choveshkata.net

Mon Mar 25, 2019 3:18 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Mar 25, 2019 3:18 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Спомням си периода на златната "Meme епоха" (2010-2014), наред с разните му там Forever Alone, Who are we!, Good Guy X, Bad Luck Brian и още от десетките хиляди простотии дето (пост)Millennial поколението измисляше.

Сред тях беше и meme-то Life is in hard mode .
Причини и контекст за това бол. Кои смешни, кои философски, кои просто така.

Например: Защо в нашия свят няма магия? От онази, "класическата"? Защо няма дракони? Защо принципно липсват толкова много приказни явления, които иначе биха направили живота ни... толкова по-различен?

Следният откъс дава простичък, но напълно смислен за мен отговор на първите два + въпроса. И ако продължа съответната мисъл to its logical extreme, на третия въпрос също.
БЕЛЕЖКА: Цитираният текст е SFW (safe for work), но творбата, от която е изваден, НЕ Е . Така, така, кхъм-кхъм, fair warning and whatnot.



"Siphon mentioned Prince Chei trying and failing to use magic. Did you guys really not have any magic before coming here?"

"Not really."

"...Did anyone ?"

There's a long pause. "Not... in the way you understand it, no."

"But why wouldn't they give you magic...?"

"Huh? Who's 'they'?"

"Did I forget to mention it? There's a reason I was shocked but not that shocked to learn you were aliens, you know."

" to us you're the alien... Uh, I'm not sure I follow."

"When I had a moment off-screen, I started to connect the dots..."-->

-->"Over the years I've read a lot of books trying to learn more about what I am. One in particular was a very old religious book which talked about how we were created. For the most part it didn't say anything new, but..."

"Mind giving me a small recap on what the 'old' is before you continue?"

"Oh um, the gods of old created the world and all the life on it. First they made the plants and animals, then the first mortals."

"And the dragons?"

"They were made last, to act as guardians for the gods' creations. That's why Dragons are sort of demigods in their own right, full of incredible power with which to carry out their duty. Except... they aren't doing that so much anymore."

"Not since the war or whatever?"

"Yeah. Anyway, this old book mostly talked about that stuff, but then it mentioned something new. Or old, I guess. It claimed we weren't the only world the gods made. There were others, with their own life and their own guardians."

"...Hm."

"Since nothing else mentioned anything like this, I shrugged it off as a random person's whimsical musings. If there were really other worlds, we'd have found them by now, I thought. Wasn't even worth narrating about."-->

-->"But then! You guys showed up! Suddenly those musings didn't seem so whimsical! I had too much going on to really think about it at the time, but now that things have calmed down I'm super excited to think about what other worlds the gods have created! What if there are more adorable creatures like your ketzas?? I'd need to polymorph more arms to hug them all!"

"That's a pretty good mental image."

"Right??? But yeah, equal parts excitement and confusion. Why wouldn't the gods give you magic like they gave us?"

(Pause)

"Maybe they wanted to see how far we'd get on our own."

"They'd be so proud! You made all this stuff and also a space ship without using magic??? That's really impressive! We haven't done any of that and we have magic!"

"I mean, there's less reason to innovate when you have an easy solution to most of your problems. It makes sense."

"Oh. I guess so, huh?"

He smiles at you. "You did manage to come up with video games, so you've got the important stuff covered, at least."

"What about you?" you ask.

"Me?"

"What do your books say about the gods? Do they mention dragons? What are your dragons like??"

While waiting for Gulketi to answer, you take a moment to appreciate how good today's being so far. Great sex and a feeling of excitement instead of anxiety!

>Picnic of doom
Excitement instead of anxiety.

Gulketi looks lost in thought for a moment. "Uh, well... there was never much of a consensus on the uh, details. But we didn't really have dragons, um..."

"What? Oh. Oooohh. That makes sense."

"...It does?"

"Of course! Giving you dragon guardians would defeat the purpose of seeing what you could do on your own, right?"

"Uh, yeah...?"

"But enough about gods and dragons for now . Tell me about yourself!"

"Wuh?!"


Понякога, булевардната литература "обикновеното" изкуство може да удря грандиозни шамари наравно и с най-епичните ultra-star шедьоври. Ако в нещо е вложено душа, винаги сияе.

А meme-то? Него го включих, за да си напомням, че може да ми е труден пътя, но пък ми дава възможност да бъда горд с всяка крачка, която съм извървял. :)

Wed Jun 05, 2019 3:41 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Wed Jun 05, 2019 3:41 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Ей така вървят нещата...
Седма и осма глава са готови. Колебая се за две от сцените в тях, мисля да се върна към тях в края на седмицата.
https://i.pinimg.com/564x/ae/e5/c9/aee5c95a9e5462cf0e768788d7638b27.jpg

https://i.pinimg.com/564x/68/57/45/685745edb481994cb818699933cb0b81.jpg

https://i.pinimg.com/564x/9e/da/82/9eda82dae635425701c698dde5ef7613.jpg

https://i.pinimg.com/564x/0c/73/35/0c7335143da99fd185f8e6d5f3a9c751.jpg

Thu Oct 31, 2013 4:57 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Thu Oct 31, 2013 4:57 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Лявата част на „Триптиха“ почти взе награда. Почти.

Thu Nov 28, 2013 10:16 am Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Nov 28, 2013 10:16 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Урок номер 1: „Това не е мой проблем“ не е житейска философия. Това е психическо заболяване. Точно редом до песимизма. Проблемите на другите хора са наши проблеми. Ако съседът ви е изхвърлен от работа, вие може да се чувствате така, сякаш сте избегнали куршума, но всъщност не сте. Куршумът е улучил и вас. Само че още не сте усетили болката. Или както ми каза Руут Веенховен: „Качеството на дадено общество е по-важно от мястото ви в това общество“. С други думи, по-добре е човек да бъде дребна риба в чисто езеро, отколкото голяма – в замърсено.

Урок номер две: Бедността, относителната бедност, често е извинение за нещастието. (...) Семената на молдовското нещастие са посети в тяхната култура. Култура, която омаловажава стойността на доверието и дружбата. Култура, която възнаграждава злобата и измамата. Една култура, която не оставя място за безвъзмездна доброта (...).

Thu Jan 02, 2014 3:50 pm Re: Цитатите, които ни промиха Thu Jan 02, 2014 3:50 pm Re: Цитатите, които ни промиха
The King and Queen did the best they could. They hired the most superior tutors and governesses to teach Cimorene all the things a princess ought to know— dancing, embroidery, drawing, and etiquette. There was a great deal of etiquette, from the proper way to curtsy before a visiting prince to how loudly it was permissible to scream when being carried off by a giant. (...)

Cimorene found it all very dull, but she pressed her lips together and learned it anyway. When she couldn’t stand it any longer, she would go down to the castle armory and bully the armsmaster into giving her a fencing lesson. As she got older, she found her regular lessons more and more boring. Consequently, the fencing lessons became more and more frequent.

When she was twelve, her father found out.

“Fencing is not proper behavior for a princess,” he told her in the gentle-but-firm tone recommended by the court philosopher.

Cimorene tilted her head to one side. “Why not?”

“It’s ... well, it’s simply not done.”

Cimorene considered. “Aren’t I a princess?”

“Yes, of course you are, my dear,” said her father with relief. He had been bracing himself for a storm of tears, which was the way his other daughters reacted to reprimands.

“Well, I fence,” Cimorene said with the air of one delivering an unshakable argument. “So it is too done by a princess.”

“Well,” said the frog, “what are you going to do about it?”

“Marrying Therandil? I don’t know. I’ve tried talking to my parents, but they won’t listen, and neither will Therandil.”

“I didn’t ask what you’d said about it,” the frog snapped. “I asked what you’re going to do. Nine times out of ten, talking is a way of avoiding doing things.”

Wed Oct 16, 2019 8:53 am Харт: Космическа мисия Вирон Wed Oct 16, 2019 8:53 am Харт: Космическа мисия Вирон
Тема за дебютната фантастична повест на Момчил Даскалов.

Публикация в блогът

Mon May 16, 2022 6:46 pm Re: Любимите компютърни игри Mon May 16, 2022 6:46 pm Re: Любимите компютърни игри
I Made Minecraft, but It's 4D

Вече и геймърите започват да се ровичкат в по-сложните състояния на Вселената.

Sun Feb 16, 2014 8:18 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Feb 16, 2014 8:18 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Обичам да пиша и чета повече от всичко (или поне всичко, което познавам досега). Обичам да работя с текстове: мои, чужди, преводи, редакции, всичко, свързано с литература ми допада. А и редакцията е един друг поглед върху нещата, кара те да се опиташ да вникнеш и в чуждата глава, което си е полезно (:D). Бих искала да се науча да вниквам в детайлите, да разбирам по- добре хората (и в частност сложните във всяко отношение автори)...

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.
Карл Май и Джордж Мартин. Те имат специално място в сърцето ми :) Сред другите са Роулинг, Антон Дончев, Конан Дойл, Агата Кристи, Толкин, естествено, Удхаус, Ботев, Ерих Кестнер, на Астрид Линдгрен "Братята с Лъвски сърца".. Това са най-важните :)

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Мда, разкази. И проза като цяла, горе-долу откакто се помня, но едва напоследък започвам да създавам нещо, което... Не че ми харесва, но поне "става".


Едит: Леле, как можах да забравя Пратчет?? Та да, и него, на едно от първите места даже, пф :)

Mon Mar 02, 2020 3:12 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Mar 02, 2020 3:12 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Пак ядем среднощни шамари... story of my life. :D

THE PRINCESS' DRAGON - Micro SF/F

Кратък разказ, съставен от 30 tweet-а. Затова директно ще публикувам цялото му съдържание тук:

The Princess’ Dragon
Published by O. Westin on July 30, 2019

For her thirteenth birthday, the princess asked for a hunting bird of her own. Or rather, she asked for a small dragon, to use as a hunting bird.
So the king sent his knights all around the land, to find one. But every dragon that saw a knight approach flew away.

At last, the queen ordered her horse saddled, and rode out with only a maid attending her.
They returned a week later, carrying a small dragon in a basket, and without the queen’s royal signet ring. They would not tell anyone where they had been, or where the ring had gone.

The princess was delighted when she was presented with the dragon.
“This is Goldeneye,” the queen said.
“He is beautiful,” the princess said.
“Thank you,” Goldeneye said, “but I am neither a he nor a she.”
“They will serve you,” the queen said, “until you send them away.”

“Oh! Of course you can talk! How wonderful!” said the princess.
“Indeed,” the queen said, “so they are not yours, like a bird would be. Neither are they a servant.”
The princess nodded and turned to the dragon.
“Goldeneye,” she said, “will you ride on my arm as my friend?”

Goldeneye spread their wings and took off, flew around the Great Hall, and landed on the princess’ outstretched wrist. The princess grunted a bit, and lifted her arm with all the strength and dignity she could muster.
“One day,” GoldenEye said, “I will be too heavy for you.”

“Then I shall just have to get stronger,” the princess said.
So she went to where squires exercised, and asked to train with them. The master-of-arms agreed, on condition she put her title away.
“Here you can not be princess Amanda, but squire Amand.”
“Why change my name?”

“To help the other squires,” the master-of-arms said, “at least until they have got used to you.”
Every day, squire Amand trained with the other squires, and while they all recognised the princess’ face, it was easily forgotten under the sweat and dust of the training yard.

Years passed, and Goldeneye grew, and proved to be an excellent hunter, as well as a good friend to Amanda, full of wisdom and wit. And like the princess had promised, she grew stronger, and rode to hunt with them on her arm even when they were the size of an eagle.

By the time she turned twenty-one, princess Amanda was not only stronger than all the squires, but the strongest person in the land. Ladies at court wore dresses with large, poofy sleeves to emulate her broad shoulders and mighty arms.
And yet.
Goldeneye had grown too large.

“Maybe it is time for you to send them away,” the king suggested.
“No!” said Amanda, Goldeneye, and the queen.
“Oh,” said the king. “Well. On a unrelated note, have you given the idea of marriage any thought?”
“No?” said Amanda.
“Hm,” said Goldeneye.
The queen said nothing.

“Well, I shall arrange a grand tourney,” the king said, “and invite all young princes and knights.”
He left, and Amanda turned to her mother. “Does that mean I will have to marry the winner?”
“That is the custom. As long as the winner is of noble birth, and knighted.”

“And who may make someone a knight?” Goldeneye asked.
“Anyone of noble birth,” said the queen.
“For my birthday, may I have a suit of armour?” Amanda said.
“I have already ordered it,” said the queen.
“And a steed?”
“Are you strong enough, Goldeneye?”
“For her, I will be.”

And so, on her birthday, in front of all the court, princess Amanda called for squire Amand to step forth. She stepped forward, turned around and bowed. She did the whole ceremony, including tapping herself on the shoulder with a sword, and finished with: “Arise, sir Amand!”

Goldeneye sportingly did not fly, and did not bare their fangs at the other knights’ chargers. Sir Amand won the tournament by the strength of her arm, and the courage of her heart, and the sharpness of her eye. The king sulked, but the queen gave Amand Amanda’s hand.

The crowd and all the squires cheered, but the knights and princes looked no happier than the king.
“It is traditional,” the queen whispered, “for young knights to go seek adventure.”
“But I don’t-“
“Or themselves,” the queen continued.
Amanda thought, and bowed her head.

Amanda and Goldeneye left the castle that night, and flew away in darkness. The dragon’s wings were not strong enough to carry them far, but they landed well out of sight of the castle.
“So,” said Goldeneye, “adventure or yourself?”
Amanda laughed. “Neither. I seek you.”

“You have me,” Goldeneye said simply, “until you send me away.”
Amanda hugged them. “Whyever would I want to do that?”
The dragon did not reply.
They traveled in silence the rest of the night, the companionable silence of good friends who do not need to chase the quiet away.

They traveled in shadows and slinks, far away, to an old tower, where they settled in. There, they hunted and ate, talked and were silent.
Amanda kept training, and Goldeneye kept growing. And one day they were seen.
A tower, a dragon, a princess; the story told itself.

Knights came from distant lands to slay the dragon and rescue the princess. Not a single one could be reasoned with, so Amanda would don her armour and fight to protect her friend.
“If you sent me away, they would stop coming,” Goldeneye said.
“Why should I?” Amanda said.

Then one day a knight rode up to the tower, and did not issue a challenge to the dragon.
Amanda, wearily, donned armour and went out, but before she could draw her sword the knight lifted a hand in greeting.
“Hold, gentle sir,” the knight said, “I come but to see my child.”

Amanda stopped in her tracks. “Father?”
The knight laughed. “No, I am not your sire.”
Goldeneye jumped up. “Parent?”
The knight removed their helmet, revealing a wise, beautiful face with familiar golden eyes.
“Yes, dear,” they said with a smile. “I have waited for you.”

“She is my friend,” Goldeneye said.
“I see.”
The knight took off a gauntlet and held a hand out to Amanda. On the middle finger was her mother’s signet ring.
“I don’t understand,” Amanda said.
“We made a bargain, your mother and I. A child for a child.”
“She… she sold me?”

“Not at all,” the knight said. “She bought you everything.”
The knight put gauntlet and helmet on, and shrugged. They seemed to shimmer and grow; then, in a flash of light, a huge dragon stood there.
“Come, child,” they said.
Goldeneye walked up warily. “I’m not going.”

The knight dragon laughed. “You are of age and size now, you are your own. But I must teach you this.”
Goldeneye walked up to their parent, who lowered their head. Gingerly, the dragons’ foreheads met, held still.
Then Goldeneye stepped back, shrugged, shimmered, and shrank.

Amanda blinked. A person stood in Goldeneye’s place. No, Goldeneye stood there, just in a different shape. She still saw her friend.
Hesitantly, she turned to the knight dragon.
“Um,” she said.
“Yes,” the dragon said. “You are also of age.”
“Wait,” said Amanda and Goldeneye.

“What your mother bought,” the dragon said, “was that you can be anything you want, if you want it hard enough.”
“At what cost?” Amanda asked.
“You can be anything you want.”
“That doesn’t… Oh. I see.”
“While my child was with you. But now you are of age and size.”

Amanda looked at Goldeneye.
“Did you know?”
“No. I mean, yes, I always knew you could do anything, you showed me from the start, but-“
“I’m not going to marry you,” Amanda said. “I love you, but, you know…”
Goldeneye stared at her. “What?”
“I love you.”
“Yes, of course.”

“And I love you,” Goldeneye said. “We both know that. So?”
“If I may explain,” the knight dragon said, “we-“
“You want grandkids, hear the flitter-flutter of little wings,” Amanda cried, “isn’t that what this is about? That’s what it’s always about!”
“No!” both dragons said.

“You understood the price your mother paid?” the knight dragon asked.
“Yes,” said Amanda. “If I can be whatever I want she had to trust in what I wanted.”
“But sometimes she gave advice? Showed you a way?”
“Yes.”
The dragon leaned forward. “Let me show you.”
Amanda leaned in.

She shivered, felt her whole body sneeze, and… Spread her wings in wonder.
“That’s where little dragons come from.”
Amanda looked up. Goldeneye towered over her, twice her height. They bent down and held an arm out. She jumped on.
“Are you strong enough?”
“For you? Yes.”


Краят е така особено увъртян, че чак ми действа като коан. Обаче 'що Вселената все ме хвърля в дълбоки размисли след полунощ... С'я пак не мога да спя. :(

Та, Кал, ти к'во разправяше за ограниченията на определени социални мрежи/платформи? :D

Ето я и оригиналната връзка, която ме докара до горното. Тя също е епична:
https://twitter.com/MicroSFF/status/1234078646727516160

"I think you'd enjoy my hoard," the dragon said.
"That's dumb pick-up line," said the knight. "Also, dragons hoarding gold is-"
"No, dragons hoard wealth. And I share mine."
"How can you both hoard and share?"
The dragon opened the doors to its library. "A wealth of experiences."

Mon Jun 01, 2020 8:38 pm We Are One - кинофестивалът, на който е поканен целият свят Mon Jun 01, 2020 8:38 pm We Are One - кинофестивалът, на който е поканен целият свят
29.05 - 7.06.2020, on-line кинофестивал:
http://www.weareoneglobalfestival.com/

От техния FAQ:

WHAT IS WE ARE ONE?
We Are One: A Global Film Festival is a free 10-day online festival, exclusively on YouTube, born out of the idea that the film community can come together in times of crises - both in celebration of films and in support by providing much needed relief for COVID-19 efforts.

WHEN IS THE FESTIVAL & HOW CAN I WATCH?
The 10-day online festival is from May 29 - June 7 on http://www.youtube.com/weareone . Each film or program will have a first screening at a scheduled time but don’t worry if you miss it! Many of the films will be available on VOD to watch at your leisure through the course of the festival.

DO I HAVE TO PAY TO WATCH?
All the films and programs are made available for free during this limited time to raise funds for COVID-19 relief.

HOW CAN I DONATE?
You can donate through the DONATE BUTTON or link on every film program page. You can make a difference by contributing any amount - large or small. If we all contribute even a small amount our collective efforts would make a huge impact.

Thu Nov 20, 2014 12:09 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Nov 20, 2014 12:09 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Хм... Ето такъв подарък получих за "Книгата, която ме вдъхновява".

Откавия Бътлър - "Зора"

След този файл още три. Front cover, back cover, предговор от Вл. Полеганов.

Mon Jul 27, 2020 12:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jul 27, 2020 12:32 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Явно си търся бягство от книгата за коригиране, щото разглеждам какви книги има в благотворителния пазар. Лошото е, че си съставих списък с чешки, полски и разни други интересни автори. :roll:

Трите тома " Солунските братя " на Слав Караславов приличат на някоя съвременна *логия с еднотипни драматични заглавия - за вампири(ци), вещерски и зомби любови (импровизирам) и други остарели вече неща - книжните серии с предимно черни корици с фокус върху нещо червено с частичен коричен лак.
Е, едно време беше златничко ;)
Светът на надеждата
Светът на догмата
Светът на безсмъртието.

Комбинацията от трите цвята е потресаваща :lol:

Една потребителка предлагала Eclipse (III) от Здрач и сложила част от страница. Да беше я снимала цялата :x, интересно ми стана.

Това вече е за ХАХАХАХА: Ричърд Касъл: “Убийстена жега”, “Адска жега” и “Ледена жега” :lol: :lol: :lol:

"Свръхсъдба" - още нещо, което не! бих чела: https://www.fiction-factory.org/book.

... а слънцето едва успяваше да пробие лепкавата мъгла.
:lol: Да живее пиарът из соцмрежата на Люба :lol:

Wed Sep 02, 2020 7:58 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Sep 02, 2020 7:58 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Тъй...
The City in the Middle of the Night - изчетена.
Очарована съм и мисля, Кал, че трябва да й дадеш шанс.
Основният й плюс, струва ми се, е в алтернативните решения - в МИРНИТЕ решения на традиционния конфликт между хора-преселенци, враждебен свят и местни извънземни. Да, може би е малко наивна на моменти, но пък е поразяващо топла, чобитска в същността си и избира неизбродени като цяло в съвременните тенденции на фантастиката пътеки.
Втори плюс е страхотното светостроене. Изключително прецизно разработен свят, с много бижутерски и часовникарски детайли, заложени внимателно в историята. Плюс това голям кеф ми беше да чета за историята на Земята, за тунелите под "отровената повърхност", за градовете-държави, които си строят преселенчески кораб и как това е останало в историята на преселенците сега...
Третият плюс са, разбира се, героите. Отдавна не бях чела нещо, което да предлага наистина добро описание на мотивацията и чувствата дори на по-второстепенните герои, без същевременно да натежава на текста, и да успява да представи достоверно "живи" човешки същества, с целия хаос в главите им, с живи реакции, с неразбирането, което срещат в комуникацията помежду си... въобще с всичкото. И да ги вплете естествено в текста. В течение на книгата героите израстват страхотно много, особено Софи, и се променят страхотно много (особено Софи... pun intended), и продължаваш да ги виждаш като... не просто обект за идентифициране, а абсолютно живи, реални хора.
Изобщо - голям кеф се оказа тази книга. Много жалко, че няма да бъде издадена на български заради авторката :( , и така предизвика достатъчно джаз из групите...

Sun Feb 01, 2015 4:22 pm Re: Кои автори ни впечатляват с речника си Sun Feb 01, 2015 4:22 pm Re: Кои автори ни впечатляват с речника си
Аз малко не мога да се изразявам компетентно, но Arthur Clarke в "The City and the Stars". Направих си домашното в І курс върху първите 30-ина страници и бъкаше от semantic fields.

Иначе не особено сериозно включване - има един младеж с шрифтове. Ползвали са му на http://www.iusedtobelieve.com/
Site still there!!! :D

... It's been . more . than a decade...

Казва се Том, а шрифтът - Tom's Handwriting... Ама сега на сайта не мога да намеря линка към неговия :(
There it is! http://www.iusedtobelieve.com/about/ Макар че можеше по-умно да си направя търсенето! И все още не знам защо на iusedtobelieve не открих това about, ами трябваше през google...
The typeface for the titles is called Tom's Handwriting, and comes from the fantastic Divide By Zero site. The characters were drawn by Jesse Speak, a freelance graphic designer - have a look at more of his excellent work at pikzel.co.uk.
One of the best things about grad school was that if you get your work done then you get to do other stuff too. Like for example in 2003 I wrote a novel called Name of Author by Title of Book in a month. The next year I wrote His Sophomoric Effort which I would even not be embarrassed if you read.
Та. Имах неблагоразумието да си изтегля двете му "книги" навремето, 'га бяхме млади, и се оказаха нечетивни заради думите, които нарочно беше използвал ;)
... Е, били са нечетивни и заради английския ми, но главно заради измишльотините на Том и дългите думи.

Wed Mar 11, 2015 10:38 pm Re: Последният еднорог Wed Mar 11, 2015 10:38 pm Re: Последният еднорог
Ако слушате радио – този петък, между 14 и 15 часа, в „12 плюс 3“ по „Хоризонт“ ще се излъчи интервюто на Иван Русланов с мен и Ели Апостолова, нарисувала корицата на „Последният еднорог“. Записахме го днес.

(Би трябвало да се сдобием и със запис на самото предаване. Но за всеки случай си настройте онлайн транзисторите. ;) А ако някой вземе та ни запише – цена няма да има...)

Tue Jun 01, 2021 6:35 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Jun 01, 2021 6:35 pm Re: Любимите компютърни игри
Поздрав за всички фенове на сцената с козата в „Невидена река“:

Far from Noise

Fri Jun 26, 2015 5:36 pm Re: Преводачески работилници Fri Jun 26, 2015 5:36 pm Re: Преводачески работилници
Английска стилистика: не на синонимията в назоваването на героите

Нашата литература ненавижда повторенията. Употребата на едни и същи думички ѝ е омразна. Просто не понасяме появата на вече познати фрази.

Но в английската не е така:

ShelfStealers: А Rose by Any Other Name

Цитирам най-важното:

...can confuse the reader

(...) once we know her name is Rose, please don't call her "the old woman" or "the bag lady" or"the stinky woman," or the reader might think you're talking about someone else.

...can distance the reader from the character

(...) Think about meeting someone new--when you know that person's name, you've made a 'connection' with that person, not necessarily a strong connection, but you already feel closer to her than if you don't know her name.

Fri Dec 18, 2015 9:48 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Dec 18, 2015 9:48 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Следващата порция фенарт идва:

илюстрация

Юан хваща бивника, запъва палец в челюстта си и го откъртва. Изхрущяването се изгубва сред взрива от болка, който вцепенява бузата му, ослепява очите му и блъсва черепа му като с ковашки чук. „МРИ, ЧУДОВИЩЕ, МРИ“ – кънти зверски рев в главата му, а някакво детско гласченце припява: We’re children, we’re children, children of the underworld.
Когато мислите му плахо надникват от бомбоубежищата си, първата е „Нещо ми тече по лицето“. Втората – „Ще трябва да купувам ново огледало“. Юан отлепя чело от бившето огледало и изплюва едно особено досадно парче стъкло.

Sat Nov 19, 2016 1:35 am Re: Не-културни събития Sat Nov 19, 2016 1:35 am Re: Не-културни събития
Стана ми супер смешно, като видях тая снимка:

https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/15032887_715726631912826_1709297038431926633_n.jpg?oh=340cc4442dbd3bfeea752899c3291319&oe=58898F2D
21-24 ноември, 10-18 ч., ректорат СУ

Uneco Eco club представя:

"РАЗДЕЛЯЙ И ЖИВЕЙ"
част от европейската седмица за намаляване на отпадъците

В този забързан свят понякога е хубаво да спрем и да се замислим. От къде идваме и накъде отиваме? Каква следа оставяме?

В седмицата, посветена на намаляването на отпадъци, ще обърнем внимание на цикъла, в който всеки един от нас участва - цикъла на отпадъците. Ще проследим пътя на отпадъка, и ще видим къде системата се чупи. И какво може да направи всеки от нас за да я закърпи.

Заедно ще потърсим отговор на следните въпроси:
- Защо е важно разделното събиране?
- Как се случва рециклирането в България?
- Какво е това нулеви отпадъци?
- Къде е твоето място в системата?

Ползваме фоайето на първия етаж на северното крило , където ще имаме възможността да се срещнем, да споделим опита си, да предложите идеи, да задавате въпроси, да творите и да оставите своята следа.
Освен това сме извикали на помощ приятелите ни от Za Zemiata, както и половин дузина артисти и музиканти, които, както винаги, ще помогнат за лекото и лесно смилане на информацията.

Чакаме ви! - от понеделник до четвъртък, между 10 и 18ч.

За UNECO:
Юнеко е неформална група от приятели, а също и
еко клубът на Софийски Университет "Свети Климент Охридски".
Любовта към природата ни събира и ни подтиква към действия. Защото знаем, че промяната започва от нас!
Юнеко е отворена платформа, в която намираме подкрепа за идеите си, развиваме уменията си, учим се и растем заЕдно. Развиваме връзката си с природата и връзките помежду си. И всеки е добре дошъл!

Повече за нас:
- сайт - Сайт?
Свържи се с нас тук или на
uneco.su въ gmail.com

Събитието се организира с подкрепата на:
Софийски университет, Екопак, За Земята

Mon Dec 19, 2011 6:21 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или? Mon Dec 19, 2011 6:21 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или?
Не, не ти препоръчвам, честно казано :)
Там е работата, че това, дето за нас е разминаване, за много други е сблъсък, в който са длъжни да наизвадят бренекетата. Иди обяснявай после, че нямаш сестра. Правил съм го твърде често (обяснението), за съжаление, все със същата липса на ефект. За да може хората, дето говорят добре за литература, да имат въобще някаква мъничка властчица да повлияят, те трябва да имат платформа - по възможност, по-високо от морлоците. Това, за съжаление, липсва у нас, така че:

когато си говорим помежду си на наша територия, се поражда впечатлението, че ние разбирачите сме някаква клика гадове-снобари, вероятно без душа и сърце.

когато се опитваме да говорим с останалите на тяхна територия, се поражда впечатлението, че сме решили да слезем от Олимп и да ги засипем с праведни мълнии.

Липсва това споделено пространство, където да е възможно мнението на "разбирача" да не бъде прескочено по линия на tl;dr (too long; didn't read), както се случва почти навсякъде във форумите, особено в случай на дискусия/спор и да има *някакъв* кредит на доверие към него. Въобще, да го има контекстът, където и хора освен близки/недотам близки приятели и познати на пишещия да прочетат с някаква степен на внимание думите му - понеже тук ти се опитваш, струва ми се, да създаваш интерес по линия на личната близост с хората, дето участват в тоя форум. С подобен подход се създава ядро, но то не е достатъчно, според мен.

Sun Jan 15, 2017 7:55 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Sun Jan 15, 2017 7:55 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Ъм...
а) горепосоченото да е "не съм дорасъл": ситуации, когато ти е ясно какво искаш да напишеш, но не можеш да го осъществиш "на хартия" и да се получи шедьоврично :) ; чисто примерно - аз съм така с втората част на "Две луни", където (спойлер) хората трябва да се срещнат с живи извънземни, както и с една сага за робот-убиец, който придобива съвест.
б) горепосоченото да е "невярно мнение" - все пак в около 90% от случаите пищешите имат погрешно мнение за качествата на собственото си произведение, било супер-мнение за кофти произведение или обратното...
Или ок - щом искаш, нека бъде Try hard, макар че според мен го интерпретираш погрешно :) - особено при условие, че правиш количество радикални ревизии на концепцията.
Методика, която поне аз намирам за полезна, е разбиването на плана на ключови сцени и отработването им отзад напред, като имаме предвид, че тези сцени - 10-15 за роман, не повече (само най-големите) трябва да имат усилващо се въздействие в течение на сюжета. Последната задължително трябва да се оценява с 9 или 10 по десетобална скала, за да остави романът ярко впечатление у читателя. Предпоследната - да е 9 или 8, и тъй назад до втора и първа, които трябва да са някъде 3, да речем. Ако предвидена ключова сцена, след като я резюмираш, според теб не стига нужната за мястото си в сюжета оценка, значи трябва да се преразгледа (самостоятелно или заедно със съседните).
Много често с този метод "изскачат" неочаквани от автора слаби места и/или предварителната представа за романа/разказа се подобрява с няколко степени.
П.С. Тия дни ще почвам да чета "Залога".

Thu May 11, 2017 8:51 am Re: Труд и творчество Thu May 11, 2017 8:51 am Re: Труд и творчество
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ ЯВОРОВИ ДНИ – 2017

Тема: -
Краен срок: 30 юни 2017 г. (валидно е пощенското клеймо на плика)
Резултати: 8 юли 2017 г.
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Творбите (до 10 стихотворения) в 3 екземпляра изпращайте на Адрес:
8200 – Поморие
ул. “Княз Борис І” № 51
(конкурс за поезия)
Конкурсът е анонимен. Запечатайте и поставете в големия плик , малко пликче с трите си имена, телефон и адрес за връзка.
Награди: ?
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2017/05/05/%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-2017-6-8-%D1%8E%D0%BB%D0%B8/

Tue Feb 07, 2012 2:11 am Re: Любими моменти (от КИ) Tue Feb 07, 2012 2:11 am Re: Любими моменти (от КИ)
из "Принцът на Алкирия":

В скоро време сте обградени от осем души.
- Конете ви май се поуплашиха - отбелязва първият невъзмутимо. - Х - х - х - р- р!?
Алви вече вилнее с окървавен меч.

и

Вече се здрачава. Залязващото слънце сияе над равния южен хоризонт... Залез на юг?!
- Пожар! - кресва Алви. - Някой е подпалил степта!
:D

Thu Aug 02, 2012 12:16 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line] Thu Aug 02, 2012 12:16 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line]
свалено

Thu Jan 11, 2018 12:17 pm Re: Труд и творчество Thu Jan 11, 2018 12:17 pm Re: Труд и творчество
XV Световен конкурс за детско хайку 2017-2018 г., България

Тема: „Живи неща“
Краен срок: 15 февруари 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: Кандидатстващите трябва да бъдат на възраст под или на 15 г. на 15 януари 2018 г.
Вид творба: хайку
Изисквания: Само едно хайку от дете (напечатано или написано на ръка). Хайку трябва да бъде придружено от ръчно нарисувано или ръчно изработено художествено произведение на същата страница, използвайки лист с размер А-4 (21 см х 29.7 см) или лист за писма (8.5 инча х 11 инча). Залепете формуляра за кандидатстване на гърба на произведението си. Всякакви произведения на изкуството (освен снимки и цифрови рисунки) могат да бъдат изпращани. Всяка кандидатура трябва да бъде оригинална и непубликувана творба от самото дете. Забранена е помощ от други лица (родители, други възрастни, братя и сестри или други деца). Хайку трябва да бъде представено на три кратки реда.
Изпращайте творбите си на адрес:
. Български хайку съюз, п.к. 144, София – 1172
Специално за София, освен по пощата, творбите могат да бъдат оставени и на място в:
. Галерия "Класика", ул. "Юрий Венелин" No 32, от понед. до четв. (11:00-15:00 ч.) или
. Арт галерия "Виталика", бул. "Мария Луиза" No11, Търговски център "София-2000", ет. 2 (12:00-18:30 ч.)
Награди: ? Най-добрите хайку от света ще бъдат публикувани в антологията на конкурса „Хайку от децата по света“, том 15.
За повече информация: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=26924&sid=7

Национален литературен конкурс на тема: “В търсене на талисман за щастие”

Тема: “В търсене на талисман за щастие”
Краен срок: 20.03.2018 г.
Резултати: ?
Възраст: деца и юноши на възраст от 7 до 18 години, разделени в три възрастови групи: 7 – 10 години, 11 – 14 години, 15 – 18 години.
Вид творба: разказ, приказка, стихотворение
Изисквания: Всеки участник има право да представи до 2 литературни творби (разказ, приказка, стихотворение), специално създадени за конкурса. Творбите да са с обем до 5 стандартни компютърни страници (60-66 символа на ред, 28-30 реда на страница) и да бъдат изпратени в печатен вид или на e-mail.
Творбите за конкурса, с обозначени на тях: трите имена, възраст (навършени години), училище, адрес, телефон и e-mail за контакти, изпратете на адрес:
8800 гр. Сливен
ул. “Никола Карев” № 1
Регионална библиотека “Сава Доброплодни”
(за литературния конкурс)
или на e-mail: reglibsliven - в - iradeum.com
Награди: ?
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2018/01/07/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5-2/

Wed Dec 12, 2012 9:07 pm Re: Труд и творчество Wed Dec 12, 2012 9:07 pm Re: Труд и творчество
Международен конкурс за най-добро есе върху любимо стихотворение "Поезията свързва хората - Моето любимо стихотворение" 2012/2013
Краен срок: 21 януари 2013 г.
В конкурса могат да участват ученици от всички основни и средни училища в България.
Работите не бива да съдържат повече от 3600 знака.

За повече инфо:
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=16015&sid=7

Wed Feb 06, 2013 10:28 am Re: Труд и творчество Wed Feb 06, 2013 10:28 am Re: Труд и творчество
Конкурс за млади хора на Global Exchange

Тема: „Ами мирът?”
Краен срок: 15 февруари 2013 г.
Резултати: 22.04.2013
Възраст: 14-20 г.
Вид творба: разказ, есе; поема; картина, колаж; снимка; графика, плакат, комикс/анимационен филм
Изисквания: разказ/есе - до 500 думи; поема - до 200 думи; картина/колаж, графика, плакат или комикс/анимационен филм - до 18 "х 24"; снимка - до 11 "х 14" на фотохартия; още
Награди: до 1000 $

Допълнителна информация : http://www.globalexchange.org/peace/campaigns/whataboutpeace



Национален конкурс за хумор и сатира „Голямата къща на мъдрите хора - Асеновград 2013"

Тема: „Свободата на словото"
Краен срок: 21 април 2013 г.
Резултати: 21 май 2013
Възраст: -
Вид творба: фейлетони, миниатюри, памфлети, стихотворения, басни, афоризми и епиграми
Изисквания: творбите се изпращат на адрес: 4230 Асеновград, пл. „Акад. Николай Хайтов" № 9, община Асеновград, отдел „Култура".
Награди: до 500 лв.
Допълнителна информация : 0331/20 313 - Даниела Костова, и 0894 41 35 33 - Калин Калинов

Повече: http://www.assenovgrad.com/news.php?id=1748



Kонкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян (2013)

Тема: -
Краен срок: 24:00 ч. на 10.03.2013 г.,
Резултати: -
Възраст: -
Вид творба: разказ
Изисквания: 1 разказ, непубликуван; обем до 1000 думи думи (7200 знака с интервалите - или 4 стандартни страници - 1800 знака с интервалите), написани на кирилица, шрифт Times New Roman, размер на шрифта 12, във формат .doc или .rtf.; изпращат се на електронна поща: konkurs2013 [ет] trubadurs.com
Награди: специална награда на името на Агоп Мелконян + първо, второ и трето място.

Повече : http://trubadurs.com/2013/02/05/konkurs-za-razkaz-agop-melkonjan-2013/


Национален конкурс за разказ на младежка тема 2013 г.

Тема: Мечтите, проблемите, надеждите, стремежите на младите хора
Краен срок: 28 юни /включително/ 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: 16+ (без ограничения за горна възрастова граница)
Вид творба: разказ
Изисквания: 1 разказ, може и публикуван, до четири стандартни страници А4, шрифт Times New Roman 12, с файлово разширение doc, на e-mail: mladejkirazkaz - в - gmail.com
Награди: до 1000 лв.
Допълнителна информация : тел: 052/820 804,0884 990634

Повече: http://knigite.bg/konall.php?bid=250

Sat Jul 28, 2018 2:55 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Jul 28, 2018 2:55 pm Re: Любимите компютърни игри
YAY!!! Някой е започнал да просветлява зомбираните консуматорски маси по правилния начин :

Why Denuvo is Bad

(Казвам правилен, защото се посочват важните причини защо DRM по принцип е зло, а не jerk-assing от типа "hurr-durr Denuvo breaks HDDs"; даже последният bullet point пояснява точно това)

Въпросът е този глас доколко ще се чува в абсурдната глъчкова какафония, която е днешният Интернет...

Thu Oct 04, 2018 8:50 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Oct 04, 2018 8:50 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Новото фентъзи направление grimdark среща своя още по-нов немезис (но, подозирам, всъщност по-стар - „Властелинът на пръстените“ какво е? A кажи-речи всичкото фентъзи преди гримдарка и неговия предтеча Глен Кук?):

Noblebright

(Открито благодарение на групата Solarpunk в Goodreads .)

А в един от коментарите попадаме и на:

Superversive

Трите примера там са особено близки до моето отношение към писането и светогледите, които влагаме вътре.

Wed Jun 12, 2013 10:36 pm Re: Труд и творчество Wed Jun 12, 2013 10:36 pm Re: Труд и творчество
Пощенска кутия за приказки на тема "Ето така се прави!"

Тема: Критичен поглед към процесите за прилагане на демокрация и адаптиране на европейските ценности на родна земя и конкретни предложения.
Краен срок: 30 юли 2013 г.
Резултати: 12 август 2013 (награждаване)
Възраст: -
Вид творба: есе
Изисквания: творбите се изпращат на адрес kutiazaprikazki-в-abv.bg
Награди: електронни четци
Повече: http://www.youthbg.info/bg/news/503/


Фотоконкурс “Пазител на Традициите” 2013

Тема: Българските традиции
Краен срок: 12 август 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: фотография
Изисквания: до 10 броя авторски снимки, с минимален размер 1024 х 768 пиксела, във формат jpg, се изпращат на имейл: contest-в-pazitelnatradiciite.com
Награди: победителят получава грамота “Пазител на традициите” и фотоапарат. Предвидени са и три допълнителни награди – екскурзия-уикенд за двама.
Допълнителна информация : info-в-ariz7.com
Повече: http://pazitelnatradiciite.com/Фотоконкурс-Пазител-на-Традициите-2013


Конкурс за есе на WOLFoundation

Тема: социално-екологични проблеми
Краен срок: 30 септември 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: есе
Изисквания: есето да е на английски език, още изисквания тук ; изпраща се на имейл: submissions-в-wolfoundation.org
Награди: до 1,500 $; публикуване
Повече: http://www.wolfoundation.org/competition/


Младежки конкурс за есе

Тема: "Какво могат да направят младите хора, за да спрат корупцията?"
Краен срок: 1 юли 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: 18 -30 г.
Вид творба: есе
Изисквания: 1 непубликувано досега авторско есе на английски език, до 600 думи, във формат PDF или Word; изпраща се при регистрация в сайта.
Награди: пътуване до Берлин, таблет, публикуване, книги на стойност до 250$
Допълнителна информация : competitions-в-transparency.org
Повече: http://www.transparency.org/getinvolved/competitions


Конкурс за студентско есе

Тема: "Замразяване или освобождаване на електроенергийните цени?"
Краен срок: 30 юни 2013 г.
Резултати: -
Възраст: студентска:)
Вид творба: есе
Изисквания: обем от 500 до 2000 думи, изпраща се на имейл: emi-в-emi-bg.com
Награди: парични, до 1000 лв.; публикуване
Повече: http://www.emi-bg.com/index.php?id=1552