choveshkata.net

Thu Jun 25, 2020 2:45 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Thu Jun 25, 2020 2:45 pm Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Препоръка в GR към Елена Сабо:

Отскоро „Приказката“ има ново електронно издание. Да ти го пратим ли? :)

И ако се чудиш къде да вложиш книжния си бюджет – зарежи Пролетния базар на книгата (ето защо) и прати пари директно към родните творци. ;)

Thu Dec 04, 2014 12:20 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Dec 04, 2014 12:20 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Един конкурс на издателство Фабер - от 5. до 14. декември, 2014

https://www.facebook.com/FaberPublishers (а картината с 4-те лица - над поста, като гръб на страницата им горе)
Някак странно само дето ... това не е наречено "конкурс", а - "промоция" ?!?

Много са се о-Фейсбу-чили като звучене с това - каквото и да е то в крайна сметка... тъжно май...

Sat Jul 04, 2020 11:13 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Jul 04, 2020 11:13 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Благодаря, Дес! Сега, като прегледах пак съкращенията - права си, че е Ш, а не Я. Още им свиквам. :)

Упражнение 5

1.1. Искате ли да работите заедно със същия участник и по-нататък (по други текстове)? Защо?

Да. Защото само двете се обучаваме в момента. :D Но сериозно – всяка от редакциите й беше добре аргументирана, дори тези, с които не бях съгласна. Ще ми е приятно да работим заедно по следващите упражнения.

1.2. Има ли нещо, което бихте подобрили в процеса на редакция?

Засега не ми хрумва нищо.

Mon Dec 29, 2014 11:20 am Re: Полезни: да разберем видео игрите Mon Dec 29, 2014 11:20 am Re: Полезни: да разберем видео игрите
И докато съм на тая вълна...

My review of The Guide to Classic Graphic Adventures :

Hugely informative and often amusing, this compendium helped fill a hole in my game lore.

I was surprised to see: a) how many of the titles included I did actually know (long live Youtube longplays ;); b) how fine the writing, and especially the plots, of a number of these games are. So good game writing is possible--as long as developers put their money where their heart is.

Unfortunately, I didn't really like the unfamiliar titles the guide prompted me to try. Still, I feel tempted to give a shot to a few Visual Novels: 999: Nine Hours, Nine Persons, Nine Doors and the Higurashi series.

If anyone can recommend a similar guide to Visual Novels, I'll be much obliged.

Sun Aug 16, 2020 5:13 pm Re: International (non-English) speculative fiction Sun Aug 16, 2020 5:13 pm Re: International (non-English) speculative fiction
Относно този благотворителен списък https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=30936#p30936
дадох на баба първата и последните три книги - тя поне през последната година обича за пътувания. Чапек засега ще го чета аз, макар че книжното тяло е грозновато и имам друго издание, но май не е лично мое, за съжаление.

За господин "Автомобил" (да живее излишното превеждане на имената...) и загадките на "града на Коперник" – Фромборк, си я оставих при мен засега, че дори я зачетох и МНОГО скоро ми стана интересна! Детективска история за 3-4 древни полски монети, намерени след хитлеристки грабежи на произведения на изкуството. Има и описание на монетите и ги гледам в интернет. Обичам монети! И не ме дразни как е написана, хубаво е. Малко странни решения има за превода/изказа на някои думи, но са бял кахър.
Книгата е от 1980 г., с твърди корици и ламинат, дето май е по-издръжлив от тоя на DS :twisted:
Чак почвам да се чудя да я давам ли наистина в Полския институт, м. му стара алчност... Една друга полска книга - детска, дето съм я намислила за комплекта за натам, не знам дали ще успея да я дочета. Хубава е, но стилът на автора и историите ме натоварват. Тя е от 1988 г. и ламинатът на твърдата корица е перфектен, като изключим, че е позахабена все пак. И е с бяла хартия...

Дневниците на Колумб се оказа, че ги имам в Добрич :?. А ако и Болеслав Прус пише добре, май ще зачета "Фараон" или "Еманципантки" - което изровя по-скоро. Може туй да ми е вратичката към историческите романи, които от години ги пренебрегвам – още от българската част на филологията. От конспекта имам и "Случаят Джем" на Вера М. за Джем бей и заради името ми е любопитно. Хм, преиздадена е от Жанет, може би е добра книгата.
О БО ЖА ВАМ СТА РИ КНИ ГИ [/size]

Sat Jan 24, 2015 7:41 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Sat Jan 24, 2015 7:41 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
Без да ми се обиждаш, ще ти кажа, че си зле.
https://timeheroes.org/ssb/procheti-istoriya-nezryasti
Защо?
Гласът на софтуера звучи електронно и сухо - съвсем различно е да слушаш интересен текст, прочетен от човек, който се старае.

Преди да започнеш, първо провери дали произведението не е налично във фонотеката на Съюза на слепите , както и дали някой доброволец вече не го е заявил за записване или вече не го е записал .
Може да го има в Читанка, но на тези три места го няма.

Може да минеш през темата и нишките за audio books, ако има такива в пощите ни.

Аз се сещам за една колежка с "анимационен глас", но не сме близки и някак не изгарям от желание да сме. Може с нея след време по някакъв начин.

Ако ти се праща писмо, озаглави го "Да прочетем заради незрящите".

Емил много обича "Стоедин", но като го знам, не би участвал. А и е голямо.

На К(афявата) Захар в "За спасяването на света" разказът му е подходящ, защото е диалогизиран.

На Радичков много харесвам неща, но ще преценя дали чак толкова са ми важни.
Може от "есетата" на Шурбанов! - бая труден избор. Но има и кратки. Да, нещо на Шурбанов със сигурност ще бъде.

Може по изключение и "Молитва" на Стефан Цанев.

Tue Feb 10, 2015 3:28 pm Иранска музика Tue Feb 10, 2015 3:28 pm Иранска музика
Тая сряда 11. февруари 19 ч. в Люмиер! Традиционна иранска музика.
Вход свободен.
Ходили сме с Емил и е хубаво. И сега ще отидем, но аз ще позакъснея.

Tue Dec 15, 2020 10:34 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Dec 15, 2020 10:34 pm Re: Любимите компютърни игри
Продължавам с избрани моменти от Disco Elysium:

Faith (Fate?) of a Communist

Spoiler

Yeah ... crank up the weirdness factor(y?), comrade!

Of Balls and Men

This guy, too: he's too complex for you

Being a policeman is all about helping the people

Sun Feb 22, 2015 8:27 pm Re: Национални фантастични награди Sun Feb 22, 2015 8:27 pm Re: Национални фантастични награди
И аз тук да си кажа: Моля, не се сърдете как ще гласувам. Тук-там ще подкрепя и ЧоБи, надявам се и ЧоБитите да подкрепят тук-там и мен, по съвест, ако счетат за честно.
НЯМА да гледам гласуванията после, понеже според мен това продължава да е ужасна подигравка - явното гласуване де. И страшно ще изкриви реалността на гласуванията. Но... тъй рече народът. Демокрация, братя и сестри :)
Моля за прошка и простено да ви е.

Sun Feb 14, 2021 7:08 pm Re: Места за подкрепяне заради (д)ефекта от изолацията Sun Feb 14, 2021 7:08 pm Re: Места за подкрепяне заради (д)ефекта от изолацията
init Lab, след като вчера започнаха местене, продължават с усилията. Мен климатикът вчера ме продуха 3,5 ч. и поради това до късно вечерта не можах да се стопля, така че днес не помагах с инвентаризацията. Ще следя процеса и като се закрепя, ще отида. Казала съм, че мога и да чистя на старото и новото място.
https://initlab.org/6758/migration-progress-report-14-02-2021
Вчера описах само ~ 140 книги - далеч не всичките от етажерката, която ми беше поверена. С другите се надявам да са се справили след щателна уборка, за която, кхм, късно се сетиха :lol:
Разделението "ценни / за подпорки" не вярвам да го забравя :lol: :lol: :lol:

Обичам да помагам на хората да се местят ^_^
Ако имате излишни кашони/щайги/касетки – донесете ги.

Tue Mar 10, 2015 7:42 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част Tue Mar 10, 2015 7:42 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част
kreo, колко спешно ти трябва обратна връзка? Аз съм в ужасен цайтнот в момента – а ми се иска да те прочета внимателно и да ти отговоря по-нататък. Дори с вентилатора зърнах интересни неща.

Tue Jul 20, 2021 3:36 pm Re: Не-културни събития Tue Jul 20, 2021 3:36 pm Re: Не-културни събития
Покана от фондация „ЕкоОбщност“:

#ClimateOfChange:
СЪВРЕМЕНЕН ЦИРК РАЗКАЗВА ЗА ВРЪЗКАТА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС С КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ


Драги приятели,

Този път не ви каним на акция, а бихме искали да ви поканим на едно тридневно артистично събитие, което ще се проведе на 23, 24 и 25 юли на паркинга пред стадион „Академик“, срещу парк „Гео Милев“. Входът е свободен!

Събитието е необикновено, защото ще ни провокира да се замислим за климатичните промени и нашата роля в тях. Предвидени са различните работилници и творчески занимания, а гвоздеят на програмата е вечерното представление на италианската циркова трупа МагдаКлан. Спектакълът ни кара да се замислим за малките неща и ни провокира да станем част от глобалното въздействие за подобряване на климата, като променим нашето мислене, поведение и нагласа. Повече може да видите тук: https://bepf-bg.org/programa-maf11/

А ако желаете да се включите и като доброволци, които да ни помогнат в организирането и провеждането на събитието, може да се запишете през платформата на TimeHeroes - https://timeheroes.org/bg/ekoo/mini-art-fest-2021

Заповядайте! Поканете и своите близки и приятели и елате да станем заедно част от магията на съвременния цирк и климата на промяната!

Thu Apr 16, 2015 11:54 pm Re: Babylon Thu Apr 16, 2015 11:54 pm Re: Babylon
След като скоро минаха официалните срокове за филмовия фестивал и отдавна организаторите направиха изключение за мен и Емил, получих стандартно писмо да потвърдя отказвам ли се, щото не съм платила. Не се притесних, но Емил се напрегна. Цитирах на поляка старото писмо и получих отговор, за който gmail се кълне, че значи:
Everything is correct. А оригинално е: Wszystko się zgadza.
Аз пък се кълна, че идея си нямам какво животно е последната дума! :lol: Згадза ли е... За останалото знам, че значи "Всичко се" и се произнася "Вши/ыстко се(н)", като заради ы ш-то го правя малко като руското.
Само за глаголната форма zgadza пише, че означавало agrees...
Предпочитам си смешния чешки език и това си е.

Ако ръся тук-там Вшистко се zgadza да не ми се чудите ;)

Съжалявам, че за n-ти път не ползвам кавички, но сега дори и да съм фонетична (good gracious...), клавиатурата е на немски и shift е един малък бутон, дето трудно го нацелвам. [/color]

Wed May 13, 2015 11:25 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed May 13, 2015 11:25 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Няколко часа вчера се чудих кои въпроси е правилно да задавам, кои трябва да останат без отговор. Но пък тази сутрин съм в любопитно настроение, така че...
Всичко е в спойлер, да не разваляме изненадите на хората, които не са чели.
В края на Триптиха:
– Пеяне... на помощ...
Това е реплика на Юнака, нали така? Той е знаел името на Пеян... Чакай, чакай, озари ме друга мисъл. Юнака е очаквал да види Юна. Явно е очаквал, щом думите му са ... дошъл съм, за да се свърши Ооо, как е очаквал да сложи край, на какво? Да сложи край на омразата си, да стигне до някакъв closure?
Последния абзац в курсив
И когато тялото ми си спомня да плаче, част от мен се надига и литва: сред сивото, тъй красиво конфед’ско небе. Капките затанцуват със нея, дърпат я ветрове, гушват я облаци. И след миг вече я няма.
Няма я... няма я...
Това - според моята представа - са мисли на Юнака, докато си припомня станалото. М?

Така... минавам към Страшна, която ми е най-големия пъзел.
Тая част, която почва с Оставя хлиповете да стихнат – едва доловими бразди по ефирните ѝ криле... Тук ли Юнака бърка неговата Юна с ... със Зи?
Онази част, която започва с До хребета остават още два хвърлея. После е пропастта.
Какво се случи тук? Гледната точка е на Юнака, нали? Или? Хмм, и за него ли Рогатош е Роге ? Кой/какво вижда в снега? Сега ми хрумна, заради Празничната и Юна, която тича в снега, да не би да вижда нея? И за това да се смее в края на абзаца? Или?

В Зелена?
Глупава бях, още в оня миг, когато Баш Юнакът ме позна и хем го усетих, хем реших да се престоря, че не съм. това за срещата в Триптиха ли е? Нали той е очаквал да я види, един вид: ... дошъл съм, за да се свърши Или?
Мисля, за сега това са ми въпросите. :)

Mon Dec 13, 2021 3:37 pm Re: Наука Mon Dec 13, 2021 3:37 pm Re: Наука
https://www.thespacereview.com/article/4295/1

Вече знаем, че нулевата гравитация след 1/2 г. нанася
големи вреди за здравето. Обаче не знаем дали е същото
при сравнително малка гравитация като лунната.
Ако не е същото, има начини за изкуствено създаване на
подобна гравитация (те са обсъдени в статита), които
да премахнат проблемите при дълги, даже многогодишни
пътувания.

Sat Jun 13, 2015 4:18 pm Re: Културни събития Sat Jun 13, 2015 4:18 pm Re: Културни събития
Рожен 2015

Повече от 5000 фолклорни изпълнители ще се представят на събора "Рожен 2015", съобщи кметът на Смолян Николай Мелемов, цитиран от БТА. Той прогнозира, че Съборът на народното творчество и животновъдство "Рожен" ще се превърне в най-мащабното фолклорно събитие в страната. Празникът на Рожен от 17 до 19 юли се организира като публично-частно партньорство и наследява традиционния Роженски събор, който има над вековна история. Първото издание на Националния събор на народното творчество и животновъдство "Рожен" се организира от сдружението "Рожен - Наследство в бъдещето" и община Смолян в партньорство с община Чепеларе и с подкрепата на Министерството на културата. Събитието е под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

Повече от 170 индивидуални изпълнители и 314 певчески, танцови групи и ансамбли са се записали до момента за участие в Националния фолклорен конкурс, включен в програмата на събора. Предвиден е награден фонд за призьорите в конкурса, а специалната награда е златен плакет. Почти всички места в хотелите в района на Смолян, Пампорово, Момчиловци и околните селища са резервирани за дните около събора, информират от Община Смолян. Собствениците на земите, върху които ще бъде издигнато съборното селище, ще бъдат обезщетени, а предвидената сума е около 50 лв./дка. По предварителни изчисления на сдружението "Рожен - Наследство в бъдещето" финансирането на събора няма да надхвърли 350 хил. лева. Община Смолян ще покрие дейности за приблизително 40 хил. лв., а Община Чепеларе ще се включи с по-малка сума. Новите моменти в организацията на събора на Рожен доразвиват традицията и целят да го превърнат в самоиздържащо се събитие, обясняват от сдружението. Животновъдно изложение, кулинарни шоу програми, състезания, народни борби са включени в програмата на Събора на народното творчество и животновъдство "Рожен 2015".

Sun Jan 16, 2022 4:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jan 16, 2022 4:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Мой отзив за „Нощта на Змията“:

Добродушността и закачките с нашия съвременен свят все така ми липсват... Като че Сашо Драганов с времето се е повлиял от по-стандартния формат за писане на този тип фентъзи и е поизгубил онова, което го отличава от останалите.

Любими моменти:

~ Един сериозен:
— Оххх — залитна той настрана и се хвана за челото, — какво стана?

— Ти ги уби — прошепна Тамия и го подхвана, когато той залитна — изби ги всичките.

— И аз убих един — чу се гласът на Райлин. Тамия се обърна раздразнена към него, искайки да му каже да не се хвали, и в следващия миг видя погледа му. Русото момче изглеждаше съсипано.

* * *

— Не исках да стане така — измънка Райлин половин час по-късно. Тримата се бяха отдалечили от злокобното място и си бяха напалили огън на малка полянка, сгушена между скалите.

— Те бяха двама — продължи с обясненията си елфът — и ме нападаха. Когато единият се откри за удар… исках… мислех…

Райлин не довърши:

— Но не исках да стане така.

— Нямал си друг избор — каза Тамия, разбирайки момчето, поне на теория. Баща ѝ бе говорил за шока от убийството, за разочарованието и за самоотвращението.

Тя самата обаче не бе убивала. Бе виждала смърт, да, но лично да убие — не. Очевидно и с Райлин бе така.

— Сега разбирам защо тате не обичаше да говори за битките си — тъжно въздъхна Райлин. — Винаги съм си мислил, че е славно и героично, че орките просто падат и умират. И ги няма.

Гласът му се повиши.

— Не знаех, че те поглеждат, че очите им обвиняват, питат…

~ И един смешен:
Леденият дракон нежно подхвана доспехите му с лапи и го отнесе до гнездото си.

— Така — каза той, — аз теб пощадя, но има условие.

— Кажи.

— Ти стане мой ездач! — каза Готлиб и погледна елфа очаквателно.

Райлин премигна.

— Иначе аз ям — пошегува се леденият дракон.

— Ти… искаш… да те яздя? — не можеше да повярва елфът.

— Да, разбира се. За мен това бъде престижно. Наследник на златен Рилзан. Други дракони в планина пукнат от завист.

Райлин въздъхна. Не така си бе представял дракона си, но нямаше избор.

— За мен ще бъде чест да бъда твой ездач, ледени Готлиб.

— Ти говори сериозно?

— Напълно.

В следващия миг Готлиб го близна по лицето.

— Ама наистина? — плесна с криле той. — Сериозно?

Елфът поклати глава. Това бе невероятно. Понечи да се изправи.

— Чакай! — спря го Готлиб и го бутна с лапа по гърдите. — Ти ранен.

Сетне внимателно близна раната от лявата страна на челото му. Момчето усети как по него се разлива приятен хлад.

— С теб живее хубаво. Прави заедно подвизи, стане велики.

— Кога ще спреш да говориш така? — обади се още Тамия, която си седеше заледена.

— Какво значение има, нали теб ям — отвърна с равен глас Готлиб.

— Не, не, чакай! — сепна се Райлин. — Не можеш да я ядеш! Изобщо не можеш!

— Защо? Да не би тя отровна?

— Просто не може! — отговори Райлин.

Готлиб потропа с нокти.

— Когато се излюпих, видях мама мъртва и аз сам. Научих яде всичко, което намери, гъсеници, мишки. Защо не елфи и хора? С какво са по-различни? Джуджетата, да, те космати, но…

— Ама не може така! — настоя Райлин. — Те са разумни. Имат чувства… обичат се… не може просто така да ги ядеш.

Елфът се намръщи.

— Аз съм твоят ездач и ти казвам, че няма да ядеш разумни същества.

Готлиб трепна и се намръщи. След това приближи Тамия и я освободи от ледения ѝ затвор.

— Досадно има ездач — каза той на Райлин.

(...)

Внезапно гласът на Готлиб разцепи тишината:

— Абе, Райлин? Гномите не много разумни. Става за ядене?

Wed Jul 29, 2015 10:35 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Jul 29, 2015 10:35 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
[quote="In "The Golden Helix," Theodore Sturgeon"]He let a vision of April grow and fill the world. (...) He saw April at the spaceport, holding him in the dark shadows of the blockhouse while the sky flamed above them. We’ll go out like that soon, soon, Tod. Squeeze me, squeeze me … Ah , he’d said, who needs a ship?

Another April, part of her in a dim light as she sat writing; her hair, a crescent of light loving her cheek, a band of it on her brow; then she had seen him and turned, rising, smothered his first word with her mouth. Another April wanting to smile, waiting; and April asleep, and once April sobbing because she could not find a special word to tell him what she felt for him …[/quote]

„Обичаш ли ме?“ – пита тя, от другия край на линията, в хотелската си стая в Осло, през три хиляди километра и сълзите в гърлото си.

„Обича те“ – избълбуква част от мене, докато друга се мята в безпомощността си и търси, търси...

Wed Oct 28, 2015 10:11 am Re: Автори споделят Wed Oct 28, 2015 10:11 am Re: Автори споделят
Кратък клип на Патрик Нес , в който разказва за своя опит с писането, идеите и мотивацията .

А междувременно ArtLine се похвалиха във фейсбук , че можем да видим Патрик Нес на живо за панаира на книгата през декември! Само да успея да отида... *няма достатъчно шаваща емотиконка за чувствата ми в момента*

Mon Feb 14, 2022 2:59 am Re: Християнството, вярата... и още Mon Feb 14, 2022 2:59 am Re: Християнството, вярата... и още
Изпълнението е много хубаво наистина. Напомня ми на нещо, но мозъчната ми база данни не може да изтърси какво ;).

Аргументът, че молитвата не бивало да бъде инфантилна... Според мен тя става инфантилна точно когато се промени, за да си "отговаря" :( и изрично да осовбождава Отеца от отговорност и от склонността ни да грешим... Все едно подписваш договор. Не съм си и представяла колко много емоция и размишления може да предизвика у мен една такава смешна промяна. Надявам се да не се спазва.

Fri Nov 13, 2015 3:14 am Re: Културни събития Fri Nov 13, 2015 3:14 am Re: Културни събития
Обаждам се за събота, 14 ноември:
В ЦИЕК има индийски ден от 13 ч. - https://www.facebook.com/events/971427509546446/ - рисуване с къна, йога, обличане на сари и май още работи.

Размяна на книги от 15 ч. в кино "Влайкова" - https://www.facebook.com/events/990519907676640/.

Ще отида и на двете пък да видим какво ще се случва там.

Интересува ме и трансформацията на Novel book bar - Миро - https://www.facebook.com/events/138903929800783/. Пак събота.

Wed Nov 25, 2015 9:16 am Re: Нощта на скорпиона Wed Nov 25, 2015 9:16 am Re: Нощта на скорпиона
Пети откъси, събрани между другото заедно с предишните тук: http://choveshkata.net/blog/?page_id=5573

Mon Jan 18, 2016 10:32 am Re: Николай Теллалов Mon Jan 18, 2016 10:32 am Re: Николай Теллалов

Кал wrote:На 14 януари, от 16:20, в Нов български университет Николай Теллалов ще изнесе лекция на тема:

„НАШАТА ФИЛОСОФИЯ ГРАДИ НОВ СВЯТ, ДЕЛОТО НИ РУШИ СТАРИЯ“ – АНАРХИСТЪТ ГЕОРГИ ШЕЙТАНОВ (1896 – 1925)

Звукозапис (липсват първите 10-ина минути)

Tue Mar 01, 2016 4:56 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Tue Mar 01, 2016 4:56 am Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin

(Тази година направих едно огромно и отдавна отлагано преподреждане на Фантазия , a.k.a. моя дом в Мрежата. Скоро ще публикувам и звукозапис, който обяснява защо беше нужно подреждането и какво най-много отличава Фантазия от другите форуми. Принципите, които разказвам там, отчасти важат и за останалите форуми на ЧоБи. Казвам „отчасти“, понеже се старая да не ги прилагам/налагам едно към едно – а само онези, които се докажат като най-успешни да поддържаме общуването си максимално взаимополезно. :)


Ще чакам звукозаписа с интерес. Вълнува ме, понеже, макар да имам възражения спрямо концепциите на модериране тук, този форум все още го смятам за един от флагманите по отношение на истинско виртуално място за общуване. (И по аналогия достоен дигитален "близнак" на форумите от Античността)

Tue Aug 16, 2011 4:43 pm Re: Автори споделят Tue Aug 16, 2011 4:43 pm Re: Автори споделят
Една статия на Джоана Ръс в защита на критиката. Пропускал съм някакви моменти, защото се оказа, че статията е отговор на конкретен проблем, който е имала от разни читатели за една своя рецензия. Оставил съм общите неща.

***


На критиците като че ли им е нужно, поне по веднъж в кариерата си, да напишат защита на критиката като цяло. Шоу, Полийн Кейл, Ерик Бентли и Джеймс Блиш са го правили. Сега го правя и аз, което не показва, че съм на нивото им, а че проблемите все така съществуват и извън, и в научната фантастика.

Опитала съм да говоря по общи въпроси, вместо да "защитавам" собствената си критика. Във всеки случай общите въпроси са по-важни от личностите, макар и част от фен-общността да вижда в естетическото или политическо несъгласие нищо освен лични дрязги, мотивирани от завист. Не опира до мен да преценям колко е добра критиката ми – ако достатъчно читатели решат, че е лоша, и редакторът е съгласен, предполага се, че ще спре да я отпечатва, въпреки че книжните рецензии (освен на места като Ню Йорк таймс) е работа зле платена, тежка и най-често плод на любов към идеята. Проблемът е да намериш рецензенти, не да се отървеш от тях.

Ето някои оплаквания, с които все се сблъсквам.

1. Не намесвай политиката си своите рецензии. Просто рецензирай книгите.

Така и ще сторя – когато авторите съумеят да не намесват политиката си в историите си. Никога не съумяват – всъщност, струва ми се напълно невъзможно да напишеш каквото и да било без незабавно да започнеш да правиш всякакви допускания какво представлява човешката природа, какво е добро поведение и какво – лошо, какви трябва да са мъжете, какви трябва да са жените, кои състояния на ума и на характера са ценни и кои – напротив, и т.н . Когато художествената литература премине нивото на минимална техническа компетентност, рецензентът трябва да обърне внимание на тези качествени оценки. Като цяло, читателите не забелязват наличието на познати качествени оценки в това, което четат, но забелязват (и възразяват срещу) непознатите и наричат само тях "политически". Оттам се надига настойчивата позиция (сама по себе си много бурна и именно политическа преценка), че изкуството и политиката нямат нищо общо, че творците трябва да са "над" нея, а критикът, който прави политически коментари за художествена литература, внася нещо неприсъщо в една по същество неутрална сфера.

Само че, ако "политика" значи властовите връзки между групи хора и как те са онагледени под формата на лични отношения, социални институции и възприети идеи (сред които е и тази, че изкуството е "над" политиката), тогава подобна неутралност просто не съществува. Художествена литература, която не е открито полемична или дидактична, пак е пълна догоре с политика. Ако красотата в литературата има каквото и да било отношение към истината (както е смятал Матю Арнолд), тогава човешката (включително социаната и политическата) истина на една литературна творба има значение за естетическото й богатство. Приложението на закостенели, тесногръди, глупави политически стандарти към литературата е лошо, защото стандартите са закостенели, тесногръди и глупави, а не защото са политически.


2. Не доказваш думите си – просто изказваш мнението си.

Това твърдение, мисля, е основано на мисловна грешка, втълпена ни (вероятно) от американското средно образование. Грешката е, че всички доказателства трябва да са "твърди", т.е. да са неоспорими, проучени и да могат да се представят в силогистична форма. Базови познания по съвременната философия на науката би извадила хората от тази заблуда – оказва се, че изненадващо голям брой научни доказателства не са силогизми. Както неведнъж са отбелязвали философи още от Платон насам, естетически и морални въпроси обикновено не се поддават на подобно "твърдо" доказване.


3. Тогава мнението ти е чисто субективно.

Допускането тук е, че това, което не се поддава на "твърдо" доказване, няма никаква връзка с доказателства, опит и разум, и следователно е напълно произволно. Срещу тази гледна точка може да се приведат много непреки доказателства. Например, хората, които я изразяват, сами не се придържат към нея – непрестанно взимат решения въз основа на непреки данни и рязко се противопоставят на всеки намек, че подобни решения са произволни. Друг пример – ако критиката по обективни правила бе възможна, редакторът би могъл да наеме когото и да е и да му плаща много по-малко, отколкото на хора със специални дадености и обучение (ако и на тях да не заплаща кой знае колко, по разбираеми причини). Вярно е, че апаратът, посредством който критикът оценява книги, е субективен, в смисъл, че е у критика, а не извън него, че е уникален за него и се основава на невъзможни за измерване фактори като обучение, талант и опит. Но това не го прави сам по себе си произволен.
Това, което го кара да изглежда такъв, е че понеже процесът на преценка, ако го проследим през всичките му етапи, практически съвпада с цялото обучение на критика, той е склонен да не го изтъква в рецензиите си (с време и тренинг по-голямата част от преценката и бездруго става автоматична). Освен това голяма част от критическото мислене е гещалт-мислене или иначе казано – разпознаването на структури, а то се случва мигновено в главата на критика, макар и да би било невъзможно без нужната памет, опит и постоянно сравнение между нови структури и моделите в ума на преценящия (които търпят непрестанна промяна в светлината на новопридобития опит).
Поради горните причини гневни читатели може да възразят с номер 3 и евентуално да добавят:

4. Всеки има право на собствено мнение.

Забелязали ли сте колко чесно хората казват "чувствам, че" вместо "мисля, че" или (да не даде Господ!) "Зная, че"? Хлапетата, които на седем годинки започват с "Това е свободна страна!", на четиринадесет вече са изминали пътя до "Всеки има право на собствено мнение." Процесът на сплашване, чрез който учители карат младите хора да се чувстват непълноценни човешки създания, ако не оценяват "високата литература" (която самият учител често не може да обясни, нито дори да разбере!), е един от ужасяващите факти на американското образование. Един от защитните механизми срещу това приема формата на настояването, че няма такова нещо като велико изкуство – или че това, което въздейства силно на даден човек, е велико изкуство, за него. И двете са начин човек да заяви първенството и истинността на собствения си опит и това е чудесно. Но това, че ти или аз харесваме нещо *много*, не го прави – само по тази причина, – велико. Литературният канон, ако и непълен и предубеден, не е просто снобска конспирация на "тези отвътре", с която да накарат "тези отвън" да се чувстват зле. (Макар че определено твърде често се използва така.)
Проблемът с литературата и литературната критика е, че мнозина не забелязват чисто занаятчийските елементи в тях – никой не би и посмял да оспори забележките на балетен критик към движенията на някоя прима балерина, нито пък на оперен – към тембъра и дикцията на оперна примадона. От друга страна, никой не се сеща за причина да *не* възрази на забележки по литературна творба, особено ако има широк консенсус по достойнствата й. Така де, всички можем да четем?
Ала и у литературата има много широко поле за техническа критика, макар тя да не борави с движения или ларинкси. А някои мнения струват много повече от други.

5. Знаех си, ти си сноб.

Фантастиката е малка държавица, която от години вече налага вето върху чуждия внос, за да насърчава местните производители. Много читатели на научна фантастика и фентъзи са незапознати с канона на англоезичната литература и със стандартите на критиката извън малкото ни поле. Добавете и отбранителното отношение, което толкова много хора имат към високата култура и се получава повсеместна инфлация на репутации. Вярвам, че е време да спрем да раздаваме звездички и целувки наляво и надясно.


6. Освен това си и язвителен.

Така е. Критиците са раздразнимо племе. Ето някои примери

"Представянето на гърба на "Адвокат на дявола" от Тейлър Колдуел започва с думите "този сладкодумен роман" като така с три думи прави две грешки..." (Деймън Найт)

"...техниката на г-н Зирул му изневерява толкова често, че върху злощастния труп на романа му може да се построи цял курс по творческо писане." (Джеймс Блиш)

Защо го правим?

Първо, това е като болка от опарване. Само тези, които се занимават с рецензии, година след година, знаят колко наистина отвращаваща е повечето литература на пазара. А не можем да си махнем дланта от котлона. Обичайните читатели могат да прескачат, да четат книгата отзад напред, да спрат по средата. Ние – не. Трябва четем внимателно, с цялата налична ни чувствителност към текста и с целия си критико-исторически апарат на високи обороти – в противен случай бихме пропуснали тънката сатира, маскирана като клише, или този дебютен роман, чието начало така и не е било редактирано, или блестящият разказ, скътан сред шумните имена в някоя колекция разкази, експерименталната структура, която може да се сбърка за нескопосаност, красивата история, отчасти развалена от (но и поначало възможна заради) наивността на автора, тази заплетена ситуация, която се изяснява едва в края на книгата. Същестуват подобни творби, но за да не ги пропусне, човек трябва непрестанно да разширява читателските си сетива, познания и критическо внимание, макар и в 90% от случаите да се сблъсква с книги, които издевателстват над тях. Умственото усещане е като от хранене с боклук, уверявам ви, и ако страданието на критика не намираше отдушник в яркия му език, не знам какво му остава. А страдат най-много критиците, които най-много се вълнуват – раздразнението е признак на предадена обич. Както пише Шоу:

"...критиката без лично отношение не си струва да се чете. Именно способността да превърнеш доброто или лошо изкуство в личен въпрос разделя останалите хора от критиците... когато хората сътворяват нещо под нивото на възможностите си и го сътворяват и зле, и самодоволно, аз ги мразя, ненавиждам ги, презирам ги, копнея да ги разкъсам на парчета и да ги разпилея по сцената... По същия начин наистина добрият творец предизвиква у мен най-топли чувства... Когато критическото ми настроение е в зенита си, "лично отношение" не е правилната дума – правилната дума е "страст"..."

Но има и други причини. Критическата преценка е толкова сложна (и се случва в толкова сложен контекст), а думите за възхвала и укор са толкова мъгляви, с така неясно значение, което непрестанно сменя свои нюанси, мястото е толкова ограничено, че критиците се въползват от всяка възможност да изразят мнението си едновременно точно и сбито. Ако към това се добави и ярко – че това си е определението за добър стил. Затова критиците, когато е възможно, изразяват мнението си чрез метафори. Остроумието е тип сбитост (не съм го измислила аз, а Фройд), точно както пародията е тип критика. Драматизацията – също.

7. Все тая. Просто ми кажи какви книги ще ми харесат.

Че откъде да знам?
Всъщност, от време на време критиците могат да правят информирани догадки за вкуса на определена група читатели.
Редакторите трябва да го правят по задължение – с подобни преценки и догадки си вадят хляба и въпреки това се провалят многократно.

Fri Mar 25, 2016 10:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Mar 25, 2016 10:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
На следващата среща на Bulgaria reads (на 24 април – точно след Аниплей, йей... Ади, запази си целия уикенд! :mrgreen: ) ще обсъждаме криминално четиво.

До 28 март гласуваме кое:

https://www.goodreads.com/poll/show/132353

Ако ще дойдете на срещата, включете се!

Аз съм за Джим Бъчър... йей! :mrgreen:

Mon Jul 28, 2014 1:19 pm Re: Не-културни събития Mon Jul 28, 2014 1:19 pm Re: Не-културни събития
Ъ... абсурд да служа нещо чуждо на главата си. Само кърпа/шапка, ама се надявам да не се стига до там. Наистина ще е екстра терра грозно и ще се крия вкъщи :shock: . Ще попитам трябва ли да ме острижат като офца.
Две момиченца, Рада и Неда, в писмо пишат , че са дали част от косите си. И асоциацията е сложила снимки на момиченцето, на което са изработили перука с косичките. Имам надежда :> Сякаш виждам просто скъсени коси на някои снимки. Може би бръснат само тези, които нямат много дълга.

На единия от репортажите казват, че в салона се реже косата - това добре. Но изникна промяна - да е минимум 30 см, а не както преди - 20. Както и да е - все имам.

Fri Apr 08, 2016 6:48 pm Re: Културни събития Fri Apr 08, 2016 6:48 pm Re: Културни събития
Билети - на касата на Народен театър „Иван Вазов“
Със субтитри на български и английски език

15 и 16 юни 2016 г., 19:00 ч.

"В очакване на Годо"
от Самюел Бекет
Превод на немски Елмар Топховен
Режисьор Иван Пантелеев

Сценография и костюми Марк Ламерт
Асистент-сценограф Улрих Белашк
Асистент-костюмограф Карин Роземан
Осветление Роберт Грауел
Звуков дизайн Мартин Персон
Драматург Клаус Цезар

Участват Волфрам Кох, Самуел Финци, Андреас Дьолер, Кристиан Грасхоф
Копродукция на Дойчес Театер – Берлин и Рурски фестивал Реклингхаузен

В памет на Димитър Гочев

Пиесата „В очакване на Годо“ на „Дойчес театър“, постановка на Иван Пантелеев, ще се играе два пъти на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ като част от програмата на Десетото издание на платформата „Световен театър в София“, което ще се проведе от 31 май до 16 юни 2016 г.
За ролята си на Владимир Самуел Финци беше избран за актьор на 2015 година от сп. “Theater Heute“ – едно от най-високите отличия в Германия.

Големият режисьор Димитър Гочев (1943-2013) започва в „Дойчес театър“ постановката по емблематичната за театъра на абсурда пиеса – „В очакване на Годо“ от Самюел Бекет, но така и не успява да завърши. Димитър Гочев е една от знаковите фигури на европейския театър. Актьорите Волфрам Кох и Самуел Финци, както и режисьорът Иван Пантелеев, са сред близките театрални сподвижници на Гочев в Германия. С тях той прави някои от най-значимите си представления. Именно по изричното желание на актьорите постановката накрая стига до сцената. Режисьорската работа по нея продължава Иван Пантелеев. „В очакване на Годо“ предизвиква силен отзвук сред публиката и критиката, които изтъкват виртуозността и изключителната енергия в играта на Кох и Финци. За своето изпълнение в ролите на Естрагон и Владимир те получават една от големите театрални награди за актьорско изкуство в немскоезичния свят – Пръстен „Гертруд Айзолд“ през 2014 г. Журито определя постановката като едно от най-добрите театрални партньорства през последното десетилетие.
„В очакване на Годо“ е и сред десетте „най-забележителни постановки“, поканени на театралния фестивал на немскоезичния театър „Театрални срещи Берлин” 2015.

Иван Пантелеев завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, София. Поставя текстове от А. П. Чехов, Джеймс Джойс, Луиджи Пирандело, Й. В. Гьоте, Хайнер Мюлер и др. в София, Рига, Авиньнон и Стокхолм. През 1998/99 е стипендиант на Академия „Шлос Солитюд” в Щутгарт. Поставя в държавните театри в Щутгарт, Цюрих, Люцерн. В Берлин работи в двете най-големи и престижни театрални пространства – Дойчес театър и Фолксбюне. Автор и режисьор на документалния филм за живота и творчеството на Димитър Гочев „Хомо луденс” (2008). От 2010 година е гост-преподавател по режисура в Театралната академия „Ернст Буш” в Берлин.

Самуел Финци изучава актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, София, а от началото на 90-те години започва кариерата си в Германия. Развива се като актьор в дългогодишната съвместна работа с Димитър Гочев. Между 2003-2005 г. работи в театър Фолксбюне, Берлин. От 2006 г. е в трупата на Дойчес театър, Берлин. Освен с Димитър Гочев, Финци работи с едни от най-изтъкнатите режисьори от немскоезичната и европейската сцена Бено Бесон, Юрген Гош, Робърт Уилсън, Франк Касторф, Йохан Симонс и др.

Цени на билетите: 10, 12, 15, 20 лв.
--
„Световен театър в София“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2016 г.
Гостуването на спектакъла се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт, програма „Театрални пространства".
--
Медийни партньори: БНТ, Програмата, Портал Култура, Литературен вестник, Въпреки.

Tue Sep 13, 2011 11:18 am Самюъл Дилейни - "Около 5750 думи", част първа Tue Sep 13, 2011 11:18 am Самюъл Дилейни - "Около 5750 думи", част първа
Във всяко поколение някой критик отбелязва очевидното в конфликта стил/съдържание. Повечето читатели са озадачени. Повечето комерсиални писатели (да не говорим за редакторите) първо са смутени, след това – агресивно-настъпателни. Накрая махват с ръка на цялата работа и продължават да правят каквото са правели винаги. И се пада на някой от следващото поколение да повтори:

В опозицията стил/съдържание, няма такова нещо като "съдържание".

Сега, фантастичната литература все още е комерсиална сфера. Не е ли очевидно, че това, което прави от една история фантастика, е именно фантастичното й съдържание? В добавка, в средата и края на 60-е години се разразиха множество полемики за научната фантастика от Старата вълна и тази от Новата вълна. Споровете бяха понякога плодотворни, понякога бяха ожесточени, най-често – просто глупави. Но критическата терминология и от двете страни включваше "...стар стил... нов стил... старо съдържание... ново съдържание..." Повдигнатите въпроси винаги бяха "Смислено ли е съдържанието?" и "Отговаря ли на него стилът?" Отново ще повторя, че "съдържание" не съществува. От това следват два нови въпроса:

1. Как така?
2. Какво печелим като раздробим "съдържанието" на неговите стилистични елементи?

Думите "съдържание", "значение" и "информация" до една са метафори за абстрактно качество, което дума или група думи притежават. Терминът, на който ще обърна внимание, е "информация".

Съществува ли наистина съдържание?

Може да зададем въпроса по друг начин: Съществува ли такова нещо като словесна информация независима от думите, които я носят?

Голяма част от критическата терминология в сегашния си вид предполага, че съществува. Информацията се пренася от/посредством/в думи. Хората се пренасят от/посредством/в автомобили. Би трябвало да е също толкова лесно да разделим информацията от думата, колкото и да отворим вратата на Форд Мустанг: Съдържание значи нещо, което се съдържа, нали така?

Но нека се върнем към "информация" по доста по-заобиколен път. Последвайте ме:

червен

По начина, по който тези букви са подредени сами на листа, читателят няма представа какво значат. Политически пристрастия ли обозначават, или представляват част от думата зачервен? Думата не произвежда значима информация, докато не бъде поставена във формална връзка с нещо друго. Тази формална връзка може да е с реален обект ("Червено", написано на етикета на кутия боя) или с други думи ("Ветрецът през прозореца на колата разхлаждаше приятно. Опа – червено! Той натисна спирачката").

Концепцията за значение, информация и съдържание като нещо, съдържащо се в думите, почива на подвеждаща представа за нещата. Ето по-добра:

Представетес си значението като нишка – или още по-добре, пътят, който свързва звуци или конфигурация от букви, наречени "дума", с даден обект или група обекти (или по-добре, със спомените за тези обекти). Да знаеш значението на една дума значи да можеш да проследиш тази нишка от звука до правилните спомени за обекти, емоции или ситуации – или по-точно, до най-различните им разновидности под формата на образи в ума. Казано по-високопарно, значенията (или също така съдържанието/информацията) са формалните връзки между звуците и образите в обективната реалност.
Всеки интелигентен човек с понятие от логика може от тук нататък да изведе доказателство за етимологическата тавтология "Всяка информация е формална" и нейното следствие "Невъзможно е да се промени формата без да се промени информацията". Няма да навлизам в подробности относно доказателството. Вместо това обаче бих искал да кажа, че "съдържание" би могъл да е полезен термин – но както казах, той става невалиден, ако се разглежда като противоположност на "стил". Съдържанието е илюзията, която многобройни стилистични фактори създават, погледнати от определено разстояние.
Когато казвам, че е невъзможно да се промени формата без да се промени съдържанието, нямам предвид, че коя да е формална промяна (т.е., разбъркването на няколко думи в роман) непременно премахва осмислянето на цялата информация в дадена творба. Някои формални промени са минимални – ефектът им върху определена съвкупност от думи не би имал значение, защото тези промени са незабележими. Но се опитвам да поддържам следната алтернатива – промяна на една дума в роман да се окаже от решаващо значение.
– Кажи ми, Марта, уби ли го наистина?
– Да.
В изданието с меки корици на книгата, от която е взет диалогът, вторият ред е пропуснат по невнимание. Защо ли наистина този пропуск да развали удоволствието на зрителя от останалите 59 999 думи....
Спомням си, че във втория ми публикуван роман едно от ключовите изречения в началното изложение описваше каналите на комуникация между два града като "...вече прекъснати завинаги." ("...now lost for good.") Грешка при печата бе сменила само една буква, която обаче промени смисъла на "прекъснати, но не завинаги" ("...not lost for good") и практически унищожи останалата част от историята.
Опростеността на примерите ми обаче по-скоро пречи на тезата ми отколкото я подкрепя. Ето друг пример, по-уместен:

Сложих няколко неща на бюрото.
Сложих няколко книги на бюрото.
Сложих три книги на бюрото.
Сложих три книги с поезия на бюрото.
Сложих Presentation Piece на Мерилин Хакър, Sketches for Thirteen Sonnets на Ебе Борегаард и Inside the Blood Factory на Даян Уакоски на бюрото.

Вариациите тук се доближават повече до типа, който хората, спорещи в полза на химерата "съдържание", наричат "безсмислени". Информацията, която всяко от тези изречения генерира, очевидно е различна. Но това, което знаем за нещата, оставени на бюрото, е само най-повърхностната отлика. Нека предположим, че всяко е изречение е първото от всеки от пет различни разказа. От различната конкретика в тези изречения си личат пет различни тона. Тонът бива чут – ако и да не е съзнателно отбелязан, – от читателя. Различните тонове дават различна информация за личността на героя, както и за душевното му състояние в момента. С други думи, "аз"-ът, създаден от всяко изречение, е различен.
Когато писателят използва по-пълно тази генерирана информация за тона на своя герой, разказът му изглежда по-плътен, по-реален. И той е по-добър писател от този, който счита разликите между тези изречения за незначителни. Това прави Хайнлайн по-добър писател от ван Вогт.
Но не сме изчерпали разликите в информацията на тези изречения с описание на "аз"-а. Знаейки нещо за личността на различните герои и нещо за това, което героят поставя на бюрото, авторът отваря пред себе си определен набор от възможности относно самото бюро (и стаята около него) – в случая наборът не е един, а са пет. Тази информация е много по-трудна за конкретизиране, понеже много други фактори ще й окажат влияние: дали бюрото принадлежи на героя или на някого, към когото той има лично отношение; или е видял бюрото за пръв път няколко мига преди да постави книгите на него? Всъщност, не може да се каже, че всяко последвало описание на бюрото е погрешно и противоречи на конкретната информация в първото изречение, защото конкретна информация просто няма. Когато обаче такава се появи и влияещите фактори малко по малко станат ясни, едно описание определено би могло да изглежда "по-правилно" от друго, защото е подкрепено от повече информацията, започнала да се натрупва с първото изречение. И способността да се използват ефективно натрупаните подробности прави Стърджън по-добър писател от Хайнлайн.
Във всяко от горните изречения единствената формална вариация е конкретиката, с която е описано това, което аз слагам на бюрото. Но с всяка такава промяна се променят "аз"-ът и бюрото. И художественият субект (аз), и също толкова сложният художествен обект (светът около това "аз", който е и също толкова важен в научната фантастика) биват реализирани различно посредством тези уж минимални различия в детайлите. Илюзията за реалност, усещането за правдоподобност в художествената литература като цяло, се контролират от чувствителността на автора към тези различия и значението им.
Един разказ не е просто заменяне на едно множество от думи с друго – обобщение на сюжета, подробен преразказ или анализ. Разказът е това, което се случва в ума на читателя, докато очите му се движат от първата към втората дума, от втората към третата и така нататък до края.
Нека погледнем по-внимателно какво се случва в това зрително пътешествие. Как например четенето на художествен текст се различава от гледането на филм? Във филма илюзията за реалност идва от последователност от изображения, всяко малко по-различно от предишното. Тези различни изображения са подредени във фиксирана хронологическа връзка, която умът и окото възприемат като движение.
Думите в художествения текст произвеждат тон, синтактични очаквания, спомени за други думи, както и образи. Но вместо в хронологичен ред, те се намират в многобройни взаимоотношения, преплитащи ги и наслагващи асоциации върху тях. Процесът, в който движим очите си от дума на дума, представлява по-скоро корекция и ревизия, а не прогресия. Всяка нова дума "поправя" малко по-малко сложната картина, с която сме разполагали преди миг.
Около значението на всяка дума има допустими смислови граници, в които да нанесем корекции върху образа на обекта, който кристализира в ума ни
Казвам:

куче

и в ума ви изскача образ (като с "червен"), но понеже не съм го обвързал формално с нищо друго, няма как да знаете дали образът в ума ви има нещо общо с това, което се опитвам да ви предам. И затова изчаквате – оттам следват допустимите граници. Мога да коригирам думата така:
Куче коли, и вие ще се съгласите. Мога да я коригирам на голямо куче или на рошаво куче, и ще се сте все така съгласни. Само че куче Шевролет? Или оксиморонно куче? сърдечен-оток-куче? За целите на ежедневната реч и на натуралистичната художествена литература тези корекции се намират извън допустимите смислови граници: изкривяват по твърде необичаен начин разните образи, които сме свързали със звука и буквите "куче". От друга страна, в тези изкривявания има определена наслада, свежест, която може да е много въздействаща, въпреки че й липсва неминуемостта на нашето голямо, рошаво коли.
Роман от 60 000 думи е една картина, коригирана 59 999 пъти. Цялото преживяване трябва да има свежестта на бедното оток-сърдечно създание, както и неминуемостта на голямото, рошаво такова.
Нека да раздробим самият процес на корекция. Нека един разказ започне така(Бел. прев. – Тук смятам да дам изречението от примера в оригинал, тъй като никой български превод не би предал изцяло смисъла на коментарите, който го съпровождат. Надявам се, че изречението и коментарите ще са достатъчно лесни за разбиране.)
:

Тhe

Какъв образ се появява в ума ви ? Какъвто и да е, ще бъде променен много, много пъти преди историята да свърши. Моето собствено, доста своеобразно the (частицата носи смисъла на определителен член – бел. прев.), поставено извън контекст представлява сивкав елипсоид, висок около четири фута, който стои на пода на около метър от мен. Вашият образ несъмнено е различен. Но е там, има определен размер, форма и цвят и е присъства по определен начин в ума ви. Моето а (частицата носи смисъла на неопределителен член в единствено число, повече или по-малко еквивалент на "едно" в изрази като "една жена/един мъж/едно дете, и в английския се слага задължително пред всяко бройно нечленувано съществително в единствено число – бел. прев.) например се различава от the с това, че е относително същата форма и цвят – малко по-бледо, може би – но е или много по-далеч, или е близо, но много с много по-малки размери. И в двата случая бих може да ми е по-интересно, отколкото от the, а може и да не ми е по-интересно. Сега стигаме до втората дума в разказа и до първата връзка:

The red

Моят елипсоид току що смени цвета си. Все още е на приблизително същото разстояние. Станал е по-интересен. Всъщност, дори още сега чувствам смътно, че увеличеният ми интерес излиза извън смисловите граници, които the поставя в ума ми. Усещам някакво напрежение, което щеше да отсъства, ако думите бяха a red... Погледът ми се придвижва към третата дума, докато умът ми се подготвя за втората корекция:
The red sun
Първоначалното the е заменено от светъл диск. Цветът вече далеч не е толкова наситен. Дискът е над мен. Около мен се е образувал неясен пейзаж. И сега, когато обектът е поставен на такова разстояние, още по-силно съзнавам напрежението между интереса ми към red sun и обикновеното внимание, което отдавам на думата the: засиленият интерес е единственото останало ми от първоначалния образ.
Малко по-смътно, докато мисля за евентуални следващи корекции, усещам, че това или е пейзаж по зазоряване, или по залез слънце, или, ако е някакъв друг момент от деня, има смог или нещо подобно, което сгъстява въздуха (...red sun...); но удържам всичко, докато не настъпи следващата корекция:

Тhe red sun is

Внезапно усещане за близост. От мен се иска да внимавам още повече, което нямаше да е така, ако новата дума беше was, тъй като миналото време, в което е думата was, e традиционната повествователна форма. Но is? ... Тук имаме герой! Този фокус на вниманието, който усетих между първите две думи, не е фокус на моето внимание, а на това на героя. Фокусът се превръща в тон, в глас: "The red sun is..." И аз слушам този глас, насред все още смътния пейзаж, и отчитам вниманието му, насочено към червеното слънце. Между The и red се генерира информация, която между sun и is e превърната в значима корекция на образа в ума ми. Това е първото ми естетическо удоволствие от историята – естествено то е малко, понеже сме прочели само четири думи. Въпреки това се превръща в една капчица от удоволствието от разказа. Наблюдавайки и слушайки героя, правя следващата корекция:

Тhe red sun is high,

Пладне е и е облачно; но това просто потвърждава предишните ми подозрения, не представлява значима корекция на образа. Пейзажът се постопля, а светлината се излъчва от конкретна точка в небето. Опитвам си да си представя пейзажа в повече подробности, но нито един обект, включително и героя не са достатъчно ясни, за да са ми във фокус. Запетаята ми подсказва, че мисловната група е завършена. В тази пауза ми хрумва, че червенината на слънцето може въобще да не подсказва за смог или нещо такова, а да е просто героят, който изпада в прекомерно литературен изказ – или в най-добрият случай червеното може да е проекция на съзнанието му, което все още не мога да разгадая. И за миг ми се струва, че откъдето стоя, слънцето наистина е блести в обичайното си ослепителнобяло златисто. Следваща корекция:

Тhe red sun is high, the

В този странен пейзаж (осветен от донякъде несигурно описано слънце), героят е обърнал вниманието си към още един сив, висок четири фута елипсоид, разположен на равно разстояние от мен и него. Отново, твърде е неясен, за да прикове вниманието ми. Но вече съм направил две корекции без много напрежение между тях и самият герой започва да губи плътност за мен. В какво ще се превърне това?

Тhe red sun is high, the blue

Елипсоидът сменя цвета си. Но повторението на синтактичната структура за миг заплашва да превърне цялата реалност, пейзаж, герой и слънце в маниерничещо изреждане на природни забележителности. Цялата сцена избледнява. А последната корекция?

Тhe red sun is high, the blue low

Вижте! Намираме се през девет свята в десети. Първото слънце е огромно – и колко точно се оказва описанието на цвета му! Повторението, което предричаше маниерничене, сега е фиксирало и голямото, и малкото слънце в небето. По пейзажа пъплят издължени червени сенки и набити сини, съединени с лилави триъгълници. Ето го и героят. Виждате ли го? Видяхте ли удвоената му сянка?...
Макар обикновено да отнема само четвърт секунда и да е основно несъзнателен, това е процесът.
Когато корекциите, които правим от дума на дума, произвеждат мътна картина, когато неясни парченца информация не биват фокусирани по-нататък, наричаме писателя слаб стилист. В течение на историята, когато образите стават все по-сложни и по-сложни с развитието си във времето, ако още по-сериозни аномалии се появят, докато коригираме, тогава казваме, че сюжетът му куца. Но това е същата качествена грешка, направена в по-голямо количество, въпреки че читателят често трябва да прочете 3/4 от книгата, за да я забележи, докато стилистичната грешка може да бъде забелязана още в първото изречение.
Във всяко комерсиално литературно поле като НФ, най-добрият аргумент на писатели и редактори, които смятат че съдържанието може да бъде противопоставено на стила, изглежда така:
"В общи линии пишем приключенска литература. Пишем я много бързо. Нямаме време да обръщаме внимание на нищо освен по-големите грешки. Освен това, говорите за тънкости, твърде фини, за да бъдат усетени от мнозинството наши читатели, които нито имат литературни претенции, нито са особено ерудирани."
За вътрешните противоречия тук може да се напише книга.
Базата на всяка приключенска творба, била тя НФ или не, това, което я прави добро забавление – добър ескейпизъм, ако щете – това, което я отличава от психологическия роман и й дава названието "приключенска", е интензитетът, с който действията на героите и външния свят около тях въздействат върху съзнанието им. Най-простият начин да се постигне чувството за вълнуващо приключение е да бъде увеличен интензитетът, с който събитията в историята въздействат върху съзнанието на читателя. А този интензитет е почти изцяло продукт на тези тънкости, за които говоря.
Историята на първите стъпки на едно бебе през кухнята би била приключение, ако писателят може да създаде чувството на удивление от нови мускули, нови усилия, препятствия и отклонения. Бих искал да прочета такава история.
Всички сме чели твърде много пъти геройските опити на Джон Смит да спаси живота на седем сирачета в лицето на грозящи го пожарища, потопи и лавини.
Сигурен съм, че за Смит това е било голямо приключение.
За читателят обаче е било от скучно по-скучно.
Тhe Doors of His Face, the Lamps of His Mouth на Роджър Зелазни е описана от Тиодор Стърджън като "скорост и приключения до дупка" и разказът наистина е една от най-вълнуващите приключенски истории в научната фантастика. Нека променя една дума във всяка граматическа фраза на всяко изречение, като я заменя с дума, значеща "горе-долу същото" и мога да намаля вълнението наполовина и да унищожа всяка следа от остроумие. Нека да променя една дума и да добавя една дума, и мога да направя историята нечетивно отегчителна. И въпреки това параграф по параграф "съдържанието" ще е същото.
Преживяваване, което намирам за болезнено (макар да се случва все по-често), е когато съм принуден да слушам как някой начетен човек, омагьосан от някаква по посредствено клиширана история за детективи/каубои/рицари в космоса, започне да се превъзнася как тъповатия, тежък и неточен изказ отразява отчуждението от реалността на скритото зад космата гръд сърце на главния герой. Обикновено тези хора продължава с това как цялото "съдържание на НФ" отразява отдалечаването на обществото ни от истинския свят. Преживяването е болезнено, защото тези хора, потяхному, са прави. Зле написаната приключенска литература е нашата истинска антилитература. Главните й герои са истинските ни антигерои. Те шарят из нереални светове сред всякакви шумове и трясъци и не успяват да усетят нищо смислено или по смислен начин.
Независимо от намеренията на автора, именно това е същината на зле написаната НФ. Но всеки, който чете или пише НФ сериозно, знае, че същинското й достойнство е другаде – насред цялата извънземна шумотевица звучат акорди в перфектен синхрон с реалния свят.
"Говорите за тънкости, твърде фини, за да бъдат усетени от мнозинството наши читатели, които нито имат литературни претенции, нито са особено ерудирани."
Тази част от аргумента ми напомня един случай от лятото, когато преподавах поправителен курс по английски в кварталния образователен център. Тъй като беше доброволен, записалите се бяха хора с желание да се учат – при все това шестнайсет-седемнайсет годишни младежи без никакво образование нито по испански, нито по английски, отново и отново се включваха в часовете ми. Независимо от подготовката на ученика, след първите му шест месеца в моите часове, той получаваше от мен 550-страничен роман за четене – Романсът на Леонардо да Винчи от Дмитри Мережовски. Книгата е пълна с ренесансова история, схватки с мечове, магия и дисертации на тема изкуство и наука. Романът е изключително сложен, с няколко нива на интерпретация. Бил е любима книга на Зигмунд Фройд (Рилке пък го е смятал за ужасен) и го е вдъхновил да напише своята собствена Леонардо да Винчи: Изследване на психосексуалността. Учениците ми се влюбиха в него и с негова помощ загубиха голяма част от страховете си относно Литературата и Големите Книги.
Малко преди да напусна поста, Леонардо се появи с меки корици и нов превод на Хюбърт Тренч. Дотогава бе налична само в превода на Бърнърд Гилбърт Гърни. За да спася на последните си двама ученици време и пари, им препоръчах да си вземат изданието с меки корици. Два дни по-късно единият още се мъчеше с първите четиридесет страници, а другият се бе отказал след десет. И двама ми казаха, че книгата ги отегчава, не разбират за какво се говори в нея и ме помолиха за нещо по-кратко и интересно.
Напълно объркан, купих превода на Тренч още същия следобед. Нито една от книгите не ми е подръка, затова съм сигурен, че ако тръгна да правя паралели сега, може да се окаже, че преувеличавам спрямо същинските текстове, но помня едно описание на флорентинска къща:
Гърни: "Сив дим се вдигаше и къдреше над плочките на комина."
Тренч: "Гъсти вълма дим, сиви и свъсени, се въздигаха и се сучеха над плочките, покрили комина."
По същата логика, която разграничава един от друг петте по-ранни примера с книгите и бюрото, тези две изречения не се отнасят до същия дим, комин, къща, време от денонощието; нито пък която и да е от заобикалящите ги къщи остава същата; нито пък обитателите им. Едното изречение има десет думи, другото – четиринадесет (Бел. прев. – В оригинал едното има девет, а другото – петнадесет:
Gurney: 'Gray smoke rose and curled from the slate chimney'
Trench: 'Billows of smoke, grey and gloomy, elevated and contorted up from the slates of the chimney')
Но ако разбием всяко от двете на последователност от коригирани образи, ще установим, че умствената енергия, изразходвана за второто, е шест-седем пъти повече! И в повече от седем осми от него оставаме с леко смущаващото усещане за недовършеност, неизползвани и нефокусирани подробности. За съжаление именно по-неумелият и неопитен читател страда най-много от лошата проза. Лошата проза изисква повече умствена енергия за корекциите след всяка дума, а самите корекции имат по-слаб ефект върху читателя. Това я прави лоша. Опитният, добър читател пък може да се поусъмни дали прозата нарочно не е такава и дали с нескопосаността си не цели умишлена неясноста.
Когато аз пиша, често се опитвам да кажа няколко неща едновременно – в опит за икономичност, който е неизменна част от желанието за добро изразяване. Със сигурност не съм успял да кажа много от нещата, които съм опитал да кажа. Но неяснотата е знак за артистичен провал, а не за умишлено намерение.

Sun Apr 24, 2016 11:14 pm Re: Образованието Sun Apr 24, 2016 11:14 pm Re: Образованието
[...]
"Обичам да почивам сред природата". Чак след като поразчоплихме с разговор къде е тази "природа" - планина, море, равнина - стана ясно, че те имат предвид, че "природата" е "планината". И се замислих доколко може би има някакво наслагване на разбиране, че природата е чистото, зеленото, горското, съответно - планината. И всъщност морето не се възприема като "природа", при все флората и фауната там. Дали защото човешкото преселение е по-осезаемо или не? Не знам.

[...]

Потвърждавам, че в моята глава е залегнало това усещане - че на морето е претъпкано и по-... сухо, прашно, пусто, неприродно, отколкото в планината. Имах възможност да си разчупя схващането с ходенето до Карадере миналата година, но сега ме подсещаш, че тоя стереотип още е у мен.

Чрез живото нещо за правене се преодоляват много от схващанията , които натрупваме, стоейки изолирани в класната стая и/ли зад екрана. :)