choveshkata.net

Thu Sep 19, 2013 12:48 pm Re: За спасяването на света Thu Sep 19, 2013 12:48 pm Re: За спасяването на света
В подготовка за нахлуването ни в zabulgaria.org – две важни добавки:

(...) И още: напълно сме сериозни, като казваме „всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители“. Мисия на Човешката библиотека от самото ѝ начало е да създава достойни условия за всички творци, български и чужди. Един от начините е такъв: когато вашите пари стигат директно при творците.

(...) Готовата електронна антология очакваме в началото на декември. Хартиената – вероятно няколко седмици след това. Преди празниците, ако всичко е наред. :)

Wed Oct 02, 2013 3:11 pm Re: Труд и творчество Wed Oct 02, 2013 3:11 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за авторски текст зад кадър

Тема: по рекламни клипове
Краен срок: 24.00 часа на 18 октомври 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: текст зад кадър
Изисквания: Текстовете трябва да бъдат съобразени с дължината на клиповете и да не изискват участието на повече от двама актьори при тяхното озвучаване. Изпращат се на имейл: contest-в-soidependentfilmfest.com
Награди: премиера на голям екран, VIP достъп до цялата програма и всички събития на фестивала "So Independent" (24.09-3.11. 2013).
Повече: http://soindependentfilmfest.com/2013/bg/


Конкурс на Сдружение "Постоянно образование" за дипломна работа, защитена през 2013 г.

Теми: личностното интегрирано образование:
- самопознание, самообразоване и самовъзпитание
- интегриране на процеси и индивидуални качества
- гражданско образование и доброволен труд
- възпитание в толерантност, неагресивност и мир
- основни цели на образованието
- живот и работа в общност
Краен срок: 20 ноември 2013 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: дипломна работа
Изисквания: копие или резюме на дипломната работа се изпращат на имейл: postoyanno_obr-в-yahoo.com
Наградa: 500 лв.
Допълнителна информация : http://www.graspo.org/
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17729&sid=7


Конкурс за стихотворение, разказ, приказка, есе и рисунка

Тема: І група - „Преданието (Имало едно време...)”; ІІ група - „Корените на българщината”
Краен срок: 1 ноември 2013 г.
Резултати: след 20 ноември 2013 г.
Възраст: ученици от 7 до 18 години (І-ХІІ клас) в две възрастови групи
Вид творба: І - стихотворение, разказ, приказка и рисунка; ІІ - стихотворение, разказ, есе
Изисквания: обем - до 3 стандартни печатни страници. Творбите се изпращат в 2 екземпляра, на адрес bulgarka-в-bulgarka.org, записани във формат Word 97-2003 Document. Допускат се до две работи от един участник.
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17664&sid=7

Thu Jun 06, 2019 4:11 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Thu Jun 06, 2019 4:11 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част

Spoiler

Т'ва последното супер много ме разсмя... защото е абсолютно вярно.

He sauntered jauntily across the gaudily-decorated chamber, carefully checking inventory for the enabler device of his getaway vehicle. = He crossed the bright room, searching for his car keys.

Tue Jul 02, 2019 11:14 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Tue Jul 02, 2019 11:14 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
хаха! Това може да е много забавно. Излиза от спа и пак уморен - жива драма си е това. Може би страда от бърнаут?! :) Спа-спа, ама не е спрял да мисли за проблемите си и още повече се изтощил...
Иначе, мен лично най ме кефи обратното - когато историята ме провокира да изпитам емоция в момента на (на)пис(в)ането ѝ.
На мен по принцип ми е сравнително лесно да влизам под кожата на героите и да изпитвам емоциите им, та не ми е кой знае какво предизвикателство. Иначе горното ме кефи като упражнение, за моментите, когато не ми се пише.
Днес когато го прочетох, тъкмо бях насред сцена, в която много резонираше с личната ми емоция. Посмях се. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

Thu Nov 28, 2013 10:09 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Nov 28, 2013 10:09 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Вчера минах през Молдова , търсейки щастието заедно с Ерик Уайнър в „ География на блаженството “. Стана ми хем криво – защото в мрънкането, мрачнеенето и мутренството на молдовците разпознах... сетете се кои ; хем се обнадеждих, като видях разликите. Например – ние, българите, имаме собствени корени и автори като Теллалов ни ги припомнят вдъхновяващо. Младите ни хора – както е видял всеки с очи на студентските акции – вървят по пътя „От нас зависи“. Завистта почва да отстъпва пред заедността... И така.

Tue Jul 16, 2019 11:53 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Tue Jul 16, 2019 11:53 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Пуснах запитване до колегите от BCause, които администрират платформата за ДМС дарения дали подобен казус би могъл да се впише в техните параметри (напр. лечение). Принципно дарения приемат чрез SMS, но (сега открих, че не ги бях гледала отдавна) и чрез epay или ПОС на ОББ.
5% от постъпленията от epay & ПОС отиват целево към човека.
Което - ако пести усилия и координация на много хора, мисля, че си струва.
50 лв. на 1000 лв. дарение си е прилично мисля.
Ще пиша като имам отговор дали има възможност да се ползва и този канал.

Tue Sep 14, 2021 11:11 am Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Tue Sep 14, 2021 11:11 am Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
Издание 2021

Анонс до всички наши пишещи приятели:

Пишещи приятели,

За първи път конкурсът ни „Изгревът на следващото“ жадува за вашите романи . До 30 ноември очакваме вдъхновени визии и вдъхновяващи визионери. ;) Пълните условия сме описали тук:

https://choveshkata.net/blog/?p=8772

Нека заедно помогнем на Бъдното да изгрее!
За екипа на ЧоБи: Кал)

Tue Dec 31, 2019 7:28 pm Re: Пратчет Tue Dec 31, 2019 7:28 pm Re: Пратчет
Отзив в Goodreads за A Slip of the Keyboard:

While Terry's short fiction doesn't do much for me (I think he needs longer forms to really shine), this non-fiction collection regaled me with laughs and thoughts worthy of further thinking. Here're some of them:

~ Neil Gaiman really nails it in the intro:

But beneath any jollity, there is a foundation of fury. Terry Pratchett is not one to go gentle into any night, good or otherwise. He will rage, as he leaves, against so many things: stupidity, injustice, human foolishness and shortsightedness, not just the dying of the light, although that’s here, too. And, hand in hand with the anger, like an angel and a demon walking hand in hand into the sunset, there is love: for human beings, in all our fallibility; for treasured objects; for stories; and ultimately and in all things, love for human dignity.
Or to put it another way, anger is the engine that drives him, but it is the greatness of spirit that deploys that anger on the side of the angels, or better yet for all of us, the orangutans.

I felt the same especially strongly when I read Soul Music .

~ Ehehe (from "How to Be a Professional Boxer"):

I’ve never had occasion to use one magnificent tip from a well-known author, but I pass it on anyway: “Keep an eye on the trade press. When an editor moves on, immediately send your precious MS to his or her office, with a covering letter addressed to said departed editor. Say, in the tones of one engaged in a cooperative effort, something like this: ‘Dear X, I was very pleased to receive your encouraging letter indicating your interest in my book, and I have made all the changes you asked for.…’ Of course they won’t find the letter. Publishers can never find anything. But at least someone might panic enough to read the MS.”

~ Fantasy on the nose:

Fantasy should present the familiar in a new light—I try to do that on Discworld. It’s a way of looking at the here and now, not the there and then. Fantasy is the Ur-literature, from which everything else sprang—which is why my knuckles go white when toe-sucking literary critics dismiss it as “genre trash.” And, at its best, it is truly escapist.
But the point about escaping is that you should escape to, as well as from. You should go somewhere worthwhile, and come back the better for the experience.

(Interestingly, Николай Теллалов expressed a similar sentiment about "escaping to.")

~ "Let There Be Dragons" is another, even more fully-fledged defence explanation of fantasy. I can't pick a single excerpt to quote. Just go for the whole thing.

~ And humor:

Laughter can get through the keyhole while seriousness is still hammering on the door. New ideas can ride in on the back of a joke; old ideas can be given an added edge.

Versus humorlessness:

We look around and see foreign policies that are little more than the taking of revenge for the revenge that was taken in revenge for the revenge last time.

~ There were fights at school over the question of whether or not Batman could fly. Those of us who said he couldn’t were in the minority and, therefore, got beaten up by the thick kids. But, hahaha, it wasn’t us who broke limbs by jumping out of their bedroom windows. Shouting “Batmaaagh!” on the way down didn’t work, did it …

Hahaha indeed. :)

~ From "The God Moment":

(...) I’ve never disliked religion. I think it has some purpose in our evolution. I don’t have much truck with the “religion is the cause of most of our wars” school of thought, because in fact that’s manifestly done by mad, manipulative, and power-hungry men who cloak their ambition in God.
I number believers of all sorts among my friends. Some of them are praying for me. I’m happy that they wish to do this, I really am, but I think science may be a better bet.
So what shall I make of the voice that spoke to me recently as I was scuttling around getting ready for yet another spell on a chat show sofa? More accurately it was the memory of a voice in my head, and it told me that everything was okay and things were happening as they should. For a moment, the world had felt at peace. Where did it come from?
Me, actually—the part of all of us that, in my case, caused me to stand in awe the first time I heard Thomas Tallis’s Spem in alium , and the elation I felt on a walk one day last February, when the light of the setting sun turned a ploughed field into shocking pink; I believe it’s what Abraham felt on the mountain and Einstein did when it turned out that E=mc^2 .
It’s that moment, that brief epiphany when the universe opens up and shows us something, and in that instant we get just a sense of an order greater than heaven and, as yet at least, beyond the grasp of Hawking. It doesn’t require worship, but, I think, rewards intelligence, observation, and inquiring minds. I don’t think I’ve found God but I may have seen where gods come from.

I'm not at a stage where I can tackle this topic properly, but it always amazes me what roadblocks people can raise when they cling to the notion that God is something/someone entirely separate from us. (I'm a panentheist .) At the same time, it's just as amazing when this notion of separation lifts, even for an instant, and we "hear" "our~God's" voice. Have you felt that? :)

~ Terry's appeal in "The Orangutans Are Dying"--expectedly--struck a chord with me. The essay is from the year 2000--just before I started doing whatever I can to help restore the balance. I wonder how many of its readers were moved to act. (Or: what do one's words matter?)

~ Kudos for having the strength to treat your diagnosis (posterior cortical atrophy, a form of Alzheimer's) like this:

I have the opposite of a superpower; sometimes, I cannot see what is there. I see the teacup with my eyes, but my brain refuses to send me the teacup message. It’s very Zen. First there is no teacup and then, because I know there is a teacup, the teacup will appear the next time I look.

~ This came as a surprise:

(...) despite the fact that there is no scriptural objection [to suicide], the prohibition came about in the fourteenth century when, because of religious wars and the Black Death, people were committing suicide on the basis that, well, since this world was now so dreadfully unpleasant then maybe it would be a good idea to make an attempt on heaven. Authority thought otherwise and objected. Who would milk the cows? Who would fight the wars? People couldn’t be allowed to slope off like that. They had to stay and face their just punishment for being born.

I'd thought the Christian "mortal sin" status of suicide was older. Wikipedia seems to confirm it wasn't in the Bible.

С който изпращам 2019-а и посрещам 2020-а. На вдъхновение! :)

Mon Apr 13, 2020 4:25 pm Re: Да пробудиш драконче Mon Apr 13, 2020 4:25 pm Re: Да пробудиш драконче
В момента ми е все по-смешно колко ми беше смешно, Миро като четеше моите откъси, не защото бяха мои. Все едно човек да си се смее на собствените смешки ;). Само като се сетя, и ми иде да се захиля :lol: На откъсите от Дракончето ми се наложи да се хиля в шепа + във възглавницата, щото нали правя запис до мене.
Вяра се хилила в ръкав.

Wed Nov 15, 2017 9:05 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Nov 15, 2017 9:05 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за The Housekeeper and the Professor:

An uneventful story can be boring. This one was calming. And, at the same time, warming. I found myself moved to tears as the protagonist gave her best to do right by someone who would not remember her the next day.

A story about mathematics can be boring too. Though probably not in my case: maths was my favorite subject at school, and I even qualified for a national Olympic team. (The Italian one. In Bulgaria, I never reached the national round. Forza Italia! :D) I thoroughly enjoyed the growing fascination and exhilaration of the housekeeper and her son as they discovered further miracles in the realm of numbers. And yes, Euler's identity takes my breath away too. That said, the book is short and didn't take me deep enough in that direction. I wonder how it will affect a child, one who is just beginning to uncover these mysteries on her own.

Read on a rainy day, a plane, or any other occasion when you need to slow down and ramp up your appreciation of big minds and little kindnesses.

Wed Apr 13, 2022 11:53 pm I'm speechless Wed Apr 13, 2022 11:53 pm I'm speechless
Третото ми какао беше само мислено - на един концерт на 8 април, петък.

Каним Ви на Концерт "Любов и Истина" вдъхновен от Тишината в Музиката!
Отново с радост ще споделим Музиката на Душите с всички Ви ... и с тези Приятели, които не успяха да преживеят и почувстват на живо.
Нека заЕдно се свържем истински, в Същността. Ще ви представим Авторска музика и Поезия, вдъхновена от мистичните Суфи. Музика, извираща от Сърцата, танцуващи в Екстаза на Любовта!
Разцъфване в чистотата на свещената поезия на Суфите, която ни среща в едно общо музикално пътуване.

Братята Емрах и Реджеп Якъбови - са композитори, художници, певци, музиканти и творци в широк спектър. Животът, музиката, поезията, изобразителното им изкуство докосват Сърцата и Душите със своята истинност, дълбочина, чистота и хармония. Песните им са мощен лъч светлина, от Бога и към Бога. Музиката и картините на Реджеп и Емрах ни припомнят кои сме всъщност.

Музиката на Петър и Константин от Основно Ветрове, извира от най-дълбока древност и среща в себе си песенната традиция на народите отблизо и далеч. В общия си творчески проект, двамата свободно се гмуркат в световния фолклор, търсейки пресечните му точки в различни форми.

Сестрите Йоана и Боряна Апостолови от ДевиРа, които с гласовете си, носят чистота и сила, присъствие и безвремие, смирение и докосване до най-фините струни на чувствителността.
Двете сестри Боряна и Йоана преплитат гласове, за да сътворят пъстра шевица от слово и музика, която извира от вътрешното начало. Пеейки, разказват хилядите истории, сливащи се в една нишка на човешкия път към Божието откровение.

Очакваме ви този Петък - 8 април от 19.30 часа, в Камерна зала на Национален студентски дом - НСД - пл. "Народно събрание" №10.

Вход: Дар-е-Ние
(Нещо средно между тези две събития, на които по ред причини не съм била:
https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=32503#p32503
https://bunyverse.com/tc-events/%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%86%d0%b5%d1%80%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d1%81%d0%bd%d0%be%d0%b2.)

Мислено, понеже моето Какао е жив човек (реален) и не е нужно да пия. Беше за БН (бай Насо, или Човека с бъбречната недостатъчност).
Тоя път Какаото изобщо не се наложи успокояващо да ме подканя с „Ела бе, ела“ – направо се озовах на поляната с червената африканска прах, придружена от сочно гориста планина. Нямаше как да не се влияя от музиката и текста по време на концерта. Който се интересува, мога да пратя запис за лично ползване. Може би първо лекичко потанцувахме с Какаото, както винаги. После с БН – с подскоци, екстатично. Ако не можете да си го представите ;), музиката помага. Голямо танцуване падна. И още хора имаше. Ще си ги спестя, защото по всяка вероятност минават през личния ми филтър, особено кой с кого танцува – както са си по двойки, от близо и далече, а и конкретиката почва да ми се губи. Но БН беше заобиколен от децата като Дядо Коледа, защото ги нарича „душички“.

После с Какаото го заведохме до Голямото дърво и двамата с БН влязохме в дървото и се свързахме с него. Вътре бяхме голи-голенички, мисля. Мен косата ми я ме е прикривала, я не. Доста поседяхме в светлите и свежи сокове на дървото, хубаво беше. След това се изхлузих през корените, а БН – след мене. Придружавах го.

В лодката по реката първо малко гребахме, ама колкото за спорта. БН с гребла, аз – с ръце и крака. После се пличкахме през борда. Финиширахме на острова на „Синия тигър“ – БН би трябвало да го е гледал едно време. Йоханка ни посрещна и пое БН, а аз останах на брега да чакам.

Отидоха до едно дърво и остана сам с него. Трябваше да „реша“ какво да е растението – пред нас скоростно се изредиха няколко вариантa и спряха на смокиня. I leave the interpretation to you, бъбреци все пак ;). Не съм сигурна дали дървото получи от БН нещо като разтворен тефтер с писало, но си го размениха в някоя посока. После БН явно получи широки дъски за крила и летя с тях, ама не злополучно като Икар. Приземи си се нормално. Наблюдавах го някак от доста високо, затова знам.

После Йоханка го остави при тигъра. И аз бях с тигър миналия път, но не беше син и не беше малък, щото трябваше да е голям. А за БН – баш малък, понеже обича котенца. Но не по-малък, отколкото във филма. Лежаха по гръб и гледаха звездите. (Какаовата церемония продължи поне час, btw. Картините не избледняваха, когато си отварях очите да зърна/се полюбувам на неземно, аха непосилно красивите хора на сцената или да пия вода.)

Накрая БН трябваше да се срещне с митично същество. Митично съществооо... червен дракон на име, кхм,

Виктор. Плоско въображение, sorry.
С Емили Дикинсън на гърба. Не помня на коя фаза от съществата почнах да подмладявам БН – дългата коса от филма на Вал за общностите му върнах („България, тази вечна ерес“, http://demiurgia.org), и годинки му върнах, много годинки – NBA* ряпа да яде. Космически забивки – БН игра баскетбол и увисваше на кош, заднишком.
С Емили Дикинсън си размениха дъъълъг разгорещен разговор. Беше своего рода феноменално да ги гледаш отстрани колко дълго и разпалено безспир приказват. Нямам представа за какво обаче. Естествено, БН беше по-разпален.

Най-новата, от предния път неочаквана(,) фаза е после да се отиде в „моята“ библиотека с австралийското знаме, дето прилича на българския парламент. Сега сградата не знам какво беше и на какво приличаше. Там БН... следваше да се отдаде на компютърни игриии... Какъв по-добър учител от МиНи? БН още беше с длъжка коса. Седнаха на канапе срещу екран и настървено заиграха. Толкова настървено, че понеже МиНи за по-сигурно се оказа вампир, БН и той вампиряса. Попритесних се от тия буквално мрачни нотки буквално в атмосферата, но...
К'во нещо е кармата – компютърни игри и вампири върло да не одобряваш и баш такъв да станеш... ;). Е, аз му го/ги натресох, разбира се. После, за да е пълна картинката, БН направо във върколак се превърна – целият космат.

Дойде време да си ходим. Изведох(ме) го до водата. Там го мих (за да му падне козината) или просто му помагах, а той като своя герой се превърна във вода, пясък и пр. природа, та се наложи по-сериозно да нагазя в реката и да го събирам с кепче. Излезе от водата в настоящия си вид и се върнахме с лодката.

Минахме пак през дървото. Там имаше криза. Наложи се да стоим повече от обичайното, защото, когато си мислех, че е време за тръгване, се запря на входа/изхода, задушавайки се. Върнахме се. Поседяхме още, може би и като в джакузи в дървесните сокове. После вече беше готов за външния свят и излязохме полекичка, а той си креташе. Какаото не помня дали ни посрещна. Най-вероятно.

Върнахме се при сюрията хора на кръглата прашна поляна. Погледахме кратко, той също, как гори прав с ръце, изпънати нагоре, в средата на поляната (такъв беше текстът: "Аз горя като храст"). Пак беше като Дядо Коледа накачулен с деца, извън огъня. Може би имаше и момент, в който отиде да съзерцава морето/залеза сам, ако залез беше. Хората пак си общуваха.

После съвсем се върнахме аз и БН и вече бяхме в болницата няколко човека едновременно, а други се присъединиха малко по-късно след пътуването си. БН лежеше със затворени очи, ние положихме ръце върху него, едновременно. След време си беше седнал в леглото и си приказваше с нас. Минало беше. Отне ми време да „преценя“/превъртя сценарии дали ще се прибере вкъщи сам или с чужда помощ (после на живо стана ясно, че не си знае адреса, но по време на церемонията това не представляваше казус). Прибра се и вече беше ред да свиква с новия си живот и със себе си.
Беше студено/зима (точно тази подробност не знам дали я имаше в текста 1:1), разтвори прозорци да проветри. Текстът обаче рязко стана оптимистичен ;). После не помня, защото не знам къде ще му стои компютърът в новата квартира. Може би на кухненската маса.

* БН Acute

Sat May 09, 2020 8:50 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Sat May 09, 2020 8:50 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Препоръка в GR към нашата си Светла (Gilraen):

Светле – нали все си говорим умеят ли да пишат бг автори? Изпипват ли си изреченията? Чували ли са въобще за понятието „саморедакция“? :D

Представям ти... доказателство. Аз не съм вписан като редактор на „Приказката“ тук в Goodreads – както и Христо Блажев – понеже приносът ни за крайния ѝ вид е твърде малък. Тя беше от ония ръкописи, които почваш да четеш като редактор, а десет страници по-късно просто четеш и се усмихваш...

Пожелавам повече от тях на повече редактори. Е, и на читателите, де. :)

Mon Jun 01, 2020 10:27 pm Re: Културни събития Mon Jun 01, 2020 10:27 pm Re: Културни събития
We Are One - кинофестивалът, на който е поканен целият свят

http://www.weareoneglobalfestival.com
We Are One: A Global Film Festival е отговорът на големите световни фестивали на пандемията, която накара повечето от тях да отменят провеждането си през 2020 г. По инициатива на нюйоркския фест "Трайбека" и с участието на 21-те най-големи кинофорума - сред тях Кан, Венеция, Берлин, Торонто, Карлови Вари, Сан Себастиан и др. - в рамките на пет седмици бе планирано и курирано онлайн издание на световен "фест", който ще могат да наблюдават безплатно и без редене на опашки за билети зрителите от целия свят.

От утре от 7 юни, в продължение на 10 дни ще бъдат прожектирани над 100 филма - 23 пълнометражни игрални, 8 документални, 73 късометражни, както и пет триизмерни преживявания с технологията 360VR.

Достъпът до всички е свободен през канала на събитието в Ютюб. Както на всеки фестивал, предвидени са и панел-разговори с най-големите имена в света на киното - само че не на живо, а не запис: Франсис Форд Копола, Стивън Содърбърг, Гийермо Дел Торо, носителят на "Оскар" тази година за "Паразит" Бонг Джун-Хо, Джейн Кемпиън и др.

Филмите са типичен фестивален показ, сред тях няма касови и масови заглавия. С интерес се очакват документалният "Рики Пауъл: индивидуалистът", испанският мюзикъл "Dantza", "Железният чук" на Джоан Чен (чиято световна премиера ще бъде отлайн), "Красиви неща" на Джорджо Фереро и др. Сред подбраните заглавия има и по-стари филми като "Атлантик" - документалният разказ на Мати Диоп, предшестващ наградения й в Кан игрален филм със същото име, копродукцията между САЩ и няколко арабски държави "Амрика", първите късометражни анимации на DreamWorks - "Билби", "Птича карма" и Marooned, и мн. др. Картата на продукциите е възможно най-пъстра - участват ленти от 35 страни. Пълната програма по дни може да се види в сайта на фестивала, а часовете на прожекциите са обявени в нюйоркско време (7 часа назад от нас).

Във фестивалната програма има и българско име. Камен Калев ("Източни пиеси", "Островът") е един от 13-те европейски режисьори, участващи със своя новела във филма-омнибус "Мостовете на Сараево". Той бе представен в Кан през 2014 г. по случай 100 години от началото на Първата световна война, а Калев е във впечатляващата компания на Жан-Люк Годар, Сергей Лозница, Кристи Пую, Урсула Майер и др.
Ради

Thu Nov 20, 2014 12:23 pm Re: Труд и творчество Thu Nov 20, 2014 12:23 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за есе

Тема: „Аз – строител на съвременна България”
Краен срок: 30 ноември 2014 г.
Резултати: 25 декември 2014 г.
Възраст: 16-23 г.
Вид творба: есе
Изисквания: текст до 2 000 думи; изпраща се на имейл: ese-в-bulgarianhistory.org
Награди: 200 лв. и предметни награди
Повече: kulturbench.com


Поетичен конкурс „Белоцветните вишни” 2015

Тема: „Белоцветните вишни”
Краен срок: 20 март 2015 г.
Резултати: 17 април 2015 г.
Възраст: 18+
Вид творба: стихотворение
Изисквания: едно непубликувано стихотворение, изпраща се на адрес: zviat_konkurs2015-в-abv.bg
Награди: парични и предметни
Повече: http://bukvite.bg/konall.php?bid=354

Sat Dec 13, 2014 5:05 pm Re: Ех, магесническа му работа Sat Dec 13, 2014 5:05 pm Re: Ех, магесническа му работа
И още избрани моменти от "Ех, магесническа му работа". Една седмица само ни дели от появата на електронното издание на романа :)

Трети откъс

Tue Jan 13, 2015 7:58 pm Re: Пълноземие Tue Jan 13, 2015 7:58 pm Re: Пълноземие
Хм, мислех да не чета скоро "Пълноземие", за да имам за черни (по-черни) дни, но зачетох в Читанка и установих, че трудно отлепям и ме "мъчи" ;) любопитство, защото почти обожавам хубаво написани истории за корабокрушенци и острови!!! Това с "Нацията" на Pratchett го установих.

Добрата новина е, че ако в лошия случай глътна Пълноземието, Nook ще ме спаси, защото на началните хартиени страници от Слънцето стоя с часове. Всъщност вече с години :D
Но мога след още години да си купя някой кашонен оръфляк да имам за всеки случай. За хербарий и други неща . Или ако цифрата в Nook не ми понася.

Fri Mar 11, 2022 10:17 am Re: Babylon Fri Mar 11, 2022 10:17 am Re: Babylon
Главната героиня в новия ми текст се казва Куруми, сиреч "орех". Ако трябва да я "побългаря" барабар със звучната й фамилия Кунугибаяши, ще стане Ореховка Дъбова.

И всичко това можеше да се игнорира, докато стигнем до момента, в който си тръгва от дома на протагониста, и изречението е: "В гърдите ми нещо се пропука като черупката на орех."

...
Ех, бележки под линия.

Tue Feb 10, 2015 9:55 am Re: Последният еднорог Tue Feb 10, 2015 9:55 am Re: Последният еднорог
Анонсирах новото издание и в G+ профила на Човешката библиотека. (Единия от двата. )

Thu Dec 17, 2020 9:48 am Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите) Thu Dec 17, 2020 9:48 am Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите)
This book is deffinitely a treat. Стигнала съм почти до половината и бих си я препрочитала. Не помня откога не ми се е случвало. Има толкова разнообразно хубави неща вътре. Също така вече си представям представяне в Абордаж и кой откъс, с кораб.

Какво значи да представяш творба от почти изчерпана поредица, когато издателят не се грижи за книгите си – зарязал ги е да се допродават на чуждо място в интернет, щото вече не са му приоритет спрямо друг вид "собствени" артикули. Поне на мен така ми изглежда. Може би е нормално – в епохата на конвейерното (книго)производство. Сигурно не можем да виним хората, че приоритетите и принципите им се менят с времето, след като светът се променя. Can we...
Ако не съм аз да потърся нечия отговорност, кой :lol: :lol: :lol: Аз и Голямата сме едно... Каквото може тя, мога го и аз! Тук е Горната земя! Тук съм бояра и магията е в мен!

Tue Mar 10, 2015 7:35 pm Re: Не-културни събития Tue Mar 10, 2015 7:35 pm Re: Не-културни събития

Кал wrote:10. март (вторник) 2015, 18:30
Червена зала
Сдружение за изследователски практики представя:
Гори, биоразнообразие и устройство на територията

Можете да гледате дебата онлайн по Бинар. Тече в момента.

Thu May 20, 2021 5:36 pm Re: Труд и творчество Thu May 20, 2021 5:36 pm Re: Труд и творчество
Конкурс "АЛБЕНА" 2021

Тема:
разказ, пресъздаващ женски образ в драматични сюжетни обстоятелства.

Краен срок:
10.06.2021

Резултати:
първата седмица на месец юли, 2021 година на електронните сайтове на Кметство Врабево, на Фондация Българска Памет, както и в други литературни издания.

Възраст:
над 18 години

Вид творба:
разказ

Формат:
В конкурса могат да участват с един разказ автори навършили 18 години, пишещи на български език като потвърдят авторството на изпратените материали с трите си имена, година на раждане, електронна поща и телефон.

Задължително изискване е конкурсните произведения да не са публикувани предварително и да не превишават четири страници формат А4, размер 14 пункта, с шрифт Times new roman.Творбите се изпращат на електронен адрес [email protected]. от 15 януари до 10 юни 2021 година.

Награди:
Ще обяви петима лауреати, на които ще бъдат връчени плакети на конкурса и разпределен награден фонд от 3000 лева
Наградените в конкурса разкази ще бъдат публикувани в четвъртото издание на „Антология Албена“.

Повече информация: https://bgmf.eu/%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b0-%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%82%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be/?fbclid=IwAR1ALtOEVGjHZ3M2V1OvwOEIE4uvmAjK42zqll5h8V9sgSD9Dj0BeIxfwzw

Ради

Mon Mar 30, 2015 11:56 am Re: Не-културни събития Mon Mar 30, 2015 11:56 am Re: Не-културни събития
Изпращам информация за следващото събитие от професионалния ни формат Creatives Talk, което ще се проведе на 08.04. в SOHO.

Наш гост ще бъде Светослав Симов - основател на първата българска дигитална шрифтолеярна “Fontfabric".

Под наименованието на събитието: "Creatives talk: Fontfabric - design from designers for designers" Светльо ще разкаже за началото на проекта си, какви са причините за успеха на Фонтфабрик, защо са решили да правят качествени безплатни шрифтове, наистина ли са безплатни и ще продължават ли да ги създават за в бъдеще?

Вход: свободен, но с предварително записване на gergana (-at-) soho.bg /до 60 души/

Поздрави и усмхната седмица,
Гергана Иванова
СОХО

Thu Nov 18, 2021 8:15 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Nov 18, 2021 8:15 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Предварителна извинявка за дължината на текста :lol:
 А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея? Обмислях да се запиша още миналата година след писателската работилничка . Сега вече се наканих. Очаквам да се науча да редактирам текстовете си на по-високо ниво.  Както каза Саня, понякога една хубава идея и история може да бъде опропастена от липсата на редакиця. Дразня се на автори, които публикуват текстове, които явно не са били поглеждани откакто са били написани за първи път. Не искам да съм такъв автор, дори и ако реално никой не види същия този текст. От горепосочената работилничка насам имам принтирани трите вълни на редакция, и ги мешам, и ги мъдря, и като цяло мозъкът ми отказва да запомни ползваните съкращения, и току трябва да сверявам. 
Освен това ще се радвам, ако се науча как да редактирам чужди текстове, без да налагам собственото си мнение и стил на писане. Допреди няколко години, в различни писателски форуми, съм помагала на желаещи с редакция и коректура, но ми беше трудно, особено ако авторът пише по начин, коренно различен от моя. Например, понякога съм работила с Радина, която също е минала тази редакторска работилничка. Тя има съвсем различен подход към изречения, диалозите и всичко; и в такива случаи никога не съм била сигурна дали давам най-добрата възможна обратна връзка.

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно? Интересуват ме най-вече конкретни имена.
По  ( сравнително ) хронологичен ред на зарибяване:
Толкин. Станах фен на Средната земя от доста невръстна възраст - всъщност баща ми първо ми разказа историята от "Хобит", и после прочетох "Властелинът на пръстените". Всичко свързано със сагата е ясно, но много обичам и "Писма от дядо Коледа".
Тери Пратчет. Той е институция сам по себе си. Трудно е да определя конкретен любимец, но "Дядо Прас" води в класацията.
В началото на гимназията прочетох "Да пробудиш драконче" на Николай Теллалов. Честно казано, след всеки следващ препрочит, книгата ми харесва по малко по-малко и не я споменавам, само защото е част от Човешката библиотека. Но навремето бе изключително знакова за мен, защото тъкмо се бях отчаяла, че никога няма да намеря български книги в жанрове и с истории, които да ми харесат. Но хоп!  - появи се дракончето, и оттогава целенасочено си търся нова българска литература и се кефя на находките си.
"Сирано дьо Бержерак". Голям рев всеки път като чета / гледам, и още по-голямо издирване на хартиено копие. Ама пък си намерих копие, надписано от Веселин Ханчев!
Рик Риърдън - много ме забавлява подходът му към хумористичното фентъзи, и с ръка на сърцето мога да кажа, че от него запомних повече, отколкото от Николай Кун. Може би любима ми е "Домът на Хадес". В този отбор се присъединяват и Дерек Ланди и Джей Кристоф. Брандън Сандерсън, ама няма да му се обидя, ако вземе, че довърши поредицата за "Тебеширчетата".
Джон Конъли  (не мога да си избера любима) и Нийл Геймън ("Никога, никъде, никой", което е тъжен превод на Neverwhere с тъжни корици).  Дъглас Адамс, може би най-вече с работата му по книгите и сценариите за Доктор Кой. "Пътеводителят " е разкошотия, но комбинацията от неговия разказ и основните движещи идеи от света на сериала беше изключително силна. Хвърлила съм око на "Дърк Джентли" - неговият сериал също е голям бонбон - но още не съм се наканила.  Сафон - с "Гробището на забравените книги". Но с книжките му за, не знам, по-млада аудитория? - направо ме беше загубил.
Наоми Новик (особено с "Изтръгнати от корен", но много навивам хората да четат и Темерер); Робин Маккинли със "Съншайн" и "Beauty" - перфектният за мен разказ за "Красавицата и звярът".
Мичио Каку. Не просто като вдъхновение за научни идеи за фантастични истории - много обичам позитивизма, с който говори за бъдещето на човечеството; в сравнение с други подобни популярни автори, като Ювал Харари например. Мичио Каку ме кара да вярвам колко е важно и колко си струва човечеството да продължава да любопитства какво се крие зад следващия хълм.

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
По сериозно от около 7 години. Предимно по-дълги истории, но от писателските предизвикателства във Форум Муза имам и известно количество разкази ( които напират да прерастват в нещо по-обемно).В момента имам три проекта, стигнали на един хвърлей от кривата круша, и два по-разработени. От по-напредналите, единият е хумористично фентъзи, с почти избелена последна чернова на първа част (с картинки!),  първа чернова на втора част, и разписани план-сюжети за трета и четвърта. Вторият е до първа чернова на първа част, и разписана сцена нейде из дебрите на четвъртата история, където главните герои най-накрая решават, че се харесват.

Колко време отне: А, поне час. Както е казал (перефразирано) Нийл Геймън, то бива ли да питаш читател за любими книги? Все едно да си харесаш кой орган не си го даваш. :lol:

Fri Dec 17, 2021 9:32 pm Re: Културни събития Fri Dec 17, 2021 9:32 pm Re: Културни събития
Neterra продължават целенасочено и смислено да правят възможно достигането до качествените филми чрез тях:

От днес до 9 януари 2022 може да гледате избрани 10 филма от Киномания:
https://neterra.tv/festival/kinomania-2021/

Също от днес може да се подготвите и си подберете и купите билети и за предстоящия МЕНАР фестивал - 14-30 януари 2021:

https://neterra.tv/festival/sofia-menar

Fri Jan 14, 2022 12:31 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jan 14, 2022 12:31 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мой отзив за „Изумруда на Базилиска“:

Тук забавлението беше повече, отколкото в „Чеда на магията“... но лакомото ми сърце искаше още. (Е, „Перлата на Феникса“ вдигна висока летва. :))

Любими моменти:

~ Равните възможности получават шанс:
— Казваш, че е бил много добър и все пак ти си го убила? Въпреки че той е… — Джефри се запъна и поклати глава.

— Въпреки че е мъж, да. — Тя се усмихна студено. — Уверявам те, мой красиви рицарю, че мога да се оправям с по-силни от себе си противници, има си начини: ловкост, умение, гъвкавост… ако ги нямаше тези неща, досега Ралмия щеше да е под пълния контрол на троловете.

~ Дотук най ме развесели скечът с лютите чушлета, който кулминира с:
— Намерих я съвсем малка — каза джуджето, колкото на Джеф, толкова и на себе си, — беше сама в гората и много уплашена. Скоро разбрах причината — керван елфи е бил избит от гоблини и орки. Затова и малката стана ловец на чудовища. И всичко това, защото аз я отгледах. Научи се да се бие, да ловува, да тича, да стреля. Само да яде люти чушки не я научих.

— И добре, че не си! — обади се старият рицар.

Джуджето не му обърна внимание, а продължи да говори на Джефри:

— Обаче не бях я виждал влюбена.

— Тя… — Джефри се ококори.

— Тя те обича — усмихна се джуджето, — а и ти си я обичкаш, нали така?

— Много — призна Джефри.

— Тогава няма от какво да се боиш — разсъди джуджето, — скоро пак ще се съберете. Любовта побеждава всичко, за нея няма прегради.

Сетне отхапа от чушката в ръката си:

— Само лютите чушчици имат по-голяма сила.

~ Аман от стереотипи!
(...) Рудолф дъвчеше една от лютите си чушки в ъгъла, а Чарли говореше нещо на Хелана.

— Не! — изписка драконът. — Абсолютно не!

— Ама защо? — Чарли изглеждаше много разочарован.

— Не съм ти кобила! — отговори му тя. — Днес ще искаш да ме яхнеш, а утре ще ме впрегнеш в каруца!

— Само малко? — примоли се момчето.

— Не!

~ Е... тя работата не била съвсем така...
Почти по същото време на другия, много по-пуст край на езерото кацна Хелана. Чарли слезе от нея и погледна към отсрещния бряг.

— Какво е това място? — попита изумено момчето, виждайки десетките двойки елфи, които се прегръщаха, целуваха или си пееха на фона на магическата музика, обкръжаваща цялата гора.

— Това е място на обичта, човече. — Зеленият дракон отпи от сребърната вода. — Драконите също имат такова, огромен връх в Планините на Забравата, от който влюбените от нашия вид се спускат към земята със сплетени нокти, за да се разделят и отлетят малко преди фаталния удар, бълвайки пламъци.

— Звучи красиво, но защо ме доведе до тук?

Хелана, която бе навлязла във водата до шията, се обърна към младежа.

— Знаеш ли, че някои червени дракони владеели силна магия, която им позволявала да поемат по-малка форма, на гущероподобни хуманоиди?

— Да, но… — Чарли остана с отворена уста, когато люспестият звяр пред него грейна в зелена светлина и на негово място от водата излезе прекрасна красавица с яркозелена коса и пронизващи очи.

— Зелените можем повече от червените, но само когато обичаме.

Thu Jan 12, 2012 2:28 am Re: Борд игри Thu Jan 12, 2012 2:28 am Re: Борд игри
... Толкин и васалните му автори... Очарован съм :)

Спомням си Calle de la Princesa № 151 в Мадрид. Огромен игрови магазин с какво ли не вътре. Нищо не си купих, за съжаление. Същото и в Белград, където имат магазин за игри, в който продават и трактатите на бай Еко за красотата и грозотата. Както и да е, за мен любимите игри на дъска остават шах, таблут и гуидбуил. Отлично се връзват с всякакви ларпове, исторически въстановки и тихи разпивки далеч от дамска компания. Или пък само в дамска компания, както се казва, преди финалната офанзива. Шахът си е шах, има си очарованието, при все че останах просто кухненски играч. Таблут и гуидбуил са един вид опростен шах от средновековна западна Европа. Черните се опитват да приклещят белия цар, а той се стреми да избяга. Интересни игри са.

Игрите на карти също са бордови. Спомням си безкрайните игри на война от времето, когато в София имаше режим на тока и ту мама, ту брат ми трябваше да ме забавляват на свещи. Мисля, че животът ми започна във фентъзи: беше тъмно и студено, в кухнята горяха свещи, кучето дремеше под масата и с брат ми играехме карти с едно старо, но невероятно красиво тесте, на което дамите бяха изключително красиви, поповете бяха достолепни крале, а асата - гирлянди от цветя. Една вечер си изгорих ръката на огъня от свещта, остана ми белег и така се научих как да разпознавам ляво и дясно. Homo ludens :)

Thu May 11, 2017 3:47 pm Re: Образованието Thu May 11, 2017 3:47 pm Re: Образованието
Илиян Илиев:
Училищата не инвестират изобщо в R&D (проучване и развитие - бел. ред.). Boеing инвестират милиони долари на година в самолети, които никога не летят. Трябва да опиташ неща, да видиш как работят. Ако са успешни - увеличаваш мащаба, ако не - спираш да ги правиш

Гари Стейджър: Успехът в училище се измерва по това дали децата намират радост и смисъл

"Едно от нещата, които считам за проблемни в училище, е, че учителите нямат достъп до величието. Не знаят как изглежда то, какъв е вкусът му. Имам един приятел, който строи къщи на дървета в телевизионно предаване и печели милиони долари от това. Той има висше образование по икономика, не съм убеден, че то го е подготвило за това как се строят къщи на дървета. Но някъде по пътя си той имаше преживяване, което му даде усещането за способността да учи, да решава проблеми, да мечтае и да създава възможности за себе си.

Ние подготвяме децата да решават проблеми, които ги няма в учебника. Понякога учителите казват неща от типа, че се страхуват от това, че не знаят всичко. Винаги съм изумен откъде изобщо им е дошла абсурдната идея, че някога са знаели всичко. Мисля, че по-здравословният подход е да кажат на децата: "Нека да видим какво можем да открием заедно. Или познавам някого, на когото можем да се обадим. Или защо да не потърсим в интернет?"

Sun Jan 29, 2012 10:57 pm Re: Федора под лампата Sun Jan 29, 2012 10:57 pm Re: Федора под лампата
свалено

Tue Jul 04, 2017 4:08 pm Re: Раздумки на коректори Tue Jul 04, 2017 4:08 pm Re: Раздумки на коректори
Бясна съм. Просто съм бясна.
Трагедия е часове след като се родиш, баща ти да влезе в ареста, защото е бил лекарката, която те е изродила до припадък .
Сигурно е трагедия, да. Макар че от това изречение не се разбира точно какво се е случило. И кой е припаднал.
За мен трагедия е да се пише неграмотно. Трагедия е насред цяла изписана статия да цъфне това.
Просото е ценна култура , през която не е никак добре да се кара.

Mon Feb 13, 2012 12:44 pm Re: Модална теория на повествованието Mon Feb 13, 2012 12:44 pm Re: Модална теория на повествованието
Последната модалност е БУЛЕТИЧНАТА.

Тя е още по-сложна за обяснение, ако и да се изразява в наглед простите реторически формули:

1. "Това е желано."
2. "Това е нежелано"
3. "Това е и желано, и нежелано."

В първите два случая горните варианти всъщност предполагат някакво решение какви са в емоционален план различни явления и ситуации (минали, настоящи, бъдещи), а в третия случай – колебание, несигурност. Нека ги преобразуваме в първо лице:

1. "Искам това."
2. "Не искам това."
3. "Колебая се дали искам това, или не."


И за читател, и за герой булетичната модалност дава израз на положително, отрицателно или колебливо емоционално отношение към набор от явления и сюжетни възможности. Това, както и моралното отношение, изразено в деонтичната модалност, са двата стълба на мотивацията на героя. Както моралното отношение към нещо може да се разминава у герой и читател, емоционалното – разбира се, – също може да се разминава.


Необичайният за читателя момент е, че емоционалното отношение към елементите на някоя история нерядко влияе на тълкуванията ни по останалите три модалности.

Ето прости примери за всяка:

Независимо какво мислим за възможността тийнейджъри да спасяват света в гигантски роботи, ние ги приемаме за истина, защото гигантските роботи са яки . (влияние върху алетичната модалност)

Независимо колко се заплита и колко безизходна изглежда загадката в кримката, която четем, ние не се отказваме и не прескачаме на последната страница, защото загадките са яки . (влияние върху епистемичната модалност)

Независимо какво мислим за ценностната система на някой злодей, бихме могли да му симпатизираме, просто защото е як . (влияние върху деонтичната модалност)

За разлика от останалите модалности, булетичната нерядко не се контролира пряко от текста – дори никак, в някои случаи .

Всъщност, да позволим на текста да ни води значи в голяма степен да модулираме емоциите си спрямо него, вместо да им позволим да влияят върху него непропорционално . Правилната пропорция, разбира се, постоянно се мени и почти никога не се постига, което прави четенето нещо като психологическо ходене по въже.


Необичайният за героя момент е, че – за разлика от читателя, – нерядко е изправен пред възможността да участва и дори да предизвиква ситуациите, които желае, не желае или за които се колебае.

Изходната точка, точката на емоционален баланс и за героя, и за читателя е, когато в техните очи едно събитие би могло да бъде и желано, и нежелано. С други думи, отношението е неутрално, погледът е сякаш отстрани. Отклоненията от това отношение съставляват булетичните особености .

Модалните формули на булетичните особености за "Искам." и "Не искам.", логично, са праволинейни, а особеностите ще кръстя – праволинейно, – желание и нежелание .

Според [набор от емоционални фактори] [конкретното твърдение] е [ желано ] .

Според [набор от емоционални фактори] [конкретното твърдение] е [ нежелано ] .

В този случай героят/читателят прави недвусмислен емоционален избор в едната или другата посока, било то желание или нежелание нещо да се е било случило, да се случва или да се случи на него, заради него, край него и т.н. Силата на положителната или отрицателна емоция може да варира от ужас/благоговение до проста неприязън/симпатия.

Смятам, че и в абстрактна форма тези две особености са достатъчно лесни за схващане.

По-интересни са двете особености, основани на колебанието. Те се проявяват само, когато героят е пряко въвлечен в действието или трябва да реши дали да се въвлече.

Тези особености са подобни на деонтичните препоръка и позволение с това, че се състоят от два компонента. Тези компоненти са именно гореспоменатите желание и нежелание , само че в нестабилно съотношение.

Според [набор от емоционални фактори] [конкретното твърдение] е [ донякъде желано ] .

Според [определен набор от емоционални фактори] [същото твърдение] е [ по-скоро нежелано ] .

В тази особеност, която ще нарека булетично колебание , желанието и нежеланието на героя изпълняват следните роли:
Желанието му позволява да мисли за конкретната възможност за действие като за нещо приемливо – позволява му да оформи в ума си намерение. По-силното нежелание обаче му пречи да засили това намерение до убеждение – превръща конкретната възможност за действие в нещо неизпълнимо.

Пример: Цялото поведение на Хамлет спрямо големия въпрос в пиесата е диктувано именно от тази булетична особеност. Той негодува срещу случилото се с баща му, което посажда в ума му мисълта "бих могъл да убия чичо си (и майка си), но същевременно е дълбоко неубеден в склонността си да убива – може да се каже, че нежеланието, с което мисли за себе си като за възможен убиец в по-трезвите си моменти, му пречи отново и отново да реализира намерението си. Затова в по-голямата част от пиесата колебанието надделява над решителността по този критичен въпрос.


Според [набор от емоционални фактори] [конкретното твърдение] е [ по-скоро желано ] .

Според [определен набор от емоционални фактори] [същото твърдение] е [ донякъде нежелано ] .

В тази особеност – булетичното решение , – ролите на желанието и нежеланието са следните:
Намерението на героя е засилено до убеждение – действието е изпълнено. Подтикът обаче остава противоречив: героят действа, само че първо е преодолял колебанието си. В някои случаи то все така се прокрадва.

Решението е най-вече подбудено от желанието на героя да се придържа към определен образ на своето "аз" в главата си – само че колебанието не спира да нашепва – "А *ти* ли си това?"

Пример: Хамлет и убийството на Полоний, Хамлет и подлудяването на Офелия. И на двете бихме могли да гледаме като на невротични тикове в опитите на Хамлет да определи себе си като съзнателен убиец, да изпита склонността си към чудовищност. "Бих ли убил някого "по случайност"? "Да, бих и ще."/"Бих ли съсипал психически човек, когото обичам?" "Бих и ще." Все стъпки към "Бих ли - съзнателно и хладнокръвно, - убил чичо си (и може би собствената си майка)?"

В случая с Хамлет идеята за решението, подбудено от определенa представа за "аз"-а му, придобива драматичен израз в лудостта му. В течение на пиесата тя се оформя като едно второ "аз", върху което Хамлет хвърля вината за злочинствата си:

"Ако ужасна болест/изтръгнала е Хамлета от Хамлет/и той без себе си е сторил зло,/нима вината е у Хамлет? Не!/Къде тогава? В лудостта му! В нея!/Не Хамлет — лудостта му е злодея."

Реторическите формули на колебанието и решението лесно биха могли да се трансформират една в друга, а желанието и нежеланието – да разменят местата си в борбата за надмощие. Колкото до взаимоотношението с деонтичните модалности – и там двете биха могли да си влияят в различна последователност, в зависимост от това кое кога преобладава у героя: чувството му за дълг или страстите му.