choveshkata.net

Thu Mar 24, 2022 5:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Mar 24, 2022 5:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Преди около две седмици изчетох дуологията The Dragon Healer of Tone и The Dragon Savior of Tone , условно обединени под общото заглавие World of Tone . Мда, тука е имало явно желание за разписване на по-широко платно, което никога не се е осъществило.

Автор на дуологията е световнонеизвестният A. D. Adams, който, както всички wannabe аматьори смята, че слагайки първите си две имена като инциали, автоматично получава титлата autheur . :lol: Не разбирам откъде идва тоя тренд. Дори световнонеизвестният Робърт Дохърти, автор единствено на едноименната поредица "Зона 51" (моята първа книжна НФ!), е избегнал този глупав кич.

Но да говорим за самата книга. Първата. Понеже втората е... нещо като задължителна притурка, която се чете само за closure. Въх.

The Dragon Healer of Tone е нетипичен роман що се отнася до сюжета. Историята е комбинация от прословутото "the chosen one/coming of age" клише и романс. Има, както загатва заглавието, намесени и дракони. А самият романс е между човек и дракон. (Сега вече разбирате как вниманието ми бе грабнато.) Други интересни аспекти са, че действието се развива в много мъгляв, неуточнен bronze age-like сетинг, подобно на Землемориите на ле Гуин, който на моменти направо изглежда трайбалистки със своята... самобитност, а голяма част от сюжетните случки се получават почти като в приказките. (Дошла принцесата, срещнала принца, завела го в подводния си дворец, там той получил голямо пророчество... и така нататък)

Главните герои са Тера и Фиена, макар че фокусът през цялото време е върху Тера (макар и да има multiple POVs). Тера е момче, което е родено с магическата способност да лекува - нещо, което никога не е можел мъж да прави в тоя свят. Още от съвсем малък по стечение на plot device , пърдон, злощастни обстоятелства бива отвлечен от семейството си и се озовава сред обществото (условно казано) на драконите, където съдбата му на закуска се разминава когато успява да излекува малкото драконче Фиена. Събитието прави двамата неразделни и Тера заживява сред драконите, постепенно забравяйки корените си.

Оттук насетне сюжетът, до последните 30-50 страници, обръща внимание изцяло на животa на Тера и Фиена: тяхното общо израстване, развитието на техните чувства един към друг и прерастването им в пламенна интимност и разни общи приключения от ежедневието им. И така цели... 20+ години. Мда. :? Сюжетът обхваща много време. Което мисля, че е възможно само благодарение на "уникалния" стил на автора. (За това - по-долу.)

Книгата за мен беше като манна небесна. Историята е приятна, лека, топла и нежна - slice of life приключенията на Тера и Фиена ме накараха да изпитам същото удоволствие, каквото имах когато гледах Miss Kobayashi's Dragon Maid . Огромен принос за това има и факта, че с напредването на историята Тера се разкрива като все по-хуманистичен персонаж - непонасящ насилието, всеотдаен, уважащ всеки живот, миролюбив и непринудено естествен. А Фиена... тя си е квинтенсециален дракон ("специалното" ѝ е, че израства като най-големият дракон в света :D) и същевременно е също толкова чувствена и пламенна (ха!) колкото Тера. Най-готиното е как романтиката е разгърната изцяло в рамките на отношенията, а... "физикалните подробности" са намесени едва чак към края.
Пък като Тера и Фиена се научават да си променят формите, купонът вече настава с пълна сила. И за тях, и за мен като читател. :D

А, да, Тера също така е възможно най-убедително написаният (до този момент) Marty Stu* на който съм попадал. Всичко може, всичко му се получава с тая магия (която непрекъснато расте, докато стане всемогъща във втората част) и всички ги печели за съюзници. Мисля, че тайната съставка се крие именно в човечността на образа - Тера е един базов прототип на далеч по-изградени персонажи (Данло от "Реквиема" на Зиндел, например), но дори само с тази своя детинска простота успява да печели сърца и усмивки. Помага и факта, че просто иска да си живее живота, докато бедите сами си разбиват главите у него.
(Тоест, може би втората съставка за успешното разписване на подобен образ е не да пращатe героя да мачка всичко наред, а всичко наред да се смачква у него, ако си е наумило да го зачеркне. ;) )
*(мъжкият еквалент на Mary Sue)

Изобщо, книгата ме изкефи дотоколкова, че спокойно си я пожелавам като лична житейска история в някой бъдещ живот. Една достойна ваканция за когато реша, че ми стига странстването из безкрайната спирала на Вечността. :)

Недостатъци:
- Само един, ама за сметка на това какъв . И това е авторовият стил. Вместо да пиша стена от текст, ще дам директно една глава за пример (те като цяло са къси). Невизуално ориентираните читатели, дръжте се:


Chapter 26 - Exploring the World
(To the Young the World is always interesting and new.)
346 set of seasons since the coming of the Averons

Fienna wanted to explore. She was now stronger than ever, and the world seemed so big and mysterious. Every sun-rising Terra and Fienna would find new things. This sun-rising was no exception. They were flying along the coast and decided to stop on the beach to sun themselves. After a while, they noticed spouts of water far off shore.

This was new, and they decided to go look, so Terra mounted Fienna, and they took off. When they got to the spot in the ocean, they could see large forms below the waves. Every few moments one would come to the surface and blow water out of a small hole in the top of its head.

They looked liked swimmers but were larger than Fienna or her mother. There seemed to be fifteen or so of them from small to very large. Fienna and Terra decided to go to their cove and talk to Setilan their sea nymph friend. They landed and waited. Within a short time, a small head popped out of the water, and then the figure waved to them.

Setilan always liked it when her friends Fienna and Terra were on the beach. She had a chance to play with others not of her kind. It was boring to always be hunting for food and learning the ways and history of her people. She was expected to be a great queen and had many things to learn. She wasn’t sure how, but she always seemed to know when Terra and Fienna were in the cove. She would usually be able to get away from her lessons and join them. This sun-rising she was learning the history of the great sea wars. It was a time when the sea nymphs were divided. Two kings fought a great war, and one finally destroyed the other. The victor took control of all the sea nymphs and became their king. He was Sectic, her great, great-grandfather. Setilan much preferred to play with her two new friends than learn this boring history. This sun-rising she swam toward them in expectation of a full sun-rising of play. As she approached the shore, she had to change her fins into legs. She knew this was the one bit of magic that all sea nymphs could perform, but she disliked it. It wasn’t really painful just not very pleasant. As she concentrated, a greenish glow formed around her rear fins, and they slowly transformed into legs and webbed feet.

After the change was completed, she stood up and walked out of the water.

“Setilan, we’re glad you could come. We have a question?” Terra said.
“I’ll try to answer if I can.”
“Well, we saw these huge swimmers blowing water from their heads far off shore. Do you know what they are?”
“Oh, you must mean the Musicas. They’re the biggest things in the sea. They’re harmless; they eat small plants that float in the water. They play off the shore this time of the year. I often ride them. They tell me of the far distance places they go to every year. This one place is mostly frozen water and very cold. They say the world is beautiful, and all should be happy to be alive. They will be here for another moon rising.
They are a little sad this time. One of the small ones, just born last year was hurt on their way here. He is dying. They have no way to help him.”
“If they can get him close to shore, I’ll try to heal him.”
“Give me a little while, and I’ll see.”
With that Setilan ran back into the sea to search for the Musicas.
Fienna was frowning at Terra.
“You shouldn’t always try to help everything that is hurt. You don’t know if you can heal that thing.”
“I know, but I like to heal things; it seems to be part of me. I was once stopped from doing it, and I didn’t like it.”
“Who stopped you from healing? I don’t remember ever actually stopping you.”
“It wasn’t you; it was my mother I think. I, I can’t quite remember.”
“Well, just be little less giving in the future. I worry about you. I don’t want anything to ever happen to you. I don’t think I could stand that.”

Terra walked over to Fienna and hugged her leg. They both felt an odd feeling swirl through their bodies. It couldn’t be put into words.

No, no words could describe what they felt.

Soon Setilan returned riding on a very large Musica followed by at least one hundred more with their blowing spouts of water. Setilan jumped off and swam to shore. She said the hurt one was by a large female, just behind the one she had been riding on. Fienna waded into the water with Terra on her back. She followed Setilan to the spot were the small one was swimming slowly and with obvious difficulty. Terra could see a large gash on its side. It was not healing, and this creature would soon be gone without help. Terra let go of Fienna and swam to the little Musica. The mother eyed him with suspicion but what other choice did she have. Terra touched the little creature and was immediately hit with a wave of great pain. His hands started to glow orange, which slowly spread over the creature’s body. As they all watched in amazement, the gash started to close, the bones came back into position, the muscles came together, and finally the skin closed over the great wound. He was healed. Just as before. The Musicas were beyond joy. They began to make a sound that was very beautiful. It passed from one Musica to the next until it was almost overwhelming.

Terra was now much stronger and was not bothered by healing the Musica. The Musicas gave him the name “The Dragon Healer” mainly because of the way the great dragon protected him, and he had healed their little one.

Terra had another set of friends in the world now, powerful friends who lived their lives with love and in peace with all things. They sang in their songs of their friendship for Terra and that they would give him what they could whenever he needed it.

Иии... сега разбирате как сюжетът успява да обхване над две десетилетия в 300-350 страници. Същевременно, тази книга се чете САМО ако историята ви кефи толкова, че да преглътнете тотално проваленото изпълнение. A. D. Adams просто толкова си може.

Искам да споделя също така следното: това е първата книга, в която виждам употреба и описание на dropkick - и то в tribalistic bronze age setting, no less!
(Подчертал съм изречението за по-голяма видимост. Другото е контекст.)

As they reached the place to leave the road, Terra heard some noise behind them. As he turned, he saw a long straight stick flying at them.

He snatched it from the air as it was about to hit his chest. He saw ten men spread across the road with that fool Wistack behind them. Terra now stood facing them with Faray slightly behind him, and he was holding the stick in his hand. He looked at the stick and saw it had a metal tip like the knife that the fool had. He flung the thing toward the ground. It hit with an explosive force, and as the dust cleared, only a hand’s width length of the shafts protruded from the ground. Suddenly, a small man began to run toward them and then leaped into the air with his feet plunging straight at Terra’s chest. Terra’s arm moved with an unseen speed. His hand was now stretched out, and an orange rope of light extended from his palm to the man in the air. The rope encircled the man’s body, and he was held in mid air three or four paces from them. Terra flicked his hand, and the man was thrown across the road hitting a tree about the diameter of a man’s thigh. As his body struck the trunk, a hideous sound of breaking bones could be heard. It was as if dried twigs were being crushed but much more excruciating. The tree bent back as the body impacted it and then snapped back to its normal position throwing the man’s broken body back into the center of the road. You could barely hear death moans coming from his tortured soul. Faray was frightened beyond description and put her hand on her brother shoulder; her fear melted away like frozen dew in the sun. She felt a power surging through his body so great that it nearly knocked her to the ground, but she managed to stay on her feet and somehow kept her hand in place. From the corner of her eye, she saw another man raise a large metal ax, but before he could throw it, a cat leaped from the dense green forest knocking the man to the ground. Before Terra could raise his voice to Suti, the man’s throat was torn out, and he lay dying with his blood running onto the road. Terra called Suti and with blood dripping from her fangs she loped over to him and sat down stroking her head against his leg and purring like a contented pet. Faray saw an arrow flying right at them, but before she could warn Terra, a bolt of white lightning from a single overhead cloud pierced the air striking it.

The arrow exploded into splinters. The remaining men began to back up all with the fear of death in their eyes. Then from overhead, the leaves of the trees began to rustle, and a shadow fell across them. She saw the men turn to run in fear, but before they could take a step, a wall of flame appeared in front of them boiling in its intensity. The heat was beyond Faray’s ability to feel. The fire rolled down the road dissipating some distance away. The sight that befell her next was beyond description. Eleven sets of charred bones lay before her. The ones furthest away, Wistack was obviously trying to escape the fate he brought upon himself and the others. The road itself was melted, and the foliage facing it burnt black.

После...

Стигаме до втората книга, The Dragon Savior of Tone . В нея, сюжетът един вид стига до своя "логичен край" предвид постановките, които са представени в първата част. (По мое мнение немалко от тях са съчинени в движение - и си им личи.) Втората част прилича много повече на класическо високо фентъзи - или поне се опитва да го докара като такова на тон и атмосфера.

Уви, паралелно с изменящите се амбиции на автора угасна до голяма степен и моят ентусиазъм. Фокусът тук е върху премахването на "голямото зло" от света - удобно персонифицирано (както би презряла ле Гуин) - и върху подготовката на героите за този подвиг. Интеракциите между Тера и Фиена са все така с доста "екранно време", но някак си нещо липсва в заряда им. Също така, предвид спецификите на вече изграденият mythos дотук, епични битки и широки панорами просто няма - защото противоречът на логиката на персонажите и света (слава Богу, авторът е решил да се съобрази с тях, а не с личното си желание). Вместо години, сюжетът във втората част се разгръща само в рамките на няколко месеца - което кара тотално строшеният стил да изпъкне още по-...изпъкващо. (:

И при все недостатъците си, прочетох втората част бързо и с интерес - най-вече заради Тера и Фиена. (По подобен начин изчетох навремето и поредицата за Темерер - към Книга пета вече бях тотално загубил интерес към цялостният сюжет - даже ме вбесяваше с идиотизма си** - но жадно попивах всяка една интеракция и реплика между Темерер и Лорънс.) Беше ми ценна и цялостната мотивация на Тера да съхрани колкото се може повече живот и да извърши само онези мрачни дела, които не подлежат на друг подход. (Мне, авторът изобщо не е дълбал на философско ниво.) Съответно, щях да смятам книгата за заслужаваща си притурка към първата част. Обаче... обаче на самият край A. D. Adams успява да катастрофира в повествованието - особено с подбора на думите си. Тера, веднъж като успява да спаси света (макар сам да признава, че не го е направил еднолично), бива обявен за върховен лидер на всички народи - и той не само приема, ами и веднага започва да се държи като benevolent dictator. :shock: Ужас... супер кофти завършек на иначе една прекрасна история. Обяснявам си го единствено като невъзможност на автора да излезе от синдрома на Месията (в която принципно американците масово са забили) и че смята изказаното от Тера за "справедливо".

(Което може би е. Ама само за... обикновени хора. За онези, които реално са дълбали по темите на съществуванието, Тера изглежда в тези последни мигове като бъдещият Саурон.)

The old land nymph wizard stood and faced Terra. “I have been chosen to speak for the leaders. We have been discussing the very issue you have brought to us. We feel there is only one that can lead us into the future, and that is you. You alone can command the respect and love of all those on Tone, you must be our leader.”

“Do you all agree with this request?” Terra asked.

“Yes,” they all shouted.

“I thought you might ask this, but understand, you may not like what I will do. Once you do this, you cannot change your minds. The dragons and the trees will not allow my removal from the leadership of Tone. So, I ask one final time, do you wish this?”

“Yes,” was once again shouted by all.

“So be it,” Terra said as he looked over them.

“What will you have us do?” Naron asked the new leader of Tone.

“First, I know of the traditional lands that each of you controlled before the fighting. Naron brought me ancient drawings of our world as it once was. You shall all have those lands once again. I will not interfere with how you and your kind control your lands except for one thing. The trees will not be harmed. I have talked to them and they have agreed to allow large growing areas. They will leave enough space to grow several times the amount of food your populations need,” Terra said as he looked about and saw nods of approval from all.

“The dwarfs' lands and the mountain will belong to me. No one will enter there without my permission. It will be left alone; no one will live within its boarders. Too much death has come from that land. It needs to heal itself.” Terra stood and walked around looking at each leader.

“This world has seen too much fighting. To prevent future fighting, all the leaders will come to a meeting each season. I have asked Rammy to set up a permanent location near the coast. We will discuss any problems or disputes and if no agreement can be reached, I will resolve the problem. My decisions will be final.

“In the case any fighting does break out, the dragons will settle the fight by killing all those involved. They will not determine who is in the right or who is in the wrong. They will simply kill. The dragons have agreed to act as my representatives. They will patrol the borders for me and will act in my name. I will not permit fighting for any reason. Fighting will result in the death of those involved. Attacking a dragon will also be as if you attacked me. I hope you can imagine what I will do if attacked.” They all looked concerned, but they understood the need of this.

“Rammy has said she is willing to be my representative and will visit each land several times each season. She will be accompanied by at least ten dragons. Treat her and them as you would treat me. She will report back to me on any problems I must deal with. She will also create a group of individuals to represent me in each of your lands. If you have a major problem, I will help you. Simply make a request to my representative. Don’t hesitate to ask for help, but remember I expect you to deal with your own problems as much as possible. Treat your populations fairly and with respect for I promise you, if you do not, you will answer to me.

“Naron, we must expand your tunnels so humans can move to their old lands. We also must move as many different types of beasts from the coastal valleys to the central lands as possible. The dark one destroyed all life within his reach. We must help life to return to where only death once resided. The dragons will help as much as possible,” Terra told the human leader.

“We will begin working on the tunnels immediately. I will come up with plans to trap and move beasts through the tunnels. I will need Rammy to help,” Naron replied.

“You may have her, she can coordinate the help from the dragons. It will take many sets of seasons to return to the central lands. The dragons and I will help. Even though the trees have returned, it will take many lifetimes for Tone to recover.

“The plans I have given you are only the start. Many details need to be worked out. I expect all of you to assist in this planning. To that end, I wish you to go back to your homes and consider how to slowly return to your traditional lands. We will start small and slow. You will need to coordinate with me and the others here. In thirty sun-risings, I will send dragons to collect you and your advisers to meet with me. We will discuss much, please expect to stay seven sun-risings.

“I am tired and need time to rest. This is your world not just mine. You and all those that live upon Tone need to help. Every living creature on Tone is depending on all of us to make the correct decisions for our world. Please keep this in mind as you tell those you lead of our victories and our losses.

“We will all leave here at first light. You all have much to do and much to consider. This world is finally at peace, and I need all of you to help me keep it so.” With that, the meeting ended and they all went back to their fighters to explain Terra's plans and rules. The fighters did not simply support what Terra had in mind, but they celebrated his leadership of the world of Tone.


Е, винаги мога да си представя, че Тера не е казал тези неща, а всъщност авторовата "антена" е хванала погрешно сигнала. Последната глава приключва спокойно и идилично, досущ в тона на първата книга.

Финална ми оценка е, че тази дуология ми е много близка до сърцето, с някои уговорки (и щипка headcanon to combat the existential horror). Обаче предвид техническото изпълнение, имам чувството, че сякаш е писана само за мен. В това отношение авторът може да се счита за напълно реализиран Творец - успял е да докосне по една душа до степен, че да я промени завинаги. :)

**А това вбесяване по адрес на Naomi Novik бе една от причините (и то тази, която даде "горивото"), която доведе до написването на The Celestial Way. Кой каза, че revenge writing-а няма плодородна почва? :D
(Мда, TCW е и един колосален Take That! срещу всички драскачи на песимистична литература, освен всичко друго. 8-) )

Fri Sep 19, 2014 6:33 pm Re: Не-културни събития Fri Sep 19, 2014 6:33 pm Re: Не-културни събития
http://arsofia.com/bg/46237/sled-kontserta/
Беше невероятно! Вчерашният ни фондонабирателен концерт беше изключително изживяване за всички ни!
О, за мен беше твърде изключително. На Сармата ми идеше да се издрайфам - не стана. А на предните две групи понеже малко ми се пикаеше имах чувството, че ми действат слабително - струваше ми се, че от адските звуци щях да се нас... Така де, организмът ми беше подложен на такъв звуков ужас (Люба да потвърди), че постоянно се напрягах и стисках на всяка песен. Буквално съм се борила на всяка песен да оцелея (не спах през деня...) и когато свършеше, се отпусках за мъничко. Фронтовете обявяваха Още малко, Още една песен само. Сякаш знаеха кви са злета.
Ерол не дойде, гъзът му с гъс. Аз затова ли седях като дебил до края. Със Светльо беше забавно, но, кхм, как да го кажа, много им се чудя на... акъла.

Ал беше заслепен от флората на моята част от щанда и не ме позна, докато си купуваше тениска. И офейка.
И ме е срам колко малко цветя се продадоха. Никой не си взе авокадо, а го познаваха. Един искал няколко неща, но се притеснявал, че нетрезвен ще ги умори до вкъщи. Да го бях натиснала да вземе, барем да мирясам.

Днес направих спешна акция даване на цветя на един "приятел", за да не им се навъдят мушички при мен. Той ги взе, преди това ми се "кара" за нещо & so on.

Wed May 06, 2020 11:10 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 11:10 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Тоест ти сега виждаш още нещо за изясняване? Какво е то, за да изясним и него, и да приключим? В горното ти писмо други... препоръки/въпроси към мен не видях.

Sat Sep 27, 2014 10:02 pm Re: За Филмите и Хората... Sat Sep 27, 2014 10:02 pm Re: За Филмите и Хората...
Сериалът Perception съчетава:
– Сериозна научна подготовка за особеностите на човешкия ум и когнитивните (познавателните) ни процеси. През 10 минути виждам демонстрации на неща, споменати в „Мисленето“ на Даниъл Канеман – там сухо, тук предизвикващо цвилене от кеф.
....

Благодаря и с думички за този отзив. Отдавна се каня да го направя :)
А Даниел е безспорно един от малкото екранни персонажи, които съм възприела особено осезаемо - едновременно болезнено и с много вълнение, защото се идентифицирам дълбоко с него. Тази недоизказаност и тази дълбока амбивалентност...

Thu May 14, 2020 1:15 pm Re: ФантАstika 2019-20 Thu May 14, 2020 1:15 pm Re: ФантАstika 2019-20

съм неминуемо пристрастен

Неминуемо какъв?

бетонни клетки с лабиринт скъпернически осветени коридор около тях. Наричат ги мазе.

Един коридор?

Fri Oct 17, 2014 10:01 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи Fri Oct 17, 2014 10:01 am Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Нев: Представяне на „Промяна“

Ако подхванеш промяна заради самата нея, защото някъде си чувал, че е здравословно да се прави от време на време, то начинанията ти няма да имат своя душа и ще се разпаднат в ръцете ти като първите хора от глина...

Ако промяната е пътят, по който си тръгнал някоя сутрин, за да направиш нечий ден по-добър, тогава, някъде там, горе и леко встрани, в земя винаги много далече от теб и в същото време скрита от ума ти само от тънък невидим воал, Вечните рицари на Промяната ще чуят стъпките ти, ще тръгнат с теб и ще нашепват в ухото ти.

Защото истинска промяна може да има само ако сърцето ти пее за нея, ако копнежът по един по-красив свят те изгаря отвътре, прелива навън и повлича и други...

Ето един опит да се разкаже за промяната - ако не за друго, то поне за копнежа по нея : „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

А има ли и ще има ли промяна? и Кой движи промените в света? и Къде става в действителност промяната - първо вътре в нас, а после навън в света или обратно? - това са въпроси, които остават открити и чиито отговори варират от абсолютния минус до абсолютния плюс, но истината не е нито само на единия, нито само на другия полюс.

Истината е главоблъсканица, лабиринт от различни перспективи, а пътеводител в нея е волята да разбереш вскяка една от тях. Да разбереш и усетиш истински Другия, без осъждане и без измамното чувство за непогрешимост.

(Понякога тъгувам. Че се пилея с дреболии, а забравям да следя какво споделят духовете-от-духа ми...

Но става все по-рядко.)

Sun May 24, 2020 7:33 pm Re: Преводачески питания Sun May 24, 2020 7:33 pm Re: Преводачески питания
Няколко идеи:

творчески изяви?!?!?! – Artistic appearances по-скоро
"Кафе-антиквариат" – Antique and coffee shop
втори дубъл - Second take
приятелска среща – Friendly meeting
Клуб на интелигенцията - Club of Intellectuals е добре
Kazakov [G]allery според мен е окей. Почти съм сигурна, че не ти трябват кавичките.

Graduated [from The] National School of Fine Arts
[Won] first prize in sculpture in [the] “Ivan Hadzhiyski” competition (и тези кавички не ми изглеждат сякаш трябва да са там, но най-добре не ме слушай и провери правилата за кавички)
Participation[Participated? – да съвпада с горните] in the competitive exhibition of certified bachelors of NAA at [The] Union of Bulgarian Artists
Participation[Participated?] in a joint exhibition at [The] Club of Intellectuals

a colourful personality[,] sparkling with emotionality, sensibility and [the] free scope of dreams.
Her paintings and plastic art overflow with fragmented richness and plenty[an abundance?] of text.
Undoubtedly, this has been engraved[embedded?] in her creative work as well.

Wed Oct 29, 2014 6:23 pm Re: Общополезности Wed Oct 29, 2014 6:23 pm Re: Общополезности
How to: Make Sure the Timing Is Right

6 months before publication
• Update your author profile. Make sure you have a current author profile picture and that your bio is complete.
• Review the titles attributed to you. If you see books on the list that you didn’t write, email us and we’ll fix it.
• Review the information on each of your book pages, and email us if anything needs to be corrected.
• Start or import your blog. Keep the content fresh and relevant to cultivate your personal brand.
• Optional: Do a cover reveal for your upcoming title.

4 months before publication
• Shelve some books. Log books you’ve read in the past—including the ones in your physical bookshelves!—so that readers can get a sense of who you are based on what you read. Some other ideas:
- Create a bookshelf of the books that you used for researching your book.
- Browse the list of best books of the 20th Century and add the ones you’ve read.
- Suggest books for “Further Reading” about the topics in your book.
• Join groups that interest you. Start reading the conversations, and feel free to chime in. Begin to build relationships with the people you meet.
• Upload an excerpt from your new title to the book page. Give readers a taste of what’s to come! You can also use your blog or writing section for this.

3 months before publication
• Schedule a giveaway for galleys . The more that books are circulating, the more likely you’ll get reviews, and the sooner you do this, the better. Galleys don’t need to be typeset or have the final cover, but the content should not change.
• Actively participate in groups. Join the ones that genuinely interest you and participate in the conversations. Don’t just talk about your own book!
• Create an editorial calendar if you plan to maintain a blog, or post an “evergreen” message to make use of the space on your profile. (Check out Khaled Hosseini’s profile for an example of such a blog post.)

1 month before publication
• Schedule another giveaway for advance reader copies. These should have the final cover. Read some tips for running a giveaway on Goodreads .
• Turn on Ask the Author. Don’t expect too many questions yet, but decide when you’ll answer questions. Here are five tips for using Ask the Author .
• Create events for both in-person and online events. Tip: Answering questions on a particular date via Ask the Author—that’s event worthy!
• Schedule an ad campaign to start on your publication date. Create several ads in the campaign, each uniquely creative.

Publication week
• Schedule a giveaway for your signed, finished copies to start the day after your publication date.
• Answer pending questions via Ask the Author.
• Enjoy your publication day! The sky is just a little bluer today…

1 month after publication
• Review ad campaign stats. Edit ads if needed.
• Continue to participate in group activities, answer Ask the Author questions, and shelve books that you’re reading.
• Share some special content, like an alternate point-of-view story or a recorded video message, to delight fans looking for more.

Mon Jun 01, 2020 10:53 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон Mon Jun 01, 2020 10:53 am Re: Приказка за магьосници, физици и дракон
Ако наистина се стигне до хартиени поръчки, Велко ще води преговорите с издателството – нека продължава да се упражнява за Баш-разпространител.

А аз съвсем скоро и съвсем сериозно ще ви предложа за една година да си замразим всички хартиени дейности (освен онези, за които ти лично си мечтаеш, Хрис). Та да си вземем въздух – всички. :)

Thu Nov 06, 2014 11:58 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Thu Nov 06, 2014 11:58 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Ако нещо е по-специфично и не съм особено сигурна към коя графа точно спада, може ли в коментара да си пиша просто какво ме е притеснило, и (обикновено не мога да се сдържа) как предлагам да се оправи. И дали може да "драскам" и в самия текст, с мярка разбира се?
Може и без „категоризация“, да. Има си някои гранични случаи, в които всички се чешем по главите. :)

Но „категоризацията“ помага да се научим да не се разсейваме с по-фините проблеми, докато оправяме по-едрите (като това с коректурата vs. стиловата редакция ;)). Мисля, че в хода на упражненията ще ти стане по-лесна.

Лично аз задрасквам ( = трия) в текста, като замествам някоя фраза, която хич не приемам, с мое предложение. Но ако някой предпочита да дава варианта си в коментара - защо не? :) (Само че ще е повече работа за автора да го премести оттам в текста, ако го приема. А иначе става с един бърз Accept/Reject Change.)

Fri Jun 12, 2020 11:38 pm Re: Share the Joy Fri Jun 12, 2020 11:38 pm Re: Share the Joy
Thanks very much for sending this story to _Beneath Ceaseless Skies_.
I'm sorry it's not quite right for me. I liked the brooding feel that I
felt in the tone, and I liked the sense of detail of individual moments
and of the world; in most places, that sense of detail felt to me
balanced between giving some tactile or world information but not so
much that it slowed the pace, but in other places, things felt a bit
sparse to me or more quick or summary than I needed. I liked the
narrator's gumption and resourcefulness, although I had some moments of
confusion about the plot logic. I liked the escalation of suspense as
the narrator was trying to summon their wife and escape the sultan's
captivity, but the last paragraph felt to me more abrupt than I needed
in order for it to feel a satisfying conclusion, I think because it felt
to me like summary or incidental information rather than something that
had actually happened or not.

I appreciate your interest in our magazine. I hope you will feel free
to submit other work in the future.

Thu Dec 04, 2014 3:31 pm Re: За спасяването на света Thu Dec 04, 2014 3:31 pm Re: За спасяването на света
Моят текст за вестта онлайн:

Приятели (:

Днес се навършват осем години от началото на поредица „Човешката библиотека“ .

Навършва се и една година от първото издание на антологията „За спасяването на света“, тринадесетата книга в поредицата ни – и най-голямата, в повече от един смисъл. ;)

Междувременно „За спасяването на света“ успя да порасне още. През ноември тя зае шесто място в класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ . А от февруари до октомври тече Копнеж за нейни илюстрации , специално за растящите художници.

Сега, за празника, представяме новото ѝ електронно издание :

http://choveshkata.net/blog/?p=5070

Освен познатите ни илюстрации между разделите то включва и онези, истинските илюстрации към текстовете, които По-желахме от Копнежа.

Като всичките ни е-издания, и това е без дигитални (DRM) защити. Разпространява се свободно на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

Ако искате да зарадвате и четящите, и пишещите, заповядайте! :) Имаме и възможност за пращане на приятели като подарък .

Пак идват празници, пак Панаир на книгата.

Този път ще ги изпреварим ли? ;)

Разгласа:
- forum.chitanka.info
- www.shadowdance.info/forum
- www.teenproblem.net/forum
- sf-sofia.com/forum
- www.cheteneto.subtle-bg.com ( NB! не приема „ѝ“ -> замествам го с „й“ )
- www.bghelp.net/forums
- clubs.dir.bg: Фантастика , Тери Пратчет , Дж. Р. Р. Толкин
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- scifi.bg/forums
- в G+ общностите „ Аз обичам книгите “, „ Читателски клуб “ и „ Електронни книги “
- zabulgaria.org (като добавка към „Резултати“)

Mon Jul 06, 2020 12:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jul 06, 2020 12:58 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Изток-Запад определено са завряли превода на Мару в горния край на всяка страница. Клаустрофобияаааааааааааааа!
"Ад на самотата"

Mon Jul 27, 2020 10:03 pm Re: Как спасяваме света Mon Jul 27, 2020 10:03 pm Re: Как спасяваме света
Останах приятно изненадан от сборника, включен маратона по четене. Макар и с година закъснение, прочетох разказите на един дъх. Някои от тях ми станаха любими. "Броеница от Любов", например. Щом една творба може да ме докосне, разчувства и накара да я прочета отново, за мен тя е стойностна. Възхитих се на езика и стила, който са използвали младите автори. За искреността, с която разглеждат и споделят вътрешния си свят и притесненията, свързани с околния. Светове, които всички ние се опитваме да спасим.

Оставих коментар и в googreads.com.

Thu Aug 20, 2020 4:15 pm Re: International (non-English) speculative fiction Thu Aug 20, 2020 4:15 pm Re: International (non-English) speculative fiction
Четене на "Чифтоядите" на Павел Шрут и други чешки книги (не всички четат приятно). Настоявам на това заглавие. Буквата "ц" преводачът сигурно я е сложил от лична проклетия и езиков инат. За -ядец е писал Радичков и предпочитам тази форма да си остане там – в миналото.
https://soundcloud.com/user-959730883?fbclid=IwAR2EyjQgtyP-XYlfJI_ATC3L0kSB3nLtm3YOWxPbaZ5mg89jMQ0bqx5ULXU
Разсеях се, докато слушах записа, после повторно се отнесох... Относно единичните чорапи:
Синьо и зелено - за луди нагласено.
Не знам дали съм обсъждала колко са ми неестествени... неестествено образувани неологизми. Трябваха ми години да свикна с името на любимата ми закусвалня "Вкусотилница". Лъто ми бъркаше в мозъка. Това, че има дума "работилница", не значи, че и други думи могат да се правят от нея... Всъщност продуктивната наставка си е само -ница и се ползва в доста конкретно обосновани случаи, но... изпита по чешка лексикология не съм го полагала.

хлебар-ница
млекар-ница
месар-ница
колбасар-ница
сладкар-ница
баничар-ница
книжар-ница
цветар-ница
билкар-ница
грънчар-ница
ковач-ница
тъкач-ница
шивач-ница
книговез-ница
обущар-ница
бръснар-ница

бакър-джи-й-ница
тютюн-джи-й-ница
шкембе-джи-й-ница
сладолед-а-джи-й-ница
шекер-джи-й-ница
зарзават-чи-й-ница
бюрек-чи-й-ница - същия проблем като с вкусотилницата имах и с думата "бюрекчиЛница", която преди години на презентация в СУ използва един етнолог. There's no such word.

дърводел-ница
бакал-ница освен бакалия
мел-ница

дъскорез-ница
лечеб-ница
пив-ница
гостил-ница - да не би да е заради тази дума?! А, много мразя и превъзнесеното определение "прекрасница" за човек :x Категория чисто словоблудство.

Представете си думата "курабийница" да беше "курабилница" :roll:... По "аналога" вкусотия-курабия. It's just not the same. Образувани са по различен начин. Второто е заемка, първото е приозводно, или там както се нарича, тип прилагателно + съединителна гласна + (т)ия = чудесия, страхотия, бесотия, кривотия; тъпотия; немотия, бе дН отия; тъ мН отия. Всъщност не знам вкусотия от вкус ли е, или от вкусен. Речникът на БАН да си гледа работата, дето смята, че било вку сН отия. Но поне демонстрита, че думата идва от прилагателно.

"Работилница" и "гостилница" са отглаголни, hello! Или поне от други съществителни за вършители, но нямат нищо общо с прилагателни, както е в случая с, кхм, морфологията и етимологията на вкусотилницата.
Та тъй - всичките наопаки, а той, преводачът - на терсене - "чифтоядЕЦ" :(
Да не говорим, че не отговаря точно на оригиналното название, което означава, че тия същества ядат само по един чорап от чифт (а безсъвестните престъпни елементи омитат цял и окото им не мигва). Със същия успех можеше да е "чорапояд" – поне посочва, че ядат чорапи, а не чифтове. Когато имахме упражнение по чешки и на даскалицата ѝ беше хрумнало да превеждаме началото, специално съм мислила нова дума - примерно "чифтодел". Звучи малко дървено, но има потенциала за добра дума, май дори ми харесва ;)

Wed Oct 07, 2020 9:30 pm Re: Аз, грешният Иван Wed Oct 07, 2020 9:30 pm Re: Аз, грешният Иван


(Но не зная защо романът има толкова пренебрежително отношение към цар Петър, който не води никакви войни и дава 40 години покой на народа да се възстанови.)


Оо, нека да опитам да дам отговор тук! Горе-долу всяка масова/касова книга, или поне повечето, имат нужда от конфликт. Или поне го търсят, като (една от) опорните точки на историята си. Конфликтът кара зрителя/читателя да тръпне в очакване и интерес. "Добрите" ще спечелят ли? А "лошите" ще се оттеглят ли достойно? Макар да не е единствения начин да се закотви читателския/зрителския интерес, това е от по-преките такива. Войната е просто едно доста очевидно изражение на иначе мъглявата категория "конфликт". Дали наистина това е мислил Н. Светлев като е писал тази книга, не знам, но може от там да идва. Четейки учебник по история, човек не се замисля обикновено за цената на завоевателните войни на ниво 'общество' или 'семейство'. И ако не се замисли, не е далеч повърхностния извод, че цар Петър и целокупната българска държава са си седяли на дупето, градили са разрушени части от тогавашна България, и са близали рани от победоносните Симеонови войни, 'щоту им е свършила издръжливостта временно :)

Fri Dec 11, 2020 10:57 pm Re: Мирослав Моравски Fri Dec 11, 2020 10:57 pm Re: Мирослав Моравски
Ами чисти ще са звукът и картината, все пак е Urbo. Изчезна ми левият канал малко...
Може и да се настройват, ама ако не се чуват от "мониторите"...

Във fb има още 15 освен ако няма дуплекс. Urbo и Vimeo мисля че показват едно и също като брой - не се сумира. На мен тоя път не ми се пишеше до групата Живи.

Wed Feb 11, 2015 1:55 pm Re: Труд и творчество Wed Feb 11, 2015 1:55 pm Re: Труд и творчество
Истории от някога ни водят в света на невероятното
Четене на авторски разкази
Желаещите да се включат могат да изпращат разказите си до 19 февруари.
Повече за инициативата вижте в тема Културни събития.

Fri Dec 18, 2020 4:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Dec 18, 2020 4:09 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
[quote="Една година с "новия Хари Потър" на Любен Зидаров. Да си припомним, щото не ми се чака 23.XII. Някъде през номеври 2019 г. след невинна потресена публикация на Абордаж me"]И аз в градинката пред "Кристал" разгледах ( изложбата с неговите корици /илюстрации). Много ми накърти, но всичко стоически изгледах. Кошмари, чудно, не сънувах.
Бих искала да изкажа едно сериозно опасение, но ще започна със следното: на 23.XII.2019 г. Любен Зидаров, да е жив и здрав, ще стане на 96 години. И вече би трябвало да се досещате защо нему е поръчан юбилейният "Хари Потър" :| На доайен криворазбрано трябва да се дават специални проекти, от уважение, почит, чест и т.н. Независимо че може да са ни съкровени и светини.
На мен илюстрациите му от времето на соца предимно не ми харесват заради те тая корица:  https://puk.chitanka.info/uploads/posts/2010-09/1285511531_77_prizraka_na_liano_estakado.jpg . Ако се заровя в детски книги от онова време, може и да намеря нещо негово, дето да ми харесва. Само че... това е било преди 35 години... Тогава и по-добре е рисувал. Възрастта има значение за някои неща.
За мен падението започна с предното издание с нови (симпатични) корици, което беше на пожълтяваща обемна/лека хартия. Дори не съм си правила труда да се докосвам до тогавашната поредица и да я разглеждам. Тази хартия (долнопробна) + дебели корици (луксозни) = престъпен парадокс с цел евтин изходен продукт и висока пазарна цена. Както е и неуважително, защото такава хартия няма дълговечност!!!
От посочената снимка хартията на сегашното издание също ми жълтее...
Подменено е и логото, пак... Много неща са погазени...
Както и да е. Още едно време немските корици на ХП ми се струваха абсурдни поне откъм лица, май и френските. А може би и други. Британските до ден днешен също не мога да ги възприема изцяло.
Да си пожелаем един нов "Хари Потър" "след 10 години", ама нарисуван примерно от... Ясен Гюзелев. И на хартия офсет.[/quote]
Валя харесва творчеството на художника – https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=29670#p29670. И си е вярно, че не може да изпляскат такива корици и да сме длъжни да ги харесваме. Възрастта няма значение – някои хора още тогава (<1989) са ненавиждали този стил и е бил поредното нещо, което е помрачавало детството им. Субективно е.

За мен изобщо не е важно, че Роулинг одобрила рисунките му. https://impressio.dir.bg/ikoni/zashto-dzhoan-rouling-haresva-risunkite-na-lyuben-zidarov-a-feysbuk-ne
Както казах, преди 15-20 години съм разглеждала потърски корици от различни държави. Още тогава имаше абсурдни стилове – не е постижение, че Роулинг е одобрила Зидаров.
Но господ да го поживи човека, скоро на 97 години. Още много над стоте да натрупа ^_^

Една година работил над поредицата. Ми да - за да я прочете. Ще си призная едно - някои от кориците му са ми интересни като избор на картинка, но разбира се, не и като изпълнение: 2 и 4 са некласически, а 5 ме навежда на размисли какво не си спомням да се е случвало.

Не мога да намеря грамажа на това издание, за да преценя дали наистина е на обемна хартия. Но мечтата за Ясен Гюзелев си остава!
Иначе е "интересно", че в GB отдавна издават ХП и за възрастни - слагат изчистени корици в черно с хубав надпис. Или не кой знае колко хубав. Понякога лепват и един сниман влак за първата книга.

Първото издание в България не е най-красивото на света, там Хари на места е и леко с бузки :shock:, но моята приятелка ми даваше книгите да ги чета, после ме изпитваше на елементи от кориците. Подари ми всякаквовкусови бобчета за мой рожден ден или по-скоро Коледа, за първото ми подари два различни топли чорапа, а за второто - другарчетата им. Разплаках се от симпатичния подарък. Чорапите ги имам и досега, макар че ластикът вече не е на ниво.
Тя беше влюбена в ХП, разбира се. Ъ, не знам дали се разбира. Но беше тъпо, макар и нормално. А ненормалното беше, че за едно момче от гимназията си фантазираше, понеже беше с черна коса и очила. Знам и за по други линии харесване на точно определен тип външност и това е... болест. Не е като просто да харесваш дълги коси. Както и да е. Конкретно за тоя пределно ми беше ясно, че е негодник.

След време пътищата ни с тази приятелка се разделиха, но някои спомени си стоят.

Fri Feb 27, 2015 12:23 pm Re: Последният еднорог Fri Feb 27, 2015 12:23 pm Re: Последният еднорог
„Последният еднорог“: електронно издание



Осъвремених линковете и в Goodreads (вкл. събитието горе).

Mon May 17, 2021 2:48 pm Re: Аз, грешният Иван Mon May 17, 2021 2:48 pm Re: Аз, грешният Иван
Дружество "Свети Иван Рилски" се учреди в Перник
Перник, 14 май /Елка Робева, БТА/
Община Перник и Националният комитет "Свети Иван Рилски" ще учредят на 15 май регионално дружество към комитета, съобщи общинският пресцентър. Проявата е насрочена в 16:00 часа в Художествена галерия "Любен Гайдаров" в Двореца на културата. Ще бъде представена книгата "Аз, грешният Иван" от Николай Светлев. Събитието е посветено на празника на българската писменост, просвета и култура - 24 май.
"Книгата е апокрифно житие на Рилския чудотворец, което разкрива белите петна в земната му биография и легендарните подвизи на светеца, според запазеното в народната памет", казва авторът. Тя ще бъде представена от писателката Здравка Евтимова, председателя на НК "Свети Иван Рилски" Христина Бързанова, председателя на дружеството на българските писатели фантасти Атанас П. Славов. На рояла свои оригинални композиции ще изпълни композиторът от Националната опера маестро Валентин Стамов.
Св. Иван Рилски е смятан за закрилник на Перник.

Wed Jul 21, 2021 11:19 am Re: Български номинации за Еврокон 2021 Wed Jul 21, 2021 11:19 am Re: Български номинации за Еврокон 2021
Отбелязвам си да поговорим на живо (ако искаш) по горните теми. Възможно е да ти дам допълнителни гледни точки към тях. Като минимум, ще можеш да си излееш насъбраното пред някой, който умее да слуша. (А аз ще науча повече за теб. :))

(Ако имаме и други желаещи да се включат в разговора, нека дадат знак. Няма да е по-рано от другата седмица.)

Fri Apr 17, 2015 4:40 pm Й. за всички Fri Apr 17, 2015 4:40 pm Й. за всички
Излизам от главозамайване, изчела и изкоригирала статия в списание, изпълнена с причастия и почти lacking относителни местоимения..., така важни при редуването, целящо избягване на главозамайването, изкарващо от равновесие наред със седене и взиране по цял ден, четейки как същият автор, безкрайно обичащ вмятанията, уж изящно и пейзажно, незнайно как казвайки се, но безкрайно будещ любопитството ми, словоблудства.

Представете си донякъде подобни изречения в 3 колони и формат В5, aко се не лъжа.

За разтуха давам линк към една смешка: "Каубоят, знаков символ на Дивия запад".

Wed May 13, 2015 1:01 pm Re: Преводачески работилници Wed May 13, 2015 1:01 pm Re: Преводачески работилници
Английска стилистика: не на обяснителната авторова реч

Един проблем – културен и литературен, а не чисто езиков – за който колегите често не си дават сметка, е, че в художествения английски не е прието авторовата реч да „обяснява“ пряката. Например „– Стегни се! – смъмри го тя“ не може да остане със „смъмри го“ при (качествен) превод. Идеята е, че смъмрянето се подразбира от самата реплика.

Fri Dec 17, 2021 6:31 pm Re: Елена Павлова Fri Dec 17, 2021 6:31 pm Re: Елена Павлова
Мой отзив за „Дивите животни на града“ :

Ако харесвате хартиените книги, това е най-чудният коледен подарък, който мога да ви препоръчам. И заради богатството от информация за живинките, с които си съжителстваме; и заради смайващите илюстрации на Милена Радева; и за това, че с покупката му дарявате пари на организации-грижовници.

Подробни впечатления:

~ Скоростта на промяна/приспособяване – враг номер две в съвремието ни:
Забелязваш ли, че по-възрастните хора не могат да се оправят с някакъв си глупав имейл? Чудна работа, нали? А знаеш ли, че електронната поща е започнала да се използва в сегашния си вид едва през 1993 г.? Сега Илон Мъск работи върху първите неврални импланти, които ще позволят хората да боравят с компютрите само с мисълта си. Дали след трийсетина години няма и ти да се мъчиш с невралната връзка като чичо ти с новия си смартфон, как мислиш?

Животните – включително и ние, хората – притежават уникалната способност за приспособяване . Когато околната среда се изменя, те също се променят с нея, но скоростта на приспособяване към промените си има граница . Премине ли тази граница, отделното животно – пък и цял вид – става неспособно да се справи. Също като чичо, който героично е сменил телефона с шайба с праисторическа Nokia с копчета, но към най-новия айфон не успява да се приспособи...

На животните не им е никак лесно да се приспособят към изкуствената околна среда. Не стига че ги принуждаваме да си търсят храна на необичайни места и по необичайни начини, но ги изправяме и пред опасности, за които природата няма как да ги подготви: автомобили, които се движат много по-бързо от техните крачета; прозрачни и огледални стъкла; зарята и новогодишните фойерверки...

~ Какво се случва, когато изхвърлим отмилялите ни домашни любимци:
Някои успяват да се приспособят и това също е ужасно, понеже става дума за инвазивни видове. Такива, които конкурират местните видове и разпространението им води до екологична катастрофа.

(...) Червенобузите костенурки (...) са по-едри и по-пъргави от блатните костенурки и съобщения за появата им в дивата природа има навред по южните ни реки и в Атанасовското езеро в Бургас. Освобождаването им впрочем е престъпление според законите на България.

В момента папагалчета превземат Истанбул, Турция, след катастрофа с камион, който превозвал незаконна пратка. Вече са хиляди и подяждат врабчетата, прилепите, гарваните, та дори и катеричките.

От фермите за норки пък бягат и се разселват... норки. Дръзки и умели хищници, те нямат естествени противници по нашите земи, а животните, които им стават плячка, нямат защита срещу подобни разбойници като норките.

~ Частта „Бърза помощ за дивите животни“ цялата е за цитиране. Аз само ще маркирам най-важните моменти:
Не всяко намерено бебе зайче, сърненце, таралежче или пиленце има нужда да бъде спасявано. Те не са изоставени – крият се от врагове и хищници, докато мама търси храна. Не ги мести, не бива и да ги галиш.

(...) Не всяко животно има нужда да го храниш допълнително – и със сигурност ще на­вредиш , ако даваш човешка храна. Хлябът например е вреден за всички птички и четирикраки (всъщност и за хората), а таралежите и котетата не бива да пият краве мляко. Ако държиш да си от помощ, хубаво е да знаеш, че вода в нашата изкуствена човешка среда се намира много по-трудно и една разумно направена поилка на по-закътано място ще е далеч по-полезна от парче хляб и шепа трохи.

(...) Винаги използвай ръкавици, ако се налага да пипаш намерено животно. Може да е болно от нещо, може да те ухапе, клъвне или одраска, може да те оцапа с кръв... и други неща. А може и ти да му навредиш с гола ръка – мъничките пиленца и бебенца са много чувствителни, жабите направо можеш да ги изгориш с телесната си температура.

Пострадалото животно е най-добре да бъде поставено на закътано и на тъмно – добре затворено кашонче или кутия с пробити няколко дупчици за дишане е отличен вариант за почти всички страдалци. За по-едричките – пластмасова клетка за кучета и котета. Ако е възможно, трябва да се заметне главата с кърпа или друг плат.

Пострадалото животно не трябва да се храни (особено преди да се посъветваш с някой знаещ). Нито пък да се милва и гушка – то няма нужда от човешка ласка.

(...) Третият важен принцип е да потърсиш подходяща помощ. (...) Има различни организации, които се занимават със спасяване на пострадали диви животни – всяка една от тях ще свърши работа, понеже, дори ако твоето животно не е по тяхната специалност, ще те посъветват кой друг може да го поеме.

Как да ги намериш? Достатъчно е да напишеш в търсачката „спасяване на диви животни“ и ще излязат няколко спасителни центъра в различни градове, фондация „Дивите животни“ и много други.

Как още можеш да помогнеш? С дарения за тези организации. (...)

~ Таралежът:
Нуждае ли се от спасяване?

Да: ако е навън в светлата част на деня и изглежда объркан; ако в късна есен е дребен и тежи под 500 грама; ако има видими рани или плешиви петна без бодли, има гроздове от яйца на мухи по тялото, оставя кървава следа или киха и хрипти, като диша.

Може би: ако намериш гнездо с бебета таралежчета, не пипай и не размествай абсолютно нищо – майката се отдалечава от бебетата си, за да похапне, но ще се върне, когато е
спокойно и няма хора. Малките тарльовци ще имат нужда от помощ само ако в близост е намерен голям умрял таралеж (може би мама) или бебетата са разпръснати, ранени или писукат.

Не: ако привечер или нощем ходи из градинката, активен е и е видимо жизнен. Също и ако мама се връща в гнездото с бебетата си.

Как да го спасим?

Първо се обади на „Дивите животни“ или на друга организация, която има болница за ежета, и разкажи какво си видял и защо мислиш, че таралежчето има нужда от помощ. Те ще преценят дали наистина е така, и ще ти дадат напътствия. Ако потвърдят, че ежето трябва да стигне до дивата болница, приготви си кашонче или картонена кутия от обувки. В стените пробий с химикалка или ключ дупки за дишане.

Не пипай таралежа с голи ръце, ползвай ръкавици от латекс или нитрил от аптека, но и сгъната няколко пъти хавлия ще свърши добра работа. Използвай предпазни средства дори ако става дума за бебета таралежчета.

Ако таралежът е зле, може да сложиш в кашона и пластмасова бутилка от минерална вода, пълна с много топла вода. Бутилката трябва да е леко смачкана, за да не се търкаля. Непременно трябва да е пъхната в дебел чорап или увита в кърпа, но я тръсни няколко пъти, за да провериш дали капачката е плътно затворена и не изпуска вода.

~ Костенурката:
Счупването е от най-ужасните неща, които могат да се случат на една костенурка, понеже черупката всъщност са нейните кости – също както при нас, хората, мозъкът е скрит на сигурно вътре в черепа, но ако си счупиш главата, не можеш просто да
махнеш повреденото парче кост и да чакаш да ти порасне ново. И при костенурките е така, само че на сигурно под черупката е цялото им тяло, все едно са в твърд скафандър... Както теб би те боляла счупената глава, така и тях ги боли счупената коруба. (Ето защо, ако вдигаш костенурка, винаги трябва да подлагаш другата си ръка под нея и да не я оставяш да виси – все едно теб да те вдигнат за кожата на гърба. Не я обръщай и по гръб.)

А моментът, в който яйцата на умиращата Чупла се оказват живи, е... живителен. :)

Нуждае ли се от спасяване?

Да: ако има видими рани по крайниците, главата и шията; ако черупката е пукната или счупена; ако лежи с отпусната глава и извадени навън крайници и не се мести.

Може би, но по-скоро да: ако стои прибрана в корубата си някъде на открито и дълго време не се мести (над ден) или ако навън е студено (под 10 градуса), а на открито има костенурка – независимо дали се движи.

Костенурките нямат нужда от кашонче с дупки, за да не избягат, но е хубаво да ги сложиш в такова, понеже се пренасят по-лесно. Добре е да използваш ръкавици, когато вдигаш костенурката и я слагаш в кашончето, и като цяло да не я пипаш с голи ръце.

Не се опитвай да храниш пострадалата костенурка. В дивата природа тя издържа много дълго време без храна. Просто се погрижи да стигне дотам, където ще ѝ помогнат – например Център за костенурки „Геа Челониа“.

~ Гълъбът:
Какво хапват гълъбите?

Не и хляб. Хлябът е вреден както за тях, така и за всички други птици. За подхранване е най-добре да се купи смеска за гълъби или средни папагали от зоомагазин или зооборса. Може да се направи и от пшеница (продава се във всички хранителни магазини), суров слънчоглед, дребни сухи царевични зърна и други дребни семенца – ленено семе, просо и др.

Нуждае ли се от спасяване?

Ако не може да лети или има видими рани; ако пада, лежи на необичайно място и не бяга от хора, вероятно има нужда от помощ. Също и ако има жълт пух по себе си (значи е още бебе). Ако птицата е накокошинена и стои със затворени очи, значи не се чувства добре. Ако гълъбът лети, храни се, нащрек е и не се дава в ръце, вероятно няма нужда да му се помага.

Как да го спасим?

Гълъбите се държат с цяла ръка, отгоре в задната част на тялото, с прибрани криле, така че да не могат да пърхат и да се борят, без да ги стискаш. Намереният гълъб е най-добре да бъде сложен в кашонче с дупки за дишане и оставен на спокойствие – не се опитвай да го храниш или поиш, преди да се обадиш в болницата за гълъбчета и да получиш оттам инструкции. Най-добре е гълъбът максимално бързо да стигне до лекарите; често се налага пътуване от друг град с кола или друго превозно средство – от болницата ще намерят най-добрия начин, но се нуждаят и от твоето съдействие.

~ Врабчетата:
Нуждаят ли се от спасяване и как да им помогнем?

Ако врабчето не лети, дава да го хванеш, има видими рани или е паднало от гнездото пиленце, трябва да му помогнеш. Сложи го в кашонче с дупки за дишане; не се опитвай да го храниш или поиш, преди да се свържеш с организация, която се занимава със спасяване на птици, и не получиш инструкции оттам.

~ Бързолетът:
Нуждае ли се от спасяване и как да му помогнем?

Ако намериш бързолет на земята, слагай в прословутото кашонче с дупки и пращай веднага. НИКОГА не го подхвърляй във въздуха с надежда да излети, не го закачай на стена и наистина никога не го качвай нависоко – дори да ти изглежда съвсем добре, не знаеш какъв проблем има всъщност. Освен да падне и да си счупи нещо, друго няма да се случи. Изоставени пиленца също трябва по най-бързия начин да стигнат при подходяща организация – бързолетите имат много бърз метаболизъм и без извънредно специфичната си храна скоро умират.

~ А сега, де...
Що се отнася до мартениците, всъщност не е хубаво да ги връзваме по дърветата, нищо че е стар и утвърден обичай.

Старите мартеници са били направени от вълнени конци, които лесно се късали и разбридали и бързо изгнивали. Днес масово мартениците са от изкуствени влакна, които са жилави и много трайни. Те са опасни както за дърветата, така и за птици и животинки, а остават да си висят с години, без да се повредят.

Ето защо, когато видиш щъркел, трябва да си свалиш мартениците и да ги хвърлиш в кофата за боклук, с което помагаш, макар и мъничко, на природата.
А моята поука е: от троицата reduce, reuse, recycle ще наблегна на reduce – по-малко мартеници, повече мартенски усмивки.

Да? :)

~ Щъркелите:
Кога щъркелите имат нужда от помощ?

Щъркелите като цяло са способни да се справят сами с предизвикателствата в живота. Гнездата им нямат нужда от поправка от хора; ако гнездото се разпадне или падне, двойката сама ще си построи ново. Нямат нужда и от специално дохранване или подхранване.

Намеса на човека е нужна, когато пиленце падне от гнездото. То не бива да се връща веднага горе при братчетата и сестричетата си, а трябва да получи специализирана помощ, защото при подобно падане отвисоко тежките травми са често явление, дори пилето да не изглежда видимо зле.

Помощ трябва и ако птица бъде намерена в безпомощно състояние, видимо наранена, с висящо крило и т.н.; ако лежи на необичайно място и не се съпротивлява на улавяне от хора. Може би ще е необходима и помощ на щъркел, който не е отлетял със събратята си на юг през есента – случва се в по-топли години отделни птици да остават да зимуват тук, но може и да са твърде слаби или със здравословен проблем. Такъв зимуващ тук щъркел може да се подхранва, например с нарязано на парчета сурово пилешко месо или пресноводна риба, като е добре храната да плува във вода, примерно в кофичка или немного висока кутия.

Как да помогнем?

Първо и преди всичко трябва да се закрие главата на щъркела, за да не вижда и да не се плаши. Птицата трябва да се държи с едната ръка през тялото и крилете, за да не може да ги размахва и да не се нарани. С другата ръка се държи клюнът, за да не ни клъвне (ноздрите не бива да се закриват). По време на лечение в Спасителния център щъркелът – също като другите птици – ще бъде с шапчица, която да скрива очите.

Не трябва сами да се опитваме да лекуваме щъркели, можем само да подхранваме зимуващите тук. При нужда от лечение това трябва да става само в специализирана болница за птици!

~ Чайките:

Как да им помагаме и кога имат нужда от помощ?

Първо и преди всичко трябва да се има предвид, че чайките са изключително опасни хищници с много здрави и силни клюнове и са способни да нанасят сериозни рани. Агресивен вид са. Главата трябва да бъде покрита, но клюнът не се увива и връзва, тъй като много птици при стрес повръщат съдържанието на гушата си – „погадка“ – и може да се задушат, ако не успеят да я изплюят. Както при всички останали големи птици, трябва да бъдат взети мерки чайката да не размахва криле и да не се блъска, за да не пострада допълнително.

Паднали от покрива пиленца не трябва да се връщат обратно горе без преглед, тъй като може да имат счупвания; в такъв случай доотглеждането им трябва да се случи в подходящ спасителен център.

Ранени птици, такива с висящо крило или осакатен крак, неспособни да летят; птици, които лежат неподвижно и не се опитват да избягат или да атакуват, определено имат нужда от помощ. Както и птици, омотани в рибарски мрежи, със забити по тях кукички, и птици, оцапани в масло (което се случва доста често с чайките).

~ Язовците:
(...) язовците винаги раждат около Свети Валентин, независимо кога е била сватбата между мъжкия и женската – те са един от малкото видове, в които женската е способна да задържи оплодените яйцеклетки в готовност до настъпването на размножителния период.

Като правило не се нуждаят от помощ. Най-често се „срещат“ с хората, когато са прегазени от кола. Пострадалите язовци, както и малки, безпомощни бебета трябва да стигат възможно най-бързо до специализирана помощ. (...)

Ако се налага да се пипа болен или ранен язовец, това трябва да става само с ръкавици и по възможност с минимален контакт. Язовците могат да бъдат агресивни, хапят и нанасят сериозни рани.

~ Лисиците:
Като правило лисиците в човешките селища нямат нужда от помощ. Важно е да се има предвид, че не бива да ги подхранваме специално, за да не се „привържат“, тъй като белите и номерата им бързо писват на съседите. Като изключим това, лисиците в градска среда не представляват опасност и просто не бива да ги закачаме, а те на свой ред няма да дойдат да закачат нас и домашните любимци.

Ако се налага да се пипа ранена или болна лисица, това ВИНАГИ трябва да става с ръкавици, след като сме покрили главата на животното, и по възможност с минимален контакт. При ухапване от лисица трябва да се търси лекарска помощ и да се постави ваксина против тетанус, както и против бяс. Това важи и за малки лисичета.

~ Белката:
(...) с нея трябва да се борави само с ръкавици и по възможност с минимален контакт. Важно е да се има предвид, че тя хапе много и жестоко въпреки дребните си размери – и опасността от сериозно нараняване не бива да се пренебрегва.

~ Вълци? М-м-мечки?
В лоши зими специално те слизат към човешките селища в търсене на храна и могат да бъдат срещнати да скитат по улиците. Както и другите хищници, те не бива да бъдат подхранвани допълнително, а нужда от помощ имат само ако са ранени или тежко болни; дори и тогава с тях трябва да се борави само с ръкавици и по възможност с минимален контакт.

Случва се, макар и рядко, в човешки селища да влизат и мечки. Обикновено става дума за изтощени животни след или преди зимен сън. Това не ги прави по-малко опасни. При появата на такива едри животни е разумно да се звъни на 112 и да се повикат на помощ съответните служби.

~ Катериците:
За бебоците, също като за язовчетата, е много важно да не растат самички и да имат другарче; а когато в една хралупка се съберат повече бебета, по-големите често поемат грижите за по-малките.

Най-честата причина за среща с човека е падането на малки катеричета от гнезда и хралупи, а с възрастните катерици се сблъскваме, ако ги улови куче или ги блъсне кола. Винаги трябва да се има предвид, че животното се нуждае от специализирана помощ и колкото по-бързо я получи, толкова по-добре за него. За целта са нужни подходящо кашонче с дупки и една хавлиена кърпа в него. Винаги пипай катерици и други животни с ръкавици!

(...) лоша идея е да се подхранват специално и да се подканват за контакт с хората.

~ Сънливците/съселите:
(...) обикновено попадат в ръцете на хората само когато са в тежко състояние – блъснати, нахапани или пък паднали от високото си гнездо. По най-бързия начин трябва да стигнат до специализирана помощ; не се опитвай да ги отглеждаш вкъщи. Те са с много бърз метаболизъм, особено бебетата, и дори няколко часа забавяне могат да се окажат фатален край на тъжна приказка.

~ Зайците:
Най-различни опасности дебнат дивите зайци – освен прибирането на зайчетата от полето, това са кучета, хищници и хищни птици, постоянно споменаваните коли, както и пожарите. Горенето на трева е вредна за природата практика, която е забранена със закон, но все още се извършва в епични пропорции и всяка година наранява смъртоносно множество животни, сред тях и зайци. Неочакван проблем за зайците в по-градски условия са осакатяващите срещи с косачки и тримери, способни за секунда да отворят ужасни рани на скритите в тревата животинки.

Като цяло, ако бебетата зайчета не са наранени, те нямат нужда от спасяване. Бебета и големи зайци трябва да бъдат сложени в кутийка с дупки за дишане и да стигнат възможно най-бързо до специализирана помощ.

~ Дупетата *ахъм* Прилепите:
Санирането на блокове обаче носи вина за много повече загинали прилепи, почти винаги – цели колонии от стотици красавци и красавици, които прочистват нощта от комари и пазят домовете ни от летящи насекоми.

Достатъчен е само малък процеп във фугата между панелите или в облицовката на терасата, в плоскостите под стария прозорец или между двата входа и прилепите са се нанесли там. Понякога си харесват тавани, гаражи, изоставени къщи. Те са тихи, кротки съседи; най-много да сбъркат и да влетят през отворен прозорец, ако няма комарник на него.

Ремонтите по фасадата обаче запечатват всички тези цепнатини и процепи, техните домове, често с все прилепите вътре. Макар по закон да е забранено да се „безпокоят“ убежищата им, всяко лято жертва на санирането падат не стотици, а десетки хиляди прилепи от най-различни видове. Зиме и бездруго са в хибернация. Често майсторите дори не ги забелязват; а където ги видят, тихомълком ги изхвърлят – я в торби за боклук, я направо през терасата – вместо да оставят предвидените пак по закон входове за тях. Прилепи, бързолети, кукумявки... всички те остават завинаги запечатани в монтажна пяна, зад топлата изолация и мазилката.

Кога имат нужда от помощта ни прилепите?

Винаги когато са на открито през деня, особено ако се намират на земята. Рано напролет и късно наесен, когато е вече студено – буден по това време прилеп вероятно е твърде отслабнал и обезводнен, за да изкара зимния си сън. Попаднал в затворено помещение прилеп също има нужда от помощ. И разбира се, ако прилепът е ранен – хванала го е котка, настъпил го е човек; ако е попаднал между крилата на дограма, откъдето не може да излезе. ВИНАГИ има нужда от помощ при саниране на сгради, ремонт на покриви и смяна на дограми.

При спасяването на прилеп, ако се налага, ВИНАГИ трябва да се борави с ръкавици, животинчето се взима меко и нежно, понеже при дърпане лесно могат да се счупят пръстчетата му, с които се държи за стената. Прилепът трябва да се постави в кутийка с отвори за дишане, по възможност с мека кърпа вътре, така че да има за какво да се хване и къде да се скрие. Не се опитвай да му даваш вода или да го храниш – той ще издържи и по-дълго пътуване. Важното е веднага да се търси помощ и да не се спира, докато не се намери.

~ Историята на Масуд, Терез и Иван-Асен майсторски заобикаля въпроса защо „зоокътът“ на Разград изведнъж поиска да си прибере лъвчетата обратно. Ако не сте следили, жокер: човешки интереси – частни. ;)

Но не заобикаля физическия си край. Шантих, лъвове, Лисицо... Шантих.

Mon Jan 17, 2022 5:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Jan 17, 2022 5:19 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Определено. Дълго време имах комплекси за Ралмия и наистина се зарадвах на ревютата, даже ми дойде енергия за работата по шестата част, която бях занемарил...

Sun Aug 02, 2015 5:18 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Sun Aug 02, 2015 5:18 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Защо се пишат книги, стихове, музика, рисуват се картини?
(...)
Защото дълбоко в душата си всеки поет таи надежда да повлияе на света.
Той, естествено, разбира, че никоя книга не е превъзпитала един кучи син. Кучите синове, кой знае защо, не се превъзпитават. Било защото не четат полезните за тях книги, било защото тези книги още повече ги озлобяват. Било пък защото влиянието на книгата е толкова незначително, че угасва веднага след прочитането ѝ. И все пак онези, на които им се иска да променят света, вършат постоянно своята свята работа, защото искат света да стане като майчина длан. Защо е тъй неунищожимо желанието за такава работа?
Освен работата на всички, освен времето, което всичко промива и филтрира, съществува и индивидуалната надежда. Тя е в следното. Никой не може да гарантира, че неговата дума няма да се окаже решаваща, когато дойде нуждата от едно последно докосване, от една последна перушинка върху везните, които ще накарат родът човешки да възкръсне.

Fri Oct 30, 2015 9:00 pm Re: Културни събития Fri Oct 30, 2015 9:00 pm Re: Културни събития
Фондация „Детето и фолклора” организира
изложба с вълнуващи детски илюстрации „Мъдростта на народа ни"
Къде: Националния музей "Земята и хората"
Кога: 30 октомври до 21 ноември 2015 г.

Ученици, участници в ателиетата на Детско-юношеска работилница за изкуство, открити в от две столични училища /113 СОУ „Сава Филаретов” и 3 –то СОУ „Марин Дринов”/ и читалище „Роден край” илюстрират български светци и празници, препредават традицията на предците ни, опознават я, творят и се изявяват чрез нея. Български и ромски деца влизат в ролята на будители за духовните ценности на народа ни, за творчество, красота и приятелство.

Mon Feb 14, 2022 7:36 pm Re: Труд и творчество Mon Feb 14, 2022 7:36 pm Re: Труд и творчество
Конкурс Граждански будилник 2022

Тема: Сдружени - Силата да сме заедно
Включи се и разкажи чрез твоята форма на изкуство как за теб изглежда силата на това да сме заЕДНО – сдружени около 1 кауза.
За отправни точки на творческия процес, използвай следните въпроси и потърси техните отговори там – навън – сред хората и каузите:
>> Защо правото на сдружаване е от ключова важност за това да покажем, че сме единно общество? Как изглежда нарушаването на това наше право?
>> Какво означава единност и откъде идва силата да сме заЕДНО? Потърси примери сред граждански организации и доброволчески групи. И сподели!
>> Има ли смисъл в това да се сдружаваме около общи идеи, цели и каузи? Покажи ни твоя смисъл!

Краен срок: 01.04.2022

Резултати:
Онлайн гласуване във Facebook страницата на конкурса – 15 април – 15 май 2022 г.
Награждаване на победителите – 19 юни 2022 г.

Възраст: няма изискване

Вид творба: фотографии, илюстрации или текстове

Изисквания:
Кандидатстващите фотографии, илюстрации и текстове трябва да бъдат авторски произведения, които изследват и/или отразяват зададената тема „СДРУЖЕНИ – силата да сме заЕДНО“.
Всеки автор може да подаде до 5 творби за участие във всяка от 3-те категории.
В категория „Фотография“ се приемат професионални фотографии и любителски снимки.
В категория „Илюстрация“ се приемат рисунки, живопис, илюстрации, графични изображения, колажи, типографски работи и комикси.
В категория „Текст“ се приемат есета, текстове с поезия и проза. Максимален обем на текст: 1,500 думи.
Към кандидатурата задължително се посочват:
Две имена, имейл и телефон за връзка с автора/авторския колектив;
Категория на творбата/серията творби;
Заглавие на творбата/серията творби;
Аргументация на творческата идея (максимум 100 думи);
Кратка история на творбата/серията творби - кога е създадена и какво е провокирало автора/авторския колектив да я създаде;
Съгласие, съотв. несъгласие на автора/авторския колектив за публикуване на творбата/серията творби във Facebook страницата на конкурса за гласуване от публиката.

Награди:
С дарителската ни кампания** целим да наберем 3000 лв. за наградния фонд на конкурса.
Сумата ще бъде разпределена под формата на парични награди за 12-те автори на най-вълнуващите творби, отличени от журито на „Първо място“, „Второ място“, „Трето място“ и избрани след онлайн гласуване с приз „Изборът на публиката“ във всяка от трите категории.
Подготвили сме и страхотни символични предметни награди за всеки автор на произведение, отличено в конкурса - комплект бандана шал и платнена торба с дизайнерската визия на ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК, както и картичка с отличената творба и още изненади.
По-широка селекция творби ще бъдат представени в изложба на открито в столична градина пред Народния театър „Иван Вазов“ от 21 юни до 5 юли, както и популяризирани в онлайн изложба. Отличените произведения ще бъдат публикувани в онлайн банка за свободно ползване на изображения на сайта на БЦНП.
Важно: Български център за нестопанско право ще сключи индивидуален договор за награда с всеки автор, спечелил парична награда. Период за сключване на договорите: края на юни - началото на юли 2022 г.

За повече информация: http://bcnl.org/news/satvori-istoriya-za-sdruzheni-silata-da-sme-zaedno-v-konkursa-grazhdanski-budilnik-5.html?fbclid=IwAR2ilYFqXHYxZVeE9tAsdUNKiVFWel9hz-KQhvjXCVOLrCThzemLImFMfaQ

Ради

Sat Nov 14, 2015 6:31 pm Re: Културни събития Sat Nov 14, 2015 6:31 pm Re: Културни събития
Здравейте! Бързичък, но пък хубав спам:
Фентъзи романът ми "В ярката им светлина" вече пътува към книжарниците из цялата страна, където ще може да се намери от 16ти!
На 23ти ноември пък, понеделник, от 19:00 в клуб Перото в НДК, с ИК Ентусиаст ще направим официална премиера.
Аз, Любен Дилов-син и още приятели ще поговорим за книгата, за жанрът и литературата като цяло, ще пийнем по чашка вино и - надявам се - ще си изкараме чудесно!
На 25ти ноември пък, в Русенската библиотека "Любен Каравелов" ще повторим понеже ще сме си изкарали чудесно и ще искаме пак!
Входът е свободен, много ще се радвам да ви видя на някое от двете събития!

https://www.facebook.com/events/1515309635433488/
https://www.facebook.com/events/1631956077056151/