choveshkata.net

Wed Nov 14, 2018 2:00 am Re: Аниме-й! Wed Nov 14, 2018 2:00 am Re: Аниме-й!
Все Purple:

В пощата си Кал wrote:В 9-и епизод на Haiyore! Nyaruko-san сцената, в която двамата главни
герои си разменят телата, е супер сладка (освен че е супер pervy ;).
Особено частта в банята, която почва от 17:30. Това е буквален случай
на „да влезеш в нечия кожа“. :)

Sat Dec 22, 2018 10:45 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sat Dec 22, 2018 10:45 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи

В мейл, който по някаква причина още не ви е стигнал, Кал wrote:„Триптих за Юнаци и злодеи“ намери гласа си

Тук:

https://kal.zavinagi.org/?p=952

А аз намерих...

Но в случая аз не съм важен. Чуйте него; нея; тях.

И нали ще ги познаете, щом ги срещнете?

Много ваш,
Кал)))

Mon Jan 28, 2019 9:16 pm Re: В търсене на книги Mon Jan 28, 2019 9:16 pm Re: В търсене на книги
Янче, е-книги на английски вършат ли ти работа? Последните три съм чела в оригинал и мога да се поразровя и - евентуално - да ги намеря? (Между другото, Рик Янси май ме разочарова. Не ме грабна нещо тази част като първите. Но може и да греша, отдавна я четох :) За Робин Хоб само суперлативи, изгълтах цялата трилогия за отрицателно време.)

Sat Jun 22, 2013 2:03 am Re: Образованието Sat Jun 22, 2013 2:03 am Re: Образованието
Любе – има и записи в Youtube - цъкна ли върху линковете?

Нещо друго :

Александър Шпатов: Втренчването в автори с имена на квартали пречи на четенето

Съгласен съм с Александър Шпатов, че учениците – българските, пък и не само ;) – имат нужда от повече свобода, упражняване на мисленето и познаване на съвремието си.

Не съм съгласен, че отговаряме на тая нужда, като премахнем „Моята молитва“ на Ботев и „Вяра“ на Вапцаров – два от текстовете с най-много дух (борбен, граждански и въобще), които помня от цялата си учебна програма. Особено като ги махнем в момент, в който най ни трябва дух: борбен, граждански и въобще. Конкретните промени , които видях предложени от министърката – бележка под линия, по-скоро ми звучат като поредната стъпка в посока „активната гражданска позиция ни заплашва – дайте да възпитаваме мухльовци“.

Всъщност... кои съвременни автори бихте предложили, за да развием тъкмо тоя свободолюбив дух?

(В среднощния час ми идва наум само Николай Теллалов . Ще следя предложенията тук с огромен интерес.)

Wed Jul 31, 2013 5:13 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Jul 31, 2013 5:13 pm Re: За Филмите и Хората...
Сега го гледам филма и все си мисля да ви кажа за него, за да махна мисълта от главата си ви пиша.

Филма пасва много на темата "За Филмите и Хората..."
описание
I Am (2010 American documentary film)
http://en.wikipedia.org/wiki/I_Am_(2010 ... tary_film)

Sun Jan 15, 2012 1:10 am Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Jan 15, 2012 1:10 am Re: Цитатите, които ни създадоха
– (...) Отдавна вече знаех, че талантливи могат да бъдат всички (...) Какво е неталантливият човек? Това е човек, чийто талант е не в областта, в която се труди. В лошия физик спи гениален готвач и така нататък... Защо той не работи в своята област? По-рано са го насочвали не където трябва социалните условия, смъртната необходимост. Измъквали са се само физически силните и досетливите. Защо не всички са талантливи, когато външните пречки са толкова малко?... Защо човек най-често не знае къде е заровен талантът му. Защо не знае? Защото не е вътрешно свободен, а творчеството е най-висша степен несъзнателна свобода. Защо е угнетен, дори без да подозира това? Защото не среща нежност... А защо? Защото всички ние си влияем един на друг на само съзнателно, но и несъзнателно. И ако говорим някому безчувствено, партньорът ни усеща това... И го обхваща страх от ненужност и не може свободно да се досети кой е той. Защото да намериш себе си – това значи да намериш, че си нужен някому...
(...)
Думи тук не ще помогнат. За нежността, тоест за това, че си нужен на другия, че си радост за него, се познава по очите.

Wed Sep 18, 2013 7:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Sep 18, 2013 7:25 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
За първи път от много време насам усещам, че трептя, докато чета.

Книгата е The Golden Age ...

Силна препоръка:

So unexpectedly overwhelming that I have no patience, no patience at all , to talk about it. Shut up! And let me read The Phoenix Exultant !

( Still , my Third Thoughts wonder, 'unexpectedly'? Have you then lost your sense of infinite possibilities, your belief in the more-that-is-yet-to-come--even if not in the shape of this exact golden age? )

Особено ако „Реквием за Хомо сапиенс“ ви харесва.

Да видим сега нататък.

(След като свършим следващите 2 часа редакции, де... :D)

Thu Apr 11, 2019 4:47 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Apr 11, 2019 4:47 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Gentleman Jole and the Red Queen:

A sweet smilefest for all wannabe parents and people who have recently lost a partner. Since I fit into both categories, I smiled A LOT.

Some of the more memorable moments:

~ Oh my ... a favorite series boldly goes where no man-and-woman have gone before. This will be exciting. (And, knowing the Barrayar mores, I hope hilarious too.)

~ Yes. Hilarious.

Admiral Jole goes to extract his genetic material the old-fashioned way:

I’ve been doing this since I was thirteen. It shouldn’t be hard. Which, in fact, it wasn’t—he’d never been more limp in his life.

It was curious to compare the entire scene to my own experience. There was at least one aspect in which contemporary Earth facilities surpass future Barraryar ones. ;)

~ Cinderella, too, gets a revamping:

In his days as Aral’s handsome aide, the receptacles of his uniform had been a source of several interesting surprises after similar events, even when he’d sworn that no one had come close enough to touch him.
“It was only mystery lingerie the once,” he protested in amused indignation. But added after a moment’s reflection, “All right, twice, but it was in a bar on Tau Ceti and we were all drunk. Both a permanent puzzle—you’d think they’d at least have thought to write their comcode on the crotch or something. Did they expect me to search for them like Cinderella?” He mimed holding up a pair of slender undies, with a look of canine hope.

~ The joys of parenthood:

“(...) Babies are just a challenge. Teenagers are a nightmare. Look ahead, Oliver.”
“I…think I might do better taking it one step at a time.”
“Mm, that’s the way you do have to take it. Maybe fortunately.” Haines added after a moment, “I don’t deny I have mixed feelings about those replicator centers, but I have to admit, I’d prefer it for my daughter. Just think. She’d never have to date a boy at all .” He paused in apparent contemplation of this attractive state of theoretical affairs, or non-affairs.
“I’d think you were in an excellent position to intimidate suitors.”
“But everyone knows I’m not allowed to use the plasma cannons for personal purposes.”
Jole choked a laugh around his last mouthful of sandwich. “Besides, she’s only, what—fifteen?”
“A fact I have let be known, but I’m not sure it helps.” Haines sighed. “Horrible age, fifteen. Part of the time she’s still my little princess, Da’s Cadette, and then, with no warning—it’s like some hostile alien life-form takes over her brain. One minute it’s all puppies and ribbons, the next—the female werewolf!”

I'm bracing myself. ;)

~ They all ring so true:

(...) it was quite late by the time six overexcited and overtired children had at last been tied to their beds, or at least kissed goodnight and threatened with dire retribution if they popped up one more time . It took teamwork by four adults—Cordelia, Miles, Ekaterin, and the armsman’s daughter they’d brought along to help wrangle the kids in exchange for a generous stipend and the chance for an exciting trip offworld.
“We could have stunned them,” Cordelia wheezed, as the last door closed. “We have stunners…”
Their fond Da, who had actually been less use in the calming-down part than Cordelia had hoped, said, “Tempting, but Ekaterin would object.”
“No, I wouldn’t,” said Ekaterin faintly.

Wed Oct 02, 2013 3:30 am Re: Културни събития Wed Oct 02, 2013 3:30 am Re: Културни събития
Изложба на полския плакат се открива днес в Полския институт

2 октомври, 2013 г., сряда
18.00 ч., Полски институт, ул. Веслец 12
Изкуството на плаката – млади полски творци
с участието на Зофия Клайс и проф. Лех Майевски

За интересуващите се повече от темата, ето и една добра статия

Thu May 16, 2019 11:49 am Re: Бленуващите кристали Thu May 16, 2019 11:49 am Re: Бленуващите кристали
Отзив от KnijenZadnik в Goodreads

Уникално! Открих книга писана за уроди, преведена и издадена в България от уроди. (...) Бленуващите Кристали е трогваща книга за хора с увредена душевност, и въобще не мога да видя "човечността", която според ревюиращите блика от всяка втора страница. Подобно на повече от човешки имам чувството, че чета една крайно уродлива и неприятно история.

Sat Oct 12, 2013 1:14 pm Re: Не-културни събития :) Sat Oct 12, 2013 1:14 pm Re: Не-културни събития :)
Фермерски пазар на Римска стена - всяка събота

Fri Jul 10, 2020 2:58 pm ShadowDance Fri Jul 10, 2020 2:58 pm ShadowDance
Понеже мъъънинко сме закъснели с тая тема... почваме направо с юбилея:

20 спомена за ShadowDance

В началото, разбира се, беше „Последният еднорог“ . Поне в началото, което помня ярко. Еднорогата заедно с перления си светлик е внесла най-много начала в живота ми. Двойният отклик на Random и Roland си остава сред най-ярките.

( Разбира се , има и по-ранни начала . Тях обаче ги е глътнало Нищото – а в по-реалната версия на реалността, някой мой холеричен пристъп. Най-хубавото е, че вече смътно помня защо са се изгубили. Хубаво ми е да открия, че помня хубавото по-дълго. :D )

Друго ярко начало започва с „Препоръчайте ми... препоръчайте ми филм/сериал, който те прекарва през емоционална месомелачка и те изкарва... чист. Нов.“; и продължава с едно от бойните ми кръщенета в аниме света. „Бойно“, защото в младините ни – 2006-а, ех! – не се свеняхме да разливаме преливащата си енергия във форумни патаклами. *почти незасрамено емотиконче* „Кръщене“, защото срещата с хора, които знаят много повече от теб, те учи – не само на нови знания, а и на смирение.

(Интересното е, че в ретроспекция – каквото си направих скоро за Elfen Lied – такива ситуации те учат и на още нещо: да не се доверяваш сто процента на авторитетите. Особено ако си странен тип... Но това вече е друга приказка. ;) )

Шадоуданс ми даде шанс да се развивам като писател, редактор и читател. (И да си поговоря – поне мъничко – с Борея , един дух-от-духа-ми, който понякога ужасно ми липсва...)

В Шадоуданс за първи път открих, че компютърните игри могат не само да се играят (или, често в моя случай, гледат), а и да се мислят – нашироко, надълбоко, като истинско изкуство (имаше ли нужда да добавям „истинско“? Остана ли кой да се съмнява още?), като композиция, която прави повече от сумата на елементите си. Значи по любимия ми начин: холистично. Ако паметта не ме подхлъзва, точно тези погледи към игрите постепенно ме запалиха да търся още и още... Та до днес.

В Шадоуданс открих , че не съм единственият изрод ... ахъм ... че не само аз търся във филмите, които гледам, нещо... нещо . Нещо повече .

И не само във филмите – вижте блока за соларпънк или целия материал „Опънатото въже на трансхуманизма“ в съвсем пресния „ShadowDance #1: Киберпънк“ . И – което май ми носи най-голяма радост – че търсенето продължава и сега, не спира, не умира...

Dreamers come and go
But the dream’s forever

„Двайсет“, сподели първата ми любов преди горе-долу толкова години, на фарси се ползва като нашето „всичко е шест“.

Честити двайсет, Шадоуданс. :)

Уф! Забравих да добавя:

Когато с Владо Полеганов, Искрен и още двайсетина души списвахме Старлайтър, Шадоуданс ни бяхте вдъхновение колко дълги да са ни материалите. Тогава (ако паметта не ме подхлъзва ;) ) вие спазвахте принципа „новите онлайн читатели не искат да четат текстове, точещи се екран подир екран“, а ние – които освен другото бяхме и по-дъртите консерви (на години, де) – гонехме принципа „читателите си остават читатели , все едно от какво; зЕмете тия десет страници анализ на Харлан Елисън – част първа!“.

А после… как се обърнаха нещата после…

:D :D :D

Thu Nov 14, 2013 12:59 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките" Thu Nov 14, 2013 12:59 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките"
Анелия Стойкова: Ние наистина сме просто едни "светлини сред сенките по пътя" и нека не спираме да го вървим, докато не ги избутаме далеч от България!

Spoiler

Ето и коригираната версия в моя блог. Ако тръгнат да се заяждат чичковците и лелките...

Thu Jun 22, 2023 8:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 22, 2023 8:02 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Thanks for your exhaustive review, Dragon! Getting to know what is not (quite) worth reading can be as valuable as being informed about what might be well worth reading.

Here`s something I do believe worth reading. If you read Ukrainian, that is. Maybe it also exists in Russian, I dunno. Well, I do hope the tiny booklet gets translated, sometime, someplace... I stumbled upon it by chance.

The Звук павутинки by Вiктор Близнець is indescribable, yet I have tried to describe it ( https://readaholicme.weebly.com/ukrainian.html ); the review is poor by definition, because you cannot really describe a miracle. But I hope it`s still better than nothing...

Enchanted by this book, I started desperately searching for other books written by the same author. I shouldn`t have! I managed to procure another one, but that one was just so-so. Not bad, but not a patch on Sound of a Spider Line ... Disappointing!

Well, perhaps I`m just too greedy. :(

And I miss Kalin...

Thu Dec 05, 2013 12:11 am Re: За спасяването на света Thu Dec 05, 2013 12:11 am Re: За спасяването на света
Минах да благодаря на всички, които са разгласили антологията (и да сложа линк, ако са го забравили ).

(Някои от благодарящите ми коментари чакат модерско одобрение. Утре ще надникна пак да проверя.)

Sat Dec 14, 2013 9:19 am Re: За спасяването на света Sat Dec 14, 2013 9:19 am Re: За спасяването на света
Пак по темата - по-скоро не си прав :D Приемам вероятността с вложки (щото на практика ТОВА сме направили - дописали сме липсващата логика на събитията, не сме извадили от оригинала нищо) да сме оплескали нещата по начин, който лично аз и моите 2-3 бета-тестера не виждаме...
(гуулема скоба.
Единият бета-тестер не беше чел нито едното, нито другото. Дадох му вариант 1: каза,че му харесало. Дадох вариант 2 след време: каза, цитирам "Много красив разказ, благодаря!"; за мен това е реакция в положителна посока на "съвременен читател".)
Но в действителност носталгичният елемент не се ограничава до онова, което даденият читател възприема като водещо в някакво произведение, а най-често е съвсем друго нещо, което в действителност омаловажава готиността на нещото на хххх-ти прочит.
Пример: "Играта на Ендър". Чела съм я на първото й издание у нас, когато беше абсолютно уникална (ако не в световен мащаб, то в наш български определено). Излизаше като продължение на разработвани много в тогавашната фантастика теми за обществения строй, за ограничаването на раждаемостта, за генетичното бъзикане и всякакви други разни наболели неща, и беше много свежа. Много яка, ама мнооооого! Като удар с тухла по главата. Даже тогава в последствие следващите книги не ми харесаха толкова, прекалено... философски бяха някак си.
Препрочитайки след време, след като си "киснал" в по-съвременни морета от фантастика и то в огромно изобилие, Ендър... не е толкова силен. Губи свежарското, новаторското, започват да му личат абсурдизми; да се проявяват съшити с бели конци краища, нелогичности, всякакви щуротии. Изглежда фалшив, неистински, недостоверен. А реално ценните му, свежарски неща остават същите и са си новаторски и сега.
Идва ти обаче отвътре да кажеш, че това, което държиш, е някаква странно орязана версия; че не е същата книга - същата е, в същия превод и издание даже, просто въздействието й е намалено значително от времето и промените в околната среда (както субективно я възприема читателят).
Ненапразно казвам, че за мен Ендър е като "Винету" - трябва да бъде открит на подходяща възраст и прочетен при подходяща "все още бедна" фантастична култура, за да има нужното въздействие на удар с тухла. Поет в по-зряло състояние и след обогатяване на културата...
Та и с Елфическата песен се получава същото (опазил ме бог да сравнявам двете произведения, не съм толкова самовлюбена) - "ударната" й сила беше съвкупна и в съвсем друго от това, което й е останало "ценно" сега, след петнайсетина години. Но реално старите читатели си спомнят точно това "ценно" и понеже вече не възприемат цялото нещо като новаторско и свежарско... До голяма степен това обяснява и желанието ми за тотална преработка, за оптимизация и осъвременяване така, че "ценното" (по мое мнение) да стъпи отново на новаторска и свежарска платформа. И ЩЕ, ако успея да си отговоря на зейналите сериозни въпроси, които забатачиха въпросното осъвременяване... и ако успея да намеря време след това. Но то няма общо в случая.
Понеже обаче сборникът разчита до голяма степен на съвсем друг тип публика, не толкова на старите фенове на отделните включени автори и произведения, в действителност и двамата "не сте" прави - погледнат с прясно око разказът явно не е толкова лош, предполагам същото се отнася и за останалите произведения от старото време. Което е важното.

Wed Sep 04, 2019 3:01 pm Re: Труд и творчество Wed Sep 04, 2019 3:01 pm Re: Труд и творчество
Дирекцията „Национален парк Пирин“ обявява конкурс за фотография, рисунка и есе

Тема: -
Краен срок: 18.10.2019 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: рисунка, фотография и есе
Изисквания: ФОРМАТ ЗА УЧАСТИЕ:
1. Рисунка – хартиен носител;
2. Фотография – формат JPEG;
3. Есе.Всеки участник може да изпрати 3 фотографии, 3 рисунки и есе в срок на адрес обл. Благоевград, общ. Банско, гр. Банско 2770, ул. ”България” №4 или на e-mail: pirin_np - в - abv.bg или dnp - в - pirin.bg. Необходимо е изпратените материали да бъдат придружени със следната информация: име на участника, възраст, населено място, училище /ако сте ученик/, също така и координати за обратна връзка – телефон, електронна поща или адрес. В специално създаден албум във фейсбук страницата на Посетителски информационен
център на Национален парк "Пирин" https://www.facebook.com/NPPirin/ и на сайта на парка http://www.pirin.bg/ или [email protected] ще бъдат публикувани всички снимки, рисунки и есета по реда на тяхното получаване. Гласуването ще се извърши онлайн във фейсбук страницата ни с харесвания под всяка публикация и ще продължи до 31.10.2019 г.
Награди: грамоти и предметни награди
За повече информация: https://www.pirin.bg/?p=3433

ВТОРИ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „ЗЕМЯ НА ПЕЕЩИТЕ КОЛЕЛЕТА“

Тема: свързаност с проблематиката за земята, труда на хората и Добруджа
Краен срок: 08 октомври 2019 година
Резултати: ?
Възраст: автори, навършили 16 години.
Вид творба: разказ
Изисквания: Формат на разказа – до четири стандартни страници А4, шрифт Times New Roman 12, междуредие 1. Всеки автор може да участва с един разказ. Допуска се и съавторство. В конкурса участват само произведения, които не са публикувани до момента на приключването на конкурса, включително и в електронен вариант. Участниците представят творбите си в електронен вариант или на хартиен носител на следните адреси:
•на е-mail адрес: kultura - в - toshevo.org
•на адрес: Община Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“ № 5, за конкурса /в този случай важи датата на пощенското клеймо и ръкописи не се връщат/
Придружаваща информация на отделен файл /лист: три имена на автора, възраст, населено място, личен телефон и e-mail адрес.
Награди: парични награди и публикации
За повече информация: http://toshevo.org/g/?p=22414

Fri Jan 24, 2014 12:37 am Re: Аниме-й! Fri Jan 24, 2014 12:37 am Re: Аниме-й!
Това е от игра – но и в тази тема се вписва чудесно:

One of the top shocking deaths ever

Постарайте се да го изгледате поне до 44:44.

Аз съм... фен на естетически издържаните предсмъртни сцени. Едно време бях страхотен фен; сега просто ги оценявам, когато ги видя.

Обаче тука...

Не, няма да коментирам. Вижте и... вижте.

Mon Feb 10, 2014 9:27 am Re: Хубави човешки срещи Mon Feb 10, 2014 9:27 am Re: Хубави човешки срещи

Кал wrote: ВАЖНО! Хората, които са поръчали от х-нигата, нека да ни пишат директно на poslednorog – или ти ни прати двете им имена + имейл. Заради По-желаването + анкетата през март (както пише в същия линк).

Ще пишат. Обяснила съм им какво се очаква. Не го мисли

Mon Jul 04, 2022 6:43 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Jul 04, 2022 6:43 pm Re: Любимите компютърни игри
My notes from The Digital Antiquarian, Vol. 11: 1989 :

:) In “The Seventh Sally,” a story by the great Polish science-fiction writer Stanislaw Lem, a god-like “constructor” named Trurl comes upon a former tyrant named Excelsius, now exiled to a lonely asteroid by the peoples of the planets he used to terrorize. Upon learning of Trurl’s powers, Excelsius demands that he restore him to his throne. Trurl, however, is wise enough to consider what suffering Excelsius’s reinstatement would bring to his subjects. So, he instead fashions an intricate simulacrum of a kingdom for Excelsius to rule over.

And all of this, connected, mounted, and ground to precision, fit into a box, and not a very large box, but just the size that could be carried about with ease. This Trurl presented to Excelsius, to rule and have dominion over forever; but first he showed him where the input and output of his brand-new kingdom were, and how to program wars, quell rebellions, exact tribute, collect taxes, and also instructed him in the critical points and transition states of that microminiaturized society — in other words the maxima and minima of palace coups and revolutions — and explained everything so well that the king, an old hand in the running of tyrannies, instantly grasped the directions and, without hesitation, while the constructor watched, issued a few trial proclamations, correctly manipulating the control knobs, which were carved with imperial eagles and regal lions. These proclamations declared a state of emergency, martial law, a curfew, and a special levy. After a year had passed in the kingdom, which amounted to hardly a minute for Trurl and the king, by an act of the greatest magnanimity — that is, by a flick of the finger at the controls — the king abolished one death penalty, lightened the levy, and deigned to annul the state of emergency, whereupon a tumultuous cry of gratitude, like the squeaking of tiny mice lifted by their tails, rose up from the box, and through its curved glass cover one could see, on the dusty highways and along the banks of lazy rivers that reflected the fluffy clouds, the people rejoicing and praising the great and unsurpassed benevolence of their sovereign lord.

And so, though at first he had felt insulted by Trurl’s gift, in that the kingdom was too small and very like a child’s toy, the monarch saw that the thick glass lid made everything inside seem large; perhaps too he dully understood that size was not what mattered here, for government is not measured in meters and kilograms, and emotions are somehow the same, whether experienced by giants or dwarfs — and so he thanked the constructor, if somewhat stiffly. Who knows, he might even have liked to order him thrown in chains and tortured to death, just to be safe — that would have been a sure way of nipping in the bud any gossip about how some common vagabond tinkerer presented a mighty monarch with a kingdom. Excelsius was sensible enough, however, to see that this was out of the question, owing to a very fundamental disproportion, for fleas could sooner take their host into captivity than the king’s army seize Trurl. So with another cold nod, he stuck his orb and scepter under his arm, lifted the box kingdom with a grunt, and took it to his humble hut of exile. And as blazing day alternated with murky night outside, according to the rhythm of the asteroid’s rotation, the king, who was acknowledged by his subjects as the greatest in the world, diligently reigned, bidding this, forbidding that, beheading, rewarding — in all these ways incessantly spurring his little ones on to perfect fealty and worship of the throne.

When first published in 1965, Lem’s tale was the most purely speculative of speculative fictions, set as it was thousands if not millions of years in the future. Yet it would take just another quarter of a century before real-world Excelsiuses got the chance to play with little boxed kingdoms of their own, nurturing their subjects and tormenting them as the mood struck.

-> the overview/postmortem of commercial interactive fiction in "Moving to California"

:o Timothy Leary's involvement in Neuromancer (the game)

Thu Jan 09, 2020 4:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jan 09, 2020 4:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Кибеа много са дръпнали напред! С детски книги! :shock:
Подозирам, че сега в България положението с книгите за деца е в пъти по-добро, отколкото с книгите за дъртаците...
Може би за всички е рог на изобилието, но детските книги май са по-добри и сякаш е вложена повече мисъл, щото джаста-праста за детска книга не върви. Или поне с такова впечатление оставам от сайта на Кибеа.

Който не знам защо отляво няма никакво поленце миличкият :lol:
На 13 ян., пон., от 18 ч. в Чешкия център ще бъдат представени две книжки за робота Чапек :D от български творци
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/bulharsk-komiksov-cena-alexandra-denkova, демек "и ний сме дали нещо на света", след като е дал и Чапек.
https://kibea.net/book/2692
Оттам разцъках сайта на Кибеа и се впечатлих. Имената на героите малко, мъничко ме притесняват, щото по времето на Петър Станимиров особено български и специфично измислени са ги слагали – като Пафуй Сянката. Дори аз не съм свикнала с такива неща, понеже "Дъга" е подминала детството ми.

В книгите за Мортина (друга и небългарска поредица) има още повече такива имена, по-точно буквално преведени, с което също трябва да се свикне.
https://kibea.net/book/2764
Иначе авторката май е заимствала идеята от филма Coco за мексиканските пъстротии, дето починалият не бива да бъде забравен. Излизат по едно и също време.

Вече имам карта 365, така че мога да ходя до борса "Болид" за съкровища, ако на някого нещо му трябва, щото 30% са си 30%!

"На майтап" – ама толкова е хубаво човек да се изразява... "старомодно" и нормално https://kibea.net/gifts.

Fri Feb 28, 2014 2:38 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Feb 28, 2014 2:38 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
(...) Само да отбежа, че при мен одт-то се отваря само с коментари, никакви чейндж не показва тоя път, коментарите са основно горе в началото (възможно е да не показва и нещо друго). Както го виждам аз, ще трябва да си кача и оупън офис... явно. Някой да знае дали се клашват с майкрософтския офис? :?:

Не съм забелязал сблъсък/противоречие с Office 2013. Мисля, че си виреят прекрасно. :)

Wed Jun 22, 2022 12:18 pm Re: За Филмите и Хората... Wed Jun 22, 2022 12:18 pm Re: За Филмите и Хората...
Ооо, значи филма ти е покрил стандартите.

Spoiler

Аз очаквах повечко локации на действие, предвид колко мащабно сюжетът залага своя премис, но в крайна сметка разбрах, че това е по-скоро интроспективен епос, отколкото extraspectacular такъв.

Thu Mar 13, 2014 10:06 am Re: Труд и творчество Thu Mar 13, 2014 10:06 am Re: Труд и творчество
Конкурс „Хубава си, моя горо“

Тема: „Хубава си, моя горо, през ХХI век“
Краен срок: 20 април 2014 г.
Резултати: 24-25 април 2014
Възраст: -
Вид творба: есе и/или мултимедия.
Изисквания: есе - обем между 2000 и 4000 знака, включително интервали. Мултимедийни презентации - до 20 слайда. Филми - до 10 минути. Всеки автор може да участва с до три творби във всяка една от категориите. Изпращат се на адрес: Русе, 7000, ул. „Дондуков-Корсаков” № 1, Регионална библиотека „Любен Каравелов”, или по електронна поща на: libruse-в-libruse.bg или ruse-в-libruse.bg
Награди: голяма награда - таблет

Повече: http://www.libruse.bg/konkurs-hubava-si-moia-goro

Sat Mar 22, 2014 2:42 pm Re: Труд и творчество Sat Mar 22, 2014 2:42 pm Re: Труд и творчество
Награда „Бисерче вълшебно“ – за детски книги
Срок за гласуване: до 30.04.2014

Не знам дали е точно за тук – по замисъл е близка до нашия Копнеж за човечни книги.

Валя, проучете как да стигнат и вашите книжки на малките до номинациите. Като има нови.

Sat Feb 22, 2020 11:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:35 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Хотелът" 2 - Лола Дарлинг
Хареса ми. Еротиката беше на ниво отново. Главната героиня започна да ме дразни. Един хубав секс или подарък, дори докосване или поглед, и забравя че е наранена/обидена. Много е мекушава. Дом също почваше да ме дразни с неговата промяна на настроенията към каменно изражение за части от секундата /част от алфа мъжкарството явно/. Искам повече да опозная Александър. Май той ще ми стане любимец. Ако двамата братя се помирят и с идеите на Джулиет могат да постигнат много. Имахме нов герой, който задвижи интригата, да не е само секс. Как можа да свърши така? И сега какво, да почвам третата книга ли? Дано нещата се оправят. 4 от 5 звезди.

"Хотелът" 3 - Лола Дарлинг
Хареса ми. Еротиката си я бива. Лошият много бързо се досетиха кой е, скроиха план и го хванаха. Като за малък обем, толкова. Катастрофата след която главните осъзнават колко много се обичат ми е като клише, в друга поредица също я прочетох. Всъщност, имат доста общо. Ксандър ми е вече любимец. Дано има нещо помежду им с Лилиан. Тя не се оказа толкова лоша. Моментът в който Джулиет присъпва отново на работа в новите си дрехи ми е любим, както и сексът с Дом в кабинета му. Имаше моменти в които не го харесвах, когато се държеше като задник, но те ми бяха най-интересни. Толкова издавам.

Mon Mar 23, 2020 1:36 am Re: Срещи Mon Mar 23, 2020 1:36 am Re: Срещи
Къде е screenshot-ът? Че при такъв драг и радващ протокол, няма да спя, ако не го видя. Пък поради ясни причини нямам достъп с ел.поща до едни неща там нейде, дето мернах някъде (може би именно това е протоколът?!)

И предвид извънредната ситуация, смятам, че е крайно време сега главният собственик/модератор/пазител/чичко да направи like със сърчице!!!
Всички държавни генерали казаха, че трябва да останем у дома и да почиваме, не да работим по други задачи.

<3

Sun Apr 27, 2014 10:14 pm Приказки по GSM-a Sun Apr 27, 2014 10:14 pm Приказки по GSM-a
Да изкарам на тезгяха нещо, което е на близо десет години, но съмнявам да са го чели повече от трима човека от ЧоБи (мога и поименно да ги изброя). Напоследък ми е дошло вдъхновение за писане, тъй че ако има коментари току виж подновя и тази поредица :)

Първа приказка

Първи кадър

Мастилницата Гошо беше отчаян. Вече втори ден Гумичката Павлинка не му обръщаше внимание. А бяха толкова щастливи заедно! Обичаха се и искаха да се оженят на канцеларските острови. И да живеят в самостоятелен несесер с преградки за малките гумички. Гошо зарови отчаяно шепи в главата си. Всичко стана заради оня палячо - флумастера Пенчо. Можел да рисува, голяма работа, ние като не можем да не сме нещо по-лошо? Ами розовият (пфу, то пък един цвят, като на пантера) флумастер като може да рисува ние пък МОЖЕМ ДА СВИРИМ и Гошо си заподсвирква адски фалшиво "Вчера в детската градина агънцето Белчо мина"!

Втори кадър

Гошко се промъкваше като хиена сред дебрите на Амазонка. Тъй де, на стария несесер. С периферното си зрение той улови движение вляво. Шмугна се между острилката Гуна и ножичката Цеца и затаи дъх. На хоризонта се показа смъртният враг - Пенчо. В ръцете си носеше портрет на Павлинка, седнала на чудно красив плаж. Вълните се разбиваха на бяла пяна в нозете й, а луната озаряваше нежното лице. Гошо потрепера от ревност и от гърдите му се изтръгна воят на пътник ограбен в автобус 94. Пенчо се огледа плахо, но видя само полетялото тяло на своя съперника. Сблъскаха се като два елена и пострада... Разбира се, портрета. Гошко не беше завил добре главата си и мастилото потече по произведението на изкуството. Пенчо не понесе гледката на поруганата творба и изпразни своя пълнител в главата си. Павлинка чула шума дотърча запотена с китка здравец зад ухото и като видя мъртвия си обожател се самоизтри. Гошко от своя стрна не понесе напрежението и се побърка. Той и до днес може да се види забутан в някой ъгъл на несесера да седи и да си повтаря: "В какво се забърках"

Трети кадър

Останалите обитатели на несесера танцуват под дъжда и си пеят "No woman, no cry". Хипи Енд така да се каже!

Завеса

Втора приказка

Маринованата краставичка Стефка се пробуди след дълъг сън. Погледна слънцето през стените на буркана и се протегна доволно. Днес имаше рожден ден. Ставаше на една годинка. Дали другите краставички знаеха? Този въпрос нахлу в главата и като водата в тоалетна чиния. Е, дори и да не знаеха, доматът Красен от съседната консерва знаеше. Красен беше тайно влюбен в Стефка, но тя догаждаше неговите чувства. Начинът по който я гледаше караше зрънцата бахар да се разбягват из целия буркан и да маневрират между нейните 23 посестрими... ПЛЬОК! Звукът я изтръгна от транса, в който беше попаднала. Капачката на буркана се завърташе бавно и зловещо. Стефка се сепна и погледна тревожно нагоре. Тя видя една огромна ръка, която се протягаше хищно към нея. Ръката я улови здраво и я понесе към неизбежната и участ. Постави я почти нежно на една дъска и се отдалечи небрежно. Стефка хвърляше отчаяни погледи, но светът беше застинал в бяла пустота. Само слънцето се отразяваше в прясно боядисаните стени на кухнята. Стефка беше загубила всяка надежда (сбогом прекрасен свят, а как исках да стана балерина), когато нещо тежко тупна до нея. "Мамка му и домат, как го изпуснах." Трудно можеше да се допусне, че тези думи излизат от красивата устичка на малкото момиченце с две руси плитчици, но така си беше. Стефка усети тупването до нея, отвори очи и видя НЕГО. Красен! До този момент тя не беше разбрала какви чувства има към руйния домат, но прд лицето на смъртта осъзна огромната си любов към него. Отвори уста, за да признае греховната си обич, а Красен я погледна с томителен поглед. Устните им се сляха в безумна целувка, а миг по-късно телата ги последваха.
Момиченцето с русите плитки взе сатъра от масата, пусна "Join me in death" на Him и накълца младите влюбени на салата.

Трета приказка

Болтът Янко обхвана главата си с ръце. Болеше го, че да се пръсне. Зарея тъжен поглед високо високо в синевата, която беше покрита от сиви мрачни облаци. Янко се замисли за нерадостния си живот. Откакто се помнеше (още от малко болтче) все не му вървеше. Винаги другите го изпреварваха и влизаха преди него в маслените бани (даже веднъж беше хванал лека ръжда на кутрето на левия крак). Гайките му се присмиваха и го отбягваха, все едно беше някакъв изрод... Ето сега и Цецка - грозна, не се трае. А той я хареса (ами тъй де, тя поне не го отбягваше). Вчера я срещна сама на тезгяха и предложи да се завъртят, а тя го шибна с леденостудено презрение. Той измънка нещо за извининие и се изгуби между кутиите с бракувани чаркове. И защо му трябваше да я пие тази киселина? Сега отровата беше в тялото му, а главата му вибрираше. Янко затвори очи и си затананика People are strange. Странно и болката сякаш отшумя. И не само това - самотен слънчев лъч проряза сивотата и даде надежда в утрешния ден. Янко чу някой да крещи името му. Огледа се и съзря Паола. Тя беше италианка, попаднала в завода на разменни начала. Всички и се увъртаха, но засега никой не можеше да се похвали с успех. Ясният глас на Паола отекваше във всяка клетчица на стоманеното тяло на Янко - O Amore! Mi piace! O, Bacci, Bacci, Bacci! Той се засили към мамещият глас, но любовта го беше заслепила и не видя, че Паола е на съседния тезгях. Падаше, а последното нещо, което чу беше радиото, настроено на 96.7 УКВ - "Нека с риск да пропаднем, поне за миг полетим"

Четвърта приказка

Четката за зъби Цецка беше изпаднала в тиха депресия. Откак бе видяла гребена Жорж, донесен чак от Франция, го сънуваше всяка нощ. Как прекарва нежните си зъбци през косата й и без думи и говори за Любовта . Уви, това вече не можеше да се случи... Самобръсначката Киро, с когото беше излизала няколко пъти (но де факто нямаха нищо сериозно) научи за нейните чувства и ревността се разбушува из стоманените му вени. Как смее тази никаквица да ме изоставя заради някакво си франсе; ще им дам да се разберат на тези двамата мърмореше си ядно Киро предната вечер, докато отпиваше от поредната капачка афтършейв. От кръчмата излезе люлеейки се и потегли към къщата си, но в тъмния парк съзря Цецка, която беше излязла на романтична разходка да погледа луната и да помечтае за неж ния Жорж (ах Жорж, je t'aime tellement (ако само го беше заговорила, щеше да разбере, че Жорж е гей и да спре да мечтае за него)). Потънала в тез томителни копнежи Цецка не забеляза опасността, която е грозеше. Затъналия в алкохолни пари мозък на Киро обаче роди една брутална идея. Той издебна Цецка, повали я на земята и бавно и методично я обръсна до пластмаса, а никой не чуваше нейните отчаяни викове. Остави я на земята стенеща от болка и унижение и тръгна да търси Жорж. Намери го в неговата стая, разби вратата, нахлу вътре и му се нахвърли като Майк Тайсън, но вместо да му отгризне ушите му изби зъбите. А гребен без зъби е почти толкова безполезен като четка без косми. И така докато Цецка тъгуваше за несбъдната си любов, Жорж се криеше от целия свят, защото го беше срам да се покаже без чене и кроеше планове за отмъщение. Уви никой не разбра за тези планове, защото когато малкото Миме (девойчето, което притежаваше четката и гребена) ги видя в този им вид ги захвърли с погнуса в коша припявайки си 100 годишния хит - "На кого му трябва китара без струни."

За съжаление нулева приказка, от която тръгна поредицата се е загубила за милионите си фенове :D

Mon Jun 02, 2014 8:12 pm Re: Библиотечен фонд Mon Jun 02, 2014 8:12 pm Re: Библиотечен фонд
След щедрата хонорарна квота от Нейко Генчев, двигател на издателство „Фабер“, добавих към фонда ни и „Човек търси Бог“. Ако някой иска да я чете, да свирка.

Sun Apr 05, 2020 6:20 pm Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него Sun Apr 05, 2020 6:20 pm Re: Пазаирът на книгата: защо НЯМА да си купя книги от него
Абе баш по темата си е, Любе...

А темата е „Не купувайте книги от Пазаира на книгата, защото...“. С едно corollary: „Купувайте директно от издателството, понеже...“

(Хрис познава форума отлично, колкото и да ми скромничи някой път. )