choveshkata.net

Wed Feb 07, 2018 10:46 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed Feb 07, 2018 10:46 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
И от мен, но я ме четат 20-30 човека, я не:
http://valio98.blog.bg/izkustvo/2018/02/07/nova-bylgarska-fantastika-prikazki-za-iunaci-i-zlodei-pyrvi-.1592366
https://valentindivanov.wordpress.com/2018/02/07/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%8e%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8-%d0%b8-%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b4%d0%b5/
:)

Wed Dec 26, 2012 4:48 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ] Wed Dec 26, 2012 4:48 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ]
Сега малко обща критика. Да, героите ти спират да се развиват, след като ги събереш всичките накуп. Нещо като да събереш приятелчета, които познаваш поотделно, на едно място и после се чудиш как да ги накараш да си говорят. Може би щеше да е добре да се познават и помежду си, освен с Текс.

Да, тази част от романа представлява належащ проблем. Получава се така обаче, защото от един момент нататък пренебрегнах всичко, за да довърша основната сюжетна линия. "Отсеченото" развитие на персонажите ще го поправя, като забавя леко действието и вмъкна една-две глави по средата на историята, заедно с разширени пасажи тук-там.

Според мен това дето си се опитал да го направиш "ВИП персона" изобщо не е трябвало да го правиш. Като спуснат отгоре изглежда. Колкото повече се явява Тор, толкова по-спуснат отгоре изглежда Текс. Ако си правил с Асен онзи тест, все повече напуска определението "герой е, защото е оцелял" и все повече става "оцелява, защото е герой". А според мен, след като се премести към второто определение, вече му е време да пукне, при това безславно - като Фан Мейли.

Това е нещо, което ще го доработвам/развивам във втората част. Как Текс се справя със своето "наследство"? Като кого ще се възприеме той? Бил ли е изобщо някога себе си, или винаги е бил просто една празна марионетка? Тия въпроси съм ги загатнал към края, но вероятно ще ги позасиля, за да не измъкват под носа на невнимателните читатели.
Колкото до "спускането" - тук разминаването между читател и писател са моя грешка. По принцип романът в началото трябваше да е самостоятелно парче. В един момент обаче, взех, че реших да го включа в космическата сага, която обмислям да напиша от две-три години и взе, че се получи така, че започнах да пиша историята от средата. Но мисля, че тук няма какво да се направи по въпроса и тази "дупка" ще остане да си виси, докато не напиша първия цикъл от романи.
И не, не съм правил никакви тестове с Асен. Но схващам за какво говориш, защото съм запознат с концепцията за героизма и похватите в нейното изразяване.
Офтопик: Не знам какво е станало с Фан Мейли. Отсъствах тогава от сесията и нямам представа за какво са се скарали Асен и Мария. Сигурно е нещо детинско и глупаво. But then again, нашата групова динамика не беше от най-стабилните... sigh.

А фентъзи елементите го правят нещо, което вече не е строга научна фантастика. Способностите на изгубените, аурите, светлинните катани, това според мен е нещо, което не е за научна фантастика.

Въпрос на дефиниции и семантика. Това може единствено да се обсъжда на живо, защото само тогава обменът на информация ще е със задоволително темпо за целите на дискусията. ;)

А освен това откъде се взе изгубения в края, изобщо не мога да разбера. В звездолета ли си е бил? Тогава защо не го е занесъл на своите? И защо е пуснал "нашите" вътре.
Освен това, когато двата отбора се разделиха, ми беше много по-вероятно да пукнат тия в скафандрите, а не тези в звездолета. Затова и даването на кристала на Текс ме обърка, според мен другите ги грозеше доста по-малка опасност. Това ме и подсети, че щом се прощават, сигурно хората в звездолета ще умират.

Да, цялата финална част има своите пропуски, но някои "дупки" всъщност са просто неясноти. Не бих искал да разяснявам сега, защото по-добре да инвестирам тази енергия в редакцията, но ще кажа, че все пак говорим за около 30 страници, написани в рамките на три-четири дена (последните две глави даже за един следобед). Ясно е, че при такова темпо, ще има маса грешки и куп сюрии съкращения. Но всичко ще лъсне и заблести, като добавя още десетина страници към финала.

И света ти не е особено оптимистичен. Хората са и ще бъдат занапред последната дупка на кавала, независимо коя фракция победи. По-песимистично от това, здраве му кажи.

Тцъ, тцъ, тцъ. 8-) Недей да съдиш само от една книга. Макар че пак грешката е моя. Мрачната атмосфера трае само засега. Нека пак говорим какъв е светът, когато приключа с него. :)
Има една поговорка, която я каза учителят ми по тае-куон-до: В боя няма кантар. Това е намек, който правя за Изгубените и е свободен за тълкуване, както всеки реши. ;)

Накрая, много благодаря за продуктивната критика. В крайна сметка, тук е една работилница, където нещата още се правят. И по-добре да ги ремонтираме, преди да са завършени, нали така? :)

Джейн, ти си бета читателка-отличничка!

ПП. Прочетох ти писмото относно Сис. Чел съм повестта, но сега ще я прегледам отново като критик. Ако успея, ще донеса бележките си на Велинград.

Wed Feb 27, 2013 3:13 pm Re: Бленуващите кристали Wed Feb 27, 2013 3:13 pm Re: Бленуващите кристали
По заповед на щуката да се случи на минутата :

я какво си имаме от Трабадурите (и по специално от Адовата Анна):
http://trubadurs.com/2013/02/26/samota-po-theodore-sturgeon-anna-hells/
Oпп и цитатче : )

Хората родени са самотни, търсят изхода, лекарството за не-множието през целия си живот, и пак, накрая, сами се изправят пред съда на тъмнината след края. И смятат себе си за достатъчно нещастни, че да описват теглото на единственото число във всяка литературна, музикална, артистична или кошмарна форма, без оглед на това колко не-хора някъде там изпитват тегобата на прекомерната уникалност безмълвно.
Тиодор Стърджън е от не-човеците, но мислещи за хората като за братя в безкрайно непознат за мене смисъл, и никой не може да ме убеди в принадлежността му към хомо сапиенса. Така топло и искрено за човещината никое хуманоидно нищожество не може да помисли дори и в най-възвишения момент на животеца си. И макар да се осмелих само две книги да докоснат там някъде онова неестественото в мен, все още неочаквано усещам вълните на преклонение пред талант и душевност, превъзхождащи що-годе всичко донякъде познато на ума ми досега.
Повече от човешки е романът за следващата стъпка в еволюцията без видими физиологични, но с повече от видни емоционално-интелектуални изменения, подчинена на светата цел по създаването на същество от много форми, уж равнопоставени, но заменими пипалца на гигантско мекотело с мега терабайти мозък. И все пак в него няма нищо твърде извънземно техническо или нравоучително сухарско. Имаме шепа деца, препораснали без време, блъскани от живота и ограниченията на телата си, и все пак минали на следващия пласт от тортата на развитието на собствения си биологичен вид, далеч от фигурките на върха, но все пак не толкова близо до гравитацията на плужеците там долу. Наградата за допълнителното вдишване развитие са подаръчета от типа на телекинеза, телепатия, свръхлогика и божествено отегчение, разпределени неравноделно между участниците в хомо гещалт бъдещето на симбиотичната група, където самотата е споделено, а не индивидуално усещане. Но само моралът и етичният код на срама могат да обвържат в окови разпалващия се божествен гняв на детето с лупа пред големия мравуняк в ярък слънчев ден. Хуманизмът се разпростира до такива граници на понятието, че губи връзката на нашата логика и нещата стават толкова надчовешки, че почти божествени и неприемливи за научения на лесносмилаема храна съвременен мозък. Мащабността на текста е сравнима само с най-жестокото вселенско наказание на стопаджията, а именно да откриеш колко незначителен си на фона на целия живот. А от подобно осъзнаване милиони мозъчни клетчици ще умрат в писъци на очарование от собствената си анихилация.
Бленуващите кристали е елегия за нечовешкото, родено у човека в преследване на възможния край на човешкото. Ненавист към себе си, обърната самота и копнеж по срещане на себе си в другия, създаване на светове сънища през смъртта и любовта с еднакъв знаменател, и толкова много неразбираема човещина. Отново светът е в ръцете на деца, макар и не точно деца, всъщност и не точно хора, но по-човешки от единствените, за които бях почти сигурна в хомо сапиенският им произход и на които им се пада ролята на унищожителите, нарочени за унищожение от съзидателите на битието. Пътуващ цирк — е, всъщност шоу на изродите, — където най-голямата грозота е прилежно скрита зад маска от любопитство и интерес към света; едно странно дете, можещо да управлява живота си в най-божествения смисъл благодарение на камъни без душа, но с толкова много мечти; няколко джуджета, албиноси, алигатори, амфибии, недовършени божии създания, сътворени не винаги от този Бог, за който се сещаме първосигнално. И един път — криволичене между неслучили се дни, привидно проста история, с блясък на мегаломания, застиваща на последната страница тъкмо когато някой намекна за по-обобщено спасение на света. Оставаме в края на всичко с един объркан читател, разлистващ отначало-докрай в опит да открие може би подминатия ключ към най-голямата загадка на съществуването, а именно — налагането на не-самотността пред самотата, но сякаш туй решение е някъде изпаднало между генома и партийната принадлежност и толкова много други така незначими неща.
За тези книги не мога да пиша много, не мога да пиша повече. За момента не мога и да чета. Мога да ви заглавичквам с разни чудесни умности какъв специален език Стърджън използва и какви внушения от къде взима, и как еди-кой си, еди-къде си копира от него, ама защо? Това са книги за самотата, онази самодивна самотност, която те очаква зад затворените клепачи и те пита как е бил денят ти, когато никой друг не го е сторил. А за толкова лични разговори е безкрайно трудно да се говори, че даже и мисли, поне от хора, които умеят да слушат вътрешните си гласове с ясно съзнание и без помен от популярна идея като например утопично-удобен материализъм за масите. Стърджън е храна за душата — и най-изгладнялата, и най-невидимата, и най-несъществуващата. Но после е трудно да се справяш с остатъците от мозъчна каша по страниците — понякога простата истина, написана твърде красиво, се явява твърде буквален от-душник.
Ана Хелс

Wed Mar 13, 2013 10:05 pm Re: Тестове за коректори Wed Mar 13, 2013 10:05 pm Re: Тестове за коректори
Нев – „да“ за първите два примера.

Последното обаче е хитруване ;) – и отива в сферата на редакциите: въвеждайки различни препинателни знаци, променяш първоначалния замисъл на автора. Ще подскажа: съсредоточи се върху запетаите.

Лъч – тук ще оставя другите коректори да си поблъскат главите. Правилото го има описано в другата тема... мисля. :D

Sun Sep 30, 2018 5:19 am Ортодокс Sun Sep 30, 2018 5:19 am Ортодокс
Тема за романа „Ортодокс“ на Григор Гачев.

Първи откъси

Така започна процесът:

Мили Чобити и Терафантазийци (:

Както повечето от вас знаят, преди години бяхме подготвили романа
„Ортодокс“ на Григор за издаване в поредица „Човешката библиотека“.
После започнахме да търсим външно издателство, но до момента все
удряме на камък...

Затова аз ви предлагам да пуснем „Ортодокс“ като съвместно издание на
ЧоБи и ДБФ „Тера Фантазия“ – в поредицата „Съзвездие BG“, от която в
момента излиза „Фантастивал в Европолис“.

Основният плюс на този вариант е, че и двете ни общности ще участват
наравно в разгласата и разпространението на книгата. Минуси поне аз не
се сещам никакви.

Tue Apr 16, 2013 11:03 am Re: Как пишем есе (с теза) Tue Apr 16, 2013 11:03 am Re: Как пишем есе (с теза)
Не знам дали е позволено допълнение, но ...

- Внимавайте да не смесвате 2 аргумента в едно изложение (параграф)!
Разбира се, възможно и хубаво е да се даде противопоставянето им (ако все пак и двата са достойни за анализ и съществуват), но внимавайте да не размиете силата на дадените разсъждения/аргументи чрез противопоставяне на двете възможни страни на една монета без да е ясно кое надделява и подкрепяте реално. От това есето няма да спечели особено, а читателят може да остане озадачен защо сте му причинили съответния параграф и размисли

Fri May 24, 2013 11:59 am Re: Упражнения по мислене Fri May 24, 2013 11:59 am Re: Упражнения по мислене
Относно публикуването на неща от Фантазия, мисля, че там трябва да се подхожда изключително внимателно и крайно задължително да се пита човекът дали иска да изнася извън Фантазия нещата си. Иначе... Може да направим примерно Ден на Екипа или нещо такова, веднъж-дваж месечно, и да постваме десетина различни неща. По мое лично мнение не трябва да са само някакви душевни излияния, може и от по-лежерните и детински нещица да слагаме, стига обаче-обаче да не са извън контекст и авторите им да са съгласни. И по възможност да не се уточнява "това тука е от тайния ни форум" :D.

Mon Feb 18, 2019 5:20 pm Re: Труд и творчество Mon Feb 18, 2019 5:20 pm Re: Труд и творчество
КОНКУРС ЗА ЕСЕ "МОЯТА СТРАНА, НАШИЯТ СВЯТ ПРЕЗ 2030 Г."

Тема: "Моята страна, нашият свят през 2030 г."
Краен срок: 15 март 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: участници до 27 г.
Вид творба: есе
Изисквания: Ако сте от една от страните на Съвета на Европа и страните от ОНД, изпратете есето от 5000 думи на английски език на essay2019 - в - doc-research.org
Награди: пълна стипендия (до 3000 евро) за лятно училище по избор.
За повече информация: http://nism.bg/bg//articles/view/1616.spodelete-vasheto-vijdane-v-konkursa-za-ese-moyata-strana-nashiyat-svyat-prez-2030-g.html


Трето издание на Националния литературен конкурс „Писма до себе си”

Тема: -
Краен срок: 31 март 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: за деца и младежи в 2 възрастови групи: от 7 до 13 години и от 13 до 20 години.
Вид творба: стихотворение или есе/разказ
Изисквания: Всеки участник може да предложи до 3 стихотворения или едно есе / кратък разказ (до 3 стандартни страници). Текстовете трябва да бъдат подписани с имената на участника и данни за контакт – адрес, години, училище, литературен клуб, ръководител/ учител, телeфон. Произведенията в 3 екземпляра се изпращат на адрес: Стара Загора – 6000, ул. „Захарий Княжески” № 71 , ет. 3, ЦПЛР (за литературния конкурс), копие трябва да се изпрати и на e-mail pismadosebesi - в - abv.bg в прикачен файл (шрифт Times New Roman 12). В текста на писмото също трябва да бъдат посочени данните на участника.
Награди: ? Наградените творби ще бъдат публикувани в специално издание „Литературен лист”.
За повече информация: http://urban-mag.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5-%D1%81%D0%B8-2019.html

Tue Mar 26, 2019 8:50 am Re: Share the Joy Tue Mar 26, 2019 8:50 am Re: Share the Joy
The People's Preservatory, acceptance:

Dear Kalin Nenov,

We would like to use "Words" in The People's Preservatory. Is the story still available? Please let us know and we will be sending a contract out with payment details soon.

Thank you.

Sat Oct 12, 2013 3:20 pm Re: Пратчет Sat Oct 12, 2013 3:20 pm Re: Пратчет
My review of Wintersmith :

13 March 2015:

To one of my dads in spirit:

We remember you.

And then one day a traveling teacher (...) talked about how some wizards had once, using very skillful magic, worked out exactly what a human being was made of. It was mostly water, but there were iron and brimstone and soot and a pinch of just about everything else, even a tiny amount of gold, but all cooked up together somehow.

It made as much sense to Tiffany as anything else did. But she was certain of this: If you took all that stuff and put it in a big bowl, it wouldn’t turn into a human no matter how much you shouted at it.

You couldn’t make a picture by pouring a lot of paint into a bucket. If you were human, you knew that.

The Wintersmith wasn’t. The Wintersmith didn’t….

(...) The words went around and around her mind as the borrowed broom plunged onward. At one point Dr. Bustle turned up, with his reedy, self-satisfied voice, and gave her a lecture on the Lesser Elements and how, indeed, humans were made up of nearly all of them but also contained a lot of narrativium, the basic element of stories, which you could detect only by watching the way all the others behaved….

Wintersmith finally brought it home: what sets Terry Pratchett apart from most other contemporary novelists I know. It's compassion; and connectedness. It's his characters reaching to one another, setting their judgments aside and staring at the others, into the others, hard and long--until they see . (This may be one definition of a "witch," in fact.)

Take for example Tiffany, swallowing her pride and pretending she's learning from Annagramma (not the other way round)--because that's the only way Annagramma can accept anyone's help. (To imagine the extent of Tiffany's achievement, bear in mind she is thirteen. At the very threshold when learning usually gets whacked by pride and goes into hiding, until much, much later.)

Or take Tiffany's observations about common folks, which can be unflattering at times (wizened, she muses at one point, isn't the same as wise; it might just mean you've been stupid for a very long time)--yet do not prevent her from getting to know people better and caring for them, in ways that make sense to them.

Or take this glimpse into Annagramma's heart , which is the pithiest description of the human condition (one especially irritating aspect thereof ;)) I've read in a long time. (I stumbled upon this particular passage at a time when I really wanted to slap a friend of mine who seemed to behave just like Annagramma. It gave me pause; it gave me shame--for allowing myself to forget what we are beneath the surfaces; ultimately, it gave me the strength to carry on, smiling instead of slapping.)

What also sets Pratchett apart is that he's not contented with describing the human condition. His characters strive not only to see--but also to change. To improve: but only what they've first made sure they've watched hard and long enough. Starting with themselves.

(If the folks you're caring for act foolish or unreasonable or plain nasty, do you leave them as they are? Sympathy with someone's plight may well turn into mockery if you just watch from the side.)

In an age of aloofness and vertigo and sarcasm and outright cynicism ( oh noes ... I'm sliding into my postmodernism rant--better wrap it up :/ ) , characters who strive to connect and change--and, what do you know, succeed!--bring home another insight: why I keep reading.

Thank you, Terry.

Wed Jul 03, 2019 10:46 pm Re: The Celestial Way (...) Wed Jul 03, 2019 10:46 pm Re: The Celestial Way (...)
Cut out 600 words from Chapter 25, and placed them -- after slight alteration -- at the end of Chapter 24, because they were too bleak for a chapter that's titled "The Way of Love".

Yep, you've read that right. While Chapter 24 and 25 are both supposed to be the "darkest hour" in the story, Chapter 25 is also the moment when the book's two main characters take the last, final step in their relationship - when they become true companions, and the former dragonslayer at last fully opens his heart to the young dragon, as they and the remaining survivors launch a desperate, suicidal attack to try and stop the BBEG.
And, of course, they succeed, or this would've been a rather heart-wrenching story (and no potential start of a series whatsoever) that I totally would abhor to write.
Oh, and in case the acronym is confusing - it stands for B ig B ad E vil G uy. Which, again, it's not quite true - at least I hope I've managed to portray the main antagonist in a more nuanced matter -but ya know, conventions and such.
As such, I'm aiming for a rather profound tone in the second part of the chapter, but we'll see how much this will avoid to stray into Narm territory. Hopefully, completely.

Thu Dec 05, 2013 11:03 pm Re: Не-културни събития :) Thu Dec 05, 2013 11:03 pm Re: Не-културни събития :)
Старите GSM-и за Animal Recue Sofia!

Благотворителна изложба на снимки.

Ще се поболея вече... Да идва 8. декември, че давам фира...
Ор.кът и приютът много ми се събират...

Mon Jan 03, 2022 1:42 am Re: Комикси, манга Mon Jan 03, 2022 1:42 am Re: Комикси, манга
Рандал Мънро е един, надявам се, интересен пример за това с какво се занимават хората след НАСА. Като студент е работил за НАСА, и след като не са му подновили договора през 2006-а, когато е бил на 22, е почнал да развива това което сега е един от най-добрите webcomics - XKCD. Заглавието на този комикс е "A webcomic of romance,
sarcasm, math, and language", и горе-долу добре описва за какво става дума.

Ето по-долу някои примери за това защо е станал популярен комикс:

https://xkcd.com/162/ - може би първото издание на комикса, което ми направи силно впечатление, преди 15тина години
https://xkcd.com/979/
https://xkcd.com/875/
https://xkcd.com/1236/
https://xkcd.com/1238/
https://xkcd.com/1345/
https://xkcd.com/2193/
https://xkcd.com/2414/
https://xkcd.com/256/ - издание посветено на онлайн обществата от преди 15тина години

Спирам до тук, че мога до утре да изреждам интересни ми издания на комикса. Във всеки такъв комикс има и "алтернативен текст", който допълва комикса, и се появява като оставите курсора на мишката върху картинката за секунда (или цъкнете и задържите на мобилно устройство)

Това е един от по-сложните като техническо изпълнение комикси, оглеждах се за още такива, но явно са по-редки отколкото си спомням:
https://xkcd.com/2198/

Специално споменавам тук Time, една монументална XKCD анимация, поне според количеството онлайн обсъждания, които предизвика през месеците (!) в които се издаваше :

https://www.explainxkcd.com/wiki/index.php/1190:_Time
http://geekwagon.net/projects/xkcd1190/


Също, има сайт explainxkcd, който е много полезен за по-трудно разбираемите издания на комикса

ExplainXKCD1242
ExplainXKCD917


Също, имаше и 'блог' what-if.xkcd, който се занимава главно с научни отговори на въпроси. Казвам 'имаше', защото от години не е обновяван, и вероятно Рандал е приключил с този формат на креативност, но все пак има около 150 издания
https://what-if.xkcd.com/151/

Рандал е написал и книги - една, в която е събрал what-if блога, една с красноречивото заглавие How to: Absurd Scientific Advice for Common Real-world problem, и една в която обяснява сложни неща с прости думи. https://en.wikipedia.org/wiki/Randall_Munroe за повече инфо

Sat Aug 10, 2019 12:03 am Re: Образованието Sat Aug 10, 2019 12:03 am Re: Образованието
Ммм, нечувана радост за новото школо на племенника, гдето имат много добра политика за мобилните телефони.
Размечтах се, че и у българско школо би било хубаво да се прилага.
Само на английски, защото в този час и умореност не бих могла да грижа преводи - простете за което.

Cell phone policy-

Students are permitted to bring a cell phone with them to school, but the phone is to be turned off and stored unseen during the school day. This means it is not to be in students’ pockets.
Middle school students are not permitted to have access to their cell phones at any time during the school day.
High school students will be permitted access to their phones during lunch time each day, but only in three designated locations (the cafeteria, the mezzanine and outside). Cell phones are not permitted to be seen in any other location on campus or anytime other than lunch time.
Phones that are visible at any time inside the buildings or during the school day, other than those locations and times that are permissible, will be confiscated by the teacher and turned in to Mr. ... (Dean of Students) or Ms. .... A parent will be required to pick the phone up, even on the first offense.
Earbuds, air-pods, headphones or other such devices, being used for non-educational purposes, are not permitted at any time in the buildings or during the school day. Students may use these devices before or after school outside of the building.

Sat Sep 28, 2019 12:28 am Re: Любимите компютърни игри Sat Sep 28, 2019 12:28 am Re: Любимите компютърни игри
И докато Avaaz, WWF, Грета Тунберг и още един (мега)куп организации и личности се борят за физическото бъдеще на нашата планета и общество, един човек продължава своя (неохотен) кръстоносен поход в името на нашата homo ludens природа:

Dead Game News: France vs. Valve + maybe the rest of the world

Малко изненадващо е, но за пръв път не съм (100%) съгласен с позицията на Рос. Но дълбоко уважам неговите усилия, макар и към днешна дата да мога да го подкрепя единствено морално. Евала.

Mon Jan 13, 2014 3:36 pm Re: Yelp! Help! Mon Jan 13, 2014 3:36 pm Re: Yelp! Help!
Ако искате да помогнете парично на Waylines Magazine, участвайте в тяхната

Kickstarter Campaign

- до 10 февруари.

(Waylines са сред малкото списания, които са ни пращали personal rejections – с обяснения какво търсят самите те. Такива издания заслужават подкрепа.)

Wed Feb 12, 2014 9:51 pm Re: Културни събития Wed Feb 12, 2014 9:51 pm Re: Културни събития
Жива библиотека:

13.02.2014 от 18 ч.

"Живата библиотека" има за цел да събере на едно място максимално различни и интересни хора, които да се запознаят, да разширят кръгозора си, да научат нови неща едни от други, да разчупят стереотипите си, да се възползват от потенциала си и, разбира се, да се забавляват. За целта ще каним гости - "книги", които са представители на определени групи- обект на стереотипизиране и предубеждения, които ще могат да Ви разкажат повече за това по какъв начин принадлежността им към тази "група" e повлияла на живота им и начина им на мислене”, се казва в прессъобщението на организаторите.



В „Живата библиотека” ще се включат много личности, които притежават силен магнетизъм, , открояват се с енергичност, умеят да мотивират и вдъхновяват. По време на събитието, в рамките на многобройни неформални разговори всички посетители ще могат да се срещнат с "книгите" и да преминат смело към тяхното "четене", което, разбира се, не е нужно да завършва след края на текущото събитие.

Sat Dec 21, 2019 12:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 21, 2019 12:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Здравейтее

Кои от книгите на Човешката да препоръчам, и да изпратя, на човек, който чете всичко друго освен фантастика, защото не я била грабнала?

Мога да задам и уточняващи въпроси. Общо взето, кои са ни най-подходящите книги за тотално незапознат, но и доста готин и деен човек?

Мерси

Mon Feb 24, 2020 8:51 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Mon Feb 24, 2020 8:51 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Ето и снимкитеее! Както винаги, с репортаж

Sun Apr 27, 2014 1:40 am Женска военна фантастика (засега без име) Sun Apr 27, 2014 1:40 am Женска военна фантастика (засега без име)
Здравейте! Реших да ви покажа пролога на един роман, който обмислям от много време, но чак сега реших да пиша сериозно.
Искам да ми кажете как ви се струва, има ли грешки и дали е достатъчно зарибяващ.
Моля ви да не бъдете гадни, но ако нещо не е наред в писанието, да ми го кажете. Благодаря!

Пролог


- Ей, Лари! Лари! – провикна се капитан-лейтенанта, който вървеше отдясно на мен. Как се казваше, ли? Нямам си никаква идея. Бях спала с него веднъж или два пъти, но това в армията изобщо не е повод за запознанство.
- Ей, Хуан, Лили! – отговори Лари - И вие ли сте в отпуска?
- Няма майтап, готин! – протегнах се към главата му и му накривих шапката – Води ни към кръчмата. Надявам се да имат водка.
- Вие руснаците с вашата водка!
- Уискито има вкус на смачкани дървеници! – извиках аз с ръце на кръста – Не искам цял ден устата ми да вони на тях, много благодаря!
- Ще видиш ти едни смачкани дървеници! – закани ми се Лари
- Спокойно, дечица! – Хуан застана между нас с разтворени ръце – Пиене ще има за всички. За всеки, каквото иска. – той погледна последователно към мен и другарчето си – Само не се избивайте.
- Тоя не ми е в категорията! – вирнах демостративно глава и отстъпих няколко крачки назад
- Не се надувай. – викна ми Лари - Това, че стана майор преди нас и вече караш голямата таратайка, не ти позволява да ни гледаш отвисоко.
- Позволява ми и още как!
- Тогава някоя хубава вечер ще ти направят мечка. – закани се Хуан – И ние няма да се юрнем да ти спасяваме русия задник. Ама изобщо.
- Добре, момчета, искам примирие.
- Първо кажи, че уискито няма вкус на дървеници!
- На смачкани дървеници, искаш да кажеш!
Наблизо мина първия пилот на кораба ни и тримата го поздравихме и козирувахме в стойка „мирно”.
- Хайде, хайде. – отговори той небрежно на поздрава ни – Към една и съща кръчма отиваме.
Понечих да повторя разсъждението си за дървениците, но се спрях навреме. Първия пилот беше уиски-пияч.
За мое щастие, разговора, включващ въпросните насекоми, скоро беше забравен от момчетата, докато тримата разпитвахме първия пилот за новините около границата ни със силициевата цивилизация.
- Засега няма нищо ново, освен че техния посланик е скъсал нервите на всички в правителството с протестната си нота и претенциите си към нашите територии. – отговори капитан втори ранг Новак. – Ако сте чули това, значи заете колкото всички останали.
Като разбрахме, че няма да получим повече информация, престанахме да разпитваме пилота и продължихме да вървим мълчаливо между камънаците. Скоро стигнахме до питейното заведение, което така ни беше легнало на сърцето.
Кръчмата не беше нищо особено, както и планетата, на която се намираше. Беше разположена из чукарите близо до космодрума за удобство на посетителите. На Евменида цивилни нямаше. Единствения й град се обитаваше от военните, които провеждаха учения в сектора и на планетата. Пък и самата Евменида представляваше естествен терен за трениране на бой в пресечена местност. Имаше планини и тук-таме някоя река, но голямата част от нея беше полупустиня с ниска суха растителност.
Заведението представляваше стандартен четириъгълник, сглобен от бетонни панели, изляти на място. Знаех обаче, че пясъка и цимента са внесени от друга планета – местните материали бяха твърде некачествени. Край заведението се намираха и казармите, направени от бетон и ламарина. От местните казарми произхождаше и основната му клиентела – млади жени и мъже с къси прически и в униформата на космическата пехота. Повечето пехотинци, разбира се, бяха мъже, но тук-там се виждаше някоя жена-офицер. Да си призная, не ги заглеждах особено. За сметка на това гмурнах поглед в морето от стегнати мъжки тела. Може и да ми излезеше късмета тази вечер.
Във въздуха се носеха триизмерни изображения на рок-звезди и неонови надписи, а покрай бара и стените бяха наредени високи столове, повечето от които бяха заети от войници като нас. Седнахме с Лари и Хуан в дясната част на бара, там където имаше повече мадами – ако можете да наречете „мадама” жена, висока 180, с едро телосложение и изражение на армейски сержант. Е, имаше и по-дребни като мен, но те вероятно не бяха от пехотата.
Оставих момчетата да се опитват да прилекат вниманието на някоя сержантка и се зазяпах в холо-екрана, където даваха някакъв концерт на мъже в оскъдно облекло, но за сметка на това – с буйни коси. Като цяло бяха симпатяги, обаче не можеше да се разбере какво свирят – някой им беше изключил звука. Вместо това бяха пуснали да свири някаква класика на Джудас Прийст. Нямах нищо против – музиката ми харесваше, а и караше мъжете да се чувстват „мъжкарски” и да се перчат повече от обикновено.
- Добър вечер, майор, капитан-лейтенанти! – поздрави бармана – Какво ще бъде?
- За мен – водка. – обявих аз – Голяма.
- Здрава жена сте, щом умеете да пиете по толкова. – опита се да флиртува с мен барманчето. Изглеждаше на не повече от двайсет и три.
Огледах го от главата до коленете – малко по-дълга от военните прически, риза, тъмна престилка, цивилни панталони. Ставаше.
- Може да пиеш с мен, ако ти стиска. – казах и надигнах водката. Изпразних чашата на един дъх и я ударих в бара. – Още една.
- На работа съм, сладурано. – усмихна ми се той, докато ми пълнеше новата чаша. За вас, момчета?
- Средна текила и голямо уиски. – поръча Хуан, който си беше отдавнашно другарче по чашка с Лари.
- И за мен едно уиски. – обади се някой от другата страна на Лари. Гласът му беше дрезгав и приятен. Наведох се назад, за да го видя – беше старши лейтенант от пехотата с черна коса и стабилна стойка.
- Наздраве! – викнах му аз и пресуших половин чаша. Първо правило, ако искаш да си хванеш мъж – не се прави на такъв.
- Майор! – козирува пехотинеца, макар че изобщо не беше нужно.
- Как е уискито, старши лейтенант? – попитах го аз.
- Гадно. – отговори той и продължи да го пие.
- Мога ли да ви препоръчам тогава водка? – станах от мястото си и се приближих към него. – Същия ефект, минус вкуса.
- Благодаря. – каза той и отпи глътка от чашата ми. След това присви очи. Аматьор.
Поръчах си трета водка.
- От кой кораб сте, майоре? – попита ме той
- От „Веселия Роджър”. Наричай ме Лили.
- Аз съм Роб.
Докато умувах как точно да си пия водката, той продължаваше да пие неговата на глътки и да ме дразни. Ако почнехме да пием както си трябва, от една страна, сигурно щях да го напия, а пиян мъж не ми трябваше. От друга страна, водка не се пие така.
- Е, Лили, това ще го пиеш ли? – явно беше решил да ме взема на подбив.
Надигнах и тази чаша и я изпих до дъно.
- Нещо напротив? – попитах втрещената му физиономия, която се намираше точно срещу моята.
- Не. – каза той и потръпна. След което обърна своята чаша.
- Хубаво. – рекох аз и оставих чашата си на бара.
През това време моите двама приятели се опитваха да забиват някаква мадама. Първия пилот не се виждаше.
- Още две водки. – поръча пияча-новобранец.
Изпихме ги едновременно и тропнахме с чашите на бара.
През това време моите приятели се бяха сдърпали с някакъв друг старши лейтенант за девойката. Не държах особено много на старата комбинация пиене-въргал, обаче когато приятелчетата на нахалника се присъединиха в боя, трябваше да се включа. Праснах единия във физиономията и тъкмо се готвех да го сритам, когато някой се развика:
- Ей, веднага го пуснете!
Беше първия пилот, а зад гърба му стояха двама армейски офицери.
Погледнах гузно към Роб. Той обаче не изглеждаше да ми е ядосан, задето се бях сбила.
- Май трябва да ти спрем пиенето. – заключи той на шега, след като ме издърпа от меллето. Останалите побойници бяха раздалечени в двата края на бара.
- Защо, притеснявам ли те? – отметнах косата от потното си чело.
- Не. – отсече той
- Добре тогава, да вървим. – хванах го за ръката
- Накъде? – попита той
- Има ли значение?
Поведох го извън кръчмата, към близките стайчета за въргаляне. Сложих банковата си карта в прореза, след което вратата се плъзна встрани и аз поведох старшия лейтенант към леглото.
Части от униформи се разлетяха към пода, следвани от бельото. Лейтенанта ме притисна към леглото и ме целуна по устата. Като цяло беше доста мил и внимателен, но си личеше, че е на зор. Също като мен. Затворих очи и разтворих бедра. Беше разтушаващо приятно.
Точно на най-хубавото ни прекъснаха.
Хуан блъскаше отвън по вратата и викаше:
- Лили, излизай виднага! Кораба излита след десет минути!
Така започна войната за майор Лилия Станчева – потна, пияна и с гол мъж върху себе си.

Tue Jul 01, 2014 8:41 am Re: Културни събития Tue Jul 01, 2014 8:41 am Re: Културни събития
За любителите на Изтока:

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014 ... orisovata/

Fri Apr 17, 2020 3:43 pm Re: Културни събития Fri Apr 17, 2020 3:43 pm Re: Културни събития
Из Онлайн програма на Културния център:

В последния месец животът ни драстично се промени, поставяйки в нова перспектива неща, които приемахме за даденост. „Новото значение на старите неща“ е поредица от онлайн дискусии и срещи на Културния център на СУ за критическа рефлексия върху случващото се. Те ще се излъчват на живо в нашата фейсбук страница, а после ще бъдат достъпни в YouTube и на нашия сайт.

22 април, сряда, 18:00 ч.│ЧОВЕШКИ ПРАВА И ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Разговор с д-р Красимир Кънев (БХК), д-р Димитрина Петрова, д-р Даниел Смилов, адв. Васил Георгиев. Модератор проф. Александър Кьосев


ЦЕННОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Видеосерия с участието на проф. Анастас Герджиков (Ректор на СУ, ФКНФ), проф. Георги Каприев, (ФФ, СУ), проф. Миглена Николчина (ФСлФ, СУ), проф. Ана Пройкова (ФФ, СУ), проф. Васил Симеонов (ХФ), д-р Христо Хинков (Институт за обществено здраве)

ЦЕННОСТ НА КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВАТА В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Видеосерия с участието на Георги Арнаудов, Явор Гърдев, Лъчезар Бояджиев, Ива Свещарова, Самуел Финци, Ани Илков

Очаквайте видеосериите във фейсбук, YouTube и на нашия сайт!

ЧЕТЕНЕ В КАРАНТИНА: АКТЬОРИ ЧЕТАТ ЛЮБИМИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Видеосерия с участието на Валентин Ганев, Руси Чанев, Юлиан Вергов, Стефка Янорова


Ради

Wed Mar 16, 2022 8:24 pm Re: Сивият път Wed Mar 16, 2022 8:24 pm Re: Сивият път
Художникът Петър Станимиров обяви, че е завършил илюстрациите към втората част на "Сивият път" (рисунката е от ФБ страницата му. Ако не го следвате, горещо препоръчвам).
https://blogger.googleusercontent.com/img/a/AVvXsEi6d9kMhv26zzCWLrB9CS2OTdTCmQnmEnz2Q00eLbUHT3pB_qZa9n08-crGYScE0W4c4BIHe0YYUB1lmhwzRvwl1AcTkL_gxMqdd7iaZmCep7xZJKCja3eMjq0gp9F6jeygozu49R5bCR6_pFOkETr57eZd3N5E39nyxasTZtUlhADbWO8f4owXOtHo=s320

От "Изток - Запад" още няма никакво обявление, но предвид, че има и готова корица за съпътстващ том - "Елесар" (каквито бяха "Забравени сказания за "Наследникът"), изглежда, че най-накрая има надежда да видим скоро продължението.

Tue May 05, 2020 6:40 pm Re: Мирослав Моравски Tue May 05, 2020 6:40 pm Re: Мирослав Моравски
Из мейлинг листа на Миро Моравски:

(: Една покана за първият четвъртък през Май :)
Заповядайте да се анимираме... и пооживим малко заедно, с музиката от Коренуване, Невидена река и още разни етнорокаджийски изненади.
Този път в партито ще се включат и Ани и Миро от „Невидено“.

Ще стриймваме лайф (преточим на живо) от Таванета.
7 май, 20.00 ч.
( линкът ще е активен от 19.30 ч., за да може да поекспериментираме в почит и признание пред Бога на Техническите неизправности :)

Ето и една видео-покана. :)))

Доскоро!


Видео-поканата за АниМирането

Ради

Wed Sep 24, 2014 10:28 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Wed Sep 24, 2014 10:28 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Още една бурно-нежна, хубаво написана история: „Нощ на звездопад“ от Елица Баховска. Много се смях на късата памет на... Локи? Люк? Лакмус? :? А репликата „Ако се утрепем, ще те убия!“ е все едно взета от възпитателния репертоар на баба ми (като малък, тя ме предупреждаваше да внимавам да не падна, понеже ще ме набие...).

Wed Oct 08, 2014 4:29 pm Re: Културни събития Wed Oct 08, 2014 4:29 pm Re: Културни събития
„България, тази вечна ерес“ тръгва по кината

Това е ИСТИНСКАТА премиера! Сега е моментът, който чакахме почти цяла година – най-после "България, тази вечна ерес" получава официално разпространение. От петък 10.10. филмът се пуска в Дом на Киното (ДК), Евро Синема (ЕС) и Одеон. Само първата седмица имаме 12 прожекции!
10.10 – 16.30 ДК 20.15 ЕС
11.10 – 18.15 ЕС 20.30 ДК
12.10 – 15.00 ЕС 18.00 ДК
13.10 – 19.15 ЕС
14.10 – 20.00 ЕС
15.10 – 18.00 ЕС 20.30 ДК
16.10 – 13.00 ДК 20.15 ЕС

Какъв е трикът? Трикът е, че нямаме дати за втора седмица. Втора седмица ще има, ако има достатъчно зрителски интерес първата седмица. Трета седмица ще има, само ако има втора. Четвърта ще има, само ако има трета. И т.н. Разбирате, нали? Само ОТ НАС ЗАВИСИ дали нашият филм ще достигне всичките си потенциални приятели или ще заглъхне бързо в небитието от медиен бял шум.

Каква е целта ни? 4000 ОТ НАС! Това е цифрата, на която се обзаложих, когато попълвах документите пред Националния филмов център: минимум 4000 от нас ще гледат нашия филм. А те бяха крайно скептични и иронични – 4000 зрители за независим български филм?! А дано, ама надали...

Нека ги опровергаем! Защото те не знаят тайната: този филм не е филм. Този филм е манифест, демиургия, съпричастие, съучастие и една вечна ерес... Които са го гледали, вече знаят това. А които не са, СЕГА е моментът! Когато направихме пет тестови прожекции през зимата, собственичката на Евро Синема сподели, че никога не е виждала това през последните 25 години за български филм – всяка вечер пълна зала и даже допълнителни столове. Нека сега покажем, че не е било просто мимолетно любопитство!

Обръщам се към вас директно:
Обещавам ви, че ще присъствам и разговарям с вас лично след ВСИЧКИ прожекции на първата седмица!
Обещавам ви, че на тези от вас, които доведат най-близкия си човек и още двама приятели или роднини, ще ги впиша в страницата на сайта за специални благодарности към приятели и поддръжници на проекта. Само ми дайте имената си след прожекциите или ми пратете лично съобщение.
Обещавам, че на същите тези хора, които помогнат да достигнем залога от 4000 зрители, ще ги добавя към кредитите на бъдещата дълга ТВ и онлайн версия на филма.

Аз съм напълно сериозен! А ВИЕ? Аз продадох майчината си къща да направя този филмов манифест и посветих 3 години от живота си да го завърша. Сега е моментът да покажем, че ни има, че не сме невидими, че сме поне 4000 ОТ НАС!

Това е еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата. Преживейте го, бъдете променени, споделете го с други!

Тук е официалният трейлър на филма:
https://vimeo.com/108236884

Вал Тодоров
продуцент, режисьор, сценарист, демиург

Предайте нататък. :)

Fri May 15, 2020 6:54 pm Re: Основи на Човешката библиотека Fri May 15, 2020 6:54 pm Re: Основи на Човешката библиотека
След като преди една година тук е бил огласен каналът на ЧоБи в YouTube, значи тук е мястото да се обяви видеорубриката :lol: Не може да не остане трайна следа от моето изречение :lol: :D :lol: :D :lol: :D

За ха-хо-хи-хи и други все_странни откровения откриваме секция „Видеорубрики“ на сайта на ЧоБи:

https://choveshkata.net/blog/?page_id=7952

Там ще намерите архивни и съвсем пресни представяния на дейността ни, кориците ни, някой и друг Чобит, а също и любими откъси от наши книги – включително приказки за лека нощ за най-малките, в автентична домашна атмосфера.
Погледайте, послушайте... и за да сте в крак с видеоновините, абонирайте се за YouTube канала ни. ;)

Fri Nov 14, 2014 5:37 am Re: Културни събития Fri Nov 14, 2014 5:37 am Re: Културни събития
" ... тази вечна ерес " е с втора седмица ! :D Gratuluji!
Still marches on !Week 3.
WEEK 4!!!

Може и за мен да остане ред...
Ами май това вече наистина е последната ми възможна седмица - Номер 5. Доста разредено, но все пак.
Какво да кажа ;) Седмица 6.
Надявам се след време Вал да изкара информация колко душИ са гледали.

http://demiurgia.org

Прежде временно се обявява седмица СЕДЕМ . И в нея се появява... ВЛАЙКОВА :lol:
Със студентско намаление 5 лв. за Влайкова... :D Нямаше да ме притеснява, ако не съществуваше реалната опасност лентата да прескочи, а и да не забравяме, че звукът не е стерео. Т.е. не е пълен. А може и да е слаб.

Fri Jul 31, 2020 9:17 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jul 31, 2020 9:17 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Учебникът на Петър Канев може да се окаже първият (и последен :?) по-желан в ЧоБи учебник, защото е непрестанно осезаемо човеколюбив, авторът – със страстен ум и мъдро сърце (е, в личната си комуникация понякога е с твърде емоционален "ум"... особено във fb), използва изключително мили названия на животинки и на аспекти, свързани с детството (личи си, че е поет, макар и асоциален), набляга на животоспасяващата нужда от смислено общуване и екология с цел оцеляване на човешкия вид . И в крайна сметка книгата е за общуването и човешката култура в цялост, но минава и през комуникацията на хората с другите същества, защото дава примери и по какво не сме по-различни и по-специални от тях.

Островът на делфините + Зъбатите демони in one ;)

Tue Feb 03, 2015 10:57 am Re: Културни събития Tue Feb 03, 2015 10:57 am Re: Културни събития
Довечера в Арт плейс интерпред, откриването е в 19 часа - https://www.facebook.com/profile.php?id ... 122&ref=70
Приятелката ми прави фантастични неща, мисля, че ще ви допаднат.

Ще се радвам да се видим.