choveshkata.net

Sun Jan 27, 2013 1:52 pm Re: Наши текстове Sun Jan 27, 2013 1:52 pm Re: Наши текстове
Духът на камъка

Заизмъква се бавно под тихите плочи денят
-топла нежност, изпълнила въздуха с древни въздишки.
Като ласкав, обвит във сапфири опиващ топаз,
по протрития бляскавосин порцелан над липите.

Опустял е градът след най-дългия танц на нощта.
Само долу, край пътя, все още унило приглася
шайка скитници с дрипави дрехи от вятър и прах.
И мътилката някаква кърпена песен донася.

По примрялата жълта трева се прокрадва душа
и пристъпя така, с неоформена още усмивка,
по напукан, изсечен от мрамор пиедестал,
красота на скала скрила в хладните си извивки.

Няма никой от живите, само руини и пръст.
И градина от каменни хора, без цвят и без име.
И богиня с почти оживяла от взиране плът,
както онзи творец обеща ѝ преди да замине.

Тя сега е застинала в някакъв каменен валс.
И полите на робата леко са се извили.
Срещу празния свод. Уловила в ръка тишина.
Срещу сиви останки от бог, разпилян сред тревите...

Tue May 01, 2018 6:50 pm Re: Любимите компютърни игри Tue May 01, 2018 6:50 pm Re: Любимите компютърни игри
Hand of Fate 2 много ми беше привлякла вниманието при излизането си, особено след единицата. За (мое) съжаление, проектът според мен все още е на твърде концептуално ниво, с недостатъчно дълбочина на отделните елементи. (Което ми напомня за SpellForce поредицата - същият чутовен потенциал, ама уви... Ех, младост, младост.)

Ако бях "новак" в гейминга, със сигурност щях да я разцъкам, обаче вече съм твърде закостенял във вкусовете си, за да отделя времето. Youtube to the rescue it is, I guess.

За Ace Attorney поредицата мога да кажа само хубави неща, макар да съм играл само оригиналът и половината от Trials and Tribulations (тройката). За съжаление, Nintendo DS-ът ми е опиратчена втора цедка и сейвовете бачкаха само между чаптърите (въъх!), затова не ми остана воля да продължа. (А кинти за оригинално/ново/по-хубаво устройство ня'...)

Та', не знам колко може да стигне тази висока летва предложената от теб алтернатива, но исках да каже, че доста трудно ще стигна до нея, предвид че все още ме чакат 200 (300? Повече?) часа в backlog-а за останалите игри от Attorney-то...

Пък и всъщност , ако си взема ново Нинтендо (което 100% ще е 3DS), ще се нахвърля настървено пак да играя Pokemon Mystery Dungeon (супер е!), което са още 300+ часа...
(А после ще взема да гледам още един-два сезона от анимето, защото покемони!)
(А после каскадната асоциация ще продължи по-нататък)
(А после още по-нататък... well, you get it.)

Wed Feb 06, 2013 1:02 am Re: Културни събития Wed Feb 06, 2013 1:02 am Re: Културни събития
Писах на сподвижените, защото е спешно.
Филмът "Синият тигър" в събота - 9. фев., 14:30, 90 мин., 5 лв. - Евро-български културен център
http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=75229
http://modrytygr.ceskatelevize.cz/cs/ho ... s/homepage

Wed Jun 06, 2018 8:49 pm Re: Любимите компютърни игри Wed Jun 06, 2018 8:49 pm Re: Любимите компютърни игри
Creative Accounting: The Sub-Subgenre of Survival Strategy

Пускам това видео тук, защото "хвалят" Surviving Mars в него - а някои на този форум се интересуват от това. (Нали?)


А относно причините три дни да чета форума на RPG Codex: Avellone (който май се самопроизнася „Авълоуни“, заради предполагаемо италианските си корени) разказва най-различни подробности за начините, по които работят (или не работят) екипите в RPG индустрията. Или за дизайнерските решения в игрите, в които е участвал той. Мисля, че от неговите постове научих повече за скритите чарколяци, отколкото от която и да е книга на лавицата ми в Goodreads .

Кои екипи? Авелон е имал главно участие, доколкото знам, само в две студия - Black Isle и Obsidian. Това, което може да разкаже, сигурно е интересна информация от типа "от кухнята", но по никакъв начин не може да се приеме за цялостен поглед върху RPG гейм индустрията. По-скоро 1/3. Другите третини, съответно, принадлежат на Добрите доктори (Bioware), CD Project Red и Bethesda, които си поделят една третина, а последната третина се разпределя между всички останали (западни) студия, правили някога RPG/RPG-hybrid.

Sat Mar 02, 2013 5:44 pm Re: Развитие на Човешката библиотека Sat Mar 02, 2013 5:44 pm Re: Развитие на Човешката библиотека
Аз по скоро съм за задаване на всеки по една малка задачка. Който си я изпълни в срок има право да гласува, който не... ми няма право да гласува.
Твърдо против . Задачките може да си ги измисли всеки – или просто да се „прикачи“ към някоя от тия, дето ви ги мисля постоянно. :)

Втория вариант донякъде го приложихме през декември (когато си осъвременихме страницата с длъжностите в блога).

Изкушавам се да ви призная какво случих на онези, които не отговориха нищо на питането... но ми е по-хубаво сами да си го открият. ;) Все пак, ако някой пита: в момента се намираме в ЧоБи, версия 3,5.

Това с автоматичното вкарване в Ядрото няма да стане. Най-горчив опит: вкарването на Дени „насила“. :(

В момента например изчаквам Хриси да прецени дали иска да бъде в Ядрото. Убеден съм, че каквото и да е насилие спрямо нея ще доведе до обратен ефект.

(Але, няма да е лошо да откриеш време за опознаване на новите Чобити. Има какво да се научи от тях. ;))

Доколко се припокриват Ядро и Сподвижници като брой задачи – не мога да преценя. Така или иначе, припомнете си дефиницията на група „Сподвижници“ . Ще е зле, ако Сподвижниците получават неща, които не са им в дефиницията. Има ли такива случаи напоследък?

Thu Mar 14, 2013 11:42 pm Re: Тема за коректори Thu Mar 14, 2013 11:42 pm Re: Тема за коректори
Въпрос по това:

Елина, здравейте!

Хартиените бройки на „Тринайсетте цвята...“ – заради безкрайно малкия тираж :/ – струват по 15 лева едната, плюс евентуалните ни Куриерски разходи (3 до 6 лева), ако ви ги доставим на място или ви ги пратим по пощата. Склонни ли сте на такава цена?

Според новия речник учтивите форми не се ли водят по правилото, че ако думата (глаголът) завършва на "л", се добавя едно "и", а във всички останали случаи окончанието се съгласува с рода на подлога?

Тоест, не би ли трябвало да бъде: Склонна ли сте на такава цена?

Или, това правило е изменено вече? На нас поне така са ни го обяснявали в училище.

Сещам се и за един пример, който не знам как се вписва в това, което написах току-що, но все пак го чушвам ей тук:

Господине, Вие пишете ли добре?
и
Господине, (Вие) писали ли сте добре?
и
Господине, (Вие) писахте ли добре?

Wed Sep 05, 2018 7:54 am Re: Любимите компютърни игри Wed Sep 05, 2018 7:54 am Re: Любимите компютърни игри
Tobias Cornwall tells his story:

Part 1: A Mostly Unfortunate But Inspiring Childhood
Part 2: A Period of Naive Vibrancy
Part 3: My First Games

(TBC?)

Wed Nov 07, 2012 4:48 am Re: Клуб "Светлини сред сенките" Wed Nov 07, 2012 4:48 am Re: Клуб "Светлини сред сенките"
По-скоро ще помогне, ако имаме повече постове с интересна информация. Я някой линк към трейлър, я нещо за кампанията с минисериала...

Fri Oct 05, 2018 4:33 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Oct 05, 2018 4:33 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
НЗ дали е онтопик, ама ми се ще да не бях чел (почти до края) 'Всичкия блясък на злото'. Мисълта за семейния канибализъм е колкото неприятна, толкова и натрапчива, и колкото и да са положителни книгите след тази в поредицата, няма да изличат тази мисъл в негативно настроената ми глава. :/

Fri Apr 12, 2013 12:54 am Re: Дивна Fri Apr 12, 2013 12:54 am Re: Дивна
Отзив от Martix във форума на Shadowdance

Всяка секунда живот уврежда непоправимо вашето здраве!
-надпис в мегаклуба на трошачите.

Дивна е написана преди продължението на Монетата, и по мое мнение много по-добра от него във всяко отношение. Около светлинките се шумеше в началото. После реших, че ще са чудо за три дни, но те упорито продължават да пишат. Това уважавам в тях. Имат мечти и упорството да се борят за тях. А както пишат в настоящата книга - Всеки човек е длъжник на мечтите си. . И стигаме до тук. Досега не бях възхитен от творчеството на светлинките, но само досега.
Дивна е нещо различно. Докато досегашните романи на светлинките бяха по-скоро упражнения по писане, без някаква добра идея, спояваща ги, Дивна е нещо много по-завършено, и най-важното - обмислено.
Започваме със сюжета . В близкото бъдеще Земята е унищожена от неименуван катаклизъм. Единственият спомен от нея са двата астероида - Ромео и Жулиета, останки от колапсиралата Луна, но обречени от орбитите си на сблъсък някъде в неуточненото бъдеще. Оцелелите хора живеят на станции, пръснати из Слънчевата система. И това не е само един пълнеж за увода. Катаклизмът е променил човечеството, така, както не бях очаквал, че светлинките ще успеят да опишат убедително. Е, успели са. Най-добре мога да опиша бъдещето в Дивна със следния цитат от книгата:
Ако не се внедрим в системата, тя ще ни изплюе! На четиринайсет сме. Време е да пораснеш, Дивна.
Да, това е поредната метафора за нашето днес. В бъдещето децата влизат в Академията на 14, а всеки пълнолетен възрастен е и полицай. Дивна и приятелите й трябва да се оправят с живота си в Академията, балансирайки уроците при Снейп с приключенията в Лигата на Дъмбълдор. А един Координатор се опитва да наложи пълен контрол, но не защото е зъл, а защото мисли на-доброто на човечеството. Няма да разказвам нататък, само ще кажа, че сюжетът не е най-силната страна на романа, запазена марка на светлинките :lol:
Силната страна е в героите . Имам едно подозрение. Вместо да измислят реалистични герои, светлинките са взели себе си и съучениците си и са ги преписали в Дивна. Не съм сигурен дори за себе си дали това е плюс или минус за романа. Но е факт. Героите са реалистични до степен да си ги представям в училище(е, вече не съм ученик, но достатъчно отскоро). Всички до един са правилните тийнейджъри. И не правилни защото ме кефят. Правилни, защото тийнейджърите са такива и разсъждават така. Дивна(защо най-досадните герои винаги имат най-много странично време), емоционалната тийнейджърка, която си мисли, че разбира как стоят нещата и много обича да философства или поне да пуска философски one liner-и. Питър, загадъчния талантлив и добър тийн, който си мисли, че разбира как стоят нещата и много обича да философства или поне да пуска философски one liner-и. Марти, вечния център на купона, който прикрива вътрешния си мир с маска, и който ---||---. Сташек, братът на Дивна, който зубри до главоболие и все повече се озлобява срещу сестра си(браво, мой човек), незнам, може би защото тя го играе Хари Потър, никакво учене и ядосва възможно най-много зли-гадни-бяхСиУчилПък!!!! учители на квадратен метър на учебен час. Има и много други герои, някои дори интересни, но няма да задълбавам, прочетете си ги сами. :D Възрастните бяха може би, малко по-разбиращи мисленето на децата си отколкото е нормално, но можем да го препишем на променената психика в бъдещето(или, но това не сте го чули от мен, на възрастта на авторите.).
Атмосфера - пречупена през призмата на Дивна, т.е. силно емоционална. Все пак ми хареса достатъчно, че да ви я хваля.
Език и писане - много на място. Нищо специално, но нямаше никакви сериозни издънки, освен много редките грешки, които хванах на две-три места. Трошачите използват свой сланг - уличен език, достатъчно често, че да се направи пойнтът, че са се развили по-различен начин от учените академици, но не толкова изпълнен с измислени думички, че да пречи на четенето.
Черно на бяло - Корицата, всъщност, ми хареса, въпреки злеташкия шрифт и нулевата обработка. Илюстрациите са два вида. Хубави(няколко ми харесаха достатъчно, за да оправдавам поставянето им в книгата) и ... не хубави(лица, spooky взиращи се в очите ти). Най-големия фал оставям за последно. В моето издание, което си взех от Панаира на книгата, десет страници бяха съсипани от печатащата машина(напечатани са две различни страници идна върху друга) и нечетими. Едва ли съм пропуснал нещо, което да ми смени мнението кардинално, но е проблем.
+Интересни и пълнокръвни герои.
+Интересен и реалистичен свят
+Доста дребни добри идейки, пръснати из нея
+Имаше и малко нелош екшън.
+Напечатана е на рециклирана хартия - тематично се връзва с водещата тема в романа.
+Continuity има и много му се радвам.
?Пълна с интересни one liner-и. За мен са плюс, но някой може да не си пада по псевдофилософия.
?Героита са откраднати от училище СОУ "Insert Name Here".
-Отново си личи възрастта на авторите, но този път е feature, а не bug.
-Сюжетът не е нищо особено.
-Точно, когато един непознат герой помогна на един познат(оправдавайки тази си постъпка с услуга, която ще поиска от познатия в бъдеще) реших, че историята ще се поусложни в продължението. Достави ми се лека доза разочарование, когато този непознат герой беше убит след две страници.
-Следва Продължение...

Крайна оценка 7/10
Ако изобщо имате някакъв интерес към светлинките, точно това е книгата, която трябва да прочетете.

Tue Oct 23, 2018 8:06 pm Re: Не-културни събития Tue Oct 23, 2018 8:06 pm Re: Не-културни събития
27 окт., 11 ч. до 28 окт., 19:30 ч.
Благотворителен базар за спасени животни (кучета)

кв. Редута, ул. Попова шапка 44а

Оглеждайте се за надпис "Бутик Miss Gold".
Всички те имат ежедневни разходи за храна, както и нужда от лекарства, ваксини, обезпаразитяващи, което е непосилен разход
Още не знам дали ще мога да осигуря авокади и други неща за продаване.

https://www.facebook.com/darijivot

Mon Apr 01, 2013 6:38 pm Re: Труд и творчество Mon Apr 01, 2013 6:38 pm Re: Труд и творчество
Ще изяде ли мишката книгата?

Тема: в заглавието
Краен срок: 1 април 2013 г., 12:00 на обед
Резултати: ---
Възраст: ---
Вид творба: мини-есе
Изисквания: до 1000 знака
Награди: книга (неизядена :D)
Повече: http://blog.booktraffic.bg/archives/643

Резултатите: http://blog.booktraffic.bg/archives/668

Mon Dec 03, 2018 5:44 am Re: Любимите компютърни игри Mon Dec 03, 2018 5:44 am Re: Любимите компютърни игри
Велко, само да те светна, че Кал отдавна левитира в hyper-lofty стратата на "лилавите" сюжети и проза, без да му пука много-много за неща като функционалност и базова разбираемост на тема компютърни игри, пък дори и по отношение на неинтерактивна медия като книги и филми/сериали.

Според личните ми наблюдения, Кал дотолкова не разбира какво прави една компютърна/видео игра ИГРА, колко и Наско не ги разбира - само че в диаметрално противоположната посока; ако за Наско игрите са "мозъко-убиващи времегубки", то за Кал са "светоразтърсващи MUH GREAT сюжетно-разказвателни инструменти с добавена интеракция ™ " и ако дадено заглавие не му отговаря на този критерии то тогава "не предлага нищо интерсно и оригинално".

smh

Следващия път чети Стийм ревютата (със съотвеното ниво на comprehension и контекстуално тълкуване, разбира се), вместо да търсиш съвети по този форум за кое се пада читаво заглавие за игра.

Mon Jul 14, 2014 11:14 am Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Mon Jul 14, 2014 11:14 am Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Ели разбирам ти опасенията, но имам два въпроса:
1. Мислиш ли, че sci-fi по някакъв начин са манипулирали въпросите или просто те притеснява властта, която имат за гласуването и евентуална подмяна на вота на някое бъдещо гласуване?
2. Ако към sci-fi участват и хора от ЧоБи, Иван Ефремов, книги-игри, Цитаделата, Шедоуденс и т.н... това би ли го приела като решение или ще предпочетеш да няма никакви номинации на хора от тези среди?

Без да познавам хората от sci-fi оценям труда им и не вярвам да са манипулирали по никакъв начин резултатите. Освен това ако правилно съм разбрал Кал е бил част от "журито" и е имало човек също от Цитаделата. При това положение етично ли е да имаме номинация на Ники Теллалов (писател тясно свързан с ЧоБи)?

Аз продължавам да си мисля, че това е начинът и за следващи години, като ако могат да се привлекат членове на различни неформални фендъм групички за по-голям контрол би било перфектно. Рискът ми се вижда много по-малък спрямо това почти неизвестен автор да получи над хиляда гласа (както се е случвало в миналото).

Sun Jul 13, 2014 9:00 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Jul 13, 2014 9:00 pm Re: Цитатите, които ни създадоха

Spoiler

Преместих в тази тема – „сериозната“. Онази е за разсмиващи цитати.

Wed Jun 03, 2015 10:42 am Re: Общи редакторски препоръки Wed Jun 03, 2015 10:42 am Re: Общи редакторски препоръки
On giving human-like motivation to your villains:

Even if you don't write complete scenes [from their perspective], you can add some deeper
motivation in a dialogue with them. I've become increasingly enamored
by "villains" who spill out the mindblowing truth along with their
guts--when it's too late to stop the killing blow or the bleeding. (I
blame Gainax. :D)

Sun Jul 13, 2014 4:45 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Sun Jul 13, 2014 4:45 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Здравейте, приятели!
Благодарение на Кал успях да се регна във форума, за което му благодаря - малко тъпичък съм и не се оправих с регистрацията :oops:
Няколко думи за наградите. Според мен организацията беше много добра. Аз дълги години не съм имал желание да участвам в "Еврокон", но когато видях, че scifi.bg са домакини на гласуването се реших и не съжалявам. В нито един момент не съм почувствал, че има некоректна игра при броенето на гласувалите, а при желание на организаторите има начини това да се постигне - веднъж, като не се зачетат гласовете от нашия бъгав форум, втори път, когато се активират приятели при излизане на временните резултати. Фактът, че не се случи нищо такова ме кара да аплодирам организацията. Нещо повече, през цялото време получавах само подкрепа и разбиране.
Що се отнася до избирателната активност. Според мен 250 души гласували е реално за такава анкета, даже много добро. Все пак в България няма толкова много читатели и би било странно да има много висока избирателна активност. Освен това наистина други анкети са показвали нуждата от потвърждаване през профил за даден глас. Наистина двама души от екипа на сайта се объркаха и не можаха да гласуват, но и те смятат, че е по-добре да има контрол над ставащото. Виждали сме активността в конкурси за разкази, които са все едно влизащ общински съветник в Несебър. По-добре да изгубиш десетина гласа от хора, които са се объркали (а те не са и толкова, тъй като наши фенове специално ми писаха за да благодарят за това, че организаторите са ги потърсили за потвърждение на гласа им), отколкото да ги вземеш, но те да са безсмислени, тъй като някой е генерирал хиляда гласа с програма или се е обадил на бащата, внучето и кучето да гласуват за него без изобщо да са чували какво е това фантастика.
Като цяло според мен се получи много добро гласуване, което позволи на ФЕНОВЕТЕ да гласуват, което е важното в такива моменти, за това благодарности на ЧоБи и SciFi.BG.

Wed Jan 22, 2014 2:20 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Jan 22, 2014 2:20 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Добре, че са курсовете в университета. Кога иначе бих седнал да пиша отзиви като долния...

Заглавието „Сърцето на Запада“ чудесно обобщава тематичния сборник с разкази на О. Хенри. Тези деветнадесет истории надзъртат в емоциите, които оцветяват живота на пионерите от американския Запад – а понякога изтъкават и самия вътък, който сплита в едно деянията им, и героичните, и раждащите смеха ни.

Кралица на тези емоции без съмнение е любовта. В американския Див запад тя, както всичко останало, често трябва да се извоюва. Със състезание по галантност, в което доскоро неразделни приятели сега седят от двете страни на една жена и се съревновават за чувствата ѝ, всеки по начина, който смята за по-удачен, но без да се възползва нечестно от отсъствието на другия (честта е важна съставка от тогавашния живот – дори неминуемите измами, които изобилстват във всяка територия, граничеща със закона, се подчиняват на неписани правила). Или като подложим любимата на изпитание, което ще ѝ разкрие истинските измерения на глада, за да я направи по-съпричастна към проблемите на мъжкия апетит, да я накара да спре да възприема мъжете като двуноги преживни и да отвори сърцето си към тях. Понякога любовта дори убива, водена от ревнивата ръка на предадения мексикански кабалеро, който подмамва съперника си да погуби общата им любима... достатъчно голямо е сърцето на Запада, има място и за жестокост в него. А понякога тя просто присъства като символ: женската красота и нежност, въплътени в единствената пътничка в скован от снеговете дилижанс, разпалват петимата мъже около нея да разказват истории, с които да налучкат пътя си към женското сърце.

Разбира се, в собственото си сърце О. Хенри си остава шегобиец. Той не пропуска шанса да ни изненада и да изтръгне смеха ни. В историята с петимата сладкодумци, девойката, която трябва да определи най-изкусния разказвач, така и не дочаква свършека на съревнованието. Ухажорите ѝ, веднъж изтръгнали се от омаята на историите, откриват, че журито им междувременно е заспало... след като е изяло приза за победителя. Навярно Западът не би могъл да се справи без хумор. При толкова опасности и с такива разстояния, при които вестите са рядкост, всяка разсмиващата история е толкова нужна благодат, колкото питиетата и храната. О. Хенри е сред истинските майстори на смеха. Неочаквани обрати, изненадващи, но правдиви наблюдения за хората и делата им, изказвания в най-висок регистър, изникващи на места, където надали бихме ги търсили (само си представете двама каубои, говорещи като възпитаници на университети от Бръшляновата лига), игри на думи и препратки към античността и класиката... няма оръжие, което да засече в ръцете на опитния стрелец. (Удивих се да науча, че във върховите си години авторът е писал по един разказ на седмица – и се натъжих, като разбрах какво е коствало това на здравето и психиката му.)

Не по-малко всепроникващи и всенапояващи от смеха са ерудицията на писателя и наситеността на стила. Имах късмета да попадна на издание с анотации и навярно само по тази причина не се залутах безвъзвратно сред разните видове кактуси, коне и кулинарни шедьоври, които шестват из разказите. О. Хенри пише в епохата на американския реализъм (макар и да е от подкачащия тип реалисти) и от пейзажите на големите западни прерии и порядките в малките западни градчета, които ни поднася, лъха достоверност и лично познанство – иначе казано, ерудиция в резултат на житейски опит. (Разбрах, че авторът си е позволявал своеволия само с географията, премествайки някой брод или река с петдесетина километра.) Когато разглеждам шарената му биография, мога да си представя как е натрупал впечатленията, за да обрисува фино и убедително толкова много места и типажи. Трудно ми е обаче да си представя как е натрупал речниковия си запас. На всяка страница ме причакваше поне по една дума, от която да се почесваме и аз, и речниците ми – всичките хартиени и електронни версии, които ми се намираха под ръка. Вижте само този пасаж и се опитайте да си го представите на български:

And the days, with Sundays at their head, formed into hebdomadal squads; and the weeks, captained by the full moon, closed ranks into menstrual companies crying "Tempus fugit" on their banners...

Същият този образен, свръхсбит стил ме прехласна и замая неведнъж. На някои места щрихите му са толкова ярки, неочаквани и гъсто сложени, че световъртежът става почти физически, усилието да сместиш във въображението си всеки детайл – почти неистово. (Започвам да разбирам на чии рамене са стъпвали моите любими Бийгъл и Стърджън...)

Характеризацията на героите чрез речта им е другата смайваща способност на О. Хенри. Обикновено едно изречение ми бе достатъчно да разбера кой точно герой говори. Заемки от испанския и мексиканския, учена, псевдоучена и простонародна лексика, фонетичните чудатости на акцента... палитрата за речево охарактеризиране изглежда неизчерпаема.

Това ми беше втората среща с О. Хенри и първата с блясъка му в оригинал. Благодарен съм ѝ. Тя ми напомни къде мога да намеря още извори на смеха, ако мракът стане непоносим.

(Имам и един за „Портретът на Дориан Грей“, ама нещо не ме кефи.)

Mon Aug 05, 2013 11:30 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ] Mon Aug 05, 2013 11:30 pm Re: Аз срещу Той [ДИСКУСИЯ]
Понеже не знам кога ще ми дойде време-вдъхновение за тук, мятам бомбата и забягвам.

(Особено интересни са ми „редките“ употреби – например „аз, всезнаещият“, какъвто става на моменти протагонистът в „Реквием за Хомо сапиенс“. Поставят под въпрос всичко, което наричаме „ограничения“; на фокус – останалото: безграничността ни. ;))

Wed Mar 27, 2019 5:12 pm Re: Раздумки на редактори Wed Mar 27, 2019 5:12 pm Re: Раздумки на редактори
Основни грешки при работа с редактор

Пътят на книгата | Иван Богданов

Редакторът е задължителна част от процеса на издаване на книга. Дори и да сте опитен автор, външният поглед на емоционално необвързан с книгата човек има голямо значение. В зависимост от това колко сте добър, редакторът ще има различно количест­во работа.

Има голяма неяснота сред авторите какво точно прави редакторът и какво да очакват от него. Това създава множество проблеми, разминавания в очакванията и най-вече взаимни обвинения за несвършена работа.
Затова ще се постарая да опиша няколко от най-често срещаните грешки при работа с редактор.

1. Редакторът не е коректор.

Въпреки, че в процеса на работа се оправят голяма част от граматичните грешки в текста, основната задача на редактора не е корекцията на грешки. Затова е абсолютно неправилна нагласата – „Искам редактор, но една буква да не ми е пипнал, там да оправи най-много запетайките!".


2. Редакторът не е цензор.

Никой няма право да внася на своя глава поправки в текста Ви (изключая поправките на правописа). Това беше практика в не толкова отдавна отминалия соц, когато ти си даваш произведението за публикуване, а накрая само името ти е останало непроменено. Това, за жалост, продължават да го практикуват много хора, получили образованието си по онова време.

Редакторът има за задача да покаже къде има проблеми в текста, да предложи вариант за отстраняването, но задачата да промени текста е единствено на автора. Дори и да е очевадно, че вариантът предложен от редактора е по-добър, крайното решение принадлежи на автора.


3. Редакторът не е съавтор.

Честа грешка, започнала да се превръща все по-често в правило, е да се хвърли текста на редактора с думите – „Аз тук написах нещо, ти го оправи да стане бестселър!".
Съществува такава ниша на съавтори, които помагат (обикновено на големи имена) да напишат своите, най-често автобиографични, книги. Но това няма нищо общо с редакторската работа върху един готов текст.


4. Редакторът не е учител.

Често при редакцията на един текст се установяват липса на основни литературни и психологически знания на автора. И въпреки че усвояването им е важно за правилното развитие на текста, не е работа на редактора да Ви обучава в писането на диалог, развитието на герои и прочие, и прочие. За целта съществуват множество книги и курсове по творческо писане. Не можете да очаквате за стойността на един редакторски хонорар да получите пълен курс на обучение.
5. Редакторът не пише предговори.

Това е поредната останала от соцвремето практика. Затова голяма част от авторите искат „известно име" за редактор, очаквайки той да напише сериозен предговор на книгата и „да Ви отвори широко литературните врати". Да, това се прави, но само когато текстът е на достатъчно високо ниво. Не можете да искате например Евтим Евтимов за редактор, а да пишете в някакъв „модерен" вариант на свободен стих, неспазвайки нито рима, нито ритъм. Надали име от такъв ранг би се захванало да работи с Вас върху подобен текст, независимо от хонорара.


6. Редакторът не пише анализи (рецензии).
Много от авторите очакват да получат от редактора, освен всичко останало, и един подробен анализ на книгата си, с посочени плюсове, минуси, най-често допускани грешки и прочие, и прочие. Това принципно се предлага, но не е част от редакторския процес и е скъпа услуга, тъй като изисква много време и труд.
В тоя смисъл и не очаквайте, че ако разпратите книгата си на десетина известни имена, те веднага ще седнат и ще направят задълбочен анализ на текста Ви. Че е скъп и времеемък процес, вече пояснихме. Но подобен анализ изисква и отделяне на съответното време от страна на авторите, размишлявайки върху написаното, а не само махвайки с ръка – „тия нищо не разбират".


Какво всъщност прави редакторът?

Редакторът получава от вас готов текст, прочита го като първи, неангажиран емоционално със съдържанието му, читател, показва Ви слабите му места, предлага преработка на текста тук и там, поправя разбъркания словоред и работи заедно с Вас, докато текстът придобие вид, който удовлетворява и двама ви.

Принципно, можем да изберем и редактор, който не е на щат в издателството, с което смятаме да работим. Във всички случаи обаче, не избирайте човек, който Ви е близък познат. Той, освен че вероятно ще има емоционална връзка с написаното (малко автори успяват да не вградят собствени преживявания в текста), вероятно няма да е достатъчно строг, притеснявайки се да не Ви обиди.


2015-07-11
От тук: http://www.bukvite.bg/colon.php?id=931

Fri Oct 04, 2013 11:12 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Oct 04, 2013 11:12 pm Re: За Филмите и Хората...
Тук е добре да се сподели една панорама, която тече и предлага добри филми от 10 до 17 октомври (отделно и в културните ще я дам). Тук копирам само описание за ориентация какво може да се очаква.
Програма на Sofia Biting Docs


Фестивалните начинания цъфтят необезпокоявани дори сред килима от мъртви есенни листа, предлагайки своите любопитни програми. Първото издание на Sofia Biting Docs не прави изключение със своите 18 документални филмови заглавия, които ще видим между 10 и 17 октомври в Euro Cinema, Дом на киното, Червената къща, а спорадично и в Maze и Roca.


Мера според мера
Кино – всякакво, жанрове – безчет, но нишата на документалистиката заслужава особено внимание и почит. Нейно изконно призвание е да докосва нежни струни, да провокира, анализира, а в някои случаи дори да предлага решения на проблеми. Болезнени теми разнищва и Sofia Biting Docs, поредното симпатично отроче на любезните домакини от Pozor, само че без претенциите да решава, да бъде инстанция. Негов (фестивален) приоритет е посочването на гледни точки и разкриването на хоризонти. В обсега на програмата му попадат неудобни и донякъде хапливи въпроси като тези за човешките права, опазването на околната среда и усилията за оптимизиране на екологичното равновесие, мястото на бежанците сред българското население, интеграцията на малцинствата или правото на избор при алтернативни начини на живот. Банални и преекспонирани на пръв поглед, при по-глъбинен прочит тези теми се оказват доста важни. Ето защо, паралелно с кино прожекциите, организаторите ни приканват да вземем участие в няколко дискусии и лекции (заповядайте в Червената къща), неразделна част от фестивала.

Вдигнете завесата!
Sofia Biting Docs се материализира като отзвук на пражкия фестивал за човешки права Един свят, проведен в отминалия месец март в чешката столица. В селекцията му блестят заглавия, отнесли награди от престижни международни форуми, а откриването на родна почва е поверено на Ром Кихот, дело на режисьорите Нина Пехливанова и Петя Накова. Сюжетът проследява житейските неволи на 4 души от любопитната порода хора, населяваща ромския квартал в Кюстендил (10 октомври, 19:00, Дом на киното, 5/7лв).

Има място за старите кучета
Неспособни да предадем съдържанието на всички 18 чудни и ценни посвоему истории, признаваме без бой, че щрихираме само някои от акцентите на фестивала. Кралицата на Версай, грабнал отличие за документална режисура на миналогодишния Sundance, рисува мил портрет на американската мечта за семейство милиардери, минали през купища препятствия, за да запазят съмнителната си империя (Дом на киното, 11 октомври, 19:00, 5/7лв). В Дайте ни пари! Боно, Боб Гелдоф и Бил Гейтс се изправят срещу бедността с общи усилия (Дом на киното, 12 октомври, 17:30, 5/7лв), а Детропия (= Детройт + утопия) разказва за икономическия колапс на града през погледа на трима негови жители (Дом на киното, 13 октомври, 17:00, 5/7лв). Червено зеле и чимшир пък е ароматно заглавие, което третира културните различия в две немско-турски семейства, в които всеки се чувства чужденец по мъничко (Червената къща, 16 октомври, 21:00, 4/6лв). Невидимите документира нелекия живот в сянка на хомосексуални мъже и жени във възрастта на мъдростта и изпитанията на техния честен избор (Червената къща, 16 октомври, 18:00, 4/6лв). Трима аутсайдери, водени от обсесията си, се борят в името на природата със зъби и нокти в Стихиите (Euro Cinema, 10 октомври, 18:30, 5/7лв), а Духът на Лейди Джей в тялото на Дженезис се фокусира върху странна любовна история, в която той се трансформира в тя, за да моделира тялото си досущ като това на любимата си (Maze, 17 октомври, 20:00, 5лв).

Още една панорама на скандинавски и балтийски ленти - Северно сияние - 26 септември-6 октомври - също има оставащи няколко добри социални и човешки заглавия

Sat May 25, 2019 3:38 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Sat May 25, 2019 3:38 pm Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Един от проблемите с този подход е, че естествена граница между интелектуален помощник и разумна личност не съществува. По средата има едно постепенно преливане, където нещата са в някаква степен и двете.

Друг от проблемите е, че разминаването на целите при поставяне на цели е широко застъпен проблем и сред естествените интелекти. Пример: нашите политици очевидно си поставят цели, различни от нашите и вредящи на нашите интереси. Колко колосална е вредата може много лесно да се прецени, като се сравни България с подобна по размер, история и развитие страна - примерно Словения или Чехия.

Трети проблем е това, което за себе си наричам „синдромът Мефисто“, по разказа на Асколд Якубовски. На нормален език: когато един човешки интелект се сдобие с твърде могъщи помощници, той лесно започва да си поставя цели, твърде различни от тези на „неаугментираните“ хора, и игнориращи техните. Опитите ми за анализ показват, че той започва да се доближава много до чисто изкуствен ИИ със същата мощ.

За мен може би най-опасната ситуация е тази, в която по-силен интелект зависи от ресурси, контролирани от по-слаби интелекти. Именно тогава е, когато той се изправя пред необходимостта да изкривява и формира тези по-слаби интелекти за своите цели, да им отнема свободата. А най-страшното е, че това е реален сценарий дори когато интелектът е по-силен само в тясна област. Пример: иначе не особено умни, но напреднали в социалното инженерство разузнавания заливат света с инженерирани фалшиви информации, за да превръщат хората в свои „активи“ (управляеми марионетки). От видяното досега това е изключително успешна тактика.

(Потенциалът ѝ за успех много лесно се демонстрира на невярващите чрез пробни допитвания. „Безпокои ли ви, че питейната вода в София съдържа два пъти повече водород, отколкото кислород?“ „Бихте ли забранили употребата на дихидрогенмоноксид в храни и напитки?“ „Трябва ли да се забрани изучаването в училищата на арабски цифри?“ „Трябва ли да се узакони използването в България единствено на азбуката на Кирил и Методий?“... Почти няма случай съответните „категорични“ гласове да са паднали под 50%.)

Wed Oct 16, 2013 12:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Wed Oct 16, 2013 12:13 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Силна препоръка (но и предупреждение) за The Golden Age , трилогията на John C. Wright. Особено към Нев, Жоро и Вик. (Наско вече си свали първата книга на руски. ;))

Ето и заключителния ми отзив в Goodreads:

The Golden Age trilogy is perhaps the most ambitious space opera (and novel, for that matter) I have read so far. It is also one of the cleverest, most visionary, provocative, and ... the hell with those epithets. I'm not up to it. Browse the quotes I added, try the books themselves.

There's more to my silence though. I am disappointed by the ending: by the ultimate philosophy of the book (or at least what I got from it). After having that huge smile on my face during the Transcendence (because, aye, if a superintelect cannot smile at the Universe, there must be something superdumb about it), the promise of more war and grimness was just ... just ... Hell, it was ugly. :(

Curiously, a similar thing happened when I finished War In Heaven . (Zindell's Requiem for Homo Sapiens, I should say, remains the more convincing, more welcome vision for me. By far. It probably helps that Zindell is well-versed in Eastern philosophy, unlike Wright, who seems to specialize in Western one.) Some elements of that ending felt so artificial that to this day I harbor a suspicion it was forced by an editor or a pressing deadline. :(

Moral of the story: We do have to write the books we need to read. Tolkien knew best.

Mon Nov 04, 2013 4:34 pm Unknown Armies Mon Nov 04, 2013 4:34 pm Unknown Armies
Unknown Armies е ролева система, разработена от Greg Stolze и John Tynes.

My review:

I'd never thought I'd rate so high a 1) horror; 2) RPG manual--as a piece of literature. However, Unknown Armies has impressed (and surprised) me in both departments.

In terms of themes, this must be the first role-playing world, where fighting or trying to kill someone is the most desperate, dangerous or plain stupid course of action you can take. Tellingly, the "Combat" section of the rules starts with "Six Ways to Stop a Fight." I'm hooked already there. (I'm tired, sick and--whaddya know-- skeptical of violence: its power to resolve anything.) The game does splendid justice to its tagline, "power and consequences": go get the power if you must--but mind the consequences.

In terms of language, UA dazzles. I can't remember when the last time was when I had to sift through my slang dictionaries so many times per page. The writing, especially in the first three books, especially in the gossip sections ("What You Hear"), is superb. (In Book Four, aimed directly at Gamemasters, the authors state up front that they're gonna drop "the three dolar words", for the sake of brevity. Fair enough.)

Highly recommended to anyone who's looking for a deeper, subtler game--or building their own.

Fri Dec 15, 2023 10:32 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Dec 15, 2023 10:32 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Do you read Polish better than Bulgarian by chance? :)
If positive, can send you some scanned pages from Georgi Gospodinov's poems - Bulgarian and Polish. There is incredible beauty in both texts. Had the luck of attending a meeting with Gospodinov and the 2 Bulgarian Polonists, who translated his collection - it was a soul-nurturing meeting of beautiful personal sharing of the translator's experience, search for "the right" word needed to transfer the meaning they felt, so it is really special to talk to people who walk along this path on a regular basis.
And if one understands well both languages in question, it is another personal almost spiritual feeling, though more limited as compared to the translator's experience :)
To go back to my initial point - if Gospodinov is a piece of your heart as a poet, you would certainly find something there.

I actually came across one of his translated poems, so if Polish is also close to your heart and understanding, here is a taste of it/him :):
https://www.facebook.com/stonerpolski/posts/254447061911692/

And here is the original in Bulgarian:

Бог е червен

Бог е червен напращял и завършен
Бог е домат
Няма нищо обидно в това
и за двамата

And while looking for the translation, came across a nice article about him

Fri Feb 10, 2023 1:16 am Re: За Филмите и Хората... Fri Feb 10, 2023 1:16 am Re: За Филмите и Хората...
TURNING RED демонстрира, че Pixar все още не са напълно загубили своя майсторлък в разказвачеството.

Макар да е далеч от ранга на култови продукции като Monster Inc., Wall-E, Up, или други по-ранни заглавия, Turning Red въпреки всичко е една кадърна, забавна и добре режисирана анимация. Сюжетът не е твърде комплексен и не съдържа скрити бисери за по-възрастната публика; същевременно действието се развива бързо и стегнато, а персонажите са достатъчно интересни, че да предизвикват симпатии. Светостроенето е минимално, колкото да "закрепи" сюжета на място, но това е пречка само за най-върлите почитатели на verisimilitude-а. Финалът е забавен, макар и не особено драматичен.

Солидно 7/10 заглавие. Препоръчвам го, ако нямате нещо по-интересно за редовната ви филмова вечер.

Thu Dec 12, 2013 11:45 am Re: Културни събития Thu Dec 12, 2013 11:45 am Re: Културни събития
Само на 13-14 декември, 2013 г. в София, Галерията за модерно изкуство, ул. Оборище 10
И дано интервюто, което в момента тече с автора на изложбата по Джаз ФМ, да го качат ето тук - http://www.jazzfmbg.com/interviews.php


„ИЗКУСТВОТО ЗА КЕНИЯ”
ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА ХРИСТО ГАБЕРОВ
13-14 декември

16 500 КМ. / 300 дни / 23 ДЪРЖАВИ / ТРИ КОНТИНЕНТА

Почетният консул на Кения в България, Г-н Ивайло Дерменджиев, открива изложбата „Изкуството за Кения” по случай 50 години от обявяване на независимостта на Република Кения. Експозицията е част от Дни на кенийската култура в Галерията за модерно изкуство (ул. Оборище 10) на 13 и 14 декември.

България няма официално дипломатическо представителство в Кения, но страната ни е сред малкото европейски държави, в които Кения е излъчила свои Почетни консули. Консулството съществува от 1 декември 2010 г.

Прекосявайки Африка с велосипед (16 500 км през 23 държави на три континента за 300 дни), българският артист и пътешественик Христо Габеров е запечатал на своите платна народа и природата на Кения, които са нейното най-голямо богатство.

52 картини и рисунки, изпълнени с техниките молив, акрил, масло и релеф с пясък, разкриват колорита на този мистичен континент. С голяма емоция към детайла, художникът претворява красотата на различни култури, пъстра фауна от антилопи, леопарди, слонове, образи на горди и красиви масаи.

Христо Габеров е роден в Кърджали през 1973 година. Завършва изящни изкуства, специалност живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Член е на Съюза на българските художници от 2000г. През годините участва в много групови и самостоятелни изложби. Негови творби са собственост на частни колекционери от Португалия, САЩ, Холандия, Южна Африка и др.

На 2-ри септември 1999г. художникът Христо Габеров, заедно с пътешественикa Володя Сорокин, предприемат пътуване с колела до Южна Африка под егидата на Атлантическия Клуб. Те минават през Близкия Изток – Турция, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, Египет – 5 500км за два месеца и половина. Прелитат разстоянието от Кайро до Найроби, Кения. След това отново на колела преминават през Кения, Танзания, Малави, Мозамбик и Зимбабве до Южна Африка – общо 7 000км. Пътешествениците се връщат обратно в Европа със самолет от Йоханесбург до Лисабон. Отново тръгват с колелата, навъртайки 4 500 км. из Европа - през Португалия, Испания, Андора, Франция, Швейцария, Германия, Австрия, Италия, Словения, Хърватска, Сърбия и най-накрая България. Не са имали спонсори за осъществяване на дългия си преход, а всеки от тях е разполагал с по 1000 долара.

За 300 дни велосипедистите навъртат 16 500 км. през 23 държави на три континента и се завръщат в София на 16 юни 2000 година.

След всичко това, Христо претворява своите преживявания в поредица от картини с африкански сюжети.

На 15 декември художникът Христо Габеров гостува и в Арт училище за деца.

Mon Dec 16, 2013 11:00 pm Re: За спасяването на света Mon Dec 16, 2013 11:00 pm Re: За спасяването на света
Хм, не знам дали не си струва да се отцепи всичкото за Елфическата нанякъде? Почва да става извънредно офтопично спрямо по-голямото цяло, а и дори ако приемем, че само моето нещо е преживяло голяма редакция за влизането си в сборника, тъй или иначе излиза, че само него обсъждаме... (егоцентрично надув)
Майтапа настрана, това е любопитно мнение - че добавките са развалили разказа сам по себе си. Започвам да се чудя какво би казал по въпроса Наско Славов и дали си струва да бъде попитан. Продължавам да си мисля, че за мен разказът (сам по себе си) стана по-гладък и по-нежен; по-цялостен. Съвсем отделно и по-скоро с оглед на евентуална употреба за писателската работилница, ако го пишех днес и без осъвременяване и оптимизация, вероятно щеше да е по-голям, да включва повече взаимодействие между и с родителите на Сета и Елфа, и определено щеше да съдържа повече за елфите и начина им на живот. На подобна база, според мен, емоционалното въздействие би останало същото, но фокусът щеше да се измести...

Fri Jan 31, 2014 1:52 pm Re: Николай Теллалов Fri Jan 31, 2014 1:52 pm Re: Николай Теллалов

Кал wrote:^Ето го^:

http://bnt.bg/predavanyia/malki-istorii-11-yanuari-2014

Адреса на видеото е сменен на http://bnt.bg/predavanyia/malki-istorii ... nuari-2014

Tue Nov 19, 2019 4:46 pm Re: Torment: Tides of Numenera Tue Nov 19, 2019 4:46 pm Re: Torment: Tides of Numenera
Почнах да чета повестите, вдъхновени от играта (companion novellas). Ето отзивче в Goodreads за Blue: The Last Days of Archopalasia:

I liked the plot and characters well enough--but what made me really (as in four Goodreads stars ;) like the novella was the allegoric element. It's not just the inhabitants of Archopalasia who have built their prosperity in a way that can't last forever, is it?

Also, the following passage is very spoilery but captures a major theme--and wryly contrasts the intellectual/overthinking approach with the down-to-earth take:

“We thought the Vivifier repaired our bodies. It doesn’t. It kills our bodies and makes clean, new copies.”
Skotoko’s eyes refocused on me. “What? So...I’m not me?”
“I’m afraid not.”
He shrugged. “Well, I feel like me.”
Kyria gave him an unhappy smile. “Yes, but, er, if you are one of those who believe you have a soul, or that after you die, you live on in some kind of afterlife, this might have—”
The glaive waved an impatient hand. “I never understood any of that crap. Life is life, and when it stops, that’s it. If I got another life, I’m ahead of the game. Anything else?”