choveshkata.net

Tue Jan 19, 2016 1:48 am Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Tue Jan 19, 2016 1:48 am Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Привет,
Макар че тази тема е изоставена от две хиляди и тринадесета година реших все пак да изкажа моето скромно мнение по въпроса. Първо да подчертая, че това няма нищо общо с „комуникацията“ с вътрешното ми аз, които и да сте „за“ или „против“ тази дилема. Аз постоянно си водя диалози, монолози или други подобни, но мога да окачествя тези си състояния, само от бутилките вино или моментното си душевно състояние. Просто давам воля на мисъл, относно автори, които ме разочароваха от живота… добре де, от писанията им.
Това са писатели, които не само се ме вдъхновявали, но и чийто светове са изпълвали съзнанието ми, доста дълго време… и изведнъж… убиват всичко детско у мен.
Винаги съм била фен на Сергей Лукяненко… дори филма изгледах, който освен интересен руски рап за Светлана, нищо друго не остави в съзнанието ми. Ефектите бяха добри, актьорите – тоже (не мога да се отърся от руските думи в изказа си. Използвам ги доста често, за което се извинявам), но самият филм, като филм, при това в две части, не стъпи и на малкия пръст на произведението на споменатия автор.
Така, чакайки, с нетърпения негово ново произведение, аз си живурках с мисълта за предстоящата душевна… (тази дума не е добре да се използва), която ще изпитам.
Дозорите от тетралогията… станаха какво? На латински шест е хекса, но правилно ли е да кажа „хексалогигия“? Всъщност „хепталогия“, ако вземем на предвид и първия кратък разказ…
Зачетох из руски форуми и установих, че не съм единствения читател, който буквално е обърнал гръб на любим писател, поради простата причина, че се е комерсиализирал:

По большому счету, писать отзыв на эту книгу мне было лень. Но пришлось...
Самому Лукьяненко, видимо, тоже было лень писать «Заставу». Но пришлось...
Мне за то, что я пишу отзывы, денег не платят. И трудодни не выписывают. Выдают плюсы, иногда минусы...
Лукьяненко за его письмена деньги платят. Видимо, мало. То ли потребности у него слишком большие, то ли реально платят мало, то ли во всем пираты виноваты...
Вот он и решил, надо думать, пиратов победить. Поскольку легальными способами это сделать не удается, а всяким пыткам и казням египетским их можно подвергать только в воображении и в Живом Журнале, то остался только один способ. Писать такие книги, чтобы пираты недоуменно пожали плечами, выругались пару раз и решили больше ничего и никогда у Лукьяненко не воровать...
Как добиться того, чтобы читатели при этом не пожали плечами, не выругались пару раз и не решили больше ничего и никогда у Лукьяненко не читать, это уже другая проблема. Технически вполне решаемая, о чем свидетельствует весьма оптимистичный тираж...
Кстати, доктор Пилюлькин тоже был весьма большим оптимистом. Некто Носов свидетельствует, что сей эскулап исцелял от всех болезней с помощью касторки. Поскольку писатель Лукьяненко теперь тоже в некотором роде доктор Пилюлькин, начинает закрадываться в голову крамольная мысль, что нынешний этап его творчества проходит под знаком именно что касторки. Прочитает человек «Заставу», и...
Не будем углубляться в медицинско-физиологические подробности последствий чтения «Заставы», но...
Но рецептом снадобья поделимся:
Возьми некоторое количество сушеных попаданцев разной степени зрелости, помести их в обстановку стерилизованного параллельного мира, в качестве вкусовых добавок используй ностальгию по великому и могучему с легким оттенком уважения к великому и усатому вкупе с несколько разбавленным раствором кухонной ксенофобии,а также несколько кусочков красителя«стимпанк стандартный». Сделай вид, что умеешь писать про секс (или хотя бы про разговоры про секс). Чего-нибудь там еще про рок-музыку, но только про такие хиты, о которых даже гопники слышали. Эксплуатируй стереотип, закрепленный еще в сказке про Емелю: портал открыть в параллельный мир легко, инопланетный язык можно за два дня выучить, супергероем и отцом-командиром за пару недель реально стать...
Глядишь, никто и не заметит, что почтенный автор глубокомысленно несет чушь вроде «Раньше дети хотели стать киллерами и путанами. Теперь мечтают стать банкирами, чиновниками или судьями.» Ау, доктор, где вы? Заблудились на страницах «Московского Комсомольца»?
Некоторые взрослые мечтают остаться писателями. Получается не всегда...



Демек, да преведа:

„ В интерес на истината, за тази книга да пиша рецензия, ме мързя. Но все пак ми се наложи…
Самия Лукяненко сигурно също го е мързяло да пише по книгата „Последен страж“ (не знам дали така е преведена на български). Но все пак му се наложи…
На мен за това, че пиша рецензии не ми плащат пари. И работни дни не ми се водят. Парите са плюсове, но понякога и минуси.
На Луканенко за неговите писания му се плащат пари.Явно малко.То ли харчовете му са повече, то ли наистина малко плащат, то ли за всичко пиратите са виновни…
Така и той решил – да помисли и да победи пиратите. Така като с легални методи – едва ли ще му се отдаде, а и така като на всякакви изтезания и мъчения може да ги подложи единствено във въображението си и в „Живия журнал“[1], му остава само един начин. Да пише такива книги, че пиратите, в недоумение да изпсуват два-три пъти, да повдигнат рамене и да преценят, че повече никога и нищо няма да му уткраднат.
Как да постигне и това, че читателя не ще повдигне и той рамене, да изпсува два-три пъти и да реши, че повече никога и за нищо няма да чете на Лукяненко творбите, е друг въпрос. Технически напълно решен проблем, за което свидетелства и огромния му тираж.
Да оставим това, но и доктор Пилюлькин[2] бил и голям оптимист. Някой си Насов свидетелства, че може да лекува всичко с рициново масло. И така като писателя Лукяненко сега също един вид е доктор Пилюлькин, започва да се завърта в главата му бунтарската мисъл, че на този етап, неговото творчество идва точно като рициновото масло. Ще прочете човек „Последен страж“ и…
Няма да се вглъбяваме в медицинско-физиологичните подробности в четенето на „Последен страж“, но…
Но с рецептата за лекарството ще споделим:
Вземете брой от изсушени подрастващи с различна степен на зрелост, наместeте ги в обстановка на стерилизиран паралелен мир, за вкус добавете използването на носталгията по великия и могъщ мир, с някой разреден разтвор на кухненска ксенофобия, както и с малко парчета от боята „стиймпък стандарт“. Престорете се, че знаете, как да пишете за секс (или поне за разговори относно секса). Още нещо, там от рок музиката, но само за такива хитове, за които и „гопники“[3] са чували. Експлоатирате стереотипа, закрепте го още и в приказките за Емеля[4]: и ето портала за другия свят ви е отворен, извънземния език можете и за два дни да научите, за две седмици напълно реално можете да станете супер-герой и баща на командир…
Виждате, ала никой не разбира, че почтения автор дълбокомислено пише глупости като:
„Преди децата искаха да станат убийци и побъркани. Сега мечтаят да станат банкери, чиновници или съдии.“ Ау, докторе, къде сте? Заблудили сте се из страниците на „Московския комсомолец“?
Някои възрастни мечтаят да станат писатели, но не винаги им се получава!“

Аз съм (тоест бях) върл фен на тоз автор. Не бе публикувал известно време и – хоп, три книги за всемира. С тези три книги, едва не ме накара напълно да го пренебрегна в света на художествената литература… е, естествено ще чакам да напише и нещо добро, той сигурно още го може.
Ала през това време взел Авторът една своя идея, развивал я добре, вижда че от въпросната идея текът пари и разпъва идеята до безкрайност… очаквайте „Дозор и красота“ епизод 20146 Антон започва да слиза по стълбите… „Дозор и красота“, епизод 30199 – Антон слезе по стълбите. Звучи ли познато?
Дори още по-върли негови фенове се изказват:


Что это, чёрт побери, было? Лукьяненко один из моих любимых писателей, я его большой фанат, но даже моего верноподданического восторга не хватает, чтобы закрыть глаза на этот ужас.


Тоест:
„Какво, по дяволите, беше това? Лукяненко беше един от любимите ми писатели, аз бях най-големия му фен, но даже моя лоялен възторг не стига, за да си затворя очите за този ужас.“

За себе си мога да призная, че обожав ах автора. Сега гореспоменатия е с пълни джобове, колко са пълни не ме вълнува, но всичко, което излиза от печатницата е трагедия. Дали това идва от изчерпване на темата, която му носи дивиденти? Може и от липса на ентусиазъм, но пък сметки за ток в пощенската кутия… или каквато и да е там причината, авторът като автор ме губи като читател.
П.П.: Примери много, за жалост. Писането като удоволствие си е писане за удоволствие… ясно! Вярно, че всеки трябва да яде и нещо повече от душевна храна, но когато комерсиализираме собственото си творчество някак и това не ни се получава… или поне аз така виждам нещата! Не че отричам факта, че искаме да сме признати… напълно – не! Точно обратното, нормално е твореца да иска признание. Някои автори може и да се подобряват от известността, крайните срокове, чековете с хонорара и прочее… Серьожа, явно – не!
Апропо: Просто не се стърпях, наскоро поддех новите творби на Луканянеко, изчетох сумати мнения и всякакви там подобни мисли на читателя, който в повечето пъти недоволен си се е и родил, но този път съм напълно съгласна с негативите, които се изсипаха върху главата на Сергей!



Бележки
[1] „Живия журнал“ – на руски „Живо́й Журна́л“ блог платформа за он-лине дневници. Б.пр.
[2] доктор Пилюлькин – едно от прозвищата на Лукяненко из „Живия журнал“. Б.пр.
[2] гопник – жаргонна руска дума, означаваща човек от най-ниска социална прослойка. Ако имате предложение за думата в превод на български, ще съм благодарна! Б.пр.
[4] Емел – персонаж от руски детски приказки. Такива приказки са публикувани и от А. Н. Афанасиева в нейните сборници, под номера 165 и 167. Също така е известен герой в обработката на Алексей Толстой. Неговите главни персонажи са Елем и щуката. Б.пр.

Sun Feb 07, 2016 1:48 am Re: Не-културни събития Sun Feb 07, 2016 1:48 am Re: Не-културни събития
ЗАПОЧНА ГЛАСУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКО ДЪРВО НА ГОДИНАТА 2016

Дъбът от Дунавския парк в Силистра е българският претендент за титлата

Днес започва гласуването в международния конкурс „Европейско дърво на годината 2016”, съобщиха организаторите на инициативата – Асоциация „Партньорство за околна среда” в Брюксел. Тази година в надпреварата участват петнадесет разкошни дървета от петнадесет страни. България е представена от дъба от Дунавския парк в Силистра, който спечели националния конкурс „Дърво с корен 2015”, организиран от Фондация „ЕкоОбщност” през декември миналата година.

Гласуването ще продължи до последния ден на февруари на http://www.treeoftheyear.org , където всеки може да даде своя глас и да подкрепи желаното дърво в борбата му за титлата „Европейско дърво на годината 2016”. Очертава се напрегната надпревара сред 15-те кандидати от Англия, Белгия, България, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Полша, Северна Ирландия, Словакия, Уелс, Унгария, Франция, Чехия и Шотландия.

„Обръщаме голямо внимание на социалното и екологично влияние на конкурса. Затова тази година представяме и възможността за индивидуални дарения, които да помогнат в защитата на европейските дървета, като насърчаваме хората да мислят за всяко тяхно дарение като прегръдка на дърво”, казва Михал Весели, управляващ директор на Асоциация „Партньорство за околна среда”.

Тази година към инициативата се присъединиха със свои представители две нови държави – Германия и Северна Ирландия. Германското предложение е впечатляваща липа, под която ежегодно се обявява местният „крал на стрелците”. Дървото от Северна Ирландия е исторически символ на мира и възпоминанието за жертвите от Втората световна война.

Беси Спейт, главен управител на „Уудланд тръст”, организатор на „Дърво на годината” за Британските острови, споделя: „Конкурсът „Дърво на годината” свързва хората с тяхното наследство и показва, че хората в цяла Европа обичат дърветата. Всички значими дървета трябва да бъдат защитени, за да могат бъдещите поколения да продължават да им се наслаждават.”

За повече информация за „Европейско дърво на годината”: http://www.treeoftheyear.org
Снимки на финалистите: http://www.treeoftheyear.org/Pro-media.aspx

Thu Jun 30, 2016 6:43 pm Re: Малко известни ГОЛЕМИ книги Thu Jun 30, 2016 6:43 pm Re: Малко известни ГОЛЕМИ книги
Като се замисля, това май е най-хубавото нещо, което съм писала... през живота си:

Земята на живата вечност: индийски дневник - Александър Шурбанов

Обикновено откривам съкровища в библиотеките на хората. И съкровени книги като тази. Озари ме с лъчистата душевност на автора и ме порази с неговата свръхчовечност.

Навярно всеки пътепис-дневник е вълнуващ и затрогващ, но не индийските културни забележителности ме заплениха, а душата на пишещия. Пътепис на душата му. Пленителна деликатност, чувствителност и копнение към красотата в неизброимите ѝ измерения. Симпатичен хумор дори към себе си. Обичам да си спомням не само за часовниците, но и за лавандуловия спирт и другите спасения на пътешественика от тропическата амеба и комарите.

Шурбанов, отдавна омаян от възрожденеца, както го нарича, Рабиндранат Тагор: “Разлиствам с благоговение тетрадките, по които е минала ръката на гения” (стр. 188).

Светоусещането на автора е с готовност толерантно, но и здравословно критично. Родината и София трептят в съзнанието му, наред с бисерите на световната духовна култура.

За щастие вече имаме “Приписки” на Шурбанов, за да можем да се вдъхновяваме и от тяхната човечност. Но не спирам да мечтая за преиздаването на “Земята на живата вечност”.
http://jobtiger.tv/book/book/503

Ще взема да помоля Генерала да проведе raid за някоя и друга бройка.

Mon Sep 12, 2016 3:11 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Mon Sep 12, 2016 3:11 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
И.... така.... идея нямам откъде да започна. От известно време съм във форума, рядко пиша(лош комуникативен период, ама за това след малко), чета, но май е крайно време и да се представя по-подробно.
За тези, които не ме познават, казвам се Десислава. Отговарям на Десислава, Деси, Деска, Дес и прочие производни. Всякакви от рода на Славка, Сиси, Славче и прочие (които не знам как им идват наум на хората от моето име) - игнорирам. И след това не чак толкова важно въведение, да продължа с по-важните неща.
Първо и най-съществено, имам проблеми с комуникацията с хора. Основно на живо, онлайн рядко е проблемно. Хората ме изтощават, натоварват, изнервят. Особено в студените месеци. Аз съм като мечките - зимата спя зимен сън. Искате да се срещнем по някаква причина? Окей. Искате да се срещнем по някаква причина повече от веднъж в месеца в периода ноември-март? Ами трябва да сте наистина от хората, чиято компания ми е изключително приятна, за да стане ( и дори тогава е малко съмнително). Много мразя конфликтите. Натоварват ме изключително много, съответно се старая да ги избягвам. Също така и срещам трудности с поддържането на контакт с приятели и познати във въпросните "мечи" месеци. НО за приятелите си съм винаги насреща, ако наистина имат нужда от мен. Ще помогна на приятел с цената на всякакъв дискомфорт от моя страна, стига да знам, че от това има полза.
Второ, говоря много. Ама наистина много. И често се повтарям. Като човек мислещ в картини, винаги имам чувството, че не съм се изразила правилно. Не, не ви обяснявам като на идиот, защото се съмнявам в интелектуалните ви възможности. Съмнявам се в собствените си способности за намиране на подходящите думи. Обикновено не се усещам, че го правя, а го осъзнавам на малко по-късен етап. Дефект в системата.
Трето, много мрънкам. Особено ако имам някакъв проблем. Не, не очаквам от вас да го решите заради мен. Съвети приемам, но често основната причина за мрънкането е, че така си обмислям проблема по-добре (Отново част от мисленето с картини, понякога нещата се изясняват по-лесно поставени в думи, или поне дават различна гледна точка. Нещо такова.).
Четвърто, още един дефект в системата - поставена пред проблем трябва да го реша. Без значение дали има решение, дали то зависи от мен или дали ми е по-силите. Невъзможността да намеря решение на какъвто и да било проблем, ми причинява силен дискомфорт. Мозъкът ми просто отказва да приеме, че някакъв проблем няма решение.
Пето, много съм разхвърляна и хаотична. В мислене, изразяване, писане, в заобикалящата ме среда.
Стига ли ви толкова? Стига, не стига - засега толкоз. По-късно може да добавя някоя и друга подробност...

Tue Jan 17, 2017 12:19 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Tue Jan 17, 2017 12:19 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
Аха... значи проблемът е на ниво стилистика.

В такъв случай моите съболезнования. Защото по-нататък текста няма да се подобри. Не за друго, а защото аз като читател винаги съм бил полу-сляп за стила на един текст, а оттам това вероятно ме прави и слаб стилист когато пиша.

Светостроенето... нещата, които ти забелязваш като проблемни, като цяло не получават отговор в книгата. Не са на фокус. :| А колкото до това дали са изобщо обясними на ниво setting, някои са. Други обаче не. Причините са няколко:

1. Стелария вече е в категорията "анахронистичен свят": макар основните концепции са положени в периода 2007-2010, сетингът е правен с разбиранията и гледната точка на човек от 2004/5-а (с парадигмите на 90-те), при това без особена степен на научна екстраполация. А оттогава половин дузина цикли на Закона на Мур са се извъртяли + появата на качествено нови технологии и парадигми;
2. Стелария е сътворявана от едно по-младо аз, което все още не е схващало как дори само една-единствена технология може потенциално да окаже влияние върху културния, техническия, икономическия, политическия, изобщо всеки аспект на обществото, включително на макро-равнище. Оттам реално погледнато идва и "мекотата" на сетинга;
3. Основните разработки по Стелария са правени преди да започна сериозно да се интересувам от футурология и трансхуманизъм, което допълва казаното в точка 2.

Както казах, някои неща имат вътрешно-светова логика (примерно огнестрелните оръжия и "старите" компютри), докато други неща нямат. Или по-точно имат, но само ако човек приеме априори, че това е "ретро" сетинг, където съвременните екстраполационни парадигми от 21-век не важат. Затова в момента дори не работя по Стелария; имам планове един ден да се върна към света, особено заради драксатите, но това ще бъде със споменатото ретро амплоа, което ще бъде съзнателно изкарано на преден план.

Sun Jan 22, 2012 11:25 am Re: За Филмите и Хората... Sun Jan 22, 2012 11:25 am Re: За Филмите и Хората...
Хммм, малко филми са ми грабвали окото, и имам навикът да забравям имена, но бих казал следните, които сега ми хрумват:
- V for Vendettа
- Fight Club (част от детството ми)
- Garden State
- Мементо
- The Green Mile
- Firefly - един от любимите ми scifi сериали, наред с Farscape.

От източните:
Howl's Moving Castle
5 Centimeters Per Second
The Place Promised In Our Early Days

(по-пълен списък тук )

Sat Jul 29, 2017 7:25 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jul 29, 2017 7:25 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
За времето си Снежен крах беше страшно яка.
Което е времето и на Невромантик и останалите.
Тогава беше събитие, едно защото фантастика се пишеше по съвсем друг начин и второ - защото нямаше равни на нея по мащаб, замах, прогностика...
Скоро си я препрочитах с кеф. Много неща съм научила от тази книга; включително наскоро видях и "умни" колела като тези на скейтборда и колите вътре... за меметата и всичките други усложнения да не говорим.
За днешния момент... е вече мъртва книга. Фантастика не се пише така, новаторските й елементи не предизвикват възхита (а и не са новаторски)... Но все си мисля, че някак сме чели различно тази книга - дори като се абстрахирам от неудачните / остарелите неща в нея. Възможно е напълно да ТЪРСИШ съвсем друго във фантастиката си и затова да не намираш смисъла в нея. Минус инфодъмповете, според мен финалът си е чудесно изграден, климактичен и логичен. И напълно задоволителен. Както и героите - Хиро ми е... мех... но УайТи ме радваше безумно през цялата книга и развитието й е огромно - и като герой, и като завръзка в сюжета. Макар че Хиро всъщност е върховното въплъщение на истината за живота: колкото и да допринесеш с нещо, няма хепили евър афтър, животът си продължава, отмива те като празна мидичка и те излашква в някое блато...
От друга страна, Стивънсън толкова си може и така си пише - SevenEves крайно ме разочарова, при това вероятно за същите неща, понеже стилът му не е мръднал от девдесеинякоя до сега. Нито начинът на дъмпване на идеи.
Любопитно ми е какво би казал за The Peripheral на Гибсън. Хвърлям му по едно око като на стар любимец и изплоди прелюбопитна книга; в определен смисъл извънредно разочароваща, но в друг - невероятно невероятна и прецизно избарана.
Впрочем, Кал, мисля, че също би ти допаднала. Топла е по един... много специален начин. И е чобешка. Много чобешка.

Wed Sep 13, 2017 3:14 pm Re: Относно Romance & Young Adult жанровете... Wed Sep 13, 2017 3:14 pm Re: Относно Romance & Young Adult жанровете...
То това цялото е стара работа.

Имаш нова идея за игра, ама не знаеш дали ще се продава? Do it with dragons. Dragons are the midwife of new ideas. Apologies to Yahtzee for quoting him.
Имаш нова идея за аниме, ама не знаеш дали ще се продава? Do it with highschool girls. Joshikousei are the midwife of new ideas.
Имаш нова идея за книга, ама не знаеш дали ще се продава? Do it as romance/YA. Etc.

Например Bodacious Space Pirates хем е YA, хем е с ученички, хем има романс (между лесбийки), и хем е една от най-приятните космически опери, с които съм се срещал последните години.

В крайна сметка отличителната черта на YA е точно че намалява очакванията ти за самата книга . Което генерално казано е добре. Но и означава че има по-голям шанс да е боклук. Нищо, консумирането на боклуци от време на време помага да намираш по-лесно стойностното в не-боклуците.

Sun Oct 29, 2017 11:25 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Sun Oct 29, 2017 11:25 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Тъй, днес си прекарах чудесно! =)

И понеже Кал се похвали - ? - как зорко следял кой-кога-какво-защо в този форум, този пост ще послужи за един вид технически тест. :P
(Недоизмислен такъв, ама к'во да се прави...)

Всъщност, идеята ми е, че по днешната тема за страховете така и не можах да си изкажа най-активният ми в момента страх - този, дето засяга професионално-творческата ми реализация.

Да напиша, кат' един обикновен тъп ръб, един тъпо-ръбов роман. >_<

Вече 2,5 години, шест предишни опита и три сетингови концепции ме мъчи екстремното притеснение, че каквото и да напиша, финалният резултат ще "смуче".

А всичко уж започна от простата идея за revenge writing, или мотивацията ми да "покажа" на една кифла, която днес цял ден не ѝ отгатнахте alt history поредицата, как се прави TRUE STORY WITH DRAGONS!!! tm .

Пфу...

Наноримо чука на вратата, а Великият Космос се кикоти на 110% като форсиран до дупка roflcopter, показвайки ми днес това видео, което идеално ме осмива:

https://www.youtube.com/watch?v=dmsjyVpPOOI

*Мрън...* *Мрън...* *Мрън...* *Мрън...* *Мрън...*

Някакви съвети?

Fri Aug 10, 2012 11:38 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line] Fri Aug 10, 2012 11:38 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line]
свалено

Sun Oct 14, 2012 12:48 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн] Sun Oct 14, 2012 12:48 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн]
свалено

Tue Jan 30, 2018 10:21 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Tue Jan 30, 2018 10:21 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Изцеляваща е; в степента, до която повярваш, че е повече от приказна история; повече от символ; че подобна степен на споделеност е въобще възможна. Казаното дава по-различен ъгъл, освобождаващ начин на мислене.
Ала не толкова казаното помага, колкото показаното.

Аз лично ти благодаря за свалените защити. Много. Моят директен отговор е песимистично-скептичен: не изцелява, натъжава; мен.
Онова, с което радва обаче, е че някой може да напише толкова красив текст. Че някой носи в себе си толкова светли думи.

Fri Jan 18, 2013 6:50 pm Re: Нов български университет Fri Jan 18, 2013 6:50 pm Re: Нов български университет
И от мен един линк от готин преподавател и човек оттам

Десислава Бошнакова

Със специално пожелание за един мой приятел оттук - да чете между редовете и да търси общото послание и истина за красотата от висшето образование (т.е. не се ограничавайте само до НБУ)

Fri May 11, 2018 12:12 am Re: Културни събития Fri May 11, 2018 12:12 am Re: Културни събития
13 май, 16 ч., http://books.janet45.com/events/1549
Среща с Петя и Ромина и техните герои Лупо и Тумба в София!
Издателство Жанет 45 и Кафе-книжарница Orange book center
ви канят на среща с Петя Кокудева и Ромина Беневенти
15 май, 20 ч., НДК - Postmodern Jukebox . Някой ако има 50-60 излишни пари за този забележителен концерт, няма да съжалява. Сектори 9/10 са добри.

16 май, 19:30 ч., БНР - Теодосий с фолклорния и джазовия си състав - "Вяра". 10 лв.

26 май, 20 ч., "Три уши" - "Цироза" и други две металяшки банди.

28 май, 19:30 ч., City Mark Art Center - Теодосий с фолклорния квинтет.
https://www.cmart.info/teatr
https://ticketscmart.info/event/59
Билетите са 10, 20, 30 лв. След "Приемам" като се цъкне на седалка, долу излиза колко пари е.
V ред ми се струва разумен. https://www.cmart.info/galeriya?lightbox=dataItem-ikgp45ss

Tue Mar 05, 2013 12:19 am Re: За Филмите и Хората... Tue Mar 05, 2013 12:19 am Re: За Филмите и Хората...
Да няма някоя грешка тука? За „Костите“ не помня да съм споделял впечатление...

Но така и така ми се е отдала възжмоност – с Илче му направихме списък по точки :D:

невероятно красив: всеки цвят, всяка картина – не само „райските“, но и съвсем земните – буквално преливат от красота
прекрасна актьорска игра: сега, вярно, че като стане реч за Сърша Ронан, не може да ми имате вяра – нали съм ѝ фенбой вече :mrgreen: ... Обаче тука всичките са брилянтни
интересни и достоверни образи: нещо, което все по-рядко откривам в англоезичното игрално кино - все по-малко попадам на киногерои, които да не ми изглеждат: а) едноизмерни; б) отблъскващи с някакви свои качества или светоглед
важна, полезна идея: от тия, чрез които порастваме
подходящ – въпреки адски сериозната тема – и за млади зрители: ако не са със свръхчувствително въображение, бих го дал на 12+. Самите сцени с насилие са фино загатнати (но не по-малко ужасни, ако си ги представиш в подробности)
правен от същото трио, което направи „Властелина на пръстените“ – тоест имам някакъв шанс да накарам и заклетите Толкинисти да гледат една история извън Средната земя – и да им увре, че приказното е между нас, редом с нас...
не принадлежността си към определен жанр: има и драма, и трилър, и фино загатнат хорър, и комедия, и любов... И са до едно добре направени. (С отказа си да се впише в конкретна „кутийка“, ми напомня на азиатското кино.)

Стига ли, като за начало?

Sun Jun 16, 2013 1:26 am Re: Упражнения по мислене Sun Jun 16, 2013 1:26 am Re: Упражнения по мислене
Конкретно по въпроса нямам в момента какво да предложа/разсъдя.
И да, разбирам, че това е УПРАЖНЕНИЕ, но за съжаление към настоящия момент (+оброзимо бъдеще) не мога да поема допълнително натоварване.

В момента жонглирам с две ролеви групи (в едната като играч, в другата като Водещ), който идват със собствени "домашни", отделно ме навиват да се включвам в тазгодишния РПГ ден (т.е. още подготовка), къщата се е превърнала в лаборатория за ентропия (особено след спешния ремонт на банята), имам роман за редакция, още два романа (три всъщност), които чакат в главата ми да бъдат написани, енциклопедията на Стелария трябва да я "разработвам", поставил съм си за цел да работя след 18 месеца в белгийска компания за комп игри, което ще рече, че имам да уча от всички аспекти на съвременното програмиране (вкл. рисуване, моделиране и прочее), плюс сигурно още половин дузина неща, за които не се сещам и накрая сред всичко това трябва отделям време и за лични тренировки (иначе никога няма да сваля отново 10кг и да направя необходимата за самочувствието ми и modus operandi мускулна маса и жилка). Никак не съм с дини под мишниците, нали... :D

Не знам защо, извинявам се, ако някой се обиди, но напоследък ЧоБи не просто изпадна в дъното на приоритетите ми, ами направо взе да копае надолу.
Обещавам щом малко се разсеят мъглите около всекидневието ми, да се бутна по-активно. Но не се надявам много. (Уж ми казано в хороскопа /не че вярвам чак толкова де /, че щяло до 2014 да ми е много тежко, а пък това ми съвпада точно с плановете ми за професионално развитие... пфууу...)

ПП. Все пак благодаря за ръчкането. ;)
Знам, че аз лично си го поръчах, но както обича капризният Космос, желанието ми винаги се изпълнява в най-гредосания момент. :roll:
(За справка: само преди около два-три месеца (периода февруари-март) буквално си клатех краката. А сега...)

Wed Feb 06, 2019 3:46 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Feb 06, 2019 3:46 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Пратих си моя файл и пак забравих да пиша времето. Съжалявам, нещо все ми се изплъзва да го напиша в мейла. Отне ми точно 41 минути и 43 секунди. :mrgreen: Смейте се, ама знам със точност, защото с отварянето на файла да работя по него, си пуснах и една доста дълга "мантра" и я спрях, когато приключих. Толкоз за магията на секундите! :)

Сега по остатъка от четвърта задача и мои лични бележки:
1/ С Деси нямахме разногласия по типа редакции, които съм предложила.
2/ Отчитам си една техническа грешка - Деси беше предложила няколко дребни промени, които аз твърде късно осъзнах, че са предложени от нея, а не мои отхвърлени. Само се почесах няколко пъти защо са в синьо, а не в оранжево, каквито бяха моите, и защо няма комнетар към тях. Деси, извинявам се за недоглеждането. :roll:
3/ По повод човъркането, за което споменава Кал - а) открих, че когато започна да редактирам текста мисля фрагментарно, едва ли не изречение за изречение, което не е ок. Преди коментарите на Деси не го бях осъзнавала. Сега когато четох текста за N-ти път го виждам и усещам по съвсем различен начин и доста от предложените редакции вече не бих ги предлложила. :mrgreen: и б) note to self - да не работя над текстове, когато съм болна и/или уморена, независимо от крайни срокове и ако ще света да се свърши. Ставам ненужно зла! :mrgreen:

По чуденките на Деси, за които е писала, ще се включа по-късно. Когато имам капацитета да ги осмисля и да дам някаква обратна връзка.

Mon Jul 22, 2013 10:54 pm Re: Културни събития Mon Jul 22, 2013 10:54 pm Re: Културни събития
Едно културно-спортно-вело филм събитие. По покана на една от велофирмите в България

25 юли, зала 11 на НДК - Кино Люмиер, началото на прожекцията е 20:30 ч.
ВХОД СВОБОДЕН - доведете приятели, приятелки - всеки, на когото мислите, че ще му бъде интересно!

30 дни велосипедни щуротии в Нова Зеландия.
Нов късометражен филм от създателите на The Collective, Roam, Seasons, Follow Me и Strength in Numbers.
Това е история за едно епично приключение. История за седем от най-добрите карачи, които поемат на пътешествие от четирите края на света, за да се съберат под един покрив в град в Нова Зеландия. История без обособени начало и край, но с няколко интересни неща между тях. Неща като битки със змиорки. Да, точно така... битки със змиорки! Така че гледайте този филм. Защо? Защото определено не е лош!

С участието на: Брандън Семенук, Брук Макдоналд, Брет Риидър, Кам Маккоул, Андрю Шандро, Рене Вилдхабер и Раян Хауърд.

Заявете участието си на специално създадената ивент страницата в Facebook: https://www.facebook.com/events/120606511441624/

Fri Feb 22, 2019 12:22 am Re: Любимите компютърни игри Fri Feb 22, 2019 12:22 am Re: Любимите компютърни игри
Tobias Cornwall: Sindrel Song - Stage 6!!

Vessey, this one seems to be for you (and me--and who else? You there, own up! ;) ):

This 'mental illness as weather' metaphor is something I've been fond of for a few years now, after learning about it while reading a ton of self-help stuff, seeing therapists, etc. I think it comes up in mindfulness stuff a lot. It helps, because when you're in a depressive state, it can feel like you've done something to cause it, which leads to self-blame that only exacerbates it, or to feelings that 'this is just the way things are now', that you've fallen into a pit and won't ever get out, that it's permanent. Seeing it as weather, such that some days are just bad days, but, importantly, that they will pass and new days in the future might have better mental weather, helps to find peace with it, and, in my experience, to help the weather change more quickly. I mean, the depression is still awful, full of dark thoughts that strike like lightning bolts, but at least it doesn't need to feel like sinking to the bottom of the ocean, never to return.

Mon Mar 04, 2019 3:54 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Mar 04, 2019 3:54 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
По повод (поредното) мрънкане на Кал наскоро дали изобщо си струва да се "казват" неща в писмена форма, ако са по-малко от 140 знака, си помислих за два цитата, единият от които съм планирал да го впиша като епиграф в книгата си:

We sit together,
the mountain and I,
until only the mountain remains
- Li Po

Heaven lasts long, and Earth abides
What is the secret of their durability?
Is it because they do not live for themselves
That they endure so long?
- Lao Tzu

Ъ, цитата на Лао Дзъ е actually 144 знака, ама т'ва не се брои... :mrgreen:
(huh, чак сега се замислих - 144 = 12*12; тук има нещо...)

Sun Sep 01, 2013 12:01 pm Re: Не-културни събития :) Sun Sep 01, 2013 12:01 pm Re: Не-културни събития :)
Школа по строителство с глина

21-22 септември, 2013 г.
Начало: 9:00 ч. на 21 септември
Край: 16:30 ч. на 22 септември
Място: местността Горен Крупец, близо до с. Извос, Белоградчишко

Fri Mar 15, 2019 5:41 pm Re: The Celestial Way (...) Fri Mar 15, 2019 5:41 pm Re: The Celestial Way (...)
Feeling kinda low on motivation again. :|

Got sick for the second time within a month. Combo was lack of sleep + mountain trip (volatile weather) + trpg session the next day (lots of talking since GM) .
The result - brutal coughing fits + yet more lack of sleep. Combine with a cooler weather in general for the past five or so days, and you've got a recipe for one very frustrated and stressed writer.

Was able to push out only a single scene for Chapter 16, but it turned out little over 2k words, so at least that's something. Yet, here was I, daring to hope I'd actually finish something (Part II) earlier than my (self-appointed) deadline, and then... this fubar happens.

Like Dick Dasterdly from Wacky Racers used to say: "Drat, drat, and double drat!"


Also, I'm considering dropping the "philosophy dialogue" in Chapter 15 entirely. The story itself won't suffer from this move; the only problem would be that Magus Dei will become even more a background character than he already is, when in reality I had planned him to have a much more central role. (While, ironically, said role is being slowly taken over by Glawlrhain, who's mainly featured in Veralla's POV; it probably makes sense in hindsight, but... eh...)

So, I'll make a couple more attempts to salvage this troublesome part, and if that fails, I'll just burn the damn bridge.

Meanwhile, onward with Ch. 16. So far I like how this one is turning out, especially given its title - "Changing Ways".

Fri Sep 27, 2013 8:25 am Re: Цитатите, които ни промиха Fri Sep 27, 2013 8:25 am Re: Цитатите, които ни промиха
She said, “Look me right in the eye, and tell me you don’t love me, and I’ll go.”

He stared at her. “Miss, I do not love you.”

“Don’t give me that rot! I’m coming with you, and that’s final!”

“Daphne, you just said that if I said…”

“That doesn’t count! I said look me right in the eye! You were staring at my nose!”

Sun Jun 02, 2019 10:34 pm Re: The Celestial Way (...) Sun Jun 02, 2019 10:34 pm Re: The Celestial Way (...)
Sixth Interlude and Chapter 21 are done.

From this point on, everything starts to ramp up toward the final showdown - even though there's still a few key philosophical and character-defining points be made even in the midst of the action. :)

Five chapters, two interludes, and one epilogue remaining. (I think this is already sort of an official countdown.)

Now, onward to the ultimate chapter of Part III - Chapter 22, "Defending the Way"!

Thu Oct 31, 2013 12:31 am Re: Редакторски разправии Thu Oct 31, 2013 12:31 am Re: Редакторски разправии
По повод на превода на „Големите приключения на малкото таласъмче“ към английски:

... Никола, моля бъди много внимателен с подбора на последния (предполагам native speaker) редактор. Има преголяма вероятност да случиш на един от следните два типа „редактори“:

а) native speaker с твърде тесни знания за собствения си език - който ще ти ореже напълно валидни неща, замествайки ги с греди от различен сорт и калибър. Английският език е огромен – никак не е трудно собствените му носители да не са наясно с цели области от него (лексика, че и граматика).

б) native speaker, който си знае езика добре – и вярва, че „редакция = пренаписване“, понякога дори – преизмисляне на историята. Повечето (кандидат-)писатели, които познавам, са от тоя тип.

И двата варианта не просто не подобряват текста, ами може да го влошат. И да ти изхабят парите и нервите. Все пак, вариант б) е за предпочитане. (Няма да е баш твоята приказка, но поне ще звучи добре. ;))

Като се видим, ще ти разказвам анекдоти от „редакции“. Всичко от горното е обобщения на преки наблюдения.

П.П. Емо, наистина съжалявам за счупения ритъм в alongside (вместо far along) the river – но "far along" made no sense to me, however I looked at it. :(

Fri Jun 21, 2019 11:55 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Fri Jun 21, 2019 11:55 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Не бях писала от 4 юни.
Днес счупих каръка по случай рождения ден на Люба. Отпразнувах го с бонбони от белгийски шоколад и малко писане (две сцени, произволно напред в историята).
Та...

Честит рожден ден, Люба!

Wed Nov 27, 2013 10:14 pm Re: Упражнения по мислене Wed Nov 27, 2013 10:14 pm Re: Упражнения по мислене
Накратко :
Мен ме притеснява, че това хранилище по някакъв начин ще дублира нещо вече съществуващо (което поне на мен ми върши добра работа). По-скоро трябва да има първо допитване до чобитите имат ли те нужда от подобна база с данни и доколко.

Притеснява ме също наблюдението, че има идеи, но като цяло няма реализатори на идеи.

И имам въпрос: Георги, това уики публично ли го виждаш, или затворено само за ЧБ ?

Tue Dec 10, 2013 10:37 am Re: Културни събития Tue Dec 10, 2013 10:37 am Re: Културни събития
от пощата:
Дом на киното и Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
Ви канят на прожекцията на: МАРИМБИ ОТ АДА
Филм на Хулио Ернандес Кордон

14 декември 2013, 17.00 ч.
Театрална зала, Ректорат на СУ
Гватемала-Франция-Мексико, 2010, 73 мин.
На испански език с български субтитри
Гост-лектор: Цветан Цветанов, радиоводещ „Аларма Джаз Пънк”, БНР
Билети: 4 / 6 лв. (на място преди прожекцията)
Повече: https://www.facebook.com/events/501663889948488/?fref=ts

Wed Aug 28, 2019 3:35 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Wed Aug 28, 2019 3:35 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Днес имам повод - работя по проекта точно от една година! :mrgreen:
В чест на годишнината завърших 12-та глава. :P :D
Предишната глава ми беше сладко изпитание. Имах да пиша любовна сцена. Никога не бях писала до сега толкова подробна и толкова дълга. Отне ми няколко дни, но съм изключително доволна от резултата. :ugeek:

Wed Oct 09, 2019 3:10 pm Re: Културни събития Wed Oct 09, 2019 3:10 pm Re: Културни събития
Довечера имам цели три мероприятия, от които да избирам, и мисля да дойда на твоето, Дес :)

Също, на 18.10 ще има synthwave концерт на живо в Mixtape-a (ако реакцията ви е, "ко речи?", ще рече електронна, но *мелодична* музика. Специално питам Broken Dragon, дали го блазни предложението :)

https://bilet.bg/en/events/perturbator-cyber-synthwave-industrial/1156