Posts toplist
Rating posts
-
- Post
- Been thanked
- Author
- Rating
-
-
Wed Mar 16, 2022 10:07 pm Re: Културни събития Wed Mar 16, 2022 10:07 pm Re: Културни събития
Заповядай на благотворителeн книжен базар тази неделя, 20 март от 11:00 до 17:00 часа в Централното фоайе на Ректората на СУ (вход откъм стълбите на бул. Васил Левски). Всички приходи от продадените книги ще бъдат дарени на БЧК в помощ на пострадалите в Украйна .
Благотворителният базар се осъществява благодарение на група доброволци и Студентски съвет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Как да участвам?
1. Донеси своите книги, които си търсят нова библиотека и ги дари на входа при нашите доброволци – те ще се погрижат да ги изложат на видно място. Приемаме книги през целия ден.
Ще бъдем признателни, ако дариш книги в много добро състояние, по-съвременни и издавани последните 10-15 години !
Може да донесеш книги на български и английски – приемаме проза, поезия, детски книжки, специализирана литература, албуми и селектирани списания .
2. Разгледай изложените заглавия и избери това, на което искаш да дадеш втори живот.
Всички книги, списания и албуми ще се продават на цени от 5 или 10 лева.
3. Дари сумата в нашите запечатани урни - винаги можеш да дадеш повече, защото каузата е от значение!
Как да помогна?
1. Сподели събитието [...] на твоя личен уебсайт или форум!
2. Донеси поне една книга! Колкото повече - толкова по-добре! Ще приемаме твоите книги от 10 ч. сутринта, а официално ще отворим вратите на базара в 11 ч.
3. Помогни за каузата, като си купиш една или повече книги – така помагаш на нуждаещите се в Украйна и даваш нов живот на дарените книги.
Очакваме те!
*Книгите, които няма да бъдат продадени, ще бъдат дарени на библиотеки и читалища в страната. - 3 Been thanked
- frog Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Fri Oct 17, 2014 11:01 pm Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Fri Oct 17, 2014 11:01 pm Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
Привет там!
Заповядайте някакъв информационен пост за отминалата първа среща и какво „решихме“ за по-нататък…
- Срещите на клуба вече ще са в четвъртък от 19-19:15 (засега ще се събираме в зала 100). Ако конкретно някоя не можем да случим тогава или ще има и допълнително гледане на филми/ходене на планина/нещо, ще обявяваме в блога (с линкове във facebook и google) най-късно предишния вторник.
- Клубът започна с идеята да е за студенти първо от факултета, после от СУ, но няма да гоним не-студенти, на които им се присъства. Дори това много би обогатило, както мрежата за обмен на книги в клуба, така и възможностите да се случват интересни дискусии по разни теми. Та, да, заповядайте, ако ви се идва!
- Голямата изненада на първата среща на sci-fi клуба – книгите, които Атанас Славов ни подари по случай начинанието (на които Св направи чудесно описание тук, заедно с на досегашните книги в клубната библиотека). Много готин подарък беше и благодарим за което! :)) ...
Google групата – https://groups.google.com/forum/#!forum/scifmi
Facebook групата – https://www.facebook.com/groups/434780146659226/
Списъкът с книги, които хора от клуба имаме и даваме за четене – https://drive.google.com/folderview?id=0B_gRNaRj-NjAN3pibl9ZbkU0c3M&usp=sharing
и както Ани писа, в СУ има... face control. Но вече не е така върло.
Отивате при ФМИ (ул. Джеймс Баучер надясно от Семинарията - вървите, вървите, вървите, вървите... вървите...), гледате приветливо и бодро влизате вътре. Ако не сте студент на СУ (или изобщо) и някой тръгне и ви спре за студентски документ, с най-мили очички и усмивчица поздравете и убедено заявете, че отивате на среща на Клуба по фентъзи и фантастика в зала 100 (компютърния им клуб). Ако случайно ви се троснат, ПОМОЛЕТЕ да ви придружат до клуба и като се появите там, помолете някой да потвърди, че клубът е отворен за "чужди лица".
Ако откажат да ви придружат до клуба, викайте за помощ - зала 100 е наляво по коридора и по 1-2 стълбички надолу пак наляво - може и да бъдете чути.
Ако викането не помага, бързо се затичайте към клуба, влетете вътре и се скрийте.
Ако са ви препречили пътя в самото начало, бийте се смело. И викайте.
Ако искат да знаят при кого точно отивате, кажете, че не помните имена.
Първия път като бях, никой не ни спря, по-късно чичкото отзивчиво ме упъти към смущаващите тоалетни.
'Ма то едни рецидивистки с behind the corner - вътре едни лабиринти... и не се затварят и заключват като хората...
Тоалетните били в двата края на коридора.
Хубаво е на тръгване ако пазачът се и ви вижда, да му кажете Довиждане.
Не вярвах, но вече съжалявам, че пропуснах втората среща . Така че ще гледам да наминавам за приятната компания и знания въпреки че разни други събития може да ми се объркват. - 3 Been thanked
- frog Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Tue Feb 01, 2022 12:01 am Re: За Филмите и Хората... Tue Feb 01, 2022 12:01 am Re: За Филмите и Хората...
- По препоръка на Наско почнах да гледам Lucifer .
В момента съм на 15-ата минута от първи епизод. And I already know we are a match made in Heaven. Or Hell. What's the difference? :twisted:
Тук ще събирам creme de la creme:
- сезон 1, епизод 2 : сцената от 16:05 до 18:01 :lol:
- сезон 1, епизод 6: нещо по-възпитателно – сцената от 3:15 до 5:36
... която има и продължение: от 19:26 нататък
- сезон 1, епизод 10: Чудили ли сте се как да решите всичките си семейни проблеми наведнъж? Гледайте и се учете: почва в 28:03
- сезон 2, епизод 8 : watch a forensics expert show it all (23:00)
- сезон 3, епизод 13 : за К-попа... и всичко корейско (13:48)
- сезон 3, епизод 15: the transformative power of YA novels (20:21)
- сезон 3, епизод 19: this is a show for the broken-hearted
- сезон 3, епизод 25: специален поздрав за Вик (12:44 – и доста нататък)
- сезон 3, епизод 26: бая смешен, ако сте изгледали останалите дотук – но дори да не сте, финалът stands on its own like a brilliant example of fridge horror
- сезон 4, епизод 4 : the supernatural support team (11:04)
- сезон 4, епизод 6: this is a show for the parched and pent up
- сезон 4, епизод 8: как да бъдем лоши съпрузи (21:20)
- сезон 5, епизод 4 : ноарът трябва да е черно-бял
- сезон 5, епизод 7: какво значи да бъдем заедно
- сезон 5, епизод 9: parents and empowerment
- сезон 5, епизод 10: "Another One Bites The Dust," in God's rendition (5:00); Chloe meets Dad (10:00)... ah just watch it all
- сезон 5, епизод 13: love, so many kinds of
- сезон 6, епизод 3 : it's a cartoon! (12:59) + can you hate someone that you understand?
- сезон 6, епизод 7: Adam and Eve and ... the bird (06:06)
- сезон 6, епизод 8: Lucifer: The Book (10:18) ... ah, this whole episode is a romp
Финалът мечтата на визионера/общественика ли е? - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Fri Sep 16, 2011 3:44 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Sep 16, 2011 3:44 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
– Ако ме убиеш, убиваш себе си.
Старейшините, замръзнали на околните маси, допусна той, може би щяха да изтълкуват тези думи като заплаха за възмездие. Ала Данло не вложи такъв смисъл в тях. Надяваше се единствено да предаде на Янег истината на ахимса, която гласи, че всички същества са свързани едно с друго по най-съкровения начин и затова е невъзможно да нараниш друг, без да нараниш себе си.
И тъй той даде тази истина на Янег. Задържа страховития му поглед и щедро го дари с всичката си сила, състраданието си, дивата си обич към живота. Това бе неговият окотлолт и той стреля с него в очите на Янег с цялата сила на душата си. Наблюдаваше как изстрелът улучва. Ужасната омраза, замръзнала в чертите на мъжа, започна да се топи като ледена скулптура под лъчите на топло слънце. Янег облиза устните си, изкашля се и сведе поглед към оръжието в ръката си, сякаш не можеше да разбере кой го е сложил там. Данло избра този миг да извади шакухачито от джоба на робата си. Той поднесе бамбуковата флейта към устните си и засвири мелодия, изпълнена със страдание и тъга – но и пълна с надежда, по начинa, по който тези мрачни емоции се преобразяват и в крайна сметка раждат чистата радост. Свиреше ли свиреше, и нотите се стрелваха от флейтата му като хиляда тлолта, стрелички звук, които попадаха в ушите на Янег и на Хара Иви ен ли Еде, и на поразените Старейшини навсякъде около тях. Онова, което се случи после, бе едновременно удивително и трагично. Лицето на Янег най-сетне се освободи от страха и той започна да се усмихва, мрачно и с изтерзано самоосъзнаване. Ръката му се отпусна и се прибра до тялото му. Върхът на окотлолта се наведе надолу.
– Съжалявам – рече той. Изглеждаше, че говори на себе си, навярно на Бертрам Яспари, Хара Иви ен ли Еде и всичките хиляда Старши архитекта от Коивуниемина. – Съжалявам – не мога да го убия.
[quote="В „Счупеният бог" („Падналите богове") Дейвид Зиндел"]В срещите с учениците си Стария отец често ги предупреждаваше за онова, което разглеждаше като фундаментална философска грешка на човека: възприемането на света като разграничен на индивидуални и отделни неща. На всичките си равнища, казваше той, от фотоните до философските фантазии и съзнанието на живите организми, действителността е течна и се лее навсякъде като огромна блестяща река. Глупаво и безплодно е да я разделяш на части и да я ограничаваш в категории, създадени от ума — това е все едно да се опитваш да уловиш лъч светлина в тъмна дървена кутия. Тази склонност за категоризиране е истинското падение на човека (...) безкрайното става крайно, доброто се противопоставя на злото, мислите закостеняват във вярвания, радостите и откритията се превръщат в ужасна убеденост, човек се отчуждава от онова, което възприема като други начини и други неща, и накрая разделя самия себе, тялото срещу душата. Според фравашите неразбирането на реалния свят е източник на всички страдания. То обвързва човешките същества с илюзията и ги кара да се вкопчват в живота не такъв, какъвто е, а какъвто им се иска да бъде. Тъй като винаги търсят смисъла, винаги се стремят да направят живота си безопасен и уютен, човешките същества не живеят истински.[/quote] - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Wed May 08, 2013 7:42 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 08, 2013 7:42 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Тая тема е за проблемите, които другите могат да срещнат с нас при общуването, съответно работата заедно.
Хубав фокус, благодаря.
Цитирам най-важното за себе си, което вече съм разказвал:
Някои важни особености на Калин - улесняват и Деенето, и Бъдеенето с него :). Не ги пиша по конкретен повод - просто сега е добър момент да ги споделя.
Не обичам повторението.
В частност:
- Изнервям се, ако ми се наложи да правя едно и също нещо много (> 2 ;) пъти - да обяснявам отново (не ставам за учител на малки деца), да повтарям вече свършена работа (примерно като ми забие компютърът и изтрие част от вече напечатан/изредактиран файл)
- ...и се вбесявам , ако попадна в ситуация/спор/човешки отношения, за които съм си мислил, че са еволюирали от предния път - а те тъпчат на едно място... (Последното го наричам "синдром на семейното циклене", щото го наблюдавам основно при хора, които прекарват повечето си време заедно. И в някои форуми, де. ;)
Не обичам да губя време.
Времето е най-ценният ми ресурс, единствената валута, която мога да преобърна в каквото си поискам - работа, обич, пари, забавление, развиване на безкрайните човешки възможности...
В частност:
- Всеки начин и действие, с които успеете някак да ми спестите време, са страхотен подарък за мен. Вещите вече не ме блазнят особено - но помощта, която ми освобождава време да действам по нещо друго, е манна небесна.
- Ако се случи да ви кресна/скръцна със зъби, че ми губите времето - не се засягайте, нито ми обяснявайте защо не съм прав. След като съм ви креснал/скръцнал със зъби, явно съм прекалено афектиран за нормален разговор и даже и да сте прави, че не съм прав, няма да ви разбера... Изчакайте ден-два, после - ако още е важно - ме потърсете пак. Междувременно може самият аз да ви потърся. Груба грешка обаче е да упорствате да продължим диалога в същия момент, на мига . Някои от точките в черната ми стая са от такива случаи.
Променям се изключително бързо.
Това съм го писал вече в Некои размишления за определението "фантазиец" , а и в самото стихо "Фантазиец". Имайте го предвид, ако току-що съм ви креснал/скръцнал със зъби и сега ви е гадно и се питате дали някога ще ви простя... Не, няма да ви простя, понеже няма за какво. Ако наистина сте направили нещо непростимо (а аз се сещам много малко такива неща - и нито едно не ми се струва неочевидно, че да го описвам тук), ще съм ви пребил на място, в преносен или буквален смисъл. За всичко друго съм се научил да си пестя енергията и да не тая обида (обидата струва енергия) - казвам си каквото ме мъчи, и карам нататък.
Разчитам да си казвате каквото ви мъчи.
Колкото по-рано - толкова по-скоро ще взема някакви мерки. Може да не са точно мерките, които ви се искат на вас - но ако сте ми обяснили ясно от какво имате нужда, шансовете ви да го получите са големи. Нали съм мост, свързвам едно място с друго, прескачам пропасти... ;)
Предпочитам в интернет да има колкото се може по-малко мои снимки.
...или поне да не пише на тях - както във Фейсбука например - "това е Калин Ненов". Очакванията, които физическият облик създава, буквално пречат на работата ми - и за Човешката, и по грижата за Земята, и изобщо. Нека хората първо ме прочетат/чуят/видят на живо - после да си градят мнения (и пясъчни замъци).
(Ако разгледате онлайн снимките ми, които аз съм качил/одобрил - на профила ми във вездесъщия Фейсбук или БГ-Фантастика, ще видите, че са доста необичайни. Скриващи външния облик, разкриващи - може би ;) - същността.)
Много ми е досадно друг човек да ми казва какъв съм. Все едно дали насаме или на всеослушание.
Ако има области, в които да съм експерт, Калинознанието е на първо място. Ровичкам из себе си още откакто разбрах думата "себе си" - който е виждал трите ми цветни тетрадки, знае. На вас не ви ли става досадно, когато някой дойде да ви приказва по тема, за която знаете в пъти повече от него, че и по-проверени неща?
В частност:
- Не обичам да ми дават акъл, ако не съм го поискал - но, поне засега, го търпя. Понякога научавам и ценни неща, въпреки всичко. ;)
- Дразня се силно, когато някой дава оценка на действията ми, без да се е постарал да разбере причините за тях. (Признавам, че от години не ми остава търпение да обясня защо правя много от нещата, които правя - разчитам другите да разберат с течение на времето и гледане на резултатите. Ако нещо ви е наистина важно - питайте в прав текст. Но, за Бога , Не Ми Казвайте Какво Мислите По Въпроса, Преди Да Сте Питали.)
- Ако ви се приказва за психология, взаимоотношения и човешки качества - разкажете ми нещо за собствения си живот. Щом е за чужда емоция и чужд опит - ненаситен съм. (Стига да не почне да се повтаря, де... :D)
Побеснявам, ако усетя (или ми се стори), че някой мери света с двоен аршин.
С частен (и особено вбесяващ) случай "Толкова сме се втренчили в сламката в чуждото око, че дори не можем да заподозрем за гредата в собственото си". Няма да се случва толкова често, ако си припомняме друга библейска мъдрост: историята "Пръв да хвърли камък онзи, който е безгрешен".
Пример: скорошното "възпитаване" на Габи. Там, първо: "провинението" на Габи беше ( според както аз го виждам ) много, много незначително - да не казвам "нямаше такова". Най-добре си пролича от реакцията на Ал - той разбра какво се търси и зададе точните въпроси. Второ: Ауе, баовци! Вие собствените си бакии оправихте ли ги, че тръгнахте да оправяте бакиите на Габи? Приложихте ли, дето вика Вяра , правилото " If you wanna make the world a better place, take a look at yourself and then make a change "? А ако не се сещате за кои собствени бакии иде реч, мога аз да ви ги посоча, по списък. Но не ми е удобно - нали знам, че имам мои , и съм се съсредоточил да ги оправя тях...
Пример са и повечето дърляния по форуми. Специално наблюденията ми там ме карат да си мисля, че изтъкването на чуждите недостатъци е защитен механизъм, навярно дори несъзнателен: "Дайте да прехвърлим камък в чуждите градини, че иначе може да ни се наложи да почистим нашата." Това не го прави по-малко вбесяващо. Поне в първия момент.
А е станало вбесяващо, в първия момент, тъй като ми се е случвало отново и отново, и отново. Т.е. - вкарвало ме е в ситуации тип " досадно повторение ". Ако някой сега ми каже "Ама щом ти се е случвало отново и отново, и отново - значи имаш нужда тъй да ти се случва" - ще ми досади. ;) И това го знам. Много работи знам аз (Вили :P); гледайте си вие вашата, и за нея ми разказвайте. Иначе навлизаме в "Много ми е досадно друг човек да ми казва какъв съм."
(Връзки, връзки, връзки. Всичко е едно. :))
...подлежат на допълване, според възникналите нужди. ;)
Най-трудното нещо с нЯщото на име Кал е да прецениш кога се шегува, и
кога не. Още по' се усложнява от това, дека съм препълнен с едно мноу
рядко качество: самоирония. Който сам не го прилага, чуди се де да ме
слага.
Без майтап.
Е... почти де...
Аз и Илка сме като две природни стихии. Можем да бъдем много опасни, щом се ядосаме.
Възможно е да е част от „индиговото“. „Индиговите“ деца са булдозери. Те идват да пометат онова, което пречи, да разчистят пътя за следващото.
(Възможно е – напълно възможно – да оставят собствените си трупове, докато чистят пътя. Ала това са трупове, не е духът.)
Можем да бъдем и другите въплъщения на стихиите: дъждът, който пречиства; вятърът, който раздвижва застоя; снегът, който затрупва дупките по пътищата и в душите ни, скрива грозното; морето... лелеееее, морето...
Човеци сме, все пак. Като вас всички ви.
Можем да бъдем всякакви .
Но ако се сблъскате с нас ядосани ... Крийте се! Предпазете се! Почакайте да ни мине – да минем!
Ако ще има трупове, Космосе, моля те, нека не са по погрешка, по невнимание...
(... Да, зная, няма да са. И ти благодаря. Прегръщам те... ви.)
Докато съм в отпуска ;):
Ще продължа да отговарям на въпроси, свързани с ЧоБи, но само по един на ден. Първо – на най-спешния от събралите се, доколкото мога да преценя кой е най-спешен. После – на този, който отворя първо. После – на първия, на който мога да отговоря... хехехе, спирам да екстраполирам, че ще почна да се самозакопавам. :D
Причината е, че в по-уморените си състояния имам нужда да „спусна бариери“ пред информационния поток/п и да карам нещата по едно наведнъж (добре, нека бъдем амбициозни, може и две :D). За да продължавам да ги случвам. Като станат три, има преголям риск да въртя глава от едно към друго, като онуй магаре, дето не можело да реши от коя бала слама да пощипне, и накрая да зарежа всички...
Случвало ли ви се е? :)
Допълнителен материал: Моето биполярно разстройство и аз
(А тема „Фантазийци“ ви я препоръчвам горещо . По-наситено запознанство с хората наоколо няма да откриете.) - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Thu Apr 04, 2019 2:52 pm Мирослав Моравски Thu Apr 04, 2019 2:52 pm Мирослав Моравски
... е автор на „Невидена река“ от цикъла „Коренуване“ и поне един разказ в алманасите „ФантАstika“.
Ето и авторската му страница .
Има личен блог – и участие в бая други сайтове покрай музикантското си амплоа. ;)
А от няколко дни има и видеоблог:
Привет!
Ново двайсет от мен -
Покана за Youtube канала ми, където ще се излагам във влога си - IdeоVlogia.
Накратко - започвам редовна серия от видеа, които ще споделят различни неща - истории и песни от Коренуване, лични фрийланс неволи, разни (не)човешки събития, както и материали за предстоящата АртЕистична работилница.
Повече за първия клип - в поста по-долу , а на този линк за Youtube канала може да се абонираш, ако все пак идеята ти допада.
Това е от мен, приятно гледане и благодаря!
\M/ - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Wed Oct 30, 2013 7:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Oct 30, 2013 7:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ето ги: всички записи от клуб „Ефремов“ от пролетта на 2007-а до сега
(тези, които съдържат Efremov в заглавието си; не са много, защото вече не ходя често)
Стават за тази тема, понеже в повечето случаи се обсъждат книги и автори. - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Sat Nov 29, 2014 4:19 pm Кал и ЧоБи: ноември 2014 – април 2015 Sat Nov 29, 2014 4:19 pm Кал и ЧоБи: ноември 2014 – април 2015
Тема за наблюдение на стихии
Мили Чобити (:
Този имейл обобщава какво мисля да правя по делата на ЧоБи през
активния си период (до април) и – ако съм във форма – до следващия
ноември.
Започвам с най-важното:
Ще използвам предстоящата година, за да преценя дали от ноември 2015-а
ще продължа да участвам в издаването на книги. (Електронни, хартиени,
без значение.)
Ключова дума тук е „издаването“. Засега съм напълно уверен, че искам
да развивам и споделям уменията за писане и превеждане – чрез
работилници, Копнежи и каквото още се сетим.
Тази проверка е свързана с въпроса за смисъла, който споделих тук:
http://kal.zavinagi.org/?p=554
За да преценя успеха ѝ, съм си набелязал няколко количествени
критерия. Няма да ги обявявам какви са, за да не влияем изкуствено на
резултатите. ;) Просто през идващата година ще работя по тях, и ще
наблюдавам.
Ако критериите не прескочат летвите си, от ноември 2015 до октомври
2016 няма да участвам в подготовката на нови наши издания. Подир
това... ми е далече още. ;)
А какво конкретно правя тази година може да следите тук:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=24&t=801
Отсега е важно да знаете, че през януари няма да се намесвам в
кореспонденциите в poslednorog (общата ни поща), които не ме засягат
пряко. Идеята е Мъдреците:
а) да се справят сами;
или
б) да събират въпросите, които не влизат в а)
В началото на февруари ще видим къде са нужни допълнителни обучения.
Имате ли въпроси?
Все така ваш,
Кал)
- Разгласа на антологията „За спасяването на света“
14.11.: поканих приятелите ни, По-желалите и спасителите на живия разговор на 18-и
15.11.: замразих подготовката на х-антологията, помолих „Спасяваме хартията“ за предупредително писмо
18.11.: говорихме си в клуб „Ефремов“
21.11.: обявих резултатите от Копнежа за илюстрации, поканих печелившия ;) да си получи/прати наградите
27.11.: загатнах изненадата; поканих спасителите да си вземат хонорарите
29.11.: подготвих едни работи
29-30.11.: с Ал направихме новото е-издание
02.12.: поканих ни да пишем медиен анонс -> Ади написа
04.12.: публикувах новото е-издание; пратих го на спасителите и По-желалите; писах до медиите и най-оправните ни контакти, разгласих онлайн
05.12.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
06.12.: напомних на печелившия от Копнежа за наградите
07.12.: напомних ни да разгласяме в Goodreads
08.12.: обявих пред приятелите ни; пратих личен призив към приятели в списания за фантастика -> отзоваха се Петър Атанасов, Димитър Панайотов, Александър Попов -> поканих ни да пишем рецензия за SciFi... без резултат
09.12.: напомних-2 ни да разгласяме в Goodreads
12.12.: напомних-3 ни да разгласяме в Goodreads
14.12.: напомних-4 ни да разгласяме в Goodreads
19.12.: напомних-5 ни да разгласяме в Goodreads
23.12.: напомних-6 ни да разгласяме в Goodreads
януари: препоръчвам в Goodreads
24.01.: четохме откъси на Зимната Таласъмия
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
25.02.: поканих По-желалите и участвалите да подкрепят в НФН
08.03.: разпуснах ядърце „Спасяваме хартията“ и замразих работата по хартиеното издание, до сформиране на нов екип
15.03.: призовах за търсене на грешки; напомних-7 ни да разгласяме в Goodreads
18.03.: подготвих и пуснах новото издание
22.03.: напомних-8 ни да разгласяме в Goodreads
април: препоръчвам онлайн
03.04.: известих приятелите ни за новото издание
- Подготовка, издаване и разгласа на „Песента на ханджията“
ноември: препоръчвам в Goodreads; оказвам тормоз да се пише до поръчалите и да се попълват х-бройките
01-08.11.: с Ал и Мандор изваяхме е-изданието
02.11.: пуснах гласуване за предговор и анотация
02-03.11.: с Ал обновихме страницата за поръчки
03.11.: поканих По-желалите и нас да разгласяме; пред-анонсирах из Нета
05-07.11.: с Ал ценообразувахме
05.11.: писах на Конър
06.11.: напомних за гласуването
07.11.: финализирах гласуването
08.11.: публикувах е-изданието, пратих на екипа и платилите
10.11.: известих приятелите
11.11.: анонсирах из Нета
14.11.: поканих приятелите ни и По-желалите на живия разговор на 18-и; поканих ни да напишем медиен анонс
18.11.: четох откъси в клуб „Ефремов“
19.11.: писах на медиите, поканих ни да разгласяме; писах на готините четящи
21.11.: писах-2 на Конър; задействах премиерата
26.11.: допълних текста за сайта ни
27.11.: обявих премиерата в сайта ни, писах на приятелите и По-желалите, създадох събитие в Goodreads
28.11.: разгласих премиерата из Нета
01.12.: поканих ни да пишем медиен анонс; напомних на приятелите за премиерата
04.12.: направихме премиера
05.12.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
07.12.: напомних ни да разгласяме в Goodreads
09.12.: напомних-2 ни да разгласяме в Goodreads; питах ни, По-желалите и ФМИ за среща с Ани
12.12.: напомних-3 ни да разгласяме в Goodreads
14.12.: напомних-4 ни да разгласяме в Goodreads
16.12.: поканих ни и По-желалите на срещата с Ани
19.12.: напомних-5 ни да разгласяме в Goodreads
21.12.: срещнахме се с Ани
23.12.: напомних-6 ни да разгласяме в Goodreads
12.01.: пуснах нов откъс в блога ми
24.01.: четохме откъси на Зимната Таласъмия
08.02.: сръчках Ал да нанася поръчките
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
25.02.: поканих По-желалите и участвалите (+ в „Последният еднорог“) да подкрепят в НФН
08.03.: напомних-7 ни да разгласяме в Goodreads
15.03.: призовах за търсене на грешки; напомних-8 ни да разгласяме в Goodreads
18.03.: подготвих и пуснах новото издание
22.03.: напомних-9 ни да разгласяме в Goodreads
03.04.: известих приятелите ни за новото издание
- Подготовка, издаване и разгласа на „Ех, магесническа му работа“
09.11.: пратих финалната си редакция на Калоян -> 13.11.: върна
14.11.: поканих приятелите ни и По-желалите на живия разговор на 18-и; наченах финалната подготовка; пратих на Доглаждачите; пратих на negesta за подбор на пасажи -> 20.11.: тя подбра
18.11.: четох откъси в клуб „Ефремов“
24.11.: пуснах откъс в сайта ни, създадох тема
декември: препоръчвам в Goodreads; с Нев пускаме откъси в сайта
01.12.: обявих пред приятелите ни
03.12.: напомних ни за финалната подготовка; поканих умеещите да предлагат надписи на корицата
05.12.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
07.12.: напомних ни да разгласяме в Goodreads
08.12.: обявих-2 пред приятелите ни
08-15.12.: изкоригирахме дружно
09.12.: напомних-2 ни да разгласяме в Goodreads
11.12.: поканих Ани да напише предговора -> 14.12.: написа -> 16.12.: доредактирахме
12.12.: напомних-3 ни да разгласяме в Goodreads
14.12.: напомних-4 ни да разгласяме в Goodreads
15.12.: пратих текст за е-вайване -> 22.12.: Ал е-вая –> доошлайфах
16.12.: пуснах предложенията за анотация и надписи на корицата за гласуване
17.12.: поканих ни да пишем медиен анонс
19.12.: напомних-5 ни да разгласяме в Goodreads; напомних за медийния анонс -> 20.12.: Ади написа
21.12.: обявих резултатите от гласуването
22.12.: публикувах изданието, писах до медиите, приятелите и четящите блогъри, разгласих онлайн; пратих на По-желалите; разпределих приходите; питах Калоян за премиера -> потвърди
23.12.: напомних-6 ни да разгласяме в Goodreads
30.12.: помолих да отложим премиерата за февруари; спретнах нова версия с корекциите на Борис Грозев
16.01.: питах екипа как ще циркулираме парсата
24.01.: четохме откъси на Зимната Таласъмия
февруари: кумим се дали да правим премиера ... остава за март
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
25.02.: поканих По-желалите и участвалите да подкрепят в НФН
март: помагах (или поне гледах да не преча) за премиерата
11.03.: втъках поправките от Хрс в ново издание, споделих го с участниците и По-желалите
15.03.: призовах за търсене на грешки; напомних-7 ни да разгласяме в Goodreads
18.03.: подготвих и пуснах ПО–новото издание
22.03.: напомних-8 ни да разгласяме в Goodreads
23.03.: разгласих премиерата онлайн
24.03.: кефих се (а другите дали?) на премиерата – че и звукозаписах (на Калоян се кефих още повече :))
03.04.: известих приятелите ни за ПО-новото издание
29.04.: разгласих евроуспеха в медиите и Мрежата, поканих и фендъма да
- Подготовка, издаване и разгласа на „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“
03.11.: говорихме си в „Аделанте“
05.11.: подканих-n Приказниците да разгласят
09.11.: стартирах финалната подготовка
10.11.: обявих Копнеж за корица, писах на приятелите, художниците и медиите, поканих ни да разгласяме; питах Приказниците дали може да я включим в ЧоБи, поканих ги за финални редакции -> 23.11.: frog прати -> 26.11.: пуснах ѝ новата версия
14.11.: поканих приятелите ни и По-желалите на живия разговор на 18-и; пратих на Maeva указания за пасажите в сайта -> 24.11.: тя подбра
18.11.: четох откъси в клуб „Ефремов“
25.11.: помолих Maeva да сглоби чернова-„шаблон“ за сайта
декември: с Maeva качваме откъси в сайта
01.12.: обявих пред приятелите ни
08.12.: обявих-2 пред приятелите ни
19.12.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
19.12.-10.01.: уточняваме авторски права по едното предложение за корица (love huuuuuurts...)
23.12.: напомних ни да разгласяме в Goodreads
24.12.: пуснах гласуване на предложените корици
29.12.: допълних задачите във финалната подготовка
януари: препоръчвам в Goodreads
04-18.01.: с Ал изваяхме е-изданието
05.01.: пуснах откъс в сайта ни
06.01.: добавих още 3 предложения за корица; питай ни пак ли сам ще правя всичко -> отзоваха се Ади и negesta
09.01.: напомних гласуването за корици
11.01.: поканих майсторите да направят надписи на кориците -> 14.01.: не се отзоваха, реших казуса другояче
14.01.: с Maeva пуснахме откъс в сайта ни; приканих ни да разгласяме
16.01.: сглобих анотацията
18.01.: поканих ядърце „Блог“ да огледа записа с публикуването
19.01.: публикувах я, писах до медиите , разпратих хонорарни и По-желани бройки; поканих нас, Приказниците и По-желалите да разгласят
20-29.01.: разгласях онлайн
24.01.: четохме откъси на Зимната Таласъмия
26.01.: писах до граждански активните среди, помолих за контакт с „нови медии“ ... дотука суша
04.02.: помолих Ачо да разгласи
22.02.: напомних-1
- Подготовка , издаване и разгласа на „Аурелион: Монетата“, второ преработено издание
03.11.: пратих финална редакция на Светлинките -> 06.11.: върнаха
09.11.: пратих ни го за По-желаване
01.12.: напомних за По-желаването
09.12.: питах ни има ли нужда от отсрочка, възложих го на ядърце „Пресяващи“ -> Mokidi и frog поискаха -> 13.12.: дадох отсрочка
23.12.: напомних-2 за По-желаването
31.12.: стартирах финалната подготовката, пратих на Доглаждачите
януари: помагах на Доглаждачите
05.02.: удължих срока за подготовка
30.03.: излях си мъката
- Подготовка, издаване и разгласа на „Двете Европи“
- Подготовка, издаване и разгласа на „Последният еднорог“, второ преработено (и първо електронно) издание
05.11.: писах на Конър
21.11.: писах-2 на Конър
06.01.: писах-3 на Конър
01.02.: писах-4 на Конър
05.02.: писах-5 на Конър -> отговори
05.02.: довърших новата редакция; пуснах откъс в сайта; писах ни за подготовката на новото издание; пратих новата редакция на участниците в първото; помилих armydreamer за съдействие с Трубадурите
06.02.: оправихме парите с Конър
08.02.: с Purple направихме новата корица
09.02.: възвестих новото издание на Приятелите и По-желалите; напомних-1 на armydreamer
10.02.: поканих ни да разгласяме в Goodreads
12.02.: пратих на Ал материали за евентуална страница за поръчки
13.02.: пуснах откъс в сайта; напомних ни за подготовката и разгласата
16.02.: пратих на Ал текст за е-вайване
18.02.: напомних-2 на armydreamer; напомних ни да разгласяме в Goodreads
19.02.: пуснах откъс в сайта
25.02.: създадох събитие в Goodreads, поканих народите, всички народи
25-27.02.: с Ал е-ваяхме FB2
26.02.: редактирах субтитрите; направихме си прожекция във ФМИ
27.02.: излезе ; помолих колегите библиотекари да подменят един текст; разпратих на творците
04.03.: питах приятелите блогъри и списания искат ли да пишат
05-10.03.: разгласях онлайн
08.03.: напомних-2 ни да разгласяме в Goodreads; поканих ни да напишем медиен анонс -> 09.03.: Хрс се нави -> обясних за надграждане -> Нев надгради
09.03.: напомних на колегите библиотекари -> Борислав откликна
11.03.: пратих медиен анонс, поканих ни да препращаме; дадох интервю на Иван Русланов; поканих ядърце „Блог“ да осъвремени текста в сайта -> 13.03.: Лъч пое -> 15.03.: дозачистих
15.03.: напомних-3 ни да разгласяме в Goodreads; напомних-3 на armydreamer -> 16.03.: жив е!
16.03.: писах на най-близките ни приятели с онлайн видимост
22.03.: напомних-4 ни да разгласяме в Goodreads
04.04.: напомних на най-близките ни приятели с онлайн видимост
- Подготовка , издаване и разгласа на „Нощта на скорпиона“
12.11.: помолих Мария да допочисти предната редакция -> 17.11.: не се справя -> помощ от приятел-техничар? -> 08.12. и 17.12.: тц и тц -> 30.12.: стана!
10.01.: пратих ѝ нова редакция
~ Подготовка, издаване и разгласа на „Ортодокс“ : остава за поредицата на Наско, след май
- Помощ с подготовката на алманаха „ФантАstika 2013-4“
19.11.: помолих Оглаждачите ни да помагат на Наско
11.12.: свързах Наско с Доглаждачите ни; пратих му „Ортодокс“
януари-март: пришпорих преводите на „Светулчина поляна“ и „Справедливост“ към Наско; пратих му материали за „Атлас на облаците“; коригирах каквото мога; напомням му за фините щрихи (ако се сетя :/ ); и пари даже успяхме да изкопаем ;)
23-25.04.: с Наско зашеметихме европейския фендъм :D
29.04.: разгласих евроуспеха в медиите и Мрежата, поканих и фендъма да
- Кампания за популяризиране на е-книгите ни
ноември: подарявам
21.11.-07.12.: с Ал подготвихме индивидуализирано илюстрирано е-здание за frog
декември: подарявам
09-12.12.: разгласях подаръчната ни форма онлайн
10.12.: подканих ни да насърчаваме подаряването
13.12.: напомних ^
17.12.: напомних-2 ^
22.12.: напомних-3 ^
февруари: драматизирам
март: подарявам
22.03.: пуснах девиза + банерите за обсъждане
29.03.: разпределих задачи по банерите
април: подарявам
~ Помощ (но не самонагърбване ;)) в изработката на FB2 е-издания на алманасите „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009 и 2012. (2010-11 – когато се уговорим с ИнфоДАР.)
- Провеждане на Копнеж за зелени разкази (ама наистина ) (ноември-декември). Подготовка, издаване и разгласа на антология „Зелени разкази (ама наистина )“
01.11.: обявих в сайта ни
10.11.: известих приятелите и всичките си зелени контакти; пратих на превеждачите -> 15.11.: Maeva пое To Fell a Tree
12.11.: известих медиите, поканих ни да разгласяме; поканих подбрани автори
19.11.: помолих „За да остане природа“ да разгласят -> 20.11.: откликнаха
22.11.: правих първата партида разкази на журито
01.12.: доразпределих преводите
06.12.: пратих на мъдреците указания как да отговарят на участниците в Копнежа
07.12.: правих втората партида разкази на журито
15.12.: напомних на превеждачите
22.12.: правих третата партида разкази на журито
23.12.: дадох малко въздух на превеждачите
януари: редактирам преводите на „Светлячковая поляна“, Justice и To Fell a Tree
05.01.: правих четвъртата партида разкази на журито
07.01.: поканих авторите да се *хихик* образоват
01-11.02.: с журито финализирахме оценките
08.02.: проверих дали Дейвид Брин си е получил хонорара *хихик* -> получил го е
10.02.: завършихме коректурата на „Светулчина поляна“
11.02.: публикувах резултатите и споделих лични впечатления; писах на участниците
11.02.+: чудим се дали да включим едно есе-изненада -> 01.03.: подбрахме подходящите -> 07.03.: ... но мен ме повали стрес и оставих праводържателските уточнения на другите съставители ... те не посмяха
15.02.: с Ели Баховска завършихме превода (и коректурата) на Justice
16.02.: пратих подбрани на „Осем“
18.02.: напомних на участниците за допълнителните данни
22.02.: пратих ни за По-желаване; обявих Копнеж за корица, поканих худоцниците, сръчках Чобитлъка; заявих представяне в младежкия фестивал „За Земята“
23.02.: пратих анонс за кориците към „За да остане природа“ -> пуснаха го
25.02.: известих Приятелите ни за кориците
март: изредактирах основната част от българските текстове (това е най-готината група автори, с които съм работил досега :))
04.03.: писах и на останалите медии за коричния Копнеж
08.03.: поканих авторите/посредниците да пратят самопредставяния и кой ги е редактирал вече; напомних ни за По-желаването
11.03.: поканих Приятелите ни и участниците в Копнежа на младежкия фестивал „За Земята“; поканих ни да разгласяме
14.03.: четохме избрани откъси на фестивала
17.03.: с Мару завършихме редакциите по Oh, Give Me a Home
22.03.: обявих финалната фаза от подготовката; разпратих за коректура
25.03.: мъчих още малко To Fell a Tree; напомних на посредниците за самопредставянията –> Валя откликна
29.03.: напомних на авторите за самопредставянията -> почти сме готови
01-14.04.: с Християн доредактирахме „Единак“
02.04.: напомних на Наско за Бурмов -> не успя да установи връзка -> Бурмов се отлага
03.04.: пуснах откъс в сайта ни; известих приятелите ни за предстоящото издание
03-09.04.: с ядърце „Блог“ (демек Лъч) създадохме страницата в сайта ни
05.04.: напомних ни финалната фаза от подготовката; допитах Доглаждачите
05-13.04.: с Ели Баховска довършихме новата редакция на „Справедливост“
06.04.: качих предложенията за корица в сайта ни, сглобих таблица, поканих По-желалите да гласуват
09.04.: пуснах откъс в сайта ни; известих моите приятели в зелените среди + онлайн; добавих ново предложение за корица и напомних на По-желалите за гласуването
13.04.: почудих ни какво да правим с наградите; поканих Хрс да напише предговор -> съгласи се -> 16.04.: прати -> 17.04.: реда-коригирахме го
13-15.04.: с Нев редактирахме „Скалпелът на Окам“
13-16.04.: коригирах
15.04.: с помощ от Наско довърших представянията на авторите; известих ни, художниците и По-желалите за резултатите от Копнежа за корица
15-18.04.: осигурих от художниците корици без надписи; пратих им хонорарите
16.04.: обявих По-желаните корици и пуснах нов откъс в сайта ни
16-21.04.: с Purple дооформихме кориците
17.04.: написах послеслова; известих-2 онлайн
17-21.04.: с Ал е-ваяхме FB2; суетях се около Хрс и представянето ни пред Хранкооп на 22-ри (което тя изнесе в крайна сметка изнесе сама и чудесно)
20-21.04.: с Adi написахме медиен анонс и го разпратих
22.04.: публикувах изданието, разгласих го онлайн, разпратих на творческите участници и По-желалите
- Провеждане на Копнеж за растящо творчество ( януари февруари-март). Подготовка на антология с отличените текстове
06.12.: получих Копняната илюстрация
08.01.: поканих и излъгах другите журиращи
15.01.: отложих началото
13.02.: възобнових борбата
15.02.: написах условията и медиен анонс и ги пратих на журитата
16.02.: допълних условията и ги публикувах ; разпратих на учебните заведения
17.02.: разпратих анонса до медиите
18.02.: поканих доверените ни учители и всички участници в предни растящи/ученически Копнежи и писателски работилници
04.03.: създадох журиева и администрираща таблица, споделих с нуждаещите се, барабар с указания, пратих първата партида
11.03.: напомних ни, че събираме жури + администратори
22.03.: пратих втората партида
05.04.: пратих финалната партида
19.04.: уговарях срокове с журитата, помолих Тиана и Пешо Атанасов за помощ с награждаването -> Тиана желае :)
- Финализиране на Копнежа за човечни книги 2014. Провеждане на Копнеж 2015 (март-април)
07.11.: почти сме готови
17.11.: предложих вариации
29.11.: възложих задачи
18.12.: обявих резултатите и си споделих впечатленията; писах на медиите и на отличените автори
19.12.: разгласих онлайн
23.12.: напомних задачите
09.01.: с negesta представихме „Жената, която търсеше любовта“ в сайта, писах на Ивинела
25.03.: стартирах новия, създадох таблица, поканих ни да журираме и номинираме
02.04.: писах на медиите
03.04.: известих приятелите ни
19.04.: напомних ни да журираме и номинираме, пратих първата партида
- Разпращане на англоезични преводи на разкази към списания и конкурси (продуцентска дейност на Преводаческата школа)
ноември: залита
15.11.: питах Bill Katz за Campbellian 2015
декември: засилва се
07.12.: помолих Jason за Campbellian 2015 -> 25.12.: нема проблема
23.12.: поканих академиците да участват за Words without Borders; пратих Войника на Campbellian 2015 -> стигна
януари: тече; уговаряме с Вальо номинацията на Войника за Campbell
07.01.: ограмотих нас и „Осем“ за вредата от международните „успехи“
13.01.: пратих за Words without Borders -> 11.03.: зимват ме !!!
февруари: свисти; с Вальо работим (ама той повече – номинира го за Campbell, ура!) по разгласата на Войника
01.13.02.: продадох The Keresztury TVirs – yay me!
10-14.02.: благодарение на Хараламби Марков пратихме 6 предложения за The Book of SF
март: залита
10-12.03.: уточнявахме The Keresztury TVirs
април: лашка се
12-13.04.: доуточнихме The Keresztury TVirs
21-30.04.: уточнявахме Just the Two (of Them)
~ Разпращане на англоезични преводи на „Слънце недосегаемо“ и „Да пробудиш драконче“ към издателства и агенти
~ Обсъждане на pitch letters, литературни агенти и тънкости в американското книгоиздаване с Daniel
- Нови англоезични преводи/редакции на бг фантастични разкази
януари: редактирам The Day People Saw; Aurelion: The Coin
05.01.: редактирах Outside the Picture
27.01.: редактирах The Doll Factory
февруари: доредактирам The Day People Saw
март: с Деси и англочетящи юнаци довършихме The Day People Saw
15.03.: редактирах Do We Need Nature
22.04.: редактирах The Keresztury TVirs
28-29.04.: редактирахме Just the Two (of Them)
- Подготовка на още преводачи към английски език: възраждане на http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=375
(като част от Копнежа за превод на „За спасяването на света“ на английски )
~ Българо-румънски проект за двупосочен превод на фантастични разкази
- Подготовка на Aurelion: the Visual Novel
15.11.: удължих срока за включване в екипа до края на 2014-а
18.11.+: Мордред ни кефи с нови попадения в саундтрака (аз ли? аз фенбойствам...)
09.12.: подсетих ни посредством -sei трилогията (и похвалих Bright Future)
20.12.: подсетих-2 ни посредством Зимната Таласъмия
03.01.: създадох подфорума и поканих Aurelians
10.01.: стартирах дискусията по принципите
22.01.: създадох Гугългрупата и поканих Aurelians
24.01.: говорихме на живо на Зимната Таласъмия
26.01.: допълних дискусията по принципите
29.01.: отправих последно питане към бавнопроверяващите
31.01.: създадох таблицата със сцени и герои, призовах за помощ
08.02.: напомних за обсъждането на принципите и таблицата -> tuntori се задейства
14.02.: напомних-2, удължих срока -> tuntori се задейства-2
23.02.: напомних-3
март: ненасмогвах и дреболявих (но пък си насмогнах с интересни VN)
29.03.: генерирах генерална идея за постройката
09.04.: разпратих идеята за обсъждане
- (Продължаващо) обучение на Чобитите. (Повече Мъдреци! Повече действеници! Повече! :) )
ноември: помагам на новите Чобити да се аклиматизират; на старите обяснявам каквото смогна (освен ако не е за режим „Сидхарта“); редактилницата си тече
07-19.11.: дружно писахме какъв кеф ни беше лятото
26-27.11.: уредих страницата за изчерпаните х-ниги
декември: обучавам ядърце „Блог“; редактилницата си тече
01.12.: обявих плана „Кал“ до октомври 2015-а
06.12.: напомних за изчерпаните х-ниги -> frog прати -> възложих на ядърце „Блог“ -> 11.12.: negesta пое
07.12.: с Нев възродихме ядърце „Пресяващи“
22-23.12.: обясних на Мъдреците за даровете и автографите
23.12.: подканих ни да си осъвременим ядърцата и дейностите
30.12.: дообясних за мълчаливия януари
03.01.: актуализирах Ядрото, Сподвижниците и ядърцата и подканих отговорниците и Мъдреците да мислят къде са големите дупки
03-06.01.: с отбрани Чобити, покрай подготовката на „Промяна“, си говорим за професионализъм (хахахах)
06.01.: пратих подкана на Габ като Съгледвач
13.01.: обучавах ядърце „Е-книги“ как се вгражда посвещение
18-22.01.: Хрс и Люба ми направиха смях и забава в poslednorog-a
19.01.: обучавах ядърце „Блог“ какви промени правим в блога при ново издание
22.01.: обучавах Мъдреците как да разчистват мъртви медийни контакти
февруари: обучавам си ги аз, най-различни неща, ама какви ли бяха и кой ли ги чу... :D
12.02.: проведох допитване как разгласяме книгите си
март: продължавам примерите за ефектен (?) екшън в Goodreads
08.03.: обясних как се следят лесно промени в Гугълтаблици
11.03.: обясних как следим за медийни анонси през Гугъл
15.03.: обяснявахме се за приходите от х-„Играта“
15-18.03.: организирах стратегическата среща „Как разгласяме книгите си“
21.03.: проведохме срещата
22.03.: подпитах има ли желаещи да вкарват посвещения в е-книгите
21-25.03.: благодарение на Лъч разбрах колко е ценна digest опцията в Гугълтаблиците
02.04.: обясних още една тънкост на Goodreads; и как се познава кога ваш коментар е заминал в спама на блога ни
05.04.: осветлих отгатването на авторовата девственост в растящите Копнежи
06.04.: натъртих как гласуванията ни прави По-желали
22.04.: разсъждавах кога добавяме медийни контакти
- (Продължаващо) сближаване на Чобитите - настоящи и бъдещи . (Повече споделяне! Повече взаимопомощ! ПО-ВЕ-ЧЕЕЕ!!! :D :D :D )
21.11.: задействах РД-то на ЧоБи
27.11.: обявих РД-то в сайта ни, писах на приятелите
04.12.: РД-ействахме
13.12.: уредих декемврийски дар
февруари: случих жива среща в кафето на Ориндж; няма да се повтори ;)
08.03.: пуснах поредната вълшебна таблица
- Привличане на повече млади приятели/Чобити – особено сред учениците и студентите. Популяризиране на ЧоБи сред по-младите читатели (растящите Човеци): детски домове, училища, университети, младежки форуми, фестивали...
16.02.+: уговаряме участие в младежки фестивал „За Земята“
08.03.: пратих описанието ни за фестивала
11.03.: поканих Приятелите ни и участниците в Копнежа за зелени разкази на фестивала; поканих ни да разгласяме
11-13.03.: доорганизирах участието ни на фестивала
14.03.: участвахме
- Търсене на сродни духове/партньори
19.11.: с negesta писахме на Анастасия Карнаух
28.11.: поканих Wishbox
14.01.: говорихме си със Сашо и Жоро от Шадоуданс
23-25.01.: Зимна Таласъмия! Йееее! (Бисер може ли да се брои като нов партньор? ;))
06.02.: привлякох Валентин Д. Иванов :o :shock: :? ... не питайте защо чак сега...
15-19.03.: направихме заварката с Влади Божилов в BBC Знание
29.03.: препратих идеята за Замунда
05-13.04.: организирах партньорство с Uchi.bg, Teenews.eu, Projectmedia.bg и Pixelmedia.bg (партнира ми Лъч)
05-19.04.: ръчках ни (1,2,3) да поканим „Млади за Земята“ за партньори -> 24.04.: Лъч се задейства -> 28.04.: допълних го
14.04.: свързах ни със „Зелен“
14-19.04.: ръчках ни (1,2) да поканим timeheroes.org за партньори -> Габи прати техен имейл (но никой не им е писал)
15.04.: поканих ни на представянето на „Място за бъдеще“ на 24-и
15-16.04.: уредих ни (чрез Mokidi) с реклама в Sci Phi Journal #5 (и листовка за Еврокона)
17.04.: ръчнах ни да се обвържем с Хранкооп -> Люба обеща (но не виждам да им е писала)
18-30.04.: възстанових връзката ни с Ани от Накама
23-26.04.: вършах на Еврокона (и продължавам)
– Подготовка и провеждане на зимна писателска работилница
10-13.12.: подготвих почвата
14.12.: обявих в сайта
15.12.: отворих тема във форума , писах на пишещите
22.01.: пратих първите задачи
26.01.: пратих текстовете
30-31.01.: пратих коментари по текстовете
31.01.-03.02.: мина, че и хубаво
04.02.: пратих записите
- Подготовка на лятна писателска работилница
- Участие в литературни, преводачески, издателски, феновски, популяризаторски конкурси
13-17.12.: помагах на Maeva
25.12.: участвах при Трубадурите, нестандартно
27.01.: пратих на „Осем“
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
20.03.: кандидатствах за Созополските семинари по творческо писане
25.03.: разгласих ни пред медиите, поканих ни да предадем нататък
28.-30.03.: участвах в Рашко Сугарев
~ Организационна и логистична помощ със снимането на уеб-сериал по „Аурелион“
13.02.: предложих ни за препоръчвана номинация в НФН -> 19.02.: приехме
25.02.: поканих По-желалите и участвалите в книги на Светлинките да подкрепят в НФН
~ Пренасяне на х-нигите ни на едно място: НЕ в стаята ми
~ Тайната ми мисия
декември: вършее
януари: подрива
февруари: дебне
март: саботира
април: ферментира
... Така като си гледам плана – няма да го бъде. Но на принципа на българина „Кой?! Аз ли не мога?!?!“... кой знае, кой знае... :D - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Thu Dec 10, 2015 12:06 pm Re: Труд и творчество Thu Dec 10, 2015 12:06 pm Re: Труд и творчество
Четвърти национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов”
Тема: „Светът под лупа” в направления „Публицистика“ и „Радиожурналистика“
Краен срок: 5 март 2016 г.
Резултати: -
Възраст: ученици от ІІ до XII клас в три възрастови групи: ІІ-ІV клас, V – VIII клас и IX – XII клас. Допускат се индивидуални и колективни участия.
Вид творба: В Раздел 1 Публицистични материали за вестник - интервю, публицистична статия, очерк, репортаж - участието е индивидуално.
В Раздел 2 Ученически вестници - вестници на хартиен носител, електронни вестници – участват екипи, които не издават вестници на хартиен носител. Участието е само колективно.
В Раздел 3 Радиожурналистика - радиопредаване, интервю, репортаж.
Изисквания: Изискването към творбите в раздел 1 е да бъдат до 3 страници, написани на компютър, шрифт Times New Roman, размер 12. Учениците имат право да участват с 1 творба в жанр, но с не повече от 3 творби в раздела. Публицистичните материали да са на хартиен носител или изпратени на електронната поща на конкурса. В раздел 2 екипите участват с по два броя вестници от учебната 2015/2016 година. В Раздел 3 Участието с радиопредаване е колективно с времетраене до 15 минути.Участието с интервю и репортаж е индивидуално с времетраене до 5 минути. Колективите имат право да участват с не повече от 2 радиопредавания. Индивидуалните участници имат право да участват с не повече от 2 творби в жанр.
Изпращайте творбите на адрес: гр. Разград, ул.„Трапезица” № 1, Център за ученическо техническо и научно творчество или на e-mail: gr.popov - в - abv.bg . Към всяка творба да бъдат посочени следните данни: трите имена на ученика, училище /извънучилищно звено/, клас, телефон, е-mail; ръководител /име и телефон за контакт/.
Награди: -
Повече информация: http://wp.flgr.bg/2015/12/08/%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD/
Конкурс за разказ, посветен на климата 2016
Конкурсът е обявен от Imagination and Climate Futures Initiative и College for Liberal Arts and Sciences на Arizona State University.
/В журито на конкурса ще бъде Ким Стенли Робинсън , това само като допълнителен стимул :) /
Тема: Климат
Краен срок: 15 януари 2016 г.
Резултати: април 2016 г.
Възраст: -
Вид творба: разказ
Изисквания: Английски език. Използва се формата за участие на сайта, разказът да е до 5000 думи във формат pdf, .doc, .docx, .rtf, .txt. Във файла не трябва да има каквато и да е информация, подсказваща кой е авторът му. Всеки автор може да участва с до 3 разказа.
Награди: Носителят на Голямата награда ще пилучи 1000 щ.д., още трима финалисти ще получат книги с автограф от Паоло Бачигалупи, колекция от най-добрите разкази ще бъдат публикувани в онлайн-антология.
Повече информация: https://climateimagination.asu.edu/clificontest/ - 3 Been thanked
- Adi Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Sun Jan 24, 2016 11:58 pm Re: Културни събития Sun Jan 24, 2016 11:58 pm Re: Културни събития
След НДК веднъж, след 2 бр. в Пловдив/Бургас в една вечер, след Варна, след други два броя в Люмиер в една вечер
този филм ще го дават отново пак по изключение - 27 и 28 януари (сряда/четв.), 19 ч., Люмиер. Сигурно 12 лв.
https://www.facebook.com/events/1677034295868321/
"Някой посети душата ми" по част от "Братя Карамазови" http://mariuskurkinski.com/?p=324
С изключително участие на Мариус Куркински . Това значи единствено :>
Režie: Стефан Ненков-3inSpirit
С музика на Дживан Гаспарян.
Гледах го два пъти. На път съм да потретя. Първия път заспах, защото бях изтощена. Втория път бях будна, но не всичко запомних добре, защото нали първия път не бях напълно в съзнание през цялото време. Третия път се надявам всичко да разбера.
Филмът произведе поразителен ефект върху Мо. Първо бяхме едни от последните, които напуснаха залата - Мо попиваше от музиката и атмосферата. Второ - мълчеше повече от мен, което значи, че е останал без думи (и е внимавал във финалните надписи). Трето и най-важно: не ме припря да тичаме за един зелен светофар !!! Измънка нещо от рода на че нямало закъде да бързаме :shock: Такова нещо аз вече почти 7 години не помня :shock:
Замислете се дали да не отидете на филма, с мен (по възможност в четвъртък) или без мен. - 3 Been thanked
- frog Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Thu Apr 21, 2016 9:05 am Re: Труд и творчество Thu Apr 21, 2016 9:05 am Re: Труд и творчество
Десето издание на Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша”
За автори на възраст над 18 години
Тема: -
Краен срок: до 24 май 2016 г., включително (важи датата на пощенското клеймо)
Резултати: ?
Възраст: над 18 години
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Конкурсът е анонимен. Всеки автор може да участва с не повече от три непубликувани стихотворения.
Стихотворенията се изпращат в пет екземпляра, в запечатан плик, а в малък запечатан плик се прилагат лични данни (трите имена, дата на раждане, адрес и телефон за връзка) на адрес:
София 1000, пл. „Славейков” № 4, Столична община – Дирекция „Култура”, за конкурса „В полите на Витоша”.
Материали не се връщат.
Награди: Първа награда – 800 лв. и малка пластика
. Втора награда – 500 лв.
. Трета награда – 300 лв.
. Съпътстваща награда за млад поет до 25 години – 300 лв.
Повече информация: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23339&sid=7 - 3 Been thanked
- Adi Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Mon Oct 17, 2011 7:19 pm Бавно ваяние / Slow Sculpture Mon Oct 17, 2011 7:19 pm Бавно ваяние / Slow Sculpture
Тема за новелата на Теодор Стърджън, включена във „ФантАstika 2008“ .
За Slow Sculpture на Theodore Sturgeon бих могъл да напиша нещо много дълго, ако имах нужното за самочувствието ми вчитане в този спиращ дъха разказ. Понеже го нямам (още), ще опитам кратка ода за първите 92 думи. Или, в не дотам романтически дух, ще ги подъвча малко.
Когато се заема да описвам и споделям вълнението си от подобни ярки текстуални фасетки, често се присещам за онази сцена в Амадеус, когато Салиери го пита дали е чувал една негова творба, а Моцарт му отвръща: "Ah, yes, it yielded some good things."
В моя случай, разбира се, снизхождението е с обратната посока: "Мога ли да изплагиатствам този ефект някъде, някак? Мога ли да го използвам и развия без да изглеждам като идиот?" Може би звучи прекалено инструменталистко, но не крия желанието си да пиша, а инструменталисткото вникване в изкуството съпъства всички етапи oт развитието на всеки творец.
Ето и думите:
"He didn't know who he was when she met him—well, not many people did. He was in the high orchard doing something under a pear tree. The land smelled of late summer and wind—bronze, it smelled bronze.
He looked up at a compact girl in her mid-twenties, at a fearless face and eyes the same color as her hair, which was extraordinary because her hair was red-gold. She looked down at a leather-skinned man in his forties, at a gold-leaf electroscope in his hand, and felt she was an intruder."
Откривам, че в последно време се опитвам да владея увлечението си по поетическите свойства на прозата, за сметка на по-ненатрапчивите й средства за въздействие. Търся усещания с асоциативен потенциал от по-висок порядък от този, който имат, например, неща като алитерация и ясно изразен ритъм, ярки сравнения и метафори и други форми на лесно разпознаваемо нахлуване на ред/безредие в плътта на текста. (Това не значи, че ги ценя по-малко.)
Цитираните два абзаца ме включват в този по-висок естетски режим.
С изключение на синестетичния образ на миришещата на бронз земя, текстът не е стилово забележителен в смисъла на т.нар. "пурпурна проза". Къснолятната-ранноесенна цветова палитра на пасажа обаче е изключителна - започва с крушовото дърво и продължава с представата за бронз; с червено-златната коса на момичето, очите й, изключителни, също червено-златни; следва кожата му, като обработена; и електроскопът и златните му листи/листа (второто, ако човек се остави на асоциативната връзка между the pear tree and the gold-leaf). Съчетанието на цветовите нюанси на всички тези детайли превръщат думите в картина. Не описание - картина. А този вятър, промъкнал се в края на първия абзац, позамазва импресионистично очертанията (синестезията, по същество силно импресионистка словесна фигура, също дава своя дял за това), може би разрошва косата на девойката, раздвижва листата на на крушата.
Още по-великолепно - краят на пасажа, "...and felt she was an intruder", и контрастът му с визуалната хармония на картината, част от която е и собственото й червено-златно (червено злато?). Може да се чувства натрапница, но е като че ли точно там ще намери мястото си. И тя го намира. Но този контраст не е единствен. Тя е компактна - неразтворена още в щедрите импресионистични мазки на картината, отделена. Ще намери мястото си, но процесът едва започва. Неговата кожа е груба, като обработена, той е брониран/ранен и зараснал накриво? Хармония (ще) има, но не идеална. Не още, а може би и никога няма да бъде (нейната евентуална непостижимост е загатната само няколко абзаца след това) - но ще е хармония.
Асоциации, разбира се, и все неочевидни. Аз си ги оформих на около шесто препрочитане. Ако сменим гледната точка: изгъзици. Акробатики на въображението. Преинтерпретация. Възможно е.
Преди няколко месеца рецензирах разказ в един творчески курс. Нямаше никакви индикации къде се развива действието, с изключение на две - едно момче се обърна към друго с "mate", а героинята използва израза "like a cangaroo caught in the headlights". Когато се събрахме, похвалих авторката, че толкова фино е въвела реалията, само чрез едно обръщение и лека промяна на идиома, където обикновено фаровете пленяват сърната.
Тя ме изгледа странно. Всички ме изгледаха странно. Водещият курса, блестящ поет и университетски преподавател по литература, ме изгледа странно. Накрая, с много уговорки, приеха, че има може би някакви причини да си фантазирам, че съм в Австралия, а само един човек каза, че всъщност би било логично да си помисля това. Този случай ми напомни, че подобни полети на въображението, независимо колко добре си мисля, че съм ги обосновал, си остават полети на моето въображение, а то трудно може да понесе на гръб още няколко. - 3 Been thanked
- Trip Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Mon Nov 28, 2011 2:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Nov 28, 2011 2:51 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Любимото ми стихотворение от Виолета Христова
:mrgreen:
"Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне...
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно...
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи, чете различни знаци
и в празнодумие не пада...
Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва." - 3 Been thanked
- divna3 Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Thu Dec 01, 2016 12:44 pm Re: Труд и творчество Thu Dec 01, 2016 12:44 pm Re: Труд и творчество
МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ-КАЗАНЛЪК, 2017г.”
Тема: „Белоцветните вишни”
Краен срок: 01.03.2017 г.
Резултати: 12 април 2017 г.
Възраст: всички автори от България и чужбина, при условие, че са навършили осемнадесет години.
Вид творба: стихотворение
Изисквания: Творбата, изпратена на e-mail: konkurs_2017_vishni - в - abv.bg, трябва да бъде придружена от следните данни за участника: имена, дата на раждане, адрес, телефон и e-mail за връзка.
Награди: На отличените поети ще бъдат раздадени: първа, втора, трета и три поощрителни награди. Наградата на издателство „Палмира“ е издаване на стихосбирка.
За повече информация: https://www.facebook.com/SdruzenieVisnevCvat/
Националния детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка”
Тема: свободна тема
Краен срок: 20.12.2016
Резултати: ?
Възраст: деца в две възрастови категории: 9-12 години и 13-15 години
Вид творба: приказка
Изисквания: Всеки автор може да участва с приказка (до три печатни страници), в четири екземпляра, изпратени в запечатан плик, като изпише върху всеки от четирите екземпляра лични данни (трите имена, дата на раждане, град, точен адрес, училище и телефон за връзка). Изпращайте творбите до Деловодството на Дирекция “Култура” или изпратени по пощата (важи пощенското клеймо) на адрес:
София 1000
пл. “Славейков” №4
Дирекция “Култура”
За конкурса “Ще ти разкажа приказка”
Награди: Първа награда – лаптоп
Втора награда – таблет
Трета награда – таблет
Поощрение – книги
За повече информация: http://www.sofiaculture.bg/index.php?show=konkursi#o171 - 3 Been thanked
- Adi Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Thu Feb 08, 2018 10:54 am Re: Образованието Thu Feb 08, 2018 10:54 am Re: Образованието
И за противовес, един хубав пример за отношение към студенти и създаване на подкрепяща среда. Вчера получих следното писмо:
Здравейте Колеги,
Знаете ли че в НБУ има място, където бихте могли да намерите събеседници и съветници относно въпроси като :
• разпознавам ли себе си и интересите си в програмата, която избрах?
• мога ли да направя учебния си график по-гъвкав, така че да се съчетае с други мои занимания?
• мога ли да направя програмата си по-богата, по-опростена, интердисциплинарна (в която се съчетават курсове от различни програми)?
• защо изучавам задължително определени курсове?
• искам ли да направя нов избор за образованието си или това в НБУ потвърждава първоначалната ми идея за него?
• не съм сигурен/сигурна дали се справям, как да си помогна?
• кои са приоритетите за мен в момента? Да уча, да работя и да уча, максимално бързо да приключа с образованието си? Други?
• твърдо ли съм решил да прекъсна обучението си?
• нуждая ли се от промяна – в ученето си, в начина си на живот?
Готови сме да изслушаме и препоръките и идеите ви. Те ще ни помогнат да се развиваме заедно.
Ако искате да поговорите по тези и близки до тези теми, заповядайте в Центъра за програмно ориентиране на студентите в офис 102, корпус 1.
Успешна сесия,
Центъра за програмно ориентиране на студентите
[контакти]
Къде сте, млади, тук четящи чобитчета, да допуснете с отворени обятия идеята за учене в НБУ, вместо в някой държавен университет? :-) Къде ти беше главата, Лъчезаре, та не почна направо в НБУ...
За яснота: "програма"="специалност". - 3 Been thanked
- Лъч Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Mon Apr 23, 2018 10:27 pm Re: Образованието Mon Apr 23, 2018 10:27 pm Re: Образованието
Тази идея я имах още през 2012-а, обаче тогава обстоятелствата (и обратната връзка от малкото хора, с които я споделих) я застреляха.
Изглежда обаче не съм бил единствен с такава мечта.
https://twitter.com/ethanschoonover/status/987545539947380738
Линкът говори сам за себе си, макар да трябва да се направи малко контекстуален "скок", за да се изясни напълно картинката.
Затова я изяснявам предварително: Човекът е преподавател, който е успял да уреди в американско СОУ да се организира клуб по настолни ролеви игри (D&D в този случай, ама все пак! ). Впоследствие в училището се появя свободно място за нов избираем предмет и той успява да убеди училищното настоятелство да създаде ПРЕДМЕТ (class) с истинска програма, в чиято основа са нРИ . Самата програма включва математико-статистически анализ на вероятности, творческо писане, регионална екология, картографиране и тн.
(Тоест все неща, които геймърите принципно от десетилетия знаят, че РИ развиват като умения.)
Нататък всичко е в коментарите.
"Благородно" завиждам, но и съм радостен, че хоризонтът в тази посока на човешкото въображение се развива. - 3 Been thanked
- Radiant Dragon Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Sat Apr 06, 2013 8:40 am Re: Тема за коректори Sat Apr 06, 2013 8:40 am Re: Тема за коректори
Това не го намирам обяснено в новия правописен речник, но го знам отпреди:
Главна буква за учтива форма се пише в официални документи и кореспонденция. В недотам официално общуване (каквото е повечето в пощата на ЧоБи) и особено в художествената литература се пише малка. - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Mon Oct 22, 2018 4:59 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Oct 22, 2018 4:59 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Включих се в редакторската работилница, за да мога да помагам както на ЧоБи с редакциите, така и за да мога да редактирам собствените си творби. Четенето и писането са две от най-любимите ми неща и уменията за редактиране определено могат да ми вършат работа и за двете и определено могат да подобрят второто.
Авторите, които ме вдъхновяват най-много са:
Стивън Кинг, Джеймс Ролинс, Габриел Гарсия Маркес, Роулинг, Толкин, Орсън Скот Кард, Арчибалд Кронин, Сергей Лукяненко, Деси Нико. А освен тях, по принцип може да ме вдъхнови всеки автор, който има гладък стил на изразяване и е вложил интересни идеи в творбите си
А дали пиша? Да, определено. Започнах да пиша стихове още от детството си, но, разбира се, тогава бяха малко детски. След това продължих да пиша чаак до сега (и се надявам, че ще продължа и занапред). В началото яха предимно любовни стихотворения (типично по тийнейджърски), но сега се опитвам да засегна малко по-важни въпроси (в началото се получаваха не особено добре, но смятам, че с натрупването на опит определено се подобрявам). А голямата ми цел е освен стихове да премина и към проза, но засега не съм започнала да се развивам в тази насока. - 3 Been thanked
- Вики Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Sun Jan 12, 2020 2:01 pm Re: Образованието Sun Jan 12, 2020 2:01 pm Re: Образованието
Captain Fantastic - много добър филм за нормалното отношение и възпитание родител-деца
И понеже показва модел за алтернативно възпитание и развитие - има доста забавни моменти, включително за храната:
- What's Cola?
- Poison water.
Гладни, седнали в някакво бургер заведение.
- Well, let's go.
- Why?
- Becos there's no actual food on this menu. - 3 Been thanked
- Люба Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Fri Mar 14, 2014 11:34 pm Ръбът на края на света Fri Mar 14, 2014 11:34 pm Ръбът на края на света
Когато писането ми е пейзажно и невъзможно кратко...
Ръбът на края на света
Обичах да съзерцавам неща от ръба на края на света. Гледах с часове как небето прелива от розово в черно и от лилаво в жълто. Огненочервеното беше любимият ми цвят - и най-краткотрайният. Трябваше да внимавам да не поклащам крака. Почвата беше ронлива - от време на време се откъсваше от ръба и пропадаше в нищото. А после бавно започваше да се превръща в дете: песъчинките се раздвижваха вихрено, оформяйки ръце, крака, тяло, глава, дори фини детайли като върхове на нокти или треперещи мигли. Докато падаше, детето винаги се усмихваше. Накрая изгубвах от поглед всички тях, всичките песъчинки, всичките деца, в сивото на заводите отдолу. Димът на комините приличаше на отровен захарен памук на фона на нежното пастелено на облаците. И, странно защо, цветовете им така и не се смесваха. Градът и небето бяха като два различни свята, които се докосваха, но никога не се преплитаха. И бяха живи, пъплещи, променящи се. Небето се вихреше. Градът жужеше. Небето пламтеше. Градът тракаше. Небето сияеше. Градът туптеше.
Глождеше ме обаче, че те бяха навсякъде. Не можех да погледна над небето. Не можех да надзърна под града. Седейки там, на ръба на края на света, си представях, че съм затворен в стъклен глобус от небе и град, от град и небе. Глобус без никаква пролука към друго измерение.
В следващия момент обаче настъпваше 4:44 и часовникът ми започваше настоятелно да звъни. Това беше моят праг на наблюдение, времето, в което трябваше да се сбогувам с децата (песъчинките) на ръба на края на света. Изправяйки се, отронвах повечко от тях и се проклинах за небрежността си. Пропадайки надолу, те ми помахваха с песъчливите си ръце. Не им отвръщах, защото беше 4:44. Вместо това им обръщах гръб и пристъпвах назад, към мястото, където ръб на края на света не съществува.
Излязъл от стъкления глобус, вече не виждах небе и град.
Все пак, не мога да виждам нищо. Аз съм слепец. - 3 Been thanked
- Purple Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Tue Mar 10, 2020 7:36 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Mar 10, 2020 7:36 pm Re: Любимите компютърни игри
За всички фенове на The Elder Scrolls:
Когато имате нужда да убиете мозъчни клетки с хилене:
Nondrick's Non-adventure
Има и „продължение“ в Skyrim:
The Elder Strolls - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Thu Nov 16, 2017 3:28 pm Горната земя Thu Nov 16, 2017 3:28 pm Горната земя
... е ново мъничко издателство с голяааамо сърце.
Ето.
И вижте коя книга на Калоян Захариев си поръчах току-що... - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Thu Dec 04, 2014 11:47 pm Re: Основи на Човешката библиотека Thu Dec 04, 2014 11:47 pm Re: Основи на Човешката библиотека
04.12.2014: Звукозапис от осми рожден ден на ЧоБи (и премиера на „Песента на ханджията“)
Съдържа няколко различни отговора на въпроса „Защо правим ЧоБи“.
Текстовете, които четох аз, може да разгледате на спокойствие:
- от „Песента на ханджията“: предговор + откъс
- от „За спасяването на света“: в предговора , след „Започвам с най-фината, най-трудно уловима промяна“
- от „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“: откъс - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Mon Aug 24, 2020 1:31 am Re: Писателска работилница в Кранево, август 2020 Mon Aug 24, 2020 1:31 am Re: Писателска работилница в Кранево, август 2020
Това стихотворение го оставям тук, защото съдържа част от отговорите за трудностите на думите да бъдат себе си, поради човешката природа - част от нея - свързана с амбиции за въздействие, власт и политика; друга - избираща неграмотност и правописни грешки; трета - (тази в темата тук) - наслаждаваща се (подозирано или не) на неспособността (си) да чуе и разбере с безстрастно намерение, чисто и еднозначно, отправеното послание или съобщение. И да му отвърне по подобен начин.
Трудно е да бъдеш дума…
от Мария Донева
По идея и вдъхновение от Иво.
Трудно е да бъдеш дума
в глупав и лъжовен свят.
Ти се мъчиш да си умен,
те те дърпат все назад.
Казват те в обратен смисъл,
ползват те със задна цел..
Някой криво те записал,
друг пък криво те прочел.
Трети тъй те е цитирал,
сам не можеш се позна.
Сляп на тъмно те гримирал,
глух те чул сред тишина.
По въпроса с правописа...
Той е болен, тъп въпрос.
Зле ти става и те втриса
с автор, граматично бос.
А редакторът те реже,
и те мачка, и те кълца.
Друг пък, прекалено нежен,
над останките ти хълца.
Извратени преводачи
бавно те въртят на шиш.
Ако нещо друго значиш,
най-добре да си мълчиш.
Да си дума е прокоба.
Да си дума е съдба.
Роб си в речника на роба,
на слугата си слуга.
Ако политик те сдъвче,
си изплют и погнусен –
жребият ти е такъв, че
си оставаш омърсен.
В сух доклад ти е затворът.
В кома си във скучна книга.
Мило с теб да си говорят
хората – това ти стига.
В приказка да те разкажат.
Във писмо със случки стари.
Нежността ти да покажат
в хайку – като във хербарий.
Да си дума е щастливо,
ако мъдрост вложат в тебе.
А от всичко най-красиво е
да те изговори бебе. - 3 Been thanked
- Люба Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Tue Jan 25, 2022 12:48 pm Re: Мирослав Моравски Tue Jan 25, 2022 12:48 pm Re: Мирослав Моравски
Плановете са си планове, но друго си е изпълнението. Из пощата, как проектите стават реалност:
Привет от щаба на операция "Античен Театър"!
Стъпка номер едно е вече налице - след много сложни физиологопедически упражнения и мотаене най-вече от моя страна - имаме действащ уебсайт:
http://www.moro.bg
в който може да се абонирате за известия от мен, и после спокойно да ги пратите в спама, без да разбера, (щото тука по-неудобно). :)))))
Имаме също и завършено видео на първата песен от "Да опазиш Сребра Невяста" - "Китару под мишкуту", изсвирена и записана на живо на представлението в Славянска беседа.
Затова ви каня специално да ви ги представя и да ги отпразнуваме другата седмица, на 03-ти февруари в Бара на Кръпките , където ще представя песните от цялото надсвирване, на което музиканта Благун ("Да опазиш Сребра невяста"), имаше големия "късмет" да бъде вербуван от Пейо Хвърчилеца за сватбарски свирач.
Началото е в 20.00 ч., заповядайте!
\m/
П.П. Ако преди първото кафе повториш няколко пъти бързо "Китару под мишкуту" се получава интересен балканско-азиатски микс - 3 Been thanked
- Топчо Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Mon Feb 15, 2016 5:59 am Re: Свободна книжарница Mon Feb 15, 2016 5:59 am Re: Свободна книжарница
Вчера позакъснях на свободната книжарница, но на първото тръгване споделих какво съм си избрала и попитах интересуват ли се от електронни книги. Накрая предложих да дам линк в събитието .
Простете, че пиша след събитието (по принцип не одобрявам това :> )
Участвам в Човешката библиотека и изпитваме искрена нужда от читатели, за да имат смисъл книгите, които издаваме и подкрепяме. Имаме електронни книги, които не са обвързани със заплащане (само чуждоземските 2 заглавия от 20) http://choveshkata.net/blog/?p=3107. Получават се чрез поисквателно писмо :} до електронната поща след списъка на посочената web страница.
Имаме и хартиени книги. От тях сме заделили библиотечни бройки - за т. нар. ни Обществено крило, замислено като заемна библиотека. Но понеже от години не функционираме със стационарен обект (най-общо казано по финансови причини), обменът на библиотечните бройки ни е затруден в момента незнайно докога.
От днес до края на февруари сме в активна почивка, но ако в гореспоменатата електронна поща междувременно постъпят молби ^_^ за конкретни електронни книги, ще бъдат обслужени при първа възможност. Приятно разглеждане!
I hope there be new friends. - 3 Been thanked
- frog Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Fri Mar 11, 2016 2:44 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Fri Mar 11, 2016 2:44 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Тъй, продължаваме.
Сега, след като сме извършили малко техническа поддръжка, минаваме към първата доза съвети за намаляване/отстраняване/предотвратяване на творческия блокаж.
Отново микро-пост "на парче" с три точки:
1. Творческият блокаж е като хашиша - той се усвоява от организма бързо, но се разгражда/преработва изключтелно бавно . Затова е много важно да се ползват превантивни мерки, защото те са най-ефикасни в борбата срещу творческия блокаж. Ако обаче все пак сме допуснали да се получи натрупване, какъвто по принцип е случая, вижте точка 2 за метод, който позволява временно да се "заобиколи" блокажът, докато се пречистите . Ако пък сте с добри навици по отношение на вътрешната (душевната) чистота, преминете направо към точка 3.
2. Никаква "консумация" на чужди творения преди творене - Когато четем книга, гледаме филм, играем компютърна игра, слушаме музика, съзерцаваме скулптура/картина, или четем за подвизите на някой исторически приключенец (напр. сър Франсис Дрейк) ние (или поне АЗ) неизменно влизаме в резонанс със съответното творение/творчество и в зависимост от степента на чувствителност/емпатия донякъде се СЛИВАМЕ с творението. Обаче къде е проблемът в това?
Обяснението е малко сложно, защото сега ще навляза в територия, където думите не са подходящо средство за предаване на информация. Бележка: следните неща са само ТЕОРИЯ, при това много вероятно непълна .
Всяко живо всяко същество, и в частност човекът, изначално притежава три (3) основни първични функции : преживяване , създаване , (само)усъвършенстване . Първата фунция винаги е включена по дефолт и НЯМА начин да бъде изключена, освен чрез "дръпване на щепсела" (па дори тогава няма баш гаранции, if you catch my drift). Втората функция е фунцкията на създаването, тоест творенето , при което крайният резултат е качествено ново НЕЩО (няма значение к'во). Третата функция е (само)усъвършенстването, тоест подобряването на онова, което ВЕЧЕ съществува, независимо дали сме ние самите, или наше предходно творение. Сега, особеностите на втората и третата функция е, че те са срещуположни/противопоставени/антиподни . Ще рече, че те взаимно се изключват и употребата на едното пречи на другото. ВЪЗМОЖНО е при силно просветени индивиди да се ползват и двете едновременно, 'ма туй е трудно и аз още не съм постигнал такова равнище, така че допускам този факт само на принципа на универсалността.
Та врътката е, че когато човек е в творчески блокаж, той е предразположен към "неактивност" по отношение на творческата си първична функция. Което (макар невинаги!) го прави по принципа на "природата не търпи празно" по-предразположен към третата функция (/само/усъвършенстването), защото това е естествено стремление на индивида: ако не може да твори, значи се нуждае от още развитие (усъвършенстване), за да стигне необходимо равнище на творец. Обаче в нашия случай ние сме "задръстени" и затова вътрешния ни инстинкт казва "Ами, тогава още усъвършенстване" и още, и още, ама в един момент везната се килва твърде много и от един иначе здравословен естествен механизъм се получава "спирала на смъртта".
Затуй подходете към процесите на творене/усъвършенстване като към хранителна диета - поддържайте баланс . Ако сте твърде "запушени", или "претоварени", намалете "дажбата" в едната област и увеличете максимално (според актуалните ви възможности) приема в другата област.
Което най-сетне ни довежда до самия съвет - Ако смятате да творите по време на творчески блокаж, в никакъв случай не се ангажирайте с други творения, най-малкото от същата категория. Минималният предварителен диапазон (поне за мен) в това отношение е минимум две седмици преди творене, а за по-добре е месец-два. Докато "постите" е допустимо да имате контакт с тангентиални неща, които нямат допирни точки с вашата област на творчество, или са много леки - например, ако пишете приказна фантастика можете да гледаде колежански комедии, или ако филмирате исторически военен екшън няма проблем да поцъкате The Sims.
ПП. Research-ът СЪЩО се брои за "(само)усървършенстване"! Така че внимавайте, докато се изучавате по дадена тема, да не "надградите" над целите си! Ако все пак сте хардкор перфекционист (като мен), поне гледайте намисленото творение да достатъчно издръжливо на "бой".
3. Потърсете вдъхновение в собствената си среда, или в нещо, което вече е направено - Наскоро ми хрумна, докато правех един мисловен експеримент, че ако в животът ми беше протекло едно спефично събитие, цялата ми житейска история след това можеше да прерасне в драматичен епос на 2.5 континента, от София до Хонг Конг, включващ бягство, престрелки, авантюризъм, интриги, геополитически сътресения и промени в целия световен ред. Фокалната точка на всичко това... беше хипотетичното ми решение да обера инкасо автомобил. :D
С горния пример показвам (и това аз го осъзнах чак на тия години, през 2015-а), че понякога, човек не се нуждае да се пресяга надлъж и нашир към безкрайния простор на идеите, правейки четириизмерни огънати лупинги в многопистовия трилентов лабиринт логиката, за да получи вдъхновение. Достатъчно е да включи magic if-а (google it), да реши, че счупената чаша тази сутрин всъщност можеше да е безценен артефакт и историята е налице.
Друг вариант е да погледне себеподобните на бъдещото си творение ('ма да внимава да не "блокира", както съм предупредил в точка 2); Какво им липсва? Какво може да се направи по-добре? Какво още не е показано на света? Много често, в света на творците (поне литературните) дадено творение е започнато по доста "тривиални" причини - на шега, заради облог, revenge writing, нужда от отдушник за душевни болки, борба със скуката и още много други. Не казвам, че това е процесът, чрез който се раждат шедьоврите, но това е ценен съвет, за тези, които искат да избегнат try-hard синдрома - just K.I.S.S. it, people. Keep it simple, stupid. Не започвайте от раз да строите космодрум; не се опитвайте да изкачите планината с една крачка. Само Никола Тесла е правел неща out of whole cloth и то защото май такава му е била "мисията". Ние останалите можем да станем като него, но задайте си въпроса: заслужава ли си? Ще ни бъде ли fun, ако щракнем с пръсти и всичко кацне в нашия скут? Къде тогава отива сагата? Какво става с произхода на легендата? Колко пъти сте пускали чийтове в някоя компютърна игра и кефът ви се е задържал повече от 24-часа?
(Отклоних се, сорка.)
В кратце - ако се чудите как да започнете/продължите/завършите нещото, което искате да направите, хвърлете един поглед на "pro-тата". Стъпете на техните рамене. Ако пък се окаже, че впоследствие предпочитате тяхното творение, вместо вашето, fair enough. Започнете друго творение. Вселената е безкрайна.
Следва продължение... по някое време.
ПП. Ник'во "микро" не е т'ва... ама как сам зачепквам толкоз грамадна тема, така се получва. 'Ай гювеч да ви е. :| - 3 Been thanked
- Radiant Dragon Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Wed Sep 14, 2011 9:10 pm Re: Любимите компютърни игри Wed Sep 14, 2011 9:10 pm Re: Любимите компютърни игри
Ако бях герой на Хашек, щях сам да се напляскам! Как можах да забравя Privateer 2?!? Играта беше на три CD-та. Сега не звучи внушително, малко са игрите под 5 ГБ, но 1997 това си беше много. По едно време имах проблем с четящото устройство и я бях хакнал да се играе без диск, като изрязах филмчетата (правирно четете, не анимации!) остана около 49 МБ. А филмчетата бяха с Клиф/Клайв Оуен. Много силна роля, като сер Лев Арис - пройдоха с амнезия.
Транспортен кораб, нападнат от пирати, се разбива в някаква планет. Всички на кораба загиват, освен един замразен в криопод тип. Аха, Клиф/Клайв Оуен! Оттам насетне го следвате из галктически барове, планети на контрабандисти, легла на красиви пилотки, схватки с пирати или полиция, та чак до най-затънтените и неизследвани кътчета на галктиката в търсене на самоличността му.
Играта е пълна със свежи диалози във филмчетата и култови реплики по време на престрелките. Купуване на нови и нови космически кораби, въоръжаването им с разнообразни оръдия, торпеда, щитове, дроиди, устройства за хакване на вражеските компютри и много други.
Геймплеят е ...хмм симулатор на космически кораб. За разлика от повечето симулатори обаче не се налага да запомните 30 клавиша и присвоените им функции. Управлението е сведено до мишка и 4 клавиша от клавиатурата. И за разлика от повечето симулатори битките са много динамични. Играта съвсем не се изчерпва с превръщането на пиратски кораби в космически прах. Може да поемате мисии от различни работодатели - полицията, пиратските кланове, частни организации, та дори и на доброволни начала - не бойте се, винаги пада печалба! Най-малкото Оуен забива ново гадже. Ако сте инициативен търговец, за вас играта би имала едно неизчерпаемо измерение на пренасяне на стоки между десетките планети и станции. Четете бюлетина в играта, рок концерт на Анхур - товарете кораб клас Монолит с бира и марш натам! Знаете ли, какво искат разглезените богаташчета от Янус? Аха - pleasure borgs и наркотици, a propos, като минавате натам натоварете контрабандно оръжие за бунтовниците в сектора. И умната с ченгетата! Само си пригответе повече торпеда и добър уингман, пиратите обичат инициативните търговци.
Едва ли може да се мери със съвременните игри, като графика, но като сценарии, възможности и идеи Mass Effect и производните могат само да дишат праха на Privateer. - 3 Been thanked
- Lachdanan Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Sun Oct 02, 2011 11:23 pm Re: За книгите и хората Sun Oct 02, 2011 11:23 pm Re: За книгите и хората
Омировата "Одисея" е алфата и омегата на писането за мен. Да, знам, че няма автор и пр. Но текстът съществува, съществува и отличният превод на Батаклиев. За около три хиляди години съвместните усилия на певци, писари, редактори и преводачи са създали поне един велик текст - без нищо излишно и без нищо, което да може или да трябва да се добави. Сутрин, отивайки на работа, си казвам: "Щом се събуди Зора розопръста, родена от зрака...". Вечер, сядайки на масата, се сещам за: "Мигом посегнаха те към готовите мамещи гозби...". Започвам да смятам, че да наизустя дори само една песен от "Одисея"-та и да я повтарям пред себе си, струва много повече от това да се опитвам да прибавям още думи към вече изписаните милиарди кресливи страници на писатели и писателчета. Може би преди да пише, човек трябва да е установил кои вече написани неща вълнуват сърцето и ума му. А и може би и не всеки трябва да пише. Някой трябва да чете и с едва ли не литургично упоение да повтаря тъкмо онова от прочетеното, което го радва най-силно. - 3 Been thanked
- Тарикат ХХ ранг Author
- Rating Rating: 27.27%
-
-
-
Mon Jun 20, 2016 2:59 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Mon Jun 20, 2016 2:59 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Google са направили петгодишно изследване на факторите, които спояват един екип . Цитирам най-впечатлилото ме:
As the researchers studied the groups, however, they noticed two behaviors that all the good teams generally shared. First, on the good teams, members spoke in roughly the same proportion, a phenomenon the researchers referred to as ‘‘equality in distribution of conversational turn-taking.’’ On some teams, everyone spoke during each task; on others, leadership shifted among teammates from assignment to assignment. But in each case, by the end of the day, everyone had spoken roughly the same amount. ‘‘As long as everyone got a chance to talk, the team did well,’’ Woolley said. ‘‘But if only one person or a small group spoke all the time, the collective intelligence declined.’’
Second, the good teams all had high ‘‘average social sensitivity’’ — a fancy way of saying they were skilled at intuiting how others felt based on their tone of voice, their expressions and other nonverbal cues. One of the easiest ways to gauge social sensitivity is to show someone photos of people’s eyes and ask him or her to describe what the people are thinking or feeling — an exam known as the Reading the Mind in the Eyes test. People on the more successful teams in Woolley’s experiment scored above average on the Reading the Mind in the Eyes test. They seemed to know when someone was feeling upset or left out. People on the ineffective teams, in contrast, scored below average. They seemed, as a group, to have less sensitivity toward their colleagues.
(...)
‘‘I think one of the things most people don’t know about me,’’ he told the group, ‘‘is that I have Stage 4 cancer.’’ In 2001, he said, a doctor discovered a tumor in his kidney. By the time the cancer was detected, it had spread to his spine. For nearly half a decade, it had grown slowly as he underwent treatment while working at Google. Recently, however, doctors had found a new, worrisome spot on a scan of his liver. That was far more serious, he explained.
No one knew what to say. The team had been working with Sakaguchi for 10 months. They all liked him, just as they all liked one another. No one suspected that he was dealing with anything like this.
‘‘To have Matt stand there and tell us that he’s sick and he’s not going to get better and, you know, what that means,’’ Laurent said. ‘‘It was a really hard, really special moment.’’
After Sakaguchi spoke, another teammate stood and described some health issues of her own. Then another discussed a difficult breakup. Eventually, the team shifted its focus to the survey. They found it easier to speak honestly about the things that had been bothering them, their small frictions and everyday annoyances. They agreed to adopt some new norms: From now on, Sakaguchi would make an extra effort to let the team members know how their work fit into Google’s larger mission; they agreed to try harder to notice when someone on the team was feeling excluded or down.
There was nothing in the survey that instructed Sakaguchi to share his illness with the group. There was nothing in Project Aristotle’s research that said that getting people to open up about their struggles was critical to discussing a group’s norms. But to Sakaguchi, it made sense that psychological safety and emotional conversations were related. The behaviors that create psychological safety — conversational turn-taking and empathy — are part of the same unwritten rules we often turn to, as individuals, when we need to establish a bond. And those human bonds matter as much at work as anywhere else. In fact, they sometimes matter more.
‘‘I think, until the off-site, I had separated things in my head into work life and life life,’’ Laurent told me. ‘‘But the thing is, my work is my life. I spend the majority of my time working. Most of my friends I know through work. If I can’t be open and honest at work, then I’m not really living, am I?’’ - 3 Been thanked
- Кал Author
- Rating Rating: 27.27%
-