В подготовка за „Харт: Космическа мисия Вирон“: Малкото четене

Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

• хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
• да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от повестта.  

~

– Аз съм Харт. Приятно ми е.

– И така, Харт, как попадна тук? – гласът звучеше приятелски.

– Дълга история… А всъщност къде е това „тук“?

– Аз не бързам заникъде, а „тук“ е… кораб.

– Кораб?… Значиии кораб!… Ааа… той къде е?

– В товарния сектор на транспортните хангари. Тук държат багажа, необходим за космическите експедиции.

– Космически експедиции? Какво имаш предвид? Някъде в НАСА ли съм?

– Не знам какво е НАСА. Как какви – експедициите, с които се откриват нови светове и се набират работници за титаниевите мини. Така са открили Земята и явно са те домъкнали тук, но защо си в багажния сектор?

– Какво искаш да кажеш с това „домъкнали тук“? Да не означава, че… че не съм на Земята?

– „Домъкнали“ значи „докарали“, нали? Опитах с жаргон. А „тук“ означава, че се намираш на… как измервате такива разстояния? Да, на 350 000 светлинни години от Земята, на планетата Вирон, звездна система Зинокс. Само с помощта на скок през хиперпространството може да се измине такова разстояние за броени… да видим как си делите времето… часове.

– Малеее, бая съм се отдалечил от къщи! Баща ми ми разрешава да ходя сам до градинката с кораба, търговския център и спирката на метрото. Голям периметър е и всяка година ми го разширява, ако оправдая доверието му. Ама 350 000 светлинни години си е сериозен периметър. Май съм загазил. Дали ще ми се кара много?

– В какво газиш? Виждам, че си на твърд под.

– Загазил. Метафора. Газя в неприятности. Имам проблеми. Сега разбра ли?

– Метафора? Разбрах… Не разбрах. Не разбрах и какво правиш тук.

„Какво правя тук ли? Може би трябва да кажа как видях твойте нехора да избиват мойте хора, и по случайност попаднах на вашата планета. Но няма да е разумно, нали? По дяволите. Не трябва да го казвам, но и не трябваше да го мисля… Просто не знам с какво си телепатирам…“

– А ти какво, ъъъ, кой си? – изстреля Харт. „Не си чул последните ми мисли, не си ги чул и сега не чуваш, и сега не чуваш.“ Неволно бе затворил очи.

– Аз съм Личен Ескортиращ Помощник за Компания и Асистиране. Или накратко – ЛЕПКА.

– Чудничко. И аз съм такъв. За баща ми. – Засмя се тъжно, като си спомни за Тати. „Боже, толкова е далеч…“