choveshkata.net

Fri Jul 10, 2020 9:45 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jul 10, 2020 9:45 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мой отзив за „Сбогом, дневнико!“ :

Много сладурска книжка. :)

Втората ще си я оставя за десерт след сериооооозното четене, което ме чака покрай Уърлдкона и „Хюготата“. Или за антидот, ако сериозността ми накърти. ;)

Избрани любимости:

~ За първи път попадам на книга (а не комикс), в която имам порив да цитирам картинките (а не – поне засега ;) – текста)...

Например: картинката на с. 17 с тиранозавъра, стиснал смартфон, но мечтаещ за хендсфри. :D

~ Сега да си дойдем и на думата – тоест на текста:
Разплаках се отново и им казах, че няма да ходя на училище. Не стига, че никой не ме познава, ами и ще стана известен като единствения ученик без телефон в целия пети клас. Татко пък започна с една от неговите речи а ла „По мое време нямаше такива истории и някак си светът се въртеше!“. Вероятно само светът се е въртял, тъй като татко и останалите пещерняци все още са чакали някой да измисли колелото.

~ Ха! Появи се и моят типаж:
Заради цялата тая афера с доброволците Нела се ската някъде и де факто си беше на ВАКАНЦИЯ! А ние тука дни наред се гърбихме като роби да стегнем новия апартамент! Нашите боядисваха, а на мен, както винаги, се падна тежката работа. Аз смених паролата на уай-фая, тествах скоростта на нета и разбрах кой е най-евтиният дюнер в квартала... Ама благодари ли ми някой? НЕ!!!!!
Нела обаче си дойде и се направи отново на Мис Добра Воля. Разправяше на нашите как се борили за живота на застрашените белоглави и египетски лешояди. Чудно как не са я изяли, и без това прическата ѝ е пълен леш!
По-нататък не слушах какво е правила, понеже просто ми призля от изпълнените с възхищение погледи на нашите.
„Браво, маме, гордеем се с теб!“ – БЛЯААААК!!!!!!
Да ти кажа, ако поискам, и аз мога да стана еколог, и то веднага. Веднъж гледах по телевизията как едни еколози протестират. Още не знаех какво е да протестираш, ама се оказа, че просто си лежат пред едни булдозери. Ей това е работа! В лежането и мен ме бива доста. И освен това ВИНАГИ си хвърлям боклуците в кофата. Освен дъвките. Тях понякога ги залепям под чина .

~ Ха! А това е другият мой типаж:
От Дончо човек може да научи много. Всъщност цялото човечество може да научи много от Дончо. Той има полезни съвети за всичко, за което се сетиш.
Ето например един:
„Ако човек не си дава зор, не се поти. А ако не се поти – може да си носи същата тениска цяла седмица.“

(Като доктор Джекил и... оня другия.)

~ И нещо много, много сериозно, което все си обясняваме с детко:
Татко клекна пред мен и ме прегърна.
– Моето момче... – шепнеше той. – Ние сме ти родители! Ако имаш някакъв проблем, ако нещо се е объркало, винаги можеш да разчиташ на нас. Защо е трябвало да се криеш? Може да се ядосваме, може да ти викаме, може да те наказваме и сигурно, когато сме изнервени, невинаги постъпваме най-правилно, но каквото и да правим, правим го, защото ни е грижа за теб.

Wed Jul 24, 2019 6:40 pm Re: Културни събития Wed Jul 24, 2019 6:40 pm Re: Културни събития
Не знам дали тук има фенове на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, но аз съм им МНОГО голяма фенка и не пропускам концерт де що има в София... та на 28 август от 19 часа в лятното кино на НДК Кабана имат концерт. Билетите на предварителна продажба от ивентим са по 20 лева, аз вече се сдобих с такъв, веднага щом разбрах, че ще имат още един летен софийски концерт (бях и на предишния им на 18 юли в Маймунарника).
Ето и линк към фейсбук събитието: https://www.facebook.com/events/519061812224077/

Mon Jan 06, 2014 7:03 pm Re: Основи на Човешката библиотека Mon Jan 06, 2014 7:03 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Въпросът „ Пука ли ви [за българската литература]? “ в Under the Smoke Shadow ме вдъхнови за следното:

Аз съм Калин от Човешката библиотека. (По съвместителство – и литературен агент на български автори. Темата „Може ли да вирее литературен агент в малък пазар“ заслужава отделен разговор – ако има интерес, ще ѝ посветя един запис в блога ми.)

На въпроса „Пука ли ми за българската литература?“ мога да отговоря лесно: Да.

(Всъщност през последните години изпитвам все по-малко удоволствие, респ. желание да чета чужда литература в превод на български. Качеството на превода е функция на условията, в които работят колегите преводачи. При малък пазар те са на същия хал като всички нас.)

Въпросът „И като ми пука, какво правя за нея?“ ми е постоянно на дневен ред. (И постоянно мъчен. :D) Тази година с Човешката библиотека замисляме две инициативи, които са пряко по темата:

– Копнеж за растящо творчество, с който ще насърчим пишещите ученици и студенти в България, а ако ни стигнат силите, наградите им ще включват писателски работилници;

– Копнеж за човечни книги, в който за първи път ще отличим изданията от изминалата година, удовлетворяващи критериите , които прилагаме в нашия собствен подбор. Идеята е да помогнем с разгласата и разпространението на отличените книги (както вече правим с така наречените ни Посестрими.)

Предложенията на Светльо Желев също ми харесват и бих се подписал под тях на драго сърце. За съжаление, не вярвам на настоящите ни „управници“ – но вярвам в силата на повторението ;). Ако ги повтаряме достатъчно често, пред достатъчно много хора, имат шанс да се случат.

Какво друго предлагате?

(Божо, писали сме си и преди – докато чакаме някой друг да мисли и прави рекламата, ще е зле, няма начин. Най-ефективната реклама при книгите е препоръката от читател, комуто вярваме. Проверили сме го емпирично през тези 7 години. Ти препоръчваш ли достатъчно активно книгите, които са ти харесали? А готов ли си да се включиш в Човешката библиотека – отворена общност от доброволци – за да помогнеш нещата да тръгнат по-добре?)

Sun Dec 15, 2019 2:11 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Sun Dec 15, 2019 2:11 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Не съм ъпдейтвала тук от два месеца. Но новините са чудесни. :)

В случай, че още не сте разбрали – точно в 4:15 на 14 декември 2019 приключих голямото пренаписване на “Обетът” известно с кодовото име втора първа чернова.

Наградих се с половин бутилка Бейлис и кутия сладолед. Не можах да заспя часове наред. Освен вълнението че приключих, последните глави бяха много интензивни откъм действие и емоции, та на практика три дни поред бях надрусана с адреналин. Карах го на по 2-3 часа сън. Забравях да ям, с часове не ставах от лаптопа дори да отида до тоалетната, ядосвах се на всяко нещо, което ме отвличаше от писането.

И ето ме сега с една съвсем прекрасна чернова на първата част от историята за Люба Добрева. Сто и тринадесет хиляди думи! Уау! Само преди година и половина, ако някой ми беше казал, че ще го направя, щях да го помисля за луд. Никога не съм се имала за толкова мотивиран и отдаден човек. Явно просто не съм се отдавала на правилните неща.

Сюрреалистично ми е.

Не е като да не вярвам, че се е случило. Необичайно за мен – но не се съмнявах, че ще стигна до тук, въпреки моментните съмнения и дупките, в които пропадах. Изпитвам една тиха лъчезарна радост от постижението.

Обещала съм си до 24 декември включително да не докосвам ръкописа. Ще ми се и да не мислех за него, но е невъзможно, та си трупам идеите/бележките в един файл. На 25-ти се връщам да редактирам поне първите четири-пет глави с идеята да изпълня едно обещание и да изпратя откъса на издателство.

Сега страдам от тежка писателска абстиненция. От вчера насам съм в стил: „ъъъъ… и сега какво… а, да, десет дни без писане…“ И трябва да си го напомням всеки път, щом тръгна да включвам лаптопа за да пиша… което е на всеки пет минути някъде. Планирам да я излекувам с много четене, наваксване със сериалките и видео игрите.

Рапорт даден!

Sun Mar 02, 2014 10:44 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 02, 2014 10:44 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
По повод използването на track changes:

Libtre office: https://help.libreoffice.org/Common/Recording_Changes
Open office: https://wiki.openoffice.org/wiki/Documentation/OOoAuthors_User_Manual/Writer_Guide/Tracking_changes_to_a_document

MS office 2007: https://office.microsoft.com/en-001/word-help/demo-use-tracked-changes-and-comments-in-your-word-2007-documents-HA010252067.aspx
video: http://youtu.be/rdlYEir1nJo

Wed Apr 01, 2015 10:48 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed Apr 01, 2015 10:48 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Мисли за "Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна"
Kpackama to Човешката
7 hours ago

Здравейте пак!

Ето, че дойде един момент, в който вече ако отложа, няма да стане никога - затова реших нека е сега, а не никога! Какво е час сън между приятели :)

Тук ще изложа в колкото се може по-малко хаотичен порядък своите впечатления от книгата, която дочетох оня ден и която вие ми пратихте преди време, още като излезе - "Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна". Прясна ми е още, та се надявам да съм адекватен и обективен... Но дори да са стари впечатления, това ги прави пък устойчиви, истински, тоест спорен е плюсът на това, че ей сега съм я свършил. :D

Първо, още като чух, че съществува такава книга, много се развълнувах и се зарекох напук на натоварения ми график като читател да я изчета (и тя даже предреди Дон Кихот и много други неща, които ми стоят като пропуски на изчакване). Все пак това е малка жертва в името на актуалността и това да си в крак с нещата, и да подкрепиш нещо, което е още живо. Сервантес няма да пострада, дори никога да не го прочета тоя дон Кихот. Та като чух, че има книга за тия събития, на тая тема, много се зарадвах. Браво! Аз лично участвах пряко в някои събития от тази протестна вълна, главно съм свързан с окупацията в НАТФИЗ, затова ми беше много интересно да прочета какво е видяно от други очи и разбрано от други глави за неща, които са ми близки. Препоръчах я тутакси на хората, с които сме близки заради НАТФИЗката окупация... Не знам дали някой от тях е посегнал към нея. Съмнявам се, но се и надявам. Вие знаете обаче по-добре от мен дали да или не.

(Съжалявам, виждам вече, че страшно много се откланям и пиша обеми! Съжалявам, съжалявам, съжалявам! Нещото, което най-много ми е органически неприемливо е това да бъда бърз и кратък. Хич не съм пригоден към днешното забързано време и всячески се опитвам да го забавя... Ама сега бавя и вас, читатели на този имейл. Отново, простете, моля! Нека утеха ви дава една позабравена вяра, че общуването може да бъде не само полезен и високоефективен информационен обмен, а и разговор, удоволствие, включително удоволствие от езика и употребата му... Макар че - на кого съм седнал да обяснявам това, та нали таите любов към литературата! Хаха, засмя се сам той на себе си.)

Книгата започна много ударно и си признавам, че съм от няколко гледни точки разочарован. Явно някаква част от мен се нуждае от повече от художествената нишка - тази с приказките, с разговорите с баба някъде там във Вселената, от разговорите с "лошото" ли беше, "другото" ли беше... От тези по-фантазни епизоди. Щеше ми се да се навържат някак, накрая да се преплетат с реалистичната линия и да стане един ми ти синтез за чудо и приказ. Дори да сте имали опит за нещо такова, до мен достигнаха само парчетата, не и цялото, не и синтезът.

Съжителството между фантазни и документалистични текстове за мен имаше единствено цел да обгледа нещата отвсякъде - като факти, като тенденции, като процеси вътре и вън. Да има разнообразие от гледни точки и подходи, за да може всеки да си състави своя истина - а не като медиите, да филтрираш предварително. Предполагам, че сте се опитали да "лъжете" по-малко, като по-малко преценявате общата структура на книгата. Е, аз лично бих с удоволствие прочел някоя по-голяма "лъжа", но много оценявам опита ви да намерите баланс между сухия анализ и емоционалното, образното предаване на послания. "Ни така, ни вака", ама какво пък от това? Това само по себе си е доказателство за неподправеност. Ако текстът беше твърде безупречен, щеше да замирише на пропаганда. :)

Пак по тази линия, много ме дразнеха някои неща около документалистичните моменти. Напечатаните записи, речта едно към едно, начина на изказване на някои хора... Всичките тези неща непрекъснато ме "отстраняваха" от текста (театрално казано - всъщност значи да ми разбият илюзията, че това е реалността, а ми напомняха, че това е реален запис, че това е документален текст, че не се говори ей тъй, идеално, ами реално си се говори, че това не са перфектно преценени литературни образи, които си приказват, ами са хора от плът и кръв, които хем са по-истински, хем и по-малко бива да им се вярва - по-скоро човек трябва да взима предвид и да се съмнява, отколкото да вярва). Тези моменти ме дразнят, понеже читателското в мен е навикнато да го галят с хубава реч, с точни реплики, с точно толкова обяснение, колкото е нужно - преценено, лаконично, красиво казано... Пък тук виждам нещо сурово, необработено, и това дразни - и смятам, че дразни полезно. Иначе ще се понесеш по течението и ще спреш да мислиш. Повечко Брехт има в книгата, отколкото Станиславски.

Малко по-досадно ми беше това колко много реплики остават недовършени, все едно намек някакъв, все едно е ясно за какво става дума. Имам предвид неща като "А, значи имаш предвид, че...", които на мен лично не ми носят много, само ми вкарват шум. Вероятно сега си противореча - дразненето полезно ли е или не е, в крайна сметка? Полезно, но с мярка! Та това конкретно ми беше в повече на някои места. Мисля, че то е колкото в маниера на писане, толкова и във вашия маниер да водите разговори. Просто хора, които са на една вълна и са разговаряли често помежду си, е, много ясно, че ще могат и с половин дума да се разберат. Само дето не забравяйте, че в разговора имаш и очите на събеседника, имаш и интонацията му... Когато аз прочета, че примерно Лъч е казал "А, значи...", аз не го чувам, не го виждам, пък не го и познавам, за да предположа какво ще да е било това му включване. Виждам само "А, значи...", което не ми носи информация какво аджеба значи. (Примерът е измислен, разбира се, нямам силата да търся конкретно място в текста. Ако ме помолите, ще бъда така учтив, но не и преди това.)

Като цяло все пак смятам стила за удачен, и всичките стилови "грешки" и тръни в моите очи за напълно оправдани и нужни. Настрана стиловите забележки.

Съдържанието много ми хареса. Винаги съм ценял това, че ЧоБи все някак се стреми да разбива стереотипи. Аман от тия стереотипи, ей! Браво на вас. Заради една среща с вас в една писателска работилница преди много, много време, аз чух формулирана тази функция на един мой текст, и от тогава насетне все по-целенасочено се мъча да усиля този момент на обръщане на очакването, на размърдване на читателския мозък. Като кажеш на някого нещо, което не си е помислял, ти му напомняш все пак да си знае, че не всичко знае и да не се задоволява с отговори, а все да се връща към въпросите, за да е винаги в реалността, актуален и адекватен.

Какво да ви разправям, че са ме вълнували моментите с котките и с конете? То по-важно е да се каже кое ми е било излишно... Пък как може нещо да ти е излишно, щом целта е да има колкото се може повече натрупване върху темата, за да изкристализира някаква смътна истина?

Ще кажа какво ми е било недостатъчно. Макар обемът на книгата да си е солиден, според мен малко хора участват! (Може би просто ми е харесало и искам още и още и още, хаха.) Все пак останах с едно впечатление за малкост. Чопнато тук, чопнато там, и накрая имаме цяла купчина трохи и късчета, пък темата е едно швейцарско сирене. Може би това впечатление се усилва от факта, че не винаги разбирах кой говори! Ако пишеше "сега тука аз съответства на Кал, а ей тука аз съответства на еди кой си", щеше да се получи по-голям ефект хем на документалност, хем на мащабност - я гледай колко много различни хора са писали, ще си кажем ние, читателите. Пък сега четем, четем, то все "аз"! Гледаме в началото - двайсет имена списатели. Какво е това разминаване, питаме се - едно аз, пък сума ти автори... :)

Ох, предполагам, че "аз" в повечето случаи си е един и същ, онзи с диктофона, но все пак не биха ми били излишни едни такива встъпителни параграфчета от сорта на "Седим на Седмочисленици, слънчев четвъртък е и сме аз, Вейр, Вяра и Панчо от еди къде си." Разбирам, че липсата на такъв параграф може би цели фокус не толкова върху тия подробности, колкото върху съдържанието на разговора, мислите. Не е важно кой го казва, ами какво казва. (Иначе щяха да са на мода неща от сорта на "Ще репетираме до среднощ." - Шекспир или "По дяволите, не мога да се концентрирам днес!" - Ницше) И все пак, читателското в мен по-лесно артикулира думите, ако си представя кой говори. Ако имам образ зад думите, аз по-пълно ще разбирам какво точно значат... Пък образът зад думите в повечето от текстовете ми се гради най-вече на три- или четирибуквени имена, които се мъча да запомня и свържа с различните реплики... Абе зор си ми беше да се ориентирам в диалозите. :) Може би ако беше написано като пиеса? "Кал: Да започваме. Лъч: Откъде ще започнем? Кал: Колко пъти да... Лъч: Добре де! Кал: ...го повтарям?! От въпроса до какви промени доведе това..." (Пак случаен пример, хихи)

Стига съм писал. Сигурно ще почна да се повтарям скоро.

Заключавам своята реч с това: тъжно ми беше, че няма никой човек от НАТФИЗ, дето да се е включил в това начинание да се обходят тия теми. Това хем ме натъжи, хем ме и амбицира да седна аз да напиша каквото си спомням, каквото ми е останало като впечатления, пък и да перна някое и друго дръзко разсъждение за нещата. Съзнавам, че имам само две очи, които заради вселенските мащаби се смятат за една (гледна) точка, но гледна точка по гледна точка става и натрупването, и... Ама аз пак седнах на краставичар краставици да продавам, прощавайте. :) Нали току-що изяснихме тая работа с натрупването на мисли от различни хора...

Освен това ще опитам да навия и един мой близък приятел, с когото заедно бяхме до гуша в окупацията, също да напише своите впечатления и спомени. Няма да е лесно, голяма е мърда, що се отнася до самостоятелна работа при него... но ще дам всичко от себе си.

Хайде, със здраве! Много благодаря за четивото, беше ми полезно. И дори за нищо друго да не ми беше послужило, само това, че ми върна ония събития в по-съзнателния фокус, пак си беше плюс. Вярно, че опитът си остава втъкан в подсъзнателното, но и съзнателната рефлексия върху случите, които си преживял, хич не е маловажно! Пък щом с такава охота мислите ми възстановяват неща от онова минало, значи има и нужда, и още недообфилософствани моменти в него...

Приятна нощ от мен. Все ще си пишем пак, сигурен съм... А ако напиша нещо, обезателно ще ви върна услугата и ще ви пратя да четете, да видите какво е. Хахаха :)

Краси

П.П. Чак сега осъзнах, че въобще не съм взел предвид съществуването на предишните томове на приказки за Юнаци и злодеи. Все пак не смятам, че книгата трябва да изисква да си чел предишните, за да я схванеш - тоест смятам за плюс в случая, че не съм запознат с тях и съм я чел девствен, така да се каже.

Успех!
Краси

Sat Feb 08, 2020 8:35 pm Re: Трудът краси човека Sat Feb 08, 2020 8:35 pm Re: Трудът краси човека
Не съм от редовно хвалещите се, но пък трябва да тренирам по-усилено: 

По света:
- Още една отличена творба в short edition - " Умбра " (или " укротяване на есенната сянка " в българския си вариант) - финалист, избран от журито, с отметка "препоръчанo".
Открих случайно и една стара творба, за която не знаех, че е номинирана и отпечатана: "Grasse matinée", в сборника "Dans la Cour", Ella éditions 2016. От конкурса Prix Lucien Laborde 2015.
Това е второто отпечатано в чужбина стихотворение след "Incontrôlable", включено в сп. Lélixire – Hors série #1, Editions Robin, mars 2016
У нас:
- Награда за поезия/издаване на дебютна стихосбирка в конкурса на Scribens и Арс от януари т.г. Най-после...
- Награда/публикация в конкурса за поезия и проза на Психологичен Център S.O.V.A. "Речник на страданието" 2020 за две стихотворения - " Бял воал " и "Нищо".

Thu Sep 22, 2016 10:27 pm Re: Наши текстове Thu Sep 22, 2016 10:27 pm Re: Наши текстове
Крехки метаморфози

Ранена от най-древната себичност
- светът че се крепи на раменете ми -
все още не чета, а жалко сричам
искриците в очите на детето,

загадъчните жилки на дантелите
в ръцете на изкусните старици...
Животът като чудно ръкоделие
от пръстите прескача по шевиците.

От пейките политат чудни птици;
поспирам неумело и се вслушвам
във песните им, хвъркащи по жиците,
във клоните от вятъра полюшвани...

Какво като пиесата е същата
- една от десет хиляди години?
От вечното завръщане към къщи
една десета даже не е минала...

Отсъствието в празната градина,
тъмата на студената къпина,
миражите в безкрайната пустиня,
са само колелцата на верига,
останки от сценичен механизъм...
завесата пред който бавно вдигам.

Но отговорът таен на въпроса
кое във тази утрин има смисъл,
звучи нестройно под петите боси,
прецапали безгрижно през лехите.

Макар че не умее да говори,
във прашното на тъмния си космос,
хлапакът тъй отдавна в мен затворен
се учи светлината да докосва.

(П)объркани приказки

Аз не помня кога ме остави в гората,
помня само студът как в сърцето ми влезе.
Щом повдигнах клепачи - нахлу тъмнина,
по ръцете ми плъзна, уви се в нозете ми.

Дълго бягах и криех се в клоните горе.
И треперех в най-скъпа коприна увита.
А когато видях светлинка от прозорец,
лъч надежда проблясна в нощта зад очите ми.

И се втурнах нататък... уж дочух песен птича.
Привидя ми се огън, топъл дом и усмивка.
Колене разранила, се препъвах, но тичах,
и се спрях чак на къщата светла в лехите.

Ала тя се оказа част от друга история.
В гъсталаците зли ме поряза вретено
и удари дванайсет. Заекът проговори.
Принцът стана на жаба; змей се влюби във мене.

И заспах. (Или не?) Разпокъсано време
се заспуска по тъмната кула. Герои,
всеки славно дошъл болестта да отнеме,
изпопадаха в моите сънни покои...

Аз... не помня кога ме остави в гората.
Във ума ми все повече прорези зеят.
И навярно съм само заглъхващ остатък.
Болно ехо в кошмара на плачеща фея.

Sun Mar 03, 2019 10:06 pm Re: Труд и творчество Sun Mar 03, 2019 10:06 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за кратък разказ Агоп Мелконян

Тема: -
Краен срок: 31 март 2019 г.
Резултати: 26 април 2019 г. в сайта на списание „Сборище на трубадури“
Възраст: -
Вид творба: разказ
Изисквания: Очакваме разказите ви в обем до 1500 думи, написани на кирилица, шрифт Times New Roman или Courier, размер на шрифта 12, във формат .odt, .doc, .docx или .rtf. Разказите трябва да са на български език. Разкази на чужд език могат да бъдат изпращани, но организаторите не гарантират, че могат да осигурят навременен и качествен превод, така че творбата да се състезава наравно с останалите в конкурса. В този смисъл преводът остава задължение на участника. Допуска се един разказ от автор.
Допълнителни изисквания за творбите: Участващите разкази трябва да са авторски, непубликувани под каквато и да е форма (на хартия, в интернет, под формата на аудио и/или видео). Не се допускат разкази, участвали в предишни издания на конкурса. Разказите, които не отговарят на условията, няма да бъдат допуснати за участие.Изпращайте разказите до електронната поща на конкурса: konkurs2019 [ет] trubadurs.com*. За да бъдете идентифицирани при крайното класиране, в имейла за участието Ви в конкурса трябва да се съдържат:
Заглавие на имейла: „За конкурса“
Тяло на имейла (на отделни редове):
заглавие на разказа
трите Ви имена
имейл за контакт
град или населено място
точен адрес
телефон
Прикачен файл: заглавието на файла трябва да е името на разказа на кирилица, файлът трябва да е в един от одобрените формати (.odt, .doc, .docx или .rtf.), файлът трябва да съдържа единствено заглавие на разказа и текст на разказа (прочетете тази статия за препоръчителното форматиране)
Задължително използвайте вградения брояч на думи в MS Word/LibreOffice (възможни са разлики с Google Docs), за да се уверите, че сте в определения лимит за брой думи (1500).
В прикачения файл трябва да присъстват единствено заглавие на разказа и текст на разказа. Не вписвайте личните си данни в прикачения файл!
Награди: Разказите от челната тройка на редовното жури и носителят на специалната награда от почетното жури ще бъдат публикувани в сборник заедно с представителен подбор от творби на Агоп Мелконян. На всеки от финалистите ще бъдат връчени персонализиран плакет и допълнителни награди от организаторите.
За повече информация: https://trubadurs.com/2019/02/11/konkurs-agop-melkonyan-2019/

Thu May 09, 2019 1:24 pm Re: Труд и творчество Thu May 09, 2019 1:24 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за поезия „В полите на Витоша”

Тема: -
Краен срок: 24 май 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: автори на възраст над 18 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Всеки автор може да участва с не повече от три непубликувани стихотворения. Стихотворенията се изпращат в пет екземпляра, в запечатан плик, а в малък запечатан плик се прилагат лични данни (трите имена, дата на раждане, адрес и телефон за връзка). Изпращайте творбите си на адрес: София 1000, пл. „Славейков” №4, Столична община - Дирекция „Култура”, за конкурса „В полите на Витоша”. Участниците на възраст до 25 години трябва да отбележат на плика числото 25.
Награди:
- Първа награда – 800 лв. и малка пластика
- Втора награда – 500 лв.
- Трета награда – 300 лв.
- Съпътстваща награда за млад поет до 25 години – 300 лв.
За повече информация: http://artsofia.bg/bg/pub/nacionalen-konkurs-za-poezija-v-polite-na-vitosha

Национален литературен конкурс „С море в сърцето“

Тема: -
Краен срок: 16 юни 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: в жанрове поезия и проза
Изисквания: Приемат се произведения на български автори в два жанра, оформени по БДС – с 30 реда на страница и 60 знака на ред:
• Поезия - до 2 лирични творби
• Проза - 1 текст с общ обем до 5 стр.
Всеки участник може да изпрати творби в горепосочените жанрове на littsarevo - в - gmail.com , придружени с кратка информация за автора, включваща биографична и творческа справка, както и данни за обратна връзка. Конкурсните произведения да не са публикувани другаде, освен в периодичен печат, също така, да не са награждавани в регионални или национални конкурси. Конкурсът е явен.
Награди: грамота от община Царево и парична премия в размер на 400 лева за първа награда, наградата за второ място е 300 лв, а за трето място 200 лв. Текстовете на спечелилите участници ще бъдат публикувани на официалния интернет сайт на Община Царево http://www.tsarevo.org Ще бъде издаден и сборник с всички номинирани произведения.
За повече информация: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29571&sid=7

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „РАДА КАЗАЛИЙСКА“ за 2019г.

Тема: -
Краен срок: 31 август 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение и/или разказ
Изисквания: Участниците изпращат едно стихотворение и/или един разказ до три печатни страници. Произведенията да не са публикувани до момента. Нужно е да се запишат три имена, адрес и телефон за контакт. При изпращане по e-mail, творбата да бъде като прикачен файл, с шрифт “Times new roman” – 12, с написани най-горе вляво трите имена на автора, адреса и телефон за кореспонденция. Материалите за конкурса да се изпращат в плик на адрес:
Гр. София, п.к. 1172, ж.к. „Дианабад”, ул. „Никола Габровски” № 55,
НЧ „Добри Чинтулов-1935”- за конкурса
или на e-mail: rada.kazaliiska - в - mail.bg
Награди: ? Наградените творби ще бъдат публикувани в сайта на читалището– chitalishte.info, както и в сайта на фондация „Буквите”
За повече информация: http://chitalishte.info/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0/

Sun Jun 01, 2014 12:53 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Jun 01, 2014 12:53 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Ако има нещо важно за вас, което искате да разбера, просто ми го кажете с нормални словоред, тон, думи и със замисъла да ви разбера.

Ако ви е по-интересно да говорите в закачки, вземете пример от Калин - прави се с усмивка и за неща, от които не зависи дали някоя съвместна дейност ще се случи добре.

А ако звуча твърде формулярно (от формула), това е, защото искам да ме разберете ясно, а сме различни.

Tue Jun 04, 2013 6:57 pm Re: Песента на ханджията Tue Jun 04, 2013 6:57 pm Re: Песента на ханджията
Наброски за представянето „По какво се отличава „Песента на ханджията“ от познатите ми книги“ :


В целия роман ще срещнете всичко на всичко 18 герои. Въпреки това ще ги помните по-дълго от стотиците в епичните десеттомници. Седмици след като изпратите героите към следващите пътешествия, гласовете им ще ви съпровождат във вашите.
В „Песента“ няма ни една война, ни едно сражение. Има схватка между трима, схватка между двама и три сблъсъка, в които физическите умения не помагат с нищо. Аз ги помня и петте, щрих по щрих... и са повлияли, осъзнато или не, на начина, по който пиша екшън сцени. Само Зелазни ми е влиял така.
„Песента“ не е любовен роман – не и в смисъла, който обичайно влагаме в „любовен“. Там обаче има една интимна сцена – 30 страници интимна сцена, с повече от двама души – която и до днес ме кара да се чудя:
– какво са разбрали, какво са почувствали всички други знайни мене автори (освен Стърджън и Зиндел) от обединяването на телесното и на душевното привличане – връзката между секса и желанието и копнежа и нуждата да обичаш; и ако са разбрали, ако са почувствали нещо – защо, за Бога, никога са се успели да ни го покажат
– какво сме разбрали, почувствали ние, живите човеци, за които мисълта да споделим легло с повече от един (а понякога – даже с един) партньор е... не, почакайте, аз няма да ви кажа. Кажете вие: каква е реакцията ви, ако си представите, че сте в легло с повече от един партньор? И, една стъпка по-натам: откъде ви е дошла тази реакция? (Ако не е от личен опит?)
– и следователно - как е възможна една секс не, не, думата я уцелих по-добре в началото – една интимна сцена, при която чувствата буквално замъгляват умовете на участниците (но избистрят взора им... ще видите)... как е възможно една чувствена сцена да ми породи толкова дълбоки мисли ? Знаем ли ние, като разказвачи – знаели ли сме някога – как да ползваме историите си наистина ? Знаем ли какво всъщност можем?

... Засега дотук. ;)

Tue Feb 26, 2019 10:07 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue Feb 26, 2019 10:07 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Цяла седмица не съм пипала аутлайна. Не знам защо забих така, не е като да не запълних част от дупката, която имах след кулминацията.
Днес си разписах някои по-големи стъпки, които ми предстоят, и си поставих някои срокове. До 26 март съм планирала да приключа с аутлайна, магичната система и създаването на света, в който се развива действието. След това имам месец да напиша втората чернова.

Днес успях да свържа някои неща от втора част, което доста ме радва. Там историята я мисля отзад-напред, хаха. Въпреки, че знам началото долу-горе доста ясно.

Рапорт даден! :mrgreen:

Fri Apr 10, 2020 8:19 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Fri Apr 10, 2020 8:19 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Позволявам си да цитирам тук вчерашното писмо на Наско – като продължение на горното:

Последни признания на съставителя!

Неслучайно обявих, че напускам функцията си на съставител на алманаха. За това има не една сериозна причина:

Когато през 2007 година започвахме да правим алманаха, си мислех, че е достатъчно пълноценно познаване на фантастиката (което имах), способност за оформление и форматиране на изданието (които се научих) и ентусиазъм (който не липсваше). Наясно бях, че нямам качества на мениджър и разпространител, но си представях, че тези неща ще се получат постепенно от само себе си.

С времето обаче, докато работехме над 10-те алманаха, се разкриха ред проблеми, които следваха от типа личности, които сме ние, неколцината правещи изданието. Като млади ние със Сашо Карапанчев много спорехме кое във фантастиката е по-важно, дали идеите и съдържанието или литературната форма. После тези спорове затихнаха, защото разбирахме, че и двете са еднакво важни.

За съжаление обаче, това различие се прояви в работата над аламанаха, защото аз егоистично смятах, че доброто съставяне на съдържание и ценности е по-важно от редактирането и коректурата на крайния продукт. Особено това си пролича при алм. 2012 г., където допуснах недобре редактирани и коригирани материали и грешки, между които името на нашия ценен автор и съратник Пламен Младенов, който „прекръстих“ на Петър Младенов.

Сашо се бореше с мен, но без особен резултат. Още повече, че във всеки алманах поне 30% (а и повече) от текстовете бяха по негови предложения или авторски, а аз не се сетих да му предложа дори съ-съставителска роля. Много късно започнах да забелязвам, че той възприема тази моя несъобразителност и несправяне като нещо насочено лично към него.

С Кал също имахме различия. Не проявявах достатъчно уважение към екологичните му възгледи да се компенсира хартиеното производство на алманаха, накърнявах неговата подреденост и принципност, както например с авторските права. Не се учудвам, че и той се оттегли от редакторската работа, с което и без друго голямата натовареност, падаща върху Сашо, се увеличи.

В работата по последния алманах, която още не е завършила, недостатъците се проявиха с пълна сила. До последния момент не признавах дори пред себе си, че някои от текстовете нямат определен редактор, а и болестите в последно време ми изядоха парите, предназначени за коректорката.

Всички тези мои провали като ръководител и разпределител доведоха да изостряне на вътрешните отношения в групата. Нашият безкористен и всеотдаен Вальо, който въпреки отдалечеността си не преставаше да работи за алманаха, се втурна да запушва дупките в редактирането, които аз допуснах. Като резултат, Сашо реагира като професионалист с 33 г. стаж в големи редакции...

Най-чистосърдечно признавам, че вината за тези напрежения в последно време е изцяло моя!

Надявам се ще ми простите! Винаги ме е движило само едно желание - да съществува такъв алманах и той да бъде територия на нашите ценности!

Ще бъда щастлив да помагам на новия екип на алманаха като оформител и като автор (ако приемате материалите ми).

Атанас П. Славов

Наско (:

Топло благодаря за това лично споделяне. То разкрива важни части от историята на алманасите.

За себе си само искам да поясня, че основните причини да се отдръпна от подготовката бяха:

1) в по-ранния случай, липса на сили и ресурс. Тогава практически аз бях останал (оставен :( ) като единствения човек, който движи изданията в поредица „Човешката библиотека“. Ако не се бях оттеглил от подготовката на алманасите, поредицата щеше да спре;

2) в настоящия период, принципното ми пренасочване от правене на нови книги към популяризиране на вече съществуващите (и търсене на излаз извън Бг).

Така че поне от моя страна няма усещане ти да си ме отблъснал. Моментните търкания не се броят – те са неминуеми във всеки екип. (Ако знаете какво се случва сега в „Щастливеца“, с които правим гражданския проект „Място за бъдеще“ от 2007-а...)

Но наистина зова бъдещия съставителски и редакторски екип да помни най-важното: че работата по такива издания се движи от радостта, която ни носят – и самите издания като краен продукт, но и работният процес по сбъдването им.

Пожелавам ви повече радост,
ЧоБи: Кал)

Mon Jan 17, 2022 5:36 pm Re: Политкоректността във фантастиката (и въобще) Mon Jan 17, 2022 5:36 pm Re: Политкоректността във фантастиката (и въобще)
Когато писах тази статия, бях обзет от доста консервативен плам :lol: Благодаря ти, че си я споделил. Моят основен проблем с woke нещата идва по няколко линии, но основната е една - набляга се на другостта, а не на човечното. Не го пиша само защото съм в този форум и ще опитам да обясня какво имам предвид с конкретен пример.
Това лято превеждах една книга, главната героиня в която беше индийка. Авторът е американец и бял мъж. Цялата книга наблягаше на това, че героинята е индийка - как яде индийски манджи, обича индийски подправки, потомка е на славен индийски род - и че е жена, има цикъл и т.н. Горе-долу по същото време гледах и два филми на ужасите от Индонезия, което не е същото, но да кажем грубо, че е в квартала. Главната героиня беше индонезийка. Нито пола, нито расата, нито дори класата й бяха проблематизирани, тя не беше в историята, за да ги резпрезентира, а за да бъде себе си. Затова в момента героинята от книгата я помня като индийката, а от двата филма я знам коя е - Алфи Лесмана. Защото е пълнокръвно човешко същество, а не пропагандно послание.

Sun Jan 06, 2013 1:36 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Jan 06, 2013 1:36 pm Re: За Филмите и Хората...
Ще ви кажа официално здравейте (Здравейте .... Радвам се, че съм с вас:)) ... и без да спамя (много) ще добавя моето списъче с филми.

Всъщност, докато мислех за това кои филми са достойни да бъдат отбелязани, се сблъсках с нещо като съпротива от тяхна страна: определени известни и награждавани филми, но далечни от мен (по светоусещане), се опитаха да се промъкнат в списъчето, при което се замислих как да ги прогоня оттам:) Тогава се сетих за повтарящите се "мотиви", които са нещо като топици и се срещат както в приказките и митовете, така и във филмите.
Te не винаги са много осъзнати ... при мен това са, например - паралелни реалности, симулирани/сънувани реалности, подмяна на самоличността/спомени на други самоличности (тук е и мястото на прераждането) и загуба/подмяна на паметта/и-или възвръщане на паметта. Тези елементи във филмите (разбира се ако и сюжетът е хубав) ме привличат като магнит. До голяма степен ми помогнаха да съставя правдоподобен списък на разтърсилите ме филми. Интересно ми е вие открили ли сте за себе си подобни повтарящи се образи/идеи/мотиви ?

Колкото до филмите, които останаха в крайна сметка (ще спестя само някои любими заглавия, като LOTR, Inception, Междузвездни войни, Индиана Дж. и Матрицата, за да не ги повтарям) - ето ги (в много орязан вид):

Peaceful Warrior
Equilibrium
Pay it forward (2000)
The Truman Show
Alice in Wonderland (2010)
The Lost Room
The Thirteenth Floor
The Game
Cypher
The Craft
Dead Poets Society
The Phantom of the Opera (2004)
Moulin Rouge
X-Men
Sucker Punch (с много уговорки)
Sherlock Holmes
The Golden Compass
Hogfather
Liar Game (2007)

И някои сериали: Babylon 5 , SG 1 + Atlantis , Sherlock , Dr Who , Smallville , Fringe , Grimm , Haven , Warehouse 13 ...

Последно харесах The Hunger Games и Cloud Atlas (приятно ме изненада фактът, че тук има отделна тема за последния)

Това засега. Нев:)

Sun Mar 03, 2019 10:20 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 03, 2019 10:20 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Здравейте! Завърших упр 6.

4. Структурни радакции с които не съм съгласна:

- 05_zaRed_Dessie:
– Хайде, разказвай – рече след малко баща й и като тръгнаха, я хвана за ръката. – Да не ти е студено, Андреа? --> Ръката ѝ студена ли е? Иначе няма логика.
/Може да е усетил, че ръката ѝ е студена. Според мен това не е за редакция, ако е - клоня повече към смислова/

-05_zaRed_Dessie и 05_zaRed_YanaM
Ирина погледна в огледалото пред себе си и не отговори, а Иван я фиксира със стъклените си очи и простичко каза:
Коментар Деси: СКИВ: прескочихме в главата на Иван.
Коментар на Яна: СКИВ – като първия, в огледалото ли го вижда как я е фиксирал, ако тя е с гръб?

Съгласна съм с логиката на Яна, че може да вижда мъжа си в огледалото, но е с гръб към него. /чуденка/
Не съм съгласна за Деси, че минаваме в главата на Иван.

На едно място Деси е зачеркнала "равнодушно" /мисля, че точно това наречие е ПНК/ и е оставила "сви рамене" - според мен то не е ПНК, защото е действие.
05_zaRed_Dessie:
Ирина равнодушно сви рамене - ПНК

05_zaRed_Dessie и 05_zaRed_YanaM
Иван извика такси и след като се настани удобно между двамата, детето продължи:
Коментар Деси: СКИВ: Андреа
Коментар Яна: СКИВ – но ми е 50/50, как Ирина разбира, че се е настанила удобно?


За Яна: По стойката може да се разбере, вероятно. По логиката ми с наречията, може да мине за ПНК.
За Деси: Съгласна съм с Деси, за СКИВ, но се хващам за думата "двамата" /майката и баща й/.
/май в това изречение има и преход/

5. Структурни редакции за които съм сигурна че не са структурни

05_zaRed_Viki:
Разбрало, че нещо не е казало както трябва, детето продължи: - ПНК: бих предложила “детето разбра, че нещо не е казало както трябва и продължи”

За мен това предложение е Стилова редакция.

05_zaRed_Viki:
– Върховен беше – рече на излизане Иван и --> като я хвана под ръка, погледна Ирина. – Цената от 30 евро си струваше, нали? Кого хвана под ръка?

Това за мен /въпроса/предложение е по-скоро Смислова. /виж въпроса за неясноти/дупки/. Инак не съм съгласна, че е преход.

Яна:
Мъжът зад нея стана от спалнята, поклати глава и поставяйки ръка върху рамото й, се ухили: - СКИВ – тук см 50/50. Ирина е с гръб и няма как да го види, но стои пред тоалетката, може би го вижда в огледалото?

Съгласна съм с логиката на Яна, че може да вижда мъжа си в огледалото, но е с гръб към него. /чуденка/. Ако го вижда, не е за редакция.

6. Жълти редакции

Коментари по работата на другите, въпроси и моето схващане за редакциите.

1. Като видях как Деси е наслагала като мен тези погледи /слисано, озадачено и тн/. И аз мисля, че са ПНК. Споменахте няколко варианта за действие с които да се опишат тези ПНК. Да, не всичко може да се опише чрез действия. Аз съм се хванала главно на наречията, отговарящи на въпроса: Как? и описващи дадено действие /погледна/. Ама не трябва да махаме всички наречия отговарящи на този въпрос, нали?


Мои ПНК в пряка реч: Вече ще знам, че в пряка реч не може.

Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете , което лекаря вижда от седмици.

Слагайте ги тези кавички, де.
Хващам се за обобщенията с НАЙ, но щом е пряка реч и цитат и не може, добре.

Правило за структурни ПНК: Показвай, не казвай: Разкриваме чертите и състоянията на героите чрез техните действия и мисли (а не чрез обобщения: „Х бе един от най-умните хора на света“ ); даваме на читателите щрихите, които ще ги убедят, че нещо е красиво (а не твърдението „У е красиво“). Маркираме с ПНК.

2. За Преходите, Деси се е хванала за логиката. Логиката се разглежда при смисловите редакции. Аз се хващам за прескачане/пропускане на свързващо действие и твърде внезапно се озоваваме на новото място.

Правило за Преходите: Прескочили ли сме някъде логически стъпки? Свързващи случки? Твърде внезапно ли се озоваваме на новото място/в новото състояние? Маркираме с --> (което някои програми автоматично превръщат в →).
Правило за Смислови: Неясноти: дупки в логиката и сюжета, които НАИСТИНА пречат на удоволствието ни като читатели. Маркираме с „?“.
Правило за Смислови: Противоречия: в логиката на историята или поведението и речта на образите. Маркираме с „?!“ (+ описание на противоречието).

Тази логика още от сега ми такова мамата. Винаги са ми казвали, че имам слаба логика. А тук я повтарят на 3 места.

Някой да ми изясни разликата между прескок и дупка? И в двете има пропуск.

-05_zaRed_Dessie:
- – Но след като се върнем, ще поговорим, нали?
В отговор Иван доближи часовника до ухото си. - --> Каква е връзката между това действие и въпроса ѝ?
/Може часовника му да е спрял или бавен/неравномерно тиктакане. Проверява часът. Пресмята кога ще пристигнат и кога ще се приберат да говорят - поне аз така го разбирам. Съгласна съм, че е преход./ Пак да питаме автора за смисъла на това действие, че търся логиката му.

Относно моите преходи в моя файл: Да, това със звездичките дето се отбелязва, не знаех че вече не ги пишат. Не съм им фен на такива преходи.
Но са свързани смислово/говорят за едно, правят го/, затова го приемам като плавен преход и го махам. Макар и да ми се губят моменти кога отиват, та коя пиеса гледат, директно скачаме на края.
Щом приемате първия преход, че от двете страни не са свързани смислово/от болницата изведнъж отиваме вкъщи с мъжа/ си държа на него.

3. За СКИВ - на две места Яна и Деси казват че е СКИВ, но при различни причини/коментари. При СКИВ непременно ли трябва героинята/майката да вижда реакциите на героя/мъжа за да не е СКИВ?

СКИВ правило: Гледните точки: Във всяка сцена/секция наблюдаваме света през очите на един-единствен герой („камерата“), чуваме само неговите мисли, изпитваме само нейните усещания. Ако сме се отплеснали да се разхождаме из чуждите глави – маркираме със СКИВ („Слей камерите и виж“).

В случая героинята е с гръб към него. За чуденката за огледалото трябва да питаме автора. Горе съм дала примерите за въпросите ми.

СКИВ 3: Много се повтарят "майка си, майка й, баща си, баща й" - и всички видове ги маркират Яна и Деси като СКИВ, имат някои неща пропуснати, нормално, ударих едно търсене и маркирах всичките видове де що видях като СКИВ. Правилно ли е? За "майка си" съм сигурна на 100 % вярно.

За някои редакции съм съгласна за категорията, но за различни думи и причини, та се чудех в точка 4 или 5 от задачата да ги сложа.

ПП: Упражнението ми отне 1 час и 20 мин. Може би повече време ми отне само да напиша и подредя и структурирам това писмо, но спрях да засичам и за него.

Ами, това е.
Ради

Thu Apr 04, 2019 2:52 pm Мирослав Моравски Thu Apr 04, 2019 2:52 pm Мирослав Моравски
... е автор на „Невидена река“ от цикъла „Коренуване“ и поне един разказ в алманасите „ФантАstika“.

Ето и авторската му страница .

Има личен блог – и участие в бая други сайтове покрай музикантското си амплоа. ;)

А от няколко дни има и видеоблог:

Привет!

Ново двайсет от мен -
Покана за Youtube канала ми, където ще се излагам във влога си - IdeоVlogia.

Накратко - започвам редовна серия от видеа, които ще споделят различни неща - истории и песни от Коренуване, лични фрийланс неволи, разни (не)човешки събития, както и материали за предстоящата АртЕистична работилница.

Повече за първия клип - в поста по-долу , а на този линк за Youtube канала може да се абонираш, ако все пак идеята ти допада.

Това е от мен, приятно гледане и благодаря!
\M/

Wed Oct 30, 2013 7:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Oct 30, 2013 7:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ето ги: всички записи от клуб „Ефремов“ от пролетта на 2007-а до сега

(тези, които съдържат Efremov в заглавието си; не са много, защото вече не ходя често)

Стават за тази тема, понеже в повечето случаи се обсъждат книги и автори.

Sat Nov 29, 2014 4:19 pm Кал и ЧоБи: ноември 2014 – април 2015 Sat Nov 29, 2014 4:19 pm Кал и ЧоБи: ноември 2014 – април 2015
Тема за наблюдение на стихии

Мили Чобити (:

Този имейл обобщава какво мисля да правя по делата на ЧоБи през
активния си период (до април) и – ако съм във форма – до следващия
ноември.

Започвам с най-важното:

Ще използвам предстоящата година, за да преценя дали от ноември 2015-а
ще продължа да участвам в издаването на книги. (Електронни, хартиени,
без значение.)

Ключова дума тук е „издаването“. Засега съм напълно уверен, че искам
да развивам и споделям уменията за писане и превеждане – чрез
работилници, Копнежи и каквото още се сетим.

Тази проверка е свързана с въпроса за смисъла, който споделих тук:

http://kal.zavinagi.org/?p=554

За да преценя успеха ѝ, съм си набелязал няколко количествени
критерия. Няма да ги обявявам какви са, за да не влияем изкуствено на
резултатите. ;) Просто през идващата година ще работя по тях, и ще
наблюдавам.

Ако критериите не прескочат летвите си, от ноември 2015 до октомври
2016 няма да участвам в подготовката на нови наши издания. Подир
това... ми е далече още. ;)

А какво конкретно правя тази година може да следите тук:

http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=24&t=801

Отсега е важно да знаете, че през януари няма да се намесвам в
кореспонденциите в poslednorog (общата ни поща), които не ме засягат
пряко. Идеята е Мъдреците:

а) да се справят сами;

или

б) да събират въпросите, които не влизат в а)

В началото на февруари ще видим къде са нужни допълнителни обучения.

Имате ли въпроси?

Все така ваш,
Кал)

- Разгласа на антологията „За спасяването на света“
14.11.: поканих приятелите ни, По-желалите и спасителите на живия разговор на 18-и
15.11.: замразих подготовката на х-антологията, помолих „Спасяваме хартията“ за предупредително писмо
18.11.: говорихме си в клуб „Ефремов“
21.11.: обявих резултатите от Копнежа за илюстрации, поканих печелившия ;) да си получи/прати наградите
27.11.: загатнах изненадата; поканих спасителите да си вземат хонорарите
29.11.: подготвих едни работи
29-30.11.: с Ал направихме новото е-издание
02.12.: поканих ни да пишем медиен анонс -> Ади написа
04.12.: публикувах новото е-издание; пратих го на спасителите и По-желалите; писах до медиите и най-оправните ни контакти, разгласих онлайн
05.12.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
06.12.: напомних на печелившия от Копнежа за наградите
07.12.: напомних ни да разгласяме в Goodreads
08.12.: обявих пред приятелите ни; пратих личен призив към приятели в списания за фантастика -> отзоваха се Петър Атанасов, Димитър Панайотов, Александър Попов -> поканих ни да пишем рецензия за SciFi... без резултат
09.12.: напомних-2 ни да разгласяме в Goodreads
12.12.: напомних-3 ни да разгласяме в Goodreads
14.12.: напомних-4 ни да разгласяме в Goodreads
19.12.: напомних-5 ни да разгласяме в Goodreads
23.12.: напомних-6 ни да разгласяме в Goodreads
януари: препоръчвам в Goodreads
24.01.: четохме откъси на Зимната Таласъмия
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
25.02.: поканих По-желалите и участвалите да подкрепят в НФН
08.03.: разпуснах ядърце „Спасяваме хартията“ и замразих работата по хартиеното издание, до сформиране на нов екип
15.03.: призовах за търсене на грешки; напомних-7 ни да разгласяме в Goodreads
18.03.: подготвих и пуснах новото издание
22.03.: напомних-8 ни да разгласяме в Goodreads
април: препоръчвам онлайн
03.04.: известих приятелите ни за новото издание

- Подготовка, издаване и разгласа на „Песента на ханджията“
ноември: препоръчвам в Goodreads; оказвам тормоз да се пише до поръчалите и да се попълват х-бройките
01-08.11.: с Ал и Мандор изваяхме е-изданието
02.11.: пуснах гласуване за предговор и анотация
02-03.11.: с Ал обновихме страницата за поръчки
03.11.: поканих По-желалите и нас да разгласяме; пред-анонсирах из Нета
05-07.11.: с Ал ценообразувахме
05.11.: писах на Конър
06.11.: напомних за гласуването
07.11.: финализирах гласуването
08.11.: публикувах е-изданието, пратих на екипа и платилите
10.11.: известих приятелите
11.11.: анонсирах из Нета
14.11.: поканих приятелите ни и По-желалите на живия разговор на 18-и; поканих ни да напишем медиен анонс
18.11.: четох откъси в клуб „Ефремов“
19.11.: писах на медиите, поканих ни да разгласяме; писах на готините четящи
21.11.: писах-2 на Конър; задействах премиерата
26.11.: допълних текста за сайта ни
27.11.: обявих премиерата в сайта ни, писах на приятелите и По-желалите, създадох събитие в Goodreads
28.11.: разгласих премиерата из Нета
01.12.: поканих ни да пишем медиен анонс; напомних на приятелите за премиерата
04.12.: направихме премиера
05.12.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
07.12.: напомних ни да разгласяме в Goodreads
09.12.: напомних-2 ни да разгласяме в Goodreads; питах ни, По-желалите и ФМИ за среща с Ани
12.12.: напомних-3 ни да разгласяме в Goodreads
14.12.: напомних-4 ни да разгласяме в Goodreads
16.12.: поканих ни и По-желалите на срещата с Ани
19.12.: напомних-5 ни да разгласяме в Goodreads
21.12.: срещнахме се с Ани
23.12.: напомних-6 ни да разгласяме в Goodreads
12.01.: пуснах нов откъс в блога ми
24.01.: четохме откъси на Зимната Таласъмия
08.02.: сръчках Ал да нанася поръчките
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
25.02.: поканих По-желалите и участвалите (+ в „Последният еднорог“) да подкрепят в НФН
08.03.: напомних-7 ни да разгласяме в Goodreads
15.03.: призовах за търсене на грешки; напомних-8 ни да разгласяме в Goodreads
18.03.: подготвих и пуснах новото издание
22.03.: напомних-9 ни да разгласяме в Goodreads
03.04.: известих приятелите ни за новото издание

- Подготовка, издаване и разгласа на „Ех, магесническа му работа“
09.11.: пратих финалната си редакция на Калоян -> 13.11.: върна
14.11.: поканих приятелите ни и По-желалите на живия разговор на 18-и; наченах финалната подготовка; пратих на Доглаждачите; пратих на negesta за подбор на пасажи -> 20.11.: тя подбра
18.11.: четох откъси в клуб „Ефремов“
24.11.: пуснах откъс в сайта ни, създадох тема
декември: препоръчвам в Goodreads; с Нев пускаме откъси в сайта
01.12.: обявих пред приятелите ни
03.12.: напомних ни за финалната подготовка; поканих умеещите да предлагат надписи на корицата
05.12.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
07.12.: напомних ни да разгласяме в Goodreads
08.12.: обявих-2 пред приятелите ни
08-15.12.: изкоригирахме дружно
09.12.: напомних-2 ни да разгласяме в Goodreads
11.12.: поканих Ани да напише предговора -> 14.12.: написа -> 16.12.: доредактирахме
12.12.: напомних-3 ни да разгласяме в Goodreads
14.12.: напомних-4 ни да разгласяме в Goodreads
15.12.: пратих текст за е-вайване -> 22.12.: Ал е-вая –> доошлайфах
16.12.: пуснах предложенията за анотация и надписи на корицата за гласуване
17.12.: поканих ни да пишем медиен анонс
19.12.: напомних-5 ни да разгласяме в Goodreads; напомних за медийния анонс -> 20.12.: Ади написа
21.12.: обявих резултатите от гласуването
22.12.: публикувах изданието, писах до медиите, приятелите и четящите блогъри, разгласих онлайн; пратих на По-желалите; разпределих приходите; питах Калоян за премиера -> потвърди
23.12.: напомних-6 ни да разгласяме в Goodreads
30.12.: помолих да отложим премиерата за февруари; спретнах нова версия с корекциите на Борис Грозев
16.01.: питах екипа как ще циркулираме парсата
24.01.: четохме откъси на Зимната Таласъмия
февруари: кумим се дали да правим премиера ... остава за март
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
25.02.: поканих По-желалите и участвалите да подкрепят в НФН
март: помагах (или поне гледах да не преча) за премиерата
11.03.: втъках поправките от Хрс в ново издание, споделих го с участниците и По-желалите
15.03.: призовах за търсене на грешки; напомних-7 ни да разгласяме в Goodreads
18.03.: подготвих и пуснах ПО–новото издание
22.03.: напомних-8 ни да разгласяме в Goodreads
23.03.: разгласих премиерата онлайн
24.03.: кефих се (а другите дали?) на премиерата – че и звукозаписах (на Калоян се кефих още повече :))
03.04.: известих приятелите ни за ПО-новото издание
29.04.: разгласих евроуспеха в медиите и Мрежата, поканих и фендъма да

- Подготовка, издаване и разгласа на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“
03.11.: говорихме си в „Аделанте“
05.11.: подканих-n Приказниците да разгласят
09.11.: стартирах финалната подготовка
10.11.: обявих Копнеж за корица, писах на приятелите, художниците и медиите, поканих ни да разгласяме; питах Приказниците дали може да я включим в ЧоБи, поканих ги за финални редакции -> 23.11.: frog прати -> 26.11.: пуснах ѝ новата версия
14.11.: поканих приятелите ни и По-желалите на живия разговор на 18-и; пратих на Maeva указания за пасажите в сайта -> 24.11.: тя подбра
18.11.: четох откъси в клуб „Ефремов“
25.11.: помолих Maeva да сглоби чернова-„шаблон“ за сайта
декември: с Maeva качваме откъси в сайта
01.12.: обявих пред приятелите ни
08.12.: обявих-2 пред приятелите ни
19.12.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
19.12.-10.01.: уточняваме авторски права по едното предложение за корица (love huuuuuurts...)
23.12.: напомних ни да разгласяме в Goodreads
24.12.: пуснах гласуване на предложените корици
29.12.: допълних задачите във финалната подготовка
януари: препоръчвам в Goodreads
04-18.01.: с Ал изваяхме е-изданието
05.01.: пуснах откъс в сайта ни
06.01.: добавих още 3 предложения за корица; питай ни пак ли сам ще правя всичко -> отзоваха се Ади и negesta
09.01.: напомних гласуването за корици
11.01.: поканих майсторите да направят надписи на кориците -> 14.01.: не се отзоваха, реших казуса другояче
14.01.: с Maeva пуснахме откъс в сайта ни; приканих ни да разгласяме
16.01.: сглобих анотацията
18.01.: поканих ядърце „Блог“ да огледа записа с публикуването
19.01.: публикувах я, писах до медиите , разпратих хонорарни и По-желани бройки; поканих нас, Приказниците и По-желалите да разгласят
20-29.01.: разгласях онлайн
24.01.: четохме откъси на Зимната Таласъмия
26.01.: писах до граждански активните среди, помолих за контакт с „нови медии“ ... дотука суша
04.02.: помолих Ачо да разгласи
22.02.: напомних-1

- Подготовка , издаване и разгласа на „Аурелион: Монетата“, второ преработено издание
03.11.: пратих финална редакция на Светлинките -> 06.11.: върнаха
09.11.: пратих ни го за По-желаване
01.12.: напомних за По-желаването
09.12.: питах ни има ли нужда от отсрочка, възложих го на ядърце „Пресяващи“ -> Mokidi и frog поискаха -> 13.12.: дадох отсрочка
23.12.: напомних-2 за По-желаването
31.12.: стартирах финалната подготовката, пратих на Доглаждачите
януари: помагах на Доглаждачите
05.02.: удължих срока за подготовка
30.03.: излях си мъката

- Подготовка, издаване и разгласа на „Двете Европи“

- Подготовка, издаване и разгласа на „Последният еднорог“, второ преработено (и първо електронно) издание
05.11.: писах на Конър
21.11.: писах-2 на Конър
06.01.: писах-3 на Конър
01.02.: писах-4 на Конър
05.02.: писах-5 на Конър -> отговори
05.02.: довърших новата редакция; пуснах откъс в сайта; писах ни за подготовката на новото издание; пратих новата редакция на участниците в първото; помилих armydreamer за съдействие с Трубадурите
06.02.: оправихме парите с Конър
08.02.: с Purple направихме новата корица
09.02.: възвестих новото издание на Приятелите и По-желалите; напомних-1 на armydreamer
10.02.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
12.02.: пратих на Ал материали за евентуална страница за поръчки
13.02.: пуснах откъс в сайта; напомних ни за подготовката и разгласата
16.02.: пратих на Ал текст за е-вайване
18.02.: напомних-2 на armydreamer; напомних ни да разгласяме в Goodreads
19.02.: пуснах откъс в сайта
25.02.: създадох събитие в Goodreads, поканих народите, всички народи
25-27.02.: с Ал е-ваяхме FB2
26.02.: редактирах субтитрите; направихме си прожекция във ФМИ
27.02.: излезе ; помолих колегите библиотекари да подменят един текст; разпратих на творците
04.03.: питах приятелите блогъри и списания искат ли да пишат
05-10.03.: разгласях онлайн
08.03.: напомних-2 ни да разгласяме в Goodreads; поканих ни да напишем медиен анонс -> 09.03.: Хрс се нави -> обясних за надграждане -> Нев надгради
09.03.: напомних на колегите библиотекари -> Борислав откликна
11.03.: пратих медиен анонс, поканих ни да препращаме; дадох интервю на Иван Русланов; поканих ядърце „Блог“ да осъвремени текста в сайта -> 13.03.: Лъч пое -> 15.03.: дозачистих
15.03.: напомних-3 ни да разгласяме в Goodreads; напомних-3 на armydreamer -> 16.03.: жив е!
16.03.: писах на най-близките ни приятели с онлайн видимост
22.03.: напомних-4 ни да разгласяме в Goodreads
04.04.: напомних на най-близките ни приятели с онлайн видимост

- Подготовка , издаване и разгласа на „Нощта на скорпиона“
12.11.: помолих Мария да допочисти предната редакция -> 17.11.: не се справя -> помощ от приятел-техничар? -> 08.12. и 17.12.: тц и тц -> 30.12.: стана!
10.01.: пратих ѝ нова редакция

~ Подготовка, издаване и разгласа на „Ортодокс“ : остава за поредицата на Наско, след май

- Помощ с подготовката на алманаха „ФантАstika 2013-4“
19.11.: помолих Оглаждачите ни да помагат на Наско
11.12.: свързах Наско с Доглаждачите ни; пратих му „Ортодокс“
януари-март: пришпорих преводите на „Светулчина поляна“ и „Справедливост“ към Наско; пратих му материали за „Атлас на облаците“; коригирах каквото мога; напомням му за фините щрихи (ако се сетя :/ ); и пари даже успяхме да изкопаем ;)
23-25.04.: с Наско зашеметихме европейския фендъм :D
29.04.: разгласих евроуспеха в медиите и Мрежата, поканих и фендъма да

- Кампания за популяризиране на е-книгите ни
ноември: подарявам
21.11.-07.12.: с Ал подготвихме индивидуализирано илюстрирано е-здание за frog
декември: подарявам
09-12.12.: разгласях подаръчната ни форма онлайн
10.12.: подканих ни да насърчаваме подаряването
13.12.: напомних ^
17.12.: напомних-2 ^
22.12.: напомних-3 ^
февруари: драматизирам
март: подарявам
22.03.: пуснах девиза + банерите за обсъждане
29.03.: разпределих задачи по банерите
април: подарявам

~ Помощ (но не самонагърбване ;)) в изработката на FB2 е-издания на алманасите „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009 и 2012. (2010-11 – когато се уговорим с ИнфоДАР.)

- Провеждане на Копнеж за зелени разкази (ама наистина ) (ноември-декември). Подготовка, издаване и разгласа на антология „Зелени разкази (ама наистина )“
01.11.: обявих в сайта ни
10.11.: известих приятелите и всичките си зелени контакти; пратих на превеждачите -> 15.11.: Maeva пое To Fell a Tree
12.11.: известих медиите, поканих ни да разгласяме; поканих подбрани автори
19.11.: помолих „За да остане природа“ да разгласят -> 20.11.: откликнаха
22.11.: правих първата партида разкази на журито
01.12.: доразпределих преводите
06.12.: пратих на мъдреците указания как да отговарят на участниците в Копнежа
07.12.: правих втората партида разкази на журито
15.12.: напомних на превеждачите
22.12.: правих третата партида разкази на журито
23.12.: дадох малко въздух на превеждачите
януари: редактирам преводите на „Светлячковая поляна“, Justice и To Fell a Tree
05.01.: правих четвъртата партида разкази на журито
07.01.: поканих авторите да се *хихик* образоват
01-11.02.: с журито финализирахме оценките
08.02.: проверих дали Дейвид Брин си е получил хонорара *хихик* -> получил го е
10.02.: завършихме коректурата на „Светулчина поляна“
11.02.: публикувах резултатите и споделих лични впечатления; писах на участниците
11.02.+: чудим се дали да включим едно есе-изненада -> 01.03.: подбрахме подходящите -> 07.03.: ... но мен ме повали стрес и оставих праводържателските уточнения на другите съставители ... те не посмяха
15.02.: с Ели Баховска завършихме превода (и коректурата) на Justice
16.02.: пратих подбрани на „Осем“
18.02.: напомних на участниците за допълнителните данни
22.02.: пратих ни за По-желаване; обявих Копнеж за корица, поканих худоцниците, сръчках Чобитлъка; заявих представяне в младежкия фестивал „За Земята“
23.02.: пратих анонс за кориците към „За да остане природа“ -> пуснаха го
25.02.: известих Приятелите ни за кориците
март: изредактирах основната част от българските текстове (това е най-готината група автори, с които съм работил досега :))
04.03.: писах и на останалите медии за коричния Копнеж
08.03.: поканих авторите/посредниците да пратят самопредставяния и кой ги е редактирал вече; напомних ни за По-желаването
11.03.: поканих Приятелите ни и участниците в Копнежа на младежкия фестивал „За Земята“; поканих ни да разгласяме
14.03.: четохме избрани откъси на фестивала
17.03.: с Мару завършихме редакциите по Oh, Give Me a Home
22.03.: обявих финалната фаза от подготовката; разпратих за коректура
25.03.: мъчих още малко To Fell a Tree; напомних на посредниците за самопредставянията –> Валя откликна
29.03.: напомних на авторите за самопредставянията -> почти сме готови
01-14.04.: с Християн доредактирахме „Единак“
02.04.: напомних на Наско за Бурмов -> не успя да установи връзка -> Бурмов се отлага
03.04.: пуснах откъс в сайта ни; известих приятелите ни за предстоящото издание
03-09.04.: с ядърце „Блог“ (демек Лъч) създадохме страницата в сайта ни
05.04.: напомних ни финалната фаза от подготовката; допитах Доглаждачите
05-13.04.: с Ели Баховска довършихме новата редакция на „Справедливост“
06.04.: качих предложенията за корица в сайта ни, сглобих таблица, поканих По-желалите да гласуват
09.04.: пуснах откъс в сайта ни; известих моите приятели в зелените среди + онлайн; добавих ново предложение за корица и напомних на По-желалите за гласуването
13.04.: почудих ни какво да правим с наградите; поканих Хрс да напише предговор -> съгласи се -> 16.04.: прати -> 17.04.: реда-коригирахме го
13-15.04.: с Нев редактирахме „Скалпелът на Окам“
13-16.04.: коригирах
15.04.: с помощ от Наско довърших представянията на авторите; известих ни, художниците и По-желалите за резултатите от Копнежа за корица
15-18.04.: осигурих от художниците корици без надписи; пратих им хонорарите
16.04.: обявих По-желаните корици и пуснах нов откъс в сайта ни
16-21.04.: с Purple дооформихме кориците
17.04.: написах послеслова; известих-2 онлайн
17-21.04.: с Ал е-ваяхме FB2; суетях се около Хрс и представянето ни пред Хранкооп на 22-ри (което тя изнесе в крайна сметка изнесе сама и чудесно)
20-21.04.: с Adi написахме медиен анонс и го разпратих
22.04.: публикувах изданието, разгласих го онлайн, разпратих на творческите участници и По-желалите

- Провеждане на Копнеж за растящо творчество ( януари февруари-март). Подготовка на антология с отличените текстове
06.12.: получих Копняната илюстрация
08.01.: поканих и излъгах другите журиращи
15.01.: отложих началото
13.02.: възобнових борбата
15.02.: написах условията и медиен анонс и ги пратих на журитата
16.02.: допълних условията и ги публикувах ; разпратих на учебните заведения
17.02.: разпратих анонса до медиите
18.02.: поканих доверените ни учители и всички участници в предни растящи/ученически Копнежи и писателски работилници
04.03.: създадох журиева и администрираща таблица, споделих с нуждаещите се, барабар с указания, пратих първата партида
11.03.: напомних ни, че събираме жури + администратори
22.03.: пратих втората партида
05.04.: пратих финалната партида
19.04.: уговарях срокове с журитата, помолих Тиана и Пешо Атанасов за помощ с награждаването -> Тиана желае :)

- Финализиране на Копнежа за човечни книги 2014. Провеждане на Копнеж 2015 (март-април)
07.11.: почти сме готови
17.11.: предложих вариации
29.11.: възложих задачи
18.12.: обявих резултатите и си споделих впечатленията; писах на медиите и на отличените автори
19.12.: разгласих онлайн
23.12.: напомних задачите
09.01.: с negesta представихме „Жената, която търсеше любовта“ в сайта, писах на Ивинела
25.03.: стартирах новия, създадох таблица, поканих ни да журираме и номинираме
02.04.: писах на медиите
03.04.: известих приятелите ни
19.04.: напомних ни да журираме и номинираме, пратих първата партида

- Разпращане на англоезични преводи на разкази към списания и конкурси (продуцентска дейност на Преводаческата школа)
ноември: залита
15.11.: питах Bill Katz за Campbellian 2015
декември: засилва се
07.12.: помолих Jason за Campbellian 2015 -> 25.12.: нема проблема
23.12.: поканих академиците да участват за Words without Borders; пратих Войника на Campbellian 2015 -> стигна
януари: тече; уговаряме с Вальо номинацията на Войника за Campbell
07.01.: ограмотих нас и „Осем“ за вредата от международните „успехи“
13.01.: пратих за Words without Borders -> 11.03.: зимват ме !!!
февруари: свисти; с Вальо работим (ама той повече – номинира го за Campbell, ура!) по разгласата на Войника
01.13.02.: продадох The Keresztury TVirs – yay me!
10-14.02.: благодарение на Хараламби Марков пратихме 6 предложения за The Book of SF
март: залита
10-12.03.: уточнявахме The Keresztury TVirs
април: лашка се
12-13.04.: доуточнихме The Keresztury TVirs
21-30.04.: уточнявахме Just the Two (of Them)

~ Разпращане на англоезични преводи на „Слънце недосегаемо“ и „Да пробудиш драконче“ към издателства и агенти

~ Обсъждане на pitch letters, литературни агенти и тънкости в американското книгоиздаване с Daniel

- Нови англоезични преводи/редакции на бг фантастични разкази
януари: редактирам The Day People Saw; Aurelion: The Coin
05.01.: редактирах Outside the Picture
27.01.: редактирах The Doll Factory
февруари: доредактирам The Day People Saw
март: с Деси и англочетящи юнаци довършихме The Day People Saw
15.03.: редактирах Do We Need Nature
22.04.: редактирах The Keresztury TVirs
28-29.04.: редактирахме Just the Two (of Them)

- Подготовка на още преводачи към английски език: възраждане на http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=375
(като част от Копнежа за превод на „За спасяването на света“ на английски )

~ Българо-румънски проект за двупосочен превод на фантастични разкази

- Подготовка на Aurelion: the Visual Novel
15.11.: удължих срока за включване в екипа до края на 2014-а
18.11.+: Мордред ни кефи с нови попадения в саундтрака (аз ли? аз фенбойствам...)
09.12.: подсетих ни посредством -sei трилогията (и похвалих Bright Future)
20.12.: подсетих-2 ни посредством Зимната Таласъмия
03.01.: създадох подфорума и поканих Aurelians
10.01.: стартирах дискусията по принципите
22.01.: създадох Гугългрупата и поканих Aurelians
24.01.: говорихме на живо на Зимната Таласъмия
26.01.: допълних дискусията по принципите
29.01.: отправих последно питане към бавнопроверяващите
31.01.: създадох таблицата със сцени и герои, призовах за помощ
08.02.: напомних за обсъждането на принципите и таблицата -> tuntori се задейства
14.02.: напомних-2, удължих срока -> tuntori се задейства-2
23.02.: напомних-3
март: ненасмогвах и дреболявих (но пък си насмогнах с интересни VN)
29.03.: генерирах генерална идея за постройката
09.04.: разпратих идеята за обсъждане

- (Продължаващо) обучение на Чобитите. (Повече Мъдреци! Повече действеници! Повече! :) )
ноември: помагам на новите Чобити да се аклиматизират; на старите обяснявам каквото смогна (освен ако не е за режим „Сидхарта“); редактилницата си тече
07-19.11.: дружно писахме какъв кеф ни беше лятото
26-27.11.: уредих страницата за изчерпаните х-ниги
декември: обучавам ядърце „Блог“; редактилницата си тече
01.12.: обявих плана „Кал“ до октомври 2015-а
06.12.: напомних за изчерпаните х-ниги -> frog прати -> възложих на ядърце „Блог“ -> 11.12.: negesta пое
07.12.: с Нев възродихме ядърце „Пресяващи“
22-23.12.: обясних на Мъдреците за даровете и автографите
23.12.: подканих ни да си осъвременим ядърцата и дейностите
30.12.: дообясних за мълчаливия януари
03.01.: актуализирах Ядрото, Сподвижниците и ядърцата и подканих отговорниците и Мъдреците да мислят къде са големите дупки
03-06.01.: с отбрани Чобити, покрай подготовката на „Промяна“, си говорим за професионализъм (хахахах)
06.01.: пратих подкана на Габ като Съгледвач
13.01.: обучавах ядърце „Е-книги“ как се вгражда посвещение
18-22.01.: Хрс и Люба ми направиха смях и забава в poslednorog-a
19.01.: обучавах ядърце „Блог“ какви промени правим в блога при ново издание
22.01.: обучавах Мъдреците как да разчистват мъртви медийни контакти
февруари: обучавам си ги аз, най-различни неща, ама какви ли бяха и кой ли ги чу... :D
12.02.: проведох допитване как разгласяме книгите си
март: продължавам примерите за ефектен (?) екшън в Goodreads
08.03.: обясних как се следят лесно промени в Гугълтаблици
11.03.: обясних как следим за медийни анонси през Гугъл
15.03.: обяснявахме се за приходите от х-„Играта“
15-18.03.: организирах стратегическата среща „Как разгласяме книгите си“
21.03.: проведохме срещата
22.03.: подпитах има ли желаещи да вкарват посвещения в е-книгите
21-25.03.: благодарение на Лъч разбрах колко е ценна digest опцията в Гугълтаблиците
02.04.: обясних още една тънкост на Goodreads; и как се познава кога ваш коментар е заминал в спама на блога ни
05.04.: осветлих отгатването на авторовата девственост в растящите Копнежи
06.04.: натъртих как гласуванията ни прави По-желали
22.04.: разсъждавах кога добавяме медийни контакти

- (Продължаващо) сближаване на Чобитите - настоящи и бъдещи . (Повече споделяне! Повече взаимопомощ! ПО-ВЕ-ЧЕЕЕ!!! :D :D :D )
21.11.: задействах РД-то на ЧоБи
27.11.: обявих РД-то в сайта ни, писах на приятелите
04.12.: РД-ействахме
13.12.: уредих декемврийски дар
февруари: случих жива среща в кафето на Ориндж; няма да се повтори ;)
08.03.: пуснах поредната вълшебна таблица

- Привличане на повече млади приятели/Чобити – особено сред учениците и студентите. Популяризиране на ЧоБи сред по-младите читатели (растящите Човеци): детски домове, училища, университети, младежки форуми, фестивали...
16.02.+: уговаряме участие в младежки фестивал „За Земята“
08.03.: пратих описанието ни за фестивала
11.03.: поканих Приятелите ни и участниците в Копнежа за зелени разкази на фестивала; поканих ни да разгласяме
11-13.03.: доорганизирах участието ни на фестивала
14.03.: участвахме

- Търсене на сродни духове/партньори
19.11.: с negesta писахме на Анастасия Карнаух
28.11.: поканих Wishbox
14.01.: говорихме си със Сашо и Жоро от Шадоуданс
23-25.01.: Зимна Таласъмия! Йееее! (Бисер може ли да се брои като нов партньор? ;))
06.02.: привлякох Валентин Д. Иванов :o :shock: :? ... не питайте защо чак сега...
15-19.03.: направихме заварката с Влади Божилов в BBC Знание
29.03.: препратих идеята за Замунда
05-13.04.: организирах партньорство с Uchi.bg, Teenews.eu, Projectmedia.bg и Pixelmedia.bg (партнира ми Лъч)
05-19.04.: ръчках ни (1,2,3) да поканим „Млади за Земята“ за партньори -> 24.04.: Лъч се задейства -> 28.04.: допълних го
14.04.: свързах ни със „Зелен“
14-19.04.: ръчках ни (1,2) да поканим timeheroes.org за партньори -> Габи прати техен имейл (но никой не им е писал)
15.04.: поканих ни на представянето на „Място за бъдеще“ на 24-и
15-16.04.: уредих ни (чрез Mokidi) с реклама в Sci Phi Journal #5 (и листовка за Еврокона)
17.04.: ръчнах ни да се обвържем с Хранкооп -> Люба обеща (но не виждам да им е писала)
18-30.04.: възстанових връзката ни с Ани от Накама
23-26.04.: вършах на Еврокона (и продължавам)

– Подготовка и провеждане на зимна писателска работилница
10-13.12.: подготвих почвата
14.12.: обявих в сайта
15.12.: отворих тема във форума , писах на пишещите
22.01.: пратих първите задачи
26.01.: пратих текстовете
30-31.01.: пратих коментари по текстовете
31.01.-03.02.: мина, че и хубаво
04.02.: пратих записите

- Подготовка на лятна писателска работилница

- Участие в литературни, преводачески, издателски, феновски, популяризаторски конкурси
13-17.12.: помагах на Maeva
25.12.: участвах при Трубадурите, нестандартно
27.01.: пратих на „Осем“
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
20.03.: кандидатствах за Созополските семинари по творческо писане
25.03.: разгласих ни пред медиите, поканих ни да предадем нататък
28.-30.03.: участвах в Рашко Сугарев

~ Организационна и логистична помощ със снимането на уеб-сериал по „Аурелион“
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
25.02.: поканих По-желалите и участвалите в книги на Светлинките да подкрепят в НФН

~ Пренасяне на х-нигите ни на едно място: НЕ в стаята ми

~ Тайната ми мисия
декември: вършее
януари: подрива
февруари: дебне
март: саботира
април: ферментира

... Така като си гледам плана – няма да го бъде. Но на принципа на българина „Кой?! Аз ли не мога?!?!“... кой знае, кой знае... :D

Thu Dec 10, 2015 12:06 pm Re: Труд и творчество Thu Dec 10, 2015 12:06 pm Re: Труд и творчество
Четвърти национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов”

Тема: „Светът под лупа” в направления „Публицистика“ и „Радиожурналистика“
Краен срок: 5 март 2016 г.
Резултати: -
Възраст: ученици от ІІ до XII клас в три възрастови групи: ІІ-ІV клас, V – VIII клас и IX – XII клас. Допускат се индивидуални и колективни участия.
Вид творба: В Раздел 1 Публицистични материали за вестник - интервю, публицистична статия, очерк, репортаж - участието е индивидуално.
В Раздел 2 Ученически вестници - вестници на хартиен носител, електронни вестници – участват екипи, които не издават вестници на хартиен носител. Участието е само колективно.
В Раздел 3 Радиожурналистика - радиопредаване, интервю, репортаж.
Изисквания: Изискването към творбите в раздел 1 е да бъдат до 3 страници, написани на компютър, шрифт Times New Roman, размер 12. Учениците имат право да участват с 1 творба в жанр, но с не повече от 3 творби в раздела. Публицистичните материали да са на хартиен носител или изпратени на електронната поща на конкурса. В раздел 2 екипите участват с по два броя вестници от учебната 2015/2016 година. В Раздел 3 Участието с радиопредаване е колективно с времетраене до 15 минути.Участието с интервю и репортаж е индивидуално с времетраене до 5 минути. Колективите имат право да участват с не повече от 2 радиопредавания. Индивидуалните участници имат право да участват с не повече от 2 творби в жанр.
Изпращайте творбите на адрес: гр. Разград, ул.„Трапезица” № 1, Център за ученическо техническо и научно творчество или на e-mail: gr.popov - в - abv.bg . Към всяка творба да бъдат посочени следните данни: трите имена на ученика, училище /извънучилищно звено/, клас, телефон, е-mail; ръководител /име и телефон за контакт/.
Награди: -
Повече информация: http://wp.flgr.bg/2015/12/08/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD/



Конкурс за разказ, посветен на климата 2016
Конкурсът е обявен от Imagination and Climate Futures Initiative и College for Liberal Arts and Sciences на Arizona State University.
/В журито на конкурса ще бъде Ким Стенли Робинсън , това само като допълнителен стимул :) /

Тема: Климат
Краен срок: 15 януари 2016 г.
Резултати: април 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: разказ
Изисквания: Английски език. Използва се формата за участие на сайта, разказът да е до 5000 думи във формат pdf, .doc, .docx, .rtf, .txt. Във файла не трябва да има каквато и да е информация, подсказваща кой е авторът му. Всеки автор може да участва с до 3 разказа.
Награди: Носителят на Голямата награда ще пилучи 1000 щ.д., още трима финалисти ще получат книги с автограф от Паоло Бачигалупи, колекция от най-добрите разкази ще бъдат публикувани в онлайн-антология.
Повече информация: https://climateimagination.asu.edu/clificontest/

Sun Jan 24, 2016 11:58 pm Re: Културни събития Sun Jan 24, 2016 11:58 pm Re: Културни събития
След НДК веднъж, след 2 бр. в Пловдив/Бургас в една вечер, след Варна, след други два броя в Люмиер в една вечер
този филм ще го дават отново пак по изключение - 27 и 28 януари (сряда/четв.), 19 ч., Люмиер. Сигурно 12 лв.
https://www.facebook.com/events/1677034295868321/

"Някой посети душата ми" по част от "Братя Карамазови" http://mariuskurkinski.com/?p=324
С изключително участие на Мариус Куркински . Това значи единствено :>
Režie: Стефан Ненков-3inSpirit
С музика на Дживан Гаспарян.

Гледах го два пъти. На път съм да потретя. Първия път заспах, защото бях изтощена. Втория път бях будна, но не всичко запомних добре, защото нали първия път не бях напълно в съзнание през цялото време. Третия път се надявам всичко да разбера.

Филмът произведе поразителен ефект върху Мо. Първо бяхме едни от последните, които напуснаха залата - Мо попиваше от музиката и атмосферата. Второ - мълчеше повече от мен, което значи, че е останал без думи (и е внимавал във финалните надписи). Трето и най-важно: не ме припря да тичаме за един зелен светофар !!! Измънка нещо от рода на че нямало закъде да бързаме :shock: Такова нещо аз вече почти 7 години не помня :shock:

Замислете се дали да не отидете на филма, с мен (по възможност в четвъртък) или без мен.

Thu Apr 21, 2016 9:05 am Re: Труд и творчество Thu Apr 21, 2016 9:05 am Re: Труд и творчество
Десето издание на Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша”
За автори на възраст над 18 години

Тема: -
Краен срок: до 24 май 2016 г., включително (важи датата на пощенското клеймо)
Резултати: ?
Възраст: над 18 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Конкурсът е анонимен. Всеки автор може да участва с не повече от три непубликувани стихотворения.
Стихотворенията се изпращат в пет екземпляра, в запечатан плик, а в малък запечатан плик се прилагат лични данни (трите имена, дата на раждане, адрес и телефон за връзка) на адрес:
София 1000, пл. „Славейков” № 4, Столична община – Дирекция „Култура”, за конкурса „В полите на Витоша”.
Материали не се връщат.
Награди: Първа награда – 800 лв. и малка пластика
. Втора награда – 500 лв.
. Трета награда – 300 лв.
. Съпътстваща награда за млад поет до 25 години – 300 лв.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23339&sid=7

Mon Oct 17, 2011 7:19 pm Бавно ваяние / Slow Sculpture Mon Oct 17, 2011 7:19 pm Бавно ваяние / Slow Sculpture
Тема за новелата на Теодор Стърджън, включена във „ФантАstika 2008“ .

За Slow Sculpture на Theodore Sturgeon бих могъл да напиша нещо много дълго, ако имах нужното за самочувствието ми вчитане в този спиращ дъха разказ. Понеже го нямам (още), ще опитам кратка ода за първите 92 думи. Или, в не дотам романтически дух, ще ги подъвча малко.

Когато се заема да описвам и споделям вълнението си от подобни ярки текстуални фасетки, често се присещам за онази сцена в Амадеус, когато Салиери го пита дали е чувал една негова творба, а Моцарт му отвръща: "Ah, yes, it yielded some good things."
В моя случай, разбира се, снизхождението е с обратната посока: "Мога ли да изплагиатствам този ефект някъде, някак? Мога ли да го използвам и развия без да изглеждам като идиот?" Може би звучи прекалено инструменталистко, но не крия желанието си да пиша, а инструменталисткото вникване в изкуството съпъства всички етапи oт развитието на всеки творец.


Ето и думите:
"He didn't know who he was when she met him—well, not many people did. He was in the high orchard doing something under a pear tree. The land smelled of late summer and wind—bronze, it smelled bronze.
He looked up at a compact girl in her mid-twenties, at a fearless face and eyes the same color as her hair, which was extraordinary because her hair was red-gold. She looked down at a leather-skinned man in his forties, at a gold-leaf electroscope in his hand, and felt she was an intruder."


Откривам, че в последно време се опитвам да владея увлечението си по поетическите свойства на прозата, за сметка на по-ненатрапчивите й средства за въздействие. Търся усещания с асоциативен потенциал от по-висок порядък от този, който имат, например, неща като алитерация и ясно изразен ритъм, ярки сравнения и метафори и други форми на лесно разпознаваемо нахлуване на ред/безредие в плътта на текста. (Това не значи, че ги ценя по-малко.)

Цитираните два абзаца ме включват в този по-висок естетски режим.

С изключение на синестетичния образ на миришещата на бронз земя, текстът не е стилово забележителен в смисъла на т.нар. "пурпурна проза". Къснолятната-ранноесенна цветова палитра на пасажа обаче е изключителна - започва с крушовото дърво и продължава с представата за бронз; с червено-златната коса на момичето, очите й, изключителни, също червено-златни; следва кожата му, като обработена; и електроскопът и златните му листи/листа (второто, ако човек се остави на асоциативната връзка между the pear tree and the gold-leaf). Съчетанието на цветовите нюанси на всички тези детайли превръщат думите в картина. Не описание - картина. А този вятър, промъкнал се в края на първия абзац, позамазва импресионистично очертанията (синестезията, по същество силно импресионистка словесна фигура, също дава своя дял за това), може би разрошва косата на девойката, раздвижва листата на на крушата.

Още по-великолепно - краят на пасажа, "...and felt she was an intruder", и контрастът му с визуалната хармония на картината, част от която е и собственото й червено-златно (червено злато?). Може да се чувства натрапница, но е като че ли точно там ще намери мястото си. И тя го намира. Но този контраст не е единствен. Тя е компактна - неразтворена още в щедрите импресионистични мазки на картината, отделена. Ще намери мястото си, но процесът едва започва. Неговата кожа е груба, като обработена, той е брониран/ранен и зараснал накриво? Хармония (ще) има, но не идеална. Не още, а може би и никога няма да бъде (нейната евентуална непостижимост е загатната само няколко абзаца след това) - но ще е хармония.

Асоциации, разбира се, и все неочевидни. Аз си ги оформих на около шесто препрочитане. Ако сменим гледната точка: изгъзици. Акробатики на въображението. Преинтерпретация. Възможно е.

Преди няколко месеца рецензирах разказ в един творчески курс. Нямаше никакви индикации къде се развива действието, с изключение на две - едно момче се обърна към друго с "mate", а героинята използва израза "like a cangaroo caught in the headlights". Когато се събрахме, похвалих авторката, че толкова фино е въвела реалията, само чрез едно обръщение и лека промяна на идиома, където обикновено фаровете пленяват сърната.

Тя ме изгледа странно. Всички ме изгледаха странно. Водещият курса, блестящ поет и университетски преподавател по литература, ме изгледа странно. Накрая, с много уговорки, приеха, че има може би някакви причини да си фантазирам, че съм в Австралия, а само един човек каза, че всъщност би било логично да си помисля това. Този случай ми напомни, че подобни полети на въображението, независимо колко добре си мисля, че съм ги обосновал, си остават полети на моето въображение, а то трудно може да понесе на гръб още няколко.

Mon Nov 28, 2011 2:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Nov 28, 2011 2:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Любимото ми стихотворение от Виолета Христова
:mrgreen:
"Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне...
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно...
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи, чете различни знаци
и в празнодумие не пада...

Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва."

Thu Dec 01, 2016 12:44 pm Re: Труд и творчество Thu Dec 01, 2016 12:44 pm Re: Труд и творчество
МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ-КАЗАНЛЪК, 2017г.”

Тема: „Белоцветните вишни”
Краен срок: 01.03.2017 г.
Резултати: 12 април 2017 г.
Възраст: всички автори от България и чужбина, при условие, че са навършили осемнадесет години.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Творбата, изпратена на e-mail: konkurs_2017_vishni - в - abv.bg, трябва да бъде придружена от следните данни за участника: имена, дата на раждане, адрес, телефон и e-mail за връзка.
Награди: На отличените поети ще бъдат раздадени: първа, втора, трета и три поощрителни награди. Наградата на издателство „Палмира“ е издаване на стихосбирка.
За повече информация: https://www.facebook.com/SdruzenieVisnevCvat/

Националния детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка”

Тема: свободна тема
Краен срок: 20.12.2016
Резултати: ?
Възраст: деца в две възрастови категории: 9-12 години и 13-15 години
Вид творба: приказка
Изисквания: Всеки автор може да участва с приказка (до три печатни страници), в четири екземпляра, изпратени в запечатан плик, като изпише върху всеки от четирите екземпляра лични данни (трите имена, дата на раждане, град, точен адрес, училище и телефон за връзка). Изпращайте творбите до Деловодството на Дирекция “Култура” или изпратени по пощата (важи пощенското клеймо) на адрес:
София 1000
пл. “Славейков” №4
Дирекция “Култура”
За конкурса “Ще ти разкажа приказка”
Награди: Първа награда – лаптоп
Втора награда – таблет
Трета награда – таблет
Поощрение – книги
За повече информация: http://www.sofiaculture.bg/index.php?show=konkursi#o171

Wed May 08, 2013 7:42 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 08, 2013 7:42 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Тая тема е за проблемите, които другите могат да срещнат с нас при общуването, съответно работата заедно.
Хубав фокус, благодаря.

Цитирам най-важното за себе си, което вече съм разказвал:

Някои важни особености на Калин - улесняват и Деенето, и Бъдеенето с него :). Не ги пиша по конкретен повод - просто сега е добър момент да ги споделя.

Не обичам повторението.
В частност:
- Изнервям се, ако ми се наложи да правя едно и също нещо много (> 2 ;) пъти - да обяснявам отново (не ставам за учител на малки деца), да повтарям вече свършена работа (примерно като ми забие компютърът и изтрие част от вече напечатан/изредактиран файл)
- ...и се вбесявам , ако попадна в ситуация/спор/човешки отношения, за които съм си мислил, че са еволюирали от предния път - а те тъпчат на едно място... (Последното го наричам "синдром на семейното циклене", щото го наблюдавам основно при хора, които прекарват повечето си време заедно. И в някои форуми, де. ;)

Не обичам да губя време.
Времето е най-ценният ми ресурс, единствената валута, която мога да преобърна в каквото си поискам - работа, обич, пари, забавление, развиване на безкрайните човешки възможности...
В частност:
- Всеки начин и действие, с които успеете някак да ми спестите време, са страхотен подарък за мен. Вещите вече не ме блазнят особено - но помощта, която ми освобождава време да действам по нещо друго, е манна небесна.
- Ако се случи да ви кресна/скръцна със зъби, че ми губите времето - не се засягайте, нито ми обяснявайте защо не съм прав. След като съм ви креснал/скръцнал със зъби, явно съм прекалено афектиран за нормален разговор и даже и да сте прави, че не съм прав, няма да ви разбера... Изчакайте ден-два, после - ако още е важно - ме потърсете пак. Междувременно може самият аз да ви потърся. Груба грешка обаче е да упорствате да продължим диалога в същия момент, на мига . Някои от точките в черната ми стая са от такива случаи.

Променям се изключително бързо.
Това съм го писал вече в Некои размишления за определението "фантазиец" , а и в самото стихо "Фантазиец". Имайте го предвид, ако току-що съм ви креснал/скръцнал със зъби и сега ви е гадно и се питате дали някога ще ви простя... Не, няма да ви простя, понеже няма за какво. Ако наистина сте направили нещо непростимо (а аз се сещам много малко такива неща - и нито едно не ми се струва неочевидно, че да го описвам тук), ще съм ви пребил на място, в преносен или буквален смисъл. За всичко друго съм се научил да си пестя енергията и да не тая обида (обидата струва енергия) - казвам си каквото ме мъчи, и карам нататък.

Разчитам да си казвате каквото ви мъчи.
Колкото по-рано - толкова по-скоро ще взема някакви мерки. Може да не са точно мерките, които ви се искат на вас - но ако сте ми обяснили ясно от какво имате нужда, шансовете ви да го получите са големи. Нали съм мост, свързвам едно място с друго, прескачам пропасти... ;)

Предпочитам в интернет да има колкото се може по-малко мои снимки.
...или поне да не пише на тях - както във Фейсбука например - "това е Калин Ненов". Очакванията, които физическият облик създава, буквално пречат на работата ми - и за Човешката, и по грижата за Земята, и изобщо. Нека хората първо ме прочетат/чуят/видят на живо - после да си градят мнения (и пясъчни замъци).
(Ако разгледате онлайн снимките ми, които аз съм качил/одобрил - на профила ми във вездесъщия Фейсбук или БГ-Фантастика, ще видите, че са доста необичайни. Скриващи външния облик, разкриващи - може би ;) - същността.)

Много ми е досадно друг човек да ми казва какъв съм. Все едно дали насаме или на всеослушание.
Ако има области, в които да съм експерт, Калинознанието е на първо място. Ровичкам из себе си още откакто разбрах думата "себе си" - който е виждал трите ми цветни тетрадки, знае. На вас не ви ли става досадно, когато някой дойде да ви приказва по тема, за която знаете в пъти повече от него, че и по-проверени неща?
В частност:
- Не обичам да ми дават акъл, ако не съм го поискал - но, поне засега, го търпя. Понякога научавам и ценни неща, въпреки всичко. ;)
- Дразня се силно, когато някой дава оценка на действията ми, без да се е постарал да разбере причините за тях. (Признавам, че от години не ми остава търпение да обясня защо правя много от нещата, които правя - разчитам другите да разберат с течение на времето и гледане на резултатите. Ако нещо ви е наистина важно - питайте в прав текст. Но, за Бога , Не Ми Казвайте Какво Мислите По Въпроса, Преди Да Сте Питали.)
- Ако ви се приказва за психология, взаимоотношения и човешки качества - разкажете ми нещо за собствения си живот. Щом е за чужда емоция и чужд опит - ненаситен съм. (Стига да не почне да се повтаря, де... :D)

Побеснявам, ако усетя (или ми се стори), че някой мери света с двоен аршин.
С частен (и особено вбесяващ) случай "Толкова сме се втренчили в сламката в чуждото око, че дори не можем да заподозрем за гредата в собственото си". Няма да се случва толкова често, ако си припомняме друга библейска мъдрост: историята "Пръв да хвърли камък онзи, който е безгрешен".
Пример: скорошното "възпитаване" на Габи. Там, първо: "провинението" на Габи беше ( според както аз го виждам ) много, много незначително - да не казвам "нямаше такова". Най-добре си пролича от реакцията на Ал - той разбра какво се търси и зададе точните въпроси. Второ: Ауе, баовци! Вие собствените си бакии оправихте ли ги, че тръгнахте да оправяте бакиите на Габи? Приложихте ли, дето вика Вяра , правилото " If you wanna make the world a better place, take a look at yourself and then make a change "? А ако не се сещате за кои собствени бакии иде реч, мога аз да ви ги посоча, по списък. Но не ми е удобно - нали знам, че имам мои , и съм се съсредоточил да ги оправя тях...
Пример са и повечето дърляния по форуми. Специално наблюденията ми там ме карат да си мисля, че изтъкването на чуждите недостатъци е защитен механизъм, навярно дори несъзнателен: "Дайте да прехвърлим камък в чуждите градини, че иначе може да ни се наложи да почистим нашата." Това не го прави по-малко вбесяващо. Поне в първия момент.
А е станало вбесяващо, в първия момент, тъй като ми се е случвало отново и отново, и отново. Т.е. - вкарвало ме е в ситуации тип " досадно повторение ". Ако някой сега ми каже "Ама щом ти се е случвало отново и отново, и отново - значи имаш нужда тъй да ти се случва" - ще ми досади. ;) И това го знам. Много работи знам аз (Вили :P); гледайте си вие вашата, и за нея ми разказвайте. Иначе навлизаме в "Много ми е досадно друг човек да ми казва какъв съм."
(Връзки, връзки, връзки. Всичко е едно. :))

...подлежат на допълване, според възникналите нужди. ;)

Най-трудното нещо с нЯщото на име Кал е да прецениш кога се шегува, и
кога не. Още по' се усложнява от това, дека съм препълнен с едно мноу
рядко качество: самоирония. Който сам не го прилага, чуди се де да ме
слага.

Без майтап.

Е... почти де...

Аз и Илка сме като две природни стихии. Можем да бъдем много опасни, щом се ядосаме.

Възможно е да е част от „индиговото“. „Индиговите“ деца са булдозери. Те идват да пометат онова, което пречи, да разчистят пътя за следващото.

(Възможно е – напълно възможно – да оставят собствените си трупове, докато чистят пътя. Ала това са трупове, не е духът.)

Можем да бъдем и другите въплъщения на стихиите: дъждът, който пречиства; вятърът, който раздвижва застоя; снегът, който затрупва дупките по пътищата и в душите ни, скрива грозното; морето... лелеееее, морето...

Човеци сме, все пак. Като вас всички ви.

Можем да бъдем всякакви .

Но ако се сблъскате с нас ядосани ... Крийте се! Предпазете се! Почакайте да ни мине – да минем!

Ако ще има трупове, Космосе, моля те, нека не са по погрешка, по невнимание...

(... Да, зная, няма да са. И ти благодаря. Прегръщам те... ви.)

Докато съм в отпуска ;):

Ще продължа да отговарям на въпроси, свързани с ЧоБи, но само по един на ден. Първо – на най-спешния от събралите се, доколкото мога да преценя кой е най-спешен. После – на този, който отворя първо. После – на първия, на който мога да отговоря... хехехе, спирам да екстраполирам, че ще почна да се самозакопавам. :D

Причината е, че в по-уморените си състояния имам нужда да „спусна бариери“ пред информационния поток/п и да карам нещата по едно наведнъж (добре, нека бъдем амбициозни, може и две :D). За да продължавам да ги случвам. Като станат три, има преголям риск да въртя глава от едно към друго, като онуй магаре, дето не можело да реши от коя бала слама да пощипне, и накрая да зарежа всички...

Случвало ли ви се е? :)


Допълнителен материал: Моето биполярно разстройство и аз

(А тема „Фантазийци“ ви я препоръчвам горещо . По-наситено запознанство с хората наоколо няма да откриете.)

Sun Jan 12, 2020 2:01 pm Re: Образованието Sun Jan 12, 2020 2:01 pm Re: Образованието
Captain Fantastic - много добър филм за нормалното отношение и възпитание родител-деца

И понеже показва модел за алтернативно възпитание и развитие - има доста забавни моменти, включително за храната:

- What's Cola?
- Poison water.

Гладни, седнали в някакво бургер заведение.
- Well, let's go.
- Why?
- Becos there's no actual food on this menu.

Fri Mar 14, 2014 11:34 pm Ръбът на края на света Fri Mar 14, 2014 11:34 pm Ръбът на края на света
Когато писането ми е пейзажно и невъзможно кратко...

Ръбът на края на света

Обичах да съзерцавам неща от ръба на края на света. Гледах с часове как небето прелива от розово в черно и от лилаво в жълто. Огненочервеното беше любимият ми цвят - и най-краткотрайният. Трябваше да внимавам да не поклащам крака. Почвата беше ронлива - от време на време се откъсваше от ръба и пропадаше в нищото. А после бавно започваше да се превръща в дете: песъчинките се раздвижваха вихрено, оформяйки ръце, крака, тяло, глава, дори фини детайли като върхове на нокти или треперещи мигли. Докато падаше, детето винаги се усмихваше. Накрая изгубвах от поглед всички тях, всичките песъчинки, всичките деца, в сивото на заводите отдолу. Димът на комините приличаше на отровен захарен памук на фона на нежното пастелено на облаците. И, странно защо, цветовете им така и не се смесваха. Градът и небето бяха като два различни свята, които се докосваха, но никога не се преплитаха. И бяха живи, пъплещи, променящи се. Небето се вихреше. Градът жужеше. Небето пламтеше. Градът тракаше. Небето сияеше. Градът туптеше.
Глождеше ме обаче, че те бяха навсякъде. Не можех да погледна над небето. Не можех да надзърна под града. Седейки там, на ръба на края на света, си представях, че съм затворен в стъклен глобус от небе и град, от град и небе. Глобус без никаква пролука към друго измерение.
В следващия момент обаче настъпваше 4:44 и часовникът ми започваше настоятелно да звъни. Това беше моят праг на наблюдение, времето, в което трябваше да се сбогувам с децата (песъчинките) на ръба на края на света. Изправяйки се, отронвах повечко от тях и се проклинах за небрежността си. Пропадайки надолу, те ми помахваха с песъчливите си ръце. Не им отвръщах, защото беше 4:44. Вместо това им обръщах гръб и пристъпвах назад, към мястото, където ръб на края на света не съществува.
Излязъл от стъкления глобус, вече не виждах небе и град.
Все пак, не мога да виждам нищо. Аз съм слепец.

Tue Mar 10, 2020 7:36 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Mar 10, 2020 7:36 pm Re: Любимите компютърни игри
За всички фенове на The Elder Scrolls:

Когато имате нужда да убиете мозъчни клетки с хилене:

Nondrick's Non-adventure

Има и „продължение“ в Skyrim:

The Elder Strolls