choveshkata.net

Sat Mar 31, 2018 8:58 am Re: Преводачески питания Sat Mar 31, 2018 8:58 am Re: Преводачески питания
От мен едно принципно предупреждение: нямайте доверие на Google Translate. Дори за отделни думи. Преди около година са променили алгоритмите си изцяло и резултатите, които излизат в момента, са скръбни. Аз подивявам, като видя предложенията от български към английски...

След 3-4 години вероятно пак ще са добри.

Fri Feb 08, 2013 10:30 pm Re: Културни събития Fri Feb 08, 2013 10:30 pm Re: Културни събития
Пиеската беше хубава. 20 човека; някои имаха по повече от една роля + музикант, който свири на още 2 неща + с крак "блъска" дайре + създаваше ефекти по самите струни на пианото - т.е. беше с разкрита фасада.
За разказвач са избрали човека с най-хубав British English. На Scrooge малко трудно му се свиква на стила, но и той добре говори.

Недостатъкът е, че трябва да се отива много рано, защото залата е малка и стоях права. Продължителност - 1 час.

Fri Aug 03, 2018 5:49 pm Re: The Celestial Way (Writing Phase 2018) Fri Aug 03, 2018 5:49 pm Re: The Celestial Way (Writing Phase 2018)
Sooo, things are turning for the... well, they get in some direction - but what exactly, I cannot say.

Today I again experienced a hard crash writing/creative-wise, and as I was sorting out the predicament in my head, I had a strange revelation -- that the book is actually complete , and its merely not in readable form. All the components are planned out - story, characters, plot keypoints, setting, even up to and including some of the major conflicts and themes in the series in general. A couple of weeks previously, I even made an outline of all the chapters of Book 1, thus truly getting the story to its conclusion. So, "The Celestial Way: Ascension War" is again, actually a complete project, except - you know - not legible since the "finer points", or indeed 75% of the narrative is still not there.

Buut... I guess I'm too burned-out to make that stuff happen. So I'm debating instead of calling the whole thing done, and moving on with my life.

One of the things that compels me to take this course of action is the fact that I've been recently dwelling on my plans for the book once if it was completed. I've spoken before that I desire to publish it traditionally - yet these days I'm reading (lol, irony) more and more about the problems of copyright and freedom of information, and I realize that if my book gets published traditionally, I'll fall in the same camp as "the bad guys". In essence, I had stopped thinking about art, and had instead committed the "cardinal sin" - I was thinking about money. In truth, my financial situation has been dire for some time now - and it only gets worse each year, while I... well, I fight other battles, and have neglected this one for too long. To tie this in with my previous statement, I began to write "The Celestial Way" to give again my inspiration to the world and its people, yet somewhere along the journey I lost focus and turned this project into "Get out of jail free"-card.

Yet if I decide to "return to the Light side", i.e. re-think my strategy about the book post-writing, and go the copy-left route, then I'm facing some... trials I think I'm not prepared to face. Or rather, I can face them, and win in the short term at the cost of failing to prevail in the long-term. (I'm talking on a very meta-level here, so I understand if you have trouble following.) The gist of it is, I'm speared by Morton's fork right in the abdomen, and... that's it.

So there you have it. The Dilemma and the Solution... sort of. At least, that's how I see them today.

Maybe I'm just too emotionally exhausted at the moment.
(Or, as Traxas would've put it, I may lack the necessary backup the achieve the task at hand.)

Thu Mar 27, 2014 1:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 27, 2014 1:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Lora, thank you for another thought-provoking review.

I tripped over this part, though:

Excluding what happens after death or how exactly the universe was created, we more or less can find an answer to any sensible or stupid question we might have.

Were you earnest or ironic here? Because, having some scientific background (and being an avid reader of speculative fiction), I am frequently amazed by how much we do NOT know about our macro- and microcosm. Consider questions like these: Where is memory located? Are we ever going to have mathematics without paradoxes and antinomies? What latent abilities are we going to evolve in the future? How do you write a book that can move everyone? And on and on and on, world without end ...

For me, there has never been a conflict between logic and faith, rationality and spirituality. In that respect, I highly recommend David Zindell's Requiem for Homo Sapiens trilogy (starting with The Broken God ): a book that bridges the artificial rifts we've inflicted upon our world.

Wed Oct 10, 2018 12:32 am Re: Копнеж за растящо творчество Wed Oct 10, 2018 12:32 am Re: Копнеж за растящо творчество
Копнежът ще тече до крайния срок и в ел. седмичник на ФРМС
на ето този адрес

Sun Apr 14, 2013 7:39 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sun Apr 14, 2013 7:39 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Ако имам време-вдъхновение, ще направя една сметка „за отрезвяване“, подобна на тази.

Иначе – и на мен ми се иска ние, авторите, да вземем хонорар от 5000 лева. И аз мисля, че напълно ги заслужаваме.

Само че...

Mon Nov 19, 2018 3:50 am Re: Културни събития Mon Nov 19, 2018 3:50 am Re: Културни събития
27 ноември 2018 г., 19:30 ч., ул. Триадица 4, бар "Барабар", Докторантски чай

Разработка върху фолклора в метъла - недокторант Рада Бонева (19 г.)

https://www.facebook.com/events/2200511616887642

Thu May 30, 2013 10:06 pm Re: Културни събития Thu May 30, 2013 10:06 pm Re: Културни събития
За бога, отворих си тема да си пиша събитията.
Всеки път не мога да не се възмутя на тази тема, защото за мен всичко е културни събития.
Проклинам деня на формирането на некултурните събития. Тези дни ще си припомня как се мести post (почти си спомням), но няма да го направя сега (може като ми е скучно, евентуално), защото не го смятам за необходимо. Изначало съм против темата некултурни събития независимо дали има тире, или не.
Ами преименувайте ги некултурните на био-еко-благо-fair нещо-си поне.

Аз първа отворих тема за събития и няма да се местя в друга. Наистина ме изкарва извън нерви, защото ми е страшно неестествена.

Лъчезар и Калин - виновни. Няма да ме принудите. И няма да повярвам.

Не си ръся събитията из целия форум, за да се налага някой да ми ги събира. Слагам си ги на едно място :cry:

Sat Jun 15, 2013 11:14 pm Re: Културни събития Sat Jun 15, 2013 11:14 pm Re: Културни събития
Записах се за 23:45 утре и ще съм разочарована, ако е на български, но какво да се прави.
24 часа Joyce
Списък.

Tue Jan 29, 2019 12:50 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Jan 29, 2019 12:50 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Deal! Не бързам, ще изчакам предстоящите упражнения по темата.
По-скоро в момента имам активен интерес към темата извън редактилницата. :P Боря си се с моя "архетипен" сюжет, опитвайки се хем да го оставя архетипен, хем да избегна някои елементи, които мен лично като читател ме влудяват. :D :D :D Абе, накратко, лични драми...

Mon Jul 01, 2013 3:30 pm Re: Наши текстове Mon Jul 01, 2013 3:30 pm Re: Наши текстове
DayDream

Езерната ми къща
се къпе във светлосенки,
в играещи молекули вода по белотата й.
Вързал си грижливо лодката
за ореховия пристан,
тихo, да не събудиш птиците.
Още миг и ще се открият стъпките ти
в мокри локвички навсякъде,
по грапавината на стълбите,
по двора, обграден от вълнички,
по прага...
Вратата познава песента на пръстите ти,
вратата е обсебена
от топлината на ръката ти.

Приседнал отляво
ще ми разказваш спомени по картини,
преметнал полека вещите си
на тръстиково столче.

Ще се люлееш, ще се полюшва всичко,
ще тиктака времето към безкрая ни
и няма да има събуждане, само
ще ми припомняш бъдещето.

Ще омагьосваш водни кончета
в рамката на прозореца,
ще се суетите заедно
край изгладнялата лейди от езерото,
ще се носи аромат на хляб и масло,
ще избива бялото на покривката,
докато изличи всички образи,
докато всичко започне отново,
и отново.
В десет и половина.

Имаше мигове, когато се давех,
между светлините и сенките,
когато не можех да извикам,
когато пясъкът на дъното
пукваше мехурчета цяла вечност,
когато рибите мигаха бавно,
тъпо и равнодушно.
Имаше борба в дълбините
от плисък и от кошмари,
когато аз бях граничната линия с нищото,
последният фронт на живота;
но сега си тук и аз
щастливо изкашлям слънчеви зайчета,
а ти си отдъхваш
в кристалната тишина на стаята ми.

А после ръцете ти ме обгръщат
и няма как да потъна другаде
и дишането ми е леко
във твоя дъх.

До десет и половина, после
всичко е свършило.

Wed Feb 06, 2019 3:37 pm Re: Не-културни събития Wed Feb 06, 2019 3:37 pm Re: Не-културни събития
Европейско дърво на годината 2019 : гласуване от 1 до 28 февруари

Скъпи приятелю на дърветата,

на 1 февруари започна поредното издание на конкурса “Европейско дърво на годината” за 2019 г. Кое ще бъде дървото-победител? Зависи само от теб. Ние не търсим най-старото или най-голямото дърво. Търсим дървото с най-вълнуваща история.

През целия февруари ще можеш да направиш своя избор от страницата на конкурса – http://www.treeoftheyear.org – за любимите си истории, като така помогнеш при избора на тазгодишния победител.

Конкурсът “Европейско дърво на годината” помага да покажем колко важни са дърветата за живота ни. Затова създадохме международна платформа Дървета в опасност , на която можете да се запознаете с историите на дървета, унищожени в резултат на човешка дейност.

Благодарим ти за гласа и подкрепата!

Разкажи на други за тази инициатива!

(...)

С поздрав,
Екипът на конкурса “Европейско дърво на годината”

Fri Jul 19, 2013 11:58 pm Re: Общуването и откритостта Fri Jul 19, 2013 11:58 pm Re: Общуването и откритостта
За подходящ момент - ами може би е добре да следиш кога поприключват някои срокове за обратна връзка и идеи по разните задачи
И като понастане "суша", да пуснеш запитването с линк към темата и молба за мнения в някакви рамки - ако това има значение и е необходимо като срок
Така по има шанс да дойдат и обърнат внимание людете, не бидейки натоварени с други по-важни в момента. И да има какво да споделят

Fri Jul 11, 2014 11:03 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Jul 11, 2014 11:03 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Такам, по упражнение 6, на Кал редакцията:

1)а Ирина(, която макар да рече) понечи да каже пак нещо язвително по адрес на свекърва си, но замълча. - не смятам, че това е структурна редакция, по- скоро ми клони към стилова
2) всъщност останалите поправки са структурни, според мен

3) с кои редакции не съм съгласна? Хм..
-Мъжът зад нея стана от спалнята - на мен "мъжът" не ми пречи толкова като израз.
-Ирина |равнодушно| сви рамене. - не знам, на мен ми се връзва със стила на автора... Смисъл, бих го оставила.

И всъщност това са ми отбелязките, главно.

Fri Aug 30, 2013 9:59 am Re: Blurbs Fri Aug 30, 2013 9:59 am Re: Blurbs
"Rondo for Death and a Hitman, Wannabe" tackles a standoff between a meditating protagonist and a would-be murderer. In a number of ways. ;)

Mon Apr 01, 2019 2:04 am Re: Културни събития Mon Apr 01, 2019 2:04 am Re: Културни събития
Бойко Колев - "Градски пейзаж" - галерия "Париж", ул. Цар Самуил 47 .
До 17 април. 11:30 - 19 ч. (В събота до 14 ч.)

Хиперреализъм

https://www.facebook.com/events/343935899571968

http://www.boykokolev-art.com/?page=painting&pntid=194&rst=cGFnZT1vcmlnaW5hbCY= - моя чаша, която помолих да ми залепи

https://www.facebook.com/boykokolevart/posts/1949454665113332

A февруари баща ми си поръча ракийка и когато я донесоха с ледчетата , те бяха нарисувани от Бойко. Те просто стояха пред мен, нарисувани от Бойко.

Thu Sep 26, 2013 11:26 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Sep 26, 2013 11:26 pm Re: Цитатите, които ни създадоха

Spoiler

А, този пасаж.

Иска ми се повече хора да го прочетат-разберат-почувстват, приятели. Така повече хора ще познават и мен, повече...

Tue Oct 08, 2013 11:11 pm Re: Не-културни събития :) Tue Oct 08, 2013 11:11 pm Re: Не-културни събития :)
12 октомври, 2013 (събота)
16:00 до 20:00 ч.

Борисовата градина (при "Слончето")

Приятели, каним ви на нашия празник "Годишни награди за опазване на биоразнообразието" 2012, който ще се проведе на 12 октомври в Борисовата градина (при "Слончето") от 16 часа.

Очаква ви много забавление с Уикеда, Мерудия, цирк "Кумбо", изящната въздушна акробатка Бенита Примо и още много изненади. Водещ: Ива Дойчинова

Годишните награди за биоразнообразието е традиционна кампания, която провеждаме, за да дадем гласност на добрите практики, свързани с опазването на природата. Ние не раздаваме „отрицателни”, а само „положителни” награди. Ще си припомним отново колко много обичаме природата и защо трябва да я защитим от всякакви посегателства!

След една изключително драматична и активна година, в която ни се наложи многократно да спасяваме горите, планините и Черноморието, в година, в която отменяхме и променяхме закони, гасихме пожари, протестирахме, залесявахме, правехме почиствания, организирахме зелени фестивали и походи, е време да наградим онези, които имат най-голяма заслуга за опазването и популяризирането на биоразнообразието у нас.

Номинираните в нашите категории: (Най-успешна кампания, акция или дейност, свързана с опазване на биоразнообразието; Най-добър журналистически материал, свързан със опазване на българската дива природа; Доброволец за природата; Политик с най-голямо внимание към българската природа; Награда за подкрепящи биоразнообразието бизнеси; Награда за дарение/дарител в областта на биоразнообразието; Институция/организация с принос в опазването на биоразнообразието и Награда за цялостен принос за опазване на българската природа)
са свързани с периода 22 май 2012 – 22 май 2013 (една година на биоразнообразието) и бяха предложени от самите вас.

Победителите ще бъдат определени от жури в състав: Калин Терзийски, Катя Лещанска, Красимира Величкова и Мартичка Божилова и ще получат своите награди на 12-ти на специална церемония. Годишните награди се организират под патронажа на посланика на Конфедерация Швейцария в България - Нейно превъзходителство г-жа Регина Ешер.

Време е за награди, за усмивки и признание! Очакваме ви!

"Българска фондация Биоразнообразие"

Wed Oct 23, 2013 10:34 pm Re: Труд и творчество Wed Oct 23, 2013 10:34 pm Re: Труд и творчество
Трети национален конкурс за православна поезия и проза

Тема: „ Рождество на Спасителя ”
Краен срок: 10 декември 2013 г.
Резултати: 17.12.2013 г.
Възраст: ученици от 1. до 12. клас
Вид творба: поезия, проза (есе или разказ)
Изисквания: Творбите да са до 2 машинописни страници и да не са участвали в двата предишни конкурса за Рождество Христово на ОДК. Изпращат се на имейл: odk_bourgas-в-abv.bg
Награди: ?
Повече: http://www.burgasnovinite.bg/Konkurs-Rojdestvo-na-spasitelya.html

Tue Jun 18, 2019 3:02 am Re: Любимите компютърни игри Tue Jun 18, 2019 3:02 am Re: Любимите компютърни игри
а тази тема линее...
Темата линее, щото резидентният геймър на форума (сиреч аз) is doing Major Stuff which demands Attention. Пък и... някак си ми е тъпо да споделям мнения, когато няма подходяща аудитория за тях. Пример: щях да споделя интереса+учудването си от факта, че ще има Baldur's Gate 3 и ще се прави от не кой да е, а от белгийците от Larian, ама това е доста странично от интересите на масата форумници тук...

(Но разработката на самата игра Destiny според Уикипедия е отличен отвратителен пример какво става, когато upper management takes the upper hand:

Destiny was criticized for its lack of story content, with many pointing to the disjointed narrative and shallow plot implementation.


Бе, мани го Destinity-то, то и без това е конзолен въздух под налягане. Нищо, че визуално е уау. Има къде-къде по-жестоки секири в triple A гейм индустрията: Prey 2 на Human Head Studios (ми, няма я), всичко след UT2007 на Epic Games, ММО-то Lego Universe, фиаското Darkspore на Maxis (сингъл плейър online-only action rpg, wtf??? И го няма вече, разбира се...), cancel-ираният проект Scalebound за Xbox, и тн. и тн. и тн.

Всичко това е само върхът на айсберга... сещай се колко е зле положението, щом чак "накараха" Ross Scot да им обяви открита война по Ютуб.

Wed Nov 06, 2013 1:43 pm Re: За спасяването на света Wed Nov 06, 2013 1:43 pm Re: За спасяването на света
Откъси: из „Бедни мой Бернардие“

Резултати от Копнежа за корица

Thu Jun 27, 2019 2:11 pm Re: Как спасяваме света Thu Jun 27, 2019 2:11 pm Re: Как спасяваме света
Отзив за "Как спасяваме света" в Goodreads:

Антологията е написана от деца за Копнеж за растящо творчество 2015 г. Дават различни тълкувания какво е свят и идеи как биха спасили света. Макар сюжетите и героите на повечето разкази да са фантастични, проблемите и поуките от разказите са актуални и наболели. Изненадана съм колко мъдрост има в тези деца и колко са будни. Сякаш новото поколение защитава света и се обединява не с меч, а с перо/клавиатура чрез изкуството/литературата. Засягат важни теми, които и аз бих и съм засягала в разказите си, но разликата е, че в антологията са написани някак по детски, с отворени очи и сърце, сякаш написани послания от деца за деца, които са бъдещето и така изковават новото поколение, да бъде по-добро и отговорно към света. Колкото повече човек расте, толкова по-мрачен става, толкова повече пречки вижда, толкова повече забравя, както мечтите си, така и се обезверява, че нещо може да промени. Не си сам! Всеки си мисли, че е сам. Огледай се, търси, действай! Живееш сред още няколко милиарда човека, обединете се! В антологията срещнах съмишленици. От нея струи надежда, която ме изпълни. Припознах се в някои от героите /“Костенурчо с триетажната черупка“/, прегърнах каузата на втори /“Тайната на драконовото дърво“, „Молив с гумичка“/ и трети ме накараха да се замисля за живота /“Ретроспекции“, „Мисля, че това е Тя“, „Броеница от любов“, „Достатъчно е да спасим красотата на мига“/, а това е най-важното. Имаше и слаби разкази, но повечето бяха добри, а изброените ми станаха любими.

Линк към Goodreads: https://www.goodreads.com/review/show/2842513699

Fri Nov 22, 2013 1:48 pm Re: Докосвания Fri Nov 22, 2013 1:48 pm Re: Докосвания
МА-ХА-ХА!!! НЕ Е ИСТИНА КАКВИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ В ЧОБИ!!! :lol: :D Хриси, Добрин мина и взе книжката
Остави ми, обаче, 7 лв.
И можеш (ако ти разрешава по приятелска линия) да го критикуваш, щото се опита и един шоколад да ми внедри.
Понеж аз не ям сега шоколад - да знаеш, че ще го сдобиеш :) [/color]

Mon Jul 08, 2019 2:13 pm Re: Не-културни събития Mon Jul 08, 2019 2:13 pm Re: Не-културни събития
Дарете Bat World Bulgaria

Приятели грижовници (:

Мнозина от вас познават Вяра Крушкова (или Рох ;) – къде лично, къде
покрай истории за спасяване на прилепи в социалните мрежи или по
медиите. Отскоро Bat World Bulgaria създаде спасителен център – и
нужда от дарения за ремонта и обзавеждането му, така че прилепите също
да го почувстват като свой.

Подробности и начини да дарите вижте тук:

https://www.batworld.bg/help/donate/

и

https://www.facebook.com/viara.krushkova/posts/10157782619332971

С една поправка: вече може да превеждате произволни суми по Epay.

Окрилена седмица,
Кал)

Sat Nov 30, 2013 9:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Nov 30, 2013 9:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Весела Фламбурари в Книголюбие

Понеже нямаме тема за „Мина и магиите“, временно слагам тук.

Sun Dec 08, 2013 11:38 am Re: За спасяването на света Sun Dec 08, 2013 11:38 am Re: За спасяването на света
Разгласа:

- clubs.dir.bg: „ Фантастика “, „ Тери Пратчет “ и „ Дж.Р.Р. Толкин “

С бонуси:
А на 13 декември е първото представяне на „За спасяването на света“. Знаем, че ще ви е трудно да прежалите премиерата на „Хобит, втори раз“... но все пак ви чакаме. :D

Специалният поздрав за феновете на Пратчет в тази антология е разделът „ Хумористично фентъзи “. Поне два от трите текста вътре си приказват много готино със сър Тери. ;)

- teenproblem.net/forum
Четящи приятели (:

На 4 декември, точно седем години след пристигането на „Последният еднорог“ по българските земи, сборникът „За спасяването на света“ излезе .

„За спасяването...“ събира 48 фантастични текста в близо 1300 страници. Но важен е не размерът (нали? :D) – важното е, че всеки текст е избран заради силата си да ни размисли , развълнува , навярно даже... промени ? Някъде – сериозно и сепващо, другаде – със смушкване и намигване. ;)

Освен утвърдените имена (като Величка Настрадинова, Николай Теллалов, Йоан Владимир, Любомир П. Николов, Атанас П. Славов, Елена Павлова, Георги Малинов...), в спасяването на света участват млади, но вече впечатляващи творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев.

„За спасяването...“ излиза в електронен вариант, а подготвяме и хартиен. Електронният вариант се сваля свободно на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи отиват направо при творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

Значи – ако искате да зарадвате и четящите, и пишещите, заповядайте! Например: може да изненадате приятел с подарък електронна книга . :)

Идват празници, идва и Панаир на книгата.

Нека ги изпреварим. :D

А на 13 декември е първото представяне на „За спасяването на света“. Ще се радвам да се запознаем там. :)

Кал,
участник в съставителския екип на антологията и в Човешката библиотека

- zabulgaria.org

... с което аз изчерпах познатите ми канали. Вие сте на ход. :)

Fri Aug 02, 2019 1:22 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Aug 02, 2019 1:22 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за Riddle-Master:

As I went further, deeper into this trilogy, my notes grew fewer and sparser. Words were slipping away from me, just like the answers of those ultimate riddles evaded Morgon's mind. There are few words in the realm of the magic that binds everything into existence; and it is a wonder that the author kept finding words--unearthing them, weaving them out of the winds--to complete this story.

I will stop here, because there is something inside me, and I would like to feel it a while longer, rather than chase it away by trying to name it.

My notes:

~ Even though McKillip admits the influence of The Lord of the Rings on her trilogy in the foreword, it was curious to compare the brisk start of Riddle-Master (goodness, the Hed family got into a family fight--literally :D) to the serene, hobbit-friendly beginning of LotR. That's one thing I love about McKillip's writing: it does not rush things but doesn't let them loiter either.

~ Can you feel the magic? It falls with the night:

The sky darkened slowly as he and the harpist took the long road back to the city; on the rough horns of the bay the warning fires had been lit; tiny lights from homes and taverns made random stars against the well of darkness. The tide boomed and slapped against the cliffs, and an evening wind stirred, strengthened, blowing the scent of salt and night. The trade-ship stirred restlessly in the deep water as they boarded; a loosed sail cupped the wind, taut and ghostly under the moon.

(Also, these two "stirred" in a row prove that American literature cares nothing about random repetitions, unlike Bulgarian one.)

~ Not that's a creative punishment:

“Somewhere in here is the spell that made the stone talk on King’s Mouth Plain. Do you know that tale? Aloil was furious with Galil Ymris because the king refused to follow Aloil’s advice during a siege of Caerweddin, and as a result Aloil’s tower was burned. So Aloil made a stone in the plain above Caerweddin speak for eight days and nights in such a loud voice that men as far as Umber and Meremont heard it, and the stone recited all Galil’s secret, very bad attempts at writing poetry. From that the plain got its name.”

~ Perhaps McKillip and I have the same bones to grind when it comes to fantasy violence:

She disregarded his argument and said helpfully, “I could teach you to throw a spear. It’s simple. It might be useful to you. You had good aim with that rock.”
“That’s a good enough weapon for me. I might kill someone with a spear.”
“That’s what it’s for.”
He sighed. “Think of it from a farmer’s point of view. You don’t uproot cornstalks, do you, before the corn is ripe? Or cut down a tree full of young green pears? So why should you cut short a man’s life in the mist of his actions, his mind’s work—”
(...)
A thought struck him as he watched the flames, and he gave a short, mirthless laugh.
“If I were skilled in arms, I might have thrown a spear at her this morning instead of a rock. And she wants to teach me.”

~ There's something I missed all through the first book, something I couldn't quite put my finger on. And then Raederle rode into the picture, and ah ...

The inn door opened abruptly, and he turned his head. One of the students who had been helping them was precipitated bodily to the cobble-stones under the nose of Bri Corbett’s horse. He staggered to his feet and panted, “He’s there.”
“Rood?” Raederle exclaimed.
“Rood.” He touched a corner of his bleeding mouth with the tip of his tongue and added, “You should see it. It’s awesome.”
He flung the door wide and plunged back into a turmoil of color, a maelstrom of blue, white and gold that whirled and collided against a flaming core of red. The ship-master stared at it almost wistfully. Raederle dropped her face in her hands. Then she slid tiredly off her horse. A robe of Intermediate Mastery, minus its wearer, shot out over her head, drifted to a gold puddle on the stones. She went to the door, the noise in the tavern drowning the ship-master’s sudden, gargled protest. Rood was surfacing in his bright, torn robe from the heaving tangle of bodies.
His face looked meditative, austere, in spite of the split on one cheekbone, as if he were quietly studying instead of dodging fists in a tavern brawl. She watched, fascinated, as a goose, plucked and headless, flapped across the air above his head and thumped into a wall. Then she called to him. He did not hear her, one of his knees occupying the small of a student’s back while he shook another, a little wiry student in the White, off his arm onto the outraged innkeeper. A powerful student in the Gold, with a relentless expression on his face, caught Rood from behind by the neck and one wrist, and said politely, “Lord, will you stop before I take you apart and count your bones?” Rood, blinking a little at the grip on his neck, moved abruptly; the student loosed him and sat down slowly on the wet floor, bent over himself and gasping. There was a general attack then, from the small group of students who had come with Raederle. Raederle, wincing, lost sight of Rood again; he rose finally near her, breathing deeply, his hands full of a brawny fisherman who looked as massive and impervious as the great White Bull of Aum. Rood’s fist, catching him somewhere under his ribs, barely troubled him. Raederle watched while he gathered the throat of Rood’s robe in one great hand, clenched the other and drew it back, and then she lifted a wine flagon in her hand, one that she could not remember picking up, and brought it down on the head of the bull.
He let go of Rood and sat down blinking in a shower of wine and glass. She stared down at him, appalled. Then she looked at Rood, who was staring at her.
His stillness spread through the inn until only private, fierce struggles in corners still flared. He was, she saw with surprise, sober as a stone. Faces, blurred, battle-drunk, were turning towards her all over the room; the innkeeper, holding two heads he was about to bang together, was gazing at her, open-mouthed, and she thought of the dead, surprised fish in the stalls. She dropped the neck of the flagon; the clink of it breaking sounded frail in the silence. She flushed hotly and said to the statue that was Rood, “I’m sorry. I didn’t mean to interrupt. But I’ve been looking all over Caithnard for you, and I didn’t want him to hit you before I could talk to you.”

... Yes. A bar brawl. It was definitely a bar brawl.

(Wasn't it?)

~ They're two aspects of Heir and Sea and Fire that fascinate me, and make me fathom my fascination with this kind of fantasy:

One, people care for one another as individuals, so much so that they're willing to abandon safety and the whole nations that have been entrusted to them to go look for a friend who's been lost. It's completely unrealistic, is it not: a ruler wandering off alone, in quest of a single person? Yet it speaks to me on that primal, archetypal level that remembers that every woman and man is a star; or a world, at the very least. ( The Encyclopedia of Fantasy has captured it well .)

Two, nobody is ordinary; it's normal to be extraordinary. They--we--all carry powers, potentials, possibilities. Infinite possibilities, as a favorite character of mine would say. It is another reminder that speaks to me, and lets me reach for my own powers and possibilities whenever I'm faltering, or discern yours whenever world-weariness (alias cynicism) has blinded me.

See me soar on these possibilities, gallop with these powers. :)

~ Oh, the power of negotiation:

Her smile faded. “Morgon of Hed,” she said evenly, “if you take one step across that threshold without me, I will lay a curse on your next step and your next until no matter where you go your path will lead you back to me.”
“Raederle—”
“I can do it. Do you want to watch me?”
He was silent, struggling between his longing and his fear for her. He said abruptly, “No. All right. Will you wait for me in Hed? I think I can get us both safely that far.”
“No.”
“Then will you—”
“No.”
“All right; then—”
“No.”
“Then will you come with me?” he whispered. “Because I could not bear to leave you.”

(But don't let yourself be fooled. It will take them another two chapters to find out who is more--as Raederle puts it--pigheaded.)

Thu Aug 15, 2019 12:56 am Re: КАФЕ-ПАУЗА Thu Aug 15, 2019 12:56 am Re: КАФЕ-ПАУЗА
Бе гледам, нема отговори, но пък има разни нацъкани "бутончета". :D

Интересно, интересно...

Нема значение, време е да затваряме кръга! За целта този и следващия пост ще бъдат посветени на... "Драконова душа".
(Да, да, да, знам, че измислянето на заглавия/имена/локации/сиреч ми е проблем, no need to rub it in...)

Като цяло работата по този (недовършен) роман беше... с една дума, вдъхновена. Имах големи планове (хе, че кога не съм имал, нали съм клиничен грандоман) за този проект и съответно даже бях направил своего рода "проучване", за да разбера как го правят "големите" писатели. (Кавичките ще рече защото са продавани, а не защото непременно разпалват идеи*.)
*Това с баланса между "изкуството като инструмент за богатство и влияние" и "изкуството като средство за свобода и вдъхновение" ми е дълга драма. "Звездният път" също едва не загина в зародиш заради нея. "Космически залог" от своя страна се промъкна между капките - там основно лигнята и personal challenge-а бяха на фронта.

Та тъй, Глава първа. Спускам я цялата, защото имам предизвикателство за вас --- Познайте от кой роман съм изкопирал това начало 1:1 и имате една бира по ваш избор от мен*.
*Да, задължително бира - независимо дали пиете или не - и с бюджет до 10лв. бутилката/кенчето/шишето. И аз искам да опитам Snake Venom, ама дори не знам откъде да си я поръчам, тъй че моля бъдете разумни.


Драконова душа
(работно заглавие)

Глава 1

Вълната се надигна високо над борда на лодката и заля Икки от глава до пети. Той се огледа тревожно и забързано подкара платнохода обратно към брега на сушата. Времето, слънчево и спокойно, изведнъж бе станало ветровито и облачно. Икки тайно беше отплавал до крайните острови в южния залив, за да се позабавлява с лов на бисери и кристали, които често можеха да се намерят там в оскъдни количества. Но буйният и непредвидим влажен сезон криеше рискове за подобни приключения. Вълните се надигаха все по-високо и пълнеха малката рибарска лодка с вода. Икки изгребваше каквото можеше в движение, докато се бореше с платното, което вятъра се опитваше да изтръгне, и управляше дребния рул на кърмата. Торбата с днешния му улов лежеше хлабаво закрепена на дъното на лодката и Икки сегиз-тогиз поглеждаше да види дали е на мястото си. При едно от поглежданията той не забеляза изпречилия се пред него водовъртеж и попадна в клопката на течението.

Южния залив беше известен със своите рифове, подводни ями и непонятни течения. Затова, въпреки че той бе по-голям от северния и централния взети заедно, Градът не бе основан при южния залив. Северния беше твърде малък, докато централния правеше компромис между големината и своенравния океан, затова там се беше събрал културният център на Аквалия.

Икки усети дърпането и разбра, че е в опасност. Той завъртя платното по посока на вятъра и хвана закрепените отстрани гребла. Започна да гребе с всички сили, за да се отдалечи от водовъртежа. Слабите му рамена се бореха с тежката задача, но дългите тренировки и опитът му помагаха. Гладната стихия хищно плискаше, сипейки пръски по муцуната на Икки, но той продължаваше да гребе упорито. Обаче водовъртежа приближаваше. Икки разбра, че няма да се измъкне само с гребане. Той се обърна и загреба право към водовъртежа. От внезапното ускорение Икки едва не се прекатури и лодката стремглаво се гмурна във водната пропаст. Бордът силно се наклони и отдясно зейна тъмното морско дъно. Върхът на мачтата се преплете с ревящия поток и синьо-зелена дъга плисна след него. Икки напъна греблата рязко и с помощта на силата на водовъртежа излезе от собственото му поле на притегляне. Но в последния момент торбата с кристали се изхлузи и изчезна в океанските дълбини.

Икки изсъска ядно, но продължи да гребе. След малко спря и отново се зае с платното. Вълните бяха станали още по-високи, а до брега имаше още много. Икки направляваше лодката, като се катереше и спускаше по вълните с умение, способно само на някой, който дълги години бе плавал в залива. Платнохода сърфираше от високото към ниското, поемаше една вълна, после се справяше с друга и отбягваше трета, докато четвърта все пак го заливаше. За миг Икки си помисли, че ще успее.

Обаче вълнението се усили още повече. Водните маси се надигаха вече до чудовищни височини, стълбове от удряща се в скалите вода заслепяваха всичко наоколо. Слънцето се скри зад дебели, черни облаци и стана тъмно като нощ. Икки се уплаши. Вълните вече стигаха до върха на мачтата и само като по чудо тя не бе станала на трески. Вятърът яростно дърпаше платното, което се беше разкъсало, готово всеки момент да изхвърчи към хоризонта. Икки нямаше време да го свали. Той отчаяно се опита да направлява лодката, но вълните я подхвърляха като играчка и тя беше под техния контрол, а не във владението на Икки.

Икки потърси греблата. Нямаше ги. Бурята ги беше изтръгнала. Той се опита да управлява рула, но той също беше изчезнал, откъснат от природните сили. Оставаше само опърпаното платно. Икки дръпна направляващите въжета. Отпред се появиха скали. Икки задърпа панически. Лодката пропусна на нокът разстояние един от подаващите се зъбери. Брегът! Къде е!? Икки въртеше трескаво глава. Плисна дъжд и едри капки зашибаха вече мокрото му тяло. Ето го! Пред него, на стотина разкрача, палми се превиваха пред вятъра, техният сегашен господар, а вълните гневно се разбиваха в пустия плаж. Течението тласкаше платнохода към брега и за минута лодката щеше да стигне плитчината.

Огромна вълна се надигна в мрака и изненада Икки. Тя стовари цялата си сила върху лодката и я строши на трески. Мокра тъмнина обгърна Икки. Той погълна вода и се задави. Само дисциплината и умението да плува спасиха живота му. Икки излезе на повърхността, закашля се и пак потъна, пометен от нова вълна. Тя го завъртя и дезориентира. Въздухът му свършваше. Не можеше да намери посоката. Замалко да стигне. А сега щеше да се удави досами брега...

Гърдите му се блъснаха в нещо меко, но солидно. Икки инстинктивно се надигна и пое въздух. Плитчината. Преди да разбере какво става, прибоят го подхвана отново и го завъргаля. Устата на Икки се напълни с пясък, дробовете му пламтяха. Не знаеше къде се намира. Изведнъж водата се отдръпна и го изостави. Под него имаше нещо удобно, много фино, от малки, леко дразнещи частици. Пясък. Брегът. Беше успял.

Икки лежа известно време на плажа, докато се съвземе. Чувстваше само тежкото си дишане и глухите удари на дъжда по гърба му. Зад него прибоят беснееше, а вятърът виеше, заглушавайки всичко. Блесна светкавица и последвалият гръм се провикна, отправил шумно предизвикателство към вихрещия се ураган. Братята му скоро се присъединиха към спорния двубой.

Нещо перна Икки по лицето и той разбра, че вълна го бе заляла за пореден път. Трябваше да върви. С усилие той се изправи. Тялото му потрепери от внезапния студ. Влажният сезон можеше да бъде доста хладен, особено през нощта. Икки не знаеше колко дълго е лежал и побърза да върви. По принцип до южния залив се стигаше много бързо ако си с лодка, но пеша можеше да му отнеме часове, докато стигне Града. Краката на Икки бяха вдървени и той едва ходеше. Опашката го болеше и се влачеше по пясъка. Множество драскотини стояха там, където скалите и пясъкът го бяха удряли. Освен това беше и натъртен. Навсякъде. Май се беше блъснал в някоя голяма скала. Икки навлезе сред гъстата растителност. Тъмнината го уплаши и той потърси някоя пътека, където е малко по-светло.

Южния залив имаше лоша слава не само заради водите си. Знаеше се, че на територията му има и много крирлапти. Тези летящи зверове, обитаващи планината на изток от залива, имаха кръвожадна природа и обичаха да нападат всеки, дори без да са провокирани. Икки не знаеше дали бурята щеше да накара крирлаптите да си седят на сухо в пещерите, защото той винаги бе идвал в залива с лодката, бягайки щом зърнеше летящите твари на хоризонта. Сега, сам и мръзнещ, уморен и загубен, Икки много се страхуваше от тях.

Страхуваше се и от бурята. Вятърът го буташе и събаряше, късаше клони и листа от дърветата. Духаше толкова силно, че Икки трябваше да ходи приведен, за да не полети. Дъждът продължаваше да го облива и студът го обхвана целия. При други условия Икки може би щеше да си направи заслон или щеше да ползва магия, за да се стопли, но след целодневно гмуркане и търсене на кристали, плюс преживяното корабокрушение, той беше капнал. Нямаше сили. Искаше поне от дъжда да се скрие, но мрачната джунгла беше единствената възможност. Не. Не там. Страхуваше се.

Нов порив на вятъра пак го духна и Икки падна. Но този път не стана. Лежеше и трепереше от студ. Дори не можеше да мисли вече. Само искаше да спре да му е студено.

Мощен плясък на криле отекна някъде горе в небето. Някаква гигантска черна сянка прелетя сред урагана. Икки подскочи и се надигна. Крирлапти! Тук са! Ще го видят! Икки панически побягна. Тичаше по неравната пътека с подновени сили, малката му муцуна бълваше облаци пара. Плясъкът се повтори и сянката прелетя отново. Икки изскимтя ужасено и се втурна през глава. На пътеката беше твърде открит. Той се забори срещу ледения страх и навлезе в джунглата. Воя на вятъра утихна малко, а трополенето на дъжда промени своя тембър, но цяла какафония от нови звуци нападнаха слуха и въображението на Икки. Шумолящи листа, скърцащи дървета и странни свистения, всичко се смеси в едно и караше джунглата да оживее, пълна със зловещи създания. Сърцето на Икки се качи в гърлото му и задави крясъците, които напираха. Той се препъваше и залиташе от високите корени на дърветата, храстите го деряха, а клоните го биеха по муцуната. Летящото чудовище не се чуваше наоколо, но помътения разсъдък на Икки го виждаше зад всеки дънер, във всеки храст, иззад всяко дърво как изскача и хищно го изяжда. Икки щеше да пищи, ако му бе останал дъх.

Без да гледа накъде върви, той излезе на широка поляна. Черната сянка кръжеше над нея и щом Икки се появи, се спусна към него. Икки отвори уста в безмълвен писък и се обърна да бяга в другата посока. Но кракът му се подлъзна и той падна. Главата му се удари в един стърчащ камък. Погледа му се замъгли. Шумът от бурята внезапно утихна.

Последното нещо, което Икки си спомняше, бе огромната черна сянка и плясъкът на могъщи, силни криле. После загуби съзнание.

***

Икки се свести и отвори очи. Огледа се. Намираше се в просторна и приятно мъждиво осветена пещера. В единия край в солидната скала бяха прокопани дълбоки рафтове. По тях бяха наредени огромни стъкленици, всяка колкото Икки, пълни с непонятни течности и прахове. Имаше и книги. До рафтовете седеше огромен камък, облегнат по дългата си страна и издялан във формата на паралелепипедна маса. Върху масата бяха нахвърляни разни странни приспособления и инструменти, непознати за Икки.

В другия край на пещерата се помещаваше обширен воден басейн с каменно дъно, издълбан в съвършено капковидна форма. Около кристално чистата вода бяха разсипани големи количества пръст и саксии, които съдържаха най-разнообразни цветя, палми, фикуси и изобщо всякакви растения, повечето незнайни за Икки. В средата между двата къта се намираше входът на пещерата, напълно открит и тъмен. Бурята обаче не влизаше през него и при по-внимателно вглеждане Икки видя тънка, ефирна материя, плискаща се на малки вълнички, която преграждаше входа. Защитна магия.

– А, събуди се най-сетне – обади се дълбок и могъщ глас зад Икки.
Икки подскочи и се прекатури презглава. Той боязливо се обърна и погледна събеседника си.

Пред него стоеше дракон. Огромната му, масивна фигура излъчваше спокойствие и естествен авторитет. Гигантските му криле бяха внимателно прибрани зад гърба, а предългата опашка се люлееше леко нагоре-надолу. Тъмносинята му кожа поглъщаше светлината и придаваше на осанката му загадъчен и мистичен вид.

Икки никога не беше виждал дракон. Е, поне не от толкова близо. Той просто зяпна и остана вгледан във великолепното създание.
Драконът леко наклони глава, сякаш заинтригуван или развеселен от ефекта, който беше предизвикал. След миг отново проговори:
– Как се чувстваш?
Икки сепнато заекна:
– Д-добре, велики повелителю. – Той се поклони припряно.
– Стига глупости – сряза го добродушно драконът. – Аз съм живо създание, храня се и дишам тъй както ти. Няма нужда от подобни церемонии. Казвам се Текрат. Как е твоето име?
– Ик-ки – запъна се Икки.
– Икки... – промълви Текрат. – Познавам те. Син на Алор и Икра. Те са могъщи личности. И добри гущери, също. Много състрадателни – допълни той замислено. – Но да не говорим сега за това. Добре дошъл, Икки, в моята скромна обител.

Икки още веднъж огледа пещерата. Забеляза, че светлината идва откъм мястото, където стоеше Текрат, излъчвана от изящни левитиращи сфери, разположени заедно с прозрачни кристали, които я пречупваха по изобретателен начин. В дъното на пещерата имаше уютен ъгъл, застлан с купища идеално запазени листа, воали и завивки от скъпи платове, декориран с множество завеси, възглавници и красиви многоцветни кристали.
– Текрат – започна Икки. – Ти ли... – все още възвръщайки си дар слово, той безпомощно размаха ръце, имитирайки криле.
– О, да – отговори драконът. – Аз те спасих от тази странно яростна буря. Бяха ми необходими няколко опита. При тази сила на вятъра и твоята пъргавост, бях принуден подтисна все още избиващата ме от време на време самоувереност и да летя внимателно, защото можех без да искам да те нараня.
– Но, аз... помислих, че... – Икки пак размаха ръце.
– Помислил си, че съм крирлапт – засмя се развеселено Текрат. – Нее, не съм. Истината е, че крирлаптите ги държим наоколо все още само защото са много вкусни. Освен това те държат разни смелчаци като теб далеч от прекалено опасни прикючения. – Той намигна на Икки.
– Ама той събуди ли се? – възкликна нечии нетърпелив глас.
От дъното на пещерата внезапно се появи нова фигура. Тя заобиколи Текрат и Икки видя нов дракон. Този беше много по-дребен, но пак се извисяваше на цели три разкрача и гледаше Икки с любопитство.
– От известно време, дъще – отговори Текрат. – Икки, запознай се с моята дъщеря Крихтис.
– П-приятно ми е – каза любезно Икки.
– Ха! – отвърна високомерно Крихтис. Тя пристъпи напред и се завъртя около Икки, гледайки го с изучаващ поглед. – Ама той е много малък!
– Аз... не съм малък! – запротестира Икки с наранено достойнство.
– Да, бе – каза Крихтис хапливо. – Уверена съм като въздуха, по който летя, че не можеш дори магия да правиш.
– Мога да правя магия! – раздразнено викна Икки.
– Стига вече, дъще – рече строго Текрат. – Той е син на Алор и Икра. На твое място не бих го подценявал тъй леко.
– Хм! – сопнато вирна муцуна Крихтис. – Щом тъй твърдиш, тате...
– Ей, какво е това? – попита развълнувано Икки. Ръката му сочеше някакъв странен уред, полускрит зад една завеса. – Никога не съм виждал такова нещо.
– Оо, ти не знаеш за електричеството! – доволно възкликна Крихтис.
– Ети-какво??? – объркано се запъна Икки.
Текрат се пресегна и леко спусна завесата докрай, хвърляйки предупредителен поглед към дъщеря си.
– Не е нещо, което е от значение – отговори той с мек, но нетърпящ възражение тон. – Имаме други неща за обсъждане. Крихтис, защо не слезеш да си поиграеш в долната пещера?
– Ама, татко, не е честно! – запротестира младата драконка. – Винаги ме гониш, когато става нещо интересно.
– Сега – каза Текрат с заповедна нотка в гласа.
– Да, добре... – унило рече Крихтис и мърморейки, изчезна в дълбините на пещерата.
Текрат я проследи с поглед, после отново се обърна към все още възбудения Икки.
– Да видим...

С едно протягане на дългата си шия, драконът наведе глава и внимателно разгледа Икки изпитателно. Икки нервно стоеше на едно място, да не би заради някое свое движение да прекъсне работата на дракона. Текрат бавно вдигна глава и замислено каза на себе си:
– Интересно... определено нещо има тук. – Той се сепна и рече на гледащия го с неразбиране Икки: – Трябва да ти призная, млади Икки, че аз от доста време се надявах на подобна среща.
Без да дочака отговор, Текрат отиде при каменните рафтове. Той смъкна един грамаден том и го разтвори. Докато четеше, той продължи да говори:
– Може би не са ти казали, Икки, но аз обичам да се занимавам с преследване и документиране на знанието. Принципно всички дракони с удоволствие научават по нещо ново, но аз не се старая непременно да получавам нови умения. Аз по-скоро диря факти. История. Информация. Събирам и записвам. Сред моя народ, аз съм известен като... нещо подобно на пътуващ хронист, един вид изследовател, да речем.
– Тоест ти не можеш да правиш нещата, които знаеш, но въпреки това ги разбираш? – попита Икки.
– В известен смисъл... да – отговори Текрат и разлисти книгата. – Опитвам се да разбера всичко за околния свят и да го запиша, за да може знанието да се запази, ако един ден се случи нещо... непредвидено.
– Но... каква е ползата от това? – учуди се Икки. – Имам в предвид, да знаеш за нещо, но да не го умееш?

Текрат спря да чете и погледна Икки в очите.
– Да знаеш нещо, означава един ден да го умееш – отвърна той. – Ако не знаеш, няма как да се научиш да умееш. Докато, ако знаеш, но не умееш, винаги можеш да добавиш към знанието тренировка и тогава получаваш рецептата за ново умение. Моите себеподобни умеят много неща. Но да придобиеш ново умение от готово познание е лесно. Много по-трудно е да потърсиш някаква нова тайна в живота, някакво различно просветление, някакво ново знание. Да потърсиш онова, което ще ти донесе ново умение. Знанието е сила, млади Икки. А умението е просто инструмента, който провежда тази сила. Събирането и търсенето на знание е това, което съм си определил за... цел в живота. Посветил съм му се. Освен това аз се занимавам с разни неща. Сега обаче не е времето да говорим на тази тема. – Текрат пак сведе поглед към книгата. – А, ето го къде е.
Той почете за няколко мига и остави книгата обратно на мястото й. Икки се обади:
– Какво имаше предвид преди малко, че си се надявал на среща, Текрат? С кого?
– Ами с теб, млади Икки – усмихна му се Текрат.
– С мен? Защо?
Вместо отговор, Текрат започна да пее.

Въпреки страховития си външен вид и острите зъби, драконите имаха изключително мелодични гласове, когато решаваха да ги използват. Текрат пееше някаква древна и много нежна песен, която беше на непознат език, но мелодията докосваше душата както морска покровителка плъзга пръстите си по струните на арфа. Песента се разля по стените на пещерата, ехото я отрази и разлисти нейната красота с допълнителни, разноцветни ноти. Растенията сякаш оживяха и се заклатиха в такт с ритъма. Светлинните сфери заблестяха.

Икки слушаше опиянен. Съзнанието му не смогваше да удържи силните емоции, които напираха в него. Икки беше убеден, че това е най-хубавата песен, която е чувал през живота си.

Изведнъж се случи нещо странно. На Икки му се стори, че чува в далечината някакво могъщо пляскане на гигантски криле. Смътни представи за величие и сила изпълниха мислите му. Те се увеличиха и придобиха по-ясни очертания. Ярка светкавица ослепи Икки, а гръмотевичен рев отекна в душата му. Чувството за могъщество се усили и Икки видя безкраен небосклон, където невероятно огромна сянка летеше, устремена към нейното царство сред звездите. Нежната песен продължаваше да звучи в ушите му, но наред с нея, Икки чуваше и някакъв далечен глас, недоловим, но познат. Гласът говореше на Икки и Икки го слушаше. Безстрашие и смелост превзеха сърцето му, необятна мъдрост се изля в ума му, сила, достойна за богове изпълни тялото му и той вече беше готов. Да приеме съдбата си.

Икки внезапно отвори очи. Дъждът злобно плисна вода в тях и Икки примигна объркано. Светкавици се дуелираха в черното небе и гръмотевиците обявяваха резултата. Вятърът вееше Икки свободно, който висеше над високия склон на планина. Икки се зачуди защо още не е паднал. Той погледна през рамо и видя Текрат, който го държеше през кръста, стиснал го внимателно между два от пръстите на предната си лапа. На муцуната му бе изписано леко безпокойство, но в очите му грееше пламъче на някакво непонятно прозрение. Текрат бавно влезе обратно в пещерата, носейки Икки със себе си.

Защитната преграда беше изчезнала. Сега в пещерата с вой нахлуваше вятър, дъжд плискаше по голата скала и я мокреше. Текрат внимателно постави Икки в ъгъла с множеството възглавници, листа и завивки. С едно махване на лапата си, драконът възстанови магията на входа и в пещерата отново стана тихо.
– Следващия път ще трябва да взема по-сериозни предпазни мерки – промърмори Текрат на себе си. – Да знаеш, голямо бъдеще те чака, ако правилно съм разбрал, малки гущере.
Икки беше толкова изтощен, че нямаше сили да отговори. В главата му напираха множество въпроси, но клепачите му натежаваха с всяка изминала секунда.
– Почини сега. Ще има време за всичко. Утре ще те върна в Града. А пък после... ще му мислим – тихо прошепна Текрат.
Главата на Икки клюмна и той заспа дълбоко.


ПП. Този път по текста съм направил малки корекции, вместо да го прасна verbatim, защото все още ми е бая на сърце. В следващия пост ще разберете защо.

Tue Jan 14, 2014 12:11 pm Re: Културни събития Tue Jan 14, 2014 12:11 pm Re: Културни събития
Владимир Полеганов, мой съпреводач в „Последният еднорог“, се сдоби с дебютен сборник: „Деконструкцията на Томас С.“.

Първото представяне е в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ на 16.01., 18:00 ч., заедно с още два сборника от Стефан Стефанов и Светослав Тодоров.

Ще се видим ли?

Sat Dec 21, 2019 11:11 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Dec 21, 2019 11:11 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И от мен един уточняващ въпрос: искаш да уважиш предпочитанията на девойката и да НЕ е фантастика, или да я зарибиш по жанра? Защото в първия случай се сещам за "Докосвания" на Григор Гачев, а във втория... ще трябва доста да помисля.