choveshkata.net

Mon Nov 14, 2016 4:31 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Mon Nov 14, 2016 4:31 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
Един ъпдейт три (четири) години по-късно...

Романът ми вече е официално издаден! Заглавието в процеса още веднъж се смени - книгата се подвизава като "Космически залог" в книжарниците. 8-)

Организирана е премиера на 1-и декември, от 18.30 часа, в читалище "Николай Хайтов", в района на бившия хотел "Плиска" . Който желае, да заповяда. :)

НАПРЕД КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ! :arrow:

Fri Jan 13, 2012 9:58 pm Re: Помежду ни Fri Jan 13, 2012 9:58 pm Re: Помежду ни
Любе – знам, че днес вече ми минаха 100 товарни влака през главата... но все пак ич не можах да схвана смисъла в тая история...

Какво, в края на краищата, е направил младият автор, та някой да му прочете разказа? Включил го е в цял сборник? Издал се е сам?

(И хич не е смешно, като ти си в ролята на издателството. Примерно: 30-те разказа, които вече получихме за новия ни копнеж. Най-мъчителната част е, като трябва да се пращат отказите...)

Sat Jan 05, 2019 12:31 pm Re: Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови кн Sat Jan 05, 2019 12:31 pm Re: Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови кн
Мили (:

Пиша това:

- като равносметка на първите три месеца от активното ми полугодие в ЧоБи;

- като подготовка за трите оставащи активни месеца – и особено за нещата, които ще ви помоля като помощ на живата ни сбирка утре.

Първото и най-важно, което искам да ви споделя, е, че плановете са чудесно нещо... ако искаме да разсмеем Космоса. ;) Аз планирах да се посветя на търсенето на щерка за осиновяване чак след като привърша с обещанията си към ЧоБи. Космосът се разсмя... и навръх новата година се оказах не само с щерка (Стела :), но и с нова спътница (Ани :). С тях тепърва ще ви срещам (ако още не съм); важното сега е, че в новата ситуация (която ще включва и доста сноване между Пловдив и София) имам да си преподреждам силите и пренастройвам графиците.

Силите... ех, силите. :)

До края на март силите би трябвало да ми стигнат:

1. Да наглеждам администрирането на конкурса „Изгревът на следващото“.

2. Да помагам в издаването и разгласата на „По пътя към...“, сборника на Жоро. Цел: да излезе преди средата на февруари.

3. Да редактирам „Харт“, повестта на Момчил Даскалов, а после да помагам в издаването и разгласата ѝ. Цел: да излезе втората половина на март.

4. Да организирам електронните издания на алманасите „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009, 2010-11, 2012, 2017 и 2018. Задача: да излязат в такъв момент, че да не се сблъскат с „По пътя към...“ и „Харт“. (Април? Нищо не пречи аз да подготвя чернови за блога ни по-рано, а да ги публикува някой друг.)

5. Да довърша обучението за редактори, в което засега участват Вики и Ради. Цел: Когато някой (като Митко ;) ме потърси с нужда от редакция, да имам към кого да го пренасоча. И по-общо, да имаме кой да се грижи за следващите ни издания.

(Впрочем, Ради, мисля, че намерих редактор за твоя роман... но нека първо свършим с редактилницата. ;)

6. Да продължа обучението на Мъдреци (и на всички останали от вас... поне докато Мъдреците не достигнат заветната бройка от трима ;). Цел: Пощата на ЧоБи да не змре, когато си взема отпуската от април до септември.

7. Да мислим още начини за разгласа на изданията ни. (Здрасти, Миро, Деси... Ани. :) Да организирам поне едно представяне в детския отдел на Столична библиотека (към края на март, като изпроводяк ;).

8. Да продължа да отговарям на всякакви въпроси, свързани с книгоиздаването ни. Цел: виж 5.

... Сериозен списък, да? :) Той върви със също тъй сериозна МОЛБА: да ме пазите от въвличане в допълнителни задачи. Тоест да ме пазите от рухване поради претоварване. Силите... ех, силите.

Най-сериозните ми ПРИТЕСНЕНИЯ пък са:

- по точка 6: Поради външни обстоятелства Велко най-вероятно ще се оттегли от ролята си на Мъдрец. Оставаме само с Веси... което ни поставя в крайно неустойчиво положение. Ако до края на март трайните Мъдреци не станат поне трима, е възможно всичките ни дейности да си вземат отпуска до октомври – като няма кой да препраща имейли и да им отговаря...

- по точка 8: През изтеклите три месеца имам чувството, че твърде малко Чобити се интересуват от процеса, през който преминава всяко наше издание. Ако приемем, че книгоиздаването вече няма да ни е приоритет, притеснението ми си заминава и започвам да си свиркам волно. ;) Ако обаче държите да правим още издания – книги в поредицата ни или алманаси – топло ви моля да следите издателските ни процеси до март; и да участвате в тях. След няколко дни например ще ви пратя указания какво имаме да правим по сборника на Жоро.

Това е и принципната ми молба за ВСИЧКО, което ще правим в следващите месеци: следете внимателно и участвайте. Само така ЧоБи наистина значи „заедно“.

На живата сбирка утре ще добавя още щрихи. Сега стига толкоз, че ни глътнах съботата. ;)

Заедно,
Чобик)

Fri Feb 01, 2019 6:42 pm Re: Тема за коректори Fri Feb 01, 2019 6:42 pm Re: Тема за коректори
Правилото е вярно и все така меродавно.

Аз го прилагам избирателно в моите коректури по причина стиловата редакция тип „Р“ : Когато срещнем такава конструкция в пряка реч, знае ли говорещият това правило? А спазва ли го всеки път? Заслушайте се в автентична реч и пребройте колко хора го ползват всъщност. В моите редакции и коректури е по-важно героите да говорят автентично, а не граматично; и начинът, по който говорят, да разкрива нещо за характерите, възпитанието или образованието им.

Впрочем същото важи и за „няма никой/никого“, „човека, на когото/който го обяснявах“, „тези/тия/тея“ и други конструкции, които разграничават редовия потребител от потомствения филолог. ;)

Sun Mar 10, 2019 10:04 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Mar 10, 2019 10:04 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Да се включа и аз. Моите коментари също са малко на брой. Тук-там силно ми се искаше да редактирам на едно-две места, ама ми се стори, че са за шлифовка, което си е друг вид редакция. Колкото до диалога и описанията, на мен като читател са ми интересни. Не съм сигурна какво да мисля от гледна точка на редактор. Диалогът ми изглежда достатъчно увлекателен, че да не е нужно да се разчупва (но пък не знам... Кал, може ли да коментираш? :) ). Вмъкнатите в скоби коментари много ми харесаха, честно казано, освен на едно място, където смятам, че трябва да се махне, ама това пак си е друг вид редакция. Описанията ми изглеждат приятни и може би не трябва твърде да се съкращават, тъй като все пак има някаква полза от тях – не само са интересни, но и обясняват обстановката, която се различава от типично възприетата за едно некромантско "свърталище". Но пък може и да греша... не съм сигурна напълно как е най-добре да се постъпи с описанията.

Като цяло, малко ми е сложно, тъй като не мога добре да преценя кое би подпомогнало най-добре на текста – да се оставят описанията както са си, тъй като допринасят с обяснение (и малко интересни коментари), или да се редактират, за да се добави динамика.

И още един въпрос. Има ли правилен начин да се процедира по трите вълни на редакция – да се направят всяка на отделен етап, тоест общо три етапа, по един за всяка вълна редакции, или да се направят едновременно, или да изберем един от двата варианта според случая?

А вие започвате ли да забелязвате някои грешки в книгите, които четете (ако има такива грешки), които вие, в ролята на редактори, бихте поправили? Пък може и редакторът на самата книга, която чета, просто да ги е пропуснал...

Упражението ми отне малко повече от един час. Вмъкнах и няколко странични коментара към някои неща, за които искам малко пояснение дали са умишлени, или са неволна грешка.

Wed Mar 27, 2019 11:55 am Обетът (част 1) - подготовка за Camp NaNo 2019 Wed Mar 27, 2019 11:55 am Обетът (част 1) - подготовка за Camp NaNo 2019
Срокът, който си бях поставила мина, та е редно да се отчета какви съм ги замесила, втасала и изпекла.

1/ Готова съм с аутлайна (или поне така си мисля :mrgreen: )
- имам 6 страници резюме какво се случва
- кратички резюмета какво се случва от гледната точка на главните герои - това ми беше изключително интересно, защото аз все мисля от гледната точка на Люба и ми беше супер яко да погледна и през очите на другите
- поработих малко повече върху героите и характеристиките им - горното определено ми помогна за това
- все още имам някои въпросителни за антагониста, които обаче не съм сигурна колко са съществени
2/ НЕ съм работила специално върху светостроенето и магическата система, но определено имам по-голяма яснота кое как.
3/ Разписвам си в една екселска таблица всяка сцена - оказа се много удобен начин да видя романа си "на длан"

Какво предстои?

Ще участвам в априлското НаНо. Сложила съм си цел 35 000 думи. По-съществената ми цел е да пренапиша всичко, което се нуждае от пренаписване и да доразработя неразработените сцени. Съответно до края на април да приключа със смисловата редакция, да мине през алфа четящи и после през другарчетата за редакции и рецензии. Искрено се надявам да не се наложи ново толкова крупно смислово пренаписване, а да работя само вече на доизкусоряване на звучене, динамика и стил.

Имам притеснения дали ще се справя с "гласовете" на героите и дали ще успея да разкрия харатерите добре. Изпитвам някаква несигурност дали съм помислила за всичко. По първата чернова имах коментар, че не си личи каква е Люба като характер - дали е сприхава и избухлива или напротив, спокойна и уравновесена. Аз си мислех че съм успяла да покажа каква е и този коментар определено ме хвърли в оркестъра. :D

Wed Apr 17, 2019 11:02 am Re: Коренуване: Невидена река Wed Apr 17, 2019 11:02 am Re: Коренуване: Невидена река
И най-новата ФБ публикация по темата (от вчера, 16.04.):

Знаете ли, че днес е Световният ден на гласа? По този повод ви припомняме родопската легенда за Глухите камъни:
"…Някога по тези планини живял овчар с най-вълшебния глас, който някога бил чуван. Някои твърдели, че това бил самия Орфей, а други казвали, че е учителят му… Но всички били единодушни, че неговите песни камък можели да разплачат.
Болка имал на душа този певец. Любовта на сърцето му била младата щерка на богатият наместник в града. Силно се обичали младите, но силна била и омразата на наместника, от който сладкогласният младеж дори се осмелил да поиска ръката на дъщеря му. Отказът му бил яростен и категоричен, и той едва не наредил да окачат наглеца на бесилката.
Но овчарят не се предавал лесно. Когато имал сгода, винаги заставал пред оградата на къщата, в която живеела любимата му. Пеел песни, носил цветя, бягал от стражите…
Ядосаният наместник решил да сложи край на тази опетняваща честта му история. Послужил си с хитрост – заръчал да предадат на младежа, че ако докаже, че може тъй да пее, че да трогне и боговете, и умрелите, сам той, наместникът, ще му даде ръката на дъщеря си.
Какво трябвало да стори? За да докаже магичния си глас, овчарят трябвало на градските гробища да иде да пее, от залез слънце, та чак докато надгробните камъни не му отвърнат..."

Как завършва историята може да разберете в "Невидена река" на Мирослав Моравски. А ако си купите диска към книгата, ще чуете и гласа на самия Миро, който изпълнява авторските песни, включени в повестта.

Издавам за любопитните: легендата я има и в блога на Миро .

Sun Oct 09, 2022 2:27 am Re: Мирослав Моравски Sun Oct 09, 2022 2:27 am Re: Мирослав Моравски
Кой е най-силният момент в един етно-арт-рок мюзикъл ["Да опазиш Сребра невяста"]?
- Сценарият?
- Зашеметяващата кулминация?
- Здравият рок саунд?
- Етно мотивите?
- Пропуснахме ли нещо?
Няма правилен отговор - Търсим Вашето мнение! Сценарият няма особено значение – Миро ни е прекарвал през какви ли не истории. Повечето от тях никой не знае накъде водят или са задънени с отворен финал. Сигурно е важен пътят, а не дестинацията.
Зашеметяваща кулминация ?!?! Миро ни е мотал с месеци. На една история още не ѝ знам края. Може да го е разказал преди години, може да не е.
Няма нужда от здрав рок саунд на всяка цена. Дори той (саундът) понякога замлъква, за да може да се чуе, кхм, тишината.
Етно мотивите тук не са декор...ация.
Най-силният "момент" е да не сваляш очи от Миро. Да се блещи, зяе и шепти насреща ти. Да изпълнява всички и всичко едновременно. Останалото е едри кристали (златиста) захар с matcha* и суета.
Как се срещат погледи в мащабите на Античния театър? Не знам.
Иначе оцених якия саунд, ама регистрирах и слабостите на озвучаването :|. На концерти все се колебая да отида ли при човек на пулта и да му кажа кой и кой как (не) се чува... Добрите оператори следва сами да обикалят и да се грижат за това, щото явно sound check не стига...
Оцених и това, че мога да виждам дори в Античния театър ;)
Имаше изненадващо приятни аранжименти и включването на кавала привнасяше въздушност и полет на звука ^_^

Други неща в момента не ми се коментират.

* Късчета захар, оваляни в matcha.

Thu May 15, 2014 10:08 pm Re: Културни събития Thu May 15, 2014 10:08 pm Re: Културни събития
Девети празник на японската култура - Бункасай 2014: Япония от приказките (第9回日本文化祭2014)
8.06.2014 (неделя) - ЦИЕК (Център за източни езици и култури) - гр. София, бул. Тодор Александров 79 (на изхода на метростанция "Опълченска", близо до Mall Sofia)

Препоръчвам да дойдете колкото се може по-рано наобед :)

FB страница на събитието: https://www.facebook.com/events/517150111728231/?ref=ts&fref=ts

Thu May 28, 2020 2:27 pm Конкурс „Иван Попов“ Thu May 28, 2020 2:27 pm Конкурс „Иван Попов“
Интегрален клуб за фантастика, евристика и прогностика „ИВАН ЕФРЕМОВ“

обявява

РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНКУРСА ЗА ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ,
посветен на незабравимия Иван Попов, който днес, 28 май 2020 г., щеше да навърши 50
години.

Срокът за изпращане на творбите беше от 27 декември 2019 г. до 31 март 2020 г. След
анонимно оценяване на получените 75 разказа
журито в състав

Елена Борисова, Далия Ал-Халил, Григор Гачев, Васил Сивов, Юрий Илков и Дилян Благов

присъжда следните награди:

Първа награда (500 лв.) – на Николай Христов Теллалов за разказа „Архив“
Втора награда (300 лв.) – на Владислав Димов Атанасов за разказа „Владимир“
Трета награда (200 лв.) – на Калоян Кирилов Захариев за разказа Keisatsu monogatari

Честито на победителите! За тях са подготвени и предметни награди, представляващи стъклени
купи, авторска изработка от Надежда Лилова. Организаторите на конкурса ще се свържат с
авторите, за да се уточни начина за получаването на наградите.

Финалната подборка с първите 20 разказа в подреждането, които ще бъдат издадени в
сборник, включва още заглавията:

„Демон“ от Михаил Димитров
„Забравена от бога канонерка“ от Ивайло П. Иванов
„Истри“ от Георги Янакиев
„Ефикасен“ от Мария Вълчева
Les gitans от Мирослав Ангелов
„Книгата, която пишеш“ от Мартин Петков
„Тъжните хълмове“ от Боян Йорданов
„Аз, Рептилът“ от Николай Гешев
„Висока степен“ от Милена Крумова
„Ритъмът на Шеол“ от Николай Симеонов
„Светещи икони“ от Георги Кръстев
„Талос“ от Маргарита Стефанова
„Черният списък“ от Калина Александрова
„Да разбъркаме колодата“ от Кирил Гумнеров
„Изгубената цивилизация“ от Яница Христова
„И не си пиши писма“ от Камен Йорданов
„Майндстер“ от Валентин Д. Иванов

Най-хубавото от конкурса е, че участваха множество творби с високо качество. Доказателство
за това е фактът, че извън подборката от двайсет заглавия останаха немалко хубави разкази,
някои от които може да бъдат публикувани в сп. „Тера фантастика“ в съгласие с предварително
обявените условия.

Екипът, организирал и провел конкурса, изказва сърдечни благодарности към всички
участници и им пожелава здраве и бъдещи творчески успехи!

Скоро ще излезе и сборник с първите 20 разказа в класирането, както и книгата на
Иван Попов "Киберпънк, евристика, футурология (К.Е.Ф.)".

Wed Jul 01, 2020 1:16 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Wed Jul 01, 2020 1:16 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
По казуса имаме ли познати/приятели сред участниците в конкурса: а аз какво да правя, като познавам – пряко или задочно – над половината от българите, пишещи фантастика? :D

(И с Дес лично сме поканили около 250 от тях да се включат?)

П.П. Сега по-сериозно: Понякога се стряскам, когато мога да позная автора на някой от анонимните текстове по стила му. Въпросът „отношението ти към този човек ще оцвети ли оценките ти на текста му?“ неминуемо ме тормози.

Друг път си казвам: „Добре, де... а ти самият като пращаш приказки с Юна в конкурси, журитата им какво да правят?“.

Няма лесни решения. :)

Mon Dec 08, 2014 6:45 pm Re: Труд и творчество Mon Dec 08, 2014 6:45 pm Re: Труд и творчество
Празничен конкурс на Сборище на трубадури

Тема: празнична
Краен срок: Коледа
Резултати: ?
Възраст: ---
Вид творба: кратък разказ или рецензия на книга до 1000 думи
Изисквания: изпращат се на имейл trubadurs.mag -в- gmail.com
Награди: първа – 100 лв., втора и трета, специална на публиката
* Има и награда от 50 лв. за най-добър коментар

Повече: http://trubadurs.com/2014/12/08/praznichen-konkurs-141208

Sat Dec 20, 2014 11:41 pm Re: За Филмите и Хората... Sat Dec 20, 2014 11:41 pm Re: За Филмите и Хората...
Сериалът Perception съчетава:
– Сериозна научна подготовка за особеностите на човешкия ум и когнитивните (познавателните) ни процеси. През 10 минути виждам демонстрации на неща, споменати в „Мисленето“ на Даниъл Канеман – там сухо, тук предизвикващо цвилене от кеф.
....

Благодаря и с думички за този отзив. Отдавна се каня да го направя :)
А Даниел е безспорно един от малкото екранни персонажи, които съм възприела особено осезаемо - едновременно болезнено и с много вълнение, защото се идентифицирам дълбоко с него. Тази недоизказаност и тази дълбока амбивалентност...

Ако още не сте започнали да гледате Perception – изпускате възможността да разберете и себе си, и всичките ненормалници наоколо *помахвам на Хрс* по-дълбоко.

Тъкмо почнахме 3-и сезон с Илче. И още първите две серии съдържаха здравословна доза напомняния: например колко е трудно да живееш с непредсказуем партньор. Или какво губим, когато лекуваме емоционалната болка с хапчета. (Имало и такива вече...)

Wed Jan 07, 2015 12:57 pm Re: Ех, магесническа му работа Wed Jan 07, 2015 12:57 pm Re: Ех, магесническа му работа
Книгата взривява страхотнометъра. Уникална е. По мое мнение е по-хубава и от книгите на Пратчет и Асприн. Бих дарил, но не разполагам в момента с карта. Но издадете ли я под формата на книжно тяло - купувам я на мига.
До автора: Пич, ако продължиш да пишеш така свежо може да взема да ти направя олтар.

Fri Jan 28, 2022 11:52 am Re: Share the Joy Fri Jan 28, 2022 11:52 am Re: Share the Joy
Dream Forge, acceptance:

Kalin,

I’d like to make an offer to publish Elena Pavlova’s “Love in the Time of Con Crud” in DreamForge.

As a reprint, our rate is $0.03/word for a total of $78 USD

What I will need from you to prepare a contract are the answers to a few questions.

To whom or to what entity is the contract made out?
Please provide documentation on your legal ability to represent Elena and (if it is the case), to take payment in her name.
How should the story be credited? i.e. – by Elena Pavlova, Translated by Kalin Nenov ?
How will payment be made? (We typically use PayPal for overseas)

Answer a few questions and feel free to make any suggestions if you believe we’re not asking all the right questions.

Thanks

Scot Noel
DreamForge

Sat Aug 27, 2011 7:42 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Aug 27, 2011 7:42 pm Re: Любимите компютърни игри
Аз съм любител на безброй игри, жанрове и виждания за интерактивното изкуство но един шедьовър ми стои над всичко останало.
За да не си губя времето хитро изрових едни стари ревюта от други форуми, редактирах и добавих някои неща и резултата е това което изпитвам към играта представено с текст:


Не знам, а и не мога да обясня как стана така, че Gothic се превърна в една от най-важните игри в персоналната ми гейм-вселена. В личен разговор с един друг също толкова запленен от отрочето на Piranha мой приятел той ми каза следното: "Защо се чудиш? В тази игра ставаш и лягаш. Работиш, после спиш и почиваш. Денят сменя ноща, ходиш на пазар, радваш се на десетки емоции, плод на интригуващи и героични приключения – тя е копие на реалния ти живот, само че една негова по-забавна, по-запленяваща и красива версия".
Дали? И как стана така, че аз – разпаленият противник на ММО игрите, заменящи риъл лайф експириънса и по тази причина зомбиращи масата млади играчи; изместващи и извращаващи по мое мнение самата идея на гейминга, на електронното забавление, – се превърнах в бард, напяващ похвални оди за една толкова ММОРПГ-лайк игра?
Сблъсъка ми с Gothic започна именно от част II. Първото ми запознанство с Безименния се състоя тук – в тази самотна кула, извисила се тайнствено в покрайнините на Коринис – крайбрежен град на хиляда тайни, стиснат в здравия, окован с желязо паладински юмрук, стаен под надвисналата сянка на оркската заплаха.
Помня първите си стъпки по този път, срещата със старото ми другарче Лестър от Мините , а указанията на Кзардас все още кънтяха в неизбистрилата ми се от съживяването глава. И ужасът на Белиар вече кънтеше някъде в лабиринта на подсъзнанието ми.
И така – Gothic. След края на дългото, невероятно пленително с простотата си приключение, ти – Безименния – заплати за победата си над демона (Спящия) с единствената разменна монета, която истинските драматични истории признават за валидна, а именно с живота си. Както казва Брус Уилис в Sin City: "An old man dies, a young girls lives – that's a fair trade". Whatever – това беше доста отвлечена метафора...
Събуден за нов живот от некроманта Кзардас – твоят, оказва се, единствен приятел (дали?) в тази заплетена вселена от интриги, богове и чудовища, – поемаш по нов път. Призванието ти – да премахнеш новата заплаха – събуденият от хилядолетния си сън бог на Злото - правилното име е Белиар.
Така започва част II от Gothic сагата...

Всеки един персонаж (пряко или непряко участващ в историята на играта) има свой собствен живот. Става сутрин рано, отива на лов или на работа, а вечерно време се събира с приятели около огъня, за да сподели как е минал денят му. Ковача кове, полира и гаси желязото, дърводелеца сглабя, метачите метат, готвача готви, фермерите пасат с гегите овцете и копаят с мотиките.Вечерта някои бяха отегчени от вечните ловни истории, други разтревожени от поредната атака на орките, а трети отчаяни от факта, че са обречени да умрат в затвора наречен “The valley of mines”. Това наистина създаваше у мен чуството, че аз съм просто един нещастник, обречен, като всички останали в този свят, а не богоизбран играч , за който е поставен всеки един неигрови персонаж който което го чака денонощно на едно и също място, винаги готов да отговори на въпросите му (защото това е единственото му предназначение). Истински “живите” персонажи в Gothic реагират адекватно почти на всяка една ситуация. Така например, винаги когато трябваше да спасявам живота си с бяг, просто хуквах към най-близките NPC-та, които, виждайки дивото животно зад мен, мигновенно вадеха оръжието си и се притичваха на помощ. Пълният дублаж с говор, допълнително инжектира голяма доза автентичност и атмосфера. Всяка една дума в играта е дублирана с говор. Диалозите са изчистени и записани с кристална дикция.
Ах.. Свободата... Готик е фентъзи вселената, в която още от първия миг може да зарежеш главната история, да отсвириш напълно геройското си съществувание и да се отдадеш на отдавнашните си мечти да поскиташ волно по гори и поля, да поплуваш в реки и езера, да се покламбуцкаш в буйни водопади, да помародерстваш на воля или просто да развъртиш контрабанда с трева.. аъъъъ упсс! Пуканки! J.

С две думи – ти не просто играеш скриптиран линеен сюжет, а живееш в голям и колоритен свят... така, както ти искаш... или така, както останалите персонажи ти позволят, защото не можеш безнаказано да влизаш и ровиш по домовете на хората, или нагло да се изтъпанчиш пред някой от бароните с думи от сорта на “Аз съм леля ти! Излизай от мангизите!”. Всъщност можеш.. но .. бързо ще ти покажат, че неетичното поведение не се толерира в тяхната игра

В началото всеки може да поеме свободно по пътя и да прави това, което го влече.

Да пообиколи местните ферми и да се запознае с работничките, да се полюбува на красивите пасторални картини, да захване занаята на ловец, дърводелец, фермер, да стане уважаван гражданин (или почасов дилър на местната трева) или... скромен джебчия, който умее да си прекарва добре времето, както през деня по кръчмите, така и вечер при Червените фенери .

Придобиването и равитието на всяко едно от тези умения се получава от съответните учители (ловци, търговци, крадци..). За по-нетърпеливите да се потопят в главната интрига, просто е необходимо да обиколят трите основни гилдии из острова – Наемници, Паладини или Магьосници – и да преценят в кой от тях се чустват в свои води. Веднъж взели това решение, трябва да кандидастват за членство в него и да тръгнат по трънливия път на утвърждаването.

Всички диви животни, подобно на живота им в реалността, за разделени на стадни и нестадни. Какво имам предвид: невъзможно е да примамиш стадно животно и да му резнеш зелката извън стадото – вдига аларма и скачат всички. И обратното – нестадните животни, колкото и силни да са, веднъж примамени настрани стават лесна плячка за изгладнелия ловец. Да не говорим че нито едно животно не те напада автоматично - чуствайки се застрашени животните отправят предизвикателство с ръмжене.

Mon Dec 12, 2011 9:47 pm Re: 999 типични грешки на писателя и преводача Mon Dec 12, 2011 9:47 pm Re: 999 типични грешки на писателя и преводача
Англицизирането на българския език

В последните години в българския език се наблюдава засилване на процеса, известен като АНГЛИЦИЗИРАНЕ – заемане на английски думи и побългаряване на същите, както и на английски семантични и синтактични структури. Някои виждат причината за това явление в българските медии. Този процес – още наричан „англизация“ – е глобално явление, но в България той е взел една специфична форма, която го отличава от сходни езикови явления в българския език, като силното влияние на немския в сферата на техническите термини, или припознаването на руски думи като български. По тази причина е необходимо да се направи един очерк на процеса, който да спомогне за неговото овладяване, с цел не само обогатяването българския език, но и по-доброто разбиране на английския, който все повече навлиза в нашето ежедневие. За това разбиране ще говоря в т.3 по-нататък. По-долу следва списък на най-често допусканите грешки в превода от английски на български и обратно.

1. Shall и will.

Българските преводачи масово грешат при превод на английските спомагателни глаголи. Ососбено често се грешат и свободно се сменят близките по значение, но все пак различни глаголи shall и will.
Често явление при преводи са императивни форми от сорта на „Вие ще искате...“, „На Вас ще ви трябва...“, „Вие ще изискате...“ и пр. От такива фрази читателят може да заключи, че преводачът предварително е знаел какво мисли читателят, при това с абсолютна убеденост. „Вие ще искате“. Каква категоричност! Тя е недопустима за бъдещи събития както от гледна точка на езиковата, така и на елементарната логика. Препоръчваме на преводачите да погледнат долната таблица:
________________________________|_____shall_____|_____will_____
____1 л. Ед. Ч. ; 1 л. Мн. Ч._______| вероятност | категоричност
2 и 3 л. Ед. Ч. ; 2 и 3 л. Мн. Ч._____| категоричност | вероятност

I shall – Аз ще ( може би )
I will – Аз ще ( и още как! )
He shall – Той ще ( прековолно, с принуда )
We will – Ние ще ( вероятно )

По-удачно би било грубото, категорично „Вие ще искате да имате ( този продукт )“ да се предаде като „Ще Ви бъде необходим ( този продукт ), ако искате да...“ По-дълго, но по-елегантно. Тук е мястото да кажем, че докато думите и синтаксисът на английския език са лапидарни, българският е по-разказвателен, с по-дълги като брой звуци думи, и по-сложни изречения.

2. Вериги от думи ( конкатенация )

В английския език ( особено американската му версия ) има възможност няколко думи да се навържат заедно чрез тирета, като така се получават словосъчетания от сорта на

The-not-so-great-we-toldya-so-movie ,

което се превежда на български с невъзможна и неразбираема каскада от думи:

не-така-якият-нали-ви-казахме-филм .

Подобни езикови чудовища, които не подлежат на тълкуване и звучат разплуто и без връзка между частите си, се превеждат по-удобно с изречения от сорта на „Този, както вече Ви казахме, не толкова добър филм“. Удобни са и синонимични словосъчетания като „както вече знаете“, „както Ви е известно“. Читателят обича да чете потвърждение на своята осведоменост и комплименти за своят интелект.

По принцип, българският език не търпи думи с повече от две тирета, които и сами са малцинство: например „жена-летец-изпитател“. Добре е броят на тиретата да е нисък.
Подобно паразитно явления са структури като „предстоящият да бъде лидер“ или „суперчетка за вашите зъби“.

3. The 3 P's

Английският език е един от най-добре изучените и проанализирани езици в света, гледан като писано яйце, особено от „Приложение А“ на „1984“ на Оруел насам, с литературни корени, отвеждащи до ранното Средновековие. Английската литература се счита за най-богатата в Европа. В процеса на създаването на съвременния книжовен английски са се откроили ТРИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРАВИЛА, известни на всеки английски ученик като „трите принципа на английския език“, или просто „the three P’s”:

Purity – чистота
Perspicuity - яснота
Precision – точност

Тези три принципа са в сила за всеки език, те са в основата на книжоената му форма, и действат в система, поддържайки се взаимно. Българският език би могъл много да спечели от английския опит:

• Когато на езика липсва ЧИСТОТА, той се размива, разделя се на диалекти, и хората от две съседни села не могатд асе разберат един друг. Чистотата на езика се охранява чрез щателен подбор и отсяване на диалектните, редките и остарелите думи, чуждиците и вулгаризмите, като целта е максимална ЯСНОТА на изговора и ТОЧНОСТ на комуникацията.

• Когато на езика липсва ЯСНОТА, той се обезсмисля. Говорим, когато искаме да съобщим нещо. Ако казаното е неясно, езикът се превръща в бърборене, кухи фрази и безсмислици. Яснотата поддържа ЧИСТОТАТА на изказа и ТОЧНОСТТА на посланието.

• Накрая, ако един език е лишен от ТОЧНОСТ, ЧИСТОТАТА и ЯСНОТА му са без значение. Точността съдържа литературните категории тема и идея. Бихме могли да говорим на всякаква тема, но без точност никой не би ни разбрал.

Wed Sep 13, 2017 12:48 pm Re: Гласове Wed Sep 13, 2017 12:48 pm Re: Гласове
Калин М. Ненов: Само човечеството може да спаси човечеството
(интервю със Стефан Кръстев)

– И така, разкажи за „Копнежите“, тоест за конкурсите, които ЧоБи периодично организира. Колко станаха до този момент? От позицията на отминалото време, резултатите от кой Копнеж оценяваш най-високо, най-скъп ти е като сантиментална ценност, свързан със спомен в личен план?

– Най-дългогодишен – и най-зареждащ ме – е Копнежът за растящо (първоначално: ученическо) творчество, който се провежда ежегодно от 2012-а. В него търсим творби от автори до 27 години, без значение от жанра или тематиката им. Тези, които грабнат най-много умове и сърца в журито ни, публикуваме в сайта, а с авторите аз водя писателски миниработилници. Целта на „растящите“ Копнежи е да осигурим мост от спонтанно творческата възраст на ранните класове до времето след университета, когато младият човек получава първата си голяма възможност да излезе от коловозите и да оформи бъдещето си. Не знам какво се случва в университетите, но ни е правило впечатление, че най-малко участници имаме от възрастовата група 19-22 г. След това хората пак прописват… поне някои. Тази „бездна“ обаче често поглъща талантите или вече натрупаните умения и неведнъж сме попадали на големи (25+) пишещи хора, които сякаш започват от нулата. (Казвам го без пренебрежение – самият аз съм подобен случай.) Тъй като една от мисиите на ЧоБи е да помага в порастването на ярки творци, прокарването на мост над бездната се получи естествено. А енергиите и щурите хрумвания на младите ни автори са страхотна опора, когато тоя мост вземе да се клатушка…
През 2015-а за първи път обявихме тема на Копнежа за растящо творчество – „Как спасяваме света?“ – и събрахме отличените текстове в книга . Тя се явява малка сестричка на антологията „За спасяването на света“, за която ще стане дума по-долу… и поне аз мисля, че „каката“ има какво да научи от нея. Въобще, хубаво ми е да слушам човеците, които идват след мен. В ЧоБи си мечтаем за Следващото… и то вече е пред очите ни.
За останалите Копнежи няма да се впускам в подробности – каня ви да ги разгледате сами тук . Че и да участвате в следващите. Най-лесният начин да разбирате за тях е като се абонирате за мейлинг листата ни „Приятели“ .

– „Зелени разкази (ама наистина )” – разкажи повече за нея. Как започна? През какво премина?

– С Атанас Славов си мечтаем за антология с екологична фантастика поне от десет години, а започнахме да събираме „кандидати“ за нея преди около осем, черпейки от опита си с българската, англо- и рускоезичната литература. Междувременно Министерството на околната среда и водите организира съставителството на три антологии „Зелени разкази“. Те включват почти всичките големи български писатели в момента. Прочетох два от разказите в първата антология, ядосах се, ухилих се… и се върнах да търся текстове за нашата.
(За ядосването искам да поясня: Участвам в природопазещи организации и дейности от 2001-ва. Мъчно ми е колко малко хора разбират взаимовръзките, които крепят света ни – осигуряват основата, върху която градим лично щастие, дом, приятелска среда и всичко друго, без което не можем. За да напишеш нещо смислено в „зелен“ цвят, са нужни и много познания, и много чувствителност. Как са съставяли МОСВ трите си антологии? На какъв принцип са подбрали авторите? След като нашите „Зелени разкази“ излязоха, изчетох първата и третата от техните антологии – и не мога да си отговоря на тези въпроси. А ресурсите, с които проектът им е разполагал, както и видимостта му, са в пъти по-големи от нашите. Моето желание да се грижа за околната ни среда е свързано с желанието ми да оптимизирам: да не хабим ресурси, да правим всичко по-умно, по-ефективно. Ядосвам се, когато видя ресурси да се пилеят – независимо дали природни или парични, или творчески.)
Когато натрупахме достатъчно опит с останалите издания на ЧоБи (и вече бяхме събрали десетина сериозни предложения за бъдещата антология), обявихме Копнеж за зелени разкази (ама наистина ). (Вече знаете с кого се закача наистина . :)) От Копнежа помня ярко, че: 1) участваха сравнително малко автори – 50-ина; 2) журито хареса наистина малко от текстовете им. (Хак ни е с това наистина …) Трудна тема си е (както размишлявах и в послеслова ); и ако правим антология продължител, ще изчакаме поне 5-6 години. Да могат зелените идеи да поузреят. ;)
А това, което ме вдъхнови най-много, е, че трима от одобрените автори бяха между 13 и 15-годишни. Нали ви казах за Следващото?

– Какво е Човешката библиотека? Предполагам, че няма български любител на фантастиката, който да не знае отчасти, но все пак… За тези, които сега съзряват и тепърва навлизат във фантастиката; търсят българско четиво или къде да намерят съмишленици, да предложат творби. А и ако има нещо, което можеш да кажеш, а не е известно дори на нас, които от години следим инициативите.

– ЧоБи е покрит мост-лабиринт. Оставям на собствените ви въображения да си го нарисуват и разтълкуват. (И се замислям дали да не обявим някой Копнеж за най-вдъхновяващо тълкувание…)
Това, което ми е най-важно да знаете, е, че Човешката библиотека е винаги отворена към вас: хората, които дишат, поят се, хранят се с книги; и са готови да протегнат ръка към други подобни хора и нещо да правим заедно. Обърнете внимание на безличната дума „нещо“. В случая тя не е безлична, а… безпределна. Веднъж събрани в ЧоБи, можем да правим заедно всичко .
… А? Кой там отзад каза „революция“? Ей сега ще звънна на Ники Теллалов да призове змейовете, Йоан Владимир – авлиите… ти, Стефане, кои твои сили ще ни дадеш?
А най-лесният вход за влизане е оттук .

– Упражнявате активна издателска дейност. Колко книги вече издадохте? Кои са най-значимите издания?

– Май станаха 25. Ако включим и алманаха „ФантАstika“ – минахме трийсетака. Лелеее… остаряваме.
„Зелените разкази“ и „Как спасяваме света“ ги споменахме, „За спасяването…“ иде след малко. От останалите на мен най-свидни са ми (ама е мъчителен тоя въпрос…):
„Последният еднорог“, който първи развя гриви сред нас и продължава да ни припомня, че не можем да сътворим истинска магия, ако жертваме нечий чужд дроб – трябва да изтръгнем собствения си и да не чакаме да си го получим обратно.
„Слънце недосегаемо“, което не е (да подчертаем дебело :)) завършек на змейския цикъл на Николай Теллалов, но е връх в него – а според мен и в цялата ни литература, фантастична или не, след 89-а. Николай смее да мисли и да мечтае за приятелството, любовта, войната, мира, смисъла на живота – големите теми, които правят един голям роман; и за разлика от моето банално изречение тук, го прави по начин, който добавя към тия големи теми, разширява ги, еволюира ги. Ако нищо българско не ви се чете, поне на „Слънцето“ дайте шанс. Най-малкото за да видите България и нас, българите, през един змейски – обхватен, осезателен и добронамерен – поглед. (А ако на мен понякога не ми се чете нищо българско, то е, защото ми липсва точно такъв поглед, особено в новата ни литература. И скърбя. И приемам препоръки, ако вие сте го откривали. Копнея за тях.)
„Пентаграм“, който подбира най-ярките текстове от целия творчески път на Атанас Славов . Наско е един от моите духовни татковци, батковци и верни другари. Най-хубаво обяснявам защо „Пентаграм“ ми е важен тук .
… Ами „За змейовете и вампирите, за Марта и потомството“ на Величка Настрадинова? Ами колективните романи на Светлини сред сенките, „Приказка за магьосници, физици и дракон“ на Геновева Детелинова и „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев – поредните примери, че Следващото е под носа ни и просто ни чака да спрем да блеем в звездите? Не, не, и аз спирам, преди да съм се разкъсал…

– И искам да отделим специално внимание на „За спасяването на света“, беше проект и грандиозно изпълнение. Творби на значими автори, които вече са част от българската класика, но и по-млади. Колко време работихте над нея, как подбирахте авторите, кои бяха най-големите трудности, някои от имената, които не можеш да не споменеш, и изобщо всичко, което ти е на сърце…

– Ох, ох, не изчерпахме ли мястото вече? :)
Цялата работа по сглобяването на „За спасяването“ (която ще представя само с този линк – нали радея за умното ползване на ресурсите, включая ресурса време ;)) трая една година – от първите имейли в търсене на съратници съставители, до финалното оглаждане на електронното издание. Това ще да е била най-наситената година в живота ми. Гледам, че само списъкът с творческите участници – автори, редактори, коректори, художници, оформители, съставители – надхвърля 80 души, а с голяма част от тях съм си писал кажи-речи всеки ден… всъщност обемът на организационните имейли надхвърля неколкократно обема на самата антология (която е близо 1300 стандартни страници). В предварителния подбор кои автори и текстове да поканим участваха 11 души, сред които Янчо Чолаков, Дилян Благов, Александър Карапанчев, Йоан Владимир, Атанас Славов, Григор Гачев. Обичам да се шегувам, че съставителството на тая антология сюблимира 200 години читателски опит. Журито, което изчете окончателните стотина предложения, беше осемчленно… и слава Богу, не сме се хващали за косите или гушите. Почти.
А ако някой ден съберем достатъчно опитен екип да направим и хартиено издание (трудно е, понеже отделните текстове си имат полиграфически особености), ще ни трябват поне още три месеца. Честно да си кажа, досегашните резултати от „За спасяването“ – броят читатели, които са си я поискали, броят отзиви (например в Goodreads), даренията, които сме получили – не ме вдъхновяват да изтръгвам чак толкова от дроба си. И понякога си приказвам с Космоса (нали съм освидетелстван луд ;): „Космосе, ако такива усилия са оправдани, моля те, стори чудо и ни го докажи. И тогава ще направим „За спасяването на света, отново“…“
(За да не бъда съвсем безпочвен луд, съм поставил и количествени параметри – брой сваляния на „За спасяването“, брой оценки в Goodreads, сума дарения – които ще ми покажат, че такъв момент е назрял.)

– Човек си, чийто живот е като сърфиране по торнадо. Много динамика, много инициативи, най-вече алтруистично насочени. Освен „Човешката библиотека“, Копнежите, многобройните преводи, и силна обществена активност – най-вече засягаща проблемите за екологията и природата, а това е особено интересно за един фантаст. И пак се връщаме до това: Какво ще спаси човечеството? Технологията би ли могла да е решение за свръхнаселеността, изчерпването на земните ресурси, глада? Какво е онова, което считаш, че трябва да е балансът между технологията и природата?

– Благодаря! „Сърфиране по торнадо“ е зашеметяващ образ – може ли да си го изпечатам на тениска? :)
Понеже технологията е инструмент, според мен човечеството може да го спаси само човечеството. Всъщност така наречените природозащитниците защитават пак нас – човечеството. Природата спокойно може да мине без хора, нито ѝ трябва реална защита от хората. Ще разкърши рамене, ще кихне веднъж-дваж, ако ѝ се наложи, даже ще започне на чисто – на ниво бактерии. Ние без нея можем ли?
Мечтая си да виждам как порастваме. Почти всичките ми най-любими, най-мои книги – от „Реквием за хомо сапиенс“ на Дейвид Зиндел до „Повече от човешки“ на Стърджън и „Приказка без край“ на Михаел Енде – показват различни пътечки към това порастване. С технологии, без технологии – но преди всичко вътре в нас.

– С какво не би направил компромиси?

– Мисля, че Стърджън беше авторът, който за пръв път ми обърна внимание, че в етиката няма абсолютни правила. Всяка ситуация идва със свой контекст и ако я насилим да се съобрази с някакви неизменни принципи, най-много да я счупим… или да счупим себе си. Впрочем, има една серия в Star Trek: The Next Generation, която разглежда такъв казус блестящо.
И все пак: принципно не бих предал доверие, което някой ми е оказал. (Доверието е един от най-големите дарове, който можете да ми дадете.) Не бих се облагодетелствал (съзнателно) за сметка на друг. Не бих направил/допринесъл за Национални фантастични награди, които (умишлено) облагодетелстват една група за сметка на друга. (Тук се закачам, но съм чувал това обвинение по мой адрес, и ми горчи.)
И още доста работи. ;)

– Възможно ли е според теб пътуване във времето?

– Григор Гачев ме впечатли с мисълта, че е възможно свободната воля да въздейства както на бъдещето, така и на миналото. Че не съществува само едно минало, а множество, което се разклонява все повече, колкото по-назад се връщаме.
Така че: ако решите да пътувате към миналото, внимателно изберете кое минало. ;)

– Дългогодишен преводач си. Трите най-важни твои превода.

– Дългогодишен… но не особено продуктивен. От сърфиране по торнадото не ми е оставало много време за която и да е едничка дейност. (Това е проблемът на multi-class персонажите в ролевите игри.) Отделно, че най-важните ми преводи (като „Последният еднорог“) са работени бавно и с много съмишленици, за да стигнем до „щастие за всички и нека никой да не бъде пренебрегнат“. Специално „Еднорога“ сме го обсъждали с другите преводачи Владимир Полеганов и Желяна Пеева, двамата ни основни редактори Дилян Благов и Николай Светлев, плюс още един билюк помощници над година. Е, Бийгъл го е писал повече…
Други два превода, които си обичам най-много, са „Бленуващите кристали“ на Стърджън и… не мога да избера един-единствен от разказите на родни автори, които съм превеждал на английски. Ха! Знаете ли, че току-що уредихме антология (кръстена на алманаха „ФантАstika“) с част от тези преводи? 500 страници българска фантастика на английски език! (Добре де, само 400 – останалите 100 са картини от наши художници фантасти.) Благодарностите и хвалебствията – към идейния ѝ двигател Наско Славов. :) А сега таим дъх кога тя ще стигне до световните книжарници…

– Вдъхновявал ли те е сън?

– Много рядко помня сънищата си. :/ Но помня:
– че в един от тях написах цяла книга-игра. И като се събудих и я забравих, много ме беше яд…
– че със спътницата ми Илка написахме разказ (на английски), в който предлагаме фантастично обяснение за функцията на кошмарите. Виж, кошмарите си ги помня…

– Много ли редактираш?

– Уха! „Ех, магесническа му работа“, дебюта на Калоян Захариев, сме го мъчили – авторът, аз и още трима редактори – двайсет месеца. Ама какво да направя, като Калоян пише толкова много? :D
(Теб обаче не можахме да те измъчим. Или… те измъчихме прекалено много, от самото начало? Давам си сметка, че успешното сработване на автор и редактор зависи от „творческия им темперамент“ – и по-точно от творческото им темпо, скоростта, с която създават текст, и срока, в който искат да го видят завършен. Та извинявай, ако нашите скорости и срокове са те спънали лошо.)
Целият този садизъм (Неее! И мазохизъм, и мазохизъм! – крещи вътрешният ми редактор) е свързан пак с мечтата на ЧоБи да помогне на творците ни да заблестят – толкова, че като ги сложиш до световните им колеги, да не те хване срам. Затова в моите редакции присъстват и обсъждания на логиката и постройката на една история. Типичният български редактор глади само стила – тогава става три пъти по-бързо.

– И въпросът, с който по традиция завършвам всяко интервю. Какво мислиш за електронните и хартиените книги. Кой формат предпочиташ? Как виждаш бъдещето?

– Аз чета на екран от 2001-ва, когато за първи път открих сериозните пиратски сайтове. ;) Отдавна не ми прави впечатление от какъв носител поемам една книга. Подозирам, че с настройките за размер на шрифта и страницата електронно чета по-бързо. Дали е по-качествено… не знам.
От хартиените си книги запазих само тези, които някой ден бих дал на деца – моите или такива, с които правим нещо (значи пак моите :). Така сведох библиотека от ~1000 книги до ~300. Имах и по-егоистична причина, де: след третото преместване в нова квартира реших, че лумбагото и дископатията може да почакат малко…
Е-книги имам повече, отколкото ще успея да прочета в тоя живот. От години насам трудното не е да си намирам четива, а да реша с кое да започна…
Бъдещето, което виждам, съдържа всякакви книги – хартиени, електронни, аудио, холо, интерактивни, синкретични – обединяващи текст, илюстрации, музика, анимации… Знаете ли например за визуалните романи ( visual novels )?
Ние от две години работим по един такъв . ;)
И – да припомня най-важното – като всичко останало в ЧоБи, екипът ни е отворен, винаги. Чака ви.
Идвате ли?

Mon Feb 11, 2013 11:55 pm Re: Образованието Mon Feb 11, 2013 11:55 pm Re: Образованието
Ев, понеже в другата, сериозната ни тема спомена Ботев и си спомних времето когато трябваше да говоря и пиша мазни, разтеглени клишета за общочовешкото и народното в творчеството на Ботев, проблемът за бай хуй (Ице, тоя израз е просто универсален, а по отношение на даскалото е направо задължителен) и всичките му роднини, пречупен през призмата на българското (или през гъзовидния мозък на някой литературовед) и начинът, по който целия топос се вписва в общочовешката съдба и прелива в безкрайно усложняващата се съдба на човешката душа , та, припомням си аз тия неотдавна отминали времена и се сещам че, ей така, между другото, мога да ти дам един торент, в който е сбран доста мат'риал за това което ни го набутват в часовете по литература... В частност, на мен ми бяха много полезни анализите на половината матуритетни произведения (на Ботев, Вазов, Пелин, Тоник, Мастика и още двама-трима души, които почитам с цялото си същество, като изключим, че вече не искам да имам нищо общо с нищо тяхно), защото Дамянова ни караше да ги преписваме, за да си ги имаме в папките, които после да ѝ представяме - видиш ли, така ще запомним повече за произведенията... Но, за това вече писах един "трактат", тъй че спирам да дръстя темата.

Торента: Помагало с анализи и текстове на произведения от 11-12 клас за държавен зрелостен изпит.torrent

Иначе, пуснал съм го в споделената Dropbox папка, но пак е само торента, а не файловете. Беше ми жал да замърсявам толкова компютри наведнъж... :|

Лирическият Аз у мен е провокиран от дълбоко прикрития патос, който, противно на общоприетото мнение, ме подтиква да се бунтувам срещу всенародната простотия, обладала чрез тираничносто си управление умовете (и някои други телесни части) на леконравния човек, предпочел робското съзнание пред въстаническия и борбен дух, който можем така ясно да доловим от творчеството на Ботев.

Дам... определено съм изгубил форма и не правя толкова добри сополи както в миналите класове...

А сега - да си довърша коментара в твоята тема. :)

Wed Jul 17, 2019 2:28 am Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Wed Jul 17, 2019 2:28 am Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
ДААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!
(Capslock-а залепна, секунда моля...)

THE CELESTIAL WAY is finally finished.

The long, arduous journey is at last complete. I have endured until the very end.

I am so happy.

There were times during these long, incredible years that I didn't see myself ever finishing this project, or believing I could do it. Thankfully, there were also moments when I both saw the work's completion and believed in my abilities, and those were more numerous than the last. And the result of their superiority is now evident at last.

I may not have created the best book in the world. I probably haven't. I may not have created even a good book. What I have created, however, is nothing short of miraculous and unique - at least to me. This is a project that so far has defined my entire post-depression life, and I had spent three years toiling over it with sweat, blood, and tears. I have poured all of my soul into these some 500+ pages, and that, for me, is what makes this so important.

I have created something that I'm proud with, something that is fun, engaging, emotional, and carries higher meaning. And maybe, just maybe, when one day others read this, some of them shall find part or all of those values in this work of art.
That is all a Creator can ask for -- for their work to Entertain, to Inspire, and to Enlighten.

To whoever reads this post, or any other part of this topic, thank you.
To whoever visits this forum, thank you.
To whoever exists, dreams, and loves, thank you.

May the stars always shine upon your soul.

Never have I've been more happy to say I have completed something.
(Not that my life has been so full of events, nah...)

Tue Jul 23, 2013 1:58 pm Re: Федора под лампата [В редакция; ЗАГЛАВИЕ!] Tue Jul 23, 2013 1:58 pm Re: Федора под лампата [В редакция; ЗАГЛАВИЕ!]
Стигнах до най-тежката част от редакцията - написването на цяла една нова глава, която ще служи за мост между смените в темпото на романа в началото и края.
Също така, тази допълнителна глава ще представлява плацдарм за развитие на характера на второстепенните персонажи - които са доста анемични и двуизмерни. Е, след редакцията сигурно пак ще останат двуизмерни, но се надявам поне анемичността да е премахната.

Възможно е доста да буксувам тук и заради това да изпусна самопоставените ми срокове. (Не че ще е за първи път.)
Но се надявам всичко да мине гладко и "Последният ординарец" да се сдобие с още една вълнуваща глава, макар и самостоятелна. (Главата ще разказва за типична вечер в Черния пазар, където обаче персонажите ще замесят неочаквна бъркотия. А може би не? Не се знае...)

Mon Mar 04, 2019 9:38 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Mar 04, 2019 9:38 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"В тази снежна утрин
забелязваме
дори конете."
Башьо

Живот човешки -
пикник сред цветя
върху покрива на ада
Иса

Spoiler

Обичам хайку. По едно време пишех и дабъл проза (нещо като хайку, ама по-дървено).

Tue Apr 02, 2019 10:06 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue Apr 02, 2019 10:06 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Respect your first draft! It’s your child, just a little uncoordinated and unkempt. Don’t throw that baby out with the bathwater. The fact that you wrote it makes it significant. You must have been trying to say something, even though the manuscript may look like subliterate Sanskrit to you now.

CAROLYN SEE

Уважавай първата чернова! Тя е твое детенце, малко некоординирано, дезориентирано и неопитно, но си е твое. Не изхвърляй бебето с водата от ваната. :) Самият факт, че си написал тази чернова я прави значителна. Все нещо си се опитал да кажеш (дори може да си успял), въпреки, че ръкописът може да ти изглежда все едно е написан на неграмотен санскритски. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

Fri Nov 22, 2013 1:43 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Nov 22, 2013 1:43 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Един български отговор на това :

– Ех, тази истина... – тежко въздъхна старият шаман. – Колкото повече остарява човек, толкова пό му се струва, че истината за хората не е нищо друго освен гледната им точка за същността на нещата в отдалечеността на времето. Истината, драги Сонк, се преобразява заедно с растящото желание на хората да я открият. Тя винаги навлича нови премени, за да бъде в хармония с обновените представи за дълг, чест и достойнство... Истината много прилича на пречистващия тропически дъжд, дето се излива всеки ден по едно и също време на моя остров, Сонк. Тъкмо си решил, че си уловил в шепите си частица от него, и току забележиш, че водата се процежда между пръстите ти, но не се отчайваш, защото утре пак ще завали. Извечното желание на хората да уловят водата е родило бентовете, Сонк, а стремежът им към истината – философията. Но и водата, и същността на нещата постоянно ни се изплъзват, защото и те, и нашите представи за тях непрекъснато се обновяват. Философията не е нищо друго освен опит да построиш бент с надеждата да задържиш малко обновлението на нещата, за да можеш да ги опознаеш. Затова и Хераклит мъдро е рекъл: „Не може да се влезе два пъти в една и съща река!“.

Wed Dec 18, 2013 4:09 pm Re: Не-културни събития :) Wed Dec 18, 2013 4:09 pm Re: Не-културни събития :)
Потвърди се това, което чух в неделя.

18.XII. Лето Господне - Beyond Yes and No.

Fri Jan 31, 2014 7:57 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jan 31, 2014 7:57 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Честен отговор накратко - не искам да живея в друга епоха. Ако имаше пътуване във времето и хората се местеха насам-натам, щях да си остана тук и сега :lol: Нищо от това, което съм, не би се осъществило в някоя друга епоха, независимо къде. Но това няма общо в случая, понеже аз съм частен случай.
Иначе... и си прав, и не си съвсем. Това, че все още ни има (и ще ни има и занапред) не означава, че антиутопиите не са прави, а че просто Земята е доста повече, отколкото си представяме във всеки един даден конкретен момент от развитието ни, а хората са особено устойчив вид плевел. Проблемът е по-скоро накъде се развиваме и докъде можем да се докараме.
Оруел конкретно си е изиграл картите в нужния момент и общо-взето каквото е написал, се се сбъднало; Хъскли също.
Ъъъ... защо смяташ, че Брин е "реалистичен"?! Разликата между достоверност (качество, което позволява на литературата лесно да повярваме в постановката и да вярваме пълноценно в нея) и реалистичност (точно и без украса представяне на действителността сега в момента) е съществена и не бих нарекла нито една фантастика "реалистична", все едно колко е достоверна.

Tue May 10, 2022 12:21 pm Re: Share the Joy Tue May 10, 2022 12:21 pm Re: Share the Joy
Първият ни пробив с роман идва от неочаквана посока...

Dear Kalin,

We are glad to inform you that after a long delay in the decision-making-process, we are receiving the grant from the European Union to publish Mina, Magic and the Whitebeaker.

We will contact you soon to agree upon the details and finalize the letter of intention into a contract.

Best wishes from Hungary,
Eva

Wed Jun 24, 2020 11:37 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jun 24, 2020 11:37 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Същото е и там :)
Всъщност, същото е от вече... няколко години. Практически няма читава фантастика, читавото фентъзи (т.е. интригуващо, новаторско, с големи идеи) е много малко; номинациите още отпреди Puppies скандала са интересни, но не са... не са онова, което хюготата преди двайсетина години да речем.
Което мен ме навежда на мисълта, че хората не търсят в действителност нови идеи с големи платна; нови автори визионери. По-скоро търсят нов начин на поднасяне на емоцията и изживяването - на емпатичното съпреживяване при четене; това купуват, това четат, това оценяват. И това награждават.
Ще прозвуча малко богохулно, предполагам, като кажа, че гримдаркът и хоръриите също са вид емпатично съпреживяване (просто не на топлина...) и това ги прави търсени. Те са... по-лесно храносмилаеми при убита и осакатена емоционалност; достатъчно силна дрога са, за да те накарат да литнеш дори ако живееш в гримдарка (което е вярно за изумително много хора, не само американци).
(Тук си давам сметка, че и аз именно за това харесвам този тип литература, по-автентична идва на моя тип емоционална инвалидност).
В случая обсъждам, без да съм чела номинираните тази година - имам още няколко дни идиотски труд, преди да мога да стигна и до тях. Но не виждам причина наложилите се тенденции от предишните години рязко да се обърнат.

Sun Jul 26, 2020 8:25 pm Имаме ли раздумки на преводачи?! Sun Jul 26, 2020 8:25 pm Имаме ли раздумки на преводачи?!
Няма да забравя, как в "Аватар: Ръководство за целяване на Пандора" на Инфодар бях втрещена от един превод – от английски. Виждам думата "пермалой" и изпадам "в див ужас": *перма + лой. Не знам дали съм си отбелязвала кой е преводачът/редакторът идиот, дето да позволи трнанслитерация на неологизма perm-alloy as it is. "Пермасплав" също може да бъзне някои читатели, ама сигурно и за първата част на думата нещо може да се измисли, за да се предаде значението.
__________________________________
Другото нещо е от сега от fb. Една умна жена, ама не се е усетила какво пише. Лайнапът за онлайн версията на ... Festival. На живо е по-заразно, по нета - по-достъпно.
ЛАЙНА ПЪТ. И не не е "лай на път".
Да беше оставила думата изписана на английски... или поне с 2 бр. "ъ" + едно тире там преди опред. член...
HERE IS THE LINE-UP FOR OUR ONLINE FEST!
Ми по-заразно ше е с тия лайна, да.
__________________________________
https://cs.wikipedia.org/wiki/Ztohoven е:
- z toho ven, което с погрешен падеж си мислех, че озночава "вън (с) това" - демек подходящо за нашите протести
- [sto] hoven - сто лайна
The Ztohoven name is itself a Czech-language pun, and can be read either as Z toho ven (" The This way out"), or Sto hoven ("One hundred shits"). The group translates the name into English as "Out of shit".
Но и This way out става за протестите. Останалото е на 100%, валидно.

Thu Feb 11, 2016 11:54 am Re: Труд и творчество Thu Feb 11, 2016 11:54 am Re: Труд и творчество
Kонкурс за млади български поети, пишещи на френски език

Тема: "Цвят(цветове)"
Краен срок: 8 март 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: само ученици в българските гимназии
Вид творба: поема
Изисквания: Изпращайте по една поема, написана на френски език, с дължина от не повече от една страница. За връчването на наградите във Френския институт в София 7 финалисти ще трябва да подготвят и изнесат устни експозета, на базата на които ще бъде оценено устното им изразяване. Представителите на "Прованс България" ще определят петимата крайни финалисти и окончателния ред за награждаването им. Можете да изпращате вашите стихове на следния адрес: provencebulgarie - в - gmail.com
Награди: Голямата награда е самолетен билет и едноседмичен престой в Прованс. Останалите награди са книги, които ще бъдат раздадени на финалистите на церемония във Френския институт в София, България.
Повече информация: http://france-bulgarie.org/content/concours-poesie

Конкурс за образователната космическа програма Space Camp Турция 2016
Квотата на България за Space Camp-Turkey за 2016 г. е от 110 участници, от които 100 деца и младежи на възраст между 9 и 15 години и 10 учители или ръководители.
Ще бъде проведен конкрус за индивидуални участници, също така консултации с партньорски училища и организации, ще бъдат предоставени 15 стипендии, от които 5 на индивидуални участници и 10 на партньорски организации от цялата страна.

Тема: Темите за участие в конкурса са:
Тема 1. Земята, Марс и скритата вселена. ( 300 думи)
Тема 2. Океан и космос – две вселени – едно бъдеще. ( 500 думи)
Тема 3. Космически пейзажи – далечните галактики и ехото от големия взрив. (500 думи)
Краен срок: 20 март 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: деца и младежи на възраст между 9 и 15 години, учители или ръководители.
Вид творба: есе
Изисквания: Есетата се изпращат чрез електронна регистрационна форма, която ще намерите на официалния сайт на Центъра pза творческо обучение http://www.cct.bg
Награди: участие в Space Camp-Turkey за 2016 г.
Повече информация: http://wp.flgr.bg/2016/02/09/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81/#more-4167

Национален ученически конкурс за написване на историческо есе на тема “Заветите на първоучителя Климент Охридски”

Тема: Заветите на първоучителя Климент Охридски
Краен срок: 20 април 2016 г.
Резултати:
Възраст: ученици от седми до дванадесети клас в две възрастови групи /VІІ-ІХ клас и Х-ХІІ клас/ през учебната 2015/16 година. Участието е индивидуално.
Вид творба: историческо есе
Изисквания: Всяко конкурсно есе трябва да бъде в размер 2-3 стандартни печатни страници, шрифт Times New Roman, размер 14, междуредие 1,5 (до 5400 символа заедно с интервалите). Есето да бъде придружено с информация за автора - трите имена на ученика, клас, училище и населено място, адрес за кореспонденция, e-mail и телефон, записани на отделен лист или в два отделни файла (есе – pdf формат и информация за автора - word формат).
Участниците в конкурса могат да изпратят своите творби на хартия в плик на адрес:
гр. Благоевград, п.к. 2700
ул. “Брегалница” №2,
СОУИЧЕ “Св. Климент Охридски”,
за Конкурса
или като два файла ( или един архивиран документ) на e-mail адрес: souiche.konkurs - в - abv.bg
В конкурса не се допускат творби, участвали в други такива прояви и поместени в интернет и медиите.
Награди: За учениците, класирали се на първите пет места в двете възрастови групи: Двудневно посещение в Европейския парламент в Брюксел по покана от г-н Андерей Новаков. На участниците в следващите шест места в двете възрастови групи ще бъдат връчени предметни награди, а всички участници в конкурса ще получат грамоти за участие.
Повече информация: http://wp.flgr.bg/2016/02/09/4158/

Национален конкурс "ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО" - 2016

Тема: Възкресение Христово – Пасха
Краен срок: 09.04.2016 г. (събота) -важи датата на пощенското клеймо.
Резултати: 27.04.2016 г.
Възраст: деца от 3-та и 4-та група на детските градини и ученици от 1-ви до 12-ти клас
Вид творба: категории:
- изобразително изкуство
- литература (ПОЕЗИЯ И ПРОЗА)
- фотография
Изисквания: Всяка творба задължително трябва да съдържа следната информация:
B десния ъгъл на гърба на творбата да бъде написано четливо:
- Заглавие на творбата;
- Трите имена на автора;
- Възраст, група/клас;
- Град/село, област, училище / ОДК / енорийско училище / клуб;
- Адрес и телефон за връзка с участника или неговия родител;
- Името на преподавателя / ръководителя и негов телефон за връзка.
Адрес за изпращане на конкурсните творби:
ПЕНКА ХРИСТОВА
СВ. СИНОД на БПЦ-БП, КУЛТУРНО-ПРОСВЕТЕН ОТДЕЛ
ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС „ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО” - 2016
УЛ. „ОБОРИЩЕ” № 4
1000 СОФИЯ
БЪЛГАРИЯ
Email: skpotdel - в - bg-patriarshia.bg (само за литературните творби)
Награди: ?
Повече информация: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=191187

Национален конкурс за учители: Географско есе на тема „Моят час по География”

Тема: Моят час по География
Краен срок: 31 март 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: няма, участват всички учители, които преподават учебния предмет География в български учебни заведения на територията на Република България или зад граница.
Вид творба: географско есе
Изисквания: Авторските текстове (есетата), имената и данните за месторабота на автора изпращайте на geografski.festival - в - gmail.com . Текстовите материали не трябва да превишават 2000 думи и трябва да са приложени в .doc/.docx файл. Материали в .pdf формат няма да се разглеждат! Всяко есе трябва: да бъде задължително озаглавено (да има наименование). При изпращане участникът ясно и точно трябва да изпише двете си имена, учебно заведение и телефон за връзка. За предпочитане е да се изпрати и собствена снимка/снимки, тематично обвързани са преподавателската дейност.
Награди: ?
Повече информация: тук

Благотворителен конкурс за есе на тема "Доброто у човека"

Тема: Доброто у човека
Краен срок: 15 март 2016 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: есе
Изисквания: Очакваме вашите творби на адрес: гр. Варна, ул. „Крали Марко” № 11 или на e-mail: kil2009 - в -abv.bg.
Награди:
Първа награда – 200 лв.
Втора награда – 100 лв.
Трета награда – 50 лв.
След приключване на Конкурса за есе Сдружение на писателите – Варна, ще издаде сборник с най-добрите творби и събраните средства от продажбата на сборника ще предостави на Даниела Цветкова за лечението й от прогресираща алвеоларна атрофия и хроничен остеомиелит.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22868&sid=7