choveshkata.net

Wed May 06, 2020 12:28 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 12:28 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Крия, да не стане чат. Но голямото ще си го осъзнаеш, Дес, когато децата влязат в университет, живот и здраве и се върнеш и с още по-забавено темпо да се самопрочетеш как всъщност - правилно си постъпила. И енергията ти не се е поддала на друго ... което не е било нейната жица ;) И това сега ще ти е изградило това после ... айде, спирам, че много енигматично взе да става

Tue Aug 06, 2013 10:49 pm Re: Културни събития Tue Aug 06, 2013 10:49 pm Re: Културни събития
Разградски младежи организираха free fest

Сред главните организатори е и Светлана Петкова — една от участничките в копнежа ни за ученическо творчество.

Тя активно предлага да организираме сходно събитие и тук, в София. ( )

Sun Mar 03, 2019 12:49 am Re: Българска литература извън България Sun Mar 03, 2019 12:49 am Re: Българска литература извън България
On The Origin of Species

A very important project, most beautifully realised. Sabina Radeva's thoughtful text and gorgeous pictures together tell the story of On The Origin of Species, and of Evolution itself, with clarity, humour and great charm. - Emma Darwin

The first ever picture-book retelling of Charles Darwin's On The Origin of Species.

Wed Aug 28, 2013 10:46 pm Re: Tемата на Трип за интерактивна литература Wed Aug 28, 2013 10:46 pm Re: Tемата на Трип за интерактивна литература
Игрите на най-известната дизайнерка в Twine, Порпентайн.

Трите по-мащабни са Меtrolith, Ultra Business Tycoon III и най-вече Howling Dogs, най-доброто й нещо.

Thu Sep 26, 2013 6:11 pm Re: Федора под лампата [В редакция; ЗАГЛАВИЕ!] Thu Sep 26, 2013 6:11 pm Re: Федора под лампата [В редакция; ЗАГЛАВИЕ!]
Айдяяяя!

Редакцията минава най-сетне в заключителна фаза.
Тази вечер сядам да ремонтирам диалога на Симънс, а оттам - цялата нишка на финала от кулминацията до последната сцена.

Останаха само още няколко дни.

СУПЕР!

Fri Oct 04, 2013 8:18 pm Re: Образованието Fri Oct 04, 2013 8:18 pm Re: Образованието
Напред, компютърът е слънце!
Люба Йорданова в "Капитал" от 4 октомври, 2013

Все повече учители търсят нови форми на преподаване и виждат ефекта от тях. Държавата по-скоро пречи

Гора от вдигнати ръце още преди на дъската да се е появила следващата задача. Второкласниците от класа на Десислава Миленкова не се задържат дълго на чиновете. Скачат, клякат, ритат, вълнуват се. От средата на класната стая две момчета се състезават по футбол. Попадението във вратата минава през вярно решени математически задачи. Числата до сто пък се упражняват в екипи по двойки с помощта на обща електронна платформа и компютърни мишки за учениците. Верните отговори дават точки и накрая на часа всички виждат кой екип колко е събрал. Звънецът за края на часа бие, но сякаш никой не го чува.

Десислава Миленкова е мениджър по иновациите на софийското 137 СОУ "Ангел Кънчев". Това означава, че търси и изпробва нови методи за преподаване, а успешните предава на колегите си. Преди няколко години тя открива Envision на стартъп компанията "Нимеро" - образователна система, в която учителите разработват интерактивни уроци и ги прожектират в класната стая през компютър, на който учениците работят с много мишки. Задачата с футбола е от софтуера Jumpido, създаден специално за часовете по математика. Идеята на електронните платформи е да са инструмент в помощ на учителя и не заместват класическите учебници. Ефектите от тях обаче бързо се виждат - учениците са много по-концентрирани и ангажирани в часовете. Уроците стигат по-лесно до тях, защото учат през упражнение вместо наизуст.

Въпреки лошата обща картина на българското образование през последните години има сериозно раздвижване под повърхността. Много учители осъзнават, че за да задържат вниманието на учениците си, имат нужда от нещо повече от сух преразказ на сложно написания учебник. Директорите пък отдавна са наясно, че бюджетът им зависи от това доколко са привлекателни за децата и техните родители. И че все пак трябва да се конкурират с останалите училища. В системата навлязоха успешни модели за онлайн образователни платформи и софтуер и разчупени учебни програми, които залагат на практика и възпитаване на умения за справяне в живота. Защото учениците днес не са тези от преди 20, 10 или дори 5 години. За тях е естествено да дебатират върху "Игрите на глада" вместо върху "Опълченците на Шипка". Да разберат как се управлява успешно бюджет, вместо да назубрят видовете полезни изкопаеми в Южна България. Да направят контролното онлайн, а защо не и в общ чат със съучениците си.

Промяната се случва. Макар и плахо и с малки стъпки. Липсва й обаче водачът, който да подготви средата така, че повече хора да я усетят.

Ученето като игра

"Децата днес имат досег до най-новото, до всичко модерно. Когато училището не отговаря на техните потребности, то се превръща в нещо скучно и изоставащо спрямо тях", казва Десислава Миленкова. Тя вижда ефектите от използването на Envision и Jumpido най-вече в мотивацията на учениците си, които идват на училище с желание, а състезателният елемент в платформите ги стимулира да учат. За управителя на "Нимеро" Кирил Русев целта на иновативния софтуер е да накара децата да бъдат активни. Според него по този начин те разбират, че компютърът може да се използва не само за игра, свикват да работят в екип и в крайна сметка повишават и резултатите си в училище.

"Нимеро" търсят активно контакт с училищата и в последните години попадат по-скоро на отворени учители и директори, които искат да разчупят учебната програма. Само с трима души екип иновативният софтуер вече се използва в над хиляда класни стая в България. Понякога обаче удрят на камък. "Няма да забравя едно училище в Хасково, в което учител плати от собствения си джоб за Jumpido, а след това директорът му забрани да го използва", спомня си Кирил Русев. "Къде ви е разрешението от министерството", питат го пък в други училища. Едноименното министерството отдавна е на много крачки назад от реалните нужди на образователната система - електронната форма за обучение не съществува в закона и съответно не може да бъде призната. (За тези и други пречки пред навлизането на модерните форми на преподаване в българските училища четете тук.)

"Когато човек се интересува, намира." Така просто обяснява директорът на 137 СОУ Мариана Закова навлизането на новите технологии в нейното училище, получило титлата "ментор в иновациите за България". Абонаментът за софтуера струва 1500 лв. на година от делегирания бюджет, а родителите купуват мишките за децата. Преди това обаче директорът внимателно е проучила кои са силните страни на училището и е инвестирала в допълнителна квалификация на учителите по английски и информационни технологии. Според нея развитието на едно училище зависи от неговите кадри и всеки директор е свободен на прецени накъде да го насочи. Умелото управление на 137 СОУ вече дава резултати - броят на децата, които искат да учат в него, нараства (макар и училището да се намира в крайния "Люлин", далеч от центъра на града), а с него и заплатите на учителите.

Урок за след училище

Опашка от кандидат-ученици има и пред 19 СОУ "Елин Пелин". През миналата учебна година в коридорите му се простира Plumpy BookStore 19 - книжарница за канцеларски материали, книги и учебни помагала за малките класове, зад която стоят ученици от 9А клас. Проектът е част от упражнението им в час по "Учебна компания", а задачата е да създадат и управляват успешно фирма в реални условия. Учениците инвестират с акции от по 5-10 лв. в компанията, задават краткосрочните и дългосрочните й цели, начертават бизнес план, търсят контакт с доставчици и отчитат приходите и разходите си. Намират спонсори, които ги подкрепят в участието им на национално състезание с проекта. Целта на книжарницата е на малките ученици да не им се налага да излизат от училището за материали.

В първите си часове през новата година вече десетокласниците обсъждат силните и слабите страни на представянето си. "Спечелихме опит и натрупахме печалба", споделят учениците с учителката си по география и икономика Мирела Петкова. "Маркетингът ни беше слаб", чуват се и критики. Идеята тази година е да развият продукта от миналата с някаква иновация и да подобрят резултатите си.

"Учебна компания" е част от програмите на "Джуниър ачийвмънт България" - организация в областта на икономическото образование, чиято цел е да образова и вдъхновява младите хора да ценят свободната инициатива, бизнеса и икономиката, за да подобрят качеството на живота си и да са успешни на полето на глобалната икономика. Тя работи в България вече 16 години, а в момента по програмите й се обучават над 33 хиляди ученици.

"Училището започна да работи с програмите на "Джуниър ачийвмънт" преди 15 години, търсейки вариант как да привлече вниманието на децата да останат", разказва Детелина Арнаудова, директор на 19 СОУ. Според нея тези учебни програми дават на учениците полезни компетенции за живота и умения да се ориентират в променящата се икономическа среда. И са атрактивни, защото предлагат възможности за изява, като например състезанията между всички класове, които учат по тях. А най-важното е, че учениците наистина виждат как и къде могат да използват наученото в час - нещо, без което днешното обучение няма как да функционира успешно.

"Цялата образователна система трябва да бъде преобърната - малките да учат, играейки, а големите, правейки нещата", убедена е Мита Георгиева, директор "Образователни програми и обучения" в "Джуниър ачийвмънт" и дългогодишен учител. И прави уточнението, че образователната политика съвсем не трябва да бъде само на министерството на образованието - в нея трябва да са активни например и това на икономиката, както и общините.

"Децата могат много повече." Това е един от изводите след внедряването на друга успешна учебна програма - канадската система за математика Jump Math, която в България се превежда, адаптира и популяризира от Института за прогресивно образование. Резултатите за миналата учебна година показват, че учениците значително повишават успеха си, а много от тях дори надвишават държавните образователни изисквания. Освен това стават по-уверени, започват да мислят аналитично и критично, да търсят решения на проблемите. Достатъчно е просто материалът да бъде представен по различен начин - според интересите и мнението на ученика и в обща работа заедно, а не пред него, от дъската.

Анализът от използването на Jump Math разбива и мита, че някои деца са талантливи по математика, а повечето други - не. "Всички деца могат да са ентусиазирани ученици по математика и да успяват - дори много повече от очакванията, което всъщност им помага да са успешни и по другите предмети", смята Явор Джонев от Института за прогресивно образование. Освен това според него и всички сегашни учители могат да бъдат обучени и да постигат отлични резултати с учениците си.

"Качеството на учене може да се подобри значително само чрез промяна на педагогическите нагласи и методи", категоричен е Явор Джонев. Според него електронното съдържание и компютрите са само инструменти и ако те бъдат прилагани в контекста на наложените крайно неадекватни, педагогически практики, няма да доведат до качествена промяна.

Видео вместо хартия

В нуждата от промяна е убеден и Дарин Маджаров, който създава сайта за видеоуроци "Уча.се". Те представят учебния материал в анимирани клипове по разбираем начин и на близък до учениците език. Най-трудните моменти са обяснени стъпка по стъпка с много силна визуализация. Учениците могат да задават въпроси и да дават предложения за нови видеоуроци. Учителите могат да използват клиповете като база за дискусия в часа или да ги препоръчат за гледане вкъщи. Спестяват и време на родителите, ако искат да обяснят даден урок на децата си. Подобни платформи са изключително полезни, ако учениците отсъстват от часове или въобще не могат да присъстват в училище.

Статистиката за посещенията в "Уча.се" ясно показва, че има търсене на подобен продукт - за година и половина, без да се инвестират средства в реклама, са изгледани над 3 милиона урока, 90 хиляди души месечно ползват "Уча.се", а на ден се гледат 20 хиляди урока.

"Уча.се" се разпространява от уста на уста и учениците и учителите сами търсят платформата. "Учителите искат да направят всичко възможно, за да привлекат вниманието на учениците. И голяма част от тях, вместо да обвиняват системата, се опитват да търсят нови методи", смята Дарин Маджаров. Например преподавателят по химия от Националната Априловска гимназия в Габрово Мария Николова, която случайно попада на няколко видеа от "Уча.се", започва да ги използва в часовете си, а впоследствие се присъединява и към екипа и работи по нови клипове. Тя вярва, че учителите са свободни да разнообразяват начините си на преподаване, "стига да не ги мързи" и да не зависят от т.нар. автоцензура - "щом не е разрешено от МОН, няма да го ползвам".

"Промяната ще дойде", убеден е и Иван Господинов, създател на екипа на "Кан академия България" в България ("Кан академия" се заражда през 2004 г. в САЩ и се превръща в един от най-успешните проекти за образователни видеоуроци.). Въпросът за него е как потребителите ще възприемат новите образователни продукти - дали отделни учители ще ги въвеждат в собствените си класни стаи, или цели училища ще правят пилотни проекти, или пък издателите просто ще добавят повече функционалност към продуктите, които вече предлагат на училищата, и те ще станат общодостъпни.

А потенциалът на новите форми е огромен. В "Кан академия" например използват т.нар. карта на знанието, както и визуализация на компетентности на всеки потребител. Така той може да види пропуските си. Вече се обсъжда и как платформата може да бъде в помощ за кариерно ориентиране - например да има карти на знанията за различните специалности и ученикът да се ориентира какво трябва да знае, ако иска да се развива в тази посока. "Големите компании биха могли да признават тежестта на платформите, както в момента се признават изпити като Toefl, GMAT и т.н.", отива още по-далече Иван.

Според него електронното образование в българските училища се развива, но го бавят от чисто административни причини. "Структурите на образователната система не са адаптивни и това е причината да се бави. За сметка на това в домовете е-образованието отдавна е почукало на вратата", коментира Иван. И дава прост пример за разликите между учебниците и новите технологии - в учебника ученикът заварва разписана задача, докато във видеоурока или в платформата за упражнения той става свидетел на нейното поетапно решаване: "Представете си, че авторът на учебника пише учебника пред вас и ви обяснява заедно с това защо го пише по този начин."

Краят на учебната бумащина

Материална книга за взетите учебни часове, дневник, протокол за резултат от изпит, характеристика на ученика, книга за решенията на педагогическия съвет, книга за регистриране на заповедите на директора, дневници за входяща и за изходяща кореспонденция, летописна книга (?!). Това са само малка част от всички общо 73 (хартиени) документа, които според наредба на образователния министър трябва да се водят в училищата. Всеки един от тях е стриктно описан до последния детайл (включително с какъв вид корици трябва да е и какво да пише на заглавната му страница). Проверяват се от контролните органи на министерството, които, ако искат, могат лесно да открият нарушения (дори писане с различен цвят химикалка е достатъчно). Учителите и директорите се стресират заради евентуални проверки и прекарват времето си за почивка, за подготовка на следващ урок или за индивидуално обучение с напреднал или изоставащ ученик в попълване на графи в тетрадка.

Не е трудно да се досетиш, че всичко това може да бъде опростено с онлайн платформа за управление на учебния процес. Такава е например u4ili6teto.bg на Центъра за образователни инициативи. В нея учителите могат да разработват и качват учебен материал, да дават домашни упражнения на учениците и да следят развитието им. Статистиката се прави много по-лесно и всъщност показва много повече от хартиения дневник. Учителят (а и родителят) може да види кои уроци и кога ученикът е разглеждал, колко време е прекарал на тях, кои са силните и слабите му страни. Ако повече училища са включени в подобна платформа, инспекторатите и министерството могат лесно да разберат как вървят постиженията на учениците в различните райони, кои училища трябва да се поощрят и на кои трябва да се обърне повече внимание.

Вече има училища, които активно използват подобни платформи, но заради архаичните закони и наредби те въпреки това трябва да попълват и хартиените документи. "В момента платформите не са незаконни, но са паралелно съществуваща реалност на разписаното официално", коментира Цветан Цветански, председател на управителния съвет на Центъра за образователни инициативи. Така всичко зависи от добрата воля на директора и учителите и от това дали са достатъчно убедени в полезността на новите форми, за да инвестират ресурси в тях въпреки пречките на системата.

Навлизането на модерните начини на преподаване отдолу нагоре - през учителите и техните ученици, всъщност е добър знак. Той показва, че истинските участници в системата виждат дупките в нея и се опитват не просто да ги замажат отгоре, а да променят цялата настилка. Успешни инструменти за това вече има. За държавата остава само да не им пречи с ненужна администрация и да побутне онези училища, които още не са намерили стимула да си поправят пътя. Всъщност не е сложно. Ама никак.

===============================================

В какви нови форми инвестират издателствата

Макар засега на пазара се използват основно електронни варианти на хартиените учебници, големите издателства твърдят, че инвестират активно в нови форми. "Ние не само инвестираме в алтернативни форми, ние ги предлагаме", коментира Йоана Томова, председател на съвета на директорите на издателство "Просвета". То има собствена платформа с близо сто електронни учебника, по които учителите могат да преподават в клас. Предлага и онлайн математика за четвърти клас, а отскоро на пазара ще излезе и математическа игра за началния курс. Йоана Томова уточнява, че инвестицията във всеки продукт е различна – от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева, а приходите засега не покриват инвестициите.

Другите две големи издателства - "Анубис" и "Булвест", също все още не отчитат пряка печалба от електронните учебни материали. Електронните варианти на учебниците им от 1 до 7 клас са достъпни чрез платформата School.bg за всички регистрирани общински и държавни училища. "Засега за нас това е продукт, който допълва печатното издание, но в никакъв случай не го замества изцяло", коментира създателят на "Анубис" Николай Табаков, който е и съсобственик на двете издателства и на дистрибутора "Анубис-Булвест". Въпреки това те продължават с тези инвестиции и имат вече създаден мултимедиен продукт и за детските градини.

Sun May 26, 2019 9:26 am Re: Share the Joy Sun May 26, 2019 9:26 am Re: Share the Joy
DreamForge Magazine, personal rejection:

Kalin, Thank you for your patience while we reviewed Grigor’s story “Outside the Picture,” unfortunately, we're going to pass this time. The translation is exceptional; the tale read very well in English. The work is well done , but over 9,000 words is a difficult sale to any magazine, and this doesn’t have a strong DreamForge theme, though the “outside the picture” idea was engaging. As we publish more stories and unlock more of them for registered users and visitors, please do read us and you'll get a better sense of what seems to catch our fancy. All our best. Scot Noel DreamForge Magazine

Sun Jun 02, 2013 9:07 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Jun 02, 2013 9:07 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Някои важни особености на съвместната работа с Кал

Fri Dec 15, 2023 9:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Dec 15, 2023 9:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Thanks for the review and Thanks for the kind words about the translation!

My Bulgarian is still very poor, but, as far as I understand from the review, this particular translation is beautiful. It`s very nice and encouraging to know that beautiful translations still happen. Because the general trend seems to be different... alas...

My most sincere Thanks to the Author and the Reviewer and the Translator, and Happy Wondrous Beautiful Holidays drawing nigh! May the next year bring you (and me, of course) lots of wonderful books!

And Peace Upon The Earth!!!

Fri Nov 29, 2013 9:24 pm Re: Blurbs Fri Nov 29, 2013 9:24 pm Re: Blurbs
The Dragon and the Orange Juice, 1 sentence:

When a dragon breaks loose from the World of Magic, while the only wizard who knows how to stop him is imprisoned (wrongly) by his fellows, what can keep Earth's mundane existence from becoming queasily exciting?

Sat Dec 07, 2013 10:37 pm Re: Културни събития Sat Dec 07, 2013 10:37 pm Re: Културни събития
Меги и Ивайло бяха много сладки на тъпия Weihnachtsmarkt. Понякога топлият им дъх беше симетричен. Щели да пеят пак на 15. декември, неделя. И как можах да си помисля, че ще пеят коледни песни... Пеят неща от концертите си. Меги я чух още на Московска между Природонаучния музей и Националната галерия :shock:

Утрешния концерт горещо го препоръчвам поне заради Ивайло макар и самите певци много-много да не искат да канят точно на този композитор. Емил го окачествява като катарзисен.
Независимо какъв е композиторът, гласът на Ивайло е балсамен.

Wed Dec 11, 2013 12:28 pm Re: За спасяването на света Wed Dec 11, 2013 12:28 pm Re: За спасяването на света
В момента минавам през всеки от сайтовете, на които е обявено излизането на антологията (но не е обявена премиерата), и добавям, че:
Антологията излезе. :)

Каним ви на първа среща с нея в петък, 13-и:

http://choveshkata.net/blog/?p=4248

Или:
Каним ви на първа среща с антологията „За спасяването на света“ в петък, 13-и:

http://choveshkata.net/blog/?p=4248

Страшно няма. Съобщиха ни, че света сме го спасили и тази година... :D

(Плюс се закачам с хората, ако са ми дали повод. :D)

Mon Aug 12, 2019 6:29 pm Re: Образованието Mon Aug 12, 2019 6:29 pm Re: Образованието
Аз пък междувременно отново попаднах на вселенска ирония. Половин час до излизане, чудя се какво да правя да уплътня времето, влизам в Тубата и алгоритъма ми предлага долното.

Съдейки по примерите, най-вероятно става най-вече дума за американски училища (тая нация върви с пълна газ към самоунищожение от 21-и век насам...), но ето:
Ridiculous Zero Tolerance Rules At School (r/AskReddit)

Thu Oct 24, 2019 3:24 pm Черният куфар Thu Oct 24, 2019 3:24 pm Черният куфар
https://choveshkata.net/blog/?page_id=6016 
„Черният куфар“ е повест на Християн Трифонов, която усмихва широко още преди да е свършила първата страница.

В началото и на моменти някои особености на героите напомнят за Том С. и Хъкълбери Ф. Има дори „пазарлък“ и психологизъм при ограда, но обектът не е самата тя. И като цяло, психологизмът не е само при оградата ;) Също така… е комично натоварен ;)

Разказвачът се вглежда в детайли от движенията – понякога проследява ръка, претърсваща джоб, друг път крака, насочващи се конкретно нанякъде. И всичко това обогатява погледа върху вътрешния живот на героите – виждаме колебание, смущение, паника, решителност. Именно по тези знаци се ориентира главният герой Джери.

(Тук малко да си припомним какво сме учили по литература преди седми клас и какво се предполага, че си спомнят студентите по филология, включително на стари години: ако на моменти претърсващата ръка е като самостоятелна и жива, то всъщност това може да е метонимия (или по-точно синекдоха?), а краката, и особено зелените ботуши, сами тръгват в определена посока.)

Олицетворен е и ходът на небесните тела. Конкретността в някои техни дейности също не убягва на повествованието – например как точно пада нощта, луната какво прави и по какъв начин.

Ако трябва да побългарим чешката дума за „приключенски“ – добродружни – това е история за добро и за приятели ^_^ И за задружност, когато е необходима. Макар че повечето действия са еднолични и в ума си ги обхваща един човек.

Това е история без GSM-и! (Звучи като „вафла без Е-та“ :D, щото е от село.) Единственият може би се намира на една от илюстрациите – пристегнат от колана на… „невероятен звяр“ :lol:
Драги уважаеми,

Когато човек се разрови из Интернет, попада на архивни съкровища, за които не е и подозирал!
Заповядайте да послушате началото на повестта! http://detskotobnr.binar.bg/1702/iskri-2015-vtora-chast

Все още разполагаме с бройки от книжката, така че можете да си поръчате, да четете на воля, да се кискате и размишлявате ^_^

Записът е от 2015 г. и във втората му половинка има податка за новото произведение на Християн, когато е бил на 15 години. Парола "малки котета" ^_^
Става ясно и че хич не съм сбъркала, като съм се присетила за Марк Твен, четейки Куфара.
А " да ядат много ябълки " явно е личен поздрав към мен, закодирано послание през времето и пространството, което е чакало своя звезден миг.

Очаквайте включване от мен и когато, някой светъл зимен ден, проимам нов куфар.

...
ЯЖТЕ ЯБЪЛКИ!

Wed Feb 12, 2014 9:15 am Re: Културни събития Wed Feb 12, 2014 9:15 am Re: Културни събития
Нещо е станало със сайта на Студио 5... :\

Довечера межу 19:30 и 21:20 по "Христо Ботев" http://stream.bnr.bg:8003/botev.mp3 в "Контрапункт" ще чуете Емил, да говори. Скоро не е било и навярно няма да бъде, така че не е за изпускане.

И да похваля, че са си променили stream-а. По-качествено е. Във времето разликата с радиото е съвсем малка.
Но сравнено с преди на страницата на "Хоризонт" :shock: няма link. ХрБ си има. Има всичко и на главната страница :shock: http://bnr.bg/


Илче, доста ме озадачи. Надявам се да нямам подобно преживяване с Карел Чапек.

Thu Feb 20, 2014 12:12 am Re: Културни събития Thu Feb 20, 2014 12:12 am Re: Културни събития

3 години Точка.БГ
Дата: 19 февруари 2014 г. (сряда)

Поетите с китари очакват своите фенове да отпразнуват заедно 3 години Точка БГ. Поздравете ги лично на 19-ти февруари (сряда) от 18.30 ч., в Studio 5. Пейте с една от най-успешните акустични банди, които ще ви изнендат с нови парчета не изпълнявани пред публика!


Още под омаята на тазвечершния рожден ден на Точка БГ, да информирам, че подобно нечовешки човешко преживяване можете да си причините на 8 март (Тодоровден било), 21 ч. - пак в Студио 5

Mon May 11, 2020 2:47 pm Re: Пратчет Mon May 11, 2020 2:47 pm Re: Пратчет
My review of Soul Music :

Soul Music was, I guess, my first true love. Um, I mean with Terry Pratchett. Um, I mean ... you know what I mean. :D

So much so that when I had to pick the topic of my 4,000-word IB extended essay, there was no room for doubt. It had to be Susan. And Death. And the Music With Rocks In. And the life-saving, human-defining importance of rebellion. ( Teen angst, ha! teen me would fume. What d'you grown-ups know ? )

Meet 4,000-word essay here:

http://kal.zavinagi.org/?p=92

WARNING: Even though this is the least academic of all the many drafts I wrote, it still sounds terribly highfalutin. Thousand apologies.

Sun Feb 02, 2020 7:26 pm Re: Христина Панджаридис Sun Feb 02, 2020 7:26 pm Re: Христина Панджаридис
Well... Аз не съм убедена, че самата книга отделя толкова много внимание на всяко изречение. Едва ли е умишлено. Два пъти я подхващах и началото не се четеше - то не можеш да (се) събереш да отсееш какво ти казват всички тия думи. Хеле при завръзката с часовника стана и потръгна.
:!: Чувството да четеш дума по дума не е много приятно, щото нали човек като се научи да чете, възприема larger chunks of speech. :!: Чувствах се така все едно сричам. За мен е важно четенето да протича плавно - не да се спъвам в емоционална и непроследима, стърчаща на разни посоки купчина думи ИЛИ в паузите примерно на Жоро, дето само на него му идват такива каквито си ги мисли, а за останалите е насилствено и наложено.

Аз не съм кой знае колко опитен читател, обаче някои неща ми липсват, други моменти са ми като внезапно залепени, някои не знам защо не се случват или просто съм свикнала как си съдействат дадени герои в други книги. Тук, макар и много рядко, някои кратки диалози тотално ме отблъскват - не разбирам какво си казват героите и защо единият (по подразбиране от мъжки пол в повечето случаи) се държи скапано. Да не говорим за тоя смотльо Жан-Марк. Най-мразя момчета, които не си знаят езиковите граници. Познавам такива, "it's a disease".
Иначе книгата е симпатична, но несиметрична - няма някои неща или са в малка степен, а други са прекалени. Разбира се, не мога да кажа точно какви, понеже не съм добра в разкостването на писателски произведения и не обичам да правя литературни анализи, но го усещам.

И се чудя дали моят начин на изразяване в конкретни ситуации е толкова неразбираем и ексцентричен, ама при нея в тая книга понякога (пак рядко) дори се замислям за нагласеност, което не е хубаво, ако е така. It's just too odd. Though odd is generally good.

Надявам се да няма други изцепки на гаджева тематика, щото още чувствам името си опетнено заради разказа в Зелените.

СЛЕД ПОЧТИ ОСЕМ ЧАСА: Дочетох книгата и съм потресена.

Тука попаднах на една страница, дето има много triggers - 119, след предизвикателството на 118 с жълтъците и предвидимия резултат  https://youtu.be/aK8INWzSwMQ?t=405 . You can't possibly sip raw eggs unless you are an opera singer.
Ами ако ми се налагаше да погълна листа от бреза и водна чаша оцет с накиснати вътре яйчени черупки?
Понеже съм бая буквална, чаша оцет значи вероятно blindness as a result. Както и да е. В комбинация с черупките означава химична реакция на оцета и варовика. Вероятно е way better than дъвкане на черупките – метод, прилаган при деца с калциева недостатъчност :( Barbaric.
* Съжалявам, ако звуча като представител(и) на клуб "Ефремов", дето само чакат една книга да излезе, за да я очернят от'сякъде to soak deeply in regardless of the nature of the author.

+ "насъскана съм да успеем" - that's WRONG!!! That's NOT language, that's gibberish. Има комбинации от думи, които не бива да се кръстосват. That's a negative word + the positive one of success = wrong! Anyway. Proper language is not to be messed with. Иначе изглежда като случайност, налучкано. А комбинацията от усещане хем за нагласени работи, хем за налучкани води до извод за непрофесионализъм и да не продължавам с квалификациите.

Дочетох книгата и определено от стр. 119 нататък не знам как ми издържаха нервите... Може би има човек за тази книга. Това не съм аз! Героите си говорят несвързано, не им разбирам образните изказвания и няма нужда да съм минавала редакторска или писателска работилница.

Down the drain! No mercy!!!
Коректорката да ми яде ушите!
стр. 82: Значи за гарвана две, не три... най-добре четири.

стр. 154: И изведнъж часовничето се отзовава в грамаданската длан на Младока. :shock:
Обидно ми е...

Главите си имат заглавия, а в съдържанието е изписана само номерация... Low, low, too low...

Нещо положително от цялата работа – ядливите кестени на стр. 108 и 134.

Mon Mar 17, 2014 1:41 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Mar 17, 2014 1:41 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Появиха ми се няколко въпроса докато работех по това упражнение.

Понякога корекцията за краткост променя малко смисъла. Това все още ли е стилова корекция?

Струва ми се, че текстът има нужда от смислова редакция. Не е ли по-логично да се почне от нея? Аз бих ги правила всичките почти едновременно. Как всъщност работи един редактор?

Sat Feb 22, 2020 11:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:16 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
"Фурията на Академа" - Джим Бъчър
Хареса ми. Нещата се заплитаха и до последно изглеждаха безнадеждно спасяването им. Героите проявиха изключителна храброст. Имаше обрати, силно напрежение, много екшън, капчица страст и много приключения. Няма да го карам в хронологичен ред. За Исана...чувствах се сякаш гледах страшен филм: Не, не отивай там! Избърза, забави се, разминахте се...Ако си стоеше мирно и кротко при чичо Нед сега Сирай щеше да е жива и всички други. Ама не, упорита, не чака Тави да я намери. Падна ми в учите и частите с нея ми се струваха най-безинтересни, на второ място са с Амара. В абсолютно всяка битка си казвах: Ха, ето сега Тави ще открие своята фурия и ще им разкаже играта, но уви...въпреки това се справи разчитайки на ум, смелост и бойни умения, които често се пренебрегват от призователите на фурии. Много се кефих как биеха Бренсис и хората му, заслужаваха си го, и бяха най-малкия проблем на Тави. Макс ми стана любимец - само как целуна жената на Гай, е гати му развратника. За Гаел не очаквах тя да е шпионин, изненадах се. Когато Амара искаше да скъса с Бърнард идеше ми да и забия един шамар - обичате се, щастливи сте, това е важното. Искам гаргант за домашен любимец или охрана, малко иска - само ябълки - той най-много се доказа в боя и без негова помощ нямаше да оцелеят, и се радвам, че не го убиха. За канимите...използването на мечове ми се стори прекалено, така де, имат нокти. Доста въпроси се надигнаха. Една кралица избяга и всичко отиде по-дяволите. Искам да разбера повече за резистентността на Катай към отровата на паяците и как те не забелязват Тави. Защо ли й се струваше познато лицето на Кралицата на Вордите. Кой е дал пръстена на Исана и защо нарече Тави - сине мой, нали майка му е мъртва...

Sat Feb 22, 2020 11:45 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Feb 22, 2020 11:45 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
3. „Дългът” – Гери Йо
Преди няколко години прочетох „Наследницата” – първата книга от поредицата и бях впечатлена. Много исках да продължа четенето на следващите и миналата година се свързах с авторката поради пост във страницата ѝ, че раздава безплатни книги. Ако не го бях видяла, щях да си ги поръчам от друг сайт, бях вече отворила такъв на момента. Изпратих ѝ първо мои снимки с книгите ѝ и обещах да изкажа мнение след като ги прочета. Е, дойде им редът с Книжното предсказание от форум Муза с карта за ревю. Е исках да се връщам към първата книга и директно продължих с втората „Дългът” . е, някои дребни моменти и герои ми се губеха и ми се искаше да преговоря, но устоях и не беше болка за умиране. Може и така да се чете.
Любимец си ми остава Стивън. Още повече ми легна на сърце щом научих историята му – лоялен, добър, боец. Много се кефех как се дразнеха със Симона. Специално от тази книга и Имела ми беше много забавна, реакциите ѝ, как се изпуска пред неправилните хора. По красота Наташа ми е любимка и аз се разхождам чорлава вкъщи… но тя е толкова секси. Героите са оригинални, всеки има собствен глас, собствена история и още повече се привързваш към тях. Но не ми допадна толкова, че всеки се оказва с дете или бивш на врага, толкова много двойки върколаци с ловци, вампири с ловци и тн, оплетох се при толкова много такива кой с кого е и с кого е бил. Като похвала мога да кажа, че вампирите са си вампири, върколаците върколаци, държат се всички автентично и готик, а не както в „Анита Блейк” любимата ми поредица вампирите станаха просто хора със зъбки и загубиха излъчването си.
Не ми хареса, което е сериозно, как връщането на Мелиса бе основна тема на разговор и повтарят едно и също изречение и реакции всичките герои, ако има десет герои, всеки поотделно научава новината, да странно е дух да се върне, но ми писна, това е повече от половината книга, мисля, че трябваше да разнообрази диалога и да добави повече действие и план да правят. Русалките в цялата книга ми бяха почти излишни, нищо не правеха, е една се върдаляше със Симона…но все пак. Елена се промени, може би заради любовта, но ме изкефи как дори да губи и да е отчаяна опитва пак в битка.
Препратките и историческите в миналото на героите ми харесаха много, всичко беше достоверно и откъм история и откъм география, с множество пътувания до Египет, Близкия Изток, Балканите.
Тази книга е за хора, които носят воина в себе си, но не са го разкрили, за хора, които не се предават пред трудностите и водят ако не истински, то житейски битки, както и за честта на Близкия Изток, нещо рядко срещано и тачено у нас. Не бих я определила само с етикет романтика и леко четиво, това си е ърбън фентъзи. Романтика даже почти не видях.
Имаше много сюжетни обрати, които и през ум не ми минаха, както и нов герой и неща загатнати за следващата книга.
Отново авторката пише стегнато и казва много с малко думи. Много рязко и сменя камерата/фокуса от един герой скача на друг като във филм, ще го сметна за плюс. Чете се бързо и неусетно напредваш. Искам още! 4 от 5, заради диалога.

4. ”Падение и спасение – историята на една хероинова наркоманка” – Весела Тотева
Хареса ми. Тази книга е точно изповед и автобиография, но не професионална, а лична, житейска и толкова истинска и близка. Няма да я разглеждам като литературно произведение и оценка на качествата и критика, а ще изкажа възхитата си от авторката.Тази книга носи надежда и като прочетох през какво е минала авторката, моите тревоги са бели кахъри, но по едно си приличаме, по страха, ниското самочувствие, подценяването, "самобичуването". Четях и си мислех, това можеше да съм аз, но от там нямаше да изляза жива и като победител. Тази жена е боец, а не развалина, толкова сме различни, аз съм затворена и интроверт, а тя е открита, печели доверие и усмивки, убеждава хората, умее да работи с хора и клиенти, и може би точно това ѝ качество да печели хората и тя да им има доверие е довело до нейното падение и е продължила борбата толкова дълго и с толкова много безуспешни опити. Радвам се, че е намерила смелост да престане да бъде вечната сервитьорка, но за всичко си идва времето, да осъзнаеш и да спреш да търпиш и отлагаш живота си. Аз съм близо до тази критична точка, на осъзнаването съм и търпението ми е към изчерпване, но още нямам смелостта да я прекрача, нито подкрепата. Без подкрепата на близките ѝ и вярата им Весела трудно би успяла да пребори, аз нямам тази подкрепа и вяра от семейството ми да следвам мечтите си и да заживея живота си, усещам обратното, че ме теглят надолу. Историите от 90-те, тези бурни години, винаги са ми били слабост, алкохол, наркотици, купони, всичко забранено, но тази книга не е само за това, тя е по-дълбока и не е за разбиране, а за усещане. За стила на авторката ще кажа, че знае как да акцентира кое да разшири и кое да разкаже и представи с малко думи така че да изникне жив образ в ума ти. А случките са толкова много и коя от коя по-невероятни, че автор на художествена измислица трудно би съчинил, но щом се е случило през 90-те всичко е възможно. Само си представих тийнейджърката с перчема и плитките в соц училище, бунтарка и отворена за нови неща и хоризонти, за черпене на житейски опит, а не образование, а опита си го има много, вече е и в книга, по това също се различаваме, аз съм противоположна по характер. Затова казвам, че е не само до близките, а и до характера. А за Жълтото чудовище ще кажа, добре, че ме е пропуснало, толкова правдиво го описва, като любовник, и му дава различен поглед, а не цитиране на имена на наркотици и действие, признаци, от медицинска гледна точка, сухо, безсърдечно и скучно като първата докторка лекуваща наркомания. Тя лекува не чрез шепа лекарства, а чрез пример, опит, думи и надежда душата, според мен е по-ценно. Поздрави! 5 от 5.

Sat Mar 14, 2020 10:13 pm Re: Културни събития Sat Mar 14, 2020 10:13 pm Re: Културни събития
Плаща се с карта - има избор на една от трите суми (1, 10 или 50 лева), след което иска да се въведат данните от карата, включително CVV код.

Fri Mar 27, 2020 1:06 pm Re: Наши текстове Fri Mar 27, 2020 1:06 pm Re: Наши текстове
Докато си търся вдъхновението да сглобя записа за предстоящите е-алманаси в блога ни, ровичкам из прашасали архиви...

To a Friend

...and to the fond memory of Altair Oiorandire

Expect no omen unexpected
And fear no evil unforeseen.
Away! away! with looks dejected
-- Beam like you always seemed to beam!

The world is old, our dreams are dimmer,
Hard challenges await before,
Indifferent stars above us glimmer,
You feel like moaning, "Nevermore..."

...Yet, in our march -- or even hobble --
Towards horizons far and near,
We learn to live, to laugh, to fondle
- We learn to hold each moment dear...

Smile now, and by a smile of yours
This blessed realm shall bloom for all!

Писано като песен за изпълнение на арфа, в годините, в които играех The Two Towers – най-вероятно 2000-ната, понеже съм цитирал откъсче от него в Seven Nights with the Sea.

През 2004-а го публикувах в poetry.com, откъдето ми го изтриха – два пъти. След първото му изтриване се роди:

Oh, What Hath Happened unto Her?

To a lost love

( 'Tis not a poem, this - it is a question
to ye, flamboyant editors of poetry-dot-com.
Forgive me, errant reader, for misleading you
- I promise to forgive you for misreading me. :) )

A while ago - a week or two,
a poem "To a Friend" I here submat.
(A new proposed past tense - like "sit - sat".)
Great pains I undertook to get it right
and then I waited, joyfully expectant.
...But no! disaster strikes when you expect it least
(...the irony with my submitted piece...):
I come - I look for it - Oh no!
It has been kidnapped by a gnome!
Or ... tell me, gentle editor, I pray,
Who forced my lover poem far away?
(Behold my harrowed sorrow, hey!
It has afflicted me with rhyme-disease, callay!)
And should I wait for her return
Or lose all hope and myself burn?

( Oh - and I wish you all Xmas' best. :~) )

... което биде summarily изтрито в рамките на 72 часа.

Последното, с което се опитах да пробия, дойде през март 2005-а:

Wordsmith

To all fellow Healers - Heal on!

'...And so - you smite with words?'

I laugh and tuck her in.

'No -- I'm a wordsmith.

' Ne'er smiting with my words --
I shape my words to heal.

'I gaze at you -- like now --
And then attempt to grasp
All your internal blaze
In sounds that shine to match,
So that the world (and you)
Beholds the Miracle you are.

'Ne'er smiting with my words;
my words caress -- they fondle.
...If I have put the time
(The heart, the Loving care)
To pick them as becomes.

'Sleep now, my little one.
Caresséd be.

'...A wordsmith guards your dreams.'

... но и то не доживя първата си седмица.

My poetry was nipped in the bud, as they say. :D

Sun Jun 08, 2014 1:27 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jun 08, 2014 1:27 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Покрай Панаира на книгата се сдобих със Силвия Димитрова - 12 на Жанет-45

Нов, млад автор, със силно драматургичен талант, както я определя Силвия Томова.
Къси разкази, ефирни. Изненадващи и леки. С много провокация и оставени въпроси.
Препоръчвам.

Недялко Славов по-добре от мен е дал оценка:
"Конструкциите на тези разкази - така въздушни, витражни, чупливи - носят тежките плътни послания на едно отломъчно битие - битието на човека на 21 век. Тревожна, красива, енигматична проза“"

И ето връзка към два от разказите в книгата

Wed Jun 25, 2014 12:40 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Wed Jun 25, 2014 12:40 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Ами да, "ненадейни моменти" може да се разбере и по този начин.
Ненадейно - ако е в смисъл неочаквано, непредвидено, изненадващо. А защо се е случило неочаквано? Дали нещо го е предизвикало? Най-вероятно не. Ако да, то тогава за да стане "неочаквано" реакцията е твърде силна в сравнение с повода... Та може да се разбере и така?
Може. :)

В моята начална интерпретация „ненадейни“ беше поглед отвън – неочаквани за хората около Юна. Допуснах обаче, че самата тя ги е осъзнавала (знаела е поводите) и предусещала. Може би ѝ е било трудно да ги контролира, като по-млада.

Дали гневът й ме озадачава? Не. Но гневът й е помитаща и разрушаваща всичко наоколо стихия,
Никъде не е казано, че разрушава всичко наоколо. ;)

при това напълно неконтролируем за момента - поне така ми звучат "изригна", "буря от сриваща ярост", човек се "сривал" от гласа или погледа й. Да оставим настрана сриващите се човеци, но такава ярост е много нездравословна за самата Юна, поне аз така си мисля.
Сега е моментът да се впусна в обяснения за пречистващата сила на гнева и ролята на индиговите деца в задаващия се свят... :D

Гневът е енергия. Последно си говорихме как можем да ползваме енергията тук .

А какво може да "смрази" човека насреща? Очевидно няма да са топли и приятелски чувства. По-скоро неща от рода на омраза, презрение (то обикновено смразява особено добре), и други такива... А може би личната болка може да смрази някой друг? Ще се смразя ли аз, ще се срина ли, от болката на някой друг? Май едва ли, аз мога да почувствам болката, мога да съпреживявам, ама чак пък да се срина (душата ми да се опразни)?

Хъм... ти сблъсквала ли си се лице в лице с хора, изпитващи силен гняв? Който личи само в погледа им (без крясъци, удари и т.н.)? Ако си – изпитвала ли си усещането „зайче, осветено от фаровете на кола“? Едно вцепеняване, поне в първия момент?

На мен ми се е случвало. Причинявали са ми го; и аз съм го причинявал на други.

Виж все пак и сцената между Джоан и нейния Юнак в частта „Ляво“ – там има по-нагледен пример как един човек срива друг. (За него не обещавам, че е достоверен, лично проверен. Но пък звучеше драматично. :D )

Изобщо какво е яростта й? Болка? Която поражда огнена ярост? Докато болката е лична и насочена навътре към душата, яростта е по-скоро обратното - агресия насочена навън, към света...

Но ние виждаме света през очите на личния си опит. А според теб, Кал, какво е яростта на младата Юна?
На този въпрос не е редно да отговарям (поне не повече, отколкото загатнах по-горе). Каквото вие, читателите, откриете в тази и следващите приказки – това е. Каквото не откриете – навярно не е било съществено за историята. Може да е безвъзвратно отминално. Може да не е на дневен ред за авторите.

Но ако наистина ви е важно – отговор може да се яви в някоя от следващите приказки за Юнаци. Немалка част са се раждали точно от такива въпроси. За което – благодаря отново. :)

И... ( следва ) ;)

Mon Aug 18, 2014 9:04 am Re: За преводите, принципно Mon Aug 18, 2014 9:04 am Re: За преводите, принципно
Иглика Василева и Аглика Маркова: Преводач къща не храни

... но тежко му, който го няма . ;)

Аз бях на награждаването и чух откъси от двата наградени превода. Мога да кажа само толкова: Като си завършим някой ден редакциите по „Песента на ханджията“, ще им заграбим наградата като сговорна дружина лелеяна планина... :D

Много пъти съм споделяла, че имаш и дарбата, и знанията, и усета.
Но не мога да не кажа и следното: Не подценявайте преводачи от старата школа като Аглика Маркова, например. За Иглика Василева не мога да се изкажа - започнах "Одисей", но явно това все още не е моето четиво, трябва още да поумнявам, та засега що се касае до потока на съзнанието, оставам при Вирджиния Улф; както и да е, не ставаше дума за какво чета или не чета аз.
Убедена съм, че ще си заслужите наградата...просто ми се стори, че мъндзърко не харесваш онова, което си чул. А аз като по-стар човек, интересуващ се от превеждане съм проучвала навремето доста текстове, преведени от хора като тази дама и, вярвай ми - много съм научила от тях; не че го ползвам де...

Когато хора като Аглика Маркова са започвали да превеждат, тук току -що е започвало да се чува нещичко за теория на превод. И да, зная, че тази дисциплина не дава готови рецепти за хубав, верен и адекватен превод, но доста помага и доста съмнения разсейва особено у начинаещи преводачи. Опитвам се да кажа, че въпреки всичко те имат безспорни успехи.

За съжаление четенето на статията изисква регистрация, а в момента времето ми е кът. По-нататък ще я прочета. И ще добавя още пет стотинки по тези въпроси.

Tue Apr 05, 2022 9:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Tue Apr 05, 2022 9:03 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
My review of DreamForge Anvil Issue 7: The Meaning of Life :

My first encounter with DreamForge Anvil bodes well for our future relationship. ;)

Here're a few examples why:

~ Scot Noel's essay "The Meaning of Life," while inevitably subjective, speaks in my own voice:
Around us, the universe is largely indifferent to our existence. It is not built to nurture us and keep us safe. Before life, Earth was a volcanic hell, without oxygen and bathed in ultraviolet radiation. Earth was never perfect for life. Life made Earth livable. It’s the biome that nurtures us, not the rock. Life terraformed a planet and brought Sapiens into being.

It could be said then that we are indebted to life on Earth, to which owe our allegiance and stewardship. Equally, we owe a debt to our species for its curiosity and inventiveness, for its knowledge and healing, for its organization and synergy, and to all those who have applied these gifts to assuage suffering and empower both individuals and humanity to realize their highest potential.

Why are these things true? Because they are self-evident and self-consistent.

And from them we can derive principles. Where some see nature as “red in tooth and claw” and build justifications for conquest and rapacity, we can look at the community and creativity, the trust and care, the inventiveness and tolerance which have actually kept us alive —the values that have brought us to the edge of exploring the stars— and say instead “the purpose of power is to protect the weak; the value of leadership is to elevate others.”

~ The future of Grant Carrington's "The Sweet Apocalypse Travelling Medicine Show & Gypsy Caravan" is culturally diverse:
And on the main stage: "Well!" as our Benny says —there are all the shows— from Eddy and Platypuss through Speare, Tennessee, Twilight, and a thousand others (not all in one performance, of course); all the acts--Berle and burly, Floyd and the Stones, Pyramid, Pentangle, and Trapezoid; all there, ready to be shut down quickly if Maggie sees that the local rubes are wandering.

But no more tolerant than our present:
Our biggest problem was Jonaplin. He was still ticked off and he wanted to get out there again while Doc wanted him to take a couple of days off. Ford suggested we freeze his throat but Maggie vetoed that, of course. I suggested we freeze his brain but Sundi said we wouldn't be able to find it. From there on in, the suggestions went downhill.

Also, loved the language of this story.

~ Michael Zahniser's "The Peculiar Constraints of Peacetime" made me laugh with its insights:
The high-value asset crossed the street and approached Em One with her hands on her hips. “What are you doing all the way over here?” she asked, glaring down at the robot. A year ago Jemma had been shorter than Em One, but young humans grow quickly, and due to either the height advantage or a developmental shift Jemma had also become bossier.

“You’re a big girl,” said Em One. “You can cross the street without holding my hand.” So far in this training cycle Jemma had been subject to fifty-seven percent more derogatory comments when walking hand in hand with Em One. “Shall we head home?” the robot asked. The hostiles were still loitering by the entrance to the training facility; if Em One and Jemma returned to headquarters now they could avoid any enemy engagements.

Jemma frowned, and Em One could guess at the emotional calculus playing out within her mind. The house was dark, empty, and lonesome; the sun was warm and other young civilians were running around the park and climbing on the exercise structures. In addition to developing muscle tone and coordination, those activities were enjoyable. A year ago Jemma would have joined them, but since switching to the new training facility she had stopped seeking interactions with members of her age cohort. Em One blamed the hostile elements for that. “Did you make any friends at school today?” it asked.

Jemma shook her head. “But maybe you could come with me for show and tell tomorrow?” She sat down on the bench next to Em One and kicked absentmindedly at the gravel.

Clearly Jemma had not yet formed an adequate tactical understanding of the enemy. The robot said, “That would be inadvisable.”

Jemma had a vast repertoire of angry and petulant expressions. “What do you mean, inadvisable?”

“That means, it would be a bad idea.”

“I’m in fifth grade, I know what ‘inadvisable’ means. I was asking why you think that.”

“Perhaps you can work that out for yourself?” It was Em One’s opinion that young humans were essentially sociopaths. Professionally, Em One had nothing against sociopaths; at least they were predictable, and they had been common in Em One’s previous line of work.

One of the young civilians, a male, was jumping off the very top of the exercise structure, climbing back up, and jumping again, over and over. He didn’t seem to be injuring himself, but each time he launched himself into the air Em One had to resist the impulse to run over and catch him. Even before the modifications that Jemma’s father made, Em One’s subroutines for minimizing collateral damage had prioritized the lives of young civilians above all others. Of course, given that infants were easy to manufacture and adults represented decades of training and experience, that was an irrational design decision, perhaps reflecting a human emotional blindspot.

And it made me cry too. Hence the bold.

~ Have I ever mentioned that "Love in the Time of Con Crud" was the single best-received entry in our ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction ? Out of some 15 beta readers, 10 loved it. :)

~ Oh, how I'm gonna inflict Wulf Moon's "Write Smart Dialogue" on all my writerly buddies .... :D
Said. Said is such a simple verb, it's beautiful. Said is so perfect, nothing else has to be said. It's like the gray man walking through the crowd: bland, unobtrusive, invisible. Only if you stop and study the crowd do you notice he's even there. And that doesn’t sit right with hopeful writers. New writers don't like plain clothes. That gray man must be up to something sneaky. They want to spice up that invisible man, put him in some platform shoes, chartreuse lederhosen, a duster with pink polka dots, and a purple pimp hat with a flowing white feather. Dy-no-mite! You just shook that invisible dude up and pimped his ride! He’s now so pimpalicious, you don't see anyone else in the crowd. Only him.

And that's the problem. Unless your character likes to talk to himself (or a volleyball!), dialogue is the conversational exchange between two or more people. When these people open their mouths to talk, we see what's going on inside of them through the context of the exchange. There is a tempo to dialogue, like an intense tennis match, back and forth, poing, poing, poing. The last thing you want during that match is for an announcer to step onto the court and shout through a bullhorn, "See that? Bobbie Jo hit that ball with ferocity! Hear that? Billie Jean rebounded it angrily! Oh no! Bobbie Jo retorted with finality!" Please, please, please, announcer, just get off the court and let us watch the dynamic exchange. You think you are helping by dressing it up, but you are KILLING all the fun!

This is a common dialogue faux pas for new writers. Even successful bestselling authors can have a hard time with it. They don't trust the reader to deduce the emotions taking place between the characters as they speak. They HAVE TO TELL YOU through emotive dialogue tags. For readers, this can make them feel that they’re being patronized. While the writer thinks they’re helping the reader understand the emotional subtext of what’s being said, they’re actually alienating their readers. So much so, most readers are going to shove that book back on the shelf and never pick up a book by that author again. And if they just happen to be a first reader or editor at a magazine, they'll mark it R, slap a form rejection on it, and send it back.

Tue Sep 16, 2014 8:24 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Tue Sep 16, 2014 8:24 pm Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
Еее, некадърни рими. Прекаляваш. Много си е добър младежът, особено ако основната част ги е мислил той (на 13!).

А ритъмът в такива форми не е задължителен.

Wed Oct 01, 2014 10:33 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“ Wed Oct 01, 2014 10:33 am Re: Конкурс за фентъзи разказ „Послания от Изток“
И ето, идват резултатите !

Да кажа и тук:

Поздравления към всички участници! И благодарности към всеки, който даде своя отзив! :)

А към организаторите – специални (побратимски ;) прегръдки: за ищаха, с който правят това; за това, че го правят все по-смислено... и, в НИКАКЪВ случай на последно място, за „илюстрациите“, с които украсяват нашите текстове!

... Нали ще има илюстрации за всички и този път? Нали, нали, нали? :D

Чакаме! :)

Fri May 15, 2020 10:07 am Re: Share the Joy Fri May 15, 2020 10:07 am Re: Share the Joy
Отзивче за The Kerezstury TVirs:

On Amazon, Amazon Customer wrote:Popov's "The Keresztury Virus" is a new kind of cyberpunk that makes go looking for his other writing.