choveshkata.net

Sun Jun 28, 2020 12:31 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jun 28, 2020 12:31 pm Re: Любимите компютърни игри
Понеже Вик – пардон, Дрейк – явно няма да се похвали сам, влизам в ролята на циганката:

Дрейк гостува в Ютуб канала на Андро: XCOM: CHIMERA SQUAD – Triple-A студия се правят на ИНДИ разработчици

Както казва един от коментаторите долу:
Дрейк е машина- страхотна дикция и огромен речник.

Сега... къде са останалите рецензии? Да не ровя самичък в тоя мегафраш канал...

Sun Jan 04, 2015 4:18 pm Re: Ех, магесническа му работа Sun Jan 04, 2015 4:18 pm Re: Ех, магесническа му работа
Мисля си, че тук е мястото да споделя нещо красиво.

Вчера докато пътувах от София за Търново с влак, успях да си намеря едно уютно местенце, до една малка принцеска, която постоянно ме разглеждаше и обсъждаше с по-голямата си сестричка. Не исках да й преча на това й занимание, извадих четеца на Лъч и започнах да чета от "Ех, магесническа му работа". Нашата любопитка впери поглед в текста и когато аз се засмеех наблюдаваше като истински психолог мен и четеца, опитвайки се да разбере или по-точно потърси отговора на реакцията ми. Споделям, че дълго време четохме заедно и имаше, което я беше задържало над текста толкова дълго време. : )))

Юхуу, слънчева неделя.

Светланаа.

Sat Nov 20, 2021 12:20 pm Re: Аниме-й! Sat Nov 20, 2021 12:20 pm Re: Аниме-й!
Изгледах за втори път Code Geass. (Сериала, не новите глупаво орязани филми.)

Оценявам дълбочината на философските въпроси, които повдига. Обаче от сегашната ми перспектива повечето „държавническо мислене“ вътре е абсурдно. Личи си, че сценаристите не са управлявали големи групи хора; и съответно драматичните сюжетни решения твърде често ми бягат по границата с „трагедия заради самата трагедия“. Един истински държавник би мислил по-гъвкаво; и с по-малко аналогии към шаха или другите стратегически игри. Да не говорим, че повечето „социални“ проблеми на героите се редуцираха до вездесъщото японско mamoru: кой кого и какво защитава. (Вик. :P)

По горните причини ми беше трудно да преживея емоциите от предишното ми гледане със същата сила. Самотата на Lelouch и на C.C. все така ми въздейства, както и сцената, в която те седят гръб в гръб и тя скланя глава на рамото му; но повечето останали емоционални моменти ми дойдоха пресилени, изкуствени.

За сметка на това фенсървизът е все така на ниво. Даже бях забравил колко плакне окото. :twisted: (И е още една причина да гледате сериала – поне в първия филм го бяха орязали на 95%.)

Ще гледам и Code Geass: Lelouch of the Resurrection – но отсега ме свива под лъжичката.

EDIT: Изгледах го. Средняшка работа – и твърде, твърде много насилие. :( Но поне C.C. и L.L. получиха redemption.

Sun Jan 10, 2016 2:14 am Re: Аниме-й! Sun Jan 10, 2016 2:14 am Re: Аниме-й!
Gankutsuou: The Count of Monte Cristo

Историята на Александър Дюма във футуристичен свят от 5000 + година. Трейлърът не дава добра представа за визуалната страна - която си е зашеметяваща. Историята доста добре покрива оригинала /във всеки случай много по-добре от игралните адаптации/, макар да има няколко сериозни промени. Духът на историята обаче си е там, а Графът е великолепен.
Гледайте с оригиналното озвучаване.

Wed Mar 09, 2016 4:34 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin Wed Mar 09, 2016 4:34 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin
Творчески блокаж… аррр, от самите думи, може да те хване тая коварна болест ;)
Да видим как в Русия се справяме с „Творческий кризис“…
Такааааа, оказва се че моите съотечественици имат 1598753546544 статии относно темата: „Как да се справим с творческия блокаж“…
Нека да последваме съветите на мъдреците…
Съвет 1:

Твореца трябва да е гладен! — По данни на учените творческите усилия са плодородни най-вече в онзи период, когато организма не се занимава с преработката на храна…

Ами, добре, няма да ядем. Час, два… три…
Сядаме да творим. С какво да започнем… с мазна банииица… НЕ! Сега ще творим, ето я Музата, усеща се… идва.
В едната ръка носи идеята: такава една красива, гениална, неповторима идея. В другата ръка, тази отвратителна Муза, е хванала огромен дюнер и яде ли яде, а докато върви, от устата ѝ капе сос… ДЮНЕЕЕЕР…
Не, твореца трябва да е гладен. Не гледаме манджата, давай идеята. Ох, идеята дето Музата я домъкнала цялата омазана. Музата свива рамене: ами това имала — това донесла…
Добре, с глад и преяла Муза, няма да стане, да поровим за друг съвет.
Съвет 2:

Направете пауза! — когато постоянно мислите, за това, какво трябва да измислите, идеите просто бягат от вас…

Правим пауза. Какво да правим в тая пауза? По-надолу пише, да не правим нищо… Амиии, ние руснаците, когато не правим нищо пием. Добреее, нека да попием и да не правим нищо. Така де, не — нищо, правим пауза .
Направили сме пауза от 100 мл, да видим следващия съвет:
Съвет 3:

Метода на Чарли Шийн — на всеки час приемайте по 10 мл твърд алкохол…

Добрееее, а ако не е твърд тоя алкохол — едно към десет. Тоест, на всеки час по 100 мл питие, което има по-малко от 38 градуса…
Четем, следващ съвет:
Съвет 4:

Тренирайте вашето тяло. Здраво тяло, ражда здрави мисли…

Ставаме от стола… шарките на тапетите танцуват…
Слагаме спортния панталон, спортните обувки, спортния фейс и към най-близкия фитнес.
Много хора имало у тоя фитнес. Всички ли са в творческа криза?
Якооо, лицата хората са като 3Д без очила, от „съвет 3“ ще да е.
Качваме се на пътеката и СТАРТ. Забиваме погледа си в стената отсреща. Колко ли време мина? „Съвет 3“ трябва да се изпълнява на всеки час… Да видим: Обличахме се — десет минути. Тръгнахме към фитнеса — петнадесет минути. Разгледахме залата, — пет минути. Редно е да си ходим, защото докато се приберем, може да изтървем часа за „съвет 3“.
По-добре да почакаме, отколкото да закъснеем, нали така?
Вече у дома, да проверим следващия съвет, че има още поне половин час, до метода на чичо Чарли:
Съвет 5:

На свеж въздух! — Забелязали ли сте, че когато гледате природата главата ви се изпразва от проблеми и тогава ненадейно може да дойде и Музата?

Амчи, добре, що да не? Така и така вече сме си надянали спортните парцалки, да идем в парка. Момент, колко е часа? Има още петнадесет минути до „съвет 3“… минаха, „ВЫПИЛИ И ПОЕХАЛИ“!
Отиваме в парка, сядаме на първата пейка и блуждаем. Колко ли време има до изпълнението на „съвет 3“?
Пред нас дървета, бездомно куче дето ака, пиян циганин хърка до него, надарена студеноградска девойка, която при три градуса мороз крачи почти гола.
Някаква женица мъкне дете, крещи му — то реве.
От улицата наблизо се чува шофьор, който иска да се запознае от близо с майката на друг шофьор.
Чакай, в съвета не пишеше ли да си изпразним главата? Да, така пишеше. Поглеждаме си телефона: още четиридесет и пет минути, до съвета на чичо Чарли. Можем да почакаме, нали?
Мина толкова много време, да видим колко е часа… Ох, мамка му, още четиридесет минути!

Прибираме се у дома. Болят ни задните части, щото пейката била много твърда. Малко сме ядосани, тъй като си закачихме панталона на един пирон (на тая същата пейка) и трябваше за се прибираме по гол задник до дома. Нищо, първо да се подкрепим, после пак съвети.
След двойна доза от съвета на Чарли (това е от яд, заради дупката на гащите ни) да видим, какво още можем да направим за себе си:
Съвет 6:

Бедата винаги е в началото — започнете да пишете нещо, каквото и да е. Редете мисли, просто мисли, Музата сама ще дойде…


Днес се отърсвам от творческата криза.
Ще пиша нещо интересно.
Колко ли време ми остава до съвета на Чарли?
Небето е синьо, птичките пеят…
Виното ми свършва, трябва ли да се придържам точно към грамажа за твърдия алкохол?

Я, заспали сме. Добре, да видим колко е часа. Ужас, пропуснали сме времето за „съвет 3“, при това почти два пъти.
Готово!
Съвет 7:

Една глава е добре… но с тяло по-добре.
Ако имате идеи и проблеми, споделете с приятелите си, нека те ви дадат насока…

Звъним, признаваме си — имаме проблем .
Отговарят, че има решение за всеки проблем . Нека се видим, да поговорим. Супер!
Преди да тръгнем, да си вземем една доза от съвета на Чарли, за всеки случай.
Срещаме се с познат, в близкия бар. Поглеждаме часовника, има още петдесет минути до „съвет 3“. Значи да споделим:
„Имам проблем…“ — започваме неуверено. Прекъсват ни:
„Абеманиманименешефатакамеядосаченаправонемога… — облягаме се назад, мислим си за „съвет 3“. —Аженатадаяинеясамокрещиченямапариидецатаходятгладни…“
Идва сервитьорката, поглеждаме часовника, още четиридесет и осем минути… ама сме на бар. Тройна доза от съвета на Чарли.

Прибираме се вкъщи. Сега вече е време да се твори, ама тия букви нещо много бягат по екрана… Стой, не мърдай!
Затваряме си едното око, да може другото да се фокусира. Без да искаме затваряме сайта със съветите. Ей тука беше… ах, да намерихме го, да четем…

Алкохоликът е човек, който точно знае, какво иска.
Алкохола в малки дози е полезен във всякакви количества.
Алкохола не ни решава проблемите, въпреки че и млякото има същия ефект.
Алкохола активизира работата на мозъка — само в пияно състояние човек може да усети, че земята наистина се върти.
Виталий Александрович

Я, и Витя давал съвети как да се справим с творческата криза.

Thu Jun 12, 2014 11:03 am Re: Голямото приключение на малкото таласъмче Thu Jun 12, 2014 11:03 am Re: Голямото приключение на малкото таласъмче
Излезе и "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче"!
Най-хубавото е, че май не само успяхме да развалим "проклятието на продължението", ами май-май успяхме да създадем една още по-готина книга във всяко едно отношение (литература, обем, илюстрации).

http://prikazka-igra.com/images/frontcover2.jpg

Както и първата книга, тя е налична, като безплатна електронна версия (в PDF) на сайта:
http://prikazka-igra.com/read.html
В недалечното бъдеще трябва да се появи под други формати в Читанка и като торент в Замунда.

Sat Jan 28, 2012 2:39 pm "Ламята", Николай Хайтов Sat Jan 28, 2012 2:39 pm "Ламята", Николай Хайтов
Преместена от Раздел „Български фантасти“ в подфорума на алманах „ФантАstika“. Онези подфоруми са за отзиви, свързани с алманасите. -- Кал

Има едно българско фентъзи от шейсетте години, " Ламята ". Авторът е Николай Хайтов, ако не бъркам, книгата е филмирана през седемдесетте. Жанрово е определена като приказна повест в българските си издания. Има поне две издания.

http://knizhen-pazar.net/books/009/953/95319.jpg
http://www.knijnomagazinche.com/knigi/albums/userpics/10001/normal_IMG_6480.JPG

Това е една от любимите ми български книжки и според би могла да бъде успешно преиздадена, преведена на чужди езици и продавана. Невероятно забавна е. Мисля, че може дори да мине за "човешка" ;) Тъй де, в книжката има и хумор, и любов, и приключения, и страхове, и всичко, както си му е редът. Езикът е приятен, имената докарват кикот, диалозите са щурави, а ситуациите са абсурдни. Наистина очарователна книжка, a must-read за всеки, който си е паднал по "Червенокосия Джайлс" и "Донеси ми главата на Принца".

В колибака Трипетли цари паника. Две дърварчета са отсекли Свещеното дърво, посадено от прадедите пред голямата пещера. Оказва се, че мирисът от листата на дървото е държал приспана една грамадна ламя. Сега тя изпълзява от пещерата и почва да плюска телета, шилета и колибари. Мъдрите старци и гадатели не знаят какво да предложат.
Боляринът Калота се затваря в кулата си и трепери вътре, а селяните се опитват ту да претрепят ламята с подковани криваци, ту да я ослепят с червен пипер, ту да преговарят с нея (макар че тя не говори, а само реве). Последното им е най-неизгодно, защото с всичкия добитък, който изяжда, ламята е все едно още един болярин. Или боляринът е втора ламя?
Ножът е опрял до кокала в колибака Трипетли. Така де, няма и момичета да почнем да предлагаме на ламята, я...

Книгата е пълна с магийки и простотийки - има грудки, от които човек почва да говори истината, лют червен пипер от люти чушленца, прахан за дървена луличка, мазило, от което растат мустаци, смрадливи кожени гащи от нещавена пърчова кожа, хубави войнишки ботуши, еднокрак войник, бойни песни, орехи в устата (за да не чуват враговете какво си говорим), страшни подземия на болярската кула, интриги и стари сметки за уреждане. Има и ламя с люспи като щитове, с едно-единствено огромно око, ревяща и фучаща.

Страхотен ретрочар от соца. Отлично българско фентъзи с някаква много буйна веселост и вероятно скрити политически вицове вътре. Препоръчвам книжката за намиране и прочитане, лично аз много си я обичам. Даже сега малко ме е спам, че не се сетих да я пъхна и нея в списъка с любимите си български фантастични текстове. Тя е за там.

Sun Sep 30, 2012 2:53 pm Re: Фантазийци! Sun Sep 30, 2012 2:53 pm Re: Фантазийци!
„Вътре в теб има едно място на покой, едно светилище, където можеш да се оттеглиш по всяко време, за да бъдеш себе си.” Херман Хесе в „Сидхарта”

„Това светилище е простото съзнание за комфорт, което не може да бъде смутено от шумотевицата на събитията. Това място не пази спомена за никакви травми и не съхранява болките.” Дийпак Чопра

Когато се докоснем до това състояние, до своята същност, ние достигаме до Мъдростта, Душевния мир, Радостта, Блаженството…

Това не означава, че трябва да отречем егото си и това, което притежаваме в момента – тяло, ум, красота, имущество, професия, умения, опит.

Те са част от нас, но НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИДЕНТИФИЦИРАМЕ с тях и да не оставяме те да ни водят, a да ги водим ние.

Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобре­ние, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в ко­ето не само че е включено всичко това, но и то е безкрай­но по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.”

Тази наша изначална същност е ЛЮБОВ:

„Когато погледнете друго човешко същество и усетите силна любов към него или когато съзерцавате красотата на природата и нещо във вас откликне силно,
затворете очи за миг и почувствайте същината на тази любов и красота в себе си,
като неделема от вас, от истинската ви природа.
Външната форма е мимолетно отражение на онова, което вие сте в дълбоката си същност.
Затова любовта и красотата не могат никога да ви напуснат, за разлика от всички външни форми.” Екхарт Толе

Ето и пълната страница: http://sebepoznanie.com/duhovnost/whoami/

(отново: кажете, ако не е това подходящата тема:- )

Mon Jan 08, 2018 2:21 pm Re: Образованието Mon Jan 08, 2018 2:21 pm Re: Образованието
Покана:

Уважаема госпожо, Уважаеми господине,

По повод Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

Френски институт в България
Френски институт в Париж
Европейската програма CINED
и сдружение „Седем“ - България

Имат удоволствието да Ви поканят на кръгла маса

КИНОТО И АРТИСТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В УЧИЛИЩЕ
Ситуации, проблеми и перспективи в България и Европа

Сряда 17 януари 2018 от 17:00

Френски институт в България
зала „Славейков“
пл. „Славейков“ N 3, София 1000

Срещата ще бъде последвана от коктейл.

Моля, потвърдете Вашето присъствие преди 15.01 на:
cinedbulgaria -в- gmail.com / 0893 45 82 53

Представяне:

По повод равносметката от изминатия път до този момент и подготовката за предстоящата кандидатура на CinEd - европейска програма по кинообразование за деца и младежи, подкрепена от програма „Творческа Европа – МЕДИА“ от 2015 г. насам, партньорите и основателите на CinEd са избрали да проведат семинара си за 2018 г. от 14 до 18 януари в София, тъй като България е директен бенефициент на проекта.

В рамките на семинара ще се проведе кръгла маса за размисъл и обмен на практики на тема „Киното и артистичното образование в училище в България и Европа“, на 17 януари, с участието (очаква се потвърждение) на Министерството на образованието и науката, Министерство на Културата, на Националния филмов център и на бюро МЕДИА - България, на Столична община, както и на български режисьори, професионалисти и учители, на Френски институт – Париж, координатор на CinEd, и на останалите европейски партньори от 8 държави.

CinEd: програма за сътрудничество и безплатен цялостен инструмент за кинообразование на млади европейци (многоезична онлайн платформа, колекция от филми, педагогически материали, обучение на учители и дейности с деца и младежи на възраст от 6 до 19 години). Програмата CinEd беше поканена на Форума на културата на Европейската комисия в Милано по повод стартирането на Европейската година на културното наследство (7-8/12/2017).

Tue Jan 23, 2018 5:20 pm Васил Станев Tue Jan 23, 2018 5:20 pm Васил Станев
Нов шрифт от Васко, вдъхновен от световните митологични същества:

Etymonster

Wed Dec 26, 2012 1:14 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ] Wed Dec 26, 2012 1:14 am Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН (Засега) ПРОЕКТ]
Такаа. И аз току-що завърших романа. Искам да кажа, че екшъна ми хареса и като цяло всичко ми направи добро впечатление. Темпото е добро (по-скоро главоломно) и непрекъснато се случват разни неща.
Сега малко обща критика. Да, героите ти спират да се развиват, след като ги събереш всичките накуп. Нещо като да събереш приятелчета, които познаваш поотделно, на едно място и после се чудиш как да ги накараш да си говорят. Може би щеше да е добре да се познават и помежду си, освен с Текс. Така щеше да има някаква опора на познанството им. За навяхванията и дланта си говорихме вече, това са си козметични грешки. Най-много не ми харесаха фентъзи елементите, комбинирани с втората личност на главния герой. Според мен това дето си се опитал да го направиш "ВИП персона" изобщо не е трябвало да го правиш. Като спуснат отгоре изглежда. Колкото повече се явява Тор, толкова по-спуснат отгоре изглежда Текс. Ако си правил с Асен онзи тест, все повече напуска определението "герой е, защото е оцелял" и все повече става "оцелява, защото е герой". А според мен, след като се премести към второто определение, вече му е време да пукне, при това безславно - като Фан Мейли.
А фентъзи елементите го правят нещо, което вече не е строга научна фантастика. Способностите на изгубените, аурите, светлинните катани, това според мен е нещо, което не е за научна фантастика. А освен това откъде се взе изгубения в края, изобщо не мога да разбера. В звездолета ли си е бил? Тогава защо не го е занесъл на своите? И защо е пуснал "нашите" вътре.
Освен това, когато двата отбора се разделиха, ми беше много по-вероятно да пукнат тия в скафандрите, а не тези в звездолета. Затова и даването на кристала на Текс ме обърка, според мен другите ги грозеше доста по-малка опасност. Това ме и подсети, че щом се прощават, сигурно хората в звездолета ще умират.
И света ти не е особено оптимистичен. Хората са и ще бъдат занапред последната дупка на кавала, независимо коя фракция победи. По-песимистично от това, здраве му кажи.

Sat Apr 21, 2018 9:31 pm Конкурс за фантастичен разказ, тема: Паралелни реалности Sat Apr 21, 2018 9:31 pm Конкурс за фантастичен разказ, тема: Паралелни реалности
Конкурс за фантастичен разказ на клуб „Аркадий и Борис Стругацки“

Тема: Паралелни реалности
Краен срок: 20 август 2018 г.
Резултати: Награденият автор ще бъде обявен на националния конвент Булгакон 2018.
Възраст: -
Вид творба: разкази във фантастичния жанр, приключенска или твърда фантастика
Изисквания: Разказът трябва да е до 2000 думи, написани на кирилица. Шрифт - Times New Roman, големина – 12, формати .doc .docx .rtf .odt.
Конкурсът е явен, вписвате имената си под заглавието на творбата.
Творбите ще се приемат на адрес: strugatskykonkurs -в- gmail.com
Брой творби: По един разказ от участник.
Ще приемаме непубликувани на хартия разкази, както и ненаграждавани в други конкурси. С предимство ще са досега непубликуваните в интернет.
Награди: Разказът, оценен на първо място, ще получи парична награда на стойност 300 лв.
Ако се съберат достатъчно на брой качествени произведения, ще издадем хартиен сборник, от който участващите в него автори ще получат по една авторска бройка.
За повече информация: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=2468

Sat Apr 27, 2013 9:52 pm Re: Помежду ни (чат-тема) Sat Apr 27, 2013 9:52 pm Re: Помежду ни (чат-тема)
Подготовката за отпуската ми върви смайващо гладко. Особено като се има предвид, че този Фестивал на образованието по стара традиция съвпадна с поне 4 лични кризи. (Вселената ми вика: „Забравил си на какво си способен? Яаааа да ти напомня...“)

Гушам ви.

Sun May 12, 2013 1:47 pm Re: Общуването и откритостта Sun May 12, 2013 1:47 pm Re: Общуването и откритостта
Напомнено от скорошна „престрелка“:

На 09.05.2013 Кал wrote:Едно (отдавнашно) време бях предложил във Фантазия да проведа за
желаещите курс по общуване и трансформация на конфликти. Често ми се
случва да съжалявам, че не бях по-настоятелен тогава.

Но ще си помисля дали мога пак. (Хей! Иде лято, иде!)

Thu Jun 27, 2013 2:38 pm Книжовният език и диалектите Thu Jun 27, 2013 2:38 pm Книжовният език и диалектите
Като паралел на размишленията ми за пълния член , начевам още една тема, която вълнува радетеля за empowerment (овластяване) у мен.

Започвам с цитат:

– Без да го осъзнаваме дори и без да го заявяваме като манифест, ние в алманаха може би се опитваме да се противопоставим на т.нар. глобализация чрез нашата северозападна локализация – искаме да си пишем и говорим на северозападно наречие, да бъдем такива, каквито се помним като деца, това е начинът ни да се справяме може би. Ти, забелязах също обичаш да говориш на диалект. (...) Оправдаваш ли това, което правим? Защото съм чувал и обвинения, че едва ли не замърсяваме книжовния език или се опитваме да се отделим от останалите българи.

– Разбира се, че го оправдавам (...). Книжовният език по-скоро се замърсява с безсмислени съждения и откровени простотии, изговорени граматически правилно, но грозно. Простодушното „народно“ и диалектно говорене е смешно, често грубо, но твърде мъдро и най-вече – то е многолико, дава разнообразие и неповторимост на неговите физически носители. Ако се свеним от него и желаем да го премахнем, ще заприличаме на онази „модерна“ дъщеря, която учела старата си майка да казва „скъсва се“ вместо „скина се“ за нишката, която преде. За да не я обиди, бабата започнала да казва: „Уф ка се скъса таа пущина, та чак се скина!“. (...) Така нареченият нормативен литературен език не включва владеенето и умното използване на различни говори и диалекти, напротив. Аз пиша и като пресъздавам образи, искам да покажа по-пълно тяхната неповторимост, която включва и езика, на който те говорят. Не мога да сложа в устата на един обикновен рибар „купешките“ думи на хората „от телевизията“. Имам герой, който изпада в подобно смешно положение непрекъснато да поправя свой съселянин – възрастен пастир, на което старият човек му отговаря: „Абе, ти като така ме караш да се кършим като зелен боб, я тогава къ да ти речем да ме не фъргаш у ситния върбак?“. Ако този овчар му отговори „Разбирам желанието ти да не се преструвам, но как да ти кажа да не ме вземаш за луд“, цялата негова пъстрота се изгубва, „отива у курец“, както би се изразил той. Естествено, както е казано – не отровата, а дозата убива. Не бива да вирим говори и диалекти като някаква особена идентичност и да си затваряме „очинкини“ (по родопски) пред съвременното развитие на езика. Редно е добре да го познаваме (заедно с няколко чужди такива), иначе само ще си плямпотим и ще преливаме от пусто в празно. Невежият най-често се възмущава, вманиачва и прибягва до ограничаване, стига да може. Ако кажеш на някой от Ново село, Видинско (...), „Путицу оди по курдел“, той ще ти се подсмихне, но няма да ти се обиди; друг, непознаващ говора на това селище, ще си помисли, че говориш мръсотии, без да знае, че „в превод“ това означава „калинка-малинка ходи по царевичен кочан (мамул, мисир, колен и пр.)“. (...)

Едно добро начало за желаещите да практикуват ;) е „ Турлашко племе юнашко “ на Георги Костодинов. Имаме я в Общественото крило , както и самия алманах, от който е горният цитат.

Sat Mar 09, 2019 7:45 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Mar 09, 2019 7:45 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Туй го бях пльокнала в грешната тема и ме домързя да го местя по каналния ред, тъй че го изтрих оттам и го слагам тук. Голям грях, ама... що да си усложнявам живота? :) И без туй още никой не го беше чел...

И тъй, правя си аз упражнение 7, хиля си се като тиква на Калояновите щуротии (за пореден път), стигам до края... и изведнъж установявам, че за целия текст от близо 3000 думи имам има-няма 5-6 предложения за редакция. Потрес! Минавам текста отново с видимо усилие да си изсмуча нещо от пръстите, но уви. В крайна сметка измъдрих един принципен коментар, който мислех да бухна вътре, но май тук му е мястото. А именно:

В сериозна чуденка съм дали началният диалог не е твърде дълъг. Т.е. те само плямпат, без нищо да се случва или дори описва. Има ли акроним, който е обратното на ОПС, т.е. “набутай малко background/world building/action/plain old description между всичките тия реплики? Или това е ЕКО, доколкото сцената е неразработена?

И сега идва голямото "НО". В тъпата кула е тъмно. Следователно не виждаме героите, нито стаята, и не върви да бъдат описвани. Но може би все пак може да се чешат, да се взират в (полу)мрака, да се спънат в някой стол и да се пребият... знам ли и аз, да вършат НЕЩО, докато си говорят?

Вие как мислите?

Mon Apr 15, 2019 11:26 am Re: Не-културни събития Mon Apr 15, 2019 11:26 am Re: Не-културни събития
Май ме одобриха да продавам авокади и няколко други мънички растения на благотворително събитие този четвъртък от 19:30 в зала "В парка" в Малкото НДК .
https://www.facebook.com/events/2817261191831482

На 18.04.2019 г. с любезното съдействие на прекрасните хора от Зала за събития „В парка“, разположена в Малкото НДК – ще се проведе благотворителен концерт арт-базар с участието на P.I.F., Oratnitza, Васко Кръпката, виртуозът Милко Милков, Lilian, The back door men, Клуб за български народни танци “Луди, млади и игриви“, Виолета Златарева и водещ – Яна Караманова. Прекрасните дами от Екип Лайкучка ще ви улеснят в избора на подарък за предстоящите празници и ще ви изумят с чудните си ръкоделия. Всички средства събрани на събитието ще отидат в подкрепа на Коко – прекрасен 8-годишен малчуган със 100%-ов шанс за възстановяване от рядка форма на ДЦП и Весела Витанова–дългогодишен преподавател и пионер във Валдорфската педагогика по нашите земи, която страда от рак в напреднал стадии. Елате, за да се забавляваме и за да спасим два живота - заедно!
Вход: 15 лв.

https://www.facebook.com/darizdravenakoko

Wed May 10, 2023 1:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed May 10, 2023 1:08 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
И тъй, реших най-после да "захапя куршума" и започнах да чета Брандън Сандерсън.

За първи опит избрах "Елантрис". Защото съм старомоден* и предпочитам да чета самостоятелни творби на плодовити автори, пишещи тухларници. (Да, малко двоен стандарт, признавам, при положение че аз самият досега нямам нито един роман, дето не е част от поредица.**) Отделно, защото навремето (преди... десет, вече, години?) подарих тази книга на един приятел, който се оплакваше от липса на качествено фентъзи (по негови думи) и малко на сляпо се доверих, че бате Сандо ще деливърне.

Съответно, трябваше да проверя излъгал ли съм онзи (някогашен) мой приятел, или не. :)

И така, прочетох "Елантрис". За... 4 и 1/2 дни. Според Гудрийдс книгата възлиза на ~630стр. в хартиен вид, което хич не е лошо като темпо.

Ами, защото ми хареса. Добра е. Препоръчвам я, макар и с уговорки (вж. по-долу). Също така, разбрах няколко неща, дето все се говорят за творчеството на Сандерсън - "сивата" му проза и динамичното темпо. И двете са верни; Сандерсън хич не умее/не обича да употребява описания, дескрипторите на персонажите/локации са минимални и "сухи", някак си, и докато четях книгата, през цялото време имах чувството, че се намирам в гръцки амфитеатър с минимално количество декори. Същевременно, стилът му е бърз . Зашеметяващо бърз. От доста време не си спомням книга, от която прочитам 50-100стр. без да усетя, че "работя" за прогреса си по текста. Гладък, стегнат, прецизен - такъв е стилът на "Елантрис". Същевременно - изключително безцветен; ако не беше интересната локация (градът Елантрис) и нейната архитектура (която е едва-едва описана в детайл), щеше сериозно да ми доскучае setting-wise.

Ако правилно си спомням, това е седмият написан роман на Сандерсън, но първият му публикуван. На ниво high concept, сюжетът е чудесен - политика, културни сблъсъци, значими диалози и добра доза мистерии на няколко фронта; оценка 6+. Това, което ме учуди обаче, бяха дилетанските грешки, които се срещаха тук-там в текста - ПНК-та, дървени реплики, "грешен речник", бочната характеризация (поне в началото) и други неща, каквито не очаквах да срещна в творба, която а) е публикувана от т. нар. "титан на жанра" и б) е минала (уж) през професионална редакция от голямо издателство. Като цяло, неприятно преживяване, на фона на иначе доста оригиналната постановка - Сандерсън много умело е завъртял различните култури, така че да избегне всякакви клишета (и същевременно си личи откъде е черпил вдъхновение), и макар сетинга да е доста lowkey откъм магия и sense of wonder, улових тези "липси" чак към края, когато поради разни обстоятелства бях изваден от транса на свръхзвуковата проза.

А, да, краят. Имам чувството, че бая писатели не знаят колко критично важен е краят за едно произведение. Финалът на една история make-ва или break-ва нещата на най-макро ниво - добър финал може да спаси посредствен/лош сюжет, докато един смотан финал може да затрие и най-блестящото сказание.

В този ред на мисли, "Елантрис" се дъни именно в този показател. Е, не баш самата кулминация - тя е подобаващо зрелищна - но последната една четвърт от книгата беше пълна с излишни обрати, изкуствено удължени драми и лошо темпо. Няма да спойлвам, само ще кажа, че така ми развали вкуса като общо впечатление, че както беше тръгнала стабилно към 10/10 шедьовър в личната библиотека, "Елантрис" падна до 8/10 - пак чудесна, но с едно такова горчиво чувство на нереализиран потенциал.

Да направим едно обобщение в клиширан вид:

THE GOOD
- Супер "бързо" и гладко темпо на повествованието
- Многомерни и комплексни персонажи (основната тройка - принцът, принцесата и висшия свещеник са топ; второстепенните действащи лица също са готини, с едно-две изключения)
- Noblebright сетинг и история (което си е рядкост по принцип и предполагам съвсем нечувано през 2005-а, когато ерата на т. нар. dark fantasy е тепърва набирала скорост)
- Earn your happy ending финал, без излишна сладникавост и наивитет

THE BAD
- Прекалено много обрати в последната една трета/четвърт от книгата; аз лично бих написал нещата различно, ама така вероятно нямаше да се стигне до финалът, който Сандерсън е целял; обаче това кара самият финал да има по-малка емоционална тежест
- Аматьорски грешки, допуснати от "трениран" писател и пропуснати от професионални редактори (на ниво стил/сцена; за щастие макронивото е отлично)
- Body count-ът беше изненадващо нисък и очаквах да остане така до края, ама в един момент бате Сандо "извади ножа" и заколи бая (именовани и анонимни) персонажи, което беше в тонален дисонанс с общия каденц на историята (по мое мнение)

THE UGLY
- "Сива" проза; системна липса на описания, "бедност" на действието и рехава употреба на описателни атрибути (дескриптори)
- От прекаленото "бързане" на сюжета, характеризацията на много второстепенни персонажи страда и не е разгърната достатъчно; щеше ми се някои герои да бяха представени по-плавно и повече да бяхме разгледали техните животи и съдби (вместо това, един куп разкрития за маса наименовани лица се изсипват ad-hoc в последните 50-60 страници и изглеждат като "избутани през вратата" преди историята да свърши)
- Главната мистерия беше претупана: 3/4 от книгата никой нямаше представа защо магията на Елантрис е изчезнала или как да се възстанови и после принцът за почти отрицателно време разбра какъв е проблема и после още по-експедитивно го реши "ей така" (което подозрително намирисваше на Deus ex Machina Ass Pull ); отделно, мен лично ме подразни, че разбрах поне 50стр. преди всички други къде трябва да се търси решението на загадката, докато протагонистите си "бъркаха в носа"
- Романсът между принцът и принцесата беше много готино "кръстосан" в началото, обаче към средата вече очаквах, че цялата драма ще payoff-не най-после - ама не, Сандерсън ги държа в напрежение (и неведение) почти до края, все едно е някаква корейска драма *facepalm*

* * *

За финал, ще кажа, че това е една оптимистична история, с немалко соларпънк атмосфера. (Да, позволявам си "ретроактивно" да назовавам заглавия, попадащи в жанра - щом други могат да правят това с други жанрове (тебе гледам, YA), значи и аз мога. :P ) Препоръчвам "Елантрис", макар и с уговорките, че а) финалът е претупан и разваля общото впечатление, изградено от първите 400стр. и б) книгата се пресяга към статуса на шедьовър, но така и не го достига за "една бройка".

Мисля да продължа с "Ритматистът" - другата самостоятелна творба на Сандерсън; искам да видя как евентуално е еволюирал в по-късните си години, което ще е определящо за това дали изобщо ще посегна към тухларниците, които са The Stormlight Archives.

През това време - ако търсите оригинално, свежо и оптимистично фентъзи, ей ви нá "Елантрис". Става.
В крайна сметка, добър подарък съм бил направил на моят тогавашен приятел.
(А той през годините така и не я прочете... е, както казват - по-добре късно...)

*В случая това ще рече, че обичам да започвам с хронологично публикуваните произведения на автора. При Йън Банкс това ми изигра лоша шега, но логиката ми е следната: ако даденият творец не може да впечатли читателите си с първата си творба - както втълпяват масово на новите писатели, че трябва така да стане - тогава защо да чета следващите му/ѝ неща? Тук говоря за "високопрофилни" автори - такива, които се водят "имена", или имат мастити рекламни кампании зад гърба си. Нещата стоят съвсем другояче, ако публикуваш нещо в някой петоразряден форум в дълбините на нета (кхъм-кхъм). Въпросът е, ако дадена творба идва с претенции - тогава по-добре да има покритие за тези свои претенции, иначе моят modus operandi е априори да приемам всичко последващо за без покритие. (Да, жесток свят е навън - ама такъв сте си го направили, сърбайте си сега кашата.)
**Дори "Космически залог" технически се води книга първа в поредица, да.

Mon May 11, 2020 9:39 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Mon May 11, 2020 9:39 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Кал, аз само за действието и мисленето, да се включа... При мен действието е водещо, дори... животодвижещо, макар да обмислям действията си, по моя си по-скорострелен начин. Ако потъна в размисли или си дам почивка, без да действам, само да мисля и да се чудя кое е правилно, кое грешно и къде е златната среда, ще се депресирам, ще ме хване летаргия и повече нищо, от така планираното в този момент, няма да мога да направя качествено. Ако не ми е задължение, няма да го направя въобще.
Точно така си прецаках личното писане... Почнах да обмислям къде не ми се получава, а сега не мога да пиша, въобще. Все още опитвам, де.
Силно интуитивна съм и съм забелязала, че когато действам, нещата в почти 95% от случаите, ми се получават доста добре. Какво, ако не действие е цялата ми работа с клуба? Там време за дълги полемики и мисли няма.
Другото важно при мен е, че аз трябва да се съобразявам с децата, с които работя - с всяко поотделно, а и с церия екип. Научила съм се да заглушавам някои свои принципи и гласове, за да продължи да ни има... Важно е да ни има, защото казанато отлита, а написаното остава - нещата, които пишем са добри и ценни, според мен. :mrgreen:
Мисълта ми е, че се опитвам да опростявам част от нещата, да вървят леко и простичко, без излишни дилеми, защото и без това е трудно.
Ако трябва да съм честна, понякога ми е писвало от всичко това, но имам отговорност към събраните деца, към своето собствено, а и към бъдещетото, ако дойде... трябва да се стягам, да работя и да го правя така, че да ми харесва, затова залагам на действие... Дано да разбереш по-ясно гледната ми точка, защото сме много различни и е трудно :lol: :mrgreen:

Wed Dec 02, 2020 11:47 am Re: Образованието Wed Dec 02, 2020 11:47 am Re: Образованието
Днес любезно попълних една анкета в училище.
С най-голямо и мрачно удоволствие избрах "Напълно несъгласен" за много въпроси, но тези двата по-долу са разковничето на разклатеното образование, тествани лично в 3 различни училища (елементарни, простички, и неспазвани неща; надявам се вие да имате по-различни наблюдения от други училища и ние просто да имаме лоша училищна карма):

1. Учителите на детето ми дават ясни инструкции за това, което се очаква от детето като домашна работа.
Не, те следват другия златен принцип: НЕ дават ясни инструкции за това, което се очаква от детето като домашна работа.
Така стимулират естествения подбор в образованието.

Всъщност това ми е направо любимо: учителят казва набързо нещо за домашната работа, измежду много други казани неща - който разбрал, разбрал. Толкова ли е трудно/времеемко да се изпише черно на бяло 1. номер на страница; 2. номер на задача; 3. срок за изпълнение ? Елементарно е. Дори студентите, ако не им напишеш всичко това, се объркват и винаги има неразбрали; какво остава за учениците.

Verba volant, scripta manent.

2. След контролно или домашно, учителите обясняват резултатите на децата и им помагат да се учат от работата си.
Това е направо смешно. Всъщност: След контролно или домашно, учителите НЕ обясняват резултатите на децата и НЕ [им минава през ума да] им помагат да се учат от работата си.
Това, при налично време, правя АЗ. Ако СЛУЧАЙНО се добера до контролното (то се запазва някъде в свещените училищни архиви).

И въобще всичко е направено така, сякаш допускането на грешки (и особено поправката и обясняването им) не е основен механизъм на ученето...

Sat Aug 27, 2011 11:18 am Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne Sat Aug 27, 2011 11:18 am Re: ПИТАНЕ: Да създадем ли форум, oгледален на knigi-igri.ne
Здравей Маноле, аз също подходих с предубеждение и асоциация за синоди, мравки, отлюспване и прочее мили родни спомени. Проблемът за мен, не е че мнението на Кал, моето или което и да било друго се отсвирва. Дори пропити от злъч хора, изгубили способността да се зарадват, като mindcrime и Anardil, не могат да ме разстроят за дълго. Аз обаче съм стар човек. Ей на, ще чукна 36 след някой и друг месец, живот и здраве. Колкото по-стар ставам, толкова по голяма непоносимост развивам към пишлемета, които да ми обясняват на ЛС (повече от неадекватно), къде е трябвало да си пускам гласа и как. И те, видиш ли, биха ме измодерирали за такова нещо, ако им падна в тяхната модераторска градинка. С други думи, не съм съгласен да ме мародерстват модераторстват хора, по-тъпи от самия мен. Не съм много придирчив, щото не съм и от най-умните, но кюфтетата без лук не ги одобрявам!
Прав си, няма какво толкова да се каже за книгите-игри, освен да се подърлим около тактиката за бой на Айкън. Книгоиграчите от друга страна имат да си кажат едно-друго по разнообразни теми, това не е дотам приятно вече в КИ.нет.
То аз не знам, доколко имам право да гласувам тъдява, предвид моята честота на публикуване. Повече съм от четящата порода.

П.П. И аз много се кефех на келпазенето класиците, но не ми приписвай чужди заслуги, темата я подхвана ти :).

Thu Oct 06, 2011 10:54 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Thu Oct 06, 2011 10:54 pm Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
О-о, каква тема за самокомуникацията се е развихрила... *облиз*
Уточняването на терминологията според мен е много важно при воденето на (да не се чете за обида) високопарни - в смисъл на "на високо ниво" - дискусии, понеже, както лесно може да се изясни, често разминаването в разбирането е генерално. Дайте да пробваме с думички като "баналност" и "клише" и гледайте какво става :twisted:
Лично според мен писането Е изкуство. По начина, по който аз разбирам тази дума.
Дефинирам се:
1. Изкуството е процес, в резултат на който се сътворява нещо. Почти (но не съвсем) без значение какво точно. За мен примерно е изкуство както рисуването и писането, и музицирането, така и създаването на нови лекарства примерно, или на нови чаркаляци за компютър, или на ново... нещо си друго.
2. Изкуството изисква талант. Тоест, това е сътворяване на нещо чрез прилагане на "природна заложба", която не е общодостъпна, а е специфична за отделни индивиди.
Тъй де - създаването на ново лекарство, освен образование, изисква и... талант. Начин на виждане, ако щете. Вярно, че без образование в точно тази сфера не става. Но истински добрият лекар има талант да вижда . Истински добрият готвач има изкуството да вижда . И тъй нататък.
3. Имаше още, но си забравих мисълта :D , ако се сетя - ще допиша.
Та...
Всичкото туй, както и онова, което забравих, изискват - естествено - и тренировка на таланта. Подготовка. Образование. За да направиш хубава глинена паница трябва да знаеш много за глината, за обработката й, за придаването на форма и прочие. За да напишеш хубав текст - да се научиш да пишеш и да се изразяваш.
НО, като цяло, винаги има един елемент на "магия". Аз поне по друг начин не го виждам . Човек може цял живот да се учи и пак да не напише нищо интересно и хубаво, ако я няма магията. Талантът, ако щете. Муза. Вдъхновение. Квото щете.
Изкуството обикновено е за обществена употреба в един, друг или трети смисъл. Не е важно обществото да го разбира, само да може да го употребява. Личното ми мнение е, че все пак е по-хубаво и да го разбира, но това не прави примерно цитираната по-горе инсталация от тоалетни чинии по-малко ценна само защото АЗ и още 1 милиард човека не я разбират... Или пък инсталацията на германците в Израел, които (примерно) един месец седели в музея и си карали нормалното ежедневие, отглеждайки въшки на главите си. ВАЖНОТО за изкуството е авторът да си го разбира ;)
В този смисъл несъмнено НЕ Е изкуство нещо от рода на "Дай да избича 50 страници за ххх стотинки" или "Дай да заваря две пръчки и да ги покажа на идиотите"...

Thu Jan 19, 2012 11:41 pm Re: Кога отлагането НЕ е оправдано Thu Jan 19, 2012 11:41 pm Re: Кога отлагането НЕ е оправдано
Моето отлагане, за съжаление, май го свързвам с акселерацията на алчността по отношение на мечтите.
Защото аз известно време се чудех защо пиша. Зададох си въпроса. Първоначално реших, че пиша, за да
излея на хартия идеите, с които аз и брат ми отраснахме, докато ги разбърквахме в фантазиите си. После
реших, че пиша, защото искам да дам нещо на света, което смятах, че е интересно и увлекателно, надявайки
се междувременно да го превърна в професия.

Накрая истината се оказа, че аз пиша, защото имам някакво умерено сладкодумие и чат-пат привлекателни
идеи, но реално използвам писането като засукана форма на бягство от реалността. Кофти, ама факт. Не,
чакай малко. Scratch that. Кофти щеше да бъде, ако не бе описаната по-горе акселерация на алчността.

Защо ли? Защото вече не ми се пише за други реалности. Живее ми се в тях.
Тцъ, тцъ, тцъ, голям съм блейко...

Няма значение, при мен това е причината. (Централната)
Освен нея винаги присъстват фоновите "замърсители" като мързел, недостатъчна отдаденост, peer pressure и тн.

Thu Oct 11, 2012 7:09 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн] Thu Oct 11, 2012 7:09 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн]
Е, няма как, излови ме. :D

Да, в началото не го мислех, но вече съм решил този роман да
го превръщам в поредица.

Това ще бъде една от трите основни поредици, които ще разказват
историята на света през различните му периоди. (Да, това означава,
че има и "прелюдия" - поредица отпреди Войната, с която трябваше
да започна. Обаче после отидох на Мораб 2011 и сто страници от първия
роман отидоха в канала. /Прецених, че е за добро/ Последва известна
пауза и после на шега започнах да пиша в условния "втори период" на
света, като това трябваше да бъде само поредица от разкази.
И докъде стигна... вече ще е поредица от романи.) :mrgreen:

Wed May 29, 2013 9:23 pm Re: Непоискано добро Wed May 29, 2013 9:23 pm Re: Непоискано добро
Откъс четвърти.

Tue Feb 05, 2019 1:17 am Re: По пътя към... Tue Feb 05, 2019 1:17 am Re: По пътя към...
Прочетох откъс от сборника и бях удивена. Жоро, много си талантлив и определено трябва да го прочета целия. :) Благодаря ти! :) Продължавай да пишеш и да ни радваш. :)

Fri Nov 22, 2013 4:39 am Re: Не-културни събития :) Fri Nov 22, 2013 4:39 am Re: Не-културни събития :)
В 2:20 (след 7 часа рекорден кибик) се върнах вкъщи; само с 3 авокади. Само с цветя съм допринесла за 44 лв. без дуото на Лч.
От предните пъти се опитах да обобщя за колко съм допринесла. С неизвестно колебание мога да кажа, че е било общо 87,50...

Mon Jul 29, 2019 9:45 pm Re: Любимите компютърни игри Mon Jul 29, 2019 9:45 pm Re: Любимите компютърни игри
Тъй. В този списък, дето си филтрувал, виждам проблем:

- "RPG" е праснато буквално като чадър над няколко под-жанра - реално action RPG, Souls-like RPG (e.g. The Surge), rogue-lite RPG, "стандартно" cRPG и тн., всичките са в един кюп. Което е умерено подвеждащо... and not in a good way.

Иначе, в самото видео Рос си дава показателите, които го кефят в дадена игра и тези, които не го кефят; ако те познавам достатъчно добре, с Рос сте антиподи в известна степен по отношение на това какво търсите в една комп игра.
Бърза справка на Biased AGAINST списъка:
- melodramatic games;
- emotional, touching, or heartwarming games;
- anime-themed games

...и не обича turn-based games. WTF? :lol: There goes the whole 4x genre... my favorite, that is!

Then again, в списъка Biased TOWARDS имаме:
- Sci-fi societies;
- Grand spectacles

...тоест, все пак има нещо общо помежду (в/н)и, така че аз лично също съм на кеф. :)

Sat Jan 11, 2014 5:36 pm Re: Николай Теллалов Sat Jan 11, 2014 5:36 pm Re: Николай Теллалов
Емил късно забелязал, че допреди малко в предаването "Малки истории" по БНТ участвал Теллалов:
Живот без непосилни сметки, безкрайни задръствания и скъсани нерви. Как да избягаме от Системата? Къде да отидем? Гадатели, гностици, анархисти, дъновисти. Коя е най-модерната ерес в България? В студиото на „Малки истории“ днес – хора, които не се страхуват от свободата и живеят Различно.
Предишни предавания , където се надявам да сложат и днешното.

https://bg-bg.facebook.com/malki.istorii.bnt

- Кой е Теллалов знаеш ли?
- Брадясал.

Fri Dec 20, 2019 9:34 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Dec 20, 2019 9:34 pm Re: За Филмите и Хората...
С Ани изгледахме и третия, финален сезон на Legion . Въпреки опасенията ми, че ниски рейтинги ще я отсекат през кръста, историята е завършена... и завършва добре. Дори размислящо. Деградацията на главните герои в един момент почна да ме ядосва – но към края те си получават изкуплението.

А откъм нестандартна режисура, плътни диалози (които често те карат да „дописваш“ недоизказаното в главата си) и – най-важното :P – ненадейни сцени с пеене и танци, сериалът все тъй няма равен.

Препоръчвам силно. (Стига да имате поне минимална издръжливост към насилие.)