choveshkata.net

Sat Feb 22, 2020 11:26 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:26 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Принцесата от калта" - Александър Томов
Първата страница е същата както в "Малолетна проститутка" и мястото откъдето идва героинята - София - "Бакърената фабрика", героинята е пак на 16 и я вербуват насила за проститутка. По умна и хитра, по-развита, е героинята отколкото в другата книга. Пак оплюват демокрацията. Пак престъпни босове, ченгета, убийци. Както каза автора в книгата "долнопробен екшън". Някои събития ги разтяга, а за други ги подминава със загатване в бъдещето. Поне диалозите бяха на ново. Толкова много обрати. Главната си сменя враговете и собствениците като носни кърпички. Все на лоши попада, дебели и плешиви. И в двете книги се загатва любов. Тъкмо си намери Бебо - красив наемен убиец, който я спасява, и тя има известни чувства към него и си говорят за любов и...всичко се разпада. Любимец ми е Бебо. Въпреки че нищо не разбрах от схеми и далавери, но сюжетът беше интересен. Хареса ми. 4 от 5 точки.

"Самодива" - Краси Зуркова
Хареса ми. До последно се колебаех кого ще избере - Рис или Джейк. Ще ви кажа аз кой бих избрала - Джейк: по-мил, жертвоготовен, човек. Ако не се бе заблудила с Рис, всичко щеше да е наред. Героинята е глупачка - мами и двамата. Страх я е от реакцията на Рис, беше с него от съжаление. Зарежи го! Какво ще стане ако ти остарееш и умреш, а той ще продължава да прави секс със сестра ти. Това те наранява. Рис те приема като трофей и те размотава насам натам, покаже малко лукс и ти скача в гащите. Дори й подарява подаръци, които на Рис му харесват. Не я познава както Джейк. Не съм съгласна с избора на Теа. Тъкмо си викам хепи енд, казаха на Рис, той им урежда бъдещето и всичко се сгромолясва с гръм и трясък - Теа избира Рис и иска да го спаси. Ами Джейк? Той също я обича. Целият им романс? Всичко по дяволите!
Инак - личи си, че авторката е правила много проучвания. Чете се бързо и лесно. Митовете са преплетени добре с реалността. Музиката сякаш можеш да я чуеш. Описанията също са добри. Сестрата не се оказва от добрите, но и тя обича...
Нищо не разбрах от края. Какъв избор, пие ли от езерото на Паметта, нищо. Авторката планира втора книга, бих я прочела само за да разбера накъде ще идат нещата. Сигурно ще измисли някоя изгора на Джейк и може да ме откаже. Би било изкуствено. Не може ли да са си тримцата заедно? Не, чакай, не харесвам Рис! Даже мислех, че той е убил Елза.

Tue Jun 14, 2022 6:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Jun 14, 2022 6:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Thank you sincerely!

Just to type in the minimum number of characters required ( ), here`s a link to an ancient review on a rather strange book for children: https://readaholicme.weebly.com/grisly- ... water.html

Mon Apr 28, 2014 8:19 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име) Mon Apr 28, 2014 8:19 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име)
Понеже ми е мъка да правя това, което правя в момента*, пак се връщам да препрочета.
Детайлите лично мен не ме притесняват, 1) защото и аз съм минималистка и 2) защото се предполага поне, че по-нататък туй нещо ще бъде накълцано с голямата ножица и може да се добавя подправки според вкуса на автора. Съществените подробности са важни, второстепенните описания - не. Та мен повече ме притесняват дребни подробности като некачествените материали на планетата, казармите от тенекия и други подобни.
Всъщност ме тревожи, че за някакви намеци за война се споменава в един ред в първата третина на материала, и повече не се споменава. Както и че планетата се ползва основно за учения (в средата на материала) и повече не се споменава. За да гръмне пушката, трябва читателят да знае, че я има, т.е. да му се натякне дебело... АКО изобщо съм права, разбира се, да предполагам, че едното от двете има общо с действието по-нататък.
Понаписах, позабърсах.
Чакам с интерес и любопитство продължението.

* Уточнявам се - заколението на Redshirts

Wed Mar 25, 2020 7:31 pm Re: Културни събития Wed Mar 25, 2020 7:31 pm Re: Културни събития
" Предложение " - пиеса, в която играят двама души от курса ми в НБУ, Ивана и Владимир.

От 19:00 часа на 31-ви март , навечерието на Денят на шегата, а и през целия ден на 1-ви април до 22:00 ще имате възможността да гледате нашия спектакъл-шега в две действия БЕЗПЛАТНО.

Поради създалата се епидемична обстановка, културните институции бяха принудени да затворят врати за първи път от Втората световна война насам. Ние от Независим театър "Юлий" адмирираме всички опери и театри, които отказаха да лишат публиката си от великата сила на изкуството в този труден за човечеството момент. Интернет позволи на театрите да влязат в домовете на хората. Ние също решихме да последваме добрия пример и да ви предложим да гледате спектакъла "Предложение" ОНЛАЙН.

ЛИНК КЪМ СПЕКТАКЪЛА ще бъде публикуван в това събитие на 31.03 в 19:00 часа и ще бъде активен до 22:00 часа на 01.04.

Комедийният спектакъл „Предложение“- съчетание между едноименната пиеса „Предложение“ и разказа „Годеник и дядо“ от Антон Павлович Чехов.

Предложение е едноактова, образцова комедия граничеща с фарс. Сюжетът се развива около млад земевладелец, който предлага брак на съседската дъщеря. Всички персонажи се стремят всячески да уредят сватбата, но това изглежда невъзможно. Пиесата осмива с лекота човешката алчност и суета, заслепяващи личните интереси.

Режисьор: Владимир Мастиков

Участват: Владимир Мастиков, Боряна Бабанова (Boriana Babanova), Димитър Стойнов, Юлия Арнаудова, Радостина Ангелова, Ивана Семовска, Теодор Жеков, Анджелика Джамбазова (Andjelika Djambazova), Мария Иванова.

Комедийният спектакъл „Предложение“- съчетание между едноименната пиеса „Предложение“ и разказа „Годеник и дядо“ от Антон Павлович Чехов.

Предложение е едноактова, образцова комедия граничеща с фарс. Сюжетът се развива около млад земевладелец, който предлага брак на съседската дъщеря. Всички персонажи се стремят всячески да уредят сватбата, но това изглежда невъзможно. Пиесата осмива с лекота човешката алчност и суета, заслепяващи личните интереси.

P.S.: Не забравяйте да харесате страницата Независим театър "Юлий" и да поканите и вашите приятели да го направят. Благодарим за подкрепата! Бъдете здрави!

Връзка към ФБ отново: https://www.facebook.com/events/3692120254196760

Sat May 24, 2014 10:49 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име) Sat May 24, 2014 10:49 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име)
Докладвам: Зарибена повторно. Яко!
Ако много държиш, ще намерим няколко грешки, нънайси проблем.
Първо и преди всичко, убедително го докарваш в стил фантастика от 90-те години на 20-ти век. Сега сме 21-ви. Има интерком (още от въпросните 90-те...), компютри, въпросното ИИ дето сменило координатите... нереална работа е някой си да хукне пеша да вика някой си друг вместо да натисне копчето и да го привика на спявка.
Не че фантастика в стил 90-те е лошо нещо де.
В продължение на тази мисъл... дали технологиите не биха се подобрили още ? В близките 2-3 години например? С виртуални цайсички, ако не с друго, наместо със старомодна клавиатурка? Да не споменаваме за кибер-технологизиране и приставки, каквито аз лично първа ще си пъхна в черепчето, на момента щом станат пазарно-достъпни, пък за другите хора не знам...
От друга страна - трябва да четем Джон Скалзи, за да знаем, че и туй не трябва да се докарва до крайност, като се замисля... ("Войната на старците" имам предвид)
Обаче ИИ-то ме изкефи.

Sat Jun 14, 2014 1:20 am Re: Женска военна фантастика (засега без име) Sat Jun 14, 2014 1:20 am Re: Женска военна фантастика (засега без име)
Тъй. Като за начало, главата ми се стори малко кратка, но това не винаги е проблем. Все пак there's quantity and then there's quality. ;)

Но едно нещо страшно ми бръкна в здравето, простете френския ми. И това са тоновете ПНК. Цялата битка на практика е като някаква извадка от доклад, почти без грам описателност и драма. Нито веднъж не усетих риска, адреналина и докосването до смъртта, което сигурно изпитват участващите в сражението. Беше... все едно гледам Viasat History.

Само по себе си, това не е критичен проблем, но аз мисля, че ти се стремиш към съвсем друг, по-жив и (ъх, как беше на бг "visceral"?) стил, а не някаква интроспективна меланхолична мемоаро-подобна монотония, както в момента звучи главата.

Мда, и маневрите ми се сториха малко странни. Но може би причината се крие в постната описателност и затова не съм ги разбрал добре.

И накрая, нещо малко, което обаче ми се наби в очи: "изтребител". Знам, че добавянето на "с" е механична грешка (самият аз я правя от време на време), ама някак си привлече вниманието.

ПП. Всичко туй го казвам като лично мнение. "Храната" да не се приема твърде навътре. Считайте ме за пристрастен читател, който твърде много обича "кьор фишека". По принцип щях да дам и предложения и съвети към коментара, ама е много късно и нещо ме боли главата. Ако сме настоятелни обаче, ще едитна с повече полезнотии. :geek:

Tue Aug 26, 2014 11:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Aug 26, 2014 11:29 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Тази седмица гласувах за 6 различни книги в „Книгата, която ме вдъхновява“. Има и седма, но засега изчаквам стратегически.

Вие?

Thu Sep 25, 2014 3:03 pm Re: Не-културни събития Thu Sep 25, 2014 3:03 pm Re: Не-културни събития
През 2014г. България ще отбележи за 18ти път Нощта на прилепите. За целта, хората, работещи за опазване на прилепите, неправителствени организации, музеи, спелеоклубове и паркови дирекции ще организират различни събития в градовете София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Русе, Поморие.

Презентации, конкурси за детска рисунка, „прилепни игри“, различни ателиета и томболи, арт работилници, изложби, рисуване, конкурси и викторини, презентации и филми ще провокират интереса към тайнствения живот прилепите.
Тук може да се запознаете с програмата на Нощта:

http://www.greenbalkans.org/bg/Mezhdunarodna_nosht_na_prilepite_2014-p5342

Mon May 11, 2020 12:11 pm Re: По пътя към... Mon May 11, 2020 12:11 pm Re: По пътя към...
Благодаря, не знаех за този празник. Само за Кирил и Методий. Абе хубава си остава тая дата на премиерата.
Тоя коралов микрофон ме убива просто... Смятам за важно за книгата и за образа на Миро в плейлиста да присъства и четенето на "Гъсеницата", както вече бях казала. Не пречи да е най-накрая.

Thu Oct 09, 2014 6:50 pm Re: Културни събития Thu Oct 09, 2014 6:50 pm Re: Културни събития
ШЕКСПИРОВИ ЧЕСТВАНИЯ В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Катедра „Англицистика и американистика”
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” и
Театър-лаборатория „Алма Алтер”
Ви канят на две събития от

ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИЯ ШЕКСПИРОВ СЕМИНАР
„КАКЪВ НИ Е ХАМЛЕТ”

15 октомври 2014, сряда

Кръгла маса „Българският Хамлет"
10:00 ч., Нова конферентна зала, Ректорат на СУ

„Българският Хамлет" продължава серията от лекции, започнала в рамките на семинара „Какъв ни е „Хамлет” в началото на 2014 г. Кръглата маса ще провокира дискусия върху преводната и театрална рецепция на „Хамлет”, както и върху преподаването на пиесата в България.
С доклади и изказвания по темите ще участват проф. дфн Александър Шурбанов, проф. д-р Владимир Трендафилов, проф. д-р Александър Кьосев, проф. д-р Николай Аретов, проф. д-р Евгения Панчева, д-р Георги Няголов, д-р Камелия Спасова, писателят Георги Тенев и режисьорите Иван Добчев и Николай Георгиев.


Творческо ателие „Да бъдем или не – това се пита!“
14:30 ч.,Театрална зала „Алма Алтер”, Ректорат на СУ

На същия ден театралната зала на университета отваря сцената си за творческо ателие „Да бъдем или не – това се пита!“ В него може да участва всеки, който иска да влезе за малко в ролята на Хамлет, Офелия, Лаерт, Хорацио, Клавдий, Гертруда, Полоний или Духа.
В сътрудничество с творческия екип на Театър-лаборатория „Алма Алтер“ и с помощта на публиката д-р Георги Няголов и неговите студенти от Катедра „Англицистика и американистика“ ще опитат да придадат телесност на идеите от Кръглата маса – да ги превърнат в глас, движение, емоция, да експериментират на сцената. Заедно ще потърсим нови гледни точки и ще поговорим за смисъла на преживяното. Езиците, на които ще търсим досег с текста, са оригиналният Шекспиров английски и българските му преводи. Източник: Катедра „Англицистика и американистика”
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” и
Театър-лаборатория „Алма Алтер”

Sun May 17, 2020 8:37 am Re: ФантАstika 2019-20 Sun May 17, 2020 8:37 am Re: ФантАstika 2019-20
Вторият ти вариант е ге-ни-а-лен.

Особено понеже ярко демонстрира програмното ти изречение от самото начало: „Цялото е излишно“. :D

А аз почнах да се смея още при първия ти вариант, понеже дори без изрично да го посочваш, ти си подменила онова, което на мен ми се наби на очи като odd man out.

Но нека не спойля повече – оставям и другите да се позабавляват. ;)

П.П. Пак по тая линия няма да разкрия авторът жена или мъж е. Но ще дам още един откъс - от съвсем друго произведение, което ми попадна по съвсем друга линия – пак със същия литературоведски въпрос „Отгатнете пола“:

Знам, че не съм красавица, и определено не разбирам какво виждат в мен. Сигурно е задникът ми – не изглежда чак толкова лошо в пола, а тук, незнайно защо, малко жени идваха облечени в нещо, различно от панталон. Цици, така или иначе, нямам, е, не толкова, че да има значение. Няколко души са ми казвали, че имам хубави цици, сред които и едно момиче – тя определено ме хвърли в недоумение. Интересно все пак, как са ги видели?

Tue Nov 04, 2014 10:44 pm Re: Не-културни събития Tue Nov 04, 2014 10:44 pm Re: Не-културни събития
Здравейте, приятели!

ЕС "За Земята" ви кани на семинар на тема "Общностни енергийни проекти"

Кога: На 29 октомври от 17:00 до 21:00 часа

Къде: Център за култура и дебат Червената къща, зала Пеша Николова

Семинарът е предназначен за бъдещи инициатори на общностни енергийни проекти и потенциални бенефициенти по европейски фондове. Добре дошли са всички, които планират своята енергийна независимост, индивидуално или в рамките на общност.

Той ще включва презентации и казуси по темите за енергийните кооперативи, примери за добри практики, могат ли да се осъществят у нас и начините за финансиране и работа по оперативни програми.

Терминът “общностен възобновяем енергиен източник” най-общо означава притежавана от местни хора и разположена на място мощност, използваща възобновяем източник на енергия (за производство на електроенергия и/или енергия за топлина или охлаждане).

Семинарът ще се проведе на 29 октомври ( сряда) от 1 7:00 часа 21 :00 часа. Обучението е безплатно, като за участниците, които идват от други населени места имаме ограничена възможност за покриване на транспортни разходи и нощувки. Участниците ще бъдат настанявани в хостел, а за транспорт препоръчваме използването или на обществен транспорт, или на споделен автомобил.

Ще се радваме на вашето участие в семинара.

Заявете желанието си да се включите, като попълните регистрациония формуляр https://docs.google.com/forms/d/1MLwOS4tb_d6XENtCX-EBG4ZsGglEz2ChSv5GLoIL4bQ/viewform?pli=1&edit_requested=true не по-късно от 27 октомври 2014 г.

За повече информация може да се обръщате към Кристиян Найденов (...) на електронна поща naidenofi -в- abv.bg

Приложения: Програма за семинара и покана

Ако някой иска приложенията – да ми пише личен имейл.

А ако някой иска да му пратя двата файла-презентации, по които протече срещата, нека драсне ред. :)

Беше смислена среща с посочване и изясняване на определени детайли, за които човек трябва да почовърка. Не бих могъл да преразкажа в детайл, уви - остана ми основното и важното: нека да се кооперираме! (:

Sun May 31, 2020 9:38 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Sun May 31, 2020 9:38 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Препоръчах на Kalin Mutafchief в ГР:

Ако наистина не си я чел досега – препоръчвам топло. „Приказката“ зарежда: със смях и настроение за следващите творчески вихри. Като израсъл с Пратчет, ще ме разбереш. ;)

Fri Nov 14, 2014 10:59 am Re: Песента на ханджията Fri Nov 14, 2014 10:59 am Re: Песента на ханджията
Каним ви на 18 ноември, вторник, от 20:00 до 21:30 в Дом на културата „Средец“, ул. „Кракра“ 2А, София (http://www.bgmaps.com/map/search), стая 213, на гости на клуба по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“.

Тема на разговора ще бъдат новите ни издания – антологията „За спасяването на света“ (http://choveshkata.net/blog/?page_id=4075), сборникът „Пентаграм“ на Атанас П. Славов (http://choveshkata.net/blog/?p=4774) и романът „Песента на ханджията“ на Питър С. Бийгъл (http://choveshkata.net/blog/?p=4917). Ще споменем и предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ – дебютният роман „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев и задружната история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ (http://kal.zavinagi.org/?p=510).

Входът е свободен. Очакваме ви. :)

Wed Jun 17, 2020 11:19 pm Re: Любимите компютърни игри Wed Jun 17, 2020 11:19 pm Re: Любимите компютърни игри
Хахахаха!

Знаете ли какво раждат импро група и група за компютърни игри сляти в едно?

Гледайте:

Навън дъждът си вали -
за разходка не става.
Но пък Старкрафт си върви,
ако нетът ти не се ебава.

Начало 20.30!

Желая успех на всички,
да не ви хване Илиан по цвички.
Хитрец голям и леко creeper,
те тормози яко с reaper.
Затова не се чудете,
А на минута пета играта приключете.

Смело той стои и цъка.
Ако падне - адска мъка!
Иска пак и пак реванш!
Най-добрия в този бранш!
Първо сто игри мини,
после още напъни
Падай много без да виеш.
За да имаш шанса да го биеш!

Розите са червени, виолетките - лилави,
а Илиан все още се прави
на въпроса ми, задаван от сутрин до здрач -
кога ще има халф лайф детмач.

И така.. герой се събуди, но злодей си ляга,
Дано готов си ти със твойта шпага.
За двубой във виртуалния ни свят,
Не заблуждавай се - кръвта червена е на цвят.
Накрая ще остане само той един,
Боец - творец и макар непобедим.
Във желанието си да бъде първи,
Ще пролее той последните си кърви...

+ коментар "Епично!" от И. И.

Веднъж играх със зерг
Повтарям пак – веднъж
Остави ме без оверлорди
Илиан – страхотен мъж.

Веднъж играх с теран -
Реших го изведнъж;
Но моите маринки
Кат гъбки челадинки
Отидоха си зян
В борбата със Илиан.

Веднъж се пробвах с протос
Играх във поза лотос
Ни темплар, ни зийлот
Победния му ход
Не спряха и за миг...
“Илиан!”, нададох вик!

Легендата до днес
Донася блага вест,
Че няма по-голям
От нашия Илиан!

+ коментар "Маринки - гъби челадинки.... КРАЙ! :) Няма повече поезия! Всичко е казано! Хахахаха" от З. Ц.

Sun Nov 23, 2014 3:18 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Nov 23, 2014 3:18 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
The argument was this: a civilization shackled to the strictures of excessive control on its populace, from choice of religion through to the production of goods, will sap the will and the ingenuity of its people – for whom such qualities are no longer given sufficient incentive or reward. At face value, this is accurate enough. Trouble arrives when the opponents to such a system institute its extreme opposite, where individualism becomes godlike and sacrosanct, and no greater service to any other ideal (including community) is possible. In such a system rapacious greed thrives behind the guise of freedom, and the worst aspects of human nature come to the fore, a kind of intransigence as fierce and nonsensical as its maternalistic counterpart.

And so, in the clash of these two extreme systems, one is witness to brute stupidity and blood-splashed insensitivity; two belligerent faces glowering at each other across the unfathomed distance, and yet, in deed and in fanatic regard, they are but mirror reflections.

This would be amusing if it weren’t so pathetically idiotic…

В превод на Валерий Русинов :

Аргументът бе следният: една цивилизация, окована към ограниченията на прекаления контрол над нейното население, от избора на религия до производството на стоки, ще изсмуче волята и находчивостта на своя народ — за който тези качества престават да предлагат поощрение или награда. На първи план това е съвсем точно. Неприятността идва, когато противниците на такава система наложат крайната й противоположност, при която индивидуализмът става божествен и свят и не е възможна по-висша служба на някой друг идеал (включително общността). В такава система безогледната алчност процъфтява под маската на свобода и на повърхността изплуват най-лошите аспекти на човешката природа, безкомпромисност толкова жестока и безсмислена, колкото и породилата я противоположност.
И тъй, в сблъсъка на тези две крайни системи човек става свидетел на брутална глупост и оплискана с кръв безчувственост. Две войнствени лица, ръмжащи едно на друго през невъобразимо разстояние. И все пак в своята дейност и в своя фанатизъм те са просто огледални отражения.
Това щеше да е забавно, стига да не беше жалко и идиотско…

Fri Jun 26, 2020 10:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jun 26, 2020 10:15 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Освен „Хюготата“, участието в Уърлдкона ми дава право да гласувам и за новозеландските награди за фантастика Sir Julius Vogel Awards .

Днес опердаших категорията Short Story. (Ама и тя ме опердаши.) Два хоръра, една посредствена киберпънкария-под-прикритие, една експериментална проза (твърде церебрална), една WTF миниатюра... и това:

I liked Sean Monaghan's "Chasing Oumuamua" well enough for 3 stars because of its valiant, if underwhelming, attempt to describe a neuroatypical character (I've been bipolar since 2003, and I don't think you should try that in the cramped space of a short story). But mostly because it made me laugh .

Гласът ми в тази категория: No Award. :/

Tue Dec 09, 2014 2:26 pm Re: Е-книгите Tue Dec 09, 2014 2:26 pm Re: Е-книгите
Или като просто ги обявим в читателските среди? ;)

Ето един пресен пример – в G+ общностите „ Аз обичам книгите “ и „ Електронни книги “ пуснах следното:

За празниците – електронни книги

Подарявали ли сте на приятелите си читатели е-книги? (Не четци, а текстове. ;)

Човешката библиотека предлага мил и удобен начин за това:

http://choveshkata.net/blog/?p=3107

(„Удобен“ се отнася за Гугъл формата в дъното на линка.)

Включително и с възможност за автограф от любими автори. :)

Други такива варианти откривали ли сте? Ще се радвам да обменим опит.

Копирайте? Видоизменяйте? Разпространявайте? :)

И споделяйте тук линкове къде сте пускали анонс – да не дублираме.

Wed Jul 22, 2020 6:25 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Wed Jul 22, 2020 6:25 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Само по повод предното упражнение: много време вече мина и не поемам отговорност за какво съм правила; само за „асоцииращи се/ асоциирани“ се сещам, че го сложих в жълто, защото не знам дали смяната от един вид причастие на друго с по-малко срички е достатъчно за да се води редакция за краткост.

Иначе за упражнение 5:
1.1. Искате ли да работите заедно със същия участник и по-нататък (по други текстове)? Защо?
Разбира се! :) Е... нямам конкретна причина (то по-скоро не трябва ли конкретна причина да не искаш да работиш с някого?), но ГД изглежда интелигентна мацка и пише добре.

1.2. Има ли нещо, което бихте подобрили в процеса на редакция?
Ми освен да глобите несериозните, дето се бавят един месец за упражнение, което им отне...

0. 24 минути. :)
?

Mon Dec 22, 2014 8:24 am Re: Share the Joy Mon Dec 22, 2014 8:24 am Re: Share the Joy
Shimmer, personal rejection of "Loving Loney Lone":

Dear Kalin and Vladimir,

Thanks for allowing Shimmer to consider this piece, but I'm going to pass on it.

I like the idea here, but overall I felt the story was a little overwritten for what it actually accomplishes. I think it would have worked better with a quicker pace in some places, say around 4k words.

Best of luck with this one--I hope you will try us again. Do note, Shimmer is closed to new submissions until January 12th.



E. Catherine Tobler
Senior Editor

Shimmer Magazine
http://www.shimmerzine.com
https://www.facebook.com/shimmermagazine

Sat Aug 08, 2020 4:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Aug 08, 2020 4:55 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of The Dawnhounds :

The Dawnhounds was better than any of the Hugo-nominated fiction I read this year.

What am I going to do about it?

While I consider my courses, I leave you with these highlights:

~ I knew I was going to finish it as soon as I reached this:

https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=30704#p30704

The novel doesn't come with a map either. What's not to like about it? :D

~ My perennial quest for a genuinely sensual sex scene has finally been rewarded:
The woman was strong. She didn’t know her name, and she didn’t want to know her name: she was the Veil, and that was it. Yat pulled herself into the woman, let her warmth and her smell encompass her, become her. Veil was strong, lean, well-muscled: when she pushed back, she did so with just enough force to send a shudder through Yat, a current, starting between her legs, spreading into her belly, moving up her back, making the hairs on her neck stand on end. She let the woman take her, push against her, slide a hand across her breasts, down her stomach, a trail of lightning. They stopped for a moment, negotiated her belt buckle, hand-meeting-hand, pulling back, startled, then moving in together, in concord. Veil’s hand went down past the open belt, and Yat’s body parted for her.

Veil spoke, and Yat could hear her smile in her voice.

“You do find me beautiful, don’t you?”

Yat couldn’t speak: her chest was too tight. She let out a gentle moan as the woman’s fingers opened her, and entered her. If she could will herself to open more, she would’ve: open totally, let the Veil have all of her—things without words that lived in places without names.

“Yes,” said Yat. The word fell out of her. She didn’t know what she was answering: she was answering everything. Yes it felt good, yes she was beautiful, yes she could have whatever she wanted. She felt the Veil’s hands inside her, and against her, steady yet urgent. Yat’s breathing was heavy, and her chest rose and fell in time with the Veil’s, the woman’s breasts pressing against her own and making her feel warm even through the stiff cotton of her uniform, joining with the heat moving up from her legs, dancing together as her muscles tightened, starting somewhere behind her thighs moving up through her until she cried out; it fell away, built again, broke inside her and made her grunt, fell away again and sent ripples out across her hips and down the backs of her legs; tightness building and building, reaching crescendo until she was all fire, and then the wave broke and rolled over her, a spasm rolling through her body that pushed her face deep into the Veil’s shoulder. She bit down to stop herself crying out again, and heard the Veil cry out with her, and then they slumped into each other, breathing hard, smiling, laughing between teeth.
(My perennial question "But doesn't it feel lonely afterwards?" hasn't been answered yet. ;))

~ Check 'em descriptions:
To call Wajet fat would be true, but also a total bald-faced lie. He was big in the sort of way that looked like he’d once been pure muscle that had softened with age, but he still looked like he could punch through a door by accident. He did not so much walk into a room as launch an invasion of it. His grey hair was trimmed short, and his moustache was exquisitely waxed in the Ahwari style. Rumour had it he’d intentionally tanked every single performance review since his promotion to sergeant, to stop himself from being promoted into a desk job. He was a man of tremendous volume, in more ways than one.

“Sen, mate,” he expectorated, “I’ve a job for you!”

He stormed over, and the floorboards trembled.

“‘m busy,” said Sen. “Got paperwork.”

Wajet loomed over them now. His moustache twitched. It was like somebody had tied a cat to his upper lip.

Something dwelt in the dark; something so large it defied reason; something she didn’t see until its tectonic movement changed the shape of the world, and then she realised it was everywhere—a monstrous slab of meat and fur so tall it defied her ability to comprehend it. She would scream, but there was nobody and nothing left to scream. The titan stumbled, and put out a hand. Its palm was larger than Hainak; larger than the Ox; larger than the Sea of Teeth and the Eastern Shelf and the entire world. She should’ve been scared but she felt nothing. The new land rose up to meet her and she crashed into it, burning white-hot. The plateau roiled beneath her as it took the impact. She knew it should’ve hurt, should’ve killed her, should’ve torn her in half. She looked up and realised she was sitting in the palm of a, well, monkey? Not quite: too many eyes, too little skin. Not even close, but as close a frame of reference as she had. It stared at her. Its head was the size of a moon, yet she could see something around the curve of it, half-hidden on the reverse side —another set of ears, another mouth split into a wide grin. It did not speak—it changed the world so it had spoken.

~ The Dawnhounds is in no hurry to flaunt its magic. But when it does ...
They found their way to the glowing green heart in the bowels of the ship. It shone so bright, it hurt. The whole room around it seemed to ripple and dance. There was so much life in it: a city worth of souls all pressed together in one place.

“Just one,” said Ajat. She sighed, and ran a gentle hand across the surface of the heart. Yat hated that they could read her threads so well. She tried not to let it show, but she knew it was written on her somewhere, intangibly, in a way she couldn’t understand but everybody else could. Ajat took her hand again, and placed it against the heart.

It had hurt when she’d killed the parrot: an awful heat like she’d grabbed handful of Tinker network wiring. This was worse: the bird had gone into her, but she was going into the heart, and becoming less. Then Ajat spoke.

“Focus,” she said. Yat could feel her somewhere inside the heart. She was part of the system, sending its energy up through the walls, up through the mast and onto the deck where a tremendous weight stood: Sibbi. She was pulling from the whole ship, tying it together inside herself. Yat was part of their network: power was flowing from her, but not enough to hurt her: she was just helping to guide the heart’s energy to where it needed to be.

Yat tried to reach out, and realised she was still standing below-decks but she was seeing from the crow’s nest. Warmth filled her. She was part of the whole ship: one part of a beautiful and dense organic system all turned to a single purpose. It was exhilarating. It was—

Focus. There’s part of your soul that wants to live only for you, and it’ll destroy you if you let it. Your goals, your wants, the wind at your back: you live like that, and reaching out will tear you in half. It’s a liar: it dresses your selfishness up and tells you it’s virtue. This is not a place for the selfish, nor pretence. Focus. To reach out is not destruction, or sacrifice: it is an act of creation. Life exists in the places between us: we make it together. Focus.

~ Ah. Heroes.
“(...) You know what a hero is, Yat?”

Her mind flashed back to Wajet, walking along the docks with her. What if the drake’s nice? He’d been building to something.

“A hero,” she said, “is somebody who does what’s right, no matter what it costs.”

“Try again,” said Sibbi. Her sweet little-old-lady smile was infuriating.

“Okay,” said Yat, “a hero is somebody who fights against the darkness.”

“Ooh,” said Sibbi, “‘fight against the darkness’. I like that. Very poetic. Closer, but no.”

“Well then,” said Yat, “why don’t you tell me?”

More damned riddles. Why couldn’t these people just say what they meant?

Sibbi grinned. “A hero,” she said, “is a young man—and it is usually a man, though not always —who is very impatient to die loudly. They want everybody to look and say ‘what a hero’ and to be remembered. They read too many stories and get this idea in their heads that death is noble, and beautiful, and glorious. A hero is impatient to die, and in their impatience they have a habit of taking ordinary folks down with them—after all, death is glorious, and beautiful, and that means killing is too. Whether they succeed or fail, a hero is defined by death, and that’s why I don’t let heroes on my ship. I’d rather teach my people how to live.”
This provides the perfect counterpoint to the, uh, point I made about narratives' overreliance on violence in my recent panel about Bildungsromans at the Worldcon.

~ I love books that talk about love--or any big topic--like this:
The question burned her up, but she couldn’t bring herself to ask it. She let him take up his viol again and play another song: a sad, slow, lilting piece. When he put down his bow, she turned to him again.

“What’s it about?” she said. She meant the first piece, but saying it out loud was too much. Iacci considered her for a moment, and screwed up his lip.

“They are from the second act,” he said. “The girl is lost, truly lost. It is night, and she wanders the street and she is alone. She sits by the river and she weeps, and the night eats her. Is this right? Eats her? She goes into the night and it is not kind. She sings three pieces: a song for dusk, a song for midnight, a song for dawn. The world is cruel to her. This makes her strong, but it does not make the world less cruel.”

“How does it end?” said Yat. The tightness in her throat was pressing now, making her voice crack.

“Ah,” said Iacci. “The girl does not let the night take her. She says these words: tonight, we live. It is not much, but it carries her to the dawn. Then it ends with a kiss. It is not a good opera if it does not end in a kiss.”

That caught her off-guard: it was such an abrupt shift in tone that it knocked her right out of her memories.

“What if there’s nobody to kiss?” she asked.

Iacci shrugged. “There is always somebody to kiss,” he said. “That’s how you know it’s a good opera.”

“Isn’t that a bit simple?” said Yat, “love saves the day?”

“Love is not simple,” said Iacci. “You take two of problems, and you put them together and you hope you don’t get five of problems. You must be open, and it is frightful to be open. I do not say this right, and I know I do not; it sounds better in Featta. It is music in my tongue, but I do not have the words and my city does not have enough mouths left to speak them for me. I love Fenazta, my city; I love Featta, my tongue; I love Violi, my art. These are the things I love, and they make me weep sometime, but I do not stop my love, because it is not the sack of rice I can throw off the dock. While I love these things, they remain.”

~ And books that do not shy away from mythopoetry:
Come here, little shipwreck: I’ve a story to tell.

I remember the first time you drowned. I remember the second, the third, the thousandth. I cannot leave your side: I chose you, I am bound to you, I was bound, I will be bound. The sun will turn in on itself before I could leave, the stars will lose sight of each other, darkness will blanket the sky and there will be silence in the world of men before I could leave. This much is true.

I remember the fall, as though you were a needle being woven through the fabric of the bottomless night, pulling the world behind you. I remember the man who found you, and what you did to him. Tangled in a net, you lashed out and you hurt and you hurt without end. It is burned into this city, now, etched into its nerves, made manifest with each rattling breath.

I remember the end of the world. I remember staring out across the fields and jungles and oceans and hearing only wind. I remember all these things so you don’t have to: I was like you once, until I became like me. You will forget I said this, but you will remember it when you need to. The lost girl becomes the eater of days, and the world trembles.

There is a tree at the roof of the world, and its roots drink deep of poisoned water. There is a splinter in its heart, there is a madness that hollows and makes anew. It sings in its sleep, and the world shakes with its music and tears itself down and builds anew. There is a lion with no teeth, there is a spider with no legs, there is an ox with no tail. One of these things is not the same as the others, but I cannot tell you which.

There is, as always, love.

You will forget this until the moment it matters, then you will never forget it again.

~ And offer this sense of interconnectedness:
The instant the plank touched the docks, Yat could feel the whole city humming—wood on wood, one little battery connecting to a massive machine. It was power, in a way she hadn’t really understood, something she’d been feeling all her life but didn’t know what to do with: it was people and it was animals and houses and streets, thousands on thousands on thousands. It used to make her anxious, knowing just how big the city was; now, it made her feel strong. She used to believe—while in the grips of that great grey emptiness that spanned the days between panic attacks—that she was uniquely and powerfully alone. Touching the city like this, it struck her how many souls felt the same: how many threads in the great tapestry thought they weren’t a part of anything that mattered. They were frayed, and knotted, and still very much alive.

~ Do you know the feeling?
They’d always been looking for defects with her: as if women were defective men; as if women who loved women were defective women who loved men; as if anybody who loved both wasn’t part of the equation and could be sorted into one or the other without their consultation. She could never be good enough, because she wasn’t the human they wanted her to be.

~ And this ... THIS climax:
Yat took a deep breath, then let it out. It was too much, but everything was too much: a blizzard of papercuts. The world overwhelmed her every day, but she kept going. Yesterday had been too much; today was too much. She was still standing. Tomorrow might be too much, or the day after. There was no secret to stop her hands from shaking—to stop her chest from burning, and her veins pumping acid.

She was going to burn anyway: it couldn’t hurt to try.

She took a deep breath, and let it out. Then, shaking so hard she thought she might fall apart, she reached into the sky.

Fire rolled over her, and through her. Her cells screamed, the water in her blood boiled away to steam. She couldn’t even begin to control it: the power arcing through her was more than she’d thought was even possible. It rooted her to the ground, paralyzed her, broke down every bond holding her together. She couldn’t close her eyes, or twitch her fingers, or breathe. She could smell her flesh cooking, feel her skin begin to slough off and—

She heard a voice on the air, from right beside her, from a thousand miles away. The voice of a girl, lost. The voice of a girl, found. It came from two mouths at once.

“No,” it said, in a whisper that could cut glass, “tonight, we live.”

Kiada kissed her.

She kissed back.

They’d kissed once before: coyly, on the cheek, like they were playing a game. This wasn’t that. Through the haze of pain, she felt: one hand around her waist, pulling; one hand against the back of her head, wrist against the nape of her neck, elbow between her shoulder blades, pushing. She tasted like salt, coffee, and tobacco. Yat couldn’t let go, but she didn’t want to. When their bodies wove together, their threads wove together: the same pain lancing through them, building, threatening to burn them down.

They kissed as though they needed to fit a life of it into a single minute. With death raining down, they kissed for every missed hour, for every swollen silence, for every thrice-cursed goodbye. Despite the urgent crush of their bodies, Yat stopped inhabiting herself and lived only in that second. It was a kiss for lost time. While the sky bloomed with fire, they came together in a single endless moment.

Tue Oct 20, 2020 6:20 pm Re: Аз, грешният Иван Tue Oct 20, 2020 6:20 pm Re: Аз, грешният Иван
Мерси за разгласата!

Ако някой иска електронното издание... всъщност има ли някой, който да не знае как да си го поиска? :)

За премиерата да споделя, че за първи път виждам родна книга да продава 75 бройки в рамките на два часа... :-О Николай си има публика. Само дано стигне и до по-новите ни поколения. В тия бурни времена, когато преосмисляме отношенията си със и към властта, „Иван“ гори като факел. Или оня фенер на Диоген. ;)

Wed Feb 04, 2015 2:25 pm Re: Babylon Wed Feb 04, 2015 2:25 pm Re: Babylon
Mokidi, много хубаво си написала.
Аз... като бях на триседмичния българо-австрийски летен колеж из България, бях похвалена от другарчето Bettina, че разбирам много немски и веднага, докато си говорим. То е така, ама повечето думи естествено, че никога не съм ги учила. Човек като виси с някакви хора, просто ги разбира. С изключение на крактия престой в градския транспорт. Там не е висене, а чувство за нереалност.

Относно тъжната ви раздумка за концерта на Люба в Украйна ще кажа само туй, дето ми хрумна:
- Ist das nicht wahr?
- Indeed... war.

Fri Dec 11, 2020 10:35 pm Re: Мирослав Моравски Fri Dec 11, 2020 10:35 pm Re: Мирослав Моравски
Ох, ъ, трета песен не знам дали ще изтрая, но се надявам в новия албум да не е толкоз фалшиво. Ше трябва да помисля над дилемата да плащам ли билет, след като ми е фалшиво за пореден път. :roll:

Здравейте, приятели,
Този петък, 11 декември , от 21 ч., ви каня на концерт на Жилмор Секстет - онлайн от Зала "В парка".

Ще имаме удоволствието да представим новата си песен - "Изясняване", от следващия ни албум, записана в якото студио "Аудиослот".
Както може би знаете, от 27-и ноември с групата сме командировани в щаб-квартирата им , където ковем новия материал, и засега нещата стават много сериозни!
Към нас на сцената ще се присъединят и група "Невидено", с кратък сет от албума "Невидена река".

Новото "живо" изпълнение - стрийминг на събитието - ще излъчим на платформата на URBO. Това е линка към него: https://urboapp.com/bg/e7668-ethnology-by--zhilmore-sextet-online
https://vimeo.com/489822403
Билетите за събитието са пуснати вече на платформата. За онлайн концерта има голям избор на видове билети - от 2 до 20 лв., в зависимост от това с колко желаете да подкрепите групата. ;) С билета от 20 лв. ще има подарък - cd на първият ни гайдапънк албум "Sextet-a-tete". : )))

Пилотно представяне на новата ни песен ще може да чуете в предаването "Гараж" по радио "Z-Rock" и в предаването "Пришълецът 2112" по радио "Тангра".

Приятно слушане и до петък!
https://www.youtube.com/watch?v=jnOUiPrk2Cs&t=1s
Йе! За "Темна е могла" се поЯви тоналностно съзвучие :D

Озвучителя(т) е цар на разклонителя! [/font]__________
18 септември, 21 ч. - 50 г. от смъртта на Джими Хендрикс

Една китара, два вокала и три гайди, това са ZhilMore Sextet. Те ще представят "една неочаквано добра комбинация" от кавъри на известни хевиметъл и пънк-кор банди, и български народни песни, аранжирани в рок вариант, както и собствени парчета.
Концертът ще се излъчи в:
– платформата на URBO – https://urboapp.com/bg/e6701-live-stream-zhilmore-sextet
– YouTube на ЖилМор – https://youtu.be/2TFOVmacjZM
– YouTube на URBO – https://www.youtube.com/channel/UCAF9K92YV9FZOmzc6qXd4iA/videos
– Vimeo на URBO - https://vimeo.com/454371582 –> https://vimeo.com/458561008
+ 1-2 други места.
Ако желаете да подкрепите музикантите, можете да закупите виртуален билет от сайта на Urbo, като с VIP билет ще получите и подарък CD! (Албумите беха на свършване.)

Клип с магаре: https://www.youtube.com/watch?v=jcj1k9AdmDI.
https://zhilmoresextet.bandcamp.com

Tue Jan 19, 2021 9:13 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Jan 19, 2021 9:13 pm Re: Любимите компютърни игри
Велкич, изглежда, че от дърветата не виждаш гората. :|

But fine, let's have it your way.

Дуплика на твоята реплика:

Време е за следващият game market crash.
Не, или поне, не и само заради Cyberpunk. Игровата индустрия е станала доста по-голяма и обширна от 86-а насам.
Никога не съм казвал, че е време само заради Cyberpunk. Затова накрая направих този (неизчерпателен) изброителен списък. Индустрията очевидно не работи. Игрите (говоря за АА/ААА категорията) очевидно не са фън за масата геймъри, по думите на самите геймъри; това, че са conditioned-нати да ги купуват/играят година след година е друга тема. Но нещата като цяло не са окей. Ама никак.

Съответно, необходим е някакъв рестарт, а човечеството за съжаление до този момент се е научило да прави такъв на социално-обществено равнище само чрез/след мащабни катрастрофи. Затуй аз съм pro-market crash. Ако има алтернатива, 'ми супер, посочи я. (И не, инди сцената не се брои. Минаха 12 години от Braid, а "революцията" дреме тихо в ъгъла. Значи това не е формулата.)

А за загиването на света ще си говорим пак след 30тина години :lol:
...и този възглед е част от съзвездието от проблеми, които мъчат днешното общество.

Относно точка 1, поне според мен, това донякъде е било реален стремеж, донякъде маркетинг, и за съжаление, обективната реалност на това как се случва правенето на игри с висока стойност на продукцията (double/triple-A) тласка в обратна посока, срещу рискове.
Come on, get real. Не говори за "обективна реалност". There ain't no such thing. Ако трябва да търсим корена на причина, то това е процесът на корпоративизация - в момента, в който CDProject са отворили компанията си за външни инвестиции, е било началото на края. За справка - Дисни, TSR (компанията на Gary Gygax), Bioware, безчет други. Прекрасни идеи, убити от клиничния рационализъм на капитала.
Друг момент е, че CDProject, ако имаха и капка останал морал, трябваше да са наясно, че се борят срещу течението. Обществото не се променя като лежиш на плажа с коктейл в ръка. Промяната става с търпение, упорство и много, много лична загуба. Ако не са били готови на това, why bother support them and their mission in the first place, хмм?

Относно точка 2, доколкото знам в момента GOG оперира на незначителна печалба.
Данни, или си говориш наизуст. Печалбите им бяха проблемни, докато се стараеха да приравняват долара с еврото при ценообразуването. Метнаха ръкавицата, вдигна се шум, утихна. GOG е втората най-голяма онлайн платформа за видеоигри в света ; да кажеш, че печалбата от това е незначителна е като да кажеш, че THQ фалираха навремето заради лоша поредица от нехитови заглавия, а не защото наляха 100+ млн. в мъртвороден проект за собствена конзола.

Макар доста хора да сме се притеснявали в един или друг момент за притежаването на игрите си като реален продукт, моето успокоение по въпроса е, че изглежда винаги ще има пиратски заливи, и тем подобни.
Отново, flawed thinking. Достатъчно е сегашните "мускетари" на пираството (които и без друго вече са шепа хора) да си вдигнат чукала вкупом, както направиха предшествениците им масово в началото на Denuvo епохата и край с дигиталния Age of Sail. Отделно, ако този тренд продължи принципно на социално равнище, тогава отиваш директно в ДГД-графата на "games as a (streaming) service". Виж няколко от видеата на Рос Скот, дето са линкнати по-горе в тази тема; той обяснява проблема достатъчно добре.

Относно точка 3, по-малко е, в следствие на не толкова добро управление на проекта
Това е заради сблъсъка на "старата гвардия" vs. "новата стража" в самата компания. Отново, яд ме е, че тогава още не пазех такива източници, но онова интервю, което прочетох преди години на бивш служител на CDProject говореше точно за тази проблематика - как ръководството, което е съставено от основателите, има една визия за бъдещето на компанията, а редовите служители, носейки техният идеализиран образ на поляците в главите си, мислят за съвсем други курсове и медотики на поведение.

Пък и да цитираш само един източник за толкова много твърдения е... не особено стабилна тактика. Достатъчно е тоя пич (дето на всичкото отгоре просто спуска някакви си туйтър постове) да бъде компроментиран по някакъв начин и цялата аргументация пропада с неговото реноме. Бих коментирал едно по едно всичките изказвания, но чувствам, че това ще е exercise in futility, така че ти решаваш на кого да вярваш. Тук се проявява моята собствена слабост, че аз съм почти изцяло интуитор вместо монитор, съответно ми е непривично да изсипвам тонове факти, за да си покрепя тезите, но... не съм дошъл да водя flame war, а само да споделя мнение. Ако сме на различни мнения, ок; такъв е живота. Въпросът е какво правим, когато житейските ни философии взаимно си пречат...

Относно точка 4(...)

Не, графиката няма нищо общо. Ако наистина се работеше в посока графика, досега щяхме да сме с фотореалистични игри, за сметка на всичко друго. Не, проблемът е много по-прост - провалът на човешката природа.
Ето един коментар, който съхраних навремето. Беше свързано с едно видео на тема game development, обаче не помня заглавието. Още едно доказателство, че аз се аргументирам по-различно от повечето хора - за мен е важна есенцията на проблема, не страничните емпирични проявления (по които изглежда хората масово се вторачват).
Както следва:
The field of game development has an absolutely huge artist to coder ratio. Talented artists from all fields are not hard to find, but talented coders? They just don't exist (largely because the pay is much better elsewhere than game development), and the way programming is taught these days really doesn't help either.

The root of that is Object Oriented Programming. It was originally developed as a way to simplify the structure of the most complex of computer programs, to make their continued development manageable by the coders of the time, but instead it has been applied to all programming from the most basic levels, as a way to reduce the level of coding skill required to actually write programs. The result is that we have a generation of University taught programmers who understand only Object Oriented Programming, but not other forms.

Object Oriented Programming is a system optimised to make up for lack of programmer ability to understand the task at hand, and one of the consequences of that is that it adds a lot of abstraction between what the code is doing, and what the actual processor and memory of the computer are doing. You simply can't optimize properly unless your code is in a form that properly represents both memory and CPU cycles. Compiler optimizations are only going to go so far.

OOP may be fine for business application programming, where you rely on quantity of coders rather than quality, and you don't really need the highest performance out of the available hardware, but in gaming you are dealing with minimum framerates, acceptable loading times, and network latency. You need to optimize for the hardware, not the coders.

In the early days of 3D multiplayer gaming, they managed this through writing in assembly language, only one step up from the raw machine code you'd find in a binary executable file, as that was the only way to milk every last drop of performance out of the available hardware. That's what allowed Quake to run fast enough to be 3D, when Doom had only simulated it, with no looking up or down, and all of the objects and creatures in the map were 2D sprites (google the name Michael Abrash, who was the assembly language coder for Quake, he wrote several books on its use for optimization). When GL and DirectX came along, they allowed code access as close as possible to the GPU hardware, but over the years both have added more abstraction and layers, relying - just like business - on improvements in hardware, to make up for diminishing coder skill.

OOP can be used for a very large part of game programming, but the simple fact is it does not make optimisation easy, should be applied only where needed, instead of using excessively deep class hierarchies, that only serve to obfuscate how programs work. While Id Software used OOP on their early games, from the source code they've released, it can be seen that they used very shallow class hierarchies.

Many game studios are realising that other programming paradigms, like Data Driven Programming, where the aim is to structure data so that it can be processed efficiently, or Entity Component Systems, which provides a structure far more applicable to the needs of games than OOP's strict hierarchies, are the way forward. Blizzard has been using ECS in Overwatch, and they claim that it has made the whole development process much simpler.

Meanwhile we have a lot of studios, with a lot of artists, and - quite obviously from their almost total failure to fix bugs or optimize - very few programmers actually capable of developing games, because their education was limited to OOP aimed at business application coding, which is supposed to be 'maintainable' by the kind of low-skill cubicle farm programmers universities churn out. And of course if a coder does have a higher level of skill than that, then they could find a much higher paying job than coding games.

Really, gaming needs programming degrees aimed at gaming, and it needs to pay the people who have them significantly more than the OOP only coders we currently have, in recognition of the higher skillset needed to work outside of the simplifications of OOP.

Fri Mar 06, 2015 11:48 pm Re: Не-културни събития Fri Mar 06, 2015 11:48 pm Re: Не-културни събития
За долните две ви каня топло. Петър Канев е двигателят на „Място за бъдеще“ и Пътуващите университети в Чипровци (за тазгодишния ще ви агитирам тепърва ;)), а Тома Белев... всички знаят кой е.

10. март (вторник) 2015, 18:30
Червена зала
Сдружение за изследователски практики представя:
Гори, биоразнообразие и устройство на територията
дебат
Какво се случва със „заменките“ на гори? - какво прави правителството за възстановяване на незаконната държавна помощ? Какво се случва с Планове за управление на природните и национални паркове и по-специално с НП Пирин? Как се движи процесът на доизграждане на НАТУРА 2000 в България?
С участието на Тома Белев (експерт устройство на територията), Стефан Аврамов (експерт Биоразнообразие и гори) и модератор Иван Бедров.
На български език.
Вход свободен
запази място

11. март (сряда) 2015, 18:00
зала Пеша Николова
Фондация “Зеленика”, Платформа “Градски наблюдател” и Образователна мрежа “Място за бъдеще” представят:
София – град на бъдещето … безмълвие. Комуникират ли гражданите със Столична община? - част 2
Какво предлагат гражданите?
Дискусия организирана от фондация “Зеленика”, Софийско гражданско сдружение-Щастливеца, Интердисциплинна образователна мрежа “Място за бъдеще” и студенти от катедра “Комуникации и информиране” на Университет по библиотекознание и информационни технологи (УниБИТ)
Очакваната втора част на дискусията цели да представи на всички заинтересовани резултатите от анализа на проблемите на комуникацията между обитателите на град София и общинските институции, според събранитие и класифицирани до сега емпирични данни от проучването. Идеята е това проучване да продължа като постоянна и ежегодна инициатива, която да дава на общинските служители и на инициативните столичани представа за проблемите, постиженията и перспективите за трудната комуникация по въпросите за качеството на градската ни среда и зараждащото се гражданско общество в най-древната европейска столица. С участието на Драгомир Константинов, Златина Станкова (фондация “Зеленика”), представители на столични граждански организации и на Столична община, граждани на София и студенти от катедра “Комуникации и информиране” на Университет по библиотекознание и информационни технологи (УниБИТ), с водещ: д-р Петър Канев (СГС-Щастливеца, УниБИТ).
Водещ: д-р Петър Канев (СГС-Щастливеца, УниБИТ)
На български език.
Вход свободен
прочети повече
запази място

Fri Apr 16, 2021 2:33 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Fri Apr 16, 2021 2:33 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Здравейте, другари!

За 25 април, неделя , подготвяме раззеленяващ книжен празник с благотворителен уклон ;). Навръх Цветница от 15 ч. в клуб за настолни игри „Абордаж“ на ул. Веслец 22 https://abordage.bg ще си припомним „Зелени разкази (ама наистина)“ на Човешката библиотека https://choveshkata.net/blog/?page_id=5447, ще чуем аудиозапис на авокадо и накрая ще се отдадем на засаждане на малки стайни растения , които всеки може да си отнесе вкъщи и да им се радва! ;)
ВАЖНО: запазете своето място с писмо до poslednorog-въ-gmail и не се помайвайте.

По ваш избор и преценка ще можете да оставите лепта за растенията – средствата ще бъдат дарени за опазване на дивата природа http://fwff.org/BG. Хващаме вълната от благотворителни събития в „Абордаж“ в полза на лешоядите в България:
- лекция за лешоядите с д-р Атанас Грозданов на 21 април от 19 ч. https://www.eventbrite.com/e/146181230997
- книжни изкушения с вдъхновителите Trouble Bakers ^_^ http://troublebakers.eu – разпродажба на книги на 24 и 25 април от 11 до 15 ч. непосредствено преди нашето събитие.

Всичко това правим в чест на Деня на Земята, защото е важно всеки ден неуморно и систематично да подпомагаме добруването и разцвета на природата и нейните многолики обитатели по разнообразни и находчиви начини!

Ще имате възможност да си купите нашите Зелени разкази на хартия. Имаме и електронно издание, което се разпространява свободно и без защити, можете по всяко време да си го поръчате на poslednorog-въ-gmail.

Очакваме ви с нетърпение в дома и духа на живата медовина!

Ако метеорологичните условия позволяват, домашната градинарска работилница ще се проведе на тротоара пред „Абордаж“, но преди това ще четем вътре при ограничен брой мечета заради противоепидемичните мерки.
Растенията също са краен брой ;), но са доста, непретенциозни и очакват своите нови приятели!

В понеделник ще публикуваме обявление в блога на ЧоБи, което да споделяте на воля по-официално.

Заповядайте! [/color]

Fri Mar 04, 2022 8:25 pm Re: Медитация в думи Fri Mar 04, 2022 8:25 pm Re: Медитация в думи
Моля споделяното от мен да не се използва срещу мен по никакъв начин. Благодаря. Разнообразието от начини невинаги можете да си го представите.

Снощи сънувах невиждани неща, които въображението ми няма как да роди. Yet it did.

***
Пътувах с близки и познати хора през непознати африкански земи. Бяхме в нещо като влаков автобус. На релси май беше. На един раззеленен не много стръмен бряг (изобщо не беше стръмен) композицията като минаваше, знаех, че по някаква причина трябва да хвърля една торба от багажа си и после да сляза да я взема не от стръмното – на нивото на трасето. Метнах торбата, слязох, не се пребих, ама понеже не скочих веднага след торбата, трябваше да се връщам да я догонвам. Тръгнах назад уж по същия път, макар и да нямаше релси, ама нещо не се получаваше. Повърхността на хоризонталния склон беше странно податлива – не като водорасли под пясък на брега, ами се ронеше на обли парченца като кората на обгорена кожа. Не че правех нещо нередно, просто се ронеше при допир и беше меко. Не беше за вървене там. 'Ми нямаше я бялата торба с белите пластмаси. Не беше проблем да остана без нея, но тя беше моя; мястото ѝ не беше сред природата, не принадлежеше там по никакъв начин; не беше биоразградима; моя си беше, мястото ѝ беше с мен. Пътуваш си с нещо и няма к'во да го ръсиш наляво-надясно. Все пак това не е коритото на Велека.
Стигнах до долу, гледам нагоре – стръмно, пък склонът се рони на кафеви „сълзи“, скупчени отдолу. 'Ми добре – ше си сЕдим без торбата, пък някой ден, ако е речено, ще стигне до мен.

Пак си бях в транспорта и минавахме през други равни земи вече. Имаше си негри и всичко, но слънце не се виждаше – все едно постоянно имаше пясъчна буря – суха мъгла. Виждах жилищата на хората, дребни и едри сгради, дори палмите бяха сухи, и изсъхнала царевична шума. Всичко беше сухо. Имаше и височък блок с бая едри отразителни непрозирни прозорци заради слънцето, с типичната пъстра повърхност за такъв тип стъкло. Вътре дали живееше някой – no idea. Не си личеше дали е офисна сграда, или хотел. Не знаех, че по тези земи обичат да строят неща с толкова много стъкло. Някак не ми се връзва – пясък + стъкло.

После бях над една населена пропаст – навсякъде имаше пъстро разпределени хора по цялото ѝ вертикално протежение и на другия бряг, на двата бряга, повече на отсамния. Между двата бряга минаваше съвсем проходим дървен мост, ама малко тесничък – има-няма две педи, без парапет, несвързан с бреговете. Мостът не беше греда, макар и да представляваше точно това - покривът на нещо като огромна тясна етажерка. Не за книги – надолу имаше хора, разпределени по етажите. Там си пребиваваха. Минах го веднъж, щото това нещо се минава толкова пъти, колкото е необходимо – път е. No problem. Или видях как някой го минава, или и двете. Ама се наложи да го мина втори път и положението не сработи, защото ми се зави свят. Нямах твърде много багаж, който да ме накланя настрани (веднъж торбите да не пречат), но раницата май беше едричка и някак дърпаше надолу. Всеки момент щях да падна, не знаех абсолютно нищо какво да направя, за да остана горе и да не съборя тия под мене, щото ако си най-отгоре на толкова висока, но тясна етажерка, тя се залюлява и сигурно пада. Само че вече ми беше зле и не можех да мръдна. Ни да седна – нямах идея как да стигна до сядането, ни да продължа – изключено! (Не се минаваше със странично седене, нито като на Кончето, не че съм била на Кончето, но съм чувала.) Ни да се задържа отгоре и да спре да се накланя. Пробвах да се върна на брега, няколко стъпки уж успях да направя, но съвсем да се върна назад беше невъзможно.

Краят не ми е известен. В сън никога не съм умирала, не се случи и сега. 'Ма ми беше жал за хората отдолу, де. Тоя директно под мен си подаваше главата и поглеждаше нагоре. Нали ме е страх да (не) умра сама, ама не искам и други да умират с мене. А и защо изобщо да се умира от един мост, който просто е за минаване.

Tue Nov 02, 2021 7:38 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“ Tue Nov 02, 2021 7:38 pm Re: Конкурс „Изгревът на следващото“
И от мен един:
Анонс в конкурсния дайджест на „Отвъд кориците“
Той е доста популярен в определени среди, та дано изпадне нещо.

Thu Dec 02, 2021 11:43 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Thu Dec 02, 2021 11:43 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Triumpha пита за препоръки на всякакви видове изкуство, представящи изкуствения интелект убедително.

На прима виста моите:

Игри

... Няма?

Филми

Moon

Сериали

I'm Not a Robot

Книги

Metaplanetary

... Признавам, че съм в шок колко ми е малък списъкът. Хвърляйте сега и вие, аз ще мисля още.

(Но имайте предвид, че аз съм свръхкритичен към това, което ни пробутват за ИИ в повечето художествени истории. И мога да разкоствам с часове масата заглавия, за които вероятно ще се сетите вие. Даже слюнка ще хвърчи на моменти... толкова се вживявам в тая тема.

Интересно защо... Хммм.)