choveshkata.net

Sat Dec 17, 2011 1:17 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“ Sat Dec 17, 2011 1:17 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“
По „До ръба на Ател“ ще имам да мисля още.

Мамка му... какво се случи с ония простички истории, върху които можеше да се отпуснем и да се унесем с усмивка? За къде бързате? Някои от нас не са пораснали толкова, не искат, не могат, няма да порастат...

Sun Dec 11, 2016 6:43 pm Re: Труд и творчество Sun Dec 11, 2016 6:43 pm Re: Труд и творчество
Пето издание конкурс на „Театър 199“ за съвременна българска драматургия „Славка Славова“
Тема: Театър 199 „Валентин Стойчев” обявява петото издание на конкурса на името на голямата българска актриса Славка Славова за написване на камерна пиеса (до четири действащи лица) на съвременна тематика.
Краен срок: 31 януари 2017 г.
Резултати: Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на 23 март 2017 г. на специална пресконференция с участие на медиите, както и на уебстраницата на Театър 199 „Валентин Стойчев”.
Възраст: авторите не трябва да по-възрастни от 39 години.
Вид творба: пиеса.
Изисквания: Пиесите, участващи в конкурса, трябва да предполагат спектакли не по-дълги от 90 минути.
Те не трябва да са:

Публикувани под каквато и да било форма, включително в Интернет или на електронен носител;
Участвали в други конкурси за драматургия;
Поставяни на сцена.

Авторите [/u]:

Могат да участват в конкурса само с една творба;
с участието си в конкурса авторът на отличената пиеса поема задължението да не предоставя права за публичното й представяне на друг театър в срок от 12 месеца след излизане на премиерата в Театър 199 „Валентин Стойчев”.
Провеждане на конкурса: [/u]

Журито ще отличи не повече от една пиеса.
Конкурсът е анонимен. Върху текста трябва да е изписано само заглавието на пиесата.
Текстът се предлага в разпечатан вид. По желание на автора и в електронен вариант за евентуалното му представяне в уебстраницата на театъра след обявяване на резултатите при съгласие на автора.
Текстът трябва да е придружен от запечатан плик, съдържащ следната информация:

заглавието на творбата;
името на автора;
неговият ЕГН;
телефон за контакт.
Текстовете трябва да постъпят в Театър 199 не по-късно от 31.01.2017 г. Текстове изпратени като препоръчана пратка по пощата трябва да носят клеймо с дата не по-късна от 31.01.2017 г. и да бъдат адресирани както следва: София 1000; ул. “Славянска” 8; Театър 199 „Валентин Стойчев”; За Конкурса “Славка Славова”.
Приемането на текстове се извършва в Администрацията на Театър 199 „Валентин Стойчев” всеки работен ден от 14.00 ч. до 16.00 ч.
Награди:

Награден фонд:
Една награда от 5000,00 лева.
Задължение на Театър 199:
Да осъществи сценична реализация и постановка на драматургичния текст на своята сцена не по-късно от 12 месеца от датата на обявяване на резултатите от конкурса.
За повече информация: тел. 9870-872 (14.00-16.00 ч.) или в сайта на „Културни новини“

Wed Apr 12, 2017 6:31 pm Re: Културни събития Wed Apr 12, 2017 6:31 pm Re: Културни събития
Концерт-представяне на новия албум на Братя Владигерови "The Rag Waltz Time"

23.04 | 20:00 | неделя

Само седмица след Великден, на 23-ти април, неделя, Братя Владигерови гостуват отново на сцената в Sofia Live Club, но този път, за да представят своя последен албум „The Rag Waltz Time“. Смесица от джаз, балкански звуци и приятна доза модерни грууви ритми, ще ни отведат в света на Владигерови.

Александър и Константин са родени в София в семейството на композитора и диригент Александър Владигеров и актрисата Величка Чобанова. Първите си стъпки в музиката правят заедно със сестра си Екатерина под ръководството на баща си и въздействието на артистичния дух на семейство Владигерови.
Александър е виртуозен тромпетист, а Константин – пианист. Носейки огромното духовно и културно наследство на фамилията Владигерови, близнаците се ориентират бързо към музиката, след което заминават за Виена, за да усъвършенстват творчеството си с учене и практика. Днес, живеят в австрийската столица, но за творчестото им граници няма. Внуците на големия български композитор Панчо Владигеров, са в постоянна връзка с родината и независимо от ангажименти си в Австрия, момчетата често свирят в България.

Седемте оригинални композиции в най-новия албум „The Rag Waltz Time“ (2016/2017) носят безспорния почерк на Братя Владигерови, а именно съзнателно и нежно флиртуване между суинг, джаз, балкански звуци и модернистичното звучене.

„Искаме да съблазним слушателя с мелодии от суинг ерата на 20-те и 30-те години. Не пропускайте възможността да чуете на живо последния ни албум“. Това споделят музикантите, които ще се качат на сцената в компанията големите виртуози: Недялко Недялков – кавал, Димитър Карамфилов – контрабас и Стоян Янкулов - Стунджи - ударни инструменти.
............................................................................................................................
БИЛЕТИ за събитието може да бъдат закупени на предварителна продажба в мрежата на eventim.bg на цена 10 лева и на място в деня на концерта на цена от 15 лева.

Sat Feb 11, 2012 5:44 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха Sat Feb 11, 2012 5:44 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха
Няма книга, която да не променя личността. Книгите-игри влияят положително на умствените способности и развиват съобразителността и
оттам способността за вземане на значими решения при често тежки обстоятелства. Съдбата на героя зависи единствено от читателя и отговорността за успешен завършек на конкретната мисия не пада от плещите му до самия край.

В първия разказ от този великолепен жанр, в който съм се потопил и сега, а именно "Пълнолуние" от Майкъл Майндкрайм съществуваха доста перипетии (появата на двата типа коли), предизвикани умишлено от автора с цел подобряване на уменията за мигновен анализ на обстановката и търсене, съответно откриване на най-благоприятния изход от нея. Изпращането на Мери в толкова късен час също изискваше доста обстойно премисляне, но в крайна сметка смелостта трябва да надделее над сигурността.

Поуките от творбите, в които участваме самите ние, са много и твърдя, че компютърните игри не са способни да се сравняват по никакъв начин с книгите-игри в това отношение.

Thu Aug 10, 2017 9:08 am Re: Труд и творчество Thu Aug 10, 2017 9:08 am Re: Труд и творчество
Конкурс за есе на тема “Белгийският опит в подкрепа на успешното българско председателство на Съвета на Европейския съюз”

Тема: Белгийският опит в подкрепа на успешното българско председателство на Съвета на Европейския съюз
Краен срок: 31 август 2017 г.
Резултати: ноември 2017 г.
Възраст: студенти в български университети
Вид творба: есе
Изисквания: Писмената работа трябва да бъде в PDF, в обем до 3 печатни страници, шрифт Times New roman, 12 пункта, а задължителните реквизити, които трябва да съдържа са: три имена, университет, специалност, курс, телефон и електронна поща. Изпраща се на presscenter - в - best2b.org
Награди: Победителят ще получи едногодишна стипендия, която ще му бъде превеждана от Best2B всеки месец в размер на минималната работна заплата.
За повече информация: http://youthub.bg/2017/07/belgijsko-blgarskata-asotsiatsiya-best2b-obyava-konkurs-za-ese-na-tema-belgijskiyat-opit-v-podkrepa-na-uspeshnoto-blgarsko-predsedatelstvo-na-sveta-na-evropejskiya-syuz/

Sun Mar 04, 2012 10:52 am Re: Как го правят другите? Sun Mar 04, 2012 10:52 am Re: Как го правят другите?
Любомир Николов – Нарви

Напреееед! Включете сееее!

Wed Oct 04, 2017 4:06 am Re: Копнеж за растящо творчество Wed Oct 04, 2017 4:06 am Re: Копнеж за растящо творчество
Вчера разпратих медийния анонс. Ето негови отражения:

- avtora.com
- urban-mag.com
- diaskop-comics.com
- kulturni-novini.info
- flgr.bg
- fakel.bg

А ето и анонсите във Фентъзи ЛАРП център и в SciFi.bg .

И сега... май остана само в два-три форума да драсна?

Ако се сещате за още места, препращайте. :)

Thu Jun 12, 2014 11:09 am Re: Културни събития Thu Jun 12, 2014 11:09 am Re: Културни събития
http://slav.uni-sofia.bg/index.php/events

Или си намерете хубаво обявление на София Поетики.
Днес филмът за Валенса кърти мивки. Гледах го в полско-чешкото градче.

Thu Sep 13, 2012 11:21 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line] Thu Sep 13, 2012 11:21 pm Re: Федора под лампата [Работно заглавие][Back on-line]
Със сигурност.
Тая седмица един основен проблем ми се маха от програмата и почвам седемнадесета глава.

ПП. О, и имах предвид "без повече коментар" към главата в предния пост, а не изобщо. (но шегата ми хареса)

Fri Jan 05, 2018 3:02 pm Re: Гласове Fri Jan 05, 2018 3:02 pm Re: Гласове
Янчо Чолаков: Космосът вътре в нас – там са ограниченията
(интервю със Стефан Кръстев)

– Разговорът с теб може да започне по десетки начини. Нека да е с „Целият свят в ръцете” – историческата повест от едноименния сборник повести и разкази. Действието се развива в Древен Египет и това са събитията около прословутата Клеопатра. В много художествени произведения фокусът е върху нея, в други на фокус са Гай Юлий Цезар, Марк Антоний, разкази има и през гледната точка на Октавиан Август, но поне аз за първи път попадам на произведение, в което централна фигура на епохата да е Птоломей XIII. Създал си един много интересен образ. Кои други несправедливо пренебрегнати исторически личности са стимулирали въображението ти?

– Драмата на младия Птоломей много напомня тази на „последния император” Пу И. Проблемът за властта винаги ме е придърпвал да го разчепкам философски. Докато пишех „Целият свят…”, стана така, че изгледах отново на голям екран пищната „Клеопатра” с Лиз Тейлър, на която – с няколкото й брака – страшно й ходеше тази роля. Тогава се запитах: „Добре, а какво остана скрито? Всичко това е гламур. Де е правдата?” В „Земята на кръстовете” владетелят излива с шекспиров апломб: „Знам, знам и това, че знам, е единственото, което мога да направя за тях. Мислиш, че е лесно да си цар? Да имаш десет пикливи и пискливи жени? Да трепериш непрекъснато заради чужди интриги, козни и сплетни, насочени против живота ти от отровители, убийци, от членове на собствения ти дом дори! Да се събуждаш изпотен сред кошмарни сънища, в които въстанали диви селяни са те пекли на шиш? Да се усмихваш на хора, които мразиш, за да ти отстъпят по време на преговори? Да виждаш как собствената ти владетелска фамилия се изражда пред очите ти, за да останат накрая от нея само шепа хералдически символи и знаци? Да имаш свои желания, а държавата да ти налага други? Да превръщаш хората около себе си в обстоятелства, да извличаш полза от обстоятелствата и да си зависим докрай от ползата си? Да обичаш, а да ставаш всяка година жертва на нов династичен брак! Ооо, тежка е, момко, царската корона! Не от злато, от олово е царският скиптър. Не е за всеки!”

Всъщност тези казуси са обгледани най-пълноценно в следващата повест от книгата, „Цялата слава в историята”, където действието е потопено изцяло в испанското Средновековие. Там разследването на дон Лаутада води до постепенно изменение на всичко – от неговия характер до характера на самия исторически процес. И от даден момент насетне го изправя пред реалните дилеми на въстаническия водач, които дотогава е наблюдавал отстрани.

– На едно място героят ти казва: „Някои дойдоха, видяха и победиха. Аз живях, узнах. И имах.” Самият ти кое би предпочел: да видиш и победиш или като героя си да живееш и да узнаеш?

– Тук Птоломей визира Цезар. Той ни съобщава, че за разлика от свръхактивния и амбициозен Цезар, счита себе си за пасивен, теоретизиращ човек, който се стреми не да преобразува средата, а пълноценно да я разбере.

– Малко по-късно, в същия монолог, казва: „Като спечелих трона, от живо създание се превърнах в златен скиптър”. И не е трудно човек да се досети, че си намерил думите, с които твоят герой като че ли изрича последното разочарование на хиляди исторически фигури, разполагали с истинска, голяма власт. Дали някога някой от борещите се като обезумели наши съвременници от родния ни политически елит, готови да пренесат в жертва всичко за далеч по-малка власт, ще стигне до това болезнено озарение? Как мислиш?

– Птоломей осъзнава, че абсолютното господство на фараона е илюзия. Може да те възприемат като божество, но в състояние ли си да спреш дъжда? Ще те послуша ли дъгата, ако й заповядаш да изчезне? Властта опредметява, това именно и означава сравнението със златния скиптър. Тя е временна, капризна, най-често твърде сурова. Нейното бреме не си струва цената. Позволено ти е да управляваш само ако си готов да пренесеш в жертва себе си вместо останалите. В известен смисъл да се превърнеш в най-голямата жертва. Даже Ян Хус не е успял да занесе сам съчките до своето аутодафе! Повечето от нашите съвременни управници са повярвали в позата. Средновековният рицар си е разрешавал да мачка колкото поиска селяците от феода си, но когато е започвала да звучи тръбата, той си е вземал такъмите и е отивал да рискува кожата си, за да запази статуквото, включая и съществованието на същите тези селяци. Където или са го осакатявали, или са го погубвали. Това през соца се наричаше „залог, по-голям от живота”. Точно този залог в момента отсъства. Без него няма ни пълноценно политическо представителство, ни действително представлявани.

– „Кога ли се е разразило това опустошително унищожение? Неизвестно. Мравунякът няма минало.” Като цитирам това, мравунякът все едно тръгва по гърба ми. И много въпроси мога да ти задам по тази фраза, но този, който не мога да прескоча: трябва ли човечеството да помни миналото или да се опитва непрестанно да си го припомня, преоткрива, че да не се превърне в мравуняк? И самоунищожи.

– Ще кажа нещо парадоксално. И нагло. Ако не беше Омир, никой днес нямаше да е чувал за Троянската война. Което ни води до следващия извод: Първата световна, може би най-жестоката изобщо, се е водила, за да има материал Хашек да напише „Приключенията на добрия войник Швейк”. След петстотин години ще са забравили повечето подробности около тая човешка месомелачка, но ще продължават да се радват на „Швейк” – както ние имаме смътна представа за сраженията между император Цин Ши Хуанди и шестте царства и нямаше да имаме почти никаква, ако не бяха маниакалните записки на Сим Цян. Същото важи и за опозициите „Симплицисимус” – Тридесетгодишна война и „Параграф 22” – Втора световна. Аз лично предпочитам тези художествени книги и пред най-значимите извори на информация за съответните епохи.

– Кой е най-големият риск за човечеството?

– Да създаде технологии, което не ще съумее да контролира. Например: орляк от микродронове получава вашата снимка, издига се до нивото на етажа в кооперацията, която обитавате, влетява през прозореца и ви разстрелва. После дроновете се самоунищожават. Няма ги. Няма поръчител, няма спирачки за въображението, което е решило да руши. На този етап не виждам как това би могло да бъде спряно.

– Космосът. Това ли е последната граница?

– Космосът вътре в нас. Там са ограниченията. Самият човек е ограничено създание – от перчема на косата до ноктите на краката, от сутрешното събуждане до вечерната умора. Извън нас граници няма.

– Времето. Как мислиш, възможно ли е пътуване в него? И ако е възможно, при твоя интерес към историята кои седем точки би избрал?

– Боя се, че ще си остане измислица. Което е добре, защото поне там реалистите още дълго ще избягват да си навират гагата.

Я да видим!

С удоволствие бих подслушал разговора между Кришна и Арджуна преди сблъсъка на Курукшетра.

Момента, в който Спартак заколва жребеца си и изрича: „Ако спечелим тази битка, ще имаме много коне. Ако я загубим, няма да имам нужда и от този!”

Третата нощ, в която Кауполикан държи огромния пън на рамо, за да покаже че няма равен между вождовете на него.

Бих искал да видя мига, в който Мурасаки Сикибу написва изречението: „Когато слънцето се скри в облаците…”, което всъщност означава, че принц Генджи е мъртъв.

И да присъствам на вечерята, в която Мери Шели сключва облог с лорд Байрон и д-р Полидори да напише роман на ужаса, бъдещия „Франкенщайн, или Новият Прометей”.

Толкова малко се знае за културата Мономотапа в Зимбабве, че бих отишъл да видя на място за какво, по дяволите, иде реч!

Тая работа с Нан Матал в Микронезия също не ми дава покой.

Е, бих изброил и още поне седемдесет други хронообекта.

– Много ли редактираш?

– „Земята на кръстовете” беше скорописан за един следобед в зелена машина на полеви лагер в Равнец, където очаквах всяка следваща секунда да ме повикат и магията да се разпадне. Когато го огледах по-късно, промених три думи.

Докато „И попита войникът”, който изглежда доста по-лекичък за четене, ми коства сериозни усилия за поправки и вариации.

Не държа да се придържам към обособен модел на работа. Тъкмо поради тази причина не давам съвети за коригиране на текстове и не бих водил курсове по творческо писане.

– Вдъхновявал ли те е сън?

– Два пъти. „Безизходицата не е от вчера” е буквално изкопиран от нещо, което сънувах в края на едно овълшебствено лято. „Обезлюденият” пък, обратно, представлява изцяло измислено и конструирано съновидение.

– Седемте автори, които най-силно са ти повлияли?

– Филмът „Седемте самураи” ми е повлиял повече от които и да са седем автора. Не мога да отговоря сериозно на този въпрос, защото ми го задават за седми път. -:

– Какво мислиш за електронните и хартиени издания. Кои предпочиташ, как виждаш бъдещето?

– Най-отговорно и демодирано заявявам, че предпочитам хартиените. Може би тъкмо защото бъдещето принадлежи на електронните. Хартиената книга има важен компонент – всяка е положена в различно тяло. Може да я пипнеш, да я разлистиш, сетивата ти запомнят листите. Електронните четци са играчка. Там хиляди книги притежават монада, универсално устроена сапунерка с пребледнял екран, чието предимство е, че е съвкупна, а недостатъкът й – че е досадно да държиш все едно и също тяло в ръце, каквото и да означава това.

(Хихихи, това с едно и същото тяло в ръцете ни отвежда към един друг философски дискурс, който за последно водих с Илка, след като гледахме „Дъвка за балончета“... но да не се отплесвам. ;) )

Sun Jan 21, 2018 10:32 am Re: Конкурс „Краят на света и след това“ Sun Jan 21, 2018 10:32 am Re: Конкурс „Краят на света и след това“
Всъщност значи сме на едно мнение горе-долу :) , просто моите оценки обикновено са с една звезда по-нагоре от твоите, понеже за мен три звезди са "умерено ми допадна", две - "с мъка я прочетох" и една - "е това вече е боклук". Съответно имам 2-3 разказа с пет звезди, няколко с по 4, масовата бройка са с по 3 и имам още няколко, които са с 2 или 1...

Sun Jan 28, 2018 11:46 pm Re: Аниме-й! Sun Jan 28, 2018 11:46 pm Re: Аниме-й!
RWBY
Season 1: https://www.youtube.com/watch?v=-sGiE10zNQM&list=PLUBVPK8x-XMjxqbVg5aIjImKW6O64Ns1q
Season 2: https://www.youtube.com/watch?v=PzPZ6joXq5Y&list=PLUBVPK8x-XMjeWXRcHDNId3XZwfS9FYfE
Season 3: https://www.youtube.com/watch?v=W9wyWgvyp0s&list=PLUBVPK8x-XMj72Ovg2LuOq31qU9NlsMnS
Season 4: https://www.youtube.com/watch?v=IZKpkzPIRlw&list=PLUBVPK8x-XMjTV27odL3JsbL1UNO1OmI2
Season 5: https://www.youtube.com/watch?v=thTOWKiNnx4&list=PLUBVPK8x-XMi0g3a-dUp0d9Ly4n8uuP3N

Започва доста непретенциозно... но бойните сцени! О, бойните сцени!

(Особено тая в първи епизод на втори сезон... михихихих...)

Откакто разбрах, че Блейк е протестърче като мен, ми стана по-мило. ;)

...

А ето този епизод е първият, който наистина ме разчувства:

https://www.youtube.com/watch?v=u7uU_tKYHiM

Заради разговора между Jaune и Pyrrha.

...

... което направи финала на volume 3 толкова по-разкъсващ...

...

Разговорът баща – дъщеря в https://www.youtube.com/watch?v=g91qG3qTaXE
е толкова мило неловък

...

Пети сезон – поне първата му половина
почти напълно се отказва от шеметната бойна хореография (може би Монти
е бил майсторът по нея?) и се отдава на дълбоки отношения.

Не че ми харесва по-малко така. :)

Сега с Мел чакаме шести...

П.П. Да, според мен е аниме. Но няма да спра да ви уважавам, ако мислите другояче.

Mon Feb 19, 2018 3:47 pm Re: Културни събития Mon Feb 19, 2018 3:47 pm Re: Културни събития
21 февруари, 19 ч., Люмиер - "Някой посети душата ми" - Мариус.
10 лв. http://www.eventim.bg/bg/bileti/nko-poseti-dusata-mi-sofi-kino-lmier-1026192/performance.html

Този път няма да ходя, защото сравнително скоро го гледах и в момента тия пари са ми много.

Стефан Ненков, както винаги, хубави неща качва https://www.facebook.com/events/1796189054019049/permalink/1800003126970975.

Гледала съм филма пет пъти от ноември 2015 досега http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=24557#p24557.

Update: Това щяла да бъде последната прожекция за България. Филмът тръгва по света. Обаче аз мразя такива последни работи. И няма само заради това да отида. Неуважително е да се изнудва с думата "последен".

Иначе отпреди две години интервю със създателя Стефан Ненков http://www.kapana.bg/index.php/litza/item/4004-stefan-nenkov-marius-e-golyam-zashtoto-vliza-v-dushata-na-publikata-rabotata-mi-s-nego-me-nakara-da-poletya/4004-stefan-nenkov-marius-e-golyam-zashtoto-vliza-v-dushata-na-publikata-rabotata-mi-s-nego-me-nakara-da-poletya.

Thu Mar 08, 2018 5:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 08, 2018 5:30 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Много ме смущаваш с отчайващата си нужда от дълги изречения. Вземи мерки, защото не можеш да очакваш от хората (винаги) да пишат витиевато!
____________________
Пътят... ме отведе до том II от "Български хроники" на Стефан Цанев. Не знаех какво има вътре. Но полезно се оказа.
https://books.google.bg/books?id=57CMW5aEi5cC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false
Ще прочета за какво са му трябвали всички библейски цитати във втора глава (стр. 48) освен за да е коректен, като ги посочи.

Същият път и тук доведе: "Невчесани мисли" на Стан и сwав Йежи Лец.
https://books.google.bg/books?id=QmCA5qLTP_sC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false
Стр. 69: Ех, да можеше да си министър на вътрешните си работи!
И други афоризми, макар че от голямо количество и разнообразие... пък и еднообразие, ми помрачнява.

И най-накрая научих кой рисува отвратителните, гнусни плакати на Народния театър!!! Стефан Десподов! :shock:
Е, мир на праха му, явно, но наистина са потресаващи. Само на "Сако от велур" ми харесва, защото не е рисунка.

https://boykobogdanov.files.wordpress.com/2012/11/sakoposterdespo.jpg

http://nationaltheatre.bg/play/sako-ot-velur

Друга драматизация, на Сатирата, но с хубавата картинка - https://www.youtube.com/watch?v=yc_YGGJqRAI.

Sat Nov 26, 2011 11:58 am Re: Цитатите, които ни създадоха Sat Nov 26, 2011 11:58 am Re: Цитатите, които ни създадоха
Historically, holism had been a break from the reductionist methods of science. Holism – some call it the 'second science' – is a way of viewing the universe as a web of interactions and relationships. Whole systems (and the universe can be seen as an overarching system of systems) have properties beyond those of their parts. All things are, in some sense, alive, or a part of a living system; the real world of mind and matter, body and consciousness, cannot be understood by reducing it to pieces and parts. 'Matter is mind' – this is perhaps the holists' quintessential belief. The founding theories of holism had tried to explain how mind emerges from the material universe, how the consciousness of all things is interconnected.

The first science, of course, had failed utterly to do this. The first science had resigned human beings to acting as objective observers of a mechanistic and meaningless universe. A dead universe. The human mind, according to the determinists, was merely the by-product of brain chemistry. Chemical laws, the way the elements combine and interact, were formulated as complete and immutable truths. The elements themselves were seen as indivisible lumps of matter, devoid of consciousness, untouched and unaffected by the very consciousnesses seeking to understand how living minds can be assembled from dead matter. The logical conclusion of these assumptions and conceptions was that people are like chemical robots possessing no free will. No wonder the human race, during the Holocaust Century, had fallen into insanity and despair.

Holism had been an attempt to restore life to this universe and to reconnect human beings with it. To heal the split between self and other. But ultimately, over the centuries, holism too had failed. Over the three thousand years since the founding of Neverness, the professionals and academicians of the Order had mostly forgotten that holism should be a merging of theory and personal experience. They dwelt too deeply in abstraction and theory. The new theories that had given birth to holism – quantum mechanics, batesonian epistemology, general systems theory, cybernetics and information theory – had grown into elaborate, intricate systems representing reality with the language and symbols of the universal syntax. From the very beginning of holism, some viewed this reality as a cybernetic reality. Nature was seen as a network of programmable entities exchanging information, life as an information flow that terminated when the flow was cut off. The computer became a model for the mind and a metaphor of the universe. Indeed, the most dogmatic of the cybernetic holists regarded the universe as an actual computer, the mind as a set of programs run by this computer, or by its component units. Using Omar Narayama's universal syntax, the holists of the Order constructed a formal system, or science, that treated the individual mind as sub-programs of a universal algorithm. It was a brilliant, but ultimately alienating, way of conceiving the universe. Alienating because it resolved the self/other split in form only.

For example, the holists have canonized the infamous bell theorem of ancient quantum mechanics. They exalt the sublime properties of light, teaching that each photon in a pair of photons will 'remember' the polarity of its mate no matter how far in spacetime the two are separated. Matter is memory, the holists say. They teach that each person's body-mind is wholly connected, electron to electron, to the whole fabric of the universe. Each quantum event, each of the trillions of times reality's particles interact with each other every instant, is like a note that rings and resonates throughout the great bell of creation. And the sound of the ringing propagates instantaneously, everywhere at once, interconnecting all things. This is a truth of our universe. It is a mystical truth, that reality at its deepest level is an undivided wholeness. It has been formalized and canonized, and taught to the swarms of humanity searching for a fundamental unity. Only, human beings have learned it as a theory and a doctrine, not as an experience. A true holism should embrace not only the theory of living systems, but also the reality of the belly, of wind, hunger, and snowworms roasting over a fire on a cold winter night. A man or woman (or child) to be fully human, should always marvel at the mystery of life. We each should be able to face the universe and drink in the stream of photons shimmering across the light-distances, to listen to the ringing of the farthest galaxies, to feel the electrons of each haemoglobin molecule spinning and vibrating deep inside the blood. No one should ever feel cut off from the ocean of mind and memory surging all around; no one should ever stare up at the icy stars and feel abandoned or alone. It was partly the fault of holism that a whole civilization had suffered the abandonment of its finest senses, ten thousand trillion islands of consciousness born into the pain and promise of neverness, awaiting death with glassy eyes and murmured abstractions upon their lips, always fearing life, always longing for a deeper and truer experience of living.

And yet there have always been those little interested in the tenets of holism (or science, or any ism), those who have turned inward to listen to the exquisite rhythms of mind and blood. Holism, some say, is a failed mysticism, a mysticism without a heart, and so the ancient quest for a tao, or way of life, continues. Throughout all of history, dating back past Old Earth's ur-civilizations to the primitive shamans of the forests and deserts, seekers of this way have carried on an unbroken, hidden tradition, an evolutionary journey deeper into life. These remarkable women and men are the founts of energy that each society of humankind calls upon when its vitality has weakened and dimmed. The Order itself has always depended upon its seekers of the ineffable and the immanent: the secret grades of cyber-shamans, a few maverick pilots, the yogin branch among the cetics, of course, and the best of the scryers and remembrancers. This is ironic, perhaps even tragic. For this brilliant minority has always sought to transform the Order, while the Order – the old orthodox masters and lords with their cold hearts and stony faces – has appropriated its finest discoveries, sucked the life out of the most vital knowledge, and reworked its remains into the theories and formal systems of holism. The Order, grown rigid and ossified as old bone, in many ways has exacerbated the basic fault of human consciousness. The people of the Civilized Worlds have always looked to the Order for truth and, too often, they have been given instead the symbols of the universal syntax, artificial intelligence, computer simulations of reality, form over essence, formalizations of the infinite in exchange for life.

Fri Apr 13, 2018 12:29 am Re: Babylon Fri Apr 13, 2018 12:29 am Re: Babylon
Слушам См е тановата "Вълтава" (Vltava), вълнувам се, че през май ще я слушам на концерт, щото ме кара да настръхвам!, и си мисля как така на немски се казва Die Moldau :shock:
Дунав e Donau. Е, те имат и други странни названия, завършващи на -au.
Един чех пък се възмути на българското название Елба на река... Labe. Тя дори на немски е Elbe. Е, очевидно трябва източника да гледаме - Чехия, но... още по-очевидно по време на заемането на думата сме се взирали в друг език.

Wed Jan 30, 2013 10:01 pm Re: Да пробудиш драконче Wed Jan 30, 2013 10:01 pm Re: Да пробудиш драконче

Spoiler

С най-новата „Царска заръка“ – мож я дръпна от шаблона с е-книгите на Теллалов в poslednorog-а.

Тия последните съобщения май са за темата на „Царска заръка“. М?

Sat May 26, 2018 9:58 pm Re: Любимите компютърни игри Sat May 26, 2018 9:58 pm Re: Любимите компютърни игри
Accretion: Design by Landfill: A Longterm Strategy?

Чудех се какво точно ми убягва последните години сред triple A помията в гейм индустрията и защо всичко изглежда интересно, но всъщност е купчина боклук.

Горната дизайн философия ми показа голяма част от отговора.

Sat Feb 09, 2013 5:35 pm Re: Културни събития Sat Feb 09, 2013 5:35 pm Re: Културни събития
"Ммм", SLC :lol: Ама клипчето е от Студио 5 :lol: :D ;)

Бързам да ви кажа, защото пак съм много развълнувана.

13.2., 18.00 ч. , „ Забележителни следи - България “, 1 и 2 епизод = „Семейство Прошек“ и „Адолф Вацлав Коларж“, продукция на Чешката телевизия, 2012 г.
Лилавия салон на ЧЦ (Вход свободен) Филмите са с български субтитри.

Нещо ангелите се грижат за мен. Тигъра даваха, това повтарят... Кой знае какво още ме очаква!
Това са ~ половинчасови документални филми. Много са ми полезни и информацията в тях не е прекалено много, но все пак са наситени и с 1 гледане не става.

Thu Mar 07, 2013 1:06 pm Re: Тема за коректори Thu Mar 07, 2013 1:06 pm Re: Тема за коректори
Част 5: Разни

:?: Не откривам правило, което уточнява дали пишем „кафяви“ или „кафеви“. Като цяло – не откривам списък на думите с не променливо „я“.

19.2.3. Бройната форма се употребява след числителни бройни имена, числителни за приблизителност и след думите за количество колко, колкото, толкова, няколко(то) .
2 пътя, 3-4 случая, двайсетина варианта, толкова и толкова опита

19.2.3.1. Използва се обикновената форма за множествено число, когато с думите колко и толкова не се изразява количество.
Ох, колко примери ме чакат за мислене...
Толкова бунтове и промени – а аз тук граматиканствам...

19.2.3.2. Ако между числителното име (или думата за количество) и съществителното име, което може да има бройна форма, стои съгласувано определение, бройната форма се запазва.
При чикирнайсет различни типа дефиниции за „държавничество“ – естествено, че няма да стигнем до едни и същи изводи.

19.2.4. Съществителните имена, назоваващи лица, имат само обикновена форма за множествено число след числителни имена и думите за количество колко, колкото, толкова, няколко(то) .
трима човеци (* стандартната форма е „души“ ;)), няколко ученици

19.2.5. Съществителните от м.р. на съгласна, които функционират със значения както на предмет, така и на лице, имат бройна форма само в значението на предмет, например тип (лице и предмет), редактор (лице и компютърна програма), референт (лице и предмет), репродуктор (лице и уред), репрезентант (лице и предмет), саундмейкър (лице и предмет), офицер (лице и шахматна фигура), поп (лице и карта за игра).
Веднага се сещам за двама типове, които ще ми се заядат в новия запис при Григор.

19.2.6. Съществителни имена, образувани от числителни, като двойка, тройка, десетка, стотица и т.н., както и съществителни имена от типа на милион, милиард, дузина, чифт не изискват бройна форма на употребените след тях съществителни имена за м.р. от нелица.
десетки хиляди литри, стотици витражи, тройка попове, чифт кецове

28.5. Допуска се буквата s в края и в средата на имена от английски език да се предава със с или з .
Дикенс и Дикенз – Dickens , Чарлс и Чарлз – Charles ; Голсуърти и Голзуърти – Galsworthy

31. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика.
Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори.
Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.

32.1. [При предаването на собствени имена от чужди езици на български г]лавните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и на случаите, посочени в т. 32.3 и 32.4.
Булон сюр Мер – Boulogne-sur-Mer, Жана д'Арк – Jeanne d'Arc, Лаго ди Комо – Lago di Como, О'Лиъри – O'Leary, ...

32.3. С главни букви се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.
Бин Ладен (но: Осама бин Ладен ), Ван Гог (но: Винсент ван Гог ), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол ), Фон Майенбург (но: Мариус фон Майнебург )

32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с Мак.
Макдоналдс, Маккинли

32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.
Екс ан Прованс – Aix-en-Provance, Херк де Ста – Herk-de-Stad, Ростов на Дон – Ростов-на-Дону
:?: Не е ясно кои думи се водят „служебни“.

32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза и .
Хосе Ортега и Гасет и Хосе Ортега-и-Гасет – José Ortega y Gasset

38.6. С главна буква се пишат имената на следните културно-исторически периоди: Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс, Реформация, Романтизъм, Средновековие .

38.7. С главна буква се пишат имената на географски области и райони, образувани от други собствени имена.
Русенско, Казанлъшко, Черноморие, Лудогорие

-> Някои примери към правило 39.2.: „Пипи Дългото чорапче“, „Устав на Организацията на обединените нации“.

39.3. Когато съставно собствено име е перифразирано или съкратено, началната главна буква се запазва.

39.3.1. Когато съставно собствено име е съкратено до едносъставно собствено име, то също се пише с главна буква.
До Просветното министерство съм ходил точно веднъж – да си легализирам дипломата от Италия.
А в Здравното въобще не съм бил – даже не го знам къде е.
Като ни писне на кофата, ще щурмуваме Службата за езикови справки и консултации (или беше Служба „Езикови справки и коснултации“), и жална им макя...

41.12. Имената на езиците (естествени и изкуствени) [се пишат с малка буква.]
-> Включва „есперанто“, „паскал“, „джава“.

41.15. Наименованията на специалности и професионални направления, когато не са придружени от категоризираща дума[, се пишат с малка буква.]

41.15.1. Наименованията на учебните предмети [също].
английска филология, англицистика, маркетинг и реклама, фонетика на японския език; предмет български език и литература

42.4. Имената на марки, породи, сортове и др., употребявани за назоваване на предмети, продукти, екземпляри[, се пишат с малка буква.]
Робърт Фробишър плъзна пръсти по клавишите на ерарда .
Да, бе, разбрах: белият мерцедес те преследва. В живота...
Понечих да посегна към маузера... и се събудих.

42.5. Думите античност, възраждане, ренесанс, романтизъм, просвещение, средновековие [се пишат с малка буква]:

42.5.1. Когато не са първа част от съставни собствени имена.
Българско възраждане, Ранно средновековие, Италиански ренесанс , ...

42.5.2. Когато не са използвани като собствени имена.
Човешката библиотека е в постоянен ренесанс – да?

-> Някои примери към правила 42.7. и 42.9.: „адамова ябълка“, „брауново движение“, „евклидова геометрия“, „морзова азбука“, „питагорова теорема“, „ахилесова пета“, „дамоклев меч“.

51. С главна буква се пишат съществителни, прилагателни имена и местоимения, които се отнасят до Бог с изключение на случаите в т. 50.1. ( sic; всъщност е 51.1. )
Тоест и Светият Дух, и Светата Троица изобилстват от главни букви.

51.1. Във фразеологични съчетания съществителните Бог и Господ се пишат с малка буква.
Не дай боже да ги напишеш с главна!
Един господ знае какво ще ти стовари връз главата.

-> Интересни примери към правилата за пренасяне на части от думи на нов ред (65-66.): пре-дучилищен/пред-училищен, ра-зиграя/раз-играя, град-ски/градс-ки, пред-стои/предс-тои, ръковод-ство/ръководс-тво/ръководст-во, тран-скрибирам/транс-крибирам/транск-рибирам, студен-тство/студент-ство/студентс-тво/студентст-во, зо-ология/зоо-логия
:!: майс-ки (не: май-ски ) – това определено няма да го спазваме.

67. Инициалните съкращения не се пренасят.
-> Тук влизат „ЮНЕСКО“, „УНИЦЕФ“, „НАТФИЗ“ и т.н.

:?: Примери към правило 68.:
Един гледа сватба, друг
– брадва.
Не става ясно дали е задължително тирето да бъде на долния ред – или просто допустимо.

72.1.1. Съкращенията на мерните единици от международната система SI се изписват без точка и на кирилица, и на латиница.
м/m (метър), кг/kg (килограм), км/ч / km/h (километър в час), В/V (волт), Вт/W (ват), мин/min (минута), сек/s (секунда)

72.2.1. Ако в едно словосъчетание са съкратени всички думи, се допуска между тях да няма шпация.
м.р. и м.р. , ед. ч. и ед.ч. , пр. Хр. и пр.Хр. , д. т. н. и д.т.н. , т. нар. и т.нар. , и т. н. и и т.н.

72.3. При съкращаване на сложни думи (със слято и полуслято писане) съкращението се оформя с точка и дефис между частите им.
чл.-кор., лит.-крит. (литературнокритически), сев.-изт. (североизточен), сел.-стоп. (селскостопански), ...

73. Личните имена и някои други думи се съкращават по повече от един начин.
г. и гр. – град, г. и год. – година, с. и стр. – страница, в. и вр. – връх, б. а. и бел. авт. – бележка на автора, б. м. и бел. моя – бележка моя, р-л и р-тел - ръководител, лейт. и л-т – лейтенант, о. и о-в – остров, в. и в-к – вестник, с/ка и с-ка – сметка, ...

110.2.1. При отбелязване на дати, когато името на месеца е изписано с букви, и при означаване на години[, не се пише точка].
22 септември, 24 май, 3 юни т.г.
681 г.

112.5. Вътре в изречението след междуметия във функция на сказуемо [може да се употреби удивителен знак].
И те бух! във водата.

114.10. Допуска се употреба на дефис при обединяване на думи от свободно словосъчетание в смислова и графична цялост.
Самият индивидуален живот е едно такова пребиваване в социалността, в живеенето-с-другите.

131.3.3.1. Ако в изречение от пряката реч е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето).
– Струва ми се – промърмори той, – че направо се улях с тоя пост...

131.3.3.2. Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 131.3.3.1.
:!: В книгите на ЧоБи предпочитаме този вариант. Заради симетрията.

135.2.5. Не се удвоява затваряща скоба, когато заграденият в скоби израз завършва с друг израз в скоби.
Това правило никак няма да се хареса на някои хора (като програмистите (особено онези, завършили наскоро).

... La comedia finita. Ваш ред е да питате, да се възмущавате, да предлагате.

Wed Aug 22, 2018 10:37 am Re: Труд и творчество Wed Aug 22, 2018 10:37 am Re: Труд и творчество
VI НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ` 2018 С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „ПРИЯТЕЛСТВОТО В НАШИЯ СВЯТ“

Тема: Приятелството в нашия свят
Краен срок: 7 октомври 2018 година
Резултати: 1 ноември 2018 г.
Възраст: деца и младежи от 7 до 18 години от България и чужбина. Конкурсът се провежда в две възрастови групи за всички езици:Първа група – от 7 до 13 години Втора група – от 13 до 18 години. Възрастта на участниците се отчита към 1 ноември 2018 година.
Вид творба: есе
Изисквания: Есетата да са написани през 2018 година и да не са публикувани. Всяко есе не бива да надвишава 2 стандартни страници /формат А4/ с кегел 12 /размер на шрифта/. Да се пише правилно граматически и пунктуационно. Есетата се приемат на и-мейл адрес, придружени с информация за кандидата: трите имена на участника, дата и място на раждане, точен адрес, имейл, телефонен номер и име на учебното заведение, както и писмено съгласие на автора есето му да бъде публикувано в сборник. Есетата ще бъдат приемани на e-mail: teen_stzagora - в - abv.bg
Награди: ? Най-добрите есета ще бъдат публикувани в сборник.
За повече информация: 042/62 69 00; 0886 363 014 - НЧ "Родина-1860" и 0899425503 - Димитър Никленов

Fri Mar 29, 2013 9:12 pm Re: Песента на ханджията Fri Mar 29, 2013 9:12 pm Re: Песента на ханджията
Откъс първи

... и светкавичната реакция на Ана Хелс :

Една магична история, изпълзяла изпод кълба непрогледна мъгла, водена от мелодия отвъд живота , водеща към дълбините на смъртта , и по-далече…

Всичко започва в едно пасторално селце, дало ненавременна жертва – половинка на огромна любов. Писъкът на болката привлича своите и чуждите, един недовършен дух изпълзява изпод дверите на тъмнината, и тръгва на пътешествие без смисъл, с неясен спътник без минало и преследвач идващ точно от отминалите дни. Странните пътешественици се увеличават, и намират своя пристан в крайпътен хан, който не ги приема с отворени обятия, но отваря сърцата на обитателите си към външната страна на бледия ден, канейки нощта и липсата на тъмнина в магията да се приютят под самотния покрив, подсланял хиляди пътници, но не като тези. О, не, не и като тези… И безкрайната истина за завинаги изгубеното и никога ненамереното започва своя танц пред очите на читателя, който освен да чете със широко отворени зеници и притаен дъх, всъщност няма избор друг никакъв.

Бийгъл е абсолютния майстор на думите, и дори тъжната ми среща с Тамзин не ме разубеди съвсем в чародейството на изреченията, вълшебството на ритъма, магията на писането, който този човечец владее до връхчетата на пръстите си. Светът на Ханджията и неговите гости е абсурден, неясен, едва загатнат, и въпреки това толкова цветен, жизнен и ухаещ на истинско, че сякаш вади у теб спомени за нещо твърде отдавна незапомнено, но винаги търсено неслучило се минало, в което ти се иска да си живял. Героите изплуват от мрака и не вървят пряко към обичайните пътеки от светлина, а по-скоро се крият в сенките, водени от закони и обещания, които отдавна са престъпили, но въпреки това биват изпивани вътрешно от желание да спазват. Три жени, три магьосници, три самодиви от някакъв специален бийгълски тип, се вмъкват в живописната сравнително спокойна картинка на едно загубило се във времето място, преобръщат го из основи, преоткриват самите себе си, и на всичкото отгоре докато правят това, дори не са истинските главни герои в картината. Представете си изображение, което крие динамиката на смисъла си на далечен заден план, докато на преден танцуват фигури, просто създадени да изпиват интереса само и единствено към себе си. Две картини в една, две книги в една, болезнено събрани от съпричастността към загубата и смъртта. И когато си мислиш, че всичко вече ти е ясно, и имаш някакъв енд, пък било то и съмнително нарицан като хепи, изведнъж кулмнацията на истинската история те бухва в носа, и всичко започва отначало, дори и след последната бяла страница, там някъде в главата ти.

То е ясно, че точно тази книга е безкрайно трудна за описание. След прочита и мога да се закълна , че съм чела поне няколко коренно нееднакви книги едновременно , създадени от различни автори, писани в различни времена, с идеи съвсем противоположни, даже противоречащи си на всяко едно ниво и осъзнаване. Богато изживяване по толкова учудващо много и неочаквани начини, че всяка гледна точка, меняща се с летописна прецизност и уважение към ритъма на времето, те изпълва с усещането за още един отворен прозорец, и понякога за още една затворена врата във света зад присвитите в недоверие очи. Шепи от улики към несъществуващи престъпления, нишки на загадки, които просто не търсят своето решение, капки идеи, които попиват и се раждат седмици след последните авторови думи. За мен е огромна чест да обявя, че Чобитите са се заели с този проект от години, и надявам се същият да види бял свят съвсем скоро. Защото преводът ще е съвсем друг свят от оригинала, а думотърсача в мен гори точно за такива измерения на необяснимото и красивото. Това е кауза , достойна да бъде подкрепена от ценителите на истински важното богатство в живота на един мислещ човек – а именно да се взира с неуморно любопитство зад изящно гравираните двери на ума на един гений на словото и да поглъща световете, създадени с брилянтно чист творчески импулс. Аз подкрепям всички радетели на истински добрите и ценни за читателите книги, направете го и вие – ето тук ще откриете как : http://choveshkata.net/blog/?p=3449

Аз съм... поласкан? Окрилен? Възпламенен?

Ммммм! :mrgreen:

Thu Sep 20, 2018 3:01 pm Re: Не-културни събития Thu Sep 20, 2018 3:01 pm Re: Не-културни събития
По покана на Вихрен Митев от фондация „Екологичен манифест – МанЕко“:

Премиера на филма „Пазители на Земята“

Сряда, 26 септември 2018 г. от 19:30 ч. до 21:30 ч.
Кино „Влайкова“

Guardians of the Earth е с премиера за България.

Данни за филма:
Пазители на Земята
Guardians of the Earth
Австрия / Германия, 2018, 1 ч. 26 мин
Режисьор: Филип Антони Малиновски
Участват: Ал Гор, Арнолд Шварценегер, Кристина Фигерес, Джон Кери, Доналд Тръмп, Лоран Фабиюс и др.
Анотация: След 21 години неуспешни преговори на ООН за климатичните промени 195 държави (20 000 делегати) се срещат на частно летище в северната част на Париж, пазени от военни, за да направят последен опит да спасят планетата.

Guardians of the Earth показва сложния и изморителен процес по изработването на споразумение по време на климатичната конференция в Париж (COP 21) през 2015 година. На нея представители на 196 страни заседават в продължение на 12 дни почти денонощно, за да се договорят за допустимите нива на глобалните емисии на парникови газове.

Филмът акцентира върху огромните усилия и постоянство, които са необходими на делегатите, за да осъществят своите цели. Макар и да постигат успех, филмът поражда и много въпроси - искрени ли са усилията им, на достатъчно високо ниво ли се решава въпросът, за да сме сигурни, че държавите ще следват приетото споразумение, нужно ли е да се вземат мерки или проблемът може да се разреши и по друг начин?

ВХОД*: 5 лв за възрастни / 3 лв за ученици, студенти и пенсионери (заплаща се един час преди прожекцята - молим ви да дойдете малко преди нея!).
*Със заплащане на таксата за вход вие подпомагате бъдещата дейност на фондацията. Събитието не се прави с цел печалба. Всички средства, събрани от прожекцията, ще бъдат пренасочени към благотворителни дейности.

Ако някой иска да гледа филма, моля да ми пише личен мейл най-късно до вторник, за да се опитаме да идем заедно.

Tue Apr 23, 2013 9:07 am Torment: Tides of Numenera Tue Apr 23, 2013 9:07 am Torment: Tides of Numenera
В очакване:

Torment: Tides of Numenera

Кампанията в Kickstarter

Castoff's Labyrinth

... What does one life matter?

And how will this journey alter ours?

Sun Nov 25, 2018 12:24 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Nov 25, 2018 12:24 pm Re: Любимите компютърни игри
Излезе програмата на първи семестър от магистърската програма „Дигитални медии и видео игри“ . Цялото нещо ще продължи от 26 ноември до 16 декември .

Сега гледам и мисля дали мога да се намъкна някъде...

- - -

Видеозапис от „За ползата от видеоигрите“ , дискусията на 7 ноември

Моето включване започва в 1:21:22. Дали ще ви усмихне? ;)

Fri Dec 21, 2018 12:58 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Dec 21, 2018 12:58 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Покрай среща-разговор в Полския културен институт тази вечер, с любимия ми Георги Господинов и трима прекрасни съпътстващи го творци - преводачите Крум Крумов и Северина Плачкова, и полонистката доц.д-р Диляна Денчева, се вдъхнових да споделя тук, че сборник стихотворения на Господинов, заедно с неговата "Физика на тъгата" са издадени на полски. Преводът на стихотворенията е дело (подарък, както сами го нарекоха, защото това Господинов не може да бъде преведен, а само предаден с усещането и отражението на стиховете му върху превеждащия творец) - на младите прекрасни Крум Крумов и Северина Плачкова.
Много зареждащо и въздигащо беше това събитие. Защото в него всеки докосна и откри нови усещания, прочит, споделеност за поезията на Георги Господинов, наслади се на несигурността, която остава той за възприятието на всеки, лично и различно. Сподели как сам е станал свидетел как два прочита от различни люде на негово стихотворение, (при)дават различен смисъл на написаното.
Стихотворението с такъв възможен прочит е "Йоан" и само живото изпълнение на Господинов и посочване на жена/жени сред публиката, помогна да се хване по-лесно какви са двете възможности. Очите много със сочеща ръка говорят :)

Йоан

Нагазил до кръста в реката любовна
посрещам изпращам
посрещам изпращам
Ти ли си тази
Ти ли си тази
Ти ли си тази
дето има да идва

Или друга да чакам

*****

Любовно

Ти си топчето в моята супа
Аз съм квадратчето на покривката
Ти си солницата дето не пуска
Аз съм оцетникът в края на масата
Ти си мушицата винена в него
Аз съм Бьоф Строганов покрай празник
Ти си горчицата гор-чи-ца след празника
Не прекалявай с горчицата скъпа
Не прекалявай с горчицата казвам

Аз съм стомахът на твоята язва

*****
И ако някой четящ тук му е фен, наживо бих разказала, а и споделила нелоши записи с телефона ми
И да се посмеем заедно на основния въпрос, който му е задала полска преводачка за "Любовно"-то

Tue May 21, 2013 11:53 am Re: Упражнения по мислене Tue May 21, 2013 11:53 am Re: Упражнения по мислене
@Кал
Това, Копнежа е хубаво, но е конкурс и (вярно, че се публикуват сега) не се публикуват текстовете. Това, което аз предлагам, важното при него е това, което има да каже човека, не колко е добър или дали е спечелил. Да се чуят гласовете на четящите хора за книгите и за четенето. Мисля се връзва с ЧоБи като мрежа на читатели-писатели.

Fri Jan 25, 2019 10:53 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Jan 25, 2019 10:53 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Да се включа и аз по казуса. В СУ едно време ни набиваха в главите, че като не харесаш нечий вариант (в онзи случай за превод), трябва да предложиш свой. Иначе си е чиста проба заяждане. Та оттам ми е останал навикът винаги да давам мои идеи - от който обаче в случая трябва да се отърва, защото вече не съм в учебна среда. Oh well.

Сега и един въпрос по упражнение 3:
Голяма част от предлаганите редакции, по обясними причини, са за краткост, тоест съкращения. Приемането им поставя два проблема: не се вижда какво е изтрито (т.е. за коя дума точно и двете страни са съгласни, че е излишна, а това според мен е важно), и трябва да се озеленяват все околните знаци, защото конкретното нещо го няма. Накрая се получава текст с безразборни зелени петна... или поне така си го представям. :) Пропускам ли нещо?

Fri Jun 21, 2013 2:20 pm Re: Ще правим ли игра? Fri Jun 21, 2013 2:20 pm Re: Ще правим ли игра?
Това не зная дали го знаете:)

Kickstarter - a new way to fund creative projects :

http://www.kickstarter.com/hello?ref=nav

http://www.kickstarter.com/discover/cat ... ef=sidebar (проекти само за игри)

Spoiler

И аз съм за.

Wed Dec 06, 2017 9:21 pm Re: Добрите образци Wed Dec 06, 2017 9:21 pm Re: Добрите образци
More descriptions:

[quote="In "Dust," Daniel José Older"]Dravish nods, trying to affect a meaningful glare but only getting a half-smirk peeking out from somewhere beneath his handlebar mustache.[/quote]

I exhale a ringlette and take in her face. It hasn’t changed much since the academy days. Maya has three moles reaching like Orion’s belt from the edge of her mouth to her right eye. That’s the eye that’s always squinting, just a little bit, like she doesn’t quite believe you. It’s the gap between her two front teeth that gets you, though. You can’t miss ‘em, those big ol’ teeth, and whenever she lets that grin loose, the gap reaches out to you and says hi.