натякване и вменяване на вина, което прави и училището, и семейството. Детето поема тази вина и приема, че възрастните „знаят по-добре“ (това ние наричаме „послушание“), но съзряващият възрастен вече не приема това, той има нужда от поле за самостоятелни решения без постоянен надзор и критика. Повечето младежи намират такова поле в различни неформални общности – някои с позитивни ценности, други с негативни. Образователната система, образователните институции не се интересуват от това и не се опитват да изграждат общности, въпреки че имат условия и инструменти да го правят – имат място, време и хора, за разлика от семейството, за което изграждането на общности заедно с децата, особено порастващите, е сложна задача. В много прогнози за бъдещето на училището, направени от образователни визионери от различни краища на света, се посочва възможно развитие на училището към все по-тясно сътрудничество със семейството, създаване на истински общности от деца и възрастни, които се чувстват добре заедно – аз харесвам тази визия и я споделям.

~ Набелязвам си занятието „Емпатия и рефлексия“:
Има две неща, които са много важни за доброто общуване и взаимното разбиране между хората – това са емпатията и рефлексията. Емпатията е способността да чувстваме емоционалното състояние на другия човек, да усетим неговите емоции и преживявания. Рефлексията пък е интелектуално опознаване на другия човек, при което ние се опитваме да възпроизведем неговия начин на мислене, логиката на разсъжденията и постъпките му.
Пантомимите ще са особено забавни. :)

~ Занятието „Гледни точки“ също е чудесно, особено с нагледния пример от аксонометрията. :idea:

~ Още :idea: :idea: :idea: занятия, които бих водил/наблюдавал с превелика радост:
- „Свои и чужди“
- „Стереотипи“
- „Имам кауза“ (за работата с НПО и набиране на дарения)

Wed Feb 20, 2019 12:10 pm Re: Срещи Wed Feb 20, 2019 12:10 pm Re: Срещи
Леле, тука много отдавна нищо не се е случвало... Време да поразбудим темата :)

Зад кадър: как протича една "работна среща" на ЧоБи
отразено и във ФБ

1. Назрява идеята за среща. Няколко души споделят, че имат предложения за обсъждане. Решава се, че среща ще има - някой ден.

2. Минават два-три месеца. Идеята отлежава. Има по-спешни неща за вършене.

3. Идеята е на път да предаде богу дух.

4. Някой реанимира идеята и най-сетне се определя дата за срещата.

5. Срещата се лансира като СВРЪХВАЖНА и се приканват ВСИЧКИ да присъстват.

6. Няколко души откликват въодушевено. Няколко - що-годе ентусиазирано. Един-двама се опъват. Дискутира се мястото. Все някой се отмята в последния момент. Някои обещават да се включат дистанционно, което все пак е нещо.

7. Еднолично се определят час* и задачи за срещата. Прави се стриктен (пожелателен) график.

8. Денят на срещата. Един подранява. Двама закъсняват. Дистанционните си правят пас. Един-двама идват неподготвени и импровизират. Някои се оливат и опропастяват графика. Дискусията от време на време се разводнява, но като цяло е ползотворна. Излагат се идеи. Някои се приемат, други се модифицират, трети се замразяват за по-добри времена. Всички се разотиват доволни от свършената работа.

9. Три дни след срещата. Никой не действа по никоя от идеите, предложени на срещата. Има по-спешни неща за вършене.

10. Срещата се отразява във Фейсбук. Всички остават с впечатление, че в ЧоБи сме идейни, организирани и резултатни. Кой каза, че срещата е непродуктивна? :)
--------------------
* Някои роптаят и ругаят ранния предиобеден час, но все пак жертват съня си, идват и допринасят за дискусията. Хвала на такива ЧоБити!

Другия път - с факти и имена, като разказа по-горе. Да си знаете ;)

Tue Dec 01, 2020 7:03 pm Re: Share the Joy Tue Dec 01, 2020 7:03 pm Re: Share the Joy
Distant Shore Publishing, acceptance:

Hi Kalin,

Apologies for the very long delay in getting back to you. Thank you for submitting Kaloyan Zahariev’s story ‘Aspiring Magician’. I’m delighted to tell you it’s been accepted for publication.

Our schedule for December is now full, so his story will most likely be published next year, but I will let you know the exact date in advance.

We will need Kaloyan’s address to put on to the contract before we send it.

Let me know if you need anything else and thank you again for your patience.


Best wishes,

Libby
Submissions Moderator

W: http://www.distantshorepublishing.com

Fri Dec 13, 2013 2:52 pm Re: Собствен онлайн магазин Fri Dec 13, 2013 2:52 pm Re: Собствен онлайн магазин
На мен като сайт цялото ЧоБи ми е някакво... нежно-въздушно, меко, лежерно и пастелно... не го възприемам насериозно като "официален сайт". Може би не е полезно точно аз да оценявам цялото нещо, но от моя персонална гледна точка е прекалено "памучен", кротък и форумско-стилен, не лови окото. ( "Може би не е полезно точно аз" в смисъл :lol: , че моето световъзприятие не е непременно меродавно за по-съвременното от мен поколение с 15-ина години напред и от тази гледна точка нетоусещането ми вероятно не съвпада с "масовото потребителско на ЧоБи", ако мога така да се изразя. )
В определен смисъл разбирам нуждата от а) опростен дизайн и б) лесна администрация, която този сайт на практика представлява, но WordPress предлага доста широки опции (ъъъ, уърд-пресевски е, йес? или ноу?) и въобще като цяло има доста възможни варианти за също толкова лесна администрация, но по-впечатляващ и по-УДОБЕН дизайн от потребителска гледна точка.
Чисто примерн, от моя си гледна точка, малко разбор и рант под катом ...
Чисто примерно, от моята си гледна точка, нънайси копчета :D , има само сбутано пембено меню с малки буквенца, което на пръв поглед дори не намираш с поглед, а копчетата за мен примерно са важни; или ако не са копчета, да е набиващо се на очи меню. Пак чисто примерно, отстрани са скромно нацвъчкани нежно-пастелни някакви кутишлета с буквенца в тях, които са така формулирани, че нито разбирам за какво са ми, нито ме интересува накъде водят; изобщо ползвайки това меню, само скролвам надолу (случайно го открих, непреднамерено!) да ида до линка за Форум и да вляза във форума. Самите новини на "главната" страница са в някакъв безумно блогърски стил и до такава степен секретни и загадъчно-формулирани, че страничен потребител изобщо няма да им вдене.
Накратко (цялото туй словоизлияние по повод репликата на Кал, че на него "Книгите" му стигала): не бих се ориентирала, че 1) надписът "Книгите" в менюто води до селекцията на ЧоБи и абсолютно не вдявам оттам, че от скромното списъче МОГА да цъкна, поръчам, даря и прочие; 2) дори когато цъкнеш върху нещо и отидеш към нещото, текстът в повечето случаи си остава загадъчен и секретно-формулиран.
Ето ви типичен пример:
цък тук - http://choveshkata.net/blog/?page_id=2089 , какво виждаме?
Шахтата - корица, покрай която трябва да се скролне, защото е умопомрачително голяма, отдолу пише:
В няколко думи
Глави 1 и 2
(горните две ако не провери човек дали са цъкаеми няма да отгатне, че са)
Издател: НЧ „Възродена Искра“, 2006; Фондация „Човешката библиотека“, 2011
Корична цена: — (хартиено издание) / 0+ лв. (електронно издание) - (туй електронно издание е цъкаемо, но, изненада, води ТУК - http://choveshkata.net/blog/?p=2093 )
Приятелска цена*: 4 лв. (хартиено издание)
* Ако поръчате книгата направо от нас.
(къде, как и защо да се поръча, зиро информейшън; няма линк, няма цъкаемост, няма указание, няма НИЧЕГО)
Та, накратко: целият интерфейс на ЧОБИ е абсурдно юзър-ънфрендли, ако предположим, че юзърът не е вътре в нещата; в който пък случай повечето от инфото е тотално безполезно.
Още по-накратко, на раздел "Книгите" му трябва голямо цветно копче, пльоснато някъде на видно място (примерно най-отгоре отстрани над кутишлетата с разните линкчета) и гуууууулем надпис, уточняващ че тука са книгите за покупка. И някакво по-човешко оформление на отделните "пазарни" страници - човешкият елемент не пречи (не е нужно да има автоматизирана кошница), просто трябва информацията да е достъпна .
Сори за ранта, но наистина пробвайте да погледнете с "непривикнало" око към Чобито.

Mon Jan 06, 2020 7:57 pm Re: Културни събития Mon Jan 06, 2020 7:57 pm Re: Културни събития
И едно събитие, за което (покрай очния преглед на децата!) се надявам да се вредим :) Ако още някой ще идва, дайте знак, моля! :)

Уважаеми колеги,


Излезе от печат първото “хартиено” издание на най-голямото българско онлайн списание за фантастика ShadowDance – фензин с над 20-годишна история, хиляди журналистически и белетристични текстове, събития, фестивали, награди и конкурси, писателски работилници, читателски клубове; както и съорганизатори на платформата за публикуване на авторски фантастични разкази Библиотека Хипертекст.


Темата на броя е КИБЕРПЪНК, а изданието разглежда жанра през аналитична и през художествена призма в над 270 стр. с висококачествен печат и модерен дизайн. Текстовете обхващат разнообразни медии: кино, телевизия, комикси, видео- и настолни игри и разбира се литература. Важен фокус е ренесансът на жанра в наши дни и социалните фактори, които позволяват и предизвикват този ренесанс. Списанието разглежда също и по-широки теми, свързани с киберпънк течението, като музиката на Дейвид Боуи, съвременна Япония, трансхуманизма, киборгите и сродните “пънк” жанрове.


Списанието дава и платформа за изява на българските автори на фантастика. Освен нов превод на разказ на Уилям Гибсън, то съдържа четири оригинални български творби в жанра, както и множество илюстрации от български художници.


Краудфъндинг кампанията, с която се финансира изданието, постигна забележителен успех и успя да набере необходимите средства за само две седмици, а като краен резултат достигна над 15,000 лв. За нас това е сигурен знак, че българската публика търси фантастично съдържание. Ето защо ще сме много благодарни, ако ни подкрепите, като споделите информацията за ShadowDance #1: Киберпънк по своите комуникационни канали.


НА 9 ЯНУАРИ ОТ 18:30ч, в Литературен клуб “Перото” в София ще се проведе официалната премиера на изданието с участието на Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата към НДК. Събитието ще представи част от авторите и ще проследи основните теми в списанието, еволюцията на жанра, политическото му значение, бъдещето му днес. Както е стандартно за събитията на списание ShadowDance, гостите ще могат да участват и в забавни изненади с фантастична насоченост. С голямо удоволствие искаме да Ви поканим на премиерата на ShadowDance #1: Киберпънк и да отпразнуваме заедно най-новото попълнение на българския фантастичен фронт, за което се надяваме да отвори нови хоризонти в разговорите за бъдещето.


В случай, че имате интерес да представите списанието с материал във Вашата медия, ще се радваме да Ви предоставим екземпляр и да изпратим допълнителна информация за изданието и за бъдещите творчески планове на колектива.


С уважение и с пожелания за фантастична 2020 година,

Екипът на списание ShadowDance

Sat May 28, 2022 2:41 am Re: Преводачески питания Sat May 28, 2022 2:41 am Re: Преводачески питания
Предложение от задните редове:

Шайло Пламтяща Диря (или Пламтяща Следа)

Нося си кошница, ако случайно започнат да хвърчат зеленчуци и други продоволствия към мен. В случая моят подход е "fuck semantic accuracy" за сметка на поетичната образност.

Толкоз за без пари в два през нощта. Иначе щях да го въртя още 20-30 минути, докато го напасна съвсем да стане. 8-)

ПП. С членуване щеше да звучи още по-добре.

Wed Dec 16, 2015 10:28 am Re: Общи агентурни препоръки Wed Dec 16, 2015 10:28 am Re: Общи агентурни препоръки
Как да НЕ си намерите агент : пресен пример

Уважаеми млади господине, както навярно се досещате, към вас ме насочи сайтът ви и то тази част, в която се говори за продуциране, нека да го наречем на български представяне на фантастични текстове в англоезичното литературно пространство. Не ми станаха много ясни условията, но поне разбрах, че сте обвързан с разните клубни, библиотечни и пр. образования, които не занимават скромната ми особа по простата причина, че са много амбициозни и не са ми явно по мярка. Младите у нас, уви и в литературата, смятат, че едва ли не всичко започва от тях. "Разхождайки" се из сайта ви открих и своето име придружено с кратка бележчица, която ме накара да се усмихна на себе си с определението "научна", а и веднага се досетих откъде е преписана анотацията. Това - между другото. Но го споменавам не случайно. Ако ще ме преценява (рецензира и пр.) някакво жури, ако ще и от куп гении да е, по-добре да оставим нещата настрана. Късно е за годините ми да бъда "претеглян" и поучаван. А и съм подозрителен към всякаква колективна отговорност (то и не може да съществува такава категория). Ако вие се наемате сам да прецените, оцените и решите какво може да се направи - с удоволствие бих си сътрудничил с вас.
Изпращам ви корицата на новоизлязлата си книга и текста на предговора на В. Фъртунов, от който ще разберете за какво става дума. При интерес - продължаваме нататък. Ако ли не - здраве да е.

Здравейте!

Бърз въпрос: къде в сайта ми открихте Вашето име? Не помня някога да сме Ви споменавали; търсачката също не изкарва резултати...

А е важно да уточним дали говорим за един и същи сайт.

Усмивки,
Калин

Това някакъв нежелан пропуск ли е, че сте ме споменали?
Когато човек влезе в гората, попада и на странични пътечки, а понякога по търсената от него попада на нещо неочаквано - нали,драги Ненов, сайта ви има разни препратки - виж тук, виж там... толкова важно ли е това? Думата ми беше за друго..
Всичко най-добро!

Важно е, за да разбера доколко леко би текла съвместната ни работа. :)

(Един от определящите фактори в сътрудничеството „автор – агент“ е доверието помежду им.)

Лека вечер,
К)

НЕВЪЗПИТАНИ МОМКО, ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД СЕ ВИЖДА, ЧЕ НЕ СТАВАШ ЗА РАБОТА.
ФАСОН ГОЛЯМ, ВЪТЪКЪТ НЕ ДОСТИГА.
И ПОНЕЖЕ МЕ ПРЕДИЗВИКА С ОПИТА СИ ДА МЕ ПОУЧАВАШ, ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ:
- НА ВЪПРОС ДА СЕ ОТГОВАРЯ С ВЪПРОС Е НЕВЕЖЛИВО;
- ВЪПРОСЪТ САМ ПО СЕБЕ СИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НИТО БЪРЗ, НИТО БАВЕН;
- ДОВЕРИЕ СЕ ПЕЧЕЛИ С КОРЕКТНОСТ И ТОЧНОСТ, А НЕ С ШИКАЛКАВЕНЕ
И НАУЧИ ПРАВОПИСА - ЗА ПРЕВОДАЧ ТОЙ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН!

Благодаря, ориентирахте ме.

Весели празници,
К)

Sun Oct 09, 2011 4:44 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Oct 09, 2011 4:44 pm Re: За Филмите и Хората...
Гледал съм, и харесвам неудържимо много:
- „Астерикс и дванадесетте изпитания“
- „Фантагиро“ (сериалът, да?)
- „Цар Лъв“ (и „Бялото лъвче Кимба“, хаха ;) @ Mokidi )
- „Междузвездни войни“, серии 4–6
- айде от мен да мине, „Властелините“ – в разширените версии
- „Догма“ - тогава за първи път разбрах какъв е смисълът на всичко това...
- Casshern

Освен тях си умирам и по:
- Final Fantasy VII: Advent Children
- „Последният еднорог“
- „К-Пакс“ (който задължително трябва да се съберем и да гледаме заедно – считайте се поканени, всички четящи тук и изкушени ;))
- южнокорейския The Duelist (Вале... къде си, бре? :D)
- „Приказки от Землемория“

Сериали ще включваме ли?

Thu Sep 01, 2011 11:53 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха Thu Sep 01, 2011 11:53 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха
Тобиас ми е фаворит в поредицата КМ. Петте части ги цъкахме в родната казарма с още двама чешити. Като ги изиграхме, решихме да си направим custom made герои, като приравним характеристиките им до герои от съответен ранг. Аз си избрах Тобиас де Вантери, фанатично тъмната му страст към праведност ме грабна. Запазих заклинанията му и го приравних към воин от трети ранг по характеристики. Охохох, как мачка тоя ми-ти тамплиер/хоспиталиер! После си измислихме и нови приключения, останалата войска ни гледаше странно, но се запирахме в мойта китна канцеларийка и изпушвайки килограми забранени психотропни вещества, се впускахме в нови и нови приключения. По това време все още не знаех, че прави роъл плей сесия, макар и в много първобитен вид.
Кървав меч си беше уникален. Мултиплеър братче! Тогава единственат мулти игра за четирима, която бях виждал беше Gauntlet 2 http://ecdn3.hark.com/images/000/000/920/920/original.jpg
Започнах да я чета със смесени чувства. Дразнеха ме масата стилистични грешки, както и безумния превод. Смешни ми идваха и невероятните миксове на митологии и транскрипции на имена (тогава много се палех по митологиите, направо спях с Мифы народов мира). Въпреки това, поредицата си беше приключение без край. Преди няколко месеца гледам синовете си, направили си самоделен борд гейм, търкалят зарове и от чутите реплики явно пътешестват из Легенда. Туй то, викам си, http://www.youtube.com/watch?v=PSSDUKrzGt4 , не съм се изгубил безследно.

Не ми се иска да редя книгите в някаква класация, защото почти всяка от тях ми е била скъпа и съм я доразвивал във фантазиите си. Въпреки това, фаворит винаги ми е бил Любомир Николов. При него имаше една наивно-оптимистична вяра, че ако си добър човек, ще прокопцаш. Не знам, да се сърдя ли на Любо, ама ми отне бая години, докато вдена, че това минава само в неговите книги. Кал вече писа обстойно за възпитателната функция на авторитетите и аз напълно споделям виждането, че трябва да се прокламират определени морални норми. Неморалните норми, така или иначе ще си проправят път сами.

Не харесвах Майндкрайм. Ама аз съм си такъв, опак човек. Другите, като харесат нещо и аз викам - ядец! Книгите му ми идваха безвкусни, механично съставени. Все едно да сравниш жив човек и киборг, ужким са еднакви, но в единия душата липсва.

Много се кефех на веселяшките изцепки на Блонд и Уейн. Несериозното им отношение към всичко, включително книгите-игри, напълно се вмества във виждането, че животът е твърде кратък, за да се взема насериозно. Утре от България, през Прага, Осло и Ставангер до мен ще стигнат прочутите Асасини и ще им дръпна мини рецензия, като ги прочета.

Джордж ми идваше много детски, май съм му чел само две неща. Древното зло и продължението му. Пишеше по детски, но за разлика от Колин нещо не му достигаше да заинтригува едно телесно порастнало дете, като мен. Сега си давам сметка, че би бил идеален автор за децата ми - възраст 9 години.

Върдж, уви не съм чел. Когато тя започна да пише, мен вече ме въртеше друг водовъртеж и книгите-игри започваха да събират прах по етажерката. Преди няколко години из нета попаднах на нещо нейно (май). За един тип, койт подхвъркваше от планета, на планета в търсене на някакво съкровище. Беше приятно четиво, но ми увисна малко претупано.

P.S. Ще простите правописните грешки на един изтощен старец, ама на лодка из Северно море - толкоз!

Sat Mar 15, 2014 11:49 am Re: Трудът краси човека Sat Mar 15, 2014 11:49 am Re: Трудът краси човека
Юпииии!

Резултати от конкурса за авторско ревю на Сборище на трубадури

Mon Jul 15, 2019 6:36 pm Re: Величка Настрадинова Mon Jul 15, 2019 6:36 pm Re: Величка Настрадинова
Днес получих мейл от Красимира Стоева:

Здравей, Кал,

Може би си разбрал вече, а поради липса на Фейсбук може и да не си, но Величка не е добре. Тя се влошаваше постепенно през последните месеци, но наскоро вече състоянието й стана толкова сериозно, че да не може сама да се грижи за себе си. След последното й падане е настанена в дом за възрастни хора в Пловдив, където обаче таксата е твърде висока на фона на пенсията й. В този връзка по идея на пловдивското дружество на писателите беше пусната петиция, в която се събират подписи в подкрепа да й се отпусне пенсия за заслуги към държавата. След това трябва организация, може би Съюза на писателите, да даде предложение до Народното събрание. Не вярвам особено в успеха на такива инициативи, но нищо по-добро не сме измислили засега. Новината се разчу и вероятно могат да се съберат и някакви пари, но това ще е за месец, два, три, пет... После хората забравят, знаеш.

Ето линк към петицията:
https://www.peticiq.com/234577

Това е в общи линии. Пиши ми, ако имаш въпроси и/или идеи.

Поздрави,
Краси

Става дума за Величка Настрадинова .

До петък, 19-и , моля за вашите идеи как можем да помогнем (освен с разгласа на петицията).

Първото, което ми хрумна, е да направим кампания за дарения чрез електронното издание на „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ , като подчертаем, че 100% от събраните средства отиват при авторката. (Което винаги е било така.)

Впрочем това е и книгата, която ще четем в летния ни маратон през август.

Mon May 27, 2019 4:42 pm Re: Трудът краси човека Mon May 27, 2019 4:42 pm Re: Трудът краси човека
Да се похваля и истински вече, макар че знам ли дали му е тук мястото: от днес до неделя може да прочетете моето разказче "Без изход" на спирка "Явор" във Варна :), като част от инициативата "Спирка за разкази". Първи пробив на родна почва!

https://www.facebook.com/844137478972910/posts/2166189560101022/

П.П. Веси, ако не ти е много далеч, може ли да минеш да щракнеш една снимка? Само после трябва да се фотошопна отпред :))

Mon Jul 15, 2019 7:11 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Mon Jul 15, 2019 7:11 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Тия дни видях петицията във ФБ и подписах... но действителен ефект от тия петиции има ли, никой не знае. Другия понеделник (за уж по-широко въздействие) може да пуснем новина в блога, и съответно по листите и във ФБ, стартирайки кампанията, за която говори Кал. Надявам се, че ако всеки разпространи по всички познати му канали, все ще получим някоя и друга поръчка...

Наемам се да напиша и заредя черновата в блога, като включа инфо и линк и към петицията. И разбира се, ще си платя екземпляр от книгата заедно с останалите от маратона. За друга помощ не се сещам в момента, но ако някой има идеи, мога да се включа.

Sun Mar 10, 2019 11:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 10, 2019 11:40 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравейте!

Готова съм с упр. 7.

Смях се доста. Още повече, защото разказа ми напомняше на Ван Хелсинг с Хю Джакман. Там слугата на Дракула също се казва Григор, гърбав и грозен. И Има една конкретна сцена, когато Григор измъчва върколака, и Дракула го пита:
-Защо правиш това?
-Това ми е работата, господарю - отговаря Григор. /или нещо подобно/.

Ако Калин беше означил редакциите си с акроними, щеше да ме улесни значително. Намирам подобия на предложенията му, но не знам как да ги означа. Може да има грешки и чуденки.

Тези Инфодъмпове ги маркирах със замах големи абзаци.

И редакциите/коментарите ги нацвъках, не са малко. В следващото упражнение доста ще ви улесня за нещата, които не са смислови редакции. Но пък ще ми е интересно дали имаме съвпадения, щот се чувствам като някой дето си няма представа какво прави и дали е правилно.

Упражнението ми отне ми 1 ч и 20 мин.

Лека вечер!

Sat May 25, 2019 10:43 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat May 25, 2019 10:43 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Прочела съм много книги, които съм обикнала и които означават много за мен, така че в никакъв случай не мога да посоча само една и да кажа: "This is THE book for me" Което е хубаво, защото всяка година ще мога да излизам с нова препоръка. :) Сега, като за първи път, избирам "A Room of One's Own" на Вирджиния Улф, която е и любимата ми книга от нея. Нещо, което смятам, че трябва да се прочете от всяка жена и всеки творец. Имам я в електронен вариант, така че който иска, ще му я пратя. Но съм я чела в оригинал, така че е на английски.

Tue Sep 10, 2019 11:05 pm Re: Общополезности Tue Sep 10, 2019 11:05 pm Re: Общополезности
Ако решите да си търсите родата по страната, включително като стигнете до регистри за раждания, смърт, сватби, оказва се, че нашата държава си има много прилично функциониращи Архиви. До които - срещу скромна сума (макс 10 лв., ако решите да си направите карта за 1 година), можете да достъпвате след заявка и осигуряване - изисканото. Да не говорим, че хората в системата много смислено могат и да насочит къде да търсите (напр. за лица от началото/края на 19.век живели).

Полезни съвети как да процедирате, ако тръгнете да търсите из Архивите за родословието си - за да си оптимизирате и време, средства, енергия:
http://dnagenealogy-bg.org/mybb/printthread.php?tid=63

П.П. Допълвам - има определени услуги, които се заплащат извън този абонамент/членска карта.
Например копия, изготвяне на справки дали нещо се среща и къде. Т.е.не е само абонаментът, ако искате и други неща.