choveshkata.net

Sun Dec 02, 2012 3:18 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Sun Dec 02, 2012 3:18 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
(А ако предпочиташ – може да ми пратиш целия текст в пощата.)

Ами, ако смяташ, че е по-малко ще се тормозиш (със сигурност на файла ще е по-прегледно,
пък и там има някои дребни допъления и гладения), ще го пратя. На Лъч също. :)

Утре ще избръсна базовата проверка и като го оставя да хване прах за около месец (тамън за
Велинград :P), ще обявя, че официално си търся редактор. Но това вече е друга приказка.

И да, на дневен ред стои въпроса за истинско заглавие. Сегашното е интригуващо, но просто
вече не отговаря на съдържанието на сюжета. (Привиждат ми се кошмари от даскало и уроци
по връзката "тема-съдържание" *бррр*)

Поглеждайки назад, този роман по инерция май го написах по метода, дефиниран на запад,
"Finding Forester", или както там беше. За следващия роман обаче вече ще използвам подробна
система и за основен конструктурен блок ще бъде метода на снежинката. (Благодаря, Лъч)

Темата ще я допълня по-късно с някои странични детайли и обсъждания. Също така, главите
ще останат за свободно четене два-три месеца, после ще ги сваля, когато започне активна
редакция и чак след това ще се мисли каква ще е формата на евентуалната дистрибуция.

Е, засега толкоз.

Накрая на всички четящи, случайни и преднамерени:
Благодаря за подкрепата.

Wed Feb 14, 2018 8:17 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Wed Feb 14, 2018 8:17 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Забелязал съм, че в НФ има две направления на трансхуманизма.
Едното е базирано на технологичната сингулярност, такава, като
я описва примерно Виндж в неговото есе от 199? година. А другото
е биологично, и примерно нещо подобно има описано в (май) "Слан"
на Ван Вогт. Границите между технологията и биологията са размити,
но нещата не опират само до там, ами до това дали каквото дойде
след човека в съвременната му форма е неще друго и съвършенно
ново, или ще е развитие на самия човек.
Коменатът ми може би е малко тангенциален, но така да се каже
държа да напомня, че не е задължително трансхуманизмът да е с
"човешко лице".

Sat Mar 31, 2018 8:54 am Re: Преводачески питания Sat Mar 31, 2018 8:54 am Re: Преводачески питания
Зависи от случая, но най-общо - soukou (装甲). Не действа като прилагателно, по-скоро като съществително и образува сложни думи. Поставя се пред думата, която пояснява, например ако е кола (kuruma, sha) - soukousha. Има и някакви други думи, които са частни случаи, но като че ли най-общо е това.
П.П: Има вариант някои думи да се образуват и само от kou.

Thu Feb 07, 2013 9:31 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Feb 07, 2013 9:31 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Андрей Платонов - "Чевенгур".
За тази книга ли преподавателката каза, че в нея всичко е... всичко се изплъзвало. Тъкмо разбереш нещо и...
Не знам за тази ли беше. Ама то какво има да се разбира?! За бога! Нима "бекярин" означава bachelor, unmarried man; celibate :shock: Но заявявам, че до момента буквално, БУКВАЛНО всяко изречение ме разбива и едва ли не постоянно съм ококорена, само степента е различна. Той не погледна бекярина - умрелите не са за гледане; макар че Захар Павлович познаваше един човек, рибар от езерото Мутево, който разпитваше за смъртта мнозина и се измъчваше от любопитството си. Този рибар обичаше рибата не толкова като храна, а като особено същество, което навярно знае тайната на смъртта. Той показваше на Захар Павлович очите на мъртвите риби и говореше: "Гледай каква мъдрост! Рибата стои между живота и смъртта и затова е няма и гледа безизразно; телето, дето е теле, и то мисли, а рибата - не, тя вече всичко знае." Рибарят с години съзерцаваше езерото и си мислеше все едно и също: колко е интересна смъртта. Мога да продължа, но не се знае още колко ще поискам да ви напиша... Нямам време за, кхм, цялата книга.

Аризонска мечта (за първи път гледан на компютъра ми с толкова удивително френско озвучаване, че вярвах как оригинално са го създали на френски):
This is a film about a man and a fish. This is a film about the dramatic relationship between man and fish. The man stands between life and death. The man thinks, the horse thinks, the sheep thinks, the COW thinks, the DOG thinks. The fish doesn't think. The fish is mute. Expressionless. The fish doesn't think cause the fish KNOWS... everything. [/size]

Fri Aug 03, 2018 9:48 am Re: Труд и творчество Fri Aug 03, 2018 9:48 am Re: Труд и творчество
Пети Национален поетичен конкурс „Горчиво вино“

Тема: „Горчиво вино“
Краен срок: 15 август 2018 г.
Резултати: септември 2018 г.
Възраст: автори, навършили 16 години
Вид творба: любовна лирика
Изисквания: В конкурса могат да участват автори с едно непубликувано стихотворение до 24 реда (шрифт Times New Roman 12). Конкурсът е анонимен. Произведенията се изпращат в 3 екземпляра в голям плик, като в по-малък плик се прилагат формуляр дза участие и един екземпляр от конкурсната творба, подписана собственоръчно от автора. Произведенията се изпращат на адрес: Народно читалище „Братя Миладинови – 1914”, за конкурса „Горчиво вино“, ул. „Александър Стамболийски” № 4, Петрич- 2850.
Награди: първа награда (издаване на книга с любовна лирика), втора награда (диплом и книги), трета награда (диплом и книги), специални награди по преценка на журито.
За повече информация: http://chitalishtebratiamiladinovi.org/index.php/konkursi

Mon Oct 08, 2018 11:30 am Re: Гласове Mon Oct 08, 2018 11:30 am Re: Гласове
Лъчезар Енчев в „Един от нас споделя“

Наричат ме Лъчезар Енчев, Лъчо, Лъч, Лъчко, Лъче, Лъчезаре. Син съм на Елеонора и Стефан, а второто ми име е именно от баща ми.
Сега съм на 24 години, не съм родител, изкарвам пари, като преподавам английски и помагам на фермерски пазар на Хранкооп, а междувременно отново съм студент. Преди пет години започнах да уча „Скандинавистика” в Софийски университет, но в последната ми – четвъртата – година осъзнах, че нямам желание да завърша точно това, и се записах в специалност „Кино и телевизия” в Нов български университет, където приключи първата ми година.
Това са формалностите около мен. Точно сега се опитвам в едно изречение да кажа нещо ясно за себе си и бих го завършил с това, че няма такова, което да сметна за напълно изчерпателно.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент е денят, в който се запознах с приятелката ми, както и денят, в който се видяхме на живо, както и този, в който осъзнахме, че се обичаме, както и всеки друг момент на споделеност, който преживявам с нея. Едни от най-сладките ми спомени са тези от детството ми, когато прекарвах всяка възможна ваканция при някоя от бабите ми, заедно с братовчедите и брат ми. Моментът, в който се чувствах най-себе си, беше, когато осъзнах, че вече не съм в затвора, който някой настоятелно наричаше „училище“.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Физически най-трудно ми беше да бъда цял месец в болница, когато бях на 11 години и по спешност ме оперираха няколко пъти заради възпален апендикс. Болеше, бях набучен с маркучи и игли и трябваше да правя всичко в леглото.

Много трудно ми беше да изразя гнева си към определени хора и дори това да го осъзная беше огромно усилие. Когато успях и си казах, че искам да ги убия (леле, как звучи това в писмен вид) – бях им насъбрал с години – единият взе, че катастрофира пиян с другия в една кола и почина. Трудно ми беше да разбера дали ми е жал, или се радвам.

В по-битов план ми беше трудно да се справя с немския в училище и шведския в университета. Изреждам цели три вида трудности, защото ми е трудно да преценя кое ми е било най-трудно. Просто са различни.


В какво вярваш?

В твърде много неща вероятно. Ето например, думата „веро-ятно“ - вярвам, че можем да я свържем с „вяра“, ако разровим в произхода ѝ. Иначе вярвам в единството на всичко.


Вярваш ли в хората?

Трудно ми е да отговоря, защото се опитвам да приравня „вярваш ли“ на „съществува ли“, на което бих отговорил с: „да, хората съществуват“. Ако въпросът е „Вярваш ли, че има шанс хората да се развият дотолкова, че да заживеят в равновесие със себе си и околните?“, бих отговорил с „Да, но след много вложени усилия в тази посока и още много пъти по толкова търпение и време“. Вярвам, че по-лесно мога да обясня защо често нарочно не изписвам пълен член в мъжки род, отколкото да отговоря еднозначно на който и да е въпрос тук.


А в себе си?

Вярвам, че съществувам, хаха. Вярата ми в мен е в това, че мога да надмогна навиците, които смятам, че ме задържат на едно място, и да изградя на тяхно място други, които да ми помагат да се променям.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая съвсем скоро да осъществим връзка с останалите хора във вселената, за да имаме възможност като човечество да се огледаме в друго освен в телевизора. Надявам се „съвсем скоро“ да е по-малко от пет години.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Винаги имам усещането, че не успявам да изчерпя темата или нещото, което правя, така, че да изпитам пълно удовлетворение, защото междувременно нещо ново започва и трябва да се впусна в него. Времето винаги ми достига за нещата, в които влагам мисълта си. Разминаването става (и оттам идеята, че „нямам време“), когато мисълта ми иска всичко накуп – тук, сега и не по-късно.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, важно е да се науча по-лесно да прощавам и да не се вкопчвам в дадена случка, когато другите вече са на следващ етап.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Сега често съм в бъдещето, но през последните месеци, докато се уча да играя импровизационен театър в група с едни прекрасни хора, все по-често съм (и сме) „тук и сега“. В миналото се връщам да си заредя батериите понякога.


Харесваш ли нашето време?

Да, иначе нямаше да живея сега!


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Сега точно държа на дома си, защото се чувствам... у дома тук. Някое единствено място, което да свързвам с романтично-детска радост, май вече няма. Държа на пътуването на стоп, когато е споделено.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам усещането да съм жив. Сега животът за мен е като правене на палачинки: предвкусващо, вдъхновяващо, предизвикателно.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, за които нямам думи.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В спокойствието вътре в мен. Не е физическо място.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Някаква причина, която или ме е вкарала в тях, или се появява в точния миг, за да ме преведе през тях.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми и в частност родителите ми, заедно с най-близките ми приятели.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Някои инатливи навици, да. Иначе се понасям през повечето време.


Намерил ли си призванието си?

Откъде да знам?


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Тялото ми има инстинкт за самосъхранение, известен и като страх от смъртта, но умът ми не се плаши от идеята за смърт. Ами то живот винаги има.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Да правя това, за което мисля, и да мисля за нещата, които правя - едновременно.


Какво е за теб самотата?

Ценно преживяване.


Какво ти дава представа за вечност?

Опитът да си представя какво е началото на всичко. След което да си задам въпроса: „А на него/Него кое му е началото?“, след което да повторя упражнението до завъртане на главата.


Какви чувства изпитваш най-често?

Равни.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ставам с изгрева без аларма, разтягам се хубаво, отивам до тоалетната, изяждам два килограма всякакви плодове, излизам чисто гол навън и върша някаква физически натоварваща дейност - носене на някакви материали, тичане, плуване, обгрижване на растения в градината... Готвя си нещо плътно, топло и засищащо и обядвам. Залавям се с творческа дейност – правя нещо от глина, докато съм все така на зелено навън, слушам приятна енергична музика, рисувам, плета, поправям нещо, говоря си с приятели, които са се отбили да споделят нещо. С приятелката ми си подмятаме вдъхновения и всеки си човърка нещо, докато чоплим теми за живота, новия свят, дома ни, някое пътуване, макарони с лютеница и... Идва вечерта, когато ми теква творческата мисъл в думи и с импро групата пием боза и играем всякакви щуротии, чак докато стане време за сън и слънцето вече не може да ни трае.

Щастието за мен е да съм спонтанен и да съм „в поточето“ си.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На дете бих споделил - да се престрашава. На по-голям човек – същото, с добавката да го направи въпреки онова „ама аз...“.


Какво може да те разплаче?

Мисля, че са много нещата, за да ги изброя всичките. Днес усетих лек намек за това, тъй като приятелката ми тръгна на път, което напоследък рядко се случва. При мен плачът идва след много настройване и дълъг период на тъга. Или просто след силен удар в корема ми, ха-ха-ха.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Желанието ми да се усмихна е достатъчно. Някоя весела шега или човек, когото поздравявам – също.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Винаги си е бил цял и завършен. Когато започнах да го осъзнавам, се промени само погледът ми върху него.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Свободата и вдъхновението.

Tue Dec 04, 2018 4:49 pm Re: Труд и творчество Tue Dec 04, 2018 4:49 pm Re: Труд и творчество
Литературен конкурс за ученици на тема: „Във този век на самота и ужас един добър, един човешки глас е толкова очакван, толкоз нужен!“

Тема: „Във този век на самота и ужас един добър, един човешки глас е толкова очакван, толкоз нужен!“
Краен срок: 11.01.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: ученици от IV до XII клас.
Вид творба: IV,V. VI клас - приказка, стихотворение, разказ; VII, VIII, IX - приказка, стихотворение, разказ, есе; X, XI, XII - стихотворение, разказ, есе
Изисквания: Творбите могат да бъдат до 3 бр. с обем до 2 стандартни машинописни страници, всяка от тях с обозначени трите имена, класа, училище и телефон. Могат да се изпратят на хартиен носител или на електронния адрес на училище Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“: гр. Сливен 8800 Ул. "Граф Игнатиев" № 3 e-mail: humgim_sliven - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: http://hg.sliven.net/index.php?id=277326


Литературен конкурс за учители на тема:
„Какво ти липсва, за да си честит?
Що искаш още, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно: да си сит,
отвънка – залък хляб, мечта – отвътре!
(от стихосбирката „Стигат ми солта и хляба“

Тема: „Какво ти липсва, за да си честит?/Що искаш още, лакомнико смъртен?/Тъй малко ти е нужно: да си сит,/отвънка – залък хляб, мечта – отвътре!
Краен срок: 11.01.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: стихотворение, разказ, есе, фрагмент, импресия
Изисквания: Участниците изпращат 1 творба с обем до 2 стандартни машинописни страници, всяка от тях с обозначени трите имена,адрес, телефон и имейл. Могат да се изпратят на хартиен носител или на електронния адрес на училище Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“: гр. Сливен 8800 Ул. "Граф Игнатиев" № 3 e-mail: humgim_sliven - в - mail.bg
Награди: ?
За повече информация: http://hg.sliven.net/index.php?id=277326

Национален конкурс „Историята помни Ястребино декември 1943” за рисунка, есе и стихотворение

Тема: „Историята помни Ястребино декември 1943”
Краен срок: 10 декември 2018 год.
Резултати:
Възраст: Възрастови групи:
– първи – четвърти клас;
– пети – седми клас;
– осми – дванадесети клас.
Вид творба: рисунка, есе, стихотворение
Изисквания: Рисунките да са на формат А4, техника по избор. Есета – до две печатни страници. Стихотворения – без ограничения.
Всеки ученик може да участва в повече от един раздел с по една творба. Творбите се изпращат на хартиен носител или по електронна поща. Адрес за изпращане на материалите:
Гр. Антоново 7970
Област Търговище
Ул. „Тузлушки герой” № 26
Община Антоново
(за конкурса)
или
електронна поща: ob_antonovo - в - abv.bg
Награди: грамоти и предметни награди
За повече информация: http://wp.flgr.bg/2018/11/21/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8/

Tue Feb 05, 2019 2:25 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Feb 05, 2019 2:25 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Така, ето няколко неизяснени (като тип) редакции от упр. 4, които Ани е маркирала в жълто в моя текст и ме накара да се замисля :) Съжалявам, ако са коментирани по-рано в темата - не съм изчела всичко подробно.

в добрата стара хомосапиенска-->хомосапиенсова традиция
Редакцията на наставки стил или коректура е? Или в случая дори смислова редакция? Доколкото -ов/а значи "на някого", а -ски/а "като (на) някого"?

Как точно хората допълзяли до Долната земя не било съвсем ясно . Според някои легенди те дошли - неизвестно как - от Горната земя.
Тук имаме смислово повторение. Ако разкараме "неизвестно как" това стилова редакция ли е? Според мен по-скоро да... Но по подобен начин по-надолу в текста се споменава името на Древното царство, а после има цяло изречение (парафразирам): "Тя останала в историята под името Древното царство." Т.е. имаме натрупване на еднаква информация, казана по различен начин. Премахването ѝ стилова или смислова редакция е?

...симпатягите, чертали карти те и писали учебници те , май са били под въздействието на едни шарени хапченца...
Подчертаното, т.е. членуването, съм го добавила аз. Това шлифовка ли е, т.е. стилова промяна, или коректура? Членувано ми звучеше по-гладко, затова реших, че е стилово...

И една лично моя находка, за която се колебая по същите причини:
И тук вече стигаме до настоящата история. Тя се е случила в същата тази чудна Долна земя.
Подчертаното според мен трябва да отпадне. Не си спомням граматическите наименования на двете форми, но при преразказ на минали събития е по-удачен вариантът без "е". Граматическите грешки обаче са работа на коректора, нали? Или това се брои за шлифовка?

А, и последно:
Начало им застанал...
Това, разбира се, трябва да е "начело". Грешка от бързане (предполагам?), която обаче променя смисъла на думата. Та още при първата вълна редакции ли трябва да я поправим... или я оставяме за коректора? (Според мен лично трябва по-раничко, че ако той случайно блее... може и да не я види. Редакторът поне чете текста няколко пъти.)

Wed Aug 07, 2013 1:44 pm Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 07, 2013 1:44 pm Книги, автори, размисли творчески и човешки
В тази тема ще е драго да споделяме разговори (интервюта) добри с интересни писателстващи творци, препоръки за книги, които са ни харесали - да, може и фентъзи, но може и всеки друг жанр да намесим - поезия, не/съвременна проза, есета, т.н.

Добавям и визията на Георги -- Кал:

Това е тема по подобие на темата за филмите. Тук пишем за книгите, които сме срещнали и са ни впечатлили. Понеже в ЧоБи книгите, които четем отговарят на някакви условия тук тези условия не важат. Книгите може да са всякакви от нехудожествени през поезия до комиски и т.н. Също е без значение дали ги има на български или ги няма.

Започвам с Людмил Тодоров - само една извадка от интервюто му, която е показателна за посоката, стила и героите и сюжетите му:
"За мен делничното и битовото са изключително важни неща, те са материалът, с който работя. Не съм чел достойна за споменаване книга, която да не е стъпила здраво на делничното и битовото. Въпросът е как и за какво се използва този материал. Дали с него се строи панелен блок или катедрала. "

Цялото му интервю е тук
Препоръка за книга негова с откъс за вкусване - Шлеп в пустинята

Thu Mar 14, 2019 1:02 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 14, 2019 1:02 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Тъгопоглъщач" - прекрасна ... както казва Тереза Светославова - "среща. Разговор. Спомен."
С Дафина Георгиева-Роня, която ни е оставила частица от себе си и от нас самите в книгата, която ни е подарила и завещала.

Състои го невероятната Майя Новоселска (защото само тя може да го направи това, което е по най-стигащият и добър начин), в най-подходящата компания на Венци Благоев (тромпет) и Антони Дончев (много други музикални), в Театър 199.

Само ще препоръчам да се срещнете.
Всичко друго по-добре от мен са казали

Димитър Атанасов
И Тереза Светославова по-горе.

Книгата не съм прочела, но срещнах чрез тазвечерното. Затова и ще подаря споделяния от нея, ако успея да си я намеря (защото от 2006 до днес - само в антикварни може би е откриваема).

Намерих си едно от любимите запазен в интернет:


”Мелодия на духа”

Всеки от нас мечтае да се изяви, да се отдели от общата маса, да бъде необикновен, специален. Иска да го забележат и оценят. Иска да бъде като ярко петно сред сивотата на деня. Да бъдеш желан, харесван от другите. Да грееш като слънце, да блестиш като дъга, да светиш като диамант. Мечтаеш да бъдеш признат и разбран... Или може би не?! Иска ти се да останеш незабелязан, неоткрит... като един от онези сиви многоетажни блокове, в които живеят стотици хора. Като един черен облак да плуваш в небето и да бъдеш видян само от някое дете, отправило взор нагоре?!... Може да си част от сивото общество, може да си обикновен за някои, но ти си специален за други. Ти си една роза – свежа, ярка, неповторима за твоето семейство и приятели. Каквото и да искаш да бъдеш, важното е да останеш себе си. Защото всеки човек си има мелодия. Мелодия на духа. И тази мелодия в крайна сметка ще бъде чута от другите.

И още:

“Пустота в душата”

За да остане душата ти млада и свежа, трябва да й правиш подаръци. Ако изпитваш глад - мечтай, подарявай на хората около себе си. Така твоето съзнание ще остане чисто, а на заобикалящите животът ще бъде по-красив, по-приятен, по-лесен. Например ловецът се измъчва между доброто и злото. Той вижда две птици, откъснати от земния живот, сами в цялата Вселена, но не проявява милост и състрадание към тях. Убива женската и мъжкия като истински рицар, сякаш се опитва да отмъсти за смъртта на любимата си. Угризения и пустота обземат душата на ловеца. Защото, когато извършиш зло, предпочитайки го пред доброто, душата ти се принизява. Тогава те залива пустота. Това не може да бъде разбрано от другите. Пустотата в душата погубва. Тя е като тежък товар в гръдта на човека. За да се избавиш от нея, трябва да правиш Добро на заобикалящия те свят, така и той ще отвърне на твоята загриженост.


А ето тук могат да се видят и рисунките й, и прочетат други фрагменти и размисли от дневника на Дафина.

Sat Sep 14, 2013 1:30 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Sat Sep 14, 2013 1:30 pm Re: Развитие на Човешката библиотека

Spoiler

Това, което съм споделил по-горе, е резултат от години наблюдения и премисляне. Включително и по темата, която загатваш ти.

И – като всичко друго – подлежи на промяна.

Mon May 27, 2019 11:28 am Re: The Celestial Way (...) Mon May 27, 2019 11:28 am Re: The Celestial Way (...)
Yay! Good to you! Good work!
I'm happy to hear that your block is over. Tht's great news. Go on strong and steady.
If you need beta readers (or alfa) - I'm here.

Mon Jun 17, 2019 11:17 pm Re: Трудът краси човека Mon Jun 17, 2019 11:17 pm Re: Трудът краси човека
Докато всички са заети да зяпат в други посоки, потайничко да споделя:

Spoiler

Нев (negesta) преди известно време спечели награда от френскоезичен конкурс за поезия.

Spoiler

То и тя си го беше споделила – аз само пренасям в тази тема.

Wed Jun 26, 2019 12:38 am Re: The Celestial Way (...) Wed Jun 26, 2019 12:38 am Re: The Celestial Way (...)
Валят успехи...

Finished Chapter 23! Only three more chapters to go. And then it's time to do the Final Interlude, and finish this novel at last.

(Well, there's the epilogue also, but that thing is so straightforward compared to all the rest I don't even count it among the To-do stuff - and while it gives a nice closure to the overall plot, it's all extra fluff the main story can live without. Sorta. ;) )

Sun Dec 08, 2013 12:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Dec 08, 2013 12:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ще ми се да се офтопична (и ще се поддам на съблазнението), понеже съм (за който ме познава в това отношение де) малко obsessed по темата за промените, моралното и материално остаряване на възприятията (и литературата) и т.н. Да, прав си, оригиналната концепция за Сингулярността като (праволинейно) резултат от геометрично-прогресивно нарастваща скорост на промените съотнесена със способността на отделния човек и обществото като цяло да се приспособява към тях - и съответно достигането на момент, в който скоростта на промените надминава тази на приспособяването (т.е. Сингулярност)... та тази точно концепция е до голяма степен като квантово състояние, невярна от една гледна точка и много вярна от друга...
Whatever.
Мисълта ми е, че може много ясно да се види нарастващата скорост, с която тези промени се случват реално, достатъчно е само да се порови човек в езерото от... пфф, култура (в смисъл на психологическа околна среда един вид)... и да се остави да го... възприеме в цялост, нещо такова. Всичкото това се случва в абсолютно всяка една област, със засилващ се ритъм с годините, и е толкова... впечатляващо и обсебващо; очароващо е... и е малко страшничко, защото като си преживявал дадената промяна, не си усещал така ясно симптомите, но като се обърнеш и БАУ!!!, тя вече е там, надвиснала зад гърба ти като призрак. Като слон , по който си се изкатерил пътем.
Скоростта, с която тези промени се случват, е толкова различна в различните краища на света, че и това е... страховито. Води до "разтягане" на действителността, до безумно на места увеличаване на пропастта в разбирането, която по принцип си съществува между различните култури дори на ниво жители на различни градове в една и съща държава. В случая страховитото е това, че глобализацията не води реално до уеднаквяване, а до още по-голямо оразличаване .

Thu Aug 01, 2019 9:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Aug 01, 2019 9:35 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Тера фантастика 2019/бр. 18“:

Симпатичен брой; и доста втален (сигур заради летните жеги). Но чувам, че тази година ще има още един, за компенсация.

Най-симпатични ми станаха:

~ Цикълът „Аргмадулия“ на Надя Лилова ми извиква нахилването на Чеширския котарак. Откъс:

Аргмадулци, кон до коня, срещу тофленци безброй,
нокти святкат, шмули тракат, хич не дават се без бой!
Тръпна сврян в една шмулика, стискам трите си ръце,
ще ме смоткат, без да викна, тупка другото сърце.
Що са се смардяли толкоз? Гръз ли, или сбут ги взе?
И не мога се отбъкна, плъкно бойното поле.
Шава със крустак Агмейдо, виждам го додена млад,
и изпружват се овгласно аргмадулци, брат до брат.
Флекна със кмуцуци конят и го блъкното обзе,
спокна и се затропоса: „Милибардни згнетове!“.

Желаещи да си го четем на глас, с подобаващ патос?

~ Бях чувал за теорията, че Стенли Кубрик е режисирал американското „кацане на Луната“, но „Тайните на „Сиянието“ от Джей Уайднър я издигна до неподозирани висоти... И сега? Да се прежаля да изгледам и самото „Сияние“ ли?

~ Хахаха... чета си аз „Конспирация на мрака“ и ме връхлита натрапчиво дежавю. „Това вече съм го чел! Тук има някаква... конспирация!“

И се оказва, че наистина съм , и наистина има конспирация – съставителска... Аз съм чел по-стара „вътрешна“ версия на предишната „Тера“, от която този материал в крайна сметка е отпаднал и е останал за настоящата. Та ако някой се е почудил от отзива ми за „Тера 2018“ дали съм ясновидец – вече се види ясно, че не съм.

~ Ясновидец (в умерени граници) е Ромуалд Ленех, авторът на „Колко щастливо пробуждане!“. Ясно ми е кои красти на моя духовен баща М. Ненов начесва тоя разказ, с въз-мъжаването на бъдещите жени и оп... за малко да кажем нещо неделикатно на бъдещите мъже. Ех, тате. :D Но си имаше достатъчно моменти, които забавляваха и мен.

Предупреждавахте ни зер!

Tue Sep 27, 2022 6:29 pm Re: Културни събития Tue Sep 27, 2022 6:29 pm Re: Културни събития
Дните на японската култура текат.

Горещо препоръчвам Деня на японските бойни изкуства и традиции на 8 октомври - ще има носене на подвижен храм микоши, какъвто носих през 2019 г., но този път ще го пропусна заради един небезизвестен концерт в Пловдив ;)

Насочвам внимание и към Панорамата на японското кино в "Дом на киното", моите филми са "Красива звезда" (sci-fi) на 20 октомври в 18 ч. и "Мечът на умиротворението" (самурайски) на 22 октомври в 16 ч. Препоръчвам да си вземете билети отрано, защото свършват бързо.

Tue Dec 17, 2013 1:15 pm Re: Свободна книжарница Tue Dec 17, 2013 1:15 pm Re: Свободна книжарница
Случвало се е повече от един път :) Само в Търново сме организирали поне два пъти (отделно от свободните пазари) и аз съм раздавал наши книжки. На свободната книжарница в Стара Загора Никола раздаваше безплатни бройки на е-Таласъмчето :) Така че може да помислим за раздаване на е-книги, но за целта трябва да имаме човек на място, който да говори с хората и да обясни какво даваме и т.н... На следващата свободна книжарница в Търново мога аз да поема тази задача.

Sat Sep 28, 2019 12:28 am Re: Любимите компютърни игри Sat Sep 28, 2019 12:28 am Re: Любимите компютърни игри
И докато Avaaz, WWF, Грета Тунберг и още един (мега)куп организации и личности се борят за физическото бъдеще на нашата планета и общество, един човек продължава своя (неохотен) кръстоносен поход в името на нашата homo ludens природа:

Dead Game News: France vs. Valve + maybe the rest of the world

Малко изненадващо е, но за пръв път не съм (100%) съгласен с позицията на Рос. Но дълбоко уважам неговите усилия, макар и към днешна дата да мога да го подкрепя единствено морално. Евала.

Mon Jan 13, 2014 3:36 pm Re: Yelp! Help! Mon Jan 13, 2014 3:36 pm Re: Yelp! Help!
Ако искате да помогнете парично на Waylines Magazine, участвайте в тяхната

Kickstarter Campaign

- до 10 февруари.

(Waylines са сред малкото списания, които са ни пращали personal rejections – с обяснения какво търсят самите те. Такива издания заслужават подкрепа.)

Wed Feb 12, 2014 9:51 pm Re: Културни събития Wed Feb 12, 2014 9:51 pm Re: Културни събития
Жива библиотека:

13.02.2014 от 18 ч.

"Живата библиотека" има за цел да събере на едно място максимално различни и интересни хора, които да се запознаят, да разширят кръгозора си, да научат нови неща едни от други, да разчупят стереотипите си, да се възползват от потенциала си и, разбира се, да се забавляват. За целта ще каним гости - "книги", които са представители на определени групи- обект на стереотипизиране и предубеждения, които ще могат да Ви разкажат повече за това по какъв начин принадлежността им към тази "група" e повлияла на живота им и начина им на мислене”, се казва в прессъобщението на организаторите.



В „Живата библиотека” ще се включат много личности, които притежават силен магнетизъм, , открояват се с енергичност, умеят да мотивират и вдъхновяват. По време на събитието, в рамките на многобройни неформални разговори всички посетители ще могат да се срещнат с "книгите" и да преминат смело към тяхното "четене", което, разбира се, не е нужно да завършва след края на текущото събитие.

Sat Dec 21, 2019 12:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 21, 2019 12:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Здравейтее

Кои от книгите на Човешката да препоръчам, и да изпратя, на човек, който чете всичко друго освен фантастика, защото не я била грабнала?

Мога да задам и уточняващи въпроси. Общо взето, кои са ни най-подходящите книги за тотално незапознат, но и доста готин и деен човек?

Мерси

Mon Feb 24, 2020 8:51 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Mon Feb 24, 2020 8:51 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Ето и снимкитеее! Както винаги, с репортаж

Sun Mar 22, 2020 7:15 pm Re: ЧоБи изяви (и издънки): 2019+ Sun Mar 22, 2020 7:15 pm Re: ЧоБи изяви (и издънки): 2019+
На първия си карантинен live Миро беше забранил/или не беше разрешил публикуването на коментари в събитието.

За втория си live , дето ще е на 26 март, имаме позволение да пишем, щото уж чака и поръчки на песни, нали, НО всяка публикация ще се одобрява... За по-лесно. И най-вече прозрачно и ненатоварващо организатора... и другите четири(ма).
С нетърпение очаквам третрия live.
________________________________
Благодаря много, Хрис!
Да кажа, че и в миналото събитие не съм забранявал коментари, нито пък съм им давал някакъв режим на одобрения... Просто системката тука си прави каквото си иска. Сега ще опитам да поправя това...

Sun Apr 05, 2020 2:33 pm Re: Житейските нерадости Sun Apr 05, 2020 2:33 pm Re: Житейските нерадости
Дес (:

Аз противоречиви места не видях. Само такива, по които имаме да си разказваме още. :)

Да, удебеляването беше именно за да не хукне някой да разпраща отсега нататък - и така да ни убие медийните шансове за утрешния анонс (който все пак е по-актуалният сега; иначе съм напълно съгласен, че този можем да си го преизползваме колкото и когато ни душа сака).

Въпреки това, имайки предвид, че всеки може да ме прочете както си иска, няма да се учудя, ако някой се е стреснал и е пратил анонса... ЧоБи може всичко . :D

Питането ми „Коя част обезсърчава всички ви да ползвате Фейсбук? Къде казах „от тва вашто полза няма“?“ се отнасяше само и единствено за първото писмо .

Но все пак нека разчепкаме и тая тема.

В следващо писмо ви написах:

Фейсбук е СЪВСЕМ друг канал за разгласа (с други изисквания и нужди),
който моля да не се дискутира в тази нишка.

Тъй като конкретната ни нишка беше „медийна разгласа“. За разгласата във ФБ просто исках да говорим в друга нишка. Причината е, че писането на медийни анонси и разпращането им изисква съвсем различни умения от установяването на видимо присъствие в социална мрежа .

Само толкоз. :)

За „поемането на щафетата“ и „НИКОЙ“ имах предвид отново конкретния канал : медийните ни контакти. (Може би ще ви е по-лесно да ме разбирате в такива ситуации, ако помните, че за да боря хаоса и удавянето в информация, поставям отчетливи разделения между дейностите ни. Затова и ви тормозя да сменяте „Темите“ на писмата си, като сменяте темата на съдържанието им. ;) )

За напомнянето: не мисля повече да напомням за този анонс на когото и да е. Когато вече съм го направил три пъти (че и най-накрая съм се „тръшнал“ :D ), всяко следващо напомняне от мен по-вероятно ще има отрицателен ефект. (Или просто ще „удебели филтрите“ на четящите към писмата, подписани с „Чбк“.) Ако други хора намират анонса за ценен, нека напомнят те. По-разнообразни изпращачи увеличават шансовете да „пробием филтрите“. ;)

За ФБ и медийните (не „официалните“ ) канали разбра ли се защо ги разграничавам? :) (Впрочем разграничавам и още канали: примерно форумите също си имат специфики, които не позволяват да ползваме едно към едно нито медийните, нито социалните анонси, затова и няма смисъл да ги смесваме в такива случаи.)

А „Щом не оценявате това, което правя, ще спра да го правя“ в моя случай = „Не правя нищо, в което само аз намирам смисъл. Понеже то се превръща в (сори за думичката, Хрис) самозадоволяване. А има толкова други неща, които бих могъл да правя – и да не са само за мен си.“

Толкоз. :)

И пак: никого не „обвинявам“, включително себе си. Аз не работя с понятието „вина“. :)

А това кой как ни чете и разбира ми е мисъл и мисия от поне 15 години. И всъщност страшно се радвам, че стигнахме до тоя разговор. Сигурен съм, че след него никой от участниците (активни или пасивни) няма да е баш същият...

И накрая: много те прегръщам! Ама МНОГО !

Ти си знаеш, де... аз заради другите. Възпитателно. :P

~ ~ ~

Любе, сори, ама отивам да си взема почивка след толкова тракане по клавишите... Засега само ще ти се усмихвам. :)

Wed Jun 18, 2014 9:36 pm Re: Let's write English ;) Wed Jun 18, 2014 9:36 pm Re: Let's write English ;)
Виж как ме подсети ме да споделя един идиом, който прихванах от един филм наскоро
To throw/pitch the curve ball = (slang)
1. To mislead; deceive.
2. To cause to be surprised, especially unpleasantly so

Tue May 12, 2020 2:18 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Tue May 12, 2020 2:18 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Ана Хелс тъкмо си беше качила отзива за „Проклятието на индианското злато“ в ГР. Завършекът му се оказа вдъхновителен:

Кал wrote:... И като каза „имате нужда от смях и безгрижие в дните си повече от всичко“ – нали видя чисто новото електронно издание на „Приказка за магьосници, физици и дракон“? :D

Thu Jun 04, 2020 2:30 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Thu Jun 04, 2020 2:30 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
В края на май пратих до всички Чобити една лична молба . Сега я допълвам с нещо, което ми изкристализира покрай една разправия между мен и Ани преди малко (но се трупа в „работните“ ми отношения с най-различни Чобити от поне два месеца):

Смисълът на личната ми молба беше: вижте ме, чуйте ме. Не ме оставяйте с впечатление, че онова, което съм ви писал, изфирясва без следа. (Защо това е важно, не само в ЧоБи, ами във всяко отношение, което поддържаме, вярвам, че всеки от вас знае.)

От поне два месеца я допълва още едно усещане, което ме натъжава или ядосва, или отдръпва от общите ни дейности (реакцията ми зависи от какво друго ми се вихри в конкретния момент): усещането, че сума ти народ в тая Човешка библиотека знае повече и по-добре от мен. И е твърдо решен да ми го докаже. :shock:

Или, казано по-недраматично: усещането, че доста от активните ни Чобити ми нямат доверие, когато им връча задачка или ги помоля за услуга – нямат ми доверие, че съм премислил задачката внимателно; или че ако не съм им обяснил достатъчно (за тях) подробности, съм имал причини да съм по-лаконичен (причина номер едно: временемия) – но това не обезсмисля цялата задачка и не значи, че зад формулировката, която съм ѝ дал, няма сериозни съображения. Не вярват в „експертния опит“, който съм натрупал през тия петнайсетина години. Не вярват, че аз – също като тях – мисля по това, което правя/пиша. И навярно единствената разлика помежду ни е, че аз съм го мислил по-дълго време.

Вие как се чувствате, когато ваш съратник се съмнява в петнайсетгодишния ви опит? Или в способността ви да мислите активно – поне колкото него?

Аз – ето така: :cry: (Или се ядосвам; или се отдръпвам от съвместните ни дейности/отношения...)

П.П. Ако някой прочете горното като атака срещу някого, ще си взема отпуска от... всичкото поне до есента. С много :cry: :cry: :cry:

Thu Nov 23, 2017 12:58 am Re: Тема за искане и даване на помощ Thu Nov 23, 2017 12:58 am Re: Тема за искане и даване на помощ
Heroes and Villains е set phrase. Оттам и заглавията на сборниците с приказки на Калин, не знам къде съм виждала на английски, но съм и чувала.

Sat Jul 25, 2020 9:40 pm Re: Любимите компютърни игри Sat Jul 25, 2020 9:40 pm Re: Любимите компютърни игри
Ся, наистина би трябвало в момента да правя други неща... * кашлюк, кашлюк * обаче все пак така минаха 47 минути от живота ми:

The Actual Top 10 Games of 2017

С нов ъплоуд от Shammy. И не се заблуждавайте от заглавието - датата на ъплоуд е 29 юни 2020-а.

Кой знае защо, напоследък нещо все не съм съгласен - в различни степени - с ютубърите, които следя. Дали на тема семантика, дали заради divergent worldviews, дали защото отвлявено забелязвам дупки в техния житейски опит, дали просто защото огромната маса са забили в ежедневието американци... Или пък като ги опознавам по-добре (чрез творчеството им), аурата им на мистично съвършенство се разпада и забелязвам истинските личности сред отломките на рухналият публичен колос.

Както и да е. Ако искате саркастична коментаристика с известна доза мета есеистичност върху вечната тема "игрите като форма на изкуство", дайте скив. Специално Кал може би ще намери нещо, което да привлече вниманието му - а може би не.

Забавното е, че говорим за топ 10 на заглавия от 2017-а, а нито дума за игри като Torment: Tides of Numenera, или Divinity: Original Sin II, които обраха сума ти награди (и сам смятам, че не са лоши високопрофилни заглавия), обаче са включени разни triple-A artsy-fartsy проекти като Hellblade: Senua's Sacrifice и NieR: Automata. Мда, Shammy определено е с префърцунен вкус, вече съм убеден в това. :roll: