choveshkata.net

Thu Nov 29, 2018 11:12 am Re: Ортодокс Thu Nov 29, 2018 11:12 am Re: Ортодокс
Събитие три в едно:

08.12.: Премиера на „Ортодокс“ и „Момичето от квартала“ и награждаване в Копнежа за растящо творчество

Sat Jan 05, 2019 12:51 pm Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови книги Sat Jan 05, 2019 12:51 pm Защо 2019-а Кал спира да участва в издаването на нови книги

2. Да помагам в издаването и разгласата на „По пътя към...“, сборника на Жоро. Цел: да излезе преди средата на февруари.

До средата на февруари може да излезе само електронен сборник на Жоро без картинки.

Mon Jun 10, 2013 9:23 am Re: Копнеж за къси фантастични разкази Mon Jun 10, 2013 9:23 am Re: Копнеж за къси фантастични разкази
Здравейте, Калин,

Искам за пореден път да ви благодаря за подкрепата, която ми оказахте, пожелавайки разказа ми „Един градски гълъб“ в Копнежа за къси фантастични разкази миналата година. По ваша препоръка той беше публикуван в Списание 8, и благодарение на това спечели трето място в конкурса за публикуван разказ на млад автор „Рашко Сугарев“ на НДФ „13 века България“. Това беше първата публикация на мой разказ и първата ми награда, затова съм ви безкрайно и вечно признателна. Освен това, разказите на лауреатите от всички години се предвижда да бъдат публикувани в общ сборник и фактът, че нещо, което аз съм написала, ще бъде между две корици с произведения на Георги Господинов, Алек Попов, Момчил Николов и други известни български автори, е чест, на която нямаше да имам възможността да се радвам, ако не бяхте вие. Така че отново – благодаря! Това, което правите за хора като мен – недоказали се автори, оптимистично мечтаещи някой ден да оставят името си някъде измежду редовете на българската литература, е безценно.

Поздрави,
Мая

Fri Jun 28, 2013 11:01 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Jun 28, 2013 11:01 pm Re: Цитатите, които ни създадоха

Spoiler

Първият е от Светличе, вторият и четвъртият – от Dante Lee, третият... май пак от него.

Mon Aug 05, 2013 1:21 am Re: Културни събития Mon Aug 05, 2013 1:21 am Re: Културни събития
До 30 септември, 2013 г. в Националния музей на българското изобразително изкуство - първа и последна изложба на Бистра Винарова - първата българска дама на експресионизма, спътница на Симеон Радев, с много наситена лична история, която си заслужава да прочете човек накратко от статията в линка.
"Изложбата е първата и, за жалост, последна среща на българските ценители с изкуството на една от най–талантливите европейски експресионистки."

Забравената първа дама на експресионизма

Sat Aug 10, 2013 5:17 pm Re: [Дразнител/Teaser][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР Sat Aug 10, 2013 5:17 pm Re: [Дразнител/Teaser][TIE-IN!] ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР
свалено

Sun Jan 03, 2021 6:43 pm Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите) Sun Jan 03, 2021 6:43 pm Re: Приказки от Горната земя (Мина и магиите)
Ох, зачетох я и е страхотна! Много ми харесва как от време на време изскачат някакви хъшлашки думи в текста. Определено ме разведрява и много благодаря, че ми я даде.
Ето това смятам, че е необходимо да се знае, за да може преспокойно да се чете третата книга:

В Ботаническата градина в Балчик е училището за даровити деца "Музите", чиято директорка се казва Мишева. Има два свята – Долна и Горна земя, преминаването между които се осъществява посредством/по инициатива на един жив/зелен Кош. На Горната земя някои герои се придвижват с Алагиора(та) - тя също е растение.
Един от главните герои е Кастин - кестен.
На Горната земя има училище за вълшебства с директор Пимпинела Долче . 
Главна героиня е Мина, баща ѝ е Бран. Тя и ромските близнаци Янил и Китан учат в балчишкото училище. Двамата са особено талантливи кавалджии, а баба им се казва Демира.
Злото е Нищото и си е доста изчерпателно описано в самата трета част. Споменават се разбираемо и плъховете информатори (портаджии). У Мина е бялата стъкленица, при Нищото - черната. Двете трябва да се уравновесяват за хармония.
Мина има жива клонка в косата си, което е свидетелство за магическите ѝ способности – улавяне на думите и приказничество.
Ренко и (Вер)бена са брат и сестра. Него го оставям на въображението ви.
Има своеобразен пантеон с няколко специални митологични същества, появяват се най-често в приказките, които изникват в текста.
При това положение приемам поръчки :D

Thu Oct 03, 2013 11:15 am Re: Културни събития Thu Oct 03, 2013 11:15 am Re: Културни събития
Предстоящи концерти на Теодосий Спасов

04.10.2013, 19:00, България, Пловдивски джаз вечери, Дом на културата „Борис Христов“
Фрий Фламенко Трио / Давид Пеня Дорантес-пиано, Рено Гарсия-Фонс-контрабас, Теодосий Спасов-кавал, вокал, Хавиер Руйбал-барабани

05.10.2013, 20:00, България, София, „София Лайв Клуб“
Фрий Фламенко Трио / Давид Пеня Дорантес-пиано, Рено Гарсия-Фонс-контрабас, Теодосий Спасов-кавал, вокал, Хавиер Руйбал-барабани

И едно интервю за този фламенко проект

Thu May 23, 2019 2:09 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр Thu May 23, 2019 2:09 am Re: Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингуляр
Това, което си гледал, са все още по-скоро играчки. Но до максимум около десетина-петнайсет години ще започнат да се появяват опитни образци на неща, които вече сериозно ще повдигат вежди. А до максимум 10 години след това ще дойдат и неща, които ще са, меко казано, плашещи - например интелекти с мощ извън човешкия хоризонт на разбирането.

По-интересното го казва един мой анализ - тези последните твърде вероятно ще са не изкуствени интелекти, а асистирани интелекти. Което на теория е по-добро и по-безопасно, но на практика разликата хич няма да е голяма, включително където я очакваме да е. А в някои отношения могат да са и по-опасни.

Това обаче е дълга, ако и МНОГО интересна тема...

Wed Oct 16, 2013 9:48 am Re: Културни събития Wed Oct 16, 2013 9:48 am Re: Културни събития
Изложба "Пепелни картини" на Памукчиев - обещава да е
Авторът току-що даде едно много дълбоко и човешко интервю в студиото на Джаз ФМ
Галерия "Академия" на Националната художествена академия (срещу паметника на Климент Охридски в градинката срещу едноименния университет)

"Огънят като пречистване. Огънят като трансформация. Огънят като прераждане. Като ново усещане за път и смисъл. Да може да чуе човек тишината на собственото си пространство.
Ако човек открива в себе си онзи духовен импулс, вдъхнат ни от по-висши същества, човек ще стане по-добър и в отношенията си. Затова, ако изложбата седи и работи някъде, а се отразява в отношенията ни, в живота ни - това се търси. Новите модели на живеене, особено във времето на свръх информационни технологии ни разполагат в ширина. Движим се в ширина в пространството, не по вертикалата в дълбоко виждане на това движение нагоре-надолу. В това отношение информационните технологии ни предлагат едно разтваряне в нищото. Художникът има задачата да материализира нещата от нематериалното. В този смисъл се чувствам виновен, че го излагам.
Имам задача да стесня проблема, да го приближа до човека." - Станислав Памукчиев

"Тишината не може да бъде преразказана. Духовното няма език, с който да бъде изказано. Държа да има една емоционално-психологична среща със зрителя. Да е атакуван. Да го уцеля в центъра, дори преди да е подготвен. За мен е особено важно да има една първа емоционално-психическа среща. Ние сме сетивни същества. Реагираме първо емоционално-психически на изкуството" - Станислав Памукчиев

"Силно мистично. Разтърсващо. Покоряващо" - са част от отзивите на посетители на изложбата в книгата за впечатления.

Thu Oct 24, 2013 10:01 am Re: За спасяването на света Thu Oct 24, 2013 10:01 am Re: За спасяването на света
Започвам да разпространявам горната вест на местата, на които съм пускал анонс за антологията. Примерен текст:

Копнежът за корица на „За спасяването на света“ приключи с около 30 предложения от 12 художници.

Търсенето на читатели продължава . :)

(Като втория линк няма да го слагам в коментари към блогове и блогоподобни сайтове – да не ме погнат спам филтрите им. ;))

Някои екстри:

(Впрочем... както и предната ни антология, „Тринайсетте цвята на дъгата“, тази също си поставя въпроса „Могат ли българските фантасти да пишат?“. И му отговаря по петдесетина различни начина. :D Имайки предвид колко различни сме читателите, интересно ми е колко читателски критерии ще успее да покрие...)

... готово, поне по моите места. Единствените нови линкове са в G+: „ Аз обичам книгите “ (упс! спойлъри! :D) и „ Читателски клуб“.

Вие сте. ;)

Thu Nov 07, 2013 11:00 am Re: Труд и творчество Thu Nov 07, 2013 11:00 am Re: Труд и творчество
Неве, препрати Валя и Светлинките към конкурса за сценарий моля.

Thu Nov 21, 2013 11:17 am Re: За спасяването на света Thu Nov 21, 2013 11:17 am Re: За спасяването на света
Откъс из „Братята от Левса“

Tue Jul 09, 2019 4:23 am Re: The Celestial Way (...) Tue Jul 09, 2019 4:23 am Re: The Celestial Way (...)
Finished Chapter 25.

Time for the end game.

Now I go to sleep.

Wed Jul 17, 2019 4:04 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА Wed Jul 17, 2019 4:04 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА
(Хаха, с този текст си имаме история, м?)

Хммм, не бях ли пращал на Мораб-а по-скоро откъс(и) от първия разказ за Нексар? Ето това беше нещо, с което да вадиш компромати срещу мен като стана милиардер... :D

Харесвам историите ти, Вик. А имаш идея колко други истории съм прочел...

Нидей, ШЪ ГРЪМНА! :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

(Тези твой думи... означават изключително много за мен. Точно защото знам каква ходеща база данни си от перспективи и портали към други светове. :) )

Та сега си мисля (с присъщия си поглед в перспектива *скромно покашляне*): ако на теб тоя текст още ти съзвучи достатъчно, че да искаш да го... всъщност какво? – дали да не го включим в някоя следваща работилница? Или... де да знам? Помощ! Идеи? Някой друг тук чете ли?

О, да. "Залезът на здрача" е като първата любов. Никога не се забравя. ;) Тия дни, като се ровех из тези ~100 страници, дето съм писал преди почти десетилетие, попадам на неща, дето са толкова небрежно готини , че чак се удрям в челото и си викам "Леле, 'ма аз съм можел да правя това!? Че то днес не знам дали ще съм способен..." и... де да знам. Ще съм способен ли? Може би да, когато най-сетне попремине try-hard синдрома... Но тогава, когато бях без никакви очаквания, простотията и стилистичният епос (и епичната простотия :D ) вървяха ръка за ръка. Забавни времена.

Та, да, този текст всъщност чака един ден своята резолюция. Не помня дали сме го говорили на живо, но един вид като реверанс към моите корени, ако някога стана "професионален" писател, е, че Стелария ще бъде творена ексклузивно , *ахъм* , предимно, предимно исках да кажа :) - за българските читатели, най-вече защото в този свят са ми и до ден-днешен най-любимите не-дракони същества - драксатите (нищо, че на практика са хуманоидни дракони, ама шъш сега! :P ).

Но ако ще говорим за trial run-ове, дето да ги влачим по работилници, мисля, че по-забавно (и интересно) ще бъде или с "Драконова душа", работното заглавие на моя започнат през 2011-а (и недовършен... ofc) фентъзи роман, или пък "Законът на Чандлър", който пак се развива в Стелария, обаче е много по... предизвикателен в чисто технически план. Такива ми ти работи.

П.П. Пиша тоя пост следобеда на 14 юли. И го слагам на чернова (Save draft), да си чака правилния момент: тогава, когато в една съседна тема мярна пост със size=200 „Пичове, свърших си епилога!!!“.

Важните неща не заслужават разсейване. ;)

... Ахааа. Дойде. :) :) :)

Хахаха, това с size=200 хич не се бях сетил. Бях почти утрепан, чак забравих на самохвалския си пост в Фацата да бацна саундбайтът, дето исках да придружава събитието. :mrgreen:

Иначе, този твой пост се приема за достатъчно "значителен" интерес към моят предходен, така че в близко време ще пусна още пикантерии от моето аматьорско минало.

Sat Dec 07, 2013 1:50 pm Re: Не-културни събития :) Sat Dec 07, 2013 1:50 pm Re: Не-културни събития :)
Давам:

П Р О Г Р А М А
9 декември, понеделник, 17.00 – 19.00 ч.
Откриване на Зелено кино: Седмица на екологичните филми в София 2013
Прожекция на филмите:
Брикети от съдби / Briquettes From Fates, Цветан Симеонов, България, БНТ, 30’

Голяма награда „Щъркелово гнездо”за Най-добър балкански екологичен филм 2013
Драматичен разказ за тежките последствия от човешка дейност, която вреди на хората като същевременно филмът подсказва необходимостта от ориентиране към възобновяеми енергийни източници

Относителната енергийна стабилност на България е градена повече от шест десетилетия. Милиони тонове въглища попадат в тецовете. Страната свети, отоплява се и процъфтява в икономическо отношение. Източният Маришки басейн е лицето на българската минна индустрия. Данните изглеждат достойни за гордост и престижни. Зад тях стоят обикновени човешки съдби. Или, за да сме по-точни - отдолу. Има къщи, хиляди декари плодородни земи, реки. В името на енергетиката тези мини са погълнали няколко села. Други ще бъдат изядени.

Боготворенето на рибите / Fish Worship, Вей Гуохай, Министерство на културата на Китайската народна република, Китай, 26’

Голяма награда „Щъркелово гнездо” за Филми за опазване на природното и
културно наследство 2013
Филмът митологизира връзката на човека с природата като път към духовното равновесие и физическото дълголетие
Село Пуюан се намира в полите на планината в провинция Фуцзянв Югоизточната част на Китай. Древни мостове, реки и къщи са пръснати из долините. Тук расте 13000-годишно дърво и осем вековен храм на предците. Родословните дървета на селянитесе съхраняват в храма повече от 200 години а тези, които са над 100 години все още имат глас за големите проблеми на малката общност. В това облагодетелствано място, което разполага с богати водни ресурси, жителите и шаранът живеят в хармония. Когато рибата умре, селяните домакинстват традиционното тържествено погребение за душата на починалия.
Изхвърлени и забравени / Dumped and Forgotten, Манфред Ладвиг и Томас Ройтер, SWR, Германия, 52’

Голяма награда „Щъркелово гнездо“ за Документални филми 2013
Филмът третира огромния проблем за радиоактивните отпадъци и показва, че необмислените действия се връщат като бумеранг срещу извършителите
Повече от 50 години европейските страни изхвърлят своите ядрени отпадъци в морето. Твърди се, че това е безопасен метод за складирането им. Стотици хиляди тонове радиоактивен отпадък са изхвърлени по крайбрежието на Европа. Какво се е случило с ядрените отпадъци, които са струпани под Ла Манша, например? Наистина ли радиоактивността се е разтворила и разпръснала през годините, или застрашава рибата? И какво значение има това за купувачите? Немски филмов екип от обществената телевизия ARD тръгва по следите на радиоактивните варели. Намират ядрени отпадъци на няколко километра северно от Алдерни. Тези радиоактивни отпадъци са изхвърлени между 1950 и 1953 от Великобритания и Белгия. С малка подводница екипът заснема на няколко мили от френското крайбрежие варели с ядрени отпадъци на дълбочина 124 метра. Официално тези варели би трябвало да са изгнили,но кадрите показват един непокътнат контейнер. Това е доказателството - възможно е да се извадят ядрени отпадъци от Ла Манша. Журналистите откриват също тръби, по които и до днес в морето се изхвърлят ядрени отпадъци, въпреки че това вече е забранено.
Среща с автори на филмите и дискусия по темите, засегнати в продукциите, с
участието на експерти и еколози, представители на НПО и граждани.
10 декември, вторник, 17.00 – 19.00 ч.
Прожекция на филмите:
Червената риба тон / The Bluefin Tuna, Кристофър Гериш, Германия, ZDF/ARTE, 52’

Голяма награда „Щъркелово гнездо” за ТВ предавания, посветени на екологията и
опазването на околната среда 2013
Филмът е пример за задълбочен научен подход и конкретни действия за увеличаване на запасите от риба тон като пример за възстановяване на природното богатство и разнообразие
Червената риба тон е една от най-интелигентните хищни риби в света. Въпреки това, този подводен ловец сам се оказва плячка. Тойе жертванариболовната промишленост за милиарди долариие идеален символ набезмилостнатасвръхексплоатацията нанашите морета.Учените посочват доказателства, че количествата червена риба тон са намалели с 80% за последните няколко десетилетия. Въпреки това, всяка година през май по крайбрежието на Сардиния, рибарските кораби потеглят за улов за тези високо ценени същества зарибните пазарив Токио. 80% от средиземноморскатариба тон се сервира в суши ресторантите в Япония. Активистът на ГрийнпийсУакаоХанаока си поставя за цел да промени това. На пазара на едро, той обяснява на търговците съдбата на тези величествени създания и заплахата, под която се намират. И все пак повечето японци не искат да чуят истината за този деликатес. Един немец е изградил огромна риболовна империя в Порт Линкълн, Австралия и през последните 40 години се опитва невъзможното – развъждане нариба тон. Заедно с риболовни експерти и учени от университета в Аделаида, той е пред пробив. В Испания, изследователи извършват пионерска работа в областта на размножаването на риба тон. Чрез генетичен анализ на хайвера те се опитват да разберат тайните на репродуктивния процес при рибата. Учени и риболовни експерти от WWF закачат малки предаватели на рибите тон по италианския бряг. Знанията, които придобиват ще позволят да бъдат предприети нови мерки за защита на видовете и ще помогнат за създаването на устойчиви риболовни дейности, за да може червеният тон да бъде спасен от изчезване.

Орфеева приказка / The Tale of Orpheus, Яна Милева и Добрин Керестелиев, България, 32’

Награда на кмета на община Кърджали за филм, посветен на опазването на природното и културно наследство 2013
Описанието на Родопите не може да бъде пълно, без да се спомене значението им в античната митология. Това е родното място и дом на най-известния древен музикант Орфей. Ако се вслушате в ромона на реката, можете да чуете кристалните звуци на неговата лира. А в шумоленето на листата щедоловите тихия шепот на дриадите и красивата Евридика. Кой е Орфей? Митична фигура или реална личност? Тези два аспекта на неговия персонаж са преплетени.
Хоризонт / Horizon, IBIS FILM AS, Норвегия, 22’

Специална награда за Документални филми 2013
Екоимпресия за първозданното изящество на природата, която трябва да бъде съхранена

Филм за вълните: вълнение в открития крайбрежен пейзаж, когато птичите ята се плъзгат над каменни огради и поля, за вечните морски вълни. Това е поетичен, подобен почти на сън филм, вдъхновен от живописта и музиката. По своя тих начин, той е знак на почит към крайбрежния пейзаж и напомняне за това колко е важно да опазваме тези ландшафти по начин, който ще ни позволи да ги преживеем като диви, свободни и изпълнени с културно разнообразие пейзажи. Филмът е заснет в Югозападна Норвегия.
11 декември, сряда, 17.00 – 19.00 ч.
Прожекция на филмите:
Войната на мравките / AntWars, ЩефанГайер, ARTE, Германия & Франция, 52’

Голяма награда „Щъркелово гнездо” заНаучно-популярни и учебни филми
Филмът онагледява с научна достоверност опасностите от нарушаването на екосистемите вследствие на привнесени инвазивни видове и същевременно загатва метафори за човешкото общество

Филмът проследява историята на мъничък, eдва двумилиметров нашественик по пътя му към надмощие – аржентинската мравка в Южна Европа. Неоткрит от повечето очи този инвазивен вид е създал най-голямата супер колония на планетата. Според учените това есвръхагресивно семейство с потенциал да промени цяла екосистема. В един свят подобен на война, под краката ни, те отнемат животите на нашите местни мравки. Колонизират храната. Проникват в домовете на враговете си и убиват кралиците. Появяват се в огромна численост, за да достигнат невероятно силна военна мощ. Учените се опитват да разкрият стратегиите на аржентинските мравки, за да намерят начини да опазят екосистемата от повече щети. „Войната на мравките“ е история за една мравешка колония с размер 6000 кв. км., която се е превърнала в най-големия хищник на планетата.

Екопия: Храмове на модерната култура / Ecopia: ModernCultureTemples, Ева Рихтер, DeutscheWelle, Германия, 26’

Специална награда за ТВ предавания, посветени на екологията и опазването на
околната среда 2013
Филм за триединството на архитектура, екология и хармония като модел за бъдещото строителство

Почти всяка страна придава голямо значение на галериите и пространствата за културни събития. Те са важни конкурентни фактори на международния туристически пазар. Очаква се архитектурата им да бъде атрактивна и с въображение, а и устойчивостта става все по-важна. Тази продукция представяиновативни строителни проекти от три държави. Саудитска Арабия обновява стара сграда на националната библиотека, за да я направи по-екологична. Китай ще използва морска вода за охлаждане на нова опера, а новият музей и културен център в испанския град Севиля е най-голямата дървена конструкция.

Кучешко сърце / A Dog's Heart, Иво Тодоров и Диана Костова, България, 15’

Селектиран филм в раздел Документални филми в Конкурсната програма 2013
Филмът показват съдбата на уличните кучета в София през погледа на самите животни. Сниман е в най-големия приют за бездомни кучета - в Долни Богров. Авторите проследяват няколко истории на животни, озовали се в клетките там, и на техни събратя, осиновени от стопани. По време на снимките те научават, че сред бездомните четириноги, определяни често като “пръв приятел на човека”, има жестоко малтретирани: бити с лопати и чукове, с рязани уши и опашки, блъснати умишлено от автомобили. И единственото спасение за тези кучета е или в приют, или в дома на състрадателни хора. В “Кучешко сърце” стопани разказват защо са осиновили бездомни кучета, какво им дава общуването с тях и как можеш да ги обикнеш. Другаважна тема е кастрацията - като единствено решение на неконтролируемата популация, от една страна, и от друга - като превенция на опасни заболявания, особено при женските животни.

12 декември, четвъртък, 17.00 – 19.00 ч.
Прожекция на филмите:
Кървящ петрол / Bleeding Oil, Генади Кондарев, Екологично сдружение „За земята” & CEE Bankwatch Network, България, 40'
Голяма награда „Щъркелово гнездо” за Документални филми 2013
Филмът е посветен на хищническата експлоатация на природните богатства в развиващите се страни и цинизма на петролни компании
Това е история за откритията на международна мисия от септември 2011 г., която разследва петролните компании, опериращи в делтата на река Нигер. Резултатите от разследването – петролни разливи в една от най-ценните екосистеми на планетата, хиляди квадратни километри мъртва джунгла, горящ природен газ край петролните кладенци и милиони онеправдани. “Кървящ петрол” е провокация към всички европейци. Филмът ни показва колко силна е глобалната връзка между хората и какво се крие зад мантрата на европейската енергийна сигурност. Ние сме потребителите, други стоят на пътя на производителите, но всички ние сме роби на една корпоративна реалност, която се възползва, както от хората, така и от природата.
Вопълът на Юмен / Lament of Yumen, Хуакинг Джин, Huaqing Jin Training Camp, Китай, 27'
Специална награда за Документални филми 2013
Трагедията на една общност, породена от прекаленото й обвързване с добива от неизчерпаеми енергийни източници
Юмен, където е открито първото китайско нефтено находище, някога е бил градът на славата и мечтите. Половин век по-късно петролните му резерви са изчерпани. Правителството и нефтените компании се изнасят, а 90 хиляди души напускат града и го оставят почти празен.
Прерията / Cerrado Beyond the Mist, Крисчън Спенсър, Марк Егер, Gulo Film Productions, Бразилия, 25'
Специална награда за Научно-популярни и учебни филми
Майсторски изваяна картина на цветовете и светлината във великолепието на природата

Филмът въвежда зрителя в една от най-малко известните и красиви екосистеми в света, намираща се в центъра на Бразилия. Импресионистичен танц на цветовете и светлината, който се разплита като мит за сътворението чрез основните елементи вода, огън, мълния и дъжд, като същевременно почита изумителните и странни животни, които населяват този пейзаж. Филмът представя нов жанр на документалното кино, който се доверява на мощната красота и мистерията да диктуват настроенията чрез уникална артистична визия с пулсираща и емоционално наситена оригинална музика. Националният парк „Емас” е дом на някои от най-удивителните животни като гигантския броненосец, гигантския мравояд и гривестия вълк, и на няколко изумителни явления, които се случват тук, като биолуминисцентните термитници и масивните паяжини с многохилядни общности от паяци. Филмът е огромна експлозия на живот, цвят и мистерия, пресъздаваща първичното преклонение пред природата като вечно произведение на изкуството.

Среща с автори на филмите и дискусия по темите, засегнати в продукциите, с участието на експерти и еколози, представители на НПО и граждани
Закриване на Зелено кино: Седмица на екологичните филми в София 2013
Некомерсиални презентационни прожекции в съответствие с регламента на Европейския екологичен фестивал „Зелена вълна – 21 век”.
Фондация „Европейски екологичен фестивал” си запазва правото да прави промени в програмата.

Fri Aug 16, 2019 12:29 pm Re: Ортодокс Fri Aug 16, 2019 12:29 pm Re: Ортодокс

Spoiler

Кал wrote:(Drake = Broken Dragon/Вик?)

Nope... Ама не знам дали е ок да разкривам самоличността... Ще го питам.

Tue Dec 17, 2013 11:48 am Re: Цитатите, които ни промиха Tue Dec 17, 2013 11:48 am Re: Цитатите, които ни промиха
He – and he was quite definitely a he, there was no possible doubt about that – had been carved out of the turf thousands of years before. A white outline against the green, he belonged to the days when people had to think about survival and fertility in a dangerous world.

Oh, and he had also been carved, or so it would appear, before anyone had invented trousers. In fact, to say that he had no trousers on just didn’t do the job. His lack of trousers filled the world. You simply could not stroll down the little road that passed along the bottom of the hills without noticing that there was an enormous, as it were, lack of something – e.g. trousers – and what was there instead. It was definitely a figure of a man without trousers, and certainly not a woman.

Tue Jan 14, 2014 8:36 pm Re: Културни събития Tue Jan 14, 2014 8:36 pm Re: Културни събития
„Бурята“ – последното произведение на Шекспир.

Spoiler

По пиесата писах последната си курсова работа по литература в училище.

На 16-ти и на 30-ти, този месец, от 19.00 ч в Столичен куклен театър. http://www.programata.bg/?p=39&l=1&c=1&id=80532

Sat Nov 02, 2019 1:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Nov 02, 2019 1:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Оказва се, че проблеми в литературния свят има на всички равнища - на ниво творци, на ниво издатели (както Скалзи повдигна завесата за мен) и дори на ниво продавачи.

The Problem(s) with Damaged Goods

Малко ми е тъпо, защото съм старошколник, обаче все повече и повече започвам да си мисля, че предимно електронно издаване на моята (нова) книга - независимо дали с или без подкрепата на издател - е най-етичното решение към днешна дата. :|

Ама искам да я скив и да я държа на хартия... някак си по-реално изглежда тогава.

И да, от днес за първи ден чета Publisher's Weekly - а наздраве! :D

Tor още нищо не са ми писали, въпреки че вече един месец седят върху събмишъна ми (който НЕ е целият ръкопис); ебахти бастуните. До две седмици ги отсвирвам и почвам ново дирене.

Fri Jan 31, 2014 7:14 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Jan 31, 2014 7:14 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Ще опитам по друг начин (:

„Предупредителните“ текстове (антиутопиите) не са реалистични – и не могат да бъдат, по дефиниция. Те – по дефиниция - се фокусират върху определени аспекти от реалността, напълно пренебрегвайки останалите. „Определени аспекти от реалността“ не е равно на „реалността“. „Кривото“ огледало няма как да ни помогне да се видим истински.

Най-яркото доказателство колко нереалистични са е фактът, че ни има. Човечеството. Все още. Напук на всичко. И – ако седнем да сравним с обществените строеве и порядки от по-ранните епохи – има ни във все по-читава форма. Ако не вярвате - направете си следния експеримент: Опишете някоя минала епоха, в която бихте живели – тъкмо вие, с вашите си особености и нужди – по-добре. Гадните уточняващи въпроси ще са от мене. ;)

(Проблемите около „все още ни има“ започват, когато се вгледаме в здравето на жизнената ни среда – общия дом Земя. Но това ни запраща в друга тема... Ако ви е интересно, ще направя отделен анализ на „екологичните“ антиутопии... само че догодина. Първо имам да прочета още от тях.)

Сега можем да почнем да чоплим „предупрежденията“ на „социалните“ антиутопии едно по едно: доколко са се сбъднали; доколко са се случили съвсем други неща; доколко ни влияят върху начина, по който „гледаме“ света. (Тази част е забавната – как визиите на „влиятелните“ книги се борят с непосредственото преживяване на реалността; колко много хора си мислят, че светът е еди-какъв, понеже той е описан еди-такъв в някоя книга . Тука ще влезем в темата за огледалата и проекциите. ;))

Като контрапункт на „Щом не сме решили проблемите на настоящето, защо да очакваме, че ще решим тези на бъдещето“ бих казал следното: част от причините да не успяваме да си решим проблемите на настоящето е в погрешния подбор на сечива – включително антиутопичната литература. Когато почнем да търсим по-балансирани сечива – например по-холистична литература – ще почнем и да си решаваме проблемите по-успешно.

Веднага признавам, че балансирани – реалистични – визии се пишат изключително трудно. Например защото те изискват „статистическо“ мислене – взимане предвид на огромен брой фактори – а не „интуитивно-избирателното“ мислене на антиутопистите. (Ползвам понятията в смисъла им от „ Мисленето “ на Канеман.)

(Както сме я подкарали, ще си напиша трактата „Защо антиутопиите са боклук“ доста по-рано, отколкото възнамерявах... :D)

П.П. Ели – темата си е съвсем по темата.

Wed Nov 06, 2013 11:43 am Re: Развитие на Човешката библиотека Wed Nov 06, 2013 11:43 am Re: Развитие на Човешката библиотека
От известно време наблюдавам един феномен, който поставя интересни въпроси (и възможности) за развитието на ЧоБи:

Значителна част от Чобитите работят по свои самостоятелни проекти, като 1) не си оставят време да следят какво правят другите; 2) не се опитват активно да привлекат съратници сред тях. (Или не си личи от обратната им връзка.)

Това е още една форма на „разпокъсване“, при която обикновено се трупа разочарование („Ама защо на мен никой не ми обръща внимание?!“), а може и съответните Чобити въобще да се отдръпнат от общите дейности (и самата ЧоБи).

(Лично аз, заради мисията си да развивам общите дейности, обръщам по-малко внимание на самостоятелните. Времето не ми стига; усещането за „дърпане към себе си“ ме смущава.)

Засега не мога да се посветя сериозно на причините – и възможните решения – на тая ситуация. Надявам се въпросите, които Георги и Нев ни готвят, да дадат начален тласък. Надявам се и всеки от вас също да наблюдава последиците от изборите си – и да взима мерки, ако не му харесват.

Sat Feb 22, 2014 10:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Feb 22, 2014 10:22 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?

Записах се защото се опитвам да открия с какво да се занимавам за в бъдеще. Тъй като писането е важна част от моят живот реших, че ще ми е от полза такъв вид обучение. Също така винаги ми се е искало да участвам в нещо подобно и щом се появи възможността защо да я изпускам!!
Конкретни очаквания нямам. Надявам се да науча нещо и да се забавлявам в същото време!

Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?

Не съм сигурна, но фаворити са ми : Стивън Кинг, Джордж Оруел, Джек Лондон, Харуки Мураками и т.н.
Книги, които ме вдъхновяват са : "Аз съм номер четири" - Питакъс Лор, "1984" - Джордж Оруел ...

В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?

Пиша, може би от около 4 години. Писането е мой верен приятел. Общо взето ми е като терапевт, пред който си изливам душат. Предимно пиша кратки разкази, стихове ( бели предимно ) и истории ...

=]]

Thu Jan 23, 2014 7:24 pm Re: Babylon Thu Jan 23, 2014 7:24 pm Re: Babylon
Почесващия се наистина така говори. Шведите не говорят заваляно. Той особено (от южната, по-отворена, топла Швеция е) си говори читаво (по моите критерии, защото е и преподавател. :) Но може би основното е, че са пестеливи в изказа и в гласно изразяване на нещата и това им се е отразило силно на езика - да е интересен . Ö:P

А според същия почесващ се (Даниел), както ни обясни, излиза, че в най-северните части на Швеция, грубо казано от половината "нагоре" произнасят вместо "jag" ("йо") = "аз", нещо като "шфф." :D. И на живо би ми било трудно да го повторя както ни го обясниха (и Даниел и Павел), но много се пулихме. Все едно да оформиш звука "jag" беззвучно, само че вдишвайки въздух. :lol:

Daniel (aka [ Doooniel ]) говореше ясно. Само че не му разбрах повече от половината, защото не знаех думите. :)

Fri Jun 17, 2022 5:51 pm Re: Share the Joy Fri Jun 17, 2022 5:51 pm Re: Share the Joy

Spoiler

Кал wrote:(That first impression ... wow.)

Wow indeed.

Чета, чета, като си мърморя "Пука ми че си голям професор!" и изведнъж последните две изречения.

Ах, колко лесно правя морални лупинги тия дни...

Tue Mar 18, 2014 7:19 pm Re: Образованието Tue Mar 18, 2014 7:19 pm Re: Образованието
Нещо ме е обзело неработното настроение – та, викам си, поне да споделя някоя находка...

Лили (livtn): Реч по случай 24-ти май, ако ми я бяха поискали

(...) Вие благодарете за благодарността им , колкото и смешно да звучи. Веднъж поздравих един автор за наръчника му по творческо писане. Той се навъси и ми благодари през зъби. Тогава не разбрах реакцията му, но после се досетих, че едва ли наръчникът е бил неговата гордост, а сигурно някое художествено произведение. Той се беше ядосал, че отново не го зачитат, а аз се бях смутила от реакцията му, вместо и двамата да сме щастливи, че сме установили контакт на някакво ниво.

Но тук трябва да отбележа, че ако не се бях усъмнила в собствените си съждания (че той просто е гаден човек), никога нямаше да се досетя за мотивите му. Това е нещо важно -

Вярвайте с цялото си сърце, че не знаете . Всеки ден ще се опитвате да си обясните реалността, да я вкарвате в някакви модели, да я разделяте в графи. Зрелостта идва, когато осъзнаете, че няма лесни обяснения. Когато разберете, колко случайно е всичко, колко не може да се разчита на представи и на планове. Единствената константа си остават близките. Позволете си да разчитате на тях, позволете им и те да разчитат на вас. Хората често забравят, че не могат да направят всичко сами. Да поискаш помощ е особен вид сила. Дори да е само за да питате, дали имате сополи по носа.

(...) Пишете по книгите. Каквото е можел да каже авторът, той го е казал. Сега вашите мисли са по-важни. Смисълът на натрупаното знание е да се използва и надгражда. Не пристъпвайте в познанието сякаш е храм. Уважавайте го, но не се страхувайте да го поразбутате (дори докато не гледа) – съборете някоя ваза, внесете уличен пес. Вазата и без това не му трябваше, а с кучето ще станат най-добри приятели. След двайсетина години на покойното куче ще му е издигнат паметник в същия този храм и то на свой ред ще гледа надменно към следващите поколения, които ще внасят своите улични котки и ще пускат плъхове. Но място и за техните паметници винаги ще има. Нужна е само малко смелост, малко постоянство.

И като говорим за храмове, ми идва на ум едно последно нещо – интересувайте се от вярата , независимо дали става дума за Христос, Мохамед или Буда. В различните учения има много истина, все пак те не са измисляни от случайни хора. Но подхождайте към тях с едно наум – всеки сам намира боговете си. Само вашите още не са описани, но това никой няма да го свърши вместо вас. А и не е като да нямате правилния инструмент за да го направите.

Sat Apr 12, 2014 5:10 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sat Apr 12, 2014 5:10 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
1.1. Искате ли да работите заедно със същия участник и по-нататък (по други текстове)? Защо?
Бих работила. Видях много хубави предложения, а на някои места и доста различна гледна точка. Това е интересно.

1.2. Има ли нещо, което бихте подобрили в процеса на редакция?
Засега много неща не са ми ясни в този процес, тъй че ще видим по-нататък.

Mon Apr 28, 2014 8:08 am Re: Женска военна фантастика (засега без име) Mon Apr 28, 2014 8:08 am Re: Женска военна фантастика (засега без име)
Ok, I'm in for the ride :)
Особено както си щрапам през "Червеноризци", това ми влезе точно където е най-гот.
--
Няма да се сдържа обаче - корабът не може да излита след 10 минути, по няколко логически причини* ; биха могли да имат "готовност за излитане" след 10 минути (и да закъснеят малко за нея/да се явят на косъм, зависи какво става после) или нещо такова, може би си струва да помислиш тази подробност.

*Сред логическите причини е и самата стартова процедура на какъвто ще да е кораб - затваряне, херметизация, проверка на системите, проверка за течове, загряване на двигателите и всичките други щуротии, включително проверка на наличния състав. Но, което е по-същественото, предполагам, че искаш да имаш рязка инжекция на напрежение точно в момента с тропането по вратата, в който случай това не е достатъчно емоционално и стряскащо, още повече в комбинация с "така започна войната". Може би едно дребно перифразиране на "Бойна тревога! На борда след 10 минути" или нещо от сорта ще е по-добро? (зависи какво се случва после).

Иначе само по себе си това инжектиране на напрежение, в каквато и да е форма, е много готина игра на клише, за която поздравявам.

Sat May 24, 2014 6:57 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име) Sat May 24, 2014 6:57 pm Re: Женска военна фантастика (засега без име)
Ето и първа глава. Съжалявам, че е толкова кратка, но медикаментите, които пия, не ми позволяват по-дълга. Предизвиквам ви да ми намерите грешки. :)


Глава 1

The Ill-Begun Is Half Undone


Ускорявахме. Целия палубен екипаж беше притиснат в креслата срещу претоварване. В скута на Първия пилот, а също и в моя, лежеше по един дистанционен терминал, с помощта на който регулирахме движението на кораба. Още малко и щяхме да постигнем нужната скорост, която щеше да ни вкара в подпространството.
Трябваше да стигнем възможно най-бързо до мястото на конфликта. Все още никой не го наричаше „война”, но началниците ми (капитана и първия пилот) цял ден ходеха с подозрителни сенки под очите. Сигурно и аз имах, защото не можах да спя. Бяхме разбрали, че в посолството на силицианците е избухнала бомба, имаше много загинали, посланника беше сред ранените. Съседните сгради също бяха разрушени. Взрива ще да е бил особено мощен, защото бетона и камънаците (както наричахме силицианците) бяха особено издържливи.
После техни кораби се появили около планетата, нашите кораби също не закъснели и онези открили огън. Това беше последното, което научихме и което постоянно премисляхме. Планетата, на която се беше случило това, се намираше недалеч от Евменида, затова и ние бяхме от първите, извикани на помощ.
Когато влязохме в подпространството, станахме по-„слепи” и по-„глухи” отпреди – радиовълните не можеха да се разпрастраняват там и съответно нямахме никакви комуникации. Капитана ми нареди да въведа координатите за изход и аз го направих; първия пилот провери данните. Нататък можехме само да чакаме.
- Капитан трети ранг Станчева, поемете дежурството. Капитан втори ранг Новак, вие сте свободен до 18:00. – нареди капитана.
- Слушам, сър! – отговорихме двамата едновременно. Новак се разкопча от креслото и тръгна към изхода на командната зала, а аз се наместих по-удобно и се заех да наглеждам подред системите.
Наглед всичко беше наред – скоростта беше нормална, ускорението нула. Показателите, които показваха състоянието на кораба, също бяха наред. Малко след като свърши моето дежурство, на теория трябваше да сме излезли от подпространството. Останах след шест-нула-нула корабно време, за да наблюдавам по време на излизането. В шест се появи и Първия пилот. Проверихме още един път данните – всичко беше наред.
Кораба излезе от подпространството в шест часа и петнайсет минути. Почти веднага усетих, че нещо не е наред. Екраните не показваха никакво слънце, а само черна пустощ. Уредите не засичаха никакви планети наблизо.
- Капитан втори ранг Новак, докладвайте координатите! – заповяда капитана
Новак изрецитира четирицифрените числа. Всичко съвпадаше. И все пак бяхме попаднали не където трябва.
- Станчева, Новак, какво става?
Ние се ровехме в данните за кораба особено интензивно.
- Мисля, че нещо с координатния софтуер. – обадих се аз най-накрая
- На такова прилича. – потвърди Първия пилот
- Капитан-лейтенант Джонсън, извикайте главния програмист! – заповяда капитана
Адютанта му (въпросния Джонсън) излезе в тръс към изхода на командната зала.
- Господин Андрюс, разгледайте подробно софтуера и се опитайте да намерите грешката!
В залата стана сякаш с няколко градуса по-топло. Можех да усетя как се напрягат много чифтове очи, втренчени в главния екран, където сега се изписваше сложен код. Не разбирах чак толкова от съвременно програмиране, но и аз се втренчих там.
Още преди да пристигне главния програмист, Андрюс (дежурния информатик) беше разгледал файловете и стигна до извода, че изкуствения интелект е решил, че x и z координатите са обърнати и на свой ред ги беше обърнал. В резултат на това се бяхме озовали буквално «на майната си» Когато главния програмист дойде, веднага започнаха заедно със заместника му (Андрюс) да препрограмират изкуствения интелект. След около един час бърникане на код, двамата успяха да отстранят проблема и тръгнахме обратно към подпространството.
Морала на екипажа беше значително понижен от това, че изкуствения интелект ни магери и заради него загубихме цял ден. След като влязохме отново в подпространството, капитана ме освободи за през нощта и аз се повлякох почти претрепана към каютата си.
Пред вратата ме чакаше Хуан и даже се усмихваше насреща ми.
- Здрасти. – поздрави той
- Здравей. – отговорих му – Какво те води насам?
- Рекох, че може да ти се прииска компания.
Бях изтощена и исках да спя, но от друга страна нямах желание да го гоня само за това.
- Нали няма да ми се качиш на главата и да искаш да се обвързваме по някакъв начин? – попитах го накрая, защото не исках да си извади някакви грешни изводи.
- Няма, спокойно. – успокои ме той
- Тогава влизай. – примирих се аз и докоснах панела на ключалката с показалец.
Вратата се отмести наляво с тихо свистене, аз хванах Хуан за ръката и го поведох навътре.


* * *


Събудих се по някое време късно през нощта от чисто биологичен импулс – бях прежадняла. Хуан лежеше заспал до мен и се беше отвил, затова най-напред го завих и после отидох до шкафчето, където си държах термоса с вода. Разрових из чекмеджето, където имаше какво ли не – от манерка с пиячка до игли за шиене в пластмасова кутийка, намерих го, напрегнах мускули, за да го отворя – беше подсигурен срещу ускорения, и отпих. Хладната вода ме ободри и след като леко си наплисках лицето, се върнах обратно на койката си.
Хуан продължаваше да спи като пън, за което искрено му завидях. Досега бях спала безпаметен сън, но нещо ми подсказваше, че няма да успея да заспя повторно. Сложих си нощницата и седнах пред бюрото с терминала, за да проследя какво става с кораба. Бяхме минали на автопилот, явно капитана беше пуснал Новак да си отспи няколко часа. Разцъках няколко копчета, за да проверя кой е на вахта. Никак не бях изненадана – капитана беше останал да наблюдава заедно с главния информатик.
Ръгнах два пъти другарчето с лакът, обаче той не реагира. Реших да го оставя да спи. Написах му бележка със светещата ми писалка, че отивам на мостика, и я лепнах на гардероба отсреща. След това се облякох набързо и излязох. Осветлението навън беше приглушено – знак, че на кораба е «нощ». За по-бързо се качих в ескалаторния тунел и след двайсетина секунди вече бях в командната зала.
- Капитане, сър, специалист, - козирувах им аз. Формално не бях длъжна да козирувам на информатика, защото не беше с по-висок ранг от мен, но само на хартия. Принципно се водеше един от няколкото човека на кораба, подчинени директно на капитана и определено по-старши от втория пилот.
- Свободно, майоре. – отговори ми спокойно капитана – По моите сметки в момента трябваше да спите. Или да забавлявате колегите си пилоти.
Навика ми да се свалям с летците на изстребители отдавна беше предмет на безобиден хумор сред командния състав на кораба.
- Направих каквото можах сър, - отвърнах му аз в същия стил, докато се чудех на записа на коя камера точно ни е видял. Сигурно на тази отляво на вратата на каютата ми, реших накрая, тя беше от по-възловите. – Пилотите обаче заспаха и реших да дойда да видя какво става тук.
Капитана ми се усмихна и ми показа записа на курса ни до момента. Всичко се движеше по график (малко преработен график, разбира се), а информатика беше следял зорко за възможни „своеволия” на софтуера. Трябваше да излезем от подпространството след още два часа, така че аз седнах в креслото на втория пилот и продължих да следя показателите на кораба.
Беше минал около половин час, когато ни разтърси експлозия.
- Какво става? - обърна се информатика към капитана
- Някой ни обстрелва от подпространството. – отговори капитана – Станчева, визуализирай щетите.
Бях още изненадана от експлозията, но веднага се окопитих и захванах да цъкам по терминала и да показвам на екраните. Като че ли бяха ни ударили в носа, но само веднъж. Втори изстрел не последва.
- Сигурно е било случайно, сър. – отбелязах аз
- И аз така предполагам, но продължавай да наблюдаваш за всеки случай.
В следващите два часа обстановката на мостика беше напрегната. Не очаквах да ни ударят пак, но се притеснявах от това какво ще стане, когато излезем. Когато бяха останали само петнайсет минути до излизането, се появи и Новак, свежичък, обръснат и миришещ на одеколон. Може би трябваше да отделя време да се изкъпя, но вече беше късно.
Разказах му накратко какво е ставало в негово отсъствие и той пое управлението на кораба.
Минутите сякаш се влачеха, сякаш след цяла вечност паднаха на десет, после пет, ... три, две, една и преминахме.
Погнаха ни практически веднага.

Tue Jul 01, 2014 2:16 pm Re: Бой (с възглавници) Tue Jul 01, 2014 2:16 pm Re: Бой (с възглавници)
Предварително да уточня много натъртено, че оценявам усилията ти и изобщо, начинание като това с номинациите. Осъзнавам, че са вложени много добри намерения и усилия, НО за всяка едно подобно начинание не е логично в номинациите да участват имената на организаторите и хора, които вземат решения относно валидността на гласуването. Важи и за самите sci-fi. Може би за това има някакво обяснение, но аз не го откривам.