choveshkata.net

Mon May 11, 2020 2:58 pm Re: Последният еднорог Mon May 11, 2020 2:58 pm Re: Последният еднорог
My review:

This Unicorn, along with Ende's Neverending Story and Zindell's Requiem for Homo Sapiens , has made me what I am.

It has been there for me to shine and shiver with its seashell light even in the deepest night. It has been there to remind me that great heroes need great sorrows and burdens, otherwise half their greatness goes unnoticed. That you can't make real magic by offering up someone else's liver; you must tear out your own. (And not expect to get it back, aye.) It's been a song and a companion, a parent and a child ....

I've tried to tell more here:

http://choveshkata.net/blog/?p=105

But in the end, it's only words. For real magic, you would need a Unicorn.

(Peter ... how did you make her?)

~ ~ ~

И на български:

„Последният еднорог“ – редом с „Приказка без край“ и „Реквием за Хомо сапиенс“ – ме е създал такъв, какъвто съм. Той е сияел и трептял край мен и в най-дълбоката тъма. Припомнял ми е, че великите герои се нуждаят от велика скръб и бреме, инак половината им величие остава незабелязано. И че не мога да направя истинска магия, ако пожертвам нечий чужд дроб – че трябва да изтръгна собствения си. (И да не чакам да си го получа пак.) Бил е мой спътник, моя песен, родител и дете...

Опитал съм се да разкажа повече:

http://choveshkata.net/blog/?p=105

Но си остават само думи. За истинска магия ще ви трябва еднорог.

(Питър... ти как успя?)

Sat Oct 11, 2014 8:50 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Oct 11, 2014 8:50 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
4. От „озеленените“ редакции в т. 2 изберете до 3 на брой, с които не сте съгласни, и коментирайте тук в темата защо.
За да не се объркваме, първо пишете името на файла, в който се намира съответното предложение, цитирайте абзаца, за който се отнася, и копирайте коментара на редактора.

05_zaRed_Kal
Детето с такава досада каза „плетеше“, че баща му неволно се усмихна
Мисля, че ако се махне това "неволно" може да се промени смисъла.

05_zaRed_Eli
<3> Детето носи чудесна детска самоувереност, и изобщо чувства се свеж детски полъх. Тя е още малка, държат я за ръка, скоро ще тръгне на детска градина...
Един от интересните моменти в разказа е именно контраста в поведението на детето / напомня ми на "Чоки"../ и може би трябва да се опростят, иначе мисля че са си добре.

5. Изберете до 3 редакции, за които сте сигурни, че НЕ са структурни, и пишете тук в темата какви са според вас: смислови, стилови, нещо друго.
Цитирайте ги както в т. 4.

05_zaRed_Eli
Всички редакции от категория от 1 до 4 ми се струват стилови. Не са забележки по структурата на текста и смисловата му цялост, а по-скоро към стила.

6.Обсъдете тук в темата какъв тип биха могли са „пожълтените“ редакции в т. 3 – структурни, стилови, нещо друго?
Цитирайте ги както в т. 4.
05_zaRed_Kal
Ирина понечи /макар да рече/ да каже пак нещо язвително по адрес на свекърва си, замълча. да каже пак нещо язвително по адрес на свекърва си, но замълча.
Това не е ли по скоро излишно многословие? Тоест стилова корекция, краткост?


ПС. А от 05_zaRed_Kal& – Амнеел? – попита баща й и попипа челото й. СКИВ: Ако той пипа челото, Ирина как ще разбере каква е температурата на Андреа?
Има поне две решения. :)
Това просто не го разбрах :D

Mon May 18, 2020 9:09 am Re: Основи на Човешката библиотека Mon May 18, 2020 9:09 am Re: Основи на Човешката библиотека
Какво не знае(х)те за ЧоБи – част първа
Разговор свободен стил между Ki-Ent, Dess и Кал

Spoiler

(A.k.a. инкубатор на национални скандали – тип „широкоизвестни в тесен кръг“ )

Fri Oct 24, 2014 9:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Oct 24, 2014 9:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
07_zaRed_Eli
4. "налудничавия смях и тълпите с факлите пред портата на замъка взеха да ми омръзват"
На мен ми звучи много добре, не мисля че ядосаните тълпи са само за магьосниците или поне не мисля че нойто толкова ще се замисли над това, че да му прозвучи нелогично. А за смеха си е ясно, че става въпрос за зъл смях.

"О, това е специална техника на слугите на злите магьосници, господарю. Много помага при изпълняването на служебните задължения особено през нощта. Предишните ми господари имаха много лек сън"
Мисля че тук сцената с вратата вече е преминала и се разбира, че става въпрос за тихото му ходене. Нелогичното е по скоро как се справя със скърцащата врата.

Направо 6, защото в нищо не съм сигурна. Та, много се чудех и аз за този червей, но маи всъщност е стилова редакция?

"cмущаващ възпитателен"
това не е ли просто тромав израз, т.е. структурна?

07_zaRed_Kal
6. "господая" и другите подобни
това не е ли коректура


пс. Текстовете в директно обръщение към автора ли трябва да се редактират..?

Tue May 19, 2020 9:08 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Tue May 19, 2020 9:08 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Препоръка в GR към Александър Цонков – Lostov:

Алекс, ти как си с хумористичното писане? Сега като се замисля, май никога не сме си говорили по темата... и не помня да съм слушал/чел твой хумор. (Но хоръра ти, хоръра ти го помня. Има си хас. :D)

При всяко положение Геновева поддържа чудесен стил. Всички пишещи имаме какво да краднем от нея. ;)

Mon Jun 08, 2020 10:23 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Mon Jun 08, 2020 10:23 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Оказа се, че като "автор" на Приказката заради предговора, нямам право на лични препоръки в GR.

Иначе, с минимални модификации, горното би могло да се ползва и за медиен анонс. Ако одобряваш, ще го заредя за пускане утре.

Tue Nov 11, 2014 11:27 am Re: Песента на ханджията Tue Nov 11, 2014 11:27 am Re: Песента на ханджията
Започвам да пускам анонс за самото издание:

„Песента“ излезе .

Чакаме ви да попеем дружно. :)

Всеки ден - на различно място, от списъка, където вече съм я обявявал:

- forum.chitanka.info
- www.shadowdance.info/forum
- scifi.bg/forums
- sf-sofia.com/forum
- www.cheteneto.subtle-bg.com
- G+ общностите „ Аз обичам книгите “ и „ Читателски клуб “ (+ „ Електронни книги “)
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- www.teenproblem.net/forum

Sat Jun 20, 2020 7:06 pm Re: Труд и творчество Sat Jun 20, 2020 7:06 pm Re: Труд и творчество
Тема:
Светулки в шепите на времето
Краен срок:
01.09.2020
Резултати:
04.10.2020
Възраст:
всякаква
Вид творба:
поезия или разкази
Формат:
за разказите до 4 стр. в Уорд, за стихотворенията няма ограничение
Конкурсът е анонимен.
Конкурсът е отворен за участие за всички автори пишещи на български език.
Всеки може да участва с до 3 произведения в раздел.
Изпратените творби да не са били публикувани в електронен или книжен вариант.
Творбите да се изпращат по имейл novzhivets -в- gmail.com със заглавие на имейла: За конкурса
В имейла включете кратка информация за автора: имена, телефон, възраст и адрес.
Награди:
Първо място в раздел проза: Статуетката на клуба и почетна грамота
Първо място в раздел поезия: Статуетката на клуба и почетна грамота
За второ и трето място във всеки раздел ще бъдат връчени почетни грамоти.
Всички номинирани грамоти ще получат похвална грамота.
Повече информация: Тук

Ради

Fri Nov 28, 2014 6:09 pm Re: Не-културни събития Fri Nov 28, 2014 6:09 pm Re: Не-културни събития
Проект„ГРАЖДАНСКИ ДЕБАТ ЗА ПРОМЯНА”

ПОКАНА
КЪМ ГРАЖДАНИТЕ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
ЗА УЧАСТИЕ В РЕГИОНАЛНИ ГРАЖДАНСКИ ПАНЕЛИ
НА ТЕМА
„КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ В УПРАВЛЕНИЕТО
НА СТРАНАТА?”

Сдружение „Болкан Асист” организира Регионални граждански панели (обществени дискусии за допитване до гражданите) на тема „Какво трябва да се промени в управлението на страната?”


Целта на панелите е да дадат възможност на граждани и неправителствени организации да споделят своите мнения и предложения за необходимостта от промени в управлението на страната.


С помощта на експерти ще бъдат обсъждани въпроси за формите на управление, гражданския контрол, пряката демокрация, задължителното гласуване и др., които бяха обект на национално социологическо проучване, проведено в периода април - юни, 2014 г. с помощта на Асоциациятаза социални изследвания и приложни изследователски практики.

Регионални граждански панели ще бъдат проведени в шестте района на страната (в градовете Стара Загора, Пловдив, Търговище, Велико Търново, Ловеч и София) в периода 14.11 - 12.12.2014 г. Резултатите от тези панели ще бъдат представени и обобщени на Национален граждански панел, който ще се проведе в началото на 2015 година и формулира предложения и препоръки към управляващите.

Към момента са проведени 4 панела в градовете Стара Загора, Пловдив, Търговище и Велико Търново като предстоят последните два на:

05.12.2014 г., 13.00 - 17.00 ч. –в град Ловеч– за граждани и НПО от Северозападен район (обхваща областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен)
и
12.12.2014 г., 13.00 - 17.00 ч. –в град София– за граждани и НПО от Югозападен район (обхваща областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София - град, София - област)


Дневният ред и местата на провеждане ще бъдат обявени допълнително!
Ако желаете да участвате в даден панел, трябва да заявите това по електронната поща, факс или телефон в офиса на Сдружение „Болкан Асист” , като предоставите следните данни: три имена, населено място, възраст, образование, професия, координати за контакти (телефон, факс, имейл). Представителите на НПО трябва да съобщят както своите координати, така и името и адреса на организацията.


Координати на Сдружение „Болкан Асист”:София 1408, ул. „Енос” №7, ет.6, ап. 9; телефон /факс: 02/9628670, 9628671, електронна поща: balkanassist -в- balkanassist.bg.


На пътуващите от други населени места ще бъдат изплатени транспортни разходи на стойността на билетите за обществен транспорт, а на всички участници в панела ще бъдат изплатени дневни разходи в размер на 10 лева. За тези, които пътуват от други населени места, е препоръчително заедно със заявката за участие да съобщят в офиса на Сдружение „Болкан Асист” цената на билетите (в двете посоки)

Максималният брой участници в един регионален панел е 60 човека. Заявки за участие ще се приемат до запълване на местата!

Хубави дни,

Земляните

Mon Jun 22, 2020 9:14 pm Re: За Филмите и Хората... Mon Jun 22, 2020 9:14 pm Re: За Филмите и Хората...
В SciFi.bg са пуснали статията на Наско за роботските сериали от „ФантАstika 2019-20“ . Един коментар отдолу ме присети за I'm Not a Robot :

Нед, всъщност корейският сериал представя единствената реалистична еволюция на онова, което някой ден може да се превърне в работещ изкуствен интелект. А това е нещо, което не съм виждал почти никъде на екран – все едно дали голям или малък. :) Още по-интересно ми беше колко фино и загатнато се случваше тази трансформация – скромно свита помежду типичната за корейците ситуационна комедия и неминуемите романтични ексцесии. И изведнъж – праааас! Последният епизод... Мале, мале. :)

Другите три сериала практически са по-скоро „притчи“. Което не ги прави особено реалистични, поне по моята дефиниция за „реализъм“.

Sun Dec 21, 2014 6:50 pm Re: Песента на ханджията Sun Dec 21, 2014 6:50 pm Re: Песента на ханджията
Звукозапис от срещата с Анна Антонова, преводач на „Песента“, на гости на клуба по фентъзи и фантастика към ФМИ

Съдържа много любими наши пасажи от романа + някои от най-гадните препятствия в превода + размисли на тема „има ли въобще автори на фентъзи, които умеят да пишат за любов“ + ... ... ...

Sun Aug 09, 2020 5:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Aug 09, 2020 5:04 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Тая книга е абсолютно spot on . Дори само нещата, които си извадил като цитати, са (ми) хипер-полезни.

А колкото до графата "The difference between serotonin and dopamine + norepenephrine", там изглежда в много моменти съм имал недостиг/нефункциониране на няколко вида ендорфини накуп. Включително нечувствителни GABA рецептори.
(Нищо чудно, че ми стана толкова хубаво, когато бяхме в "Халбите" и дръпнах литър бира на екс на гладно...)

Това за духовете също ме размисли. По различен, но не по-малко полезен, начин.

Thu Sep 17, 2020 11:22 pm Re: Преводачески питания Thu Sep 17, 2020 11:22 pm Re: Преводачески питания
Малка поправка - в Шотландия, "close" е същото като "hallway", тоест коридора на блока. Обикновено "официално" съм ги чувала използвано за tenements, неофициално си го ползваме за коридора и на нашия блок. Тоест, би било синоним на "вход" в изречение като "Кой, по дяволите, си остави боклука във входа?!", но не бих го използвала за адрес. За твоите примери аз бих ползвала "building" (as in "I live in building B on 4 Whatever Street").

Thu Feb 05, 2015 2:18 am Re: Културни събития Thu Feb 05, 2015 2:18 am Re: Културни събития
Четвърто издание на фестивала, посветен на сладката лудост и на красотата на духовата музика.

Brazzobrazzie 2015 е подготвило отлична международна програма с шест банди, виртуози в освобождаването на духа на забавлението и на радостта от живота.

Чакаме ви от 19 до 21 февруари в Sofia Live Club, за да се забавляваме заедно с:

Младите фънк ентусиасти от Funky Miracle!

За пръв път на софийска сцена – варненските суинг романтици V.S.O.P!

За пръв път в България – италианските брас машини Radio Zastava и Ottoni Animati, както и огненият оркестър от Румъния Zuralia Orchestra!

И отново в България – любимците на безброй публики от различни точки на земното кълбо – FANFARE CIOCARLIA!

Билетите са по 20 лв.
А някои от имената са наистина големи - напр. румънските цигани Fanfare ciocarlia правят голямо шоу и са класа в духовата определено.

http://www.brazzobrazzie.com/index.php/%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8

Tue Dec 08, 2020 2:37 pm Re: Раздумки на редактори Tue Dec 08, 2020 2:37 pm Re: Раздумки на редактори
Коригирах книга, уж минала редактор и коректор, но коректурата беше отчайваща – дефиси за пряка реч, всякакви идиотски кавички, грешни запетаи и пълен член, и пр. Въпросът е, че на места давах и редакторски предложения, като в долния случай:
Само 15 от събеседниците ми споделиха, че биха започнали работа в наша фирма, и то само ако се убедят, че в нея има социална култура, нормален трудов договор, добра работна атмосфера и най-вече, че няма да изпълняват длъжността „пенкилер“, което наистина е масова практика у нас.

Естествено, длъжност „пенкилер“ няма, с кавички или без. Аз предложих „момче за всичко“, но авторът настоя да е „човек за всичко“, за да нямало дискриминация. Та, при положение че става дума за устойчив израз, дискриминация ли е?! Другото също се среща с това значение, твърди Гугъл, но на мен не ми звучи особено добре.

Mon Feb 16, 2015 1:20 pm Re: Преглед на книжарниците Mon Feb 16, 2015 1:20 pm Re: Преглед на книжарниците
Любче, изумително.
С коричната се запознавате в книжарниците. http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=19385#p19385
Знаеш ли, темите за хартиените книги (не за конкретните заглавия) съм ги проучвала толкова пъти и съм си проправяла път в нежелалите отговори на К (който тоя път няма да ми се обиди), и съм ги запомняла, че не е никак редно да промрънкваш за такова нещо сега. Естествено, че има нужда. Но ми е безкрайно интересно от какво е породена точно сега у теб.
"Споделям нуждата..."

Sat Mar 07, 2015 9:58 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част Sat Mar 07, 2015 9:58 pm Re: Нощта на Страшния съд - фантастичен роман, част
Поместват част с диалози. Интересува ме мнение как са представени отделните герои, звучат ли достоверно развогорите им. Заедно с това отново се интересувам от мнение за стила на писане, смислово оформяне, ще съм благодарен за всякакви съвети и насоки с цел изглаждане и подобрение.
----------------------------------------

Писмото, поканата, първа среща

Писмото не представляваше нищо особено. Обикновен продълговат плик. Лежеше си кротко върху компютърната клавиатура на бюрото на Сара Хол, а чисто белия цвят на хартията се открояваше върху белезникавата пластмаса под него. Намиращия се в непосредствена близост компютърен монитор сякаш беше вперил празен поглед в плика пред себе си, който не помръдваше, в търпеливо очакване да изпълни предназначението си. Невинната чистота на бялата хартия се нарушаваше единствено от черните букви в средата на плика:

"За Сара Хол
от Робърт Фриймън" [/indent]

Матовото стъкло на монитора беше безразлично за написаното, но не и десетината души, вперили мълчаливи погледи в писмото. В момента то се радваше на завидно внимание от цялата редакция на седмичника "Филаделфия Нюз", събрани в малка тълпа около бюрото на Сара. Мълчаливи погледи, вперени в него, подобно на притихнал клас по време на интригуващ химичен експеримент. Нехаещо за интересът, който пораждаше, писмото не помръдваше. Като снежно одеало, затрупало следите на беглец, белия плик загатваше за тайните, които се криеха в него, и чакаше несмутимо чакаше пристигането на Сара.
Парсън Грийн, завеждащ спортните новини, който мълчаливо разчесваше тилът на обвитата си с рижа коса глава, докато държеше часа димящо с кафе с другата ръка, пръв наруши мълчанието.
− Окей, на някой да му се ходи на бърза почивка в Мексико? − каза той с по-дрезгав от обикновеното глас.
Никой не се засмя на казаното. Закачките на спортния журналист имаха навика да са иронични подмятания или хапливи забележки, в много редки случаи и леки сексистки намеци, но в този случай шегата се плъзгаше по тънката допирателна с реалността, а и имаше всички шансове да се окаже нещо повече от шега, като например действителност. Слуховете в новинарския занаят, в който си вадеха хляба присъстващите, се разпространяваха с бързината на препускаща тълпа в магазин през Черния Петък, защото най-често тези слухове представляваха бъдеща новина, толкова гореща, че можеше да подпали вестникарската хартия, на която предстоеше да бъде отпечатана.
И ако наскоро появилите се пресни слухове за човекът, стоящ зад второто от изписаните имена на плика, притежаваха този еквивалентен за сензациите топлинен заряд, новините за него трябваше да се печатат на метални листове. И имаше вероятност да не е достатъчно.
Подобни мисли вълнуваха почти всеки от събралите се на десетия етаж на небостъргача 1818 Маркет Стрийт, където се помещаваше редакцията на вестника. Неспособна да долови случващото се, сградата бръмчеше от живот в топлата августовска утрин. Виждащите слънцето едва за няколко часа на ден асфалтови артерии около него кипяха от движение, което нахълтваше с рев през мостовете над река Скоолкил и успяваше да държи тишината надалеч почти през цялото денонощие в централната част на града, където се помещаваха офисите на "Филаделфия Нюз".
Вниманието на човешката барикада около бюрото бе привлечено от дълбокия, подплатен с властни нотки глас на главния редактор Тод Флеминг, който се показа от вратата на кабинета си. Някои погледи се извърнаха към него. Повечето останаха вперени в писмото, в очакване то да направи нещо странно.
− Свързах се със Сара и й съобщих, но и без друго тя е вече наблизо. Чистачката също не знае нищо, но е сигурна, че не е имало никакъв плик снощи, когато си е тръгнала последна.
− А на полицията? − обади се отново Парсън − може да е антракс, или...
−... или новите десет божи заповеди, написани от някой непохватен шегаджия − довърши вместо него главния редактор − Съмнява ме някой разочарован от последния концерт на поредната момчешка група да иска да си го изкара на Сара, но дори и да беше така, една ли би оставил писмото да привлича внимание по този начин, още по-малко с точно това име. Никой да не пипа плика, а, и между другото − обърна се той към смълчаната тълпа − имате работа за вършене!
Бавно, с нежелание, колегите се насочиха към околните бюра, като тихомълком си разменяха идеи за произхода на писмото.
Парсън Грийн остана на мястото си втренчен в бюрото и потънал в мисли, докато несъзнателно люлееше чашата кафе в ръката си. Очите му прескачаха между белия плик и поставената до компютърния монитор снимка в рамка, където прегърнати мъж и жена се държаха за ръце и гледаха камерата по онзи начин, когато не е нужно да се напрягат, за да изглеждат щастливи.
Спортният журналист облиза устни, и хвърли поглед към офиса на шефа си, където Тод Флеминг се беше облегнал с гръб на рамката на вратата и говореше с някой по телефона. Парсън остави чашата на масата до него, и като направи крачка напред, си помисли:
"Е, само ще пробвам..."
Може би със следващата щеше да е достатъчно близо да протегне ръка. Спря го мек, но твърд женски глас, идващ от новопоявилата се фигура, прекосяваща в този момент вратата на офиса.
− Благодаря, Парсън, аз поемам от тук.
Сара Хол влезе в своя редовен сив костюм. Денят й бе започнал гадно, закъсня за работа, а сега и това телефонно обаждане, докато бързаше към редакцията. Зад кафявите рамки на очилата й бе изражението на човек, който е научил новина от неоспорим в достоверността си източник, но въпреки това несъзнателно таи частица недоверие, докато не види със собствените си очи.
От своите 36 години Сара бе прекарала седем от тях в журналистическото поприще, списвайки хай-лайф новините и живота около неспирния поток изгряващи и залязващи шоу-звезди на Америка. Страницата й се радваше на сравнително добър интерес, но всеки от читателите й би останал учуден, ако знаеше за равнодушния поглед с който редеше шеговити и хапливи коментари под статиите за поредната звезда на музикалната сцена, или предстоящия летен филмов хит. Не можеше да се каже, че харесва това което правеше, но имаше да плаща сметки. Даже до преди две години и беше сравнително забавно да пише за младежка аудитория. После се случи инцидента с Итън, и Сара загуби напълно интерес към предпочитанията на читателите си. Продължи да върши работата си професионално, но механично, с безразличие към историите и събитията, които описваше. Може би по-значима журналистическа новина би могла да събуди интересът й.
С натрупаният опит в годините новинарски бизнес Сара се бе научила да проверява всяка новина и източник. Малко бяха хората, които се радваха на нейното пълно доверие, и нейният шеф и близък приятел Тод Флеминг бе един от тях. Точно това доверие бе подложено на изпитание в момента, защото ако новината, която Тод й бе съобщил по телефона преди няколко минути не се окажеше нескопосана шега, то тогава тя нямаше как да е вярна.
По пътя до офиса бе обмислила варианти за произхода и съдържанието на писмото, но бе трудно бе да се каже какви мисли преминаваха през главата й в тези последни метри до бюрото. Най-вероятен й се струваше този, в които голям брой произволно избрани хора из различни градове получават идентични писма със сходно по смисъл съдържание.
В нейния случай тя очакваше да е "Итън иска да продължиш с живота си".
Тя се спря до бюрото. Парсън бе отстъпил мълчаливо крачка назад, и втренчено гледаше какво ще направи, докато поднасяше към устните си празната чаша кафе.
Сара погледна към писмото. То продължаваше да лежи там, но нещо във вида му й подсказа с непоклатима увереност, че не е нечия безсмислена шега. Бе като онзи момент през зимата, когато с Итън се замеряха в снега. Топката не бе излетяла от ръката й, но още докато замахваше Сара предусети със сигурност, че ще го удари в лицето, й той ще се хване с ръце за него, и се случи точно така, но все едно за момент гледаше вече познат филм.
И ето я сега отново, посяга с ръка към плика с цвят на снежна топка, и онази увереност се завръща и й казва, че човек, който тя никога не бе срещала, и за когото до скоро не бе чувала нищо повече от откъслечни слухове, е поставил писмото на място, където го нямаше снощи.
И имаше голяма вероятност този човек изобщо да не бе влизал в сградата.
Чуваше се единствено тихото бръмчене на компютрите от бюрата наоколо, от където мълчаливите погледи на нейните колеги я проследиха как взима писмото, в очакване Сара едва ли не да изчезне в мига, в който пръстите й докоснат плика.
Нищо такова не се случи.
Тя отвори писмото, отвори го, и прочете съдържанието му. То гласеше:
"Здравейте, Сара. Бих желал да обсъдим идея за репортаж, който би представлявал интерес за вас. При желание от ваша страна, и за потвърждение на моята самоличност, моля, използвайте интернет адреса за видео връзка по-долу."
Следваше адресът: call.to.robert.freeman.
Тя продължи да гледа текста, докато обмисляше прочетеното, а пръстите й неволно потриваха хартията.
− Хей, Сара! − от краткия й унес я извади гласът на Пег Мадисън, която водеше колонката за готварски рецепти, и в момента я гледаше с любопитство зад бюрото си. − Какво пише, момиче?
Сара се огледа. Не бе само Пег, почти всички погледи бяха втренчени в нея с очакване.
Спаси я Тод Флеминг, който се показа от кабинета си:
− А, Сара, може ли да дойдеш за малко? − думите му спусната завесата на представлението, но Сара знаеше, че това беше краят само на първа част, и следващото действие предстоеше в кабинета на Тод.

− − −

Сара изчакваше търпеливо Тод. Главният редактор гледаше замислено листът хартия, който се намираше на бюрото му, между тях двамата. Бе прочел написаното, и сега седеше в любимият си архаичен дървен стол, скръстил пръсти пред устните си. В кабинетът му проникваше лекият шум от работата на служителите му, но Тод Флеминг знаеше, че всички тръпнат в очакване да разберат за ставащото в стаята.
Срещу него Сара изглеждаше, сякаш обмисляше нещо. Сепна я гласът срещу нея:
− Добре, можеш да моят компютър. − каза Тод.
− Ъм... какво? − попита недоумяващо Сара.
− За да му се обадиш. − кротко обясни редакторът, в очакване на ответната реакция.
− Защо да го правя? Всичко това прилича на някаква нескопосана шега, а и най-малкото нямам никаква представа кой е той, освен от дочути слухове от колегите в жълтите страници. − бе нейният отговор. − А и как се е озовало това писмо на бюрото ми? В офиса има камери, нали?
Тод бе очаквал този въпрос и се постара отговорът му да е максимално ясен:
− Да, така е, имаме две камери в стаята с бюрото ти, в срещуположни ъгли. Прегледах записите, двете са снимали цяла нощ. След като ти си тръгваш предната вечер, единственият човек доближавал бюрото ти, е чистачката. Обърнах внимание на този момент, и не − тя не е оставяла никакъв плик. През цялата нощ не е влизал никой. След това на сутринта всички от колегите идват един след друг, отново никой не е поставял нищо. Пег зърва плика, докато минава покрай бюрото ти, втренчва се за момент за да прочете какво пише − знаеш я колко е любопитна, и след това се събират всички.
− А тогава как...
− За съжаление, − продължи спокойно редакторът − двете камери снимат бюрото ти под голям ъгъл. Мониторът ти пречи на едната, ниският параван между твоето място и това зад теб − на другата, и нито една не покрива директно мястото, където е намерено писмото на сутринта.
− Какво искаш да кажеш, че писмото се е появило изведнъж? От въздуха?
Тод се наведе към нея от стола си, и попита:
− Наистина не си чула нищо повече от бегли слухове, а?
Сара поклати глава. Главният редактор се облегна, и започна:
− Първо се появили тези кратки клипове в разни сайтове за видеосподеляне. Лично аз не успях да ги зърна, но доколкото чух не са представлявал нищо особено и приличали на откровена измама. Твърди се, че били кадри от лични работни камери на двама полицаи, знаеш ги, в някои градове полицаите ги носят за да записват всичко по време на дежурството. Южен Портланд е един от тези градове, и това е мястото, където се случва. Както и да е, видеото показва как през деня полицейска кола се движи по пътя из един от онези квартали, където къщите са на разстояние една от друга, с малки гори между тях. Колата спряла пред приятна къща на два етажа, с широк двор с ограда, сгушен между дърветата. Пълна идилия и спокойствие, едно от онези места, където искаш да си прекараш старините след пенсия.
Тод замълча за миг, сякаш си представяше следващите сцени в съзнанието си, въпреки че не ги бе видял.
− Човекът ги чака зад вратичката на оградата. Да, точно той − Тод кимна в отговор на въпросителното изражение на Сара − Робърт Фриймън. Стои си, и ги чака, което е странно само по себе си, защото от кадрите до този момент е изглеждало, че полицаите са по-скоро на рутинна проверка, а не идват по предварително подаден сигнал. Та слизат те, говорят, но не ме питай за какво, звукът бил премахнат от клиповете. Но за каквото и да са разговаряли, не е било нещо хубаво, защото Фриймън се обръща и тръгва към къщата си, като оставя полицаите пред оградата. И тук става интересно.
Отново кратка пауза, като че Тод премисляше трезвостта на последващите събития.
− Кадрите показвали как двамата полицаи влизат − единия отваря вратичката на оградата, стъпва на алеята и влиза в двора, последван от втория. И тук внезапно сцената се сменя − в единия кадър е слънчев ден, дворът на Фриймън, заобиколен от беличката ограда, с красивата дървена къща на заден фон, и отвсякъде дървета, а в следващият момент рязко, без какъвто и да е преход следва различна сцена. Дворът, оградата, алеята и къщата били изчезнали, а вместо тях се виждали папрати, големи храсти, и дървета. Кадрите тук стават леко хаотични, полицаите се сепват, започват да се въртят и оглеждат. През цялото време камерите им снимат, а броячът на всяка отчита времето и не показва каквато и да е пауза.
Сара слушаше търпеливо, без да задава някакви въпроси. Тя го гледаше от другата страна на бюрото, а изражението й показваше, че сдържано очаква краят на тази история, преди да реши как да реагира на нея. Отдавна премина момента, когато всичко това можеше да е някаква шега от колегите, и беше сега навлизаше в непознати за нея дебри.
− Тук кадрите от камерите свършили. Последвали ги надписи, накратко описващи случващото се после. Двамата полицай... се били озовали на друго място. Всъщност на две различни места. Единият в Панама, а другия в съседната й Коста Рика. Набързо разказано, и двамата са се намирали в покрайнините на гори, близо до главни пътища, водещи до големи градове, от където те са се свързали с нашето правителство и след много въпроси и задънено разследване се прибрали в страната. Никой от тях не споменал за Фриймън.
Сара понечи да каже нещо, но Тод вдигна извинително ръце и добави:
− Наясно съм, че всичко това звучи като некадърна младежка шега и перфектен материал за жълтите списания. Знаеш, че не бих обърнал никакво внимание на казаното до тук, ако не ми бе сервирано от Нийл Ортега. А ти знаеш кой е той.
От леко скептичен слушател Сара превключи на професионални журналистически обороти при споменаването на това име, и тя кимна. Нийл Ортега бе от онези нагла порода разследващи журналисти, за които се предполага, че са произлези от териерите. Обичаха да преследват хищно историята си, да надушват сътресения по високите етажи, и изпитваха професионално удоволствие, ако някой паднеше от там. Имаха разследването Уотъргейт за постоянно четиво в тоалетната си.
− След като Пулицър му се размина на косъм, с историята за младежите отиващи доброволно да се бият за Ислямска държава, Нийл реши да направи репортаж за цензурата и манипулациите в интернет. Жена му ми сподели, че е доволна, защото няма да си рискува живота с опасни репортажи, и единственото което можело да стане, е да лепне компютърен вирус. Търсил истории за принудително свалени новини и истории, защото засегнали нечии лични или корпоративни интереси. Попаднал на тези клипове, и естествено не бил впечатлен. Това, което забелязал обаче, било... че те изчезнали от всички големи интернет страници за видеосподеляне. Направил опит да ги потърси в разни подземни сайтове, намерил ги прясно качени, но много набързо били премахнати, заедно със целите сайтове. Нийл се свързал с администраторите, които го упътили към хората, качили тези видеофайлове. Говорил с тях, и тук е странното - клиповете били изтрити и от техните лични компютри, а харддисковете им били негодни. Има се предвид хора, умеещи да пазят анонимност в интернет, като те самите са позволили на Нийл да се срещне с тях. Научил, че всеки, който е притежавал този въпросните видеоклипове ги е загубил ведно със хардуера, на който са били качени. Гадна работа.
− И никой не е имал времето да ги качи на аналогов носител, като видеокасета например? − недоверчиво попита Сара, разкъсвана между абсурдната история, която й се поднасяше от човек, на който имаше пълно доверие.
− Добра идея, но не се знае. Сигурно ги има някъде, качени на флаш-носител, но притежателят им не иска да рискува да ги качи. Факт е, че Нийл ги е видял, и аз съм склонен да му вярвам, и след това пуф − изчезват. И точно тук е интересното − какво толкова може да има в клип, които е толкова абсурден да повярваш в истинността му, че да поиска някой, и то някой със съответния ресурс, да го премахне. Може от цялата история с изчезващите полицаи да има нещо, което някой да не иска да се вижда и да добива известност, дори като се има предвид, че самите клипове изглеждат като измама. Въпреки това за Нийл цялата история не изглеждала особено перспективна, защото от край време из интернет вървят разни истории, които са измами, и в най-лошия случай стигаш до задънена улица. Решил да направи последен опит, като се потърси директно Фриймън. Ако било измама, най-много щял да загуби времето си...
− ...и евентуално репутацията си, журналист от неговият ранг да се занимава с истории за преместване в пространството. − кисело вметна Сара и попита с леко прикрито нетърпение: − И къде е връзката на цялата история с мен?
Тед се вглъби в себе си за мин, после махна с ръка, като че прогони лош спомен:
− Да, разпрострях се. Накратко, Нийл отива в Южен Портланд, говори с хората, но никой не иска да говори за Фриймън, научава съвсем малко, само общи неща. Търси полицаите от клипа, но не ги намира, били командировани някъде към Вашингтон. Накрая посещава гвоздея на вечерното шоу − мистър Фриймън. И от тук нататък, Сара − всичко което казвам, е самата истина, кълна се в майка си, защото го чух лично от устата на Нийл, и видях лицето му, докато ми го разказваше.
Сара инстинктивно се наклони към него, като че Тод щеше да й съобщи местоположението на Светия Граал.
− Нийл се е срещал по време на предишните си разследвания с много... гадни хора. Като онези кокаинови крале в Мексико, или командири във войната в Украйна, за които се говорело, че палели живи хора и се забавлявали да ги гледат как се пищят, преди да умрат. Знаел за тях, преди да поиска среща с тях, и е бил наясно както може да му се случи, ако на човека отсреща реши, че нещо му е криво и вместо интервю иска забавление. Имало е моменти, когато все едно е гледал в собствения си гроб и е виждал себе си в него − това са точни негови думи. Но срещата с Фриймън била различна. Отишъл там и... видял един тридесет и шест годишен мъж със спокойна крачка да се приближава към него по същата тази алея от клипа. С всяка негова стъпка имал чувството, че вижда самият себе си как пристъпва по алеята, и носи в главата си мисълта за всички свои скъпи хора − съпругата, детето си, своите родилите, всички близки − мъртви. Сякаш току-що се е завърнал от масово фамилно погребение, където е погалил лицата на всеки един от своите любими, затворил е капаците над тях и е пуснал по шепа пръст във всеки един гроб. И единствено той бил жив от цялото си семейство.
− Тази мисъл го ударила като с чук в топките. На Нийл му се приискало да се разкара веднага от там. Осъзнал, че всяко друго място, дори и предната фронтова линия на размирен конфликт в някоя африканска държавица би бил по-добър избор от малката бяла оградка с вратичката на този човек. Но единствено могъл да гледа как онзи се приближава с ръце в джобовете. Фриймън дошъл до него. Деляла ги единствено тази вратичка. Спрял, постоял няколко секунди гледайки към дърветата настрани, после погледнал Нийл, и казал: "Това е всичко." Обърнал се и си тръгнал. Докато гледал как Фриймън се отдалечава, имал такова чувство на всемирно облекчение, като че гледа в гръб Сатаната дошъл за душата му, но си тръгва с празни ръце.
Сара слушаше мълчаливо историята, а в главата й дрънна тихо позната струна, която тя се стараеше да държи мълчалива поне докато не се прибереше и не се хвърлеше в леглото. И тогава й даваше възможност да зазвъни, а понякога и да закрещи с пълна сила.
А и самата Сара имаше защо да крещи, и го правеше понякога, заровила лице във възглавниците, който отдавна вече не носеха миризмата на Итън.
Животът бе прекарал Сара по своята тангента в спокойно пътуване, като й бе спестил по-големите болки и разочарования. След като завърши се премести от Нюарк във Филаделфия. Градът й се стори като остров на спокойствието спрямо мащаба на Ню Йорк. Получаваше редовни обаждания от родителите си, и се събираха заедно за Денят на Благодарността. След това животът реши, че има нужда от спътник до себе си в пътуването, и така Итън се намести в колата до Сара. И ако се бе радвала на детството си с обични родители, то с Итън тя откри какво е да обичаш някого и той да ти отвръща със същото, ако не и повече. И може би всичките изминали 10 години взаимно щастие даде прекалено голямо ускорение на съвместното им пътуване и запрати колата на техния живот в по-рязък завой, от който Сара излезе сама. Ракът стопи Итън за шест месеца, който кратък период от време, период на агония и опити за отблъскване на неизбежното, гледайки как любимия й човек тлее, се настани в сърцето й, и успя да обвие в каменна прегръдка спомените за щастливите години заедно. Болката бе огромна и можеше да се сравни само със страданието от загубата, която Сара никога не преодоля. За изминалите две години от тогава тя успя само да подтисне и смачка още по-дълбоко в себе си тази болка. И ето сега това писмо дращеше с нокът по твърдата кора на сърцето й, и погребаните спомени се надигаха, без тя да знае причината.
Лесно е да изкрещиш своята болка в самотната празна стаята за изповед, но е странно изведнъж да усетиш потупване по рамото от човек, който по никакъв начин не би трябвало да е там.
От другата страна на бюрото Тод гледаше своята близка приятелка, и можеше само да гадае какви мисли минаваха през главата й. Той й бе опора, когато се случи всичко с Итън, видя през какво премина тя. През цялото време й отстъпваше безрезервната си помощ, докато Сара се бореше със загубата. Досещаше се, че не я е преодоляла, но самата тя не допускаше никой по-нататък.
Махна с ръка, и за да разведри натежалата от несподелени мисли атмосфера, каза:
− Освен това има и други слухове, които и ти си чула, предполагам. Например за журналисти от онези жълтите вестници, които редуват истории за поредния отвлечен от извънземни с конспиративни теории за плоската земя и тайното общество на рептилиите, които искат да ни поробят − един-два от тях имали неблагоразумието да се пробват и да вземат "горещо" интервю с Фриймън. Наистина се оказало горещо, когато се озовали до клокочещо езеро от лава на активен вулкан в Мексико с думите на Фриймън в ушите "Другия път ще е вътре". − Сара повдигна скептично вежди − Пълни глупости на жълтата преса, ако питаш мен, като теорията, че имало първичен програмен код директно записан в хардуера на компютрите, още в процеса на производство, и по този начин можело да бъдат следени от разстояние − така били проследени и изтрити видеофайловете. Но слуховете вече били плъзнали, а те не можели да бъдат спрени или изтрити.
Тод млъкна, усетил се, че е навлязъл прекалено навътре в блатото с онези новини, от които всеки уважаващ се журналист би искал да стои надалеч.
− Да обощим, − въздъхна Сара. − тип, когото никога не съм виждала и чувала, и не знам нищо за него, но според клюкарските издания обладава някакви... свръхестествени способности, проявява интерес да говори с мен. − Сара сви устни − това ли е всичко до тук?
За момент Тод сякаш щеше да добави нещо, но се отказа:
− В общи линии, да. − той видя изражението на колежката си как се смени, като че искаше да отсвири целия свят и побърза да добави:
− Виж, работата която вършиш е боклук. Ти го знаеш, и аз го знам, познаваме се, и не се притеснявам да ти го кажа. Да, харесва се и се продава, и, ей Богу, в трудните моменти на вестника ми е идело и аз да хукна към някой изпълнен с пищящи тийнейджъри концерт за сензационната новина на деня на поредната разлигавена тийн-банда, докато например заглавие за неразкрития случай за избитото семейство на другия край на страната, или новата книга на Харпър Ли не би било посрещната толкова добре. Да, това което правиш пак е журналистика, но не е нещо, което някой би избрал да се занимава при наличие дори и на най-дребния намек на избор. А изборът е тук − и той посочи с пръст писмото на бюрото си.
Срещу него Сара не изглеждаше убедена, и редакторът направи последен отчаян опит:
− Все пак това ще е само разговор. Колко ще ти отнеме, пет минути? Може да му откажеш, разговорът не те задължава с нищо.А и аз ще стоя до теб, ако реши да се пресегне през монитора и да те дръпне. − добави с насилена усмивка.
Сара отвори уста и Тод очакваше бързо конско за сериозната журналистика, но за негово учудване тя каза:
− Добре, нека да го чуем този феномен.

− − −

Десет минути по-късно Сара отново седеше до класическото дървено бюро в кабинета на главния редактор. Тод я бе помолил да я изчака, докато "разхвърли" няколко задачи за следващия брой. Сара бе уверена, че го е направил, споменавайки никой да не ги безпокои следващите няколко минути. Писмото продължаваше да седи на бюрото пред нея, но центъра на събитията предстоеше да бъде изместен върху лаптопа на редактора.
Тод влезе, кимна й, че всичко е готово, и се облегна на шкафа отстрани, извън полезрението на камерата. Цялата сцена беше нейна, и на Сара се падаше важна роля в представлението, но се съмняваше, че ще е главната.
Тя натрака на белите клавиши даденият адрес. Изчака познатия тон за свободно да прозвучи два пъти, и се внезапно се сети, че от целия разговор с Тод не се бе сетила да попита как всъщност изглежда бъдещият й събеседник, за да разбере, че говори точно с него. Ръката й се плъзна към бутона за прекъсване на повикването, но някой от другата страна на линията я изпревари, и сигналът за успешно свързване възвести началото на разговора.
Екранът светна и се изпълни с човешко лице. На Сара не й остана друг избор, освен да отвърне на погледа, за който се предполагаше да е на човека, който бе оставил писмото без да е влизал в сградата.
Лицето от другата страна на монитора бе... странно. Гледаше я спокойно, с отзивчивото изражение на човек, предразполагащо към непринуден разговор. Същия този човек по някакъв начин бе накарал журналистическата хрътка Нийл Ортега да се разкара с подвита опашка. И все пак лицето. Какво странно имаше в него? А, да − не изразяваше нищо, като лишено от съдържание.
− Здравейте, Сара. − каза с мек глас човекът зад лицето.
Сара реши да не сваля гарда си, поне докато не разбере какво иска от нея.
− Виждам, че знаете коя съм аз. Как мога да съм сигурна, че вие сте...
− ...Робърт Фриймън? Да, това е името ми, а вашият приятел Тод Флеминг може да потвърди истинността на думите ми.
Човекът от другата страна на монитора направи невъзможен жест по посока на седящият извън обхвата на камерата главен редактор. Не би трябвало да го вижда, но въпреки това представящият се за Робърт Фриймън посочи с ръка към него, а Сара инстинктивно изви поглед в тази посока, за да срещне изненаданото изражение на Тод. Възрастният мъж се бе сепнал, когато чу името си. Отговори на погледа й и се окопити, приближи се до нея, и влезе в полезрението на камерата.
− Здравейте, господин Флеминг. − разнесе се гласът от лаптопа, а погледа от екрана се извърна към Тод. − Вярвам, че нашият общ познат Нийл Ортега ви е разказвал за мен, а в работното досие от проучването му имаше моя снимка?
− Здравейте, ъм... господин Фриймън. Да, определено изглеждате като лицето от снимката, която Нийл ми показа.
Робърт Фриймън се усмихна леко:
− Е, предполагам, че засега ще трябва да се задоволим с това. − обърна се отново към Сара − Извинявам се, ако писмото ми ви е обезпокоило. Уверявам ви, че намеренията ми не са били да плаша или впечатлявам.
− А какви са всъщност намеренията ви, господин Фриймън? − попита Сара, като наум си отбеляза как събеседника й насочваше следващите й въпроси. Не й минават на нея такива номера, но засега ще го остави да води.
− Мога да ви предложа доста интересен репортаж, който ще представлява интерес както за вас, така и за доста, ако не и всички хора. Наясно съм, че думите ми звучат странно, но в момента не мога да ви споделя нищо повече.
Начинът, по който каза "не мога да споделя в момента" беше специфичен, при което в главата на Сара светна червена лампа.
− Смятате, че може да ни подслушват в момента? − попита тя направо.
− О, мен постоянно ме наблюдават от няколко месеца. − махна небрежно с ръка Фриймън. − Също така и този разговор в момента се записва от същите тези хора, но това не е проблем, уверявам ви. Също така и вашата ]безопасност е напълно гарантирана, ако приемете предложението ми и срещнем в Южен Портланд.
− Искате да дойда при вас? И... как ще стане това? − Сара неволно се стегна в неволно очакване Фриймън да щракне с пръсти, и тя да се озове другаде. Той сякаш отгатна мислите й и отново леката усмивка премина по лицето му.
− Бих ви препоръчал автобуса от Филаделфия в единадесет и половина. Ще пристигнете за приблизително девет часа.
Сара се упрекна мислено, тръсна глава и се върна към същността на разговора.
− Казахте, че имате идея за интересен репортаж. Това свързано ли е по някакъв начин с... − тя погледна застаналия до нея Тод, въздъхна, и добави: ... историите за вашите странни способности?
Лицето на Робърт Фриймън стана сериозно, но запази спокойното си изражение.
− Съмнява ме такъв репортаж да бъде взет на сериозно. От друга страна, история, засягаща живота на милиони хора определено би привлякла внимание.
Думите му извикаха трескави мисли в главата на Сара: "Тогава защо не го казахте на Нийл, когато беше при вас? Той е известен, всички ще го чуят". Някакво малко гласче се обади, тихичко като мишле, показало се от стар затрупан с вехтории сандък: "− Нийл има какво да губи. Има жена и дете, които тръпнат в очакване да се завърне жив и здрав след всеки свой репортаж. А ти, Сара − ти нямаш. Имаше преди, но вече няма какво повече да изгубиш."
В този момент Сара се усети, че е отново в колата. Но не стиска тя волана, а живота, това гадно копеле, което й отне Итън се бе вкопчило във кормилото, и в момента я гледаше и се хилеше до полуда, скочило с пълна сила върху педала на газта. И тя можеше само да се държи здраво и безпомощно да гледа приближаващия завой.
Каквато и да беше тази история, тя щеше да я приеме, щеше да отиде там, и... краят на всичко това нямаше да й хареса.
Гласът от говорителите на лаптопа я върна към реалността:
− Ако сте съгласна, предлагам да се срещнем след четири дена. Вие ще имате време да завършите настоящия си репортаж за следващия брой, а аз ще запазя стая за вас в семейния хотел на Абигейл. Старата госпожа Абигейл ще ви се зарадва, само не й давайте да ви заговаря прекалено дълго, защото няма да спре да дърдори.
Какво беше това, опит за разведряване на атмосферата? Преди секунда спомена за животите на милиони хора, а сега говори за някакъв хотел, сякаш нищо не е било. Да не би да бе разбрал за размишленията й, или... прочел мислите й?
"Тод бе извън обсега на камерата, застанал отстрани, едва ли не зад лаптопа, а той го посочи сякаш го виждаше пред себе си..." − прошумоля отново тънкото гласче, преди Сара да хлопна капака, и да обърне компаса на мислите си в различно посока, но не се сещаше за какво друго.
− Да кажем, че ме заинтригувахте, и аз, ъм... приема вашето предложение.
− За което ще съм ви много благодарен. Ще ви предупредя, че е възможно целия процес да отнеме по-дълго време, като например една-две седмици. Това се налага заради... големият интерес, на който се радвам в момента и някои нежелани срещи, които се налага да отказвам.
Сара усети, че разговорът отива към края си, но едно "е, ще се видим след няколко дена" и прозвуча банално, и вместо това тя каза:
− Само още един въпрос. Споменаха ми, че сте имали посещения от други журналисти, към които вие не сте се отнесли особено приятно, това вярно ли е?
До нея Тод подбели очи: "По дяволите, Сара, това беше само майтап! Не си го взела на сериозно, нали?"
− О, не. − каза Робърт Фриймън, и тя чу как до нея редакторът си отдъхна, само за да се стегне отново при последващите думи: − Журналист е прекалено добра дума за търсачите на евтини сензации, каквито всъщност бяха те.
Той протегна ръка извън екрана, чу се познат кликащ звук и връзката прекъсна.

В тишината на кабинета Сара проследи с поглед Тод Флеминг, който заобиколи бюрото и седна на мястото си, докато думите на Фриймън отекваха в главата й. "Животът на милиони" − какво ли искаше да каже с това? Срещу нея редакторът почукваше замислено с пръст бузата, очевидно с близки до нейните мисли.
Той наруши мълчанието и каза:
− Това определено беше любопитно...
"Да, Тод, а знаеш ли кое беше още по-интересно? Че ти не видя как той посочи към теб, без да те е видял. Как ти се струва като новина на първа страница?" − помисли си тя, а на глас каза само:
− Това са командировъчни за две седмици, Тод, заедно с пътните, сигурен ли си, че ще се справиш?
Той се сепна, но не на шегата й. По-скоро думите й го извадиха от някакво вцепенение, където го бяха отнесли някакви негови си мисли.
− Значи отиваш?
− Да, утре ще довърша материала за следващия брой, след това съм свободна. Сигурна съм, че в най-лошия случай ще си загубя времето в тихо крайбрежно градче. През това време ще ти изпращам редовните си статии за списанието от там.
− Мда, няма да е проблем... − каза Тод, но сякаш не я слушаше.
"Е, това май е края на срещата." − каза си Сара, и стана.
Тя хвана дръжката на вратата, и тогава чу:
− Сара... − вдигна ръка Тод, а на лицето му бе изписано колебание от вътрешна борба. − има още нещо, което... ще е по-добре да знаеш.
Тя се обърна и го изгледа:
− Нещо за Фриймън ли, Тод?
Той и посочи стола на който тя бе седяла до преди малко:
− Няма да отнеме повече от пет минути.
Тя седна в очакване.
− Когато ти казах, че Нийл посетил Южен Портланд, не бях съвсем точен, че хората избягвали да споменават за Фриймън. Не искали да говорят за него СЕГА, но му разказали за Робърт Фриймън ПРЕДИ.
Сара го изгледа настойчиво, и попита:
− Преди КАКВО?
Тод въздъхна, и започна:
...
След пет минути Сара излезе от кабинета с такова изражение, че никой не посмя да я попита за писмото. Дори Парсън реши да се разкара за малко.
Само Пег бе достатъчно близо до нея, за да забележи влагата в очите й.
А от това, което Тод й разказа, би могло да излезе история със заглавие:

− − −

"Последния нормален ден от живота на Робърт Фриймън"

Thu Mar 03, 2022 3:36 am Re: Любимите компютърни игри Thu Mar 03, 2022 3:36 am Re: Любимите компютърни игри
Днеска (тоест вчера, на 2-и) изиграх Shadow Warrior 3 - една доста дългоочаквана игра за мен. А принципно това вече рядко се случва (да чакам нови игри с ентусиазъм).

За мое огромно съжаление, играта се оказа разочароващ боклук. Още от трейлърите виждах, че нещата не вървят на добре - "детински" чудовища, прекалено ярки цветове, Lo Wang издокаран като cut rate екшън герой (in a bad way)... Но си казах, може би историята ще си заслужава. Това беше нестандартното в случая - аз съм предимно инвестиран в Lo Wang и вселената която обитава, а не в геймплея или франчайза по принцип. Особено заради двойката, където смятам, че разработчиците не само бяха направили една много сносна и забавна игра, ами бяха и построили наистина интригуващ (поне за мен) свят. През 2016-a аз и брат ми превъртяхме Shadow Warrior 2 и спекулирахме оживено накъде ли ще откарат историята, особено след изключително cliffhanger-ския финал.

Ама че работа... :(

Техническите характеристики на играта - геймплей, графика и левъл дизайн няма да ги коментирам. Казвам отсега "мега зле са" и точка. Реално единствените ми надежди бяха в историята.

Сюжетът започва епично, спор няма. Lo Wang стои в разрушеният си дом на върха на планината, частично побъркан и самообвиняващ се, че причинил краят на света. (Което се оказа continuity error, вижте видеото по-долу.) Идва Orochi Zilla и му вика "трябва да убием дракона" (който беше освободен в края на предната игра). Lo Wang, който вече е опитвал многократно да го направи, казва че няма смисъл. Двамата със Zilla спорят известно време (клиширана сцена, ама е добро клише) и накрая нашият устат герой се навива да направи един последен опит с помощта на бившия си враг и още по-бивш работодател.

Дотук добре, ама... това е всичко.

Цялата, цялата игра е посветена единствено на тоя тъп dragonslaying сюжет. Няма нищо повече - никакво светостроене, никакви обрати, никакви развития на персонажите (освен пред-исторните им промени в характерите), нищо. НИЩО! Никаква информация, дори намек, какво е станало с Камико, никаква перспектива как светът се е променил, нито какво ще правят героите когато най-сетне успяват да убият дракона... а самото origin story на дракона - нулево.

Трагедия. Ако толкова исках да гледам история за убиване на дракон, щях да си пусна Dragonslayer от 81-а.

Най-голямото ми съжаление, че това недоразумение (даже "игра" не заслужава да го наричам) опропасти канона, който иначе можеше да отиде в толкова много посоки. Можехме още дълго да се радваме на бате Уанг и неговите недодялани шеги и емоционална недораслост. Вместо това... уф... Това ли правиха 4 години Flying Wild Hog бе, да ги ***...

За справка - вижте края на Shadow Warrior 2 ( https://www.youtube.com/watch?v=zhE9t_FmBN0 ) и го сравнете с края на Shadow Warrior 3 ( https://www.youtube.com/watch?v=iLRv6-RRcNI ):
- Тройката няма епична музика за грандиозния финал
- Финалния бос в тройката прилича на фъшкия
- Уанг няма нищо специално да го трепе (а в двойката получава магическа катана мятаща неонови лазери - к'во по-яко от това!!!)
- Финалната кът-сцена в тройката е... гигантско меме; докато в двойката се създава един от най-резките и мистериозни cliffhanger-и, който някога съм виждал в комп игра изобщо

Изводът е ясен - това ще поредната творческа вселена, която ще трябва да спасявам лично веднъж щом стана милиардер. :|

Fri Apr 10, 2015 8:56 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Apr 10, 2015 8:56 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Отзив в Goodreads за „Зелени разкази“:

Кратката версия: Ако цените зелената тема (и времето си), прескочете тази антология и прочетете „ Зелени разкази (ама _наистина_) “.

Дългата се изяснява в размислите, които събирах, докато четях тази. Преди да ги цитирам, искам да кажа, че отдавна не се бях ядосвал толкова много на книга . Наясно съм , че писането по тая тема е трудно – изисква широки познания, широко мислене (включително способността да излезеш от себе си, от космоса с център човека), умело лавиране между дидактичното и увличащото... Но, драги Големи български автори – можеше да се постараете повече! :(((

Всъщност единственият текст, който поне отчасти улавя това, което бих си представил, разгръщайки сборник със заглавие „Зелени разкази“, е „Девиците, раждащи камъни“. Но даже и той... ще видите по-долу, в размислите ми текст по текст:

~ От разказите дотук първият, в който има разпознаваемо зелени идеи, е „Момичето от август“ на Васил Георгиев: за консуматорството и обвързването, което ни пречи да създаваме връзки – помежду си, а и с целия свят отвъд нас.

Уви, на финала го обхваща постмодерно колебание, което се плъзва в екзистенциално разпърдяние. (Предното да се чете като от еколози: с никакво чувство за хумор.)

~ В повечето разкази – „Игуаната“ на Деян Енев е особено показателен – се усеща една... безпомощност. Авторите са чели каквото са чели по темата (или разчитат само на спомени от училище и някоя полуистина, чута по телевизията), вмъкнали са го като кръпка сред другото... и се чудят: „Ами сега? Какво следва от всичко това?“.

Които въпроси съвсем не са лоши. Когато говорим специално за и по зелената тема, те са направо задължителни. Но когато пишем разказ, останем ли само с въпросите, не посмеем ли все пак нещичко да предложим, някакъв отговор, посока, порив... не знам, за мен това влиза в графа „есе“. И то от ония в училище. :(

~ „Томато“ на Захари Карабашлиев, макар и твърде камерен/човекоцентричен за това, което аз си представям под „зелени“, е своего рода римейк (или риспонс ;) на Хайтовия „Дърво без корен“. Бяхте ли забелязали?

~ „Гълъбът“ на Иван Голев беше първият разказ, който наистина ме забавляваше. По количество закачки ми напомня за „ Ех, магесническа му работа “ – но тези тук са по-сатирични и нагарчащи.

(В същото време и успя да ме стресне доста. Аз мога да си се представя как ставам като главния му герой – ако си позволя да трупам разочарование връз разочарование, да превръщам критичността в критикарство... Брррр.)

Има само два лееееееки проблема:

1) По никой начин не се отнася за света отвъд нас, хората – а просто изследва човешки типаж (и затова не би се класирал за „Зелени разкази (ама наистина )“.

2) Роалд-далския си, WTF финал. Ееееех... толкова много усмивки, и накрая такава rigor mortis гримаса. :(

(Като алегория... съм раздвоен доколко работи. Вярно, че сатирата предполага по-едри мазки; авторът може и с баданарката да си изпише посланието. На мен обаче ми въздействат по-фините...)

~ „Дяволът“ на адаша Терзийски е поредната минус една (или добре, минус половин) звездичка в антологията.

Не защото не е написан добре. Силен е – поне на мен ми въздейства.

Не защото няма какво да ми каже. Има доста теми за размисъл: за доброто и злото, за мъжа и момчето...

А защото в него практически няма нищо друго освен човека. Няма свят, няма сърни, няма... дявол. Само човекът. Човекът, човекът, човекът.

(Тоя похват, с многото повторения, ще вземе да ми се услади. Създава количество текст без излишно напрягане. Пък даже и да въздейства може. Да е силен.

Добре, добре, спирам. Добре, де...)

Допълнително ме ядосва и подозрението, че твърде вероятно иде реч за един точно определен човек – демек получаваме поредната доза авто(р)терапия. А на мен The New York Trilogy ми изчерпа квотата авто(р)терапии за тоя живот.

Най ме ядосва това пък, че в крайна сметка не мога да разбера авто(р)терапевтираният извлякъл ли е нещо от цялата случка и какво. („Извлякъл е един разказ и някой-друг хонорар“ е твърде цинично ухапване, дори за Всенародно Известен Писател.) Стана ли мъж от това момче? Детето у тоя мъж оживя ли?

Но това вече може да е част от ефекта – десертът за едни е отрова за други, да оставим всеки да си го изяде сам и т.н. Затова и му върнах половин негативна звездичка. В началото.

(Пълен кръг. :P)

~ „Девиците, раждащи камъни“ на Любен Дилов – син е рядка птица. Първата тук, в която природата е аморална, първична сила, която много-много не долюбва да си пъхаме в нея... гагите.

Грабна ми уважението с ерудицията си: много материал е натъпкан в тия десетина странички, международно-митологичен. Плюс силната образност. И стилното писане за секс, без скромничене и без вулгарност. (Е, усеща се фетишец в тия малки, сладки и настръхнали... тайнички. Ама то кой си няма? Тайнички, де. :D) Чудя се дали да го дам за пример в тая тема .

Но пак не е моят тип зеленина. Диана богинята не ми трябва на мен. Моите богове в случая са живели по' на запад, отвъд океана...

~ Всичките разкази до края – на Любомир (П.) Николов, Михаил Вешим, Момчил Николов, Мона Чобан и Радослав Парушев – влизат под един общ, немилостив, но не и несправедлив знаменател: за погубващия, изгубения, загубения човек. Този, който, даже да си дава сметка, че е отрязал пъпната си връв към природата – или дори колко чужди пъпни върви отрязва, редейки своя живот – няма грам представа (желание?) как да я възстанови. (В духа на 22 април: да я възроди.) Този, който е способен да заключи като героя на Парушев, че:

Гибелта на света не ме засяга,
Тъй както не ме засяга каквото и да е,
Щом нашият свят свърши.

С което стигаме и до основния ми яд с антологията „Зелени разкази“ (не, не е детинският ѝ егоцентризъм :D) :

Че тя просто показва (а често – едва маркира) проблеми. Но не търси решения. (Което, загатвал съм вече , е и основният ми яд с така наречената „реалистика“.)

Кажете сега, честно: как ви кара да се чувствате такава една книга? Затваряте ли я с песен на уста, размахващи се криле на гърба, подрипване в сърцето? Да направите две крачки встрани от обичайното си битие, да излезете сред природата, сред света, да направите нещо за тях ? Или?

А ако решите да прочетете „ Зелени разкази (ама _наистина_) “ – тя как ви кара да се чувствате?

И последващи препоръки:

За сравнение със „Зелени разкази“. ;)

За оправяне на вкуса от „Зелени разкази“. ;)

Wed Nov 10, 2021 11:00 am Re: Share the Joy Wed Nov 10, 2021 11:00 am Re: Share the Joy
Похвал.
След двегодишна борба (понеже съм тъпа и упорита, и не се отказвам лесно) и опити с различни проекти и разкази, най-сетне успех:
Получих грант за Diverse Worlds на Speculative Literature Foundation за проекта за "Животът и приключенията на котката Хълмерия".
От нюзлетъра им:
The winner of the 2021 Diverse Worlds Grant is Elena Pavlova for "The Life and Adventures of
Hillmeria Cat." Elena Pavlova (she/her) lives in Montana, Bulgaria. She has Asperger's syndrome and
is agender. Her short stories in Bulgarian have appeared in various Bulgarian anthologies and
magazines, winning awards from national competitions.

https://speculativeliterature.org/wp-content/uploads/2021/10/October-2021-SLF-Newsletter.pdf

Sun Dec 05, 2021 7:59 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Dec 05, 2021 7:59 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Имаше ли нещо в процеса на редакция, което ви затрудни/подразни?
Интересува ме техническата страна – нанасянето на вашите промени в текста.
Нямаше нещо, което да ме затрудни, но още много бавно работя с програмата и на себе си се дразня, че съм неориентирана понякога. И само съм маркирала и добавяла коментари. Не съм обърнала внимание какво друго мога да правя – да задрасквам или подобни. Ще трябва да седна да проуча всичко, което може да се прави. А, сега се сещам, че май имах чувство, че някой коментари ми изчезваха, след като ги добавях, но така и не разбрах дали е така наистина.
6.1. Имате ли въпроси по тях?
Нямам въпроси по редакциите. Единственото, което ми е интересно, е как точно се правят – дали една след друга или всеки път четем само за едно нещо, или едновременно. На мен ми беше сложно да намеря как да ги използвам при текста за редакция.

6.2. Липсва ли ви нещо? Какво още бихте редактирали вие?
Засега тези са достатъчни според мен, не сещам за друго. :)

Sun May 10, 2015 11:51 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun May 10, 2015 11:51 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Sum: Forty Tales of the Afterlives вече е излязла и на български .

Отзив-с-бонус в Goodreads :

„Сума“ няма да ви донесе озарение за отвъдното... нито успокоение. ;) По-скоро може да ви накара да преосмислите тукашното – вашето лично. Навярно да избегнете някои глупости. Със сигурност да се посмеете. В повечето случаи – сами на себе си.

Може да прочетете две от моите любими истории – тези, в които аз съм се смял и преосмислял най-много – в личния ми блог .

Sat Jan 08, 2022 7:00 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Jan 08, 2022 7:00 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Относно упражнение шест..

За Саня
Озеленени редакции:
• Мъжът зад нея стана от спалнята - Според мен може и да се каже по друг начин, като да речем „Ирина чу как леглото изскърца и след миг долови стъпките му“ или нещо подобно, за да не се „навлиза“ в ПНК, т.е. да не се получава нещо подобно на „У е красив“, обаче не смятам, че изречението има нужда от редакция. Аз лично бих го оставила така. О, и да, тук според мен трябва да е Мъжът зад нея стана от леглото, а не Мъжът зад нея стана от спалнята;
• За началото на новите абзаци, където започват с пряка реч, според мен няма нужда от редактиране, тъй като оставеното „бяло“ място преди новия момент показват, че има „скок“ от едното място към следващото, и следователно – от едното действие към следващото;
• Той я погледна ядосано – Признавам си, и аз се чудех дали това не е структурна редакция, но аз клонях към СКИВ, а не към ПНК. Но се замислех и реших, че е изречението е добре и не мисля, че се нуждае от редактиране.

Други редакции:
• Ирина погледна в огледалото пред себе си и ...не отговори и рече на излизане Иван и като я хвана под ръка, погледна Ирина... – Според мен тези изречения са си добре и не съм сигурна дали имат нужда за редактиране


За Мирела
Озеленени редакции:
• Заведе я в... - Аз мисля, че това изречение не е нужно да се редактира. Мисля си, че ходът на действието си тече „добре“ и според мен няма нужда да се поправя;
• Баща й спря озадачен. Разбрало, че нещо не е казало както трябва, детето продължи: - Тук съм съгласна със структурната редакция, ала за мен е по-скоро от типа на СКИВ..

Жълти редакции:
• Майка й я погледна озадачено - Да си призная, това изречение не съм убедена дали изобщо трябваще в зелено, или жълто да бъде. Но накрая реших, че може и да се приеме като ПНК, заради това е и в жълто го оцветих накрая, а не в зелено.

Други редакции:
• Ирина го погледна стреснато - Не съм много сигурна дали това изречение се нуждае от редактиране..


Нина
Озеленени редакции:
• Майка му - Тук и аз малко се замислих, както Нина е написала в коментара си, но съм съгласна за това, че прекалено „бързо“ майката сменя темата на разговора;
• попита баща й и попипа челото й. Андреа бе напълно здрава. - Съгласна съм с това, че е структурна редакция, ала моето мнение е, че не е , а е СКИВ ;
• той я погледна ядосано – и тук, както най-горе при Саня, си държа на мнението.

Жълти редакции:
• стоеше слисано - Тук дилемата ми е същата като при Мариела с Майка й я погледна озадачено

Други редакции:
• Ирина го погледна стреснато – И тук си оставам на мнението, както го написах при Мариела;
• Странно – Аз лично не виждам причина това да се редактира. Според мен действието не е „избързало“ или „прескочило“ напред

Thu Jul 16, 2015 5:00 pm Re: Не-културни събития Thu Jul 16, 2015 5:00 pm Re: Не-културни събития
Много хубава вест-покана - да се обучите да карате правилно и безопасно и спокойно колело в града. Приятелите и колеги от "Велоеволюция" имат план в рамките на техен проект да проведат още няколко безплатни обучения през идните седмици.

Цялата информация е тук: http://velobg.org/velobuchenia

Но ползвам случая да обърна внимание, че:

1. иска се да се запишете
2. трябва да сте поне на 12 години (а ако сте непълнолетни тряба и родител)
3. има и почерпка :)
4. това е една прекрасна възможност за приятно, на открито прекарване на времето с приятели, които са - аналогично искащи да могат, но с малки поне липси откъм умения

Обученията са спредварително записване - всяка сряда от 18.30 ч. с начало при езерото Ариана в Борисова градина.
И се случват най-късно до м. септември

Бързайте, бързайте!

Fri Jan 21, 2022 3:43 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Fri Jan 21, 2022 3:43 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
За Сан
Зеленени редакции
•в залата се разнесе звук от вътрешности, които май не са в никак добри отношения със настоящото си съдържание и се оглеждат за удобна възможност да му теглят един шут по–надалеч - Съгладна съм, че е ОПС, но лично аз не бих го променила, защото мноо се смях на това изречение.
•Във факултета по некромания много държаха на..... искаше да задържи в бизнеса той трябваше да е практичен. - Да, това също за мен е ОПС и може би ако се съкрати с идея-две абзацът, ще е по-добре. На мен лично не ми „пречи“, но със сигурност има хора, на които ще им се стори доста дълго.
•Аз се погрижих. Падна доста игра с отвертката, но накрая успях да я оправя. Срамота беше такава хубава врата да се отваря толкова тихо. - Не знам с какво още би могъл този откъс да се разшири, но подкрепям с двете ръце, за да има повече смях и удоволствие от текса.

Жълти редакции
•Казвах му аз да си купи лещи, защото очилата все се изхлузват в най–неподходящия момент ама той не ме слушаше. Намериха го до бакалията, нали? - Не мисля, че това изречение е смислова редакция и то ?!. Аз го разбирам така – на некроманта са му се изхлузили очилата и заради това нещо в магията се е объркало и той е умрял, оттам и лещи да си бещевзел, нали. Даже си мисля, че не би трябвало да се редактира, но знам ли..
•Добре тогава... ъ–ъ–ъ–ъ–ъ... махай се оттук, гнусен... ъ–ъ–ъ–ъ… гнусен...
– Червей – подсказа червея. - Тук не съм сигурна наистина, защото при мен репликата на слугата е във виолетово и го сметнах за корекция, а нали тях не биваше да „пипаме“ и...да
•Сърцето му подскачаше в гърдите му като Йордан Йовчев на финала на халки. - Не мисля, че това изречение има нужда от редакция.





За Мирела
Зелени редакции
•че съм зъл магьосник - напълно съм съгласна тук, но май трябва да е ?!, а не ?
•Нямам никакво намерение да завладявам каквото и да е било... освен тоалетната, може би, при това само временно, защото тоя такос дето го изядох май се оказа твърде пикантен... – в залата се разнесе звук от вътрешности, които май не са в никак добри отношения със настоящото си съдържание и се оглеждат за удобна възможност да му теглят един шут по–надалеч - И тук съм на същото мнение, както при Саня
•Пък и кутията за обувки беше наистина хубава - Съгласна съм, но мисля, че пак трябва да е ?!

Жълти редакции
•В тъмната зала на върха на тъмната кула, която се намираше на върха на тъмен хълм се възцари тишина. - Аз мисля, че това не е смислова, а стилова редакция (неумищлени повторения,П)
•опитвайки се да прогони гнусните образи, щастливо плуващи в ума му - Тук мисля, че няма нужда да е ?!, защото според мен няма противоречие. Т.е. това, че образите си плуват щастливо, не пречи да са гнусни.
•който би накарал и Мерилин Менсън да си изгуби здравия сън - не мисля, че това е ОПС или поне е прекалено кратко, за да се определи за ОПС според мен





За Нина
Зелени редакции
•Бе нахлузил месарка престилка,..... не пуска боя). - Да, и аз мисля, че това е ОПС, но аз се забавлявах много, докато го четях. Въпреки това сигурно ще е още по-увлекателно ако част от ивформацията се съкрати.

Жълти редакции
•залата се разнесе звук от вътрешности, които май не са в никак добри отношения със настоящото си съдържание и се оглеждат за удобна възможност да му теглят един шут по–надалеч - Оставам си на същото мнение като при Саня
•Колко време си работил като слуга на луди учени? - Не мисля, че тук е нужна редакция. Разбирам какво има предвид Нина, благодарение на коментара й, ала за мен няма объркващи моменти

Sat Feb 05, 2022 3:01 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 05, 2022 3:01 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ами, мен ме палят драконите. Затова така свирепо изгълтах Телаллов (за който всъщност чаках 5 години), d'Lacey, аниметата Miss Kobayashi's Dragon Maid и Cross Ange, поредицата за Темерер и прочее.

Единствената драконова поредица, която мисля да не чета по принцип, е OG-то Dragon Riders of Pern, защото от това което съм чел като резюмета за нея, е Zeerust-нала до козирката и ще ми бъде все едно пак да чета "Планетата на приключенията" или "Демоничните господари" на Ванс.

За "Ерагон" също дълго я държах в лагера на "няма смисъл да се чете", ама покрай желанието ми пак да започна да чета активно (което просто изведнъж избухна ) рекох да я подхвана, хем като нещо, което знам, че няма да ме wow-не (aka потроши), хем защото... дракони.

Впрочем, една от причините да чета толкова настървено "Хрониките на Елантра", дето Деси ми ги подметна преди ~3 години е, защото там също има дракони, които са бая съществени movers and shakers в повествованието.
(Другата причина е, че авторката има наистина fascinating талант да описва абстракции и прави доста дълбоки разсъждения върху силата и смисъла на думите/речта и как това оформя битието ни.)
(За битки и кинематика обаче е кръгла нула.)


А какво те кара да довършваш всяка започната книга?


Не съм сигурен. Възможно е причината да се е изменяла през годините. Може би защото просто мразя да оставям нещата наполовина довършени. Може и да ме крепи надеждата, че накрая поне ще си е заслужавало по някакъв повод.
Case in point: "Върколашки метаморфози" на Пелевин в последните 20% достига до наистина трансцедентални откровения - главата, където главната героиня разговаря с Жълтия господин. Ако бях захвърлил книгата заради ужасната ѝ циничност и простотия, нямаше да стигна до този бисер. Не казвам, че изкупва цялата книга, но за мен е подарък за усилията, които съм положил в изчитането ѝ - защото мога оттук насетне да цитирам само тази глава при подходящ контекст.
Case in point 2: Blindsight на Питър Уотс. Ужасна, студена, мрачна и умопомрачаваща книга. Защо си струваше прочитането ѝ? Защото някак си, като стигнах до финала, нейната тотално антиподна същност ми помогна да осветя собствената си вътрешна вяра и парадигми още по-силно. С други думи, мрака помогна на светлината да свети по-ярко и контрастно.
Case in point 3 (това полу-шеговито): Като прочетох "Кралят на зимата", вече имам референции как се пише напълно достоверен образ на тотален психопат (главния "герой"), без да преминавам в самоирония и/или хипербола.

За TWWG - пали ме идеята да имам палещи дискусии с теб. That fiery enough for you? :)

Mon Nov 09, 2015 5:46 pm Re: Песента на ханджията Mon Nov 09, 2015 5:46 pm Re: Песента на ханджията
Отзивът ми в Goodreads:

Винаги можеш да прочетеш тази книга набързо и също толкова набързо да отсъдиш, че не е за теб.
С "Песента на ханджията" не бива да се бърза. Но и не бива да правите като мен, започвайки три книги едновременно и разтягайки прочитането в рамките на повече от три месеца. Откриването на баланса е едно от нещата, изискващи практика.

Едно момче тръгва след възкръсналата си удавена любима и попада сред магьосници, убийци и нови приятели.
Три жени ще рискуват много, за да спасят магьосника, дал им нов живот. Един сирак ще открие истината за себе си и света.
Един лисугер ще открие как може да заобича отново човек.
А ханджията от песента... ех, той също няма да остане непроменен.

Множеството гледни точки позволяват да опознаеш всеки от героите, да видиш и почувстваш света по неговия начин. Вечна благодарност за това, защото не обичам всевиждащия /и всезнаещ/ разказвач.

Това е спокоен текст, лее се като река, като коприна, като, :) песен. И също като песен, може да ви допадне, а може и да не.
Винаги когато ми се струваше, че действието е премного забавено, идваше пасаж, момент, описание, което да ми замае главата и да ме накара да продължа напред. Най-силно го почувствах при двубоя между Лал и последния убиец, когато също като убиеца, бях омаяна от ритъма и историята, разказана от Лал/Бийгъл .
Независимо дали харесвате или не харесвате Бийгъл, дали предпочитате биткаджийските или по-интровертните истории, дайте си шанс с книгата. Разгърнете Песента. Усетете ритъма. И се заслушайте.

Ако ми се проясни мозъкът, може и повече да измисля.

Tue Dec 08, 2015 12:53 am Re: Културни събития Tue Dec 08, 2015 12:53 am Re: Културни събития
След като късно снощи писах на Патрик Нес в Туитър дали е потвърдено идването му за Панаира на книгата, човекът беше така добър да ми отговори в рамките на 20 минути (...)

Ади, имаше ли fangirl squeal в тоя момент? Опитвам се да си те представя... :D

Та, кога да те чакаме? :)

(А след автографите ще ви водя на айкидо демонстрация... ако още се държите на краката си, де.)

Sun Jan 03, 2016 8:48 pm Re: Културни събития Sun Jan 03, 2016 8:48 pm Re: Културни събития
Дата: 7-и януари 2015 г.
Час: 21:00 ч., Цена: 8 лв.

На 7-и януари заповядайте в Studio 5 oт 21:00 и се насладете на живо на легендата Ицко Финци!
Ицко Финци е български театрален и филмов актьор, който освен роли в театъра има и множество участия в популярни български филми като „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“ и други. През 1991 г. получава Аскеер за цялостно творчество. Носител е и на множество награди за най-добър актьор.

Ето какво казва и самият той за участието си в Studio 5 :
„Актьор решава да започне да пише. И не знае за какво. Най–добре е първо да разбере своята публика.
Помага си с пиано. Звучи странно, но е така.“

ОЧАКВАМЕ ВИ ! :)
Резервирайте местата си на тел: 02 / 963 12 54 или 0887 934 335 (след 14ч), a ако желаете винаги да знаете какво се случва на сцената на Studio 5 следете програмата на клуба на http://www.clubstudio5.com или станете наши приятели във Facebook: Studio 5* music club, защото музиката има значение.

Tue Mar 22, 2016 10:40 pm Re: Не-културни събития Tue Mar 22, 2016 10:40 pm Re: Не-културни събития
Връщам се аз от „Граждани за гората“ (с едно страхотно ръководство, което най-сетне реши дилемите ми спрямо FSC и техните сертификати за хартия)... и що да видя в пощата си?

Здравейте приятели,
Тази пролет Зеленият Отбор ще има доброволческо залесяване 3 уикенда.
Започваме тази събота и неделя 26-27 март.
С. Понор, красиво местенце покрай София

Повече информация:
https://www.facebook.com/events/862489933873542/

Директен формуляр за записване:
https://docs.google.com/forms/d/1G1NDGQlo_JGDnUDTgUG3Yx89mCjOuWAZveS20lImXa0/viewform

Бъдете здрави и всичко Най-добро!

Прегръдки от нас
Зеленият Отбор

Кофтито при мен е, че са ми свободни само:
- тази неделя
- и 9/10 април

Вие как сте? Да ходим заедно на някое?