choveshkata.net

Tue Aug 06, 2019 1:00 am Re: КАФЕ-ПАУЗА Tue Aug 06, 2019 1:00 am Re: КАФЕ-ПАУЗА
Остана само още един елемент от този недовършен роман. Арката на Суад Картендел и неговия екипаж.

Ето я представителната извадка. Тук направо съм бил ударил джакпота по брой под-заглавия на едно място. :D


Втора линия

Част трета:
Непозната територия

Глава шеста:
Изгнание

Космическата станция „Свобода” се рееше лениво из пространството докато гравитираше около стабилната си орбита, опасваща двоичната звездна система. Системата Хирео нямаше планети. Но въпреки това системата беше една от най-натоварените в цялата Галактика и през нея минаваха хиляди звездолети всекидневно. Стотици можеха да бъдат видени във всеки един миг, във всякакви форми и размери, да кацат, излитат, или да маневрират в района на гигантската станция. Със своите безбройни хангари, докове, модули, оръдия и подстанции, „Свобода” беше най-голямата космическа станция, изграждана някога от Федерационния съюз и най-мащабния обект, сътворяван някога от човешка ръка. С размерите на планетоид, „Свобода” внушаваше респект и страх, примесени с благоговение в сърцето на всеки, посетил я за първи път. Станцията беше главната военна база на Федерационния съюз и достъп до нея имаха само армията и флота. Недалеч от този звезден левиатан, само на няколко клика, се намираше мемориалната станция „Лайъл Хирео”, която също беше внушителна, макар да бе едва на половина размера на „Свобода” и разрешаваща достъп на цивилни и търговски кораби да кацат в хангарите и доковете й.

В момента трафика около станция „Свобода” беше оносително спокоен. Спокойни бяха и лилавите звезди-близнаци, спокоен беше и пустия космос. Сред цялото спокойствие и затишие, настъпило навред имаше една малка, вече утихваща, буря. В един от милионните военни кабинети на „Свобода” точно в момента се решаваще съдбата на една личност. Съдба, която предстоеше да бъде повратна в историята на цялата Галактика.

Кабинетът не бе нито голям, нито малък. Не беше офицерски кабинет, но не беше и сержантски; беше просто една административна стая, създадена точно за случаи като сегашния. Присъстващите бяха шестима. Петима от тях седяха зад дълго заседателно бюро; шестият беше сам отсреща и седаше на обикновен армейски стол. Пред него имаше маса, но тя беше празна. И шестимата бяха облечени еднакво; но петимата отсреща носеха фуражки, а шестият беше гологлав. Действието, което се развиваше в кабинета беше от изключително рядък характер. Днес тук се беше събрал адмиралски трибунал. Адмиралския трибунал се свикваше толкова рядко, че десетилетия деляха едното събрание от другото. Задачата на трибунала бе да разглежда редки и комплекси случаи; без съмнение сегашния беше един от най-редките и сложни, попадали им някога. Но трибуналът беше готов. И се канеше да произнесе решение.

– Адмирал Суад Картендел, станете.

Човекът, към когото се отнасяха думите, се изправи. Той беше шестия в помещението. Фигурата му бе стройна и атлетична, без излишна грация и без да е набита. Ръста му бе над средния, достатъчно за да внушава авторитет без да пречи в ежедневието и избора на облекло. Имаше светлокестенява коса с цвят на зрял лешник и нямаше някакви особени отличителни белези, освен очите му, които бяха изключително наситено сиви, с излъчващи блясък ириси. От него струеше увереност и решителност, примесени с непринуденост. Името му беше Суад Картендел и той представляваше най-младия адмирал в историята на Съюза, заслужил това звание. Досега.

– Звезден адмирал 1-и ранг Суад Картендел, след двугодишно заседание по вашия случай, адмиралския трибунал заявява, че е готов да произнесе решението си. – говорещия беше сух, кокалест старец, чиито битки отдавна се бяха свели до вдигането на чашата с кафе сутрин.
Самотния мъж зад масата стоеше със стиснати зъби. За две години бе започнал да очаква почти всичко, освен чудо.
– След двайсет и две заседания, събралият се тук трибунал издава следната наказателна присъда: Вие, адмирал Суад Картендел, сте обявен за виновен по всички обвинения отнасящи се до сражението при мъглявината Низире. Предстои ви незабавно понижаване в ранг капитан. Присъдата ви, капитан Картендел, се изразява в двадесет годишен престой в подразделението на Федерационния съюз за далечни експедиции в дълбокия космос и астрално пространство.

Сърцето на Суад замря. Беше очаквал всякакви гадости. Беше се примирил, че каквото и да измислят, ще бъде уникално подло и мръсно. Но това... това беше самата обреченост. Със същия успех можеха да го заточат на някоя необитаема планета. Както сигурно щеше и да стане.
– Назначението ви не подлежи на обжалване. Разпределнието ви ще се извърши незабавно. Ще ви бъдат причислени кораб и екипаж. Това е присъдата на трибунала. Имате ли въпроси, капитане?

Слаба усмивка трепна върху лицето на Суад.
– Да, имам. Мога ли да излежа времето си в затвора вместо това?
– Не, капитане. Не можете да отклоните преразпределнието си по никакъв начин, а ако дезертирате, ще бъдете разстрелян. Рабира се, докато трае новото ви назначение, ще се позлзвате с всички облаги, които служещите в флота на Федерационния съюз разполагат.

Усмивката на Суад угасна. Да бе, запазвам си допълнителното ядене и питиетата, голяма утеха, няма що, помисли си той.
– Ясно... имам още един въпрос – може ли поне да запазя адмиралския костюм?

Стареца стоящ начело на трибунала сви устни недоволно. После хвърли един бърз поглед встрани и пак погледна Суад.
– Във връзка с проявената ви доблест и въпреки престъпленията които сте извършили, трибунала счете за необходимо да ви окаже честта да запазите бойната адмиралска униформа. Награда за проявената... решителност. – рече той.
– Благодаря... нямам повече въпроси. – Суад млъкна и се втренчи в стената някъде зад трибунала.
– В такъв случай този адмиралски трибунал се разпуска и от днес вече се счита за разформирован. Всички сте свободни.

Нямаше удари с чукчета, нямаше скърцане да дузини столове. Адмиралите край бюрото просто станаха и се изнизаха през една странична врата. Оставайки сам, Суад тъжно се огледа наоколо. С неговата кариера, а може би и живот, бе свършено. Той също напусна кабинета.

Излизайки от сектора, той се качи на магнитния транспорт и се понесе към другите подстанции на „Свобода”. Докато седеше сам, той унило размишляваше за бъдещето си. Двайсет години... повече никога нямаше да види близките си. Шансът да загине по време на служебния си дълг сега беше огромен. Да го пратят ДЕДКАП... Не случайно повечето служещи там викат на отдела ДЕДКА-П(роста) или „дядка проста”, защото девет от десет нещастници попадат там именно като ги прати някой изкуфял адмирал или генерал с единия крак в гроба. Суад винаги се бе чудил защо въпреки шегата, никой не се смееше. Е, и на него вече не му беше весело. Той изчака магнитния транспорт да спре и слезе. Запъти се към любимия си бар. Тук всички барове бяха еднакъв армейски стандарт, но това което ги отличаваше, беше персонала. А Суад си имаше приказка с бармана точно в този.

Нямаше табела с име или нещо подобно, само обозначение Б111 над вратата. Вътре беше приятно и имаше хубав изглед към въздушните коридори. Вечерната паплач все още не се бе събрали затова имаше само шепа „клиенти”. Адмиралската унформа на Суад привлече погледа на малкото посетители, но бармана му махна за поздрав. Суад му отговори вяло и грабна едно електронно меню от бара. Той произнесе името си и си избра питие.
– Суад Картендел, остават ви 542 дажби до края на срока. – информира го металическия женски глас на менюто. – Внимание! Корекция от на дажбите – остават ви 42 дажби до края на срока. – допълни компютъра.
Суад подаде менюто на бармана и си помисли дали да не изпие всичките си дажби наведнъж. Там където отиваше и без това нямаше да може да се възползва от тях. Бармана му поднесе питието.
– Джери, дай направо бутилката.
Джери присви вежди.
– Нали знаеш, че трябва да го калкулирам цялото, Суад?
– Няма значение. Просто я дай.
Бармана повдигна рамене. След като набра нещо на терминала си под бара, той подаде на Суад една стъклена бутилка от рафта зад себе си. Суад я взе и седна на една маса до остъклената стена. Наля догоре. Бавно посегна към чашата си. Обгърна я с ръка внимателно и я повдигна. Погледна я за миг и леко я завъртя, колкото алкохола вътре да се размърда.

Изля чашата наведнъж в гърлото си.

Започна да си налива втора. Тъкмо се канеше и нея да погълне, когато до него се настани човек също в адмиралска униформа.
– Да знаеш ако продължаваш в този дух, ще се наложи в ковчег да те изпращаме в другия край на галактиката.

Суад вдигна очи. Срещу него беше седнал адмирал Алекс Рейвъл, негов приятел и ментор. Адмирал Рейвъл беше засипван в миналото с медали и почести за множеството си подвизи в името на Съюза, но на Суад той беше споделил, че повечето били глупости. Адмирала прехвърляше шейсетте, но все още се държеше като на четирийсет и негова бодрост, комбинирана с приятелския му характер, бяха спечелили сърцата на екипажа на флотилията, която командваше. А и умът му сечеше като бръснач.
– Здрасти, Ал... търсех те. – отговори отнесено Суад. После гаврътна и второто питие. Наля си трето.
– Ее, няма ли да черпиш стария си другар, Суад? Толкова много сме си споделяли, не може ли и питието? – шеговито се нацупи Алекс.
– О, с удоволствие Ал, но ти нямаш чаша.
– А, как така, имам, имам. – каза Алекс и извади една сгъваема полева чаша. – Ето я тук. Тази чаша я ползвам само когато има безплатно пиене.

Двамата се разсмяха и Суад наля щедро на Алекс от бутилката. След като вдигнаха наздравици, Суад отново стана мрачен и мълчалив.
– Сега, сега, какво си такъв един оклюмал? – каза Алекс, докато наблюдаваше приятеля си. – Нищо чак толкова лошо не се е случило.
– Ти какво, през последните две години да не би беше глух и сляп? – попита Суад. – Та със същия успех можеха да ме извхърлят в космоса без скафандър! Защо въобще трябваше да си правят тоя труд... – този път той само отпи от чашата си.
– Е, не е чак толкова лошо.
– Да, бе, направо си е чудесно. „Дядката проста” е подразделението с най-висок процент на смъртните случай във флота в мирно време.

Алекс се засмя леко на шеговитото наречие, след това стана сериозен.
– Виж сега, Суад, знам, че си в самоубийствено настроение и така нататък, но трябва да разбереш, че няма за какво да се притесняваш. Не ги слушай разните му там редници и ефрейторчета, тази сган винаги се оплаква дори да ги качиш на първокласен звездолет.
– Откъде черпиш този оптимизъм, Ал? Бил ли си някога в ДЕДКАП?
– Всъщност, да. Не ме гледай така. Истина ти разправям. – Алекс продължи. – Мен ме бяха заточили за кратко, но имай ми доверие. Това, че имаш двайсетгодишна присъда нищо не означава. Ще те пратят в ДЕДКАП, ще постоиш някоя и друга година, след което ще се смилят и ще те пуснат. То за това е подразделението за експедиции в космоса. Да те напляскат с камшик, образно казано и да те върнат в строя после. А аз ще гледам да те уредя като се върнеш и да получиш хубаво корабче под своя команда.
– Наистина ли? – в погледа на Суад проблесна надежда.
– Ама, разбира се, че наистина. Ако те искаха мъртъв, щяха просто да те разстрелят. Това щеше да им спести разходи.
– Това звучи... ободряващо.
Алекс погледна Суад замислено. В погледа му се четеше съжаление.
– Но има и лоша новина.
Суад настръхна. Той усети как вътрешностите му отново се сковават от апатия.
– Каква? – попита.
– Може би не знаеш, но ДЕДКАП има различни части. Ти изглежда, си причислен във възможно най-отдалечената – квадрант Омега.
Суад се задави с питието си, докато чашата почти се изплъзна от ръката му.
– Квадрант Омега?!? Не можа ли да направиш нещо?!?!?
– Не.
– Е, голяма помощ ми беше, Ал, няма що!
– Ей! – запротестира Алекс. – Имаш цял късмет, че бях в трибунала, ясно? Те знаеха, че се познаваме и останах изненадан, че въобще ме призоваха. Ако не бях аз и връзките ми, щеше да се набъркаш в много по-дебела каша, отколкото си сега. Може би дори наистина щяха да те разстрелят! А пък и аз им казах да те оставят да задържиш костюма.
– Да, така е... прав си. Извинявай, Ал.
– За нищо, Суад. Направих каквото можех, но трибунала твърдо искаше жив да те опече.
– Колко мислиш, че ще ме оставят в квадрант Омега?
– Не знам... някъде минимум между три и десет години.
– Има ли някакъв шанс да ги убедиш да намалят срока?
– Никакъв. Те се канеха да ти дадат доживотна присъда, но аз почти забърках скандал с малко шантаж вътре и те се отказаха.
– Сигурен ли си, че не може да се направи нищо повече?
– Суад, да знаеш само какво ли не правех през тези две години да те измъкна. Жонглирах с десетки комодори и вице адмирали, уговарях няколко генщаба, изисквах дължими услуги от почти всеки, който познавах. Не можах да ги помръдна даже. Никога не съм виждал Върховното командване толкова настървено да разпъне един от своите.
– Може би е дискриминация? Заради възрастта ми...
– Мислих го. Може и да е вярно. Мнозина не харесаха когато ти стана адмирал, Суад, защото го направи за една десета от времето, за което другите се бъхтят цялата си военна кариера.
– Тъпи задници...
– Шшш, ее, аз все още съм един от тъпите задници, капитане. – размаха му шеговито пръст Алекс, а на лицето му играеше усмивка.
– Да, сър. Както кажете. – чрез пародийно козируване му отвърна Суад.

Двата вдигнаха наздравица. Адмирал Рейвъл извади една папка от дипломатическото си куфарче.
– Събрах предварително досиетата на бъдещия ти екипаж. Искаш ли да им хвърлиш едно око?
– Може.
– Има и запис на носещ кристал, за по удобен преглед. Ако има още нещо... само кажи.
– Не знам... какъв кораб ще ми дадат? – попита Суад.
– Съдейки по екипажа, едва ли ще е нещо по-голямо от оръжейна лодка. Нямам представа. – отговори Алекс. Той стана. – Сбогом, Суад. Ще се видим отново някъде след пет години, надявам се.
– Довиждане, Ал. Гледай да ме върнеш бързо. – рече Суад тъжно.
– Непременно. Ще работя по въпроса ден и нощ.

Адмирал Рейвъл излезе от бара, оставяйки Суад сам, който се върна към заниманието си да се налива с пиене. Той придърпа папката към себе си и я отвори. Вътре стояха стандартни армейски досиета. Четири на брой. Имаше и допълнителни бележки и книжа. Суад вдигна вежди. Четири? Толкова малко? Отвори първото и го прелисти. То се отнасяше за майор, специалист по природните науки и механиката, който беше отказал да се подчини на спорна заповед. Осъден на дълъг престой в квадрант Омега. Суад изсумтя и прелисти следващото досие. Там фигурираха данните за лейтанант, медик и дипломиран хирург. Беше съден за убийство на висшестоящ офицер. Присъдата беше същата. Следваше пак лейтанант, експерт по електроника, кибернетика и програмиране. Снайперист също. Хакерски престъпления и кражби с цел облагодетелстване. Проникване в секретни правителствени мрежи. Това бяха обвиненията. Присъда – същата. Накрая имаше още един лейтанант, пилот от най-висша класа. За кратко бил дори главен пилот на дреднаут. Обвинения – масово унищожение на правителствена собственост, липса на дисциплина, безотговорност, некомпетентност. Присъда – същата.

Суад бутна досиетата настрани и въздъхна. Чудни скици му бяха пратили от Върховното командване. Всички до един бяха най-добрите в своята област, но всички имаха проблем с дисциплината или мирогледа. Старши офицер бунтар. Лекар убиец. Снайперист хакер. Небрежен пилот. Щеше да му е трудно с екипаж като този. Но щеше и с това да се справи някак. Разлисти допълнителните бележки. Те бяха от адмирал Рейвъл и съдържаха главно разяснения, но имаше и някои по-пикантни подробности. Посочваха се още дока, където щяха да му зачислят звездолет и кога трябва да бъде там. Суад хвърли поглед към бутилката. Беше преполовена, а не беше от малките. Алекс също си беше сипал една чашка, обаче нищо повече.

Квадрант Омега... ако някъде във Вселената имаше място, представляващо края на света, то това бе квадрант Омега. Пустинни, лишени от всякакъв живот и градивни елементи планети; ако въобще ги намериш. Угасващи звездни гиганти, черни дупки на килограм, огромни територии със смъртоносна космическа радиация, астероидни полета и прочие. Чудничко. Какво въобще търсим там, помисли си Суад. Той отново хвърли поглед на бележките. В тях полушеговито, полусериозно се подхвърляше да си вземе повечко храна и то хубава, защото пътуването щяло да бъде най-малко месец при хиперпространствена скорост. Най-малко месец? Това учуди Суад. Нима нямаше пространствен портал до там? Той изруга наум. Значи щеше да има поне месец да опознае, или изтърпи, екипажа си. Кой ли беше главнокомандващ там, в оная дупка? Потърси в бележките. А, ето го. Някой си адмирал Сириус Тор. Суад не го беше чувал. Но името му звучеше познато. Погледна часовника си. Време бе да върви. Стана с неохота и установи, че пиенето почти не му се е отразило. Това не му се понрави. За миг се накани да седне и да си сипе още, но се отказа.

Занесе бутилката на бара. Джери го видя отдалече и каза:
– А, не, мой човек, знаеш, че не може да я върнеш, след като веднъж си я взел.
– Спокойно, Джери. Просто почерпи себе си и момчетата от мен. Заповядай. – рече Суад и му подаде бутилката.
Джери сякаш усети, че повече няма да го види и доби някак тъжен вид.
– Сбогом, мой човек.
– Сбогом, Джери.
Суад излезе от бара и се запъти към хангарите.

На път за тях той слезе на междинна спирка, за да си вземе вещите от местното съхранително бюро. Когато излезе, носеше бойния адмиралски костюм, който бяха все пак решили да му разрешат да го запази. Така, в пълно снаряжение и в цялото великолепие и респект на внушителния костюм, той привличаше погледите на и без това отегчените съюзнически космобойци. Суад не обръщаше видимо внимание на зяпащите го кадети и редници, но вътрешно се чувстваше леко удовлетворен когато минаваше покрай тях и те от изненада едва се усещаха да му отдават чест навреме. Имаше и такива, които не го разпознаваха и не му козируваха. Суад съжаляваше, че вече не може да носи адмиралската си фуражка, за да им напомня кой е. Мислеше си, че миналото вече е зад него, но идиотите от Върховното командване му бяха дали двайсет години да си припомня отново и отново. Тежеше му. Каквото и да говореха за него, за какъвто и престъпник да го смятаха, той беше взел решение, което бе счел за правилно и хората му го бяха подкрепили. И въпреки това му тежеше. Не заради последствията, а заради избора, който бе направил. Спомена го измъчваше.

Адмиралската бойна униформа, или за по-кратко адмиралски костюм, беше едно от върховите достижения на съюзническото инженерство. В основата си представляваше максимално олекотен екзоскелет, който обаче беше претърпял сериозни изменения. Костюма бе снабден със силов екран последно поколение, бордови компютър с капацитет на миниатюрен звездолет, независима енергийна система, подобрен графичен интерфейс и дори вградена ракетна раница. Плюс това той можеше да бъде окачван с допълнителни слоеве броня или различни приставки и външни компоненти. Освен това можеше да служи за скафандър. Тези безценни снаряжения се даваха само на адмирали звезден ранг и то ако са на активна служба. Затова Суад беше поискал своя да го запази. Нямаше нищо сантиментално, просто осъзнаваше потенциала му. Е, може би и мъничко носталгия.

Хангарът му се оказа на другия край на станцията, което накара Суад да закъснее десетина минути, но не му пукаше особено. И без това го чакаше двайсет годишна присъда, какво значение имаше ако просрочи половин час. Забеляза, че доста от звездолетите са стари или в негодно за бой състояние. Това го обърка и за миг реши, че се намира в друг хангар; този очевидно беше ремонтен. Свери номера – не грешеше. Какво става тук? Нима щяха да му дадат повреден звездолет? Той вървеше покрай повредените летателни машини и очите му попадаха на модели още от времето на гражданската война. Хъм? Ама вие сериозно ли??? Суад се намръщи и стигна до отделението на интенданта. Интенданта беше висок мършав сержант, очевидно получил поста поради липсата на нужда от дейност. Сигурно си седеше по цял ден, пиеше алкохол и гледаше телевизия. Цяла вечност търсеше формуляра за Суад и глупаво се пулеше в монитора на терминала. Суад ненавиждаше липсата на дисциплина. Да, той не беше старшина-перфекционист, но когато на налице бе отсъствие на елементарна организация във воиниците, той озлобяваше и командира в него се пробуждаше.

Мършавият сержант продължаваше да се взира в монитора и да мърмори нещо неразбираемо. Тъпението на Суад се изчерпа.
– Сержант!
Човекът подскочи и го погледна.
– Вие знаете ли кой съм аз? - попита строго Суад.
– Аз... Вие... ъ-ъъ... – интенданта съвсем се шашардиса.
– Аз съм адмирал Суад Картендел. Мирно!
Сержанта се вцепени на място, сякаш поразен от внезапна парализа. Стойката му беше изцяло погрешна и Суад кисело процеди:
– Какво стоиш като парцал! Я се стегни! Отдай почест, пияницо!
Онзи започна трескаво да изпълнява командите му. Като отдаде почест три-четири пъти, Суад реши, че това е достатъчно.
– Стига, сержант! Достатъчно! Сега се заемете със задачата си.
– Д-да, сър!
Работата на интенданта беше много по-чевръста сега. Пръстите му затракаха по клавиатурата. След малко смутено рече:
– Ама... ама вие сте капитан!
– Това все още ме прави висшестоящ, нали? – попита студено Суад.
– Ъм, да, добре, сър! Формуляра... а, ето! – на лицето на сержанта се изписа облекчение. – Вашият кораб е готов. Клас – разузнавач. Модел – A105-LRE. Позивна – „Продънено корито”.
– Модел А105?!?! „Продънено корито”?!?!! Какво по рекстразите!!! – извика Суад.
– Съжалявам, но така пише във формуляра. Няма грешка.
– Ама, чакай, сериозно ли???
– Да, сър.
Суад шумно изпусна въздух. Леле, тия не се пестяха когато се гавреха с него. Първо квадрант Омега, после смотан екипаж, сега антика от заселническата епоха... Какво следва? Едноок адмирал-пират ли да го командва?
– Добре... къде се намира.
– Ами, всъщност, сър, можете да го видите оттук. Ъм... ето ей там, онзи кораб.
Суад добре го видя. Остъклената стена на отделението разкриваше гледка на множество звездолети, повечето полуразглобени и чакащи ремонта си. Но сред тях се забеляваха очертанията на един-единствен по рода си кораб. Стар, ръждясал, невероятно похабен и сигурно изтъркан от столетия употреба. „Продънено корито”. Подходяща позивна, но можеше ли въобще да лети тази консерва?
Суад зададе този въпрос на интенданта.
– Ами, щом ви го дават, сър, значи би трябвало да може. – той забеляза погледа на Суад и побърза да добави. – Момент, сега ще проверя. Ммм, да, според базата данни се води в изправност.
– А-аха, направо чудесно. – промърмори Суад. – Какво друго се причислява към кораба? Имайте предвид че го чака дълъг път.
– Да видим... – сержанта зачатка по клавиатурата. Поигра си малко с контролното кълбо и нещо изпиука. – Ето! Според зачислителните разпоредби ви се полагат стандартна екипировка за водене на планетарно сражение, резервен брой гориво, армейски дажби, базова медицинска екипировка, комплект бойни скафандри, пакет стимпакове и общ армейски пакет със стандартна допълнителна екипировка. – Сержанта вдигна очи. – Ще попълвате ли допълнителни заявки, сър?
– Да.

Суад попълни заявките и взе нещата, които му бяха изписани. Въпреки размерите си и местоположението, интендантското отделение бе добре снабдено и се намериха всички необходими компоненти. Суад заповяда да се натоварят на борда. След това излезе и се запъти към общото помещение. Там трябваше да бъде екипажа му. И там го намери.

В помещението имаше само четирима мъже. Беше рано за почивка на механиците, а в този хангар нямаше много персонал. Четиримата седяха в различни крайща на помещението – един, едър и набит, с бръсната глава, се беше облегнал до машината за напитки. Друг със стойка на професор и строго излъчване беше застанал срещу изхода до стената, с ръце зад гърба, по военно му. Останалите двама бяха горе-долу средни на ръст, малко дребни и бяха седнали на две от армейските кресла. Единият слушаше музика от портативно устройство, другия ръчкаше преносим компютър. При вида на Суад и четирима скочиха и му отдадоха чест. Набития – механично. Строгия – стегнато и според устава. Двамата – небрежно. Единия беше ухилен. Суад се покашля и им отвърна.
– Свободно.

Помисли малко какво да каже. Реши да бъде кратък.
– Сега вече сте мой екипаж. Моята задача е да ви командвам, вие – да ми се подчинявате. Аз ще ви пазя, а вие ще изпълнявате заповедите ми. – той огледа четиримата. – Дотук добре. Сега да ви се представя. Аз съм адм... капитан Суад Картендел. Ваш ред е.
Пръв се обади строгия.
– Майор 2-и ранг А. Ф. Райнхарт, сър! Докладвам готовност, сър.
Суад го погледна. Брее, тоя явно спи с устава под възглавницата. Погледна останалите. Един от тях излезе напред:
– Лейтанант Стив Ланс, сър! Ако искате да проникнете някъде или да очистите някого отдалеч, аз съм насреща!
– Лейтанант Харолд Харисън, сър! Но, моля ви, викайте ми Хари! Ще летя на всичко което може да върви!
Тия двамата са страшни скици, помисли си Суад. Май ще трябва да ги стегнем. Последен остана едрия. Суад вече знаеше кой е той, но искаше да го чуе как се преставя:
– Лейтанант Владислав Таров, сър. Полеви медик. – каза с тих и равен глас, който въпреки това се чуваше ясно. Не продума повече.

Суад почака още малко. Чувстваше, че има още една-две думи да каже, но не знаеше какви. Накрая просто рече:
– Е, господа, знаете за какво сме тук. Всеки си има причина. Сега не му е времето обаче да обсъждаме това. Изпратени сме на мисия, която ще продължи дълго. Доста дълго. Но ние ще я свършим, както подобава на космобойци от Федерационния съюз. Това е. Време за излитане. Вземете си нещата, сбогувайте се с действителността и скачайте на борда на лудостта. Добре дошли.


И с това приключва този поглед към (не)далечното минало. "Залезът на здрача" едва ли някога ще бъде дописан в сегашния си вид, ако/когато отново се върна към Стелария. Някъде през 2013-а бях правил опити да revamp-на историята и да започна книгата отначало, но не стигнах далеч по две причини: а) лични проблеми и б) вече имах твърде много натрупана перспектива и колкото и да правех ъпдейти на сетинговата парадигма, не можех да акомодирам новите си идеи без напълно да започна отначало да изграждам самата Стелария. А тя беше натрупала твърде много онтологична инерция. Затова, макар и трудно, реших да я изоставя.

В цялостен план, съм благодарен за решението си. Да, беше мъчно в началото и после бая се лутах за какво точно да се "хвана" в творчески план, но пък това ми даде свобода да започна на чисто. Може да се каже, че тогава бе направена първата, все още много ефимерна крачка, която в крайна сметка щеше да доведе до написването на "Звездният път" години по-късно. :)

Yep, перспектива на фулмакс. Ще прочета още (много!) книги и сигурно пак ще се набъкам с идеи, но засега Солария - светът на "Звездният път" - е замесена от далеч по-кораво и (парадоксално ;) ) гъвкаво тесто. Тук вече бая се погрижих нещата да са future-proof. Или поне циклични. Уф... ще трябва да ѝ хвана цаката най-сетне на тази нелинейна спирала...

И тъй. Четат ли ви се още излагации? :) Ако проявявате интерес, мога да ви покажа части от единствения (недовършен; ofc...) фентъзи роман, дето съм започвал досега. Части от него всъщност бяха поствани на този форум преди години, но поради системно мълчание от страна на тогавашната форумна публика, изтрих темата и махнах всичко. Самият проект се роди по време на Фантастивал 2011-а, което беше... интересно, предвид че бяха минали само около три месеца от Мораб 2011-а (събитието, което промени всичко! за мен, де). Работата пропадна (по разни причини...) и съответно още два-три месеца по-късно, в началото на 2012-а, започнах първите случайни драсканици по това, което се превърна в "Космически залог".

Yeah. Май от бая време ме е напирало отвътре да ставам човек на перото, макар че имам много малко всъщност, с което мога да се похваля в портфолиото си. It's not for a lack of trying though; по-скоро липса на дисциплина, подкрепа, вяра, или някаква комбинация от всички тези и други фактори. А, да! И от липса на обща култура. Ако бях запазил темповете си четене от училище, или имах повече способност/сили да се свързвам онлайн с хора, картинката можеше да е съвсем друга... Ама щеше ли тогава ЧоБи да фигурира в живота ми?

Баси! Съвсем го отплеснах на /rant. Приключвам. Дежурен въпрос: колко хора изобщо влизат в Писателската работилница тия дни? Четирима? Петима? Аз се сещам за трима към днешна дата.

Sat Dec 14, 2013 12:10 am Re: Не-културни събития :) Sat Dec 14, 2013 12:10 am Re: Не-културни събития :)
Благодаря ви за единодушието ;) След мнението на Калин привечер отидох да занеса част от нещата и заварих милите хора в отчаяно оценяване на гривни, гердани, джвъчки, та съвсем хубаво съм била решила сама да мисля цените. И поклечах там, и си ги измислих. Дори собствени етикетчета имах. Тиквичките също имат лепнат надпис всяка и се надявам да не изпадат, щото съм сложила и имената...
Лч вече видя мънистеното ДНК, дето го забелязах, докато надписвах с хората. От професионална гледна точка тоз "гердан" не можах да не го взема. Едва ли ще го нося, но да ми стои за пример и подражание. И гадното беше, че сама трябваше да реша колко да се жертвам за него :> :\ Естествено, далеч не дадох толкова, колкото обикновено струват - по 15-20 лв. По куриерския времеви ценоразпис на ЧоБи не знам колко часа би отнело.
Сега съм в леко приповдигнато настроение заради разпродажбата. Обичам да приготвям и опаковам по такива поводи.

На изложбата има коледни картички по 2 лв. Т.е. куче с шапчица или с червено шалче, изпъстрено с Ho, Ho, Ho. И като питам, веднага ми казват как се казва кучето :}

Утре ще ида за разпродажбата преди 14 ч. - да си донаглася работите, цветята. И не знам колко ще стоя. Хубавото е, че там е учебно място и сигурно мога да кисна цял ден, редувайки "четене" и висене.

Pro boha! 6.XII. Animal Rescue имат 152 621 евро от 210 000 евро! Преди 4 дни бяха ~ 100 000! Май-май работата ще стане!!! :shock:
Отчет и събития . 172 935 евро от 210 000 евро.
Аз проверявам сумата на тая страница . 13.ХІІ. - 178 595 евро.

Sat Aug 24, 2019 6:51 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT) Sat Aug 24, 2019 6:51 pm Re: The Celestial Way (COMPLETED PROJECT)
The Celestial Way (ver 2019-07-24) – concluding notes:

~ Hehehe ... who said 'showmanship'?

"While here ," Boyd cut in, "everything is showmanship! Pure, bamboozling performance! They don't even use real, practical invocations, like the tried-and-true exothermic globular pyrokinetic offensive energy discharge!"
It took a second for Veralla to puzzle out that. "You mean a fireball?"

~ A whiff of Dao (only in reverse):

"What is the difference?"
"To understand that, you have to understand the Way itself."
"I understand it well enough: it is a pile of philosophical crap made to placate keening souls with false promises of awakening."
"There are no invalid interpretations of the Way."

Then it becomes its own thing:

"Amidst the entirety of of the universe," the old Knight intoned, "there exist nine primal directions: Forward, Backward, Upward, Downward, Sideward, Inward, Outward, Stillward; and finally, The Celestial Way, which unites all the previous directions of the Great Cosmos.
"And from that core constellation every other Way comes forth: lifeward, deathward, richward, poorward, joyward, sorroward, freeward, shackleward, loveward, fearward, lightward, darkward, and so on.
"Thus the Celestial Way defines All, and at the same time, encompasses All; the Alpha and the Omega, the Ying and the Yang, the Aught and the Naught, and the Ten Thousand Things that form the rest of the absolute, grand totality of existence – magic, reality, energy, matter, thought, life, death, freedom, enlightenment, and ascendancy."
Airo listened silently, assailed by sudden memories. Long ago, an eternity before, Zenassa had spoken the same words.
"The Way is immutable and never-ending," Magus continued. "The Way is ever-changing and fleeting. The Way is an idea. The Way is a journey. The Way is a path to enlightenment.
"The Way can be considered many things. It is simultaneously all of those things, and yet none of them. The Way can become known in time, yet it is by definition unknowable. The Way can be followed, yet it will only lead to where one desires to go. The Way shines with the immortal radiance of the stars, yet it will never bestow awakening against one's will.
"The Celestial Way is what one desires of it to be."

~ What do you know about pansexuality? And what do food and sex have in common?

"I like girls who have adventurous spirit like myself."
"Only girls, Sphagus?"
Bernard waggled a finger. "Don't mix omnisexuality with lack of preferences, dear Teha. I can have intercourse with everything that moves, but I still pick my partners. Like I've said, good cuisine and good sex – they have a lot in common. Both can be satisfied in a myriad of ways, yet quality is what sets apart mere indulgence from wholesome gratification."
"Yah, in that case, you're the burger joint of the galaxy (...)"

Seriously, I like the innuendo flavoring all conversations with Sphagus, erm, Bernard. It mixes in the right amounts of immature and mature. :D

~ Now this bit bothers me:

She had never given up on him. She had stood always at his side, offering her support and inexhaustible joyfulness. She had saved his life, both in body, in mind, and in soul. And she asked nothing in return, his smile and the brightness in his eyes a reward enough for her.

It bothers me because it's actually true : Veralla is always there for Airo, and she never gets testy, unreasonable, or (excessively) clingy. Is that supposed to be the prerequisite for, the ideal foundation of, a friendship/partnership? But what about those times when we aren't on our best behavior? How should our friend/partner approach us then? How would Airo approach a Veralla crisis?

(Then again, who am I to speak with my Юна/Yin ....)

~ And then , who can really sulk at Veralla? After she comes and does something like this?

"What are you thinking about?" Veralla asked, pulling Airo from his reverie.
"The past," he replied. "I am saying my farewells to it."
"Oh," she said, all childish wonder as usual. "Will the past not be sad if you do so with it?"
"No, it will not," he replied, and smiled, feeling more free than ever. "In fact, it will become much happier. It has waited for a long time for me to release it."
"Oh." Veralla uncoiled somewhat, so she could look at him, her snout inches away from his face. "I did not know that temporality from the space-time continuum was able to possess or express emotions."
"I did not know either," he laughed, meeting her amethyst gaze.

Or this?

"I want to give you a present, too."
"Oh," he said, taken aback pleasantly. "What kind of present?"
"A kiss," she said, her voice shy.
"A kiss?" he asked in amused notion. His smile widened. "Sure, go ahead. Although I do not know how a human and a dragon would... you know, do such a thing."
In response, her large, serpentine tongue licked him across the face.
"Okay... that also works."
"Was it a good kiss?" she asked anxiously.
"It is difficult for me to decide," he replied mildly. "This is the very first time I receive a kiss from a dragon. I have no previous experience to—"
Veralla licked him again, dazing him into silence.
"What about now? Was the first kiss good?" she asked.
"You... you kissed me again only so you can ask the same question?" Airo balked.
She showed her teeth in a devious smile, her slit-pupiled eyes sparkling, "I will continue to kiss you until you have enough experience to answer me."

~ Well, this was glorious. :)

Can you see the goofy grin on my face? Or must I struggle with them words?

It brimmed with fresh ideas, grand stakes, personal growth, meaningful talks, witty banter--and light. So much light. Enough to show that there are no bad guys, only bad states we go through. (And, yes, misunderstandings.)

The body count was exorbitant, and my eyes glazed over at the more technical descriptions, but these are minor quibbles. (Especially when the book reminds you we're not just bodies.)

Four luminous stars. You made much of my August, Drake. :) :) :)

Read from 1 August to 22 August

Fri Dec 20, 2013 10:51 am Re: За спасяването на света Fri Dec 20, 2013 10:51 am Re: За спасяването на света
Разгласа:

- за Goodreads:

Мили спасяващи и Пожелали (:

(...) Ако искате лесен начин да помогнете с разгласата на „За спасяването
на света“ – похвалете го в Goodreads:

https://www.goodreads.com/book/show/18478300

В долния имейл обяснявам как. :)


2013/12/17 Човешката библиотека / The Human Library:
> (...) Сигурно сте виждали, че „За спасяването на света“ има страница във
> Фейсбук. Знаете ли обаче, че има и страница в Goodreads: най-голямата
> читателска общност в интернет?
>
> Ето ни: https://www.goodreads.com/book/show/18478300
>
> Как може да помогнете вие?
>
> 1. Като си направите читателски профил в Goodreads
> (https://www.goodreads.com/) – а после добавите антологията към
> прочетените си книги, напишете отзив(че :) за нея, препоръчате я на
> други приятели в Goodreads.
>
> 2. Като си направите авторски профил в Goodreads. За по-сериозно и
> престижно. ;) Ако имате интерес как става – ще ви пратя отделен имейл.

- и в Goodreads: пак лични препоръки

Fri Aug 05, 2022 8:10 pm Re: Четете ли речници? Fri Aug 05, 2022 8:10 pm Re: Четете ли речници?

So, do you read dictionaries? I mean, not because you need to / must, but simply because that`s fascinating?

Here`s a really fascinating one, for Whodunit fans in particular.

I do recommend reading Cop Talk , a dictionary of police slang by L. J. Poteet and A. C. Poteet ( https://www.goodreads.com/book/show/611567.Cop_Talk ). Both informative and fun! I just love some entries, like, say, the alien sting one. Those bobbies surely knew how to nab snoopers!

"/.../ broadcast an emergency message to patrolling officers, warning that a flying saucer had crashed /.../ and that the area was radioactive /.../ " , then see who darts out (having listened in) and arrest them...
:D :twisted: :D

Mon Jan 27, 2014 10:46 am Re: За спасяването на света Mon Jan 27, 2014 10:46 am Re: За спасяването на света
Разгласа:
- сп. Bulgarian Flame (7 стр.)

Mon Feb 10, 2014 9:55 pm Re: Новини за книгите-игри Mon Feb 10, 2014 9:55 pm Re: Новини за книгите-игри
Какво се случи през 2013 г. в жанра? Ами, много неща, притеснително е да не стане твърде дълга за четене тази новина, затова ще се опитаме да ви разкажем съвсем накратко.

По книжарниците излязоха три нови книги-игри и вече започнаха да си оформят рафтче, а книжарите - да не гледат толкова учудено, когато се спомене жанра.

"Калоян и златния печат" е на практика първата книга-игра на тематика българска история и достойнствата й въобще не се изчерпват с това - атмосферата и детайлът ще ви погълнат отвсякъде.

Втори брой на сборника "Призвание герой" сложи край на негативната тенденция нищо "второ" от новата вълна да не вижда бял свят (с огромно закъснение). В този брой на сборника направи завръщането си и един от най-обичаните автори на старата вълна - Майкъл Майндкрайм с книгата-игра "Отново заедно". Сборникът постави и рекорд по обем в жанра у нас, а освен това е и първата книга-игра в България (за възрастни) с луксозен вариант с твърда корица и цял куп допълнителни екстри покрай него - плакати, значки, картички...

"Пътят на тигъра - Отмъстител" пък е първата преводна книга-игра от новата вълна и предложи на читателите завръщане към култовата поредица, от която у нас преди 20 години излязоха от трета до шеста книга. Е, сега вече можете да видите как започва всичко в света на Орб.

Каквото и да се каже за първата ни приказка-игра, ще бъде малко. "Голямото приключение на Малкото таласъмче" се оказа изключителен хит и за нула време изчерпа тиража си. Впечатлява и уникалния модел на разпространение на автора, Никола Райков - продажби единствено онлайн и то с предоставена книга в дигитален формат за безплатно сваляне!

През изминалата година кратки книги-игри, дигитален печат (популярни като "тетрадки"), доказаха своето място като специфичен вид книги-игри със своята динамика и изключителна достъпност - цената им е по джоба на всеки, а обемът им позволява и на по-несигурните читатели да се престрашат и да пробват що е то книга-игра. Излязоха цели три "тетрадки" - втора част на "Карибски вълни", "Мутирала плът" и "Невероятните приключения на дядо Коледа".

''Популяризацията продължи да играе своята роля. Клип на "Призвание герой" се появи в Замунда, а Никола Райков даде десетки интервюта по медиите в цялата страна. Отново бяхме в центъра на всички по-значими младежки и литературни събития, сред които "София диша", панаирите на книгата в НДК и "On! Fest". На гости ни беше и Иън Ливингстън, един от авторите с изключителен принос за жанра. В резултат на тази среща в началото на пролетта ще излезе у нас най-новата му книга-игра - "Кръвта на зомбитата".

Ако си мислите, че обмяната на книги-игри е в посока само към България - бъркате. Първата наша електронна книга-игра на англоезичния пазар е вече факт - "Пътят на светлината" на Рони Мейдей. Всички стискаме палци и следим с интерес тази инициатива.

Благодарение най-вече на нашия приятел Ringlas, сайтът на книгите-игри вече има напълно нов, функционален и модерен облик. Екипът по дигитализация също свърши огромна работа и колекцията от качествено дигитализирани книги-игри е наистина огромна - шансовете да не намерите там книга-игра, която търсите, са много малки.

Тук ли сте още? Вече имаме и официално лице - Сдружение "Книги-игри"! Предвижданията ни са същите като и миналата година - и 2014-а посоките за жанра у нас ще са напред и нагоре!

Mon Feb 17, 2014 1:01 pm Re: Културни събития Mon Feb 17, 2014 1:01 pm Re: Културни събития

наша приятелка в пощата ни wrote:Колеги и приятели,

заповядайте на разговора около "Мимеополис" от Невена Панова на 18 февруари от 18 часа, в Нова конферентна зала на СУ. Книга, която с удоволствие препрочитам и се радвам на приближаващото й обсъждане в рамките на СЛС.

Повече тук!

Sat Jun 25, 2022 9:45 pm Re: Българска литература извън България Sat Jun 25, 2022 9:45 pm Re: Българска литература извън България
Hey Kalin,

I'm in the process of putting together a reading list of fiction from around the world for myself, and I'm actually having a little trouble finding Bulgarian fiction that has been translated into English (my Bulgarian is still a little rusty!) and ideally available in ebook or audio format, rather than having to hunt down hard-to-find paper copies! It's probably just a case of having no idea what to look for. :)

So I thought I'd ask a Bulgarian translator, because I figured if anyone knows where to point me... lol.

I'm open to any genre, (after reading the anthology you worked on, I know the Spec-fic is good over there, but I bet that's not all you guys can do!) especially books that really give a feel for the culture, the mindset of the people, or even touch on major events in Bulgarian history (basically, I want to learn as much as I want to be entertained).

If you can think of a title or two, I'd really appreciate it!

Hey Sammy!

Besides the spec-fic almanac, we at the Human Library also have three novels translated into English (all of them available as ebooks): https://choveshkata.net/blog/?page_id=8419

Does any of them sound interesting to you? I'm not sure if you'll find them "Bulgarian" enough. The Celestial Way (which I believe is one of the most impressive, visionary novels a Bulgarian has ever written) is about the far future, and nothing there points to any specific contemporary nation. Enia has a Bulgarian character and spends some time in contemporary Bulgaria but not much. The Coin is set on another world, but the themes and issues its young authors tackle are very much the issues of young Bulgarians nowadays (the fantastic layer is, to a great extent, just glitter).

Alas, I can't recommend any of the other (few) translations I'm aware of. They're either not available as ebooks; or portraying Bulgaria in a way that makes me feel deeply depressed. :( (Our mainstream literature in particular is rather depressing, so I avoid it.)

I hope we finish the translation of To Wake a Dragon Girl or Sun Untouchable some day (you liked both of them in the almanac, I think), because they're the most "Bulgarian" stories we have.

What did I miss?

Sat Feb 22, 2020 11:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Древен Рим" - научна литература
Като забележка ще отбележа, че препускаха през датите в разбъркан ред.
Описваха боговете, къщите, снаряжението на воините, училищата..., което ми бе доста полезно и тази книга запълни дупките в знанията ми за културата на Рим и съм по уверена за историята си. Въпреки това, не успя да ме примами да пиша историята си за конкретен период или император, затова случките и героите до един ще са измислени.
Не толкова интересни ми бяха войните, дълговото робство, заговорите и убийствата. Не запомних много подробности от тях. Говореха и за Спартак и въстанието на робите, но честно той, макар и гладиатор, не ми е любимец. Може би, защото го оприличавам на филма. Не знам.
Имаше и цитати от техни съвременници, разкази на случки описани от тях.
Нарочно не споменавам за илюстрациите, макар че по-голямата част от книгата заемаха те.
Едно густо ми стана, когато споменаха императорите Домициан и Траян, защото те бяха герои от историческите романи на Кейт Куин - любимите ми.
Като цяло информацията бе интересна и полезна за мен. Както мразя История, изгълтах книжката бързо, защото това е любимия ми период от историята.

„Един ден в Древен Рим” на Алберто Анджела.
„Книгата ще ми бъде полезна за историята ми „Жената гладиатор” и определено ще я разгръщам многократно докато пиша. Увлекателно написана, пълна с любопитни факти относно бита и начина на живот на римляните, както и сравнения със съвремието. Не ми хареса, че споменаваха славянските народи като източник на проститутки. Героите, жилищата понякога на няколко етажа, предметите, са били открити от археолозите. Хареса ми.

Thu Mar 27, 2014 9:40 am Re: Труд и творчество Thu Mar 27, 2014 9:40 am Re: Труд и творчество
Трети национален конкурс за поезия „УСИН КЕРИМ”- ЧЕПЕЛАРЕ 2014

Тема: -
Краен срок: 15 юни 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: без ограничения
Вид творба: стихосбирка
Изисквания: нови стихотворения, издадени през последните две години преди годината на връчване на наградата (2012-2013); изпращат се в 3 екземпляра на адрес: Община Чепеларе, ул. „Беломорска”44Б, 4850 Чепеларе
Награди: до 1500 лв.
Допълнителна информация : 03051/ 82 73 ; 0885 211 127; 0882 423 111
Повече: http://www.chepelare.org/?page=pages&id=1159#


Национален конкурс за ученици „Творческо писане онлайн”

Тема: необявена -> 29 март
Краен срок: 27 март 2014 г. (за предварителната регистрация - http://www.prosveta.bg/pisane/#register)
Резултати: ---
Възраст: ученици от 5. до 12. клас
Вид творба: разказ/ есе, стихотворение
Изисквания: Конкурсът ще се проведе на 29 март 2014 г. от 10.00 до 14.00 часа. Всеки участник разработва темата и я изпраща в doc формат най-късно до 15,00 часа същия ден на адрес: pisane-в-prosveta.bg
Награди: таблет; е-книги, е-сертификати
Повече: http://www.prosveta.bg/pisane/


Национален конкурс на името на Пенко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение

Тема: „В слънцето на хубостта живях”
Краен срок: 7 май 2014 г.
Резултати: ---
Възраст:
Вид творба:
Изисквания: едно непубликувано авторско лирично стихотворение в 6 екземпляра се изпраща на адрес: гр. Трявна п. к. 5350, ул.„Ангел Кънчев” 21, за конкурса ”Славейкова награда”
Награди: до 1600 лв.
Допълнителна информация : тел. 0677/6 23 85, моб.тел. 0899943157, e-mail: k_dabkov-в-abv.bg
Повече: http://tryavna.acstre.com/currentNews-663-nacionalen_konkurs_na.html


Какво означава разширеният ЕС за вас – конкурс за текст

Тема: Какво означава разширеният ЕС за вас
Краен срок: 11 май 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: 15-25 г.
Вид творба: статия, публикация в блог
Изисквания: статия – до 700 думи; или до три публикации в блог (общо до 700 думи), на всеки от официалните езици на ЕС; творбите се изпращат на имейл: write-в-media-consulta.com или през Фейсбук - http://bit.ly/1fLheVY
Награди: е-четец, двудневно посещение в Брюксел
Допълнителна информация : http://bit.ly/1ougtFY
Повече: https://www.facebook.com/Euenlargement



Първи национален поетичен конкурс „Николай Лилиев“, Стара Загора 2014
Тема: -
Краен срок: 1 май 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: без ограничение
Вид творба: стихотворение
Изисквания: до три непубликувани стихотворения се изпращат на имейл: lit_glas-в-abv.bg
Награди: до 500 лв.
Повече: http://www.starazagora.bg/bg/predstoyaschi-proyavi/p-rvi-natsionalen-poetichen-konkurs-nikolay-liliev-stara-zagora-2014


Национален детски конкурс - 50 години от създаването на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” - Габрово

Тема: „Етъра през моите очи”
Краен срок: 21 май 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: до 18 г.
Вид творба: разказ, стихотворение
Изисквания: материалите се изпращат на адрес: bozhinova_etar-в-abv.bg
Награди: грамоти и предметни награди
Допълнителна информация : 066/810 560, 0884 77 24 15
Повече: http://www.etar.org/kalendar/kal2014/konkurs-oci/konkurs-oci.htm

Sat Feb 22, 2020 11:39 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:39 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Прочетох: В леглото на пирата - Звездни пирати 2 - Руби Диксън

Хареса ми.Прочетох втората без да се усетя че не съм чела първата. Обърках се защото вече съм чела книга в този свят. Във всяка книга се говори за различен герой и ми беше малко проблемно че имаше герои от първата книга, а не познавах историята им и не успях да им се насладя напълно.
В книгата почти нищо грандиозно, обрати, екшън /сбиванията по барове бяха пропуснати да бъдат описани, а ми се искаше да ги чета/ не се случваха. Цялата книга се въртеше около надграждането на отношенията между героите. Тарекх се мисли за грозен, но е мил, търпелив,забавен и красив отвътре. Катрин в началото ме дразнеше как му се предлага, без да влага чувства, докато не се зародиха и го защитаваше ако някой го обиди. Тарекх ме дразнеше със самозаблудите си и отричането на чувства, ала ще я обичам само от разстояние. И двамата бяха доста наранени. Техните номера, закачки и флирт бяха много сладки и края с играта на чичо доктор...ах, умрях от смях! Ако се чудите кои са тези образи...едри рогати сини мъжаги извънземни и човешките им жени.

"Маркизът и неговата любовница" - Доминик Ийстуик /29 стр pdf ситен шрифт/
Хареса ми. Толкова много страст, нужда един от друг, допълване и не само в леглото, като едно цяло. Подозирах защо Чандра е отказала предложението за брак на Саймън, но все си мислех че е по-голяма причина, е за тези времена тази причина си е основателна, но да не питаш другия... и аз бих реагирала точно като Саймън на неговото място. Май Андрю ще се окаже третия лорд от поредицата като се засякоха в градината двете двойки, не съм проверявала. Ако не греша, действията и в трите книги стават по едно и също време/събития, но проследяват различните лордове. Възхищавам се на авторката да пише кратки истории с толкова много наситена страст, сюжет с начало среда и край обособени, и рисуващи образи, исторически, в които можеш да се пренесеш, има си бекстори, всичко. И да, еротичната част е поне над 70 % от книгата и се развива в една стая, ама какви неща стават вътре, ау... компенсира.

„Неговата принцеса“ – Алекса Райли
Хареса ми... отчасти. Уж крал Роман ще ѝ дава каквото пожелае, ама не ѝ позволи на Алена да бъде отгоре, когато поиска. Другото е че искаше да я забремени още от първия път, девствена... еми порадвайте се малко на живота си, бре. Още щом го прочетох това, и ме загуби. Как мъжете си мислят че знаят какво искат жените, да могат да правят хубав секс, но го използват като средство за подчинение и контрол, е не е достатъчен. Не харесвам властни и контролиращи мъже, бих се стреснала или ядосала ако някой ми заговори така, или ще бягам или ще го фрасна, но не би ми харесало това отношение.
Как я караше да го нарича "кралю мой", първоначално се дърпаше, ама... започна така да го нарича, за мен е обидно, особено пък като му беше харесало да му се противопоставя, е то не траеше дълго. Само как Алена му се сопна, когато Роман ѝ каза "ти си моя и ще си мериш приказките" и тя му заяви да си преосмисли избора на съпруга и че е сигурна че има цяла опашка от принцеси да му целуват кралския задник". Е, това беше с противопоставянето, тя стана една от тях. Също и действието се развива в съвремието, но все едно и щеше да е по-добре да не бъде съвременно, защото единственото съвременно нещо бяха коли, лаптопи, моминско парти, а порядките не бяха, героите не пасваха. Любимка ми е Таби, само тя ми бе най - убедителна и ми харесаха отношенията ѝ с Влад. Всичко друго си противоречеше. единствено еротиката беше на ниво поне до средата на книгата, но после дори тя ме загуби, не ми беше достатъчна. Не успяхме да се разберем с тази книга. Поне моите разбирания може и да ми попречиха. Иска развиване. Ако ще давам оценки 3 от 5.

Wed Mar 04, 2020 4:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Mar 04, 2020 4:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за A Sister's All You Need., Vol. 1:

Well that was fun. :)

There's a bit too much telling in the descriptions, but the dialogs sparkle.

A few sparks:

~ Hehehe, puns with all their ups and downs:

"... So am I too young to be of any romantic interest to you, Itsuki, or not?" (...)
"Oh, did you say something? Geez, they've got the music up so loud in this place, you can barely hear anything." (...)
"I need you, Itsuki."
"You need a Jew? Sorry, I'm not that religious."
"We're driven together by destiny."
"Oh, did you buy a car?"
"Let's have sex."
"Mmm, I like the trumpet more than the sax, myself."
"...Now I'm wondering how long you can keep this going. You can cop a feel whenever you like, y'know."
"Cop? Did someone commit a crime?"
"Fuck me now!"
"Hockey? On a tropical island? Yeah, right."
"...This is getting painful."
"And you're kinda stretching the definition of romantic confessions."
"I want your cummies!"
"E. E. Cummings? Boy, some of his poems were pretty off the wall, weren't they? And that's still not an admission of love."
"...Okay, let's class it up a little. It's a beautiful moon, isn't it?"
"It sure is."
"Huh? Um, that was the way that Natsume Soseki translated--"
"I know! I was just stringing you along!"
It was how the great author Soseki had famously translated the English term I love you into Japanese, his reasoning being that the term love didn't have a direct counterpart in the rarefied literary language of nineteenth-century Japan.

Or, I'm warming up for a forthcoming translation of my own. ;)

(Also, did you note a footnote tucked inside the text? No? Um, I must be seeing things.)

~ About midway through, we start learning some serious stuff about the workings of the Japanese publishing industry. For instance, that an illustrator pretty much makes or breaks a light novel.

And we get this choice morsel:

Setsuna (...) remained chipper, singing "Winter, Again" from pop group GLAY as he traipsed along the sidewalk.
"Hm hmm hmmm, hmmm hm hmm hmm hmm hmm hm hmmmm... ♪"
He was actually singing the lyrics (and he was good, too), but our published didn't want to pay the licencing fees.

~ The part about how a novelist can turn playing mobile games into business expenses, from an accountant's perspective, is hilarious.

~ The roleplaying session was great fun too. If only I'd discovered live RPGs when I was younger and involved in fewer fields ....

Thu Apr 24, 2014 1:29 am Re: Упражнения по мислене Thu Apr 24, 2014 1:29 am Re: Упражнения по мислене
Предложение принципно към блога. Тръгна оттук: http://choveshkata.net/blog/?p=3107#comments

Предлагам да се въведе празило за смислена смяна на заглавията, ако се ползват не само за дадена година - на първоначалната публикация
Ако не знам какво търся и не се изолирам от това какво и кога е публикувано, някак си ... странно е в пост от 2011-12 година да се съдържа актуална информация към април 2014, особено като иде реч за активно нещо като предлаганите електронни книги. С още по-джаджавия и подобрен начин за поръчка от Вяра сътворен весел и пъстър. Та, предлагам при промяна на съдържанието, да се променя и заглавието, като отгоре в началото се пази някакъв "увод", който да не губи връзка с датата на първоначалната публикация.

Вкл. - в момента не виждам смисъл да си седят в тема за м. декември, като ... книгите винаги си искат място за представяне и поръчка, нали? :)

Mon Mar 23, 2020 2:41 pm Re: Образованието Mon Mar 23, 2020 2:41 pm Re: Образованието
Безплатни обучения (30 минути "лекция" и останалото време - въпроси и отговори - това заключавам от едно прослушано днес) на соц мрежата:

https://socialgoodofficehourshub.splashthat.com/

Записвате се за удобно вас време (превърнете в българско, за да не се получи объркване), подсещат ви предния ден и час преди началото и слушате.

Tue May 13, 2014 6:33 pm Re: Не-културни събития :) Tue May 13, 2014 6:33 pm Re: Не-културни събития :)
Замених първия му том за друго и се успокоих... Но отбеляза, че след като не съм чела третия, няма да мога да му кажа вътре какво да не чете. За първия бях приготвила скала Не с до 3 удивителни. Това в рамките на първите 5 разказа. И му казах, че третия том ще си го чете на своя отговорност.
Един познат помогна като даде петия ми килограм. За съжаление в суматохата и заменянето на книгите ми изчезна листчето с изключително ценната статистика в последната less than година Емил колко бира безсрамно е излочил... Но... към 60 бутилки 2-2,5 л със средна тежест 50 г... Т.е. към 3 кг... 60 х ~ 2,50 лв. може да си сметнете колко прави за един безработен музикант, който се ограничава от концерти... Anyway. От инженерната мисъл спасение няма. Да лочиш бира или веднъж в месеца като човек да отидеш на концерт. That is the question.
Иначе хубави неща взехме.

ARSofia:
5 567,33 лева от старите телефони = 5202 апарата. Наистина явно повечето са били много-много стари и са били оценени за по 1 лв.
http://arsofia.com/bg/44520/5-567-33-leva-ot-starite-telefoni/

3150 лв. от благотворителната разпродажба.
http://arsofia.com/bg/44869/rezultati-ot-blagotvoritelnata-razprodazhba/

След края на събитието Люба е трябвало да прибере само 1 цвете от общо към 3 дълги торби с главно малки саксийчета. Такова чудо не е било. И, естествено, на въпросното последно цвете му намерила стопанин. Dracena от кумовете на родителите ми, ако се не лъжа. Т.е. от добри хора. Неколкократно спасявана от калпавите грижи на дядо ми. Повече не можех да гледам как се мъчи и си я взех от Добрич. Но вече се научих да размножавам това цвете и следващите ще са от етажа ми - има една безпризорна бивша съхнеща, с "безброй" разклонения, която поливам от около година.

От предметите е останало уж само кучето.

Ето малко затрогващи коментари за цветята ми:
https://www.facebook.com/events/1375617599384621/permalink/1396063857339995/
https://www.facebook.com/events/1375617599384621/permalink/1398686403744407/

и http://arsofia.com/bg/44896/predstavyame-prasentseto-lilemor/

Wed May 25, 2022 10:47 am Re: Мирослав Моравски Wed May 25, 2022 10:47 am Re: Мирослав Моравски
Само да вметна, че представянето в бар Синтезис – по вина на бар Синтезис! – се отложи за 17 юни. Не е зле тая информация да се пусне по-скоричко и по листите...

Wed Jun 04, 2014 5:28 pm Re: Труд и творчество Wed Jun 04, 2014 5:28 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за поезия

Тема: “От заник слънце озарени алеят морски ширини”.
Краен срок: 30 юни 2014 г.
Резултати: 19 юли 2014 г.
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: конкурсът е анонимен; творбите (до 10 стихотворения) в 3 екземпляра се изпращат на адрес: 8200 – Поморие, ул. “Княз Борис І” № 51
Награди: ?
Повече: http://www.logincee.org/remote_libraryitem/29841?lang=bg


Конкурс за кратка проза - 2014

Тема: свободна
Краен срок: 31 юли 2014 г.
Резултати: 1 септември 2013 г.
Възраст: -
Вид творба: кратка проза
Изисквания: до три непубликувани творби в обем до 1800 знака се изпращат на имейл: konkurs-в-liternet.bg
Награди: 100лв., превод на английски, публикуване
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=19349&sid=7


Стипендиантска програма "Аз ще уча и ще успея в България"

Тема: "Аз ще уча и ще успея в България"
Краен срок: 4 юли 2014 г.
Резултати: ---
Възраст: зрелостници с отличен успех, завършили през 2013/2014
Вид творба: есе
Награди: стипендия за обучение (1-ви курс) във Варненски свободен университет
Повече: http://www.karieri.bg/karieren_klub/vazmozhnosti/2309877_startira_stipendiantskata_programa_az_shte_ucha_i_shte/

Sun May 08, 2022 8:28 pm Re: Културни събития Sun May 08, 2022 8:28 pm Re: Културни събития
Еми... sorry. Утре вероятно ще продавам програмки и ще упътвам хората.
9 май, 19 ч., Евангелска методистка епископална църква "Д-р Лонг", бул. Георги С. Раковски 86 /// 12 лв. https://www.eventim.bg/bg/bileti/doulce-memoire-evangelska-metodistka-episkopalna-crkva-d-r-long-1287482/performance.html
Doulce memoire
Вторият концерт от цикъла "Музика от три епохи - Средновековие, Ренесанс, Барок" поставя акцент върху ренесансовата музика. Заглавието е взето от името на един от най-известните шансони от XVI в. "Doulce mémoire" от Пиер Сандрен, обработван десетки пъти под най-различна форма през XVI и XVII в.
По време на антракта ще имате възможност да разгледате старинните инструменти, използвани в концерта и да зададете въпроси относно старинната музика.
Изпълнява ансамбъл "Cantantibus Organis" в състав:
Дона Стоянова - сопран
Мария Магдалена Брегова - сопран
Ана Иванова - цигулка, виел
Катя Вълева - виола, виел
Дамяна Дамянова - блокфлейта
Михаела Лулчева - блокфлейта
Константин Кожухаров - блокфлейта
Емил-Джордж Атанасов - сакбът
Емил Михов - блокфлейта, виола да гамба
Мила Наумова - орган
Поне едно смислено нещо да направя все пак - отсега да кажа, че третият концерт ще е на 6 юни, пак там - пише го в книжката/програмката.

Thu Aug 07, 2014 5:57 pm Re: Културни събития Thu Aug 07, 2014 5:57 pm Re: Културни събития
8-17 август, 2014 - Летен кинофестивал в Евро синема, София

От 8 август до 17 август „Позор” ще представи проекта „Кино за пътешественици” в Евро синема, София. Всяка вечер зрителите ще имат възможност да видят по два филма, с които ще се пренесат из вълнуващи дестинации, много от които трудно достъпни за неподготвени туристи. Цената на билета е 6 лв.

Програма:

08 август
18.30ч. – Иран – Седемте лица на една цивилизация
20.30ч. – 24 вкуса от Неапол

09 август
18.30ч. – С трабант из Африка
20.30ч. – Вземи красивото с теб

10 август
18.30ч. – Couchsurfing: Легло за теб на всяка крачка
20.00ч. – Истории от Бейоглу

11 август
18.30ч. – Дубай: Да търсиш изкуството сред блясъка
20.00ч. – Джанапар

12 август
19.00ч. – Германия 09
20.30ч. – Кумб Мела

13 август
18.30ч. – Дневник от Сахара
20.00ч. – Добре дошли в Сао Пауло

14 август
18.30ч. – Краят на пътя
20.00ч. – Добре дошли в Банкок

15 август
18.30ч. – Глобален дом
20.30ч. – 24 вкуса от Неапол

16 август
18.30ч. – Вземи красивото с теб
20.30ч. – С трабант из Африка

17 август
18.00ч. – Джанапар
19.30ч. – Иран – Седемте лица на една цивилизация

===============

И още една лятна Beta оферта за кино на 14 август, 2014 г. в Betahaus.

Какво по-лятно от музика и бира на открито?

MOVIE NIGHT @ betacafe
14 август 19:30 ч. "Куче в чекмедже"

“Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!” Звучи ви познато? Ще гледаме "Куче в чекмедже"

Thu Apr 23, 2020 11:16 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Thu Apr 23, 2020 11:16 am Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Beautiful. И добре че с Елена спасихме Сълзата и Само любов, щото очевидно и те са важни за някои хора. Краят на Сълзата продължава да ме дразни :lol:, но... някой може да си донапише история и да стане троица с "Туп" на Мел.

Току-що ми хрумна идея за растящия копнеж!!! :lol: :D :lol: :D :lol:

Update : отзивът за "Единакът" много ме зарадва. Само ме притеснява неясната съдба на Християн.

Fri Sep 19, 2014 7:28 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Sep 19, 2014 7:28 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Такааам... Габи току-що ме светна, че 22-ри НЕ е празникът на Съединението. А на нещо също така важно – но друго...

Сега се чудя как да постъпя. Дали да мина и да поправя грешката във всичките анонси, които напусках.

Или... да я оставя, за да видя колко хора наистина са прочели написаното (и ще се усетят, че нещо не му е наред).

Хм... Нека е второто. Долу перфекционизмът! Горе наблюдателността! :D

Fri Sep 26, 2014 10:45 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Sep 26, 2014 10:45 pm Re: За Филмите и Хората...
В темата ни за (всякакви) филми Жоро ми препоръча Call Me Crazy. Филм-мозайка от пет истории за хора с психически особености – и хората около тях.

В началото бях скептичен. Казвах си: Какво пък толкова ще успеят да ми покажат? Какви големи истини се хващат в по 15 минути? (Освен ако не е нещо за ADD... споменавал ли съм, че някои хора с психически обобености имаме особено чувство за хумор? :D )

Историята на малката (растяща) Грейс, която трябва да се грижи за биполярната си майка, първа ме ядоса – заради клоунския поглед към биполярността - и ме разчувства – да видя как би изглеждал животът на едно дете в такава ситуация. Финалът му, с освобождаването от вината, беше страхотен.

И после... стана още по-яко. Да де, дълбоко. :) Защото в третото късче видях героинята на първото от другата страна - като голямата сестра, която е отнела всичкото внимание от своята сестричка. И там се казаха неща, които повечето пъти ги преглъщаме... а не бива. Като сълзите ни.

Не искам да го преразказвам целия. Ако дотук съм успял да ви хвана – ако искате да видите нещичко (не всичкото, дори не важното – но част от него) за по-различните около нас – гледайте Call Me Crazy . (За съжаление, не откривам български субтитри.)

П.П. Двете неща, които ми липсваха по-осезаемо: повече погледи към мъже; и поне един азиатец в цялата история. (Това с азиатците почва да ме смущава като цяло в американското кино.)

А това, което ми дойде в повече, беше натякващият рефрен „взимайте си лекарствата“. Но за онази система и този тип мислене мога да си представя защо е нужно.

Сетих се и третото нещо, което липсваше: какво става, когато лекарствата не помагат. Е, вероятно за такива дълбини наистина няма място в 5 x 15 минути.

Да се приема заедно с : Off the Map .

Противопоказания : Неизвестни. (Но има. Винаги има – някой, за когото този поглед ще е нараняващ. Не го забравяйте, ако решите да помагате.)

Coda : And then who knows ... who you'll be able to help?

Thu May 14, 2020 2:11 pm Re: Собствен онлайн магазин Thu May 14, 2020 2:11 pm Re: Собствен онлайн магазин
А нали знаете, че онлайн магазин значи с лендинг страница, продажбена фуния с форма за записване/абониране, място за номер на банкова сметка от която предварително да се дърпат пари. И е платена, демек се дърпат пари всеки месец от вас. Ако вашата представа за онлайн магазин е такава, ок.
Ако пък е електронен каталог, просто картинки и текст, без горните изброени и си запазите настоящия вариант на плащане методите, то не ви трябват наредби за онлайн магазини и тн.
В новия сайт просто слагате бутон каталог водещ към каталога и толкоз.
Ако искате ще разпитам из групите за бизнес, но ще ми трябват някои насоки как си ги представяте нещата и върху какво работите.
Ради

"място за номер на банкова сметка от която предварително да се дърпат пари. И е платена, демек се дърпат пари всеки месец от вас" - това не е вярно, поне според моя опит. Всеки онлайн магазин предоставя различни начини на заплащане и правене на заявки/поръчки. Наложения платеж при взимане от куриер си е съвсем нормална практика в България. Както и предплащането с банкова карта/сметка при правенето на поръчка. Въпрос на решение на търговеца. Но не съм попадал на магазин (не абонаментна услуга за някакво онлайн съдържание), който да дърпа пари всеки месец. Защо би ги дърпал - някакво автоматично пазаруване ли се има предвид?

Ето пример за един нестандартен онлайн магазин: https://coop.hrankoop.com/ Това е платформа за седмични поръчки към различни производители, обединени под шапката на кооперация Хранкооп - София. Изглежда като магазин - има си кошница/количка, удобни бутончета, цъкаш си предварително оразмерени количества, след това избираш дали ще ти доставят всичко до дома, или ще ги вземеш в определения ден от седмицата от определеното място, след това преглеждаш дали всичко е наред с поръчката и я изпращаш до производителите. Нестандартен е, защото имаш краен срок за поръчване, ако искаш да си вземеш продуктите в уречения ден от седмицата. Ако прехвърлиш срока, автоматично поръчката ти преминава за следващата седмица.

Примера е сложен, защото има много различни продукти, тесен график за изпълнението им (преобладаващо са пресните, лесни за разваляне храни, които се берат/приготвят на предния или същия ден).

При нас сложността би дошла от няколко места:
- за е-книгите приемаме плащания от 0 лева нагоре, по избор на читателя
- още не сме решили дали е-книгите ни ще се пращат автоматично, или ще изискваме от читателите си лично поискване заедно с поръчката (нещо като задължително поле "защо ни поръчвате книгата" или "ама, поръчвате ли ни я" + "а сложихте ли нещо в полето "сума по желание"?" :D)
- х-книгите ни може да се получат и чрез лично предаване с плаваща стойност на куриера (тук бистрене предстои, само го отбелязвам като нестандартен подход за е-магазин)

Ще допълня, ако се сетя по-натам.

Sat Mar 29, 2014 1:47 pm Re: Blurbs Sat Mar 29, 2014 1:47 pm Re: Blurbs
Loving Loney Lone

In a future where humankind has grown both technologically and spiritually, two outsiders--a hyperevolved girl and a disabled boy--struggle to find their place. How do we connect to others when everyone seems so different from us?

Sun May 24, 2020 10:05 pm Re: Преводачески питания Sun May 24, 2020 10:05 pm Re: Преводачески питания
Days of Art бих превела аз. Гугъл показва например една книга на име 365 Days of Art, така че може да го ползваш спокойно според мен. Успех!

Thu Oct 30, 2014 3:51 pm Re: Любимите компютърни игри Thu Oct 30, 2014 3:51 pm Re: Любимите компютърни игри
Йепа! Новият Dreamfall дойде!

We wanted to take a moment to congratulate Ragnar Tørnquist and Red Thread Games on the successful release Book One of the episodic adventure game Dreamfall Chapters, which was successfully Kickstarted in March 2013 . It's been some time coming with the first game of the series, The Longest Journey released 15 years ago. It's always great to see a Kickstarted title receive praise from both its backers, new fans, and press. Check it out on Steam or GOG.com if adventure games interest you.

Tue Jun 02, 2020 11:16 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките" Tue Jun 02, 2020 11:16 pm Re: Клуб "Светлини сред сенките"
Ето кое обединява 1-и и 2-и юни. Читатели (и ФБ последователи), образовайте се! ;)

Тази година решихме да ви поздравим едновременно за днешния и вчерашния празник.

Какво е общото между Деня на детето и Деня на загиналите за свободата на България? Предлагам да попитаме клуб Светлини сред сенките – едни ужасно талантливи деца, които размишляват в книгите си по въпросите за цената на свободата, идеализма и човешките права.

Предлагаме ви съвсем кратки пасажи от два техни романа: „Дивна“ и „Непоискано добро“, писани от младежи за младежи. Защото могат да ни научат на много!
~
Барозов не беше забравил как преди пет години едно хлапе наистина успя да наложи на управниците на Западните станции своята воля, но се съмняваше, че вече порасналият Питър Верелински би се занимавал с политика. Времената се меняха светкавично. Децата израстваха сякаш за дни. Заменяха идеализма и красивите мечти с прагматизъм и сухи планове за близкото бъдеще. Далечното оставяха на следващите поколения. Не се знаеше само кой ще създава тези следващи поколения. Богатите и образованите искаха свобода. Бедните и невежите търсеха „любов без последствия“.
~
– Аз вярвам, че е имало бум на пророци, телепати… Идеалистите от всякакъв вид са триумфирали… За кратко, но е било, така го усещам.
– Избили са ги! – прекъсна го Маркес. – Върви сега, че убеди някого… кажи, пред хората, че ги е имало. Ще те изкарат ку-ку, а после… ще изчезнеш… Защото „Алианс Сикрет“ бди за реда. Никой не живее отвън, никой не те убива на улицата, но вече няма различни типове хора… Има само такива, каквито те искат да има.
– Добрите са загубили битката – въздъхна Лиа.
– Крайност се спира само с крайност – каза Етиен. – „Новият ред“ е бил необходим на човечеството. Не знам дали имате представа какво означава това. Хилядите умрели на ден, стотиците изоставени деца за седмица… Аз самият знам много малко. Малко е стигнало до нас, и все неща, които да ни убедят, че е по-добре да живеем с въже около врата, но да сме живи… Отвън е било опасно, защото хората са били свободни. Тук, долу, си зависим. Няма къде да се скриеш…
~
Ако сте се стреснали, изумили, впечатлили – почакайте само да ги прочетете целите! ;)

Tue Jun 09, 2020 10:38 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Tue Jun 09, 2020 10:38 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
И медиен анонс, който сглобихме с Дес (щедро грабейки от приятелския горе ;)):

„Приказка за магьосници, физици и дракон“ е тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ и дебютен роман на Геновева Детелинова. Седем години след хартиеното издание вече е налично и електронно – с нова корица.

Бодрата Пратчетова традиция повелява магията да се поема с много хумор. Така е и в Света на дракона, където всички благоденстват под вещото водачество на Шефа и само чат-пат спретват някой бунт, колкото да не губят форма.

Основно занимание на магьосниците тук е да се кахърят за разходите по поддръжката на държавния дракон (и че съсипва рододендроните), а техните колеги от Клуба на физиците и астрономите решават фундаменталната задача как многообичният престолонаследник Балтазар да се сдобие с магични сили. Какви да е магични сили… поне ей тонинко. Противниковият отбор се оглавява (и изчерпва) от вещицата Интуиция, а в почивките между полувремената се включват сфинкс с дисфункционална памет, съседката Станка – специалистка по сапунките, куп богове от камара митологии, един лоялен стражник, набор враждебни и враждуващи роднини, ламя – суетна, змей – влюбчив, и принцове – няколко броя. Изобщо – всичко, нужно за пълноценна бъркотия, литературна… и не само.

– Е, какво беше това вчера? – поинтересува се Влад, а по ъгълчетата на устните му потрепваше усмивка. (...)

– Кое какво беше? – отвърна Алекс и сръбна от кафето си.

– Сещаш се – Влад се нахили. – Ти я отмъкна на коня си. В този свят това си е предложение за женитба.

Алекс въздъхна дълбоко. Облиза устни, стисна юмруци и посрещна проблема с достойнство.

– Влад, моето момче, когато мъжът и жената се обичат...

– Ако се каниш да ми четеш лекцията за птичките и пчеличките, искам да ти напомня, че съм на двайсет и шест години.

– Всъщност – призна Алекс – никога не съм знаел за какви птички и пчелички става въпрос. Искам да кажа, не съм биолог, но ако птичка и пчеличка... такова, ще настане генетичен хаос.

„Приказка за магьосници, физици и дракон“ е победител в конкурса за фентъзи роман, организиран от Сборище на трубадури, MBG Books и Човешката библиотека, и бе избран от читателите за „Най-добър дебют за 2013 г.“ в Националните отличия в областта на фантастичното.

Геновева Детелинова е родом от Варна, но живее в Шотландия, където работи като археолог. Вече е чувала всяка шега за Индиана Джоунс, която може да ви хрумне. Обича да изследва древни руини, да търси редки артефакти и да се бие с нацисти да чете фантастика, да слуша шумна музика и да пие тъмна бира и още по-тъмно кафе. Личният ѝ опит насища историите, които пише, поради което главните ѝ герои често се забъркват в невероятни каши от чисто твърдоглавие.

Като останалите електронни издания на Човешката библиотека, романът се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

Повече за „Приказката“ открийте тук:
https://choveshkata.net/blog/?p=7915

Разпращайте и слагайте линкове тук, ако ви отразят някъде.

Аз изчаквам до довечера, преди да подбера на кого ще възложа да събира медийните отражения този път. :)

Ето едничко, което качих собственоръчно от профила на ЧоБи:

ngobg.info

Thu Nov 20, 2014 4:07 pm Re: Не-културни събития Thu Nov 20, 2014 4:07 pm Re: Не-културни събития
До 30 ноември може да гласувате в тазгодишните отличия „Човек на годината“:

http://www.humanoftheyear.org/glasuvane-14/

(Не е нужно да имате ФБ – може да се регистрирате в сайта на самата кампания.)

Аз подкрепих Прозрачни планини, Любомила Кривошиева и доброволците и дарителите по време на наводненията.