choveshkata.net

Tue Nov 12, 2013 8:56 pm Re: Основи на Човешката библиотека Tue Nov 12, 2013 8:56 pm Re: Основи на Човешката библиотека
The Human Library: a brief presentation in English, at the Traveling university and Summer school for sustainable regional development 'Place for Future: Chiprovtsi 2013' 3-9 June 2013 Chiprovtsi

Wed Jun 07, 2023 9:50 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jun 07, 2023 9:50 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Искам да си прехвърля едно ревю тука, ей така, за posterity, защото Goordreads съква със своя тъп limited wordcount на ревютата си, а Amazon са [insert много епитети] и съответно ми трябва дигитално място, където да живее пълната версия на този тъжен бисер.

Ако желаете повече подробности, знаете къде да ме потърсите. ;)


(Review for Of Sand and Snow , Wings of War Book 5) -- Originally published 2nd of Jan, 2020 (huh...)
SOMEHOW THE MAGIC OF THE SERIES GOT LOST

...must be because of all that sand and snow, who knows.

NOTE: I received an ARC copy of this book in exchange for an honest review.
(So, is this now the new stock polit-correct phrase? Huh, we do live in dumb times indeed.)

*Of Sand and Snow* is the fifth, but unfortunately not last, installment in The Wings of War dark fantasy series. However, instead of a conclusion to Raz's epic saga of revenge and street justice in the name of freedom, we get a book that spirals toward creative limbo harder than a neutron star smashing into a supermassive black hole. It is a small consolation the novel indeed doesn't close off the story in such an inglorious way, which gives hope for the real finale whenever it comes, although that hope is slim.

What went wrong, I wonder? Below, I will outline my general feelings from reading the book and try to point out why my score is so low.

HIGHLIGHT

Having finished *Sand/Snow* two weeks prior, the dominant feeling is... disappointment. Here was I, one of the most ardent fans of Raz, reading a book that should be about his most finest hour... and yet it isn't. Instead, this a book is about a few hastily written army battles, a bad "mind-games" plot with a bunch of flat villains, and lots of uninspired hack-'n-slash, like a bland, poorly executed military fantasy. Deep characterizations? Gone. Breathtaking, beautiful vistas? None present. Flowing, graceful, emotionally-packed narrative? Nope. Meaningful dialogues? None of those either.

It was as if I was reading a different series. If it wasn't for the same names of the main cast and locations, I'd certainly think I had picked the wrong book. These were not the same wings of war that soared my enthusiasm sky-high three years ago.

Something has happened between the last book and this one, and the magic of the series got lost in between.

CHARACTERS

Perhaps the most disappointing element in *Sand/Snow* are the characters. Well-written characters can save a bad story; while poorly-written characters can ruin a good one. Well, the case here is bad characters acting out a rigid, dry story. Recipe for disaster.

The series focal point has always been its main protagonist Raz i'Sul Arro, and his crusade both against the injustice and crime of the outside world and the tormenting demons of his own inner psyche. Raz was cool not only because he was a giant lizardman badass and a master fighter - he was awesome because he ALSO was a broken man with a tragic past, who struggled to make out something of his shattered life DESPITE his sheer emotional traumas. This duality in Raz - the inner monster who lusts for nothing but blood, and the knight in sour armor who fights for others despite the scorn and the fear and the darkness of human nature - this was a central theme of the whole series, and I'd argue it was THE central theme, the one that made up for much of what *The Wings of War* has become today.

But that key struggle in Raz's mind is nowhere to be seen in *Of Sand and Snow*.

Nowhere.

Instead, the book barely gives Raz any spotlight, opting instead to jump around a dozen different point-of-views, like some cut-rate high fantasy trying to imitate the epics of Feist, Jordan & co. Most of these POVs are needlessly long or even entirely unnecessary, contributing little to the actual plot, and in some cases actually robbing it of value. As a result, the tempo flounders and falters more often than not, making reading *Sand/Snow* a slog - something which I never expected to happen in Raz's story.

Compare this approach to the earlier books, where foreign POVs where always short and to the point, often less than a page. As such, they established just the right amount of context, peeking just the right amount into the lives of secondary/side characters, in order to flesh them out more fully, while the focus was kept on those who mattered - in this case, Raz. (And in later books, Syrah, Talo, and Caro.)

Speaking of other major characters, Syrah also is presented in an extremely hollow and flat way in the book. Her character development is non-existent, save for a few passing sentences, and her "inner voice" is stifled to the point of near-muteness. Her relationship with Raz also goes practically nowhere - they don't talk or discuss it, don't make anything beyond brief physical contact, it's just... kind of there. Stated, not shown. After being teased for two whole books (or four, if we count the hints in the first two), the lack of any payoff, or even an advancement on that front is disappointing. Frustrating, even. Now, granted, Syrah is traumatized from the events she underwent in *Winter's King* and *As Iron Falls* - which in her defense can be said to be the reason she can't get fully involved with Raz - but when those traumas aren't addressed in any significant way in the narrative, they look more like an excuse from having to write about Raz and Syrah's relationship instead of a genuine obstacle to growing intimacy.

And what about Raz's side in that relationship? Does the guy have immunity to hormones? Has he felt no attractions to anyone ever, even other atherians? Honestly, I would've never noticed that blind spot in Raz's character if it wasn't for the borderline mediocre writing of *Sand/Snow*. But now I have, and it makes me wonder. The guy is only 26 after all, and yet not once there's a mention about his, *ahem* , more carnal desires. Even if we assume his species is locked down to some heat/reproduction cycle, enough time has passed to see Raz at least once become flushed with... excitement. But nope. He's just a street justice samurai, dishing out death and scorn to the bad guys, and he has no time for petty things like romance, or the occasional date with Rosie Palms.

Ah, I mentioned the bad guys. Well, they're bad; like, written bad. The "casual", real-world-like, breath-of-fresh-air personality the Mahsaden had in the first book is long gone by the time *Sand/Snow* comes around. Here, Lazura is finally revealed as a master-villain of a larger-than-life caliber, but again the execution is poor, and at times frustratingly laughable. She is one-dimensional compared to the previous villains, and her story arc is riddled with nothing but plot armor and plot devices. Again, lots of wasted potential.

As for the other sef, who are delegated the role of minor villains, the less said about them, the better. Although I'm going to mention more about Team Bad in the story section.

WRITING STYLE

Physical descriptions of the characters are almost gone altogether. Except for the occasional claw or piece of clothing, there is nothing to make the appearances of Raz & co come to life as they did in previous books. Raz, for example, is now nothing more than a collection of weapons and whirling limbs. The other characters? Similarly bereft of images, save for the most basic and "identifying" descriptors.

Descriptions of the surrounding environment, which created such a concrete sense of place before - whether be it in the Cienbal desert, the Arocklen forest, or the Vietalis ranges - are absent too. The wind through the forest trees, the night calls of the sandcats, the painfully crisp and clear northern air... Nope, the immersion factor just isn't there. It's all backdrop now; artificial and inert. Lifeless. I was hard-pressed to find the faintest traces of that flowing, almost lyrical prose that made *Child of the Daystar* so musical, so soothing in its ambience.

What happened? Where did that beautiful imagery go? Who knows? It's Book 4's last third all over again, with painted cardboard walls instead of real, vivid, audible, olfactory, and tactile topological vistas.

STORY

The plot of *Sand/Snow* is rigid, sparse, and full of holes. It all revolves around the clash between the Mahsaden's combined forces and the army Raz has raised in Perce. In and of itself, such a setup isn't problematic; to the contrary, it's a good opportunity to shift the series from street level-view to something more epic in scope, and the story actually manages to do that in quite an organic way. (Albeit using the tired "So the prophecy has foretold" trope to achieve its ends.)

Again, the real problems lie with the execution. The narrative takes a much more militaristic turn, upgrading Raz's personal crusade in a region-wide quest for freedom, but the author forgets to change the storytelling tools to a more appropriate set. As a result, the story shift is underwhelming and headscratch-inducing: the battles themselves - both large- and small-scale - feel generic and uninspired, realistic problems like army logistics are hand-waved or underestimated (in a DESERT!), and any strategic decisions boil down to "So we will do X, but the enemy knows that, so instead we shall do Y, but the enemy knows that too, so in the end we'll just do X but with a plot device attached".

To summarize the plot, Raz and his army march into the South, take a couple of cities, have some battles, make some detour to the local mountains (the only interesting part of the whole book), and then go right into the grand showdown in a pitched battle against the Mahsaden. That's it. No unexpected complications, no guerilla warfare, no morale failures - just straight up heroics of the most plain and domestic kind. In a dark fantasy. To be fair, the book tries to portray the horrors of war - by having the characters comment about the dead and the crippled in battle, or by having Syrah work herself to exhaustion in the infirmary once or twice - but it all just falls flat in the end.

The villains are all over the place; some are plain idiotic, others are displayed as cunning, but in the end are betrayed by their lessers (yes, so believable /s). Lazura is a particularly egregious example - she craves nothing but death and destruction with a psychotic glee, yet is somehow able to outplay (not overpower, mind you) all of the other sefs, without them ever seeing it coming - and we're talking about backstabbing experts with decades of experience. Yep. Totally what would happen.

There's also this scene during the final battle where Lazura survives a duel against one of Raz's generals, ONLY because said general starts spouting theatrics. And then Lazura uses the respite to blast him with magic. Yes, totally appropriate plot development in a dark, gritty fantasy. What should've happened instead was the general should've just cut off Lazura's head, and the series would have ended right there and then. Anticlimactic, yes, but still better than the current mess.

The whole read is a long, grinding slog, with zero tension. I've already mentioned the pacing above, and how bad it is in general. I had to actually FORCE myself to read through to the end of the novel - something that I haven't done in ages! And in a favorite series, no less!

So many elements are underdeveloped or poorly executed that the whole book feels like a broken first draft.

THE GOOD STUFF (At least where it can be found)

Now, despite my scathing criticism, it's not all doom and gloom - otherwise I would've not given two stars. While rare, there were genuine moments where I liked *Sand/Snow* - the bad news is, all those moments were contained in only one place in the story - during the Raz and Syrah's stay in the Crags, the desert mountains that are home to the atherian, Raz's people.

Finally, if nothing else, *Sand/Snow* concludes the story arc of Queen Shas-hana Rhan - the mythical leader of the atherian. And finally, Raz and his biological mother become reunited - in a moment that isn't smooth (in-story wise), but is heartwarming nonetheless. The reunion between Hana and her long-lost estranged son is powerful and emotion-evoking, making that brief episode in *Sand/Snow* the closest to what made the earlier books so endearing. In my opinion more attention should've been focused on those parts, and the atherian should've had more center stage in the story, getting to see more of their native culture and way of life. As it stands, we merely get a short three-weeks montage lasting barely half a chapter, and then the narrative moves on onto more boredom-inducing matters.

The last moments of Uhsula's life are also inspiring. That scene reminded me of a very emotional character death in one old anime, which I have a very high regard for.* The joined journey the Grandmother and Uhsula had in the afterlife is exactly, EXACTLY like something I would've expected to find in *Child of the Daystar*, or *The Warring Son*, or *Winter's King*. That scene contains the quintessence which made *The Wings of War* the series it became.

THAT should have been what *Sand/Snow* is about. Those moments contained the seeds of the original magic and charm of Raz's journey. That is what matters in this installment. The rest is mediocre chaff.

*(For those of you in the know, I'm talking about Shu's demise in the original *Hokuto no Ken* from '86.)

THE WINGS OF WAR THAT WON'T FLY

And lastly, a deep, deep gripe I have since the second book in the series - Raz still does not fly. Like, at all. He has wings, and he has demonstrated the ability to do so in the first book, even in armor. Why then Raz ignores this exemplary blessing?

Leave aside the tactical advantages and opportunities such an invaluable ability provides. It's the sheer joy alone that should drive Raz to seek spreading his wings and taking to the skies, given how wondrous this has always been in any sapient being's dreams and imagination. Rhetorical question - how many of you have dreamed of being able to fly on your own, or have had your breath taken away when you have surveyed a grand panorama atop a high mountain or a building?

This leads to another, less rhetorical question: Is there any reason why the story turns a blind eye to this critical character development of Raz?

Do note, that if *Daystar* had never made such a big deal of it (the fiery escape from the bathhouse), I probably would have not been so adamant in my demands as a reader and a fan. But Raz has been demonstrably in delight from the discovery that his wings could in fact carry him skyward, and I cannot think of it as anything less than a disservice to the character and the established narrative to ignore it.

Consider the following excerpt from the first book, *Child of the Daystar*:

"Nothing could have prepared him for what actually happened.
The instant he caught the heat, Raz was jerked upward so violently he nearly dropped Ahna, the broiling heat from the flames below abruptly shooting him a good fifteen feet into the air. He could barely maintain his balance. Muscles in his back he didn’t even know he had flexed and strained instinctively, trying to keep him right side up in his tumble skyward. Flaming soot and smoke whirled around him in a fiery storm, blocking his view. The rush crushed against him, filling his lungs with boiling wind. He couldn’t breathe, couldn’t think. He suddenly realized he was going to black out and plummet earthward to the cobbled road below. He realized he was going to die.
Then, abruptly, it ended.
The heat was gone. Raz was gliding unhindered, suspended by nothing. There was an instant, just a fraction of a second, when the panic disappeared and the city opened up like a map before his eyes. The world below came alive around him, a flat blanket of lights and shapes and lines where lit streets cut across Miropa’s dark face. Raz had time for a single gasp, a single moment of unfathomable wonder as he soared.
But the moment didn’t last, and with gut-wrenching force Raz felt gravity take him, pulling him down. He floundered desperately to keep his set course, as though the spastic whipping of his legs and free arm would help him through the air. The pull of the earth was cruel, though, aiming him straight at the wall of the three-story building in front of him, the roof he’d so desperately hoped to reach slipping away. He started to fall, losing almost all forward momentum, the solid stone rushing toward him.
And then his wings, extended to their fullest reach on either side of him, strained.
Drawing inward simultaneously, they pushed his body upwards through the air with such force Raz felt the wind whistling through the spaces in his armor. His mouth hung slack in numb realization as he felt his wings beat again with the barest of conscious thought, eyes on the wall slipping by in front of him. The edge of the roof reached his head, then his waist, then his feet, and before long it was ten feet below him.
He was flying. Without trying, without thinking or meaning to. The world opened up once more, Miropa suddenly an enchanting puzzle of lanterns and candlelight, a carefully carved floor for his feet to never touch. The rush returned, the air suddenly freer, sweeter.
He was flying…"

Beautiful, isn't it?

And then the moment ends when a cruel crossbow bolt nearly skewers Raz to the nearest chimney.
One would imagine (sardonically) that Raz has since developed a phobia of flying or something...
But of course, that is never explained in the narrative. The sublime moment comes and goes, and then vanishes without a further trace whatsoever... probably until the end.

I remind you of my dominant feeling - disappointment.

Oh, and while we're on the subject of Raz and projectiles in the same sentence - I'm still flabbergasted how nobody has thought of just plastering Raz point-blank with a two-score squad of soldiers armed with ranged weaponry; he may be a fighting legend, but a hail of armor-penetrating projectiles is kinda hard to defeat...

But I guess the narrative isn't fond of following the rules of the world it has established itself; again, unlike book one, where technologies like bows and crossbows are regularly discussed, and it's even mentioned that Raz isn't proficient in them...

Kinda hard to suspend disbelief when things are willfully ignored in the name of... what? Badassery? Well, one can't be a badass in a vacuum; if there's nothing to challenge the character, then they are just an ass. Of the hot-air kind.


OVERALL THOUGHTS

So, you've reached this far, and you're probably thinking - all this smackdown, and the review has given two stars? Why the discrepancy?

It's simple.

I care deeply for the series. I want the series to be GREAT. Raz is one of my top favorite fictional characters ever, dammit! But... is he still? I don't want him descending into the next generic fantasy protagonist #3721 or whatever. I want him to remain Raz. And I want for his world to be as awesome as when I first saw it.

Unfortunately, *Of Sand and Snow* isn't delivering on that front. It's a broken mess of a book that simply doesn't live up to the legacy it's derived from. It is shallow, trite, and dry. It lacks passion. It lacks soul.

It is merely a lot of sand and snow, sans the splendor that makes these two substances so poetic.


CONCLUSION

If it bore any other pedigree, *Of Sand and Snow* would've been merely a serviceable, airport-novel-quality book. The writing is mechanical and uninspiring, and while it might be considered mediocre if this was a start of series or someone's writing career, as it stands it's unacceptable. Bryce O'Connor has proved that he can do better than this. *The Wings of War* have demonstrated that they can be better than this. Raz has shown that a protagonist can be brutal and still sympathetic to the audience.

So, what happened? I don't know. Somewhere along the road, the magic was lost. The characters and the story have fallen from grace. The series has at first stumbled, then faltered, and now it has crashed flat on its face.

Could Book 6 salvage this trainwreck? Definitely! Maybe? I don't know. It depends. However, I personally don't have high hopes. The signs were there as early as *Winter's King*, and while I remained cautiously optimistic post-Book 3, I am... not anymore. Looking back at my enthusiastic reviews of the previous installments, I wonder - why did it have to become like this? Is this what readers prefer to read? Is this what writers prefer to write? Is it even art, if it's done for the sake of mere consumption of an end product?

Everybody decides for themselves. In my case, I sit here before the keyboard and contemplate - what Raz's story could have been. What it could have been, if its soul and passion haven't flown somewhere away, taken by malicious wings of war. A war in this case about the empty chase of short-lived celebrity status and automated money-making.

Well, I think I shall return to more meaningful literature. The ocean is vast in that regard.

Hopefully, by the end of the series Raz and Syrah at least will get a good fuck - one that is more wholesome than the one I got.

¯\_(ツ)_/¯

Wed Jul 17, 2019 9:28 am Re: Тема за искане и даване на помощ Wed Jul 17, 2019 9:28 am Re: Тема за искане и даване на помощ
Кале - и всички останали - има ли още възможност да пратя пари чрез payapl на някой от вас за кампанията? За нещастие друга възможност нямам за превод :/

Thu Dec 05, 2013 1:46 am Re: Културни събития Thu Dec 05, 2013 1:46 am Re: Културни събития
Във фоайето на СУ откъм спирката на 280 има изложба за студентските протести от 1989-1991 г. Обикновено траят кратко тези изложби вече.

11. декември, сряда, 19 ч., Национална художествена галерия - представяне на книга на Карл Белман (за когото Илка може би може да каже повече) с музикален фон от Saltarello . Музиката ще е барокова макар и човекът да е живял през 18. век. Така са решили организаторите. Също най-вероятно ще облекат ансамбъла в някакви костюми... :roll: пък да видим.

Tue Jul 23, 2019 7:00 pm Re: Тема за искане и даване на помощ Tue Jul 23, 2019 7:00 pm Re: Тема за искане и даване на помощ
1. Не мога да преценя.

След евентуално пускане на кампанията ще я добавим към съществуващия запис в блога ни. Втора вълна мейли и други разгласи преди септември-октомври няма да пращам.

2. Ще го прегледам само за фактология. Пример: на този етап нямаме разрешение от Цветин да разгласяме името на дома – цитирам се от poslednorog-а:

За момента ни помолиха да не разгласяваме дома, в който е настанена
Величка, понеже предишните дни се е получило стълпотворение от
посетители, които са попречили на работата на персонала.

Sun Sep 25, 2022 9:33 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Sep 25, 2022 9:33 pm Re: Любимите компютърни игри
There Is No Game: Wrong Dimension

And I'm NOT enjoying it. Not at all.

Particularly priceless:

- applying a typical tongue-in-cheek, out-of-the-box solution in a quest -> "But that doesn't make any sense! You might as well use, I don't know, a monkey ... to work a hydraulic pump!"

- the copy protection system jumping in just when the Big Bad tells all about his Evil Plan; second time, it's an ad

- The hero meets the princess for the first time. Heart-shaped emoticons ensue. "Wow, already? That's what they call speed dating?"

... And GiGi's (dis)appearance hit me unexpectedly hard. I'm still processing. Hah, processing.

Sun Dec 15, 2013 1:01 am Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Dec 15, 2013 1:01 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Из интервю с Жак Ленард: Културата е част от природата

"- Става ясно, че осъществяването на проекта неотменно е свързано със сложни практически, социални, политически и финансови аспекти. Онова, което остава най-привлекателно, е интелектуалната страна, делът на въображението. Във вашите текстове и дейност настоявате, че ‛културата е част от природата“. По този начин оспорвате традиция от времето на Просвещението, според която природа и култура са две автономни единства, които могат да бъдат противопоставяни и съпоставяни. Според вас култура и природа формират сложна цялост, която се трансформира във времето. Времето има много съществена роля в това единство. Желанието да се изяви този възглед има педагогически аспект – педагогика на погледа. Но този подход има и поетически и утопичен аспект. Разказът въздейства за усилване и образоване на погледа, но разказът също така ни кара да виждаме неща, които не съществуват и които може би никога няма да съществуват, неща, които надхвърлят практическия ни опит. 

Мислите ли, че през художествения поглед, през естетическия подход нежеланите, грозни следи от човешката дейност могат да бъдат ‛опитомени“ и ‛чудесно“ преобразени.

- Тук има поредица от въпроси – деликатни и важни. Ще отговоря най-напред на първия, който ще даде обща рамка на разсъждението. Той е свързан с противопоставянето на природа и култура, което ни е завещано от философската традиция. Да, аз смятам, че трябва да бъде изследван отново този въпрос, който е бил решен в известен смисъл метафизично, противопоставяйки човека на природата. Няма да отговоря по философски, а по практически начин. Какво означава в началото на ХХI век да говорим за природа – какво означава тя за мъжете, жените, гражданите, които живеят в градове, в едно високо технологично общество? Какъв смисъл има думата природа за нас днес? Струва ми се, че този смисъл се конструира в практиките, в начина, по който разполагаме себе си в човешката история на природата. Обичам да цитирам заглавието на една книга на Едгар Морен - ‛Природата на природата“, което за мен означава начинът да мислим себе си спрямо природата. И така, когато е зададен конкретен въпрос, какъвто е случаят с Битерфелд, прагматичният начин да му отговорим, е да кажем: ‛Как обкръжението, в което се оказваме, се е отнесло към този въпрос?“. И връзката е в неща, които съществуват – като например философската градина на Вьорлиц (Wörlitz), но също и отношенията между естетика и индустрия, както са били развити от 1920-30-те години от Баухаус. Тези две референции, които са вписани на 30 км от мястото, в което работя, ни приканват да отнесем настоящия проект към тези два типа опит. 

Паркът Вьорлиц представя отношението култура – природа, от една страна, чрез опосредстването на отношението със земеделието. От друга страна, Баухаус е изява на естетическото изследване в областта на индустрията. В тези два типа опит – интелектуален и естетически – има воля да се даде хуманен смисъл на отношението ни към природата. Човекът е онзи, който определя, че нещо е природа. Ние сме част от природата и едновременно се дистанцираме от нея чрез способността си да мислим и да действаме. И, от една страна, принадлежността, а от друга – дистанцията, са обект на рефлексия. Екологическата мисъл е част от тази рефлексия. Екологията отново подлага на критическо обсъждане нашия стремеж да доминираме природата с технически средства. Тя се интересува не само от незабавния ефект, но и от дългосрочния и възстановява времевостта в самата история на човечеството. Това, което констатираме днес, са порочните ефекти на техниката - не за да кажа, че техниката сама по себе си е лоша, а защото при техниката трябва да се размишлява върху ефектите във времето. Тази рефлексия в частност е задължителна за мястото, в което работим - след ужасяващите резултати от замърсяването, които химическата индустрия и експлоатацията на мините са причинили на този район. Аз предпочитам да разглеждам въпроса за ‛природата на природата“ не по философски начин, а във връзка с интелектуалния и естетически опит, формирал се исторически, и още - като съвременна рефлексия за нашата отговорност към поколенията. Задължени сме, заради хуманните измерения на тези явления, да мислим самото човечество в неговата транс-историчност. 

За мен трансцедентното е фактът, че сме вписани в един времеви отрязък на човешките поколения. И тези поколения, като част от природата, са отговорни, защото като човешки същества ние не можем да се задоволим с краткосрочна игра, сведена до днешния ни интерес, а трябва да мислим човешкото същество в поколенческо измерение."

"- Какво е отношението на местното население към проекта за парк? От една страна, за да бъде възприет, той изисква компетенции, които надхвърлят опита на ежедневието. От друга, проектът включва историята на този опит. След като вече имате сборник, макар и фрагментарен, със спомени на местните жители, а също и части от парка, знаете ли нещо за реакциите на местното население?

- Още е много рано за такива реакции. Има отзиви за проекта, но не и за осъществяването му, което не е достатъчно напреднало. Тук искам да уточня нещо, свързано с проекта. Той би могъл да изглежда много амбициозен, изискващ особени компетентности, за да бъде разбран. Но публичното представяне и на най-сложното творение – интелектуално, художествено и т.н. – предполага етапи. Конкретният опит от самото място – повтарящото се посещение на парка - създава процес на задълбочаване. Да вземем опита ни с литературата – ние не започваме четенето с Джеймс Джойс или с Марсел Пруст. Започваме с малки романи, не много сложни, и постепенно, през този опит, както и през опита от посещаване на изложби, изостряме погледа си, изостряме разбирането си, усложняваме отношението си към нещата. Един проект трябва да визира максимум сложност, знаейки много добре, че първото възприемане ще бъде не толкова сложно . Хората ще се разхождат с децата си и след това, евентуално, ще се запитат защо там, не щеш ли, има необичаен предмет - например светещ пилон от сигнализацията на железопътната линия, поставен сред гората."

"Оказва се по-лесно да убедиш институциите и финансистите да реализират предмет, отколкото, за десет пъти по-малко пари, да развият парк върху 2000 хектара - процес, който отнема време и резултатът не се вижда незабавно."



Интервюто е върху проект, по който е работил - за трансформиране и преосмисляне на изоставена индустриална зона в Битерфелд
("Практическата причина, поради която бях въвлечен в началото в този проект - идеята за преобразяване на индустриалните руини в Битерфелд (Bitterfeld), на изоставените въглищни мини - беше намерението да се поканят художници-специалисти за работа в природно пространство, да реализират произведения на това място с надеждата да му дадат ново качество и ново съществуване.")

Wed Jul 13, 2022 8:54 pm Interactive movies Wed Jul 13, 2022 8:54 pm Interactive movies
In Space with Markiplier

Part 1
Part 2

I don't know what to say ....

(And I don't know where else to put them.)

Tue Feb 04, 2014 10:22 am Re: Комикси, манга Tue Feb 04, 2014 10:22 am Re: Комикси, манга
Аз съм силно спорадичен читател на комикси. Сега като си ги броя, повечето, на които съм посвещавал време през скорошните години, са манга. (Което ме подсеща да разширя заглавието на темата.) Най-вече Claymore . И... ъъъ... кое друго... Май няма.

Но препоръки приемам по всяко време. :)

Лекс, а щом ти се пишат сценарии за комикси, сигурно и това ще ти хареса...

Fri Dec 13, 2019 4:30 pm Re: Общополезности Fri Dec 13, 2019 4:30 pm Re: Общополезности
Само за информация:

ако пуснете молба за издаване на свидетелство за съдимост и не си го потърсите скоро след срока за издаването му, да знаете, 1-2 години по-късно хич да не си го търсите. Архивирано е дълбоко нейде в държавните архиви. А инак служителките имат логичния въпрос "Ама то за какво ви е вече след като не е актуално?!?"
Пък не е тяхна работа, че ако е за папка с документи, в която просто трябва да си седи като "актуално към онзи момент" - що да се хаби човек да ходи по-рано от година-две да си го взима ;) Шегата настрана - но - взимайте си ги навреме. Включително, ако са само за архив в някоя папка. Но не на държавен архив, а на ваш си

Mon Feb 17, 2014 3:10 am Re: Аниме-й! Mon Feb 17, 2014 3:10 am Re: Аниме-й!
Нека ви запозная (припомня? въведа?) с някои от онези хубави заглавия, които ме плениха през 2010. Леле, доста време ще е минало оттогава :?

Durarara!! - Един от моите фаворити на всички времена, с невероятно странното име и още по-странните герои, чиито съдби се преплитат. Това е една градска легенда, която оживява не в чий да е живот, а именно в този на съученика ти от предпоследния чин до прозореца, на бармана от кварталното заведение, ако щете дори на съседката с мушкатата (препратката - напълно замислена). Тук и фонът играе главната роля. Всичко диша. И ти, и аз, и Конникът без глава... Или пък беше Конницата?

Kobato. - Това ще се хареса на всеки, който търси непоискано добро... И говорещи плюшени играчки. Внимание: благородно и сълзливо!

Shiki - И тук сълзите секват и почват неприятните, студени тръпки, които полазват по гърба. Правено по някаква класическа книга, която все още не съм чела. Вампири, по-зловещи от обичайното. Внимание: ядат хора. Или пък хората ядат тях. Знам ли. Мистерия.

Sat Mar 01, 2014 1:24 am Re: Katawa Shoujo Sat Mar 01, 2014 1:24 am Re: Katawa Shoujo
Минах Ханако.

Имам малко противоречиви чувства. Частта с видеото от екстрите много ме впечатли; аниме в същия стил и със същата история мисля, че би ми оставило двойно по-добро впечатление дори. (Стига хипотетично да не го оплескат.)
В началото героите ме изненадаха, за никого не очаквах да има подобен на истинския си характер. От друга страна, веднъж щом се установи кой какъв е, изненадите не бяха толкова много. Наистина имаше много повтарящи се неща и ми се щеше малко повече разнообразие откъм случки, действия и т.н. На средата се зачудих дали пък не трябваше да се заема с Рин, беше ми най-интересна като персонаж. Но пък ми се искаше да разбера каква е историята на Ханако.
Какво да кажа, сладка е. Бихме могли да си разменим книги. (Особено щом чете Dance Dance Dance... Пък частта с Life of Pi ми стана много забавна.)
Краят ми беше някак... недовършен. Все едно пътят ми се изгуби или нещо такова. Общо взето, трябваше ми малко повече действие.
Шизуне не ми харесва засега. Много е критична.
Лили е готина, чудя се дали ще ме развълнува достатъчно.
Еми е изненадващо сладка и също ми харесва.

Thu Jun 16, 2022 5:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 16, 2022 5:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Or I could give you the address of some one of my parents in Germany. Amazon could ship to them and they could resend it.

Frog, Thanks A Million for offering help and for the links! But No, I wouldn`t think of bothering your (or anybody`s) parents just to get a book (or anything) I fancy. I`m trying your links, though. What with my poor Bulgarian, it is likely to take quite some time... :oops:

If you ever stumble across a copy of Bulgariana , and let me know, I`d be happy; but otherwise, do not put yourself out about it.


I can't live without books for and about children. Not that I read a lot, goodness me, no, but other books tend to make me sick. I find contemporary literature traumatizing

But books for and about children can be traumatizing, too. Well, maybe rather not all that traumatizing, yet certainly vexing. Ambiguous, at least. Like, say, this one: https://readaholicme.weebly.com/from-the-life-of-a-leaseshitter.html

I only did a review on Tumblewater because I deemed the book worth reading, not because I liked it. What I really like is more like https://readaholicme.weebly.com/the-secret-of-the-marabu-code.html , and especially https://readaholicme.weebly.com/the-silence-of-bluebells.html See, books one does not like are not necessarily Bad Books!

I must beg your kind pardon, as I feel it`s kinda sadistic of me to offer links to books you most probably will never get to read, because they are Old Books All and because of the languages... But maybe you`ll get lucky and land yourself a decent translation, if any. Alas, too many a book really worth reading goes unread because of a "wrong" source language... :(

Sat Feb 22, 2020 11:37 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:37 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
2019
"Монтана" - Вендета 2 - Светла Бахчеванова
Хареса ми. Имаше омраза, студ, гняв, болка, насилие, екшън, сълзи, през по-голямата част от книгата, но само как свърши...Мнението ми за Блек от края на първата книга се промени. Радвам се, че не се отказа от Брияна, последва я, жертва живота си да я измъкне, обичаше я, въпреки цялата омраза, която тя изпитваше към него. Ако не беше толкова отдаден към нея, всичко щеше да свърши много зле. Имаше толкова много лоши възможни сценарии, опасност на всеки ъгъл, и ако се бяха случили, щях да бъда разочарована. Държеше ме на ръба. Любимка този път ми стана Вайлет Вергара, много ме кефи тази жена. Многократно исках да ошамаря Брияна. Сцената накрая с измъчванията на Блек, как помислих че ще умре, ме държеше съпричастна, и тогава развръзката и неочакваната помощ. Много ми бяха интересни сцените с италиянските мафиоти. Не знам какво Блек е причинил на Сантино и шефа му, но смятам че смъртта им би било милостиня. Въпреки това имаше сцени клише, които откривам в поне 3 еротични поредици, които съм чела: в болницата е първата, и секса пред прозореца с гледка към града. Ех, секса и еротиката в тази поредица са на ниво. Исках нещо да бъде доразвито, което беше просто загатнато...отношенията на Макейла с Миша, пишеше че тя се чувства добре и спокойна в компанията му. Много исках да се влюбят и да са заедно. И Макейла да има някой мъж до себе си. Само за нея ми е мъчно. Но пък Брияна и Блек след всичко преживяно заслужаваха да бъдат щастливи. 4 от 5, давам този път. Май първата книга ми хареса повече, макар че в тази наблягаха на екшъна и омразата, ами негативните чувства ми дойдоха в повече.

2. Милениум: Мъжете които мразеха жените – Стиг Ларшон
Хареса ми! Лисбет ми стана любимка. Само чаках да се появи името ѝ някъде и поглъщах всичко. Около нея винаги е интересно и тя е много интересна, смела, мълчалива, особена, умна, затворена, особнячка, но пък имаше голям напредък при Микаел. Разстроих се от края на книгата. Дано това не я накара да се затвори още повече и отблъсне Микаел. Не ми хареса частта в която той спи със Сесилия Вагнер, дори си мислех че тя го използва да проверява какво знае Микаел и че тя е замесена в убийствата. Не се вързах на това, че го харесва, щом толкова бързо охладня. Микаел се издигна в очите ми когато оцеля при стрелбата. Досетих се кой уби Грегер, бащата на Хариет, и при какви обстоятелства. Не познах обаче, че той бе серийният убиец, нито че Мартин му е съучастник. Мислех, че убиецът е бил Харалд. Досетих се, че Дирх Фроде и Хенрик Вагнер блъфират и нямат нищо полезно спрямо Венестрьом. Любима част ми е когато измъчваха Микаел. Мамка му, харесва ми когато се опитват да го убият, сякаш искам да страда, но така бяха описани сцените, екшън на ниво. Повече от половината гнига бе от всякаква документация, машинации, историята на семейство Вагнер, предположения, разследване, от които нищо не разбрах, а и не исках, защото беше такава скука. Интересното дойде след убийството на котката. Досетих се и че Хариет е жива. След това схемите и резултатите да разобличат Венестрьом отново ме изгуби. Също и не схванах цялата работа с дегизиравнето и планът и действията на Лисбет при работата си с банките, когато заминава. Що за автор ще си блъска мозъка да съчинява толкова скучна информация и документация? Давам 4, защото Лисбет ми харесва и за някои неща не се досетих, както и няколкото екшън моменти и разкриването на случая с Хариет, защото колкото и скучно да ми беше, четях за да видя развръзката, и четенето да не е било напразно.

Wed Apr 09, 2014 3:38 pm Re: Културни събития Wed Apr 09, 2014 3:38 pm Re: Културни събития
Aniplay 2014

Кога? – 26 Април 2014 г., от 15:00 ч.
Къде? - МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР "НИКОЛАЙ БИНЕВ" (бул. "Княз Дондуков" № 8-10)

Билетите са по 8 лв и могат да се закупят от същото място. Ако някой иска да му взема, нека ми пише до петък наобед на mdnedelche -в- gmail.com

FB страница на събитието: https://www.facebook.com/events/509280492513624/

Wed Mar 23, 2016 7:22 pm Re: And share the Beauty Wed Mar 23, 2016 7:22 pm Re: And share the Beauty
We don't have a topic for sharing the Sadness, so I'll put this here. In any case, it's about sharing Beauty too.

Dear Editors:

I just read the three stories in _Up and Coming_ that were originally
published in _Shimmer_ ... and I'm immediately sending you one of
mine. I believe it may make you shimmer.

"Seven Nights with the Sea" is about 5,500 words.

After some discussion about song lyrics and copyright , I removed the lyrics and wrote:

I'm attaching the reworked version of the first night below (which used to be the most "lyrics-heavy"). Also, this gets rid of the need for fancy formatting ... whew. :)

Is yours a "hard no"? If not, I'll send you the whole journey ... and let you decide.

Yes, I'm passing on this one.

I think if an author uses a technique, and then can easily abandon it, the story doesn't work; if the story doesn't need that technique, why ever use it at all?

The lyrics were not so much a technique but the way my thought worked
at the time when I wrote the story. Some 15 years ago. :)
(Occasionally, I still think in lyrics, but it happens much more
rarely.) Now that I've changed, I'm positive the story can be told in
another way too. It's not about music, and the lyrics are not an
integral part of it--more like an idiosyncrasy. It's about growth and
miracles and growing miracles in our (seemingly) drab life.

Anyway, please forgive me for encroaching on your time. I still love
"Seven Nights", and I think it can make a great fit for the spirit of
_Shimmer_. But I won't press you any more.

Now ... does anyone want some of this beauty? It's bright and bright-eyed and angry and all the other things that make us young.

And it's yours for the taking.

Wed Apr 23, 2014 2:54 pm Re: Културни събития Wed Apr 23, 2014 2:54 pm Re: Културни събития
Семинар по научна фантастика в "Аделанте"

Малко не са го сложили на сайта си и малко не са променили заглавието на темата.
28.04.2014 - "Фантастиката като форма на интелектуална храброст"

Социален център "Аделанте" продължава серията от лекции свързани с научна фантастика, водени от фантастолога Атанас П. Славов.

Ще се видим отново в понедник 28.04.2014 от 19:00 в Аделанте (Гурко 27, сградата във вътрешния двор)
Вход свободен, както винаги!

-------------

Нека погледнем на фантастиката като на едно съвременно явление, а не просто като на жанр в изкуството. Явление както по отношение на психологията, сблъсъка между старите страхове, суеверията, промяната на нравите, навлизането на новите идеи, Просвещението, така и по отношение на науката и мечтите на хората за прогрес.

Всяка епоха има своите митове. Не малко от прогнозите на някогашните научни фантасти са се сбъднали. Фантастиката има своите възходи като прогресивна идея за бъдещето, изказана по поетичен начин и своя упадък - загубата на вяра в Човека и възможността за изграждане на по-добър свят.

Какво ще кажете да се гмурнем в приключението на жанра и се изгубим из океаните на въображението и творчеството...

Идеята е семинарът да се провежда в понеделник през една седмица и накрая, ако има желание от участниците, да направим малък фантастичен разказ за нашите утопии и антиутопии, каквото измъдрим...

https://www.facebook.com/events/805926156103594/

Sun May 22, 2022 10:09 am Re: Писателска работилница на море, лято 2022 Sun May 22, 2022 10:09 am Re: Писателска работилница на море, лято 2022
До 22 май: Решаваме датите за лятната писателска работилница

Пишещи приятели (:

Ако имате интерес към едноседмична работилница през лятото, моля до 22 май, неделя, да ни кажете:

През кои периоди в интервала 5 юли – 31 август НЕ можете да се включите в работилницата?

Внимание! Пращайте отговорите си до горните два адреса: Choveshkata biblioteka <poslednorog -в- gmail-точка-com>, Таня Йорданова <t261412 -в- gmail-точка-com>. Таня изяви желание да организира логистиката тази година.

Благодарим,
ЧБ: Кал)

Жокер за късно прочелите: Утре, 23 май, също ще приемаме отговори. ;)

И едно организаторско забавление: От деветима отговорили дотук, с теста по внимателно четене се справиха петима.

Tue May 13, 2014 12:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue May 13, 2014 12:44 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Оня ден си купих „Деца играят вън“ на Георги Данаилов, като е-книга, от shop.myebook.bg. (Въпреки че в „Словото“ я има съвсем безплатно – и вероятно с по-малко грешки... :/)

Първата ѝ част е страхотна – сега виждам откъде идва традицията на „Руфо червенокосия“...

Sat Jun 21, 2014 1:29 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Sat Jun 21, 2014 1:29 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
В нея тлеело нещо (...) що изригвало в ненадейни моменти като буря от сриваща ярост.

Много двояк смисъл - яростта можела да избухне с, или без, повод. Ненадейни моменти. Горката.

Не разбирам. Ти приемаш, че „ненадейни моменти = със или без повод“?

Ако те озадачава темпераментът на младата Юна – ето нещо подобно , от реалния живот. ;)

Тогава гласът ù смразявал, а който не рухвал пред него, рухвал, щом видел очите ù.

Т.е. изблик на огромна енергия, под формата на омраза. Нездравословно...

Интересни отражения хвърляш. :)

В частта „Ляво“ от „ Триптих за Юнаци и злодеи “ има пример за „сразяващия поглед на Юна“ – как е възникнал и (загатнато) как действа.

Гледането на аниме също помага да си представиш. ;)

Сблъсъците с най-близките ни – и те...

Ала с времето се смирила

Късметлийка. Това смиряване е дълъг и труден житейски преход (за който авторът не ни дава повече подробности; ама щом не иска, добре).

В това късче от света на Юнаците – не дава. В следващите... ще видиш. :)

(Тук стигаме до разликата между обхвата на разказа и на романа – за която може би трябва да спомена в редакторските работилници.)


( следва )

Mon Apr 13, 2020 8:09 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Apr 13, 2020 8:09 pm Re: Любимите компютърни игри
Горното ми сръчкване вдигна вълнички, които стигнаха и до...

БНР: „Кой светна луната?“ – мобилно приложение за любопитни деца

(...) „Кой светна луната“ (...) дава отговорите на любопитните въпроси на децата. Тези отговори не са енциклопедични или сухи познания. Те са забавни приказки, които дават възможност на детското въображение да се доразвива. За да се премине от една реплика към друга или за да се случи историята в приказката - детето е това, което трябва да побутне геройчетата да заговорят или да се случи действието, а това учи децата сами да взимат решения в живота си и да не чакат нещата просто да се случват.

В тази игра всяка реплика и звук на героите е написана в текстов диалогов балон, който излиза до съответния герой, както и в специалното табло на водача на историята - Калинковец, където се изчитат условията на игрите. Така децата с увреден слух също могат да се насладят максимално на играта.

Wed Apr 22, 2020 9:07 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Wed Apr 22, 2020 9:07 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)

В Goodreads [url=https://www.goodreads.com/review/show/1197387370]Кал[/url] wrote:Честит Ден на Земята! За празника в Човешката библиотека поникна нов филиз. Ще напои ли и вашето вдъхновение?

Или: имаме си нова рубрика. Нека расте, цъфти и връзва!

P.S. Споменах ни и в bghelp.co.uk/forums.

Mon Sep 15, 2014 4:02 pm Re: Културни събития Mon Sep 15, 2014 4:02 pm Re: Културни събития
Емил пак намери с к'во да ме издуха - https://www.facebook.com/events/353889401436412/permalink/356724094486276/
НЕ Фест е международен мултижанров фестивал за независимо експериментално изкуство, организиран от фондация НО Студио (https://www.facebook.com/no.studio.bg), който представя млади автори от България и чужбина, експериментиращи в различни области на съвременното изкуство – визуални, музикални, театрални, танцови, кино, литературни изкуства. НЕ ФЕСТ поощрява сливането на границите между отделните жанрове и освободеността при творческия процес.

Второто издания на НЕ Фест ще се проведе от 15 до 30 септември във Фабрика за градско изкуство , ЗОНА КУЛТУРА в гр. София, под мотото „Гледни точки“. Фестивалът ще се състои от два етапа – фестивален (15 – 21 септември) и изложбен (22 – 30 септември). По време на фестивалния период акцент ще е нетрадиционното представяне на изложбата, включваща 80 участници от 30 държави... [/color]

Fri Sep 19, 2014 5:34 pm Re: Не-културни събития Fri Sep 19, 2014 5:34 pm Re: Не-културни събития
https://www.facebook.com/events/694190700661387/?notif_t=plan_user_invited

WWF ви кани на международния празник на горите на 26 септември , в Южния парк в София, от 15:30 до 19:30 ч., при статуята с птиците (до фитнес уредите) .

Подготвили сме ви незабравими преживявания и ще ви очакваме! Не забравяйте да поканите приятели, за да споделите с тях празника и заедно да разберете как, купувайки продукти с логото FSC, помагате за опазването на горите.

Програма на събитието:
15:30 - 19:00 ч. – Информационен щанд за горите, FSC и сертифицирани горски стопанства и компании в България.

16:00 - 19:30 ч. – Горски театър на сетивния лабиринт. Интерактивен артистичен спектакъл.

16:00 - 19:00 ч. – Детски артистичен кът с FSC хартия. Творчество върху обща рисунка-послание за горите.

16:00, 17:00 и 18:00 ч. – Начало на познавателна ботаническа разходка в Южен парк. Разказ за дърветата и храстите от експерт на WWF.

За контакт и повече информация - Нели Арабаджиева, тел.: 0896614312

Thu Sep 25, 2014 11:49 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Thu Sep 25, 2014 11:49 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Прекрасна илюстрация. Надхвърля границите на това, което си представях.

Thu May 14, 2020 11:30 am Re: Цитатите, които ни промиха Thu May 14, 2020 11:30 am Re: Цитатите, които ни промиха
Потенциалните вярващи, понастоящем - умерени скептици, понякога искаха доказателство за силата, дори за съществуването на Бог. Мислеха си неща като:
Моля те, Боже, искам сега, в тази минута шефът ми, това гадно копеле, да получи инфаркт и да пукне! Ако го направиш, обещавам да спазвам всичките Ти предписания и всяка неделя да посещавам църквата Ти!
Или:
Джакпотът в лотарията тази седмица е 21 000 000 долара. Направи така, че аз да ги спечеля! В замяна обещавам да не изневерявам никога повече на жена си! Дори и порно ще спра да гледам! И няма да пия!

Fri Oct 17, 2014 9:26 am Re: Клуб "Светлини сред сенките" Fri Oct 17, 2014 9:26 am Re: Клуб "Светлини сред сенките"
http://www.presstv.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0/10/14/%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2/

Честито Мими!!! Напълно заслужена награда!

Wed Oct 29, 2014 12:05 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Wed Oct 29, 2014 12:05 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Разкарай се, Окам прост ...

Учените често говорят за пестеливост на аргументите („най-простото обяснение вероятно е правилното”, познато и като „бръснача на Окам”), но не бива да се подвеждаме от привидната елегантност на такъв тип доводи; те са се проваляли поне толкова пъти, колкото са успявали. Например по-просто е да предположим, че Слънцето се върти около Земята, че миниатюрните атоми се подчиняват на същите принципи като предметите в по-голям мащаб и че възприемаме действителността едно към едно. Принципът на простотата подкрепя всяко от тези твърдения... и всяко от тях е грешно. По мое мнение такива доводи нищо не вършат – освен да попречат на по-интересни дискусии. Ако съдим по историята си, никога не е разумно да приемаме, че сме разнищили даден научен проблем докрай.

Tue Jun 02, 2020 11:46 am Re: Писателска работилница в Кранево, август 2020 Tue Jun 02, 2020 11:46 am Re: Писателска работилница в Кранево, август 2020
Събраха се девет (дори десет :)) желаещи. Работилница ще ви организирам. :)

Вчера говорих със Светла (nancheva) от „Професионален форум за образование“. Ще ни пратят условията за Кранево. Засега знам, че мястото е сравнително диво и без тълпи :); и че за предварителния период, който сме фиксирали (13-31 август) могат да поемат докъм 30 души.

(Другият вариант беше „Слънчев бряг“, като минали години... ама айде не. ;))

Sun Jun 07, 2020 9:11 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Jun 07, 2020 9:11 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Предложенията за тая нулева вълна (която всъщност си е част от първата, смисловата) са съвсем уместни. Единственият проблем е, че обобщителят на трите вълни (аз, де) не се чувства достатъчно „обхватен“ в големите текстове, за да ви предлага този тип макро-промени. :D Трябва ми още опит, докато стигна дотам. (Което е и едната причина аз самият да не съм подхващал роман или дори повест.)

Сега се сетих за един случай, в който експериментирах с по-сериозен макро-анализ – тук цитирах по-интересните инструменти, които развих тогава. (Но оттогава явно ми върви на романи, чиито автори си знаят работата. ;))

Специално за предложенията ти в точка „Свят“: част от тях покриваме в редакциите тип „?“ и „?!“; а клишетата и недоразвитите елементи – в „ЕКО“ (което иде да покаже, че: а) първата и втората вълна се преливат повече, отколкото ѝ се иска на подредената, подреждаща част у мен; или б) има нужда да разцепя „ЕКО“ на поне два различни типа редакции: едната – смислова, другата – структурна...).

И последно: дори не мога да си представя ужаса, който ще настане, ако допреведем „Да пробудиш драконче“ или „Слънце недосегаемо“, намерим им агент и той (а в наши дни по-вероятно тя) прати на Теллалов Revise & Resubmit. Вие имали ли сте си с (редакторска) работа с Ники? :D