choveshkata.net

Mon Nov 17, 2014 3:02 pm Re: Не-културни събития Mon Nov 17, 2014 3:02 pm Re: Не-културни събития
22.11. - среща в соц. център Аделанте

THE HIDDEN COST OF PATRIARCHY – ПРОЖЕКЦИЯ НА ЛЕКЦИЯТА ОТ Д.БЪНДОК

English below.

В свят, в който все по-малко чуваме за сексизма и все повече за това как мъжете и жените са равни, не е трудно да видим, че това е далеч от истината. Мъжете все още доминират всички сфери в обществото – политика, спорт, технологии, наука и т.н. – навсякъде мъжът е в по-висока позиция независимо дали това значи по бройка или йерархично. Дори в ‘егалитарна’ Европа жените получават средно 16% по-ниски работни заплати от мъже на същата позиция. Стереотипите за това как една жена трябда да изглежда, да говори, да се държи работят с пълна сила. Случаите на сексуални посегателства, домашен тормоз и насилие над жени са върхови. В активистските среди това не прави изключение. Затова искаме да ви предложим този ‘плесник’ от Джени Бъндок, който представя ситуацията отблизо и от опит.


The Hidden Cost of Patriarchy прожекция на лекцията от Д.Бъндок
В лекцията си, Джени Бъндок говори за това какво е да си жена в силно мъжко доминираното движение за права на животните в Северна Америка. Обсъжда паралели между тези нейни преживявания с опитът й в хардкор сцената и феминисткия активизъм. Дръзка и рязка в критиката си към сексизма и мизогинията, тя дава насоки как да се реагира при такова отношение. Освен това предлага съвети към мъжете в активистки общности и обсъжда отговорността на общността при случаи на сексуално посегателство.

След филма ще има модерирана дискусия по темата.

Призоваваме хората да не консумират алкохол преди дискусията!

Очаквайте сладкиши и други вкусотийки!

Дисклеймър: Филмът съдържа моменти, в които се засяга темата за изнасилване и сексуално посегателство.

език – английски

субтитри – български

времетраене – 64мин.

Събота, 22.11 от 18:30ч.

Вход свободен

————————————————————————-

We will be screening ‘The Hidden Cost of Patriarchy’. After the film we will have a facilitated discussion about the content of the film, and of patriarchy. It is encouraged that people do not start drinking alcohol until after the discussion. There will be vegan cake & treats! In this film the speaker Jennai Bundock talks about her experience of being a woman in the very male dominated animal rights community in North America. She draws parallels with her experiences in the hardcore music community, and contrasts with her experience in the feminist activist community. She is blunt with her criticisms of sexist and misogynistic behaviour, and explains how to respond to that behaviour when it arises. She offers advice to men in activist communities and discusses community accountability around incidences of sexual assault.

*Content note: This film discusses sexual abuse and rape.

Start: 6:30p.m.

language – english

subs – bulgarian

duration – 64min.

Free entry!

Tue Dec 02, 2014 4:23 am Re: Не-културни събития Tue Dec 02, 2014 4:23 am Re: Не-културни събития
Сега в събота от ресторанта с хорАта събрах капачки, защото ще има специално събиране в чешкия център ! Не мога да не си предам досегашните капачки точно там! Те само това са чакали.
По принцип имам чувството, че (почти) всички опаковки, които събирам, един ден ще си дойдат на мястото. В дадени моменти масово влизат в употреба.
Та... когато почна скучната музика, плъзнах по близките маси и обирах от изпитите бутилчици вода (за всеки по 2...). Долу-горе половината бяха изпити. Обрах от три маси и нещо май. Вкъщи преброих 50 капачки и едно самотно пръстенче. Като си помисля още колко е можело да събера... Масите бяха много. Повече от 10. Дори може би поне 12.

Още се кумя на капачките от Пиринско на Емил. Имат красиви кончета и може дама да се направи с тях. Или нещо друго. Но трудно ще се изреже кръгчето с картинката по такъв начин, че да е естетично.

С леля ми сме събрали близо килограм капачки. Имали още.

Sat Jul 04, 2020 2:48 pm Re: Коренуване: Невидена река Sat Jul 04, 2020 2:48 pm Re: Коренуване: Невидена река
Относно имената и все пак "Чърчил" бих искала да споделя, че изпитвам известно мечтание някой ден книгата да стигне до Морски. Не защото пее за жаби, а понеже на света има не двама, а ТРИМА :shock: :shock: :shock: Мировци със сходен поглед. Двама от тях са музиканти, третият е почитател, но знам ли – може да не е само потребител на музикалното изкуство. Двама от тях имат и нещо общо в разсъжденията, за третия не мога да знам, не го познавам.
Морски, както може би ви е известно, се върна от дълъг гурбет през не много голяма вода, но все пак вода. Познато да ви е? В GB е бил.

Веднъж до Варна занесох първата Мина, за да я подаря на Теодосий след негов концерт, понеже той се споменава вътре. Не му издадох причината, но ми благодари, а може и по бузата да ме е целунал. Има такъв благодарствен навик освен ръкостискане и искрено кимване.

Та подарих тая причудлива пролет Мировата книга на познатия ми дивен Миро от кооператива. Звучно се впечатли, че имало link, на койдо да слуша, докато чете. Не знам дали е прочел, но смятам, че книгата трябва да си я има. Мирова е.

Книгите радват хората.
По финансови причини все по-рядко ги подарявам, но и защото уважавам правото на всеки сам да определя какво чете и с какви книги разполага. Все пак знам колко е тежко човек да е заринат.

Fri Dec 12, 2014 5:56 pm Re: Как го правят другите? Fri Dec 12, 2014 5:56 pm Re: Как го правят другите?
Петър Тушков: Как четат професионалистите – или поне се опитват

Специално ви препоръчвам частта „Как трябва да изглежда един ръкопис“.

Mon Dec 29, 2014 7:48 pm Re: Не-културни събития Mon Dec 29, 2014 7:48 pm Re: Не-културни събития
30 декември, вторник, 11.00 ч. - за любопитните и любознателните, които не се плашат от снега

В играта „За какво ни е геологията?” децата ще видят развитието на човечеството, преплетено с усвояването на минералните богатства. Ще подредят различни скали и минерали според последователното им откриване от хората като сечива, минерални пигменти, огниво за разпалване на огън, материали за първи статуетки, за предмети от бита или за строителство, както и като задължителна добавка в храната на всеки. Ще научат кои са първите руди на зародилата се по нашите земи най-ранна металургия, кога започва употребата на изкопаеми горива, как постепенно количеството и разнообразието на суровините нараства, а животът ни вече е невъзможен без тях. Както са го правели и древните хора, децата сами ще сътворят своя пещерна рисунка с минерални бои и ще получат искри от пирит. Ако все още не са се изморили, накрая всеки може да продължи да търси вече познатите му минерали във витрините на музея.
Национален музей „Земята и хората”

1421 София, бул. „Черни връх” 4, метростанция „Европейски съюз”
тел. 02 865 6639, 02 866 1457

Mon Jan 05, 2015 6:29 pm Re: Маде ин Бг: книгоиздаване Mon Jan 05, 2015 6:29 pm Re: Маде ин Бг: книгоиздаване
В „Дневник“ се завихри дискусия покрай новосъздадения Национален център на книгата и някои размисли на Светлозар Желев .

Коментарите ме запалиха да добавя един мини-анализ:

По въпроса какво взимат книжарниците съм събрал опит и размишления тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4712

По въпроса дали „пиратските сайтове“ пречат на електронните книги или родните автори даже няма да коментирам. Тия цифри за Николай Теллалов говорят сами за себе си:

http://choveshkata.net/blog/?p=1531

(Това са пари, които отиват ДИРЕКТНО при творческия екип на една книга: автори, редактори, коректори, художници, оформители. И преводачи, ако е чужда.)

От 2010-а досега чакам някой да ми представи доказателства В ЦИФРИ, че безплатните онлайн („пиратски“) издания подбиват продажбите на съответната книга.

Додо, и аз благодаря за разсъжденията! Не съм съгласен само, че нямаме автори на световно ниво – имаме, но не си ги знаем; и не им помагаме да се доразвиват и чуват. По-горе споменах Николай Теллалов – разгледайте неговото „Слънце недосегаемо“, което е ГОЛЯМ роман, от ранга на „Време разделно“ или Талевата четирилогия:

http://choveshkata.net/blog/?page_id=692

Или вижте „Кастинг за месия“ на Петър Делчев (който обаче страда от недоредакция).

Най-тежко в момента ни липсват:

а) художествени редактори

б) преводачи КЪМ чужди езици

в) умели популяризатори/литературни агенти.

С Човешката библиотека се опитваме да попълваме всяка от тия празнини, но сме малко на брой и всеки от нас го прави като доброволец, в добавка към платената си работа. Фондация „Елизабет Костова“ също полага усилия. И... има ли някой друг?

Tue Oct 13, 2020 7:48 pm Re: Българска литература извън България Tue Oct 13, 2020 7:48 pm Re: Българска литература извън България
Наскоро Петър Кърджилов ни уведоми за публикуването на втория том от книгата си „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите” / „The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans” , публикувана от научно издателство „Кеймбридж“/ Cambridge Scholars Publishing. По-долу предлагам кратка анотация.
Във втория том продължава увлекателният разказ за двамата
кинооператори, изпроводени на Балканите от американския филмов продуцент Чарлс
Ърбан, установил в началото на XX век компанията си в Лондон. Първият от тях,
англичанинът Чарлс Райдър Нобъл, заснема през 1903 и 1904 в България цели 38
„кинематограми” (кратки филми с времетраене от 1 до 4 минути). Вторият,
шотландецът Джон Маккензи, прекосява през 1905 със своя биоскоп Хърватия, Черна
гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния. Така, благодарение на
двамата британци, на полуострова биват осъществени първите поредици от филми,
отразили природните дадености, историческите и археологическите паметници,
архитектурните забележителности, културните традиции, етнографските особености на
региона, както и някои от проявите на тогавашния обществен живот там. Книгата
предлага едно вълнуващо пътуване „През Дивата Европа”, проследява удивителните
приключения на своите „главни герои”, а и техните жизнени пътища – до самия им
край. Затова тя представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като
криминален роман, запазвайки същевременно статуса си на уникален научен труд,
предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино,
специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в колежи и
университети, студенти и ученици… Книга за всички, които, независимо от възрастта
си, обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.

Fri Feb 13, 2015 1:28 am Re: Аниме-й! Fri Feb 13, 2015 1:28 am Re: Аниме-й!
Поне на ufotable F/SN-то ли сваляш? Щото другото май е всеобщо мразено.

По-скоро опитай Fate/Zero, Urobutcher е по-смешен от Nasu. Пък и вече имаш идея от играта, все пак, та прелюдията ѝ няма да ти увисва във въздуха.

Fri Dec 18, 2020 6:19 pm Re: Share the Joy Fri Dec 18, 2020 6:19 pm Re: Share the Joy
Asimov's Magazine, personal rejection:

Dear Elena,

Thank you for letting me see "A Winter Census of Vampires." The story is very well done , but I’m afraid it’s not right for Asimov's. I look forward to your next submission.

All best,

Sheila Williams, editor
Pronouns: she, her
Asimov’s Science Fiction
http://www.asimovs.com

Mon Feb 23, 2015 10:54 pm Re: Труд и творчество Mon Feb 23, 2015 10:54 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс „Словото на младите“ за таланти в различни области на изкуството
Тема: свободна тема
Възраст: За деца и младежи до 25 години включително
Краен срок: до 10.03.2015 г.
За повече информация.

тук ---->http://kulturni-novini.info/news.php?pa ... 0833&sid=7

Mon Mar 22, 2021 2:31 pm Re: Мирослав Моравски Mon Mar 22, 2021 2:31 pm Re: Мирослав Моравски
Ще си донапиша и другите неща, че не издържам.

– Рамкиращата мелодия е перфектна! А "Бела мома бродница" е гениална песен + началният шепот. Новото начало на "Май" също е супер.
– Довършвай изразите, изреченията, мисълта. Когато героят пита или забелязва нещо, отговаряй, не го забаламосвай смотолевено и с "абе... / по-добре да не ви разправям". Също така Благун реагира по почти еднакъв начин на безброя пъти, когато му нареждат да продължава да свири. Преди не беше така. А и по доста еднакъв начин му казват и крещят да свири.
– "влизаме във това" – изказ за място [не си спомням Мирово представление с толкова много неточно/неелегантно изречени и недоизказани неща]; също казваш, че ненадсвирените влизат – само музикант може да разбере, че прекъсват Благо с музика, иначе не би било коректно спрямо портата и пазенето
– Трябва да е ясно/да се усеща, че знаеш какво ще свириш. Героят може да не знае, но ти трябва да знаеш.
– правяницата - пръчица през лицето на Сребра; коприва в лицето на Диман - и двете преди бяха различни – няма лошо, просто трябва да има окончателност какво се прави и какво се случва
– накрая на поляната - "събраха се още няколко човека" – не са няколко, а са общо четирима хората заедно със Сребра - там не отива кой да е и не се появяват нови след Филип и Пейо.
- "Македонско девойче" и "Ружа цвете" бяха по два пъти

Почти всичко от изброените несъвършенства предполагам, че се дължи на напрежение. Все пак е важно да се знае, че си личи, когато случките станат много.
Може би трябваше да се преместя – Милена прекалено много щракаше с тоя фотоапарат. Надявам се да/Знам, че ще си струва, все пак от премиерата на Невидена река имам неземни мои снимки от нея. Но сега беше като картечница :roll:, едва не получих некой нервен тик от тоя зв шум.

И поканата, за която не знам кога щях да разбера:
23 април, 21:30, ЖилМор СекстЕтика - КонцертъТ в Три уши
Пили ли сте? Спокойно, не сте, пък и да сте - не е от пиенето... всичко се случва наистина!
Приятели, стискайте палци, калци, подкови, китари, и копита на магаре!
Първото участие на живо на ЖилМор Секстет по новото етноброене идва към вас хвърлило боб, глог и верига,
съгласувано с календара на маите, часовника на бай Тошо, и разписанието на товарна гара Сусурлево!
Приятели, ще свирим за вас по всички начини! Този концерт ще бъде своеобразен хибрид, ни риба, ни рак, живосмешение от стрийминг, скрийминг, и неспиринг изобщо - отново пълен миш-маш като целия ни живот... пък и като музиката ни.
В превод на български горното ще рече, че в Три уши ще свирим на живо, ще ви очакваме на живо, ще пием и купонясваме на живо! Освен това ще излъчваме и на "живо", демек по талавизора.
Ще представяме видеото на следващата песен от втория ни албум, ще представим всичките си нови песни, ще представим часовника на Светльо, новият бас на Митака (с Делян), ще си представим какво ще е когато всеки ден ще може да си ходим по концерти и най-вече ще се представим добре... на бара.
Много ще се радваме да ви видим на ръка разстояние!
Живи.
Ама наистина.
До 23-ти април, приятели!
https://www.youtube.com/channel/UC5_CmIeOA2-qzOaNeO5gkjA/videos
https://gaidaplayer.com

Mon May 17, 2021 12:09 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction Mon May 17, 2021 12:09 pm Re: ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction
Rachel Cordasco's review on Speculative Fiction in Translation

(...) There really is nothing like reading an anthology filled with unfamiliar authors, only to eventually realize that some of those authors are now on your All-Time Favorites list. I intend to read everything I can by Zdravka Evtimova and Valentin Ivanov, for example.

(...) The “science fiction” category offers readers a dizzying array of settings, styles, and characters: time-traveling Worldcon attendees, an American tasked with painting an asteroid black, a weather inspector, the poet Virgil, and many others. Stories that stood out include Elena Pavlova’s “Love in the Time of Con Crud” (2017; tr. by the author and Kalin Nenov 2019), Svetoslav Nikolov’s “Virgil and the Water” (1990, tr. by Radoslav Genchev, Lora Petrova, Kalin M. Nenov, and Vladimir Poleganov 1990), and Aleksandar Karapanchev’s “The Empty Room” (1978, tr. by ? 2004). In Pavlova’s story, one woman must travel back through time in order to stop an epidemic that has broken out at the Worldcon in Helsinki and leads to two devastating wars. Also involving time travel, Nikolov’s “Virgil and the Water” is a fascinating take on the life of the poet Virgil, who turns out to be a bio-robot from another galactic civilization sent to Earth to study the aqueducts and their contribution to the fall of Rome (lead poisoning). Karapanchev’s apocalyptic “The Empty Room” imagines a planet whose environment has been nearly destroyed and its citizens experience Nature via holodeck-like systems in their apartments. The increase in demand for these Nature experiences, though, puts more pressure on the system than it is able to handle.

Of the “fantasy and magical realism” selections, I was especially impressed by the stories about dragons–i.e. the excerpt from Nikolay Tellalov’s To Wake a Dragon (1998, tr. by Kalin M. Nenov, ed. Petar Ruevski, Ilka Chechova, Tsvetomira Dimitrova, and Daniel Bensen) and Genoveva Detelinova’s “The Dragon and the Orange Juice” (tr. by Kalin Nenov 2017). Dragons play an important role in Bulgarian folklore, with the dragon/zmei at times described as a serpent-like creature with four legs and bat wings and at others as a half-man, half-snake; it is often a benevolent guardian. In the excerpt from To Wake a Dragon , we read about a young man who is enjoying a vacation with his friends, but when he accidentally falls into a gorge, he discovers and then winds up freeing a dragon-girl from her stone prison. “The Dragon and the Orange Juice” is a humorous, fast-paced story about a wizard who can only save his father from a dragon by moving through time. Other stories in this category imagine a school for gifted and magical children, a girl born of a fairy and a devil, a town where the wind blows away all of its inhabitants’ words and thoughts, and more.

The “avant-garde speculative fiction” section includes Evtimova’s surrealistic “Impossibly Blue” (tr. by the author 2011) and “Wrong” (tr. by? 2009), and Yancho Cholakov’s “Asked the Soldier, ‘Who Called Me?'” (tr. by Kalin Nenov 2013). Both “Impossibly Blue” and “Wrong” seamlessly blend magical realism with a hint of the sinister: in the former, a woman believes that she hears a world being typed by a man on the “other side” of a blank piece of paper; while in the latter, a depressed and irritable woman meets the man whose manuscript she must translate (though she despises it) and finds out that his car only moves forward if either the driver or passenger is happy. Cholakov’s “Asked the Soldier” is a heady mix of futuristic weapons and Mesoamerican sacrifice in a warped alternate world.

Fri Aug 13, 2021 5:38 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Aug 13, 2021 5:38 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of Are We Smart Enough to Know How Smart Animals Are? :

This book is too rich and diverse to sum up in a single paragraph, but if there's one lesson I will take from it, it is: For animals and humans, cognitive abilities run along a scale. It is never a case of "we have this, and animals don't"; it is "species X has this to the extent Y--as far as we can tell from our current observations." That in itself is a giant step toward humanity's next, more caring, more empathetic version.

A few favorite passages:

~ Haha, behaviorism:
Behaviorism was (...) saying that behavior is all we have to go by and that internal processes can be safely ignored. There is even a joke about its complete reliance on external cues, in which one behaviorist asks another after lovemaking: “That was great for you. How was it for me?”

~ Horses, our *wink* cousins:
The black stallion was known in German as Kluger Hans , translated as Clever Hans, since he seemed to excel at addition and subtraction. His owner would ask him to multiply four by three, and Hans would happily tap his hoof twelve times. He could also tell you what the date of a given weekday was if he knew the date of an earlier day, and he could tell the square root of sixteen by tapping four times. Hans solved problems he had never heard before. People were flabbergasted, and the stallion became an international sensation.

That is, until Oskar Pfungst, a German psychologist, investigated the horse’s abilities. Pfungst had noticed that Hans was successful only if his owner knew the answer and was visible to the horse. If the owner or any other questioner stood behind a curtain while posing their question, the horse failed. It was a frustrating experiment for Hans, who would bite Pfungst if he got too many answers wrong. Apparently, the way he got them right is that the owner would subtly shift his position or straighten his back the moment Hans reached the correct number of taps. The questioner would be tense in face and posture until the horse reached the answer, at which point he would relax. Hans was very good at picking up these cues. The owner also wore a hat with a wide brim, which would be down as long as he looked at Hans’s tapping hoof and go up when Hans reached the right number. Pfungst demonstrated that anyone wearing such a hat could get any number out of the horse by lowering and then raising his head.

Some spoke of a hoax, but the owner was unaware that he was cuing his horse, so there was no fraud involved. Even once the owner knew, he found it nearly impossible to suppress his signals. In fact, following the report by Pfungst, the owner was so disappointed that he accused the horse of treachery and wanted him to spend the rest of his life pulling hearses as punishment. Instead of being mad at himself, he blamed his horse! Luckily for Hans, he ended up with a new owner who admired his abilities and tested them further. This was the right spirit, because instead of looking at the whole affair as a downgrading of animal intelligence, it proved incredible sensitivity. Hans’s talent at arithmetic may have been flawed, but his understanding of human body language was outstanding.

~ Primates aren't the only tool users:
In an aviary at Oxford University, Betty [the crow] was trying to pull a little bucket out of a transparent vertical pipe. In the bucket was a small piece of meat, and next to the pipe were two tools for her to choose from. One was a straight wire, the other a hooked one. Only with the latter could Betty get a hold of the bucket’s handle. After her companion stole the hooked wire, however, she faced the task with an inappropriate tool. Undeterred, Betty used her beak to bend the straight wire into a hook so as to pull the bucket from the tube. This remarkable feat was a mere anecdote until perceptive scientists systematically investigated it with new tools. In subsequent tests, Betty received only straight wires, which she kept subjecting to her remarkable bending act. Apart from dispelling the “birdbrain” notion with which birds are unfairly saddled, Betty achieved instant fame by giving us the first laboratory proof of toolmaking outside the primate order. I add “laboratory,” because Betty’s species in the wild, in the Southwest Pacific, was already known for tool crafting. New Caledonian crows spontaneously modify branches until they have a little wooden hook to fish grubs out of crevices.

~ My jaw literally dropped at the story of Alex in Chapter 4: an African gray parrot, who can count and tell apart colors--all in a human language.
Irene set out to test Alex’s capacities more systematically by placing a few differently sized items (such as pasta pieces) under a cup. She’d lift the cup up for a few seconds in front of Alex, then put it down again. After this she would do the same for a second cup, then a third. The number of items under each cup was small, and sometimes there were none. After this, with only the three cups visible, Alex would be asked “how many total?” Out of ten tests, Alex mentioned the correct total eight times. The two that he missed, he got right the second time he heard the question. And all this in his head, because he couldn’t see the actual items.

~ On the strategies of delayed gratification:
Most fascinating are the many ways in which children and animals cope with temptation. They are not passively sitting and staring at the object of desire but try to occupy themselves by creating distractions. Children avoid looking at the marshmallow, sometimes covering their eyes with their hands or putting their head into their arms. They talk to themselves, they sing, they invent games using their hands and feet, and they even fall asleep so as not to have to endure the terribly long wait. The behavior of apes is not so different, and one study found that if given toys, apes are able to hold out longer. Toys help them take their attention off the candy machine. Or take Griffin [an African gray], who about one-third through one of his longest waits threw the cup with cereal across the room. This way he didn’t have to look at it. On other occasions, he moved the cup just out of reach, talked to himself, preened himself, shook his feathers, yawned extensively, or fell asleep (or at least closed his eyes). He also sometimes licked the treat without eating it, or shouted “Wanna nut!”

~ Octopuses are truly amazing, especially given their short lifespans. Two examples:
Tied to the immense predation pressure under which these animals live is their ability for camouflage. Perhaps their most astonishing specialization, it provides an inexhaustible “magic well” for those who study them. The octopus changes color so rapidly that it out-chameleons the chameleon. Roger Hanlon, a scientist at the Marine Biological Laboratory in Woods Hole, Massachusetts, has collected rare underwater footage of octopuses in action. All we see at first is a clump of algae on a rock, but hidden among it is a large octopus indistinguishable from its surroundings. When the approaching human diver scares the animal, it turns almost white, revealing that it represented almost half the clump of algae. It speeds away while shooting a dark cloud of ink, which is its secondary defense. The animal then lands on the sea floor and makes itself look huge by spreading all its arms and stretching the skin between them into a tent. This frightening expansion is its tertiary defense.

When this video clip is slowed down and played backward, it is easy to see how superb the original camouflage was. Both structurally and color-wise, the large octopus had made itself look exactly like an algae-covered rock. It did so by making its chromatophores (millions of neurally controlled pigment sacs in its skin) match their surroundings. But instead of exactly mimicking its background, which is impossible, it did so just well enough to fool our visual system. And it probably did more than that, since the octopus also takes other visual systems into account. Humans see no polarized or ultraviolet light and don’t have great night vision, whereas the octopus’s camouflage needs to trick all these visual capacities. In doing so, it draws on a limited set of patterns that it has in stand-by mode. Turning on one of these “blueprint” patterns allows it to blend in in a fraction of a second. The result is an optical illusion, but one realistic enough to save its life hundreds of times.

Sometimes an octopus mimics an inanimate object, such as a rock or plant, while moving so slowly that one would swear it is not moving at all. It does so when it needs to cross an open space, an activity that exposes it to detection. Imitating a plant, the octopus waves some of its arms above itself, making them look like branches, while tiptoeing on three or four of its remaining arms. It takes tiny little steps in line with the water movements. If the ocean is wild, plants sway back and forth, which helps the octopus disguise its steps by swaying in the same rhythm. On a waveless day, on the other hand, nothing else moves, so the octopus needs to be extremely careful. It may take twenty minutes to cross a stretch of sea floor that it otherwise might have crossed in twenty seconds. The animal acts as if rooted to the spot, counting on the fact that no predator will take the time to notice that it is actually inching forward.

~ And cuttlefish won't be left behind:
Male cuttlefish courting a female may trick rival males into thinking there is nothing to worry about. The courting male adopts the coloring of a female on the side of his body that faces his rival, so that the latter believes he is looking at a female. But the same male keeps his original coloring on the female’s side of his body in order to keep her interested. He thus courts her surreptitiously. This two-faced tactic, called dual-gender signaling, suggests tactical skills of an order that we might expect in primates but not mollusks.

Sat Oct 23, 2021 1:50 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sat Oct 23, 2021 1:50 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
И продължаваме темата с още принципни положения. Не е зле да пращаме тук всички, ПРЕДИ да се заемем да ги издаваме :

ЧоБи НЕ е издателство в традиционния смисъл. Тя не произвежда „продукт“, не цели печалба и е нелепо да бъде сравнявана с частен бизнес. Идеята не е членовете да дават „едни пари“ и с това участието им да се изчерпва.

Идеята зад ЧоБи е всеки да се включва, според силите и възможностите си, в процеса на създаване и разпространение на книгите. Да, по отношение на разпространението има много какво да се желае. Но докато мислиш в термини като „инвестиции“ и „финансови потоци“, това няма как да се случи. Защо? Защото липсват ХОРА, които да задействат тези процеси, да ги поддържат и да отговарят за тях. И не, не говоря за счетоводител, а за свръзката с него вътре в организацията.

Проблемът не е (само) в липсата на някакъв начален капитал, който да се инвестира – проблемът е, първо, в принципа на работа на книжарниците и отказа на ЧоБи да вдигне цените си до степен те да избиват процента на разпространителя, както вече писа Еле. И второ – ако приемем, че се намери книжарница с достъпен за нас процент – за да бъдем финансово изрядни, както сам казваш, трябва НЯКОЙ да поеме организацията на финансово-документалната страна. Докато ЧоБи не разполага с такъв член, това не може да се случи. Но никой от нас не е ДЛЪЖЕН да го върши.

Само моля, не сравнявай ЧоБи с останалите издателства. Тя не е нещо повече или по-малко – тя е нещо изначално друго . Целите и принципите ѝ на работа са коренно различни. Не казвам, че са идеални и че функционира без грешка – съвсем не. Но докато очакваш от нея да „продава“ (не дай си боже да генерира печалба), няма как да не останеш излъган в очакванията си. Разбира се, винаги си свободен да потърсиш друго издателство, което по-точно да отговаря на нуждите ти – защото ЧоБи няма да се превърне в такова, само за да ти угоди.

Извинявам се за пространните обяснения, но ми се сториха важни и нужни. Добре е всеки автор, пожелал книгата му да стане част от ЧоБи, да е наясно с тези неща предварително.

Mon Apr 20, 2015 9:15 pm Re: Образованието Mon Apr 20, 2015 9:15 pm Re: Образованието
Форум „Нови и действащи алтернативи в образованието“

На 25 и 26 април в София ще се състои дебютното издание на Форум „Нови и действащи алтернативи в образованието“. Целта на форума е да предостави трибуна на нови и действащи училища и организации, използващи алтернативни методи на преподаване и общуване. Организатор на събитието е “Серендипити” - пространство от нов тип за срещи, дебати и общуване.

Mon Dec 27, 2021 3:24 am Re: Любимите компютърни игри Mon Dec 27, 2021 3:24 am Re: Любимите компютърни игри
Рос Скот продължава със своята "не-пропаганда" на тема "новата реалност":

Ross's Game Dungeon: The Division

Направо кове в десетката - без да прави реална хранилка. Феноменално. Тоя човек ми е в топ 10 в списъка с хора извън България, с които искам да се запозная лично.

(...)Как е възможно да се направи толкова голяма тълпа от NPC – над 1000?

Е... те били 10 000(...)

Ами, те технологичните парадигми съществуват отдавна... още при игри от 90-те. Ама като няма истински R&D в гейминг индустрията, непрекъснато преоткриват "нови" технологии, дето дори не направени както трябва...

Конкретно за повтаряемостта, две думи - fractal instancing. ;)
Един пример, който ми идва на прима виста е теренната компресия в играта FUEL - как разработчиците успяват да съберат на едно ДВД данни, за които нормално трябва(ли) 3-4...

Thu Sep 17, 2015 1:20 pm Re: Не-културни събития Thu Sep 17, 2015 1:20 pm Re: Не-културни събития
https://www.facebook.com/events/9719953 ... 369313222/

Осовобождаване от стари дрехи - 27 септември, неделя - клуб Switch (под „Мостът на влюбените“) от 12 ч до 18 ч.

Аз трябва да организирам някой да занесе 2-3 мои, защото няма да съм тук. Пак ходИ, звъни, питай, молИ се.

Tue Nov 03, 2015 12:43 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Nov 03, 2015 12:43 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
He shook his head pityingly. “This, more than anything else, is what I have never understood about your people. You can roll dice, and understand that the whole game may hinge on one turn of a die. You deal out cards, and say that all a man's fortune for the night may turn upon one hand. But a man's whole life, you sniff at, and say, what, this naught of a human, this fisherman, this carpenter, this thief, this cook, why, what can they do in the great wide world? And so you putter and sputter your lives away, like candles burning in a draft.”
“Not all men are destined for greatness,” I reminded him.
“Are you sure, Fitz? Are you sure? What good is a life lived as if it made no difference at all to the great life of the world? A sadder thing I cannot imagine. Why should not a mother say to herself, if I raise this child aright, if I love and care for her, she shall live a life that brings joy to those about her, and thus I have changed the world? Why should not the farmer that plants a seed say to his neighbor, this seed I plant today will feed someone, and that is how I change the world today?”
“This is philosophy, Fool. I have never had time to study such things.”
“No, Fitz, this is life. And no one has time not to think of such things. Each creature in the world should consider this thing, every moment of the heart's beating. Otherwise, what is the point of arising each day?”

Mon Nov 16, 2015 11:27 pm Re: Културни събития Mon Nov 16, 2015 11:27 pm Re: Културни събития
„Тъпани и гайди“ представя България в международен музикален и кино проект
Приятели, каним ви на безплатен промоционален концерт по повод снимките на документално видео, посветено на модерната фолклорна сцена в България и група “Тъпани и Гайди” , който ще се състои в “София Лайв Клуб” на 23 ноември .Документалният късометражен филм, който ще се заснеме по време на концерта е част от интересен интернационален проект, който има за цел да представи 99 различни съвременни музикални сцени по света, в кратки документални епизоди. “Тъпани и Гайди” са единствената наша банда, на която се спират английските продуценти и именно на тях се пада честта да представят родната сцена.Продуцентската компания, избрана да реализира епизода посветен на България е MatchPoint Productions.

Събитието на 23 ноември в София Лайв Клуб в с Вход свободен и с начален час точно 20.00ч. Вратите на клуба ще бъдат отворени още в 19.00ч., а първите 50 фена дошли на събитието ще получат и безплатна напитка. На 23 ноември “Тъпани и Гайди” ще предложат в сета си неповторима комбинация от прекрасни български фолкорни мелодии, родопски звуци и тежък съпровод на диджериду (от Австралия), кахон (от Перу) и кристалните звуци на каба гайди. Прекрасният глас на певицата Валентина Добрева ще бъде “спойката” на клубната сцена - между традиционни музикални инструменти идващи от три континента.

Освен прекрасната музика, добро настроение и танци, които съпровождат лайфовете на групата по традиция, по време на този специален безплатен концерт феновете ще могат да се насладят и на специално подготвен за събитието VJ set. “Тъпани и Гайди” са щастливи, че ще могат да докажат лично, че съвременната музика не изключва класическия български фолклор и обещават, че освен “на лента”, събитиео ще се запечата и в съзнанието и сърцата на всеки от присъстващите.

Начало на концерта: 20:00ч
ВХОД СВОБОДЕН

Sun Nov 29, 2015 10:49 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Nov 29, 2015 10:49 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Аз само да кажа, че оределено трябва да четеш Чайна. Има НЕВЕРОЯТНИ, абсолютно страхотийни, убийствено добри разкази.
За скитащите улици само колко е добър!
За Коледа (TM)!!!
Просто е... уникален.
Колкото е студен и хирургически Уотс, толкова е топъл и страшно готин Чайна (без да е геймънски топъл); и на двамата за разказите умирам, обаче Уотс категорично не ти го препоръчвам, ще те вкочани теб специално, Кал. Иначе е невероятен и той.

Thu Jan 14, 2016 11:10 am Новите приключения на Златноелечко Thu Jan 14, 2016 11:10 am Новите приключения на Златноелечко
Тема за сборника с приказки "Новите приключения на Златноелечко" на Маргарита Павлова.

Tue Mar 29, 2016 12:09 pm Re: Основи на Човешката библиотека Tue Mar 29, 2016 12:09 pm Re: Основи на Човешката библиотека
Тука се мъча с любимия полско-чешки фестивал - трябва да се пратят едни пари не от българска банкова сметка, та първо трябва да се регистрирам с небългарски пощенски код, не ми отговарят на воплите и взех нещата в свои ръце - копирах кода на една неслучайна пражка улица, в петък ще дам пари на приятели от Чехия, които случайно ще са тук. Е, за тази цел ще си презаверявам един билет, но както и да е. Искам да ги видя ;)
Няма да позволя никой читател на ЧоБи да ходи по такива логистични мъки. Писала съм го и друг път. Сигурно по различен повод.
Няма да позволя, ако някой ден автоматизираме нещо, то да тормози желаещите да стигат до книгите.

Fri Sep 02, 2011 10:13 am Re: Наши текстове Fri Sep 02, 2011 10:13 am Re: Наши текстове
Както споменах, старият акаунт glishev и новият Тарикат ХХ ранг са все мои - и ще си ползвам новия.
Реших да пусна няколко по-нови стихотворения тук. Приятно четене.

Домът
Домът, в който влизаш,
е пуст, господарю.
Не са покрити стълбовете
с червен весел лак,
стълбите скърцат,
пукат ставите на къщата.
Градината е пълна с жаби,
о, господарю, и змии!
Тревясала е пътеката
от портата към дома ти.
Щъркелът е отлетял при съседа
от другата страна на хълма
и пустее гнездото на покрива.
Олтарът на твоите прадеди
е покрит с ланшни листа
и по-ланшни.
Десет дълги години
ти не се върна дома, господарю.
Дърветата напразно се привеждаха
под тежестта на
праскови благоуханни,
круши, пълни със слънце
и светлокори ябълки.
Необрани оставаха клоните,
само птици пируваха
между листата.
В кошерите ти, господарю,
се настаниха диви пчели.
Медът им е горчив,
защото събират прашеца
не на цветя, а на бурени.
Сега всичко ще се промени,
защото ти си дойде, господарю.
Ще замирише на прясна боя,
ще подкастриш дърветата,
коса ще заиграе в тревите,
жаби и змии ще потънат
обратно в оврага на границата
на твоя обширен имот.
О, господарю, ще сложиш ли
пак фенер на терасата?
Ще съчиняваш ли отново стихове
за мравките, луната и капчуците?
Когато пак в коритото с бълбукане
водата потече, черешата
отново ще роди за тебе,
господарю, плод гранатов.


Ново подражание
Трийсет и шест
изгледа към Витоша,
препречени от облаци.


Кучи студ
- Ей, кучи студ е - казва свъсен Киро,
- Замръзвам, вярно - сеща се Боян.
Вървят настръхнали, пред "Халбите" се спират,
прекрачват вътре и ме сварват там.

Не може да се каже, че ме хващат
във невъзможен някакъв момент:
лекувам гърлото (че струните се схващат),
носът ми е запушен със цимент,

така че смазвам проходите бърже
със тъмно пиво, с франкфуртски салам...
Въздиша Киро: - Вече не издържам,
това е лакомия, нямаш срам!

- Дебел не съм - му дудна с пълна гуша -
и мога да се тъпча, както знам.
- Говеда сте, при мен е пълна суша! -
Боян ръмжи - Момче, ела насам!

Пристига онзи. Бързо се явяват
картофи, мръвки, още алкохол,
Пантагрюел с брат Жан не надминават
ищаха ни за лаф с холестерол.

А кучи студ е вън. Ветрец противен
се пъха през ръкавите, проклет.
Но в "Халбите" е винаги поливен
сезонът - ако бирен си естет.

И сетне: - Ах, прощавай, нямам сила -
и още: - Ужас, в службата проблем... -
или дори: - За черква бързам, мила! -
а в крак сме трима, пак да заковем

по още някой стар масал изпитан,
изтъркан виц и прясна Фанта Хмел.
Студът е в нас. Не трябва и да питам.
Да го признаем - кой е толкоз смел?


Фанатично
кога ще стъпиш боже
на сион
избихме се от скука чакайки
да дойдеш между нас
не те ли отвращават дребнотемия
че всичко дето вършим е суетно
войната даже някъде в ирак
сред старата месопотамия прашасала
е нищо пред пришествието чакано
светът е пълен с празни тронове
избирай си
ела при нас цял в слава
от страшните керуби обкръжен
но от онези бикоглавите
с по осемстотин хиляди крила
от край до край покрили хоризонтите
а не от розобузи херувимчета
превий ни гърбовете горделиви
разбий коравите глави
смири ни господи пръсни ни
и пак ни събери че сме безцелни
хвани ни здраво за врата
разтърсвай закърнелите души
сложи крака си върху гърбовете ни
с железен жезъл ни паси
бъди за нас ахеменидски шах
с уста карминени очи безизразни
къдрици от катран и длан от як гранит


Перо, по-златисто от лятото
Мре добитък,
мрат роднини,
мрем самите ние.
Ала не умира
славата на онзи,
който е живял красиво.
"Словата на Високия"
нетрайна изглежда насладата
на моите обичани приятели
синигер за малко влетял
в дългата зала при огъня
смеховете и сладките звуци
на арфата сетне намерил
отново прозорец отворен
към тихата зима следзалезна
остава единствено образът
на многоцветния гостенин
запечатан за миг зад клепачите
и после вятърът ги кара
да спуснат капаците дървени
да не пускат студа край трапезата
за малко бе при тях остави им
перо по-златисто от лятото
понякога си казват по-добре
изобщо да не го бе имало
защото донесе горчиво усещане
и старото сухо нареждане
къде са ни дните на радости
къде са косите разпуснати
чашите с вино къде са
къде са ръцете ни сплетени
къде останаха забравени
незабравимите ни младости
и сладкият въздух в гърдите
нетрайна излезе насладата
на моите обичани приятели
изтля като всичко отминало
все пак остави им едно
перо по-златисто от лятото
искрата с която си палят
вечер огнищата топлят се
притоплят гозбата на спомена
макар да са далеч един от друг
моите обичани приятели
подават си все същото
перо по-златисто от лятото
което лесно можеха да нямат


Карл в Саксония (804 г.)
изклахме коварните сакси владетелю
напълнихме рова с главите им
на непокорните така се пада
задето измениха на донесената
с такива трудове преcвята вяра
убиваха ирландските калугери
което вярно не е чак такава загуба
защото там в ирландия чудаци са
и не разбират както нас евангелските
прекрасни истини божествени
убиваха дори и свойте родствени
саксонски проповедници владетелю
които идваха от англия с чудесното
макар донякъде наивно намерение
с добри и сладки думи да обръщат
коравите сърца на враговете ни
убиваха кралю и римските легати
дошли със благослов от папата
съюзи правеха с датчаните свирепи
и грабеха земите беззащитни
на франките дордето се сражавахме
за тебе господарю както помниш
в испания панония ломбардия
във фризия каринтия бавария
нали не си забравил господарю
та безмилостни бяха към нашите
коне и жени и деца и към къщите
с резбовани врати и покриви от слама
към малките църкви вдигнати с грижа
в студените северни краища
на твоето кралство владетелю
добре е господарю че се върна
в гористата стара германия
че си спомни за нас тук кралю
които далеч от двореца живеем
в съседство с коварните сакси
и страдаме от тяхната жестокост
добре си си дошъл владетелю
в старите салически предели
далеч от веселата шумна галия
от виното от твоите наложници
и от епископите с техните претенции
добре си ни дошъл владетелю
честити сме когато влизаш с тежки стъпки
в скромните ни дълги домове
и пиеш през мустаците ръждиви
ти мътното ни пиво от лятото предвидено
за гости драгоценни и почитани
честити сме когато чуваме че хвърляш
във езерата дървените стълбове
на нечестивия ирминсул черния
не умеем по нашите затънтени краища
добре да се молим владетелю
но няма човек от нашите вярвай ни
който да не крие в дома си оръжие
за дните в които ни викаш владетелю
да колим коварните сакси
защото макар и скромна да е
мярката на нашите глави господарю
разбираме добре евангелските
прекрасни божествени истини
когато господарю казваш църквата
това сме ние верните ти хора
когато казваш пък блажени сте
ти имаш предвид гордостта ни
да бъдем тъкмо франки благородни
кога за небесното царство продумаш
се сещаме за твоето владетелю
а любовта споменеш ли в словата си
веднага ножовете хващаме
че знаем владетелю време е
да колим нечистите сакси
на бога то значи на теб господарю
сам виждаш че всичко разбираме
харесва ни вярата тъй проповядвана
и нашият христос е царствен като тебе
а ангелите му са графове облечени
в железни ризници и принципи
причастието ни е ръжено и гъсто
защото вино нямаме владетелю
но ти не ще ни съдиш за това
понеже сме християни твои верни
усърдни в служба с благородна
кръв господарю почти като твоята
и да разбира се готови сме
да свършваме веднъж завинаги
кралю със коварните сакси
защото едно ни тревожи признаваме
да не почнат и те да разбират
евангелските истини божествени


Ангелът
да не си го представяме евтино
той изобщо не е умилителен
златокъдър красив или нежен
всъщност ангелът няма лице
няма тяло крила и одежди
няма длани ухаещи хубаво
но когато поиска да има
за да можем добре да го видим
той е страшен изпълнен със сила
светъл поглед уста с откровения
сред пера изковани от мълнии
с глас пронизващ душите застинали
и повалящ в моретата хълмове
или стъпил на облак от бурята
вдигнал огнен език във ръката си
силует очертан във пожарища
цял покрит със очи всесъзиращи
ужасяващ и чист и безмилостен
с мисъл стигащ предели нестигани
ласкав само когато прибира
от гърдите живота ни временен


Дъждът
прокапа даже в залата
на черепа ми мил
както казваше някой си
когото не ща да чета

в края на ноември
когато хомсове и хемули
търсят подслон и чакат коледа
вали в главите на драскачите
вали противно честно казано

навесът на веждите
стената на носа
платнищата на ушите
не пазят завет и сушина
така че мръзна седнал
в някога уютната зала
на черепа си мил

тананикам си през потракващи зъби
мелодийки за повдигане на духа
стари пруски маршове
иронични саксонски елегии
балади от киплинг
когото искам да чета

кубето на черепа ми мил
отвътре гледано все още
изглежда величествено
не са се донапукали фреските
с красивите видения
но сега е вечер и отгоре капе
та не мога нито огън да си запаля
нито да ги видя ясно

знам какво би запушило дупките
две хубави очи
по думите на друг един
когото искам да чета
два мътни витража
от зелено стъкло
понякога изглеждащо и синкаво
два одимени прозореца
през които да не минава дъждът
а само слънцето
две шарени готически розети
които да припомнят
името на розата

знам какво би накарало купола
на черепа ми мил
да заблести като нов
златна боя блед месинг
малко бронз но ако може
да не заприличвам
на александър невски
защото е плешив

знам какво би разгонило сенките
иззад колоните на наоса
ехото на дрезгав глас
напяващ предпазливи антифони
прекаждане с тютюн
молитвеният шум на броеници
от ситни хищни зъби
полилавяли от mezzek

знам какво би направило уютен
порутения костен храм
денят на Възкресението чакано
посрещнат с вино и усмивки криви


Но не днес
във последните дни ни дойде
малко повече смърт от желаното
нищо лошо не можем да кажем
ако с времето някой почитан
достолепен предтеча подритне
с подобаващи думи камбаната
и с величествен жест се отправи
сам по пътя на белите лебеди
(запомнете ме внучета както
сме си седнали тука на приказка)
но е страшно когато приятели
ненавременно рухват във влажните
плитки трапове в крайните гробища
до квартала бакърена фабрика
и когато децата с които
сме играли из прашните дворове
видим с мъртви лица във ковчезите
и когато обичани автори
с ругатня под носа смотолевена
хвърлят рязко последни монети
на тезгяха и скачат решително
(може утре да тръгнем и ние
подир тях ала днес бихме искали
да останем в предколедно чакане
за подаръци вино и музика
и за погледа срещнат във залата
на очи по-красиви от нашите)


Колко тихо ръми
колко тихо ръми
тази хубава сутрин
обгърната в мира на книгите
и сладките меланхолни представи
колко тихо ръми
тази едва започваща сутрин
обгърната в мира на книгите
като в меко одеяло
как тихо ръми
между мира на книгите
започва денят
колко тихо ръми
тази хубава сутрин
обгърната в мира на книгите
без вълнение взех химикалката
и записвайки простите
първи няколко реда
черновата в различни редакции
се присетих за теб
и отплава в дъжда мисълта ми


На природозащитниците
когато ни забранят да сечем дървета
ще спрем да правим хартия
и вече няма да печатаме книги
и няма да има букови цепеници
и няма да имаме вечери край камината
когато ни забранят да хабим водата
ще си мием само ушите
и ще спрем да се къпем
когато ни забранят да си харчим тока
ще седнем на тъмно
и ще си разказваме страшни истории
когато ни забранят да харчим нефт
ще спрем колите и самолетите
и все вкъщи ще си кесим
когато ни забранят да ядем говеждо
ще си останем нисички
и много природосъобразни
накрая може да ни забранят
да казваме христос воскресе
за да не нарушим правата на скептиците
което някак си ни е познато
но може би най тъжното остават книгите
защото нашите невинни
природозащитници не четат
тацит светоний и сенека
а те се четат на хартия пичове
на хартия от дървесина
не на монитори с течни кристали
които също може би бихте забранили


На Томас Малори
щастлива е посмъртната ти участ
след толкова столетия все още
четем каквото си написал
купуваме си пуканки и сядаме
в салона при поредния преразказ
на твоите пространни описания
как ланселот печели благосклонности
как гарет се разправя със разбойници
как бедивер захвърля във водите
вълшебното оръжие на краля си
без теб едва ли щяхме да сме чували
за всички тези приказки с които си
разсейвал скуката в килията във тауър
а мисля че щастлив си бил и приживе
триумфа си видял в нивята кървави
а няма по-добро поле от франция
и може би си стигнал чак до родос
видял си значи изтока и запада
и кораби пристанища и залези
спечелил си си име после седнал си
в голямото кресло обратно в англия
и съдил си съседите за дивеча
добитък воденици дървесина
успешно смятам щом си заседавал
в размирните и шумни парламенти
току преди да падне нощ над ланкастър
а после в мрака си отвличал млади селянки
и дебнал си край пътя тлъсти графове
така че си натрупал доста спомени
за дългите самотни дни в тъмницата
и имал си с какво да се разсейваш
когато тъмничарите са нямали
възможност да играят с теб на зарове
похвално предпазливо си постъпил
избягвайки убийства отървал си се
от танца над главите на тълпата
и бавейки съда не си напуснал
килията дордето са се колели
на двете рози младите застъпници
а тихо си строил хартиен паметник
на рицарство каквото не е имало
каква прекрасна тема без опасности
вълнуваща и вечна отклоняваща
далеч от автора си всяко подозрение
което би навлякла суха хроника
разказваща за слънцето на йорк
щастлива участ имал си наистина
и мъдрост гарантираща безсмъртие


Ваканцията му
на снега стоеше грозен мъж
с внушителна стойка
неприятно благороден на вид
придружаван от хрътове и гарвани
поемаше си въздух с удоволствие
и се оглеждаше надменно
- месир воланд... - го поздравих
- сбъркал си човека - ме прекъсна
- твоят воланд не е достоен
да подкове и коня ми
пък и не съм дошъл
за драматични жестове
нямам намерение да ви стряскам
нито да давам балове за вас
дошъл съм да се забавлявам
дошъл съм да танцувам с жените ви
дошъл съм да пия и да ям
дошъл съм да слушам остроумията ви
дошъл съм във ваканция
не нося меч а мир
затуй не ми досаждай повече
иди да празнуваш и ти -
стрелна ме с поглед зелен
едноок и насмешлив
подсвирна на псетата си
и закуцука весело
под хапещото слънце на декември


Офицерщина
"Нехранимайковци петима,
напили се като казаци снощи..."
Мирча Динеску
на кръглата ни масичка се сместиха
пет-шест-стотина тумбести бутилчици сира
с които офицерски си угаждахме
побра отдолу дългите ни джонгали
в добре излъскани и многократно шити
високо вързани кубинки (чизми нямаме)
побра тестето за макао
понеже не играем вист
и опитното плякане на картите
с мазнеещ звук хазартен
побра мустаците които си отглеждаме
в почти неволна имитация
на златните мъже отпреди век
побра и дебелашкото подхилване
по някоя доволна ругатня
палтата ни донесли дъх на студ
и шумния по офицерски смях
побра дори и танците в снега
когато всеки неумело пак ухажваше
без даже дума да разбира
от френския на своята немкиня
по дяволите тия англофренци
побра стоящата наблизо Първа шопска
и винаги готовата възможност
да почнем да ревем с гърла пресипнали
насмешливо почитаните маршове
изобщо кръглата ни масичка
съвсем като за малък кръг сър кейовци
е идеална за цивилни офицерщини


Булгаковщина
отнякъде изникнаха
три шишенца руско пиво
нехладно тъкмо като за зимата
и из въздуха се разнесе
острият мирис на одеколон
предвид богословската тема
на разговора

предвидимо нали

нямаше как
да не се огледаме за бегемот
който във вид на черен кокер
присъстваше глуповато
активно и радостно
несъзнателен елемент
профсъюзен член на кучетата в парка

където се съберете двама или трима
в мое име пишеше някъде

пък ние се събираме безименно
да пообърнем скуката
на рой от остроумия
снега да поутъпчем
с неизбежно приятния
преговор на материала
и всеки си мисли че другите
са по-напред с тоя материал

а олиото вече е разлято


Соцносталгия
лесно е да ненавиждаш соца
било е доста страшничко
в началото са загивали хора
после са ги размествали като пешки
и са им дърпали чергата
после са ядяли тупаници в мазето
имало е кореком но не и долари
балкантурист с ужасни обноски
никаква попкултура и о господи
никакви къси поли неприлични са
а в края не достигал токът
и софия вечер примигвала
като дълбоко провансалска дискотека
не е трудно да се присмееш на соца
при бай тошо си беше хубаво
това го казват само грозновати хорица
с дребен ръст и изгубени в превода
а прадедите от портретите в хола
старорежимно големеят и това
безкрайно гъделичка антисоца
все пак какво невинно време
каква идилия на прашно вечно лято
с червени връзчици държане за ръчичка
и плаха друба между младите
или поне така изглеждат тези работи
ах соцът ах детските книжки
ах писмата до мило незнайно другарче
ах знаме на мира ах трижди ах
умилението става неизбежно
фантастиката от късния соц и зората
на новата ера предлага
тежка критическа студия
в началото на всяко романче
всичко е сериозно другари
у нас случайни книги не излизат
и младите трябва да знаят
дори невинността си проличава
защото в преводите думите фелацио
амфетамин и травестит са обяснени
в свенливи бележки под линия
та откъде ще знаят пионерите
такива гнили работи у нас такива няма
ах този соц без молове но с моделист-конструктор
с една боза от шест стотинки
на двадесетата година от пустинята
египет още очарова



Откриване на сезона
захапах листата див чесън
маруля репички и слънце
жените наизлязоха по тениски
и котаракът пак се запиля нанякъде
секна тъмното пиво по бакалиите
но по-добрата част от годината
започна чак когато видях
първата нощна пеперуда
кацнала на прозореца
весело да размахва мъхнати антени
към грейналата лампа на бюрото


Ловно
да бяхме в някой примитивен век
щях да мога спокойно да кажа
че ми харесваш както артемида на елена
онзи дето жадувал водни извори
щях да рия с копито разцепено
наивно и римувано или пък само в стъпка
класическа носителка на слава

нали обаче късно сме се раждали
ми се налага да преследвам нови фигури
а всичко хубаво отдавна е написано
изолдо-пенелопите са имали
късмета да са първите спечелвани
с ласкателства бонбони или подвизи

онези преди тях от пещерите
остават анонимни и единствено
поленът от изчезнали цветя
край кроманьонски кости днес свидетелства
че имало е някакво ухажване

а днес пък се мотаем по разните му там
гостоприемни кътчета на софия
най-много да отскочим до дубровник

пропуснали сме три хилядолетия
в които си е струвало да сгънеш
коляно според всички правила
да преметеш с плюмажа пода
и всяка неуместна дума да избегнеш
да се превземаш както си е редно

но иначе нещата са си същите
както винаги искаш жената на ближния


Такива работи
такива стават работи понякога
за хляб отиваш и се озоваваш
на трийсет километра от созопол
преди да си разбрал че тръгваш
или за бира-две и лафове по пейките
а си намираш карамелов дъх
и дълги хладни пръсти карамелови
и кремав цвят и черен
с къна поръсен млечен шоколад
и поглед пак от карамел
и силует от сладък марципан
и захарно-лимонов глас
тихо казващ някои малки неща
и дъжд по капандурата отвън
приисква ти се само да опиташ
накрая не отхапваш а оставаш
щастлива мравка с вплетени мандибули
на трийсет километра от созопол


Königgrätzer ямб
вървиш през парк
свирукаш си
а пак вали
противен сняг
макар април
да е дошъл
в глобалния
затоплен век
разхождаш пес
прибираш се
трамбоваш сам
за бачкане
или хвърчиш
по срещи пак
а сняг хрущи
под стъпките
та все едно
към кьониггрец
настъпваш в студ
в противна кал
а мислиш си
за фройлайн Фау
за бира с лук
саксонски дом
баварски рай
тюрингски шал
не ти се мре
за прусия
при кьониггрец
вживяваш се
не си от тях
трамбоваш тук
из софия
в априлски сняг
но все пак да
наистина
в главата ти
е фройлайн Фау


София е некъде в Япония
просната в полите на фуджи
за който всички стари дами
си знаят че е дремещ вулкан
проснат в полите на софия
каквото ще да казват геолозите

из софия цъфтят вишни копеле
не в обеля разбира се
където на чорбарите агитката
веднъж наби христос пред блока му
и не в редута дето буда
седи под кедъра на даскал кръстев
и си вади пчели от брадата
докато на буда баба му притопля супата
не при новото строителство
дето проточи цариградско до пловдив
не в левски ге където се издигат
нови картагени за събаряне
и преораване със сол
а точно на пъпа на софия
при бронзовия лъв са нацъфтели
ах свеждат клонки копеле
над гроба на незнайния
и меланхолно след неколко дни
белорозов саван за героя без име
ше се рони над вечния огън
тъй преходно е всичко в този свят
и пак ръкавите са влажни от росата
когато вишната цъфти
в града под фуджи в шопска префектура

цъфтят декоративни ябълки
в разкошно тъмнорозово
зад руската черква и зад народния
наесен чичовци с каскетчета
стари фашаги с черни кученца
ще гризат декоративни ябълчета

в софия имаше дървени замъци
насред парка като замъка едо
но вече ги няма защото изгарят
в обсадите на смутното време
понеже разбираш ли копеле
тука се расте не се старее


Безотговорно за Аженкур
„... кат триста спартанци под сганта на Ксеркса...”
„... че персите накрая ще преминат...”
не знаем за перси но няма французи
да минат под нашия дъжд
че всеки тук мъж се храни със ръж
и после с набъбнали бузи
пърди срещу френската рат
а там брат са гнида до гад
в желязо облечени пишат се печени
не може по белия свят
такива говеда да чакат победа
те всички са вече обречени
щом скръцне английският лък
ще хлъцне стрелата и щрък
във френската хърбава бледа
снага ще се бодне зъбато
така повелява крал хари
стрелата в търбуха да пари
на рицаря френски в отплата
задето е къпан и бръснат
противен педал и тъй лъснат
че буди в стрелците погнуса
и завист и хъс да подрусат
вдовица на рицар нанизан
че в англия все цари криза
там булките май са брадати
стрелецът би станал обратен
затуй пак до франция ходи
и френските дами онодя
попива обноски и вино
отстрелва врага и елени
изплюсква телета и свини
и трипер прихваща на смени
затуй свети георги пази ни


Две летни чернови
по-трудно ражда щастието текстове
не казвам невъзможно е но някак
по-бавно става нужното натрупване
когато славно слънцето огрява
желания изпълнени и лекичко
се точи струйка бирена над чашата
*

в прищевки добродушни пламнал юни
предлага зрелища за погледи летуващи
трагически потъва в затъмнение
червената луна в нощта на идите
а после яркият шестнайсети ден донася
дъжд златен капещ зевс без нито облаче
да хвърля сянка над данаите разнасящи
прекрасни късополи скутове
на двойки мраморни коринтски стройни стълбове


Упадък с карамел
лицето на упадъка е хубаво
византия с тютюн абсент с дайкири
извита струйка къдрава коса
и шия дъхава и рамо недохранено
над наргилето с декадентски мирис
и мъничко тревога във кафявите
очи на безработната студентка
и боровинки с керацуда даже капчица
от хедонизъм носи веселата бедност
на болните по яворов петунии
(та кой харесва теменуги в наше време)

понякога личи известна нервност
извие ли се в лък проклет устата й
а друг път сладка е ленивата немара
щом легне вечер пускайки си музика
щом бавно се целуне с теб във жегата
и лепкав е дъхът ви насред стаите
щом малък смях се спусне по лицето й
което някак си намираш твърде хубаво
и даже не е декадентско
защото става утре да си търси
не опиумни сънища а бачкане
пък можеш да предложиш само себе си


Две ентомологически
I.
гражданинът г. празнуваше
рождения си ден през лятото
на терасата с приятели
и тъкмо вдигаше наздравица за себе си
когато нещо го ухапа по ръката
здравата го бодна с мандибули
или може би с жилото
или пък с отровно хоботче
сепнат г. се плесна под лакътя
и нещото трагично изхрущя
после падна на терасата
където го настъпиха с кецове
седмици по-късно гражданинът
все още чувстваше сърбеж
по ухапаното и с удивление
гледаше червената следа
какъв дух мислеше си гражданинът г.
какъв дух у такова малко създание
каква рицарска ярост
гадинката отдавна я няма
а белегът от жилото мандибула хоботче
стои си още тук
напомня за шестте крачета
и за бронирания главогръд
ами ако белегът остане завинаги
това хапливо животно
ще излезе най-безсмъртното
от всички храбри насекоми
остави ярка следа след себе си
заслужи си врагът да го възпее
с уважение г. се почеса по лакътя



II.

гражданинът г. се возеше в трамвая
и очаровано зяпаше
как прекрасен зелен скакалец
се правеше на шнола
в косата на брюнетката
на предната седалка
наистина прекрасен наистина
разкошен бе цветът му
като пролет като отлитащата младост
като степче с аромат на киви
такъв един непостижим
сюблимен скакалецът си се кипреше
и демонстрираше обърнати наопаки
високи клечести крачета
разхождаше се важно
по главата на брюнетката
гражданинът не виждаше лицето й
и то не го интересуваше
защото никакво лице
не можеше да се сравни с това
хитиново бижу със тревен блясък
така самоуверено абсурдно
от време на време брюнетката
несъзнателно посягаше към косата си
може би усещайки гъдел
и гражданинът г. изтръпваше
защото хубостта е мимолетна
накрая скакалецът се хвърли
на пода на трамвая
и гражданинът се наведе да го хване
че да го метне през прозореца
но скакалецът беше бърз
и явно героичен
защото изпълзя по нечий крак
надявайки се пак да стигне до глава
оттам да гледа царствено
но някъде изглежда той загина
и гражданинът г. печално слезе
размисляйки как кратък е животът
и как отиват си красивите и нежните

Wed Apr 13, 2016 11:51 am Re: Как спасяваме света Wed Apr 13, 2016 11:51 am Re: Как спасяваме света
Пети откъс от антологията: „Костенурчо с триетажната черупка“ от Кирил Димов.

Остават по-малко от два дни до 15 април :

~ търсим корица : )

~ подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:


хартиени бройки от антологията и колко – така ще преценим хартиения тираж;
да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Как спасяваме света“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Tue Sep 27, 2011 7:54 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ... Tue Sep 27, 2011 7:54 pm Re: Жените, книгите-игри, игрите, книгите, ...
Толкова ме засърбяха пръстите покрай живналия диалог тук

( ура! урааа! урррррааааа! най-сетне! :mrgreen: )

че искам да споделя с вас моята част от материала-отзив за Dreamfall: the Longest Journey, който написахме със Свети (Severn).

Обикнах Dreamfall в мига, в който видях Зоуи за първи път.

(Не, не когато се разхождаше по бельо из стаята си. Е, и тогава беше сладка.)

Обикнах я, когато видях неподвижното й тяло, затворените очи и чух оня глас, който разказва – не само с думите си, разказва с тембъра си, с паузите... с полепналата тежест.

Зоуи, казах й/казах си, две минути след като тя бе почнала да ми разказва, Слънце... ти си в депресия.

А аз... знам . Знам какво ти е. Понеже, знаеш ли... и на мен ми е такова.

И наистина, беше ми такова. В момента, в който открих Dreamfall, се чувствах точно като Зоуи в началото на пътя й. И ми стана два пъти по-интересно
(а който е преживявал нещо подобно, знае, че въобще да ти стане интересно си е постижение, когато се чувстваш така )
– стана ми интересно да видя как тя ще излезе от дупката си. И ще ми помогне ли аз да изляза от моята? Поне с някаква идея?

А идеята ставаше все по-интригуваща. Ето ви рецепта за излизане от дупки, лични; една възможна:

Вкарай се в още по-големи дупки – само че не лични. Вкарай се в реални бедствия, случващи се на света наоколо ти.

Спомни си какво значи да те е грижа за друг. Да се грижиш за друг.

Спомни си, че света също го боли. И навярно – по начини и причини, много по-оправдани от твоите.

Излез от себе си – ти и без това си дупка, както толкова търсиш там... Тръгни навън, тръгни на тоя quest, това търсене. И виж какво ще откриеш.

Какво открива Зоуи... първо, е спойлър, който предпочитам да ви спестя; Свети по-нагоре е подсказала достатъчно. Второ, и по-важно, точното „какво“ не е съществено. Нашият свят е различен, за всеки от нас, във всеки миг – така че онова, което ще откриеш, също няма да се побере в ни едно обобщение. Всеки път, във всяка ситуация, ще е различно.

Пътят, търсенето, the quest – те са важното.

Рагнар Торнквист, и всички вие знайни и незнайни човеци, допринесли за сбъдването на Dreamfall – благодаря ви. За пътуването, в което ми позволихте да бъда спътник. Чудно е да знаеш, че не си самичък. Чудно е да ти напомнят, че мечтателите идват и си заминават, но мечтата продължава.

Зоуи... Слънце... аз те слушам .

Цялото отзив - в което частта на Свети е пет пъти повече ;) - ще излезе в новия алманах "ФантАstika 2010-2011". Нещо като тез тука ... ама по-другаво. ;)

(А че, по закона на Мърфи, изведнъж отвсякъде ме заринаха организаторски задачи - колкото да мога да ви се радвам само отстрани... Ееееех. Гаден Мърфи. Ще ми паднеш ти някой ден. :twisted: )

Sat May 28, 2016 12:22 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat May 28, 2016 12:22 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Приказки от крайните квартали", Шон Тан

Книга, която отваряш, докато чакаш приятел в мароканския ресторант и неусетно някак - за половин час си я преполовил, като то не е само четивото, ами и прекрасните картинки - пак авторски на Шон, послужили всъщност като първовдъхновение и за книжката.
Изящен и радващ превод на Нева Мичева. Много красиво "оформление" от Кирил Златков - кара те да се чувстваш като у дома си в книгата на един ... далечен нам австралиец. Както се казва в една от историите "Той е с друга култура" ;), обаче защо ли така създава усещане за уют, мене, човешко-общо и топлещо.

Споделям само представянето на автора и Нева. И също - няколко връзки към информация за автора. Там се намира още храна за гладните души :)

Под "крайните квартали" може да се има предвид както състояние на ума, така и място: близко и познато, но също така на ръба на съзнанието (подобно в известна степен на "открития космос"). Предградията често се представят като банално, ежедневно, дори скучно място, което обикновено остава незабелязано. Аз пък си мисля че то е отличен заместител на средновековните гори и приказния фолклор -- едно място, на което подсъзнанието се отприщва. Винаги съм смятал за много привлекателна идеята за "фентъзи", ситуирано в предградията, както в собствените ми произведения, така и в работата на други писатели и творци -- заради контраста между рутинното и удивителното, чийто ефект може да бъде забавен, но и да те извади от равновесие, както и евентуално да те накара да се замислиш."
-- Шон Тан

"Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич." -- Нева Мичева

Кратко филмче за автора - http://www.inframe.tv/people/shaun-tan.html?v=816

Едно интервю с Шон и с още мисли, които изказват нас/мен/теб - http://www.themillions.com/2011/04/the-millions-interview-shaun-tan.html

"Good picture books are meant to be read more than once in order to be properly understood, and the artist takes advantage of the brevity to insert layers of ideas, one on top of another, rather than set out along a linear string."

"TM: How much are your books about adults? How much are they about children? Is there a difference?

ST: They are about both, given that every adult was once a child, and every child is heading, unavoidably, towards adulthood. I think too much is often made about the differences between age groups. For me the ideal state is to take the best of both worlds, something that every artist tries to do I think: the open-mindedness and innocent eye of a child, combined with the wisdom and experience of an adult. I think art and literature are such a great means of examining that intersection, and getting us to pay attention to all “lost things,” whatever that might mean."

И едни картинки-интервю с Шон: http://www.spiegel.de/international/zeitgeist/an-interview-without-words-illustrator-shaun-tan-draws-conclusions-a-769089-3.html

За любопитните: давам я назаем за прочит. Засега ... май не мога да я подаря. Има какво да ми дава още

Wed Oct 26, 2011 11:47 pm Re: Космически пирати Wed Oct 26, 2011 11:47 pm Re: Космически пирати
Мерси за коментара. Имаш бира от мен. :)
От написаното разбирам, че си фен на SF сериалите, а аз не ги гледам именно заради научните глупости из тях.
Тъй като много ми се спи, ще си огранича коментара до необходимия минимум.
Има два стила във фантастиката (два основни) - единия е този с многото нови технологии, а другия е по-скоро социална фантастика. От коментара ти разбирам, че си фен по-скоро на социалната фантастика. Аз все още не мога да се определя на кой тип съм, защото съм фен и на Лем, и на Хайнлайн, но нещата в стил "бъзик в космоса" винаги са ми харесвали. Един пример за това са Звездни дневници на Ийон Тихи, имаше и още на Лем, но сега не се сещам. Затова и тук съм наблегнала на смешната страна - т.е. героите ми нарочно са идиоти и се държат като тъпи гимназисти. Нарочно е това с облягането на краката на пулта, пушенето в командната зала, както и това че се препират пред капитана, което в нормална команда не би им било позволено. Точно това ми беше и идеята - да са идиоти до един. :) Имаше един разказ на едни руснаци, Гхост се казваше - там героите се държат точно в същия стил и е убийствено смешно. Ако има желаещи, мога да го пусна тук. Макар че там определено характерите бяха по-задълбочени.
Останалите неща ще ги обмисля утре, че сега много ми се спи, и ще ти кажа какво мисля по въпроса. А ти ако искаш, пусни някой твой опит. Няма само аз да се излагам. :)

Thu Jun 23, 2016 11:05 pm Лазар ще се изявява Thu Jun 23, 2016 11:05 pm Лазар ще се изявява
Списание Осем излиза с брой за Music of the Plants - инструмент-уред, който онагледява сигналите на растенията - съпротивлението между някоя част на растението (листо) и негов корен. Сигналът се трансформира в звукова палитра midi и човек може да си избере дали растението да звучи като арфа, пиано или нещо друго. Без прекарване през midi и разделяне на ноти звукът бил пищящ и резлив.

Такова онагледяване - превеждане до "разбираемост" - не се прави за първи път с нещо, което не можем да чуем. Има албуми с музика на отделни(те) планети от Слънчевата система, включително има парче "Пръстените на Уран". Пак така - сигнали се улавят по някакъв начин и се вкарват в система, която да ги възпроиведе. Доста са призрачни гласовете на планетите.

Днес имаше презентация на гостенката Тигрила Гардения: "Чуй растителния свят - 40 години научна дейност в Даманхур". Утре ще има концерт.
Damanhur е духовна еко-общност и лаборатория с мисия изграждане на обещство в хармония с всичко около себе си - достигане на хармония на цялата екосистема.

Какво би станало, ако растенията имаха възможността да общуват с нас по начин, който бихме могли да възприемем? Този въпрос си задава екип от учени от Даманхур, който изобретява машина, позволяваща на растенията да произвеждат музика! Чрез различни стимули, работа с творци и изследователи, поставени в различни условия, растенията започват да се учат как да създават мелодии и хармонии.
24 ЮНИ
Концерт "Музиката на цветята" - растения, музиканти и деца ще създават заедно музика!
- музей „Земята и хората“
- 19 часа
- вход свободен
- Участват: Йоана Стратева – цигулка, Ивелина Иванчева – пиано, Кети Маринова - валдхорна (от Национално музикално училище „Л. Пипков“), деца от Вокална студия „Дъга"
25-26 ЮНИ
Курс "Открий как да комуникираш с растенията"
- Дом на културата Средец, последен етаж, ул. „Кракра“ № 2А
- 10-17 часа, с едночасова обедна почивка
- Записване: Анна Гълъбова на тел. 0888 574 514 и agalabova маймуна amlega точка com.
- В двудневния практически курс Тигрила Гардениа ще обучи желаещите как да комуникират с растителния свят. Kурсът ще представи всички аспекти на това как да възприемаме виталния ритъм на растенията и да влезем в диалог с тях. Тази комуникация може да бъде осъществена по няколко начина, които ще бъдат демонстрирани по време на курса: чрез изкуство и музика, чрез сънуване, чрез общуване на близки и далечни разстояния. Участниците ще научат няколко техники за това как да навлязат в дълбока връзка с растенията чрез 5-те си сетива. Голяма част от занятията ще се проведат на открито сред дърветата в парка „Заимов“.

Повече за Тигрила Гардения:
Тя е дипломиран музикален инженер. Работила е в големи технологични корпорации, в организацията на редица международни танцови и спиритуални фестивали и в цирковото изкуство. Опитът й с науката и в духовността й позволява да изгради връзка между човека, природата и звука. Изследователската й дейност е концентрирана върху дърветата, начина, по който те възприемат света и комуникацията им със заобикалящите ги живи организми. Повече информация за нея можете да намерите на http://www.about.com/tigrilla [тоя сайт не знам какъв е].
Повече за уреда "Музиката на растенията":
От 1970г., научният център на Даманхур - автономна федерация от общности, разположена в хълмовете на северна Италия, близо до Торино, със стотици жители и членове от цял свят, със собствена конституция, култура, изкуство, музика, училища, изучава начина на общуване на растителния свят. Като част от проучванията им, те изобретяват и патентоват уред, който може да прихваща електромагнитните вариации от повърхността на листата на растенията и корените им и да ги преобразува в звук, достъпен за човешкото ухо, представляващ красива музика. През 2014 г. машината, наречена "Музика на растенията", беше представена в престижното шоу на цветята в Челси, спонсорирано от Кралското градинарско общество на Лондон. Провеждано от 1912 г., това е най-известното шоу на цветята в Обединеното кралство, а може би и в света, което привлича посетители от всички континенти. На изложбата "Био-симфония" изобретението Музиката на растенията бе наградено с бронзов медал и предизвика голям медиен отзвук.
Всички събития се състоят с подкрепата на:
Списание 8 – http://www.spisanie8.bg
“Деводама” - разпространителят на патентованото устройство към изследователския център на Даманхур - http://www.musicoftheplants.com http://www.damanhur.org
Национален музей „Земята и хората“ - http://earthandman.org/ и
Дом на културата „Средец” - http://www.dksredets.com.
Естествено, опитах се днес в интернет да видя колко струва апаратът. На едно място беше повече от 1000 долара. Затова след представянето отидох при жената и я попитах дали би било прекалено от моя страна да донеса едно авокадо покрай концерта и ако реши да издаде звук, да го чуя. С готовност се съгласи. Първо мислех да водя венецианското авокадо, но нали не съм го пресаждала скоро и е понакривеничко. Трябва да се погрижа, за да не стане като Лазар преди възкресението си! (Пък и има един паяк...) Затова реших да взема Лазар. Надявам се като слуша другите растения, по-лесно да се "разприказва". Така се получавало. Не знам дали има списък с всички тембри на апарата и дали ще имам време да го погледна, но бих искала предварително да избера какъв да е тембърът. Ако не, просто ще пуснем на арфа. Или може би нещо като маримба.

В бтв гостуват хора по темата - http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/mogat-li-cvetjata-da-pejat-i-sazdavat-muzika.html

Вълнувам се.

Музиката била най-понятна за джаз музиканти и музиколози например, защото на пръв поглед е леко хаотична. Но има и друго нещо - при някои растения (дървета) музиката наподобява хармонии и включва ладове от раждането/младостта на дървото - примерно преди 300 години.
А някои растения ползвали ладове с успокояващо и лечебно въздествие (лад e mode, гама е scale; more on modes - Plato, The State). Естествено, музиката на всички растения била лечебна.

Не очаквам Лазар да засвири неравноделен размер, но кхм... представете си един Лазар, който живее у Теодосий и Бойка Велкова :shock: ;)

Mon Oct 10, 2011 8:49 am Re: За преводите, принципно Mon Oct 10, 2011 8:49 am Re: За преводите, принципно
За отделната тема съм "за", естествено.
За диалектите... сега тамън се забавлявам да препрочитам "Отсенки на мрака" и се хиля как съм ги докарала и въобще откъде ми е стигнало желание по онова време да се мъча да правя ТОЛКОВА много шантави начини на говорене. По този повод: вариант е също да се набляга на особености на изказа, а не на диалекта и изразите като такъв. Смешни особености примерно. Префасониране на думи понякога - сега-сегинка-сегичката - и прочие. Оф, не мога да не се сетя за "Ало, ало" и как съм си падала от смях на "Добрютрю". Такива неща.
П.С. Носенето на повече от едно нещо от един вид под една мишница обикновено е вредно и разваля всичките неща, все едно дали е любителски превод, писане, рисуване или копане на домадета.
Ами, Мокиди, ако искаш пусни първа темата - един вид, задай тон, аз ще се включа.

О, да, "Ало, ало" е класика. Много приятно звучи преводът на сериала, но не съм чувала повече от оригиналните реплики, заради дублажа. Определено, когато говорим за хумористично произведение има повече възможности за заиграване с думи и изрази. Съгласна съм, че има думи, които просто са забавни сами по себе си и те карат да се усмихнеш. Но в друг жанр, един макар и не нерочен такъв момент, би могъл да придизвика смях у читателите и да развали цялата атмосфера.

За многото дини - ами такъв съм си човек. Обичам да сменям нещата, с които се занимавам, за да не се оттегча. За съжаление в момента имам некои задължения, които не търпят нито отлагане, нито пренебрегване - но така е с най-великите творения в живота ни, искат от нас всичко, а никога не е достатъчно.

Не темата с дините: аз лично съм забелязала, че ми е по-лесно с преводите, когато са повече от един. Възможността да сменям произведението ми помага да не го намразя на емнайсетата редакция и прочит. Как е при вас?

Sun Oct 30, 2011 5:25 pm Re: Преводачески работилници Sun Oct 30, 2011 5:25 pm Re: Преводачески работилници
За мен вторника няма да е проблем, както на другите им е удобно относно часа.

- по логото ще работя когато ми остане време, в момента текат преговори с една агенция да превеждам филми на хонорар, и една друга работа освен тази.
- Не се сещам какво да добавя към горенаписаните мои въпроси. Може би трябва да почнем да съставяме едно художествено помагало, което бих нарекъл
" Част 1: Съкровищница на красноречието; Част 2: 999 типични езикови грешки " Това ще е помагало, в което ще събираме по раздели примери за добър и за лош превод, за елегантност на речта, за изящност на стила и др. подобни свързани с езика проблематики. Мисля да бъде нещо от сорта на "Трудният български език" на Стефан Брезински.