Религиите и вярата

[SAlexandrov]

Мда... моята приятелка беше от баш сектантките...

[AllyVRK]

... Бог ни дава свободна воля, да избираме! Ако нямаш свободна воля не би могъл да си отговорен за греховете си. Следователно за всички грехове на вярващите от сектите е отговорен само пастора им?! Нали той налага правилата. Къде тук е любовта към Бога и към ближния? Къде е свободата, която истинската вяра трябва да ни дава, свобода чието второ име е отговорност?

Не съм запозната с ритуалите на крайните сектанти, но исках да споделя, че това, за което говориш, са основополагащите доктрини на протестантството: свобода на избора, на тълуванието, на любовта към Бога и живота. няма пастор, който да отговаря за стадото. намя кой да ти носи/опрости греховете на тая земя. няма свещеник, пред когото да идеш да идеш да се изповядаш, да кажеш 5 пъти "Отче Наш" и греховете ти да се изпарят. единствено Бог може да ти е изповедник и е въпрос на личен избор какво ще направиш с живота си. Пасторите са за да те насочват и да ти дават тяхното тълкование на Библията; какво ще вземеш от него си е твоя работа.

Разбира се, не оправдавам това, което хората са взели и са направили от тези основополагащи принципи на протестантството, но призовавам, преди да определяме може би най-свободния бранч на християнството като секта, да имаме основно схващане в какво вярват тези хора. и да не ги съдим. всяка религия си има кусури. защото всяка религия е писана/изповядвана от хора. и ми е омръзнало цял живот да слушам хора от невежество и страх от свобода да определят протестантите като дяволски изчадия, сектанти и Бог знае още какво. или мюсулманите и будистите като неверници.
Валя го каза най-правилно--

Бог си е прав, ама човека го приема криво, поради много мъдруване... най-добре тези неща да се оставят на духовното ни възприятие.

тъй че давайте конкретни неща ако искаме конструктивен диалог - и недейте съдете момичето без даже да сте се запознали с него - може просто да е търсеща душа. ще следя за updates от Danny, стана ми интересно. сподели като се срещнете какво е станало. ще се радвам да чуя и за приятелката на Zvezdichko, ама конкретно какво прави, което според него не е в нормите на личния избор.

PS: не съм запозната и с всички подразделения на протестантството, но от 4-5 главни, които са представени в България, не съм видяла някой насила да те кара да правиш каквото и да е. нито съм виждала нещо подобно в множество други протестантски църкви по света. ако сте ставали свидетели на нередности като ритуални самоубийства или насилствено вземане на пари, вещи, и т.н., това, мисля всички ще се съгласим, няма общо с никоя религия, а само с глупостта на индивидите. в крайна сметка, който каквото сам си прави, друг не може да му го направи.

[divna3]

Аз затова изложих конкретни примери. Момичето от магазина и забраната за ходене на кафе, четене на книги и т.н. да не се потретвам. Както казах има и съвсем нормални протестанти, които познавам и с които ходим на кафе, като се видим свободни /от работа/. Но това, което съм видяла от лошата му страна, никой не може да ме убеди, че е добро. Лично съм чувала, как се заклеймяват като демони и обладани от такива, съвсем обикновени младежи. Пак казвам, че заради интереса ми към фантастиката, аз също бях обрисувана по подобен начин, без да съм член на която и де секта или протестантска общност. Православна християнка съм. Имам доста приятели католици, няколко мюсюлмани и няколко протестанти, общувам и с дъновисти, потенциални будисти, изобщо никога н съм се притеснявла от религията на другия, но ако усетя някаква крайност не мога да се правя, че не я забелязвам. Все пак аз не съм натиснала приятелите си да постят и да се причастяват насила и ще съм благодарна, ако никой не се опитва да ме натиска да правя и най-вече да не правя нещо.
Та това, което написах по-горе е от личен опит. Видяла съм го и съм го чула.

[telescope]

Фанатизъм - едно на ръка, а я вижте какво се случва тука - пропаганда не ами...
(може някой преди мен да се е обадил, но още не съм изчела всичко)
И това е през 21-ви век, това е в България.

Не обичам да се налага чуждото. Не обичам да се обвиняват хора за неизвършени от тях неща. Сега (поне) едно от двете се случва и малко ме съмнява да е второто.

И съвсем не ме изненадва, че всичките му там директори, кметове, депутати само се обвиняват един друг и се правят на ударени после.
Ама нали е важното скандал да става...

Да се чудиш дали да се смееш, дали да ревеш.

[dany_vassileva]

Поуспокоих се като погледнах коментарите, че туй може и да не е вярно. Но какво, нищо, че сме 21 век, след време и по-лошо може да стане, важното е който си вярва да е готов живота си да даде в името на вярата, ако вярва де. По турско като е било така не сме се потурчили всички, нали! Клали са ни, бесили са ни, хвърляли сме се от канарите само и само на да намъкнем кърпата и да заплюем кръста. Днес много повечето, смея да кажа, доброволно са го заплюли, без никой да им опира ятагана в гърлото.

Дивна, а ти откъде ги изкопа толкова сектанти, и католици, и протестанти, в кой град си?

И сега като се замисля това за крайностите не е чак толкова ненормално. Та нали някъде там пишеше че трябва да сме или студени, или горещи, защото ако сме хладки, че бъдем "изплюти" и няма да бъдем приети. И на друго място - който е със света, той е против Мене. Сещате си се, не мога да го цитирам буквално, за което съжалявам. Но отричането от света би трябвало да дойде постепенно, човек узрява за него в себе си, а не да му се наложи външно, когато той още не е готов за него - тогава не е добре, но ако си узрееш за него - да. Защото прекален светец и Богу не е драг - в смисъл такъв, че е грях да вършиш повече, отколкото ти позволява вярата, както и да вършиш по-малко. Разбирате ли?
Примерно преди време, когато не се бях задълбочила толкова, не можех да си представя да не гледам никакви филми, или да не ям определени храни в определени дни, не ми се ходеше на църква, мързеше ме да се моля сутрин и вечер и не си бях и помисляла да се прекръствам всеки път преди ядене. А сега като ми кажат за някой филм или прочета за какво става въпрос и видя, че там няма нищо свързано с Господа, а напротив, само някакви гадории - просто не гледам. Вече не гледам филми, но не защото някой ми го е наложил това, а защото в мен с времето се е породило нещо, заради което не гледам. Навикът още го има, да, гледало ми се е понякога, но само с мисълта просто да си позагубя времето, понеже явно имам в излишек, осъзнавам се и се занимавам с нещо по-душеполезно от филма. Сега като вляза в книжарницата да разгледам някоя и друга книжка, да видя какво се пише и дали нещо ще ми хареса, вече нищо не ме блазни, усещам се как търся нещо, свързано с Бога, някъде да се пише за Него, за вярата, за спасението на душата, това ме вълнува, а не нечий дневник, или интригантски роман или не знам още какво. Да, и такива книги чета, не само духовна литература, но и те са подбрани. И това в мен идва не отвън, никой не ми е налагал, по-скоро аз си съзрях за него. Предполагам след години изобщо няма и да чета нещо по-различно от духовна литература. Това сега ми се струва странно, но си давам сметка, че тогава би ми било странно да чета романи. Разбирате ли за какво иде реч!

Всичко иде от любовта. Хайде, да не е протестантин, не ги знам, но секта да е - пасторът ще каже - не четете това и не гледайте тоя филм, защото там е сатана, носете само забрадки и не знам там още какво правете, но пак с довода - бесове, дяволи, сатани и т.н. Той може и да е прав, може би сатаната е там, в тези неща, той може да ги знае, може дори да ги вижда, защото е УЗРЯЛ за това, но неговите пасоми, които едва сега прохождат във вярата си не усещат нещата така. Преди, когато не бях толкова усърдна в това и онова, се считах за православна християнка. Сега станах малко по-усърдна и изпълнителна и се смея на себе си тогава - колко горделива съм, да си мисля, че щом нося кръстче на шията си и понякога ходя на църква и йок, вижте ме, аз съм православна. Сега, за съжаление, също си мисля, че съм православна християнка, а със сигурност пак не съм права, щом не изпълнявам дори задълженията си на такава, да не говорим за нещо повече. Та, тез сектантски пасоми, недозрели като своя пастор за тези неща, ще са спокойни и ще се мислят за такива, каквито още не са, ще са младенци, които ядат твърда храна. А на младенците се дава мека храна, мляко, кашичка, докато порастнат и вече могат по-твърда храна да ядат. Т.е. на прохождащите във вярата не бива да им се забраняват удоволствията, на които са свикнали като светски хора, а трябва те сами, убедили се във вредата им, да се откажат от тях - първо в себе си, а не отвън някой да им диктува. Разбира ли се за какво иде реч? Все се притеснявам, че не се изказвам достатъчно разбираемо за хората и за това съм толкоз многословна.

И като край на таз срядъчна реч (хи хи хи) се сещам да разкажа едно нещо. Авва Доротей си имал послушник Доситей. Много смирен млад човек, който преди да отиде в манастира, е бил много богат, от нищо не се е лишавал и си живял охолно и преохолно. За това как и защо е влязъл в манастира друг път ще разкажа, а сега друго. Понеже младият Доситей не е свикнал на лишения, му било трудно в началото, за това аввата първо му казал - яж колкото искаш хляб, та да се наситиш. Доситей изял хляб и половина и така на всяко ядене. Не помня, 1 или 2 пъти се хранели там. След известно време, не знам колко, аввата взел половинката хляб от дажбата на Доситей, разрязал я на 4, взел една четвъртинка и му дал останалото, заедно с другия цял хляб. Т.е. Доситей пак си ял един хляб и без малко половин. След време аввата взел още една четвъртинка и така след време младият Доситей се засищал със съвсем малко хлебец.

А за срещата с оназ девойка - разбрахме се в 17:30 в петък пред НДК. Кой знае къде ще ме води, аз не знам кръчми наоколо, където да се сврем. Хи хи хи

[divna3]

Аз съм завършила теология /православно богословие/.
Ходих по секти с научна цел, учебна и чисто любопитство... Н тякои от църквите се запознах с готини хора, с тях останахме приятели. Пък и съм човек, който си пъха гагата навсякъде, така се запознах и с хора, които не са християни. Всички, които са широко скроени и приемат правото ми на православно мислене плюс четене и писане на каквото си преценя, могат да ми бъдат приятели. Затова се събраха доста, но имаше и доста пороблеми с по-крайните.

[AllyVRK]

Сега като вляза в книжарницата да разгледам някоя и друга книжка, да видя какво се пише и дали нещо ще ми хареса, вече нищо не ме блазни, усещам се как търся нещо, свързано с Бога, някъде да се пише за Него, за вярата, за спасението на душата, това ме вълнува, а не нечий дневник, или интригантски роман или не знам още какво.

Дани, Нийл Доналд Уолш - "Разговори с Бога" - попадали ли са ти? Ако не - питай Калин някой път.
(тея 3 книги казват почти всичко, което имам да кажа за релгията и вярата. останалото още не съм намерила начин да го формулирам в хорски думи).

Та, тез сектантски пасоми, недозрели като своя пастор за тези неща, ще са спокойни и ще се мислят за такива, каквито още не са,

А чие е правото да ги съди дали са или не са? Как можем да съдим някой дали е да дорасъл за нещо, без да сме били в неговите обувки? Ами ако пастора е сгрешил? И той тяло носи, безгрешни свещеници няма.


За фантастиката, да, Валя, и аз съм чувала абсурдни коментари от рода на "Хари Потър е творение на дявола" или "няма да имаме коледно дърво защото това е езически обичай", но тези произтичат от чисто хорско невежество - пак казвам, от това, което хората правят с религията, не от самата религия (която и да е). Но коя съм аз, че да ги съдя? Да не би аз да не живея в собствени заблждения за куп други неща, за които дори не подозирам? Някой тук може ли да претендира, че има цялостна пълна представа за съществуването и целта си на тази Земя?

[divna3]

Не говорим за съд! Аз също не съдя никого. Говорим за опасностите, които крие една секта в която се отрича всичко светско. Мисля, че съм посочила достатъчно примери и пак ще се повторя, момичето което напусна работата си под влияние на "преподаваната" му религия беше много бедно. Не знам дали си е намерило работа и до днес, грехът дебне отвсякъде и ако искаме да сме безгрешни трябва само да се молим и нищо да не правим /тогава обаче нарушаваме "който не иска да работи, не трябва да яде"/. Така че, аз не съдя никого, но мисля, че имам право да посоча видяното от личен опит. А що се отнася за фантастиката и дявола, сядането в кафене и дявола, гледането на телевизия и... Нали разбираш, че просто ми е малко смешно, но осъзнавам колко опасни са тези послания. Специално за християните, Христос е дал чудесен пример. Той е слязъл при хората и е показал обичта си и към проститутката и към митаря... Не може да не седнеш в кафене, защото там грешниците пият кафе и пушат. Ами аз не пуша, но обичам да пия кафе и да бъбря с приятели, които пушат. Е, сега в твоя дух, коя съм аз да съдя приятелите си? Те може да пушат, но да са по-добри хора от мен, като душа. Така можем да си говорим до безкрай. Аз исках само да споделя преживяното. Някои неща ме стреснаха /това с лаенето/, някои ме разсмяха, други ме натъжиха... Но това което се случва в сектите, касае хора. Живи хора, които биват подведени. Чувала съм от свои колеги и по-страшни неща. Когато човек е сам, няма средства и търси помощ от Бог, лесно може да стане жертва на нещо подобно. Разбира се, голяма част от протестанстките църкви нямат нищо общо с този модел. Но тъй като те се делят на много деноминации, понякога се стига до крайности. Не ме питай, коя съм за да кажа какво е крайност, все пак има общоприети норми на поведение, има и нравствен закон, заложен във всеки от нас. Знаем, че не бива да крадем и да убиваме. Знаем, че не бива да злословим, но знаем и че истината трябва да се посочва смело, защото другото е лицемерие. Питала ли си се от къде знаем всичко това? Защо усещаме, когато сме сбъркали, дори устата ни да намира оправдание и измъкване от ситуацията?! Там, в онази частица, която Бог ни е вдъхнал с раждането е заложен един закон, който не можем да пристъпим, поне със съвестта си.

[dany_vassileva]

Дойде времето да разкажа за срещата ми с Диана, така се казва тази девойка, която ме беше заговорила в началото на годината в автобуса.
Бяхме се разбрали в петък в пет и половина пред НДК. Отивам аз, ок. 15 минути по-рано и съответно, не я видях. То бях сигурна и че даже и да я видя, няма да я позная. Гледах по хората, забелязах едно момиче да стои в един ъгъл и да се оглежда, но не мислех, че е тя. Мина и половина и тя ми звъни да ме пита къде съм - видяхме се - тя беше. Доста по-различно изглеждаше от първия път, когато я видях, или може би така ми се беше сторило де, не че я помня много от тогава.
Ще си позволя да бъда по-подробна днеска, защото момичето наистина е интересно. Има някои хора, които наистина от пръв поглед като ги видиш и ти става ясно, че не са от тоя свят. Когато бях първи курс баща ми ме беше предупредил да променя външния си вид, защото на мен ми личало, че не съм като другите и бих могла да стана лесна плячка. Тогава той нямаше предвид секти. (тоя разговор помня, че се проведе на летището в София, когато всъщност и се срещнахме с Кал за пръв път очи в очи, помниш ли?) Тогава аз не му вярвах, че бия на очи, но по-късно се осъзнах и си дадох сметка, че наистина е така, пък и колеги ми го бяха казвали по един или друг начин. Впоследствие се опитвах да смекча това впечатление у хората за мен, но не знам до колко съм успяла. Някои неща, които ги има в теб, трудно ще ги изтриеш от лицето си, ако искаш да ги запазиш.
Та, Диана от пръв поглед това казваше, направо крещеше на хората наоколо - аз не съм като вас, от друг свят съм. То се усеща, в походка, в облекло, в израз, в маниери, просто се усеща, разбирате ме какво казвам, нали! Под това "от друг свят" нямам предвид "не с всичкия си", ли "да е от минали век", просто човек различен от другите. Между другото доста от вас също крещят това с израза си. Под крещя нямам предвид парадират, или нещо, а по-скоро са така открити и естествени, че става ясно, че в главите им не се въртят основно мисли за червилото, прическата, обувките, цветови съчетания на парцалките или дискотеките, сещайте се.
Та, Диана през този час и половина не се усмихна нито веднъж, въпреки моите опити да разведря обстановката с разни лигавщини като - яяяя, какво сладко кученце, или виж онова мило детенце и т.н. Тя е на 24 и учи химия в ХТИ. В студентски град е, но иначе е от Владая - това било някакво село край София. Отпреди няколко години започнала да чете Библията, но каза, че не познава никого, който да я е насочил в някаква посока, или да разговаря с него за тези неща, няма такива познати. Все едно - сам самичка. Още в началото на разговора тя започна от нищото някаква тема свързана с Христос (а бе все едно лекция ми изнасяше) и измъкна от джоба си една книжка - Новия завет, издателство на Гедеонците. Нещо като че ли й беше неприятно да разлиствам да гледам издателство и т.н. по началните страници, но както и да е. От там, нали се сещате, отваря и веднага намира това, което е търсела - все едно всичкото го знае! Аз се изненадах и я питах колко пъти трябва да е прочела всичко, за да може така веднага да намира това, което й трябва, но не получих отговор.
Общите ми впечатления: момичето като че ли много се притесняваше, сякаш преди това се е подготвяла за това какво трябва да говори, темите, за които да спомене, понеже те й идваха от нищото, ей така, без някаква връзка, самата тя понякога говореше несвързано, не ми беше ясно за какво точно говори, все едно тя не е наясно с тези неща, но знае, че трябва да ги каже. И толкова неуверена и притеснителна ми се стори, много! Аз й говорех за други неща, за св. отци и за това, че на нас не ни е дадено всичко да знаем, понеже ми даваше да чета пасажи и да казвам какво мисля за тях, каква е основната идея в тях и някакви такива. Оставах с впечатлението, че тя самата не знае защо сме се срещнали, в смисъл, не видях това желание в нея за разговор и за връзка с мен, в някои моменти аз се усещах по-дейна и говорех повече, като че ли аз съм я извикала да я зарибявам, отколкото тя мен! Не говорихме за почти нищо странично, аз я поразпитах за нея, някакви други интереси дали има, такива неща, просто много изкуствено ми се стори това само за Библията да говорим, то какво можем да говорим! Нещата, които тя ми казваше, ги знаех, те бяха общи работи, бях съгласна с тях, не каза нищо кой знае какво, или крайни работи! Разхождахме се, седнахме само на едно място за малко, иначе само ходихме насам-натам, отидохме до гр. центъра за до тоалетна, тя ми написа на листче глави и стихове, които да си прочета вкъщи и заедно тръгнахме към студентски, понеже тя е 37 блок. Пита ме дали бих искала някоя неделя да идем по Витоша някъде да се разходим, аз й казах, че нямам особено време и се разбрахме другия петък ако съм свободна по същото време да й чукна да се срещнем пак.
Ох! Какво да мисля, какво да правя! Мойта кума като разбра и поиска и тя да дойде другия път, нямам нищо против, но тя си казва каквото й е на сърце, а момичето е толкова притеснително! Иначе приятелката е далеч от тези християнски работи, но се притеснява за мен.
Момичето не е лошо, но е толкова затворена, необщителна, че не знам дали изобщо има някакви приятели. Варианта съвсем самичка да е решила да чете и да се образова напълно го изключвам, но защо ме лъже!

[dany_vassileva]

Забравих - а за общото между протестанти и окултисти, нали и за това говорехме, намерих това, което беше казал тоя човек, за когото ви говорех тогава, понеже той се е занимавал и с едните, и с другите и общото е това, че протестантите се молят на Бога толкова усърдно, но за дребни неща и дяволът веднага се отзовава на молитвите им и прави това, което те искат от него. Така и окултистите - като си правят там разните работи, за да се случи нещо, дяволът веднага им се отзовава и те постигат своето. Примерът беше как братът на този човек (Тимотей) бил протестантин и отишъл веднъж на някакво събиране протестантско и като трябвало да си ходи валяло дъжд и било поледица, тогава протестантите се помолило на Бог да спре дъжда, за да не бъде поледица и човекът да се прибере спокойно, дъждът веднага спрял, изсъхнало, човекът се прибрал, с кола се има предвид, и в момента, в който паркирал пред дома си и пак заваляло.
И тук искам да питам знаещите - протестантите кръщават ли се и как? Те, ако не се лъжа, не признават никое таинство и нямат такива работи? И имаше ли такова нещо, че католик и православна (или обратното) могат да се женят, но ако е протестантин с някой католик или православна - протестантинът трябва да се кръсти?

[Кал]

Чшшшш... меко и леко, другари - както казва Генерала Юри, идат тежки времена и трябва да сме здрави и заедни като гора против ветровете.

Дани - аз не мога да ти отговоря на въпросите за момиченцето - не съм попадал на такъв човек досега, - та затова си трайкам. Но ако потрябва помощ, само изсвирни - като си мълчим, то не значи, че не си милеем.

Всички - поздрав с новия ми подпис!
К)

[dany_vassileva]

Забравих - а за общото между протестанти и окултисти, нали и за това говорехме, намерих това, което беше казал тоя човек, за когото ви говорех тогава, понеже той се е занимавал и с едните, и с другите и общото е това, че протестантите се молят на Бога толкова усърдно, но за дребни неща и дяволът веднага се отзовава на молитвите им и прави това, което те искат от него. Така и окултистите - като си правят там разните работи, за да се случи нещо, дяволът веднага им се отзовава и те постигат своето.

К'ви са тия глупости?!?
"Поискай и ще ти се даде" кой го е казал? Айде мислете малко, де!
Я ми прати къде са писанията на въпросния чочковец, че да се посмея яко.

Предполагам се сети, че няма да ти пратя писанията на въпросния човек именно защото виждам,че нямаш желание да вникнеш в това, което ти написах. Искам само да ти спомена, че този човек е на над 70 години и е минал през твърде динамичен живот, натрупал достатъчно опит и знания, за да може да каже нещо по въпроса. А това, че някой не го разбира не значи автоматично, че човекът е за подигравка. Ще се опитам да ти обясня, дано на мен не ми се смееш яко.
Този, Който е казал "Поискай и ще ти се даде" е казал също така "Не изкушавай Господа" и "Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим." Хайде помисли малко, де! Този Някой не е джинът от вълшебната лампа на Аладин, че да изпълнява всякакви желание по всяко време за каквото и да е. Нали се сещаш какво си пожелават най-често хората - парички, богатство, материални блага, здраве, щастие, приятели, хубава жена/кола/бира и т.н. Нали се сещаш, че Той е дошъл на земята не за да ни открие, че ако поискаме от Него някое от тези неща, то ще ги получим! Някои искат с вяра, да, колко хора е изцерил, но доста хора искат да видят някакво чудо, за да повярват. Трябва им да видят как дъждът внезапно спира след тяхната молитва и как отново започва да вали и си казват - ето, Бог е чул молитвата ми. А нали се сещаш че Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат. Ако искаш, някой път ще ти разкажа що е смирението, та да видиш, че не е нещо, което може да има кой да е, даже това е един от най-трудните подвизи, особено в наше време.
С последния цитат исках да ти река, че не е достатъчно само да речеш - аз вярвам, трябва да изпълняваш закона Божий до последната буква, както в делата си, така и в мислите си, в сърцето си, в ума си, в цялото си същество. Това значи да Го възлюбиш.
Когато някой свят човек е молил Бога за нещо (не говорим за временни прищевки като смяна на времето), той е правил това усърдно, постил е в същото време, лишавал се е, смирявал се е и се е въоръжавал с търпение и вяра, докато Бог изпълни молитвата му. Не случайно, както ти казах - Той не е джинът от лампата на Аладин. Не че не може всичко да направи, за Него всичко е възможно, но няма ли да се възгордее в себе си човекът, чиято молитва е чута така бързо! Той ще си рече - ето, Бог ме чува, аз мога да си пожелая каквото си искам и то ще се сбъдне, мога да имам всичко на земята, да правя всичко и т.н. Т.е. започва да се приравнява с Бог, а гордостта е тази, която е приземила Денница.
Разбираш ли сега? Протестантка не съм била, нито съм се занимавала с окултизъм (този човек, който е рекъл това, е бил и едното, и другото) но ти обяснявам това, което на мен ми е известно.
Тук се сещам за популярния филм "Тайната" в който това ти казват - Чукай и ще ти се отвори, поискай, и ще получиш и т.н., но, струва ми се, говори се за материални облаги, или земни, тленни ценности, а дали Този, който е казал "поискай и ще получиш" е имал предвид тях, или духовни и непреходни неща? Не пише, нали, но защо тогава решаваме, че става въпрос за материални и временни капризи?

Това исках да ти кажа, развеселих ли те?

Като прочетох какво написах, се сетих за още нещо, МНОГО ВАЖНО - Господ е казал - първом търсете Царството Небесно, а после всичко нужно ви ще ви се придаде. Съжалявам, че не мога да цитирам буквално и да ти кажа къде точно го пише това, но ако си запознат с Новия Завет едва ли ще ти звучи непознато.

[Dante Lee]

Аз пък за исканията мога да кажа нещо друго...

ако знам какво искам и наистина го поискам... то знам как да стигна до него
или то знае как да стигне до мен


но къде е границата на това което искам...
там където моето искане нарушава нечие чуждо

Е не искам да искам материални неща, защото те
винаги са искани от някого друг и... си пречим
не искам да преча на никого... точно това искам
Но от къде идва в човека този морал за това какво
да иска?

Ми от някаква неясна, ненужна, неоправдана любов към остналите
човешки създнаия... пък Сестричке, може да я наречеш и Божия ако искаш
но именно това е разковничето
към желанията, които можеш да си пожелаеш... т.е. не можеш да си пожелаеш
почти нищо без да навредиш на чуждо желание... тогава ти остава само си
пожелаеш
смирение:)

[Dante Lee]

... интересно...
до къде ли
ще стигнете

[dany_vassileva]

Разсмя ме, да. Звучиш като някой проповедник. Защо използваш син цвят? Знаеш ли какво символизира?Синият е любимия ми цвят, за това го използвам, но ако дразни читателите - ще мина на черно, не е проблем. Ще се разберем с теб, само че ми е малко трудно на моменти да проследя мисълта ти, ще ме извиниш за което. Казваш, че повече няма да пишеш, надявам се поне че ще прочетеш моя отговор, да?
Възрастта няма никакво значение. Познавам по-мъдри деца от въпросния господин. Именно, защото исках да разбера как е стигнал до въпросните изводи, исках да прочета какво е писал. Споко, ще си го намеря и сам - дала си достатъчно въдички.
За мъдрост не знам колко е мъдър, но аз го уважавам, заради опита, който е натрупал вярвам на думите му.
Всичко е от Бога, дори и падналия, защото ще му се даде възможност да се изправи. "Давайте и ще ви се даде". Ако искам, но същевременно давм, значи балансирам. Ако повече искам, отколкото давам, ще ми теглят чертата и ще ми проводят знак къде бъркам. "Вас друго изкушение, освен человеческо, не ви е постигнало; верен е обаче Бог, който с изкушението наедно ще даде и средството, така щото да можете да претърпявате".Така е, за съжаление моментът с тегленето на чертата не винаги идва непосредствено след като сме прекалили, та да можем да се усетим на време. Не знам какво знаеш за тъмните сили, но те сила нямат, а черпят от нашата и нищо не могат да ни дадат, а работят чрез нашите умове и сърца и чрез нашите дела.Спорно е, аз знам други неща, но по някога се усещам, че говорим за еднакви неща на различен език и с различни понятия, тъй че се получава излишно объркване. Искайки нещо, небето ще откликне, дали ще го получиш и когато го получиш пак можеш да се откажеш за него. Няма разлика какво искаш - принципът е на причина-следствие. Който върши грях, не е оправдан за това, че не знае това. Не спазваш ли Божия закон - ядеш шамарите и ако си с будно съзнание, ще си научиш урока. Бил съм свидетел как човек с песен в Божие име разгонва дъждовни облаци и за няколко мига грейва слънце, без този човек да е искал да променя времето. Познавам много хора, които не искат повече от всичко да се нареди по Божествен начин. А аз съм чела за хора, на които вълци им ближат ръцете, мечки спят в краката им и лъвове се оставят да бъдат почесвани от тях.

Нали се сещаш какво си пожелават най-често хората - парички, богатство, материални блага, здраве, щастие, приятели, хубава жена/кола/бира и т.н. Нали се сещаш, че Той е дошъл на земята не за да ни открие, че ако поискаме от Него някое от тези неща, то ще ги получим! Някои искат с вяра, да, колко хора е изцерил, но доста хора искат да видят някакво чудо, за да повярват. Трябва им да видят как дъждът внезапно спира след тяхната молитва и как отново започва да вали и си казват - ето, Бог е чул молитвата ми. А нали се сещаш че Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат. Ако искаш, някой път ще ти разкажа що е смирението, та да видиш, че не е нещо, което може да има кой да е, даже това е един от най-трудните подвизи, особено в наше време.

Като четат американските простотии а ла "Изкуството да бъдеш богат" - Много ми е тъжно, че пазарът ни е залят от тези неща. Отваряла съм такива книжки и съм се сблъсквала с уроци по егоизъм. Знам ли, за някои хора това е хубава литература, не виждат нищо лошо в нея, но за мен...... Познавам много хора, които ни най-малко не се възгордяват от това, че каквото пожелаят се сбъдва.Честно да ти кажа, не ти вярвам. И ще ти кажа защо. Най-малкото защото аз виждам точно обратното - сигурно съм живяла много по-малко от теб, не те познавам лично, та съм се срещала сигурно с много по-малко хора от теб, но до сега не съм видяла живо смирение, кротост. Всеки тегли към себе си. Кой гласно, кой негласно - във всеки има тая жажда да бъде по неговата, да се изпълнява неговата воля, да не отстъпи, да се бори за своето си. И аз не съм изключение, разбира се. Познавала съм човеци, дето като ги видя и поговоря с тях и си река - ето това е смирена душа, имай си я за пример! А след време, като съм опознавала таз душа, с глас съм ревала (без преувеличение). Човекът може да показва едно на другите, може да се стреми към едно нещо, но в себе си да е съвсем друго. Не говоря за лицемерие - това е прикриване с цел, говоря за чисто човешки стремежи. Нищо не е абсолютно на земята - И светията може да се подхлъзне, но и грешникът може да стане свят.Съгласна. Идеята е в покаянието. Светията не е безгрешен, но се покайва.
Мила, "да спазваш закона Божий до последна буква" - ей това е заблудата. Гледам да го спазвам по дух, не по буква, защото буквите са едни, но тълкуванията различни. Каквото ми подскаже интуицията - това върша и досега никога не ме е подвеждала, а когато не съм я слушал, съм виждал пропуснатите възможности. Ох, не! Защо така го разбра! Като казах "до последната буква" нямах предвид наистина до последната буква, де! Именно по дух, по смисъл, по съдържание! Сигурно доста наивно съм писала, че да приемеш, че това съм имала предвид. Като казах "до последната буква" в смисъл такъв - да спазваме Закона от до, а не само това, което на нас ни е удобно, а това, което не ни е приятно да правим, да го игнорираме, разбираш ли?С окултна наука се занимавам от 10 години и мога да ти кажа, че всяка религия, като човешко творение, ти налага ограничения, което нарушава изконното право на свободен избор, дадено ни от Бога. А ти като искаш да спазваш всичко по буква - убиваш ли? Късаш ли цветя? Храниш ли се с убити животни?Каква е таз окултна наука? В какво/кого вярваш? Ако не желаеш - не ми отговаряй, просто ми стана интересно. Аз лично не смятам, че моята религия е човешко творение, но както и да е. Свободният избор, който ни различава от неразумните твари, не се нарушава по никакъв начин. Защото аз избирам в себе си - да правя ли това, или да не правя. Аз избирам да се подчиня ли, или да не се подчиня. Аз избирам да вярвам или, или да не вярвам. Аз избирам кой път да избера. Защото, надявам се, не са ме подлагали на хипноза, нито съм приемала някакви медикаменти, които да ми повлияят. За клизма на мозъка - също нямам спомени, може и да ми е правена, но понеже е била ефикасна и не помня! Знам само това - баща ми пося семенцето на вярата в моята полянка и в полянката на братята ми. Всеки от нас чу за какво ни говореше той като по-малки, всеки от нас е премислил това в главата си, предполагам, Данте ще каже, и всеки от нас сам за себе си е направил своя избор. Дали да си полива това семенце, или някое друго, което също така е било посеяно в полянката. Не казвам кое семенце какво е, но всички са семенца. Аз избрах това семенце. Брат ми може би е избрал друго. Другият брат - трето, и така. В смисъл - даже в сектата като отиде самотната душа тя сама избира - да се присъедини ли, или да бяга възможно най-бързо. Аз избрах повече да не се срещам с онова момиче. Друго е, наистина, когато говорим за явна манипулация от чужда страна, до психологически методи и т.н. Вярвам,че ме разбираш и дано да е правилно.
И тук пак говориш за това спазване по буква - казах какво имах предвид, надявам се този път да съм се изказала по-ясно, ако не - подайте сигнал. Смешно става наистина когато двама души говорят за едно и също нещо на различни езици, но пък е и неизбежно. Иначе не - не късам цветя, отглеждам си такива в саксийки и не се храня с убити животни... много.
Няма как да знаеш какво е имал предвид казалият "поискай и ще получиш". Единственото истинско знание е опитът, защото е провереноТъй, тъй, именно затова смятам, че не е необходимо да продължаваме този диалог.Жалко, но както пожелаеш, благодаря ти, все пак, че ми отдели време. Опитвай и ще разбереш кое е правилно за теб, но дръж съзнанието си будно и очите си отворени.Това е едно от основните правила в моята вяра. Постоянно бодърстване, изследване на движенията на душата, анализиране, мислене - това какво, онова иначе, защо, как, до кога;не приемай нищо за чиста монета преди да си го преметнал няколко пъти през главата си, да си го видял от всички страни, да си го помирисал и близнал и чак тогава прави каквото.... ти казва интуиция? аз казвам съвест - ти рече. Дали твоята интуиция е като моята съвест? Дали и тук говорим за едно и също? Моята съвест е това приглушено (в моя случай, при някои хора направо крещи в ушите и дърпа косите) гласче, което ми подсказва някакъв път. Аз мога да я слушам, но мога и да не я слушам - пак аз избирам. До колкото разбрах от твоите думи - твоята приятелка интуицията е нещо подобно, да? Или се бъркам? Разбира се, коментирай талибанските ми възгледи, но едва ли ще коментирам повече.
"Търсете първом Царството Божие и правдата Негова; и всичко това ще ви се приложи" Ев. М. 6:33

Благодаря ти за цитата, съвсем намясто. В моята Библия е казано по малко по-друг начин, но смисълът сигурно е един, няма да издребняваме, я!
И пак ще ти благодаря за приказката и отделеното време, за мен беше полезно.


Брат, предполагам имаш предвид идеята за скачените съдове? Ти искаш ябълка, ама и аборигенът от Австралия също иска ябълка и е тръгнал към дървото да си вземе, но ти толково силно я искаш, че преди той да посегне един ябълкоберач я взима и приготвя за износ за тебе, а аборигенът седи гладен под дървото. Тъй ли? Ами в случая когато това е цяла ябълкова гора и аборигените редовно преяждат с ябълки и един решил да се разнообрази с една ябълка и тръгнал към дървото, ама ти си поискал ябълка и ябълкоберачът е посегнал към същата ябълка, но е видял, че и аборигенът посяга към нея и я откъснал и му я подал, а берачът си продължил с другите ябълки? В смисъл - ако това, което ти искаш, но искат и други, е разпределено така, че да има за всеки?

[dany_vassileva]

Поздравявам всички с дъжда навън. За мен, дето тая нощ не съм спала повече от 2 часа, ми дойде доста освежително... и охладително. Та!
Следвам Христовото учение, но не християнската религия. Под "Христово учение" разбирам думите на Исус и словото Божие, което е проводил, а под "християнска религия" - наложените от църквата представи и тълкувания, проповеди и прочие. Затова казах, че всяка религия е човешко творение.
Да разбирам по Христовото учение Новия Завет? Тук влизат евангелията, а посланията на апостолите също предполагам ги броиш, въпреки, че те са от малко по-друго естество. Какво ще кажеш за псалтира? Спомена за богомилството - живо ли е още то? Питам от любопитство просто.
Дори чудесата на Исус са си мистика, макар да съм срещал и съвсем нетрадиционни тълкувания Има и едно положение, че през време на тъй наречените "изгубени години" на Исус, той е бил в Тибет и се е изучвал древните познания за света и окултни науки. Писано е по тоя въпрос - всеки да си решава колко да му хваща вяра. Наричам "окултна" всяка наука или учение за живота, които ти помагат да познаеш себе си и да познаеш света; които ти помагат в търсенето на истината, да се научим да живеем и т.н. В този смисъл и учението на Христос смятам за окултно
Ето какво ми каза уикипедията за думичката окултизъм: Окултизмът (от латински occultus - „покрит“) е общо наименование на група разнородни мистични течения. Постулират съществуването на скрита реалност, която не се подчинява на физичните закони, което, в научните среди, се приема с голям скептицизъм. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0% ... 1%8A%D0%BC Доволно изчерпателно. Това, което аз разбрах от твоите думи и от всезнаещия Вики е, че окултизъм е всяка наука, течение, вяра, светоглед, които витаят из въздушното пространство и мъчно биха могли да прегърнат трите закона на механиката и последиците от нея. Ти изреди доста неща в тая торба, жалко, че боба, кафето, картите, куршума, восъка и жълтите следи по снега не влизат в тая категория И все пак на мен нещо ми убягва и не ме удовлетворява това определение. Ще знаеш, че е твърде общо, за да е така. Като кажа на някой - аз се занимавам с окултизъм, човек може да помисли всичко останало, но не и това, че съм просто вярваща, нали! Искам да се поразровя повече и да намеря повече и различни обяснения на тая работа.
А колкото за Иисус - ами по философия (и на такова ни учиха в университета) нашият г-н твърдеше, че през годините Му, за които никъде нищо не пише, Той е бил при някакви есеи или нещо такова, не помня каква беше думичката, от които се е учил и те са Му предали всичко дето трябва и тогава е почнал да проповядва и т.н. Аз лично не вярвам и си затварям очите за тия неща, приемам, че още с раждането си от непорочната Дева, Той е бил Божи Син и не му е трябвало да ходи да се учи при някакви простосмъртни, за да може да възкръсне после. Наистина не знам как е преминало детството и юношеството Му, знам, че като 12-годишно момченце е изумявал всички с мъдростта си и е задавал такива въпроси в синагогата, дето никой не е знаел как да му отговори. Тъй де, така си мисля аз, а дали е така или не - Бог знае
А ти щом си в час можеш ли да ми разкажеш нещо за сциентолозите? Тях пъхнал ли си ги също в торбата с окултизма? Предполагам там е и бялото братство?
Наричам "окултна" всяка наука или учение за живота, които ти помагат да познаеш себе си и да познаеш света; които ти помагат в търсенето на истината, да се научим да живеем и т.н. В този смисъл и учението на Христос смятам за окултно Наричам "духовна" всяка наука или учение за живота, които ти помагат да познаеш себе си и да познаеш света; които ти помагат в търсенето на истината, да се научим да живеем и т.н. В този смисъл Христовото учение смятам за духовно ::) Хи хи, разбрахме се ::)
За убитите животни не си го слагай присърцеДа да, я питай някой йога за убитите животни да видиш какво ще ти каже!
Различавам интуицията от съвестта. Интуицията е едно вътрешно усещане - като инстинкта за оцеляване на животните. Съвестта разбирам пак като нещо такова, но го свързвам най-вече с някакви морални постъпки. Един вид, интуицията е нещо вродено, а съвестта действа на базата на някакви придобити представи за добро и зло, за морал и доблест. Пример: интуицията ми подсказва какво да направя в даден момент, все едно фар, упътващ корабите; съвестта ми подсказва как да постъпя спрямо някой, изхождайки от някакви лични възприятия за това, кои постъпки са правилни (спрямо някакъв аршин, например Христовото учение, в частност милосърдието и т.н.)
Съвестта също е вродена като че ли, но всеки сам си наглася настройките й за себе си. Интересно какво се случва ако двете си противоречат в някой момент.

[Ermалък]

И тук искам да питам знаещите - протестантите кръщават ли се и как? Те, ако не се лъжа, не признават никое таинство и нямат такива работи? И имаше ли такова нещо, че католик и православна (или обратното) могат да се женят, но ако е протестантин с някой католик или православна - протестантинът трябва да се кръсти?

Протестантите се кръщават по същия начин както всички останали християни - със светена вода, разликата е, че го правят по собствен избор (или по този на родителите им). а това за браковете между дивизиите са пълни глупости, въпрос на взаимно сыгласие е. не знам даже евреите някои дали кара да се кръщават при такива бракове. друг е въпросыт че по чисто политически и исторически причини протестанти и католици и православни и до ден днешен не се уважават колкото би трябвало, ама затова ще ви оставя да се върнете към учебниците и да си прочетете защо. за католицизъм vs. православие - периодите на разделението на римската империя, за католицизъм vs. протестанство - предимно френска и английска история между 1400-1800.
ако чистата фактология ви идва тежичка (а тя си е, от чисто хуманитарна перспектива -- би ви накрала смъртно да намразите католиците, и да, знам че мразя е силна дума)- препръчвам да прочетете Кралица Марго - страхотна книга от Александър Дюма баща, която е в частност измислица, но в по-голямата си част базирана на действителни исторически събития и личности.
и после ако чуя още веднъж че католицизма е истинна религия, или че има само една истинна религия for that matter, ви обявявам за крайни фундаменталисти.

[dany_vassileva]

Хайде пак, имам питанка към вас. Предполагам голяма част от вас са пишещи. Търся хора, които пишат я поезия, я проза и в същото време са поне малко вярващи - в Бога.Става въпрос за публикуване на лични произведения в православен вестник. Който проявява интерес, или познава някого, който би се заинтригувал, нека ми каже.
с надежда поглеждам към Дивна

Забравих - ето ви малко "хайку" за Христос. Човекът е издал цяла книжка с такива. Има доста добри попадения, на мен ми харесва. http://www.pravoslavieto.com/docs/haiku.htm

[divna3]

Aз вече не пиша стихове Сега работя по един разказ на подобна тема, но не знам кой век ще е готов... пиша мнооооого бавно напоследък

[dany_vassileva]

Ох, мен нещо ме е напуснала стихотворната муза, от доста време насам, всъщност. А нямам и нищо на религиозна тематика, трябва да се вразумя и стегна май май. май месец.

[divna3]

Сядай и да видим какво ще родиш

[divna3]

Ама съм "добре" с английския, ще знаеш...
Иначе родих! Нещо ме прасна в главата и написах супер разказ. Много му се радвам, защото тоя път го надрасках за 1 седмица, а съм с дете и това си е постижение. Писах по барчетата, докато той си играе, сега трябва да го набера, докато спи и да го поодялам тук там... Голяма емоция беше. Още ми е хубаво, а имам и друго за бачкане, една книга с много странни герои и още по-странна любов, малко на телепатично ниво... ще видим дали ще се получи...

[Кал]

...
--- пантеизъм (метафорично схващане за "мъдрата Природа")

Пантеистите пък не приемат тезата дори за космически разум, те говорят за "вселенска хармония", която за кратко наричат метафорично-поетично "Създател".
Пантеизмът е разкрасен атеизъм.

Ники, откъде имаш тази дефиниция на "пантеизъм"?

На мен всеки един "изъм" ми е бил тесен, за да се вместя в него (изключая холизма... но на него задачата му е такава - да вмества всичко DD). Въпреки това на ниво "лична космология" най-близък ми се оказва пантеизмът, но със следната дефиниция:

"Мироглед, според който Творението е неделима част от Твореца."

(Не обсъждам въпроса дали Творението е равносилно на Твореца, или Творецът е Творението плюс още нещо. Много съм малък още. )

От такъв подход следва цял куп схващания, които се различават от доста мнения за религията, които видях нагоре.

Например:

- Страхът НЕ е инструмент на Твореца. Страхът НЕ е инструмент на Творението. Постъпки, продиктувани от страха, са част от Творението (понеже всичко е част от Творението), но представляват бавен път в личната еволюция. (Бърз път например е този, в който двигателят е Обичта.) Творецът не изисква страх от когото и да било - точно както тялото няма нужда от насилствен механизъм, за да функционира чрез сбора от клетките си.

- Всеки от нас е част от Твореца, и по закони, подобни на принципите на холографията (в езотериката се появява формулировката "каквото горе, такова и долу"), е Творецът. Оттам следват неограничените ни възможности, които съм споменавал насам-натам. Следва и отговорността ни пред Твореца - тя е отговорност пред нас самите, значи няма същностна разлика с твоето схващане за атеистична етика.

- Смърт - в смисъл на окончателен край - няма.

(Тук често следват брутални ревове, така че ще се оттегля с усмивка и без повече дървено философстване. )

Ако ти трябва сериозен събеседник за прототип на вярващ човек - препоръчвам ти "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш, особено първа и трета книга.

П.П. Принципно - и аз не вярвам в ползата от разговори за трансцендентни (непознаваеми единствено чрез рационалната мисъл) неща. Включвам се само за да добавя още една перспектива. Да усложня картината. Да е по-интересно.

Въпросът е, УМЕСТНА ли е религията като мироглед от тук нататък? Да, тя си остава потребност на мнозина хора. Но дали е позитивно да й се признава да бъде нещо повече от личен фактор? Пряко да определя насоките на развитие на глобалната цивилизация?

според мен теизмът не бива да има бъдеще, защото е обществено опасен. Твърдият теизъм е нетолерантен мироглед, който поражда конфликти, генератор на войни (мотивира да се решават социални и икономически задачи силово).
Всяко преливане от теизъм към деизъм е прогрес. Още по-голям - засилване на пантеизма. Е, най-доброто би било атеизмът, но ирационалното е неизкоренимо.

Пантеизмът (в дефиницията "Творецът не е отделен от Творението", която дадох в началото) ми е необходим заради качествата, които следват от него:

- разглеждане на нещата във взаимовръзка (а не отделени или в противопоставяне) - това е екологичното/холистичното мислене, ако искаме още думи

- отдалечаване от страха като двигател на мислите, думите и делата, доближаване към обичта ("страх" и "обич" са много широки понятия тук - всяка мотивация, като завист, гняв, омраза, любопитство, удоволствие... - може да се разглежда като комбинация от двата "първоелемента")

- ...(има и други, но не мога да се съсредоточа в момента)

Би било чудесно, ако някой с подобна нагласа сподели с какво му помага на него. Съберат ли се няколко перспективи, ще стане по-ясно и каква би била социалната полза (и еволюция) от пантеизма/пантеизмите.

Иначе - препоръката ми е да беседвате направо с книги като "Разговори с Бога". Аз избягвам да говоря за дълбоката си вътрешна мотивация. Примерът казва повече от проповедта.

[Тарикат ХХ ранг]

Хайде пак, имам питанка към вас. Предполагам голяма част от вас са пишещи. Търся хора, които пишат я поезия, я проза и в същото време са поне малко вярващи - в Бога.Става въпрос за публикуване на лични произведения в православен вестник. Който проявява интерес, или познава някого, който би се заинтригувал, нека ми каже.
с надежда поглеждам към Дивна

Забравих - ето ви малко "хайку" за Христос. Човекът е издал цяла книжка с такива. Има доста добри попадения, на мен ми харесва. http://www.pravoslavieto.com/docs/haiku.htm

За първи път виждам тази тема.
Ето и малко позакъснял отговор. Опитите за писане на автора от линка са ми познати - а и той лично. Намирам ги за графомански.
Инак имам няколко стихотворения, които могат и да минат за религиозни:

Ангелът

да не си го представяме евтино
той изобщо не е умилителен
златокъдър красив или нежен
всъщност ангелът няма лице
няма тяло крила и одежди
няма длани ухаещи хубаво
но когато поиска да има
за да можем добре да го видим
той е страшен изпълнен със сила
светъл поглед уста с откровения
сред пера изковани от мълнии
с глас пронизващ душите застинали
и повалящ в моретата хълмове
или стъпил на облак от бурята
вдигнал огнен език във ръката си
силует очертан във пожарища
цял покрит със очи всесъзиращи
ужасяващ и чист и безмилостен
с мисъл стигащ предели нестигани
ласкав само когато прибира
от гърдите живота ни временен

Фанатично

кога ще стъпиш боже на сион
избихме се от скука чакайки
да дойдеш между нас
не те ли отвращават дребнотемия
че всичко дето вършим е суетно
войната даже някъде в ирак
сред старата месопотамия прашасала
е нищо пред пришествието чакано
светът е пълен с празни тронове
избирай си
ела при нас цял в слава
от страшните керуби обкръжен
но от онези бикоглавите
с по осемстотин хиляди крила
от край до край покрили хоризонтите
а не от розобузи херувимчета
превий ни гърбовете горделиви
разбий коравите глави
смири ни господи пръсни ни
и пак ни събери че сме безцелни
хвани и мен и всички други
хвани ни здраво за врата
разтърсвай закърнелите души
сложи крака си върху гърбовете ни
с железен жезъл ни паси
бъди за нас ахеменидски шах
с уста карминени очи безизразни
къдрици от катран и длан от як гранит

"Милост искам, а не жертва"

Пожалете, приятели, Стария,
не будете заспалите ангели
с побелели крила,
с ореоли едва промъждукващи.
Не шумете. Тихо стъпвайте
с шепот почтителен.
Не убивайте – изстрелът страшен е
и ще стресне заспалите ангели,
а сънуват красивото минало.
Не крадете – пазачи ще вдигнете,
а гласът им е силен. И грозен е -
ще вгорчи старините на Царя ми.
Не издигайте идоли, моля ви.
От тамян и от жертвени пушеци
ще си върне Той славните спомени,
от столетия вече потискани.
Ще поиска да стане от трона Си,
а сърцето Му вече е немощно.
Ще залитне, с ръка ще Се хване
и ще страда за дните отколешни,
във които морета разделяше
и от плен бе избавял народа Си.

[Кал]

Покрай една книга се завърза един диалог и... to cut a long story short, стигнахме до поредното ми среднощно хулиганстване:

Caveat: What follows can be read as a bit of random fun. Also, I hope you don't mind my reviving a 3-year-old thread. ;)

Aerin wrote: "Besides, there are ways of being an atheist that are very religious - Buddhists, Jews, and Taoists often don't believe in any gods, and yet we all understand those to be religions."

I'm always wary when I see eight religions explained in a few hundred pages (try this one too: Erik Weiner's _Man Seeks God_ ;). I understand the Western need for categorization (nicely categorized :D in _The Geography of Thought: How Asians and Westerners Think Differently ... and Why_), but my entire (pantheistic? panentheistic? can-you-guys-lend-me-a-bigger-hammer-there's- some-boxes-I-must-get-myself-out-of?) being flinches.

I picked up this particular quote, because it sits marvelously next to the intro to the Buddhism entry in Gale's _Encyclopedia of Religion_ (2nd ed):

"The concept of Buddhism was created about three centuries ago to identify what we now know to be a pan-Asian religious tradition that dates back some twenty-five hundred years. Although the concept, rather recent and European in origin, has gradually, if sometimes begrudgingly, received global acceptance, there is still no consensus about its definition. We can, however, identify two complementary meanings that have consistently informed its use. First, it groups together the thoughts, practices, institutions, and values that over the centuries have (...) “condensed around the name of the Buddha.” The implicit conclusion of this usage is that Buddhism is, in short, whatever Buddhist men and women have said, done, and held dear. Second, the concept suggests some unifying character or order in the overwhelming diversity encompassed by the first usage. The beginning of this ordering process has often been to consider Buddhism as an example of larger categories, and thus Buddhism has been variously labeled a religion, a philosophy, a civilization, or a culture. It must be admitted, however, that no single ordering principle has been found that takes full account of the data included within the first meaning. This admission stands as a rebuke of the limitations of our current understanding, and as a continuing challenge to go further in our descriptions and explanations."

(And it goes on to demonstrate how no fully satisfactory definitions have emerged so far. Yipee! That's the kind of research I trust more. Wait ... could I be a nihilist?)

I haven't read the whole encyclopedia--by God, I wish I had the time and brains for that :(. I simply tried to test my hunch that there's something, um, exaggerated in claims such as "Prothero reveals each of these traditions on its own terms."

Now I'll go back and read more about Buddhism. I've always found it fascinating, and there's like, what, only 200 pages left. And then there's *gulp* bibliography ... :D

Не мога ви опиша колко се забавлявам в такива умозрения. От тук пребиваващите май само Нев ще ме усети...

[Кал]

„Човек търси Бог“

„Човек търси Бог. Моят флирт с божественото” е публикувана през декември 2011 г. в САЩ. Тя е автобиографична – разказва за периода, в който тежък здравословен проблем поваля Уайнър и той влиза в болница, в опит да се пребори за живота си. Тогава една медицинска сестра му задава въпроса: „Намерихте ли вече своя Бог?”. Агностик по убеждение, той започва да разсъждава по този въпрос.

(...) Напълно осъзнал своята смъртност, Уайнър започва изследване и анализиране на различни религиозни принципи в опит за личностно разбиране на божественото.

За целта Уайнър обикаля Непал, Турция, Китай и Израел, а се среща и с различни религиозни общности и в Лас Вегас. Книгата прави опит да отговори на въпроси като кои сме, от къде идваме и какво става, когато умираме.

Превод: Arayna Wolf
Редакция: Кал

Още не е излязла, не. Само се фукам.

[Кал]

„Човек търси Бог“ излезе.

Ето го и в Goodreads.

[Люба]

Поздравяваме
И отбелязваме, че неясно защо на търсачка на Goodreads на български не излиза. Инак си е там

[Люба]

Пред съдията - за вярата, любовта и чистото

[Кал]

За вярата и физиката

Съществува ли студ? А тъмнина? Ами зло?