choveshkata.net

Fri Jan 26, 2018 1:45 pm Re: Тема за коректори Fri Jan 26, 2018 1:45 pm Re: Тема за коректори
Неве, в случая имаме сложно подчинено изречение – виж двете сказуеми. :)

Сега нека усложним въпроса:

Има ли разлика в озапетайчването на „Той потегли(,) няколко дни преди да си тръгна и аз“ и на „Той вече беше потеглил(,) няколко дни преди да си тръгна и аз“? (За второто съм сигурен, че запетаята е задължителна.)

Сравнете и с „Трябваха ми няколко дни, преди да реша какво да ги правя тия запетайки“.

Tue Jul 22, 2014 4:54 pm Re: Аниме-й! Tue Jul 22, 2014 4:54 pm Re: Аниме-й!
Напомням за едно аниме, което споменах преди известно време - Psycho-Pass.

Ще оставя само това.

Tue Feb 06, 2018 2:08 pm Re: Образованието Tue Feb 06, 2018 2:08 pm Re: Образованието

Spoiler

Неве, това е толкова... вбесяващо, че думи не ми остави. Знаех за разни ексцесии по училищата, но не съм предполагал докъде стигат.

Това не е отговор, просто имах нужда да не задържам беса в себе си...

Wed Jan 02, 2013 2:37 pm Re: Как се става класик(а) Wed Jan 02, 2013 2:37 pm Re: Как се става класик(а)
And now, for the full Monty:

What is "best"? Truly?

It will certainly help if such lists are named something more meaningful - "Favorite Books", "Most Loved Books", you name it.

That's how I look at them myself. And that's why I believe it's right for Harry and Edward to top them. Because that's what most readers (_here_; _now_) have loved the most.

Yes, I do grieve inside that not many people have enjoyed _The Neverending Story_, and grown with it, as much as I have. But that's only because there's still that little nazi* inside me. The one who says, "The world must be such and such! And if you disagree -- burn! Burn!"

So it's my own problem ... isn't it?

K)

---
* Not to be confused with the historical Nazis.

I think we can all agree that at best "Best" is a subjective term. I also hope we can all agree it should encompass more than how technically proficient the writing. Some emotional value has to be taken into account -- how a book makes us feel for instance -- and what it makes us think about.

I know it's easy to slam those damn Twilight books but the series has obviously resonated with a lot of people (and not just teen girls -- some of the latest stats show the series has sold over 116 million copies worldwide and has been translated into at least 38 languages -- I don't think teen girls are driving all of those sales).

"Best" should include those accessible books that speak to a wide universal audience, rather than just to the few "erudite" "college-educated" readers who staunchly defend "the classics" to their dying breath. Without a doubt, some classics are classics for a reason: they have stood the test of time and continue to speak to each new generation of readers. But some classics have stayed too long at the party if you ask me and no longer speak to anyone.

I think populist lists like this one are great because it does get people talking about what's worth treasuring in a book and are often an interesting window into the timber of the times. These lists are certainly more revealing than the same old boring critics' Top 100 Books that only dare choose the same predictable "classics" over and over again.

Barry wrote: "there are so many wonderful books, writers, but if they're aren't for sale, they don't exist. I've read about 50 books out of print, small publishers or hard to find."

About those rarer treasures - I heartily recommend Great Science-Fiction and Fantasy Works :

Have you heard of Satyrday ? A. A. Attanasio? R. A. Lafferty?

The list compiler sounds like someone I'd befriend without a moment's hesitation. :)

Allison wrote: I'd like to see more people telling each other what book they put in the number one spot on their own list...

I put the books that helped me grow into the human being I am now. Number one is The Neverending Story - because it found me first. Then come David Zindell's Requiem for Homo Sapiens, Peter Beagle's Last Unicorn and Nikolay Tellalov's "Слънце недосегаемо" ( Sun Untouchable ).

There are many, many beautiful books - but these ones had the greatest impact on my life.

Dan wrote: "But i think the classics deserve the top spot since they have gone through the test of times. "

There's no such test, Dan. It's a common misconception spread by the way they teach literature in schools. :)

What we call 'classics' is what certain people before us - who have been influential for one reason or another - have set apart from the rest. Then, the majority of readers have grabbed onto those people's choice, and have in turn passed it down to the next generation - that is, the next majority of more gullible, less deciding-for-themselves readers. And so on.

(And do you believe the majority can ever be clever ? Just look at a list like this one. Look at ^all^ ^those^ ^comments^... :DDD)

Each book stands on its own. Each book's place and importance changes as time passes; as we readers change.

So this list is as good as they come. And it's getting better. ;)

Bill wrote: "... Now, was that enough "reading" for you, Kalin?"
Is there such a thing as "enough reading" ever , Bill? :)

A few comments below yours, Allison has given you a response that comes very close to my own understanding of the issue. I won't reiterate her thoughts. Let me just reinforce one point in them:

You seem to be relying on "authorities" such as the Pulitzers and Noble Prizes. Do you assume, then, that their judgment - which in fact is based on the opinions of a very small group of people, the members of the respective prize committees - is more representative than the collective judgment of a readers' community several hundred thousands strong?

This is an interesting question, in light of how we assign values to intrinsically subjective phenomena, like works of culture.

P.S. In one of those previous comments you didn't feel like reading :P, I've written about my suggestion to the creator of this list to rename it to Our Favorite Books or something similar. If you had read it, you'd see that you and I actually share quite a lot of common ground.

Allison wrote: "what rules dictate what makes a film or a book better or more respectable than the others?"

Well, as you noticed yourself, the first instinct of a lot of people, when you tell them about your favorite book or film, is to question your intelligence. We all thrive to be smarter, more clever than we are and anything that gives that impression earns respectability. But if you're really honest, you'll have to admit that the books or films you prefer are simply the ones who give you more pleasure.
So, I think there are two schools and it boils down to those two things, intelligence vs. pleasure. It's not so much a matter of rules to follow. The works (whether books or films) that manage to both elevate your intellect AND give you whatever it is you need to be satisfyingly entertained are very rare, or rather, if they manage to do that, they usually don't do both at the same time (which is why, as you grow older, some books or films you remember fondly seem "kinda dumb" in retrospect whereas what seemed impenetrable before suddenly becomes exceptional once you "get" them).
I think what we see in the comments here is the antagonism between those two "factions" and both have arguments that make sense, so there's no real way to tell who's right and who's wrong.
And then, there are people (I like to think of myself as included in that category) who are conflicted. When I joined this site, I had set myself on a mission to read every Hugo award winning books I haven't read yet (which is about, hum... 95% of them? :p) but I've kept postponing that ever since I heard all the fuss about Hunger Games. (and yes, the fact that the movie comes out next year was an incentive :))

While I agree that books which match all of one's criteria are rare, and that "good" is wholly relative, I think people self-impose rather a false dichotomoy between "good" (meaning quality) and "good" (meaning fun). I have read and enjoyed total crap (knowing it was crap). For example, in college, a friend and I read most of the E.E. "Doc" Smith books, because they were so awful they were great. Similarly, my wife and I read most of Burroughs' Mars books to each other. Awful writing can be fun. However, one should have some idea that it's awful. Ideally, one should also approach some concept of why one enjoys it.

For me to enjoy a novel now,it needs a compelling plot. There also needs to be a balance between description and action (why I preferred the movie of Girl With the Dragon Tattoo to the book), and at least a few characters I actually LIKE (why I prefer Nevada Barr to P.D. James). Then, to put the work over the top into "this is great" (as opposed to "this is fun"), there needs to be an ability to use language, not just to describe, but to evoke - to CREATE a reality rather than just tell about it. Some authors do it - Gaiman, Pratchett, Tolkien, Austin, Dickens (and, for me, Patricia Leslie.) But I will still read books I know are poorly written if some element grabs me enough.

To Bill and Karl's comments, I'd like to add another quality that makes a book compelling to me: its ability to move and even change me.

Admittedly, this is easier when you are younger and more impressionable. The more you've read/seen/experienced, the harder it gets. I guess that's one reason why most of our favorites are books we read as children/adolescents.

Here on Goodreads, I've restricted my five-star scores only to those books that have changed me in some perceptible way. (Many others have probably done it too, but I'm not aware of how and to what extent.) They're less than 5 per cent of what I've read. Which also explains why I do so much research these days before I decide to pick up another book. Heck, I can do better than those 5 per cent... :D

... and it goes on...

Thu Mar 15, 2018 4:15 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Mar 15, 2018 4:15 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
When every child had the exam paper, a Society official at the front of the hall sounded a glass chime. With a chorus of rustling, they opened their booklets. Morrigan took a deep breath and turned to the first page.
It was blank. As was the second page, and the third. She flipped through the rest of the booklet and found that there were no questions anywhere.
She raised her hand and tried to catch the eye of an official to tell them there’d been a mistake, that she’d been given a blank exam, but the woman at the front of the room was oblivious.
Morrigan looked at the first page again. Words appeared.
You’re not from here.
Why do you even want to join the Wundrous Society?
Morrigan glanced around to see if any other candidate’s booklet had grown a brain and started asking impertinent questions. If they had, nobody seemed surprised. Perhaps their patrons had warned them.
She remembered what Jupiter had said to her— Just take your time, Mog, and answer honestly. With a sigh, Morrigan picked up her pencil and began.
Because I want to be an important and useful member of soc—
Before she’d finished writing it, the sentence was scratched out by some unseen pen. She gasped.
Nonsense , said the book. Why do you really want to be in the Wundrous Society?
Morrigan chewed on her lip.
Because I want a little golden W pin.
The words scratched themselves out again. A corner of the page began to blacken and curl in on itself.
Nope , said the book.
A tiny tendril of smoke coiled up from the smoldering edges of the page. Morrigan tried stamping it out with her hand, but it wouldn’t stop. She looked around frantically for a glass of water or an adult to help her, but none of the officials seemed disturbed. In fact, they seemed to be tranquilly ignoring the fact that not only Morrigan’s, but several other candidates’ exam booklets were in various stages of combustion.
One boy’s paper burst into flames and burned out completely, leaving nothing but a pile of ash on his desk. An official tapped him on the shoulder and motioned for him to leave. The boy slumped out of the hall.
Honest answers , thought Morrigan quickly, and grabbed her pencil again.
Because I want people to like me.
The paper paused in its journey to self-destruction. It hovered in a flickering, smoldering state that usually preceded the whoosh of flames.
Go on , said the book.
Her hand shook a little.
I want to belong somewhere.
More , the book prompted her.
She took a deep breath, thought of the conversation she’d had with Jupiter the day after Morningtide, and wrote:
I want brothers and sisters who will stand by me forever, no matter what.
The damage began to slowly reverse itself, the clean white paper creeping back and reclaiming its burned corners. Relieved, Morrigan loosened her death grip on the pencil a little. After a moment, the second question appeared.
What is your biggest fear?
Morrigan didn’t even have to think about that one. Total no-brainer.
That dolphins will learn to walk on land and shoot acid out of their blowholes.
The words violently scratched themselves out and the paper once again began to char. Nearby, a girl shrieked as her own booklet conflagrated. She was sent out of the examination hall with singed eyebrows.
Morrigan racked her brain as the corners of her booklet turned to ash. She’d told the truth! Land-dwelling acid dolphins were her biggest fear, they had always been her biggest fear, except—well, no. She’d always said they were her biggest fear. Probably because her biggest fear, the real one, was too awful to talk about. She bit her lip and committed a new answer to the page.
Death.
The book continued to smolder.
Death , she wrote again. Death! It’s obviously death!
And then, a brain wave—
The Hunt of Smoke and Shadow.
But the book kept burning. Morrigan grabbed it, wincing as it scorched her fingers, and wrote in the last tiny patch of white space left:
Being forgotten.
The book unburned a little.
Go on , it said.
That nobody will remember me. That my family won’t remember me because
Morrigan paused, her pencil hovering above the smoky page—
because they’d rather forget that I ever existed.
The book smoothed and whitened, uncurling its pages until they were once again pristine. Morrigan waited patiently for her third and final question. She glanced around the room and saw that roughly a quarter of the desks were now empty but for little piles of ashes.
And how , asked the book, will you ensure that people remember you?
Morrigan thought for a long time. She leaned back in her chair and watched silently as small fires broke out all around her and a few dozen more candidates were made to leave the hall. Finally, she wrote the most honest answer she could think of.
I don’t know.
And after a moment’s hesitation, she added one more word:
Yet.
In an instant, all three questions and answers disappeared from the pages and were replaced with a single word in large green letters.
PASS.

(Това си е направо за „Образованието“ .)

Thu Jan 24, 2013 12:46 pm Re: Нов български университет Thu Jan 24, 2013 12:46 pm Re: Нов български университет
Съмнявам се да има резултат, с пощата. Като всяко друго учреждение, и НБУ са understaffed.

С телефоните става, но се иска упорство.

(А това, че ти „пищи“, вероятно значи, че си попаднал на факс линия. Не звъни на тоя номер повече.)

Mon Apr 23, 2018 1:35 pm Re: Тринайсетте цвята на дъгата Mon Apr 23, 2018 1:35 pm Re: Тринайсетте цвята на дъгата
Отзив от Galadriel в Goodreads

Имах нужда от "пилешка супа за душата", разкази, в които да се зачета и да се изгубя и да не искам да се връшам в реалността, но вместо това в по-голямата част от тях само се натоварих. Не чета много фантастика и не знам дали просто не съм свикнала с това, но безкрайният брой псевдодуми ме изнервя, а като се комбинира със светкавично светостроене, митология, история и роли на героите... RAM-та ми малко се претоварва и не успявам да се насладя на сюжета изобщо.

(...) "Животинчето" - много мил разказ. Иска ми се повече от това, което прочетох, да беше нещо подобно

(...) "Да обичаш Сам Сама" - невероятно красиво написан, за разлика от някои други. Тематиката обаче ми дойде не на място... :/

(...) "Драконът и портокаловият сок" беше май единственият, който ме грабна от самото начало и на който успях да се насладя, без уговорки, без да правя компромиси и да правя съзнателно усилие да се концентрирам. Добра идея да се сложи накрая и да "подслади" преживяването.

Sun Jun 03, 2018 8:48 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jun 03, 2018 8:48 pm Re: Любимите компютърни игри
И за баланс, нещо по-благо за окото:

Elea

Открих проекта през блога на семинар „Софийски игри“… и сега се блещя в изображенията мостри. Брей-брей, какви чудесии можели да правят и наши екипи…

Thu Feb 28, 2013 12:32 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Thu Feb 28, 2013 12:32 pm Re: Развитие на Човешката библиотека
Как да ангажираме повече Чобити в делата на ЧоБи

Сега ще ви предложа един лош вариант. От вас очаквам да чуя добрите. :D

И тъй:

При всяко гласуване в ЧоБи се броят гласовете само на онези Чобити, които през последните 3 месеца са допринесли по някакъв начин за работата на ЧоБи .

„По някакъв начин“ е широко понятие: може да означава участие в подготовката на книга, в организацията на събитие/жива среща, в журирането на Копнеж, в разпращането на информация, в измислянето на нови начини за развитието на ЧоБи :D ... доверявам се на вашия усет какво още. Ако се колебаете „Това моето води ли се принос?“ – питайте. ;)

Чобитите, които нямат приноси за последните три месеца, си участват в дискусиите както и досега, но в гласуването гласът им не се брои. Докато не отбележат нов принос. (Чини ми се, че активното участие в дискусии не е принос само по себе си... но търпя разубеждаване. ;))

За повечето от нас се вижда лесно кой е бил активен напоследък, кой – не. Все пак, ако някъде имаме колебания – Гугългрупите „Ядро“ и „Сподвижници“ имат архив, с едно търсене ще проверим дали Чобитът под въпрос има скорошни приноси.

... Сега слушам вас. ;)

Tue Jul 24, 2018 10:50 am Re: Културни събития Tue Jul 24, 2018 10:50 am Re: Културни събития
Полски обекти, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО – фотоизложба от Полската туристическа организация

Полша предлага удивителни срещи с уникални исторически и природни богатства. Страната се слави с деветнадесет от близо хилядата забележителности, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Полша се гордее с историческите централни квартали на Краков и Торун, както и със Стария град на Варшава. Страната е привлекателна и със забележителните си природни обекти, градини и дървени църкви.

16 юли – 5 септември 2018 г.
Полски институт, вход свободен
София, ул. "Веслец" 12

Thu Feb 28, 2013 11:04 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Feb 28, 2013 11:04 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
[През войната] можах да видя мнозина – някои от тях умираха редом с мен, – по усет стигнали до схващането, че омраза и гняв. убийство и унищожение не са свързани с обектите. Не, обектите, също както и целите, бяха съвсем случайни. Прачувствата, и най-дивите, не се отнасяха до врага, кървавите им деяния бяха само едно излъчване на вътрешното, на раздвоената душа, която искаше да бушува и убива, да унищожава и умира, за да може да бъде родена отново. Една огромна птица се бореше да се измъкне от черупката на яйцето, а яйцето беше светът и светът трябваше да рухне в развалини.
... Не бях гледал войната така. А всъщност... е близо до онова, което вярвам и съм усещал.

Но в същото време... е и далеч. Трябва ми Данло...

Wed Oct 10, 2018 6:35 pm Re: Раздумки на коректори Wed Oct 10, 2018 6:35 pm Re: Раздумки на коректори
https://kaksepishe.com/dronove - Дронове или дрони

Правописът на това съществително име и формата му за мн.ч. не са нормирани. Съветваме ви да пишете дронове – по следните причини:

а) повечето едносрични съществителни имена от мъжки род в българския език образуват мн.ч. с окончание -ове;
б) употребява се по-често от дрони;
в) предпочита се от медиите.
а) Изказване несъстоятелно освен ако не е взела "обратния" речник на българския език и е броила думи. Това е речник, който е подреден според завършека на думите.
б) В книгата на Андро е точно обратното, защото си има причини... ама взе че се отказа от тях в името на... статуквото.
в) Е това вече е наистина срамен аргумент! Дай да говорим като медиите... Човек трябва да е в крак с времето, но не точно с медиите!!!

Sun Apr 14, 2013 9:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи Sun Apr 14, 2013 9:06 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Изключително ми е интересно колко издателства са тези, които в момента успяват да реализират тиражи от 1000+ книги. Уви, тия статистики са мъчни за откриване... :(

Кои са „жълтурковците“?

Бях напълно сериозен, като казах, че и ние, авторите, заслужаваме хонорара с 4 цифри. Общата работа по написването на „Приказките“ – с всички проучвания, пренареждания на текста, редакции, редакции, редакции, редакции, редакции – е поне 300 часа. Няма да се учудя, ако гони 500. Типът труд е от онзи, който изисква поне 10 години подготовка, с поне 2-3 хиляди написани/преведени/редактирани страници „багаж“. (Четените няма да се мъча да ги пресмятам.)

Това, на което не мога да си отговоря, е откъде да дойдат „пожелателните“ ни хонорари – на автори и художници.

Thu Nov 01, 2018 3:08 pm Re: Културни събития Thu Nov 01, 2018 3:08 pm Re: Културни събития
5 ноември, представяне на сборника „Един от нас споделя“

Да не забравя да ви поканя - на 5 ноември, понеделник, от 18,30 ч. в литературния клуб (в сутерена) на Столична библиотека, ще направя официално представяне на книгата, живот и здраве :)
Заповядайте! И споделете с приятели, ако решите - ще се радвам :)
Ето линк:
https://www.facebook.com/events/1930380827038509/

Поздрави от мен, и хубава седмица!

Thu May 02, 2013 5:43 pm Re: Тестове за коректори Thu May 02, 2013 5:43 pm Re: Тестове за коректори
Имам несъгласия при:

Десет, двайсет... , хайде да речем – сто души.

– Смърдял на парфюм! – не преставаше Мария , и майка ù се почувства задължена да ù напомни:
– Не забравяй, че котките имат много по-силно обоняние от нашето. Одеколонът на Борис сигурно я дразни…
– Ха! На Борис! – гневно измърмори госпожа Писанска.
– Ау! Ау! – премрежи очи малката Матева. – Ти си ми станала една сплетница, една клюкарка и интригантка. Значи _ не ти харесва парфюмът на Снежанка?

Виждах във въображението си , и то много ясно, как вървях по коридорите на някакъв замък , и носех на рамо старинен инструмент – лютня, струва ми се.

Сребристорусите ù коси бяха потекли по възглавниците чак до пода , и от безнадеждните ù зеници, и от горчивата чупка над посинелите ù устни вееше непостижима красота.

Ковчегът беше открит , и отдалеч (аз имам остро зрение) видях, че мъртвата е с черна превръзка на очите, когато наближиха – че е млада и е много красива , и когато се изравниха с мен – че мъртвата носи чертите на моето видение – на умиращата дъщеря на краля.

Приемат, че в името на науката, която служи на хората, могат да бъдат изтезавани всякакви живи същества , с изключение на самите хора.

Той всъщност почиства каналите на времето и е малко виновен за случилото се тук, защото , без да иска, изтърва нещо от миналото , и затова къщата се пренасели с дриади, самодиви, духове и чортелеци.

Според древната рецепта , те трябва да бъдат захлупени с решето - това ги омаломощава, (...)

(...) и си въобразих, че съм услужила на света… , а то… сега се появили кой знае какви канали (...)

И съмнения при:

Прегърнах я, като че ли не съм я виждал от години, и поставих индийския пръстен на ръката ù. (?)

Mon Nov 19, 2018 10:42 am Re: Момичето от квартала Mon Nov 19, 2018 10:42 am Re: Момичето от квартала
http://valio98.blog.bg/izkustvo/2018/11/19/2018-12-08-11-00-stolichna-biblioteka-premiera-na-momicheto-.1635577

https://valentindivanov.wordpress.com/2018/11/19/2018-12-08-1100-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%b0/

Wed May 15, 2013 10:01 pm Re: Културни събития Wed May 15, 2013 10:01 pm Re: Културни събития
Домовете за деца са ни сред най-важните места и гледаме винаги да даряваме. Само че аз не мога да поема контакта (и да се уверя, че хората са читави) – затова препоръчвам да пуснем това по листа „Сподвижници“, с питане кой се захваща да проучи и да придвижи книгите.

Wed Dec 05, 2018 6:50 pm Re: Образованието Wed Dec 05, 2018 6:50 pm Re: Образованието
Току-що разпратих следната покана до 500 образователни институции, с които държим връзка.

Млади приятели (:

Ако сте:

на възраст от 16 до 18 години към края на календарната 2019 г.
ученици в 10. или 11. клас
със среден успех поне 5,45 за учебната 2017/8-а
активни, отворени към другите култури и с грижа към съдбата на света (ще го спасяваме ли, в крайна сметка? :)

– до 5 януари кандидатствайте в Колежите на обединения свят (КОС), едно от най-престижните, променящи и пъстри средни образования. Не си измислям – аз съм учил там. :) А Човешката библиотека в огромна степен е плод на идеалите и мечтите, които избуяват в КОС.

Мечтали ли сте някога да учите в чужбина и да получите диплома, призната в цял свят? Да живеете със свои връстници, идващи от 70 държави? Сами да изберете предметите си в съзвучие с най-ярките си интереси? Да имате достъп до най-различни творчески и спортни дейности? Да допринасяте с умения и знания към местната общност? Да се развивате не само като ученици, а и като личности? Да мислите със собствената си глава? Да изразявате свободно мнението си?

Да? И да, и о, да ? Тогава подозирам, че КОС ще ви харесат. ;)

Подробности и формуляр за кандидатстване ви чакат на: https://www.bg-uwc.org/admissions.

Имате ли въпроси? Пишете на: uwc.bulgaria -в- gmail.com.

Усмивки от декември – месец за мечти и сбъдването им,
От пощата на Човешката библиотека: Калин Ненов, възпитаник на United World College of the Adriatic, Дуино, Италия

Утре ще я пусна и до младите ни приятели от различни Копнежи и работилници, които сме организирали през годините.

Вие също споделяйте, ако познавате подходящи ученици. :)

Fri May 31, 2013 12:26 am Re: Културни събития Fri May 31, 2013 12:26 am Re: Културни събития

Spoiler

Да ги сменим заглавно, а? Колко му е - "Алтернативно културни" или "Допълващи културата"?

Wed Jun 17, 2015 12:00 pm Re: Добрите образци Wed Jun 17, 2015 12:00 pm Re: Добрите образци
И как да съпоставите обичайното със специалното състояние на някой герой:

[quote="In "A Saucer of Loneliness," Theodore Sturgeon"]The sprouting soil was a surprise to her feet, as the air was to her lungs. Her feet ceased to be shoes as she walked, her body was consciously more than clothes.[/quote]

Tue Aug 06, 2013 6:30 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ] Tue Aug 06, 2013 6:30 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ]
На мен разсъжденията ти ми харесват много. А и ще са ти много по-ценни, тъй като си ги стигнал сам.

Spoiler

„Всезнаещият аз“ се появява в последната част на „Реквиема“. Най-страшната.

Wed Oct 09, 2013 8:58 pm Re: Труд и творчество Wed Oct 09, 2013 8:58 pm Re: Труд и творчество
Конкурс за хумористична приказка

Тема: "Един ден Хитър Петър се озовал в Габрово..."
Краен срок: 15 ноември 2013 г.
Резултати: 21 ноември 2013 г.
Възраст: ученици от 1 до 7 клас
Вид творба: приказка
Изисквания: Обем на текста – до една машинописна страница. Изпраща се на имейл humorhouse-в-mail.bg
Награди: ?
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=17739&sid=7


Осми национален конкурс „Морето, морето, морето…“

Тема: Морето
Краен срок: 31 октомври 2013 г.
Резултати: -
Възраст: ученици от 1 до 12 клас
Вид творба: поезия, проза, компютърна рисунка
Изисквания: Конкурсът е явен. 5 стихотвоения или до 5 разказа се изпращат на адрес: odk.literature-в-gmail.com; рисунките (до 2 на брой) се изпращат на имейл: odk.picture-в-gmail.com
Награди: ?
Повече: http://www.odk-varna.com/статут-на-осми-национален-конкурс-мо/

Mon May 27, 2019 3:11 pm Re: Труд и творчество Mon May 27, 2019 3:11 pm Re: Труд и творчество
ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА УЧЕНИЦИ В ЧЕСТ НА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Тема: „Творчеството на Николай Хайтов – наследство за българските литература и кино“
Краен срок: 1 юни 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: Ученици от средните училища в страната
Вид творба: есе или литературен анализ
Изисквания: Конкурсните творби трябва да с изпращат на e-mail haitov_konkurs - в - abv.bg, придружени от следната информация за автора: трите имена, населено място, училище, адрес, e-mail, телефон, преподавател.
Конкурсът е анонимен.
Награди: първа награда (450 лв.), втора награда (300 лв.), трета награда (200 лв.), както и награди за преподавателите на наградените ученици (плакети, грамоти книги).
За повече информация: http://urban-mag.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-100-%D0%B3-%D1%85%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%BE%D0%B2.html

Конкурс за сценарий

Тема: „Сърце”
Краен срок: 1 юли 2019 г.
Резултати: ?
Възраст: до 35 години
Вид творба: сценарии за всички видове филми (игрални, анимационни, документални, експериментални)
Изисквания: Един кандидат може да участва само с един сценарий. За да кандидатствате, изпратете следните документи до office - в - filmsociety.bg преди закриването на конкурса :
- попълнен, подписан и сканиран формуляр за кандидатстване / http://www.filmsociety.bg/uploads/files/Formuliar2019_Y5mI.docx /, включващ декларация за доброволно предоставяне на лични данни
- електронно копие на сценария със заглавието на творбата, името на автора и неговия e-mail адрес на заглавната страница
- обяснителна бележка, не по-дълга от една страница, описваща мотивацията на автора да участва в конкурса и по какъв начин неговият/нейният сценарий е обвързан с темата „Сърце”
Награди: Награда за най-добър сценарий в размер на 1000 лева
Награда за най-добър филмов проект
За повече информация: http://youthub.bg/2019/05/konkurs-za-stsenarij/

Thu Oct 24, 2013 10:01 am Re: За спасяването на света Thu Oct 24, 2013 10:01 am Re: За спасяването на света
Започвам да разпространявам горната вест на местата, на които съм пускал анонс за антологията. Примерен текст:

Копнежът за корица на „За спасяването на света“ приключи с около 30 предложения от 12 художници.

Търсенето на читатели продължава . :)

(Като втория линк няма да го слагам в коментари към блогове и блогоподобни сайтове – да не ме погнат спам филтрите им. ;))

Някои екстри:

(Впрочем... както и предната ни антология, „Тринайсетте цвята на дъгата“, тази също си поставя въпроса „Могат ли българските фантасти да пишат?“. И му отговаря по петдесетина различни начина. :D Имайки предвид колко различни сме читателите, интересно ми е колко читателски критерии ще успее да покрие...)

... готово, поне по моите места. Единствените нови линкове са в G+: „ Аз обичам книгите “ (упс! спойлъри! :D) и „ Читателски клуб“.

Вие сте. ;)

Thu Nov 07, 2013 11:00 am Re: Труд и творчество Thu Nov 07, 2013 11:00 am Re: Труд и творчество
Неве, препрати Валя и Светлинките към конкурса за сценарий моля.

Thu Nov 21, 2013 11:17 am Re: За спасяването на света Thu Nov 21, 2013 11:17 am Re: За спасяването на света
Откъс из „Братята от Левса“

Tue Jul 09, 2019 4:23 am Re: The Celestial Way (...) Tue Jul 09, 2019 4:23 am Re: The Celestial Way (...)
Finished Chapter 25.

Time for the end game.

Now I go to sleep.

Wed Jul 17, 2019 4:04 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА Wed Jul 17, 2019 4:04 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА
(Хаха, с този текст си имаме история, м?)

Хммм, не бях ли пращал на Мораб-а по-скоро откъс(и) от първия разказ за Нексар? Ето това беше нещо, с което да вадиш компромати срещу мен като стана милиардер... :D

Харесвам историите ти, Вик. А имаш идея колко други истории съм прочел...

Нидей, ШЪ ГРЪМНА! :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

(Тези твой думи... означават изключително много за мен. Точно защото знам каква ходеща база данни си от перспективи и портали към други светове. :) )

Та сега си мисля (с присъщия си поглед в перспектива *скромно покашляне*): ако на теб тоя текст още ти съзвучи достатъчно, че да искаш да го... всъщност какво? – дали да не го включим в някоя следваща работилница? Или... де да знам? Помощ! Идеи? Някой друг тук чете ли?

О, да. "Залезът на здрача" е като първата любов. Никога не се забравя. ;) Тия дни, като се ровех из тези ~100 страници, дето съм писал преди почти десетилетие, попадам на неща, дето са толкова небрежно готини , че чак се удрям в челото и си викам "Леле, 'ма аз съм можел да правя това!? Че то днес не знам дали ще съм способен..." и... де да знам. Ще съм способен ли? Може би да, когато най-сетне попремине try-hard синдрома... Но тогава, когато бях без никакви очаквания, простотията и стилистичният епос (и епичната простотия :D ) вървяха ръка за ръка. Забавни времена.

Та, да, този текст всъщност чака един ден своята резолюция. Не помня дали сме го говорили на живо, но един вид като реверанс към моите корени, ако някога стана "професионален" писател, е, че Стелария ще бъде творена ексклузивно , *ахъм* , предимно, предимно исках да кажа :) - за българските читатели, най-вече защото в този свят са ми и до ден-днешен най-любимите не-дракони същества - драксатите (нищо, че на практика са хуманоидни дракони, ама шъш сега! :P ).

Но ако ще говорим за trial run-ове, дето да ги влачим по работилници, мисля, че по-забавно (и интересно) ще бъде или с "Драконова душа", работното заглавие на моя започнат през 2011-а (и недовършен... ofc) фентъзи роман, или пък "Законът на Чандлър", който пак се развива в Стелария, обаче е много по... предизвикателен в чисто технически план. Такива ми ти работи.

П.П. Пиша тоя пост следобеда на 14 юли. И го слагам на чернова (Save draft), да си чака правилния момент: тогава, когато в една съседна тема мярна пост със size=200 „Пичове, свърших си епилога!!!“.

Важните неща не заслужават разсейване. ;)

... Ахааа. Дойде. :) :) :)

Хахаха, това с size=200 хич не се бях сетил. Бях почти утрепан, чак забравих на самохвалския си пост в Фацата да бацна саундбайтът, дето исках да придружава събитието. :mrgreen:

Иначе, този твой пост се приема за достатъчно "значителен" интерес към моят предходен, така че в близко време ще пусна още пикантерии от моето аматьорско минало.

Sat Dec 07, 2013 1:50 pm Re: Не-културни събития :) Sat Dec 07, 2013 1:50 pm Re: Не-културни събития :)
Давам:

П Р О Г Р А М А
9 декември, понеделник, 17.00 – 19.00 ч.
Откриване на Зелено кино: Седмица на екологичните филми в София 2013
Прожекция на филмите:
Брикети от съдби / Briquettes From Fates, Цветан Симеонов, България, БНТ, 30’

Голяма награда „Щъркелово гнездо”за Най-добър балкански екологичен филм 2013
Драматичен разказ за тежките последствия от човешка дейност, която вреди на хората като същевременно филмът подсказва необходимостта от ориентиране към възобновяеми енергийни източници

Относителната енергийна стабилност на България е градена повече от шест десетилетия. Милиони тонове въглища попадат в тецовете. Страната свети, отоплява се и процъфтява в икономическо отношение. Източният Маришки басейн е лицето на българската минна индустрия. Данните изглеждат достойни за гордост и престижни. Зад тях стоят обикновени човешки съдби. Или, за да сме по-точни - отдолу. Има къщи, хиляди декари плодородни земи, реки. В името на енергетиката тези мини са погълнали няколко села. Други ще бъдат изядени.

Боготворенето на рибите / Fish Worship, Вей Гуохай, Министерство на културата на Китайската народна република, Китай, 26’

Голяма награда „Щъркелово гнездо” за Филми за опазване на природното и
културно наследство 2013
Филмът митологизира връзката на човека с природата като път към духовното равновесие и физическото дълголетие
Село Пуюан се намира в полите на планината в провинция Фуцзянв Югоизточната част на Китай. Древни мостове, реки и къщи са пръснати из долините. Тук расте 13000-годишно дърво и осем вековен храм на предците. Родословните дървета на селянитесе съхраняват в храма повече от 200 години а тези, които са над 100 години все още имат глас за големите проблеми на малката общност. В това облагодетелствано място, което разполага с богати водни ресурси, жителите и шаранът живеят в хармония. Когато рибата умре, селяните домакинстват традиционното тържествено погребение за душата на починалия.
Изхвърлени и забравени / Dumped and Forgotten, Манфред Ладвиг и Томас Ройтер, SWR, Германия, 52’

Голяма награда „Щъркелово гнездо“ за Документални филми 2013
Филмът третира огромния проблем за радиоактивните отпадъци и показва, че необмислените действия се връщат като бумеранг срещу извършителите
Повече от 50 години европейските страни изхвърлят своите ядрени отпадъци в морето. Твърди се, че това е безопасен метод за складирането им. Стотици хиляди тонове радиоактивен отпадък са изхвърлени по крайбрежието на Европа. Какво се е случило с ядрените отпадъци, които са струпани под Ла Манша, например? Наистина ли радиоактивността се е разтворила и разпръснала през годините, или застрашава рибата? И какво значение има това за купувачите? Немски филмов екип от обществената телевизия ARD тръгва по следите на радиоактивните варели. Намират ядрени отпадъци на няколко километра северно от Алдерни. Тези радиоактивни отпадъци са изхвърлени между 1950 и 1953 от Великобритания и Белгия. С малка подводница екипът заснема на няколко мили от френското крайбрежие варели с ядрени отпадъци на дълбочина 124 метра. Официално тези варели би трябвало да са изгнили,но кадрите показват един непокътнат контейнер. Това е доказателството - възможно е да се извадят ядрени отпадъци от Ла Манша. Журналистите откриват също тръби, по които и до днес в морето се изхвърлят ядрени отпадъци, въпреки че това вече е забранено.
Среща с автори на филмите и дискусия по темите, засегнати в продукциите, с
участието на експерти и еколози, представители на НПО и граждани.
10 декември, вторник, 17.00 – 19.00 ч.
Прожекция на филмите:
Червената риба тон / The Bluefin Tuna, Кристофър Гериш, Германия, ZDF/ARTE, 52’

Голяма награда „Щъркелово гнездо” за ТВ предавания, посветени на екологията и
опазването на околната среда 2013
Филмът е пример за задълбочен научен подход и конкретни действия за увеличаване на запасите от риба тон като пример за възстановяване на природното богатство и разнообразие
Червената риба тон е една от най-интелигентните хищни риби в света. Въпреки това, този подводен ловец сам се оказва плячка. Тойе жертванариболовната промишленост за милиарди долариие идеален символ набезмилостнатасвръхексплоатацията нанашите морета.Учените посочват доказателства, че количествата червена риба тон са намалели с 80% за последните няколко десетилетия. Въпреки това, всяка година през май по крайбрежието на Сардиния, рибарските кораби потеглят за улов за тези високо ценени същества зарибните пазарив Токио. 80% от средиземноморскатариба тон се сервира в суши ресторантите в Япония. Активистът на ГрийнпийсУакаоХанаока си поставя за цел да промени това. На пазара на едро, той обяснява на търговците съдбата на тези величествени създания и заплахата, под която се намират. И все пак повечето японци не искат да чуят истината за този деликатес. Един немец е изградил огромна риболовна империя в Порт Линкълн, Австралия и през последните 40 години се опитва невъзможното – развъждане нариба тон. Заедно с риболовни експерти и учени от университета в Аделаида, той е пред пробив. В Испания, изследователи извършват пионерска работа в областта на размножаването на риба тон. Чрез генетичен анализ на хайвера те се опитват да разберат тайните на репродуктивния процес при рибата. Учени и риболовни експерти от WWF закачат малки предаватели на рибите тон по италианския бряг. Знанията, които придобиват ще позволят да бъдат предприети нови мерки за защита на видовете и ще помогнат за създаването на устойчиви риболовни дейности, за да може червеният тон да бъде спасен от изчезване.

Орфеева приказка / The Tale of Orpheus, Яна Милева и Добрин Керестелиев, България, 32’

Награда на кмета на община Кърджали за филм, посветен на опазването на природното и културно наследство 2013
Описанието на Родопите не може да бъде пълно, без да се спомене значението им в античната митология. Това е родното място и дом на най-известния древен музикант Орфей. Ако се вслушате в ромона на реката, можете да чуете кристалните звуци на неговата лира. А в шумоленето на листата щедоловите тихия шепот на дриадите и красивата Евридика. Кой е Орфей? Митична фигура или реална личност? Тези два аспекта на неговия персонаж са преплетени.
Хоризонт / Horizon, IBIS FILM AS, Норвегия, 22’

Специална награда за Документални филми 2013
Екоимпресия за първозданното изящество на природата, която трябва да бъде съхранена

Филм за вълните: вълнение в открития крайбрежен пейзаж, когато птичите ята се плъзгат над каменни огради и поля, за вечните морски вълни. Това е поетичен, подобен почти на сън филм, вдъхновен от живописта и музиката. По своя тих начин, той е знак на почит към крайбрежния пейзаж и напомняне за това колко е важно да опазваме тези ландшафти по начин, който ще ни позволи да ги преживеем като диви, свободни и изпълнени с културно разнообразие пейзажи. Филмът е заснет в Югозападна Норвегия.
11 декември, сряда, 17.00 – 19.00 ч.
Прожекция на филмите:
Войната на мравките / AntWars, ЩефанГайер, ARTE, Германия & Франция, 52’

Голяма награда „Щъркелово гнездо” заНаучно-популярни и учебни филми
Филмът онагледява с научна достоверност опасностите от нарушаването на екосистемите вследствие на привнесени инвазивни видове и същевременно загатва метафори за човешкото общество

Филмът проследява историята на мъничък, eдва двумилиметров нашественик по пътя му към надмощие – аржентинската мравка в Южна Европа. Неоткрит от повечето очи този инвазивен вид е създал най-голямата супер колония на планетата. Според учените това есвръхагресивно семейство с потенциал да промени цяла екосистема. В един свят подобен на война, под краката ни, те отнемат животите на нашите местни мравки. Колонизират храната. Проникват в домовете на враговете си и убиват кралиците. Появяват се в огромна численост, за да достигнат невероятно силна военна мощ. Учените се опитват да разкрият стратегиите на аржентинските мравки, за да намерят начини да опазят екосистемата от повече щети. „Войната на мравките“ е история за една мравешка колония с размер 6000 кв. км., която се е превърнала в най-големия хищник на планетата.

Екопия: Храмове на модерната култура / Ecopia: ModernCultureTemples, Ева Рихтер, DeutscheWelle, Германия, 26’

Специална награда за ТВ предавания, посветени на екологията и опазването на
околната среда 2013
Филм за триединството на архитектура, екология и хармония като модел за бъдещото строителство

Почти всяка страна придава голямо значение на галериите и пространствата за културни събития. Те са важни конкурентни фактори на международния туристически пазар. Очаква се архитектурата им да бъде атрактивна и с въображение, а и устойчивостта става все по-важна. Тази продукция представяиновативни строителни проекти от три държави. Саудитска Арабия обновява стара сграда на националната библиотека, за да я направи по-екологична. Китай ще използва морска вода за охлаждане на нова опера, а новият музей и културен център в испанския град Севиля е най-голямата дървена конструкция.

Кучешко сърце / A Dog's Heart, Иво Тодоров и Диана Костова, България, 15’

Селектиран филм в раздел Документални филми в Конкурсната програма 2013
Филмът показват съдбата на уличните кучета в София през погледа на самите животни. Сниман е в най-големия приют за бездомни кучета - в Долни Богров. Авторите проследяват няколко истории на животни, озовали се в клетките там, и на техни събратя, осиновени от стопани. По време на снимките те научават, че сред бездомните четириноги, определяни често като “пръв приятел на човека”, има жестоко малтретирани: бити с лопати и чукове, с рязани уши и опашки, блъснати умишлено от автомобили. И единственото спасение за тези кучета е или в приют, или в дома на състрадателни хора. В “Кучешко сърце” стопани разказват защо са осиновили бездомни кучета, какво им дава общуването с тях и как можеш да ги обикнеш. Другаважна тема е кастрацията - като единствено решение на неконтролируемата популация, от една страна, и от друга - като превенция на опасни заболявания, особено при женските животни.

12 декември, четвъртък, 17.00 – 19.00 ч.
Прожекция на филмите:
Кървящ петрол / Bleeding Oil, Генади Кондарев, Екологично сдружение „За земята” & CEE Bankwatch Network, България, 40'
Голяма награда „Щъркелово гнездо” за Документални филми 2013
Филмът е посветен на хищническата експлоатация на природните богатства в развиващите се страни и цинизма на петролни компании
Това е история за откритията на международна мисия от септември 2011 г., която разследва петролните компании, опериращи в делтата на река Нигер. Резултатите от разследването – петролни разливи в една от най-ценните екосистеми на планетата, хиляди квадратни километри мъртва джунгла, горящ природен газ край петролните кладенци и милиони онеправдани. “Кървящ петрол” е провокация към всички европейци. Филмът ни показва колко силна е глобалната връзка между хората и какво се крие зад мантрата на европейската енергийна сигурност. Ние сме потребителите, други стоят на пътя на производителите, но всички ние сме роби на една корпоративна реалност, която се възползва, както от хората, така и от природата.
Вопълът на Юмен / Lament of Yumen, Хуакинг Джин, Huaqing Jin Training Camp, Китай, 27'
Специална награда за Документални филми 2013
Трагедията на една общност, породена от прекаленото й обвързване с добива от неизчерпаеми енергийни източници
Юмен, където е открито първото китайско нефтено находище, някога е бил градът на славата и мечтите. Половин век по-късно петролните му резерви са изчерпани. Правителството и нефтените компании се изнасят, а 90 хиляди души напускат града и го оставят почти празен.
Прерията / Cerrado Beyond the Mist, Крисчън Спенсър, Марк Егер, Gulo Film Productions, Бразилия, 25'
Специална награда за Научно-популярни и учебни филми
Майсторски изваяна картина на цветовете и светлината във великолепието на природата

Филмът въвежда зрителя в една от най-малко известните и красиви екосистеми в света, намираща се в центъра на Бразилия. Импресионистичен танц на цветовете и светлината, който се разплита като мит за сътворението чрез основните елементи вода, огън, мълния и дъжд, като същевременно почита изумителните и странни животни, които населяват този пейзаж. Филмът представя нов жанр на документалното кино, който се доверява на мощната красота и мистерията да диктуват настроенията чрез уникална артистична визия с пулсираща и емоционално наситена оригинална музика. Националният парк „Емас” е дом на някои от най-удивителните животни като гигантския броненосец, гигантския мравояд и гривестия вълк, и на няколко изумителни явления, които се случват тук, като биолуминисцентните термитници и масивните паяжини с многохилядни общности от паяци. Филмът е огромна експлозия на живот, цвят и мистерия, пресъздаваща първичното преклонение пред природата като вечно произведение на изкуството.

Среща с автори на филмите и дискусия по темите, засегнати в продукциите, с участието на експерти и еколози, представители на НПО и граждани
Закриване на Зелено кино: Седмица на екологичните филми в София 2013
Некомерсиални презентационни прожекции в съответствие с регламента на Европейския екологичен фестивал „Зелена вълна – 21 век”.
Фондация „Европейски екологичен фестивал” си запазва правото да прави промени в програмата.

Fri Aug 16, 2019 12:29 pm Re: Ортодокс Fri Aug 16, 2019 12:29 pm Re: Ортодокс

Spoiler

Кал wrote:(Drake = Broken Dragon/Вик?)

Nope... Ама не знам дали е ок да разкривам самоличността... Ще го питам.