choveshkata.net

Thu Sep 22, 2011 7:53 pm Re: „Свали сваляча“: подготовка Thu Sep 22, 2011 7:53 pm Re: „Свали сваляча“: подготовка
Принципно в интернет има онлайн конвертори на килограм. Лесни и бързи за употреба. На един Google клик разстояние.

Fri Sep 30, 2011 9:11 am Re: Писането като занаят vs писането като изкуство Fri Sep 30, 2011 9:11 am Re: Писането като занаят vs писането като изкуство
Хм, намеци?! :?

Пак да повторя, според мен имаме сходно мнение по темата, но влагаме различен смисъл в термините, което води и това зацикляне на спора. Просто за мен "комуникация" е нещо различно от "измисляне/създаване" на творчеството.

Ако трябва да разглеждам Коперник - според мен в неговия случай имаме два вида комуникация. От една страна е почерпил информация от разните учени и ентусиасти преди него, от света наоколо и т.н. От друга той е споделил теориите си, защитавал е тезата си и в крайна сметка тя е била приета и разпространена. Но не мога да нарека вътрешния процес на изкристализиране на идеите му комуникация. Дори нямам и точно понятие, с което да го наричам. "Творчески процес" ми е най-близко, но и прекалено мъгливо.

Ако трябва да дам друг пример, в защита на мнението ми, бих посочила един акумулатор. Той произвежда/съхранява енергия и захранва различни консуматори на енергия (било то и други производители на енергия). Той получава енергия от други източници. Но не се самозахранва.

Друг пример, малко повече свързан с изкуството, мога да дам с аватара ми. От една страна съм получила някаква информация, на чиято база в главата ми се е зародил дадения образ. В някакъв вид. От там нататък, ако трябваше да си автокомуникирам, този "идеален" образ щеше да си остане там - в главата ми. Отделно по никакъв начин нямаше да се промени. Но създавайки негов материален израз (колкото и различен от идеала и според възможностите ми) и споделяйки го с вас, аз вече комуникирам. Дори и в готовия вид на произведението, аз не черпя информация от него. Онзи идеален образ в главата ми още е там и е същият. Т.е. не смятам, че си автокомуникирам.

Още един пример. За мен автокомуникацията и творчеството единствено за вътрешна употреба в един момент прилича на един компютър без входни и изходни устройства. Всички елементи за запаметяване на информация и обработката й са там, но нито постъпва нова такава, нито тя излиза извън машината. В общи линии, пълна загуба на ресурси.

Последен пример, малко по натюрел. За мен създаването на нещо, единствено и само заради удоволствието от творческия процес, е малко като чикибойството. Приятно, полезно, дори необходимо, но не поражда нищо...

И пак да се съглася - определено си трябва много труд, докато идеята се превърне в изкуство. Но освен това си трябва и дупе - за да започнеш да я сътворяваш, за да я завършиш и не на последно място, за да я споделиш.

Изивнявам се за многословното бръщолевене и повече няма да досаждам! :)

Sun Oct 09, 2011 5:39 pm Re: За Филмите и Хората... Sun Oct 09, 2011 5:39 pm Re: За Филмите и Хората...
Може и сериали, защо не. :P

"Фантагиро" не е сериал, просто има много, ама много части. :)

Иначе... Като най-любими сериали са ми били "Heroes" (което чисто и просто спряха, дори нямаше финал), "The vampire diaries" "Prison Break", "House m.d." (което спрях да гледам в един миг, омръзна ми просто), "CSI" (там поне няма голямо значение кое кога гледаш, всичко става), "Lost" (което общо взето съсипаха, мдам)... Иначе комедийни сериали много съм гледала, а и сега следя почти всики български, които дават, фаворит сред тях ми е "Стъклен дом".

Sun Jul 10, 2016 3:29 pm Re: Културни събития Sun Jul 10, 2016 3:29 pm Re: Културни събития
За любителите на украинския дух и стил в съвременния рок - любима група, която имаме щастието да влезе и у нас :)

Някои от най-новите или любими ми парчета:

Океан Ельзи - Не йди

Океан Ельзи - Мить

Океан Ельзи. Без бою

Билети и представяне на групата: тук

6 ноември 2016 г., зала 3 на НДК

П.П. Поради изборите у нас, концертът е отменен за 23 декември 2016 г., 19:30 ч.

Wed Aug 24, 2016 11:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Aug 24, 2016 11:18 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Не бих винила авторката, че не е попадала на ЧоБи и подобни мислещи и правещи книги както трябва.
Търсенето трябва да е активно и образователно от страна на издателствата - както се иска, за да се чуе за книгите.

Но ме радва, че е хванала темата, изкарала е по-долните изводи. То ние може да си ги знаем, но колкото повече се присъединят към тях и започнат да искат и търсят друго - има шанс критичната маса за промяна в масовите издателства, корпоративни играчи-монополисти-на-формирането-на-методи-на-работа.

Изводите й - копирам по-долу, защото си струва да стават все повече така-мислещите. Не бих очаквала хората да са природно-интелигентни и мислещи, за да сгреят сами. Но да се включват в клуба на така мислещите - дано:

Не може да се издават безкритично хиляди книги на български автори и повече от половината да са фира.

Не е здравословно добрите български автори да продават 500 тираж.

Не е ОК всички да издават, колкото да си опитат късмета, а издателите безкритично да им вземат таксите.

Евтиният самиздат прави всичко бозаво и дави доброто.

Книгите на български автори трябва да са по-малко, да излизат по-трудно, да са повече работени, изстрадани, филтрирани.

Трябва да продават минимум 3000 тираж на заглавие и да имат великолепна услуга от цялата система. Трябва да има дебат и разговор за тях. Редакторите трябва да работят повече върху книгите (и явно да имат различна мотивация и роля).

Аз лично жадувам за ситуация, при която дадено издателство или името на определен редактор да е сигнал (даже печат) за качество. Да знам, че там пускат само категорично качествени автори и текстове.

Mon Nov 28, 2011 4:13 pm Re: Преводачески работилници Mon Nov 28, 2011 4:13 pm Re: Преводачески работилници
Едно рипосте относно неспоменаването на определителния член, когато споменаваш нещо за пръв път: Не е правило, а препоръка ;)

Аз лично избягвам дъдъкането винаги, когато мога. Премахвам го при положение, че може без тия допълнителни думи и awkward ритъма, който най-често създават, когато са няколко една след друга.

Кои правила за запетайки имаш предвид?

Колкото до правило за than и then... имат различен смисъл? Than = отколкото, then = тогава.

Аз никога не се колебая да "разкрасявам" преводи, стига единственият резултат да е по-ярък образ, а не различен.

Mon Sep 19, 2016 11:59 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Mon Sep 19, 2016 11:59 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Из "Приказка без край," М. Енде:
Не може с думи да бъде описана тази битка за Кулата от слонова кост, затова не си и струва да се описва. Във Фантазия и до днес има безброй песни и предания за нея. Та нали всеки, който е участвал в тази битка, е изживял нещо различно. Всичко това са приказки, които един ден може би ще бъдат разказани.

Sun Dec 18, 2011 8:23 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“ Sun Dec 18, 2011 8:23 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Зимата идва“
Разказът на Дамян беше... Буахаха! Мрете, мрете, женкари и руси главици! И нека зимата ви покрие до един! Нека ни един не остане, нито герой, създаден, за да умре като cannon fodder!

Мисля, че почвам да се напивам. :)

1. Описанията се леят, по-добре не мога да го обясня. Много се дразня, когато някой писател се опитва да разкаже историята не по начина, по който му идва отвътре, а съобразена с някакви литературни правила. Това за мен прави цялата история като накъсана, направо накуцваща. Особено си личи при описанията, когато използват твърде много (излишни) подлози или твърде много (прости) подробности (от типа "лакътят му се завъртя назад, китката му се извъртя и удари бузата на орка, който стоеше точно зад него).

2. Хареса ми съмнението на главния герой в третата част. Винаги съм искала да чуя в една история и "другата страна на нещата" на това, да бъдеш пълководец, гледната точка на самия човек, а не начина, по който го виждат всички.

3. Всички обичаме щастливия край, в който и аз вярвам, но е хубаво да ни показват от време на време, че за да стигнем до този край, е имало много жертви, и че не винаги нашият герой е този, който печели. Може да звучи много негативно, но трябва да се знае.
: )

Fri Dec 02, 2016 12:58 am Re: Образованието Fri Dec 02, 2016 12:58 am Re: Образованието
По новините: "Третокласниците ще учат програмиране. Обсъжда се включването му в програмата. Интервю със зам.-министъра: "Те ще учат основите. Ще видят колко приятно и интересно е"
Ненормална държава. Както биха казали "Господари на ефира".
Нищо лошо няма в програмирането. Но нещо в подхода ми се струва не както трябва. Особено, ако някой ще седи и разказва пред дъската, а децата ще слушат, пишат команда след команда и ... ще видят колко е приятно и интересно ...

Преди седмица бях в час с третокласници. Добри и сладки деца. Накрая няколко самички дойдоха да ми благодарят на какво съм ги била научила.
Интересите им са към всичко, което мърда, провокира. В междучасията хукват навън автоматично след звънеца, за да освободят насъбраната енергия.
Седят на училище до 18 ч. (почват сутрин към 8), защото родителите им били на работа. На въпрос дали следобедно поне ги пускат час-два навън да поиграят - не ги пускали. Само половин час за обяд и пак в стаите.
Ненормална държава наистина. Нещо някой да помисли за това да насити часовете с игрови и по-активно развиващи уменията и мисленето на децата? Да замисля да ги изкарва на открито да учат и изследват. Ей при такива новини направо ми става мъка за държаваа не, но за всичко младо, чисто и искащо, което расте, но няма кой да му създаде подходящите условия.
Един колега ми обяснява онзи ден как ходил в някакво училище с методи за интерактивно обучение.
Имали стаи чудни. Влизаш, вътре мека мебел - канапета, дивани. Седиш, четеш, свобода.
Зали за компютри - пак така. Не си рекъл, не си видял нещо из кабинетите, което да ти грабне и задържи вниманието и желанието да правиш, учиш, изследваш.
И децата седят в час. И не си говорят от скука, а се занимават и учат.

Mon Jan 09, 2012 9:51 pm Re: За книгите и хората Mon Jan 09, 2012 9:51 pm Re: За книгите и хората
Имам много любими книги, но като че ли тук трябва да вметна, че измежду любимите, трябва да се откроят, тези които са оставили дълбок отпечатък в мен. Книги, които не само са ми любими, но са ме белязали като човек, начина ми на мислене и са ми помогнали да осъзная доста неща за себе си.
Една от тях е "На изток от рая" от Джон Стайнбек. Всеки път като я препрочитам откривам нови идеи, по нов начин поглеждам на написаното и съответно ме кара да се замислям и осъзнавам, че съм се променила. Неизменни остават само, изключителният смисъл, който е вложил в тази книга, както и безкрайното удоволствие от неповторимия стил на Стайнбек, умението му да се забавлява, играейки си с думите, техният двойнствен смисъл, полутоновете между доброто и злото. Улавяла съм се, че се смея на глас на даден негов коментар, когато описва свой герой, като например "Лайза Хамилтън била ирландка от съвършено друго тесто. Имала малка закръглена глава, съдържаща малки и закръглени убеждения. Носът й напомнял копче, брадичката й била непреклонна и леко изтеглена назад, очертана от властна челюст, която би могла да прогони всички ангели господни.....Имала великолепно развито чувство за грях. Безделието било грях, а също и картоиграчеството, тъй като за нея то било равносилно на безделие. Подозирала всяко веселие, било танц или песен, та дори и смях. Според нея хора, които се веселят, били готови жертви на дявола." Е как да не се разсмееш и да не се забавляваш!
Друга любима книга ми е "Алхимикът" на Паулу Коелю, както и "Дневникът на един маг", също негова.Тези две книги са ме научили, че винаги, ама ВИНАГИ си заслужава да се бориш, за това в което вярваш с цялата си същност.
Не мога да пропусна и "Властелинът на пръстените", която събира в себе си творчество, фантазия, богатство на образите и заобикалящия ги свят - плод на богатия вътрешен свят на автора, години упорит труд и вяра, в това, което правиш с душа.

Tue Jan 24, 2017 2:52 pm Re: Труд и творчество Tue Jan 24, 2017 2:52 pm Re: Труд и творчество
Хумористичен конкурс: Вятърничави истории
Тема: Разрешени са всички хумористични жанрове – хумористична поезия и проза, сатира, фейлетони, епиграми, лимърици и всичко, което според вас е смешно.
Краен срок: 19.02.2017
Резултати: след 5 март 2017
Възраст: –
Вид творба: поезия и проза
Изисквания: Големина – до 4 страници А4, при размер на шрифта 12 пункта Times New Roman.
Файловете трябва да бъдат в WORD формат (DOC, DOCX).
Епиграми, афоризми и всякаква кратка проза групирайте като едно цяло произведение.
Награди: а авторите на произведенията в раздели „Поезия“ и „Проза“, определени като победители от
Журито и от Вота на публиката (минимум 300 гласа) ще бъде издадена книга в жанра, в който са победители.
Журито ще определи и по пет произведения в категории „Поезия“ и „Проза“. Те, заедно с петте получили най-високи оценки от гласуването на читателите (не повече от едно на автор) ще бъдат публикувани в Алманах „Нова българска литература“ Хумор и сатира 2017.
За повече информация: Буквите

Конкурс за довършване на роман
Тема: Фондация „Български издател“, по идея на Джина Василева (дъщеря на автора), обявява конкурс за довършване на незавършения роман на Борис Априлов – „Сляпо плаване“.
На този адрес можете да прочетете началните страници на романа от автора (заедно с поправките) – Сляпо плаване .
От авторите се очаква да завършат романа по свое желание, в духа и стила на Борис Априлов.
Краен срок: Конкурсът ще протече на два етапа:
Първият етап ще бъде от 21.12.2016 до 31.03.2017 г.
Резултати: –
Възраст: –
Вид творба: роман
Изисквания: От всички участници се очакват 30 машинописни страници текст (по 1800 знака) от бъдещия роман (не задължително последователни, възможно е различни откъси), както и пълен синопсис на романа в размер до 4 машинописни страници.
Авторитетно жури, със съдействието на дъщерята на писателя, ще определи до 10 автора, които ще получат предложения за написване на цял роман в тримесечен срок.
Изпращайте вашите предложения на имейл: aprilov-в-bgizdatel.bg в DOC формат, шрифт Times New Roman, 12 пункта.
Награди: Авторът на най-добрия от тези романи ще получи награда (хонорар) от 1000 (хиляда лева), а първите три романа ще бъдат издадени от Фондация „Български издател“.
За повече информация: Информация за автора в Уикипедия: http://bit.ly/2i9GJJT - на английски, а на български – непълен вариант: http://bit.ly/2hO3KDq
С творчеството и стила на Борис Априлов можете да се запознаете и в блога, в който е събрана голяма част от произведенията му: https://borisaprilov.wordpress.com/ ;
Буквите

Sun Jan 15, 2012 11:53 pm Re: Федора под лампата [Хляб за... плебейте] Sun Jan 15, 2012 11:53 pm Re: Федора под лампата [Хляб за... плебейте]
Вглъбих се в текста, значи наистина ми харесва. Първата част не можа веднага да ме погълне, но следващите не ги усетих как ми минаха пред очите.

Страхотно е!

Стискам scroll в очакване...

Sat Jan 28, 2012 3:45 pm Re: Преводачески работилници Sat Jan 28, 2012 3:45 pm Re: Преводачески работилници
Мен в момента ме леко ме забавят конкурсите за писане, в които имам желание и нужда да се включа.

Колкото до оформянето в училище - то премина, но почвам усилено да тренирам. Хубавата част на това е, че почна ли да се движа, ставам по-активен цялостно и по-дееспособен, така че дори и малкото физическо време, което ще имам, ще бъде оползотворено напълно.

Та така за мойта задача - движи се, но леко встрани и понякога успоредно с писанията ми.

Sun Jun 25, 2017 3:03 pm Re: Share the Joy Sun Jun 25, 2017 3:03 pm Re: Share the Joy
Chuck Rothman's review of Aliterate #2 at Tangent

I always like to see science fiction from non-English-speaking authors; they tend to look at things with a different eye. "The Dragon and the Orange Juice" is by Bulgarian author Genoveva Detelinova about Vladimir, a relatively young wizard who discovers the other wizards are sending a dragon to "the other world"—which is actually our world. Seeing how this will disrupt things, Vladimir struggles to control the damage. This is a lighter story, with some nice funny lines, but goes on a bit too long for the idea.

Sat Feb 11, 2012 9:24 am Re: I Dreamed a Human Face. Progress reports. Sat Feb 11, 2012 9:24 am Re: I Dreamed a Human Face. Progress reports.
Ха, видях какво е станало - понеже не беше толкова скоро, съм запомнил погрешно. Взел съм първия текст, ти си ми казал, че ти се е щяло да съм взел втория и оня ден съм останал с убеждението, че именно него съм взел... Аз така или иначе съм пипал само тия 4-5 абзаца, така че все едно нищо не съм свършил - нека Деси си работи, аз ще погледна инфиделеца.

Wed Aug 09, 2017 8:31 am Re: Torment: Tides of Numenera Wed Aug 09, 2017 8:31 am Re: Torment: Tides of Numenera
Нъц... при мен работите не бацат така. Аз walkthrough-та гледам само ако нямам сериозни чувства/очаквания вложени в дадено заглавие. Ако имам... трябва да играя лично .

Предположих. :) Но ми беше важно да имам тия линкове тук, for future reference. (А и... подвиг си е. Ако допускат рекорд на Гинес за най-дълъг (съдържателен) playthrough, май ще е това.)

И много теми ни се събират за жив разговор, да... Аз съм в София вече, така че някоя п(р)о(-)хладна вечер...

А за Авелон, Зелазни и сие, не бих казал, че това точно е "синдром". По-скоро, според мен някои хора са родени за точно определено нещо и щом го направят, понякога остават след това да са still around in general, вместо бързо да отлитат към следващата си инкарнация, като Фреди Меркюри, Иисус, Дебелянов, Дейвид МакКей и тем проч ранно-угаснали пламъци на човешкото съвършенство.

Един от леееките ми страхове е, че и моят случай е подобен. Докарах последните еднорози по българските земи – дали не ми е време да отпътувам към следващите?...

Но както е казал месията на Ричард Бах :

„Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята.
Ако си жив,
не си.“

;)

Thu Mar 01, 2012 12:16 pm Re: Мъглявината Андромеда Thu Mar 01, 2012 12:16 pm Re: Мъглявината Андромеда
„Романтиката – казва Дар Ветер - (...) е необходима в добре организираното общество! От изобилие на телесни и душевни сили във всеки човек по-бърже се възобновява жаждата за ново, за чести промени. Появява се особено отношение към жизнените явления – опит да се види нещо повече от равномерния ход на ежедневието, очакване от живота за големи изпитания и силни впечатления.“

Познато ли ви е – на всеки, който е бушувал сред излишък от енергия? Който е кипял с идеи? Виждал е възможността – какво ти – необходимостта за промени?

Два пъти е разпускал и сбирал отново ЧоБи? :D

Създаде ли се такова общество, то действително ще е мечта. Имам чувството, че го създаваме сега, създавали са го и преди: хората – двигатели на клубните движения, на съборите и фестивалите, на всяка възможност да си сътворим преживяване , а не просто оцеляване. Напоследък все по-ярко осъзнавам, че нуждата от вълнения и разнообразие е наречена „вторична“ заблуждаващо (в същата система „първични“ са нуждите от храна и подслон). Ако посветя всичките си сили на подсигуряването на храната и подслона, много скоро се „машинизирам“, губя движещото качество „живец“. (В по-засуканите книги му викат „мотивация“.) И... издъхвам. (В по-засуканите книги: депресирам се.) Тоест – нуждата от вълнения и разнообразие е също тъй основна като материалните. Поне при мен. Убедил съм се, че без преживявания аз не мога и да оцелявам . Не съм цял . Вие?

(По-нататък Евда Нал предупреждава за изхабяването, умората на психиката, когато се прекали със силни преживявания. Важно е; проверено е, на мой гръб; имайте си го предвид. От сън спомен може и да няма – но ако желаем спомените да са ярки, да са много, сънят между тях ни е пръв приятел. „Сън“ буквално и преносно.)

* * *

Пур Хис, със злобарските си реплички по време на „съда“ срещу Мвен Мас, е добър пример за слаб отрицателен герой.

Мили автори!

Когато искате да създадете отрицателен герой – моля! Мотивирайте го! Представете си, че той всъщност е човешко същество (нежели изрезка от картон) – с аргументи, чувства, предистория, вътрешна сложност. Хануман ли Тош в „Реквием за Хомо сапиенс“ е страшен (и събужда състрадание) именно защото светогледът му си има минало, доказателства, обосновка. За да го отхвърлим (ако можем), няма да ни стигне едно изречение („Изказването на Пур Хис е прибързано и твърде злобно за решаване на сериозен въпрос“ :roll: ) или абзац – може да ни се наложи да се гмурнем в най-дълбоките си схващания, да натрупаме още години преживявания, да открием ново . Нежели да се засмеем: „Баси, авторе, как го подреди това чучело ...“

Още повече ще ви обичам, ако не създавате отрицателни герои – ами сблъсъци на позиции, добре защитени, а преди това – добре разбрани. Нещо като в живия живот, аха. Където боли толкова повече, като си дадем сметка, че са прави всички . (Ако ще и да не е в еднаква степен... но отсъжда кой ?) А боли, защото за да стигнем до решение (ако можем), ще трябва да се вгледаме наистина навътре. Истински да му се отдадем.

Щом боли, е силно преживяване. Щом е преживяване, е силна книга. ;)

Sun Oct 01, 2017 11:20 pm Re: Културни събития Sun Oct 01, 2017 11:20 pm Re: Културни събития
Meрси, Любе. И понеже линкът към бар Абордаж не работи извън ФБ, мястото е бар за бордови игри Абордаж, а адресът е ул. "Веслец" 22.
https://www.facebook.com/abordagebg/

Thu May 24, 2012 11:02 pm Re: Как го правят другите? Thu May 24, 2012 11:02 pm Re: Как го правят другите?
Ето линк към Сборник с лекции от семинарите по творческо писане на фондация "Елизабет Костова". Дано не е пускан вече ...

Thu Nov 30, 2017 3:19 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017) Thu Nov 30, 2017 3:19 am Re: The Celestial Way (NaNoWriMo 2017)
IMPORTANT NEWS!

I've talked today with Daniel Bensen , a fellow writer and an acquaintance of mine, and I told him about my plans to serialize here the first draft of "The Celestial Way".

And he told me that if I wanted the novel published traditionally, I must not do that. Like, capital B big "no-no". He said that trad. publishers generally just don't pick up a manuscript if it's in any form or part available on the public net.

Since I want to try and get published before potentially pursuing the self-publish route, this means... I won't be able to serialize TCW here in this topic, on this forum.

However, Dan also told me there are some alternatives that offer some sort of compromise, like a closed forum, or a mailing list if the recipients are low enough in number. So I will investigate these workarounds, and see if there is interest in pursuing any of those options. If there isn't it means this will be the end of the road (sort of) before official publication.

So this is not another update, peeps, sorry. But it was important, and I wanted to give a warning to any of you who might've invested even the tiniest of attention in this project.

Till next time.

Thu Feb 09, 2012 9:43 am Re: Бараяр Thu Feb 09, 2012 9:43 am Re: Бараяр
Не знам за тебе какво е, за мене беше първия ми досег с чиклит. Надявам се да няма втори.

Fri Jan 19, 2018 11:38 am Re: Конкурс „Краят на света и след това“ Fri Jan 19, 2018 11:38 am Re: Конкурс „Краят на света и след това“
Аз удължаването на срока го разбирам. И в случая само изпускам (малко) пара.
В случая специално за теб посочвам какво ме кара да копая стените: небрежното неглижиране.
Още като стана ясно, че няма да успеят да публикуват всичко навреме, трябваше да се обяви ясно и с големи букви, че има неочакван наплив. Иначе обработката на разказите е прекрасен плюс (също необявен, впрочем).
На мен, поне до вчера към 14 ч. някъде, не ми показваше публикувани вчера разкази, после не съм имала време да погледна, но и във фейса не ми е показало. Тоест, тази сутрин за мен има пет. ПЕТ . Не се оплаквам от което.
:)
А дали ще има още разкази, ще разберем довечера явно.
--
Всъщност това, което ме радва, е напълно ПРИЛИЧНОТО качество на разказите. Връщам се пак на него, понеже в четенето им явно с теб се разминаваме невероятно много, в което няма нищо лошо де :)
От трите конкурса на които съм била жури тая година, в този участващите разкази са най-смислени и на най-високо цялостно ниво. Логично предполагам, че има ВЪРНАТИ тихомълком или не толкова разкази, което помага да се повиши нивото, но дори да няма такива, чудото е очевидно: само 3-4 от цялата подборка са наистина "злето", останалите имат достатъчно достойнства да си струват прочитането и дори ти успя да си подбереш няколко фаворита. Повярвай ми, от Мелконян например нямаше да успееш...
Така че шапка свалям на Трубадруите И на участниците в конкурса.

Thu Dec 06, 2012 9:17 pm Re: Теодор Стърджън Thu Dec 06, 2012 9:17 pm Re: Теодор Стърджън
Велко Милоев - "Всичко, което наричаме небе" и "Няма да бъдем същите", "Вятър работа", "Тополата" - прилича ми по нежния хуманизъм и усещането за драматично противопоставяне на злонамереността.

Thu Mar 08, 2018 1:37 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 08, 2018 1:37 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Когато влизаш да провериш някакъв сай-фай термин как беше на английски (не че се сещам и на български сега, де) и попадаш на тотално случайна, но екзотична информация:

Cuban Sci-Fi

В смисъл, it makes sense, в крайна сметка, че научна фантастика най-вероятно се е писала (и се пише и до днес) в Куба, но самата идея, предвид ограничените ми представи за тази островна култура, е... бе, да кажем, че получавам лека форма на когнитивен дисонанс.

Ако не бях толкова (само)подтискан от живота принципно, щях да си издиря няколко от по-съвременните заглавия и да видя от първа ръка за какво иде реч. Мда, любопитството ми се разпали чак толкоз . Най-вече, защото самите заглавия звучат като тотални клишета, но някак си това им придава чар.

Mon Jan 21, 2013 9:31 pm Re: Нов български университет Mon Jan 21, 2013 9:31 pm Re: Нов български университет
А сега де... Тия направо ме изумиха!

На сравнително достъпно място има връзка за изтегляне на телефон указател , но прибегнах до търсене в гугъл, за да изкарам ето това: http://www.nbu.bg/index.php?l=271

...не че го няма и в указателя, но откъде да знам точно на кой от петдесетте отдела и подразделения да звъня?!?

Та, слагам тук да я има следната информация за бъдещи кандидатстващи (-:

Отдел Студенти

корпус 1, стая 212, 212А
приемно време: 10,00 – 12,30; 13,30 - 16,00
тел. (02) 8110 212, 8110 255, e-mail: [email protected]


корпус 1, стая 213
приемно време: 10,00 – 12,30; 13,30 - 16,00
тел. (02) 8110 213, e-mail: [email protected]

Thu Apr 12, 2018 11:09 pm Re: Културни събития Thu Apr 12, 2018 11:09 pm Re: Културни събития
Интересно събитие. Интересна тема.

https://www.facebook.com/events/231731914042044/

17 април 2018, 18:30-20:30

Къща за птици
ул. "Проф. Асен Златаров" 22, 1505 Sofia

"…тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.“ (Рим. 8:20-21)

Православие.БГ отправя покана към столичани за априлската дискусия от поредицата срещи „Православие и съвремие“ по темата „Християнство и екология“.

Понякога, говорейки в християнски контекст за човека като за „венец на творението“, пропускаме сериозните основания, вложени в дълбините на Христовото учение, за призива към християнина да се грижи и съхранява Божието творение. В този смисъл всеки християнин е призван да бъде еколог.

В епохата на пресита с материални блага, как християнското съзнание гледа към зелената идея? Какво е отношението на християните към екофилософия, основана на пантеистични и други духовни учения, свързани с Ню Ейдж културата? По-угодно ли е в Божиите очи да бъдеш вегетарианец или веган, отколкото да си месояден? Как изглеждат от перспективата на православното богословие аргументите на веган активисти, които само преди дни излязоха с поредния си призив – този път Светият Синод да се противопостави на традицията по Великден „масово да се избиват бебета агънца“? Какво можем да научим от отношението на множество християнски светци към природния свят? Дали природните бедствия са Божии предупреждения и наказания към човека?

На тези и още въпроси заедно – събеседници и публика, ще потърсим отговор. Очакваме ви!

Участници

Доц. д-р Мариян Стоядинов
преподавател и зам.-декан на Православния богословски факултет на ВТУ

Гл. ас. д-р Смилен Марков
преподавател в Православния богословски факултет на ВТУ

Ангел Иванов
журналист

Модератор:
Доц. д-р Костадин Нушев
преподавател в Богословския факултет на Софийския университет

Wed Jan 30, 2013 5:21 pm Re: Слънце недосегаемо Wed Jan 30, 2013 5:21 pm Re: Слънце недосегаемо

Отварям на произволна страница. 430. On behalf of Димитър он написАл, т.е. wrote:- Пътувал. У Прага бил ли е? Храдчани видел ли е? Не? Е, къде сте обикаляли тогава!

That's my book!

Thu May 24, 2018 9:16 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Thu May 24, 2018 9:16 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Покрай един разказ на Юли Новакова се роди следното:

(...) My main issue with
long-living humans seems to be: will they spend their energy and time
honing their inner world? Let me give you an example: I've been
practicing aikido, on and off, for fifteen years. It took me only a
few years to realize that reaching perfection in aikido is an
unattainable goal: you _always_ find out more about the limits and
potential of your body. You can tweak every movement, come up with new
movements, all the time. And even if you ever run out of new physical
aspects (which I do not believe is possible, but I'm aware we haven't
had enough time to experiment with it ;), you keep developing your
inner energy, your _chi_. Great masters of aikido can sense the
movement of another person before the person has started moving. (This
may sound like hogwash to you, but then we're going into our
conversation about "extraordinary claims require extraordinary
evidence" and cultural biases: are the same claims considered
"extraordinary" across different cultures?) So, we can say that aikido
doesn't have a final goal. It's more like an endless road.

Now think about meditation. Or rational self-reflection. Or any of the
other types of self-improvement. Does self-improvement have a final
goal? Doesn't it sound like a worthwhile pursuit for those who have no
end themselves? And why do we see _these_ kinds of long-lived humans
so rarely in fiction? :)

Tue Mar 12, 2013 8:22 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Tue Mar 12, 2013 8:22 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
[quote="Сергей Лукяненко, във "Фалшивите огледала","]Гледаме се един друг. Погледът на Тъмния Дайвър е съвсем истински, човешки. Очите са огледало на душата. В неговите очи аз виждам себе си.
Но това са фалшиви огледала. ...
— Да — кимвам аз. — Вярвам ти. Само дето знам едно нещо… което ти не знаеш.
Тъмния Дайвър върти чашата в ръце. Поклаща глава.
— Блъф.
— Светът на отраженията е лепкав и жесток… — изричам аз. — Не. Не е блъф.
Дълбина-дълбина, не съм твой… Пусни ме, дълбина…
Стена. Не гума, а камък.
Аз не мога да изляза от дълбината, докато Тъмния Дайвър е до мен. И това не е случайно.
Ти вървиш из гората и попадаш на стена. Твоите действия?...
Тихо е. Много тихо. Кръчмата наоколо започва да се топи. Светът се забулва от мъгла. Сива мъгла, обратната страна на Дийптаун.
Светът, където всъщност живее Тъмния Дайвър.
Моето всесилно отражение. Оживялата броня. Копие на душата ми, направено в момент на болка и страх, тъга и самота.
Било ми е и хубаво, и лошо в дълбината. Било ми е хубаво — и аз съм поглъщал радостта си, събирал съм я до дъно, изтребвал съм я докрай. Било ми е лошо — излизал съм. Оставяйки бронята си насаме с тъгата. ...
Тъмния Дайвър мърда глава, неловко, сякаш нарисуваната дреха го стяга. Разбирам какво иска да направи.
Да избяга.
Както аз избягах от него.
— Повече няма да те изоставям… — произнасям аз и докосвам рамото му.
Дълбина-дълбина, не съм твой…
Дъга в зениците му.
Сивата мъгла се разпада на разноцветен сняг. Шлемът е тежък… прекалено тежък за нарисуваното ми тяло.
Подлагам дланта си и улавям снежинка. Взирам се в мъничкия сияещ кристал.
Там сe въртят цифри, безкрайни цифри, които аз не разбирам.
Там плуват лица, безкраен поток от лица, които не ми е писано да видя.
Стоя сред дъгоцветен снеговалеж, насред виелицата, която някой оцветява, черпейки цветове от неизчерпаема палитра.
— Повече няма да те изоставям.
И Тъмния Дайвър в мен потреперва, когато падащият на парцали цветен сняг преминава през нас.
Истински сняг в истинския Дийптаун.
[/quote]

Mon Aug 20, 2018 10:27 pm Re: Труд и творчество Mon Aug 20, 2018 10:27 pm Re: Труд и творчество
Конкурс на Списание 8 за фантастичен разказ

Тема: -
Краен срок: 30 септември 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: -
Вид творба: разказ
Изисквания: Темата е свободна, жанровите предпочитания в сферата също (фантастика, фентъзи, приказка). Единственото условие е текстът да не надвишава 15 000 знака. Разказите се изпращат на имейл: jmilcheva- в- ossem.eu
Награди: Първа - 500 лв.
Втора - 300 лв.
Трета - 200 лв.
Две поощрителни - абонамент за електронното издание на Списание 8.
Всички отличени разкази ще бъдат публикувани в рубриката „Четиво“ на Списание 8.
За повече информация: https://spisanie8.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/2018/0813/%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%81-%D0%B2%D0%B0%D1%81.html